sakusasu love

First topic message reminder :

може да сте го чели


Глава 1: Срещата




"Не е възможно да съм се изгубила...Не е възможно...."

Бягайки като уплашено зайче,Сакура не можеше да повярва на собствената си глупост,как е възможно да се изгуби с нейните способности на нинджа...
Продължавайки да бяга и да се опитва да намери правилния път,беше изгубила ориентация за времето до такава степен,че вече се свечеряваше и трябваше да си намери място,където да прекара ноща...

"Бравоооо Сакура...Как може да си такава идиотка, да се докажеш пред другите беше пълна идиотщина,сега не стига че се загуби,но и трябва да чакаш докато те намерят..." Сакура не искаше да признае че има нужда от помощ,но точно в този момент и се искаше някой да я беше намерил,за да не се налага да пренощува сама в тази гора пълна с опастности.

Докато се луташе в мрака за удобно място за преспиване,Сакура се натъкна на някаква слаба светлина.Надеждата и започна да се връща все повече и повече с приближаването на светлината.Изведнъж се спря...

Тази слаба светлина всъщност се оказа запален огън,а до него седеше човек...."Кой е този човек ?" запита се тя...
От любопитство реши да се приближи достатъчно за да огледа непознатия или по точно момчето по нейна преценка,което беще седнало и явно не беше я усетил.
След като реши че няма опасност той да я забележи,започна да изследва лицето на непознатия.Той беше доста добре сложен за възрастта си,мускулесто тяло,според нея доста добре тренирано..Но впечатление и направи друго,лицето....това беше най - красивото лице което беше виждала някога,и най-тъжното,а може би лице лишено от всякакви емоции.Тя не можеше да прецени. Гарвановата черна коса,която беше в комплект с черните като катран очи, доста добре контрастираха с бледата кожа на момчето.

Изведнъж от невнимание,Сакура привлече вниманието на непознатия върху себе си....
Черните му очи се обърнаха в посоката на шума и непознатия се приготви за атака...но преди да атакува попита със смразяващ глас "Кой е там?Излез и се покажи".
Сакура замръзна..."Ами сега.."-помисли си тя...Но реши да рискува и бавно излезе от скривалището си като се стараеше да бъде предпазлива и се подготви за отбрана в случай че нещата се успожнят.

Непознатия се загледа съсредоточено от мястото където излезе Сакура,той не я изпусна и за момент от очи,докато тя излезе и се показа нацяло от мястото където се беше скрила.
Той я попита : "Какво искаш...защо си тук.....следеше ли ме ?"

Сакура се стресна и със заекващ глас успя само да каже "А-а-аз ..Аз...Аз се изгубих"

Той стовари смразяващия си поглед върху нея,който доста ясно изразяваше недоверието му спрямо нея.

Сакура набра смелост като каза "Аз съм Харуно Сакура от селото Коноха ,изгубих се и не мога да намеря пътя към дома,единственото което искам е да намеря място за пренощуване"


Момчето дълго и изпитателно гледаше Сакура.След извесно време продума само: "Можеш да останеш тук,но на сутринта си заминаваш"

Сакура успя само да кимне и се намести удобно до огъня за да се стопли...
Минаха няколко секунди когато тя продума,,,,
"Не разбрах името ти "

След като не получи отговор...Тя реши да не задава повече въпроси и се приготви за сън.Беше толкова изморена,че в момeнта в който успя да се намести удобно на земята заспа моментално.

На сутринта Сакура се събуди с първите слънчеви лъчи които галеха лицето и.Със ставането си, тя се поогледа за момчето което не пожела да каже името си,но беше достатъчно добър да и позволи да пренущува при него.Видя че огъня е загаснал,а от непознатия нямаше и следа."Явно е тръгнал още преди изгряването на Слънцето" - помисли си Сакура "Е,добре!Време е да се опитам да намеря пътя към дома" Събрала цялото си позитивно мислене ,Сакура се отправи на път за дома (само дето не знаеше на къде се отправя ).

--------------------------------------------------------------------------------------

След 3 дена преходи и безуспешно лутане,Сакура беше на върха на изтощението,не беше се хранила откакто за последно видя селото Коноха (преди да се изгуби).Но не беше чак толкова зле,все пак беше намерила няколко запустели храсчета с диви капини но и това не беше достатъчно.

Сакура спря да почива до едно ручейче, което игриво се вливаше в едно поточе.Самата обстановка беше доста завладяваща,слънчевите лъчи сякаш се процеждаха през клоните на дърветата,сладките песни на птиците бяха като музика за ушите на момичето.
Започваше да се смрачава и Сакура реши да пренощува на това толкова спокойно място....Събирайки достатъчно сухи клонки за огрев,тя се зае да запали огъня.След като приключи с това,реши че няма да е лошо да се изкъпе в потока,все пак дрехите и бяха целите прашни,а самата тя не се чувстваше комфортно с цялата тази мръсотия по тялото си...

Наслаждавайки се на студената вода и осещайки как цялата мръстотия пада от тялото и,Сакура се облегна на една скала близо до сушата и сякаш забрави за заобикалящата я среда,не я интересуваше нищо друго освен това че не можеше да се насити на момента.

------------------------------------------------------------------------------------

Изморен от път Сакуке реши да намери място където да почива,беше се сетил че наблизо трябва да има поток с прясна вода и реши да се отправи натам.
Не след дълго беше намерил мястото,но както се оказа и той сам видя,някой друг го беше изпреварил.Реши да се покрие за извесно време,така ще има възможност да огледа наоколо,и най вече го интересуваше кой още знаеше за това място.Той самия го беше открил преди време и знаеше за съществуването му,но се съмняваше че някой би прекрачил толкова навътре в гората.

Чу се шум,някъде от към потока,което моментално прикова погледа на Сасуке.
Там седеше изправено голо тяло,в първия момент Саске не обърна внимание,докато не се загледа по обстойно и разбра че това не е някой грамаден мъж,а по скоро беше жена,позагледа се още малко и установи че това момиче е същото от по предната вечер... "Сакура,май така се казваше"-помисли си той "Какво прави тук?"

Не разкри веднага скривалището си,но продължи да гледа,като погледа му се плъзна по голото тяло на Сакура,той изпиваше с очи всеки сантиметър от тялото и.Тя имаше най нежното тяло,самата извивка на врата беше толкова деликатна,талията толкова малка,а заобленото малко дупенце...тази гледка го накара да се почувства някак странно и да изпитва някакви непознати за него желания досега.Сасуке,искаше по бързо тя да се разкара от там,защото мразеше да има хора около него,но разбирайки че тя явно имаше намерението да прекара ноща там,той нямаше друг избор и реши да се покаже.

Сакура забелява някакво размърдване от към дърветата,стресната тя изтича за камата си и заела отбранителна позиция изчака да види нещото което се покаваше от мрака.Ококорила очи тя видя същото лице от преди няколко дни "Това момче да не ме следи "-помисли си тя...

"Какво искаш" - попита най накрая тя...

"Мисля че трябва да си по предпазлива тези места са опасни,за момиче като теб" - отговори той

"Мога да се пазя и сама....За какво си дошъл?!"

Сасуке не отговори на въпроса и,но и явно беше по заинтересуван от голотата на момичето,поне успя да я огледа доста добре,като се има наизпредвид че до преди минута я изследваше в гръб,а сега се беше разкрила доста пищна гледка пред очите му,гърдите и бяха малки и стегнати,от лунната светлина кожата и придобиваше странен и в същото време завладяващ цвят , а зелените и влажни очи едва не го повалиха на земята.Накрая реши само да вметне,като се опитваше да се владее и да придобие по незаинтересован вид:

"Не те ли притеснява голотата ти ?"

Сакура го изгледа тъпо,като не проумяваше за какво говори,изведнъж погледна надолу и разбра че стои гола пред непознатия.Силен писък се разнесе из гората,а самата Сакура беше толкова изчервена от срам че побягна към потока и се потопи моментално в студената вода.

"КАКВО МЕ ГЛЕДАШ,ПОДАЙ МИ ДРЕХИТЕ ИЛИ НЕЩО С КОЕТО ДА СЕ ПОКРИЯ" - Сакура викаше и недоволстваше от факта че този перверзник,стоеше пред нея с цялото си нахалство и ако не от добри маниери то от благопреличие трябваше поне да се засрами.

Саске подаде дрехите на Сакура,като се стараеше да не скъсява много дистанцията между двамата...

"Благодаря,А сега се обърни или изчезни за да се преоблека" - изсъска Сакура,която беше видимо ядосана
Сасуке не обърна внимание на тона с който му говореше зеленоокото момиче, и се запъти към гората като бавно изчезна в мрака.

-------------------------------------------------------------------

Сакура побърза да излезе от водата като в същия момент се обличаше светкавично,като не пропускаше да хвърли по един поглед на мястото където беше изчезнал нейния непознат.След като вече беше по спокойна Сакура седна до огъня за да се стопли и да помисли за случилото се.

"Кое беше това момче все пак?"-запита се тя. "Появява се и изчезва от нищото"...."Но все пак не мога да не отрека че е доста красив....Какво ли прави в гората...."
Докато си задаваше хиляди въпроси за непознатия,Сакура започна да се унася и постепенно заспа...

-----------------------------------------------------------------------

Сасуке седеше облегнат на един клон на едно дърво и наблюдаваше пеизажа,не че можеше да види нещо в тази тъмница но и това му беше достатъчно,като се има на изпредвид че не искаше да остава насаме с това истерично момиче.


Преди да се Съмне Сакура се пробуди,тя имаше неспокойна нощ,и без това не можеше да спи,като знаеше че в гората бродеше някакъв психопат с перверзни наклонности.Тя леко се изправи и разтърка очите си за да прогони сънливоста.Наплиска си лицето с малко студена вода от поточето и реши да се приготвя за път.Съвсем случайно забеляза,нещо необичайно да стърчи от един клон на дървото."Ха,и ако това не е онзи перверзник....Значи ме е наблюдавал..." - Сакура направи една ехидна усмивка и започна да се приближава бавно и предпазливо до мястото където беше отседнал Саске.

Започна да се заизкачва много внимателно по дървото,като внимаваше да не събуди момчето,когато стигна крайната си цел тя се надвеси над жертвата си, и беше готова да му изкара акъла.

Сасуке я беше забелязал още със ставането и, но предпочете да си играе на котка и мишка,докато рабере какво е намислило това истерично момиче.

Сакура погледна спящото тяло и не вярваше на очите си ,никога не беше виждала по фантастична гледка,това лице което беше видяла за първи път и изглеждаше толкова сурово и лишено от всякаква емоция,сякаш,този човек не можеше да изпитва чувства,а сега....сега гледаше спокойното му заспало лице,беше толкова необикневенно,кичур от косата му беше паднал на лицето му, и Сакура не се стърпя да го отмести,като съвсем явно искаше и да докосне меката кожа на лицето му.

Изведнъж лицето стана сурово и нямаше помен от тази невинност която Сакура беше забелязала преди това,остър поглед я прониза, и тя осети ледени тръпки да минават по цялото и тяло.

моля те пусни следващата глава по-бързо,, мноо е як фика

hei hora nqmate si predsatva kolko mn me radva t`va 4e viharesva fica :kisss: i mn mersi za hubavite komentari nooooo zabravih ot koi sait sum go svalila obe6avam 4e 6e vi se ravan6iram s drug po qk fic samo kajete nqkoq naruto dvoika i 6e zapo4na da gi mislq :-): mn mn mn sujalqvam molq vi ne mi se surdete

много е яко искам следващото

Искам още много е яко0о0о0о

Хора моля ви четете коментарите казах, че не помня от кой сайт ги свалях кажете наруто-двойка за да направа нова тема е само ако искате де

Аз зн къде го има. Ако искате мог да ги кача и другите глави. sakura_sladurana_98 разрешаваш ли да ги кача. Само кажи и качвам на момента

lips_of_an_angel написа:Аз зн къде го има. Ако искате мог да ги кача и другите глави. sakura_sladurana_98 разрешаваш ли да ги кача. Само кажи и качвам на момента

качвай направо :kisss: и мерси :):

Глава 13: Победа

“Не тръгвай” – умоляваше го Сакура “Знам че трябва да заминеш,но се чувствам толкова зле от мисълта че повече няма да те вида”

“Ще се върна обещавам,и този път ще е завинаги...” – изрече Сасуке

Сакура не каза нищо,а само се приближи до Сасуке,погали лицето му и се вгледа в очите му,за пръв път от както го бе срещнала очите му бяха топли,изпълнени с любов,те издаваха радоста от това че тя е до него,лицето му грееше,в момента когато я видеше и Сакура го знаеше.

“Очите ти” – продума тя. “Очите ти те издават...”

Сасуке се усмихна леко като допря ръката си до нейната,след това предърпа нежно розовокосото момиче и зарови глава в меката и коса.Сакура ухаеше на летен вятър,кожата и бе пропита с уханието на разцъфнали цветчета,това го опияняваше,не искаше да се разделя с нея,щеше да му липсва усмивката и лицето и тялото и нежният поглед с който го даряваше всеки път когато го погледнеше...

“Обичам те толкова много Сакура” – прошепна и той нежно.

“Сасуке...” – изтена Сакура като впи устни в неговите...
Сасуке се одръпна от Сакура като загледа красивото и лице,искаше да запомни всяка една черта от лицето и.Зелените и очи,който издаваха дълбоките и чувства към него,меките и сочни устни,който той едвам се стърпя да не вкуси отново,съблазнителното и тяло,което го влудяваше всяка една секунда докато тя бе до него,и бялата и кожа,каято ухаеше толкова приятно...
Малко след това той се обърна с гръб към нея и се приготви за тръгване,не искаше да остава повече,защото имаше чувството че тя ще го пречупи и той няма да може да отмъсти на брат си.

Сакура гледаше как фигурата на Сасуке се отдалечава от нея.Идеше и да изкрещи,да изтича и да го спре,но не можеше...Просто стоеше там и знаеше че той няма да се върне,усещаше го още в момента в който разбра кой е и за какво живее.Сълзите и се стичаха,мъката и бе голяма,бе там сама в мрака,обгърната с цялата тази болка,мисълта за Сасуке я изяждаше малко по малко...Тя никога повече нямаше да го види.Това бе сигурно...Преди Сасуке да изчезне тя успя само да извика.

“Ти няма да се върнеш,знам го...Няма да се върнеш при мен....Не ми обещавай неща който няма да изпълниш...САСУКЕЕЕЕ......МРАЗЯ ТЕ ЗА ТОВА.....ТИ НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕШ НИКОГА ПОВЕЧЕ....” – с тези думи Саскура зарида по силно,падна на колене и започна да удря с юмруци по земята,нямаше да си прости ако той загине,нямаше да прости на този който го нарани...

Сасуке чуваше болезнените стонове плач и мъка на Сакура,сърцето му се късаше,не искаше да я наранява,той самият знаеше че няма да се върне жив и въпреки това се опита да излъже единствения човек който имаше смисъл за него.

“Сбогом любов моя” – изрече Сасуке. Една сълза се търкулна по бузата му,в този момент той осъзна че се раделя със Сакура завинаги,нямаше да я види повече,нямаше да чува гласът и,нямаше да усеща устните и,тялото и,уханието на меката и нежна като коприна кожа....

Той се спря за момент и се обърна към дома Учиха,опитваше се да запомни всеки един детайл от дома си,градината със цветята където майка му прекарваше по голяма част от времето си,а сега на това място имаше само пепел и пасък,нямаше нищо останало от прекрасната градина,Величествената постройка на клана Учиха и всички хубави спомени който е имал преди да убият родителите му.След всичко преживяно,след всичките емоции който изпитваше,той се обърна с гръб все едно загърбваше всичко което му беше мило и драго и се насочи към едничката си цел смъртта на Учиха Итачи...

“Ще те убия каквото и да ми струва това” – закле се Сасуке.


Сакура се изправи бавно,погледът и бе толкова празен,очите и бяха подути от плач.Вдигна глава нагоре и се взря в тавана на стаята където по рано двамата със Сасуке се бяха отдали един на друг.Гледаше в една точка,не мислеше за нищо,просто се взираше безцелно,без да си дава ясна представа какво се е случило и какво предстои да се случи.Усещаше все още присъствието на Сасуке макар и той да не бе там,насили се да направи крачка но не можеше,стоеше там скована без да помръдне...

“Сасуке....” – прошепна тя.

------------------------------------------

Наруто се бе върнал до дома на Сакура,за да види как е тя,беше глупаво да я оставя там сама,можеше да се нуждае от него след злополуката със Сасуке.

“Колко съм глупав да я оставя” – мрънкаше си Наруто.Той отвори вратата на стаята на Сакура кто очакваше тя да е там,за жалост Сакура бе изчезнала.Това породи голяма тревога у русокосото момче,нямаше си и най малка представа къде може да е.

“Сакура,къде си ?” – промълви притеснено Наруто като изтича навън. “Дано да си добре...Къде може да си ?” – питаше се той....”Само ако този Сасуке е виновен...” – Наруто се спря за момент...”Ами ако е тръгнала след него...” – Очите на Наруто се разшириха,трябваше да действа по най бързия начин.

“Единственият път който води извън Коноха е само един..” – каза Наруто и се отправи към портите на Коноха.

Сасуке вървеше бавно, не го интересуваше дали някой ще го забележи,вече беше безмислено да се крие,знаеше че това което цели е обречено на гибел.Изостави единственото нещо в живота си което го правеше щастлив,другото не го интересуваше...Малко преди да излезе от Коноха,Сасуке чу името си.

“САСУКЕЕЕЕЕЕ!!!” – изрева ядно Наруто. “КЪДЕ Е САКУРА –ЧАН ?”

Сасуке се обърна......в погледа му се четеше отегчение...

“Пак ли ти...Какво искаш?Върви си .....нямам работа с теб..” –каза Сасуке.

“КЪДЕ Е САКУРА?” – изрева още един път Наруто.

Сасуке погледна русокосото момче.Наруто бе негова пълна противоположност,в погледа на момчето се четеше безгранична загриженост спрямо Сакура,Сасуке виждаше че това момче не бе само влюбен в Сакура,но той я обичаше толкова силно.Можеби повече от него самия.

“Ти я обичаш нали?” – запита Сасуке. “Готов си да пожертваш всичко за нея?”

“Къде е тя?” - каза Наруто

“Ще те помоля нещо....Грижи се за нея....” – каза Сасуке

“Аз се грижих и преди ти да се появиш” – изсъска Наруто.

“Наруто...” – започна Сасуке “Виждам колко много я обичаш,не позволявай Сакура никога повече да страда,покажи и какво е да си обичан и ценен”

“За какво говориш,ти си този който тя обича...” – каза Наруто

Сасуке само се усмихна мрачно и допълни.

“Аз няма да се върна...затова те моля да се грижиш за нея,оставям я на теб,знам че тя е в добри ръце....” – каза с мъка Сасуке “Помогни и да преодолее болката...”

“ТИ СИ СТРАХЛИВЕЦ САСУКЕ.ОСТАВЯШ Я ЗАЩОТО НЕ Я ОБИЧАШ И ТЕ Е СТРАХ ДА И ГО КАЖЕШ....ТЯ ТЕ ОБИЧА И Е ГОТОВА НА ВСИЧКО ЗАРАДИ ТЕБ,ЗАЩО И ПРИЧИНЯВАШ ОЩЕ БОЛКА” – изкрещя Наруто.

“Обичам я и точно заради това я поверявам на теб,с мен тя няма да бъде щастлива,с мен ще е постоянно в опастност...Аз не искам тя да бъде наранена....Колкото до това къде е тя.....В дома на клана Учиха....Намери я Наруто и не я оставяй сама....НИКОГА ПОВЕЧЕ” – с тези думи Сасуке изчезна.

Наруто се втурна към дома на Учиха,знаеше къде се намира,не можеше да сбърка старата и величествена постройка,тя бе единствената необитавана къща в селото Коноха.

Наруто тичаше със все сила,наближаваше дома Учиха точно преди да влезе той видя как Сакура излиза от там.

“Сакура-чан” – извика той.

Сакура се обърна и видя затичаното русокосо момче към нея.Очите и се напълниха със сълзи.Точно преди да изрече името на Наруто,той я сграпчи в прегрудките си и я претисна силно към себе си.Сакура усещаше треперещото му тяло.За първи път от толкова много време тя се радваше че той е до нея,тя го прегърна и зарида силно.Наруто обсипа цялото и лице със целувки,не спираше да я притиска към себе си,толкова бе притеснен и изплашен че нещо може да и се случи че едвам вярваше на очите си че тя е невредима.

“Най накрая те открих” – изрече той “Няма никога повече да те оставя сама....Обещавам ти .” – изрече той

“Наруто...Той...той няма да се върне никога повече,помогни ми....помогни ми да....” – Сакура зарови лице в гърдите на синеокото момче,нямаше сили да говори.Искаше просто всичката тази болка да отмине.

“Ела Сакура – чан.Ще те изпратя до дома ти...” – изрече Наруто.

-----------------------------
След 3 дена....

Сасуке бе навлязъл в непозната местност,усещаше присъствието на брат си все по силно и по силно.Черните му очи изучаваха местноста,краят на гората се виждаше,от там нататък го очакваха скалисти местности и море от пустиня.Сасуке престъпи крачка напред преди да чуе така омразния глас на брат си.

“Сасуке...” – чу се да казва Итачи.

Сасуке замръзна на място,той активира шарингана си и се обърна по посока на гласът.

“Покажи се страхливецо” – прикани го Сасуке.

Един кунай прелетя покрай Сасуке,но не успя да го уцели.

“Няма да ме победиш само с един кунай” – изрече Сасуке.

“Аз и не съм искал” – отговори гласът.Итачи се появи зад Сасуке и заби втори кунай в тялото му.

“Колко си предвидим” – каза Сасуке “Знаех че ще направиш така и затова използвах клонинг,за да те примамя”

“Кой е казал че съм се хванал” – изрече Итачи като се появи зад гърба на скрития Сасуке.

Черноокото момче се извъртя светкавично и отби удара на брат си със своя меч.

“Итачи...Този път няма да ти се размине” – извика Сасуке,като се втурна след брат си.

“Глупав малки Сасуке,нямаш шанст срещу моя Мангекю шаринган” – изрече Итачи.

“Забравяш нещо Итачи,аз не съм онова заблудено хлапе което помниш и ще ти го докажа” – изсъска Сасуке.

Итачи активира своя Мангекю шаринган...Сега той бе сигурен че ще унищожи наивният си брат.
Сега Сасуке...Нямаш шанс срещу мен...Защо просто не се откажеш” – подигра се Итачи.

“НИКОГА” – изрева Сасуке,като нападна Итачи.Чернокосото момче бе развил уменията си до съвършенство,бързината с която си служеше му помагаше много,бе научил и много нови техники който щеше да използва срещу собственият си брат.

Сасуке направи комбинация с ръцете си и извика “SHADOW SHURICEN TECHNIQUE”. Появи се огромен шурикен,Сасуке го подхвана и изпрати по Итачи,след това направи втора комбинация и извика “GRAND FIREBALL TECHNIQUE”.Огромни червени пламъци се насочиха към Итачи.Той бе избегнал големият шурикен,но не бе подготвен за пламъците.В последната секунда Итачи успя да се предпази от червеният облак огън.Той отскочи и се преземи на едно дърво,погледът му се спря на изпепелените до него дървета.

“Виж ти ,последният път когато те видях,тази техника не ти се отдаваше много добре” – каза Итачи.

“Престани да говориш,а се бий” – отсече Сасуке.

Итачи само се усмихна....
“Съжалявам Сасуке но мисля да приключа с теб до тук” – каза той.

Итачи зае някаква странна поза,постави левият си крак пред десния и леко приклекна,направи странни комбинации с ръцете си и извика “AMATERASU” – тази техника обхващаше свичко под обсега на очите на този който го използва,това бяха черни пламъци.

Сасуке не бе виждал тази техника преди...Но сега нямаше време за губене,той призова “GRAND FIREBALL TECHNIQUE”,като двата пламъка се сбъскаха в ожесточена битка.Черният пламък наделяваше над техниката на Сасуке.Той изчака още малко докато двата пламъка се разсеят и отскочи от земята като бе извадил меча си и го бе насочил към брат си.
Малко преди Итачи да забележи Сасуке той се отръпна.В момента в който черноокото момче се озова при него,Итачи заби един кунай в гърбът на Сасуке.

“Все още позволяваш на гнева да те води,глупав малък братко” – заяде се Итачи.

“Все още не си видял нищо” – чу се да отговаря Сасуке.Той бе направил втори клонинг и с това бе заблудил брат си.Чернокосото момче се появи зад Итачи като бе забил меча си в тялото му.

Струйка кръв потече от устата на Итачи,той прокара пръсти по устните си и избърса топлата кръв.

“Все пак си понаучил нещо,но ще си останеш така заблуден” – каза Итачи.
Итачи бе направил свое копие,с което измами по малкия си брат.Той се появи от нищото и сграпчи гърлото на Сасуке,притискайки го до стеблото на едно дърво.В този момент Сасуке загуби концентрация,а именно това чакаше Итачи,той използва шарингана си и проникна в съзнанието на малкия си брат.Илюзията която бе създал започваше да обгръща съзнанието на Сасуке.Той виждаше смъртта на родителите си,погрома над клана му,чуваше писъците и молбите на хората,чуваше майка си.
“Защо не бе по силен,защо позволи това да се случи” – шептеше тя.

“Майко....Аз....” – Сасуке се опомни “Това е илюзия,не се случва.........НЕ....НЕЕЕЕЕЕЕЕ......НЯМА ДА ГО ПОЗВОЛЯ” – с това Сасуке успя да се упомни и излезе от транса.

“НИКОГА ПОВЕЧЕ......ИТАЧИИИИ....НИКОГА ПОВЕЧЕ.....” – изрева Сасуке..

Черните очи на Сасуке блеснаха,нямаше какво да губи освен живота си....
“Сега Итачи...Ще ти покажа какво е да си победен” – Сасуке активира печата с който го бе белязъл Орочимару...

Черни петна се появиха по лицето и тялото му,докато не го обгърнаха нацяло.Очите на момчето придобиха жълтеникав цвят....очите на змия.....Хищният поглед на Сасуке предвещаваше загубата на Итачи.Черната коса на Сасуке се бе удължила,сега тя стигаше до кръста му.Бялата като мляко кожа бе предубила сивкав цвят.От гърбът на момчето започнаха да растът две огромни крила,прилиращи на ръце с много разклонения.Самият той приличаше на демон повикан от отвъдното.

“Сега Итачи ще срещнеш смъртта” – с това си изречение Сасуке се нахвърли върху брат си.

Битката бе тежка.И двамата се бореха,бяха на предела на силите си.Земята под краката им бе пропта с тяхната кръв.тежките рани който си бяха нанесели не им пречеха да продължат битката.

Сасуке нанесе последният си удар с който оповести победата си над брат си.
Итачи падна на колене.............Бе загубил...........................

“Загуба.......” – прошепна той.

Сасуке бавно и тежко запристъпва към тялото на Итачи.

“Кажи ми.....Защо го направи,защо изби всички......ЗАЩО РОДИТЕЛИТЕ НИ.... ” – изрева Сасуке.

Итачи стовари безличния си поглед към Сасуке със думите:

“За......Слава....” – с това той се сгромоли на земята....Бе.....мъртав,тялото му изтиваше бавно,погледът му нямаше онази искра.....Итачи бе мъртъв....


Сасуке изкрещя а викът му се бе разпрострял из цялата гора.Сега той скърбеше за загубата на брат си....

“СЛАВА?!.................ЗАЩО ИТАЧИИИИИИИ.........СЛАВАТАААА......ПРОКЛЕТА ДА Е......” – той се изправи бавно,бе му трудно да диша,тежките рани и загубата на кръв го бяха отслабили...Сасуке не успя да се задържи и падна на земята до брат си.Той усещаше как живота го напуска.Бе изпълнил целта си,сега можеше да умре спокойно....Мисли за Сакура завладяха съзнанието му,той виждаше нежната и усмивка,можеше да усети,допира на кожата и,усещаше уханието на цветчета в косите и...Той протегна ръка към нея с надеждата да я докосне още един път,в момента в който успя да я приближи красивото видение изчезна...Очите на Саскуке се изпълниха със сълзи,погледът му бе избледнял,искрата на живот вече не светеше с такава сила,душата му напускаше тялото.Не можеше да изпълни обещанието си към Сакура,той нямаше да се завърне...Оставяше сърцето си на нея....На жената която успя да заеме специално място там където никой друг не е успял.

“Сакурааа.....” – изрече той,преди да затвори очи и да се предаде на вечния сън който го очакваше.

---------------------------------------

“Какво има Сакура – чан?Цял ден си непоскойна?” – запита притеснено Наруто.

Сакура се обърна към момчето с думите:

“Наруто....Той....той умира.........УСЕЩАМ ГО ТОЙ УМИРА.........ИМА НУЖДА ОТ МЕН.....ВИКА МЕ.....ЗНАМ ГО......” – Сакура подскочи и хукна към портите на Коноха,знаеше че нещо лошо ще се случи,затова се бе приготвила...Сега бе сигурна........... Сасуке умираше и имаше нужда от нея....Тя трябваше да го намери час по скоро....

Наруто хукна след Сакура,не разбра много добре какво става,но знаеше едно,Сакура се готвеше да открие Сасуке....Русокосото момче настигна Сакура,като единственто което успя да каже е :

“Идвам с теб,ще съм ти нужен....”

Двамата се отправиха към гората.Сега Сакура можеше да усети енергията на Сасуке,сякаш той бе оставил невидима нишка за да може тя да го намери...

“Дръж се Сасуке ние идваме” – изрече Сакура...
“

Глава 14

Какво е животът без любимият човек,без да може да усетиш допира на кожата му,без да вкусиш от устните му,без да можеш дори да видиш усмивката му....Това ли е ?Това ли е нещото което ни прави истински щастливи?Любимият човек,който те подкрепя в трудни моменти...винаги готов да ти подаде ръка...винаги готов да те дари с топла прегръдка....готов на всичко за да прогони мрака от сърцето ти и на негово място да постави великото чувсто наречено “Обичч”...

“Сасуке...” – шепнеше Сакура.


Сърцето на момичето биеше лудо,усещаше как живота си отива от Сасуке,усещаше присъствието му,тя щеше да го намери.

“Наруто насам....” – каза Сакура “От тук,усещам го....Малко остана.”

Сакура не спря и за момент да почине,знаеше че всяка минута е ценна,едно малко забавяне и Сасуке можеше да умре.Цялото и същество тръпнеше от напрежение,мисълта че може да загуби голямата си любов я ужасяваше до смърт,невидимата нишка която се исещаше по силно караше надеждата и да живее.Душите им бяха свързани,Сакура можеше да усети изтиващото тяло на своя любим,усещаше вкусът на кръв и изгарящите болезнени рани.Беше останало малко.

Сакура и Наруто бяха изгубили цели два дена докато се доберат до непознатата местност,на няколко километра се виждаше краят на гората и началото на скалистата местност обляна с жестоката и мрачна пустиня.

“НАРУТО!!!” – извика Сакура.”Виждам го...Ето го там....О боже НЕ!!!” – тревогата на Сакура бе голяма,тя едва не се побърка от вида на грозната картина.

Две тела от една и съща благородна плът и кръв лежаха един до друг...Двама братя воюващи за мъст,двама братя който живееха само за да отмъстят един на друг.Единственото семейство което те имаха бяха те двамата.Земята бе пропита с кръвта им,телата - изтинали и посивели,раните им грозни и големи,очите прозрачни – бели....

При вида на тази картина Сакура заплака,виждаше безжизненото тяло на своя любим,и макар да усещаше че има надежда да го спаси,тя замръзна на едно място и не посмя да направи и една крачка.

Наруто забърза напред като отиде до студеното тяло на Сасуке,първото нещо което направи е да му провери пулса.Пулс имаше но едва се усещаше.В този миг русокосото момче вдигна сините си очи към Сакура и извика.

“”САКУРА!!!ЖИВ Е!!!”

Сакура не помръдна,очите и се бяха разширили,бе изпаднала в шок,краката и трепереха,сърцето и биеше силно,а самата тя бе като вкаменена статуя.

“САКУРА!!!!”- извика още един път Наруто,но отговор нямаше.Той скочи и се запъти съм Сакура.Момичето бе пребледняло от ужас.Наруто нямаше друг избор освен да я изкара от шока.

“Прости ми Сакура – чан...” –каза русокосото момче.След това повдигна ръката си и удари една плесница на розовокосото момиче.Сакура се съвзе моментално,като гледаше Наруто без да осъзнава какво бе станало.

“Сакура той е жив,трябва му спешна лекарска намеса.Ти си нинджа лечи....” – Наруто не успя да довърши,защото Сакура бе вече при безжизненото тяло на чернокосото момче.Предърпа тялото на момчето и започна да разглежда раните,цялата трепереше,идеше и отново да заплаче,но си наложи да не го прави.Събра цялата си решителност и започна да лекува болният.Бе събрала достатъчно чакра в ръката си и започна да изцерява тежките рани на Сасуке.
Раните бавно изчезваха,но кожата на Сасуке си стоеше все така бледо-синя,тялото му все така судено,а погледът все така празен.Сакура лекуваше Сасуке в продължение на 2 часа,след като излекува тялото му,тя започна да разтрива всяка една част от тялото му с надеждата да раздвижи кръвта и той да започне да се затопля.

“Наруто помогни ми” – замоли Сакура.
Русокосото момче се приближи към Сакура,виждаше голямата болка и притеснение на момичто,изведнъж той осъзна.Тя наистина обичаше това момче,обичаше го със цялото си същество,виждаше как страда и ще страда още повече ако загуби единственото нещо което и е било мило и скъпо.Сините очи на момчето се напълниха със сълзи,болеше го за своята приятелка,болеше го че неговата любов е несподелена,той прекалено много обичаше своето зеленооко момиче и бе готов на всичко за нея,дори и да знаеше че някой друг ще я направи по щастлива от него...

“НАРУТО!!!” – обърна се още веднъж Сакура “ПОМОГНИ МИ!!!”

С тези думи Наруто се опомни и заедно със Сакура започнаха да разтриват безжизненото тяло на Сасуке.

---------------------------------

“Къде съм?....Това Раят ли е?....Какво стана?.....САКУРА.....Какво правиш там?” – Духът на Сасуке бе напуснал тялото му,виждаше отгоре как Сакура се опитва всячески да го върне към живот,там бе и Наруто...
Бе видял бяла светлина в края на тунела,светлината бе толкова топла и приятна...Но изведнъж се бе озовал на това място виждаше себе си,мъртвото му тяло...Сакура.....Наруто....

-----------------------------

“Сасуке – кун....Моля те върни се при мен...Ти ми обеща....Върни се любов моя....МОЛЯТЕ...обещавам ще направя всичко върни се при мен” – умоляваше розовокосто момиче през сълзи,прегръщайки и обливайки със целувки студеното тяло на Сасуке.

“ВЪРНИ СЕ...ВЪРНИ СЕ...НЕ УМИРАЙ СЕГА,ВЕЧЕ МОЖЕ ДА СМЕ ЗАЕДНО...” – крещеше му Сакура.

“Сакура – чан” – прошепна Наруто като проверяваше пулса на момчето...”Сакура...Той е мъртъв...Сакура недей....Закъсняхме....Направихме всичко по силите си....Сакура-чан...” – Синеокото момче се опита да успокои Сакура.

“НЕ!НЕ!НЕ! ИМА НАДЕЖДА....ВЪРНИ СЕ!!!ВЪРНИ СЕ!!!ПРОКЛЕТ ДА СИ!!!ТИ МИ ОБЕЩА!!!ОБЕЩА МИ ДА СЕ ВЪРНЕШ....ТИ МЕ ИЗЛЪГА САСУКЕ.....ИЗЛЪГА МЕ....ТИ НЕ МОЖЕ ДА УМРЕШ....НЕ И СЛЕД ВСИЧКО КОЕТО ПРЕЖИВЯХМЕ!!!” – момичето заблъска с юмръци гърдите на Сасуке.Горчиви сълзи се стичаха по лицето и.Тя не можеше да повярва че той си е отишъл.не можеше да повярва че бе закъсняла,в този момент нещо в Сакура се пречупи...Погледът и бе мрачен...Надеждата и умираше заедно с нея....

----------------

“Сакура” – шептеше духът на Сасуке. “Тук съм...Не плачи...” – той се приближи към Сакура с надеждата да докосне за последен път меката и кожа,да усети приятното и ухание...Знаеше че не можеше,нямаше повече да чува гласът и,нямаше да вижда усмивката и,нямаше да я види повече...той се сбогуваше с нея...Сбогуваше се с единственото скъпо за него същество...

Преди да се подготви за вечен сън,Сасуке забеляза меката и топла светлина по лицето си...Бе готов да си отиде от този свят,преди да чуе гласът на любящата си майка.

“Сасуке...” – чу се да казва тя. “Не си готов още да напуснеш този свят...”

“Майко...” – прошепна Сасуке

“Мило дете....Моя малък Сасуке....Колко си пораснал...” – усмихваше му се топло тя.

“Майко...МАЙКО....” – повтаряше Сасуке.

“Чуй ме мили мой,ти не си готов да напуснеш,този свят,предстоят ти още много прекрасни моменти,предстои ти семейство....деца....внуци.....” – с това тя се приближи към Сасуке и го дари с топла майчинска прегръдка...Сасуке,зарови глава в майчината гръд и се отпусна,усещаше мирис на пролетен вятър,как дългите коси на майка му галят лицето му и как майчината прегръдка има силата да премахне огромния товар от плещите ти....Единственото за което Сасуке мислеше е че отново е при семейството си.

“Сасуке....Време е....” – с това нежният глас и майка му изчезнаха,а той самият се върна в тялото си.Сега той бе намерил покой.Сега можеше да се върне при Сакура...


------------------------

Той усещаше допира на Сакура претиснала го към себе си,не усещаше изгарящите рани,а само топлината на любимият човек.Усещаше как бие сърцето му и как целия се преизпълва с живот.Да сега той искаше повече от всякога да живее...

“Сакура...САКУРА...ТОЙ...” – извика в удивление Наруто.

Сакура сложи ръка на гърдите на Сасуке и усети как сърцето му започва бавно да бие.Усмивката и се възвърна и тя крещеше от радост.Малко след това Сасуке дойде в съзнание.Като първото нещо което видя бе голямата усмивка на Сакура придружена със сълзи на щастие.

Той изпъшка леко като прошепна много тихо.

“Какъв красив ангел...Сакура....Ти си моя ангел” – с това Сасуке се изправи бавно,придържан от Сакура и Наруто.

“Радвам се че си добре” – усмихна се Наруто,като подаде приятелска ръка на Сасуке,а той от своя страна се усмихна и отвърна на ръкостискането.

“Ти....ти се върна....” – успя да каже само Сакура.
Сасуке бе още много слаб,но бе достатъчно добре за да предърпа своята любима,зарови лице в косите и като се наслаждаваше на уханието им,изпитваше голямо удоволствие от допира на кожата и,чувстваше се жив когато тя бе до него,мечтаеше да вкуси отново устните и.Зажаднелият му поглед изпиваше всеки сънтиметър от Сакура.Бе щастлив че е жив.Той впи устни в нейните с думите.

“Никога повече няма да те изоставя” – закле се Сасуке.

----------------------------------

В селото Коноха...След 6 месеца...

Сасуке стоеше пред вратите на клана Учиха,бе се завърнал в Коноха след битката с брат си Итачи,бе получил разрешеие от Тсунаде да ремонтира старата сграда и наравно с това бе приет отново в Коноха.Той си пое дъх и преди да влезе забеляза идваща фигура.

“Имах добри и лоши спомени тук...” – прошепна той..

“Сега те очакват само хубави неща....” - прошепна фигурата.

“Дааа! Неща който съм готов да споделя с теб....Любов моя...Обичам те Сакура” – Сасуке се обърна към Сакура и предърпа финното момиче към себе си като я притисна силно,сякаш тя щеше да избяга. “Обичам те” – повтори той.

“Обичам те ” – отговори Сакура...

Двамата се хванаха за ръце и бавно пристъпиха напред за да поставят началото на възраждането на клана Учиха.

В този момент Сасуке разбра колко много се нуждае от Сакура и колко много я Обича.А тя от своя страна знаеше че е намерила човека с който иска да сподели остатъка от живота си.

КРАЙ

иха :uhaa: много е яко0о0о жалко че свърши

ухх.. желко че свърши :S: :S: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: но беше много яко :uhaa: :uhaa: :bravo: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :lol!: очаквам още фикове това не е края

олеееееееее суперррррррр край :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

i love it

много е як