{СасуСаку} Миналото продължава

Така ... първо искам да кажа, че за първи път пиша фик. Чела съм доста и имам представа горе-долу как стават нещата. Пишете коментари МОЛЯ

Вече минаха 5 години от напускането на селото от Саске ( мисля, че всички знаем какво се случка тогава, затова сега няма да пише СПОМЕН!! ). Макар Сакура да се бе опитала да го накара да остане, той не го направи. Отиде си. Първите няколко месеца тя не говореше, не вършеше нищо, освен да тренира до пълно изтощение. Кръв течеше от ръцете й, лицето ѝ в рани, тялото в синини .. тя не спираше да тренира.
Докато един ден не се събуди с мисълта защо върши това. Той ли бе причината? Може би ако бе тренирала толкова усърдно преди това, той може би .. той може би щеше да остане. Тога .. тези години бяха най-тежки. Първите две. Тя забрави за своя приятел Наруто. Единственият с когото говореше бе Цунаде. За какво? За тренировки.
Постепенно започна да се съвзема, да се взима в ръце, да общува. Тя порасна. Тя забрави да старата си детска любов, съсипала най-важните години от израстването ѝ. Сега тя вече е друга.
Сега неин приоритет бе да става все по-силна и да намерят Саске. Сега тя не го търси като стара любов, сега тя го търси като бивш съотборник, като бивш приятел.

Цунаде бе пратила съобщение чрез Наруто, тя да се яви в кабинета ѝ в осем сутринта. Това много изненада Сакура, защото неделя бе почивния ден на всички шиноби в Коноха. Стана рано и облече своя военен костюм ( имам предвид бойното ѝ облекло ) и тръгна. Знаеше, че ще е нещо свързано с мисия или поне близко до това.
Когато пристигна пред кулата на Цунаде видя навалица от хора, струпала се пред главния вход. Замръзна когато погледна нагоре. Това бе нещото, за което бе копняла толкова много време. Пет години. Пет изгубени години, тренировки над това какво ще направи когато го види отново. Ще избяга, ще го нападне, ще го гледа, ще говори, ще се хвърли в обятията му. Всичко .. може би, но не ѝ това да замръзне все едно е видяла призрак.
Усети нежната ръка на най-добрия си приятел. Момчето, което я развеселяваше, караше да плаче, да се ядосва. Мамчето към което изпитваше всички чувства на света. Наруто. Този бъдещ хокаге, в когото се крие една сила-не тази на Джунчурикито, тази на прекрасния човек в него. Тя знаеше за неговите чувства. Макар той да го прикриваше, тя го виждаше в очите ѝ. Страдаше от това, че не може да откликне на тях .. на любовта му.
-Хайде да се качваме! – подкани я той с един толкова успокояващ глас. Тай разкри своята фалшива усмивка. Познаваше го добре. Знаеше, че се опитва да я успокои и се беше благодарна за това. Нямаше намерение да спори. Кимна и показа своята усмивка, от която сърцето на Нарито се разтапяше, но знаеше, че тя е маска.
Минаха покрай струпалата се тълпа, към която сега Сакура си възвърна интереса. Те освиркваха, псуваха и се ядосваха. Тя знаеше каква бе причината. Преди пет година щеше да ги убие всичките. Сега .. просто не ѝ пукаше. Той се е върнал в селото. Това бе тяхната цел. Пред входа ги чакаха Шикамару, Ино, Неджи, Хината, Шино, Чо-Джи и треньорите на отборите освен един .. синът на третия хокаге.


Едит от cool cheryll: Темата е преместена в раздела за фикчета, където й е мястото! Коментари се пишат в сътветния раздел в съоветната тема.

[center]Глава 2
Наруто и Сакура вървяха редом един до друг, както последните три години.
Останалите шест шиноите и техните треньори - Какаши и Коренай ги гледаха с изморени погледи. Единствено Ино и се усмихна, но тя знаеше, че под тази усмивка се крият сълзите, които напират, но не може да си позволи да ги изпусне.
Наруто мина пред нея и си направи път, за да мине през приятелите си.Те му направиха път веднага. Мина пред тях, а те го последваха. Тя остана последна. Замисли се дали иска да се качи горе. Да го види отново. Те тръгнаха.
-Хей.. Сакура, идваш ли? - попитая Ино.
-Да. - отговори ѝ тя. - Само секунда, може ли? - и се усмихна. Ино ѝ кимна и продължи.
Зеленоочката си пое дълбоко въздух. Вятърът предести косите ѝ пред лицето ѝ. Готова е. Сега или никога. Отвори очи и погледна на горе .. към терясата на Хокагето и към НЕГО.
Срещна погледа му. Срещна черните му катранени очи, все още изпълнени с тъмнина и омраза. Но сега тя видя и труго там. Видя и нотка болка. Греши ли?? Не. Има болка в очите му, но защо..
-Сакура!! - Ино я събуди от мислите ѝ. Сакура разтърси глава, за да се разсее и побягна към тях.
Докато се качваха по стълбите за офиса на хокагето, никой не продума и дума. Най-накрая пристигаха. Тези секунди бяха като цяла вечност за Сакура.
Наруто почука три пъти на вратата. Цунаде позволи да влезем. Постави длъни на бравата и внимателно и плахо отвори вратата. Влязоха с наведена глава освен Сакура, Какаши и Коренай.
Пред тях стоеше Цунаде седнала зад поредното си бюро, до нея Шизуне с прасето, което скимти. / / Пред бярото до прозореца стоеше Саске със сегашните си съотборници. Новодошлите в стаята застанаха от другата старана на стаята, като Сакура стоеше до Саске. До нея Наруто, Какаши, Шикамару, Ино, Чо-Джи, Коренай, Неджи, Хината и Шино.
-Добре .. сега вече всички сте тук. - започна Цунаде, изправяйки се като подпираше стегнатото си тяло с юмруци, опряно на бюрото. - Знаете, че Акатски са най-серозния ни враг. - тя погледна еднозначно Наруто. - Имаме сведения, че се готвят да ни нападнат, за да вземат дванадесетеопашатата лисица. Последната останала. Те потърсиха нашата помощ ... и ние се съгласихме да им помогнем.
-Какво?? - чу се ядосания глас на Сакура. Цунаде, както и всички други я погледаха доста изненадано.
-Те се връщат тук.- допълни хокагето. - Съветът определи изпитателни срокове. Саске ще е с една година, а ... вие двамата с по две. Имате наети апартаменти в сграда 31.
-Я пак.. какво?? - Сакура почервеня от гняв. - Не изкам ТОЗИ до дома ми!
-Сакура! Успокой се.- опитаха се да я успокои Наруто.
-Хей, ти .. - обади се едно очелато момиче. - мнимавай как говориш на моя Саске, защото иначе няма да имаш шанса да проговориш отово!! Ясно ли ти е?? - Сакура я погледна, вдигайки вежда. Присмя ѝ се. Погледна за секунда към Саске и си припомни каква бе преди 5 години. Същата като нея. Една влюбена хлапачка.
-Първо коя си ти и второ какво е ми направиш? - Сакура пристъпи към ния. Сега двете бяха една срещу друга.
-Това е Карин ... - започна да говори третия от отбор "Хеби"
-Млъквай Саугетски. - обади се Карин. Обърна се към Сакура. - Искаш ли да видим какво ще ти направя. Да излезем и да видим!
-Предизвикваш ли я? - попита Наруто. - Ти си луда!
-Всъщност, това не е лоша идея. - обади се Цунаде. - Хайде да видим какво можете.-явно всичко е решено. Карин ще бъде спукана от бой / / . - Утре по това време ви искам на площадката за тренировки. Шизуне, раздай им клюбовете. - Шизуне направи това, което ѝ бе казано.
Това, което направи впечатление на Сакура бе номера на ключа на Саске. Номер 23.
-Шегувате се нали? - попита уморена Сакура. Цунаде леко се подсмихна. Саске вече разбра, защо бившата му съотбърничка се бе разтроила от това в кой блок ще бъдат настанени. Явно това е блокът, в който живее тя. А това, в кой номер живее той .. той се усмихна самодоволно. Те ще са съседи, а!
- За днес Наруто ще придружава Саске, Шикамару и Неджи ще придружават Саугетски, а Ино и Хината ще придружават Карин.- заповяда хокагето. - Сега ви искам вън, освет Сакура.
-Сега сгази лука. - каза Карин, присмухулно. Сакура и отвърна със смръзяващ поглед.

Глава 3

Щом излезе и последният човек останал в стаята, освен Шизуне, Цунаде и Сакура, и вратата се затвори, Цунаде погледна със смразяващия си поглед своята най-добра ученичка.
-Какво беше това преди малко? – попита строго тя.
-Мисля, че грешите? – отговори ѝ студено Сакура. Това учуди доста хокагето. Опита се да си спомни, кога последно я бе чувала да говори с този тон на някого. След секунда си спомни. Когато Саске си отиде. Тога Сакура бе толкова съкрушена, в нея нямаше никаква воля. Дали това ще се повтори.
-Мислиш, че греша? – попита изпитателно Цунаде. Бавно се изправи и се подпря на перваза на прозореца. – За какво по-точно греша??
-Той не трябва да е тук! – изкрещя Сакура. – Защо изобщо сте се съгласили да им помогнете.
-Чакай..!! Какво!? Нежелаеш той да е тук.
-Не съм казала това. Да не мислите, че наистина той ще остане тук!
-Значи става въпрос за Саске
-Разбира се, че става въпрос за Саске. Той остава тук, само защото това е условите, за да му помогнем. Да не си мислите, че след като победи Итачи няма да си тръгне. – Сакура започна да вика. – Ще си тръгне. Отново ще ни изостави. – очите ѝ започнаха да се пълнят. Тя се отблъсна от бюрото, на което се бе подпряла. Запъти се към вратата. – Това е огромна грешка. ОГРОМНА!! – подчерта тя. Тогава се усети, че говори така на своя сенсей и та хокагето. Обгърна бравата.
-Сарука! – прекъсна я Цунаде. – Саске сам пожела да остане тук. – розовокоската се обърна. Това ѝ дойде като гръм от ясно небе. Той сам е пожелал да остане тук. Той е пожелал да се върне. Дари това бе част от плана му. Най-вероятно. Така щяха да му вярват повече. Все пак той бе загубил тяхното доверие преди 5 години.
Но ако това бе истина. Той щеше да се върне. Сърцето на Сакура започна да бие лудо при тази мисъл. Той отново в Коноха. Отново до нея. Отново може би в един отбор. Преди се налагаше двамата с Наруто да я спасяват при всяка битка, но сега тя бе друго. Бе по-силна. Сета щеше да му прави по-голяма впечатление, ако въобще някога му е правила някакво впечатление. Може би .. може би имаше някаква минимален шанс, той да забележи.
Сакура разтърси главата си. Какво изобщо си мислеше. Детските ѝ мечти се завърнаха отново. Това изречение, изречено от Цунаде, пробуди в нея толкова много сценарии, последният от които би най-лош. Макар да се надяваше, казаното от Цунаде да е цялата истина, тя се съмняваше. Сега тя отново започваше да се влюбва. Не че някога е спирала. Не. тя просто успяваше да притъпи това чувство. А сега то рошеше тази стоманена преграда, която тя бе градяла толкова години.
-Сакура. Съвземи се!! – разтърсването на главата си, не я бе извадило от дълбоките ю мисли. Направи го отново. Този път напълно успешно. – Какво ти стана!? – видя Шизуне, стояща пред нея, прегърнала малкото прасе с перли на врата си.
-Ъмм… - зеленооката се огледа. – просто се замислих.- промълви тя. Отвори вратата и излезе с глава забита в земята.
Не погледа кой стои пред нея. Просто затвори вратата, след което се подпря на нея. Въздъхна дълбоко. Замисли се отново за него. Как я бе накарал да страда, как я бе изоставил сама на улицата в онзи най-ужасен ден в живота ѝ. Как винаги я пренебрегваше. Как не ѝ позволи нито веднъж да се докаже. Ни че имаше какво да доказва. Беше пълна слабачка. Една влюбена слабачка. С една цел в живота. Но след онзи ден, тази цел просто рухна. Появиха се нови, доста по стойностни. Да стане по-силна. Успя да го направи. Заслужи си честа да тренира с една от легендарните санини, а именно- хокагето. Успя да се издигне в очите на хората. Последната ѝ цел бе да върне Саске. Не защото бе влюбена в него. Не. защото той ѝ бе приятел. Я приятели не се изоставят. А след речта на Наруто … това я мотивира още повече.
***СПОМЕН*** преди 7 дни
-Вие сте моето семейство! – каза Наруто. Отбор 7 бе на мисия. Всички освен Саске.
Вън вече бе паднала нощта. Тъмнината бе обгърнала с тъмното си було всички, което виждаха. Макар да бе лято, вън бе студено. Огънят бе голям, буен и успяваше да ги стопли. Каккаши, Сакура и Наруто, похапваха плодовете, което момичето бе набрало, малко преди да се свечери. Тогава Наруто изрече тези думи. Тази дума. „Семейство”
Сакура спря да се храни. Наруто също. Само Какаши продължаваше. Това на него не му направи особено впечатление. Знаеше това. Виждаше го. Четиримата си бяха семейство. Макар един от членовете да не го осъзнаваше.
-Какво … - Сакуре бе толкова стъписана от казаното, че незнаеше какво да каже. Но мислеше, че трябва да каже нещо, за това каза първото което ѝ хрумна.
-Ние сме семейство. Аз нямам семейство. Не знам какво трябва да е то. Но съм чувал. И съм виждал. Семейството е винаги заедно и винаги. Семействата се подкрепят и си помагат. Щом някой изпита затруднение, те му се притичват на помощ, рядко питайки „Защо … ?”. Когато стане време, те наследяват баща си. Не сме ли това ние. – запази се гробна тишина. Това накара Сакура да се замисли. Първоначално, това ѝ се стори като някое от глупавите изказвания на Наруто, но това не бе никак глупаво.
Те са семейството, което той никога не е могъл да има. Какаши, Саске и самата тя. Те са винаги заедно, винаги си помагат и ще наследят Какаши, колкото и странно да звучи. Но една чат от семейството липсваше. Именно най-опасната, най-емоционалната. Макар тази част умело да скриваше това. Саске искаше отмъщение от гняв, омраза, възмущение, желание за мъст, любов. Всички това са емоции.
Но беше ли всъщност част от семейството. Семействата не се изоставят. Не си причиняват болка. Саске беше ли част от семейството? Тази мисъл плашеше Сакура. Макар сега да не го обичаше ( поне само така си е мислела ), тя трябваше да го върне в селото. Как можеше изобщо да си задава тези въпроси? Но те бяха основателни.
***КРАЙ НА СПОМЕНА***
-Семейство … - Сакура вдигна глава и срещна погледите на своите съотборници. Те я гледаха толкова странно. Толкова невярващи, толкова изумени очи. Явно бяха чули всъщност.
Не знаеше какво трябва да каже. Не знаеше как изобщо трябва а реагира. Ту-ку що, те бяха чула как тя казва, че е грешка да вярваме на Саске. Може би той, не е бил толкова изненадан. Не го очакваше особено … особено от нея. Но имаше и такава вероятност.
А Наруто … той не го очакваше изобщо. Тя да каже това. Нали това бе тяхната цел. Да съберат цялото семейство. Учудването започна да се превръща в гняв. Какво ѝ ставаше? Какво си е мислила, докато ги говореше тези работи? Какво е пробудило тези думи? Толкова въпроси, а нито един отговор.
„Какво да правя? Какво да права? Да кажа ли нещо? Какво например? Незнам, незнам. Мисли, Сакура, мисли? Да чакам те да проговорят? Предполагам все някога ще стане. Но до тогава ще бъде доста неловко за мен. По дяволите!! Всичко са чули! Ами ако не са? Глупости. Виж ги само как те гледам. Хей .. знам какво да направя!!”
Сякаш Сакура водеше спор със самата себе си. Беше ѝ хрумнало само едно и то бе най-малко налудничаво от всичко друго, което ѝ бе хрумнало преди малко. Засега само това можеше да направи. След това щеше да го до измисли.
Пое си дъх. Сякаш за последно. Изправи си гърба, защото стойката ѝ бе доста изгърбена и тъкмо да тръгне …
Издиша. Но тогава зрението ѝ се замъгли. Главата ѝ започна да я боли от всички нещо, което изведнъж започнаха да се въртят там. Толкова неща. Толкова голяма болка. Тя се хвана за главата. Причерня ѝ.
-Сакура!! – чу гласа на Наруто и Саске. Усети как пада на земята и как главата ѝ отскача. Затвори очи. Мозъкът ѝ сякаш изключи. Сякаш мече нямаше за какво да мисли. Не усещаше нищо. Не чуваше нищо. Не виждаше нищо.
„Какво става!?! Къде съм. Кога се озовах тук. Наруто, Саске .. някой” Само това помнеше, преди съвсем да изключи … всичко, което работеше изобщо в ния!!

ГЛАВА 4
-Скура!! - извикаха Наруто и Саске в един глас. Тя се сгрумоляса на пода за има няма секунда. Главата ѝ отскочи и падна отново още по-шумно.
Цунаде излезе от кабинета си бясна. Не разбираше защо се вдига такава врява.
-Защо грещите ... - тя видя Сакура в краката си. В началото си помисли, че Сакура просто е заспала. Изглеждаше толкова спокойна. На лицето ѝ не бяха изписани купищатат грижи, които имаше. Тревогите, болката. Въобще беше много спокойна.
Но каква бе вероятността тя да спи на пода пред кабинета ѝ. Преди малко бе съвсем добре. Какво е станало.
-Шизуне, бързо извикай медицинския екип! - подкани я хокагето. Шизуне само кимна и побягна. - Какво стана?
-Не знам. Тя излеле ... а след това припадна. - отговори ѝ Наруто като колиничи пред Сакура. Пое главата ѝ с ръце и я постави на коленете си.
Тогава погледа и на тримата бе вперен в средно голямата локва аленочервена кръв. Преди секунди там се намираше главата на Сакура. Наруто погледна ръцете си. По тях същото имаше значително количество кръв.
Нищо не се чуваше. Тишина. Тишаната се развали от един кратък, монотонен звук.
"Кап-Кап-Кап ..." Чуваше как капки кръв се стичат по пода. за секунди те образуваха масла локвичка. Цунаде се ваведе и продери дали диша.
-Какво става, за Бога?? - в гласа на синеокото момче се усещаше уплахата и изтерията, която напираше. преди малко, той ѝ бе ядосан, а сега бе гутов да се разплаче заради това което ставаше.
-Усещам пулс. Слаб, но го усещам. - отговори му Цунаде.
-Няма чакра поток. - глъсът на Саске беше някак си едновременно спокоен и същевременно притеснен. - В нея няма капка чакра. Как въобще е успяла да се държи на крака и да дойде чак дотук и да заблуди всички. - Саске не бе заинтересован особено от това, че туку що бившата му съотборничка припадна, а от това как е успяла да прикрие състоянието си. Дори на него самия би му било доста трудно, а какво остава за нея.
-Прав си. И аз не усещам нищо. - потрвърди думите му Цунаде. В този момент медицинския екип дойде с носилка. сложиха я набързо без да казват абсолютно нищо и продължиха пътя си напред като тичаха възможно най-бързо и гладко. Наруто тръгна след тях, но пред него застана Саске.
-Наруто, няма смисъл. Само ще им пречиш.
-Каквото те засяга Учиха!? - бе толкова ядосан. Главата му броеше трохичките по пода. Може би и сълзи напираха да излязат, но той упяваше да ги ударжи с доста воля. - Теб дори не те интересува. Интересуваш се само от себе си. Никога не си се замислял за нас. Никога не си мислех за другите освен за себе си. Винаги я подценяваше. Смяташе я за пречка в отбора ни. Идваш тук просто ей така и очакваш да бъде както по стару му!? Не Саске ... ти отдавна илезе от живота ми, от живота на всички!! - той повдигна главата си. Лицето му се бе променило. Очите му от красиво морско-сини, сега бяха червени, а устните му имаха черно очертание. Кучешките му зъби се бяха изострили. Тай гледаше Саске с една злоба, непримирение и убида.
-Олл не. - възкликна тихо Цунаде и за секунда застана между двете момчета. - Сега не е времето и мястото за разправи. - Цунаде сведе глава. - Никой не е виновен за това, което стана туку що, Наруто. - неговите очи се отклониха от тези на чернокосия младеж и се впиха в тези на хокагето. - Тя припадна от преумора и много стрес. - Цунаде сведе глава. - Може би бе грешка да я уча на тези техники. Техники за висш контрол на чакрата. Тя желаеше да ги усъвършенства до первектна степен. Сигорно ги е упражнявала до краен предел, което се отрази сега.
-Висш контрол на чакрата!? Само може би сте сгрешили!? Не знам как изобщо е взела изпитите, а вие сте я учили на такива техники? - Саске наистина бе много изненадан от димите на Цунаде. Той наистина смяташе, че Сакура е просто една тежест в "Отбор 7". Винаги гледаше всички нейни лоши страни. Никога не поглеждаше всичко красиво и оригинално в нея.
-Ти ... - Наруто се бе ядосал до такъв предел, че от всяка негова част, започна да лъхти червена чакра. - Не знаеш нищо за нея. През тези 5 години тя се промение много и постигна много. Тя е един от най-добрите медик нинджа в зялата страна на Огъня и най-добър нинджа сред жените в това село.
Отново изненада за черноокия младеж. Той знаше колко добри женски нинджи притежаваше това село. А Сакура да бъде най-добрата сред тях ... това бе като шок за него. Може би тя наистина се бе променила. Щом я зърна за пръв път след толкова години, той забеляза нейната промяна, но тя да бъде на такава степен ... бе някак си странно.
Той се обърна и си тръгна. Наруто изръмжа, но опастност Цунаде не видя. Червената чакра се прибираше, очите му си връщаха красивия звят.
-Ъххх... нищастник. Отново ли ще си тръгнеш, страхливецо!? - попита го Наруто. Саске спря. задържа за секунда преди да му отговори без да се обръща.
-Отивам да си заропаковам багажа, глипако. - отговори му той и продължи пътси.

....................................................................
Тай излезе от голямата бяла сграда. Хората се бяха разотишли, а отпред ги чакаха двамата му съотборници.
-Саске!! - извика Карин, затичвайки се към него. Направи му мечешка прегръдка, от която Саске се измъгна гневно. Мразеше това. При такива ситуации той си приподмняше, защо изобщоя е взел в отбора му и си отговаряше, заради нейни способности.
-Май утре няма да се биеш със Сакура. - ѝ каза той, като тръгна към блока, който ги бяха настанили.
-Защо? Да не би да се е уплашила тази хлапачка?? - тръпки минаха през тялото му, когато чу тези думи. Спомни си картината пред офиса на хокагето. Спомни си думите на двата блондини.
-Имаш късмет Карин. Това момиче може да те спаже. - каза Саугетсу. Саске не бе особено на това мнение, но не му се сореше. Беше изморен.
След минути те се озоваха пред блока. Той бе голям, кафяв, правойгален, на около 5 етажа. Влязоха в него и там стоеше един портиер. това се хареса на Саугетсу и на Карин, но на Саске не.
-Вие трябва да сте новодошлите. - каза една приятна възрастна жена, което излече от тоалетните. Явно туку що ги бе почиствала.
-Здравейте. - каза мило Карин. Какъв фалш, какъв само...
-Ако се чудите къде сте настанени, ети там е портиерската къбинка, където ще ви опътят. - тази възрастна, пълна жена бе може би на около 60 години. Беше много усмихната. Това разгриваше бръчките около устата ѝ. Тъмната ѝ каса бе вързана гладко назад на опашка. Нито един косъм не се подаваше.
Те изпълниха това, което им бе казала женизата. Саске набързо погледна името ѝ, написано на табелката. Докато вървяха към портиерската кабинка той си мислише откъде може да му е познато името Юки Фарухо.
Вече застанали пред огромната камина, Саске почика на стъклото гневно. След секунда от там се погаза младо момче, може би на тяхната възраст, но непознато.
-Вие сте новодошлите. Добре дошли в КОНОХА!!- явно тук всички бяха толкова усмихнати. Това леко подразни черноокия нинджа.
-Бихте ли ни казала на кои етажи сме настанени? - попита Саске с мрачен том. Това забеляза и младото портиерче, чиято усмивка изчезна от лицето му. Разбра, че явно тези господа не си падат по веселието. Поне не и това момче.
Разгърна на бързо няколко страници и отговори със още помрачен глас от този на Саске ( WOOW Това трябва да е било доста странно).
-Господин Учиха е на втори етаж в стая 23. Предполагам ви е даден ключ. - Саске кимна. - Оснаналите двама са на пети едаж апаратнамен 52 и 53. Предполагам и на вас е даден ключ. - те също кимнаха. - Асансьорът е там. - младото момче посочи сивия асансьор. - А от тук са стълбите. - посочи и тях.
Без да му казват нищо те тръгнаха към асансьора. Но за изненада на всички, Саске зави към стълбите.
-Саске, няма ли да се качваш с нас? - попита Саугетсу. Карин натисна копчето, след което се обърна към своята любов и изчака отговор. Но те и така не поличаха отговор. Саске зави към стълбите. Качваше се по тях. Стигна втори етаж и това, което го изненада бе апартамен 52 и апалтамен 53.
На апартамен 52 имаше табелка "Сакура Харуно" . Явно тя ще живее точно до него или по-точно, той ще живее точно до нея- На неговия апартамент имаше също тъбелка, на която обаче пишеше "Саске Учиха"
Тай извади ключа от джоба си. Отключи вратата и я отвори широко.
-Добре дошъл у дома, Саске! - поздраови се той и пуснна чантата от рамото си на земята. С крак затвори металната кафява врата. Пред нега бе холът с един голям прозорещ осветяващ цялата стая, която бе боядисано в светло-жълто. Пред прозжреща имаше тъмно жълто-кафяво перде,което бе спуснато. Под този прозорец стоеше черния диван, а до него от двете му страни - два черни фотьойла. Между тези два фотьойла имаше ниска черна масичка. До тях, на стената имаше голяма черна секция, което бе празна. Единстевто с телевизор. От другата страна на стаята имаше кръгла маса с бяла покривка и три стола.
Там където трябваше да бъде четвъртия стол имаше берплот, който разделяше кухнята и хола. Този барплод бе бял. В единия му ъгъл бе поставен гладилника, до него печката, след което имаше плот и най-накрая мивка.
Там където беше секцията, стената бе разделена на две от широкия коридор, който тай-вероятно водеше към стаите. Другата страна на стената бе запълнена със закачалки и шкаф за обувки. Този среден на дължина, но широк коридор имаше три врати. Едната от едната страна, другата от другата старана, а третата най-накрая.
Саске взела сака си и влезе в първата врата в ляво. Това беше банята. С бели плочки и бял таван. С мивка и вана. Той бръкна в сака си и извади четката и пастата си за зъби и всичко, което трябваше да стои там. След това излезе и влезе във стаята, най-отпред в дясно. Това бе тоалетната.
Излезе, и влезе в най-краяната стая, между другите две връти. Това бе спалнята. Имаше голямо легло и от двете му страни две нощни щкафчета. Пред легло имаше масичка с телевизор, а до него гардероб. На стената имаше също голям прозор с тъмносини завеси. Противоположната стена имаше бюро.
Той се тръшна на леглото и заспа.

Слънцето в Коноха изгря. Едва осем часа, малките деца си играеха вън, учениците тръгваха на училище, възрастните отваряха магазините си, болните лежаха в болницата, а Саске си спеше все още проснат на леглото.
Часовникът тиктакаше, пердето над прозорец се раздвижи от сутрешния хладен ветрец. Кожата по ръцете му настръхна и пръстите му потрепнаха. Косата, паднала пред лицето му, се раздвижи игриво. Той започна да усеща хладния въздух. Бавно отвори очите си. Първоначално се зачуди къде се намира, но си спомни какво се бе случило. Поиска помощ от Коноха, за да победи Акатски и за да убие брат си, който уби родителите му. Но същи така, той се бе върнал в селото и макар да се така, сякаш това не е променило живота му, всъщност това е променило много живота му. Отново бе в дома си. Там където бе обичан истински. Това го доведе до мисълта за Сакура и за случилото се вчера.
Тя влезе в стаята на хокагето и не бе особено доволна от това, че той се е завърнал. Та тя бе една от обожателките му. Постоянно висеше на врата му, канеше го на срещи и все пречеше на мисиите му. А сега тя е груба и не показва никакви красиви чувства към него. Всъщност сякаш показваше сами безразличие.
Саске се отърси от мислите си. Изправи се и отиде в банята където се изкъпа. Върна се в спалнята и отвори сака си, от който започна да изважда дрехи и много, ама много оръжия. Облече си.
Чу как корема му къркореше. Всъщност не бе хапвал нищо от идването му. Поразрови се в хладилника, който беше пълен. Имаше храна от изобилие, а той трябваше само да си избере какво предпочита повече. Започна да мисли, но бе прекъснат от настоятелното почукване на вратата.
Затвори хладилника яростно и отвори вратата. Там, пред него стоеше нещото, което го убиваше толкова дни, седмици, месеци, година.
-Саскее … ти си станал!! – отбеляза толкова развълнувано очилатото момиче и му скочи на врата.
-Разкарай се от мен! – отвърна ѝ той разгневен и ГЛАДЕН и я избута от себе си.
-Но … не разбирам, не ме ли обичаш вече? – това му дойде като гръм от много, ама много ясно небе. „Не ме ли обичаш вече?”. КАКВО?КАКВО?КАКВО? Та той едвам я търпи около себе си, а ти си мисли, че го обича.
-Карин, върви си. Не ми се говори с теб!!- отхвърли я настоятелно. Тя пристъпи с крачка назад и токчетата ѝ удариха в пода плахо. Очите ѝ започнаха да почервеняват, брадичката ѝ. След секунда устните ѝ се обърнаха надолу и тя се развика, плачейки и си тръгна.
Той само си пое въздух затвори очи, за да не изгуби контрол. Неможеше да я понася. Нейните драми го побъркваха. Тогава му светна. Всъщност той вече не му трябваше. Той се върна в селото. Това означава, че ще де върне в отбор 7 и Карин ще се махне от живота му. Поне така си мисли. Отвори очи и се усмихна злокобно, след което затвори вратата много шумно. Макар на затворена врата, той все още чуваше нейния животински плач.
Той отново отвори хладилника, търсейки домати. Отново се почука на вратата. Направо побесня. Тя е пълна психопатка. Затвори с ярост вратата на хладилника и отвори входната.
-Карин, остави ме да си нами …. – Саске гледаше русокосото момче пред себе си.
-Саске, Саске, Саске, все същия безчувствен глупак си. – Наруто сложи ръце зад врата си, а Саске го гледаше злобно. – Обясни ми как успяваш да разплачеш всяка, която се влюби в теб? – чуваше самодоволния смях на синеочкото.
-Какво искаш? – попита го ядосан Саске и го хвана за ризата.
-Пич, по-спокойно. Просто дойдох да те питам дали искаш да дойдеш да тренираш с мен. – и се усмихна мазно.
-Гладен съм. По-късно.
-Супер, и аз съм гладен, ще отидем да хапнем рамен.
-Става.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
Вече закусили и на тренировъчната площадка, двамата се отдалечаваха един от друг, за да започнат битката. Тъкмо да започнат …
-Саске !! – викаше Карин и след малко се озова пред него. Тъкмо да проговори, тя го изпревари . – Къде е онази сополивка, която ме предизвика? – попита Карин.
-Тя не е сополивка и може да те победи без да се помъчи даже!! – защити я Наруто, който бе дошъл при тях. Това изненада и впечатли Саске. Дори не го бе забелязал.
-И тогава къде е ? – попита умно тя Наруто.
-В болницата. – отговори ѝ студено Саске
-Но когато излезе ще ти срита дебели задник. – двете момчета се засмяха и си удариха „ПЕТ”.
-Саскееее!! – викаше тя като бягаше към гората.
-За пореден път в живота си ще го кажа: Саске съжалявам те!! – и отново се чу смеха на Наруто.
В този момент русокосото усети силен удар в стомаха. Изхвърча чак до другата страна на площадката. Той падна по гръб. Едвам помръдна ръцете си, за да се подпре на тях. Изохка тихо и се изправи едвам, едвам.
Не разбираше какво стана току що. В първия момент те се смееха заедно на очилатото момиче, а във втория той го удари с много голяма сила в корема. „КАКВО МУ СТАВА ЗА БОГА??” се питаше той.
-Нали ще се бием!? – напомни му Саске като се провикна със самодоволна усмивка. Сега всичко се изясни на блондина. Бе отново надвит от Учиха. Преди пет години щеше да крещи с цяла сила и да го псува с каквото знаеше. Но сега просто се засмя звучно.
През тези години той порасна и се разви освен физически и умствено. Научи се да анализира всяка битка, макар и това да е една проста тренировка. Това, което Саске не знаеше за Наруто, бе че той имаше няколко нови техники.
Той си пое дълбоко въздух погледна към ясно синьото небе и се усмихна широко, защото сега бе моментът, в който той щеше да се докаже пред своя най-добър приятел и най-голям враг.
…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

/3 часа по късно/

Двамата противница лежаха на земята, уморени и задъхани. Цели три часа се бяха били. Чакрата им бе свършила, тялото цялото в рани и на някои места със счупвания. Лежаха на два метра разстояние от друг. Никой не ги бе обезпокоявал до сега:
-Хей, нямате ли намерение да освободите площадката? – попита Темари, която пристъпваше към тях заедно с Шикамару.
-Я виж ти! Отново Учиха и Узумаки, правещи се на герои. – обади се Шикамару като цъкаше с уста. Лицата на падналите, се кривеше от ярост.
-Не можем … - дори не можа да си довърши изречението си Саске. Бе толкова изморен и ранен, че даже не му се гледаше.
-Шикамару, върви и повикай някого, който да премахне боклука.
-Олл .. това е толкова проблемно.- отбеляза мързеливото и се обърна, за да повика помощ.
Темари наблюдаваше Наруто и Саске и се изумяваше. Най-вече от Наруто. Знаеше, че се подобрил и то доста от напускането на селото от Саске, но чак толкова, че да го повали. След около три минути дойдоха четири медици с две носилки.
-Наруто, Наруто, не ти ли омръзна да си все в болницата? – попита един от медиците, като помагаше на другия, за да го качат в носилката. Отговор нямаше, само едно болезнено изскимтяване. Другите двама слагаха Саске в носилката като от него също имаше скимтене.
-Явно здраво сте се подредили, момчета!! – отбеляза другия медик. Хванаха носилките с две ръце и тръгнаха към болницата.


След около те бяха в приемната, където преместваха двамата приятели на болничните легла. И двамата охкаха, пъхтяха, а лекарите още не бяха започнали дори да промиват раните. В стаята влезе ниска, пълна чернокоса женица с усмивка на лицето.
-Я виж ти! Кой е пак при мен? – каза тя като слагаше ръкавиците си и взимаше памука. – Тъкмо се чудих къде се загуби Наруто. Цели шест дни не ме е посещавал. Мъчно ми стана за теб.- каза тя и започна да промива раните по ръцете и лицето му. В този момент влезе друга ниска, пълна медицинска сестра, също с тъмна коса.
Взе един картон от масата, на която стояха всички медицински принадлежности. Отвори го и прочете името на другото момче.
-Учиха!! – каза весело тя и остави картона на леглото и тръгна да го прегръща.
-Охх .. какво ти става? – попита той като стискаше болезнено очи.
-Не ме ли помниш? – попита тя, като радостната физиономия се преобрази в леко разтроено. – Аз съм сестра Ямако, тази която те лекуваше, докато беше… - Саске само помръдна устни, но не каза нищо. Тя започна да му прочиства раните.
-Така … - заговори другата сестра на Наруто. – Имаш три счупени пръста, едно счупено ребро и изкълчен глезен. Ще останеш в болницата до петък.
-Загубенякът си остана загубеняк. – каза студено и самодоволно Саске.
-Не се подигравай Учиха и ти не си по-добре. – направи му забележка Ямако. – Ти имаш два счупени пръста .. – тя спря и застана до него. Хвана го за рамото също толкова бързо, колкото и му го намести. Саске извика и започна да псува. – изместено рамо, оправено.
-Какво ти става луда жено! – попита чернокосия младеж лекарката си.
-Намествах ти рамото, млади момко. – каза му тя. Определено си личеше де беше навъртяла четиридесетака. – Глезенът ти е навехнат, но с малко мехлеми и билки ще се оправи. Ти оставаш тук до утре вечер.
Двете жени започнаха да пишат нещо в картоните на Саске и Наруто. В стаята цереше пълна тишина. Чуваше се единствено птичета песен. Сестра Ямако излезе от стаята, а след нея и другата сестра. Преди да затвори вратата:
-Сакура н болницата ли е? – попита Наруто. Саске бе затворил очи, но при точи въпрос ги отвори рязко.
-Да. На горния етаж е Наруто. Спокойно. Добре е. просто тренировките и стреса ѝ идват твърде много. – вратата се затвори и двамата най-добри приятели останаха заедно.


Времето течеше, часовника на стената тиктакаше. Залезът се виждаше, но за жалост, на никой от двамата не му се спеше.
-Тя все още те обича, Саске. – наруши тишината Наруто. Това изречение доста изненада Саске, защото всъщност … не се интересуваше от това дали е влюбена или не в него.
-Какво ме интересува? – попита той студено.
-Незнам … помислих, че искаш да знаеш.
-Мислех, че знаеш добре, че мисленето не ти се отдава.
-Просто казах, не е нужно да се заяждаш. – отговор нямаше, само едно пуфтене от страна и на двамата.
-И ако все още ме обича, защо се държа така, когато дойдох? – попита Саске. На лицето на Наруто се изписа една широка усмивка.
-Значи все пак те интересува!!
-Не, не ме интересува.- възпротиви се Саске яростно. – Просто ми е любопитно.
-Какво е разликата?
-Просто ми отговори, кретен.
-Жалко, тъкмо си мислех да ти отговоря, но щом чух как ме нарече … ако ми се извиниш, може и да размисля.
-Ах ти жалко, нещастно ко…
-Не мисля, че това е правилния подход. Ако искаш информация трябва да дадеш нещо.
-Добре. И-и-и … звинявай. – казва измъчено Саске. Усмивката на лицето на Наруто се разширяваше все повече и повече и повече, сякаш съвсем скоро устните му ще се цепнат.
-Аз се извисявам високо, високо. – Саске го погледа злобно и Наруто разбра, че е време да му отговори. – Когато ни напусна … - започна с разказа, който още в началото прониза тъмноокия право в сърцето. – тя беше съкрушена. Съвземаше се с години. За нея бяха важни единствено тренировките и това да те върне. По-късно тя се подобри, а след това сякаш единствената ѝ цел бе да те върне. Но всичко беше странно. Ако не я познавах толкова добре, щях да си мисля, че иска да върне приятел и бивш съотборник, а не любов. Но макар да го прикриваше умело, тя не можеше да ме излъже.
И така вечерта мина в приказки. Когато заспаха, което беше късно, те спаха много спокойно. Тази вечер Саске нямаше кошмари, а Наруто не сънуваше как се жени за Сакура или че е хокаге.