Флирт За Една Нощ

Глава първа: ЕДНА НОЩ

Събудих се, когато изгряващото слънце удари очите ми. Главата ми ме болеше. Обърнах тялото си далеч от слънчевата светлина и изпъшках, като главата ми започна да тупти още повече. Не можех да си спомня какво се беше случило или къде се намирах. Средата в която се намирах, ми беше непозната, паметта ми беше мъгла и аз не знаех защо. Аз сведох глава на възглавницата под главата ми и се опитах да си спомня предишната нощ и нейните прояви. Сакура ставаше на 16 години с парти в хотел. Главата ми започна да тупти по-силно. Мисленето беше твърде трудно. Станах и не обърнах внимание, когато забелязах черни мъжки боксерки "Найк". Психически отбележих, че ще трябва да кажа на чистачката да почисти стаята, защото изглеждаше все едно беше избухнала бомба в нея. Аз влязох в малката хотелска баня и напръсках лицето си със студена вода. Започнах да четкам зъбите си, като броях ударите в главата си. Погледнах в кабината за аспирин. Намерих и взех две, може би три. Погледнах се в огледалото и забелязах, голото си тяло. Взех мантията, която висеше на вратата в банята и я облякох. Върнах се в стаята и забелязах, еднократна фигура на леглото. Тялото ми замръзна. Кой ли можеше да е? Тялото започна да се движи и захърка под завивките. Аз взех най-близкия предмет до мен и започнах да го удрям с него.
-Ах... какво п-по дяволите?-беше Саске.
-С-Саске?-попитах любопитно.
-Х-Хината има ли причина, че ще ме тормозиш с дистанционното?-каза той хващайки главата си. Погледнах ръката си и забелязах, че държа дистанционното за телевизора. Аз го спаднах и се загледах в него все още в шок. Той стана от леглото и забелязах, че голото му бяло тяло е красиво.
-К-Какво стана?-попита той объркан.
-Аз... не знам!-отговорих в паника. Отидох в банята и грабнах допълнителна хавлия. Хвърлих я по него. Той я хвана, лесно. Обляка я, когато забеляза, че гледах изложено тялото му. Аз се изчервих леко.
-К-Къде сме?
-А-Ами в хотела, надявам се. Партито на Сакура, помниш ли?-попитах с надеждата, че ще си спомни. Той гледаше около стаята.
-З-Защо стаята се върти?-каза той на глас, хващайки отново главата си. Отидох в банята и го взех някой и друг аспирин.
-Спомням си сега.-каза той. -Чуствахме се добре. Всички бяхме там и нямахме проблеми. Бяхме супер пияни, това не означава ли,че...-каза той, гледайки ме изненадан.
-Не... Не може наистина да го мислиш, нали?
-Това, като чели не би могло да е невъзможно...-очите ми се скитаха в стаята, когато забелязах нещо. Забелязах празна опаковка на презерватив на пода. Аз я вдигнах и бързо я изтървах.
-Н-Не.-казах аз в странно състояние на ума. Саске не говореше, той просто гледаше в празната опаковка. Стана и започна да си облича дрехите.
-Ка-Какво правиш?
-Заминавам. Това никога не се е случвало. Никой не се нуждае от това. И двамата си имаме сериозни връзки. Трябва да тръгвам. Той беше прав. Наруто и аз бяхме заедно в продължение на 3 месеца. Той не беше на партито. Това което направихме с Саске, не беше нещо което трябваше да се случи или не. Това беше минало на несъществуваща памет.
-Това не се е случвало?
-Точно така.-каза той, обличайки сакото си. Никой не биваше да разбере, че аз, Хината Хюга и Саске Учиха сме спали заедно.
–––––––––––-

Глава втора: Бременна?

Разхождах се по училищните коридори с гаджето си, Наруто Узумаки. Той е капитан на отбор Де*ата, отбор по плуване и волейбол. Махнах на братовчед ми, Неджи. Той е третия в отбора по футбол. Гаджето му Тен-Тен застана до него. Тя ръководи клуб драма. Лий е капитан на отбора по борба. Спрях и започнах разговор с Киба и Шино. Те ми са дълги оцелели приятели. Киба избяга на някъде от пистата където се играеше футбол и баскетол. След като поговорих с тях, аз отидох да говоря с Шикамару и Чоуджи. С тях също израснах близо. Шикамару и аз се срещнахме по пътя. Шикамару беше втория капитан на отбор Де*ата и капитан на отбора по лека атлетика и играе футбол и баскетбол. Чоуджи не е кой знае какъв фен на спорта, но участва в много клубове. Минах покрай Саске учиха, който стоеше с гаджето си Сакура Харуно. Сакура е капитан на мажоретките. Саске е капитан на баскетболния и футболния отбор. Ино се отправи към тях и застана зад Сакура, изглежда, че тя винаги беше на второ място във всичко. Очите на Саске и моите се пресякоха. След онази нощ те винаги се срещаха. Всички се познават в Коноха и всеки знае всичко за всеки. Голям късмет си беше, че все още никой не знаеше за онази нощ със Саске. Наруто и аз бяхме заедно в продължение на 3 месеца и всичко вървеше страхотно. Беше минало около един месец след "инцидента" на несъществуващата памет. Вървях по коридора, както обикновено, но се чуствах замаяна.
-Добре ли си, Хината?-попита Наруто заинтересован, държейки ме за ръката.
-Добре съм, просто съм малко замаяна.-казах честно. Не знаех какво става. Мислех, че е защото беше време за периодът ми, но той все още не е дошъл. Усетих спазми в гърдите си, които бяха като диня. Бях толкова уморена напоследък. Не съм забелязала това до сега. Може би, защото днес беше по-интензивно.
-Искаш ли да отидем при медицинската сестра?-попита Наруто.
-Не, аз...

Затъмнение

Събудих се с Наруто до мен.
-К-Къде сме?-попитах объркана и уморена.
-В болницата. Ти припадна и нямах друг избор.-каза той сериозно и сладко. Усмихнах му се слабо. Той беше толкова сладък. Една жена с черна коса, която спираше до брадичката и. Очите и бяха лешникови, а носа и тесен. Усмивка се зададе на лицето и, но очите и бяха пълни с разочарование.
-Е, г-це Хюга, ние знем защо припадна!
-Защо?
-Щях да ти отговоря.-каза тя грубо. -Ти си бременна.-каза тя ясно.
-Бременна?-казах в шок. Първите ми мисли бяха, какво мисли Наруто за това и наколко седмици е бебето, защото, ако е на един месец... ако е на един е от Саске... наистина ли е той? Не, защото никога не се е случвало.
-Супер, ще ставам баща.-каза Наруто весело.
-От колко време съм бременна?-попитах страхувайки се от отговора.
-Заченала си преди един месец.-каза тя потвърждавайки страховете ми. Дишането ми започна да става тежко и ръцете ми горяха. о, Боже мой. Наистина ли става това? Не... не... продължавах да си повтарям, защото не можеше да е вярно, че това бебе е от Саске.
-Знаете ли какво е секс?
-Не, разбира се!-каза сетрата гневно. Чудех се защо Наруто е толкова щастлив, когато знам, че не сме... не, чакай малко. Правих секс с него два дни преди да го направя със Саске. Така че дори и в деня, когато го кажа на всички вероятно Саске няма да заподозре нищо, така че бих могла да пазя това в тайна и никой няма да разбере, че бебето е от Саске... дори и самия той. Не можех да чакам да се прибера у дома, защото главата ми пулсираше. У дома? Баща ми, братовчед ми, аз съм мъртва. Баща ми ще ме убие, а след като и Неджи разбере, той също ще ме убие.
-Наруто, какво ще правим с баща ми? Лицето му от весело стана тъжно.
-Ох...-каза той мислейки: -Вярно. Той ще ни убие, после ще ни върне обратно към живота, а после Неджи ще направи същото. Поне не бях аз единствената, която мислеше за това.
-Не е необходимо да му казваме. Той няма да разбере нищо. Той не знае дори, че сме гаджета. Мислиш ли, че ние... Разбрах какво има предвид.
-Не, аз не мога да...-спрях, защото трябваше да разгледам възможностите. Имаше около 50% шанс, Наруто да е бащата. Най-вероятно мога да запазя бебето, тъй като Саске се погрижи за следите в хотела, защото Наруто не беше добър по математика. Но как щях да отгледам детето? Как ще бъда в състояние да се справя с този натиск и какво ако е детето на Саске, тогава какво ще правя? Дали баща ми ще ме изгони, когато разбере за детето? Къде ще отседнем? Погледнах корема си. Моето дете растеше там. Усмихнах се слабо. Щях да имам бебе.

Наруто ме заведе у дома. За щастие, баща ми беше на работа, а Неджи и Ханаби бяха все още в училище. Наруто ми помогна да се кача в стаята си. Сложи ме в леглото ми и леко започна да гали корема ми. В крайна сметка, главата ми ще ме боли и няма да бъда в състояние да ходя на училище, вече. Наруто започна да говори на бебето в корема ми. Усмихнах се леко.
-Ще си имаме бебе, Хината, скъпа моя.-каза той сладко заставайки отгоре ми. Той целуна устните ми. Вгледах се в неговите небесно сини очи и си спомних защо съм се влюбила в него. Продължавахме да се целуваме, докато той беше над мен. Всичко, което си спомням, са ризите които се събличаха и нищо друго.
-Х-Хината!-чух глас да крещи.

Следва продължение!

Глава трета: Тайната

Замръзнах и мога да кажа, че Наруто също. Познатия глас не беше на друг а на братовчед ми, Неджи.
-Неджи, здравей.-каза Наруто набързо опитвайки се да сложи панталоните и ризата си отново. Опитах се да го последвам.
-Сериозно ли, Хината?-звучеше засрамен. -Не можете ли да затворите вратата?-изглеждаше отвратен. Наруто все още си закопчаваше ризата, когато погледна лицето на Неджи с изненада.
-Т-Ти сериозно ли?-каза той най-накрая, когато изглежда, че видя, че Неджи е сериозен. Неджи се усмихна леко.
-Не моя работа какво правите, но може да си изпатите. Докато не напълните къщата с бебета, аз ще съм добър. Моето и лицето на Наруто замръзна. Наруто и аз бяхме толкова ужасни лъжци и се надявах, че Неджи не забеляза промяна в поведението ни.
-Е-Е, мисля, че трябва да тръгвам.-каза Наруто и бързо изчезна от моят поглед и този на Неджи. Можех само да гледам изненадана.
-За какво беше всичко това?-очите му станаха тесни. Знаех, че ще разбере, но поне да имах време за увиване около главата си факта, че имам дете вътре в тялото си. Стъпките по стълбите бяха тези, които ме спасиха от убийствения поглед на братовчед ми. Беща ми си дойде... страхотно. Преглътнах при мисълта, че се надявах, Неджи да не му каже, че припаднах в училище. Бях изненадана, че Неджи не ме попита за това, все още, или може би очакваше точния момент. Отправих се към банята, измивайки лицето си. Трябваше да запазя самообладание, поне докато съм в състояние да разбера как да го кажа. Но пак, ако направех аборт можех да спася живота на Наруто и никой не би трябвало да знае. Не знаех какво да правя. Как бих могла да убия собственото си дете, само за да спася задника си и този на Наруто? Ами ако той е казал на някой? Как да му обясня, че не мога да запазя бебето, защото дори не съм сигурна дали е негово? Ами ако накрая се окаже, че не е? Ами ако тогава няма да имам семейство и приятели да ме подкрепят? Детето ми ще расте без баща с живота, който се надявам да избегне. Ами ако бебето е на Саске и Наруто реши да стои наоколо? Спрях да мисля за бъдещето и погледнах положителната страна... щях да ставам майка на едно красиво момиченце или момченце. Усмихнах се при тази мисъл, когато се почука и мислите ми прекуснаха.
-Хината, време е за вечеря.-сестра ми Ханаби.
-Добре.-казах аз сладко, като тя излезе от стаята. Погледнах в огледалото лицето си и след това корема си. Знаех, едно нещо. Не можех да убия бебето, без значение кой е бащата. Аз винаги ще го/я обичам и се надявам Наруто, баща ми, Неджи и Ханаби... дори и селото... също.

Не можех да ям. Можех само да се взирам в баща си. Исках да занам какво не е наред, но също така не исках да обърне гнева си към мен. Той гледаше вестника, а аз знаех, че това е източника на всичкият му гняв. Колкото повече прочетеше, толкова повече стискаше ръката си към вестника. В крайна сметка, той просто се оттегли на разтояние в кабинета си. Знаех, че Неджи знаеше какво не е наред с баща ми. Върнах се в стаята си, защото знаех, че нещо не е наред. Единственото нещо, което би накарало баща ми да се държи по този начин е свързано с едно от децата му или неговата компания и предчуствието ми се обади, че е свързано с неговата компания. Учиха и Хюга. Заглавието ме свари неподготвена, защото баща ми мразеше Учиха повече отколкото Наруто. Станах бързо, когато се ударих в гърдите на братовчед ми. Той стоеше до вратата. Той знаеше, помислих си. Не знаех какво да кажа.
-Да, Хината, вярно е.-каза той поклащайки глава с самодоволна усмивка, която казваше знаех си. Не разбирах.
-К-Ко...К-Какв...?
-Хината, не трябва да се притесняваш, аз съм длъжен да пазя семейството. Не знам какво ставаше, но чуствах сърцето ми да препуска, все едно ми изпращаше тайно послание опитвайки се да събуди вината в мен и да изсплюя всичко.
-Така че какво се случи? Какво каза лекарят?
-О-От к-къде знаеш, че съм отишла на д-л-лекар?-казах нервно. Очите му се свиха: -Значи, не съм разбрал добре, когато Наруто ми каза факта, че си припаднала.-каза саркастично с малко гняв в гласа си.
-Ами...
-Ами лека нощ, Хината и внимавай да не нараниш бебето. Как е разбрал?

Глава четвърта: Подкрепа

Подкрепа

Бях будна мърдайки се напред-назад в леглото си, защото не можех да заспя, всеки път, когато трябваше да повръщам. Така че аз размишлявах върху мисълта за това как Неджи разбра, толкова бързо, че съм бременна. Не бях, излъчила твърде много улуки за това. Предполагам, че братовчед ми, беше умен и ме познава познава доста добре, за да разбере кога нещо не е наред. Ще го попитам в крайна сметка, защото той скоро ще стане за сутришната си тренировка. Бързо се втурнах към банята, преди да избяга от устните ми.

ББББЛЛАААХХХ!

-Това е просто отвратително.-чух Неджи да казва. Обърнах се, за да видя как държи носа с ръката си.
-Не се притенявай, Неджи, ще бъдеш тук за да ми помагаш, когато имам нужда, нали така?-казах докосвайки корема си игриво.
-Имам ли друга възможност?-каза той като огледа банята, за бягство да диша.
-Това ли си правила през цялата нощ?-той се огледа в банята, за да види първото ми... което не го направих в тоалетната.
-Мислех, че са го почистили, съжалявам.-казах невинно. Той само ме погледна.
-Опитвам се да разбера, как може да ме четеш като книга.
-О, ти си лесна за четене... всъщност, освен това лекарката ти ми каза.
-Тя ти се обади?-казах ужасена, това означаваше, че тя беше извикала баща ми.
-Да, тя искаше искаше някой да дойде, но не е разбрала, че Наруто е бил още там, и не можеше да намери баща ти, така че се обади на мен. Каза, че е оставила съобщение на баща ти все пак, но виждам, че си все още жива. Той не е разбрак, все още. Освен това той се опитва да разбере как да изкара компаният от кризата, така че трябва да кажа, че той ще провери съобщенията си.
-Н-Н-Неджи той ще бъде толкова разочарован.
-И кой ще е виновен за това?-вместо да се опита да ме облекчи ме накара да се чуствам още по-лошо.

Той беше прав. Вината е моя. Бих могла да избегна, цялата тази ситуация, като не правех секс но нееее. Сега аз плащах за това, както повечето момичета, които забременяват на по-ранна възраст, но за щастие аз все още имах гаджето до себе си... надявам се. Пристигнах в училище, както обикновено. Неджи се опита да ме убеди, но аз все още планирах да се дипломирам. Имах още 2 години, така че трябваше да работя допълнително по-трудно. Наруто ме подкрепяше. Единствения на който е казал Наруто е Шикамару. Това не е проблем, защото той и Шикамару бяха хипер добри-приятели. Това е така, защото не всеки мой час беше с Наруто, а Наруто искаше някой да ме пази и гледа през това време, така че Наруто възложи тази задача на Шикамару и аз наистина много оценявах това. Шикамару ме питаше постоянно дали съм добре и беше много сладко. Шикамару може да знаеше всичко за света, но беше невеж за момичетата, особено тези, бременните. Опитах се да остана спокойна, но беше сравнително невъзможно, така че ме хвана стрес и припаднах отново. Наруто се убеди дали съм яла нещо. Чуствах се много ценена и с много грижа. В онзи момент бях озадачена върху... Саске. Беше ли задължително да му съобщя, че имаше 50% шанс бебето да е негово? Не че, той няма да разбере в крайна сметка, но нямаше как да мога да го кажа пред лицето му. Опитах се да разбера как съм спала с него, без да въда оплашена, но предполагам, че това прави алкохола на човека, но за мен той беше сляп измамник. Влязох по надълбоко при мисълта, но тя спря когато се изправих.
-Хината, добре ли си?-попита Шикамару, като ме водеше в следващия ми час. Аз само кипнах лъжливо с глава. Не знаех как да живея с тази лъжа, разположена тежко в сърцето и ума ми. Аз никога не можех да разбера как хората изневеряват на ссъпрузите/съпругите или гаджетата си без угризения на съвестта. Аз го напавих само веднъж и не можех да го забаравя.Мислех, че никога няма да си простя. Винаги съм мислела, че ако забременея от Наруто, той ще ми прости и това ще ми помогне за да простя и аз на себе си, но ако това бебе е от Саске? Той/Тя ще ми напомня за тази тайна, така че това ще ме измъчва все повече и повече. Без значение колко Саске и аз казваме, че не сме направили нищо, никой и нищо не може да промени този факт. При мисълта, че от първия път, когато го направихме аз и Саске съм забраменяла ми идваше да повърна отново.

Шикамару сложи ръка около кръста ми и постави другата си ръка върху раменете ми. Знаех, че го служавах от нашата стойка, защото той трябваше да огне коленете си до необичаен размер, но предполагам, че нямаше нищо против. Той знеше, че нещо не е наред с тялото и ума ми, защо тогава попита?
-И така, кажи ми какво те тревожи?-попита той искрено. Аз само го погледнах. Времето в което прекарах с Шикамару ми показа, че той е имал чуствителна страна и че всичко освен мързелив. Също така, той може да ме чете прекалено лесно, като Неджи и не му трябваше отговори на всеки въпрос, който ми задаваше. Аз само погледнах надолу към земята. Усещах, че Шикамару разбра, че не искам той да знае.
-Ами, ако искаш можеш да ми кажеш тайната си.-каза той усмихнато към мен. Едно от неизвесните плюсове, беше усмивката му. Той имаше красива усмивка. По времето, когато се распространиха слухове, че аз и Шикамару сме заедно, аз не се притеснявах от това, дори не обръщах внимание. Апетитът ми изчезна и аз бях готова да се прибера вкъщи и да заспя, но имах още 3 часа. Хората от маса номер едно(нашата маса) непрекъснато ме питаха дали съм добре? Защо не ям? Наистина се замислих, дали да не убия всички тях, защото те не ме оставяха в 2 минути мълчание.
-Е... Аз бързо изтрелях главата си с червените ми уморени очи.
-Две минути, моля.-каза аз. Предполагам, че те ме разбираха, защото не ме притесняваха, докато вървяхме към следващия час.

Бях толкова щастлива, когато последния час дойде, защото българския език с г-н Какаши Хатаке е толкова лесен.
-Говоря българскивсеки ден от живота си, така че не виждам защо. трябва да го уча. Аз взех чантата си и отидох до тоалетната, с Наруто зад мен. Той чакаше търпеливо пред вратата и провряваше дали се чуствам добре, тъй като се бавех твърде дълго. Аз опитвах да стои на разтояние от реалността, че съм бременна, и че тегленето на гърдите ми надолу ме убива. Исках да пренебрегна факта, че прекрасния Наруто засяга сърцето ми. Как да бъда честна? Сега ми се искаше просто да върна времето назад и да пренебрегна, че някога съм правила секс със Саске Учиха... Очите ми се носеха отворени, когато някой ме разклащаше порочно.
-Хината, събуди се, не си играй с мен, Хината... Х-Ох, слава богу, че си будна.
-К-Къде с-сме?-попитах объркана и заслепена от ярката светлина.
-В банята. Влязох и беше на земята. Добре ли си?
-Да,-излъгах. Главата ми пулсираше. Усещах странна болка. Тялото ми беше готово да се свлече.
-Хината.-каза той, помагайки ми да стана и отвеждайки ме от банята. Аз вдишах дълбоко въздух. Винаги съм била добра в това да крия чуствата си от хората, които не ме познават, но знаех, че Неджи и Шикамару щяха да задават въпроси. Наруто видя стреса ми, но мислеше, че е заради бебето.
-Хината?-той постави под съмнение. Погледна към него.
-Е-Е... К-Каза ли на б-баща ти?-каза той нервно. Очите ми се разшириха в изненада. -Н-Не.-не бях казала на баща си, защото знех, че е твърде много.
-Мисля, че н-ние...-мога да кажа, че той е мислил за това от известно време и не беше сигурен дали това е правилния избор.
-А-Ами... р-реши и дали да г-го з-запазиш...-не осъзнах колко сериозно беше това за Наруто. Той едва говореше.
-Мислех за това, но...-спрях. Бях толкова заета да мисля за семсейството си, и себе си, и Саске. Аз дори не обръщах внимание на това, че Наруто наистина искаше бебето. Наруто е сирак. Предполагам искаше да има истинско семсейство, но дали е готов? Наруто никога не е искал да говори за миналото си... на никой. Майка му е починала след раждането му, а баща му по време на битка във войната. Така че той беше сам от самото начало. Никой, никога не го е искал наистина докато не се запозна с кръстника му Джирая. Джирая също беше във войната с нащата на Наруто, така че когато се върна, пое отговорност за намирането на Наруто и връщането му обратно у дома. Наруто преживя доста трудно смъртта на Джирая, но другият му кръстник се превърна в негов законен настойник. Наруто не е имал голяма подрепа в живота си. А аз винаги съм имала подкрепа. Баща ми ме подкрепяше голяма част от живота ми, но когато загуби надеждата да поема бизнеса му, остави да правя каквото искам със себе си... през повечето време.

Погледнах към Наруто, който все още чакаше отговора ми. -Не мога да го направя, дори ако искаш да го направя.
-Защо мислиш така? В крайна сметка искам да имам истинско семейство. Не му отговорих. Той беше прав. Наруто никога не се е опитвал да ме отърве от бебето, напротив. През цялото това време той ми показваше колко много го е грижа за мен.
-Хината, мисля, че трябва да кажем да баща ти... заедно. Скочих от изненада. С Наруто до мен бих се изправила пред всичко.
-Р-Разбирасе.-казах аз несигурно.

Наруто и аз седяхме да дивана с неговите пръсти преплетени в моите. Неджи застана зад нас и чакахме баща ми да се върне у дома. Когато чух колата на баща ми Наруто стисна още повече ръката ми.
-Не се притеснявай. Винаги ще бъда с теб. Потта ми спадна, а сърцето ми започна да бие неконтролируемо. Той е толкова чист и невинен, а аз бях... Баща ми отвори вратата. Лицето му премина от затруднено положение на още по-затруднено положение.

Ще има продължение... надявам се хД... и моля ви коментирайте. Обичам да знам какво мислите. Съжалявам ако имам грешки.