All I Need It Is You [Sasusaku]

Много се извинявам ако има грешки,просто от снощи я пища и още не съм лягала...Приятно четене дано да ви хареса


All I Need Is You....

Биббб Биббб Биббб....-аларма огласяваше цялата стая,нежна ръка се из подаде от завивките и удари часовника с цел да спре дразнещия звук.Часовникът затихна и не след дълго нежна фигура се надигна от леглото,косата бе разрошена,но някак си това придаваше повече стил на момичето,което изпъваше нагоре ръцете си и се прозяваше,почеса се по главата и след това отиде в банята където си взе хубав душ.Пред огледалото тя огледа от главата си до петите си тялото,след това се погледна отново към лицето и се усмихна лъчезарно,придърпа дрехите който бе оставила на леглото и започна да се облича,не след дълго бе готова затова реши,че е време да слезе на долния етаж и да закуси.Влизайки в кухнята тя погледна и краичето на окото си календара и се усмихна и тихо промълви.
-Утре е Коледа ^_^ -След което се отправи към хладилника.Извади си мляко от него после взе една чаша сложи в нея малко разтворимо кафе добави топла вода и накрая прибави и малко мляко. Остави кафето на масата и отиде до шкафовете и извади кутия с пълно зърнеста храна.Сипа от нея в една купа добави малко мляко и седна на масата да закуси.На излизане погледна към елхата,която стоеше в ъгъла на хола,която придаваше уют на дома й ,затвори врата и се отправи към магазините.По улиците отрупани със сняг тичаха деца и се замеряха,други правиха снежни човеци,а трети се пързаляха,но всички бяха еднакво щастливи.Млади влюбени двойки пазаруваха за вечерта,а други се наслаждаваха на белия пейзаж.Отиде в магазина за техники и вида фотоапарата,който от толкова време желаеше и го купи.Реши,че ще запечата тези усмивки,който не се виждат всеки ден от хората.Пожела на продавачката весело изкарване на празниците и я помоли да я снима за да запечата момента завинаги.Продавачката не възрази и подари на момичето най-красивата си усмивка. Излизайки отново на улицата тя започна да запечатва всяка една усмивка,която виждаше и всеки един пейзаж,всяка една висулка по покривите на къщите бяха еднакви за повечето хора,но за нея всяка една от тях имаше собствена красота.Снимка,след снимка тя снимаше и запечатваше тези моменти както през последните 3 години и всяка година и се струваше все по-красива.Макар и да нямаше семейство с което да прекара семейните празници тя не бе тъжна,защото знаеше,че те я гледат отгоре,много хора на нейно място биха намразили тези дни ако бяха изгубили родителите си на коледа,но не и тя...Тя бе щастлива,че може да види щастието на хората изписано на лицата им и да покаже,че дори и да е сама може да бъде щастлива,да липсваха и родителите й,но на света няма чудо което да ги върне и да прекарат Коледа заедно.Почти бе стигнала до своето студио за последния работен ден,където винаги имаше хора,който искаха да запечатат този красив момент от сезона. Отвори вратата и светна лампите обърна тъбелаката на която пишеше"ЗАТВОРЕНО" на "ОТВОРЕНО". Свали якето си и го закачи на закачалката,остави чантата на диванчето, и извади от нея лаптопа си, постави го на масата и го свърза с принтера за снимки.Свърза фотоапарата към лаптопа и започна да сваля снимките.След като беше принтирала всички снимки постави няколко на витрината,а другите по стените в красиви рамки,не след дълго вратата се отвори,коледното звънче огласи помещението и момичето се усмихна лъчезарно.Младо момче със снежнобяла кожа и черна коса се насочи към нея,но нямаше ни най-малко лъчезарност в него,бе лишен от всякаква емоция всякаква радост.Черните му очи я гледаха със студенина все едно снежна буря помиташе всичко по пътя си.Момичето не се стресна от този поглед,но и бе чудно защо е толкова студен,нима мрази тези празници. Момчето се прокашля преди да заговори:
-Казаха ми,че Наруто Узумаки работи тук.-Момичето му се усмихна ведро и заговори.
-Да.Да след малко трябва да дойде освен ако не се успал както обикновено.-засмя се тя накрая посочи на момчето диванчето до масата и го подкани да седне и да изчака.Той от своя страна се запъти и се настани удобно на диванчето,Момичето занесе топло кафе на чернокосия и се върна на мястото си. Тишина се разсея из цялата стая,тя си вършеше работата и от време на време хвърляше по един поглед на момчето и на часовника на стената.Той бе взел един от албумите със новите снимки и ги разглеждаше.Телефона й иззвъня и видя,че е нейния приятел тя се усмихна и си каза на ум:" Отново се е успал!" вдигна и се чу весел глас от другата страна на телефона.
-Аам..Такова Сакура извинявай успах се идвам!-засмя се момичето на своя приятел беше предсказуем.
-Няма проблем простено ти е понеже е Бъдни вечер.-отговори момичето,тъкмо щеше да му каже за човека който е тук и го търси,когато бе прекъсната от приятеля си.
-А да случайно да е дошъл един човек да ме търси.-Момичето отново се засмя и отговори.
-Да тука е спокойно.-Момчето се обърна след като чу последните думи,но пак се върна към албума който разглеждаше.Момичето затвори телефона и понечи да каже на момчето,но бе скастрена още преди да си отвори устата.-Разбрах,че идва не е нужно да ме известяваш.-Дори не я погледна когато го казваше все така гледаше албума и прелистваше страниците.Това я подразни малко,но реши да не го прави на проблем,но на ум му подметна няколко думи.
"Тц...това,че ти си станал нагоре с гъза не значи да си го изливаш на другите хора"-Усмихна му се тя и се обърна отново към своя лаптоп.Вратата се отвори широко и се чу как някой направо влетява във студиото с думите"ИЗВИНЯВАЙ САКУРА-ЧАН!!!".Момичето се изуми колко по-бърз можел да бъде когато се успи и знае,че го чака някой.Не след дълго тя го огледа и забеляза,че явно наистина се бе успал доспа повече от преди щом русите му коси бяха по-разрошени и от нормалното,че блузата му е на опаки и колана не бе закопчан както и две копчета.Сините му очи бяха подути,а под тях имаше доста тъмни кръгове.Тя се засмя и му посочи човека който го чакаше.Намекна му също и за състоянието на блузата му и на панталоните,от това русокоското се изчерви и се оправи бързо и отиде при чернокоското.Тя му занесе силно кафе и се усмихна лъчезарно след което реши,че не е нужно да им пречи и да ги остави сами.
-Саске колко неочаквано е да те вида след толкова години?!Колко години минаха 2-3?
-4 идиот такъв!-постави ръка на челото си чернокосият и погледна приятеля си.
-Оо...Вярно бе!!Та сподели какво те води насам след толкова години и то по това време на годината.Да не си решил да празнуваш вече.-засмя се русокосият шумно.
-Не... Имам работа затова реших да се отбия и да видя как я караш,но като гледам добре се справяш.-посочи албума той.
-Ооо...не не това не съм снимал аз,но като гледам са и нови явно са от днес.-Русокоското се завъртя и погледна приятелката му.-Това тя го е снимала момичето с розова коса и ярко зелени очи.-Засмя се отново той.Чернокоското чак сега забеляза косата на момичето,но очите ги бе забелязал още в началото.-Абе тя боядисва ли се?!-прошепна Саске на приятеля,но още преди русокоското да отговори,неговия приятел получи отговор.
-Не просто това ми е цвета на косата.-След това тя отново се обърна към лаптопа си затвори го,взе фотоапарата преметна го през врата и облече якето си пожела приятно бъбрене на русокоското и излезе от фотото.
-Е ако ти не снимаш тогава с какво се занимаваш тук?!-повдигна вежда чернокосия и изгледа изпитателно своя приятел,който се бе ухилил насреща му.
-Снимам но само когато хората идват тук,аз не съм като нея да снимам всички и всичко.Нямам толкова нерви.-засмя се той.
-Добре?! И все пак тя се боядисва нали???
-Не просто косата й си е такава хаха...,но явно не вярваш!
Доста говориха за миналото и за настоящето.
Момичето с розова коса стигаща до кръста й и със зелени очи казано просто Сакура бе излязла нарочно.Едно,че да говорят на спокойствие и друго,че чернокоското я бе подразнил на няколко пъти.Вървеше и гледаше щастливите лица на хората,това малко я успокой.Отправи се към любимото и кафене и седна до прозореца за да може да гледа усмихнатите деца,който играеха в парка до кафенето,в което бе тя.Сервитьорката бе нейна приятелка,но бе интересно,че бе най-срамежливото момиче което някой може да познава на този свят,а бе сервитьорка.Тя се приближи и попита розовокоската.
-Е С-Сакура-чан обичайното ли да бъда или не?-Момичето се обърна и погледна своята приятелка.Момиче с тъмна коса стигаща до дупето й и светло лилави очи рядко срещани,но това бе запазена марка но Хюга клана. Въпреки,че клана и бе от златно потекло,тя обичаше да работи в това заведение и да кара хората да си тръгват усмихнати.-Ехо С-Сакура-чан? Земята вика Сакура?-Зеленооката се бе отнесла в мисли,но веднага се върна на земята след като,чу приятелката й да я вика.
-Обичайното Хината ! - Засмя се Хината на своята приятелка и отиде да и донесе поръчката.
Не след дълго се върна и постави пред зеленооката чаша с горещ шоколад и седна срещу нея.
-Знаеш ли ще напълнеш ако пиеш всеки ден този шоколад.
-Знам,но не ми пука.-Отвърна и тя.
-Е какво стана този път,че пак си излязла от студиото за да "Снимаш"-попита я момичето срещу нея.
-Какво трябва да е станало знаеш,че това ми е работата за да имаме клиенти аз правя тези снимки,а по това време на годината имаме много.-Опита се да скрие Сакура от приятелката си,но без успех.
-Сутринта те видях недей да лъжеш момиче.-Зеленооката се изчерви,беше спипана на местопрестъплението и нямаше как.
-Пак ли Н-Наруто-кун те е ядосал с нещо или се е успал?-Личеше си,че Хината е влюбена в него,но така и не си бе признала.
-Не този път не .... Някакъв негов приятел от детството ми се на тресе тази сутрин в студиото.Направо не знам какво да ти кажа виждала съм много хора,който не обичат този сезон от годината,но поне по празниците не са мрачни...-Тъмнокоската се засмя на своята приятелка,което пък обърка доста момичето.
-Да не би този така мрачен човек да се казва Саске Учиха?!
-От къде да му знам каква му е фамилията,но да до колкото чух името му е Саске.
-Мхм...Да това е най-добрия приятел на Наруто от малки са заедно,но преди 4 години замина.Разбира се ти познаваш Наруто от 3 години и няма как да знаеш това,а аз го познавам от отдавна...
-Така е но поне можеше да е по-мил след като не ме познава.
-Той си е такъв от малак.-отново се засмя момичето.
-Леле,че бучка лед е този?! -След това изречение на Сакура и двете избухнаха в смях.
Момичетата поговориха още малко и след това Сакура се запъти отново към студиото където беше бучката лед и нейния приятел Наруто.
По улиците нямаше вече много хора и тя нямаше много за снимане.По път за студиото тя се отби до едно магазинче и взе нещо за хапване.Имаше клиенти и то повече от обичайното.Саске се бе смирил и помагаше на приятеля си,който се чудеше кое по-напред да направи.Вратата се отвори и се чу отново Коледното звънче,което направо побъркваше чернокоското,а Наруто направо се паникьоса.
-Ще откъртя проклетото звънче ако още един път извъни!!!-крещеше чернокоското.
-Какво ти е направило звънчето,че ще ми го "откъртваш"?!-Наруто се втурна към приятелката си с крокудлски сълзи.
-Наруто какво става ще наводниш студиото....?
-Не виждаш ли ... Излезна и остави идиота да се оправя...- Отвърна злобно чернокосия насреща й тя от своя страна стисна зъби и се усмихна до колкото можеше като се опита да се измъкне от захвата на приятеля си.
-Спокойно Наруто сега ще оправя всичко...-Засмя се момичето след като се отскубна от мечата прегръдка се насочи към хората,който чакаха.След час всички хора се разотиваха и момчетата се бяха проснали на дивана безпомощни и изтощени.Момичето се разкарваше насам-натам и вадеше най-различни снимки и ги подреждаше в пликове с имена и номер на тях.Накрая взе албума,който Саске бе разглеждал по-рано.Той проследи всяко нейно движение след това затвори очи отново.
Розовката върна албума на масата след като бе приключила и реши да сложи нещата,който бе купила за ядене тъкмо изваждаше храната когато чу хладния глас зад себе си.
-Черешка нали? -Момичето се стресна и се обърна толкова бързо,че се спъна в собствените си крака и залитна напред,но не успя да целуне пода,защото се спря в гърдите му.Бързо се отскубна и погледна към него.
-Д-да защо какво има?!?-попита засрамено тя.
-Онзи идиот ми каза,че така ти викат понякога...Както и да е снимките от онзи албум ...-тя го прекъсна още преди да е разбрала какво иска да каже.
-ДА да днеска си взех нов фотоапарат и не са кой знае добри... затова реших,че по-добре тези който не стават за витрината или за стените да са в албума.-засмя се момичето и се изплези глуповато.
-Не са ли те учи ли да не прекъсваш хората,когато говорят.-погледна я изпитателно той,като повдигна вежда.
-А теб не са ли те учили да не се заяждаш с хората когато си станал с гъза нагоре.-Тя си бе променила погледа от онзи топъл и пълен с щастие в заплашителен и раздразнен.Наруто добре познаваше този поглед и знаеше,че ако приятеля му я подразни още малко ще си тръгне със разбит нос и отпечатък от 35номер обувка в лицето му.
-Черешке какво си взела чух да шумят торбички по-рано.-Побърза да предотврати това което бе напът да се случи и успя момичето отново бе мила и щастливо грейна лицето й.
-А... Да взех ти Рамен ако искаш сигурна съм,че не си и закусвал както и обядвал.-Наруто скочи и започна да я прегръща и целува по бузите.Тя се засмя подаде на русия си приятел Рамена,но точно преди да отмине Саске тя отново го погледна злобно.Той усети как настръхва леко,от това устните му се извиха в лека усмивка
"Все пак и в теб има нещо тъмно кх...Значи черешка."-Очите му я следяха и обхождаха минаваха от лицето по врата към стегнатия бюст,а от там към бедрата й.Наистина бе внушително момиче и му се искаше да я види и без дрехи.Тя седна срещу приятеля си,който лакомо нагъваше рамена и говореше с пълна уста.Саске забеляза,че тя бе сложила и за него и разбра намека й затова реши да не оспорва,а покорно се настини до "прасето",което буквално можеше да си завре главата в кутийката.
По-късно тя изпрати своя рус приятел и "бучката лед" и остана да оправи някой неща преди да се прибере у тях си.Вечерта бе хладна,а улиците празни,но навсякъде от всяка къща се чуваха смях на малки деца,а още повече,че ако надникнеш през някое прозорче може и да почувстваш и топлината,която се носеше от там.Когато стигна до къщата си видя,че някой се е нанесъл в съседната до тях.Реши,че е късно за да притеснява семейството,а и не е хубаво точно днес все пак е Бъдни вечер затова отключи вратата и влезе вътре свали якето и го закачи,постави ключовете в един стъклен пепелник,който стоеше на шкафа за обувки.Тя не пушеше,но пък държеше пепелника за украса и там си слагаше винаги ключовете.Тъкмо се отправяше към кухнята когато се звъна на вратата.Момичето въздиша тежко и се обърна.Погледна през шпионката и видя Хината да и се усмихва до уши като показваше зъбки. Тя отново въздиша,приятелката й на моменти приличаше на самия Наруто когато се усмихваше по-този начин.Тя отвори вратата и още преди да е попитала бе прекъсната.
-Нали не си забравила...? - Но тя бе забравила.
-Ами -Сакура се изчерви.Хината въздиша тежко и не дочака покана за да влезе,а направо се на тресе.
Черешката вида куфара и след това си спомни веднага,че днес бяха говорили за това,че Хината ще дойде да живее при нея.
-Извинявай ... Вярно,че говорих ме днес за това просто съм изключила тотално... с една дума автопилот....-Приятелката й се засмя и я прегърна с думите.
-Знам,често ти се случва.-Тя и помогна да се настани в стаята за гости или по-скоро вече нейната стая и за разопакова багажа.След като свършиха решиха да си направят пуканки и да стоят до късно и да гледат всякакви ужаси и комедия.За розовокоската и тъмнокоската не бе проблем понеже и двете утре не са на работа...Нормално все пак утре е Коледа.
-Хей ам аз мисля да си взема душ преди да гледам филма ако не е проблем моля те доправи останалите пуканки.-Момичето само и кимна и се запъти към кухнята,а от своя страна Сакура се отправи към банята.Свали дрехите си и се загледа в тялото си. По-рано в студиото когато се бе блъснала в "бучката лед" и след това отправила към масата бе изпитала погледа му върху цялото си тяло.Беше се почувствала омърсена.
-Що за кретен!-Но самата тя бе огледала тялото му,а още повече,че установи,че тялото му е доста стегнато когато се спря в тялото,а не падна.Пусна водата,която обля веднага голото и тяло и от това то настръхна като накара зърната и също да настръхнат.Молеше се,че след като си вземе тозе душ ще премахне онзи поглед от тялото си и така и стана.
След като се бе изкъпала тя подуши тялото си добре и сложи едни бикинки с черешови цветчета по тях.Не се притесняваше да се разхожда гола,но беше забравила за новите си съседи.Бе застанала на прозореца и подсушаваше усърдно косата си.В стаята се светна и тя бързо си припомни за съседите и се скри веднага.Сложи късо потниче,което много добре подчертаваше гърдите й и къси пънталонки. Слезе по стъпалата и видя Хината вече с пижама и чакаща на дивана пред телевизора с две купи пуканки и цяло шише кола.Момичето се усмихна и се запъти към нея.Взе едно одеало,което бе толкова нежно и меко,че човек би заспал на секундата в него.Настани се удобно и зави нея и тъмнокоската.Сутринта бе доста болезнено схваната в косите и на двете имаше пуканки,а самите те бяха доста сецнати,но смехът им звънтеше из стайте,когато се спогледаха и видяха колко са зле.След като бяха се замервали цяла нощ с пуканки или пък когато се стряскаха при някой страшен момент се заливаха с кола,накрая са заспали в седнала поза,от което пък се бяха сецнали.Ставането си бе болезнено,чуваше се пукане на стави и кокали,ще кажеш,че пенсионери живеят в тази къща.
-Сакура помогни ми.-избухна в смях Хината когато буквално се гъзеше по-стъпалата.Сакура направи опит,но и тя започна да се дупи насреща редом до Хината.Смехът се спираше да звънти из къщата,че чак отвън хората ги чуваха.По-късно след като бяха успели да се доберат до баните и да се изкъпят и да облекчат сецванията си,слезнаха да закусят макар и по пижами още (разбира се чисти). Хината бе в кухнята и приготвяше закуската,а Сакура чистеше кочината в хола.На вратата се почука,един-два пъти.Тя се запъти и отвори без дори да поглежда кой е.На вратата стояха Нейния рус приятел и "бучката лед".
-Кой е Сакура-чан!-дотича и Хината,която също замръзна когато видя кой е. Тъмнокоската почервеня като домат когато забеляза как Русия направо я изпи с поглед.Чу се ожесточен писък от двете момичета,а след това само дим бе оставал след тях. Момчетата не се направиха труда да ги изчакат отвън и влезнаха.Саске затвори вратата след себе си все едно си е у тях,а т.е. с крак.Наруто пък направо си влезе в хола.Саске го последва.
-Интересно... Значи г-ца Секси тяло живее тук?
-Какво искаш да кажеш с това Саске....???- недоумяваше русия защото още пред очите му бе гледката която Хината му бе оставил
-Нищо. -Отговори му просто чернокосия.
-Какво по дяволите правите тук Наруто?!-чу се гласа на Розовокоската.
-Нищо особено кукло.-Намигна й Саске като бързо огледа отново тялото й.Това я накара да настръхне,но е се вбеси.Хината слезна след нея,но още бе червена като домат,Наруто също се изчерви когато си спомни какви мисли му се въртяха в главата.
-Сакура-чан нима забрави какъв ден е днес?!-Наруто направо изрева насреща й.Тя пък от своя страна се почеша глупаво по главата,но след минутка-две се сети и се усмихна с най-искрената усмивка и се затича към стаята си,Хината също се затича към нейната стая.Наруто и Саске стояха като треснати,какво ги прихващаше тези момичета?
-Какво им става на тези двете? - попита учудено чернокоското.
-Нищо просто са си такива.Добре,че взех и на Хината-чан подаръка. -Одари се той глуповато по главата и се изплези.Не след дълго и двете тичаха по-стъпалата с подаръци в ръцете. Наруто се радваше на пуловера,който Хината му бе подарила.Саске стоеше облегнат на една стена и се взираше в прозореца когато пред лицето му не се показа кутия добре украсена с червена панделка.
-Какво по...- Но бе прекъснат.
-Подарък глупчо..подарък.-Обесни му тя.Той я изгледа изпитателно,но реши да приеме подаръка както казваше тя.Почувства се леко гузен,че той не й бе взел нещо все пак не се и познаваха,а тя му бе купила подарък.Тя се отдръпна и отиде да наблюдава отстрани това което щеше да се случи.Сръчка приятелите си за да видят и те сцената която щеше да си е комедия тя приготви фотоапарата за снимка,която щеше да окачи 100%на витрината в студиото.Саске дори не подозираше какво го очаква когато отвори кутията. Тя се усмихна злобно и си каза на ум:
"Това е за дето си такава БУЧКА ЛЕД." Панделката се разплете и той бе вече готов да отвори,оставаше съвсем малко.
"БУУУМ" Беше звука след това Физиономия която бе запечатана “Завинаги”.
Смях огласи цялата къща това беше.Край! Момичетата се превиваха от смях,а Наруто на няколко пъти да се задави от собствения си смях и да пукне.Единствено на чернокоското никак това не му се понрави дори се раздразни.Коя бе тя,че ще му се подиграва по този начин.Хвърли "подаръка" и със скоростта на куршум се бе озовал пред Сакура.Когато тя го видя се сепна понечи да избяга,но бе късно той блъсна тялото й в стената и я приклещи.Обърна се извика на Наруто.
-Излезте !!!-Наруто се опита да го успокой,но бе прекъснат.
-ВЕДНАГА!!!-Нямаше избор хвана Хината и излезе от къщата.Той отново се върна към момичето,което едвам си поемаше въздух,той грабна фотоапарата и го разби в земята.
-Н-н-е!-опита се,но бе късно той наклони глава до ухото.

2 глава
Чернокосия бе притиснал нежната фигура на момичето със своето тяло и усещаше нейните извивки върху своето.Стискайки зъби изсъска в ухото на Сакура.
-За коя се мислиш,че да ми въртиш тези номера и да ме снимаш.Ако поискам ще те убия,недей си копай гроба сама... Този път ще ти се размине защото не ме познаваш.-Той отпусна захвата си и тя падна на земята като се бореше за въздух,кашляйки.Чернокоското излезе с гръм и трясък от къщата,което успокой момичето.Хината нахлу и започна да помага на приятелката си да се изправи.Момичето не можа повече да сдържи сълзите и те се търкулнаха от очите й.Приятелката й реши да я сложи да поспи,а след това да почисти бъркотията която бе останала.
-Какво по дяволите ти става бе ЧОВЕК !!!ЗА МАЛКО ДА Я УБИЕШ !!!- Крещеше русокоското си срещу приятеля си.Саске се обърна с гръб към него и каза само.
-И какво от това?-след което тръгна по пътя.Наруто онемя не знаеше какво да каже или как да се извини за държанието на приятеля си.Той влезе в къщата и завари Хината да слиза по-стълбите
-Е как е тя ?! - попита притеснено той.
-Д-добре е сега спи! Би ли п-п-поседял с м-мен?-попита момите,русия се усмихна колкото можеше и се отправи към хола където беше се развило цялото действие.Изведнъж усети под краката си нещо да препуква и когато видя се ядоса още повече.Това бе нейния нов фотоапарат за който тя така мечтаеше и от доста време спестяваше пари...Видя една малка мемори карта и я вдигна.Бе сигурен,че на нея има много снимки и тя би искала да ги качи в лаптопа си.
Сакура чуваше още думите му да кънтят в главата й,ръката й бе около шията й където по-рано той бе стиснал.Усети болка да пронизва гърлото й и стисна очи.Страшна Коледа само бе сигурна,че той щеше да я убие ако бе решил.Сълзи се спуснаха по-лицето й писък се навдигна в гърдите й бе готова да изкрещи с цяло гърло,но болката не й позволи да го направи.
Той блъскаше по стените и хвърляше каквото намери и крещеше колкото сила има.
-ЗА КОЯ СЕ МИСЛИ ТЯ,ЧЕ ДА МЕ УНИЖАВА ТАКА!!!КУЧКА!!!-Псувните не намаляваха,бе бесен и това бе повече от ясно.Докато блъскаше из къщата една идея му се промъкна и той се спря.Усмивка се разсея по-лицето му щеше да си й го върне нямаше да я остави само със страха да живее….
След Коледа момичето не отиде на работа както трябваше преди Новата Година.Русокосият й приятел се притесняваше,но знаеше,че сега се нуждае от почивка и оздравяване.Често й звънеше за да чуе добре ли е,но без успех…Тя не вдигаше телефона си.Коледното звънче иззвъня и Наруто погледна към вратата.Там стоеше неговия приятел,от което той се подразни да го види.
-За какво си дошъл?!-попита той през зъби.
-Сакура тука ли е ?-Русокоското се подразни повече и извъртя глава от него.
-Не е тук отиде да снима …- излъга за да отпрати чернокоското.Той разбра намека му и понечи да излезе,когато чу гласа на приятеля си.
-Саске не я наранявай повече…Преди 3 години тя загуби цялото си семейство сега е сама,Хината и аз сме й единствените близки.Когато ти замина аз бях съкрушен.Година по-късно се запознах с нея.Бях в парка до едно кафене.Седях и гледах в нищото тя дойде и ме снима.Учудих се какво става и когато погледнах топла усмивка ме посрещна.С думите “Извини ме просто ме плени тъгата ти” не знаех какво да кажа как бе разбрала това,че съм тъжен. Когато отново погледнах към нея тя е нямаше.Накрая се оказа приятелка на Хината така започна и нашето приятелство.Няколко месеца по-късно загуби родителите си в катастрофа беше ужасно тя бе съсипана.Сега поне се оправи…Тя ме научи да снимам както казва тя “ запечатвам момента завинаги”. Достатъчно страда,че и още…-бе прекъснат от чернокоското.
-Не ми се слушат драми Наруто! Наистина ли е излязла да снима или не се е появявала.-погледна го момчето изпитателно.Русия извъртя поглед от приятеля си.
-Така си и мислих!-излезна през вратата оставяйки след себе си коледния звънец да огласява стаята.Розовокоската беше станала отдавна от леглото,в стаята се чуваше шумът от течаща вода.Водата докосваше тяло й и изгаряше отпечатъците от ръката му.Тя докосна с ръка мястото и сълзи се търкулнаха по лицето й сливайки се с водата.
Влезна в стаята и се погледна в огледалото както винаги бе правила,но този път я нямаше усмивката красяща лицето й и погледа и бе изгубил своя блясък.Облече дрехите си и подсуши добре косата си. Слезна по стъпалата и отиде до входната врата.Облече якето си загърна шията си с шал и отвори вратата.Дори не погледна елхата,която придаваше уют в дома й просто затвори вратата след себе си.
Много добре си спомняше къде е къщата й чернокосия затова бе отишъл там.Наблюдаваше я отвън,не знаеше от колко време виси,но не му и пукаше мислеше само как да си отмъсти за онзи случай,как да я накара да си плати за унижението.Изведнъж врата се отвори и през нея излезе,едно момиче чиято усмивка бе изчезнала и се бе загнездила студенина.Тя тръгна надолу по-улицата с ръце в джобовете.Реши да я проследи,запали двигателя на колата и потегли.Тя минаваше през всяка улица,но не снимаше нямаше нито желание нито фотоапарат за да запечата моментите когато децата бяха щастливи с новите си подаръци.Реши,че не бе нужно да ходи в кафенето където бе нейната приятелка,затова седна в друго.Саске седеше пред кафенето и я гледаше през прозореца погледна на седалката до него и видя кутията.
Бе решен да я накара да се влюби в него,а след това да я унижи тотално.Взе кутията и излезе от колата,насочи се към кафето.Сакура седеше и се взираше през прозореца безцелно и разбъркваше напитката си плавно.Мислите й бяха заети със спомени от миналото,от онова минало когато родителите й бяха живи и тези празници бяха най-красиви за нея.Вратата на заведението се отвори и през нея влезе мъж с бяла кожа черна коса и с добре сложено тяло.Всяко момиче или жена се обърна към него и го огледа от глава до пети.Той бавно се насочи към масата където седеше тя.Зеленооката чу стъпки да се приближават до нея,но не обърна внимание на натрапника.Той постави кутията и седна срещу нея и заговори с тих,но тежък глас.
-Е нима г-ца Сърдитка е решила да излезе от вкъщи?-момичето завъртя поглед към човека нарушил спокойствието й.Реши да не му отговаря и просто да го игнорира.
Сервитьорката дойде да вземе поръчката от чернокосия.
-Добро утро ^_^- Усмихна се ведро тя.- Какво ще желаете?.
-Дълго кафе без захар.-Тя само кимна и се отдалечи. Черешка го изгледа и подметна няколко думи на ум. “Тц… Горчив като самото си кафе.Някой да му налее захар!” от тези думи лека усмивка пробяга по-лицето й,която бе забелязана от него,но реши да не го прави на проблем,но му и бе чудно защо се усмихна.Сервитьорката постави кафето и отново се отдалечи.
-Е защо си тук и как разбра,че съм тук?!?-Думите й го извадиха от мислите и той я погледна.Прибута кутията към нея и заговори.
-Дойдох да се извиня за поведението си онзи ден.-отговори спокойно той.Момичето го изгледа изпитателно,след това кутията.
-Какво е това?!-попита тя.
-Подарък глупчо…подарък.-измитира я той.
-Не мерси!- момичето се изправи като остави пари и излезе от заведението.Той също остави пари и я последва.Хората ги следяха с поглед и се чудиха какво става.Както си вървеше по-улицата мъжка и силна ръка я хвана за лакътя и я дръпна силно обръщайки я към човека.
-Ела с мен!-задърпа момичето,но тя не му остана длъжна и започна да се дърпа от захвата му.
-Пусни ме за кой се мислиш,че да ме дърпаш!-викаше му тя.По-дразни се от тона й и стисна по-силно лакътя й.
-Боли !!! Идиот такъв…боли ме!!!-Той я завлече до колата и буквално я натъпка в нея.Седна до нея на шофьорското място и запали двигателя.
-Отвори кутията аз не съм като теб ясно!-този път тя усети тона,с който той го каза и си спомни как с този тон бе казал онези думи докато ръката му стискаше шията й.Тялото й потрепери затова реши да го послуша покорно.С крайчето на окото си той следеше всяко нейно движение.Бегла усмивка пробяга по лицето му.Всичко вървеше по-план.Очите и се разшириха,когато видя същия фотоапарат,точно като онзи който той бе разбил,същия за който тя от отдавна събираше пари.
-Е същия ли е?-попита той без да я поглежда,но знаеше,че тя го гледаше.
-….-не получи отговор затова реши да попита отново.
-Същия ли е или не?- тя само кимна и отмести погледа си.Доста дълго цареше тишина в колата,но бе разцепена от въпроса,който розовокоската зададе.
-Защо ми подаряваш това?!?-Той се изненада от въпроса й.
-Явно не знаеш поговорката “Който чупи, той купи”! – тя го изгледа отново,но не отговори.Той я закара у тях.Тя отвори врата,но бе отново хваната за лакътя и дръпната.
-Чакай!!! След като дори не можах да си изпия кафето поне може да ме поканиш и да поговорим за случилото се онзи ден. – отвърна той.
-Не смятам,че желая присъствието ти около мен или в къщата ми! – след това излезе от колата затръшвайки я с всичка сила,оставайки фотоапарата в колата и насочвайки се към къщата.Той проследи движението й и се усмихна лукаво.
“Явно е по-костелив орех от колкото мислех” –запали двигателя и потегли зави в пресечката и паркира до съседната къща.Преди да слезе забеляза кутията и фотоапарата,беше ги оставила,чак сега бе забелязал и се прокле на ум,че не бе видял по-рано.Взе го и се отправи към задната врата на къщата.Всъщност съседа,който се бе преместил до тях бе той.И онази вечер когато тя седеше на прозореца гола до кръста той също бе там и я изпиваше с поглед,но не бе светвал лампата за да не го забележи.Качи се нагорния етаж и влезе в стаята си хвърли на леглото фотоапарата и се съблече влезе в банята да си вземе душ и да помисли как да я накара да му се върже.
Сакура затръшна вратата на стаята си бясна ,бе готова да започне ожесточена война с леглото и калъфките.Бе бясна кой е той,какво право имаше,че да си мисли,че може първо да троши нещо,а после да й купува ново и да нахалства да влезе.Това,което и бе причинил още красеше шията й.Вечерта приятелката й се бе прибра скапана от бачкане.Отиде и си взе душ след,което слезе долу при Сакура,която пък седеше и гледаше телевизия.
-Е как си? – попита я Хината настанявайки се удобно до нея.
-Бива. – отвърна и простовато тя.
-Какво прави днес?
-Нищо особено. – излъга розовокосата.
-А да срещнах Наруто по път за вкъщи и той ми даде това. –подаде Хината на приятелката си една мемори карта.Сакура я изгледа и се учуди.
-Каза,че е от фотоапарата. –моментално я грабна и се затича по стъпалата,тъмнокоската я гледаше учудено.Секунда по-късно Сакура слезе с лаптопа и седна пак постави мемори картата в устройството и го отвори. А след още няколко минути избухнаха и двете в смях когато видяха снимката.Тогава зеленооката се усмихна подло.Беше и хрумнала такава идея,че щеше да му дойде като гръм от ясно небе.На другия ден отиде много рано в студиото и разпечата снимката с надпис
“Ако видите този човек ПАЗЕТЕ СЕ !!!” Излезе от студиото и налепи навсякъде листовете.След това се върна в студиото и се зае с работата,след като отсъстваше вчера имаше много работа и се зае с нея. Той вървеше по улицата и се чувстваше отвратително имаше чувството,че всички го гледат,то така си и беше.
Всички го гледаха и го обсъждаха,това подразни много чернокоското и бе готов да се развика,когато една хартия не му се лепна на лицето.Той я свали ядосано и погледна към нея…На нея бе неговата снимка от Коледа където му бе гръмнала “подаръка” в лицето.Това преля чашата той се втурна към студиото с всичка сила.Розовката се подсмихваше при мисълта,че онази бучка лед сигурно му излиза пушек през ушите като види какво му е скалъпила.Той тичаше като обезумял…абе направо си бе обезумял,пушек излизаше от ушите му,а самия той направо бе станал червен като домат в лицето и не от срам.О не определено не бе от срам това,а от яд.
Звънчето бе заглушено от неговия вик.
-САКУРААААААААААААА!!!- Влезна с гръм и трясък в студиото.Момичето подскочи,а след като видя цветът на лицето му се заласна от смях.Не можеше да повярва,че той може да стане и червен в лицето.От снежнобяла кожа да стане до виненочервена.Ясно бе няма да е по милия начин щеше буквално да я принуди да се влюби в него.Приближи се до момичето,което се превиваше от смях,тя се сепна когато видя колко близко е до нея,понечи да се отдръпне,но бе късно ръката му я хвана през кръста и я придърпа по-близо до себе си за да осети отново онези извивки на тялото й, но най-вече на гърдите й. Имаше чувството,че лицето и почервенява,той забеляза това и се приближи още.Щеше да бъде негова макар и насила.Наведе се и впи устни силно в нейните.Очите й се разшириха в учудване.Какво ставаше?Какво правеше той?Опита да се отблъсне,но бе без успех,той стисна повече захвата си около нея,принуждавайки я да отвори леко устни.Той навлезе със своя език и започна да го вплита в нейния.Забелязвайки,че и тя отвръща на целувките му.Розовката не искаше това,не искаше първата и целувка да е по този начин.Винаги си бе представяла,че ще е влюбена в някой мил и добър човек,който ще я изведе на среща и чак тогава ще я целуне.Сълзи напираха в очите й.Сълзи,който бяха горчиви,като сутрешно кафе без и капка захар.
През вратата влетя русокосия й приятел крещящ.
-САКУРА-ЧАН!!! НАВЪН ИМА РАЗЛЕПЕНИ ТЕЗИ ХАРТИ!!! – Размахващ листа в ръката си.Саске отдели устни от нейните отдръпвайки се от нея.Последствие звук от шамар огласи цялата стаята. Наруто спря да говори и се загледа в тях.Чернокосия държеше бузата си,която преди малко бе зашлевена.Розовката постави ръката си на устните и избяга,оставайки всичко.Вървеше по улиците безцелно,опитвайки да премахне спомените от преди малко.Сърцето й бе напът да изкочи от гърдите,сълзи напираха в очите й и се спускаха.Бе й откраднал първата целувка.
-Саске какво й направи този път? –попита русокоското през зъби.
-Нищо за което да се притесняваш. –отговори му простовато и излезе от студиото.Самодоволна усмивка се бе загнездила на лицето му,той бе спечелил тази битка.Сега оставаше само да чака и да види какво ще стане.Наруто седеше на дивана и гледаше часовника,не го свърташе на едно място.През минута ставаше и сядаше.Не издържа и стана,закрачи нервно из помещението. Бе се опитал да и звънне,но без успех телефона й бе тука.Реши,че няма как освен да звънне на Хината и да я пита дали е при нея.Тъмнокоската тичаше напред-назад и пожелаваше на всички приятно изкарване на оставащия празник, т.е. на Новата година. Вече не бяха останали много хора и тя имаше време да седне при своята приятелка.Този път бе убедена,че бе станало нещо щом дори бе без яке и не си бе взела парите.Телефона и звънна и видя,че е Наруто.Леко се притесни,след което си пое дълбоко въздух и вдигна.
-А-а-ало?
-А Хината-чан случайно Сакура-чан да е при теб излезе отдавна и си е забравила якето,телефона, абе всичко. – попита момчето с надеждата,че ще получи добър отговор.Момичето се засмя и отвърна весело.
-Да тука е спокойно,но какво е станало? –попита тя знаейки,че приятелката й не е от тези дето забравят всичко.Момчето въздъхна тежко.
-Саске. –това бе достатъчно на момичето и всичко й бе ясно като ден. Помоли Наруто да донесе нещата,а той се съгласи бе се видяло,че и днес няма да свършат работа,но преди да дойде щеше поне да оправи останалите клиенти,който бяха дошли.
Хината седна срещу приятелката си и се ухили до уши.
-Е…?!?-попита настоятелно тя.
-Той е говедо!!! – отвърна розовката без дори да й мигне окото.Тъкмо тъмнокоската бе готова да зададе следващия си въпрос,когато Сакура направо си изпя всичко от игла до конец.
-Ц-Ц-ЦЕЛУНАЛ ТЕ Е!!! – Червеното лице на Хината бе по-голяма драма и от нейния разказ.Цялото заведение ги гледаше е поне останалите хора в него.
-Шшшт всички ли трябва да разберат! – запуши й устата черешка.
-Не ми шъткай…Той те е целунал! За какъв се мисли. Е да вярно в училище всички момичета го харесваха и той е спал с много от тях,но все пак това не е училище. – Очите на тъмнокоската горяха,Сакура бе сигурна,че ако не й дадат пожарогасителя Хината ще запали заведението.Скоро и Наруто дойде с всичките вещи,който черешка бе забравила в студиото.Решиха да вечерят в заведението,така и така бяха там,а на черешка не й се готвеше както и на Хината. Поръчаха си специалитетът на заведението и не след дълго Хината им го донесе и седна до Наруто.Момичетата знаеха,че няма да могат да го изядат всичкото,но пък нали и Наруто бе там.След вечеря си говориха,а малко по-късно в заведението бяха само те.Тъмнокоската оправи всичко и приключи за деня.Наруто им предложи да ги изпрати до дома,а те приеха поканата.Бе късно вечерта,а на него му бе и по-път.Докато вървяха тъмнокоската стъпи на хлъзгав участък и се подхлъзна,русокосия я хвана през кръста преотвъртявайки падането на Хината.
-Добре ли се Хината-чан? – попита русокоското червеното лице,което трябваше да бъде Хината.Тя кимна в съгласие и той и помогна да се изправи.До къщата им Хината се бе подхлъзнала още цели три пъти и бе паднала два пъти върху Наруто.Черешка не спираше да им се подиграва,че даже за едното падане на Хината бе виновна тя.На вратата пред къщата побутна приятелката си и влезе вътре.
-Б-благодаря,че ни изпрати до вкъщи.- лицето й отново бе станало червено.
-Няма проблем.- ухили й се насреща той.Хината понечи да влезне,но бе спряна.
-Ам Хината-чан ? – Момичето се обърна поглеждайки изчервилото се момче.
-Би ли дошла с мен на едно купонче? Т.е би ли ми била дама? – Хината се изчерви и кимна в съгласие.Русокоското се усмихна широко и я целуна по бузата. Тъмнокоската се изчерви още повече от преди,но това което изненада Наруто както и Сакура,която шпионираше бе реакцията на Хината,место да припадне както би направила по принцип, тя впи своите устни в неговите.Русокоското отвърна на целувката й още по-страстно.Черешка реши,че й бе достатъчно за деня целувките затова се оттегли,оставяйки двамата да се наситят на страстта си.Влезе в стаята си и се просна на леглото като свинска пържола на скара. Зелените й очи се вглеждаха в тавана,не гледаха нещо конкретно просто го гледаха,един спомен се прокрадна в съзнанието й,за целувката между нея и Саске.Усети сърцето си да бия доста силно,след което една от вените й на челото за пулсира доста бързо.О да тя бе бясна! Саске лежеше и се взираше в тавана,самодоволна усмивка се бе разнесла по лицето му.О да той бе пич.Чу страшни викове и псувни,изправи се от леглото и отиде до прозореца.Сакура беснееше и псуваше,хвърляше възглавници и викаше.Войната скоро нямаше да приключи тя бе във вихъра си.Чернокоското се усмихна на победата си и облиза устните си.На вратата на стаята й се почука.Сакура бе прекъсната битката бе свършила,но не и войната щеше да се върне.
-Влез –извика черешка.На вратата се показа едно червено лице.Хината влезе в стаята и започна да разказва,какво е станало.Е да разбира се нашата черешка се направи на учудена.
Саске следеше всяко нейно движение,как хвърля,крещи и псува.Това му доставяше по-голямо удоволствие дори повече отколкото някоя жена му е доставяла сексуално.Тя бе различна,не бе от онези дето бяха готови да му скочат в леглото.Като за говорих ме за леглото в стаята влезе едно момиче с добре изглеждащо тяло.Дрехите й едва прикриваха гърдите,а да не говорим надолу. Поредната проститутка,поредната му в списъка.За него думите “Сериозна приятелка” са чужди.Не беше от тези дето тичат след на някоя гъза едва ли не защото е “влюбен”. Приближи се до момичето.Хвана я през кръста и впи своите в нейните.Тръшна я на леглото и застана отгоре й.Огледа тялото и дрехите,който скриваха т.е опитваха да скрият гърдите.Усмивката му се разнесе по лицето и дръпна дрешката,като откри гърдите й.Засмучи едната гърда,а другата я масажираше,докато се наместваше удобно между бедрата й.Спусна езика си по корема надолу като се спря удобно между бедрата. Младото момиче не можеше да се сдържа повече и започна да стене по-силно и по-силно.Дали го правеше нарочно,дали знаеше,че тя ще го чуе.
Докато Хината за пореден път разказваше колко тъпо от нейна страна било да се хвърли в обятията на Наруто,нещо накара и двете момичета да спрат разговора си и да се изчервят до припадък.Женски “въздишки” се чуваха от съседната къща.Това си бе доста любопитно усещане и за двете,но знаеха,че първия им път няма или поне се надяваха да не ги слушат съседите им.Сакура се подразни от новите си съседи.Защото не за първи път от както са се нанесли се чува това,а точно от 4 дена я побъркваха дори когато спеше ги чуваше.Разбираше ги,че се обичат,но това бе прекалено.Вената на челото й за пулсира отново и гнева от преди малко се върна доста бързо.
-Какво правиш?!- попита тъмнокоската,но нямаше смисъл.
-ХЕЙ ЖИВОТНИ !!! СТИГА СТЕ СЕ ШИБАЛИ!!! ЛЮБОВ-ЛЮБОВ АМА ВИЕ НЯМАТЕ И ГРАМ СРАМ ВСЯКА НОЩ ВИ СЛУШАМ….- черешка викаше колкото гърло има.Хината бе отворила уста до земята и не можеше да повярва какво правеше розовката.
-ВЗЕМИ И ЗАПУШИ УС....-устата на Сакура бе запушена преди да довърши изречението си от Хината.
-И-И-ИЗ-З-ЗВИНЕТЕ Я ПРОСТО ИМА КОФТИ СЕДМИЦА ЛЕКА ВЕЧЕР.- тъмнокоската затвори прозореца и започна да бута приятелката си по-далеч от прозореца.
Саске определено бе чул всяка една дума.Премести главата си от там,но намести нещо друго.
-Какво ти става черешке,хората просто се …. –лицата им отново почервеняха.
-Как какво тези новите направо ме побъркват всяка вечер,от 4 дена насам! –приятелката й въздъхна тежко и поклати глава.
-Сакура знам,че седмицата ти е тежка,но хората не са ти виновни.
-Знам,но…
-Без но! Утре ще отидеш да им се извиниш!
-МОЛЯ!!! –очите й се разшириха ,че ако можеше щяха да изхвръкнат.Добре ли бе чула?Хината й бе казала,че ще отиде да им се извини за поведението си.Тя определено се бъзикаше,нямаше сила на света,която да я накара да отиде там и да каже “Извинявам се”. Хината и предложи да спят заедно тази вечер в нейната стая,така и тя нямаше да слуша разгонените й съседи.На сутринта алармата на часовника огласяваше стаята.
-Хината …-единствения отговор бе хъркането.
-Хината,махни си краката от лицето ми. – отново се чу хъркане.
-Какъв живот само ? – въздъхна череша и се опита да изключи алармата.
-Сакура спри това чудовище. – помоли сънено приятелката й.
-Бих ако краката ти не бяха върху лицето ми. –Тъмнокоската хвана часовника и го заметна с всичка сила в стената. Очите на черешка се разшириха.Ето защо всяка седмица и се налагало да си купува часовник,тя ги е хвърляла по стените.
Сутринта в леглото на чернокоското се размърда нежна фигура,което пробуди господина и го накара да изръмжи в недоволство.Той стана от леглото и отиде в банята,когато се върна видя,че момичето от вечерта се бе облякло и го чакаше да и плати.Чернокоското отиде до панталоните си и извади доста тлъста пачка с пари и я даде на момичето.Момичето я взе усмихна му се и излезе. Тъкмо слизаха по стъпалата когато на вратата се почука. Саске погледна през шпионката,очите му се разшириха,след което се отдръпна,направи намек на девойката с пръст да го последва в хола.

3глава
Сакура бе станала и се чувстваше по-добре и реши,че наистина дължи извинение на съседите си за снощното държание.Облече си една туника стигаща до коляното й взе чинията със сладки и се отправи до съседите си.Времето бе доста меко за сезона си,но какво пък. Децата бяха на вън и тичаха напред-назад.Радваха се на този тъй топъл ден.Черешка вървеше по алеята.По пътя се чудеше какво да каже за да не я помислят за луда,но и те си бяха виновни все пак.Черешка стоеше пред вратата и се чудеше какво да прави.
“Дали пък да не се върна и да кажа на Хината,че им съм се извинила? И да я излъжа,няма как тя веднага ще разбере,че съм я излъгала.” – момичето въздъхна тежко и почука на вратата.
-Слушай ще ти дам още 100лв ако се представиш,за мой жена,но слушай аз ще се кача горе ти ще я поканиш да пиете кафе и ако попита къде съм аз…Аз ще съм на работа. Името ми ще е Боб ясно…. – момичето му кимна в съгласие той и подаде един халат след като я видя с какво е облечена и хукна по-стъпалата.
Вратата се отвори и пред нея застана Младо русо момиче с коса стигаща до кръста.
-А-а-аз такова идвам да се извиня по повод снощи… -Черешка се бе изчервила и бе забила поглед в земята от срам.Момичето и се усмихна и весело заговори.
-Няма проблем. Всеки има лоша седмица. Ще влезете ли да пиете кафе? – направи път на розовката да мине.
-О… не, не искам да ви се натрапвам,а надали мъжа ви би се зарадвал да ме види?
-Съпруга ми е на работа няма проблем. –отговори и русокоската,като я подкани да влезе.Сакура се усмихна и влезе в къщата,подаде чинията със сладки на момичето. Русокоската я заведе в хола и направи намек да седне,остави сладките и отиде в кухнята.Черешка оглеждаше стаята докато чакаше.
“тц доста е пустичко за такова сладко момиче,но пък нормално наскоро са се нанесли,а и той не й дава много спокойствие нощем.” Мислите и бяха прекъснати от русокоската,която поставяше на масата един поднос с чаши,кафе и захар.
-Е как се казваш? –попита я русокоската.
-А? А Сакура приятно ми е. А вие ?
-Ино,но нека си говорим на “ти”? – попита я Ино.
-Ммм да става. –усмивката се разнесе на лицето й. Сети се,че сладките са вкусни когато са топли затова ги разпечата от безцветното фолио.
-Вземи си ще ги харесаш много.Станах сутринта да ги направя, е ставането си бе трудно….-засмя се розовокоската. Ино взе една макар,че не й се искаше,тя пазеше фигура,но не може и да се откаже така.
-Оо Вкусно !!! –Тя не предполагаше,че ще са толкова вкусни.
-Нали?! ^_^ -Лицето й грейна като лятно слънце.
-О да !!! По-принцип не ям много сладко нали се сещаш ние жените сме едни…- засмяха се и двете момичета.
-Така си е,но и не може да се лишаваме от всичко!
В продължение на два часа момичетата си говориха за какво ли не.Саске започваше да се дразни силно,но нямаше и как да слезе долу.Лежеше на леглото и се чудеше за какво толкова си говорят.Любопитството си го гризеше и гризеше,но той бе силен и щеше да я изчака за да му каже,че тя си е тръгнала.
-О боже виж кое време е станало. – из вайка се черешка когато видя часовника.Новата й приятелка се учуди много.
-Ще тръгвам,че ще закъснея за една важна среща. Хайде пък някой път се отбий през студиото ми,ще ти направя една фото сесия. – Намигна й Сакура и помаха за чао преди да излезе от стаята. Русокоската реши да разтреби преди да извести клиента си,че Розовокоската си е тръгнала.
-Ааа какво правят толкова?! – тъкмо когато бе готов да стане от леглото и да излезе на вратата се почука.
-Влез. – Ино влезна и му кажа,че си е заминала.
-Добре ето ти 100 лв,но за какво толкова си говорих те? – попита той.
-Първо не искам парите ти задръж ги и второ за женски работи. – Момичето си тръгна и остави чернокоското с още въпроси.Сакура се спъваше,падаше,ставаше.Тичаше като обезумяла.Бе се забавила толкова,че нямаше много време да се приготви за срещата си.Хината се опитваше да я следи с поглед и да не се разсмива,но това си бе много трудно.За пръв път от както я познава я виждаше тя да откача толкова,че закъснява. Да нашата черешка бе от момичетата,който цепиха и секундата на две.
-ХИНАТА-ЧАААН помогни ми закъснява!!! – изрева розовокоската на своята приятелка.
-Добре успокой се първо,а после си обуй дънките преди да си обуваш обувките. – Засмя се тъмнокоската.Черешка погледна надолу и видя голите си бедра. Изпищя и се качи по стълбите.След секунда слезна и се обу.
-Пожелай ми успех!
-Успех. –засмя се отново Хината.Сакура излетя през вратата и хукна по улиците да тича със скоростта на самолет.Саске крачеше нервно из хола докато не видя чинията със сладки.
-Това пък какво е? – взе си една и я опита.
-Лол вкусно!!! –отвърна с пълна уста.След като бе изял и последната сладка от чинията реши да я измие и един ден да й я върне. Излезна от къщата и се качи в колата бе решил да посети глупавия си приятел и ако има късмет да види черешката си.Запали двигателя и потегли.Докато си караше видя нещо познато розово да тича и се усмихна,явно късмета бе на негова страна.Спря колата и свали прозореца преди да го е подминала.
-Дали младата девойка желае да я закарам там,за където така се е забързала. –Попита лукаво той.Не й бе до заяждания точно сега затова се съгласи и се качи в колата.
-Карай ме тогава към заведение “Чичо Скруч”. –Той се засмя на името и кимна в съгласи е.За пръв път го видя да се усмихва истински.Това бе нещо,което искаше да запечата независимо дали той иска или не. Чернокоското се усмихваше още и тогава нещо щракна.Той я погледна,а тя само му се оплези.Това го накара отново да се усмихне.
-Е поне се надявам този път да напишеш “100% е добър”. –засмя се отново чернокоското.
-“ Добър ” в какво? –изгледа го въпросително тя.
- Как в какво в леглото разбира се.-намигна й той.Черешка се изчерви и обърна глава към прозореца.Тишина се загнезди между тях,но не за дълго.
-Пристигнах ме скъпа. – Тя се обърна към него и го изгледа въпросително.
-Скъпа ли? Ти да не си одарил главата някъде или си луд просто? –Понечи да каже нещо,но бе срязан.
-Все тая. Благодаря,че ме докара.Чао. –излезе от колата и се запъти към заведението.Тя бе навреме и всичко бе супер.Клиентите й помахаха и тя се запъти натам. Представи се и седна срещу тях.
-Сакура -Сакура … -момчето срещу нея се чудеше от къде му бе познато това име.Другите двама решиха,че не е от голямо значение затова решиха да го оставят да си се чуди сам.
-Както виждате,тези снимки са от преди Коледа.Тук се вижда радостта изписана на лицата на децата. –говореше им черешка,докато момчето,което се чудеше не извика сочейки я с пръст.
-АААА ти си Сакура Харуно нали ?!? – Това я стресна малко,но кимна в съгласие.
-Леле колко си се променила само. – Розовката повдигна вежда и го изгледа доста по-въпросително.
-Не ме ли помниш. Аз съм Киба.- Други те двама също я гледаха и се чудеха.
-Киба? Ти ли си наистина? – Момичето те първа си спомняше.
-Да да аз съм а това са Шикамару и Чоджи. – Черешка ги изгледа и се усмихна широко.Кой да предположи,че след 6 години ще се види с хора от старото си училище.
Те се върнаха на работа си,а след това си говореха доста.
-Хей улааа много си пораснала едвам те познах. – Усмихна се Киба срещу розовката.
-Ха ами да 6 години минаха знаеш,че не мога да остана вечно на 16години.
-Да така е Киба. –Кажа с досада Шикамару.Това накара Сакура да се засмее.
-Все същия си… -След това всички се засмяха,но най-голямата промяна бе Чоджи.Той не бе онова пухкаво момче,на което всички се подиграваха.О не той бе с добре сложено тяло.Мускулесто,но не прекалено,че да го загрози.
-Хей ам Черешке как са вашите…Леле още помня онези сладки. –Този въпрос накара усмивката на момичето да изчезне.
-Сакура-чан? –момичето отново се усмихна макар и леко,но с болка съобщи.
-Киба родителите ми починаха когато бях на 18години. –очите й се насълзиха,но тя не позволи да паднат сълзи.
-Аз извинявай не знаех. Ти се премести преди 6 години и от тогава нямах ме вест и аз … -Шикамару въздъхна тежко,а Чоджи погледна встрани.
-Не си виновен ти. Нормално е да не сте знаели.На всеки може да се случи. –засмя се глупаво тя.
-Но за сладките виж това мога да ти дам,все пак това си е рецепта от бабино време. Е не мога да ти кажа рецептата,но в нас има много ако искате може да отидем и да ви почерпя. –И тримата се спогледаха все пак не се бяха вижда ли с нея от толкова години,а тези сладки не са за изпускане.Саске бе решил,че му е омръзнало да слуша как Хината го била целунала,как се бил чувствал на седмото си небе и т.н. за това реши да посети любимата си в заведението и ако късмета е пак на негова срана да я закара. Тъкмо паркираше пред заведението,когато видя да излиза Сакура с клиентите,но интересното бе,че с единия се замерваше със сняг и се гонеха напред-назад другите двама също тичаха след тях.Дори единия ги снимаше. Черешка се смееше и усмихваше доста повече от обичайното.
-Какво по дяволите правиш Черешке? – Чернокоското следеше всяко движение нейно и усещаше как нещо в него се пробужда.Сакура и момчетата бяха пред доста голям джип,от което розовокоската се ухили до уши и като малките деца заподскача.
-Може ли да съм отпред? Може ли? А? –Киба въздъхна и се съгласи никога не е можел да й откаже още повече когато го молеше по този начин.Помоли преди да се качат в колата да се снима с всеки един от тях. На път за вкъщи звъна на Хината и каза,че ще доведе приятелите си в тях.
-Няма проблем Сакура-чан.- Саске още седеше на паркинга и се ядосваше,какво значеше това по-рано.Защо едното момче буквално я прегръщаше и я носеше на ръце.Ако не се лъжеше глупака му бе казал,че тя си има само глупака и Хината.Тогава тези какви бяха.Всичко вървеше супер яко те си бъбреха за миналото и за настоящето смееха се,дори Хината не се срамуваше и говореше спокойно.Телефона на Розовката извъння.
-Момент това е съседката,сигурно иска да ми върне чинията. –Момичето вдигна телефона, а от там се чу плач.
-Сакура-чан ? –Черешка се стъписа доста.
-Ино какво има да не си се скарала с Боб?- попита е тя.
-Не,но мога ли да те помоля за услуга? –Момичето кимна без дори да се сеща,че трябва да и каже.
-Може ли? –Русокоската и зададе отново въпроса.
-А да кажи само какво има.
-Помниш ли,че каза,че имаш нужда от работна ръка в студиото си, и че аз нямам работа ако искам мога да започна при теб. –говореше с хлипане момичето.
-Да разбира се,че имам нужда и не бих отказала. –отговори и Сакура.
-Тогава моля те ела ме вземи. Но не съм в къщата
-Къде си?! Идвам само ми кажи адреса. –Момичето и каза адреса и тя хукна през вратата. Киба и другите я гледаха доста учудени. Киба се провикна след нея.
-Къде отиваш ???
-След малко идвам изчакайте ме. –Извика тя,когато се обърна видя колата на Саске да приближава.Тогава се сети,че той може да я закара и да й помогне. Изкочи на средата на улицата и започна да размахва с ръце.Чернокоското доста погълнат в мислите си.Тогава видя момиче в далечината с розова коса да му размахва.
-Сакура?!? –Не можеше да повярва да не би да се бе случило нещо.През главата му нахлуха какви ли не мисли дали онези не й бяха посегнали.Той наби спирачки и излезе от колата.
-Какво има? Случило ли ти се е нещо?! –Момичето се затича към него и седна в колата.
-КАРАЙ!!! –Какво по дяволите се бе случило,реши да я послуша и тръгна.Тя му каза адреса,а след това започна да набира нервно номера на момичето от по-рано.Той я гледаше и усещаше тревогата й.
-Какво е станало? – накрая се осмели да попита.
-Жената на съседа ми е в опасност. –След това изречение той набий рязко спирачки карайки колана на черешка да я задуши.
-Какво правиш ?! – Извика тя.
-Как какво това не е твоя работа да се месиш. –гледаше я право в очите.
-Тц така ли мислиш. ? – Тя погледна улицата и видя,че е на една пресечка разстояние от адреса,но искаше да,чуе отговора му.
-Да така мисля,не е твоя работа да си вреш носа навсякъде. – Черешка бе разочарована от този отговор,всичко друго но не и това.Тя затвори очи махна колана и отвори вратата,но преди да слезе му каза.
-А аз мислих,че не си такъв! – Слезна от колата и се затича надолу по улицата.
“Какво по дяволите значи пък това” –Стоеше и я гледаше как се отдалечаваше. Розовката бе там и се оглеждаше за русата си приятелка.Очите и шареха наляво-надясно.Погледна пак адреса за да се увери,че е на правилното място.Видя една сграда и се насочи право към нея.Имаше лошо предчувствие,че Ино е много по-зле затова се затича,за изкачва стъпалата.По две-три ги взимаше бързаше колкото се може повече.С всеки един етаж се чуваха силни викове. Тя забърза още повече стигна до вратата от където идваха.Какво ставаше защо приятелката й бе тук?
-ПУСНИ МЕ МОЛЯ ТЕ!!! –Това бе това преля чашата момичето се засили и изрита вратата колкото сила има,врата се отвори като падна настрани.
-КОЕ Е КОПЕЛЕТО,КОЕТО СЕ Е УСМЕЛИЛО ДА Я УДРЯ!?! – О да черешка бе изгубила разсъдъка си. Ино лежеше и криеше лицето си беше цялата насинена и имаше на места по тялото и доста големи рани,който кървяха.Мъжът стоеше и гледаше злобно. Това не накара Сакура да трепне ни най-малко.
-Хъъ още една кучка ли е дошла на купона? – Розовката започна да се смее,но този смях не бе от нейните звънтящи като коледни звънчета.О не този смях можеше да смрази кръвта и на най-ужасния човек на земята.Тя стъпи върху вратата и каза с доста смразяващ глас пропит с погнуса и отвращение.
-ЧУК ЧУК АЗ ВЛИЗАМ А ТИ СИ КОПАЙ ГРОБА –Тя се втурна след тези думи.
Саске се чувстваше отвратително тя го бе спряла и го бе накарала да я закара,имала му е доверие и се е молила да бъде с нея,а той буквално я бе оставил на сигурна смърт.Знаеше момичето с какво се занимава и бе оставил черешка там сама.Той обърна колата и натисна докрай газта. Добре помнеше адреса,който Сакура му бе казала.Стигна до сградата,слезе от колата и се затича чуваха се викове,зловещ смях. Той се уплаши още повече когато,чу някакви хора да казват нещо за някакво момиче с розова коса.
Сакура бе обезумяла,тя не бе себе си.Мъжът хвърляше по нея каквото му падне,но тя ги избягваше с лекота.Ино крещеше и плачеше.Черешка се смееше ли смееше.
-СТОЙ ДАЛЕЧЕ ОТ МЕНЕ КУЧКО НЕ СМЕЙ ДА МЕ ПРИБЛИЖАВАШ!!! – Викаше мъжа.Докато бягаше из стаята, той видя една стъклена ваза и се пресегна за нея. Хвана я и я хвърли.Саске в този момент влезе и извика името й.
-ЧЕРЕШКЕ !!! –Тя се обърна за секунда,която и костваше доста. Розовокоската се обърна и видя летящата ваза как се приближаваше бавно,по-бавно.Този път нямаше да може да я избегне затвори очи и се молеше поне да бъдат само драскотини,а след това щеше да пречука боклука метнал вазата по нея.
Стъкла се разпиляха по пода,звукът от счупената ваза огласи помещението,примесено с виковете на русокоската.Сакура не почувства да я заболи.Нещо я бе прегърнало,не нещо,а някой.Силен мъжки парфюм,макар и силен бе опияняващ.Тя отвори очите си и видя лицето му,той стискаше зъби от болка.
-Сас-ке? –Той я погледна й и се усмихна отново с онази усмивка,тъй мила и красива.Наведе се напред и я целуна по челото,после тихо прошепна в ухото й.
-Взимай приятелката си и ме чакайте в колата аз ей сега ида. –Тя го послуша и грабна Ино за ръката извеждайки я от апартамента.Саске огледа стаята, и се изуми.
-Я само да те питам кой разби вратата?
-Тя-отвърна мъжа застанал в бойна поза.
-А тези дупки в стените от какво са ?
-Пак тя !
-А масата?
-Тя! –Не искаше да си признае ама черешката му май се справяше и без него.Подсмихна се и си тръгна.
-Няма ли да се биеш или си страхливец? –Извика мъжа след него. Чернокоското го изгледа през рамото от петите до главата и се засмя.
-Аз нямам работа тук и е по-добре за теб да отдалеча черешката,иначе няма да ти се размине. -мъжът стисна по-здраво юмруци и изсъска през зъби.
-Не ме е страх от нея или пък от теб! – Чернокоското се засмя и се провикна.
-О Череш…. – звук на течаща течност го прекъсна и той се обърна да види.Нямаше как не се сдържа и се разсмя.
-Не те е страх ама ония в гащите ти друго говори хахах…. – Излезе от апартамента и се отправи към колата.Момичетата седяха в колата и чакаха Саске да дойде.Сакура успокояваше Ино, видя няколко рани който наистина доста обилно течеха.Розовокоската се огледа за аптечка,но не видя,а раните се нуждаеха да бъдат спрени.Тя се обърна свали лакътника отвори една малка вратичка и бръкна в нея.Набара кутия и я издърпа. Усмивката и грейна на лицето.
-Да аптечка! – отвори и взе от нея кислородна вода и малко памук. Проми раните и тъкмо превързваше една от тях,когато вратата на колата се отвори.Сакура погледна и видя Чернокоското.
-Как е тя? – попита той гледайки ги в огледалото за задно виждане.
-Добре. –той кимна само.
-Да ви закарам до болницата?
-Не недей те добре съм – Момичето извика,но я заболя от това доста ребрата.
-Не ама едвам се движиш сигурно ти е счупил ребрата. Карай тъкмо и теб ще те види лекар. – Саске бе готов да откаже,но бе скастрен.
-Да не си посмял да ми противоречиш само!? – Този глас го накара за секунда да замръзне.Сега бе разбрал,кое е изплашило онзи,не свалената врата или дупките в стените или пък масата.Този глас си бе доста страшен.
-Сакура моля те нека не ходим нямам пари да си платя сметките,а да не говорим,че ако разбере ония ще ме убие.-момичето молеше черешка,но тя само я прегърна и тихо и каза на ухо.
-Ти за това не се безпокой.Довечера ще останеш у нас ще звъннем на Боб и ще му кажем,че ще си правим пижама парти и ще бъдеш в нас. – Ино изгледа Саске,а той само и кимна. На г-н нищо ми няма се наложи да го зашият е не много само два шева,но явно това,което бе по-лошо беше Ино.След 1 час един лекар излезе от операционната и попита за близки на момичето.
-Аз !!! – Вдигна Зеленооката ръка и се изправи отивайки при лекаря.
-Е ?!? –Попита светкавично тя.
-Ще се оправи..Имаше две леки разкъсвания,но вече е като нова. –Камък от сърцето й падна като чу думите му.След,което скочи на врата му от радост.Черносоското тъкмо се връщаше от тоалетната,когато завари черешката си буквално да слиза от врата на доктора и да се затичва към него с голяма усмивка.Сакура тичаше съм Саске,който явно го болеше повече от шевовете отколкото преди тях.Искаше да му каже да го прегърне ако не беше той,да я закара сигурно Ино щеше да е по-зле.Скочи на врата му и го прегърна силно.От това леко го заболя,но пък бе доволен,че тя бе пак усмихната.Сакура бе на седмото небе,или по-скоро май си бе одарила главата. Прилепи устни в неговите и го целуна.
“Какво по дяволите!?” – О да тя го бе целунала.Черешка се осъзна и се отдръпна на около 10 крачки от него.
-Чакай! Аз .. – Тя го прекъсна
-Извинявам се просто съм развълнувана. – попита лекаря дали може да си вземе приятелката и да се прибере.Той от своя страна и кимна в съгласие и я помоли да отиде да оправят едни документи.Това бе възможност Саске да говори с русокоската.
Той почука, а от вътре се чу тих женски глас.
-Влез. –Чернокоското влезе вътре и придърпа един стол до леглото.
-Хей ам хайде да се договорим аз ще те измъкна от проституцията ти няма да ме дъниш пред нея става ли?Няма да казваш,че аз съм съседа й. Оставам си Боб за пред нея.-Момичето кимна в съгласие и той излезе от стаята. Хината и момчетата седяха и чакаха Сакура да се прибере т.е. Хината,Шикамару и Чоджи седяха,а Киба и Наруто обикаляха напред-назад и постоянно молеха Хината да звънне на Черешката.Вратата се отвори и всички се затичаха натам за да разберат,защо толкова време е нямаше.
Сакура отвори вратата тихо,за да не събуди Хината,но без успех.На вратата седяха всички.
-Сакура-чан къде беше до сега какво се е случило?! –Попита я тъмнокоската като гледаше нея,момичето в ръцете и Саске.
-САКУРА-ЧАН !!! –Извикаха Киба и Наруто в един глас.Киба стоеше като треснат когато видя момичето,което бе в ръцете на чернокоското.Тъмнокосия познаваше момичето,но не знаеше какво да каже,той знаеше с какво се занимава.
-Нека да влезем и ще ми обясня всичко става ли? –Усмихна се момичето мило. Те кимнаха и направиха път да минат. След като се настаниха удобно всички и зачакаха да чуят разказа защо се връщаха толкова късно и защо бяха в това състояние Шикамару въздъхна тежко,като накара всички да го погледнат.
-Е Сакура какво направи този път? – попита с досада той.
-Какво искаш да кажеш Шика? – Отвърна му тя опитвайки се да избяга от въпроса му.
-Хайде хайде знаеш,че те познавам от както бе малка. Тях може да излъжеш,но мен не!
- Нищо не съм направила. Знаеш,че съм добро момиче. – Чоджи се засмя на думите,а Шикамару въздъхна отново.
-Стига лъга. Познавам те и знам,че си доста голяма болка в гъза.Особено когато загубиш разсъдъка си. –Вдигна той рамене и я погледна изпитателно.
-Не знам за какво говориш?! – Засмя се тя повърхностно.
-И-извинявам се какво искате да кажете с това “болка в гъза”? –Попита Хината като неразбираше.
-Не знаете ли прякора й? – Подсмихваше се Киба след като си спомни.
-Не! –Отвърнаха всички в един глас.
-Черен Ангел!
-Черен Ангел ли? Защо? – Попита Чернокоското докато гледаше нещастната си Черешка да прави опити да убие Киба.
-О да Черен Ангел и бе прякора още от малка тя бе огън и жупел. Винаги се биеше и защитаваше безсилните. Дори си спомням когато за пръв път видях онзи поглед и чух онзи смях,който би накарал и убиец да настръхне. Това бе …… -*Хръп-хръп*
-Какво правиш Наруто-кун? – попита тъмнокоската като го гледаше.
-А нищо просто ми се стори,че е готина история и си заслужава пуканки. –усмихна се русия и подаде на Хината.
-Та както казвах това бе преди много години.Аз и Чоджи лежехме и гледах ме небето,две момчета дойдоха и започнаха да се заяждат с него.Нашата,черешка бе едно дърво близо до нас и снимаше нещо си там.И точно когато снимаше едно от момчетата хвърли камък и я одари по ръката. Тя опусна фотоапарата и той се счупи.Това бе,чу се звук от късаща се струна на китара…. – Момчето спря и ги погледна изпитателно.
-КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА??? – Извика Наруто.
-След това се чу онзи смях.Повярвай те ми почувствах се все едно се намирам в ада.През тялото ми минаха няколко бързи импулса,от това тялото ми се разтрепери.Когато се обърнах по посока на смеха видях най-зловещия поглед….- Всички отново го гледаха и се чудиха дали това наистина е била тя.
-Да тя бе! И когато …. –Той бе прекъснат.
-Стига Шикамару не бях толкова лоша и ти знаеш това!
-Нима? Затова ли след като си тръгна и те пак се опитаха да се заяждат с нас и аз рекох да викна отново името ти те се напикаха?! – Саске си засмя и привлече вниманието на всички.
-Какво е толкова смешно Теме?!? – Попита Наруто приятеля си.
-Мисля,че и аз го видях това когато и казах да слязат в колата и да ме изчакат мъжа почна да се прави на тежкар.Казах му,че нямам работа,но той реши,че ме е страх.Тогава само казах Черешке дори не успях да го изкажа цялото защото той се напика от страх. – Саске избухна отново в смях,останалите също последваха примера му.Смехът бе прекъснат от къркорещ стомах.Киба почервеня от срам и се засмя глупаво.
-Ох кое време е станало най-добре да тръгваме защото съм гладен. –След това нечий друг стомах изкъркори.Този бе на Наруто.Розовката се усмихна и заговори нежно.
-Ами тогава хайде да вечеря ме тук всички. –Всички момчета почнаха да отказват и да правят намек на другите да си ходят.
-Хайде де настоявам! Моля ви! Ако останете да вечеряте след вечеря ще има сладки. –Усмихна се тя.Да това бе нейния коз нямаше как да откажат.
-О ЗАЩО НЕ КАЗА ТАКА. –Отвърнаха всички и се изтреляха в кухнята. Сакура въздъхна и с Хината отидоха да помогнат на Ино да стане.
Всички вечеряха тихо.Киба ги изгледа и реши,че сега е момента да я заговори,но знаеше,че черешка не обича да се говори докато се хранят.Той прибута едно листче хартия до русокоската.Тя го погледна,а той и намигна.
-К-И-Б-А—К-У-Н?!? Нали не пращаш любовни СМС докато вечеряме ? – Този глас накара всички на масата да замръзнат на място.Очите й святкаха,а аурата и бе доста смразяваща.Той поклати глава в отрицание и започна да яде по-бързо.
-С`к`ра-ч`н не б`ди то`кова ло`а- говореше с пълна уста Наруто.Сакура замахна с чехъла си и зашлеви русокоското зад врата.
-Не говори с пълна уста идиот! – отвърна тя.Киба се засмя,което си бе грешка и получи и той удар зад врата.
-Скъпа недей би децата. –Той нямаше как да бъде одарен зад врата,но получи чехъл в лицето.
-КОЛКО ПЪТИ ДА ТИ КАЗВАМ ДА НЕ МИ ВИКАШ СКЪПА!!! – Сочеше го с пръст и викаше колкото сила има.Всички бяха насочили поглед и се смееха.Наруто направо си се превиваше от смях.Той се изправи и започна също да вика.
-ТАКА ЛИ ? ТОГАВА ЗАЩО МЕ ЦЕЛУНА В БОЛНИЦАТА!!! –Това накара всички да спрат да се смеят и да ги погледнат.
-НЕ СЪМ ТЕ ЦЕЛУВАЛА! ЯВНО МОРФИНА НЕ ТИ ВЛИЯЕ ДОБРЕ!
-НЕ СЪМ ПРИЕМАЛ ХАПЧЕТА! – Спорът явно нямаше да спре скоро затова другите решиха да продължат с вечерята.Саске бе на предела на нервите си,а Сакура нямаше да му се даде.
-Скъпа само аз мога да те укротя. – отвърна й той готов да поеме още някой чехъл.
-Казах ти не съм ти скъпа,мила или там каквато искаш. -виковете бяха спрели,но си личеше,че и двамата нямат намерение да спрат.
- Не си спал с мен,че да съм твоя! –Чернококото се подсмихна лукаво.
-Убедена ли си,че не си спала с мен?! –Тя почервеня от яд и извика с всичка сила срещу него.
-НА 1000% СЪМ УБЕДЕНА!!! – Той я хвана през кръста преметна я на рамото си и се качи на втория етаж.Другите се спогледаха някой вдигнаха рамена,други въздъхнаха и продължиха да ядът.
-Така ти каза,че когато си спала при Хината има дупка в стената от часовник,я да видим тази ли е твоята стая.- отвори вратата,огледа стените и се усмихна.Той знаеше коя е стаята й,но не трябваше да се издава нали? Влезе в нея затвори след себе си,че даже и заключи и взе ключа от вратата.Тръшна черешка на леглото и застана над нея.Прилепи тялото си в нейното като не й позволяваше да мръдне. Езика му обхождаше шията й обстойно.Сакура бе червена и засрамена.Ръцете му шаваха по нея и това я караше да се чувства неловко.Саске размърда таза си като я накара да усети страстта му.Момичето не сдържа стона,който се надигна в гърдите й.
Момчетата изплюха храната си когато,чуха въздишките на момичето от отгоре. Хината и Ино продължаваха да ядът.
-Момчета не плюйте храната си! – въздъхна тежко тъмнокоската.
-Той да не би да … - питаше Киба притеснен.
-Не той може да е всякакъв,но надали би я изнасилил. –отвърна му русокоското.
-А и те са се це-целували. –на свой ред кажа Хината.
-А е и добър любовник,надали ще се оплаче след това. –Момчетата без Киба изплюха както този път и Хината ги последва.Ино се бе усетила,че се бе издала и затвори устата си бързо.Тъмнокоската се закашля тежко.
-Какво каза? – попитаха я те.Русокоската погледна Киба и въздъхна.
-Сигурно сега ще ме намразите,но няма как? Работя като …. –бе прекъсната от Киба който я гледаше.
-Знам,че си проститутка,но не съм се отказал още от теб,както преди 3 години. – Това стресна Ино и я накара да се върне назад.
-МОЛЯ!!! –бяха думите,който я върнаха в настоящето.Тя разказа всичко и ги помоли да не се дънят.Искаше просто да води нормален живот.
Саске бе свалил тенеската си и дънките. Под него също се извиваше леко облечено тяло.Сакура се бе предала,сама си бе виновна,че сега се намира под него. Той впиваше устни в нейните като не и даваше право да му се противопоставя.Движеше кръста си надолу-нагоре като я караше да стене в ухото му.Чернокоското се подсмихна и прошепна в ухото.
-Той дори не се е събудил напълно. – Розовката се изчерви.Той видя реакцията й и се усмихна подло.
-Желаеш ме нали? –отговора му остана нечут.Тя извъртя лицето си встрани и сълзи започнаха да напират в очите й.Това го учуди леко и реши,че е време да спре да си играе.Той свали сутиена и засмучи зърното й.Черешка опита да го отблъсне за последен път.Тя не искаше това! Той и това ли насила щеше да й отнеме?Това подразни Саске,сграбчи ръцете й и я изгледа.Тя плачеше,вече не можеше да спре сълзите си да излизат.Той се засмя и я остави най-накрая.Облече дънките си и тенеската и седна на ръба на леглото. Зеленооката придърпа завивките,като завиваше голите си части от тялото.
-Нима си помисли,че наистина искам да спя с теб? –Неразбиращо го изгледа.
-Просто имах да си връщам,бях наумил друго,но и това ми стига. – Стана от леглото и излезе от стаята.

Ето малко извинявам се ако има грешки... В тази глава ще разкрия малко истини за Саске и част от живота му.

4глава
Беше 31-ви т.е. Нова година.Хината щеше да прекара с Наруто.Тя бе попитала Сакура дали ще дойде,но така и не получи отговор.Черешка реши да отиде в студиото и да помисли над случилото се. Също така можеше и да свърши някаква работа.Саске нямаше да си бъде в града и тя можеше да получи спокойствието,което искаше.
-Добър ден. – Тя се обърна стреснато.Дори не бе чула звънчето.
-Д-добър да е. – Отвърна му с усмивка.
-Надявам се не съм ви уплашил? –Сакура се засмя леко след това огледа добре стоящия мъж пред нея.Червената му коса бе леко разрошена и откриваше татуировката на челото му.Стана й любопитно,но реши да се въздържи от въпроса,който се бе надигнал в съзнанието й.
-Ам дали можете да ми помогнете? –Въпроса му я стресна и я върна в реалността.Бе доста запленена от очите му.Зелени,но не като нейните – по скоро леко синкави на места.
-Да. Кажете с какво мога да бъда полезна ^_^ ? – Момчето се засрами леко,но заговори.
-Ами искам да направя подарък… - Това леко я натъжи,а и бе нормално – той бе красив със стройно тяло и бе нормално да има приятелка.
- Късметлийка… – Той спря да говори,като я погледна учудено.
-Моля?! –Розовката се стресна и се засмя глупаво.
-О нищо-нищо просто се сетих нещо. Извинявам се. – Размахвайки ръка пред лицето си.Червенокосия се усмихна и бръкна в джоба си.Черешка проследи движението му.Той извади една стара омачкана снимка и я постави на плота пред нея.
-Бих искал ако може да се направи нова и да се сложи в рамка. Тя се усмихна и кимна.
-За кога ви трябва? – Попита тя.
-Ако може да се направи възможно най-бързо. – Тя кимна и взе снимката.
-До един-два часа ще бъде готова. Ако искате може да се разкарате малко. – Постави я в принтера.Зеленоокия кимна,след което направи бърз оглед на студиото. Сакура подаде едно листче и химикалка на младежа,след което отиде при компютъра.Той попълни листчето,което тя му даде и заговори.
-Колко ви дължа? – Тя го погледна и се усмихна.
-20лв. – Той се учуди,но се усмихна остави на момичето парите и излезе.Розовката отиде до плота и видя,че е оставил доста повече от необходимото.Все пак остави ресто, щеше да му го даде след като дойде за снимката когато е готова.
Тя разглеждаше – пренареждаше, четеше, поставяше едни снимки при други,докато чакаше програмата да оправи старата снимка.Компютъра изписука и тя отиде да види.Очите и се бяха разширили,черешка не можеше да повярва. В началото не можеше да види лицата на хората,но сега ги виждаше перфектно.До младежа се виждаха ясно лицата на Наруто и Саске. Тя въздъхна тежко и щракна на копчето за изваждане на снимката.
-Дори той да не е тук,все от някъде ще му изкочи физиономията. – Взе снимката и я сложи в рамка внимателно затвори отзад.Забърса хубаво стъклото за да се махнат отпечатъците от пръстите й,след което я постави в една кутия. Взе листчето,което бе дала по-рано на момчето и го погледна.
-Значи Гаара. Интересно име. –Постави листчето в кутията и седна на дивана с чаша горещ шоколад. Вратата се отвори и звънчето огласи помещението.Очите й потърсиха нарушителя на тишината й.Червената му коса бе по-разрошена от преди,явно навън се задаваше бурия.Момчето направи няколко крачки напред.Сакура въздъхна,остави чашата и стана от диванчето. Направи му знак да я последна и отиде до плота,на който седеше кутията.
-Гаара нали? –Попита го като му показваше снимката в рамката.
-Да. –Той огледа снимката и кимна.
-Да я опаковам ако желаете. Не смеех да я опаковам преди да я видите. – Усмихна се ведро,а той само и кимна в съгласие. Момичето мина зад плота извади от един шкаф опаковъчна хартия,една панделка и ги сложи на плота. Гаара следеше всяко нейно движение,но след минута забеляза да седят 30лв до кутията. Тя видя,че той се бе втренчил в тях и му отговори на въпроса преди да го бе задал.
-Рестото ви. –Той я погледна, след което проговори на свой ред.
-Не съм го искал. –Тя се засмя и започна да опакова снимката. Грижливо сгъваше и прегъваше.Накрая постави панделката отгоре и го подаде на червенокоското.
Зеленоокия взе вече готовата снимка,но преди да си тръгнеше искаше да я попита нещо.
-Ами може би ще прозвучи тъпо,но искаш ли да те закарам до вас? –Тя се засмя и го погледна.Той бе сигурен,че вече бе отхвърлен,но тя го върна в реалността когато заговори.
-Ами ако ме изчакаш да изключа компютъра и другите джаджи може да ме закараш. – Червенокоското се усмихна до уши,но след секунда се стъписа когато нещо щракна.Той я погледна,а тя му подари още една от нейните усмивки.
-Това защ…- Черешка го прекъсна.
-За спомен ! -Той се засмя весело и помогна с чантата. Момичето реши,че сега бе момента и бутна рестото му в джоба на палтото.Червенокоското я изгледа изпитателно,а тя пак му се усмихна като му направи намек да тръгне.Навън наистина се задаваше бурия.Вятъра прониза крехкото й тяло и я скова за секунди.Гаара показа колата на момичето и отвори вратата за да влезе вътре.Сакура се изчерви леко,усмихна му се и влезе.Той отиде от другата страна,отвори вратата и влезе и той. Запали двигателя и тръгнаха.Червенокоското не се стърпя и накрая я попита.
-Защо косата ти е розова? –Тя се засмя на въпроса му и отговори весело.
-Защото съм вампир и сега ще ти изпия кръвта! –Подметна тя шеговито.
-М-моля ? – Физиономията му накара Сакура да се засмее силно.Гаара схвана бъзика й и се засмя и той.
-А ти защо имаш татос на челото си ? –Попита на свой ред тя.
-Защото съм върколак и това ме държи да не те разкъсам.Понеже си доста сладка и за това. – Тя се изчерви,но се засмя на неговия отговор.Макар,че на пръв поглед да изглеждаше студен като Саске бе много по-мил от него и дори й бе приятно да си говорят. Розовката реши да не му разкрива,че познава неговия студен приятел,но пък му каза,че Наруто работи при нея.Гаара се засмя и започна да и разказва за русокосия,какъв е бил преди. Той също я попита дали познава Саске,но тя излъга,че не го познава.
-И по-добре,че не го познаваш.Той е самия дявол. – Черешка го изгледа с крайчето на окото си и се подсмихна леко.
-Защо? – това беше интересен въпрос на който с радост той й отговори.
-От него по-голям женкар няма. Винаги изневеряваше,правеше приятелките си на парцали и ги зарязваше когато види нова. –Това и бе достатъчно,че да го намрази дори повече.Чудеше се дали той не иска тя да му бъда следващата.
-Честно имам чувството,че ако отида у тях ще намеря тефтерче с МНОГО ИМЕНА в него! –Въздъхна червенокосия.Когато пристигнаха пред дома й тя му благодари отново и се затича към къщата. Отвори вратата хвърли ключовете в пепелника където винаги седяха и влезе в хола.Включи телевизора и седна удобно на дивана като направо си се изпъна на него.Реши да се преоблече,качи се в стаята си.Влезе в банята и се взе освежителен душ.Извади от гардероба си една дълга тенеска. Не бе много дълга,но достатъчна да скрие някой неща.Върна се отново в хола и се просна на дивана.Бе Нова година,а тя седеше у дома си сама.Хината бе с Наруто и кой знае какво правеха.При мисълта черешка се изчерви и закикоти сама.
Саске бе облегнал гърба си на една от стените и гледаше хората в стаята.Наруто и Хината си гугукаха други се наливаха,а трети танцуваха.На вратата се позвъня.
-Значи все пак е решила да дойде. – Чернокоското отвори вратата,но щом видя кой е усмивката му увисна.
-Хо май не си радостен да ме видиш?! – Наруто се затича към вратата веднага щом чу гласа на приятеля си от детството им.
-ГААРА!!! Как е приятел? – Метна му се на врата русокосия и започна да го целува по бузите. Червенокосия се опита да го махне от себе си,но без успех.Той се бе като лепка,въздъхна и влезе вътре.
-Бих толкова път до тази пустош,а ти дори не си радостен да ме видиш.
-За сметка на това идиота пък е радостен. – вдигна рамене и се върна отново на стената си.Човек да си помисли,че е наказан като го види. Сакура лежеше и гледаше поредния филм. Часът бе едва 20:30,а тя умираше от скука.Часовника все едно бе спрял своите тиктакания.Той седеше и чакаше,мислеше и се надяваше на вратата да се звънне и там да бъде тя.
-Наруто разбрах,че работиш в едно студио ? – Чернокосия погледна двамата и се заслуша в разговора им.
-А да … Ти как разбра? – Попита русия.
-Ами … Май Сакура се казваше момичето?! Тя ми каза. –Саске отиде до тях за да разбере повече.
-Наистина ли си я видял днес ? – Гласът му бе доста смразяващ,което учуди Гаара.
-Да но тя каза,че познава само Наруто? – Черноокия се изуми как така само идиота ще познава какво бе наумила. Взе си палтото и изчезна през вратата,оставяйки приятелите си да се чудят.Розова глава клюмаше едвам не заспала. Клепачите и натежаваха малко,по-малко се затваряха.Тя разсипа пуканките,който си бе направила за филмите. Шум на спираща кола,леко разсъни Сакура,но после пак се унесе в своя сън.Чернокосия седеше пред къщата и се чудеше какво да измисли за да я завлече на купона по случай Нова година.Реши,че направо ще я завлече и няма да се оправдава.Насила ще я завлече,но поне ще започнат новата година,макар и тя да го псува на ум. Розовката мрънкаше нещо подноса си,когато на вратата почна да се звънни.Това я подразни,но реши,че ако се направи,че няма никой натрапника ще си замине и ще я остави да си поспи.Саске звъннеше ли звъннеше,той не бе твърдо решен,че тя ще прекара нощта с него.Звъненето ставаше нетърпимо,явно нямаше друг избор освен да отвори и да разбере какво има.Тя стана от дивана и се запъти към вратата.Чернокоското чу стъпки,но реши да продължава да натиска звънеца.
Вена на челото й пулсираше,кръвта й кипеше.Беше вече ясно,че отворили вратата,натрапника ще си получи своето.
-КАКВО ИСКАШ ЗА БОГА!!! – Саске я гледаше с доволна усмивка и продължаваше да натиска звънеца.
-СПРИ ДА ГО НАТИСКАШ !!! – Той отмести пръста си от звънеца,като се засмя.
-Нима наистина си спала?! – Черешка едва сега бе забелязала,че натрапника й е Саске.
-Защо си тук? – Думите й останаха нечути.Натрапника най-нахално влезе вътре отправяйки се към хола.
-Попитах те нещо Саске? – Той я погледна и забеляза,че е с доста къса тенеска.Е поне за него си бе къса… (Мъже за тях всичко е късо!!! -_-“)
-Не ми казвай само,че не си видяла поканата в пощата си?! –Розовката се зачуди,след това се засмя.
-Сериозно ли ?! – Тя вдигна рамене и седна на дивана.
-Какво си мислиш,че правиш? –Въпроса му я стресна леко.
-Ами не виждаш ли? Лежа и гледам филми.- Засмя му се,като му направи знак да седне.
-Върви се обличай…
-Защо да го правя,и така си ми е добре ако ти е неудобно да ме гледаш така си върви. –Думите й го раздразниха.Той я хвана,преметна я през рамо и тръгна към входната.
-Ейй лудия какво правиш бе ? Пусни ме !!! – Черешка викаше и се бореше да се спаси.
-За мълчи.Казах ти да се облечеш ти се направи на луда сега ще ходиш така. – Хладнокръвно отговори той и отвори вратата.Бурята беше в своята си стихия.Вятъра повали едно от дърветата върху пътеката близко до къщата.Чернокоското реши,че ще го заобиколи.После още едно дърво се стовари,но този път върху колата. Той въздъхна и реши,че няма как освен да се върнат в къщата.
-Е явно си късметлика. – Остави я на дивана и седна до нея.Тя стана от дивана и понечи да отиде на някъде,но ръката и бе хваната.
-Защо продължаваш да упорстваш? –Розовката се обърна и огледа лицето му.Саске бе затворил очи и бе отпуснал главата си назад. Отмести погледа си от него,като косата и падна на очите,скривайки ги в сянката от косата й.
-Защо продължаваш да ме тормозиш? –Саске си отвори едното око и я погледна,но не вида погледа й.
-Не отговаряй на въпроса ми с въпрос.Не е прилично. –Сакура прехапа долната си устна от яд.Заговори тихо,но достатъчно ясно за да я чуе.
-Тц…какво знаеш,ти за приличието? Щом имаш жените за играчки само. –Гласът й бе различен,чернокоското забеляза това.Дръпна я към себе си и тя седна в скута му.Ръцете му я обвиха,като не и позволяваха да се измъкне.
-Пусни ме! –Той я притисна към себе си и тихо заговори.
-Защо мислиш,че имам жените само за играчки? С нито една от тях не съм се подигравал.Това,че съм спал с тях не е унижение. –Саске захапа леко крайчето на ухото й.Тя знаеше,че той лъже,Гаара й бе разказал. Тогава защо Саске лъжеше?
-Пусни ме Саске. –Очите й се бяха насълзили и едвам ги сдържаше.
-Защо трябва да правя това? Нима не ме искаш? Онази нощ бе готова да спиш с мен,сега защо се правиш на невинна.Знам,че ме желаеш. –Чернокоското я обърна към него и впи устни в нейните.Розовокоската се бореше,тя не искаше отново да я целува.Неговите устни,който изричат хиляди лъжи.Той поддръпна долната й устна леко,като я молеше и тя да му отвърне на целувките.Едната му ръка се премести на крака й,като го обходи от коляното нагоре.Търсейки под тенеската тялото й.Тя гореше цялята-не искаше да си признае,че колкото и да му се дърпаше й бе приятно да усеща ръцете му по тялото си.Целувките му започнаха да стават настояващи.Той упорито се молеше да му отвърне.Сакура нямаше друг избор,самата тя едвам вече се сдържаше.Отвори леко устни,Саске това и чакаше,знаеше че втори път няма да моли.Езикът му навлезе в устата й и започна да се вплита в нейния.
-Искам те Сакура. –Това я стресна леко,нима бе чула правилно.Той притисна тялото й в неговото.Така,че тя да може да усети мускулите му,как се напрягат.Това,което я прекъсна от целувките им,бе възбудата му.Лицето й почервеня от срам,бе убедена,че е като светофар,който е блокирал на червено.Саске се подсмихна доволно,след което размърда таза й притискай ги й го надолу.
-Т..Т…ти да н…н..не си ПОЛУДЯЛ БЕ!!! – Лицето й направо изгаряше,а тя го усещаше толкова силно, при всяко нейно движение по невнимание.Чернокоското я вдигна на ръце и я понесе.
-К…къде отиваме? –Той я погледна и се усмихна подло.
-Т-А-Й-Н-А ! – Това я притесни доста . Саске отвори вратата на стаята й.
-Да не би …. –Той прекъсна въпроса й с целувка.След като отдели устни от нейните отговори на въпроса й.
-Просто ще довърша това,което предния път не довърших. –Постави я нежно на леглото,след което ръцете му навдигаха нежно тенеската й.Той целуваше и смучеше шията й,като я караше да стене на ухото му.Намести се удобно между бедрата й и започна да се движи.Тя не издържаше,той я бе поробил.Черешка не можеше вече да мисли трезвено. Саске я бе направила негова робиня-поредната в списъка му.И последната й капка гордост се бе изпарила,когато езика му обхождаше коремната зона. Думите й сами й изскочиха от устата.
-Моля те!? –Той й се подчини.Свали й тенеската след това бикините й,после свали и своите дрехи. Намести се нежно между бедрата й.Черешка обви ръцете си около врата му.Чернокосия я целувана преди да проникне в нея.
-Сега може малко да заболи. – Сакура само му кимна,после болката от проникването обзе тялото й.Тя стисна захвата си около врата му по-силно.Саксе приглуши виковете й с целувка.Известно време нито той нито тя се мърдаха, единствено целувките огласяваха стаята.Чернокоскотото отдели устни от нейните и я попита нежно.
-Боли ли те още? –Тя кимна в отрицание и той започна да се движи бавно в нея.Възбудата му бе в пълния си “пакет”.Саске започна малко по-бързо като от това тя започна да стене тихо.Краката й обгърнаха таза му.Той забави движението си.
“ Да не би да я боли още? “ Сакура бе доста възбудена.Тя се надигна леко и впи устни в неговите,придърпа долната му устна,като го молеше да продължи.Той обви едната си ръка около нея и се изправи в седнала поза.Карайки черешка буквално да се “наниже”. Тя изстена,като изпъна назад главата си,извивайки тялото си.Саске засмука малките и стегнати гърди.Най-накрая я имаше,хиляди пъти си бе представял как го правят,но сега бе хиляди пъти по-яко от представите му. (Ама,че перверзник xD) Нито тя се предаваше нито той.Двамата търсиха надмощие,кой ще надвие другия,но всичко си има и своя край.Секунди преди да одари часовника полунощ Сакура свърши,а след нея и Саске. Заря огряваха нощното небе от околните къщи се чуваха викове и песни. (ще кажеш,че пък е най-добрия в леглото О_о).Той се отмести от нея,лягайки на леглото.Пулса му бе учестен.Нямаше и капка сила в него.Черешка лежеше до него и дишаше доста силно.Въздуха й не стигаше.Премести главата си на рамото му и заспа.Саске я изгледа и се подсмихна доволен от себе си както винаги.(Мъже!)
-Ще настинеш ако спиш гола и отвита. –Тя само измрънка и се притисна в него.Саске въздъхна и дръпва завивката,завивайки и двамата.
Първите лъчи на слънцето озариха стаята,като достигаха до леглото,където галеха нежно женско лице.Сакура се смръщи леко,но отвори сънено очите си.Изправи се в седнала позиция и се за огледа в стаята.Навсякъде имаше разхвърляни дрехи.Тя погледна надолу и забеляза,че е гола.Лицето й пламна и стана от леглото,отиде в банята,където си взе доста ободряващ душ.Точно когато стигна до онази зона,стон се откъсна от устните й.
-Айччч… - Макар и да бе прекарала хубава нощ си бе заслужила болката.Вратата се отвори и от нея се показа момиче обвито в хавлия.Мелодия на телефон огласи стаята.
Сакура се приближи до дънките,които бяха захвърлени на пода и извади телефона.Видя,че има СМС,но реши,че няма да е редно да го прочете. Все пак любопитството надделя над разума й,тя отвори съобщението и се зачете.
“Саске къде си? Аз съм Карин,
снощи излезе без да кажеш.
Нали не си забравил за срещата ни днес миличък?
А да утре вечер ще вечеряме с нашите,
но моля те не им казвай,че сме се сгодили ще мрънкат!!! “
Розовокоската прочете няколко пъти СМС за да се увери,че не е сгрешила при четенето си,но явно не беше.Колкото й да го четеше все същия си беше.
“Какво правя тук? Защо? Какво направих? Отвращавам се! Той има годеница,а аз…Аз?!? “ – Сълзи се стекоха от очите й. Стана от леглото,остави телефона отново в джоба на панталона му.Облече първите дрехи,който видя и изчезна от стаята.Слезе на долния етаж грабна якето си и чантата си и излезе от къщата. Главата й бе на път да се пръсне… Хиляди въпроси се бяха наддали,кой от кой по напред да получи отговор. Телефона й звъна,тя се сепна,почуди се дали не е той,но щом видя,че е нейната приятелка се успокой.
-Ало? –Опита се да сдържи новите сълзи,който бяха на път.
-Къде си Сакура-чан ? – гласът на Хината бе доста тих,но ясен за черешка.
-Ам аз съм ? – момичето се за огледа и видя автогарата пред себе си.
-Къде си ? – Сакура се усмихна и заговори.
-Ами чакам си автобуса ще посетя едни приятели. Извинявай,че не ти казах,снощи се разбрах с тях и съм забравила да ти кажа. –Засмя се на добре скалъпената лъжа от себе си.
-Аха добре,но поне да бе заключила? – Тя си спомни,че преди да излезе Саске спеше и понеже бе объркана излезе без да заключва.
-Извинявай мислех,че съм заключила. – Хината въздъхна тежко в слушалката.
-Колко време няма да те има? –Черешка се замисли малко след като наистина и тя самата не знаеше.
-Седмица сигурно? – Но самата тя дори не знаеше,всъщност й се искаше да каже за винаги,но не искаше да зарязва фотото си и приятелите й.
-Добре и моля те внимавай става ли ? – Розовокоската се усмихна и отвърна ведро.Затвори и се отправи към сградата.Саске се бе събудил когато,чу затварянето на външната врата.Потърси с ръка черешката си,но от нея и следа нямаше.Отвори вратата на банята,но и там не беше. Нахлузи дънтике си и слезе на долния етаж. От нея нямаше и следа.Телефона му звъна той вдигна и заговори хладнокръвно.
-Кажи Карин? – Гласът му излъчваше доста студени,но момичето от другата страна не му обърна внимание.
-О…скъпи нима не си прочел СМС? – Той се учуди за какво говореше тя.Какъв СМС?
-Какъв СМС ? –Тя се засмя,след което му отвърна.
-Който преди половин час ти пратих. Не си ли …. – Саске затвори телефона и се разтърси в него за СМС ,за който Карин му бе споменала.
“Саске къде си? Аз съм Карин,
снощи излезе без да кажеш.
Нали не си забравил за срещата ни днес миличък?
А да утре вечер ще вечеряме с нашите,
но моля те не им казвай,че сме се сгодили ще мрънкат!!! “
Очите му се разшириха. Той бе забравил за нея.Вярно,че бе изпратен тук по работа.
На Саске не му пукаше за нея,родителите му я бяха избрали за негова съпруга.Всъщност той дори не беше казал още на приятелите си.Една от работите му бе да им каже,а с какво се занимаваше…е самия той не искаше да застрашава животите им.Наруто и Гаара знаеха,че е от богато семейство,и че той бе черната овца,но бе верен приятел.(Крайно време бе да разкрия малко повече за Саске)
Автобуса спря,момичето се разсъни и видя,че е пристигнала. Взе багажа и слезе от автобуса.Отби се до старото си училище където някога бе учила,спомените й бяха доста ясни,все едно всичко се повтаряше,а тя бе призрак там.
-Сакура ? –Женски глас,стресна розовокосата.Сакура се обърна по посока на гласа и видя момиче със снежнобяла кожа и спусната се права коса.Слънцето караше косата да изглежда млечно шоколадова на цвят.
-Тентен ? – Момичето се засмя,след което изтича до черешка.
-Боже мой не може да е истина наистина си ти! –Прегърна розовокосата и започна да я целува.
-Ще ме удушиш,дай ми малко въздух. – Сакура се опитваше да си поеме въздух.Приятната изненада да види стара съученичка и приятелка от детството й.
Думите сами излизаха от устата й. Нейната стара съученичка е слушаше без дори да прави опит да я спре.Прекараха целия ден в кафенето близо до старото й училище.Вечерта Тентен й предложи да остане при нея за тази седмица така,че да могат да се видят за дълго.
Саске не бе получавал ни вест,ни кос от черешката си.Бяха минали 4 дена от онази нощ,в която бяха заедно,но на сутринта я нямаше.Нежно тяло се размърда в леглото до него,той сведе поглед надолу взирайки се в червената коса и спящото лице на момичето до него.Бърза мисъл мина през главата му и чернокоското се подсмихна. Колко хубаво би било ако тя бе неговата черешка.
-И да не забравяш да се обаждаш Сакура!!! – Тентен махаше усилено след заминаващия автобус.
-Няма,обещавам! – Бяха последните думи,който извика черешката на своята стара приятелка.Пътят щеше да бъде дълъг затова тя реши да почете списанията,който Тентен й бе набутала умишлено в чантата.Надяваше се да може да замъкне сака с дрехи,който бе напазарувала докато бе в стария си град.
-Аххх… -лека въздишка се изкопчи от устните й.Бе заминала само с чантата си,а сега и сак с дрехи се връща.Нормално бе защото тя не бе предвидила да взима дрехи когато избяга от къщата си.Хубавото беше,че си бе взела почивка от всичко и всички.
-Дано Наруто да се е справял в студиото докато мен ме е нямаше. - В думите й се четеше много притеснение с малко количество надежда.Хината взе якето си и излезе от къщата.Тъкмо докато заключваше входната врата,нечия ръка я хвана за рамото и я обърна.Тъмнокоската се стресна и опусна ключовете на земята.
-Йо. На къде така красавице. –Момичето бе на крачка да припадне от страх,но щом видя сините очи-страхът й се изпари.
-Н-Наруто –кун стресна ме?! – Русокосия се засмя и прегърна половинката си.
-Извинявай,просто ми бе чудно къде отиваш в почивния си ден без да си ми се обадила,но не си мисли,че ти нямам доверие просто … - Хината въздъхна шумно и го погледна.
-Нямаш ми доверие нали? –Наруто се изчерви тя го бе хванала на место престъплението.
-Отивам да посрещна Сакура-чан на автогарата. – Русия се почувства по-зле,защото й е нямал доверие.
-Съжалявам Хината-чан? – Тъмнокоската се усмихва и го целуна нежно по бузата.
-Искаш ли да дойдеш с мен ? –Лицето на Наруто грейна като ярко слънце.
-Иска ли питане!? – Той грабна половинката си подръка и се запътиха към автогарата.

Сорри много,че е кратичко,но нямам и много време на последак,а в Понеделник съм на външен изпит и не ми остава време за нищо почти. Надявам се да ви хареса и се извинявам пак ако съм допуснала глешки.


5Глава
-Наистина има много работа! – Русокосия се опитваше да смогне на работата докато Сакура оправяше бързите поръчки.Хората идваха и си отиваха.Нямаха и миг свобода.
-Знам Наруто,знам. – Потупа рамото на своя приятел в опит да го успокой.
Завъртя се на пети,оставяйки своя русокоско да се вайка и да въздиша тежко.Розовокосата трябваше да работи усилено,но нещо тормозеше нейното съзнание непрестанно. Това,че преди два месеца бе преспала със сгоден мъж,т.е. той я бе прелъстил.До колкото знаеше от Наруто,Саске е имал работа и е трябвало да напусне за малко града.Странно бе,че не я бе потърсил след като тя бе избягала, но и какво щеше да му каже.
-Най-накрая… -Въздъхна тежко Наруто. Сакура се засмя леко и седна до него.
-Утре ти е почивния ден нали? – Русокоското се ухили до уши.
-ДА!! Но ти ще се справиш ли? – Черешка повдигна вежда.
-Това трябва аз да те питам когато аз почивам. –Смехът им огласи помещението.Тя се изправи и отиде да вземе якето му.
-Ето. –Подаде му го,русокосия я изгледа учудено.
-Знам,че днес имате среща с Хината.Хайде тръгвай. – Той се надигна от дивана и заговори.
-Ами ти ? Няма ли да се прибираш? – Черешка заклати пръст в отрицание.
-Ще свърша малко работа за утре и ще се прибера. – Русокосия кимна в съгласие и излезе.
Очите й се затваряха,но тя нямаше време за дрямки,трябваше да приключи тези поръчки.Вратата се отвори и звънчето засвири своята нежна мелодия,която вдъхваше уют на помещението.Погледа й потърси нарушителя,който тя мислеше,че е Наруто,който е забравил нещо,но уви не беше той.На вратата седеше Гаара,който и се усмихваше.
-Не е ли късно да работиш? – Тя се засмя и погледна часовника си на ръката,който показваше 22:00.Очите й се разшириха,кога бе станало толкова късно?Нима е била заспивала?
-Какво правиш толкова късно тук? – Закрачи бавно червенокосия.Силен аромат подразни носа на черешка,при което й се повдигна доста силно.Бързо хвана с ръце устата си и се затича към тоалетната.Зеленоокия не разбираше какво става,но я последва.
-Добре ли си? –Сакура се изпари бавно подпирайки се с една ръка на стената.
-М..да . Просто парфюма ти ме подразни. –Той не разбра много от това,което тя му каза.Остави я да се оправя и отида да седне на дивана. Червенокоското бе сигурен,че Сакура не е добре.Дали не е болна,но ако беше болна тя щеше да има температура,кашлица и хрема,о черешка само и се бе повдигнало.Мислите му препускаха в главата една след друга,но се спряха на една:
-Тя да не е бременна!? – Сакура тъкмо се връщаше от тоалетната,когато го забеляза,че е замислен върху нещо.
-Какво им… -Корема и из къркори,което тя почервеня от срам.
-Гладна ли си? – Той бе прекъснал своите мисли.Тя кимна в съгласие,но бе странно и за нея самата,че е гладна.Че нали преди малко беше яла защо беше гладна пак.
-Хайде ще те черпя една вечеря. –Черешка се усмихна,изключи компютъра. Взе якето и го последва.
Гаара вече бе сигурен в теорията си,че момичето пред него е бременно,след като тя изреждаше най-интересните яденета в менюто. Келнера също бе в шок от това,че момичето пред него с добре изваяна форма изреждаше най-различни яденета.
-Ооо и ако може за десерт палачинки със шоколадова заливка и сметана и парченца банан ^_^ -Червенокосия въздъхна,после я погледна изпитателно. Тя определено бе бременна,но въпроса беше от кой. Той реши да не я пита още,затова реши да се навечерят и след това да попита тактично кой е късметлията.Докато ядяха говореха за най-различни неща,дори той и съобщи новината за Саске,който щял да се жени,тя се направи,че е изненадана. Вечерята мина спокойно,това бе момента.
-Е кой е късметлията? – Сакура отпи от кафето си и го изгледа учудено.
-За какво говориш?! О.о – “ Тя да не е тъпа?” учуден от това,че черешка дори не бе и разбрала.
-Говоря за това дето расте в теб – Розовокосата се замисли за секунда,но после се шокира
-НЯМА НАЧИН!!! Вярно малко ми закъснява и понякога повръщам,но аз … аз .. аз … спах с него. – Едва до чу последното й изречение,очите му се бяха разширили. Не знаеше какво да каже думите му бяха заседнали като къс хляб в гърлото.
-Гаара моля те не казвай на НИКОЙ !!! Ако той разбере ще – ще откаже да се ожени. – Бе готова да заплаче,но какво друго можеше да направи,самата тя не бе разбрала,че е бременна.
-Добре. Просто се успокой. –Въздъхна тежко той,поставяйки ръка на челото си,бутайки косата си назад.Лицето му изглеждаше спокойно,но Сакура бе сигурна,че той е замислен.
-Аз няма да кажа на никой,но при едно условие. – Гледайки я с едното си око,чакащ да го попита,какво е условието му.Така и стана не отне много време за това.
-Какво е условие? –Той се подсмихна и склони глава към нея.
-Ще ходиш с мен и ще им кажем,че това дете е мое. – Това шокира доста момичето,но тя нямаше друг избор освен…
-Приемам,но защо? –Думите и бяха доста ясни за него.Червенокоското,знаеше че тя ще го попита и това,но реши да не и казва още.След вечерята и този разговор,който бяха провели в ресторанта тя го помоли да отидат до нощната аптека и да провери дали е истина.Гаара се засмя и извади телефона от палтото си.
-Изчакай ме в колата. – Черешка се подчини на думите му и отиде в колата.Зеленоокия набра един номер и зачака да се вдигне телефона на собственика му.
-Алоо… - Чу се доста дрезгав глас,който звучеше на току що се събудил човек.
-Хей как е перверзнико !? Хахаха искам да ми направиш една услуга? –Мъжът от другата страна изръмжа,но Гаара не му обърна внимание.
-Какво има? – Устните му се извиха в усмивка.
-Вдигни си перверзния за*ник и ме чакай след малко в кабинета,приятелката ми е бременна и искаме да проверим дали е така. – “Перверзникът” от другата страна на телефона само издаде звук за съгласие и затвори. Червенокосия влезе в колата и заговори.
-Отиваме при един мой приятел,който е гинеколог и ще те прегледа. – Сакура се възмути малко,но така щеше да се разбера на 100% да ли е бременна или не.
-Доб…. – Бе прекъсната от него.
-А да казах му,че си ми приятелка,за да не пита повече. Нямаш проблем с това се пак и той познава Бащата на детето ти!!! – Тя само кимна в съгласие.Паркира колата пред сграда,не много висока,а на входа на самата сграда,мъж с бяла коса седеше и ги чакаше. “Олее какъв е този старчок.” Вътрешния глас на Сакура се обади когато видя мъжа от вън.Гаара отвори вратата и подаде ръка на момичето в колата.Тя пое ръката му нежно и излезе от колата.
-ОХО Тя наистина е сладка!!! – Възрастния “Перверзник” възкликна радостно.
-Млъквай Еро… Това е Сакура. Сакура това е Джирая той ще те прегледа.Той си пада перверзник,но аз ще бъда до теб няма да те оставя с този перверзник сама. – Хвърляйки злобен поглед на г-н Джирая,който допушваше цигарата си и гледаше в друга посока.
Черешка лежеше на кушетката(извинете ме не си спомням името,други му викат магарето),облечена в болнична нощница,където ако се обърне може да и се види дупето. Сърцето й биеше доста силно,Гаара седеше до нея на един стол,хванал ръката й.Вратата се отвори и през нея влезе онзи така нарече перверзник,в престилка и с ръкавици.
-Е Сакура-чан разкажи ми как се запознах те вие двамата? –Лицето й стана доста по-червено от преди когато той седна срещу нея,но по-скоро между краката й.
-Ам – ами беше на Нова година ,той дойде в студиото ми… - усети нещо хладно да докосва нежността й. Тя стисна ръката на момчето до нея и извъртя глава встрани.
-Ахам… - Джирая се изправи отиде до масата взе една ножичка от масата и сряза пластмасовата клечка с памук на върха,памучето падна в епруветката.Той я взе и излезе от стаята,но преди да напусне заговори.
-Можеш да си обличаш дрехите,но не си закопчавай дънките. Ще минеш и на Ехограф. Моля те легни ето там. – Посочи с пръст леглото и излезе. Гаара и подаде дрехите и се обърна за да може тя да се облече. След като се бе облякла тя отиде и легна на посоченото от мъжа място. Усещаше как сърцето и бие силно,бе толкова притеснена,че дори не знаеше какво да прави.Трепереше от страх,червенокосия забеляза това и я погали по главата в опит да я успокой.
-Защо този перверзник се бави толкова много?! – думите му бяха пълни с доста злоба.
-Сигурно чака резултатите … - Той изръмжа леко и я погледна.
-Как се чувстваш ? – Сакура втренчи поглед в тавана и тихо отвърна.
-Притеснена,но – Вратата се отвори и влезе Джирая вътре с лист в ръката си.Закашля се леко и заговори.
-Честито мамче. Сега да видим как е плода. – Подаде листа на Гаара и седна на стола до нея.Накара я да си вдигне блузата и намаза корема й с гел. Започна до движи слушалката по корема й. Червенокосия гледаше листа и се правеше,че разбира,черешка гледаше в тавана и се опитваше да се успокой. Не след дълго се чу нещо,което накара и двамата до погледнат монитора. Бързо сърцебиене кънтеше в цялото помещение.
-Чуваш ли това? – Розовокосата кимна в съгласие последвана от същата реакция на Гаара.
-Това е сърцебиенето на детето ви. – Така наречения перверзник бе им съобщил за тази новина.
-Като гледам си горе – долу в осмата седмица. – Нежна усмивка грейна на лицето му,от това Сакура се почувства доста по-спокойна. Макар той да изглеждаше перверзник бе доста мил. Мъжът извади снимка и я подаде,след това изключи Ехографа и забърса с едно парче кърпа корема й.Тя свали блузата си и закопча дънките си и стана от леглото.
Джирая направи намек на червенокоското да го последва в другата стая. Той се подчини и тихо го последва.
-Е на кого е ? – Гаара се стъписа леко от въпроса му.
-За какво говориш? – Белокосият мъж се подсмихна и запали цигара.
- Не се опитвай да ме лъжеш млади момко,познавам те от както беше в на майка ти корема!!! – Зеленоокия се подсмихна и облегна гърба си на стената.
-На Саске. - Джирая придърпа от цигарата си и се загледа през прозореца.
-Аххх…Това момче наистина си търси боя!? – Гаара се засмя на думите му и го погледна.
-На мен ли го казваш? – Възрастния мъж се обърна към него и присви вежди.
-Какво смяташ да правиш сега Гаара? – Червенокосия вдигна рамена и пъхна ръцете си в джобовете.
-А ти как мислиш… Май забрави кой е той? – Белокосия перверзник въздъхна шумно,като тръсна цигарата си през прозореца.
-Знам,но все пак това дете … - Зеленоокия присви очи и го изгледа доста изпитателно.
-Знам не е нужно,но тя няма друг избор и той не трябва да разбира…. Знаеш защо!!! – След тези думи от отвори вратата и понечи да излезе когато чу какво му казва Джирая.
-Знам,но поне я направи щастлива майка. – Червенокосия се усмихна и отговори.
-Аа ще я направя,така че да не и липсва нищо нито на нея нито на детето й. – Затвори след себе си вратата.В стаята Сакура гледаше снимката на малкото същество,на което бе чула ритъма преди малко.
-Готова ли си да си тръгва ме ? – Тя се сепна от гласа му,не беше го чула да влиза.
-Д-да. – Той я изгледа странно и й помогна да стане.
-Да не те уплаших? – Розовката му се усмихна мило и го хвана под ръка.
-Малко. А вие за какво си говорих те ? – Попита любопитно тя.
-За бебето и кога да идваш тук,но спокойно аз ще те водя. –В колата за път към къщата й те си говориха за много неща дори и за името на детето.
-Пристигнах ме. – Той и помогна да излезе и я заведе до вратата. Гаара се наведе към нея и тихо прошепна нещо в ухото й,от което тя се засмя.
-Сакура ?! – Мъжки дрезгав глас се чу от странни. Двамата се обърнаха по посока на гласа и видяха добре сложен мъж с черна коса и черни очи да се втренчват в тях.
-Сас-ке ? - Не можеше да повярва,че той е точно на няколко метра от тях и ги бе видял.
-“ Какво ли си е помислил когато ни е видял така? Ами ако си мисли….не дори и така да е мен не ме засяга той има жена, а ме прелъсти и сега нося неговото дете… Не трябва да научава!!! “ – Тези мисли препускаха в съзнанието на черешовото момиче.Гаара прегърна нежното тяло на Сакура и го погледна.
-Какво по дяволите правите вие двамата ?! – По гласът му се четеше доста голяма агресия. Розовокоската бе готова да му отговори,макар и да не знаеше какво,но бе изпреварена.
- А ти какво мислиш,че правят двама влюбени,който чакат дете на път?! – Очите и се бяха разширили,за какво говореше той? Саске не можеше да повярва на думите му,нима един от най-добрите му приятели му бе отнел плячката под носа му.Дори и да е така не му е била за пръв път,тогава защо се ядосваше толкова много.Гневът в него нарастваше с всяка изминала минута,бе сигурен,че всичко е шега – лоша шега за която щеше да му разбие главата в най-близката стена.
-Какво има приятел нима не ми вярваш? Тогава виж сам! – Червенокосия взе папката от ръцете на черешка и я метна на чернокоското. Саске извади листовете от вътре и ги погледна на единия лист бе прехванато с кламер снимка.
-Какво е това? – Очите му се разшириха,това не беше шега.Гаара казваше истината,но защо тя трябваше да е негова? Болка порази тялото му,почувства се излъган и предаден за пръв път в живота си от човек от който не очакваше. Розовокоската седеше като тресната с лопата по главата и не знаеше какво да каже,а дори и да имаше.Какво щеше да бъде?!
-Не ми трябва този боклук.Това е ЛЪЖА!!! – Хвърли на земята папката и листите,който се разпиляха.Черешка се затича към тях.Започна да ги събира,сълзите и се стичаха.Тя бе бясна и то много.Кой беше той,че да прави това? Не тя имаше годеник и не тя бе прелъстила друг? Това бе чашата беше преляла,тя извика с всички сили обръщайки глава към него.
-НЕ Е ЛЪЖА …. АЗ НАИСТИНА СЪМ БРЕМЕННА ОТ НЕГО!!! НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВИЖДАМ - МАХАЙ СЕ!!! – Думите й го нараниха много – много повече от колкото трябваше.