sakusasu love

може да сте го чели


Глава 1: Срещата




"Не е възможно да съм се изгубила...Не е възможно...."

Бягайки като уплашено зайче,Сакура не можеше да повярва на собствената си глупост,как е възможно да се изгуби с нейните способности на нинджа...
Продължавайки да бяга и да се опитва да намери правилния път,беше изгубила ориентация за времето до такава степен,че вече се свечеряваше и трябваше да си намери място,където да прекара ноща...

"Бравоооо Сакура...Как може да си такава идиотка, да се докажеш пред другите беше пълна идиотщина,сега не стига че се загуби,но и трябва да чакаш докато те намерят..." Сакура не искаше да признае че има нужда от помощ,но точно в този момент и се искаше някой да я беше намерил,за да не се налага да пренощува сама в тази гора пълна с опастности.

Докато се луташе в мрака за удобно място за преспиване,Сакура се натъкна на някаква слаба светлина.Надеждата и започна да се връща все повече и повече с приближаването на светлината.Изведнъж се спря...

Тази слаба светлина всъщност се оказа запален огън,а до него седеше човек...."Кой е този човек ?" запита се тя...
От любопитство реши да се приближи достатъчно за да огледа непознатия или по точно момчето по нейна преценка,което беще седнало и явно не беше я усетил.
След като реши че няма опасност той да я забележи,започна да изследва лицето на непознатия.Той беше доста добре сложен за възрастта си,мускулесто тяло,според нея доста добре тренирано..Но впечатление и направи друго,лицето....това беше най - красивото лице което беше виждала някога,и най-тъжното,а може би лице лишено от всякакви емоции.Тя не можеше да прецени. Гарвановата черна коса,която беше в комплект с черните като катран очи, доста добре контрастираха с бледата кожа на момчето.

Изведнъж от невнимание,Сакура привлече вниманието на непознатия върху себе си....
Черните му очи се обърнаха в посоката на шума и непознатия се приготви за атака...но преди да атакува попита със смразяващ глас "Кой е там?Излез и се покажи".
Сакура замръзна..."Ами сега.."-помисли си тя...Но реши да рискува и бавно излезе от скривалището си като се стараеше да бъде предпазлива и се подготви за отбрана в случай че нещата се успожнят.

Непознатия се загледа съсредоточено от мястото където излезе Сакура,той не я изпусна и за момент от очи,докато тя излезе и се показа нацяло от мястото където се беше скрила.
Той я попита : "Какво искаш...защо си тук.....следеше ли ме ?"

Сакура се стресна и със заекващ глас успя само да каже "А-а-аз ..Аз...Аз се изгубих"

Той стовари смразяващия си поглед върху нея,който доста ясно изразяваше недоверието му спрямо нея.

Сакура набра смелост като каза "Аз съм Харуно Сакура от селото Коноха ,изгубих се и не мога да намеря пътя към дома,единственото което искам е да намеря място за пренощуване"


Момчето дълго и изпитателно гледаше Сакура.След извесно време продума само: "Можеш да останеш тук,но на сутринта си заминаваш"

Сакура успя само да кимне и се намести удобно до огъня за да се стопли...
Минаха няколко секунди когато тя продума,,,,
"Не разбрах името ти "

След като не получи отговор...Тя реши да не задава повече въпроси и се приготви за сън.Беше толкова изморена,че в момeнта в който успя да се намести удобно на земята заспа моментално.

На сутринта Сакура се събуди с първите слънчеви лъчи които галеха лицето и.Със ставането си, тя се поогледа за момчето което не пожела да каже името си,но беше достатъчно добър да и позволи да пренущува при него.Видя че огъня е загаснал,а от непознатия нямаше и следа."Явно е тръгнал още преди изгряването на Слънцето" - помисли си Сакура "Е,добре!Време е да се опитам да намеря пътя към дома" Събрала цялото си позитивно мислене ,Сакура се отправи на път за дома (само дето не знаеше на къде се отправя ).

--------------------------------------------------------------------------------------

След 3 дена преходи и безуспешно лутане,Сакура беше на върха на изтощението,не беше се хранила откакто за последно видя селото Коноха (преди да се изгуби).Но не беше чак толкова зле,все пак беше намерила няколко запустели храсчета с диви капини но и това не беше достатъчно.

Сакура спря да почива до едно ручейче, което игриво се вливаше в едно поточе.Самата обстановка беше доста завладяваща,слънчевите лъчи сякаш се процеждаха през клоните на дърветата,сладките песни на птиците бяха като музика за ушите на момичето.
Започваше да се смрачава и Сакура реши да пренощува на това толкова спокойно място....Събирайки достатъчно сухи клонки за огрев,тя се зае да запали огъня.След като приключи с това,реши че няма да е лошо да се изкъпе в потока,все пак дрехите и бяха целите прашни,а самата тя не се чувстваше комфортно с цялата тази мръсотия по тялото си...

Наслаждавайки се на студената вода и осещайки как цялата мръстотия пада от тялото и,Сакура се облегна на една скала близо до сушата и сякаш забрави за заобикалящата я среда,не я интересуваше нищо друго освен това че не можеше да се насити на момента.

------------------------------------------------------------------------------------

Изморен от път Сакуке реши да намери място където да почива,беше се сетил че наблизо трябва да има поток с прясна вода и реши да се отправи натам.
Не след дълго беше намерил мястото,но както се оказа и той сам видя,някой друг го беше изпреварил.Реши да се покрие за извесно време,така ще има възможност да огледа наоколо,и най вече го интересуваше кой още знаеше за това място.Той самия го беше открил преди време и знаеше за съществуването му,но се съмняваше че някой би прекрачил толкова навътре в гората.

Чу се шум,някъде от към потока,което моментално прикова погледа на Сасуке.
Там седеше изправено голо тяло,в първия момент Саске не обърна внимание,докато не се загледа по обстойно и разбра че това не е някой грамаден мъж,а по скоро беше жена,позагледа се още малко и установи че това момиче е същото от по предната вечер... "Сакура,май така се казваше"-помисли си той "Какво прави тук?"

Не разкри веднага скривалището си,но продължи да гледа,като погледа му се плъзна по голото тяло на Сакура,той изпиваше с очи всеки сантиметър от тялото и.Тя имаше най нежното тяло,самата извивка на врата беше толкова деликатна,талията толкова малка,а заобленото малко дупенце...тази гледка го накара да се почувства някак странно и да изпитва някакви непознати за него желания досега.Сасуке,искаше по бързо тя да се разкара от там,защото мразеше да има хора около него,но разбирайки че тя явно имаше намерението да прекара ноща там,той нямаше друг избор и реши да се покаже.

Сакура забелява някакво размърдване от към дърветата,стресната тя изтича за камата си и заела отбранителна позиция изчака да види нещото което се покаваше от мрака.Ококорила очи тя видя същото лице от преди няколко дни "Това момче да не ме следи "-помисли си тя...

"Какво искаш" - попита най накрая тя...

"Мисля че трябва да си по предпазлива тези места са опасни,за момиче като теб" - отговори той

"Мога да се пазя и сама....За какво си дошъл?!"

Сасуке не отговори на въпроса и,но и явно беше по заинтересуван от голотата на момичето,поне успя да я огледа доста добре,като се има наизпредвид че до преди минута я изследваше в гръб,а сега се беше разкрила доста пищна гледка пред очите му,гърдите и бяха малки и стегнати,от лунната светлина кожата и придобиваше странен и в същото време завладяващ цвят , а зелените и влажни очи едва не го повалиха на земята.Накрая реши само да вметне,като се опитваше да се владее и да придобие по незаинтересован вид:

"Не те ли притеснява голотата ти ?"

Сакура го изгледа тъпо,като не проумяваше за какво говори,изведнъж погледна надолу и разбра че стои гола пред непознатия.Силен писък се разнесе из гората,а самата Сакура беше толкова изчервена от срам че побягна към потока и се потопи моментално в студената вода.

"КАКВО МЕ ГЛЕДАШ,ПОДАЙ МИ ДРЕХИТЕ ИЛИ НЕЩО С КОЕТО ДА СЕ ПОКРИЯ" - Сакура викаше и недоволстваше от факта че този перверзник,стоеше пред нея с цялото си нахалство и ако не от добри маниери то от благопреличие трябваше поне да се засрами.

Саске подаде дрехите на Сакура,като се стараеше да не скъсява много дистанцията между двамата...

"Благодаря,А сега се обърни или изчезни за да се преоблека" - изсъска Сакура,която беше видимо ядосана
Сасуке не обърна внимание на тона с който му говореше зеленоокото момиче, и се запъти към гората като бавно изчезна в мрака.

-------------------------------------------------------------------

Сакура побърза да излезе от водата като в същия момент се обличаше светкавично,като не пропускаше да хвърли по един поглед на мястото където беше изчезнал нейния непознат.След като вече беше по спокойна Сакура седна до огъня за да се стопли и да помисли за случилото се.

"Кое беше това момче все пак?"-запита се тя. "Появява се и изчезва от нищото"...."Но все пак не мога да не отрека че е доста красив....Какво ли прави в гората...."
Докато си задаваше хиляди въпроси за непознатия,Сакура започна да се унася и постепенно заспа...

-----------------------------------------------------------------------

Сасуке седеше облегнат на един клон на едно дърво и наблюдаваше пеизажа,не че можеше да види нещо в тази тъмница но и това му беше достатъчно,като се има на изпредвид че не искаше да остава насаме с това истерично момиче.


Преди да се Съмне Сакура се пробуди,тя имаше неспокойна нощ,и без това не можеше да спи,като знаеше че в гората бродеше някакъв психопат с перверзни наклонности.Тя леко се изправи и разтърка очите си за да прогони сънливоста.Наплиска си лицето с малко студена вода от поточето и реши да се приготвя за път.Съвсем случайно забеляза,нещо необичайно да стърчи от един клон на дървото."Ха,и ако това не е онзи перверзник....Значи ме е наблюдавал..." - Сакура направи една ехидна усмивка и започна да се приближава бавно и предпазливо до мястото където беше отседнал Саске.

Започна да се заизкачва много внимателно по дървото,като внимаваше да не събуди момчето,когато стигна крайната си цел тя се надвеси над жертвата си, и беше готова да му изкара акъла.

Сасуке я беше забелязал още със ставането и, но предпочете да си играе на котка и мишка,докато рабере какво е намислило това истерично момиче.

Сакура погледна спящото тяло и не вярваше на очите си ,никога не беше виждала по фантастична гледка,това лице което беше видяла за първи път и изглеждаше толкова сурово и лишено от всякаква емоция,сякаш,този човек не можеше да изпитва чувства,а сега....сега гледаше спокойното му заспало лице,беше толкова необикневенно,кичур от косата му беше паднал на лицето му, и Сакура не се стърпя да го отмести,като съвсем явно искаше и да докосне меката кожа на лицето му.

Изведнъж лицето стана сурово и нямаше помен от тази невинност която Сакура беше забелязала преди това,остър поглед я прониза, и тя осети ледени тръпки да минават по цялото и тяло.

Глава 2: Завръщане у дома

Изведнъж лицето стана сурово и нямаше помен от тази невинност която Сакура беше забелязала преди това,остър поглед я прониза, и тя осети ледени тръпки да минават по цялото и тяло.

"Какво Правиш ?!" - Сасуке я попита с толкова хладен глас.Личеше си омразата и отвращението от постъпката и.
"Аз,просто..." - беше невъзможно да довърши изречението,Сакура се беше вцепенила от страх и не смееше да помръдне.

"МАХНИ СИ РЪЦЕТЕ ОТ МЕН" - изрева Сасуке.
Това накара Сакура да се стресне и в бързината си не прецени добре къде да стъпва,само след секунди усети как полита надолу към земята.Дървото беше доста високо и шансовете Сакура да се размине без счупване на някоя кост беше просто неизбежно.
Докато политаше надолу,усети една ръка да хваща китката и и да я предърпва отново на клона,докато се усети вече беше сгушена в прегръдките на непознатия,беше толкова близо до него,можеше да усети мириса на кожата му,туптенето на сърцето му,усещаше как две ръце са се овили около малката и талия и я държат здраво.
Докато се опомни,Сасуке вече беше скочил от дървото и с нея на ръце вървеше към мястото където по рано Сакура пренощува.

Чу се силно падане придружено с доста болезнени стонове.

"Ауууууч"- изписка Сакура "Не можа ли по нежно да ме пуснеш?!" запротестира тя
Но както обикновенно не получи отговор.Това я ядоса и преля чашата,тя се изправи рязко като потупваше прашните си дрехи.

"КОЙ ПО ДЯВОЛИТЕ СИ ТИ?! КАЖИ МИ ИМЕТО СИ ... ЩО ЗА ЧОВЕК БИ БРОДИЛ ИЗ ТАЗИ ЗАПУСТЯЛА ГОРА??" -Сакура продължаваше да нарежда и да се ядосва докато не беше прекъсната с думите:

"Учиха Сасуке" - отсече Сасуке без да дава много коментари

"Добре,Сасуке...Би ли ми казал поне как да се измъкна от тази проклета гора?"- Сакура нямаше търпение да се махне или избяга по далече от този ....този...,тя дори не можеше да намери точното определение за това момче. "Той просто е едно неблагодарно момче"-замисли се Сакура "Момче е правилната дума,защото един Мъж нямаше да се държи така с нея"-продължаваше да нарежда тя...след като използва достатъчно цветни ругатни срещу Сасуке,тя се почувства по добре.

Не получи отговор на въпроса си,което явно вече не и правеше впечетление......
"Знам къде се намира селото Коноха...Нали това те интересува...?"

"Да!" - отвърна тя

"Ще ти кажа,но след това не искам да те виждам никога повече"

"Спокойно" - заяви ядно Сакура "И аз не съм щастлива от факта че съм тук с теб"

"Ще тръгнеш на Запад ,докато не стигнеш скала под формата на Вълк,от там ще завиеш на ляво и ще вървиш все в права посока докато не стигнеш до пътеката която води до Коноха" - с тези думи Сасуке изчезна със скороста на светлината.

"Ахам ,а-а-а-а ....." - Сакура тукмо щеше да зададе и друг въпрос, но дакото се усети Сасуке вече го нямаше.

-------------------------------------------------------------------------------------

"Наруто намери ли следа от Сакура" - Какаши попита Наруто,видимо притеснен

"Не,не съм,вече пети ден я няма и не може да намерим следа от нея,потънала е в дън земя" - когато каза това Наруто усети лека болка в стомаха си.

"Ще продължим да търсим,ако не я намерим ще се приберем до селото и ще докладваме на Тсунаде" - каза Какаши,но в погледа му се четеше че вече е загубил надежда,някогашната му ученичка Сакура да се покаже от някъде.

-------------------------------------------------------------------------------------

"Така,след тази ценна инструкния която ми даде този Сасуке,мисля че е време да се пребирам" - с тези думи Сакура се отправи на Запад като следваше стриктно инструкциите...
Не след дълго намери скалата която приличаше на Вълк,а и след това пътеката която водеше до родното и село.Цялото пътуване и отне почти цял ден,но тя бе щастлива че се прибира у дома.Вече усещаше как гладът напира и как със сетни усилия успя да се докопа до селото.
Точно на портала някой извика нейното име.

"Харуно Сакура,това ти ли си ? Не можахме да те познаем" - попита един от стражите на портата

"Да,аз съм" - с видимо задоволство заяви Сакура

"Наруто и Какаши те търсиха и продължават да те търсят в деня в който изчезна,те още не са се върнали,но като разберат ще са много доволни"

"Благодаря ви" - Сакура им се усмихна и продължи по пътя си

"Наруто....Какаши - сенсей ......Бях забравила за тях през последните дни мислех само как да се измъкна от гората и не помислих колко много ще се притесняват"- говорейки на глас Сакура не преставаше да съжалява за глупавата си грешка..Как можеше да е толкова глупава и да поставя жвота си в опастност (не че е имало кой знае каква опасност),и на всичкото отгоре трябваше да кара Наруто и Какаши да се притесняват.
Потънали в мисли за тях,тя не усети как е стигнала пред входа на дома си,вместо това побърза да влезе и се отправи направо към банята,хвърляйки всички мръсни дрехи след себе си.

-------------------------------------------------------------------------------

"Наруто да се пребираме,няма да я намерим.От доста време претърсваме гората,а следа от нея няма..."

"Няма да се откажа да я търся,тя е някъде там,може да е гладна и уплашена трябва да я намерим"- нервите на русокосото момче едва издържаха,да не знае нищо за Сакура беше такъв шок за него,нямаше да си прости ако на нея и се случеше нещо.

"Хайде Наруто...повече нищо не може да направим "
"ДОБРЕ, ДОКЛАДВАМЕ НА ТСУНАДЕ,И АЗ СЕ ВРЪЩАМ ЗА ДА НАМЕРЯ САКУРА" - Ядът се четеше в очите на момчето.Какаши знаеше че няма по упорит човек от него и ако кажеше нещо значи щеше да го направи.

--------------------------------------------------------------------------

В селото Коноха

"Здравейте...Какаши,Наруто имам добри новини.....Преди няколко часа Сакура се завърна жива и здрава,няма от..." - пазачът не успя да довърши изречението защото Русокосото момче му се беше нахвърлило с думите "Къде е сега тя ?!"

Видимо потресен пазачът успя само да каже "Н-н-нее знам тръгна в тази посока,предполагам се е прибрала"
Преди да довърши изречението Наруто вече тичаше като обезомяло куче към дома на Сакура.Спря да си поеми дъх чах на входа на къщата и,без да почука и забравил всякакво благоприличие,той се втърна към вътрешноста на къщата и се заискачва по стълбите към стаята на Сакура с надеждата че тя ще е там и ще е добре.Преди да измине и последното стъпало той видя дрехите на Сакура да лежат на пода.

"Явно се е изкъпала и сега спи...А може би спи Гола?!!" - В очите на Наруто заигра весело пламъче,всевъзможни перверзни мисли преминаваха като стрели в съзнанието му.

Реши да не дига много шум и се отправи към стаята на Сакура....Вратата и беше леко притворена,а лампата загасена,Наруто се намърда в стаята и започна да изследва всеки сънтиметър като видимо търсеше Сакура,намерия да спи на леглотои се доближи до нея за да разбере дали е добре,в момента в който приближи достатъчно се стъписа,тя смеше без завивки....Очите му се разшириха и гледката която се откри пред него беше доста съблазняваща...

Розовите кичури коса се бяха пръснали по меката възглавница,а някой от тях бяха застанали на лицето на красивото момиче.Бельото и беше оскъдно,но доста добре прилягаше по тялото и,бикините сякаш се впиваха между нежните и части,а леко широкото потниче беше разкрило част от великолепните и гърди,едната и ръка беше нежно поставена на корема,където леко се виждаше пъпчето и ,а другата беше до главата,краката и бяха съвсем малко разтворени и това нацяло побърка Наруто,вече не можеше да мисли трезво от това което беше видял но и не искаше и да си тръгва,усещаше парене и лека болка между краката си,не издържаше....

"Не мога да повярвам,Сакура-чан е пред мен тя е...тя е... толкова...." - той не можеше да довърши,едва успяваше да преглъща,целия се беше изчервил,а изгарянето между краката му ставаше непоносимо,реши да се доближи още, като гледаше да стъпва безшумно,искаше да вкуси от нейните устни,искаше да я докосне,и щеше да го направи,тя нямаше да разбере,щеше да си открадне само един миг с нея,само миг за него самия...

Доближавайки се,той коленичи до нея като я гледаше с цялото си съществуване,искаше да отдаде специален момент на това,тя беше толкова нежна,толкова красива...Надвеси се и започна бавно да скъсява разстоянието между устните им,докато не чу от устата на Сакура да излиза:

"Сасуке...."

"САСУКЕ?!?" САСУКЕ?!?" САСУКЕ?!?" - Гръм удари Наруто,очите му се разшириха до такава степен,че чак излязоха от орбитите му,"КОЙ ПО ДЯВОЛИТЕ Е САСУКЕ?!?" - крещейки,Наруто се осъзна че го е изрекъл на глас и вече знаеше какво ще последда от тук нанатък.

Сакура скочи като попарена и насочи зелените си очи към мястото където Наруто седеше....

"НАААААРУУУУУУТОООООООООО!!!!!!!" - Изрева тя.Не позволи на русокосото момче да обясни,и се нахвърли върху него като обезомяло животно
разкъсващо жертвата си,започна да му вкарва серии от леви и десни крушета (все пак беше ученичка на Тсунаде,знаете колко силно удря тя).
След като се увери че Наруто е полужив-полумъртъв,се отдалечи от него и започна да го разпитва какво е правил в стаята и.

Глава 3 : Учиха


Изминаха две седмици от благополучното завръщане на Сакура.Тя се чувстваше много добре,но само едно я притесняваше,откакто се беше върнала не спираше да сънува непознатия Сасуке.Не искаше да се сеща за него,но въпреки това го сънуваше.В съня си виждаше онези безчувствени очи,които не изразяваха нищо освен една голяма празнина и в същия момент нежното му изражение докато спи.

"Само докато спиш приличаш на ангел,а като се събудиш си същински дявол" - помисли си тя.

Денят беше доста горещ,жегата не се понасяше,слънцето печеше силно и нагряваше земята,чак беше невъзможно да се стъпи на нея.Въпреки това улиците на Коноха бяха оживени.В това село се усещаше да кипи живот...
В този ден,Сакура имаше планове да се поразходи и да отиде да поплува в реката,която беше близо до Коноха,но не искаше да стои сама,затова реши да извика Наруто със себе си.
Точно преди да се отправи към дома му,Сакура забеляза Наруто да тича срещу нея с все сила,като не признаваше хората около себе си.


"Нарутооо ?!!"
"Сакура - чан" - каза Наруто "Най - накрая те открих"
"Какво става?Да не би...да не би Тсунаде да ни вика ?" - попита Сакура въпросително.

"Сакура..." - започна Наруто "Аз исках...исках да поговорим за онази вечер ...... онази вечер когато бях в стаята ти.....ти спомена името Сасуке"

С невярващи очи Сакура изгледа злобно приятеля си. "Защо трябваше да говорим за този...този...ДЯВОЛ и от къде знаеше той за него?" - мислеше си Сакура,все пак не беше споменавала на никого за срещата си с непознатия.
"Какво искаш да кажеш,не познавам такъв човек" - изрече тя като се опитваше да прикрие притеснението си.

"Сакура питам те не за друго,защото този човек Сасуке е от клана Учиха.Наскоро научих...така де подслушах разговор между Хокаге Тсунаде и Какаши сенсей,говореха за момче на име Сасуке,което е изчезнало от селото ни преди години.Носят се слухове че това момче е било отвлечено от ранна възраст и още по шокиращо е че очевидци твърдят ,че това момче Сасуке всъщност е живо и се укрива в горите.До колкото успях да подочуя е доста силен противник."

Сакура стоеше втрещена,не можеше да повярва на казаното от Наруто.Но знаеше че не трябва да прибързва с решенията и сметна все още да не казва на Наруто за срещата си с Сасуке."Все пак е възможно да има някакво съвпадение"- размишляваше на ум Сакура.

"Затова...Сакура...Ако наистина си срещнала това момче...ми кажи"

"Наруто,успокой се...не съм срещнала никой в гората,казах ти...."

Наруто погледна Сакура с недоверие,но след малко се успокои,нямаше причина тя да го лъже,но въпреки това....

"Тогава защо спомена името Сасуке"

"Наруто, сигурно съм чула от някъде за това име и без да се осетя съм го казала на сън,уверявам те не познавам никой с името Сасуке,а още повече да е от клана Учиха" - след това Сакура се усмихна с най - очарователната си усмивка,опитвайки се да замаже положението.

"Добре Сакура-чан вярвам ти,а сега трябва да тръгвам, имам малко работа за вършене"

Докато каза това и Наруто изчезна някъде из навалицата от хора...

Докато го гледаше как се отдалечава Сакура си помисли "Учиха......Учиха Саске ...от къде мога да взема информация за клана Учиха?"
"Няма да е в библиотеката,там няма да посмеят да пазят толкова ценна информация за този клан,а още повече че тази информация май е забранена"
В очите на зеленоокото момиче пробляснаха искрици..."Знам къде държат ценна информация!!!" - възкликна тя,затичвайки се към дома си.

-------------------------------------

Сасуке имаше същите сънища като Сакура...сънуваше зелените очи на момичето в момента, когато тя се бе надвесила над него,тогава те излъчваха такава топлина,преди да потъмнеят от страх.

"Какво ми става" - питаше се ядно той,откакто се видяха за последно не спираше да я сънува,тя преследваше сънищата му...Той не можеше да си позволи...."По дяволите" - извика Сасуке на ум.
Не виждаше нищо специално в нея,или което и да е друго момиче (не че беше виждал много момичета през живота си ),само едно не можеше да разбере огромното му желание да усети тялото си до нейното..."Явно това се дължи на вечерта когато я зърнах край потока" - размишляваше той
"Това е просто един кошмар и той скоро ще отшуми" - успокоявайки се, той се съсредоточи към по важни дела,а именно да намери човека избил семейството му.

----------------------------------------

Сакура чуваше само своите собствени стъпки,ноща беше тиха,улиците пусти,беше малко след полунощ.Сакура се стараеше да избягва светлите улици и се спотайваше около по тъмните докато се добереше до резиденцията на Хокаге Тсунаде.Знаеше че е много рисковано,но искаше да разбере повече за мистериозния Сасуке..."Може би тогава,ще спрат всички тези сънища"-мислише си тя.
"Най - накрая" - промълви тихо тя. Въоръжена с фенерче в ръка, тя се заизкачва бавно и внимателно към прозореца на офиса на Тсунаде,Сакура знаеше че по това време няма да има никой,но въпреки това не можеше да не остане предпазлива и да внимава някой да не я забележи.

Тя знаеше че прозореца на офиса на Хокагето винаги стои отворен,така че нямаше никакъв проблем тя да се промъкне...
Сакура показа леко главата си над прозореца и внимателно започна да проучва помещението,след като се увери че вътре няма никой,спокойно се промъкна вътре.
"Дотук добре,сега....от къде да започна да търся?" - помисли си тя.
"Дали от...Хммм....Май ще почна от..." - тя си нямаше и на идея от къде да почне но все от някъде трябваше да е.

Беше малко рисковано да пуска фенера,но нямаше начин трябваше да рискува. Започна от бюрото на Хокагето,след това се насочи към шкафовете,рафтовете и къде ли не търсеше и търсеше,следа и не намери от документи или ръкописи където да се споменава клана Учиха...
"Тук едва ли ще намеря това което търся,а може би няма такова нещо като документи или ръкописи" - тя изглеждаше видимо разочарована.
Докато мислеше къде още не беше проверила,седна на стола зад бюрота на Хокагето и потъна в мрака заедно със своите мисли.
Изведнъж се поразмърда,като отбелязваше на ум колко неудеобен е този стол и как Тсунаде можеше да седи на него...Стана от стола и започна да го разглежда,изведнъж из под стола изпадна ръкопис...
"Какво е това...О, НАМЕРИХ ГО" - Сакура беше толкова щастлива,но нямаше време за губене,трябваше да го прочете по възможно най-бързия начин и да постави ръкописа на мястото му за да не заподозре никой.

Тя започна да чете,а очите и се разширяваха все повече и повече,докато не усети как по едната и буза потича сълза...В този момент чу шум от стъпки и побърза да сложи ръкописа на мястото му и да избяга по възможно най-тихия начин.

------------------------------------------------

Сърцето и щеше да се пръсне,но поне си беше у дома,беше шокирана от това което прочете,момчето което срещна наистина отговаряше на описанието от рода Учиха..."Станало е пред очите му" - говореше си тя "Избили са цялотво семейство пред очите му"

Трябваше да го намери,не знаеше защо но трябваше,нещо я караше да иска да се срещне с него,нещо я теглеше към него.
"Утре призори тръгвам" - обеща си тя,като започна да оправя багажа си за път.Докато решаваше какво да вземе,мислите и не се откъсваха от Сасуке..."Дали не се влюбвам...В напълно непознат...и може би опасен човек?"-каза си тя.Но мисълта да се влюби в напълно непознат обгърнат с мистерия и тъмно минало човек,далеч не я притесняваше,даже я възбуждаше.Тя се изчерви леко,защото се беше сетила за момента когато той я беше притиснал до гърдите си спасявайки я от падане.Искаше да усети мириса на кожата му още един път. "Само още веднъж да усетя топлината на тялото ти"-каза Сакура на глас...Усещайки какво е казала тя самата остана втрещена. "Аз ли казах това?"-тя не вярваше на собствените си уши.
"Влюбвам ли се...." - не успявайки да отговори на собствения си въпрос,тя продължи да подрежда багажа си.

----------------------------------------------

Сасуке се събуди неспокоен,студена пот беше избила на челото му "Пак този кошмар"-каза си той
Беше кошмар от ранното му детство.
<<как отваря вратата и там седеше той, в едната си ръка държеше главата на баща му,а на пода лежеше майка му,обляна в кръв..КРЪВ...КРЪВ..имаше на всякъде...по пода,на стените.Цялата стая се беше впила с мириса на прясна кръв,този мирис го задушаваше.

"Ти си слаб Сасуке,Защо си слаб?....Защото ти е прекалено мил живота....БЯГАЙ....БЯГАЙ.....Малки Сасуке" .>>
Това беше глас от миналото,глас който той никога нямаше да забрази,глас който ненавиждаше и мразеше,точно този глас го караше да търси жажда за отмъщение,точно този глас го накара да се присъедини към Оручимару и след това да получи печата...Той имаше моща,имаше силата да унищожи човека виновен за смъртта ...на собственото му семейство.

Глава 4: Тежки рани


Още преди да се зазори Сакура беше готова за път,нарамила голяма раница на гръб,без много да му мисли прекрачи прага на дома си и със бързи но безшумни стъпки се запъти към портите на Коноха.От там на сетне я чакаше едно голямо приключение.

Точно преди да излезе от селото тя се поогледа за някой от пазачите,но като разбра че те са дълбоко заспали и не помръдват,с усмивка излезе от Коноха.
"Сакура от тук започва твоето голямо пътуване" - каза си тя и бегом изчезна в гората.

Тя не знаеше от къде да започне да търси Сасуке...Знаеше само едно,не спираше да мисли за него,желанието и да го зърне още веднъж беше неотолимо.
Денят и мина в безуспешно лутане и търсене на Сасуке,но така и не намери и следа.Започна да се стъмва и тя реши че е време да намери някое удобно и добре скрито местенце където да прекара ноща,не и се наложи да обикаля много.Беше на върха на щастието че беше изкарала такъв късмет,мястото беше добре скрито и имаше малка полянка колкото за една палатка,бързо свали тежката раница,и се залови да събира сухи дърва за огрев.След като вече беше запалила огъня и опънала палатката,Сакура реши да поостане малко до огъня.Оранжево-червените пламъци наподобяваха нейните изгарящи я от вътре чувства. "Трябва да си лягам" - заяви Сакура пред себе си,като стана и се отправи към палатката.

На сутринта зеленоокото момиче се оправи като се стараеше да не губи много време,знаеше че някой ще забележи липсата и,както и щяха да тръгнат да я търсят,а това можеше да означава само едно...Ще я принудят да се върне в къщи,без да успее да завърши своята мисия.
Готова за път тя избра една посока и започна да скача от едно дърво на друго,като се стараеше да подържа едно и също темпо.

Така изминаха цели шест дена...Провизиите бяха свършили предния ден,но това не я уплаши,беше достатъчно да намери някои растения,като гъби,боровинки,проблема беше с водата.Последно напълни манерката си преди два дни,а водата вече бе на свършване.
Тя спря за малка почивка,за да се орентира на къде да тръгне.Пред погледа и имаше само дървета,тук там се показваше някой храст,на където и да погледнеше гледката беше една и съща.
"Вече шести ден, а няма и следа от него" - каза си Сакура. "Няма да се предам,ако трябва ще навляза и по навътре в гората,но първо трябва да намеря вода..." - помисли си тя. "Чакай малко!!!Ами да,поточето където бях пренощувала и където срещнах Сасуке,мисля че трябва да е на близо"
"Така,но как да стигна до там като си нямам и на идея къде се намирам" - Сакура въздъхна леко и се приготви да става.Чу се шум,някой идваше към нея,тя не се панира,и веднага се скри,като не остави следа след нея.Не чака много и пред очите и се появи някаква фигура,не беше Сасуке,беше някой друг.Започна да изследва лицето му,но то и беше непознато,вгледа се по детайлно в него за да запомни всяка черта от лицето му.Мъжът имаше същите тъмни очи като Сасуке,с разлика,че те бяха по плашещи,по жадни за кръв,издаваха недоверие,предателство.Косата му беше дълга и вързана на опашка,а цвета и черен,нкато гарваново перо,имаше кожа толкова бледа че Сакура се замисли дали този мъж не е болен от нещо.Облеклото му се състоеше от дълга черна на цвят роба,която стигаше до глезените му.Сакура се опита да разбере по изражението на лицето му какво ще направи,но там нямаше и помен от емоция..."Също като при Сасуке...Това да не е някаква болест"-помисли си Сакура.Тя не сваляше очи от него,мъжът имаше също красиво лице,но това не стигаше да му се довери.
Не,този човек излъчваше някаква много странна енергия пренесена само с лоши усещания,сякаш цялото щастие си отива,а на негово място се поместваше,болката,отчаянието,страха..."Наистина е плашещ"-замисли се тя.

Изведнъж непознатия започна да се приближава до мястото където се беше скрила Сакура..."О,не "-изкреща на ум тя.."Той е знаел през цялото време че съм тук,как глупаво се заблудих,трябваше да внимавам повече"

"Излез от там видяхте много преди това,знам че си там" - извика спокойно непознатия

Видимо разтревожена Сакура,започна да се панирва,сърцето и започна да тупти толкова силно, че имаше усещането че всеки момент ще изкочи.
Разтреперя се цялата,но бързо се опита да се овладее.

"Не си играй с търпението ми" - този път раздразнено се чу да казва непознатия.

Сакура се беше сковала цялата от страх,колкото и да се опитваше да преоделее страха,той беше завладял цялото и тяло.Тя погледна към непознатия,като все още не смееше да излезе от скривалището си. "Шаринган,това е шаринган...тази техника е присъща само за......Само за Учиха клана....Защо,този човек...Да не би той да е потомък на Учиха" - Сакура беше втрещена,бе чела за тази техника в свитъка който беше намерила и единствения човек който бе виждала с шаринган беше Какаши.Това я стресна още повече,нямаше време за губене, трябваше час по скоро да избяга,този човек можеше да използва шарингана върху нея и само за части от секундата можеше да я унищожи.

Докато се усети,непознатия вече беше пред нея.Тя стана рязко и без много да му мисли тръгна да бяга,ужасът и беше изписан на лицето,не стигна много далеч като усети силна болка в кръкът си и се строполи на земята.Непознатия беше хвърлил кунай по нея,не се опитваше да я убие,а само да я рани.Сакура държеше кракът си,като се опитваше да не обръща внимание на пронизващата я болка.Вдигна главата си за да види къде точно се намира нейния нападател,беше изчезнал нямаше и следа от него.От към гърбът и се чу шум,Сакура се обърна рязко...Нападателят и беше там,активирал шарингана си.."НЕ!" - извика тя,но беше много късно...Още един кунай,летеше към нея този път се заби в рамото и.

Сакура пищеше от болка и се приви,тя се молеше,някой да я намери преди този човек,да я довърши нацяло.
Той се доближи до нея,като я сграпчи с двете си ръце за шията,като не и оставаше да си поеме въздух."Нека да видим,какво имаме тук..Малко изплашено момиченце"- каза непознатия.
Той хвана куная,с който я беше ранил в рамото,и го заби по навътре в раната.
Сакура пищеше от болка,искаше това да свърши.
Мъжът започна да впипа пръстите си все повече в нежната шия на Сакура.Искаше да я измъчи преди да я остави.

"К-к-к-ак-в-вооо искаш о-о-от м-е-ен" -тя се бореше за глътка въздух,беше и много трудно да произнесе тези думи,усещаше леко замъгляване пред очите,някаква бяла светлина,и тук таме по някое неясно петно.Тя се бореше да не изгуби съзнание....

"ОСТАВИ Я"

Сакура чу нечий глас да вика,беше много познат,сякаш някой беше чул зовът и за помощ. "Сассууу...."- тя не успя да довърши ,и загуби нацяло съзнание от тежките рани,загубата на кръв и недостига на въздух.

"КАЗАХ ДА Я ОСТАВИШ" - ядно извика Сасуке.
"Защо си мислиш че ще го направя" - каза непознатия,като продължаваше да държи Сакура.
"Остави я намира,тя не е направила нищо,или аз.."
"Какво ти...Да не би да искаш да и помогнеш"

"ПуСНИ Я ИЛИ ЩЕ СЪЖАЛЯВАШ ЗА ТОВА КОЕТО СИ И ПРИЧИНИЛ" - изрева Сасуке,като не дочака отговор,а се втурна срещу мъжът държащ Сакура.

Непознатият пусна момичето и отби удара на Сасуке."Все още си много неопитен...Малки Сасуке...Минаха доста години,откакто те видях за последен път" - каза непознатият мъж.

"УБИЕЦ,ТИ СИ УБИЕЦ.....ТИ ЩЕ УМРЕШ...АЗ ЩЕ ТЕ УНИЩОЖА" - крещеше Сасуке,нападайки отново мъжът,с видима ярост..."ИТАЧИИИИИИИ....УМРИИИ"

Преди да успее да достигне до него,беше се появил облак дим и Итачи беше изчезнал.
Сасуке стисна зъби и сви юмръците си като крещеше името на брат си "ИТАЧИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ"

Той насочи погледа си към Сакура,видимо загрижен,според него раните не бях толкова тежки,но бяха достатъчни да загуби съзнание.
Взимайки я в прегръдките си,той се насочи към потока където преди това се бяха срещнали.

Глава 5: Неотолимо желание

"Саааакурааааа чааааан" - извика Наруто,като удряше на вратата и.След като не получи отговор,той реши да надзърне в стаята като се стараеше да не вдига шум,за негово удивление там някаше никой.
"Сакура чаааан" - тихо промълви той. "Къде си?"

В стаята някаше никой,Наруто забеляза че част от вещите на Сакура липсват,той започна да изследва стаята,като едно от нещата и привлече вниманието му."Какво е това?" - каза въпросително Наруто.
Той се наведе и вдигна нещото,което бе привлякло вниманието му.
"Т-т-т-тооотова са би-и-и-икините на С-с-с-сакура-чан" - ехидна усмивка се появи на лицето на русокосото момче.Самата материя бе мека на допир.Без много да му мисли Наруто насочи белите на цвят бикини към лицето си,заравяйки се в тях сякаш са някакво спасение.
"Ухаят на черешови листа" - каза той превъзбудено. Лека червенина се появи по бузите на Наруто.Изведнъж се сети за ноща,когато бе направил опит да я целуне,спомни си за розовите устни на Сакура,толкова много искаше да ги вкуси,как искаше да усети допира на кожата и с неговата.В онази нощ,тя излъчваше някакъв сексапил,който по рано той не беше забелязъл.Това го накара да се сети за разпиляната и коса,за нежното и лице,за финното тяло,което той икаше да усети.В онази нощ,той бе изпитал непознати чувства,премесени с възбуда,която не му даваше мира и до сега.Той постоя още малко,като даде воля на своите емоции и чувства.
Беше затворил очи,за да си представи по добре картината от онази нощ. "Сакура" - каза той, и продължи да мечтае.

Не след дълго той се опомни,оставяйки всички приятни чувства на страна,започна да се чуди,защо Сакура я няма,и защо част от вещите и липсват.
"Къде ли може да е ?" -каза си Наруто.
Наруто поогледа още малко,като реши че Тсунаде или Какаши ще знаят нещо по този въпрос.

----------------------------------------------

"Раните не са опасни за живота и" -каза Сасуке."Но трябва да се промият и да се наложат билки"
Полагайки много внимателно болното тяло на Сакура,той се загледа в бледото и лице,което изразяваше болката от причинените рани.
Трябваше да съблече дрехите за да поразгледа нараняванията и да ги промие час по скоро преди да се инфектират,бе загубил достатъчно време докато се добере до потока,така че не трябваше да се бави нито минута повече.Взе един съд и се отправи към потока за да напълни вода.Сега оставяше само да промие раните и да ги наложи с някой билки,както и да ги превърже.
Издърпа раницата на Сакура и започна да тършува за да намери подходящи материали за превръзка и промивка,натъкна се на аптечка и това видимо го зарадва,без много да се бави я отвори и взе нужните бинт и лекарства.

Бавно и внимателно,Сасуке започна да сваля връхната дреха на Сакура,като се стараеше да не и причинява излишна болка.
Свали захабената дреха,като я хвърли настрани.Имаше още една блуза под връхната,червена на цвят със зашит на страни цип.
"Това ще е по лесно за събличане" - помисли си той.
Заемайки се със ципа,той не обръщаше внимание на гледката която започна де се разкрива пред очите му,превършил и с това,той бе оставил Сакура само по сатенено-розов курсаж,който описваше нежната женска гръд.
Той стисна ядно зъби."Раната е по дълбока отколкото изглежда"- каза той.
"Дори и да успея да я излекувам,не е гаранция че няма да и прави проблем и след това"

Започна да попива кръвта и да почиства раната едновременно.Беше много съсредоточен,след като привърши с нея,се зае с раната на кракът,който беше по леко наранен и нямаше опасност да се инфектира.
Приключил с почистването и привързването на раните,Сасуке се надвеси над болнавата Сакура,като заогледа нежната и шия.
"Само леко насисена е...Ще мине скоро...И въпреки това..." - не можеше да довърши,не искаше да гледа какви наранявания е получила след сблъсъка си с Итачи. "Това нищожество ще си плати за това което и стори" - изсъска Сасуке.
---------------------------------------------


"КАКВООО НЕ ЗНАЕТЕ КЪДЕ Е САКУРА ЧААААН ?!" - викаше Наруто с известно отчаяние в гласът си. "Как така не знае никой?"
"Натуро сигурен ли си че част от вещите и липсват?" - попита Какаши
"Казах ви вече...ДА...СИГУРЕН СЪМ!!!"- каза Наруто,като видиму губеше търпение.
"Интересно" - каза Какаши."Наруто,кога за последно видя Сакура?"
"Амиии може би преди пет-шест дни"-каза русокосото момче.
"А,направи ли ти впечатление да се е държала странно" - попита Тсунаде
"Всъщност я питах за Сасуке,защото..." - Нарито бе прекъснат от Тсунаде
"Кой Сасуке?...Наруто отговори"
"А-а-аз без да искам подслушах разговора ви с Какаши - сенсей и чух всичко,но най интересното беше че вечерта когато Сакура се върна,в просъница спомена същото това име....Аз...Аз исках да я попитам дали го е видяла и...."

"НАРУТО КАКВО СИ НАПРАВИЛ?" - Тсунаде беше побесняла."Знаеш ли колко е опасен този тип и защо тя не ми е споменала за него?"
"На мен ми каза че не познава такъв човек и..." - очите на Наруто се разшириха "ТЯ МЕ Е ИЗЛЪГАЛА" - Наруто не знаеше какво да направи,освен да се жалва."Може ли да съм толкова ГЛУПААААААААААВ!!!"

"Наруто,Какаши намерете Сай и се пригответе за тръгване,имате задачата да откриете Сакура,ако наистина е срещнала този Сасуке,най вероятно,ще се е отправила към гората да го търси.Наруто не знам какво си и казъл за Сасуке Учиха,но тя по вероятно се е разровила и е открила нещо"
"От къде знаете,може просто да е отишла някъде....на почивка например ?" - каза Наруто.

"Знам, защото преди няколко дни,открих че някой е влизъл в офиса ми,още повече някои неща не бяха на мястото си,както и това..." - Тсунаде показа странен свитък на двамата мъже. "Това е ценна информация за рода Учиха,никой не знаеше къде е скрит,само човек който се интересува от такава информация би претърсил обстойно всяко място,а Сакура знаеше че тук се държат ценни книжа и предполагам се е досетила,че ако иска да разбере повече за този Сасуке,първо ще погледне тук,а в онази вечер когато усетих че има някой,свитъка се беше изтърколил на земята.Никой освен аз не знае къде бе скрит."

Истината беше че в бързината си Сакура не бе успяла да постави много добре свитъка на мястото му и той се изтъркулил.
"Значи е възможно Сакура да е разбрала това което иска и да се е отправила да намери този човек?" - попита Наруто,като започна да му се прояснява цялата ситуация.

"Не губете повече време в празни приказки...Намерете Сай и формирайте екип Какаши...Пригответе се...Рано сутрин потегляте" - каза със строг глас Тсунаде.

--------------------------------------------------------

Сакура се пробуди от лека болка във рамото,опитваше се да стане но не можеше,чувстваше се много изтощена...
"Не мърдай,стой неподвижна"
Сакура чу познатия глас,като насочи погледа си към тъмната фигура.
"Сасуке?" - попита Сакура с треперещ глас

Той не и отговори,но се доближи до нея,като сложи ръка на челото и. "Слава богу,нямаш температура"
"И аз се радвам че си добре" - каза Сакура преди умората да вземе връх и тя да заспи дълбоко.

Сасуке постоя до нея,като се зачуди какво ли търси в гората сама.Явно нямаше да разбере точно сега,но и вече не го интересуваше.Тя беше тук при него,макар и ранена,тя го караше да се чувства много странно.

-------------------------------------------------------

Сакура се подобряваше със всеки изминал ден.Раните и заздравяваха и силите и се възвръщаха. Сасуке стоеше до нея през цялото време. Той знаеше че са престояли на едно място доста дълго и реши да поогледа наоколо, но преди да тръгне се обърна към Сакура.
"Стой тук,аз трябва да огледам района,твърде дълго се застоях на едно място,не знам какво може да се случи откакто срещна..." -той не довърши,но Сакура разбра за кого ставаше въпрос.Тя успя само да промълви "Добре" преди фигурата на Сасуке да се изгуби някъде из дърветата.

Отегчена до смърт Сакура се изправи,като се стараеше да не прави резки движения и с това да отвори наново раните,поогледа се да види дали има някой който да я наблюдава,но нямаше никой,беше сам самичка.
"Така,сега вече мога да се излекувам и сама"

Сакура събра малко чакра в ръката си и започна да лекува раните си,зелена светлина излизаше от ръката и,а раните започнаха лека по лека да се затварят,докато не изчезнаха нацяло.
"Така е много по добре" - ухили се Сакура. "Мисля че една баня няма да ми се отрази зле" - каза си тя и се запъти към потока.

--------------------------------------------------

След като се освежи,Сакура набра сухи дърва за огрев.Настанявайки се до огъня който бе запалила,тя изкара малко храна от раницата си и започна да се храни...Вече се беше свечерило,а помен от Сасуке нямаше.
"Къде ли може да е " - запита се тя.
В този момент се чу шум и той се появи нейде из мрака,държащ в едната си ръка едно вързопче убити зайци.

Той се доближи до нея,като я гледаше въпросително,не след дълго проговори.
"Защо си станала,трябва да лежиш и да си почиваш,раните не са зараснали на цяло" - каза Сасуке като посегна да види,дали някой от раните на зелоокото момиче не са се отворили.

"КАКВО ПО ДЯ..." - голямо изумление се изписа на лицето на момчето..."Как е възможно това?!"
Той я погледа изпитателно,като продължаваше да не вярва на това което вижда.
"Аз се излекувах сама" - каза тихо Сакура "Виждаш ли аз съм Нинджа Лечител,мога да лекувам рани и прочие "

Сасуке не каза нищо повече,само кимна с глава в знак на съгласие.Той остави вързопа с убитата плячка до огъня,след това свали меча си,а по късно започна да разсъблича прашните си дрехи.

"КАКВО ПРАВИШ" - очите на Сакура се разшериха,когато видя голото тяло на тъмнокосото момче.
"На какво ти прилича,искам да се изкъпя" - отсече Сасуке

Бузите на Сакура пламнаха и тя сведе погледа си като се съсредоточи да гледа едно камъче.
Сасуке не се срамуваше от голотата си и се запъти към потока.Сакура умираше от желание да види тялото му още веднъж,но този път да го огледа по обстойно.Не издържа и пропълзя към един храст,който беше доста добре прекрит и от там тя можеше да наблюдава скришом,без някой да я забележи.Потърси с поглед Сасуке,но следа от него нямаше.
"Но аз го видях да влиза във водата" - каза си Сакура,като продължаваше да търси с поглед.

"Следиш ли ме?"
Нечий глас се чу от към гърба на момичето,тя се обърна а пред нея стоеше голото тяло на Сасуке.
"Аз просто...Не...." - стъписана тя не знаеше какво да му отговори.

Той стоеше пред нея,можеше да усети присъствието му.Не се поколеба и хлъзна погледа си към красивото мъжко тяло,като се стараеше да не изпуска и един детайл от гледката.
Тялото на Сакуке бе толкова мъжествено и възбуждащо,сякаш някой скулптор се бе постарал да извае перфектно всеки мускул от тялото му.
Сакура имаше чувството че седи пред някакво божество.Явно той наистина е бил във водата,защото кожата му беше напоена с малки капчици вода,както и косата от която се стичаха като малки перлени топчета.Това накара Сакура да си поеме леко дъх,не можеше да повярва.Лицето на Сасуке наподобяваше картина,на която художника е взел най красивите цветове и ги е нанесъл на платното.Луната светеше с най ярката си светлина,като обгръщаше тялото на момчето.
Сакура без притеснение се приближи до Сасуке,като отметна леко мокрия кичур коса от лицето му,вгледа се в дълбоките му черни очи,като си помисли че може да се загуби в тях,не искаше този момент да свършва.

Сасуке позволи на Сакура да се приближи,като изследваше лицето и,искаше му се да разбере какво се върти в главата и,но явно не успяваше.
Сакура продължи да скъсява дистанцията,докато не се намери на няколко сантиметра от устните на красивото момче.
Всичко в нея се отприщи,започнаха да я заливат топли и студени вълни,краката и се разтреперяха,а сърцето и щеше да се пръсне,леко докосна рамената на Сасуке като се наслаждаваше от допира на кожата му.
"Сасуке" - изтена тя
Сасуке беше като вцепенен,не знаеше какво да направи,тя го караше да се чувства некомфортно,но и в същото време искаше да я докосне,бе раздвоен,но накрая реши да се отдаде нацяло от емоцията, която завладяваше тялото му като отрова.
Луната придаваше мистериозен вид на обграждащата ги обстановка.
Светлината се отразяваше в лицето на Сакура.Сасуке се вглеждаше в зелените и очи, те го опияняваха,устните и го караха да я желае, спускащата се коса която галеше шията и го побърка нацяло.
Той я сграбчи в силните си ръце като не и остави място за въпроси.Отметна част от косата и като разкри част от копринената кожа на шията и,впи устни в меката плът като се наслаждаваше на аромата и.
Сакура изтена тихо като сключи ръце около мощното тяло на Сасуке,без да се притеснява какво ще следва.
Тъмноокото момче вдигна леко глава,като прошепна нежно в ухото на Сакура "Искам те"
Сакура не му отговори,а само се притисна към тялото му,сякаш искаше по бързо да се слеят.
Той продължи да целува лицето и косите и,не искаше да прибързва,макар че едва издържаше...Насочи се към устните на Сакура като леко ги захапа..
"Разтвори ги сладка моя" - стенеше той
Сакура се подчини и разтвори устните си като почувства чуждия език който търсеше жадно вкусът на нейния,устните им се сключиха в страсна целувка...
Сасуке се насочи към малките и стегнати гърди като пъхна ръката си под меката материя на блузата.
Това разтърси Сакура,но тя бе готова да му се отдаде независимо от всичко,тя го искаше...
Сваляйки блузата,в очите на Сасуке се четеше желанието и възбудата, впи устни в набъбналите зърна на момичето,като ги масажираше с езика си.
Сакура стенеше от удоволствие...Не бе изпитвала такива емоции,тялото и изгаряше от неотолимо желание.
Момчето едва подтискаше надигащото се напрежение в слабините,вече не можеше да издържи,събаряйки я на земята Сасуке с едно движение разкъса остатъка от дрехите и като пред очите му се разкри пищната гледка от малкото и стегнато тяло.Започна да я изследва с ръце,докато не стигна до меката и влажна плът.Игриви пламъчета заблестяха в тъмните му очи и той леко се усмихна като започна да гали нежно чувствителната плът...
Сакура изпадна в екстаз от приливащата я вълна на възбуда като не спираше да търси устните на Сасуке.Тя не знаеше какво става с нея,сякаш тялото и не беше нейно...
Малко след това Сасуке обсипа цялото и тяло с целувки като се наместваше между краката и готов да потъне в дълбините на удоволствието.
Устните му силно притиснаха нейните като неотулимо преодоля бариерата за да притежава нацяло своята малка изкусителка.
Прониквайки нежно и внимателно,Сасуке се наслаждаваше на този момент,Сакура стенеше и се превиваше от удоволствие..Най накрая телата им се сляха в бавен танц и те се понесоха в необятния свят на екстаза...

Глава 6: Взето решение

Наруто,Какаши и Сай бяха готови за път рано призори.Денят беше студен, придружен с много гъста мъгла.
"Наруто,успокой се,ще я намерим" - обади се Какаши
Наруто не отговори,а стисна здраво юмруците си.
"Да тръгваме" - каза Сай и без много да говорят тримата се отправиха към гората.

----------------------------------------------

Сакура се събуди до голото тяло на Сасуке,задоволство се четеше по лицето и,той беше до нея в цялата си прелест и мъжество.Тя се надвеси над него като го целуна по челото.
Малко след това Сасуке се размърда и отвори очите си, като първото нещо което видя бе красивото лице на Сакура.
"Добре утро" - поздрави го тя като не спираше да се усмихва.Тя забеляза нещо нередно изписано на лицето на Сасуке,някаква тревога се четеше в очите му. "Какво има?Сасуке кун" - запита тя предпазливо.

"Махни се от мен,не ме доближавай!!!" - изръмжа той.
"Какво ти става,та нали ние...Ние.." - не можа да довърши.Очите и се насълзиха.Тя не разбираше какво става."Възможно ли е след вчерашната случка той да продължава да се държи все така отчуждено." - мислеше си тя като не сваляше очи от неговите. "Същата празнина,същата омразя...Не е възможно..." - Сакура започна да се терзае,не успя да спре преливащия поток от сълзи и даде воля на чувствата си.

"Когато приключиш с лигавото поведение,очаквам от теб да си тръгнеш." - каза с хладен глас Сасуке.Той подтискаше своите емоции,разкъсваше се от това че тя бе наранена,но това бе най доброто решение,за да я предпази от идващата заплаха.

Сакура изтри сълзите си като не можеше да повярва на скучилото се.Изправи гордо главата си и насочи зелените си очи към безчуствената фигура на Сасуке.
"Това ли е ?!" - развика се тя.
"Всичко което се случи...Аз ти се отдадох и тялом и духом...А ти...ти..Ти ме отхвърли като ненужен парцал.ТИ МЕ ИЗПОЛЗВА!"

Сасуке не я удостои с внимание като се обърна с гръб към терзаещото момиче.

"ОТГОВОРИ МИ!!! " - крещете Сакура.
Тя се изправи като не обърна внимание на голотата си.
"Ти си по лош и от...Аз...Ти не си ми безразличен,сама дойдох в гората за да те намеря,исках да те видя...Не разбираш ли,изпитвам нещо към теб.Знам за семейството ти и..." - Тя не можа да довърши,защото бе прекъсната от Сасуке.

"ЗАМЪЛЧИ..ТИ НЕ РАЗБИРАШ...НЕ ЗНАЕШ НИЩО...Коя си ти че да говориш за чувства,ТИ НЕ МЕ ПОЗНАВАШ.Никога не съм споменавал че изпитвам нещо към теб.Исках само да се позабавлявам...А ти сляпо ми се отдаде...Взех това от което имах нужда,сега може да си вървиш."

"НЕ,НЕ ГО ВЯРВАМ" - крещеше Сакура.

"Запази тишина...Толкова си досадна...да досадна си ..." - изръмжа Сасуке като се обърна към нея да стовари ядния си поглед,но единственото което видя бе голото и треперещо тяло.Сутрешните лъчи галеха нежната и кожа,сега той можеше да види перфектните извивки на тялото и ,изпиваше я с поглед,но не показа и грам емоция,спирайки погледа си на лицето и той забелязя горчивите сълзи свличащи се от кристално зелените и очи.
Знаеше какво и причинява,но беше твърде късно за да се връща назад.Той самият едва са владееше,но успя да овладее надигащите се чувства като затвори очи и проряза тишината в която бяха обгърнати с ледения си глас.

"Толкова си жалка..."

Думите се забиваха като кама в сърцето на Сакура,бе толкова наранена.Не искаше да повярва на думите му,искаше и се това да не е истина,да е един лош кошмар който скоро щеше да свърши и тя да се събуди и да разбере че това никога не се е случвало.

"Облечи се...Голотата ти никак не ме впечатлява...И моля те престани да цивриш" - отсече с хладно изражение Сасуке.

Сакура бе на върха на своето отчаяние,предърпвайки дрехите си и прикривайки част от голото си тяло,тя зарида по силно.

"НЕ ВЯРВАМ,НЕ ИСКАМ ДА ПОВЯРВАМ,ОТКАЗВАМ ДА ВЯРВАМ....ТИ ИЗПИТА НЕЩО,ЧЕТЕШЕ СЕ В ПОГЛЕДА ТИ,ТИ ИЗПИТВАШ НЕЩО КЪМ МЕН,Знам го защото го прочетох в очите ти,не мо..."

С един скок Сасуке се озова лице в лице със Сакура като сложи ръка на устата и да предотврати казанота от нея.И без това му беше достатъчно трудно да я отпрати и не искаше да я слуша повече,защото започваше да се разколебава.

"Чуй ме добре,единственото което искам от теб е да се разкараш и да спреш да ми досаждаш" - казвайки това,той обгърна с ръце рамене и като я разтресе яростно.След това се изправи и пое навътре в гората.Преди да се изгуби от поглед,се обърна към Сакура като каза спокойно:

"Очаквам като се върна,теб да те няма" - след това изчезна някъде навътре в гората.

--------------------------------------------

"Наруто изчакай ни,намали малко темпото!" - извика Какаши

"Нямаме никакво време за губене!!!" - отговори Наруто

"Спокойно,ще я намерим,Сакура е голямо момиче може и сама да се грижи за себе си...Не виждам защо трябва да я търсим,тя сама е пожелала да тръгне по следите на този Сасуке" - добави Сай.

Това видимо ядоса Наруто,той се спря за момент,обърна се към Сай като стовари цялата си злоба отгоре му.

"Замълчи Сай" - занарежда Какаши "Точно в момент като този ли решихте да се карате ?"

"Прав си Какаши сенсей и без това ситуацията в която сме е достатъчно сложна" - каза Наруто,като продължи по пътя си.

------------------------------------------------------

Сакура се бе успокоила,когато започна да приготвя раницата си.
"Трябва да се прибирам в Коноха...Моят дом..Където..." - сълзите бликнаха от очите на Сакура,сърцето и беше разбито,сякаш някой току що и го бе изтръгнал от гърдите,този някой беше Сасуке.Единственото което изпитваше бяха болка,разочорование и огромна горчивина.

"Трябва да се стегна" - каза си тя,но не можеше да прогони спомените за прясната от преди малко случка.

Готова за път,Сакура се изправи,направи една крачка и се строполи на земята.Тя зарида силно,не искаше да повярва,че всичко това е било лъжа.

-----------------------------------------------------

Сасуке се бе качил на едно дърво,от където можеше да наблюдава Сакура,без тя да го види.
Не искаше тя да си тръгва,искаше да изтича и да я спре,да я вземе в прегръдките си и никога да не я пуска.Съжаляваше за постъпката си,но не искаше тя да пострада,още повече че бе възможно тя да застане на пътя му и да го спре да отмъсти на Итачи.
Може би след като свърши с отмъщението на брат си,щеше да я потърси и да и обесни всичко...

"Може би..." - каза си той.

Гледайки я как изчезва между дърветата, Сасуке успя само да промълви:

"Съжалявам..."

--------------------------------------------------

"Виждаш ли някаква след от Сакура?" - попита Наруто.

"Тук явно някой е нощувал,има следи.." - каза Сай

"Къде?" - извика Какаши.

"Ето тук, не си личат много добре,но все пак се виждат отпечатъци" - отговори му Сай.

"Значи тя е била тук?" - запита Наруто

"Била е тук преди два- три дни,ако се съди по оставените следи.." - каза Какаши като продължи да изследва мястото.

"Значи не е далеч?" - запита Наруто отново,като заоглежда мястото,преди погледа му да бъде привлечен от диря кръв.

"Какво е това?" - запита се той,като отиде до мястото.

"Какаши сенсей,Сай вижте тук...Има следи от кръв и от това което виждам,следите не са от един човек,а от двама или трима,има отпечатъци...."

Натуто застина "Тук е имало битка,но не различавам много следите" - каза той

Какаши и Сай се отправиха към мястото,от където се чуваше гласът на Наруто.

"Да, определено тук е ставало нещо" - каза с притеснение Какаши.

"Чакайте..Нали не мислите че Сакура чан е била нападната от...от този Сасуке ?!"

"Възможно е Наруто,но не отричам че може и кръвта и неясните следи да са на някой друг" - каза Какаши

Очите на Наруто се разшириха "Нямаме време за губене,ако Сакура чан е ранена,трябва да я намерим,тя ще има нужда от нашата помощ !!!" - отчаяно говореше Наруто.

"Наруто, успокой се" - започна Какаши "Ще я намерим"

Преди да изчака какво ще каже Какаши,Наруто хукна като обезомяло животно без ясна посока.

"Това момче е неконтролируемо....Хайде Сай,преди Наруто да е направил нещо."

----------------------------------------------------------------

Сакура пое на запад към скалата приличаща на вълк.Помнеше инструкциите на Сасуке още първия път,когато той и бе показал пътя,така че не се притесняваше че ще се загуби.
Единственото което не и даваше мира,е начина по който ще се върне в селото - променена.
Когато започна това приключение,бе преизпълнена с мечти за Сасуке,това и даваше сили да продължи,а сега тези мечти бяха разбити на малки парчета.Бе и отнел желанието за живот,единственото което беше успял да и даде,беше една голяма празнина и болка...

Глава 7: Добър приятел


"САКУРА...ТОВА Е САКУРА!!!"
Очите на русокосото момче се разшириха.Това беше тя!

"Сакура-чан" - викаше с огромна радост Наруто.

Сакура се обърна и видя Наруто...Това я зарадва.След всичко което бе преживяла,имаше най-много от силна подкрепа.Подкрепа на добър приятел.

"Нарутооо" - извика тя,като захвърли раницата си на една страна,и се затича с все сила към Наруто.Той се забърза към нея,разперил ръце да я прегърне.

Сакура се хвърли на вратът му,като се притисна с все сила към него.В момента не я интересуваше нищо друго,освен че търсеше успокоение в прегръдките на приятел.

"Сакура-чан..." - каза нежно Наруто "Толкова много се притесних,че нещо е може да ти се случи"

"Наруто" - започна Сакура,като даде воля на напиращите я емоции.Сълзите и потекоха,и бе невъзможно да ги спре.Имаше нужда да премахне тежеста,която носеше в себе си.

"Наруто...Направих огромна грешка...Аз...Аз..." - Сакура не можеше да си поеме дъх,не пираше да плаче...не спираше да терзае,защото раната която бе оставил след себе си Сасуке бе невъзможна да се затвори.

"Какво има Сакура?" - попита Наруто.

"Аз...излъгах за Сасуке,аз наистина го бях срещнала в гората,и когато ти спомена за него и каза всички онези неща....Аз не издържах и преверих в архивите за клана Учиха...За това тръгнах да го търся" - каза през сълзи Сакура.

"Знам...Не се притеснявай,сега съм до теб,ще те защитя" - каза спокойно Наруто,като след това добави "Нарани ли те с нещо този проклетник?"

"Не..Той..Ти не разбираш...Аз...Аз му се отдадох,а той...той.."

"КАКВО?!КАКВО...НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ...САКУРА И САСУКЕ....ТЕ...." - думите се блъскаха една по една в съзнанието на момчето.
Неруто не вярваше на казаното от Сакура,почувства остра болка в която разтуптя сърцето му до пръскане...Не вярваше...И не искаше да вярва.
Единственото което можеше да направи е момента,бе да успокой Сакура.

Той я притисна по силно към себе си,като не спираше да гали косите и,и да бърше сълзите и.Не спираше да и говори и да я обсипва с мили думи.

"Всичко ще се оправи..." - убеждаваше я Наруто.

Какаши и Сай стояха настрана,знаеха че Наруто ще се погрижи за Сакура,затова решиха да изчакат докато момичето се успокои.

Свечеряваше се и те решиха да пренощуват на мястото където бяха срещнали Сакура,а на сутринта щяха да потеглят към селото Коноха.

"Как е те Наруто" - попита Какаши.

"Сега е по добре,нека я оставим да поспи,имала е тежък ден" - каза Наруто.В погледа му се четеше болка,и той се опта да я прикрие,като не даде повече обеснения на никой от екипа за състоянието на Сакура.Той се отдалечи от лагера,достатъчно за да даде воля на изгарящата го от вътре болка и ревност.Щеше да отмъсти на Сасуке,за това което бе причинил на Сакура.

"Но сега по-важно е да съм до нея,докато тя не отърси от целия този шок" - мислеше си Наруто.

Сакура се пробуди,разтърка леко очи,като се поогледа,малко след това промълви:

"Къде е Наруто?"

"Ще се върне скоро." - отговори Сай.

"Трябва да го намеря,искам да поговоря с него" - каза Сакура

"Скоро ще е тук" - каза Какаши

"Не искам да чакам докато се върне,ще ида да го потърся" - заяви Сакура "В коя посока е поел ?"

"Ето го и него..." - рече Какаши.

"Наруто..." - започна Сакура "Трябва да поговорим..."

"Сакура-чан!!!Защо не си почиваш,ще говорим когато си по добре... " - отвърна и Наруто.

"Не търпи отлагане" - отсече тя.

И двамате са запътиха навътре в гората,като търсиха някое усамотено място,където няма да бъдат притеснявани.
Наруто се спря с гръп към Сакура,не искаше да види колко му тежи факта че е била със Сасуке.

"Съжалявам Наруто...Аз те разочаровах" - започна тя.

"Сакура-чан не си длъжна да ми се извиняваш"

Тя погледна русокосото момче,но не каза нищо.

"Обичаш ли го?" - попита той.

"Какво?"

"Обичаш ли го...Сакура-чан?" - повтаряйки въпроса си Наруто едва се сдържаше.

"Не искам да отговарям...Сам знаеш отговора" - каза Сакура като едва сдържаше сълзите си.

"Ще го накарам да съжалява" - изрева ядно Наруто.

Сакура се приближи до Наруто,като постави едната си ръка на рамото му.
"Не го наранявай,всичко мождум мен и него вече е минало" - с тези думи Сакура обърна Наруто към себе си.По лицето на момчето се четеше омразя и яд,премесена с много голяма болка и разочорование.
"Няма да позволя,никой,никога да те нарани отново Сакура-чан" - закле се Наруто.
С тези думи той тръгна към лагера при Какаши и Сай,преди ръката на Сакура да докосне негоеата и тя да го спре.
Наруто не продума нищо повече,той усети как нежните ръцете на розовокосото момиче обгръщат кръста му,като нежно му шепнеше в ухото:
"Остани на моя страна Наруто,не ме оставяй сега"

Той се обърна бавно към нея,като срещна погледа си с нейния зелени очи, в които можеше да се удави ако продължаваше да ги гледа.
"Няма да го направя.Няма да те оставя" - прошепна Наруто,като я целуна леко по челото.
"Нека се връщаме при другите" - успя да каже той.

Сакура не му отговори,а само кимна с глава и побърза да го последва.




Глава 8: Неочакван гост

Сасуке отново имаше неспокоен сън:
<< Пред очите му изплува образа на Сакура,бледа като платно,с огромни сенки под очите,видът и никак не наподобяваше радостното и преизпълнено с енергия момиче>>

Изведнъж той се събуди целия облян в ледена пот.
"Какво направих?" - успя да промълви той.

----------------------------------------------------

Беше минала седмица от завръщането на екип Какаши.Всичко в Коноха си бе по старому.Оживените улици и хората който не знаеха какво е почивка,животът в селото кипеше с пълна пара.

От както се бе завърнала,Сакура не спираше да мисли за станалото онази вечер,как тялото и се бе сляло с това на Сасуке и как той реагира на следващата сутрин,когато и наприказва толкова болни за нея неща.
Тя бе решила,че ако прекара повече време в тренировки и учение,ще забрави всичко и отново ще се върне към стария си ритъм на живот,но се лъжеше.Колкото и да се опитваше,не можеше да престане да мисли за Сасуке,той изпиваше цялото и същество,но трябваше да се пребори с това и да започне на чисто.

Мина се месец,след това втори,но тя така и не забрави Сасуке,не забрави и погледа в който не се четеше и грам емоция,не забрави и красивото лице което така добре контрастираше с гарвановата коса и черните като ноща очи.
"Стегни се Сакура.вече трябваше да отшуми...Забрави го..." - насърчаваше се тя.

Денят бе изморителен за нея,тренираше усърдно,както и бе изчела тонове книги.Сакура се прибра видимо изморена,умираше да топъл душ и едва се сдържаше да не легне в леглото,без да се освежи.

Запъти се към банята ,като захвърли на една страна дрехите и бельото си.
След приятния душ,Сакура бе видимо по добре,и умората и не си личеше толкова.След като излезе от банята тя наметна мокрото си тл с една хавлия.
Луната току що бе изгряла и това накара Сакура да се наспади на приятната гледка преди да си легне,но не запали лампите,за да може ефекта от лунната светлина да е по приятен.Приближавайки се до прозореца,тя устнови че е отворен.

"Не помня да съм го оставала така..." - зачуди се Сакура.
"Чакай малко,ако аз не съм го оставяла така,значи или някой е влизал в стаята ми или някой е в момента в нея"

Сакура се обърна към нястото където се намираха оставени кунаи,и взе един от тях,като бавно запристъпва,из стаята.
"Кой е там" - заплашително извика Сакура."Покажи се"

Всъщност тя не забеляза никакво движение,още повече някаква чужда фигура,чуваше единствено собственото си дишане и стъпки.От това я побиваха тръпки.
След като се убеди че явно си е въобразила,за евентуален психопат,който може да се разхожда през ноща и да нахлува в чуждите домове,Сакура се отпусна на леглото като не бързаше да сваля хавлията.Ноща бе топла и приятна,и това достави удоволствие на зеленоокото момиче.Голата и плът под хавлията настъхна,и Сакура се изчерви замисляйки се за неприлични неща,свързани със Сасуке.

Изведнъж се чу шум от към прозореца,Сакура скочи от леглото като продължаваше да държи куная в едната ръка,готова за атака.От прозореца се подаде една руса глава,а минута по късно се чу и познат глас.

"САААААКУУРААА - ЧААААН" - извика Наруто,като се вмъкна в стаята без да се интересува от това дали Сакура спи,или в най добрия случай за него тя да е оскъсно облечена.
Мечтата на русокосия дявол се бе сбъднала.Тя беше там,гола,само по една леко загащена хавлия.Това накара Наруто да изпита същите плътски желания като онази нощ,когато видя Сакура заспала...

"КАКВО ТЪРСИШ ТУК ПО ТОВА ВРЕМЕ!!!" - крещеше Сакура,като се запъти ядно към него готова да нанесе удар.Но в последния момент тя се спъна,хавлията се развърза и разкри божествена гледка пред очите на Наруто.Той не вярваше на очите си,плакнеше влажния си поглед в прекрасната гръд на момичето.
Докато се усети главата на Наруто бе потънала в гърдите на Сакура,а тя от своя страна пищеше от срамната случка.

"НАРУТООООООООООООО" - изрева Сакура "ЩЕ МИ ПЛАТИШ ЗА ТОВА"
"Саааакурааааа-чаааан" - бе последното нещо което каза Наруто преди да загуби съзнание от тежките юмруци на Сакура.

-------------------------------------------------

След кошмара който го преследваше вече месец,Сасуке,реши че е крайно време да намери Сакура.Искаше да и се извини и да и обясни всичко,не можеше да живее вече така.Трябваше да я види,било то за малко.
Тя не му даваше мира,постоянно посещаваше сънят му,меките и устни и влажния и поглед го влудяваха,не можеше да продължава така дълго.Трябваше да я намери.

"Близо съм до Коноха...Няма проблем да вляза,но ще има проблем при намирането на Сакура,а и денем ще се набивам на очи,затова ще е по добре вечерно време да се промъкна." - каза си Сасуке,като се отправи към Коноха.

"Можеби ....Само можеби,ще посетя и стария си дом"

Беше нощт Луната бе изгряла,наоколо не се чуваше нищо повече от вой на диви зверове.Това не притесни Сасуке защото бе,на крачка от портите на Коноха,запромъква се бавно и везшумно,покрай стражите,те не бяха проблем за него,след като спяха дълбоко.Трудната задача бе да намери Сакура,това бе за него голямо предизвикателство,селото не бе никак малко,единственото което помнеше Сасуке от детството си бе пътя към дома,не можеше да го сбърка,спомняше си го сякаш беше едва вчера когато напусна го напусна,след клането на родителите му.Този спомен го изпълни с ярост,но сега имаше по важна работа от това да позволява на омразата да завладее тялото му,трябваше да намери час по скоро Сакура преди да са го видели.

Той се заизкачва по едно дърво и от там се прехвърли на един от покривите на къщите,така щеше да има по голяма видимост,и щеше да се предвижва по бързо.
Започна да се прехвърля от къща на къща докато не се спря...Тя беше там...На онзи прозорец."Привижда ли ми се или тя наистина живее там."

Сакура стоеше на прозореца,и се взираше в тъмната нощ,не мислеше за нищо,просто отпускаше след поредния тежък ден.
Сасуке се запромъква внимателно,докато не стигна до дома на Сакура.Сега трябваше да е много внимателен,за да не я изпалши.Той не искаше това,искаше единствено да поговори с нея.Той се поогледа,но не видя някаква видима заплаха от това да го е зърнал някой или още повече да е привлякъл вниманието на Сакура,погледана към прозореца от където се бе подала,но нея вече я нямаше,а и лампите в стаята и бяха загасени.

Саске се покатери бавно до прозореца на розовокосото момиче,и установи че той е отворен.Сакура тъкмо се приготвяше за сън,облечена в оскъдна копринена ношничка стигаща и една до коленете.
Точно преди да се шмугне в леглото си тя чу шум.

"Нарутооо,пак ли ти...ще те смажа от бой...само ми ела" - мислише си Сакура.
В този момент от прозореца влезе тъмна висока фигура,не се различаваше много,но Сакура нямаше време и да я разгледа.Нахвърли се върху натрапника,с все сила,като ръмжете на глас:
"Нарутооооо,перверзник такъв.....ще те смажа....оот..."

"Кой е Наруто" - ппита непзнат глас.
Сакур се страсна и отскочи от непознаия,чак тогава го заразглежда по обстойно.
"Кой си ти?" - запита тя

Непознатия не и отговори.Видимо ядосана Сакура се нахвърли с все сили срещу непознатата фигура.Но това не бе достатъчно,защото с един замах тя се озова в ръцете му и бе притисната към тялото на непознатия.
Само за един мъг тя успя да улови този така познат за нея мирис,ухаеше на нещо познато...На някой за който тя бе забравила.Очите на Сакура се разшириха....Това бе Сасуке.

"С-с-с-сассуууккеее" - с треперещ глас и невярващи очи,Сакура произнесе името му.Сякаш никога до сега не бе виждала този човек.

Глава 9

"С-с-саааас-с-суке"- се чу да казва зелоокото момиче.

"Тихо,някой може да ме е видял,докато се промъквам" - отговори Сасуке притискайки момичето по силно към себе си.

Сакура се разбунтува,не искаше той да я държи в прегрудките си,не и след всичко което се бе случило,не и след това което той и бе причинил.
Тя се отблъсна от него,като се стараеше дистанцията между двамата да е голяма.Не искаше отново да направи грешка и да му се отдаде,макар че едвам сдържаше емоциите си.

"КАКВО ТЪРСИШ ТУК,САМ КАЗА ЧЕ НЕ ИСКАШ ДА ИМАМЕ НИЩО ОБЩО" - изрева тя.

Той не оговори и видимо се опитваше да я достигне,като бавно се приближаваше до нея.

"Махни се,напусни дома ми,не искам да те виждам,НИКОГА ПОВЕЧЕ" - в очите на Сакура,проблесна сълза.
"Ако това е всичко което искаш..." - прошепна той,като се обърна и се заприготвя да излиза.

В този момент Сакура се нахвърли върху му,и с малките си свити в юмруци ръце,тя заблъска по гърдите на Сасуке.

"Защо ти трябваше да идваш,бях се отърсила,ЗАЩО САСУКЕ...ЗАЩО" - крещеше тя.

Без да и отговаря,той хвана китките и,за да спре ударите,погледна я с най нежния поглед и я предърпа по близо до себе си,като впи устни в нейните.
Сакура запротестира,но не след дълго се отпусна и отвърна на целувката,която разпали у тях огнена страст.
Ръцете на Сасуке нетърпеливо обхождаха тялто и,целуваше я толкова страстно че на Сакура едва не и се зави свят.
И двамата нямаха търпение да се слеят,изригналата възбуда която не им даваше мира се разразяваше все повече и повече.Не можеха да спрът изблика на чувства и емоции.
Сасуке разкъса копринената нощница на своята покровителка,като жадно изпиваше гледката която се бе разкрила пред него,зарови лице в нежната гръд на момичето,като не спираше да я целува и милва.Обсипваше тялото и с целувки,като бе стигнал до пъпчето на Сакура,докосна го с влажния си език и продължи надоло към меката част между бедрата и.
Сакура стенеше от удоволствие,беше забила нокти в рамената на Сасуке като притискаше своето тяло до неговото.
"Сасукее" - викаше от удоволствие тя,като извиваше тялото си назад от от удоволствие.

Той се изправи като,започна да разсъблича дрехите си,не изпускаше от поглед зеленоокото момиче.Тя беше там,в цялата си прелест и възбуда,стегнатите и гърди бяха набъбнали,тялото и наподобяваше изваяна от мрамор фигура,толкова красиво и нежно,сякаш майстор се е старал да подчертае всяка извивка на тялото и до последния детайл. Беше просто "Перфектна" - каза си Сасуке

Сакура не спираше да се любува,на тялото на Сасуке,малките капчици пот който бяха избили по тялото му,засилваха още повече желанието и възбудата и които бяха станали нетърпими.
След мигове на наслада те се понесоха към леглото където се отдадоха изцяло един на друг.

-------------------------------------------------------------------------

Сасуке лежеше в леглото до Сакура,изцяло обзет от мисли за стария си дом и за това как бе напуснал Коноха.

<<Бе един от онези дни в които не спираше да вали,беше мрачно и студено,дъждът барабанеше по покривите на къщите.Капчици дъжд се стичаха по лицето на Сасуке.
В този ден,той бе видял за последно Коноха...>>

Сакура се поразмърда леко,беше толкова красива докато спи,излъчваше такова спокойствие,че за момент Сасуке можеше да почувства голяма утеха и мир,който не беше изпитвал преди това.Той се обърка към нея и я дари с целувка,като до края на вечерта остана вгледан в красивото и лице.

На сутринта Сакура се събуди и установи че Сасуке бе изчезнал.Потърси го с поглед в стаята но помен от него нямаше.
"Отново ме излъга" - помисли си тя.

След като стана,тя се запъти към банята искаше да се освежи преди да излезе и да поеме чакащите я задачи за деня.В момента в който се озова в коридора,чу шум идващ от банята.Доближавайки се до вратата тя прилепи ухо и се заслуша,в този момент вратата се отвори и голото тяло на Сасуке изникна пред очите и.

"Какво правиш?" - запита я въпросително Сасуке.
"Аз помислих че си....че пак си ме излъгал" - зашептя Сакура,видимо доволна.

Сасуке се усмихна леко като придърпа Сакура в банята и без много приказки я облада отново.
----------------------------------------------------------------------

"Сакураааа - чааан " - извика Наруто. "Закъсняваш за тренировка,къде беше?"
"Бяях възпрепятствана" - каза Сакура като се изчерви леко.
"След като и двамата сте тук,нека се залавяме за работа" - се чу да казва Какаши.

-----------------------------------------------------------------

Денят бе много тежък за Сакура и както останалите дни нямаше търпение да се прибере у дома да се усвежи и да си почине,с малката разлика че Сасуке я чакаше и тя не искаше да се бави.
В момента в който отвори вратата на дома си,Сакура усети че нещо не е наред,сякаш знаеше че той няма да е там,надяваше се да греши,но убежденията и останаха верни.Сасуке го нямаше,не беше оставил дори и бележка,само едно клонче с черешови цветчета бе положено на меката лъзглавница.Това натъжи Сакура и тя даде воля на сълзите който бликнаха моментално от очите и.
"Отново сама....Той отново се подигра с мен" - каза си Сакура.

--------------------------------------------------------------

Сасуке стоеше пред вратите на клана Учиха.Поколеба се преди да влезе,тази къща му носеше както лоши така и приятни спомени за семейството му.Прекрачил прага на дома си,пред него се разкри жалка гледка,нищо не бе останало от някогашното величие на неговия дом,сега всичко бе прогнило,таваните бяха продънени,всичко бе в прах и мръсотия.Пред очите на Сасуке избликна образите на родителите му,и как в онази нощ той ги намери мъртви,мириса на кръв се бе запечата в съзнанието му,и той можеше да я усети.Продължи да обикаля,като се спря на една снимка,която бе непокътната през всичките тези години,бе снимка на майка му,тази красивя жена излъчваше такава добрина,погледът и се четеше нежност и топлина,същия този поглед с който тя даряваше Сасуке като малък,майчината обич се четеше в лицето и.
Сасуке потъна в спомени за майка си,как тя всеодайно се грижише за него и брат му,давайки всичко от себе си като ги обгръщаше с много любов и топлина до сетния си час.
Сълза се плъзна по лицето на черноокото момче,той захвърли снимката на една страна,като даде воля на надигащия се гнав превзел тялото и съзнанието му.

Час по късно,той се успокои.Достатъчно отлагаше търсенето на Итачи и достатъчно се задържа в Коноха,трябваше да замине още тази вечер,но преди това щеше да се сбогува със Сасура.
"Ще отмъстя за това което ми причини ИТАЧИИИИИИИИИ" - изрева Сасуке.

Глава 10: Горчиви сълзи


Сакура бе стиснала клонката с черешовите листа в ръката си.Беше се успокоила.
Тя бавно се изправи,виеше и се свят от преумората и силната емоция,която бе изпитала.За втори път Сасуке я бе отблъснал.
Не можеше да разбере причината за неговото държание,търсеше отговори на въпроси които не знаеше.

Мислеше си за ноща край потока,първата и целувка,как се бе отдала на единствения мъж в живота и който караше сърцето и да тупти толкова силно чак до пръсване.
Разкъсваше се от мисълта че всичко което става и се случва има основание,искаше нейния Сасуке скоро ще се върне за нея.Метаеше си как ще я прегърне и как няма да я остави повече сама,как той самия нямаше да позволи никой и нищо да ги раздели.Тя не спираше да мисли за него.Липсваше и,дори сега,когато нямаше смисъл да се заблуждава,копнееше да го зърне,за да му каже какво изпитва.Всички тези приливащи чувства я побъркваха.В мига който бе решила да го потърси,знаеше че изпитва нещо.
След онази вечер бе убедена че се влюбва.
Сега бе сигурна повече т всякога - тя го обичаше.Обичаше го повече от всякога,повече от всичко,повече от живота си.
"Завинаги" - прошепна тя...

"Сакура чан" - се чу да казва Наруто "Там ли си ?"

"Тук съм Наруто" - отговори тя.

Русокосото момче влезе в стаята където бе Сакура.На пръв поглед му се стори че тя само си почива,но с приближаването си към нея,той забеляза потъналото в мисли лице на Сакура,придружено с подпухнали от плач очи.

"Сакура - чан,какво става?" - изшептя Наруто "Какво не е наред?"

Тя не му отговори,вдигна леко ръката си,като показа клонката с черешовите цветя.

"Знаеш,че името ми означава разцъфнала черешка" - започна тя "Той също знаеше...не е искал да ме нарани и затова е оставил цветчетата...Иска ми се той...той...да е тук" - Сакура зарида туй силно,че сърцето на Наруто се сви.

Синеокото момче не разбираше за какво говори тя,а още по-малко за кой.Той се настани до нея,като обви с ръка рамото на Сакура.

"За какво говориш Сакура-чан?" - запита той.

"Сасуке беше тук,той ме посети,аз..." - продължаваше да ридае Сакура.

Сините очи на Наруто потреперяха,виждаше колко нещастна е Сакура и колкото и да искаше да изтръгне болката от сърцето и,но неможеше,единственото което можеше да направи е да я успокои.

"Сакура - чан,не плачи,не обичам да те гледам така" - той се приближи по близо до нея,искаше да преобърне целия свят и да намери Сасуке,за да го накара да съжалява за това което и причинява.

За момент Наруто се замисли за първия път,когато бе видял Сакура.Тя имаше ангелско лице,зелените и очи бяха пълни с живот,усмивката и бе толкова чаровна и никога не слизаше от лицето и,цялото и излъчване беше като на паднал ангел от небето.
А сега сърцето му се късаше,при мисълта че не може да види това преизпълнено с копнежи и мечти момиче.Сега на лицето и бе изписана болка,а в очите и се четеше огромна празнина,нямаше следи от радост,имаше само тъга.

В този момент той я почувства по близка от всякога,съчувстваше и искрено,но не можеше да отрече че го болеше от факта че тя се бе влюбила и отдала на друг.Искаше му се да и признае какво изпитва,да и каже за скритата си любов...
Да,Наруто бе влюбен в нея още от мига,в койт я бе видял за първи път.От тогава не спираше да мечтае за деня в който тя ще откликне на чувствата му.
Изгаряща болка се бе разразила в гърдите,тя не му даваше мира,болеше го от това че Сакура се бе отдала изцяло на друг.
Единственото което знаеше е че той я обича повече от всичко, и би дал какво ли не само за да е с него.

Докато стоеше замислен,Наруто не забеляза втренчения поглед на Сакура.Тя го изследваше,като се опитваше да отговори на въпроса си,какво го притеснява.

"Наруто?" - успя да продума тя. "Какво има?"

Той не и отговори и сведе поглед,не искаше да издава какво изпитва точно в този момент.

"Можеш да ми кажеш" - продължи Сакура.

Наруто продължаваше да мълчи.

Сакура вдигна леко брадичката на русокосото момче,като го погледна нежно.

"Сакура - чан" - каза само Наруто.

"Чувстваш се наранен?" - прошепна тя.

"Сакура - чан...Аз..."

"Не казвай нищо Наруто,знам че изпитваш нещо към мен,но аз..." - тя не успя да довърш,беше прекъсната от Наруто.

"Позволи ми да покажа...Не...Да докажа,колко много държа на теб..и...колко...много...те...Обичам" - прошепна тихо той. "Позволи ми да залича Сасуке от съзнанието ти.Аз ще..."

Той не довърши,а насочи ръката си към лицето на Сакура,като леко докосна едната и буза.Отметна косата и назат за да разкрие прелестното лице на зеленоокото момиче,като започна да се приближава бавно към нея.

"Имаш най - красивите очи,който съм виждал,мога да потъна в тях" - шептеше той.

"Наруто,не мисля че...Трябва...Не е редно" - каза Сакура видимо разтревожена.

Той постави пръст на меките и устни.
"Тихо..." - изрече той,скъсявайки дистанцията между двамата,до такава степен че можеше да усети топлия дъх на Сакура.

"В момента в който те видях за първи път,не съм спирал да мисля за теб" - прошепна той.

В този момент Сакура се опомни,изблъска Наруто на страни и скочи като попарена,единственото което успя да изрече беше:

"Сасуке - кун!!!"

Черните очи на момчето пронизаха Сакура,точно в този момент той я ненавиждаше,искаше му се никога да не я беше срещал.

"Значи това е Наруто?" - изсъска той.

"Сасуке - кун,не е това което си мислиш" - заобеждава го Сакура.

"ЗАМЪЛЧИ,КАКТО КАЗАХ И ПРЕДИ,ТИ СИ ЖАЛКА ГЛЕДКА" - изрева той.

"Не смей да я обиждаш" - отсече Наруто,който с един отскок се бе озовал лице в лице със Сасуке.

"Точно в този момент не ми е до теб жалък червей такъв" - каза Сасуке. "А ти..." - обръщайки се към Сакура "А ти, чакаш удобен момент за да останеш с този идиот"

"Сасуке...МОЛЯ ТЕ...НЕ Е ..." - сълзите на Сакура потекоха.

"Престани да хленчиш...Сега..Повече от всякога съм благодарен че се случи така,вече мога да си ида и да не се притеснявам за теб,сега може да се въргаляш в леглото колкото си искаш с тази отрепка" - ядно говореше Сасуке.

Това бе преляло чашата и Наруто се нахвърли върху Сасуке,като разярено животно разкъсващо жертвата си.И двамата се бяха вкопчени в смъртоностна схватка.

Сакура се строполи на пода,като продължаваше да плаче и умолява двамата да спрът и да се вразумят.Гледката я убиваше,не искаше да гледа как двамата най важни за нея същества се избиват един друг.

Наруто бе изкарал куная си и го бе насочил към Сасуке,който от своя страна отби удара без проблем.След това последва втори и трети удар,докато Наруто не се бе намерил на пода с меч опрян до гърлото.

"Само това ли можеш?" - изхили се Сасуке."Малко нищожество,ще те отвърва още сега от теб ..."

В този момент Сакура се нахвърли върху Сасуке,като го умоляваше да прекрати тази моментна лудост.

Той я блъсна с такава ярост,че тя се удари в ръба на една маса и се сгрумоли на земята,пищейки от болка.Малко след това тя изгуби съзнание.

"Нямам повече работа тук" - каза хладно Саскуке.

Глава 11: Обичам те


Наруто се изправи бавно като положи ръка на лицето си,малко след това се обърна да погледне Сакура,като лежеше неподвижно на пода.Той се изправи и отиде до нея като бавно я повдигна и я положи на леглото.Заоглежда я за някакви наранявания но такива нямаше.Забеляза спящото и лице и се успокои.
"Просто е заспала" - утеши се той.
Наруто погали едната страна на бузата и като се обвиняваше за случилото.
След това излезе от стаята и преди да затвори вратата се обърна за да погледне спящата Сакура.

"Аз съм на твоя страна Сакура - чан " - промълви той. "Ще те защитя с цената на всичко"

-----------------------------------------

Сакура се поразмърда в леглото,имаше остра болка от към гърба,изправи се леко като опипваше болното място.
"Какво стана?" - запита се тя.
Видя че в стаята нямаше никой.Наруто беше изчезнал...

Докато се опитваше да нареди хаоса в главата си,тя си спомни за случилото се и как Сасуке си беше отишъл.
Това я натъжи,но не заплака,събра сили да стане от леглото и се отправи навън с надеждата да догони своя любим.

---------------------------------------

Сасуке вървеше бавно, като се отправи към портите на Коноха.Не го интересуваше дали някой ще го забележи,а и беше вече доста късно.
Той бе преизпълнен със злоба и в същото време отчаяние.
Беше излязъл вятър, който предвещаваше огромна буря.
Капчици дъжд закапаха и барабаняха по покривите на къщите.

Сасуке не обърна внимание на дъждът,погледът му беше замислен,той самият бе потънал в мисли за случилото се.
Чувстваше огромна празнина и болка...Това чувство му напомняше за смърта на родителите му...
Но сега бе различно...Болеше го,защото бе видял Сакура с друг.Не искаше да си признае, че това го кара да се чувства слаб и безпомощен,знаеше че когато е до нея изпитваше огромно спокойствие,голямо облекчение и нещо друго, което той все още не можеше да си обесни.

"Любов..." - кънтеше в главата му.

--------------------------------------------

Сакура се намираше на прага на дома си,когато затвори външната врата и се отправи към портите на Коноха.
Остра болка я пронизваше от към гърбът,но тя не се предаваше,бързаше колкото може и се надяваше че ще успее да настигне Сасуке.

"Ако сега не го намеря,никога повече няма да го видя" - мислеше си тя.

------------------------------------------

Сасуке се бе спрял на едно място,беше вдигнал главата си към мрачното и тъмно небе като бе затворил очи.
Капки дъжд се стичаха по лицето му, сякаш отмиваха лошите спомени и се стараеха да облекчат натежалата болка в сърцето му.

Сакура забеляза силуета на Сасуке.
Той бе там...Застинал като статуя...Вода се стичаше по лицето и тялото му.
Сакура се приближи бавно като се стараеше да не нарушава обгърналата ги тишина, позволявайки на дъждът да продължи мрачната си мелодия.

"Защо си тук?" - попита студено Сасуке.

"Не искам да си тръгваш" - отговори Сакура.

"Не искам да те виждам никога повече..." - каза сухо той

"Не ме отбъсквай...Ти не разбираш...Между мен и Наруто няма нищо,той..." - тя не успя да довърши като Сасуке рязко я прекъсна

"Не съм те питал...Не ме интересува" - отсече той

Сасуке стоеше с гръб към нея,беше стиснал юмруците си като се опитваше да се успокои и да не дава воля на надигащите се чувства.
Цялото му тяло се тресеше от гняв,точно в този момент не искаше да говори с никой.

"Изслушай ме..." - прошепна тя като бавно се приближаваше към него.

"В деня, в който те видях за първи път,видях в очите ти голяма празнина.Лицето ти беше безизразно,но въпреки това аз не се страхувах.
А после и грижите, които положи за мен..." - Сакура замълча преди да продума.

"И онази прекрасна вечер, когато ти се отдадох...Нищо ли не означавам за теб?!" - попита тя.

Сасуке не отговори, само стоеше и слушаше като позволяваше спомените му със Сакура да го завладеят напълно.

"Сасуке - кун...Онази вечер...Аз изпитах нещо...А след това...Когато не те видях толкова дълго време...И ти...Ти...се появи,с това разбрах, че изпитваше нещо към мен." - тя замълча като чакаше отговор,който така и не получи.

След това си пое дълбоко дъх и изрече:

"Обичам те...Обичам те със цялото си сърце и сега ако си тръгнеш,ще се чувствам много самотна...Не ме оставяй...Прости ми ...Извинявай...Обичам те Сасуке." - тя се вълнуваше.Най накрая бе осъзнала какво изпитва към него и не искаше да го загуби.

Очите на Сасуке се разшириха,след като чу Сакура да изрича онези две думи,които не бе чувал от много малък...Спомени за майка му нахлуха в главата му,в умът му звучаха думите "Обичам те...Обичам те..."

"Майко..." - се чу да прошепва той. "Сакура, ела с мен"

Тя не можеше да повярва, след всичко което бе изрекла,очакваше поне една мила дума,поне някакъв знак че той изпитва нещо към нея.

"Сакура?!" - повтори Сасуке."Бих искал да дойдеш с мен до едно място,искам да ти покажа нещо."

Тя не отговори, а само кимна.Сасуке се приближи до нея без да казва нищо,след това я хвана за лакътя и я поведе към дома на клана Учиха.

Глава 12: Спомени от миналото.Сбогуване.

“Искам да дойдеш смен.” – изрече Сасуке.


По пътя Сакура не каза нищо,стараеше се да не изостава,но болката от към гърбът и се бе усилила,дишането и бе участенo,като и бе трудно да си поеме въздух,погледът и бе замъглен.Тя крачеше бавно след Сасуке,изведнъж болезнен стон се изтръгна от гърдите и.

Сасуке се обърна рязко и видя пребледнялата Сакура.Изглеждаше немощна и слаба.Падащия дъжд безмилостно обливаше крехкото тяло на момичето.
Дрехите и бяха прогизнали и очертаваха много добре тялото и,от косата и капеха малки кристални капчици вода,а зеленикавите и очи бяха загубили своя блясък.

“Какво има Сакура?” – тихо попита Сасуке.

“Добре съм...Просто...” – на Сакура и бе доста трудно да крие това което я притесняваше.

“Не лъжи...Виждам че не си добре.” – каза с мек глас Сасуке.

Преди да успее да чуе това което казваше чернокосото момче,Сакура се сгромоляса на земята.Сасуке се завтече,като леко повдигна розовокосото момиче.Не искаше да я оставя в това състояние на дъждът,затова я взе в прегрудките се забърза към дома на клана Учиха.


Сакура притвори очи,като се заогледа,беше в някакво тъмно и прашно помещение,по стените и тавана имаше малки процепи,от където миждукаше много слаба светлина.Стаяна миришише на мухал и застоян въздух.Осещаше се някаква голяма мъка и тъга в цялата обстановка.До колкото успя да поразгледа мебелировката бе бедна или поне това което бе останало от нея.По земята се виждаше изпочупени стъкла и изкъртена мазилка,както и прогнили дървета паднали от основите на тавана.И въпреки цялата тази подтискаща гледка,имаше и нещо мистично.

Сакура се изправи и установи че лежеше на някакво старо легло,предположи едно време е било спална,може би доста внушителна спалня.
Поогледа се по добре като нещо привлече вниманието и.Това бе остарял портрет който бе подпрян на една от стените.Времето през годините го бе почти унищожил,и въпреки това съзсем бледо се виждаше,кой е на портрета – а именно цялата фамилия Учиха.

Сакура се приближи до увехтялата картина и се загледа дълбоко в нея.На портрета бяха изобразени майката и бащата на Сасуке,както и самия той,до тях имаше още един човек но не се виждаше много ясно.

“Колко ли са били щастливи?” – запита се тя наум.

Тя загледа Сасуке от картината,виждаше детската му невинност и наивност,черните му очи издаваха такъв блясък на радост,спокойствие,обич,щастие...Както едно дете би се чувствало,когато до него е семейството му и хората който го защитават и обичат.
Сакура установи че Сасуке прилича на майка си.Същите очи и черти на лицето,можеби и гарваново-черната коса,но от баща си сигурно бе взел тази строгост и борбеност...
Лицето на майка му излъчваше такова спокойствие,дългата и черна коса се спускаше по раменете,кожата и бе бяла като мляко,а очите...в тях имаше толкова много любов.
Сакура загледа строгото лице на бащата на Сасуке,самото му изражение бе хладно,студено...човек със идеали,който държи на дисциплината и реда,човек който изисква много...самия отй вдъхваше страхопочитание,но въпреки зад строгия си вид в неговоте очи се четеше,гордост и любов към синовете си...

“Или към един син ?” – запита се Сакура “Кой е другия човек на портрета,някой близък роднина или брат на Сасуке?” – запира се тя.

Сакура продължи да гледа картината още малко.
“Толкова много премесени чувства запечетани на едно платно” – каза момичето.

“Виждам че си будна” - каза Сасуке.
“Да...Аз...Добре съм.” – отвъна Сакура.”Това предполагам е семейният ви прортрет,и твоят дом,веднага те познах на картината,имаш очите на майка си.”

Сасуке не каза нищо,а извъртя поглед на страни.Не искаше да говори за семейството си,но трябваше.Знаеше че рано или късно ще сподели това което го измъчваше всичките тези години.Беше решил да сподели всичко на Сакура,но преди това трябваше да се извини.

“Сакура...”-започна той. “Прости ми...”

“За какво?” – запита тя.

“За всичко и най вече за раните по гърбът ти.Аз...Никога няма да си го простя че те нараних така.”

“Сасуке –кун,нищо ми няма.Аз съм добре,това е само малко нараняване” - каза Сакура.

Не отричай...Видях какво съм ти причинил...Аз...” – преди да довърши Сакура се втурна и залепи устните си в неговите.Целуваше го страстно и неутолимо,сякаш искапше да изпие енергията му.След тази разтърстваща целувка Сакура се дръпна от него с думите:

“Обичам те!!!”

Сасуке стоеше неподвижен,зашеметен от целувката.Това момиче го изпиваше със цялото си същество,защо бе толкова трудно да я прогони от,съзнанието си...от сърцето си...

Зелените и очи го караха да се дави в тях,той имаше чувството че тя го изпива с поглед всеки път,когато го погледне,и всеки път имаше усещането че тя е тази която ще му даде мирът и покоят,който душата му така жадно търсеше.

“Сакура....Доведох те тук,защото исках да ти покажа,клана Учиха или поне това което е останало ото него.Искам....Искам....”

“Знам...Знам какво е станало с клана през онази нощ” – меко каза тя.

“Не...не знаеш,ако бях по силен,само ако бях по опитен и....” – Сасуке стисна юмруци,а по лицето му се четеше гняв.

Сакура не каза нищо,а само гледаше,как гневът завладява душата и тялото на Сасуке.

Той продължи:
“Онази нощ...”-той се спря “Бях много малък и неопитен,прибирах се от академията,тук в Коноха.Беше се смъчило,а аз закъснявах и бързах да се прибера...Те ... те бяха...” – не успя да продължи той.

“Сасуке...” – каза Сакура.

“Не!Ти трябва да знаеш” – изрева Сасуке.”Отворих вратите,а на прага...Въздухъх,земята всичко бе попито с кръв,бе тъмно мрачно,грозно,подтискащо.Затичах се като крещях и виках родителите си.Но отговор нямаше.Намерих ги обезобразени....Море от кръв...Миризмата на кръв,осещам я дори сега.Брат ми...Итачи....той...Той държеше главата на баща ми, ако бях по силен...Щях да ги спася.”

Сасуке се тресеше,ядът му бе толкова голям,пламакът на омразата бе посят в сърцето му и бе изписан на лицето му.

Сакура протегна ръка и загали лицето на момчето.
“Не се обвинявай за стореното...Бил си малък...Какво си можел да направиш”

“Брат ми измами всички ни с фалшивата си обич и загриженост към мен,родителите и клана ни...”

“Сасуке разбирам,защо ме доведе тук,опитвам се и да разбера теб самият.” – изрече Сакура.

“Сакура...”-каза той като се приближи до нея. “Имам нужда от теб,искам да си на моя страна...Обичам те!!!” – прошепна нежно той,като обви крехкото тяло на момичето с ръце,притисна я към себе си,и започна да облива цялото и лице с целувки.

Сакура бе щастлива,бе чула онези две думи...така мечтаните думи,който върнаха надеждата и желанието за живот в очите и.Но имаше и нещо което я притесняваше,усещаше че това е можеби това е последния път,когато тя го вижда,усещаше че той се сбогува с нея и тя знаеше защо – той трябваше да отмъсти за клана и семейството си.Това я натъжаваше.Сълза се стече по бузата и,не искаше той да я остава сама,не искаше да го загуби.

“Не заминавай...”- през сълзи каза тя.”Знам че....ти се сбогуваш с мен, искаш да заминеш.”

“Налага се” – изрече той.

Той не позволи на Сакура да отговори...Взе я на ръце и я постави на леглото.
Лунната светлина се процеждаше през тънките процепи,обгръщайки ги в копринена тъмнина...

тъпо

ЯКО!!!!!!!!

незнам обаче кога ще излезе друга глава

Оффф яко е ама... Моля те не се обиждай, щеше да е по-яко ако беше нещо по-различно... Да кажем например КакаСаку или НаруСаку...

че аз защо да се убиждам тея съм ги ко :-): :7D: пирала

браво готино е

пак мерси

па я четъхх четъхх и неш мноо ме радвва ааре пиши там др глаФа ;))

Харесва ми :flower: :angel: :angel2: :wave: :^^:

суперрррррррр ееееееееееее сасусаку ми е любимата двойка дано по -бързо да качищ следващтата част :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

Много ми хареса!

яко

моля те пусни следващата глава по-бързо,, мноо е як фика

hei hora nqmate si predsatva kolko mn me radva t`va 4e viharesva fica :kisss: i mn mersi za hubavite komentari nooooo zabravih ot koi sait sum go svalila obe6avam 4e 6e vi se ravan6iram s drug po qk fic samo kajete nqkoq naruto dvoika i 6e zapo4na da gi mislq :-): mn mn mn sujalqvam molq vi ne mi se surdete