Лютеница "Беззъби" / 3rd Parody FanFic

Лютеница "Беззъби" / 3rd Parody FanFic

Далеч, някъде на изток, се простираше голяма доматена градина. Няколко километра от нея, се виждаше едва-едва красивият розов мотел край пътя на мадам Бужур де ла Лист, която притежаваше и градината. Тя имаше пухкаво лице и розови бузи винаги носеща ярко червено червило; имаше червена коса, огромни гърди и по-голям задник. Обичаше да говори за кравата си Мър-Мяу, която на галено наричаше Мърмалемузапуй.
Мотелът бе на два етажа с голям надпис "Мама Бужур" и много саксии с домати: бутилчици, дупести, близнаци и все различни сортове. Двете момичета, които се грижеха за тях, бяха много добри и любезни с гостите и винаги им помагаха за нещо.
Веднъж се случи на един от настанилите се гости да се наложи да изпрати писмо, но най-близката поща бе почти на 16 км. Тогава Мадам Бужур реши да изпрати по-малката си служителка, понеже другото момиче трябва да помага и в кухнята, а мъничето все още няма такива умения.
- Не се притеснявайте, господине!.... Усагии! УСАГИИ! ЕЛА ТУКА ВЕДНАГА! ... Ей сега ще дойде. - Де ла Лист се усмихна мило и се запъти към двора при кокошките, където малката Дидзи гонеше петела, който й бе откраднал перото, забучено в левия край на кока й.
- УСАГИИ! СТОП, стопед гарл! - Мадам Бужур се залакатуши към невинното момиче, което спря на място като застрелян българин с бутилка и погледна плахо розовите бузи и малките очи на "Голямата вежда". Да, мадам Лист имаше две големи слепени черни космати вежди, такива, че да ги помислиш за бретон. - Защо, по Фаренхайт, гониш кокошката, която снася яйца за разлика от теб!?
- Но това е петелът Курчо! - Дидзи премигна няколко пъти, навеждайки се да вземе някакво бяло перо от земята, наподобяващо частичка от Курчо.
- Имам задача за теб. Отиваш да занесеш писмото на господина от стая 102 в пощата! Ай, мамаха, къш! - Дебелата жена подскочи, а Дидз веднага слетя пред нея, поглеждайки Курчо с доволно изражение "Сега аз взех твоето перо!"- "Ку-куку-ри-гоОуу!, Ко-ко-ко..".
В кухнята пък седеше другата служителка на мадам Бужур, задрямала върху купата с току-що набраните домати. Тя бе с кестенява коса и кафеви очи, често сънуваща как дини облечени по бански се разхождат по невинния й нос, стъргащи лук. Ах, за нея това бе кошмарно. Да сънува цели дини и да не може да ги яде? Ужаси!
- Иии!... Ванзи! Ванзи! - Спящата Ванз замахна с ръка внезапно, удряйки висящия зад нея тиган; той паднал като бутнал няколко яйца от плота, а те се изтъркулили до края и се счупили в падналия тиган.
- Ией, Ванз! Как позна, че съм гладна? - Дидз заподскача радостно и погледна мило Ванз.
- Иаааааа! - Момичето протегна ръце и звучно се прозя. - А?
- Ванзи... Сготви ми ги! Хайде! - Ванз погледна Дидз странно, после и в купата, и.. видя домати. - Хайде, те чакат! Виж колко са усмихнати! - Ванз пак погледна Дидзи, а после и доматите... и тогава!... Аха! Видя сцепените домати от тежестта на главата й и разбра за какви усмивки ставало въпрос!
- Аа!! Ахх... Кетчуп ли да направя, а?! - Дидз се замисли и после й се хареса идеята да яде яйца с кетуп.
- Мм! - Тя кимна и се надвеси над Ванз. - Е? Няма ли да вземеш тигана?
- Как?... Как ще ги сложа в тигана бе? Ще се излее! - Дидз се спря и помисли отново. Да, явно яйцата са много воднисти... да!
- Нищо, аз ще ги изтискам! - Дидз хвана ръцете на Ванз и я погледна доволно.
- Аа, Усаги-и-и... Плашиш ме... - Ванзи изгледа отново ръцете на Дидз, които били хванали здраво нейните и... - Не, Дидз! Аз не съм такaва, аз... харесвам момчета... с хубави дупета, а ти... не си... мъж.
- К'во? - Дидз отвори уста и моментално пусна ръцете на Ванз; дръпна се от нея няколко крачки назад и погледна с неразбиращ поглед седналата й приятелка. - Как можа да си го помислиш!? Исках да ти помогна, за да изпържиш по-бързо яйцата, а ти...
- Какви яйца? - Ванз повдигна едната си вежда и нервно заблъска с крак.
- Ти!... Не, не, не! Не ми казвай, че си го проспала!...
46 градуса заспала ширина, дясно от кобилския крак пред картофения мозък.
- А-а-а?
- На пода от дясната ти страна! - Ванз бавно пренесе объркания си поглед на прашния под, където зърна тигана с яйцата и...
- Как може да готвиш с черупките бе!? Ти никога няма да стоиш нахранена! - Дидз само гладаше, удряйки се по челото на всяка дума, която Ванз изричаше...

Междувременно...

- Аа! Пазете се! Път, аз минавам! - Едно седемдесет, прощавайте, седемнадесет-годишно момиче с кестенява кафява коса или само едното, препускаше по улиците на селото с колелото си, за да покаже ултра чистата и бялa... щайга закрепена отзад на багажника, която миналия вторник до днес чистеше с големи усилия.
Роклята й се издуваше като балон, а краката й се бяха напрашили доста сполучливо като българското киселото мляко.
- Внимавай бе, хайдутин!
- Спокойно дядо, това е ко... - И докато го изрече, гумата поддаде на пясъка, завивайки несъобразно бързо на една страна, благославяйки момичето с модерна синина на крака.
- Ама аз ти казах, Мишо! Като момиче караш! - Къдрокосото само се изправи, потупа дядо си и усмихнато му каза:
- Внучката съм. Оня пред нас Мишоне е италианец и няма как да те разбере камо ли да ти каже нещо, така че от днес знай, че съм Мишето!
- О, синьорита Мишелио, радвам се за вас! - Тя само направи една физиономия и изправи колелото си.
- Няма начин! Сайонара, дядо! - Мишето се качи на колелото и отпраши напред.
- Ех, Мишо, ако бях на твое място щях да кача момиче в щайгата...

2 часа по-рано...

*Прекъсваме с важна новина за деня: Южнокорейската група "Шайни" се завръща с нов албум в Япония. На 28 юли популярната банда ще представи новите парчета пред многобройната си публика, за която са подготвили много изненади. Очакваме ги с нетърпение!*
Е, от тази новина Мишето направи две-три кълбета, около десетина подскоци, трийсет коремни преси, бягане триста метра и малко тренировка с пръсти - играта "Хелоу Кити", която някой й бе пробутал на пазара за едно евро. И всичко това само, за да види любимците си на живо. А,не... не тези любимци, а "Шайни".
- Куче, жаба, заек, тиган, крава, мляко, пържола, тоалетна.... Не, не сънувам!.... Куче, жаба, заек, тиган, крава, мляко, пържола, тоалетна... По щайгите, не е сън бе! Тръгвам незабавно! - Момичето хвана един салам, сирене и уфейка на двора. Там лежеше дядо й протегнал крак и опънал глава на един уръфан хамак под асмата. Тя бързо мина покрай него и хвана първата лопата, за да извади малко чесън, който да продаде по пътя. Е, няма как да пропусне толкова упорито каране на колело по какви ли не баири и надолища с е-е-егати страха без да има нещо да й дрънка в джоба!

Тридесет километра пред забързаната Мишела, както я нарича дядо й и, както ние ще я наричаме; и около педнайсетина от тръгващата Дидзи, побутвана от "Голямата вежда", се намираше големия град известен още като "Града Пазар", защото половината от неговата територия бе заета с какви ли не сергии, бутки и малки магазинчета, продаващи различни неща от много различни и далечни страни. Ще се спрем на една малка сергийка за близалки и бонбонки, не защото имам някаква връзка с продаващите две момичета, а защото обожавам сладко! И така: те бяха най-сладките, най-милите... лакомства на света, че имаше голяма опашка пред щанда. Двете момичета бяха на около четиринадесет и деветнадесет години, облечени в красиви роклички, стигащи до коленете им. По-голямата девойка имаше светла коса завързана на две опашки, които сладко се люшкаха, когато заклати глава или бързо се завърти на другата страна. Очите й бяха кафеви, а в едната ръка стискаше голяма торба с пари! Еми как - където има пазар, има и джепчии!
- Внимавайте! Не се блъскайте като мъжко без женско! Има за всички!
- Абе, сладур, я ми дай едно килограмче... целувки! - Светлокосото протегна ръка и звучно зашлеви един салам в лицето му. Той се прегъна, отделяйки се от другата част и падна на обувката на извратения глас. - А е, йордечко! Исках ти килограм целувки, ти к'во ма удряш! Да не мислиш, че ша' та целувам?! Айй, Казан! - Момичето гледаше с големи очи, невярваща какво й беше казал този... черен... катран?!
- Пст, Зори! - По-малката продавачка изчърка още стоящата Целувка, която все едно бе залепена за мястото си барабар с очите. - Ама ей, Зори! - Чернокосото момиче настоятелно закачаше държащата парите, но тя не бе в голямо състояние да каже нещо. И най-накрая...
- АААААААУУу!... Защо ,по демоните, ме настъпа?! - Зорито пропука големите аквариуми за очи, правейки ги гигантски лупи. - Ае, нали знаеш че имам болен пръст?!
- Да бе - сигурно! Явно е заразил и нещо друго като... операционната система?
- А бе кой ти говори за операции!? Не е нищо сериозно...
- Ето, видя ли - сама каза, че е нищо сериозно! - Чернокоското се изхили и грабна торбата от Зо-Зо. - Това може да го откраднат, ако е в болни пръсти!
- А... Ама, ама, ама... На крака ми! Я! Мими!
- То язовец да ти се зачуди вече... Хайде, имаме работа! Господин Светул Ка иска всичко да е разпродадено!
- Хайде де! Какво правите? Искаме бонбони! - Тълпата, насъбрала се на щанда им, нервно се разшумя, а двете момичета ги погледнаха все едно сега ги виждат и отново върнаха стария си облик. Тоест, сладки като бонбони и твърди като захар.
- Заповядайте! Хайде на бонбоните! - Девойчетата усмихнати продаваха всичко като печено месо без някакви спречквания или други подобни. Бяха щастливи, защото, ако изпродадат всичко ще имат по-голяма заплата... е, ако изпродадат.
- Кхъ, кхъ... Добър ден! Имате ли разрешително, момичета? Имаме малко проверки тази година и... - Зорито и Мимс се спогледаха, после и стоящия пред тях офицер. След това бонбоните, близалките, минаха по горния ред, при зелените; накрая при завъртулките, кръгчетата, дългите и високите; шмугнаха се в тълпата, по шапките, потниците, по някакви космати гърди, по панталоните и... без панталоните, и най-сетне върнаха погледите си на торбата с парите.
- БЯГАЙ! - Те тръгнаха да бягат в някаква посока без да вземат стоката си, а веселата тълпа изграби всичко що бе сладко и обвито в красива шарена опаковка. Краката им се движеха бързо колкото машините, задвижващи "Титаник", а ръцете им се мяткаха като греблата на "България". Роклите подхвърчаха, гащичките проблесваха, но общо взето нямаше чак такива странични ефекти като падане с нос, хлъзгане с коляно или други по-екстремни ситуации.
- Аз... ти... казах... да... не сме.... близо... до... районното! - Зорито задъхано викаше докато Мимс избираше посоката. Е, не на джи-пи-ес. Все още не го бяха вградили в машинното на Зо-Зо и Мими.
- Да... да... къде... искаше... до... затвора ли? - Мимс обърна на завоя и изведнъж, и двете спряха моментално, виждайки табелата вляво - "Държавен затвор 'Погреб' ".
- ААА! ЗАТВОРА! БЯГАЙ! - Девойчетата бързо тръгнаха в другата посока, докато офицера... той, ами подреждаше бонбонките по цвят в джоба си.
- Лилаво, червено... синьо. Хоп и зеле-но0-о!

****

- Какви са новините? - Едно високо момиче на осемнайсет години седеше в голямо черно кресло, играейки си нервно с няколко черни кичура. Беше облечена в синя рокля с презрамки и красиви бели обувки.
- Дошли са.
- Хм, ще е забавно, Веси!

Бележка: Така, не искам да претрупвам нещата! Има две момичета, които се появяват накрая. Не съм избирала никого по нещо или нищо, просто историята е такава и се опитвам да вървя по нея, тъй като съм разпределила героите си :))) Не искам да има сърдене, защото има продължение, от което може да се очакват много неща. Ще се опитам да балансирам за всички еднакъв брой символи. Спокойно!
Знам, че закъснях и причината е, че съм в Испания. Бях много изморена в събота, че да довърша главата, а неделя и понеделник + вторник я писах. Е, все пак не съм само пред компютъра! хДД
Благодаря за разбирането! : ))