Тя е моя (СасуСаку фик)

[b][center]Първа глава:Срещаме се отново

Преди да поставя редактираната глава,ще благодаря искрено на редакторката ми justwannabeone ..Ти си моето спасение


Розовокоската стоеше на червеното потъващо столче/кресло и гледаше плющящия навън дъжд през прозореца на стаята си.Заради мрачното време, Сакура нямаше какво друго да прави, освен да виси в дома си и да се взира в падащите капки дъжд, които се сливаха върху стъклото и правеха размазани изображения.
Минаха няколко години откакто Сакура и бившия отбор 7 завършиха изпитите за Чуунин.Тя не бе виждала двамата си съотборници от много време насам.И тримата тръгнаха по различни пътища.Саксе търсеше Итачи, жадуващ за отмъщение, а Наруто продължаваше с опитите си да стане Хокаге.А Сакура все още не бе решила какво ще прави с живота си,затова по цял ден висеше или пред огледалото,или пред прозореца облегната на мекото столче.
Отърси се от мислите си също толкова бързо, колкото се бяха и появили.Стана от уютното си кресло и бавно се придвижи до банята.Вгледа се в отражението си и наклони замислено глава.Свъси вежди и стисна устни.Реши да смени посоката на наклон и главата й се изви на другата страна.Внимателно изплези езика си и нечленоразделни звуци започнаха да излизат от устата й.Просто се опитваше да накара времето да мине по- бързо, но това не я караше да изглежда по- малко, като ненормална фанатичка.Когато й писна с това упражнение, се зае да блъска чекмеджетата, пълни с тоалетни принадлежности.Направо бе сигурна, че я чака още един ден, изпълнен със скука и еднообразие.

Саксе погледна къщата, в която не се бе вясвал вече три дни.Макар че валеше като из ведро, той продължаваше да стои навън и да тренира.Мечтата му, да бъде силна нинджа, способна да убие Итачи, не го напускаше вече твърде дълго време.Целия му живот, ако трябва да сме точни.
...Той вървеше по улицата, целящ се стремглаво към гората.Спря се на мястото, където заедно със съотборниците си, тренираха преди време, неуморно и заедно.Остави шишето с вода, което си носеше и извади няколко куная. Започна да ги хвърля по заобикалящите го дървета, целейки се никъде конкретно.Лек полъх на вятъра изтръгна няколко черешови цветчета от клоните над него.Саске щипна едно между пръстите си и след като съсредоточено го изучи с поглед, въздъхна.В съзнанието му се оформи лицето на Сакура, така искрящо и щастливо, както го бе съхранил някога

Сакура излезе от банята и след като се подсуши, облече бяла тениска и тесни дънки в комплект с розови пантофки с панделка.Върза косата си назад и слезе на долния етаж, навличайки розовия си пуловер.Излезе навън и след като заключи вратата, разтвори чадъра си и забърза надолу по улицата.
Мина покрай няколко, работещи магазина и чу порочни подсвирквания да летят зад нея.Да…тя вече не бе малко момиче.Напротив, бе се превърнала в една красива и зряла жена.Много момчета я канеха на срещи и много момчета искаха да я имат за себе си, но тя не се поддаваше на подобни палави предложения.През живота си бе позволила да обикне един- единствен човек и опитите да спре, бяха обречени на провал.
Продължи напред без емоция на лицето, когато, твърде вглъбена в мислите си, се блъсна в някого.Равновесието я напусна и тя се строполи на мокрия асфалт.Вдигна извинителен поглед и думата „Съжалявам” заседна в гърлото й.Познатото лице я погледна загрижено.
-Добре ли си?-попита я гласът му.

Саксе продължаваше да гледа черешовия цвят и мислите за Сакура идваха неканени в главата му.Лицето й, смеха й, тези прелестни розови коси…
Той разтресе глава, за да те отърси.Не разбираше защо мисли за нея.Не разбираше защо мисли за нея по този начин.Беше минало много време от както я бе видял за последно и не знаеше дали запазения, за нея, спомен, е верен.Сигурно вече бе жена.Жена с много обожатели и жена, която вече е забравила за него.

-Сакура?
-Лий!
Гласовете им се смесиха и попречиха на изненадата им.
-Добре ли си?-попита я Лий .-Дай да ти помогна.-подаде й ръката си и я застави на крака.
-Добре съм, благодаря!-отвърна Сакура леко смутена.
Не го беше виждала отдавна и не бе сигурна, че да се блъска в него е най- добрия начин да му каже „здрасти”.
-Съжалявам, не гледах къде вървя.-извини му се.
-И аз.-успокои я и характерната му усмивка си зае мястото на устните му.
Тази усмивка криеше и своите тайни, разбира се.И той не я бе зървал отдавна и беше изненадан да я види така пораснала и захубавяла.Винаги я бе харесвал и сега не бе по- различно.Получи внезапното желание да научи всичко, което бяха пропуснали заедно и да го научи веднага.Не знеш как за това просто се остави на течението, както често правеше.Глупав навик, който се славеше с навличането на неприятности.
-Имаш ли планове за довечера?-изтърси без много да му мисли, знаейки че ако даде път на разума, ще се разубеди.
Сакура се сепна от бързото предложение и коле*анието я завладя за няколко мига.Харесваше Лий, но досега не си бе позволявала да излиза на срещи.
-Ако не искаш, няма н…-побърза да я увери, но тя го прекъсна, приключила вътрешната дискусия със самата себе си.
-Съгласна съм.-с лека усмивка му заяви.
Лий се усмихна още по- широко и не изглежда да се притесни от руменината, която изби по бузите му.
-Страхотно.-въодушевено се засмя.-Ще те взема в седем.

Благодаря на редакторката си !
Не й трябваше много време да се подготви, затова половин час преди срещата, Сакура реши да се заеме с разкрасяването си. И все пак подбора на точните дрехи се оказа неочаквано предизвикателство, докато установи, че й остават петнадесет минути до появата на Лий. Накрая се спря на лилава пола малко над коленете и риза в същия цвят. Сплете дългата си коса набързо и постави изкуствено цветче в нея за окраска.Тъкмо подсилваше цвета на устните си с гланц, когато на вратата се звънна. Усмихна се, когато погледна часовника и установи точността на приятеля си.
Слезе на долния етаж и отвори вратата.Широката усмивка на Лий отново бе на лице. Изражението му придоби странен блясък, когато очите му направиха бърз оглед на момичето пред него. Това изчерви Сакура и тя отмести поглед , смутена.
-Не съм закъснял, нали?- попита с предпазливо повдигнати вежди.
Сакура поклати весело глава.
-Не, точно на време си.- увери го.
Лий се загледа внимателно в нея. Наистина се удивляваше от промяната. Времето, в което не се бяха виждали, си бе казало думата. Сакура не бе хлапе вече.
-Къде искаш да вечеряме?- попита я с все същия, изучаващ поглед.
-Можем да отидем при Ичираку?- зададе го като въпрос, но Лий рядко отказваше предложения, каквито и да бяха те, така че не се учуди, когато той кимна с готовност и игриво я хвана под ръка, изтръгвайки смеха й.


…Саске вървеше към Рамен ресторанта с ръце в джобовете и умислено лице.Вечеряше там почти всяка вечер, поради липсата на желание да готви. Изглеждаше прекалено угрижен, но това не бе странно за неговата природа. Той винаги беше такъв.
Готвеше се да отвори вратата на ресторанта, когато чу познат смях, някъде в далечината. Ръката му се спря на дръжката и той присви очи, за да фокусира двата силуета или по- скоро, онзи, който носеше розова коса.Зазяпан, бавно, но сигурно, започна да осъзнава кой беше това. Тя. Старата му съотборничка. Тя, за която не спираше да мисли през последните няколко дена. Тя, която сега вървеше към него.
И Саске, както всички останали, не можеше да не се порази от разцъфването на цветето. Сплетената й коса бе пуснала само кичур- два от безмилостната плитка. Въпреки разстоянието, което ги делеше, не можеше да не види онзи до болка познат зелен цвят на очите й. Големите й, дълбоки очи, в които можеше да изгубиш, ако гледаш достатъчно дълго. Вероятно щеше да се загуби още сега, ако не бе установил присъствието на друг. Сакура вървеше редом до Рок Лий.
Двамата се смееха и захода им непрекъснато спираше, за да си поемат въздух. Поредната глупост, изказана от Лий и Сакура не се стърпя да избухне в нов заразителен смях. Клатеше глава и погледа й случайно попадна на смрачения младеж, стоящ като статуя, сигурно хванала дръжката на ресторанта към който и тя вървеше.
Замръзна. Смехът й секна почти толкова бързо, колкото се бе появил. Премигна няколко пъти с преглъщане. Рок Лий се загледа притеснено в нея.
-Сакура?- притеснено се наведе лекичко и се опита да прехвърли думите си, за да види с какво вероятно я е разстроил.
Не се сещаше. Не беше казал нищо нередно. Едва когато проследи погледа на Сакура, изправи гръб и бързо разбра.
Сакура се придвижи с бавни стъпки, следвана от Лий. Вече достатъчно близо, тя отново замръзна.
-Саске.- изкара името му като лека въздишка. Неясна, объркана въздишка. Това бе нейния начин да го поздрави, твърде шокирана за да каже просто „Здравей”.
Той само присви едвам забележимо очи и кимна сковано. Явно не считаше за нужно дори да върне поздрава й. Бегло стовари поглед върху Лий и не знаеше защо се жегва от присъствието му.
-Ще ядеш?- попита със запъване. Не се сещаше какво друго да каже.
Последва ново кимване. „Явно не се е променил”- помисли си Сакура и в съзнанието си се изсмя.Нима наистина очакваше друго?
-Би ли искал да се присъединиш към нас?- опита наново да изтръгне поне една дума от устата му.
Обърна надежден поглед към Лий, в чийто очи прочете съгласие, без да знае, че е породено само от доброто възпитание, което имаше. Вътрешно крещеше, че не иска, като малко детенце. Не искаше да вечеря със Саксе. Това си беше среща само на него и Сакура.
Саске прозря нежеланието на Лий.Но желанията на Сакура го вълнуваха далеч повече.
-Разбира се.- отговори той с неприсъща за него любезност.
Лий стисна устни и задържа нацупената си физиономия.По лицето на Саксе пробяга бърза усмивка, която обаче не се задържа.
…Беше трудно да се опише единия час, който мина.Беше неловко. Сакура се чудеше какво да каже, Лий си стоеше сърдит, което се опитваше да прикрие, но провала му бе в кърпа вързан. Саске, както винаги, не считаше за нужно да говори. И в най- нажежената атмосфера, той пак нямаше да се усети да обърне нужното внимание на ситуацията. Ядоха и само толкова.
-Мога и сама да се прибера, Лий.- уверяваше го Сакура, докато тримата излизаха от заведението.
-Но е вече тъмно.- продължаваше да настоява той.- Кой знае, какво може да изскочи от сенките.
-Аз ще я изпратя.- обади се Саске.
Сакура видимо се обърка от предложението.
-Къщата ти ми е по път.- побърза да довърши.- За разлика от Лий, който живее на другия край на селото.- добави.
Ясно бе, че не може да откаже. А че не искаше, си беше друг въпрос. Без много да му мисли и да предизвика оттегляне от думите на Саске, тя се обърна благодарствено към Лий.
-Благодаря ти, Лий-кън.- усмихна му се мило.- Прекарах страхотно.- надигна се на пръсти и целуна бузата му.
Саксе разтвори очи учудено, а Лий се изчерви повече от обикновеното. Внезапно забравил за тревогите, от тази една единствена нищо и никаква целувка, той отстъпи крачка назад, неспособен да свали усмивката от лицето си.
-Ще тръгвам.- кимна.- Ще се видим скоро, Сакура.
Обърна се на пети и закрачи към дома си, бързо сливайки се с тъмнината. Сакура погледна към Саске и пое глътка въздух.
-Да тръгваме.– предложи тя.
За пореден път тази вечер, Саске само кимна и я последва мълчаливо. Никой от двамата не обелваше и думичка.Чернокосия само гледаше гърба й и в главата му се въртяха мисли и спомени. Съжаление и искрено желание да върне времето назад и да поправи някои неща. Някои неща, които бе казал и които бе направил.

...Сакура, Саксе и Наруто приключваха тренировката си. Хубавото на усиленото трениране бе, че след дълъг и изморителен ден, Какаши ги водеше да хапнат рамен, към който Наруто имаше специално отношение.
В този следобед Сакура внимателно бе приближила Саксе, докато вървяха към Ичираку.
-Саске…може ли да поговорим?- надеждата в гласа й бе ясно доловима.
-След ядене.- отговори й с отегчение.
-Не!- настоя тя.- Искам да поговорим сега.- прокрадна се умолителната нотка.
Саске завъртя очи и я последва с въздишка.Сакура се настани на първата пейка, която очите й зърнаха.
-Саске-кън…
-Да? - проточи, като се изтегна назад с неспадащото си отегчение.
-Ами…- Сакура сведе изчервен поглед.- Саске-кън, аз…
Запъна се, търсейки правилните думи. Не знаеше защо бе решила да говори с него сега, но необяснимо, се чувстваше готова. И достатъчно силна, за да понесе евентуалния отказ, въпреки неподхранената надежда, че може и да й отвърне със същото.
-Саске-кън, обичам те.- каза и веднага след това решителността й се изпари.
Не й помогна и изправянето на Саске, който безцеремонно й обърна гръб и в свистенето на ноздрите му при изкарването на въздуха й показа, че отново е отегчен.Това отегчение сякаш никога не го напускаше.
-Не разбираш ли?- попита я той с насмешка.- Мразя те, защото си досадна и защото не спираш да говориш глупости! Никога не бих могъл да те обичам!- думите му наливаха сълзи в очите й, които безуспешно се стараеше да не изпуска.- Никога!
И тогава си тръгна с бавни и безгрижни стъпки, оставяйки я сама на пейката. Сама със сълзите и страданието й.

…Колкото и да се опитваше, не успяваше да заличи този спомен. Зачуди се дали и Сакура още помни. Онзи отвратителен следобед, в който я смачка и след това просто я остави. Дали въобще още го обичаше, както някога твърдеше?
-Благодаря, че ме изпрати.- тя го изтръгна от мислите му и той вдигна разсеян поглед .
Сакура бе спряла пред вратата на къщата си и лека, почти фалшива усмивка стоеше на устните й. Саске не каза нищо и това не учуди Сакура. Тя отключи вратата и се шмугна в къщата, с огромно желание да го погледне, и огромна воля, която я предпази от това да го направи.

Сега...много съжелявам,че не съм пускала глава адски много време,но просто музата ме напусна ;д
Благодаря на редакторката си justwannabeone :)

Саске отвори черните си очи и се надигна от леглото. Премигна няколко пъти срещу слънцето, което пускаше лъчите си през прозореца на стаята и му блестеше твърде силно. Сънено погледна часовника си и установи не толкова ранния час. Бе проспал цялата свежа сутрин. Часът бе десет и тридесет и си бе направо ден. Изправи се вяло и тръгна към кухнята, за да се събуди с кафе. Вдигна глава от кафеварката, когато усети непозната чакра в апартамента си. Моментално извади куная си.
-Кой е там?- извика властно и изискващо, обръщайки се готов да срещне неканения гост.
Анбу стояха зад него, носещи знакът на Коноха. Маските, които носеха, пречеха на Саске да види лицата им. Единият от тях се обади:
-Хокаге – сама им много важна мисия за Вас.
Саксе бавно и недоверчиво прибра куная си. Не бе съвсем убеден в изказването, но знаеше, че тези не са от лошите.
-Каква мисия? ( пиша въпроса, защото ако искаш да кажеш „… питайки каква е мисията” трябва да представиш диалога така, а ти не си го направила, затова променям)
Анбу-то не знаеше как точно да му каже, затова реши, че ще е най- добре да остави това на разпоредителката си.
-Тсуанде- сама ще Ви обясни. Ще Ви чака следобед в кабинета си. - След това се появи облак дим и нинджите изчезнаха.
Саксе постоя загледан въпросително. Обърна се, за да довърши кафето си и се замисли за мисията, за която не разбра нищо. Той отдавна бе спрял да ходи по мисии. Единствената, която предприемаше и за която тренираше, бе тази, в която ще убие Итачи. Какво искаше Тсунаде и то точно от него?

Сакура излизаше от банята и търкаше зъбите си ожесточено с четката. Влезе в стаята си и продължи да търка, стоварвайки се пред огледалото. Това действие продължи десет минути, докато Сакура се почувства с чисти зъби и свеж дъх, но за всеки случай, удължи процеса с още пет минутки.
Четката се изплъзна от устните й при удивената и стресната въздишка, когато в отражението на огледалото си видя три анбу нинжди. Рязко се обърна, сякаш да се увери, че наистина вижда правилно. Стояха в мълчание за няколко мига, след което единия проговори:
-Тсунаде- сама има мисия за Вас. Ще Ви чака следобед в кабинета си.
И изчезнаха. Сакура сбърчи вежди и се огледа. Стисна хавлията си и се наведе да вземе четката си с пухтене. Защо анбутата винаги трябваше да се появяват от никъде. Не могат ли просто да пратят телеграма или да телефонират?
Поклати глава и се облече набързо, току виж пак я изненадали и не искаше да се поставя в неудобно положение. Любопитно й бе, за какво я вика Хокагето, но Zero no tsukaima бе по- силно от чуденето й. Настани се пред телевизора със сандвича, който бе сътворила, докато обмисляше и се загледа.

Наруто отвори леко очите си, сънено и с нежелание.
-Все още спя! Кой глупак ме буди толкова рано?!
-Ставай, мързел!– отговори анбу-то.- Хокаге- сама има важна мисия за теб. В единадесет часа трябва да си при нея.
Узумаки отвори очите си, развълнувано и нетърпеливо, когато чу думата „мисия”. Мигновено се изправи, отвори гардероба си и навлече традиционния си екип. Погледна часовника и видя, че закъснява. И въпреки, че пет минути не бяха толкова голямо закъснение, той се затича по пътя към офиса на Тсунаде, бързо. Достатъчно бързо, за да изпревари всяка нинжда, която му се изпречи на пътя.

Саксе вървеше надолу по улицата, все така замислен и унил, както винаги. Обърка се, когато видя Сакура пред кабинета на Хокагето.
-Какво правиш тук?- попита я почти строго.
-Саске?- отрони изненадано тя.
Преди някой от двамата да успее да реагира по- адекватно, Тсунаде излезе от дървената врата на офиса си и привлече погледите им.
-Добре дошли, Саске, Сакура.- поздрави ги, поглеждайки ги по отделно.
-Добър ден, Хокаге- сама!- отвърнаха двамата в едногласие.
Тя кимна и се загледа зад тях. След като отново върна очите си към Саске и Сакура, въздъхна с усмивка.
-Е, изглежда, че ще трябва да почакаме. Един човек все още не се появил.- думите й ги объркаха. Още някого?
И двамата се зачудиха, но само Саске посмя да попита.
-Кого?
Тсунаде го погледна със същата усмивка и когато отвори уста да му отговори, вратата рязко се отвори и през нея излетя Наруто.
-Хокаге- сама- задъхано изрече.- Тук съм, Хокаге- сама.- Узумаки дишаше тежко и нервно.
-Закъсняваш, Наруто.- порица го, но не с мрачния тон, който често използваше, а по- скоро весело, дружелюбно. Предразполагащо.
-Съжалявам!- извини се той.
Тсунаде кимна и покани всички в кабинета си. Гледаше ги, едва ли не, изпитателно, преди да премине към въпроса.
-Имам специална мисия за вас тримата.- поде сериозно тя.- Мисия, която само вашият отбор може да изпълни.- изгледа ги един по един.
-Каква, каква?- въодушеви се Наруто.
Тсунаде го погледна с одобрителна усмивка. Харесваше живеца и готовността на това момче. Да се бие, да защитава и да не си тръгне без победата.
- Искам да вземете свитъка от Орочимару и да ми го донесете.- продължи и очите й се спряха на тези на Саксе.- Преди Итачи да го докопа.- допълни.
Саксе преглътна и присви очи срещу Хокагето.
-Защо Итачи е намесен?- попита гневно.
Тсунаде сведе поглед за миг и пое глътка въздух. Знаеше, че на него ще му най- трудно. Опита се да обясни, без да провокира яростта му.
-Само Учиха може да отвори свитъка. Всички знаем, че брат ти работи за Орочимару. Ако Итачи отвори свитъка цялата Коноха ще бъде унищожена.- поясни, делово, но внимателно в същото време.
-Но,какво има в свитъкът?-попита Сакура.
-Той съдържа сила,която даже аз не мога да контролирам.-отговори Тсунаде.-Целта на Орочимару е да унищожи Коноха и ще направи всичко,за да го отвори и разучи.Затова имам нужда от вас тримата.Вие сте най-силния отбор в цялото село.Вие сте ни надеждата.-добави.
-Но,Хокаге-сама,откъде знаете всичко това?-обади се младият Учиха.
-Тази информация е строго секретна.Благодарение на Кабуто ние знаем плановете на подлата змия.-отговори тя,когато зад нея се появи облак дим и Кабуто се показа иззад нея.
Наруто се изправи рязко и изгледа нинджата с лош поглед.
-Хокаге-сама залегнете!-предупреди Наруто като се затича с кунай в ръка към Кабуто.-Той е шпионин на Орочимару.Просто ви мами.-добави.
-Спокойно,Наруто!-Тсунаде тръгна с бавни крачки към русокоското и го спря с едно движение.-Той не е негова пешка.Кабуто работи за нас от самото начало,карайки Орочимару да си мисли,че ни наблюдава и докладва всичко случващо се в Коноха.Той ходи при него само за да разбира плановете му и да му докладва грешна информация за селото.Разбираш ли?
Наруто премигна няколко пъти и прибра куная си.
-Разбирам.Съжелявам,че се опитах да те нападна,очилатко.-добави Наруто като сложи двете си ръце зад главата.
-Приемате ли дадената ви мисия?-попита Хокагето.
-Да!-отговориха трите нинджи изправяйки се правейки лек поклон.

Сори,че се забавих,ама редакторката отсъстваше :(


Сакура стана рано, изпреварвайки слънчевите лъчи. Насочи се право към банята и си взе ободрителен душ. Бързо приключи и излезе, увивайки розова кърпа около тялото си. Предприе крачки към гардероба си и докато изминаваше краткото разстояние, се подхлъзна и кърпата се изхлузи от тялото й.
-По дяволите! – промърмори и нервно вдигна хавлията от земята, този път придържайки я по-здраво.
Извади розова блуза и бежови къси панталони от мъничкия си гардероб и ги навлече нетърпеливо. Застана пред огледалото и се зае да суши косата си експедитивно. Не искаше да закъснява. Върза гъстите си коси на висока опашка и закрепи бритона си с фибичка. Огледа се съмнително, след това се отказа от повече анализи на лицето си и слезе в кухнята да си направи сандвич. Бавно дъвчеше храната, докато мисли за Саске и Наруто започваха да се реят в съзнанието й. Мисли, на които обаче се опита да не обръща голямо внимание. Не трябваше да се разсейва преди тренировка, затова побърза да приключи с яденето и се качи обратно в стаята си, за да приготви необходимите оръжия и други принадлежности. Погледна часовника, окачен на стената в стаята й, докато обуваше сандалите си. С ругаене осъзна, че въпреки старанието, закъсняваше за срещата.
Изхвърча от дома си и се затича с максимална скорост, за да не направи късното си появяване още по-късно.
-Сакура! – чу някой да вика името й и се спря задъхано. Трябваше й секунда да си поеме въздух и се обърна точно на време, за да види приближаваща се фигура на Рок Лий.
-Лий? – учудено изрече. – Какво правиш навън толкова рано?
-Аз ли? – отвърна с изненада и усмивка. – Бих могъл да те попитам същото? – премигна срещу първия задаващ се слънчев лъч.
-Отивам на мисия. – отговори тя. – Твой ред. – подкани го.
Лий се засмя.
-Аз се връщам от тренировка. Реших да я започна по-рано днес.
-Очевидно. – отбеляза и също му се усмихна. – Добре, Лий, трябва да тръгвам. – направи първата крачка назад, но въпросът му я спря:
-Може ли да те придружа?
Сакура се поколе*а след така директно зададения въпрос. Не знаеше как точно да му откаже, а и компанията му бе приятна и успокояващ, така че просто кимна, все пак нерешително, с неестествена усмивка.

Саксе погледна часовника си. Оставаха му пет минути, за които да стигне на уговореното място, затова реши да мине напряко. Зави по една от малките улички, които трябваше да го отведат по-близо до целта, когато нещо розово се мярна пред очите му. Веднага щом отся факта, че това е косата на Сакура, се зачуди кой е този до нея.
Отново онази необяснима ревност се настани в него, когато видя Лий. Стисна зъби, предимно защото не знаеше защо му пука и защо се гневи толкова много, когато види розовокоската с друго момче. Самият той я отказа преди толкова много време. Какво му ставаше? Да, виждаше разликата в нея. Беше узряла и красива. Беше се превърнала в лебед, но това пак не обясняваше чувството, което го обземаше целия. Знаеше какво е, но не разбираше защо гнезди в него.

Лий усещаше, че някой ги наблюдава. Едно от предимствата на това да бъдеш добре тренирана нинжда. Дискретно се огледа и зърна Саске, сигурно покатерил се на едно дърво, гледащ ги неразбиращо и леко смръщено.
„Ревнува” – помисли си Рок Лий и замислено върна поглед към Сакура.
Тя отвори уста да му каже нещо, но остана изненадана, когато устните й се намериха заети. Лий натрапчиво бе притиснал своите в нейните, сграбчил лактите й, за да е сигурен в успеха. Очите на Сакура останаха широко отворени и удивени. Действието приключи твърде бързо, за да го прекрати сама.
Когато Лий срещна погледа й, се фрасна мислено. Веднага се зае да се чуди, защо направи това, но сякаш знаеше отговора. Искаше да дразни Саксе. И той не знаеше защо, но вероятно имаше нещо общо с факта, че той нарани Сакура. И сега Лий искаше да го накара да усети какво е изпуснал. Когато върна поглед към дървото, чернокосия младеж вече бе изчезнал.

Саксе търчеше настървено и гневно. Яростта му се усещаше, докато ядно набиваше стъпала в асфалта. Тичаше възможно най-бързо, възможно най-далече. Сега въпросът крещеше в главата му. Ревнуваше я. Много и искаше да знае защо. Не я виждаше като обект на желания. Никога не я бе. Дразнеше се още повече, на детската си реакция. Една целувка и той вече бягаше. За какво беше всичко това?

Сакура гледаше объркано към Рок Лий. Очите й издаваха недоверието и съмнението.
-Защо го направи? – попита го.
Лий се почеса виновно зад тила.
-Извинявай. – сведе глава, смутено.
Сакура обхвана лицето му в шепи и зашари с поглед по него.
-Лий, съжалявам ако съм те подвела, но… - навлажни устни. – Не искам да разваляме приятелството си. Не искам да сме повече от това. – каза го твърдо, но и виновно.
-Разбира се. – кимна Лий и преглътна. Не се надяваше на повече, но да го чуе беше друга приказка.
Сакура го гледаше съжалително, но повече от това не можеше да му даде. Не го обичаше, не го харесваше по този начин, не можеше и да се насили да промени това. Двамата се отправиха към моста и когато пристигнаха регистрираха присъствието на Саксе.
-Здравей. – поздрави го неохотно тя, но той не отвърна на топлото посрещане.
Сакура, стискаща недоволството, се обърна към Лий с нова усмивка.
-Благодаря ти, че дойде с мен. – прошепна. – Може би ще е по-добре да тръгваш. – добави. – Чака ни работа.
Лий кимна разбиращо и отстъпи назад.
-До скоро. – смигна й и затътри крака към дома си.
Сакура предпазливо приседна до Саксе и се загледа в него, любопитно.
-Какво съм направила? – попита го. Винаги я е игнорирал, но поне казваше здрасти.
Той само изсумтя и извърна глава.
-Кажи ми! – настоя тя. Искаше да е в добри отношения с него и да поправи, каквото не бе наред. Смръщи се от готовността си да му угажда, само и само да бъдат приятели. Същата си беше и явно нямаше да се промени. Този факт я накара да се почувства зле. Зле, защото осъзнаваше, че това е нещо, което не може да контролира.
Саске се озова зад нея, за секундата, в която тя мигна.
-Няма да разбереш.
-От къде знаеш? – запротестира и обърна глава към него. – Кажи ми и тогава ще видим дали разбирам.
Щеше да й отговори, но тогава силния и небрежен глас на Наруто долетя до ушите им.
-Извинете, че закъснях. – говореше доста силно за човек, който стоеше на два метра от тях.
-Няма значение. – каза Саксе и седна на мястото си.
Внезапния гняв на Сакура изненада и нея, и Саксе. Тя го хвана сигурно за ръката. Направи джутсу и двамата изчезнаха, в появилият се облак дим. Гневът й обаче, я бе закарал само в храстите до моста. Не обърна внимание на тази подробност.
-Какво е станало? – гласът и погледът й, бяха изискващи.
-Ти и Лий излизате ли? – попита я толкова изведнъж, че сам се учуди от откритата директност.
Застана нащрек, чакащ отговора, тайничко надявайки се да е отрицателен. Сакура също застана нащрек, все едно не вярваше на въпроса. Наистина не вярваше. Усмихна се и се подготви да обясни, за да остави всички врати отворени.
-Когато ни видя с Лий онази вечер, просто излязохме да хапнем. Нищо не означаваше, освен това му казах, че искам да сме само приятели. Не съм с него. – увери го.
Саксе кимна с присвити очи. Разбра я, или поне така си мислеше. Изправи се, за да отиде и да се заяжда неумишлено с Наруто, но Сакура го дръпна при себе си.
-Можем ли да бъдем приятели, Саксе? – попита го с искрено желание.
Не му мисли много, преди да кимне. Отношенията им щяха да се променят в ход на мисията, малко или много. И двамата го знаеха. Беше неизбежно. Може би това го притесняваше толкова. Изчезна от очите й, оставяйки я сама.