FanFik (SasuxSaku) "По пътя към сърцето"

това фикче също не е мое,,но и то е сладинко


Глава 1: Срещата




"Не е възможно да съм се изгубила...Не е възможно...."

Бягайки
като уплашено зайче,Сакура не можеше да повярва на собствената си
глупост,как е възможно да се изгуби с нейните способности на нинджа...
Продължавайки
да бяга и да се опитва да намери правилния път,беше изгубила ориентация
за времето до такава степен,че вече се свечеряваше и трябваше да си
намери място,където да прекара ноща...

"Бравоооо Сакура...Как
може да си такава идиотка, да се докажеш пред другите беше пълна
идиотщина,сега не стига че се загуби,но и трябва да чакаш докато те
намерят..." Сакура не искаше да признае че има нужда от помощ,но точно
в този момент и се искаше някой да я беше намерил,за да не се налага да
пренощува сама в тази гора пълна с опастности.

Докато се луташе
в мрака за удобно място за преспиване,Сакура се натъкна на някаква
слаба светлина.Надеждата и започна да се връща все повече и повече с
приближаването на светлината.Изведнъж се спря...

Тази слаба светлина всъщност се оказа запален огън,а до него седеше човек...."Кой е този човек ?" запита се тя...
От
любопитство реши да се приближи достатъчно за да огледа непознатия или
по точно момчето по нейна преценка,което беще седнало и явно не беше я
усетил.
След като реши че няма опасност той да я забележи,започна да
изследва лицето на непознатия.Той беше доста добре сложен за възрастта
си,мускулесто тяло,според нея доста добре тренирано..Но впечатление и
направи друго,лицето....това беше най - красивото лице което беше
виждала някога,и най-тъжното,а може би лице лишено от всякакви
емоции.Тя не можеше да прецени. Гарвановата черна коса,която беше в
комплект с черните като катран очи, доста добре контрастираха с бледата
кожа на момчето.

Изведнъж от невнимание,Сакура привлече вниманието на непознатия върху себе си....
Черните
му очи се обърнаха в посоката на шума и непознатия се приготви за
атака...но преди да атакува попита със смразяващ глас "Кой е там?Излез
и се покажи".
Сакура замръзна..."Ами сега.."-помисли си тя...Но реши
да рискува и бавно излезе от скривалището си като се стараеше да бъде
предпазлива и се подготви за отбрана в случай че нещата се успожнят.

Непознатия
се загледа съсредоточено от мястото където излезе Сакура,той не я
изпусна и за момент от очи,докато тя излезе и се показа нацяло от
мястото където се беше скрила.
Той я попита : "Какво искаш...защо си тук.....следеше ли ме ?"

Сакура се стресна и със заекващ глас успя само да каже "А-а-аз ..Аз...Аз се изгубих"

Той стовари смразяващия си поглед върху нея,който доста ясно изразяваше недоверието му спрямо нея.

Сакура
набра смелост като каза "Аз съм Харуно Сакура от селото Коноха ,изгубих
се и не мога да намеря пътя към дома,единственото което искам е да
намеря място за пренощуване"


Момчето дълго и изпитателно гледаше Сакура.След извесно време продума само: "Можеш да останеш тук,но на сутринта си заминаваш"

Сакура успя само да кимне и се намести удобно до огъня за да се стопли...
Минаха няколко секунди когато тя продума,,,,
"Не разбрах името ти "

След
като не получи отговор...Тя реши да не задава повече въпроси и се
приготви за сън.Беше толкова изморена,че в момeнта в който успя да се
намести удобно на земята заспа моментално.

На сутринта Сакура се
събуди с първите слънчеви лъчи които галеха лицето и.Със ставането си,
тя се поогледа за момчето което не пожела да каже името си,но беше
достатъчно добър да и позволи да пренущува при него.Видя че огъня е
загаснал,а от непознатия нямаше и следа."Явно е тръгнал още преди
изгряването на Слънцето" - помисли си Сакура "Е,добре!Време е да се
опитам да намеря пътя към дома" Събрала цялото си позитивно мислене
,Сакура се отправи на път за дома (само дето не знаеше на къде се
отправя ).

--------------------------------------------------------------------------------------

След
3 дена преходи и безуспешно лутане,Сакура беше на върха на
изтощението,не беше се хранила откакто за последно видя селото Коноха
(преди да се изгуби).Но не беше чак толкова зле,все пак беше намерила
няколко запустели храсчета с диви капини но и това не беше достатъчно.

Сакура
спря да почива до едно ручейче, което игриво се вливаше в едно
поточе.Самата обстановка беше доста завладяваща,слънчевите лъчи сякаш
се процеждаха през клоните на дърветата,сладките песни на птиците бяха
като музика за ушите на момичето.
Започваше да се смрачава и Сакура
реши да пренощува на това толкова спокойно място....Събирайки
достатъчно сухи клонки за огрев,тя се зае да запали огъня.След като
приключи с това,реши че няма да е лошо да се изкъпе в потока,все пак
дрехите и бяха целите прашни,а самата тя не се чувстваше комфортно с
цялата тази мръсотия по тялото си...

Наслаждавайки се на
студената вода и осещайки как цялата мръстотия пада от тялото и,Сакура
се облегна на една скала близо до сушата и сякаш забрави за
заобикалящата я среда,не я интересуваше нищо друго освен това че не
можеше да се насити на момента.

------------------------------------------------------------------------------------

Изморен
от път Сакуке реши да намери място където да почива,беше се сетил че
наблизо трябва да има поток с прясна вода и реши да се отправи натам.
Не
след дълго беше намерил мястото,но както се оказа и той сам видя,някой
друг го беше изпреварил.Реши да се покрие за извесно време,така ще има
възможност да огледа наоколо,и най вече го интересуваше кой още знаеше
за това място.Той самия го беше открил преди време и знаеше за
съществуването му,но се съмняваше че някой би прекрачил толкова навътре
в гората.

Чу се шум,някъде от към потока,което моментално прикова погледа на Сасуке.
Там
седеше изправено голо тяло,в първия момент Саске не обърна
внимание,докато не се загледа по обстойно и разбра че това не е някой
грамаден мъж,а по скоро беше жена,позагледа се още малко и установи че
това момиче е същото от по предната вечер... "Сакура,май така се
казваше"-помисли си той "Какво прави тук?"

Не разкри веднага
скривалището си,но продължи да гледа,като погледа му се плъзна по
голото тяло на Сакура,той изпиваше с очи всеки сантиметър от тялото
и.Тя имаше най нежното тяло,самата извивка на врата беше толкова
деликатна,талията толкова малка,а заобленото малко дупенце...тази
гледка го накара да се почувства някак странно и да изпитва някакви
непознати за него желания досега.Сасуке,искаше по бързо тя да се
разкара от там,защото мразеше да има хора около него,но разбирайки че
тя явно имаше намерението да прекара ноща там,той нямаше друг избор и
реши да се покаже.

Сакура забелява някакво размърдване от към
дърветата,стресната тя изтича за камата си и заела отбранителна позиция
изчака да види нещото което се покаваше от мрака.Ококорила очи тя видя
същото лице от преди няколко дни "Това момче да не ме следи "-помисли
си тя...

"Какво искаш" - попита най накрая тя...

"Мисля че трябва да си по предпазлива тези места са опасни,за момиче като теб" - отговори той

"Мога да се пазя и сама....За какво си дошъл?!"

Сасуке
не отговори на въпроса и,но и явно беше по заинтересуван от голотата на
момичето,поне успя да я огледа доста добре,като се има наизпредвид че
до преди минута я изследваше в гръб,а сега се беше разкрила доста пищна
гледка пред очите му,гърдите и бяха малки и стегнати,от лунната
светлина кожата и придобиваше странен и в същото време завладяващ цвят
, а зелените и влажни очи едва не го повалиха на земята.Накрая реши
само да вметне,като се опитваше да се владее и да придобие по
незаинтересован вид:

"Не те ли притеснява голотата ти ?"

Сакура
го изгледа тъпо,като не проумяваше за какво говори,изведнъж погледна
надолу и разбра че стои гола пред непознатия.Силен писък се разнесе из
гората,а самата Сакура беше толкова изчервена от срам че побягна към
потока и се потопи моментално в студената вода.

"КАКВО МЕ
ГЛЕДАШ,ПОДАЙ МИ ДРЕХИТЕ ИЛИ НЕЩО С КОЕТО ДА СЕ ПОКРИЯ" - Сакура викаше
и недоволстваше от факта че този перверзник,стоеше пред нея с цялото си
нахалство и ако не от добри маниери то от благопреличие трябваше поне
да се засрами.

Саске подаде дрехите на Сакура,като се стараеше да не скъсява много дистанцията между двамата...

"Благодаря,А сега се обърни или изчезни за да се преоблека" - изсъска Сакура,която беше видимо ядосана
Сасуке не обърна внимание на тона с който му говореше зеленоокото момиче, и се запъти към гората като бавно изчезна в мрака.

-------------------------------------------------------------------

Сакура
побърза да излезе от водата като в същия момент се обличаше
светкавично,като не пропускаше да хвърли по един поглед на мястото
където беше изчезнал нейния непознат.След като вече беше по спокойна
Сакура седна до огъня за да се стопли и да помисли за случилото се.

"Кое
беше това момче все пак?"-запита се тя. "Появява се и изчезва от
нищото"...."Но все пак не мога да не отрека че е доста красив....Какво
ли прави в гората...."
Докато си задаваше хиляди въпроси за непознатия,Сакура започна да се унася и постепенно заспа...

-----------------------------------------------------------------------

Сасуке
седеше облегнат на един клон на едно дърво и наблюдаваше пеизажа,не че
можеше да види нещо в тази тъмница но и това му беше достатъчно,като се
има на изпредвид че не искаше да остава насаме с това истерично момиче.


Преди
да се Съмне Сакура се пробуди,тя имаше неспокойна нощ,и без това не
можеше да спи,като знаеше че в гората бродеше някакъв психопат с
перверзни наклонности.Тя леко се изправи и разтърка очите си за да
прогони сънливоста.Наплиска си лицето с малко студена вода от поточето
и реши да се приготвя за път.Съвсем случайно забеляза,нещо необичайно
да стърчи от един клон на дървото."Ха,и ако това не е онзи
перверзник....Значи ме е наблюдавал..." - Сакура направи една ехидна
усмивка и започна да се приближава бавно и предпазливо до мястото
където беше отседнал Саске.

Започна да се заизкачва много
внимателно по дървото,като внимаваше да не събуди момчето,когато стигна
крайната си цел тя се надвеси над жертвата си, и беше готова да му
изкара акъла.

Сасуке я беше забелязал още със ставането и, но
предпочете да си играе на котка и мишка,докато рабере какво е намислило
това истерично момиче.

Сакура погледна спящото тяло и не вярваше
на очите си ,никога не беше виждала по фантастична гледка,това лице
което беше видяла за първи път и изглеждаше толкова сурово и лишено от
всякаква емоция,сякаш,този човек не можеше да изпитва чувства,а
сега....сега гледаше спокойното му заспало лице,беше толкова
необикневенно,кичур от косата му беше паднал на лицето му, и Сакура не
се стърпя да го отмести,като съвсем явно искаше и да докосне меката
кожа на лицето му.

Изведнъж лицето стана сурово и нямаше помен
от тази невинност която Сакура беше забелязала преди това,остър поглед
я прониза, и тя осети ледени тръпки да минават по цялото и тяло.

Аха и този фик го знам! И той също е много як!Добър избор! :bravo:Продължавай с главите!

иискам ощее !! напрао разбива,много е сладко

mimi_hinata написа:иискам ощее !! напрао разбива,много е сладко

и аз съм на това мнение !

Ощее!! :^^: :^^:

Още!Още!Още!

и аз искам още ;р :angel:

ето и още една глава :angel:



Глава 6: Взето решение

Наруто,Какаши и Сай бяха готови за път рано призори.Денят беше студен, придружен с много гъста мъгла.
"Наруто,успокой се,ще я намерим" - обади се Какаши
Наруто не отговори,а стисна здраво юмруците си.
"Да тръгваме" - каза Сай и без много да говорят тримата се отправиха към гората.

----------------------------------------------

Сакура се събуди до голото тяло на Сасуке,задоволство се четеше по лицето и,той беше до нея в цялата си прелест и мъжество.Тя се надвеси над него като го целуна по челото.
Малко след това Сасуке се размърда и отвори очите си, като първото нещо което видя бе красивото лице на Сакура.
"Добре утро" - поздрави го тя като не спираше да се усмихва.Тя забеляза нещо нередно изписано на лицето на Сасуке,някаква тревога се четеше в очите му. "Какво има?Сасуке кун" - запита тя предпазливо.

"Махни се от мен,не ме доближавай!!!" - изръмжа той.
"Какво ти става,та нали ние...Ние.." - не можа да довърши.Очите и се насълзиха.Тя не разбираше какво става."Възможно ли е след вчерашната случка той да продължава да се държи все така отчуждено." - мислеше си тя като не сваляше очи от неговите. "Същата празнина,същата омразя...Не е възможно..." - Сакура започна да се терзае,не успя да спре преливащия поток от сълзи и даде воля на чувствата си.

"Когато приключиш с лигавото поведение,очаквам от теб да си тръгнеш." - каза с хладен глас Сасуке.Той подтискаше своите емоции,разкъсваше се от това че тя бе наранена,но това бе най доброто решение,за да я предпази от идващата заплаха.

Сакура изтри сълзите си като не можеше да повярва на скучилото се.Изправи гордо главата си и насочи зелените си очи към безчуствената фигура на Сасуке.
"Това ли е ?!" - развика се тя.
"Всичко което се случи...Аз ти се отдадох и тялом и духом...А ти...ти..Ти ме отхвърли като ненужен парцал.ТИ МЕ ИЗПОЛЗВА!"

Сасуке не я удостои с внимание като се обърна с гръб към терзаещото момиче.

"ОТГОВОРИ МИ!!! " - крещете Сакура.
Тя се изправи като не обърна внимание на голотата си.
"Ти си по лош и от...Аз...Ти не си ми безразличен,сама дойдох в гората за да те намеря,исках да те видя...Не разбираш ли,изпитвам нещо към теб.Знам за семейството ти и..." - Тя не можа да довърши,защото бе прекъсната от Сасуке.

"ЗАМЪЛЧИ..ТИ НЕ РАЗБИРАШ...НЕ ЗНАЕШ НИЩО...Коя си ти че да говориш за чувства,ТИ НЕ МЕ ПОЗНАВАШ.Никога не съм споменавал че изпитвам нещо към теб.Исках само да се позабавлявам...А ти сляпо ми се отдаде...Взех това от което имах нужда,сега може да си вървиш."

"НЕ,НЕ ГО ВЯРВАМ" - крещеше Сакура.

"Запази тишина...Толкова си досадна...да досадна си ..." - изръмжа Сасуке като се обърна към нея да стовари ядния си поглед,но единственото което видя бе голото и треперещо тяло.Сутрешните лъчи галеха нежната и кожа,сега той можеше да види перфектните извивки на тялото и ,изпиваше я с поглед,но не показа и грам емоция,спирайки погледа си на лицето и той забелязя горчивите сълзи свличащи се от кристално зелените и очи.
Знаеше какво и причинява,но беше твърде късно за да се връща назад.Той самият едва са владееше,но успя да овладее надигащите се чувства като затвори очи и проряза тишината в която бяха обгърнати с ледения си глас.

"Толкова си жалка..."

Думите се забиваха като кама в сърцето на Сакура,бе толкова наранена.Не искаше да повярва на думите му,искаше и се това да не е истина,да е един лош кошмар който скоро щеше да свърши и тя да се събуди и да разбере че това никога не се е случвало.

"Облечи се...Голотата ти никак не ме впечатлява...И моля те престани да цивриш" - отсече с хладно изражение Сасуке.

Сакура бе на върха на своето отчаяние,предърпвайки дрехите си и прикривайки част от голото си тяло,тя зарида по силно.

"НЕ ВЯРВАМ,НЕ ИСКАМ ДА ПОВЯРВАМ,ОТКАЗВАМ ДА ВЯРВАМ....ТИ ИЗПИТА НЕЩО,ЧЕТЕШЕ СЕ В ПОГЛЕДА ТИ,ТИ ИЗПИТВАШ НЕЩО КЪМ МЕН,Знам го защото го прочетох в очите ти,не мо..."

С един скок Сасуке се озова лице в лице със Сакура като сложи ръка на устата и да предотврати казанота от нея.И без това му беше достатъчно трудно да я отпрати и не искаше да я слуша повече,защото започваше да се разколебава.

"Чуй ме добре,единственото което искам от теб е да се разкараш и да спреш да ми досаждаш" - казвайки това,той обгърна с ръце рамене и като я разтресе яростно.След това се изправи и пое навътре в гората.Преди да се изгуби от поглед,се обърна към Сакура като каза спокойно:

"Очаквам като се върна,теб да те няма" - след това изчезна някъде навътре в гората.

--------------------------------------------

"Наруто изчакай ни,намали малко темпото!" - извика Какаши

"Нямаме никакво време за губене!!!" - отговори Наруто

"Спокойно,ще я намерим,Сакура е голямо момиче може и сама да се грижи за себе си...Не виждам защо трябва да я търсим,тя сама е пожелала да тръгне по следите на този Сасуке" - добави Сай.

Това видимо ядоса Наруто,той се спря за момент,обърна се към Сай като стовари цялата си злоба отгоре му.

"Замълчи Сай" - занарежда Какаши "Точно в момент като този ли решихте да се карате ?"

"Прав си Какаши сенсей и без това ситуацията в която сме е достатъчно сложна" - каза Наруто,като продължи по пътя си.

------------------------------------------------------

Сакура се бе успокоила,когато започна да приготвя раницата си.
"Трябва да се прибирам в Коноха...Моят дом..Където..." - сълзите бликнаха от очите на Сакура,сърцето и беше разбито,сякаш някой току що и го бе изтръгнал от гърдите,този някой беше Сасуке.Единственото което изпитваше бяха болка,разочорование и огромна горчивина.

"Трябва да се стегна" - каза си тя,но не можеше да прогони спомените за прясната от преди малко случка.

Готова за път,Сакура се изправи,направи една крачка и се строполи на земята.Тя зарида силно,не искаше да повярва,че всичко това е било лъжа.

-----------------------------------------------------

Сасуке се бе качил на едно дърво,от където можеше да наблюдава Сакура,без тя да го види.
Не искаше тя да си тръгва,искаше да изтича и да я спре,да я вземе в прегръдките си и никога да не я пуска.Съжаляваше за постъпката си,но не искаше тя да пострада,още повече че бе възможно тя да застане на пътя му и да го спре да отмъсти на Итачи.
Може би след като свърши с отмъщението на брат си,щеше да я потърси и да и обесни всичко...

"Може би..." - каза си той.

Гледайки я как изчезва между дърветата, Сасуке успя само да промълви:

"Съжалявам..."

--------------------------------------------------

"Виждаш ли някаква след от Сакура?" - попита Наруто.

"Тук явно някой е нощувал,има следи.." - каза Сай

"Къде?" - извика Какаши.

"Ето тук, не си личат много добре,но все пак се виждат отпечатъци" - отговори му Сай.

"Значи тя е била тук?" - запита Наруто

"Била е тук преди два- три дни,ако се съди по оставените следи.." - каза Какаши като продължи да изследва мястото.

"Значи не е далеч?" - запита Наруто отново,като заоглежда мястото,преди погледа му да бъде привлечен от диря кръв.

"Какво е това?" - запита се той,като отиде до мястото.

"Какаши сенсей,Сай вижте тук...Има следи от кръв и от това което виждам,следите не са от един човек,а от двама или трима,има отпечатъци...."

Натуто застина "Тук е имало битка,но не различавам много следите" - каза той

Какаши и Сай се отправиха към мястото,от където се чуваше гласът на Наруто.

"Да, определено тук е ставало нещо" - каза с притеснение Какаши.

"Чакайте..Нали не мислите че Сакура чан е била нападната от...от този Сасуке ?!"

"Възможно е Наруто,но не отричам че може и кръвта и неясните следи да са на някой друг" - каза Какаши

Очите на Наруто се разшириха "Нямаме време за губене,ако Сакура чан е ранена,трябва да я намерим,тя ще има нужда от нашата помощ !!!" - отчаяно говореше Наруто.

"Наруто, успокой се" - започна Какаши "Ще я намерим"

Преди да изчака какво ще каже Какаши,Наруто хукна като обезомяло животно без ясна посока.

"Това момче е неконтролируемо....Хайде Сай,преди Наруто да е направил нещо."

----------------------------------------------------------------

Сакура пое на запад към скалата приличаща на вълк.Помнеше инструкциите на Сасуке още първия път,когато той и бе показал пътя,така че не се притесняваше че ще се загуби.
Единственото което не и даваше мира,е начина по който ще се върне в селото - променена.
Когато започна това приключение,бе преизпълнена с мечти за Сасуке,това и даваше сили да продължи,а сега тези мечти бяха разбити на малки парчета.Бе и отнел желанието за живот,единственото което беше успял да и даде,беше една голяма празнина и болка...

якичко е

skoro li 6te ima nova glava@ :angel2: :wave:

Добро е!!!

Надали ша напраят още една

Защоооо??? :cry: :S:

Ами както виждаш този фикс е от отдавна тейче...

мото са яки

а кога ще има още една глава

няма ли да има нова глава скоро не е имало от месеци

сорри хора понеже фикса не е мой затффа неш забраих,,са етоя и др глава ше ги испонапускам ;РР


Глава 7: Добър приятел


"САКУРА...ТОВА Е САКУРА!!!"
Очите на русокосото момче се разшириха.Това беше тя!

"Сакура-чан" - викаше с огромна радост Наруто.

Сакура се обърна и видя Наруто...Това я зарадва.След всичко което бе преживяла,имаше най-много от силна подкрепа.Подкрепа на добър приятел.

"Нарутооо" - извика тя,като захвърли раницата си на една страна,и се затича с все сила към Наруто.Той се забърза към нея,разперил ръце да я прегърне.

Сакура се хвърли на вратът му,като се притисна с все сила към него.В момента не я интересуваше нищо друго,освен че търсеше успокоение в прегръдките на приятел.

"Сакура-чан..." - каза нежно Наруто "Толкова много се притесних,че нещо е може да ти се случи"

"Наруто" - започна Сакура,като даде воля на напиращите я емоции.Сълзите и потекоха,и бе невъзможно да ги спре.Имаше нужда да премахне тежеста,която носеше в себе си.

"Наруто...Направих огромна грешка...Аз...Аз..." - Сакура не можеше да си поеме дъх,не пираше да плаче...не спираше да терзае,защото раната която бе оставил след себе си Сасуке бе невъзможна да се затвори.

"Какво има Сакура?" - попита Наруто.

"Аз...излъгах за Сасуке,аз наистина го бях срещнала в гората,и когато ти спомена за него и каза всички онези неща....Аз не издържах и преверих в архивите за клана Учиха...За това тръгнах да го търся" - каза през сълзи Сакура.

"Знам...Не се притеснявай,сега съм до теб,ще те защитя" - каза спокойно Наруто,като след това добави "Нарани ли те с нещо този проклетник?"

"Не..Той..Ти не разбираш...Аз...Аз му се отдадох,а той...той.."

"КАКВО?!КАКВО...НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ...САКУРА И САСУКЕ....ТЕ...." - думите се блъскаха една по една в съзнанието на момчето.
Неруто не вярваше на казаното от Сакура,почувства остра болка в която разтуптя сърцето му до пръскане...Не вярваше...И не искаше да вярва.
Единственото което можеше да направи е момента,бе да успокой Сакура.

Той я притисна по силно към себе си,като не спираше да гали косите и,и да бърше сълзите и.Не спираше да и говори и да я обсипва с мили думи.

"Всичко ще се оправи..." - убеждаваше я Наруто.

Какаши и Сай стояха настрана,знаеха че Наруто ще се погрижи за Сакура,затова решиха да изчакат докато момичето се успокои.

Свечеряваше се и те решиха да пренощуват на мястото където бяха срещнали Сакура,а на сутринта щяха да потеглят към селото Коноха.

"Как е те Наруто" - попита Какаши.

"Сега е по добре,нека я оставим да поспи,имала е тежък ден" - каза Наруто.В погледа му се четеше болка,и той се опта да я прикрие,като не даде повече обеснения на никой от екипа за състоянието на Сакура.Той се отдалечи от лагера,достатъчно за да даде воля на изгарящата го от вътре болка и ревност.Щеше да отмъсти на Сасуке,за това което бе причинил на Сакура.

"Но сега по-важно е да съм до нея,докато тя не отърси от целия този шок" - мислеше си Наруто.

Сакура се пробуди,разтърка леко очи,като се поогледа,малко след това промълви:

"Къде е Наруто?"

"Ще се върне скоро." - отговори Сай.

"Трябва да го намеря,искам да поговоря с него" - каза Сакура

"Скоро ще е тук" - каза Какаши

"Не искам да чакам докато се върне,ще ида да го потърся" - заяви Сакура "В коя посока е поел ?"

"Ето го и него..." - рече Какаши.

"Наруто..." - започна Сакура "Трябва да поговорим..."

"Сакура-чан!!!Защо не си почиваш,ще говорим когато си по добре... " - отвърна и Наруто.

"Не търпи отлагане" - отсече тя.

И двамате са запътиха навътре в гората,като търсиха някое усамотено място,където няма да бъдат притеснявани.
Наруто се спря с гръп към Сакура,не искаше да види колко му тежи факта че е била със Сасуке.

"Съжалявам Наруто...Аз те разочаровах" - започна тя.

"Сакура-чан не си длъжна да ми се извиняваш"

Тя погледна русокосото момче,но не каза нищо.

"Обичаш ли го?" - попита той.

"Какво?"

"Обичаш ли го...Сакура-чан?" - повтаряйки въпроса си Наруто едва се сдържаше.

"Не искам да отговарям...Сам знаеш отговора" - каза Сакура като едва сдържаше сълзите си.

"Ще го накарам да съжалява" - изрева ядно Наруто.

Сакура се приближи до Наруто,като постави едната си ръка на рамото му.
"Не го наранявай,всичко мождум мен и него вече е минало" - с тези думи Сакура обърна Наруто към себе си.По лицето на момчето се четеше омразя и яд,премесена с много голяма болка и разочорование.
"Няма да позволя,никой,никога да те нарани отново Сакура-чан" - закле се Наруто.
С тези думи той тръгна към лагера при Какаши и Сай,преди ръката на Сакура да докосне негоеата и тя да го спре.
Наруто не продума нищо повече,той усети как нежните ръцете на розовокосото момиче обгръщат кръста му,като нежно му шепнеше в ухото:
"Остани на моя страна Наруто,не ме оставяй сега"

Той се обърна бавно към нея,като срещна погледа си с нейния зелени очи, в които можеше да се удави ако продължаваше да ги гледа.
"Няма да го направя.Няма да те оставя" - прошепна Наруто,като я целуна леко по челото.
"Нека се връщаме при другите" - успя да каже той.

Сакура не му отговори,а само кимна с глава и побърза да го последва.


"Още едничка ??"


Глава 8: Неочакван гост

Сасуке отново имаше неспокоен сън:
<< Пред очите му изплува образа на Сакура,бледа като платно,с огромни сенки под очите,видът и никак не наподобяваше радостното и преизпълнено с енергия момиче>>

Изведнъж той се събуди целия облян в ледена пот.
"Какво направих?" - успя да промълви той.

----------------------------------------------------

Беше минала седмица от завръщането на екип Какаши.Всичко в Коноха си бе по старому.Оживените улици и хората който не знаеха какво е почивка,животът в селото кипеше с пълна пара.

От както се бе завърнала,Сакура не спираше да мисли за станалото онази вечер,как тялото и се бе сляло с това на Сасуке и как той реагира на следващата сутрин,когато и наприказва толкова болни за нея неща.
Тя бе решила,че ако прекара повече време в тренировки и учение,ще забрави всичко и отново ще се върне към стария си ритъм на живот,но се лъжеше.Колкото и да се опитваше,не можеше да престане да мисли за Сасуке,той изпиваше цялото и същество,но трябваше да се пребори с това и да започне на чисто.

Мина се месец,след това втори,но тя така и не забрави Сасуке,не забрави и погледа в който не се четеше и грам емоция,не забрави и красивото лице което така добре контрастираше с гарвановата коса и черните като ноща очи.
"Стегни се Сакура.вече трябваше да отшуми...Забрави го..." - насърчаваше се тя.

Денят бе изморителен за нея,тренираше усърдно,както и бе изчела тонове книги.Сакура се прибра видимо изморена,умираше да топъл душ и едва се сдържаше да не легне в леглото,без да се освежи.

Запъти се към банята ,като захвърли на една страна дрехите и бельото си.
След приятния душ,Сакура бе видимо по добре,и умората и не си личеше толкова.След като излезе от банята тя наметна мокрото си тл с една хавлия.
Луната току що бе изгряла и това накара Сакура да се наспади на приятната гледка преди да си легне,но не запали лампите,за да може ефекта от лунната светлина да е по приятен.Приближавайки се до прозореца,тя устнови че е отворен.

"Не помня да съм го оставала така..." - зачуди се Сакура.
"Чакай малко,ако аз не съм го оставяла така,значи или някой е влизал в стаята ми или някой е в момента в нея"

Сакура се обърна към нястото където се намираха оставени кунаи,и взе един от тях,като бавно запристъпва,из стаята.
"Кой е там" - заплашително извика Сакура."Покажи се"

Всъщност тя не забеляза никакво движение,още повече някаква чужда фигура,чуваше единствено собственото си дишане и стъпки.От това я побиваха тръпки.
След като се убеди че явно си е въобразила,за евентуален психопат,който може да се разхожда през ноща и да нахлува в чуждите домове,Сакура се отпусна на леглото като не бързаше да сваля хавлията.Ноща бе топла и приятна,и това достави удоволствие на зеленоокото момиче.Голата и плът под хавлията настъхна,и Сакура се изчерви замисляйки се за неприлични неща,свързани със Сасуке.

Изведнъж се чу шум от към прозореца,Сакура скочи от леглото като продължаваше да държи куная в едната ръка,готова за атака.От прозореца се подаде една руса глава,а минута по късно се чу и познат глас.

"САААААКУУРААА - ЧААААН" - извика Наруто,като се вмъкна в стаята без да се интересува от това дали Сакура спи,или в най добрия случай за него тя да е оскъсно облечена.
Мечтата на русокосия дявол се бе сбъднала.Тя беше там,гола,само по една леко загащена хавлия.Това накара Наруто да изпита същите плътски желания като онази нощ,когато видя Сакура заспала...

"КАКВО ТЪРСИШ ТУК ПО ТОВА ВРЕМЕ!!!" - крещеше Сакура,като се запъти ядно към него готова да нанесе удар.Но в последния момент тя се спъна,хавлията се развърза и разкри божествена гледка пред очите на Наруто.Той не вярваше на очите си,плакнеше влажния си поглед в прекрасната гръд на момичето.
Докато се усети главата на Наруто бе потънала в гърдите на Сакура,а тя от своя страна пищеше от срамната случка.

"НАРУТООООООООООООО" - изрева Сакура "ЩЕ МИ ПЛАТИШ ЗА ТОВА"
"Саааакурааааа-чаааан" - бе последното нещо което каза Наруто преди да загуби съзнание от тежките юмруци на Сакура.

-------------------------------------------------

След кошмара който го преследваше вече месец,Сасуке,реши че е крайно време да намери Сакура.Искаше да и се извини и да и обясни всичко,не можеше да живее вече така.Трябваше да я види,било то за малко.
Тя не му даваше мира,постоянно посещаваше сънят му,меките и устни и влажния и поглед го влудяваха,не можеше да продължава така дълго.Трябваше да я намери.

"Близо съм до Коноха...Няма проблем да вляза,но ще има проблем при намирането на Сакура,а и денем ще се набивам на очи,затова ще е по добре вечерно време да се промъкна." - каза си Сасуке,като се отправи към Коноха.

"Можеби ....Само можеби,ще посетя и стария си дом"

Беше нощт Луната бе изгряла,наоколо не се чуваше нищо повече от вой на диви зверове.Това не притесни Сасуке защото бе,на крачка от портите на Коноха,запромъква се бавно и везшумно,покрай стражите,те не бяха проблем за него,след като спяха дълбоко.Трудната задача бе да намери Сакура,това бе за него голямо предизвикателство,селото не бе никак малко,единственото което помнеше Сасуке от детството си бе пътя към дома,не можеше да го сбърка,спомняше си го сякаш беше едва вчера когато напусна го напусна,след клането на родителите му.Този спомен го изпълни с ярост,но сега имаше по важна работа от това да позволява на омразата да завладее тялото му,трябваше да намери час по скоро Сакура преди да са го видели.

Той се заизкачва по едно дърво и от там се прехвърли на един от покривите на къщите,така щеше да има по голяма видимост,и щеше да се предвижва по бързо.
Започна да се прехвърля от къща на къща докато не се спря...Тя беше там...На онзи прозорец."Привижда ли ми се или тя наистина живее там."

Сакура стоеше на прозореца,и се взираше в тъмната нощ,не мислеше за нищо,просто отпускаше след поредния тежък ден.
Сасуке се запромъква внимателно,докато не стигна до дома на Сакура.Сега трябваше да е много внимателен,за да не я изпалши.Той не искаше това,искаше единствено да поговори с нея.Той се поогледа,но не видя някаква видима заплаха от това да го е зърнал някой или още повече да е привлякъл вниманието на Сакура,погледана към прозореца от където се бе подала,но нея вече я нямаше,а и лампите в стаята и бяха загасени.

Саске се покатери бавно до прозореца на розовокосото момиче,и установи че той е отворен.Сакура тъкмо се приготвяше за сън,облечена в оскъдна копринена ношничка стигаща и една до коленете.
Точно преди да се шмугне в леглото си тя чу шум.

"Нарутооо,пак ли ти...ще те смажа от бой...само ми ела" - мислише си Сакура.
В този момент от прозореца влезе тъмна висока фигура,не се различаваше много,но Сакура нямаше време и да я разгледа.Нахвърли се върху натрапника,с все сила,като ръмжете на глас:
"Нарутооооо,перверзник такъв.....ще те смажа....оот..."

"Кой е Наруто" - ппита непзнат глас.
Сакур се страсна и отскочи от непознаия,чак тогава го заразглежда по обстойно.
"Кой си ти?" - запита тя

Непознатия не и отговори.Видимо ядосана Сакура се нахвърли с все сили срещу непознатата фигура.Но това не бе достатъчно,защото с един замах тя се озова в ръцете му и бе притисната към тялото на непознатия.
Само за един мъг тя успя да улови този така познат за нея мирис,ухаеше на нещо познато...На някой за който тя бе забравила.Очите на Сакура се разшириха....Това бе Сасуке.

"С-с-с-сассуууккеее" - с треперещ глас и невярващи очи,Сакура произнесе името му.Сякаш никога до сега не бе виждала този човек.

Понеже мноо сори ето са и друга гава ((h))


Глава 9

"С-с-саааас-с-суке"- се чу да казва зелоокото момиче.

"Тихо,някой може да ме е видял,докато се промъквам" - отговори Сасуке притискайки момичето по силно към себе си.

Сакура се разбунтува,не искаше той да я държи в прегрудките си,не и след всичко което се бе случило,не и след това което той и бе причинил.
Тя се отблъсна от него,като се стараеше дистанцията между двамата да е голяма.Не искаше отново да направи грешка и да му се отдаде,макар че едвам сдържаше емоциите си.

"КАКВО ТЪРСИШ ТУК,САМ КАЗА ЧЕ НЕ ИСКАШ ДА ИМАМЕ НИЩО ОБЩО" - изрева тя.

Той не оговори и видимо се опитваше да я достигне,като бавно се приближаваше до нея.

"Махни се,напусни дома ми,не искам да те виждам,НИКОГА ПОВЕЧЕ" - в очите на Сакура,проблесна сълза.
"Ако това е всичко което искаш..." - прошепна той,като се обърна и се заприготвя да излиза.

В този момент Сакура се нахвърли върху му,и с малките си свити в юмруци ръце,тя заблъска по гърдите на Сасуке.

"Защо ти трябваше да идваш,бях се отърсила,ЗАЩО САСУКЕ...ЗАЩО" - крещеше тя.

Без да и отговаря,той хвана китките и,за да спре ударите,погледна я с най нежния поглед и я предърпа по близо до себе си,като впи устни в нейните.
Сакура запротестира,но не след дълго се отпусна и отвърна на целувката,която разпали у тях огнена страст.
Ръцете на Сасуке нетърпеливо обхождаха тялто и,целуваше я толкова страстно че на Сакура едва не и се зави свят.
И двамата нямаха търпение да се слеят,изригналата възбуда която не им даваше мира се разразяваше все повече и повече.Не можеха да спрът изблика на чувства и емоции.
Сасуке разкъса копринената нощница на своята покровителка,като жадно изпиваше гледката която се бе разкрила пред него,зарови лице в нежната гръд на момичето,като не спираше да я целува и милва.Обсипваше тялото и с целувки,като бе стигнал до пъпчето на Сакура,докосна го с влажния си език и продължи надоло към меката част между бедрата и.
Сакура стенеше от удоволствие,беше забила нокти в рамената на Сасуке като притискаше своето тяло до неговото.
"Сасукее" - викаше от удоволствие тя,като извиваше тялото си назад от от удоволствие.

Той се изправи като,започна да разсъблича дрехите си,не изпускаше от поглед зеленоокото момиче.Тя беше там,в цялата си прелест и възбуда,стегнатите и гърди бяха набъбнали,тялото и наподобяваше изваяна от мрамор фигура,толкова красиво и нежно,сякаш майстор се е старал да подчертае всяка извивка на тялото и до последния детайл. Беше просто "Перфектна" - каза си Сасуке

Сакура не спираше да се любува,на тялото на Сасуке,малките капчици пот който бяха избили по тялото му,засилваха още повече желанието и възбудата и които бяха станали нетърпими.
След мигове на наслада те се понесоха към леглото където се отдадоха изцяло един на друг.

-------------------------------------------------------------------------

Сасуке лежеше в леглото до Сакура,изцяло обзет от мисли за стария си дом и за това как бе напуснал Коноха.

<<Бе един от онези дни в които не спираше да вали,беше мрачно и студено,дъждът барабанеше по покривите на къщите.Капчици дъжд се стичаха по лицето на Сасуке.
В този ден,той бе видял за последно Коноха...>>

Сакура се поразмърда леко,беше толкова красива докато спи,излъчваше такова спокойствие,че за момент Сасуке можеше да почувства голяма утеха и мир,който не беше изпитвал преди това.Той се обърка към нея и я дари с целувка,като до края на вечерта остана вгледан в красивото и лице.

На сутринта Сакура се събуди и установи че Сасуке бе изчезнал.Потърси го с поглед в стаята но помен от него нямаше.
"Отново ме излъга" - помисли си тя.

След като стана,тя се запъти към банята искаше да се освежи преди да излезе и да поеме чакащите я задачи за деня.В момента в който се озова в коридора,чу шум идващ от банята.Доближавайки се до вратата тя прилепи ухо и се заслуша,в този момент вратата се отвори и голото тяло на Сасуке изникна пред очите и.

"Какво правиш?" - запита я въпросително Сасуке.
"Аз помислих че си....че пак си ме излъгал" - зашептя Сакура,видимо доволна.

Сасуке се усмихна леко като придърпа Сакура в банята и без много приказки я облада отново.
----------------------------------------------------------------------

"Сакураааа - чааан " - извика Наруто. "Закъсняваш за тренировка,къде беше?"
"Бяях възпрепятствана" - каза Сакура като се изчерви леко.
"След като и двамата сте тук,нека се залавяме за работа" - се чу да казва Какаши.

-----------------------------------------------------------------

Денят бе много тежък за Сакура и както останалите дни нямаше търпение да се прибере у дома да се усвежи и да си почине,с малката разлика че Сасуке я чакаше и тя не искаше да се бави.
В момента в който отвори вратата на дома си,Сакура усети че нещо не е наред,сякаш знаеше че той няма да е там,надяваше се да греши,но убежденията и останаха верни.Сасуке го нямаше,не беше оставил дори и бележка,само едно клонче с черешови цветчета бе положено на меката лъзглавница.Това натъжи Сакура и тя даде воля на сълзите който бликнаха моментално от очите и.
"Отново сама....Той отново се подигра с мен" - каза си Сакура.

--------------------------------------------------------------

Сасуке стоеше пред вратите на клана Учиха.Поколеба се преди да влезе,тази къща му носеше както лоши така и приятни спомени за семейството му.Прекрачил прага на дома си,пред него се разкри жалка гледка,нищо не бе останало от някогашното величие на неговия дом,сега всичко бе прогнило,таваните бяха продънени,всичко бе в прах и мръсотия.Пред очите на Сасуке избликна образите на родителите му,и как в онази нощ той ги намери мъртви,мириса на кръв се бе запечата в съзнанието му,и той можеше да я усети.Продължи да обикаля,като се спря на една снимка,която бе непокътната през всичките тези години,бе снимка на майка му,тази красивя жена излъчваше такава добрина,погледът и се четеше нежност и топлина,същия този поглед с който тя даряваше Сасуке като малък,майчината обич се четеше в лицето и.
Сасуке потъна в спомени за майка си,как тя всеодайно се грижише за него и брат му,давайки всичко от себе си като ги обгръщаше с много любов и топлина до сетния си час.
Сълза се плъзна по лицето на черноокото момче,той захвърли снимката на една страна,като даде воля на надигащия се гнав превзел тялото и съзнанието му.

Час по късно,той се успокои.Достатъчно отлагаше търсенето на Итачи и достатъчно се задържа в Коноха,трябваше да замине още тази вечер,но преди това щеше да се сбогува със Сасура.
"Ще отмъстя за това което ми причини ИТАЧИИИИИИИИИ" - изрева Сасуке.



(има и още !! )

Ще има ли още :?: :?: :?: :?: :?:

моЛя оЩе :obi4amte: