SakuSasu fenfik [[;

фикът не е мой но ми е любимият,,мноого е готин!!етого и него::






1 глава.
Слънцето над Коноха бавно залязваше.В селото беше
тихо.Единствения шум беше от забързаните стъпки на Сакура."Как можах да
загубя представа за времето,толкова съм глупава" мислеше си тя.Спомни си
строгото лице на Тсунаде когато постави забраната никой да не остава навън след
10 часа.Причината беше възможното нападение на Акатзуки.Все някога те щяха да
дойдат за Наруто Сакура добре разбираше това,но така се беше увлякла в
тренировката че съвсем забрави.От както Сасуке си беше тръгнал преди 2 години
тя и Наруто тренираха почти без почивка и се бяха превърнали в силни и ловки
нинджи.Макар че не си признаваха всеки от тях се обвиняваше че не е бил
достатъчно силен за да го спре.Тъмнината все повече се згъстяваше около Сакура
и тя забърза.На всичото отгоре и заваля.Обстановката и напомни онзи момент в
които Сасуке напусна Коноха.Тогава също валеше."Не нямя да мисля за това
НЯМА" извика вътрешната Сакура."Знам че някой ден Сасуке ще се върне
а ако това не стане с Наруто ще го принудим"Тази мисъл я накара да стисне
ръцетете си в юмруци.Кунойчито вече направо летеше по улиците сякаш с този
шеметен бяг можеше да избяга и от болката си.Погледа на розовокосата се замъгли
от сълзи тя вдигна ръка да ги изтрие и в следващя момент се блъсна в някой.От
удара Сакура отхвърча на няколко метра.
-"Какво по дяволите" , разкрещя се тя.Едва
тогава Сакура осъзна че който и да беше непознатия също нарушаваше
забраната.Кунойчито не виждаше лицето човека пред себе си но беше мъж тя разбра
това по едрата му фигура.Той и се стори познат но тя не обърна внимание на
това.Който и да беше не трябваше да е на улицата по това време а беше и Сакура
щеше да разбере защо.
- Кои си ти и защо си на вън?Минава 11 часа.Тогава мъжът
излезе от сенките и очите на Сакура се разшириха.В него тя разпозна бившя си
съотборник.
-Сасуке!!!
-Здравей Сакура промнила си се.Студените очи на Учиха я
гледаха и я караха да се съмнява дали всичо това е реално.После всичо около
Сакура се обви с тъмнина и тя се отпусна безжизнена на земята.


-Къде съм. –Сакура отвори очи и
примигна срещу светлината.После си спомни:Сасуке.Беше го видяла .Ако не бяха
мокрите и дрехи сложени на един стол до нея щеше да реши че е сънувала.Едва
сега тя се огледа и осъзна че е в своята стая в леглото си.Сакура скочи на пода
и изтича в кухнята.Там до масата стоеше Той.Беше облечен в бяла риза разкопчана
на гърдите и широки панталони завързани с нещо като въже.Определено се беше
променил и пораснал но сега беше още по касив от преди.
-Сасуке това ти ли си наистина?-Тя още не можеше да повярва.

-Очевидно.Аз съм.-Сасуке я гледаше критично .Сакура се
втурна да го прегърне но той я отблъсна.
-Сега не е време за това.- Погледа му излъчваше
досада.Сакура внезапно се почуства слаба и трябваше да се подпре на масата.
-Ти ,как,защо си тук?-Попита най-после тя.
-Заради Наруто.-Сасуке все още изглеждаше студен но все
пак думите му окуръжиха кунойчито.
-Значи най-после разбра колко те обичаме с Наруто и колко
ни липсваш?-зелените и очи го гледаха с надежда.
-Не ставай смешна Сакура не ме интересува какво си мислите
вие.Аз сум тук заради Итачи.
-Заради Итачи?- щастливото изражение на Сакура помръкна.Тя
не разбираше.НЕ ИСКАШЕ ДА РАЗБЕРЕ.
-Да.-Дойдох защото знам че Той ще дойде за Наруто И тогава
аз ще го убия.-Розовокоската остана безмълвна.Значи той не беше в Коноха заради
тях а заради отмъщението си.”Не се разкисвай Сакура няма значение
причината,нали Сасуке е тук. и може би после ще остане”тази мисъл ободри Сакура
и тя попита:
–Саске искаш ли закуска?-Черноокия нинджа я огледа от главата
до петите без да отговори.Едва тогава кунойчито осъзна че е само по
бельо,сигурно Сасуке я беше съблякал за да не изстине.Тази мисъл я накара да се
изчерви и тя промърмори
-Извинявай.-след което избяга в стаята си да се
преоблече.Когато се върна Саске и каза:
-Отивам при Тсунаде за да и предложа да помогна в битката
срещу Итачи.
-Идвам с теб.
Улиците вече бяха оживени .Всичи гледаха Сасуке и се
чудеха защо е тук.Той не обръщаше внимание на никой сякаш всичко му беше
безразлично.Сакура тайничко го наблюдаваше ,когато изведнъж от отсрещната
страна на улицата се зададе нещо обвито в пушек .От облака обвит в прах се
чуваше шум все едно колеха някой или някой дереше котки.Нещото не беше нищо
друго освен Наруто който усъвършенстваше новото си Клонинг джуцо-очевидно
неуспешно.Наруто заедно с около десет клонинга връхлетя вурху Сасуке и
Сакура.Докато русокосия нинджа плюеше прах и изчистваше лицето си чу смразяващ
глас:
-внимавай къде ходиш ИДИОТ-.Наруто вдигна глава и отвори
уста готов да се нахвурли въху нахалника който си позволяваше да го обижда но
така си и остана с отворена уста докато Сасуке го заобикаляше.Сакура се
поколеба но все пак подаде ръка на Наруто и му помогна да стане.
-САСУКЕ Нинджата се разкрещя като луд и почна да събира
любопитни погледи.
-Кога дойде И защо ме подминаваш?Дължиш ми обяснение.Защо
не ме уби тогава?Защо?
-Глупак.Прекалено си слаб, не си заслужаваше да си губя
времето с теб.Отивам при Тсунаде ако искаш ела и ти все ми е едно.-Наруто
понечи да спори но се отказа.Засега.После се огледа и попита :
-А къде е Сакура не беше ли тук преди малко?-Сасуке
безразлично сви рамене и продължи напред а Наруто го последва.
Сакура беше отишла над статуите на хокагетата.Това място
винаги и беше вдъхвало спокойствие и увереност. След като чу отговора на Сасуке
тя почуства нужда да остане сама.Наистина обиквено Сасуке беше здържан но сега
сякаш той вече не се интересуваше от нея и Наруто.Кунойчито се замисли за всичи
нощи,които беше прекарала обляна в сълзи заради него и за всички изтощителни
тренировки.Сакура тръсна глава и рязко се изправи.Не тя не заслужаваше това
безраличие и щеше да намери Сасуке и да му го каже.

2 глава.


-“Супер,направо чудесно”-Сасуке се връщаше от офиса на Тсунаде.След като преодоля първоначалния шок от това да го види Хокагето го беше навикала сериозно.Все пак се беше съгласила той да помогне в битката срещу Акатсуки.Него разбира се го интересуваше само Итачи.За да остане обаче Тсунаде беше поставила условие ,Сасуке трябваше да каже как е напуснал Орочимару и какво знае за селото на Звука.На всичо отгоре той трябваше да обясни това на помощничата на баба Тсунаде-Сакура.”Тя се е променила наистина много,станала е истинска красавица”-си помисли Сасуке.Обикновено той не мислеше за момичета но бившата му съотборничка го беше изненадала.Малкото момиченце което го канеше на срещи беше пораснало.”Но още е досадна както преди,не е лоша но аз не бива да мисля за нищо друго освен за отмъщението си,а тя може да обърка плановете ми.”-ако го накараше да чуства той щеше да забрави омразата си а само това беше важно за него.”Не Сакура определено е пречка за мен и аз трябва да я отстраня от пътя си,дори да трябва да и дам жесток урок.”Да тя щеше да разбере че е грешка да се забърква с Учиха. “Когато си играеш с огъня ще се опариш Сакура.”-на устните на Сасуке се появи студена усмивка и той се запъти към дома на розовокоската.
-По дяволите-Сакура беше обиколила навсякъде за да намери Сасуке и да говори с него но не можа.Тя ходи дори до дома на Наруто но той и каза че след като са излезли от офиса на Хокагето е отишъл да яде рамен и не знае къде е Сасуке.И така кунойчито се беше върнало у дома ядосно.Туъмо щеше да легне и да почине от дългия ден,когато на вратата се почука доста настойчиво.Това предизвика и гневната и реплика.Кой ли досадник беше дошъл?”Няма значение просто ще кажа че искам да си почина и който и да е няма да го пусна,боже този ще ми разбие вратата с това чукане”
-Какво-Сакура рязко отвори вратата и се вкамени от учудване.
-Сасуке!Какво правиш тук?-извика смаяна тя.
-Тсунаде ме прати-той бавно я изучаваше.
-Ами влизай-Сакура се отмести и съпроводи тъмноокия нинджа до кухнята.
-Защо те праща Хокаге-сама?-“какво ли е станало дано всички са добре!”-замисли се Сакура,докато сядаше на един стол до масата.Сасуке търпеливо обясни за условието да помогне срещу Акатсуки и и подаде една папка.
-Какво е това?-Розовокоската учудено гледаше книжата в ръцете си.
-Това е всичо което знам за Орочимару.отговори и той.
-реших че така ще спестя време вместо да обяснявам всичко.-с тези думи Сасуке стана и понечи да си тръгне.
-Сасуке почакай-Сакура се изправи и го хвана за ръката.
-Искам да говоря с теб.
-За какво-Сасуке я изгледа подозрително.Сакура си пое дълбоко въздух.
-За теб,мен и Наруто.Тя го гледаше в очите но те бяха студени.
-Не вярвам че не ти пука за нас.Преживяли сме толкова много заедно знам че ти също ни обичаш.Че ме обичаш.-допълни Сакура и се изчерви но не отдели очите си от тези на Сасуке.
-Сакура това не е вярно.-Сасуке издърпа ръката си от нейната и се обърна.-Не ме интересува Наруто,нито пък ти.
-НЕ не ти вярвам.-Очите на кунойчито се напълниха с сълзи.
-Знам че не си толкова бездушен за колкото се представяш и каквото и да направиш или кажеш не можеш да ме убедиш в противното.Сасуке рязко се обърна и очите му придобиха странен блясък докато се приближаваше кум Сакура.
-С нищо ли?-попита той момичето,което се беше отдръпнало до стената.Тя поклати глава.
-Знам че си добър Сасуке.-Зелените и очи го гледаха доверчиво.-Просто не можеш да се довериш на никой.Сасуке сякаш се поколеба за миг но после извднъж се наведе и впи устните си в тези на Сакура,после я вдигна отнесе я в спалнятя и я сложи на леглото.Очите на шокираната Сакура се разшириха когато той си свали ризата и ръката му се спусна към роклята и и бавно се промъкна под нея.Тя не беше сигурна какво цели Сасуке с действията си и се опита да каже нещо но той спря думите и с целувка.-Замълчи просто чувствай.-Сасуке продължаваше да я съблича и тя се предаде.Колко пъти беше мечтала за този миг, сега мечтата и се збъдваше и тя просто реши да се наслади на усещането да бъде обичана.Когато Сасуке свали дрехите и и обсипа тялото и с целувки Сакура прошепна-Обичам те-той застина за секунда но после веднага разтвори краката и и потъна в нея. Щом телата им се сляха момичето за първи път разбра какво е истинско щастие.

-Мммм-Сакура сънливо се протегна и отвори очи.Постоя няколко секунди щастливо усмихната припомняйки си събитията от снощи.Никога не беше мислила че Сасуке е толкова мил и нежен.Най-после можеше да бъдат щасливи заедно.Розовокоската чу шум от кухнята-“Сигурно Сасуке не е искал да ме буди и е решил да ме изчака в кухнята.”-Сакура стана уви се с чаршава и забърза към стаята където беше нейния любим.И наистина,той стоеше до прозореца и наблюдаваше събуждащото се село.
-Добро утро Сасуке!- Сакура се приближи до него с намерението да го целуне но изведнъж се спря стъписана.Черноокия нинджа се обърна и я погледна така безразлично сякаш миналата нощ не беше съществувала.
-Сакура изчаках те за да ти кажа че отивам при Наруто за да се разбера с него как ще действаме ако Акатсуки нападнат.-Момичето го гледаше смаяно.
-Какво ти става Сасуке?Не помниш ли каво стана снощи?-Той не помръдна,но все пак отговори:
-Помня,но не разбирам защо го споменаваш.Това беше само една нощ нищо повече.-Сакура го гледаше и не можеше да повярва че чува тези думи,как можеше Сасуке да говори така.”Той е толкова студен!”
-Как можа да го кажеш!?!Не ме ли обичаш?- В стаята се разнесе жестокия смях на човека на когото беше посветила живота си.
-Нали не мислиш че една нощ въргаляне из завивките ще ме накарат да те обикна.Глупачка.Това беше просто доказателство.-От очите на Сакура се стичаха сълзи.Тя едва промълви:
-Какво доказателство?-Сасуке я погледна в очите.
-Че не ме интересуваш.Дано повярваш на това,надявам се че съм те убедил а ако не проблемът е твой.-След тези думи той се обърна и напусна апартамента.Сакура се свлече на пода.Сълзите и бяха спрели сега в нея нямаше нищо освен болка.Огромна и всепоглъщаща.Беше преживяла две години на надежди,тренировки,постоянно очакване и мъка.За какво?За да и причини Сасуке това,да я нарани и да я остави сама.Сакура не можеше да го понесе.Погледа и попадна на куная оставен на шкафа до нея.Тя се пресегна,взе го насочи оръжието към сърцето си и замахна.

:bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo:

3 глава.

Сакура насочи оръжието към сърцето си и замахна.За
няколкото секунди преди да забие острието в гърдите си,Черешовото цветче видя
всички важни мигове в живота си.Първия път когато видя Саске и се влюби в него
и момента когато беше попаднала в отбор 7.Спомни си как беше защитила Учиха от
Гаара,как се грижеше за него и Наруто когато бяха ранени и как се опита да го
спре да не си отиде.Да живота на Сакура беше минал в жертви,грижи,усилия и
мечти за Саске.Кунаят падна от ръката и и очите и се разшириха.Едва сега
момичето осъзна че е отдало не само тялото но и живота си на Саске а сега щеше
и да умре заради него.ЗАЩО???Той не го заслужаваше,защо да му даде
последното,което и оставаше!-”НЕ мразя го!Саске ми отне всичко и не помисли
колко ме боли!”-Тази мисъл мина като светкавица през ума на Сакура и тя се
изправи.Очите и придобиха стоманен блясък.-”Стига!Досега той ме нараняваше
заради отмъщението си.Сега е моя ред да му отмъстя за цялата болка,която ми
причини.Саске ти спечели най-големия си враг в мое лице!”
Саске вървеше към тренировъчната база при Наруто и мислеше
за случилото се.Спомена за мъката в очите на Сакура,когато и каза че не се
интересува от нея го преследваше.Може би се беше отнесъл твърде жестоко с
момичето но тя не трябваше да се захваща с него.Беше я предупредил че не му
пука за нея но тя не го послуша.Грешката си беше нейна.-“Защо тогава се чуствам
толкова зле”-Съвеста гризеше Саске но имаше и още нещо.Той не искаше Сакура да
страда толкова а само да го остави на мира.”Е постигнах целта си ,тя нямя
повече да ми досажда.”-но тогава защо ли не се чустваше по-добре?Черноокия
нинджа реши вече да не мисли за това а и беше стигнал до базата.
-Здравей Саске-Срещу него идаваше Наруто.-Искаш ли да
потренираме?
-Добре но ти изглежда вече си се погрижил да разрушиш
базата и без мен.-Младия нинджа учудено гледаше нацепената земя и отломките,
които представляваха тренировъчната площадка.Наруто проследи погледа му и се
засмя:
-Ей това не го направих аз а Сакура.учудвам се че вече не
е тук,обикновено тренира когато не помага на Тсунаде.-Саске недоверчиво вдигна
вежди.Беше му трудно да повярва че Черешовото цветче може да е толкова
силно.Той кисело се усмихна,какво всъщност знаеше за нея освен че го
обичаше?.Нищо.Изобщо не я познаваше,както тя него.Но това не беше важно,тя не
беше важна.Студа се върна в очите на Саске.
-Няма значение.Да видим какво можеш идиот.-Той влезе в
базата.Наруто изръмжа сърдито но все пак последва бившия си
съотборник.Тренировката започна.
-Сакура се огледа.Беше взела всичко,което и
трябваше-оръжия.Остана само едно нещо.Кунойчито се приближи към снимката с нея
Саске и Наруто и откъсна от нея часта с образа на блондина.Взе химилка и написа
нещо на гърба на парчето след което го остави на масата.Розовокосата погледна
за миг лицето на Саске преди да накъса снимката и да я остави до надписаната
част.След това Сакура взе раницата си и напусна дома си.Когато излезе през
главната порта на Коноха тя не чустваше нищо освен омраза и жажда за
отмъщение.Вътрешния и глас беше затихнал сякяш уплашен от злобата на
момичето.Сакура не се обърна за да поглдне родното си село преди то да се скрие
зад завоя.-”Вече няма значение.Нищо няма значение освен да си отмъстя на
Саске”-това беше последната и мисъл преди да потъне в сенките на ноща.
На следващия ден.
-Тсунаде-сама,Тсунаде-сама-в офиса на хокагето влетя
запъхтян нинджа.
-Какво-Хокагето стрестнато вдигна глава.
-Казах никой да не ме безпокои.Заета съм.-Нинджата спря и
каза.
-Съжалявам но нося лоши вести.Сакура е изчезнала.
-Изчезнала?-повтори половин час по късно Наруто.Тсунаде
беше извикала него Саске и Какаши веднага щом научи новината.
-Да но мислим че си е отишла а не че е отвлечена.Оставила
е това за теб.Тя му подаде скъсаната част от снимката,на нея пишеше “Наруто ти
си добър приятел,съжалявам.”
-Намерихме и другата част-разкъсана.-Хокагето погледна
изпитателно тримата.Лицето на Наруто изразяваше мъка,Какаши изглеждаше
изненадан но тя не можа да определи какво изпитва Саске.Той беше непроницаем.
-Знам че очакваме нападение от Акатсуки но ще трябва да
идете на нова мисия.-Да намерите Сакура и да я върнете,тя е силна и талантлива
медицинска нинджа.-Тсунаде наведе глава и тихо допълни-И прекрасен човек.След
това се обърна към Саске и каза:
- Саске ти решаваш дали да идеш с Наруто и Какаши все пак
ти си тук заради Итачи и аз не мога да те карам да им помогнеш.-Тя се извърна
към прозореца.Наруто ,който слушаше възмутен скочи и се развика:
-Как няма да дойде!Той е част от отбора ни нали Саске.-Той
се обърна и впи поглед в приятеля си.Саске се сопна:
-Млъкни глупако.- но все пак кимна –Ще дойда.
-Добре Какаши се изкашля тогава ме чакайте пред портите в
5 часа.Аз трябва да обсъдя с Тсунаде някои въпроси свързани с сигурноста.-С
тези думи сеснсея изпрати момчетата до вратата.
-Сенсей само не закъснявайте.-каза Наруто преди да затвори
вратата.
Саске се рахождаше из селото бесен.Как можеше Сакура да е
толкова глупава и да напусне селото сама в това опасно време.А ако я срещне
някой враг и я нарани!Освен това сега трябваше да я търси и да забави плановете
си.Можеше и да откаже но знеше че тя си е тръгнала заради него.Но и просто да
беше изчезнала Саске знаеше че щеше да я потърси.Дори да не си признаваше и да
не знаеше защо той не искаше нещо да и се случи.-”Ще я намеря и ще я върна но
после ще си отмъстя на Итачи”-След като си спомни брат си Саске отново се
разгневи на Сакура.”Досадница заради нея се отклонявам от целта си.”-след тази
мисъл той се отправи към зборния пункт решен да я намери колкото се може по
скоро.След половин час тримата нинджи се впуснаха по следите на Сакура.
В лагера на Акатсуки;
-Итачи виж какво намерих.-Учиха вдигна очите си към
ухиления Дейдара.
-Какво?-Попита раздразнено.Тъкмо сега преглеждаше задача
възложена му от Лидера.
-Мен.-Иззад Дейдара излезе Сакура.
-Само че не той ме намери а аз него.Исках да говоря с
теб.-Итачи изглеждаше заинтригуван. Момичето се беше променило много.Последно я
бе видял преди 2 години,когато се беше опитал да отвлече Наруто.Спомни си колко
бе слаба тогава.Сега тя очевидно беше пораснала и станала доста по силна и
хубава.Но това,което порази Итачи бяха очите и-пълни с омраза и студенина.
-Наистина ли?За какво?-попита той.
-Искам да ме обучаваш и да се присъединя към
Акатсуки.-Сакура изрече думите с напълно безразличен глас но интонацията и
показваше че не се шегува.-Итачи се изправи и застана пред нея.
-Така ли!И защо го искаш?-Кунойчито го погледна в
очите.Отговора и беше студен и твърд;
-За да стана достатъчно силна да накарам Саске да страда а
после да го убия.

bggs написа::bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo:

:lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!:

ето и др глава







4 глава.


Саске стоеше облегнат на едно дърво загледан в небето.Вече
бяха изминали три месеца откакто Сакура си тръгна.С Наруто и Какаши я бяха
търсили навсякъде но тя сякаш беше потънала в земята.Никой не знаеше къде е и
дали е в безопасност.От както Черешовото цветче изчезна Саске много се
промени,стана още по мълчалив и затворен ако това въобще беше възможно.Той
разбираше че това което причини на момичето е най-голямата грешка в живота
му.Сакура винаги беше мила и добра с всички и го обичаше истински а той я
нарани без да му пука за чуствата и.С всеки изманал ден Саске все повече
мислеше за нея.Спомена за разплаканото и лице,когато я беше отблъснал го
преследваше навсякъде Саске въздъхна отдели се от дървото и тръгна към офиса на
Хокагето.Предната вечер отбор седем се върна в селото след неуспешната мисия и
след петнадесет минути трябваше да се явят пред Тсунаде и да дадат отчет за
мисията .Когато стигна Какаши и Наруто вече бяха там но изглеждаха необичайно
мълчаливи,особено Наруто чиито очи бяха зачервени.Черноокия нинджа въпросително
погледна съотборниците си но те не казаха нищо.Тсунаде му кимна да седне:
-Вече знам че не сте намерили Сакура и трябва от своя
страна да ти съобщя както вече казах на другите че спирам търсенето.Нинджите от
АНБУ разбраха за предстоящо нападение от страна на Акатсуки и всичи сте ми
нужни тук.-Саске не знаеше какво да каже и затова замълча и наведе
глава.Наистина това беше шанса му да отмъсти на Итачи но също толково силно
искаше и да намери Сакура.Тогава реши първо да убие брат си а след това да
намери Розовокоската.
-Има и още нещо.-Тсунаде погледна внимателно и тримата.
-Исках да го чуете всички заедно.Не съм сигурна но се
носят слухове че към Акатсуки се е присъединил нов член ,не знам нищо за него
освен това,което се говори;че е силен,бърз и много жесток.Не искам да
подценявате възможноста да се изправите пред силен нинджа,когото не
познавате.-Саске вдигна глава и си помисли.-“Никой няма да застане на пътя на
отмъщението ми и ако този нинджа се опита да ме спре просто ще го убия.”-Жесток
блясък мина през очите му.Наруто само се засмя:
-Спокойно,който и да е аз ще се погрижа за него никой не
може да се мери с мен.Все пак аз съм бъдещия хокаге.-Тсунаде се вбеси;
-НАРУТО ТОВА Е СЕРИОЗНО!!! Акатсуки идват за теб,кога ще пораснеш.-След,като
се скара на русокосия нинджа,Хокагето освободи групата.Щом те излязоха Тсунаде
подпря глава на ръцете си и промълви тъжно;
-Когато всичо това свърши обещавам че ще те върнем в
Коноха Сакура,където и да си.
В БАЗАТА НА АКАТСУКИ.
-Ще победя!-Сакура летеше стиснала в юмрука си голяма
топка от синьо-зелена чакра.-Итачи ловко отби атаката и и каза:
-Не влагай толкова много омраза когато нападаш.Въпреки че
тази смесица между твоята сила и Чидори е уникална и само ти я владееш тя може
да те изтощи до такава степен че да умреш.-Сакура го погледна с празен поглед;
-Владея “Садорри” до съвършенство а и ти ме научи на
толкова много техники,че вече много малко нинджи могат да ме победят.А и след
като убия Саске вече нищо не ме интересува дори и тази техника да ме убие ми е
безразлично.-Итачи я погледна и си спомни как преди три месеца тя беше дошла
при него;
СПОМЕН:
-Защо да ти вярваме?-Сакура беше изправена пред Лидера и
всички членове на Акатсуки.
-Ти си най-добрата приятелка на Наруто.Откъде да знаем че
не си дошла да ни шпионираш?И каква полза ще имаме от теб?-Сакура беше
отговорила студено и резервирано:
-Аз съм се обучавала при една от тримата Велики
сенини-Тсунаде.Имам нейната сила и последните две години тренирах
непрекъснато,освен това съм медицинска нинджа. След като се обуча ще направя
всичо което поискате за да мога да убия Саске дори да трябва да премахна Наруто
от пътя си.а за да ми повярвате ме подложете на изпитание- каквото и да е ще го
премина.-Всички виждаха че момичето е сериозно.Гласа и беше студен и пълен с
омраза а в очите и нямаше никакви емоции.Лидера кимна.
-Добре.Доведете пленника.-През вратата влязоха Кисаме и
Дейдара,влачейки някакъв човек.
-Ако искаш да станеш част от нас трябва да го убиеш-Сакура
не отговори а извади кунай и се приближи се приближи до мъжът,в този миг той
вдигна глава и я погледна.Беше Какаши.Тя се спря затвори за миг очи и после
каза:
-Не мога да го направя.-Членовете на Акатсуки зашушукаха и
някои се усмихнаха подигравателно.Лицето на Лидера придоби сурово
изражение.Сакура не погледна никой а каза:
-Не мога да убия клонинг.-Едва сега момичето се обърна.
-Нали не мислите че толкова плитко скроен капан ще ме
заблуди.Мога да различавам чакрата а е очевидно че тази е на Итачи.-Отвсякъде
към Сакура се отправиха изненадани погледи.Никой не беше мислил че тя ще
разпознае перфектния клонинг на Учиха.Тя се обърна към Лидера;
-А сега можете да ми дадете сериозна задача а не такава
детска залъгалка-.Той обаче се приближи до нея и и каза:
-Няма нужда ти премина изпита.Не изпита привързаност при
вида на сенсея си и отличи клонинг създаден от наш член.Вече си една от
нас.-Сакура не показа да се вълнува или радва че е издържала изпитанието а
попита:
-Кога започвам тренировките?
КРАЙ НА СПОМЕНА.
Итачи се усмихна доволно,само за този кратък период
ученичата му беше станала една от най силните шиноби в Акатсуки а и
въобще.Освен техниката,която тя сама създаде-“Садорри”,Сакура владеше и много
други,повечето от които забранени и малко известни но за сметка на това
смъртоносни.Тя никога не се усмихваше и очите и винаги изразяваха омраза и
жестокост.Сега момичето завършваше последната си тренировка.Тази вечер беше
дошъл момента на отмъщението и.Акатсуки щяха да нападнат Коноха и с тях щеше да
бъде и Сакура.Итачи се приближи до нея.
-Време е да тръгваме.-За първи път от три месеца тя се усмихна.

-Най-после ще си отмъстя.




много е готиннко нали??

Супер е !! ИСКАМ ОЩЕЕЕЕ !! :lol!: :lol!: :lol!: :bravo: :bravo: :uhaa: :robot:

-Наруто,Наруто,ИДИОТ.-Саске дърпаше и се мъчеше да го събуди.Наруто сънено се протегна.
-Какво искаш Саске.Рано е за Ставане.-Учиха изгуби търпение.
-Сладурче,Акатсуки нападнаха и те търсят.Хокагето нареди да се скриеш и да не се показваш докато ние се справим с атаката.Аз трябва да намеря Итачи.-Русокосия нинджа скочи като ужилен.
-Какво,да се крия докато приятелите ми се бият заради мен!!!Няма да стане,идвам с теб.-Саске се вбеси.
-Слушай нямам време да споря с теб но ако искаш да освободиш Кюби по средата на битката и да застрашиш Коноха,давай бий се.-Наруто се намръщи но спря да се кара и се съгласи да иде в скривалището.-Няколко минути след това Саске тичаше към центара на селото,където беше чул че се намират братму и Кисаме.Той щеше да обие итачи и да намери Сакура.
-Спри.-Изведнъж пред него изникна фигура облечена като член на Акатсуки но и същевременно и доста различна.Саске веднага забеляза,че шинобито,което го спря е момиче.Тя беше облечена с къс черен клин,прилепнало потниче и плисирана пола в черно с червени облаци и дълги до коленете `и,чирни ботуши.Лицето на нинджата беше покрито с типичната за групировка широка шапка.Под нея той забеляза спускаща се дълга черна коса.
-Значи Акатсуки наистина имат нор член.-Саске се усмихна подигравателно.Тя не беше заплаха за него.Бързо щеше да се справи с нея.
-Ако искаха да ме спрът да обия Итачи,нетрябваше да ми пращат някакво си момиченце.-Кунойчито пред него не отговори.Вместо това се чу саркастичен смях..
-Глупав малки братко.-Саске рязко се обърна и на метри от себе си видя две шаринган очи.
-Съветвам те да не подценяваш моята ученичка.Макар и още млада,тя е един от най-силните нинджи в света.Нали скъпа?
-Да Итачи.-Очите на по-младия от двамата Итачи се разшириха от изненада.Кога това момиче се беше приближило и застанало до брат му без той да разбере.В този момент младата нинджа проговори.Гласът и беше ледено студен.
-Както моя сенсей ти каза не ме подценявай,защото аз ще съм тази която ще те обие Саске.
-Мечтай си момиченце.И ако трябва да си губя времето и да се бия с теб не трябва ли поне да си покажеш лицето?Или прекалино те е страх да не би да те изям.-Момичето срещу него му отговори с жесток смях.
-Все така арогантен.Добре щом искаш да видиш човека който ще те победи.-Кунойчито свали шапката и я хвърли настрани.След миг Саске видя лицето на онази коята,за която мислеше непрекъснато.Това беше но и не беше Сакура.Косите и както вече бе видял бяха черни.Лицето и беше студено а очите и пълни с умраза и жажда за мъст.Той не можеше да повярва.
-Сакура!-момичето се усмихна иронично.
-Надявам се изненадата да е приятна.Или не?Колко съм глупава,забравих че не ти пука за мен.-Саске не може да осъзнае какво става.Как може Сакура да е член на Акатсуки и да се държи толкова студено.Той се доближи до нея и вдигна ръка за да я докосне и да се убеди че е истинска.Но преди да успее кунойчито хвана ръката му и го отблъсна.
-Не ме докосвай.Не съм тук за да си говорим сладки приказки а за да се бием.Ще те убия за това което ми причини.-Саске се огдръпна от нея.
-Престани с тези глупости Сакура.Не си достатъчно силна за да се биеш с мен.Съжалявам за това което направих но осъзнах грешката си и ще направя всичко за да я поправя..-Сакура погледна към Итачи,който следеше разговора с интерес после наведе глава и тръгна към Саске.Когато стигна до него тя го погледна в очите и каза:
-Знаеш ли Саске бях готова на всичко за теб а когато ме остави така се отчаях и реших да сложа край на живота си.-Младият Учиха се опита да каже нещо но тя не му позволи.
-Остави ме да довърша.Тогава осъзнах че през целия си живот правех сичко за теб а на теб ти беше безразлично.Накрая просто реши да се отървеш от мен.Границата нежду любовта и омразата е тънка и ти ме накара да я премина.-Саске не искаше да я слуша повече,но знаеше че тя е права.Нямаше избор трябваше да я остави да говори.Сакура забеляза страданието му и се усмихна.
-О Саске не се притеснявай омразата ми даде причина да остана жива.Сега и аз като теб живея за отмащението си,превърнах се в теб.Не ме ли харесваш сега когато си приличаме?.-Изведнъж опасен премина през очите на момичето.
-Винаги си ме подценявал Саске,това е голяма грешка!-С мълниеносна бързина Сакура извади кунаи и го заби в рамото на черноокият нинджа.

Сакура Харуно написа:

Сакура Харуно написа:Супер е !! ИСКАМ ОЩЕЕЕЕ !! :lol!: :lol!: :lol!: :bravo: :bravo: :uhaa: :robot:

и аззззззззз :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :uhaa: :robot:

6 глава.


Сакура заби куная в рамото на Саске и със силен удар го
отхвърли назад.Той я погледна невярващ че тя наистина го рани.
-Казах ти да не ме подценяваш.Не съм вече момичето с,което
се подигра.Ако не се защитаваш ще те убия без да се колебая.-Младия Учиха
стисна зъби и извади оръжието от ръката си,както и очакваше раната не беше
опасна само болезнена.Той вдигна глава към Сакура.
-Значи искаш да ме убиеш?Защо тогава не го направи,имаше
добра възможност да ме изненадаш.Просто не можеш да го направиш защото още ме
обичаш.Колкото и да се правиш на безразлична и студена знам че всъщност искаш
да си с мен.-След тези думи на Саске Итачи,който до тогава стоеше настрана се
приближи до Сакура и я хвана за рамото.
-Защо наистина не го уби Черешово цветче.Да не би да се
колебаеш?-Момичето се обърна към него и отговори:
-Разбира се,че не,познаваш ме добре за разлика от брат
си.Просто исках да му покажа че не се шегувам но той е твърде високомерен за да
го разбере.А не го убих веднага защото искам да го направя бавно и да му
причиня същата болка каквато той на мен.Бъди спокоен,сега моля те отдръпни се
защото мисля да дам на Саске доказателство че съм сериозна.-Итачи кимна и се
отдръпна.
-Само не бъди прекалено лоша с него,после няма да могат да
го съберат от земята.-Сакура се усмихна и се обърна.
-Саске дойде времето да те науча на малко обноски.-С тези
думи младата нинджа бурзо на прави няколко знака с ръце и извика:
-“Чакра клонинг джуцо”-За секунда около нея се появиха два
нейни клонинга.Саске най после разбра че Сакура наистина ще се бие с него и
активира Шарингана си.
-Щом държиш на това ще се бия с теб но,когато те победя ще
трябва да останеш защото след,като си тръгна осъзнах че те обичам и искам да
сме заедно.А и твоите клонинги не могат да ми направят нищо.-Сакура не обърна
внимание на думите му.
-Не мисли че съм толкова глупава да ти повярвам че ме
обичаш .Ти нямаш никакви чуства и когато битката свърши ти ще си мъртъв а аз
отмъстена.А колкото до клонингите ми те не са обикновени всеки от тях притежава
моята чакра и може да прави различни техники,за да ги унищожиш трябва да ме
раниш.-С тези думи момичето изпрати към Саске копията си.”Тя наистина е
добра”-Помисли си той.Летящите към него клонинги правеха познати знаци и когато
извикаха “Огнен стил”, Саске едва успя да отскочи на страни и да избегне двете
огнени топки.
-Невъзможно!Откъде знаеш тази техника?-Сакура доволно се
засмя.
-Забравяш че не си единствения Учиха,който я
ползва.-Разбира се.Итачи я беше научил да ползва огненото джуцо.”Не искам да
нараня Сакура но ако не се бия с нея тя наистина ще ме убие.Трябва да я
раня,иначе няма да успея да се защитя от клонингите и.”-Саске си състави план и
направи стена от чакра от около себе си.След това бързо се озова зад момичето и
и нанесе лека рана в гърба,но изведнъж тя изчезна.
-Какво!Клонинг!-След миг черноокия шиноби усети страшен
удар.Сакура беше застанала зад него и го запрати към другото си копие,което го
пое и го върна обратно със същата сила.Саске нямаше време да мисли и
инстинктивно се извърна и заби шурикен в стомаха на Черешовото цветче.Клонинга
се изпари а Сакура изчезна в облак дим но след няколко секунди отново се появи
на извесно разстояние.В погледа и гореше омраза.
-Браво.Най-после реши да се биеш сериозно.Но не забравяй
че съм медицинска нинджа.-Тя извади шурикена,сложи ръка на стомаха си
съсредоточи се и от нея заискри зелена чакра.След миг Сакура беше отново здрава
и правеше знаци:
-.”Кендай”-Около момичето се образува пурпурна чакра и
започна бързо да се върти.От нея се чуваше силен шум,като от много метални
предмети удрящи се един в друг.Саске вече знаеше,че може да очаква всичко от
Сакура.Той не можеше да различи нищо в облака обвил Сакура дори и с Шарингана
си.Изведнъж чакрата спря да се върти и се отправи към него.Едва сега Саске
разбра какво има в нея-хиляди оръжия,които сега летяха към него.Той бързо се
отмести от пътя им но Сакура ги управлявляваше с чакрата си и те го последваха.Младия
шиноби можеше да направи само едно,да използва Чидори за да унищожи
оръжията.Саске бързо оформи синкавата топка в ръцете си и с нея проряза чакрата
на момичето.Всички оръжия изчезнаха а Сакура остана запъхтяна и разгневена от
това че той успя да спре атаката и отново.Но след миг тя се изправи и каза:
-О искаш да си играем с Чидори ?Сега ще разбереш колко
силна може да е тази техника ако се промени и използва от истински силен
шиноби.-При тези думи на Черешовото цветче Итачи,който наблюдаваше съсредоточено
схватката извика:
-Не!Сакура ти изразходи прекалено много чакра.Сега е
опасно за теб да използваш това джуцо.Макар ти да си го създала вече те
предупредих че то може да те убие.-Момичето ядосано му отговори:
-А аз ти казах че не ми пука.Интересува ме само
отмъщението ми.Остави ме.-Саске ги слушаше и не разбираше за какво
говорят.Каква беше тази техника по-силна от неговата,която Сакура беше
създала!И как можеше тя да я убие?В този момент от някъде изникна Кисаме.
-Итачи,Сакура отблъснати сме!Трябва да тръгваме.-Сакура
отговори без да откъсва очи от Саске:
-Вие вървете аз няма да тръгна докато не го убия.-Двамата
Акатсуки знаеха че е сериозна и няма да могат да я накарат да се откаже а и тя
беше много силна и щеше да се справи.
-Само се пази малката.-Итачи и Кисаме изчезнаха в облак
дим.-Сакура се обърна към Саске.
-Сега е време да те довърша.-Тя вдигна ръце над главата си
и черноокия нинджа изумен видя как между тях започна да се оформя топка подобна
на “Чидори” но синьо-зелена.Сакура победоносно се усмихна.
-Харесва ли ти моята техника Саске?Нарича се “Садорри” и я
създадох специално за теб.Представлява смес от моята чакра и твоята техника и е
3 пъти по-силна от “Чидори”.Ако не ме обичаше можеше поне да се държиш добре с
мен а не да ме унижиш и да ми разбиеш сърцето,затова сега ще те убия.-Очите на
Сакура се изпълваха с все повече омраза докато хващаше “Садорри” в една
ръка.Саске не знаеше какво да направи или да каже.Беше я наранил толкова че тя
се беше превърнала в човек можещ само да мрази и да преследва отмъщението си.Тя
приличаше на него какъвто беше преди да се влюби в нея.Сакура го погледна за
последен път и полетя към него хванала синьо-зелената топка в ръка.
-Това е краят ти.-Саске отскочи настрани от нея но тя
застина на място,бързо се извърна към него и отново се засили.Той не можеше
повече да я избягва тя беше прекалено бърза.Тогава и извика:
-Обичам те сега и никога няма да си простя че те нараних и
те направих,като мен.-Но дори и да искаше Сакура не можеше да се спре.В този
момент обаче се случи нещо странно-“Садорри” започна да нараства и се чу шум от
чуруликане на хиляди птици.Цялото тяло на Сакура се обви в синьо-зелената
светлина.Тя погледа към Саске сякаш искаше да каже-“Обичам те”-а после чакрата
изчезна и тя падна в безсъзнание на земята.

Супер има ли още? :?: :?: :lol!: :lol!: :lol!:

mda ima o6te dosta


7 глава.

Сакура падна в безсъзнание на земята и Саске се спусна към
нея.
-САКУРА!-Той провери дали момичето има пулс.Слава богу тя
беше жива!Първата реакция на черноокия нинджа след,като разбра че любимата му е
добре беше да я заведе в болница но после се сети за нещо.Наказанията за
предателство на Коноха бяха много строги а с новия вид на Сакура беше очевидно
че тя е член на Акатсуки.Ако се разбереше че тя е била с тях по време на
нападението законът повеляваше да бъде убита и дори Тсунаде нямаше да може да я
спаси.Той взе Сакура и полетя към къщи.Когато стигна младия шиноби я сложи на
леглото и я прегледа.Доколкото можеше да прецени тя не беше ранена но беше
изтощена до краен предел.Изглежда тази техника я беше лишила от цялата и чакра
но с малко почивка и сън щеше да се възстанови напълно.Саске седана до леглото
и се загледа в нея.Сакура беше толкова красива!Дори с черна коса и униформата
на Акатсуки тя изглеждаше толкова чиста и невинна!Той протегна ръка и я погали
по бузата:-“Ако можех да върна времето нямаше да те нараня за нищо на
света”-Лицето на Учиха помръкна,когато си спомни с каква ярост и омраза го беше
атакувала.Ако чакрата на Сакура не беше свършила може би тя наистина щеше да го
убие.Не можеше да я вини след всичко,което беше преживяла заради
него.-”Естествено е да ме мрази.Дали ще мога някога да спечеля любовта и
отново?”-Саске не можеше да си отговори на този въпрос,знаеше само че без нея
живота му е бе безмислен и щеше да направи всичко за да си я върне.
-Саске?-Сакура отвори очи и си припомни вчерашната
битка.Тя седна в леглото огледа се и видя заспалия на един стол до нея
нинджа.Първата и реакция беше да стане и да го прегърне но веднага се спря и
очите и отново добиха студения си израз.Не!Макар че той казваше че я обича тя
не можеше,НЕ ТРЯБВАШЕ да му вярва.-.”Той,ще страда,както страдах аз”-си помисли
Сакура,стана и се огледа.Не беше идвала тук преди но сигурно това беше
апартамента на Саске.Това всъщност нямаше значение-тя трябваше да се махне от
тук преди той да се събуди и да да я спре.Тя излезе тихо от стаята и потърси
входната врата.Намери я лесно и понечи да я отвори но в този миг една ръка я
хвана здраво за рамото:
-Отиваш ли някъде?-Сакура бавно се извърна и видя
застаналия зад нея Саске.Той я гледаше ядосано но тя не обърна внимание на това
а силно се дръпна и се отскубна от него:
-Всъщност да.Смятах да си тръгна и скоро отново да се
върна за да те убия но, както виждам ще трябва да те довърша още
сега.-Черноокия нинджа се усмихна:
-Въпреки ,че както виждам не ти липсва желание ще трябва
да го отложиш.Сега почти нямаш чакра и си в моята власт.-Едва сега Сакура
осъзна че се чуства отпаднала и слаба.Той беше прав тя не можеше да се бие и
беше в ръцете му.Очите на момичето опасно потъмняха.Не можеше да остави Саске
да прави каквото си поиска дори и толкова слаба пак щеше да намери начин да му
причини болка.Учиха внимателно я наблюдаваше и забеляза разгневения и
израз.-“Ако не се опитам да я успокоя ще постъпи глупаво и ще се опита да ме
нападне а в нейното състояние това наистина ще я убие.”Младия шиноби я погледна
в очите и и каза:
-Искам само да поговорим Сакура няма да те насилвам да ми
простиш но те моля да ме изслушаш.-Тя понечи да ну откаже но не можа.-”Все пак
един разговор няма да ме разколебае,никога няма да му се доверя и ще му отмъстя
но малко дипломатичност няма да ми навреди особено сега,когато не мога да се
бия.”
-Добре но това няма да промени нищо аз пак те мразя и ще
те накарам да страдаш!-След тези думи Сакура последва Саске обратно в спалнята
,седана на леглото и кимна:
-Говори слушам те.-Той си пое дълбоко въздух и се обърна с
гръб към нея.
-Първо искам да ти обесня защо постъпих така с теб.Когато
се върнах и отново те видях почуствах нещо към теб,не знаех какво е но реших че
няма значение,За да си отмъстя трябваше да бъда студен и безчуствен.Тогава
реших да те премахна от пътя си и да спра да мисля за теб.Направих го по
единствения начин,който знаех-нараних те.Това обаче се обърна срещу мен,след
като прекарахме онази нощ заедно продължих да мисля за теб все повече и разбрах
че те обичам Сакура.Каквото и да направех ти винаги беше пред очите ми и накрая
се заклех че ще те намеря и ще направя всичко за да ми простиш.Честно казано не
мислех че ще ме намразиш дотолкова,че да идеш при Итачи за да станеш достатъчнио
силна за да ме убиеш.Но дори това няма значение.Обичам те и ако ми дадеш шанс
искам да бъдем заедно и да те направя много щаслива.-С тези думи Саске свърши и
се обърна към Сакура но не можа да различи каквото и да чувство по лицето
и.Всъщност тя беше много объркана знаеше,че не трябва да му вярва но той
изглеждаше толкова искрен!Изведнъж момичето се сети как да разбере дали Саске и
казва истината.Щеше да го пита дали още иска да отмъсти на брат си или
предпочита да остане с нея.Ако той избереше отмъщението значи просто я лъжеше
за да я откаже от намерението и да го убие.Тогава тя щеше да го накара да си
плати и за лъжите си!Сакура отиде до него погледна го в очите и зададе
решаващия въпрос:
-Ако ти повярвам че ме обичаш би ли се отказал от
отмъщението си заради мен?Ще спреш ли да преследваш Итачи и ще останеш ли с
мен?-Саске я погледна изненадан за миг и после изведнъж очите му станаха
студени и жестоки:
-Никога,няма да спра да преследвам брат си заради никого
дори и заради теб!-Сакура не издаде с нищо колко наранена се чустваше в момента
а запази безразличното си изражение.В този миг тя отново беше повярвала на
Саске и той я беше наранил пак!-”Няма да му доставя удоволствието да види че ми
пука за него а ще продължа да го мразя и ще намеря начин да го нараня а накрая
ще го убия.”-По устните на кунойчито се плъзна игрива усмивка.-“Но първо ще го
имам за последен път.Той ми дължи това!”
-Е Саске аз не те карам да спреш да търсиш
отмъщение.-Учиха очакваше доста различна реакция и остана поразен ,когато Сакура
го целуна.Все пак той не мисли дълго а я прегърна и отвърна на целувката
и.Колко сладки бяха устните и!Саске не издържа и я събори на леглото. Щяха да
оставят разговорите за утре,сега очевидно тя му беше простила въпреки ,че той
не искаше да се откаже от отмъщението си.Макар да не разбираше защо,сега нямаше
да мисли за това,очакваше го нещо доста по-приятно!Сакура сложи ръце на
раменете му и мълчаливо го дръпна върху себе си.Саске не чака нова покана а
бързо я съблече и покри тялото и с целувки.След това спусна ръката си надолу и
разтвори краката и.Тя му позволи но преди да проникне в нея го блъсна леко по
гръб,легна вурху него и захапа леко ухото му.Саске изстена от
удоволствие.Сакура леко облиза долната му устна и го целуна.Той не
издържа,нежно я обърна по гръб и те най-после се сляха.Този път Саске бешо онзи
,който каза-”Обичам те” но кунойчито затвори очи и продължи да се наслаждава на
мига без да му отвърне.

8 глава.


-Каква чудесна нощ.-Саске се протегна доволно.Най-после
Сакура се беше върнала при него,въпреки,че той и каза че няма да се откаже от
отмъщението си заради нея.Е да тя не каза,че му е простила но след снощи това
беше очевидно.Младият шиноби чу шум от банята и реши че кунойчито се къпе.-“Не
искам да изпусна тази гледка.”-Саске се облече и отиде до банята.Сакура
наистина беше там но не се къпеше.Тя се беше облякла отново във униформата на
Акатсуки и решеше косата си.Учиха застана зад нея прегърна я и понечи да я
целуне но тя рязко се дръпна,когато се обърна лицето и беше студено и
безразлично а очите и отново излъчваха омраза:
-Какво искаш?-Той я погледна объркан.Какво и ставаше?
-Само да те целуна за добро утро.Защо се дръпна?-Сакура
сви рамене:
-Защото не искам да ме докосваш.Прекарахме заедно една нощ
но тя не значи нищо.Аз пак те мразя и искам да те убия.-Момичето тръгна към
вратата и се опита да заобиколи Саске но той здраво я хвана и я притисна в
стената.Беше и бесен-тя не можеше да му причини това!
-Само една нощ ли?Да не си мислиш,че ще си поиграеш с мен
и просто ще си тръгнеш?-Сакура го погледна предизвикателно:
-Защо не?Ти постъпи така с мен не помниш ли?Защо аз да не
мога?А сега ме пусни,чакрата ми вече се възстанови и не завися от теб.-Саске
доближи лицето си до нейното и я стисна толкова силно,че тя изстена от
болка.Той не обърна внимание а изсъска:
-Вече се извиних за това.Сега,когато те имах отново няма
да ти разреша да си тръгнеш.Ако си ме мразила нямаше да ми позволиш да бъда с теб.-Очите
на кунойчито разгневено заблестяха.
-Казах ти да ме пуснеш!Нямам нужда от ничие разрешение за
да си отида!Никога няма да ти повярвам пак.Ти нямаш чуства и мислиш само за
глупавото си отмъщение а сега и аз съм като теб.-Сакура се наслади на болката в
очите му и каза онова,което знаеше,че най-силно ще го нарани:
-Не те обичам,спах с теб само за да ти отмъстя.Как се
чустваш сега?Великия Учиха измамен от едно момиче?-Саске затвори очи за миг и
потрепери от гняв.Тази капка преля чашата на търпението му.Нямаше да позволи на
Сакура да се подиграва с него!Мразеше го,добре сега щеше да и даде основателна
причина да продължи.Той вдигна глава и я погледна в очите.
-Това беше голяма грешка Сакура.Наистина те обичам но ти
прекали,ще разбереш,че никой не може да ме предизвиква и да си играе с мен
безнаказано .-След тези думи Саске рязко се наведе и притисна устни в нейните.С
ловко движение я свали на пода,затисна я с цялата тежест на тялото си и
продължи да я целува,но изведнъж се сепна и спря.Нещо не беше наред.Той се
повдигна и я погледна но тя не мърдаше и не се съпротивляваше.Когато видя,че
той спира Сакура се усмихна и каза:
-Не Саске,ако аз не ти позволя не можеш да си с мен.В
момента пред теб е мой клонинг който управлявам отдалече с чакрата си.Запазена
марка на Акатсуки.Направих го сутринта преди да тръгна за да ти кажа каквото
искам без да можеш да ме задържиш или нараниш.Преди да освободя техниката ето
ти един прощален подарък.-С тези думи копието се повдигна дръпна младия нинджа
надолу целуна го и изчезна.Саске остана поразен.Значи,когато вчера му се беше
отдала Сакура просто е планирала как да му отмъсти!Но защо?Той се беше извинил
и тя сякаш наистина искаше да остане с него тогава в какво беше згрешил за да я
накара отново да го намрази!?Мислите на Учиха бяха прекъснати от шумното
нахлуване на Наруто.
-Здравей Саске.Току що разбрах,че сме отблъснали Акатсуки
без да дадем жертви!Супер нали и всичи говорят за това,че си се бил с новия им
член.Вярно ли е?-Едва сега хиперактивният шиноби забеляза,че приятелят му лежи
на пода и зяпна от изненада.
-Ама какво правиш да не би този нинджа да те е изтощил или
ранил?-Саске го погледно раздразнено:
-Разбира се че не глупако.Акатсуки нямат нов член а аз се
бих с Итачи но той избяга и не съм ранен просто обичам да лежа на
пода.-Черноокия нинджа осъзна че историята му звучи неправдоподобно но вече не
можеше да си върне думите и за това само стана и мина в кухнята.Наруто го
последва и го спря.
-Знам,че нещо не е наред Саске но,каквото и да е кажи ми
знаеш,че можеш да ми вярваш няма да кажа на никого.-Приятелят му се обърна и
понечи да се сопне но видя разтревоженото лице на русокосия шиноби и се
спря.Все пак Сакура беше и приятелка на Наруто и той имаше право да знае,какво
ставаше с нея:
-Първо ми дай думата си на шиноби,че нямада да,издадеш
това което ти кажа.Знам,че не можеш да си държиш устата затворена.-Наруто
сърдито се намръщи и се провикна:
-Стига Саске да не съм стара клюкарка!Мога да си мълча!-
.Саске въздъхна и му кимна да седне и да слуша.Накратко му разказа за случилото
се между него и Сакура и за новата и самоличност.Той очакваше русият нинджа да
се развика и да му се нахвърли но Наруто само поклати глава и тихо каза:
-Ти си голям глупак Саске.Ако само не беше решил да
продължиш да преследваш брат си а да останеш с нея,Сакура щеше да ти прости,но
след,като втори път си я наранил с отговора си, тя е решила,че я лъжеш и отново
се е озлобила.-Учиха се стресна;
-Какво!-Но разбра,че приятеля му е прав.За това Сакура
изглеждаше толкова странна,след като той отказа да спре отмъщението си!
-Просто е решила,че я лъжа и искам да я спра да не ме
преследва за да ме убие!-Наруто направи утвърдителен жест и попита;
-Защо не пожела да останеш с нея,нали я обичаш?-Саске се
замисли и каза:
-Просто през целия си живот единствената ми цел беше да
отмъстя за клана си.Когато Сакура ме попита дали ще се се откажа просто казах
онова,което мислех за правилно.Сега разбирам че няма смисъл да преследвам Итачи
ако след това няма да бъда със нея и тя ще ме мрази.-Хиперактивният нинджа се
ухили.
-Най после ти дойде ума в главата сега просто ще намерим
Сакура и ще и го кажеш.-Но после Наруто стана сериозен.
-Само дано не е станало прекалено късно!Щом първия път е
отишла при Акатсуки,къде ли е сега,когато мисли,че пак си я излъгал?-Саске
наведе глава и не каза нищо но лошо предчуствие сви сърцето му.
В СЕЛОТО НА ЗВУКА.
-Кабуто.-Очилаткото стреснат се обърна.Кой се беше
промъкнал толкова ловко до него,че не го беше усетил!?Пред него стоеше момиче в
черна униформа с червени облаци.
-О Сакура виждам че слуховете ,за това,че си част от
Акатсуки са верни.Най после реши да зарежеш Учиха и Кюби-поздравления.-Момичето
студено го прекъсна.
-Дошла съм при Орочимаро така,че стига си дрънкал а ме
заведи при него.-Кабуто бавно се изправи и лигаво се усмихна.
-Не бива да говориш толкова дръпнато с някой,който ти е
приятел.Все пак само аз мога д ате заведа при господаря.-Сакура му отвърна с
ледено безразличие.
-Аз нямам приятели и ти не си ми нужен.-После се обърна
към близкото дърво.
-Здравей Орочимаро.-От кората на дървото бавно се отдели
фигурата на Великия сенин.
-Наблюдателна си.Това ми харесва.А сега ми кажи как намери
селото?Никой не знае къде е.-Момичето му подаде една папка и каза само една
дума.
-Саске.

eto i dr glava,,pi6ete koment pls,,fikka e mnoo gotin (sun) :DD







9 глава.


-Значи Саске ме е предал?-Орочимаро поклати глава.
-Непослушно момче.Но не разбирам ти защо си тук?С Акатсуки
се нямаме да не ми предлагат нещо?-Сакура отвърна с досада в очите ;
-Не идвам от тяхно име а от свое.Искам да ти предложа
зделка.-Великия сенин се разсмя:
-Каква зделка бих могъл да сключа с теб?!Ти нямаш
нищо,което да искам.-Момичето отговори с усмивка:
-Аз искам само едно от теб-да ме бележиш с прокълнатия
знак,в замяна ще получиш нещо от,което се нуждаеш тялото ми.-Орочимаро я изгледа
учуден.
-Никой досега не ме е молил да го бележа но от друга
страна не се обиждай смятам че си много хубава а и отдавна не съм бил с жена но
на този етап не се нуждая от това.Не смятам,че съм готов за връзка но съм
сигурен,че някой друг ще те оцени-Итачи например е много хубав мъж.-Сакура
почервеня от гняв.
-МОЛЯ.Ти за каква ме смяташ!Давам ти да използваш тялото
ми вместо това на Саске не да спиш с мен!!!-Орочимаро се притесни.
-Аз съжалявам не исках да те обидя.Разбира се,че приемам
тялото ти ти си много силна и ще се радвам.-Сакура се успокои:
-Добре но преди да вземеш тялото ми искам да си отмъстя на
Саске за нещо.За това и искам силата на знака,имам такива умения,че мога да
убия всеки но ми трябва още сила за да мога напълно да ги приложа.-Великия
сенин се приближи до нея:
-Добре давам ти един месец срок но след това ще взема
тялото ти.Съгласна ли си?-Момичето беше непоколебимо.
-Готова съм на всичо за да причиня болка на онзи
негодник.След месец ще имаш тялото ми.
-Добре отметни косата си.-Главата на Орочимаро се изстреля
от рамената му и се полюшна на дългата шия.Сакура мълчаливо изпълни
заповедта.След миг тя усети как дългите змийски зъби се впиха в нея и я преряза
остра,заслепяваща болка.Когато печатът беше поставен момичето падна на земята
треперещо но след известно време тя се изправи.
-О да чуствам го.През мен минава сила по голяма от
всяка,която досега съм усещала.-Зелените очи на Сакура потъмняха,мракът напълно
я беше превзел.
-Време е за шоу!Но първо ще посетя учителя си,Итачи нека
се наслади,колко способна ученичка е имал.
В КОНОХА.
-Е приемате ли мисията?-Тсунаде въпросително гледаше отбор
седем и особено черноокия шиноби.Саске се спогледа с Наруто и той му кимна
утвърдително.Тогава Саске се обърна към Хокагето.
Да приемаме.Въпреки,че вече не преследвам отмъщение
Акатсуки са е опасен враг за Коноха и щом трябва да разузнаем местонахождението
и силата им ще го направим.-Учиха отново погледна към русокосия шиноби но
крадешком.После наведе глава и каза:
-Само не разбирам защо пращате Наруто на тази мисия,като
Акатсуки преследват него?-Кюби-нинджата се наежи;
-Я си гледай работата,никой не те пита.И аз идвам и
толкова!Кой е казал,че не мога да се защитавам,веднъж вече се скрих няма да
стане пак!-Тсунаде вдигна ръка и спря разгневената му тирада.
-Успокой се Наруто Саске просто се притесвнява за
теб.-Откъм черноокия шиноби се чу пренебрежително сумтене,което му спечели
ядосан поглед от Хокагето.
-Както казах Саске е прав да се безпоки за теб но аз съм
предвидила всичко.Акатсуки няма да очакват да пратим теб като разузнавач затова
отиваш с другите.-Тсунаде се изправи и пак ги огледа.
-Въпроси?-Наруто се ухили:
-Само един.Може ли преди да тръгнем да хапнем рамен?Все
пак трябва да сме силни и една малка закуска ще ни е полезна.-Хокагето изгуби
търпение.
-Яжте каквото си искате само се изпарете от офиса ми!
-Боже каква жена!Извърли ни като мръсни котета!-Наруто
избъбра тези думи между две хапки рамен.Саске седеше до него и го гледаше с
упрек.
-Заслужено,ти прекали като я покани да хапне с
нас.-Русокосия шиноби се ококори:
-Ама защо нали и Хокагетата трябва да ядат!Когато аз
стана,Ще ям още повече в съответствие на ранга ми.-Черноокия нинджа го
прекъсна:
-Стига глупости идиот.Ти замислял ли си се,че може да
срещнем Сакура на тази мисия?-Наруто стана сериозен и отмести настрана празната
купа.
-Знам и ако това се случи ти трябва да я убедиш,че
наистина я обичаш,иначе ще я загубим завинаги!-Саске въздъхна и кимна;
Ще направя всичко възможно да я върна-не мога да живея без
нея но ще е трудно да я накаран да ми повярва пак.Узумаки се усмихна и и стана.

-Ще успееш тя те обича и ще ти прости.А сега да тръгваме
Какаши ни чака.Саске също стана;
-Добре само дано си прав страхува ми се,че унижтожих
всичко добро в нея с глупоста си.
В БАЗАТА НА АКАТСУКИ.
-Радвам се,че се вурна скъпа.-Итачи наблюдаваше
облегнатата на един прозорец Сакура.
-Къде беше толкова време притеснихме се за теб.-Черешовото
цветче се усмихна.
-Не трябваше.Аз съм много силна просто се позабавлявах със
Саске а после отидох да взема нещо ,което ми даде достатъчно сила за да мога
най-сетне да го убия.-По големия Учиха я погледна с любопитство.
-За какво говориш?Какво си взела?-Тя откри шията си.
-Това.-Итачи се ужаси,когато видя прокълнатия знак.
-Какво си направила!За да получиш този знак трябва да си
дала нещо много ценно на Орочимаро!Какво е то?-Сакура отново се покри.
-Обещах му да вземе тялото ми след,като убия Саске-след
месец.Малка цена щом ще успея да си отмъстя.

10 глава.

-Сакура не освобождавай проклятието в тренировка!!!Да ме
убиеш ли искаш?-Сакура спря точно преди да удари Итачи.Тя не беше разбрала,че
прокълнатия знак я е покрил.Напоследък тя се озлобяваше все-повече и не можеше
да се контролира.Тъмнината в душата и и силната и чакра даваха допълнителна
сила на печата и веднъж без да съзнава какво върши за малко да унищожи базата
на Акатсуки.Случи се следното:Всички бяха в столовата и се хранеха,когато Тоби
каза,че колкото и да е силна няма да успее да победи Саске.Последвалото беше
ужасно,проклятието се освободи и за секунди Сакура хвана шинобито и така го
стисна за гърлото,че ако не беше Итачи Тоби нямаше да оцелее.Но тогава момичето
побесня и удари стената с цялата си сила.Пораженията бяха огромни половината
зграда беше разрушена до основи и по чудо нямаше ранени От тогава членовете на
организацията се страхуваха от нея и я отбягваха.Дори по-възрастния Учиха не
искаше да е край нея,когато тя се ядосаше.Сакура присви очи приближи се до него
и тихо му прошепна.
-Усещам силна чакра и знам на кой е тя.
-На кой?-Младата нинджа промълви;
-На Наруто.-очите на Итачи се разшириха от изненада.
-Какво приказваш,Кюби никога няма да дойде тук,като
знае,че го търсим!-Сакура се намръщи.
-Знам какво говоря.Той е тук а с Него са Саске и Какаши.Аз
отивам да поздравя бившите си съотборници а ти предупреди останалите.-Итачи
кимна:
-Позаблявай се малката.-После изчезна в облак дим а на
устните на Сакура се появи жестока усмивка и тя прошепна:
-Непременно!
През това време Саске,Наруто и Какаши,които действително
бяха наблизо и тихо спореха.Те не бяха усетили чакрата на Сакура защото тя я
маскираше перфектно и продължаваха разговора си без да разберат за
приближаващата се опасност.Двамата приятели тъкмо бяха казали на учителя си за
присъединяването на момичето към Акатсуки и го молеха да останат и да го
намерят.Най-накрая Какаши отстъпи:
-Добре предполагам Тсунаде няма да е против.Само не
разбирам как си могъл да постъпиш така със Сакура.-Сенсея погледна укорително
черноокия нинджа и той виновно наведе глава:
-Знам бях глупак но сега я обичам.-Какаши въздъхна:
-Още не мога да повярвам,че тя е член на
Акатсуки.-Изведнъж право в земята пред краката му се заби кунай и прозвуча
студен глас.
-Ще ти се наложи.-Тримата шиноби изненадани се обърнаха
към посоката от,която се чу гласът и видяха застаналата до едно дърво Сакура.Тя
се приближи до тях.
-О дошли сте ми на гости?Надявам да се да ми носите
подарък например Саске!-Наруто се втурна да я прегърне с вик:
-Сакура!-Но преди още да я докосне се оказа с шурикен
опрян в гърлото.
-Не те съветвам да ме докосваш с теб ще се разправят
останалите членове на Акатсуки те идват насам.-Русия нинджа се отдръпна наранен
и обиден:
-Защо говориш така Сакура?Ние сме приятели няма да ме
предадеш на тези хора те ще вземат Кюби и ще ме убият.-Сакура вдигна рамена;
-Съжалявам но това не ме интересува.Искам само да убия
Саске а ти се оправяй сам.Какаши ти можеш да си тръгнеш-не си ми нужен и няма
смисъл да умираш.-Учителят се усмихна .
-Сакура ние сме трима силни шиноби и няма да успееш да ни
победиш.-Момичето злобно го изгледа и каза:
-Не бъдит толкова сигурен и Саске мислеше така но се
убеди,че греши.Нали така?-Тя за първи пут погледна Учиха,който седеше и не
казваше нищо.Сега той се размърда и се приближи към нея.
-Сакура знам защо си тръгна отново.Не трябваше да избирам
отмъщението пред теб и го разбрах.Вече не преследвам брат си и няма пак да
допусна нова грешка и да ти позволя да ме убиеш и да се самоунищожиш
така.-Сакура се разсмя;
-Един номер не минава два пъти.Ти си добър лъжец но аз
няма пак да ти повярвам пак.А сега бий се,-С тези думи тя оформи “Садорри” и се
понесе към него.Точно преди да го удари обаче той се изплъзна ,побягна настрана
и и
извика:
-Няма да се бия с теб.Прекалено много те обичам.-В това
време Наруто беше образувал клонинги и сега ги изпрати да хванат Сакура бе з да
я наранят естествено.Тя обаче за миг образува своите специални двойници и разби
техниката на блондина.После се обърна към него:
-Не се бъркай в това то засяга само мен и Саске в противен
случай ще се принудя да отстраня и теб от пътя си.-Наруто поклати глава.
-Не няма да го направиш.Толкова неща сме преживели заедно
ти си ми най добрата приятелка.-Сакура не отговори а направи няколко знака с
пръсти и извика;
-“Даури”.-Земята около русокосия шиноби се размърда и
започна да се издига около него.Накрая Наруто беше хванат в клетка от пръст
смесена с чакра:
-Казах ти аз вече нямам приятели а само съюзници и
врагове.Щом не си на моя страна значи си мой враг.-Докато Сакура говореше
Какаши незабелязано извика своята кучешка армия и и нареди да обкръжи
момичето.Тя забеляза животните прекалено късно,когато вече не можеше да се
измъкне от обкръжението им.
-Хитро Какаши,използва моментното ми разсейване за да ме
хванеш в капан.За твое съжаление обаче аз съм взела предпазни мерки.-Сакура
подръпна незабелязано няколко излизащи от пръстите и конеца чакра и всичко
наоколо избухна и се покри с дим.Очите на Какаши се разшириха от
изненада.-“Какво!Тя е минирала полето около себе си”.-Преди още да осъзнае
какво става той се оказа с допрян до гърлото му кунай а след миг и затворен в
клетка,като тази на Наруто.Сакура се обърна и с безизрано изражение каза:
-Предупредих ви да не се бъркате,сега най-после ще се
позанимавам спокойно със Саске.Но къде е той!-Тя се огледа на всички страни но
него го нямаше дори чакрата му не се долавяше.Внезапно две ръце я хванаха и я
събориха на земята.Саске използва времето през,което Сакура побеждаваше
съотборниците му за да замаскира чакрата си,да се приближи до нея и да и
приложи обездвижваща техника.Тя не можеше да помръдне.Черноокия шиноби се
надвеси над нея и и каза:
-Съжалявам за това но трябваше да те накарам да спреш и да
ме чуеш.Знам,греших толкова пъти,че е нормално да не ми вярваш но аз вече не
искам да си омъстя на брат си а само да съм с теб.Няма да те нараня никога
повече,заклевам се.-Сакура го гледаше и не искаше да му повярва.Тя знаеше,че
той лъже и не обича никого.
-Знам,че няма да ме нараниш,защото преди това да стане ще
те убия.-Саске въздъхна:
-Тогава ще те държа вцепененена,докато почнеш да мислиш
трезво.Кунойчито прошепна:
-Съмнявам се.-По шията и започнаха да се появяват знаци и
младият шиноби ахна:
-Какво за бога е това.Какво си направила?
-Каквото трябваше за да добия сила,същото,като теб.Сключих
зделка с Орочимаро тялото ми срещу прокълнатия знак.-Сакура се освободи от
техниката на Саске и със силен удар го отхвърли назад.Тялото и се промени,от
гърба и изникнаха криле-ръце подобни на тези на момчето и лицето и заприлича на
това на Орочомаро.Тя се готвеше да нападне ужасения Саске,когато се случи
нещо.Сакура вече не беше себе си а нещо друго.Момичето не можеше да контролира
огромния мрак и болка в душата си и той напълно я обзе.Тя се обърна без да го
иска към клетката на Наруто и образува “Садорри” но то беше много различно от
обикновено,цялото беше черно и двойно по-голямо.Сакура се затича към русия
нинджа и насочи топката чакра към него.Изглежда чудовището,което я беше обзело
искаше да унищожи конкуренцията в лицето на Кюби и тя не беше достатъчно силна
да го спре.Сакура протегна ръка и нанесе жесток удар на клетката но в последния
момент Саске се хвърли пред Наруто и го защити с тялото си.Цялата сила на
могъщата техника се стовари върху него. Той прошепна;
-Обичам те.-И падна бездиханен на земята.Едва сега Сакура
успя да се пребори с тъмнината в себе си но вече беше твъде късно-Саске беше
мъртъв.Тя не можеше да повярва,че той защити Наруто.Значи наистина я обичаше а
сега тя се превърна в убийца.
-Какво направих!-Сакура се хвърли върху Саске
разплакана.За първи път от шест месца отново можеше да разсъждава трезво
незаслепена от омраза.Вътрешния и глас се събуди и тя разбра в какво се е
превърнала.
-Няма да те загубя Саске!Не и сега,когато разбрах,че ме
обичаш.-Сакура погледна за миг към припадналите от ударната вълна Наруто и
Какаши и после положи ръце върху черноокия нинджа.Тя се съсредоточи и от нея в
Саске започна да се излива поток от зелена чакра.Зад нея обаче се чу шум и
Сакура се обърна без да спира лечебната техника.Там стояха Акатсуки с насочени
към нея оръжия.

Супер си Мимиии Искам още!! Леле присрастих се пак :lol!: :lol!: :bravo: :bravo: :bravo:

11 глава


Зад Сакура се чу шум и тя се обърна без да спира лечебната
техника.Там стояха Акатсуки с насочени към нея оръжия.Пейн се доближи и злобно
я изгледа:
-Мислех,че ще го убиваш а няма да го съживяваш.Естествено
ако го правиш за да го убиеш после пак напълно те подкрепям.-Сакура пребледня
но не се отдели от Саске,ако искаше да го спаси не трябваше да спира.Вместо
отговор тя образува щит от чакра около себе си и приятелите си.
-Разбирам,отново си влюбена в момчето.-Пейн се ухили:
-Жалко ти имаше сила и талант.По заповед на Лидера ще
унищожим теб Учиха и Какаши а Наруто идва с нас.Улесни ни и се предай така ще
спестим време,може да си могъща нинджа но срещу всички нас нямаш шанс.Сакура се
съсредоточи и дори не помръдна.Кунойчито знаеше,че щитът и е непробиваем поне
докато имаше още чакра.-“Какво по дяволите!”-Очите на момичето се разшириха от
изненада,когато Итачи се отдели от групата членове на Акатсуки и без проблеми
премина преградата.
-Стига Сакура нали не мислиш,че ще спреш точно мен,който
те научи на всичко с този номер!А сега за да върнеш живота на Саске ти трябва
кръв от друг Учиха.След “Садорри” обикновенна лечебна техника няма да ти
помогне.-Итачи коленичи до нея и загърна ръкава на мантията си и извади
кунай.Сакура го гледаше уплашено,той сигурно щеше да ги убие а тя не можеше да
се защитава в момента.Вместо това по-големия Учиха разряза ръката си и
промърмори -“Тайме”-от раната му се източи нещо подобно на тънка тръба и се впи
в гърдите на Саске.
-Какво правиш Итачи?-Кисаме се опитваше да пробие
бариерата но не можеше:
-Знаеш,че така ще върнеш Саске нима ни предаваш?-Итачи не
отговори а се обърна към смаяната Сакура.
-Каквото и да стане не спирай техниката иначе няма да имаш
втора възможност да спасиш брат ми.-Тя учудена го попита:
-Защо ми помагаш?Мислех,че искаш да убия Саске а и си
избил целия ви клан!-Той тъжно се усмихна и и отговори:
-Никога не съм искал Саске да умре той е единствения човек
на света,който съм обичал.Заради него избих семейството ни,сега ще ти разкажа
истината и,когато той се събуди те моля да му я кажеш.Аз няма да бъда жив за да
го направя.-Сакура кимна в знак на съгласие и Итачи започна разказа си:
-Когато бях малък мислех,че не бих могъл да живея без
семейството си и най много от всички обичах брат си.Всичко беше наред докато не
станах на седемнадесет и не научих голямата тайна на рода Учиха.Един ден баща
ми ме извика и ми каза.че е време да придобия “Мангекю Шаринган” но за целта
трябва да убия най-добрия си приятел,аз се ужасих и разбира се отказах но той
заплаши,че ако не го направя ще убие Саске.За клана било важно първородния и
най-силен син да получи силата на техниката,живота на другия нямал значение.Не
можех да загубя брат си и направих каквото баща ми поиска,убих приятеля си.Това
беше моята първа битка и първото ми убийство.Когато се върнах,съвета на Учиха
старейшините ме чакаше.Аз им казах,че съм добил “Мангекю Шаринган” и сега не
бива да докосват Саске.Тогава главата на клана се усмихна и каза,че нямало нищо
да му направят,баща ми ме излъгал за да ме накара да изпълня исканото.Някой ден
и брат ми трябвало да направи същото за да добие силата на Учиха.В този миг
осъзнах цялата жестокост на семейството ми,те не ни обичаха и щяха да превърнат
Саске в убиец.Тогава направо откачих,трябваше да защитя брат си.Убих
всички.След това,когато той се върна от училище му позах какво съм направил и
го накарах да ме мрази.По-добре мен отколкото да разбере какви чудовища са били
родителите ни.Само омразата щеше да му даде сила да оцелее сам.-Итачи приключи
и погледна Сакура.В очите му тя видя цялата болка,която той беше изпитвал
толкова време незаслужено мразен от Саске.Кунойчито го попита:
-А защо ме убучаваше и подкрепяше?Ти знаеше,че искам да го
убия!-Итачи отговори с отслабващ глас.
-Знаех,че твоята любов може да спаси Саске и да го накара
да спре да преследва отмъщение.А колкото до теб ти го обичаш повече от всичко и
накрая щеше да му простиш глупоста,че не те оцени веднага.-С тези думи шинобито
се отпусна на земята, впи очи в лицето на брат си и прошепна:
- Моля те обещай ми,че ще се грижиш за Саске и ще го
направиш щаслив!-Разплакана Сакура обеща:
-Заклевам се,че никога няма да го изоставя,ще му разкажа
колко си го обичал и ще му дам цялото щастие на земята!-В това врвме Саске се
размърда и отвори очи.Първото,което видя бяха изпълнените с любов очи на
Итачи,който прошепна преди да заспи завинаги:
-Глупав малки братко!Колко много те обичам.-Черноокия
нинджа объркан се обърна към надвесената над него Сакура и попита:
-Какво става?-А после осъзна,че тя не го напада.Момичето
се наведе нежно над него и го целуна.
-Няма значение после ще разбереш сега важното е,че те
обичам и никога няма да те изоставя отново!-Саске се усмихна щастлив и понечи
да каже нещо,когато се чу силен грохот.Сакура съвсем беше забравила за опастноста
от Акатсуки и в това време те бяха събрали енергията си и сега разрушаваха
щита.Саске бързо се изправи и видя припадналите Наруто и Какаши-те нямаше да
могат да им помогнат!Той си помисли -“Няма значение щом си върнах любовта на
Сакура мога да се справя с всичко”-Но преди да направи и крачка падна треперещ
на колене,още беше прекалено слаб!Тогава Сакура сложи ръка на рамото му и нежно
се усмихна:
-Спокойно любов моя,след,като разбрах какво е жертвал
Итачи за теб се чуствам толкова силна,че Акатсуки няма да могат да ме
спрат.-Учиха я погледна неразбиращо и и отвори уста да я поита за какво говори
но момичето сложи пръст на устните му.
-После ще говорим,първо трябва да се отърва от тях.-В този
момент щита падна и Акатсуки предпазливо се приближиха и ги обградиха.Тоби им
извика:
-Това е краят!-Сакура се изправи и застана пред приятелите
си и му отговори:
-Да вашият край!-Тя затвори очи и направи няколко бързи
знака и извика “Контрол” а после освободи прокълнатия знак.Саске протегна ръка
към нея и извика;
-Спри Сакура нали видя какво стана преди малко.не искам да
те изгубя отново!-Кунойчито каза без да се обръща:
-Не няма.Сега в мен има толкова любов,че мога да
контролирам знаците без проблем.Преди омразата и болката ми им даваха сила а
сега аз се освободих от тях!Не се безпокой.-И наистина знаците този път бяха
различни,бяха бели и излъчваха сияние.Сакура протегна ръце към небето и
каза-“Лавидия”-От гърба и вместо ръце изникнаха бели дълги пипала.Те се
стрелнаха към обградилите ги шинобита и се впиха в гърдите им.По пипалата към
момичето потекоха разноцветни светлини.Акатсуки неразбиращо се опитваха да се
освободят но силите им бавно ги напускаха.Тоби прошепна;
-Какво е това!?Какво правиш!-Сакура не отвори очи но все
пак отговори:
-С тази техника аз ще изсмуча вашата чакра и накрая ще
умрете.Време е светът да се отърве от престъпници като вас!-Саске с удивление
наблюдаваше случващото се,когато Какаши и Наруто застанаха до него.Те се баха
съвзели и сега учудени гледаха как съотборничката им ликвидираше най-опасните
шиноби в света.През това време тя отпусна пипалата си и Акатсуки се свлякоха на
земята.Бяха мъртви.Знаците се отдръпнаха от Сакура и изчезнаха и тя се обърна
към отбора,Наруто се хвърли към нея за да я прегърне и този път тя също го прегърна
и заплака.
-Наруто аз,толкова съжалявам.-Сълзите се стичаха по лицето
и но русокосия нинджа се усмихна,хвана я за ръка и я отведе при останалите.
-Това вече няма значение Сакура.Ти отново си с тези,ноито
те обичат!-На свой ред момичето се усмихна,целуна Саске и каза.
-Да се връщаме у дома.-Отбор седем отново заедно пое пътя
към Коноха.

12 Глава

-Кога точно разбра,че ме обичаш?-Сакура гледаше Саске с
очи изпълнени с любов.Изминаха две седмици от битката с Акатсуки но тя още не
можеше да повярва,че наистина е с човека,когото обича.За всички в Коноха беше
шок да разберат,че е станала член на престъпната банда а после я е
ликвидирала.Момичето си спомни реакцията на Тсунаде,когато узна за
това.-Хокагето първо се разплака и я прегърна а после и се скара.Сакура не беше
наказана за предателството си сащото все пак тя отстрани враг номер едно на
селото скрито в листата но заради зделката си с Орочимаро трябваше или да убие
Легендарния сенин или да бъде изгонена от Коноха.Сега отбор седем беше изпратен
на най-опасната си мисия досега-да се справи с шинобито-змия. Кунойчито
знаеше,че е силно но да се бие с Орочимаро беше предизвикателство.Момичето не
можеше да изпие чакрата му защото тя беше толкова зловеща,че можеше отново да
събуди чудовището в нея.Сакура разбираше,че единствения и шанс е да използва
“Садорри” но за това трябваше пълния и запас от чакра.-Размишленията на и бяха
прекъснати от отговора на Саске:
-За първи път го разбрах,когато ти си тръгна.Не можех да
спра да мисля за теб в живота ми нямаше цветове а само тъмнина.-Сакура се
усмихна но после стана сериозна.
-Саске досега не сме говорили за това но ни предстои
битка, в която може да не оцелеем и искам да знам как се чустваш след,като
разбра истината за Итачи.-Черноокия нинджа въздъхна и сведе глава.
-Самият аз не съм сигурен,знам само,че вече не мразя брат
си.Мисля ,че любовта и възхищението,които изпитвах към него,като малък отново
се връщат.За да ме спаси той е пожертвал всичко,живял е далече от Коноха мислен
от всички за престъпник и е трябвало да се примири,че го мразя.Радвам се,че
сега името му е изчистено и се надявам където и да е да намери покой.-Сакура
протегна ръка и нежно погали Саске по бузата.
-Прав си,Итачи е един от най-великите шинобита и един ден
ще разкажем на нашите деца за него за да го обичат и уважават,както
заслужава.-Учиха се усмихна хвана ръката на момичето и я дръпна към себе си,тя
седна в скута му наведе се и жадно го целуна.Двамата влюбени бяха прекъснати от
възмутения вик на Наруто:
-Така значи ние с Какаши да ходим да разузанаваме за
Орочимаро а вие тук да се натискате!-Сакура притеснена се изчерви,дръпна от
Саске и виновно погледна сенсея и съотборника си.Какаши само се подсмихваше под
маската си но Наруто изглеждаше наистина ядосан,
-Извинявай ние само,ние просто...-Той я прекъсна:
-Е знам,че искате да сте заедно и да не се разделяте
никога повече но това е сериозно!Имате цял живот пред себе си за да се радвате
един на друг,сега имаме мисия от,която зависи бъдещето ви и трябва да се
съсредоточите в нея!-Саске се дръпна от дървото на,което се беше облегнал и
стана после помогна на Сакура да се изправи и каза:
-Наруто е прав,залагаме живота си в тази битка и ако
загубим Коноха също е застрашена, няма да се отпускаме повече.Добре
Какаши,какво разбрахте?-Учителя се изкашля и отговори:
-Орочимаро ще мине от тук до половин час.Той се връща от
близко селище подчинено на селото на Звука и е придружаван само от Кабуто.Не
бива да променяте плана,ако искате да победим,нямаме право на грешки.Въпроси?
-Не.-Трите шинобита отрицателно поклатиха глави.Какаши
нареди:
-Добре тогава по местата-Наруто и Сакура са от тази страна
на пътя а аз и Саске от другата и още нещо кисмет на всички!-С тези думи той се
обърна и изчезна в храстите,черноокия шиноби погледна отново най-скъпите за
него хора и после го последва.
-Сега всичко ще се реши,не се притеснявай Сакура ще
победим!-Тя изненадана се обърна,русокосия шиноби я беше хванал за ръката
.-Кунойчито топло му се усмихна и кимна:
-Да ще успеем,ние сме най-добрия екип.Хайде да заемаме
позиции.-Двамата се покачиха по дървото и се скриха в клоните му,така можеха
незабелязани да наблюдават пътя и да се включат в битката,когато дойдеше
техният ред.Планът беше рискован но нямаше друг начин-трябваше да оставят
Какаши и Саске да се справят с Кабуто и да изтощят Орочимаро а после да
нападнат Легендарният сенин с обединените енергии на “Расенган” и
“Садорри.Известно време те чакаха мълчаливо докато най-после по пътя се
зададоха Орочимаро и Очилаткото,чу се изсвирване и Какаши и Саске изкочиха на
пътя и спряха двамата злодеи.
-О Саске значи пак се срещаме.Много лошо за теб аз не
прощавам на предателите,въпреки,че мога да те оставя жив сега и да почакам
Сакура да те убие.-По думите на сенина черноокият шиноби разбра,че той не знае
за края на Акатсуки и връщането на любимата му в Коноха.-“Най-добре е да го
оставя да си мисли,че Сакура е лоша и да дам на нея и Наруто предимството на
изненадата.”
-Не намесвай Сакура в това,то е само между мен и
теб.-Орочимаро се засмя.
-Щом настояваш аз ще те убия но не се безпокой няма да
боли,много.-Докато Саске разсейваше шинобито-змия Какаши внимателно се промъкна
зад Кабуто и оформи “Чидори”.Очилаткото усети наближаващата опасност
едва,когато сенсея се беше засилил и летеше към него с главоломна
бързина.Кабуто се опита да блокира атаката но не успя,след миг Какаши го
прикова към земята с Техниката на хилядата птици.Хатаке се обърна към Саске:
-Аз приключих с моята работа,този предател е унищожен сега
е твой ред да се справиш с Орочимаро.-Черноокия нинджа кимна и отвори уста,от
нея се покза дълъг меч подобен на този на Легендарния сенин.Острието се стрелна
към него но той бързо го отбягна,прие змийската си форма и се насочи към
Саске.Учиха изчака докато грамадната змия се доближи до него и направи няколко
бързи знака,от ръцете му се изстреляха снопове влечуги и направиха щит с телата
си.Орочимаро не можеше да го нарани и отново доби човешкия си вид.
-Станал си много силен шиноби момче но не можеш да
надминеш учителя си.-Той прошепна някакви думи и се приближи до Саске,момчето
падна на колене и притисна ръка към прокълнатия знак.Горе на дървото Сакура
също усети болка но тъй,като атаката не беше насочена към него момичето не
загуби контол.Ако искаха да победят сега беше шанса им да го направят,Орочимаро
беше зает със Саске.Тя се обърна към Наруто,който разтревожен следеше
битката,подаде му ръка и прошепна:
-Сега!-Русокосият шиноби кимна хвана я и двамата безшумно
скочиха от дървото.Наруто освободи част от чакрата на Кюби а Сакура оформи
“Садорри”,за съжаление обаче Орочимаро усети внезапното увеличаване на чакра
зад гърба си и се обърна.Очите му се разшириха от изненада,когато видя
хванатите за ръце шиноби и топките чакра,които те държаха-едната оранджева а
другата синьо-зелена.
-Сакура какво правиш нали искаше да си отмъстиш на
Саске!?Защо си с Наруто,ти трябва да ми дадеш тялото си а не да си с тези нещастници!-Сакура
отговори със твърд тон:
-Съжалявам Орочимаро но обичам Саске,той направи много
грешки но ме обича а и не искам да ти давам тялото си-прекалено много се
харесвам с него за да ти го отстъпя.-Шинобито-змия ядосано присви очи но нямаше
време да каже нищо,защото Сакура и Наруто вече се засилваха срещу него.Той
направи няколко знака и извика:
-“Троен Рашоумон”-Пред него изникнаха три прегради и го
предпазиха от двойната техника но изведнъж Сакура и Наруто изникнаха зад него и
го удариха със “Садорри” и “Расенган”.Орочимаро се свлече бавно на земята и
невярващо прошепна:
-Как вие…-Наруто доволно се ухили.
-Много просто онези от,които се предпази не бяхме ние а
наши клонинги заредени с чакра,това е техника характерна за Акатсуки но ти
трябва да го знаеш нали си бил от тях.Сакура ме научи на това джуцо след,като
унищожи организацията.-Орочимаро се опита да каже нещо но не успя и рухна на
земята изцъклил очи.
-Успяхме свърши се,ние победихме.-Наруто се обърна към
Сакура но тя мълчаливо разтъкваше рамото си.
-Наруто моля те виж какво става със знака чуствам се някак
странно.-Русокосия шиноби се приближи до нея а Саске стана и се присъедини към
тях.
-Но какво!-Наруто гледаше и двамата учуден.
-Приятели знаците-няма ги изчезнали са.-Двамата влюбени се
спогледаха и наистина той беше прав,сякаш печатите никога не бяха
съществували.-Какаши се наведе над трупа на Орочимаро и каза:
-Нормално е знаците ви да изчезнат щом създателят им е
мъртъв.-Саске въздъхна и прегърна Сакура.
-Най-после свободни сега ще можем да продължим живота си
заедно а Наруто няма да бъде преследван заради Кюби.-Русокосия шиноби щастливо
се засмя:
-Кой би предположил,когато се събрахме в един отбор,че ще
преживеем толкова неща и ще убием най-големите престъпници в света?!-Какаши се
изправи и го прекъсна:
-Хайде да се махаме от тук,трябва да се приберем и да
дадем отчет за мисията на Тсунаде.-Тримата приятели го последваха и Наруто
отново попита:
-Какво ще правите сега,когато можем да си живеем свободно
живота?-Сакура и Саске се погледнаха влюбено и съучастнически се
усмихнаха,кунойчито отговори:
-Ами мисля отново да си върна естествения цвят на косата а
после никога повече да не се отделя от Саске.-Черноокия шиноби кимна и допълни;

-И аз съм съгласен със Сакура само,че за да съм сигурен,че
няма да ми избяга отново ще се оженя за нея.-Момичето изненадано се спря и се
вгледа в него.
-Наистина ли искаш да се омъжа за теб?-Саске усмихнато
потвърди:
-Да а ти ще се съгласиш ли?-Сакура се хвърли върху него и
го целуна така страстно,че на Какаши и Наруто им стана неудобно да ги гледат.
-Естествено,че ще ти стана жена!Няма нужда дори да
питаш!-Когато кунойчито се поуспокои малко и продължиха пътя си Саске на свой
ред попита Наруто:
-А ти приятел какво ще правиш,когато се приберем освен,че
ще ми кумуваш на сватбата?-Блондинът се ухили и вдигна ръце зад главата си:
-О много неща,първо ще си хапна рамен а после мисля да
поканя Хината на среща,тя е малко срамежлива и като ме види кой знае защо
винаги припада но е много сладка.А и един ден ще стана хокаге разбира
се!-Сакура сериозно го погледна.
-Сигурна съм,че ти ще бъдеш най-великият хокаге
Наруто.-Така унесени в мечти и разговори приятелите продължиха напред към
бъдещето,което щеше да им донесе много заслужено щастие!

<КРАЙ.>

Суперско е :lol!: :lol!: :bravo: :bravo:

Да беше много готино!! :;):

Супер е!Искам още!

Супер! Искам още :|-):

браво яко е