*Ангели*

Около полунощ, очите и най-сетне придобиха фигура. Погледа и беше решителен...несигурен. Да, бяха верни тези очи. Стигаха до тънките и, добре очертани вежди, няколко сънтиметра от тъмната и въгленова коса. Той вдигна един лист за да погледне резултата си. Беше му трудно да работи така, без тя да е до него , но пък, не можеше да се съсредоточи когато беше с нея. От както беше се върнал от Лондон или можеби не, откакто я беше видял за първи път, трябваше винаги да спазва разстояние от нея. Сега вече с всеки изминал ден тя се приближаваше взе по-близо до него. Поради тази причина щеше да замине.. за Индия, за Америка, не знаеше къде и не го интересуваше. Където и да заминеше, щеше да му е по-лесно от тук. Погледна отново портрета си и начерта по-добре устните и с молива си. Този портрет щеше да му напомня за нея. Но всъщия момент, когато докосна гърба си на дървения стол в библиотеката, почуства го. Тази аура. Беше тя. Когато тя беше близо до него, той чустваше най-страното чуство. Знаеше кой беше зад него без да е нужно да се обърне. Покри портрета си с други листи и погледна на вън през прозореца. Тя мислеше, че привличането което тя изспитваше към него беше невино, че срещите им в парка бяха просто... красиви съвпадения. Колко наивна беше! Той нямаше да и каже никога истината- тайната беше негова и щеше да страда сам. Стана и се приближи до нея. Тя наистина беше там, бялата и рокля докосваше пердето. Ядосана ли беше? Срамуваше ли се? Искаше да знае, но не смееше да попита.
-Какво правиш тук?
-Е...не можех да заспя.-каза бързо тя. -Видях светлината от стаята ти и после...-каза гледайки ръцете си. -...колата ти навън. Ще ходиш ли някъде?
-Щях първо да ти кажа..-каза и веднага спря.
Беше оставил положението да продължи прекалено. Тя се приближи до него и очите и се спряха на портрета му.
-Мен ли рисуваш?
Учудването на гласа и му напомни колко голяма беше празнотата между тях. Дори времето което бяха прекарали заедно в последните седмици , тя не подозираше дори какво се крие зад привличането им. Можеби така беше по-добре.
-Топло мляко с лъжичка мед.- изсъска докато отново се обърна с гръб към нея. -Ще ти помогне да заспиш.- добави.
-Как позна? Майка ми приготвяше точно това..
-Просто познах.-каза и се обърна отново за да срещне очите и. Не можеше да и каже от къде знаеше или колко пъти и беше приготвял същото в миналото, когато сянките се повяваха, как я държеше докато заспи.
Тя го докосна. Той почуства, как токущо го наръга нож през блузата му. Ръката която докосна рамото му, му спря дъха. В този живот той не я беше докоснал нито веднъж (сексуално xD).
-Отговори ми.-изсъска тя. -Заминаваш ли си?
-Да.
-Вземи ме със себе си.-каза спокойно тя.
-Не.-изсъска той. -Заминавам утре сутринта. Ако ти пука поне малко за мен не казвай нищо.
-Ако ми пука за теб?-попита все едно говореше на себеси. -Аз... аз те...
-Не, замълчи!
-Трябва да го кажа. Аз те.. аз те обичам. Почти съм сигурна в това. И ако заминеш..
-Ако замина ще ти спася живота.-говореше бавно опитвайки се с думите си да я разобеди.
-Не любовта е най-важното. Не можеш да ме разбереш, но трябва да ми се довериш.
Тя направи една стъпка назад и скръсти ръце на гърдите си.
-Мислиш, че любовта не е най-важната.-каза хващайки ръката му.
Топлата и кожа го накара да се замисли. За това колко добре познаваше вкуса на устните и по неговите, колко страдаше, че трябваше да свърши всичко това. Пръстите и докосваха неговите толкова нежно. Чустваше сърцето и да бие като лудо под тънката и нощница.
Тя беше права. Любовта беше най-важното чуство. Беше готов да я прегърне, когато в онзи момент видя погледа в очите и. Все едно токущо беше видяла призрак.
-Чуствам се толкова странно.-изсъска.
Не..нима беше прекалено късно? Очите и се затвориха както в портрета който беше нарисувал и го прегърна.
-Наречи ме луда, но чуствам, че съм била тук...
Наистина беше прекалено късно. Той я стисна силно. В момента когато устните и докоснаха неговите, мириса и го замая. Колкото по-силно я прегръщаше, толкова по-силна болка чустваше в корема. Езика и намери неговия и пламъка между тях се надигна. Всяко тяхно докосване беше нова за тях. Само че нищо от това не беше наистина ново. Само той знаеше какво щеше да стане, кои мрачни врагове щяха да се опитат да ги разделят. Тя видя как сянка облък премина по лицето и. И после нищо, абсолютно нищо.