Смъртоносна любов (СасуСаку)

Това е първият ми фик и дано да ви хареса !


1. Груби намерения

Централен парк Сакура – Токио

Сакура Харуно наблюдаваше нейната нищо подозираща жертва Мисаки Хирота. Изглеждаше като обикновен дядо, твърд, но добър човек. Личеше си възрастта му, но още имаше онази странна светлина в очите му, като оглеждаше хората в парка със своя сребърен костюм и обувки. Тя въздъхна от разочарование – не беше много хубаво , че трябва да бъде убит. Облекчи съжалениято си, като си припомни, че той се занимава с дрога и не е толкова невинен.
Сакура стана от пейката, протегна дългите си крака и се доближи до Хирота. Тя се усмихна с облекчение, когато видя последното дете от парка да си тръгва с майка си – хванато за ръка, подскачайки от радост. Ако можеще да го отбегне, тя не искаше деца да виждат какво обикновено става. Въпреки че го прави откакто се помни и е най-добрата наемница, тя имаше съвест...
Закопчавайки коженото си яке тя продължи по пътеката надолу поглеждайки скришом своята жертва. Беше необичайно хладно този късен следобед в центъра на Токио и вятърът духаше в огромни бури, карайки опашката й да се начупва.
Слушалката в ухото й изпращя и гласа на партньора й се чу.
- Плужек... Чуваш ли ме? – попита той мързеливо. Тя можеше да си го представи как се разтяга мързеливо до компютъра си с питие в ръка. Сакура лекичко се усмихна. Въпреки че нейният партньор винаги се е опитвал да се промъкне някъде по време на работа, той е един талантлив анализатот и техник – един ценен партньор за нея.
- Пак ли използваме кодови имена, Шикамару? - попита тя със
самодоволна усмивка. Тя знаеше, че е стандартна процедура – да се използват винаги кодови имена когато са на мисия, но тя рядко го правеше, а и “Плужек” не й отива (много xD)
Тя го чу да въздиша;
- Знаеш процедурата, Плужек! – напомни й той раздразнено.
- Целта въоръжена ли е? – продължи да я пита той, като го чуваше как пише на заден план.
Тя погледна бързо Хирота, за да му види позицията – 40 ярда, ще е лесна работа.
- Целта е невъоръжена и лесна за застелване, Мечо! – подчерта подигравателно кодовото му име тя. Неговото име “Мечка” му отиваше. Мечките са мързеливи. В действие са само когато трябва да оцелеят, точно като Шикамару Нара.
- Хубаво! Продължавай с убийството! – каза Шикамару припряно. Тя знаеше, че той искаше тя да свърши бързо, за да се приберат по-рано. Типичен мързел.
Тя извади пистолета си. Но се спря веднага когато видя момиченце на 5 годинки да подскача с жълт балон в ръка.
- Горкото дете! – прошепна Сакура на себе си;
в задната част на главата си тя искаше да бъде малко момиченце, игнорирайки жестокия свят.
Раздразненият глас на Шикамару се обади отново.
- Плужек? Да нямаш пак от онези моменти? Побързай! – въздъхна той.
- Млъквай, Мечко! Едно малко дете минава! Не искам да го изплаша до смърт. – избухна Сакура и изръмжа тихо. Шикамару изсумтя развеселено;
- Разбира се! Не искаме това, нали? – съгласи се той;
-Оооо, да! Почти забравих... Анко-сама ти заповядва да не използваш пистолет! Било е много очевидно! Използвай отровата, която ти дадох по-рано! Направи го да изглежда като самоубийство или нещо такова.
Сакура не отговори, очите й още бяха на Хирота. Тя стисна устни и погледна оръжието в ръката си. Гласът на Шикамару се обади раздразнен.
- Ама ти слушаш ли ме?
Тя се намръщи и прибра пистолета под ръката си.
- Чух те! Не се тревожи; няма да посмея да наруша заповедите на Анко – сама. Ще използвам пистолета, само за да го мотивирам. – ухили се тя като маниачка.
Изчака докато детето изчезне от погледа й и издиша дълбоко. Издърпа косата си от конската си опашка и я изтръска. Усмихна се уверено и отиде за убийството. Държейки пистолета близо до крака й, тя отиде при очевидния Хирота.
- Мисаки Хирота? – попита тя мило, като застана близо до него.

Ето и продължението...

Той я погледна нервно, сякаш очакваше някой друг.Погледна я изцяло и въздъхна с облекчение, като си мислеше, че е само едно момиче.Сакура се изсмя тихо и си помисли “Винаги трябва да си нащрек”. Той сложи вестника, който четеше и потупа мястото до себе си, канейки я да седне.
- Да! Аз съм! Мога ли да ви помогна с нещо? – предложи той, а тъмните му очи блестяха, като малки перли. Ох божичко! Ужас! Неговите години са поне 3 пъти умножени по нейните. Не можеше да повярва, че първото й впечатление за него е добър, стар дядка.
Шикамару се обади от ухото й:
- Това, което си мисля ли чух? Малеее Плужек голяма късметлийка си! – чу го да казва подигравателно едвам контролирайки смеха си. Сакура стисна зъби и махна слушалката от ухото си. Извади пистолета от джоба си и го удари в реброто му.
- О, да! Разбира се, че можеш! Запознат ли си с тези? - усмихвайки се, тя извади малка китайска кукла и я пъхна в лицето му, за да я види по – хубаво. Почти веднага, лицето му пребледня като разпозна куклата. Не знаеше какво да каже и започна да заеква загледан трескаво около себе си, опитвайки се да се измъкне.
- Няма смисъл, разбираш ли? Една дума да излезе от устата ти, която не ми хареса и си мъртъв! – изсъска тя и натисна още по – силно пистолета в реброто му. Под силният натиск той преглътна шумно, очите му се насълзиха и кожата му се зачерви.
- Тези китайски кукли... – заекна той
- Ооо, значи ги разпозна? Така си и мислех! – изгука тя, като счупи куклата на ръба на пейката. От вътрешността й се появи бял прах – дрога.
Хирота стисна ръката й;
- Моля те! Не ме убивай! Правих го само заради семейството си! Трябваха ми пари... – измоли се той. Тя го игнорира и повдигна слънчевите си очила.
- Искам да призная това е добра идея... Да пълниш дрога в малки китайски кукли. Трудно е да се разбере! Отне ни доста време, за да те хванем! – погледна го тя със сериозен поглед. Той се стресна;
- Ти работиш за Токио РД? – заекна жално той
Тя се засмя;
- За полицията ли? Моля ти се! И аз съм част от сенчеста организация, точно като теб.
Лицето му грейна щом изслуша нейните думи.
- Не ме интересува дали се занимаваш с дрога. Проблема е, че си взел пари от шефа ми, за да се захванеш с бизнеса, но напълно си забравил да ги върнеш. Докато ти имаш този успешен бизнес той не получи нищо... Разбираш ли каква е ситуацията? – усмихна се тя мило.
- Ще ти ги дам! Имам парите! – заекна той
Тя намали налягането на пистолета и накланяйки главата си попита заинтересовано:
- Къде? – полуусмихна се Сакура като си помисли как от хора като него получава толкова много информация.
Очите на Хирота засвяткаха.
- В имението ми в Киото. Скрити са зад тайни отделения, з– зад картината на Пикасо! – прошепна той яростно, отчаян да спаси живота си.
Сакура се усмихна доволна и постави пистолета си обратно в черните си ботуши.
- Мога ли да си тръгвам? – парализиран от страх, рече Хирота.
Сакура въздъхна;
- Всъщност, не! – тя бързо извади една спринцовка от задния джоб на гащите си и я заби в крака му. Очите му се отвориха широко от изненада и след това отново се затвориха, падайки на земята успешно парализиран. Тя хвърли спринцовката на земята и го вдигна като държеше тялото му, за да не падне отново.
- Хирота, тялото ти няма да се развива както трябва, но знам, че още ме чуваш. Имаш по – малко от 2 часа за живеене и мисля, че имаш да мислиш за много неща! – изсмя се злобно тя гледайки физиономията му.
- Оо, да! Забравих! Благодаря за парите! – усмихна се миличко още един път.
Въздишайки, Сакура “нежно” постави тялото му надолу и го прецени за момент. След това се обърна и остави полицията да намерят тялото му.

~~||~~ По това време ~~||~~

- Мамка му! Тази проблемна жена прави каквото си иска – каза Шикамару Нара масажирайки челото си.
Чоуджи Акимичи ( не му помня името нз дали е вярно :D) погледна най – добрия си приятел със знаеща усмивка. Той беше едър мъж с месести ръце и крака, както и с огромна сила, която го прави един от най – ценните мъже на Курокейдж. Той имаше добро сърце и въпреки че е част от най – известната криминална организация, винаги бе милостив към опонентите си.
Той хвана пакета с чипс и се усмихна на приятеля си.
- Сакура, а? – попита той с яркост в очите си.
Шикамару въздъхна;
- Да, да! Винаги е тя! Само тя ми причинява толкова много проблеми! – изтена Шикамару
Чоуджи се облегна изумен на стената до себе си.
- Какво е направила пак? – едвам сдържайки смеха си попита той.
Шикамару изгледа приятеля си;
- Изключи слушалката си! Ами ако стане нещо? Никога не мисли! Не мога да повярвам, че е най – добрата наемница.
Чоуджи вдигна вежда и го погледна въпросително;
- Ако кажеш това пред нея, ще те пребие до смърт. Тогава ще разбереш защо е най – добрата!
Шикамару до удари лека по ръката;
- Боже, Чоуджи няма ли да млъкнеш вече? Не трябва ли да правиш нещо? Например да убиваш някакъв важен сенатор или нещо подобно?
Приятелят му се засмя шумно;
- Хареса ми как го каза, но не! Това е работа на Шино днес... някакъв диплот, който Анко не харесва. – рече Чоуджи замислено стискайки устни.
Анко е шефа на организация Курокейдж. Всички в нея са предани до смърт. Обикновено членовете на организацията отиват на мисии, такива като убиване или опазване на много важни хора. Понеже Курокейдж е най – добрата криминална организация, обикновено членовете й претърпяват много опити за убийства, но разбира се наемниците им не успяват.
Има още една голяма компания, която се нарича Акатски.Техният лидер е всемогъщият ( да бе сиг) Мадара Учиха.
В този момент вратата се отвори и Шино Абураме влезе с окървавена блуза държейки в ръката си пистолет, а в другата куфарче.
- Еее, стига де! Дадох ти блузата вчера! Не можеше ли да си малко по – чист? – изохка Шикамару, като му гледаше блузата. Шино го изгледа злобно, въпреки че бе малко трудно заради големите си черни очила, които покриваха почти цялото му лице.Косата му стоеше разрошена сякаш току-що се беше събудил.
- Какво трябваше да направя Шикамару? Да си нося престилка, докато навсякъде хвърчат куршуми? – тросна се Шино
Шикамару си измърмори нещо и тръсна главата си от отвращение. Чоуджи се приближи към Шино и му се усмихна топло;
- Хубаво е да те видя отново – жив и здрав!
Шино кимна и му подаде куфара;
- Парите са вътре! Трябваше да вадя думите му с чингел, за да изкопча някаква информация – засмя се той
Чоуджи кимна;
- Благодаря! Веднага ще кажа на Анко-с....
- Няма нужда! Вече съм тук Акимичи – обади се женски глас.

И последната част от 1 - ва глава...


Шино се обърна към шефа си и й се поклони. Анко завъртя очи и прокара ръка в лилавата си коса, която беше вързана на конска опашка.
- Не е нужно да си толкова официален, Абураме! - въздъхна тя и скочи на дивана.
Тя носеше дълга златна рокля и обувки на ток. Беше доста странно, защото обикновено се обличаше като момче.
- Отиваш ли някъде? - попита Чоуджи любопитно.
Тя метна ръката си безгрижно.
- Да. На някакво тъпо парти, на което трябва да присъствам.
И тримата мъже се спогледаха. Беше типично за Анко да разваля партита.
- Както и да е... ммм къде е Харуно? Нещо не съм я виждала напоследък.. - измяука тя
- Сакура отиде на мисия, помниш ли? Мисаки Хирота? - каза отегчено Шикамару.
Амко кимна.
- Аааа, да! Спомних си! Горкичкият... Всъщност тя трябваше да убие Масами Хирота. Все тая.. - рече безгрижно Анко.
Шикамару забеляза слушалката си светеща в синьо, което означаваше, че Сакура искаше да се свържи с него.Искаше да я игнорира, но като си спомни нейната жестокост забързано си я сложи.
- Ало
- Здравей, мили мой Шика-кун! - каза тя нежно
Той се изкашля и каза:
- Време беше! Беше много мило от твоя страна да ми затвориш... - присви очи той.
- Ооо, съжалявам! Не исках да нараня чувствата ти! Моля те, прости мии - измоли се тя присмехулно.
- Както и да е... Как мина? - накара се да попита той.
Той я чу да се смее.
- Ох, ами нали знаеш.... обичайното! Изваждам пистолета и той почва да пее като птичка! Взимам информация, махам пистолета и той си мисли, че е в безопасност, а аз го убивам.
- Хубаво! Ще говорим после, а ти се опитай да се прибереш бързо. - въздъхна той и махна слушалката.
Хахахахахах, на ти Сакура! Кой ти затвори сега, а? - изсмя се злобно Шикамару. Той се обърна към Анко, която се излежаваше на дивана с чаша вино в ръка.
- Беше само Сакура. Мисията е била успешна...
Анко завъртя очи.
- Ама разбира се, че е успешна! Все пак говорим за Харуно. Тя никога не прави само част от мисията и затова я обичам! - изгука тя с малка усмивка.
- Ооо, това ми напомня! Имам още една мисия за нея, когато се върне - изрече нежно Анко.
Чоуджи я погледна любопитно.
- Каква? Пак ли убийство? Защото взе, че й омръзнаха. - засмя се той.
Анко тръсна глава и се усмихна;
- Разбира се, че не! Тази е много по - вълнуваща! - и си пийна оше малко вино.
- Има един лидер на една компания, която много ме дразни и искам от нея само да влезе отвътре. Ще съм много доволна.
- И? - каза Шикамару очакващо
Тя го изгледа, но продължи;
- Трябва да се сближи с него и да го прелъсти. Просто искам той да изплюе най - съкровените си тайни. Може и да убие няколко хора.. абе да прави каквото си иска! Само да намери информация. Ммм, това вино е страхотно! - въздъхна тя доволно.
- А как се казва този, който управлява компанията? - попита Шино нетърпеливо.
Анко погледна чашата с вино и се усмихна.
- Саске Учиха

Ето част от 2-ра глава:

2. Изненада

Компания Учиха, Токио, Япония

Въздишайки уморено, Саске Учиха ровеше из големите купчини документи, които лежаха на бюрото му в безпорядък. Той изръмжа леко. Много неща трябваше да бъдат свършени – документи, срещи, събития, назначавания; всичко това нямаше край. Нави ръкавите на бялата си блуза и се наведе напред, за да включи говорителя.
- Тен Тен, донеси ми нещо! – каза той мързеливо.
Гласът на неговия асистент се обади:
- Какво имаш предвид под “нещо”? – той можеше да чуе раздразнението в гласа й и се усмихна – много обичаше да я дразни.
- Каквото и да е, само да е нещо, с което да се почувствам малко по – добре. – рече той безгрижно, знаейки как отговора му ще я подразни още повече.
Говорителят издаде висок писък.
- Учиха! Честно, ти си най – непоносимият шеф на света! – обиди се тя и с едно копче разговорът приключи незабавно. Въпреки че той не посочи какво иска, той знаеше, че тя ще се върне с нещо подходящо – все пак, тя му беше личен асистент и трябва да знае нещо за него.... Нали?
Компютърът му издаде сигнал, което означаваше, че има поща. Обърна стола към монитора си и погледна изпращащия: Наруто Узумаки

Тъпако,
Искаш ли да се видим за малко рамен в Ичираку? Знам, че не е скъп ресторант, в какъвто ти си свикнал да ходиш, но трябва да дойдеш! Попитах те дали искаш, но не ми пука какво мислиш, така че нямаш избор! Ха! Бъди там в 7 часа или не знам какво ще стане с теб....

Наруто Узумаки, най – ДОБРИЯТ капитан на полицията в Токио.
Саске се усмихна малко, докато четеше малкото писмо. Наруто се възгордя, когато разбра, че бе повишен и стана капитан. Тези дни се спря за говори затова. Той погледна часовника си - 4 часа. Червени косми! ( това е нещо като “мамка му” – специално за брат ми ) Нямаше ли среща с Акатски в 7? ГОЛЕМИ червени косми!
Беше трудно да бъдеш приятел на полицай, когато си част от международна престъпна група.
Силен шум се чу зад вратата на офиса му и неговият асистент Тен Тен влезе с бутилка вино, и покрита със станиол чиния, която – предположи той – съдържаше храна. Той я погледна развеселено;
- Какъв беше този шум? – попита любопитно.
Тен Тен вдигна рамене;
- Мисля, че съборих нещо... май гръцката или японската ваза. Ако питаш мен никога няма да ги различа.
* Тен Тен бе красива жена със средна височина. Носеше косата си на обикновен кок и имаше големи, кафяви очи. Въпреки че понякога се държеше като малко дете, беше дискретен човек и беше специализирала всяко бойно изкуство на планетата. На всичкото и отгоре говореше няколко езика. Тен Тен винаги го държеше в график, придружавайки го на всяко бизнес пътуване и го държеше в ред, като се уверяваше, че не пие и не ходи много на партита.
Саске беше красив мъж на 26 годишна възраст, който обичаше да ходи на партита след изтощителна работа.Той бе длъжен да работи усърдно, тъй като е главният ръководител на компания Учиха и прие работата доста сериозно. Въпреки че обикновено имаше незаинтересувано поведение, той имаше и хубава страна, която не показваше много дори и на най – близките си приятели *
Тен Тен постави бутилката вино и две кристални чаши на бюрото му.
- Една за мен и една за теб. – отвори бутилката без затруднение и сипа червената течност в чашите. Обръщайки се, тя взе чинията с храна и я сложи пред него.
- Бон Апети! Скариди със сушени домати, босилек и посолено пиле – усмихна му се тя, докато той разглеждаше храната.
- Какво има? – попита, а очите й широки от подигравателно безпокойство.
Той я изгледа гневно.
- Знаеш много добре! – каза той, зъбите му притиснати здраво.
- Знаеш, че съм алергичен към морска храна!
Тен Тен драматично отвори устата си във фалшива изненада.
- Оо, не! Тотално забравих! Толкова съжалявам, Учиха – сан! Ако не можете да изядете храната, явно аз трябва да я изям, за да не се развали, нали така? – усмихна се тя широко, извади вилица и набоде скарида, която сдъвка забързано.
Саске я изгледа с презрение;
- Тен Тен, планирала си го! Толкова съм гладен... – изхленчи той детински.
Тен Тен едвам спря да се смее на намусената му физиономия.
- Шегувам се! Просто исках да се закача с теб, шефе! – каза тя и извади пакет от джоба си на палтото си.
- Ето! Взех това специално за теб.
Саске отвори пакета внимателно и махна хартията забързано, като видя червената лъскава опаковка на:
- Kit-Kat! Благодаря ти! Точно от това,от което имах нужда – отвори сладкото и отхапа забързано.
Тя го погледна развеселено;
- Знаеш ли, Учиха – сан, обикновено се правиш на много важен и се перчиш навсякъде, но си като едно малко дете. Бързо утихва, ако му дадат бонбон. – усмихна се тя топло, като изяде още една скарида.
Саске я погледна подозрително;
- Какво си намислила, Тен Тен? Никога не изпълняваш желанията ми! Сигурно пак планираш нещо с Хюга... – изръмжа той и погледна внимателно сладкото в ръката му.
* Неджи Хюга бе най – добрият съветник на Саске, както и дългогодишен приятел на асистента му. Не беше много честно, когато през повечето време се съюзяваха срещу него и от незрелите им шеги ( като облепяне на кабинета му с тиксо) той отдавна трябваше да ги е уволнил. Но разбира се, това беше невъзможно, защото всички те му бяха приятели, а и другата причина бе, че Неджи има братовчедка, която се казва Хината Хюга и излиза с идиотския му най – добър приятел Наруто *