{~^Sasusaku^~}

Вто Фев 24, 2009 10:33 am

First topic message reminder :

Знам , че сигурно вече ви е писнало от Сасусаку , но фика не е за изпускане..Не съм го писала аз , но преди 3 месеца го четох и много ми хареса...Не го пуснах , защото на места е много , ама много банален...Но не мога повече -предавам се !

Ето го и пролога ^^

Пролог:Всичко

Изморен от кошмарите,Сасуке се подигна от леглото.С широко отворени очи той се взря в ръцете си,но не можа да види нищо в тъмнината.Струваше му се , че усеща мириса на кръв.Той се протегна към нощната лампа и светлината засия остро.Той преодоля импулса да си затвори очите и се взря в ръцете си в изумение.Те бяха чисти.Сасуке беше сигурен, че би трябвало да има кръв на тях.Нетърпеливо отметна одеалото настрана.Бяха минали две седмици откакто се беше завърнал победоносно от битката и въпреки това тези кошмари продължаваха да го притесняват всяка нощ.

Споменът за страховитата битка с Итачи,в която Сасуке победи,го притесняваше.Той винаги бе мечтал за този момент.Сега , когато постигна целта си,чувстваше само празнота.Нямаше чувство на задоволство както очакваше да бъде.Нямаше дори приятно облекчение.

Освен това,той не можеше да изтръгне тази картина от главата си.В последните си минути брат му се опитваше да обясни кратко причината за убийствата си. "Направих го,за да може да сме свободни,Сасуке!Те ме мразеха и вече бяха уплашени и от теб.Защото бяхме твърде силни...Исках просто да ни освободя!"

Неговите думи бяха просто лъжи или поне това си повтаряше Сасуке отново и отново.Въпреки това имашe един глас зад главата му,който винаги се питаше дали Итачи е казвал истината или не.Той никога нямаше да разбере.

Сасуке напусна малкия си апартамент и излезе навън само по черните си панталони.Нощният въздух беше свеж,но той съвсем не обърна внимание.

Превръзките около главата му го притесняваха.От месеци той беше без протектора на Коноха и сега вече беше отвикнал да има нещо вързано около главата си.Всъщност той можеше да остане на легло.Тсунаде беше се погрижила за него след битката,иначе вероятно щеше да умре от раните си.Но тази мисъл не го тревожеше.Сега той беше постигнал целта си и животът му вече нямаше смисъл.

Някаква светлина го освети и той повдигна главата си.Облаците се бяха разделили за един момент и луната изглеждаше ярка и бляскава от небето.Сасуке въздъхна спокойно."Защо се чувствам толкова празен?" Той имаше чувството че никога повече няма да е способен да изпитва някакви чувства.Нито можеше да се радва на красотата на тази нощ,нито на мира в това селце,което той наричаше дом.

"Сасуке-кън?"

Toй се обърна. "Сакура?" Беше изненадан да я види в такъв късен час.Изглежда тя беше на път към неговия апартамент. "Идваше да ме видиш ли?" - попита той.

Тя се изчерви и кимна. "Исках да проверя дали си добре."

Той кимна повече на себе си , от колкото на нея.Сега си спомни.През първата седмица , докато беше на легло и се възстановяваше след битката, Сакура често беше при него.Когато и да се събудеше през нощта от ужасен кошмар,тя винаги бе там сменяща влажната кърпа от челото му или просто спяща на стола до леглото му.Той потърси дълбоко в сърцето си чувство за топлота и благодарност,но там нямаше нищо.

"Ти не трябва да си вън на студа,Сасуке-кън." - каза тя и се доближи до него. - "Ще те закарам до вас преди да си се простудил.Тсунаде каза че тялото ти все още е слабо."

Той и позволи да го хване за ръката и да го закара обратно в апартамаента му.Поради неопределена причина си спомни деня, в който срещнаха Какаши и той ги попита за техните мечти. "Не знам дали можеш да го наречеш мечта" - беше отговорил той.- "Но трябва да убия един човек и да продължа клана си.

Той въздъхна остро.Може би беше това.Да възобнови клана си...може би тогава чувствата му биха се завърнали.

Сакура отвори вратата на апартамента и светна лампите.Той съзнателно затвори вратата,докато тя вече беше изчезнала някъде из кухнята.
"Ще ти приготвя чай,Сасуке-кън" - каза тя весело.Тя винаги е била на негова страна.Когато Какаши и Наруто го изоставиха и се опитваха да го спрат от неговото отмъщение,само тя беше там за него.Сасуке си спомни какво беше му казала тя онзи ден,когато той напусна селото заедно с четиримата нинджи от Селото на Звука (the four sound-nin).

"Обичам те с цялото си сърце,Сасуке-кън!Моля те,остани с мен!А ако наистина трябва да отидеш,тогава вземи и мен със себе си.Ще се опитам да ти помогна по какъвто начин мога!Моля те,Сасуке.Аз...аз ще направя всичко за теб!!!

Той влезе в кухнята и идеата се оформи в главата му от самосебе си. "Сакура"-каза той.Тя се обърна и му се усмихна сладко.Тя винаги беше усмихната щом той е наоколо.За кого играеше ролята на насърчаващото момиче?За него?

"Сасуке-кън!Не ти ли е студено?-тя възкликна.-"Чакай,ще ти донеса да облечеш нещо." Тя напусна стаята , а той погледна към печката,където беше приготвила вода за чая.Сакура се завърна бързо с тениска в ръката.Той не възрази докато тя му нахлузваше тениската през раменете с грижлива усмивка.

"Сакура..." - захвана той,но тя беше обърнала гръб и приготвяше две чаши пред печката.-"Сакура,помниш ли какво ми каза веднъж?"

Изненадана,тя обърна главата си.

"Какво имаш предвид,Сасуке?Кога какво съм ти казала?"

"Когато напуснах селото,за да тръгна с нинджите от селото на Звука"-обясни той търпеливо.Беше започнало да го дразни това,че тя се беше концентрирала повече в чашите с чай,от колкото в това,което казваше той.-"Тогава ти ми каза ,че би направила всичко за мен."

Тя спря и каза без да се обръща. "Това беше истината."

"Още ли го мислиш?" - попита той сериозно.Тя избра чаша и той изгуби търпението си.Внимателно той я хвана за раменете и я обърна така , че да е лице в лице с него.Ризата му се изплъзна от раменете.Тя го погледна в очудване.

"Имам молба,Сакура."

"Каква е?" Очите и бяха станали широки.Тя видя в погледа му колко сериозен е в намерението си.

Той погледна право в очите и и заговори твърдо:

"Омъжи се за мен,Сакура."

Чашата падна на пода с трясък и се счупи на парчета.
_________________
малко е дълъг ,ама това е положението ${~^Sasusaku^~} - Page 4 58594$

Пет Мар 12, 2010 3:19 pm

Това е един от най-великите фикове
през цялото време се чуствах: ${~^Sasusaku^~} - Page 4 856421$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 856421$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 73713$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 73713$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 73713$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 704328$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 704328$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 704328$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 73713$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 73713$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 73713$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 73713$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 73713$

Съб Мар 13, 2010 7:14 pm

много е якууу ${~^Sasusaku^~} - Page 4 811726$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 811726$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 811726$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 811726$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 811726$

Сря Апр 28, 2010 11:10 pm

най якия фик на света ${~^Sasusaku^~} - Page 4 386611$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 386611$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 386611$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 386611$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 386611$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 386611$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 386611$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 386611$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 386611$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 386611$ ${~^Sasusaku^~} - Page 4 386611$

Пет Юли 16, 2010 5:20 pm

уникален е просто нямам думи ${~^Sasusaku^~} - Page 4 811726$ който го е измислил е гении hehe

{~^Sasusaku^~}

{~^Sasusaku^~}

Re: {~^Sasusaku^~}

Re: {~^Sasusaku^~}

Re: {~^Sasusaku^~}

Re: {~^Sasusaku^~}

Re: {~^Sasusaku^~}