SakuSasu fenfik [[;

First topic message reminder :

фикът не е мой но ми е любимият,,мноого е готин!!етого и него::






1 глава.
Слънцето над Коноха бавно залязваше.В селото беше
тихо.Единствения шум беше от забързаните стъпки на Сакура."Как можах да
загубя представа за времето,толкова съм глупава" мислеше си тя.Спомни си
строгото лице на Тсунаде когато постави забраната никой да не остава навън след
10 часа.Причината беше възможното нападение на Акатзуки.Все някога те щяха да
дойдат за Наруто Сакура добре разбираше това,но така се беше увлякла в
тренировката че съвсем забрави.От както Сасуке си беше тръгнал преди 2 години
тя и Наруто тренираха почти без почивка и се бяха превърнали в силни и ловки
нинджи.Макар че не си признаваха всеки от тях се обвиняваше че не е бил
достатъчно силен за да го спре.Тъмнината все повече се згъстяваше около Сакура
и тя забърза.На всичото отгоре и заваля.Обстановката и напомни онзи момент в
които Сасуке напусна Коноха.Тогава също валеше."Не нямя да мисля за това
НЯМА" извика вътрешната Сакура."Знам че някой ден Сасуке ще се върне
а ако това не стане с Наруто ще го принудим"Тази мисъл я накара да стисне
ръцетете си в юмруци.Кунойчито вече направо летеше по улиците сякаш с този
шеметен бяг можеше да избяга и от болката си.Погледа на розовокосата се замъгли
от сълзи тя вдигна ръка да ги изтрие и в следващя момент се блъсна в някой.От
удара Сакура отхвърча на няколко метра.
-"Какво по дяволите" , разкрещя се тя.Едва
тогава Сакура осъзна че който и да беше непознатия също нарушаваше
забраната.Кунойчито не виждаше лицето човека пред себе си но беше мъж тя разбра
това по едрата му фигура.Той и се стори познат но тя не обърна внимание на
това.Който и да беше не трябваше да е на улицата по това време а беше и Сакура
щеше да разбере защо.
- Кои си ти и защо си на вън?Минава 11 часа.Тогава мъжът
излезе от сенките и очите на Сакура се разшириха.В него тя разпозна бившя си
съотборник.
-Сасуке!!!
-Здравей Сакура промнила си се.Студените очи на Учиха я
гледаха и я караха да се съмнява дали всичо това е реално.После всичо около
Сакура се обви с тъмнина и тя се отпусна безжизнена на земята.


-Къде съм. –Сакура отвори очи и
примигна срещу светлината.После си спомни:Сасуке.Беше го видяла .Ако не бяха
мокрите и дрехи сложени на един стол до нея щеше да реши че е сънувала.Едва
сега тя се огледа и осъзна че е в своята стая в леглото си.Сакура скочи на пода
и изтича в кухнята.Там до масата стоеше Той.Беше облечен в бяла риза разкопчана
на гърдите и широки панталони завързани с нещо като въже.Определено се беше
променил и пораснал но сега беше още по касив от преди.
-Сасуке това ти ли си наистина?-Тя още не можеше да повярва.

-Очевидно.Аз съм.-Сасуке я гледаше критично .Сакура се
втурна да го прегърне но той я отблъсна.
-Сега не е време за това.- Погледа му излъчваше
досада.Сакура внезапно се почуства слаба и трябваше да се подпре на масата.
-Ти ,как,защо си тук?-Попита най-после тя.
-Заради Наруто.-Сасуке все още изглеждаше студен но все
пак думите му окуръжиха кунойчито.
-Значи най-после разбра колко те обичаме с Наруто и колко
ни липсваш?-зелените и очи го гледаха с надежда.
-Не ставай смешна Сакура не ме интересува какво си мислите
вие.Аз сум тук заради Итачи.
-Заради Итачи?- щастливото изражение на Сакура помръкна.Тя
не разбираше.НЕ ИСКАШЕ ДА РАЗБЕРЕ.
-Да.-Дойдох защото знам че Той ще дойде за Наруто И тогава
аз ще го убия.-Розовокоската остана безмълвна.Значи той не беше в Коноха заради
тях а заради отмъщението си.”Не се разкисвай Сакура няма значение
причината,нали Сасуке е тук. и може би после ще остане”тази мисъл ободри Сакура
и тя попита:
–Саске искаш ли закуска?-Черноокия нинджа я огледа от главата
до петите без да отговори.Едва тогава кунойчито осъзна че е само по
бельо,сигурно Сасуке я беше съблякал за да не изстине.Тази мисъл я накара да се
изчерви и тя промърмори
-Извинявай.-след което избяга в стаята си да се
преоблече.Когато се върна Саске и каза:
-Отивам при Тсунаде за да и предложа да помогна в битката
срещу Итачи.
-Идвам с теб.
Улиците вече бяха оживени .Всичи гледаха Сасуке и се
чудеха защо е тук.Той не обръщаше внимание на никой сякаш всичко му беше
безразлично.Сакура тайничко го наблюдаваше ,когато изведнъж от отсрещната
страна на улицата се зададе нещо обвито в пушек .От облака обвит в прах се
чуваше шум все едно колеха някой или някой дереше котки.Нещото не беше нищо
друго освен Наруто който усъвършенстваше новото си Клонинг джуцо-очевидно
неуспешно.Наруто заедно с около десет клонинга връхлетя вурху Сасуке и
Сакура.Докато русокосия нинджа плюеше прах и изчистваше лицето си чу смразяващ
глас:
-внимавай къде ходиш ИДИОТ-.Наруто вдигна глава и отвори
уста готов да се нахвурли въху нахалника който си позволяваше да го обижда но
така си и остана с отворена уста докато Сасуке го заобикаляше.Сакура се
поколеба но все пак подаде ръка на Наруто и му помогна да стане.
-САСУКЕ Нинджата се разкрещя като луд и почна да събира
любопитни погледи.
-Кога дойде И защо ме подминаваш?Дължиш ми обяснение.Защо
не ме уби тогава?Защо?
-Глупак.Прекалено си слаб, не си заслужаваше да си губя
времето с теб.Отивам при Тсунаде ако искаш ела и ти все ми е едно.-Наруто
понечи да спори но се отказа.Засега.После се огледа и попита :
-А къде е Сакура не беше ли тук преди малко?-Сасуке
безразлично сви рамене и продължи напред а Наруто го последва.
Сакура беше отишла над статуите на хокагетата.Това място
винаги и беше вдъхвало спокойствие и увереност. След като чу отговора на Сасуке
тя почуства нужда да остане сама.Наистина обиквено Сасуке беше здържан но сега
сякаш той вече не се интересуваше от нея и Наруто.Кунойчито се замисли за всичи
нощи,които беше прекарала обляна в сълзи заради него и за всички изтощителни
тренировки.Сакура тръсна глава и рязко се изправи.Не тя не заслужаваше това
безраличие и щеше да намери Сасуке и да му го каже.

Супер! Искам още :|-):

браво яко е

Пфф, искам да се изтрие и това. Къде са модераторите да видят, че е пускано два пъти... Ти поне не си писала, че е превод от английски.