Don't say goodbye/ Не казвай сбогом *one-shot*

Значи това е one-shot, който пишем заедно с любовта /Death_Angel/:
Въведение:
Дейна и Ашли са обикновенни момичета, които излизат с вокалиста и китариста на световно известна рок група. Всичко е страхотно, като изключим факта, че феновете им все повече намаляват, защото най-харесваните от групата момчета вече са заети. Наближава концерт в родното им градче... Но какво би направило едно обикновенно момче, когато... Приятно четене!
Дейна:

Spoiler:

Ашли:

Spoiler:

"Electric boys:"
Крис /вокалист/:

Spoiler:

Стилян /бас китара/:

Spoiler:

Ник /барабани/:

Spoiler:

Алекс /китара/:

Spoiler:

Част 1:
Там, под цъфналата череша, намираща се в края на гората, седяхме върху зелената трева с вплетени ръце и се наслаждавахме на любовта си. Аз и той - две души, които сякаш се привличаха и в същото време се отблъскваха. Бяхме като двете страни на магнит - толкова близо и все така далечни. Гледахме небето, намиращо се над нас, което сякаш ни обгръщаха в прегръдка; звездите, които блещукаха весело и се смееха заедно с нас; а лекият, топъл ветрец игриво се провираше измежду кичурите ми коса и ми напомняше за неговите пръсти - нежността, с която ме докосваха и погледа, който ми даряваше любов. Само, че нощта този път бе някак различна. Във въздуха се носеха песни, но бяха тъжни и все едно предвещаваха края... Край, който щеше да е трагичен за една любов, но още не го знаех. Сега не слушах шумоленето на дърветата, нито чувах пеенето на птиците, а единственото, което желаех да долавям бе тихото му тананикане.
- Don't say goodbye... - изричаше той, но въпреки думите си имах чувството, че иска да ми каже точно това.
- Don't say goodbye... - повтаряше, а аз едва сега усетих сковаване в прегръдката му. Ледени тръпки пробягнаха по тялото ми, като ток, който опитваше да ме предупреди за нещо, което самата аз не разбирах. Мисли и варианти преминаваха през съзнанието ми, като куршуми и ме правеха още по-объркана. Накрая просто вдигнах глава нагоре и се взрях в любимият човек, който днес бе решил да ме отведе до дебрите на ада.
Там ме следяха и изучаваха изумрудено зелените му очи. Вглеждаха се в лицето ми, сякаш проникваше в душата ми, а когато капка сълза падна върху бузата ми, настръхнах. Почувствах страх, който ме обладаваше бързо и караше сърцето ми да пулсира бясно. Какво се случваше? Защо той плачеше? Дали от радост или тъга? Всичките тези въпроси превземаха ума ми, но отговорите им се изгубваха, като капка вода в пустиня. Опитвах се да ги открия върху устните му, а мълчанието ме убиваше бавно и мъчително. Положих ръка върху лицето му и прокарах нежно дланта си, изтривайки с нея малките капчици, които се стичаха по страните на любимия ми. Усмихнах се фалшиво, прикривайки умело мислите си и запитах с тих и мил глас.
- Защо плачеш, мили мой? Какво се е случило? - изричах думите с любов, защото исках да му покажа, че винаги щях да бъда до него и обичта ми никога нямаше да стихне.
- Не можем да бъдем повече заедно, Дейна! - отбягна погледа ми, когато се ококорих, защото сякаш ме пронизваше с нож. Веднага се откопчих от прегръдката му и рязко се изправих.
- Какво говориш, Крис? - паника се прокрадна в гласа ми и страхът от преди малко се засили в мен. - Не ме ли обичаш вече...? - сграбчих раменете му и го разтресох. - Отговори ми!
- Пречиш на групата и на живота ми, не го ли разбра досега? - изненада се появи върху лицето ми.
- Това са думи на останалите членове на групата, нали? Интересуваш се само от богатите си приятели! - възкликнах.
- Нещата се промениха. Присъствието ти вече ни излага и никога повече не желаем да имаме нищо общо с теб. - грубостта бе единственото нещо, което се усещаше в тона му.
- Вървете по дяволите ти и твоята проклета група! - изсъсках през зъби и побягнах без посока. Нямаше значение къде щях да отида, нямаше значение кога щях да стигна, просто исках да съм далече - далече от разбитите ми чувства и мечти.

Свалих тъмните, черни очила и качулката на суитчъра си, почуквайки на вратата на най-добрата приятелка на Дейна и любовта на моя собствен безценен приятел.
- Минутка! - продума Ашли. Стоях навън и трепнех от напрежение. Дали щеше да ме изслуша и да ми даде възможността да й обясня? дали щеше да ми помогне да си върна човека, когото бях изгубил от глупост и наивност? Секундите ми се струваха, като векове и минаваха твърде бавно. Внезапно дръжката слезе надолу и вратата се разтвори. Пред мен застана Ашли и бе "леко" изненадана от появата ми. Очилата й едва се смъкнаха, а едната й вежда се повдигна.
- Ти...! - гневно възкликна тя и въздухът се пълнеше с омразата й към мен.
След секунда видях как дървената врата започна да се затваря. Не можех да го позволя, затова препречих с крак и заговорих.
- Дай ми шанс да ти обясня, Ашли! - погледите ни се срещнаха и тя видя пламакът на борбата, който гореше в очите ми и решителността, че нямаше да се откажа лесно. Наведе глава, отваряйки широко и каза:
- Ще изслушам това, което искаш да кажеш и след това си тръгваш. - грубо изсъска и веднага допълни. - Правя го, заради Дейна, а не заради теб! - устните ми се извиха в усмивка и влязох. Ашли затвори вратата, сядайки на масата и заслуша разказът ми. Седеше на място, следейки всяко едно мое движение и изучаваше емоциите и реакциите ми.
Половин час се мина и единствено аз говорех, а Ашли слушаше и не продумваше. Когато приключих се загледах в нея и учаквах да издаде присъдата ми, но тя не мърдаше дори. Искаше да ме измъчва и наистина успяваше. Съжалявах за действията си, проклинайки думите, с които бях наранил Дейна и знаех, че искам твърде много от приятелката й, но трябваше да опитам. Мускулите ми се стягаха, а неизвестността ме убиваше.
След около две минути мълчание помежду ни, тя скръсти ръце.
- Защо дойде? Какво точно искаш от мен? - с недоверие ме запита, а аз не се поколе*ах и отговорих.
- Дойдох, защото искам да заведеш Дейна на концерта ни, който е след три дни... - веднага ме прекъсна.
- И защо да го правя, като ти се подигра с приятелката ми? - смръщи вежди и чакаше да види какво точно щях да направя.
- Имам нещо за нея на този концерт, моля те, довери ми се! - отново последва тишина, а единственото нещо, което се чуваше бе местенето на стрелките на стенния часовник. Изведнъж Ашли стана и когато стигна до вратата я отвори, показвайки, че вече не бях желан. Наведох глава надолу, а лицето ми посърна. Не бях успял да изпълня задачата, която си бях поставил за цел. Нямаше шанс да си върна Дейна. Изправих се от стола и се запътих към изхода, но внезапно спрях на място, изненадан от думите й.
- Ще направя всичко възможно тя да е там. - кимнах с глава, усмихвайки се доволно и излязох.

След три дни:
Слънцето се местеше с всяка изминала минута към хоризонта, а лъчите докосваха за последно земята. Планетата се въртеше и мракът малко по малко обгръщаше светлината, а луната най-нахално отместваше залеза. Небосвода беше ясен и малките бели облачета плуваха по него. Прозорците на къщите бяха в тъмнина, защото в града се провеждаше концерт на световно известната рок група "Electric boys". Магнетичните и чаровни момчета завладяваха сърцата на феновете си, било то момичета и момчета, или пък по-възрастните хора. Кристиян, Стилян, Алекс и Ник - бяха родом от града и затова всичките им почитатели от тук ги познаваха лично и знаеха, че са страхотни момчета. Обожателките им ги боготворяха, засипвайки ги с писма и предложения. "Electric boys" държаха на феновете си и дори организираха лични срещи с тях. Най-харесван от всички бе Крис - вокалиста на групата, но и другите трима не отстъпваха на чара му. Подготовката за концерта им бе започнала още от преди седмица, а плакатите на внушителните момчета бяха залепени навсякъде, вече повече от месец...
Единствено от прозореца на втория етаж на малка къщичка се забелязваше блещукаща светлина, която контрастираше на настъпващия мрак. Отвътре се виждаше силуета на младо момиче, което изглежда, че изобщо не бързаше за концерта, дори и не искаше да присъства, а именно това бе Дейна. Ровеше недоволно в гардероба, мърморейки си нацупено нещо.
- Как можах? Защо изобщо й обещах? - намръщи вежди и извади белият си потник измежду купа с дрехи, който бе направила. Тъкмо, когато го облече, долови звука от звънеца, идващ от входната врата.
- Ето, дойде! - изсумтя и излезе от стаята си. Слезе по стъпалата и рязко отвори вратата. Пред нея стоеше лъчезарното лице и искрената усмивка на Ашли. От тази гледка Дейна още повече се намръщи.
- Готова ли си, мила? - запита зеленокоската.
Ашли бе притежателка на водораслово зелена коса, а очите й бяха с хамелеонов цвят. Косата на приятелките й бе тъмен махагон, а в очите й се бе изляло тъмното кафе.
- Да, дори и да не ми се иска. - изкриви устни и напусна къщата. Двете красавици се запътиха към така дългоочакваният от всички концерт. Вървяха и за първи път не знаеха какво да кажат.
- Защо го направи, Аш? Защо ме викна на този концерт, въпреки, че не желаех да идвам? - внезапно запита Дейна. Приятелката й се извърна към нея и бе все така усмихната.
- Знаеш, че много обичам Стилян, нали? Затова исках да ме придружиш.
- познато ми е, Аш... - въздъхна дълбоко кафявокоската, а Ашли се изкикоти победоностно.
- Е, хайде да видим колко грандиозен ще бъде този концерт! - възкликна и лицето й грейна.