FanFik (SasuxSaku) "По пътя към сърцето"

First topic message reminder :

това фикче също не е мое,,но и то е сладинко


Глава 1: Срещата




"Не е възможно да съм се изгубила...Не е възможно...."

Бягайки
като уплашено зайче,Сакура не можеше да повярва на собствената си
глупост,как е възможно да се изгуби с нейните способности на нинджа...
Продължавайки
да бяга и да се опитва да намери правилния път,беше изгубила ориентация
за времето до такава степен,че вече се свечеряваше и трябваше да си
намери място,където да прекара ноща...

"Бравоооо Сакура...Как
може да си такава идиотка, да се докажеш пред другите беше пълна
идиотщина,сега не стига че се загуби,но и трябва да чакаш докато те
намерят..." Сакура не искаше да признае че има нужда от помощ,но точно
в този момент и се искаше някой да я беше намерил,за да не се налага да
пренощува сама в тази гора пълна с опастности.

Докато се луташе
в мрака за удобно място за преспиване,Сакура се натъкна на някаква
слаба светлина.Надеждата и започна да се връща все повече и повече с
приближаването на светлината.Изведнъж се спря...

Тази слаба светлина всъщност се оказа запален огън,а до него седеше човек...."Кой е този човек ?" запита се тя...
От
любопитство реши да се приближи достатъчно за да огледа непознатия или
по точно момчето по нейна преценка,което беще седнало и явно не беше я
усетил.
След като реши че няма опасност той да я забележи,започна да
изследва лицето на непознатия.Той беше доста добре сложен за възрастта
си,мускулесто тяло,според нея доста добре тренирано..Но впечатление и
направи друго,лицето....това беше най - красивото лице което беше
виждала някога,и най-тъжното,а може би лице лишено от всякакви
емоции.Тя не можеше да прецени. Гарвановата черна коса,която беше в
комплект с черните като катран очи, доста добре контрастираха с бледата
кожа на момчето.

Изведнъж от невнимание,Сакура привлече вниманието на непознатия върху себе си....
Черните
му очи се обърнаха в посоката на шума и непознатия се приготви за
атака...но преди да атакува попита със смразяващ глас "Кой е там?Излез
и се покажи".
Сакура замръзна..."Ами сега.."-помисли си тя...Но реши
да рискува и бавно излезе от скривалището си като се стараеше да бъде
предпазлива и се подготви за отбрана в случай че нещата се успожнят.

Непознатия
се загледа съсредоточено от мястото където излезе Сакура,той не я
изпусна и за момент от очи,докато тя излезе и се показа нацяло от
мястото където се беше скрила.
Той я попита : "Какво искаш...защо си тук.....следеше ли ме ?"

Сакура се стресна и със заекващ глас успя само да каже "А-а-аз ..Аз...Аз се изгубих"

Той стовари смразяващия си поглед върху нея,който доста ясно изразяваше недоверието му спрямо нея.

Сакура
набра смелост като каза "Аз съм Харуно Сакура от селото Коноха ,изгубих
се и не мога да намеря пътя към дома,единственото което искам е да
намеря място за пренощуване"


Момчето дълго и изпитателно гледаше Сакура.След извесно време продума само: "Можеш да останеш тук,но на сутринта си заминаваш"

Сакура успя само да кимне и се намести удобно до огъня за да се стопли...
Минаха няколко секунди когато тя продума,,,,
"Не разбрах името ти "

След
като не получи отговор...Тя реши да не задава повече въпроси и се
приготви за сън.Беше толкова изморена,че в момeнта в който успя да се
намести удобно на земята заспа моментално.

На сутринта Сакура се
събуди с първите слънчеви лъчи които галеха лицето и.Със ставането си,
тя се поогледа за момчето което не пожела да каже името си,но беше
достатъчно добър да и позволи да пренущува при него.Видя че огъня е
загаснал,а от непознатия нямаше и следа."Явно е тръгнал още преди
изгряването на Слънцето" - помисли си Сакура "Е,добре!Време е да се
опитам да намеря пътя към дома" Събрала цялото си позитивно мислене
,Сакура се отправи на път за дома (само дето не знаеше на къде се
отправя ).

--------------------------------------------------------------------------------------

След
3 дена преходи и безуспешно лутане,Сакура беше на върха на
изтощението,не беше се хранила откакто за последно видя селото Коноха
(преди да се изгуби).Но не беше чак толкова зле,все пак беше намерила
няколко запустели храсчета с диви капини но и това не беше достатъчно.

Сакура
спря да почива до едно ручейче, което игриво се вливаше в едно
поточе.Самата обстановка беше доста завладяваща,слънчевите лъчи сякаш
се процеждаха през клоните на дърветата,сладките песни на птиците бяха
като музика за ушите на момичето.
Започваше да се смрачава и Сакура
реши да пренощува на това толкова спокойно място....Събирайки
достатъчно сухи клонки за огрев,тя се зае да запали огъня.След като
приключи с това,реши че няма да е лошо да се изкъпе в потока,все пак
дрехите и бяха целите прашни,а самата тя не се чувстваше комфортно с
цялата тази мръсотия по тялото си...

Наслаждавайки се на
студената вода и осещайки как цялата мръстотия пада от тялото и,Сакура
се облегна на една скала близо до сушата и сякаш забрави за
заобикалящата я среда,не я интересуваше нищо друго освен това че не
можеше да се насити на момента.

------------------------------------------------------------------------------------

Изморен
от път Сакуке реши да намери място където да почива,беше се сетил че
наблизо трябва да има поток с прясна вода и реши да се отправи натам.
Не
след дълго беше намерил мястото,но както се оказа и той сам видя,някой
друг го беше изпреварил.Реши да се покрие за извесно време,така ще има
възможност да огледа наоколо,и най вече го интересуваше кой още знаеше
за това място.Той самия го беше открил преди време и знаеше за
съществуването му,но се съмняваше че някой би прекрачил толкова навътре
в гората.

Чу се шум,някъде от към потока,което моментално прикова погледа на Сасуке.
Там
седеше изправено голо тяло,в първия момент Саске не обърна
внимание,докато не се загледа по обстойно и разбра че това не е някой
грамаден мъж,а по скоро беше жена,позагледа се още малко и установи че
това момиче е същото от по предната вечер... "Сакура,май така се
казваше"-помисли си той "Какво прави тук?"

Не разкри веднага
скривалището си,но продължи да гледа,като погледа му се плъзна по
голото тяло на Сакура,той изпиваше с очи всеки сантиметър от тялото
и.Тя имаше най нежното тяло,самата извивка на врата беше толкова
деликатна,талията толкова малка,а заобленото малко дупенце...тази
гледка го накара да се почувства някак странно и да изпитва някакви
непознати за него желания досега.Сасуке,искаше по бързо тя да се
разкара от там,защото мразеше да има хора около него,но разбирайки че
тя явно имаше намерението да прекара ноща там,той нямаше друг избор и
реши да се покаже.

Сакура забелява някакво размърдване от към
дърветата,стресната тя изтича за камата си и заела отбранителна позиция
изчака да види нещото което се покаваше от мрака.Ококорила очи тя видя
същото лице от преди няколко дни "Това момче да не ме следи "-помисли
си тя...

"Какво искаш" - попита най накрая тя...

"Мисля че трябва да си по предпазлива тези места са опасни,за момиче като теб" - отговори той

"Мога да се пазя и сама....За какво си дошъл?!"

Сасуке
не отговори на въпроса и,но и явно беше по заинтересуван от голотата на
момичето,поне успя да я огледа доста добре,като се има наизпредвид че
до преди минута я изследваше в гръб,а сега се беше разкрила доста пищна
гледка пред очите му,гърдите и бяха малки и стегнати,от лунната
светлина кожата и придобиваше странен и в същото време завладяващ цвят
, а зелените и влажни очи едва не го повалиха на земята.Накрая реши
само да вметне,като се опитваше да се владее и да придобие по
незаинтересован вид:

"Не те ли притеснява голотата ти ?"

Сакура
го изгледа тъпо,като не проумяваше за какво говори,изведнъж погледна
надолу и разбра че стои гола пред непознатия.Силен писък се разнесе из
гората,а самата Сакура беше толкова изчервена от срам че побягна към
потока и се потопи моментално в студената вода.

"КАКВО МЕ
ГЛЕДАШ,ПОДАЙ МИ ДРЕХИТЕ ИЛИ НЕЩО С КОЕТО ДА СЕ ПОКРИЯ" - Сакура викаше
и недоволстваше от факта че този перверзник,стоеше пред нея с цялото си
нахалство и ако не от добри маниери то от благопреличие трябваше поне
да се засрами.

Саске подаде дрехите на Сакура,като се стараеше да не скъсява много дистанцията между двамата...

"Благодаря,А сега се обърни или изчезни за да се преоблека" - изсъска Сакура,която беше видимо ядосана
Сасуке не обърна внимание на тона с който му говореше зеленоокото момиче, и се запъти към гората като бавно изчезна в мрака.

-------------------------------------------------------------------

Сакура
побърза да излезе от водата като в същия момент се обличаше
светкавично,като не пропускаше да хвърли по един поглед на мястото
където беше изчезнал нейния непознат.След като вече беше по спокойна
Сакура седна до огъня за да се стопли и да помисли за случилото се.

"Кое
беше това момче все пак?"-запита се тя. "Появява се и изчезва от
нищото"...."Но все пак не мога да не отрека че е доста красив....Какво
ли прави в гората...."
Докато си задаваше хиляди въпроси за непознатия,Сакура започна да се унася и постепенно заспа...

-----------------------------------------------------------------------

Сасуке
седеше облегнат на един клон на едно дърво и наблюдаваше пеизажа,не че
можеше да види нещо в тази тъмница но и това му беше достатъчно,като се
има на изпредвид че не искаше да остава насаме с това истерично момиче.


Преди
да се Съмне Сакура се пробуди,тя имаше неспокойна нощ,и без това не
можеше да спи,като знаеше че в гората бродеше някакъв психопат с
перверзни наклонности.Тя леко се изправи и разтърка очите си за да
прогони сънливоста.Наплиска си лицето с малко студена вода от поточето
и реши да се приготвя за път.Съвсем случайно забеляза,нещо необичайно
да стърчи от един клон на дървото."Ха,и ако това не е онзи
перверзник....Значи ме е наблюдавал..." - Сакура направи една ехидна
усмивка и започна да се приближава бавно и предпазливо до мястото
където беше отседнал Саске.

Започна да се заизкачва много
внимателно по дървото,като внимаваше да не събуди момчето,когато стигна
крайната си цел тя се надвеси над жертвата си, и беше готова да му
изкара акъла.

Сасуке я беше забелязал още със ставането и, но
предпочете да си играе на котка и мишка,докато рабере какво е намислило
това истерично момиче.

Сакура погледна спящото тяло и не вярваше
на очите си ,никога не беше виждала по фантастична гледка,това лице
което беше видяла за първи път и изглеждаше толкова сурово и лишено от
всякаква емоция,сякаш,този човек не можеше да изпитва чувства,а
сега....сега гледаше спокойното му заспало лице,беше толкова
необикневенно,кичур от косата му беше паднал на лицето му, и Сакура не
се стърпя да го отмести,като съвсем явно искаше и да докосне меката
кожа на лицето му.

Изведнъж лицето стана сурово и нямаше помен
от тази невинност която Сакура беше забелязала преди това,остър поглед
я прониза, и тя осети ледени тръпки да минават по цялото и тяло.

Ще има ли още :?: :?: :?: :?: :?:

моЛя оЩе :obi4amte:

Страхотно

е фика е страхотен и ще е много гадно ако не бъде продължен :lol!: :lol!: :lol!:

Тъй като скоро не е писана нова глава, а ми беше много интересно какво ще стане потърсих фика и го намерих
надявам се tedity_(h) да не се разсърди , но ще пусна следващите глави за тези, на които е интересно какво ще се случи по нататък :kisss:

Глава 10: Горчиви сълзи

Сакура бе стиснала клонката с черешовите листа в ръката си.Беше се успокоила.
Тя бавно се изправи,виеше и се свят от преумората и силната емоция,която бе изпитала.За втори път Сасуке я бе отблъснал.
Не можеше да разбере причината за неговото държание,търсеше отговори на въпроси които не знаеше.

Мислеше си за ноща край потока,първата и целувка,как се бе отдала на единствения мъж в живота и който караше сърцето и да тупти толкова силно чак до пръсване.
Разкъсваше се от мисълта че всичко което става и се случва има основание,искаше нейния Сасуке скоро ще се върне за нея.Метаеше си как ще я прегърне и как няма да я остави повече сама,как той самия нямаше да позволи никой и нищо да ги раздели.Тя не спираше да мисли за него.Липсваше и,дори сега,когато нямаше смисъл да се заблуждава,копнееше да го зърне,за да му каже какво изпитва.Всички тези приливащи чувства я побъркваха.В мига който бе решила да го потърси,знаеше че изпитва нещо.
След онази вечер бе убедена че се влюбва.
Сега бе сигурна повече т всякога - тя го обичаше.Обичаше го повече от всякога,повече от всичко,повече от живота си.
"Завинаги" - прошепна тя...

"Сакура чан" - се чу да казва Наруто "Там ли си ?"

"Тук съм Наруто" - отговори тя.

Русокосото момче влезе в стаята където бе Сакура.На пръв поглед му се стори че тя само си почива,но с приближаването си към нея,той забеляза потъналото в мисли лице на Сакура,придружено с подпухнали от плач очи.

"Сакура - чан,какво става?" - изшептя Наруто "Какво не е наред?"

Тя не му отговори,вдигна леко ръката си,като показа клонката с черешовите цветя.

"Знаеш,че името ми означава разцъфнала черешка" - започна тя "Той също знаеше...не е искал да ме нарани и затова е оставил цветчетата...Иска ми се той...той...да е тук" - Сакура зарида туй силно,че сърцето на Наруто се сви.

Синеокото момче не разбираше за какво говори тя,а още по-малко за кой.Той се настани до нея,като обви с ръка рамото на Сакура.

"За какво говориш Сакура-чан?" - запита той.

"Сасуке беше тук,той ме посети,аз..." - продължаваше да ридае Сакура.

Сините очи на Наруто потреперяха,виждаше колко нещастна е Сакура и колкото и да искаше да изтръгне болката от сърцето и,но неможеше,единственото което можеше да направи е да я успокои.

"Сакура - чан,не плачи,не обичам да те гледам така" - той се приближи по близо до нея,искаше да преобърне целия свят и да намери Сасуке,за да го накара да съжалява за това което и причинява.

За момент Наруто се замисли за първия път,когато бе видял Сакура.Тя имаше ангелско лице,зелените и очи бяха пълни с живот,усмивката и бе толкова чаровна и никога не слизаше от лицето и,цялото и излъчване беше като на паднал ангел от небето.
А сега сърцето му се късаше,при мисълта че не може да види това преизпълнено с копнежи и мечти момиче.Сега на лицето и бе изписана болка,а в очите и се четеше огромна празнина,нямаше следи от радост,имаше само тъга.

В този момент той я почувства по близка от всякога,съчувстваше и искрено,но не можеше да отрече че го болеше от факта че тя се бе влюбила и отдала на друг.Искаше му се да и признае какво изпитва,да и каже за скритата си любов...
Да,Наруто бе влюбен в нея още от мига,в койт я бе видял за първи път.От тогава не спираше да мечтае за деня в който тя ще откликне на чувствата му.
Изгаряща болка се бе разразила в гърдите,тя не му даваше мира,болеше го от това че Сакура се бе отдала изцяло на друг.
Единственото което знаеше е че той я обича повече от всичко, и би дал какво ли не само за да е с него.

Докато стоеше замислен,Наруто не забеляза втренчения поглед на Сакура.Тя го изследваше,като се опитваше да отговори на въпроса си,какво го притеснява.

"Наруто?" - успя да продума тя. "Какво има?"

Той не и отговори и сведе поглед,не искаше да издава какво изпитва точно в този момент.

"Можеш да ми кажеш" - продължи Сакура.

Наруто продължаваше да мълчи.

Сакура вдигна леко брадичката на русокосото момче,като го погледна нежно.

"Сакура - чан" - каза само Наруто.

"Чувстваш се наранен?" - прошепна тя.

"Сакура - чан...Аз..."

"Не казвай нищо Наруто,знам че изпитваш нещо към мен,но аз..." - тя не успя да довърш,беше прекъсната от Наруто.

"Позволи ми да покажа...Не...Да докажа,колко много държа на теб..и...колко...много...те...Обичам" - прошепна тихо той. "Позволи ми да залича Сасуке от съзнанието ти.Аз ще..."

Той не довърши,а насочи ръката си към лицето на Сакура,като леко докосна едната и буза.Отметна косата и назат за да разкрие прелестното лице на зеленоокото момиче,като започна да се приближава бавно към нея.

"Имаш най - красивите очи,който съм виждал,мога да потъна в тях" - шептеше той.

"Наруто,не мисля че...Трябва...Не е редно" - каза Сакура видимо разтревожена.

Той постави пръст на меките и устни.
"Тихо..." - изрече той,скъсявайки дистанцията между двамата,до такава степен че можеше да усети топлия дъх на Сакура.

"В момента в който те видях за първи път,не съм спирал да мисля за теб" - прошепна той.

В този момент Сакура се опомни,изблъска Наруто на страни и скочи като попарена,единственото което успя да изрече беше:

"Сасуке - кун!!!"

Черните очи на момчето пронизаха Сакура,точно в този момент той я ненавиждаше,искаше му се никога да не я беше срещал.

"Значи това е Наруто?" - изсъска той.

"Сасуке - кун,не е това което си мислиш" - заобеждава го Сакура.

"ЗАМЪЛЧИ,КАКТО КАЗАХ И ПРЕДИ,ТИ СИ ЖАЛКА ГЛЕДКА" - изрева той.

"Не смей да я обиждаш" - отсече Наруто,който с един отскок се бе озовал лице в лице със Сасуке.

"Точно в този момент не ми е до теб жалък червей такъв" - каза Сасуке. "А ти..." - обръщайки се към Сакура "А ти, чакаш удобен момент за да останеш с този идиот"

"Сасуке...МОЛЯ ТЕ...НЕ Е ..." - сълзите на Сакура потекоха.

"Престани да хленчиш...Сега..Повече от всякога съм благодарен че се случи така,вече мога да си ида и да не се притеснявам за теб,сега може да се въргаляш в леглото колкото си искаш с тази отрепка" - ядно говореше Сасуке.

Това бе преляло чашата и Наруто се нахвърли върху Сасуке,като разярено животно разкъсващо жертвата си.И двамата се бяха вкопчени в смъртоностна схватка.

Сакура се строполи на пода,като продължаваше да плаче и умолява двамата да спрът и да се вразумят.Гледката я убиваше,не искаше да гледа как двамата най важни за нея същества се избиват един друг.

Наруто бе изкарал куная си и го бе насочил към Сасуке,който от своя страна отби удара без проблем.След това последва втори и трети удар,докато Наруто не се бе намерил на пода с меч опрян до гърлото.

"Само това ли можеш?" - изхили се Сасуке."Малко нищожество,ще те отвърва още сега от теб ..."

В този момент Сакура се нахвърли върху Сасуке,като го умоляваше да прекрати тази моментна лудост.

Той я блъсна с такава ярост,че тя се удари в ръба на една маса и се сгрумоли на земята,пищейки от болка.Малко след това тя изгуби съзнание.

"Нямам повече работа тук" - каза хладно Саскуке.

------------------------------------------------
пишете дали го следите , за да знам дали да качвам още

Чи как няма да го следим страшно е още

още

Глава 11: Обичам те


Наруто се изправи бавно като положи ръка на лицето си,малко след това се обърна да погледне Сакура,като лежеше неподвижно на пода.Той се изправи и отиде до нея като бавно я повдигна и я положи на леглото.Заоглежда я за някакви наранявания но такива нямаше.Забеляза спящото и лице и се успокои.
"Просто е заспала" - утеши се той.
Наруто погали едната страна на бузата и като се обвиняваше за случилото.
След това излезе от стаята и преди да затвори вратата се обърна за да погледне спящата Сакура.

"Аз съм на твоя страна Сакура - чан " - промълви той. "Ще те защитя с цената на всичко"

-----------------------------------------

Сакура се поразмърда в леглото,имаше остра болка от към гърба,изправи се леко като опипваше болното място.
"Какво стана?" - запита се тя.
Видя че в стаята нямаше никой.Наруто беше изчезнал...

Докато се опитваше да нареди хаоса в главата си,тя си спомни за случилото се и как Сасуке си беше отишъл.
Това я натъжи,но не заплака,събра сили да стане от леглото и се отправи навън с надеждата да догони своя любим.

---------------------------------------

Сасуке вървеше бавно, като се отправи към портите на Коноха.Не го интересуваше дали някой ще го забележи,а и беше вече доста късно.
Той бе преизпълнен със злоба и в същото време отчаяние.
Беше излязъл вятър, който предвещаваше огромна буря.
Капчици дъжд закапаха и барабаняха по покривите на къщите.

Сасуке не обърна внимание на дъждът,погледът му беше замислен,той самият бе потънал в мисли за случилото се.
Чувстваше огромна празнина и болка...Това чувство му напомняше за смърта на родителите му...
Но сега бе различно...Болеше го,защото бе видял Сакура с друг.Не искаше да си признае, че това го кара да се чувства слаб и безпомощен,знаеше че когато е до нея изпитваше огромно спокойствие,голямо облекчение и нещо друго, което той все още не можеше да си обесни.

"Любов..." - кънтеше в главата му.

--------------------------------------------

Сакура се намираше на прага на дома си,когато затвори външната врата и се отправи към портите на Коноха.
Остра болка я пронизваше от към гърбът,но тя не се предаваше,бързаше колкото може и се надяваше че ще успее да настигне Сасуке.

"Ако сега не го намеря,никога повече няма да го видя" - мислеше си тя.

------------------------------------------

Сасуке се бе спрял на едно място,беше вдигнал главата си към мрачното и тъмно небе като бе затворил очи.
Капки дъжд се стичаха по лицето му, сякаш отмиваха лошите спомени и се стараеха да облекчат натежалата болка в сърцето му.

Сакура забеляза силуета на Сасуке.
Той бе там...Застинал като статуя...Вода се стичаше по лицето и тялото му.
Сакура се приближи бавно като се стараеше да не нарушава обгърналата ги тишина, позволявайки на дъждът да продължи мрачната си мелодия.

"Защо си тук?" - попита студено Сасуке.

"Не искам да си тръгваш" - отговори Сакура.

"Не искам да те виждам никога повече..." - каза сухо той

"Не ме отбъсквай...Ти не разбираш...Между мен и Наруто няма нищо,той..." - тя не успя да довърши като Сасуке рязко я прекъсна

"Не съм те питал...Не ме интересува" - отсече той

Сасуке стоеше с гръб към нея,беше стиснал юмруците си като се опитваше да се успокои и да не дава воля на надигащите се чувства.
Цялото му тяло се тресеше от гняв,точно в този момент не искаше да говори с никой.

"Изслушай ме..." - прошепна тя като бавно се приближаваше към него.

"В деня, в който те видях за първи път,видях в очите ти голяма празнина.Лицето ти беше безизразно,но въпреки това аз не се страхувах.
А после и грижите, които положи за мен..." - Сакура замълча преди да продума.

"И онази прекрасна вечер, когато ти се отдадох...Нищо ли не означавам за теб?!" - попита тя.

Сасуке не отговори, само стоеше и слушаше като позволяваше спомените му със Сакура да го завладеят напълно.

"Сасуке - кун...Онази вечер...Аз изпитах нещо...А след това...Когато не те видях толкова дълго време...И ти...Ти...се появи,с това разбрах, че изпитваше нещо към мен." - тя замълча като чакаше отговор,който така и не получи.

След това си пое дълбоко дъх и изрече:

"Обичам те...Обичам те със цялото си сърце и сега ако си тръгнеш,ще се чувствам много самотна...Не ме оставяй...Прости ми ...Извинявай...Обичам те Сасуке." - тя се вълнуваше.Най накрая бе осъзнала какво изпитва към него и не искаше да го загуби.

Очите на Сасуке се разшириха,след като чу Сакура да изрича онези две думи,които не бе чувал от много малък...Спомени за майка му нахлуха в главата му,в умът му звучаха думите "Обичам те...Обичам те..."

"Майко..." - се чу да прошепва той. "Сакура, ела с мен"

Тя не можеше да повярва, след всичко което бе изрекла,очакваше поне една мила дума,поне някакъв знак че той изпитва нещо към нея.

"Сакура?!" - повтори Сасуке."Бих искал да дойдеш с мен до едно място,искам да ти покажа нещо."

Тя не отговори, а само кимна.Сасуке се приближи до нея без да казва нищо,след това я хвана за лакътя и я поведе към дома на клана Учиха.

Глава 12: Спомени от миналото.Сбогуване.

“Искам да дойдеш смен.” – изрече Сасуке.


По пътя Сакура не каза нищо,стараеше се да не изостава,но болката от към гърбът и се бе усилила,дишането и бе участенo,като и бе трудно да си поеме въздух,погледът и бе замъглен.Тя крачеше бавно след Сасуке,изведнъж болезнен стон се изтръгна от гърдите и.

Сасуке се обърна рязко и видя пребледнялата Сакура.Изглеждаше немощна и слаба.Падащия дъжд безмилостно обливаше крехкото тяло на момичето.
Дрехите и бяха прогизнали и очертаваха много добре тялото и,от косата и капеха малки кристални капчици вода,а зеленикавите и очи бяха загубили своя блясък.

“Какво има Сакура?” – тихо попита Сасуке.

“Добре съм...Просто...” – на Сакура и бе доста трудно да крие това което я притесняваше.

“Не лъжи...Виждам че не си добре.” – каза с мек глас Сасуке.

Преди да успее да чуе това което казваше чернокосото момче,Сакура се сгромоляса на земята.Сасуке се завтече,като леко повдигна розовокосото момиче.Не искаше да я оставя в това състояние на дъждът,затова я взе в прегрудките се забърза към дома на клана Учиха.


Сакура притвори очи,като се заогледа,беше в някакво тъмно и прашно помещение,по стените и тавана имаше малки процепи,от където миждукаше много слаба светлина.Стаяна миришише на мухал и застоян въздух.Осещаше се някаква голяма мъка и тъга в цялата обстановка.До колкото успя да поразгледа мебелировката бе бедна или поне това което бе останало от нея.По земята се виждаше изпочупени стъкла и изкъртена мазилка,както и прогнили дървета паднали от основите на тавана.И въпреки цялата тази подтискаща гледка,имаше и нещо мистично.

Сакура се изправи и установи че лежеше на някакво старо легло,предположи едно време е било спална,може би доста внушителна спалня.
Поогледа се по добре като нещо привлече вниманието и.Това бе остарял портрет който бе подпрян на една от стените.Времето през годините го бе почти унищожил,и въпреки това съзсем бледо се виждаше,кой е на портрета – а именно цялата фамилия Учиха.

Сакура се приближи до увехтялата картина и се загледа дълбоко в нея.На портрета бяха изобразени майката и бащата на Сасуке,както и самия той,до тях имаше още един човек но не се виждаше много ясно.

“Колко ли са били щастливи?” – запита се тя наум.

Тя загледа Сасуке от картината,виждаше детската му невинност и наивност,черните му очи издаваха такъв блясък на радост,спокойствие,обич,щастие...Както едно дете би се чувствало,когато до него е семейството му и хората който го защитават и обичат.
Сакура установи че Сасуке прилича на майка си.Същите очи и черти на лицето,можеби и гарваново-черната коса,но от баща си сигурно бе взел тази строгост и борбеност...
Лицето на майка му излъчваше такова спокойствие,дългата и черна коса се спускаше по раменете,кожата и бе бяла като мляко,а очите...в тях имаше толкова много любов.
Сакура загледа строгото лице на бащата на Сасуке,самото му изражение бе хладно,студено...човек със идеали,който държи на дисциплината и реда,човек който изисква много...самия отй вдъхваше страхопочитание,но въпреки зад строгия си вид в неговоте очи се четеше,гордост и любов към синовете си...

“Или към един син ?” – запита се Сакура “Кой е другия човек на портрета,някой близък роднина или брат на Сасуке?” – запира се тя.

Сакура продължи да гледа картината още малко.
“Толкова много премесени чувства запечетани на едно платно” – каза момичето.

“Виждам че си будна” - каза Сасуке.
“Да...Аз...Добре съм.” – отвъна Сакура.”Това предполагам е семейният ви прортрет,и твоят дом,веднага те познах на картината,имаш очите на майка си.”

Сасуке не каза нищо,а извъртя поглед на страни.Не искаше да говори за семейството си,но трябваше.Знаеше че рано или късно ще сподели това което го измъчваше всичките тези години.Беше решил да сподели всичко на Сакура,но преди това трябваше да се извини.

“Сакура...”-започна той. “Прости ми...”

“За какво?” – запита тя.

“За всичко и най вече за раните по гърбът ти.Аз...Никога няма да си го простя че те нараних така.”

“Сасуке –кун,нищо ми няма.Аз съм добре,това е само малко нараняване” - каза Сакура.

Не отричай...Видях какво съм ти причинил...Аз...” – преди да довърши Сакура се втурна и залепи устните си в неговите.Целуваше го страстно и неутолимо,сякаш искапше да изпие енергията му.След тази разтърстваща целувка Сакура се дръпна от него с думите:

“Обичам те!!!”

Сасуке стоеше неподвижен,зашеметен от целувката.Това момиче го изпиваше със цялото си същество,защо бе толкова трудно да я прогони от,съзнанието си...от сърцето си...

Зелените и очи го караха да се дави в тях,той имаше чувството че тя го изпива с поглед всеки път,когато го погледне,и всеки път имаше усещането че тя е тази която ще му даде мирът и покоят,който душата му така жадно търсеше.

“Сакура....Доведох те тук,защото исках да ти покажа,клана Учиха или поне това което е останало ото него.Искам....Искам....”

“Знам...Знам какво е станало с клана през онази нощ” – меко каза тя.

“Не...не знаеш,ако бях по силен,само ако бях по опитен и....” – Сасуке стисна юмруци,а по лицето му се четеше гняв.

Сакура не каза нищо,а само гледаше,как гневът завладява душата и тялото на Сасуке.

Той продължи:
“Онази нощ...”-той се спря “Бях много малък и неопитен,прибирах се от академията,тук в Коноха.Беше се смъчило,а аз закъснявах и бързах да се прибера...Те ... те бяха...” – не успя да продължи той.

“Сасуке...” – каза Сакура.

“Не!Ти трябва да знаеш” – изрева Сасуке.”Отворих вратите,а на прага...Въздухъх,земята всичко бе попито с кръв,бе тъмно мрачно,грозно,подтискащо.Затичах се като крещях и виках родителите си.Но отговор нямаше.Намерих ги обезобразени....Море от кръв...Миризмата на кръв,осещам я дори сега.Брат ми...Итачи....той...Той държеше главата на баща ми, ако бях по силен...Щях да ги спася.”

Сасуке се тресеше,ядът му бе толкова голям,пламакът на омразата бе посят в сърцето му и бе изписан на лицето му.

Сакура протегна ръка и загали лицето на момчето.
“Не се обвинявай за стореното...Бил си малък...Какво си можел да направиш”

“Брат ми измами всички ни с фалшивата си обич и загриженост към мен,родителите и клана ни...”

“Сасуке разбирам,защо ме доведе тук,опитвам се и да разбера теб самият.” – изрече Сакура.

“Сакура...”-каза той като се приближи до нея. “Имам нужда от теб,искам да си на моя страна...Обичам те!!!” – прошепна нежно той,като обви крехкото тяло на момичето с ръце,притисна я към себе си,и започна да облива цялото и лице с целувки.

Сакура бе щастлива,бе чула онези две думи...така мечтаните думи,който върнаха надеждата и желанието за живот в очите и.Но имаше и нещо което я притесняваше,усещаше че това е можеби това е последния път,когато тя го вижда,усещаше че той се сбогува с нея и тя знаеше защо – той трябваше да отмъсти за клана и семейството си.Това я натъжаваше.Сълза се стече по бузата и,не искаше той да я остава сама,не искаше да го загуби.

“Не заминавай...”- през сълзи каза тя.”Знам че....ти се сбогуваш с мен, искаш да заминеш.”

“Налага се” – изрече той.

Той не позволи на Сакура да отговори...Взе я на ръце и я постави на леглото.
Лунната светлина се процеждаше през тънките процепи,обгръщайки ги в копринена тъмнина...

Глава 13: Победа

“Не тръгвай” – умоляваше го Сакура “Знам че трябва да заминеш,но се чувствам толкова зле от мисълта че повече няма да те вида”

“Ще се върна обещавам,и този път ще е завинаги...” – изрече Сасуке

Сакура не каза нищо,а само се приближи до Сасуке,погали лицето му и се вгледа в очите му,за пръв път от както го бе срещнала очите му бяха топли,изпълнени с любов,те издаваха радоста от това че тя е до него,лицето му грееше,в момента когато я видеше и Сакура го знаеше.

“Очите ти” – продума тя. “Очите ти те издават...”

Сасуке се усмихна леко като допря ръката си до нейната,след това предърпа нежно розовокосото момиче и зарови глава в меката и коса.Сакура ухаеше на летен вятър,кожата и бе пропита с уханието на разцъфнали цветчета,това го опияняваше,не искаше да се разделя с нея,щеше да му липсва усмивката и лицето и тялото и нежният поглед с който го даряваше всеки път когато го погледнеше...

“Обичам те толкова много Сакура” – прошепна и той нежно.

“Сасуке...” – изтена Сакура като впи устни в неговите...
Сасуке се одръпна от Сакура като загледа красивото и лице,искаше да запомни всяка една черта от лицето и.Зелените и очи,който издаваха дълбоките и чувства към него,меките и сочни устни,който той едвам се стърпя да не вкуси отново,съблазнителното и тяло,което го влудяваше всяка една секунда докато тя бе до него,и бялата и кожа,каято ухаеше толкова приятно...
Малко след това той се обърна с гръб към нея и се приготви за тръгване,не искаше да остава повече,защото имаше чувството че тя ще го пречупи и той няма да може да отмъсти на брат си.

Сакура гледаше как фигурата на Сасуке се отдалечава от нея.Идеше и да изкрещи,да изтича и да го спре,но не можеше...Просто стоеше там и знаеше че той няма да се върне,усещаше го още в момента в който разбра кой е и за какво живее.Сълзите и се стичаха,мъката и бе голяма,бе там сама в мрака,обгърната с цялата тази болка,мисълта за Сасуке я изяждаше малко по малко...Тя никога повече нямаше да го види.Това бе сигурно...Преди Сасуке да изчезне тя успя само да извика.

“Ти няма да се върнеш,знам го...Няма да се върнеш при мен....Не ми обещавай неща който няма да изпълниш...САСУКЕЕЕЕ......МРАЗЯ ТЕ ЗА ТОВА.....ТИ НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕШ НИКОГА ПОВЕЧЕ....” – с тези думи Саскура зарида по силно,падна на колене и започна да удря с юмруци по земята,нямаше да си прости ако той загине,нямаше да прости на този който го нарани...

Сасуке чуваше болезнените стонове плач и мъка на Сакура,сърцето му се късаше,не искаше да я наранява,той самият знаеше че няма да се върне жив и въпреки това се опита да излъже единствения човек който имаше смисъл за него.

“Сбогом любов моя” – изрече Сасуке. Една сълза се търкулна по бузата му,в този момент той осъзна че се раделя със Сакура завинаги,нямаше да я види повече,нямаше да чува гласът и,нямаше да усеща устните и,тялото и,уханието на меката и нежна като коприна кожа....

Той се спря за момент и се обърна към дома Учиха,опитваше се да запомни всеки един детайл от дома си,градината със цветята където майка му прекарваше по голяма част от времето си,а сега на това място имаше само пепел и пасък,нямаше нищо останало от прекрасната градина,Величествената постройка на клана Учиха и всички хубави спомени който е имал преди да убият родителите му.След всичко преживяно,след всичките емоции който изпитваше,той се обърна с гръб все едно загърбваше всичко което му беше мило и драго и се насочи към едничката си цел смъртта на Учиха Итачи...

“Ще те убия каквото и да ми струва това” – закле се Сасуке.


Сакура се изправи бавно,погледът и бе толкова празен,очите и бяха подути от плач.Вдигна глава нагоре и се взря в тавана на стаята където по рано двамата със Сасуке се бяха отдали един на друг.Гледаше в една точка,не мислеше за нищо,просто се взираше безцелно,без да си дава ясна представа какво се е случило и какво предстои да се случи.Усещаше все още присъствието на Сасуке макар и той да не бе там,насили се да направи крачка но не можеше,стоеше там скована без да помръдне...

“Сасуке....” – прошепна тя.

------------------------------------------

Наруто се бе върнал до дома на Сакура,за да види как е тя,беше глупаво да я оставя там сама,можеше да се нуждае от него след злополуката със Сасуке.

“Колко съм глупав да я оставя” – мрънкаше си Наруто.Той отвори вратата на стаята на Сакура кто очакваше тя да е там,за жалост Сакура бе изчезнала.Това породи голяма тревога у русокосото момче,нямаше си и най малка представа къде може да е.

“Сакура,къде си ?” – промълви притеснено Наруто като изтича навън. “Дано да си добре...Къде може да си ?” – питаше се той....”Само ако този Сасуке е виновен...” – Наруто се спря за момент...”Ами ако е тръгнала след него...” – Очите на Наруто се разшириха,трябваше да действа по най бързия начин.

“Единственият път който води извън Коноха е само един..” – каза Наруто и се отправи към портите на Коноха.

Сасуке вървеше бавно, не го интересуваше дали някой ще го забележи,вече беше безмислено да се крие,знаеше че това което цели е обречено на гибел.Изостави единственото нещо в живота си което го правеше щастлив,другото не го интересуваше...Малко преди да излезе от Коноха,Сасуке чу името си.

“САСУКЕЕЕЕЕЕ!!!” – изрева ядно Наруто. “КЪДЕ Е САКУРА –ЧАН ?”

Сасуке се обърна......в погледа му се четеше отегчение...

“Пак ли ти...Какво искаш?Върви си .....нямам работа с теб..” –каза Сасуке.

“КЪДЕ Е САКУРА?” – изрева още един път Наруто.

Сасуке погледна русокосото момче.Наруто бе негова пълна противоположност,в погледа на момчето се четеше безгранична загриженост спрямо Сакура,Сасуке виждаше че това момче не бе само влюбен в Сакура,но той я обичаше толкова силно.Можеби повече от него самия.

“Ти я обичаш нали?” – запита Сасуке. “Готов си да пожертваш всичко за нея?”

“Къде е тя?” - каза Наруто

“Ще те помоля нещо....Грижи се за нея....” – каза Сасуке

“Аз се грижих и преди ти да се появиш” – изсъска Наруто.

“Наруто...” – започна Сасуке “Виждам колко много я обичаш,не позволявай Сакура никога повече да страда,покажи и какво е да си обичан и ценен”

“За какво говориш,ти си този който тя обича...” – каза Наруто

Сасуке само се усмихна мрачно и допълни.

“Аз няма да се върна...затова те моля да се грижиш за нея,оставям я на теб,знам че тя е в добри ръце....” – каза с мъка Сасуке “Помогни и да преодолее болката...”

“ТИ СИ СТРАХЛИВЕЦ САСУКЕ.ОСТАВЯШ Я ЗАЩОТО НЕ Я ОБИЧАШ И ТЕ Е СТРАХ ДА И ГО КАЖЕШ....ТЯ ТЕ ОБИЧА И Е ГОТОВА НА ВСИЧКО ЗАРАДИ ТЕБ,ЗАЩО И ПРИЧИНЯВАШ ОЩЕ БОЛКА” – изкрещя Наруто.

“Обичам я и точно заради това я поверявам на теб,с мен тя няма да бъде щастлива,с мен ще е постоянно в опастност...Аз не искам тя да бъде наранена....Колкото до това къде е тя.....В дома на клана Учиха....Намери я Наруто и не я оставяй сама....НИКОГА ПОВЕЧЕ” – с тези думи Сасуке изчезна.

Наруто се втурна към дома на Учиха,знаеше къде се намира,не можеше да сбърка старата и величествена постройка,тя бе единствената необитавана къща в селото Коноха.

Наруто тичаше със все сила,наближаваше дома Учиха точно преди да влезе той видя как Сакура излиза от там.

“Сакура-чан” – извика той.

Сакура се обърна и видя затичаното русокосо момче към нея.Очите и се напълниха със сълзи.Точно преди да изрече името на Наруто,той я сграпчи в прегрудките си и я претисна силно към себе си.Сакура усещаше треперещото му тяло.За първи път от толкова много време тя се радваше че той е до нея,тя го прегърна и зарида силно.Наруто обсипа цялото и лице със целувки,не спираше да я притиска към себе си,толкова бе притеснен и изплашен че нещо може да и се случи че едвам вярваше на очите си че тя е невредима.

“Най накрая те открих” – изрече той “Няма никога повече да те оставя сама....Обещавам ти .” – изрече той

“Наруто...Той...той няма да се върне никога повече,помогни ми....помогни ми да....” – Сакура зарови лице в гърдите на синеокото момче,нямаше сили да говори.Искаше просто всичката тази болка да отмине.

“Ела Сакура – чан.Ще те изпратя до дома ти...” – изрече Наруто.

-----------------------------
След 3 дена....

Сасуке бе навлязъл в непозната местност,усещаше присъствието на брат си все по силно и по силно.Черните му очи изучаваха местноста,краят на гората се виждаше,от там нататък го очакваха скалисти местности и море от пустиня.Сасуке престъпи крачка напред преди да чуе така омразния глас на брат си.

“Сасуке...” – чу се да казва Итачи.

Сасуке замръзна на място,той активира шарингана си и се обърна по посока на гласът.

“Покажи се страхливецо” – прикани го Сасуке.

Един кунай прелетя покрай Сасуке,но не успя да го уцели.

“Няма да ме победиш само с един кунай” – изрече Сасуке.

“Аз и не съм искал” – отговори гласът.Итачи се появи зад Сасуке и заби втори кунай в тялото му.

“Колко си предвидим” – каза Сасуке “Знаех че ще направиш така и затова използвах клонинг,за да те примамя”

“Кой е казал че съм се хванал” – изрече Итачи като се появи зад гърба на скрития Сасуке.

Черноокото момче се извъртя светкавично и отби удара на брат си със своя меч.

“Итачи...Този път няма да ти се размине” – извика Сасуке,като се втурна след брат си.

“Глупав малки Сасуке,нямаш шанст срещу моя Мангекю шаринган” – изрече Итачи.

“Забравяш нещо Итачи,аз не съм онова заблудено хлапе което помниш и ще ти го докажа” – изсъска Сасуке.

Итачи активира своя Мангекю шаринган...Сега той бе сигурен че ще унищожи наивният си брат.

“Сега Сасуке...Нямаш шанс срещу мен...Защо просто не се откажеш” – подигра се Итачи.

“НИКОГА” – изрева Сасуке,като нападна Итачи.Чернокосото момче бе развил уменията си до съвършенство,бързината с която си служеше му помагаше много,бе научил и много нови техники който щеше да използва срещу собственият си брат.

Сасуке направи комбинация с ръцете си и извика “SHADOW SHURICEN TECHNIQUE”. Появи се огромен шурикен,Сасуке го подхвана и изпрати по Итачи,след това направи втора комбинация и извика “GRAND FIREBALL TECHNIQUE”.Огромни червени пламъци се насочиха към Итачи.Той бе избегнал големият шурикен,но не бе подготвен за пламъците.В последната секунда Итачи успя да се предпази от червеният облак огън.Той отскочи и се преземи на едно дърво,погледът му се спря на изпепелените до него дървета.

“Виж ти ,последният път когато те видях,тази техника не ти се отдаваше много добре” – каза Итачи.

“Престани да говориш,а се бий” – отсече Сасуке.

Итачи само се усмихна....
“Съжалявам Сасуке но мисля да приключа с теб до тук” – каза той.

Итачи зае някаква странна поза,постави левият си крак пред десния и леко приклекна,направи странни комбинации с ръцете си и извика “AMATERASU” – тази техника обхващаше свичко под обсега на очите на този който го използва,това бяха черни пламъци.

Сасуке не бе виждал тази техника преди...Но сега нямаше време за губене,той призова “GRAND FIREBALL TECHNIQUE”,като двата пламъка се сбъскаха в ожесточена битка.Черният пламък наделяваше над техниката на Сасуке.Той изчака още малко докато двата пламъка се разсеят и отскочи от земята като бе извадил меча си и го бе насочил към брат си.
Малко преди Итачи да забележи Сасуке той се отръпна.В момента в който черноокото момче се озова при него,Итачи заби един кунай в гърбът на Сасуке.

“Все още позволяваш на гнева да те води,глупав малък братко” – заяде се Итачи.

“Все още не си видял нищо” – чу се да отговаря Сасуке.Той бе направил втори клонинг и с това бе заблудил брат си.Чернокосото момче се появи зад Итачи като бе забил меча си в тялото му.

Струйка кръв потече от устата на Итачи,той прокара пръсти по устните си и избърса топлата кръв.

“Все пак си понаучил нещо,но ще си останеш така заблуден” – каза Итачи.
Итачи бе направил свое копие,с което измами по малкия си брат.Той се появи от нищото и сграпчи гърлото на Сасуке,притискайки го до стеблото на едно дърво.В този момент Сасуке загуби концентрация,а именно това чакаше Итачи,той използва шарингана си и проникна в съзнанието на малкия си брат.Илюзията която бе създал започваше да обгръща съзнанието на Сасуке.Той виждаше смъртта на родителите си,погрома над клана му,чуваше писъците и молбите на хората,чуваше майка си.
“Защо не бе по силен,защо позволи това да се случи” – шептеше тя.

“Майко....Аз....” – Сасуке се опомни “Това е илюзия,не се случва.........НЕ....НЕЕЕЕЕЕЕЕ......НЯМА ДА ГО ПОЗВОЛЯ” – с това Сасуке успя да се упомни и излезе от транса.

“НИКОГА ПОВЕЧЕ......ИТАЧИИИИ....НИКОГА ПОВЕЧЕ.....” – изрева Сасуке..

Черните очи на Сасуке блеснаха,нямаше какво да губи освен живота си....
“Сега Итачи...Ще ти покажа какво е да си победен” – Сасуке активира печата с който го бе белязъл Орочимару...

Черни петна се появиха по лицето и тялото му,докато не го обгърнаха нацяло.Очите на момчето придобиха жълтеникав цвят....очите на змия.....Хищният поглед на Сасуке предвещаваше загубата на Итачи.Черната коса на Сасуке се бе удължила,сега тя стигаше до кръста му.Бялата като мляко кожа бе предубила сивкав цвят.От гърбът на момчето започнаха да растът две огромни крила,прилиращи на ръце с много разклонения.Самият той приличаше на демон повикан от отвъдното.

“Сега Итачи ще срещнеш смъртта” – с това си изречение Сасуке се нахвърли върху брат си.

Битката бе тежка.И двамата се бореха,бяха на предела на силите си.Земята под краката им бе пропта с тяхната кръв.тежките рани който си бяха нанесели не им пречеха да продължат битката.

Сасуке нанесе последният си удар с който оповести победата си над брат си.
Итачи падна на колене.............Бе загубил...........................

“Загуба.......” – прошепна той.

Сасуке бавно и тежко запристъпва към тялото на Итачи.

“Кажи ми.....Защо го направи,защо изби всички......ЗАЩО РОДИТЕЛИТЕ НИ.... ” – изрева Сасуке.

Итачи стовари безличния си поглед към Сасуке със думите:

“За......Слава....” – с това той се сгромоли на земята....Бе.....мъртав,тялото му изтиваше бавно,погледът му нямаше онази искра.....Итачи бе мъртъв....


Сасуке изкрещя а викът му се бе разпрострял из цялата гора.Сега той скърбеше за загубата на брат си....

“СЛАВА?!.................ЗАЩО ИТАЧИИИИИИИ.........СЛАВАТАААА......ПРОКЛЕТА ДА Е......” – той се изправи бавно,бе му трудно да диша,тежките рани и загубата на кръв го бяха отслабили...Сасуке не успя да се задържи и падна на земята до брат си.Той усещаше как живота го напуска.Бе изпълнил целта си,сега можеше да умре спокойно....Мисли за Сакура завладяха съзнанието му,той виждаше нежната и усмивка,можеше да усети,допира на кожата и,усещаше уханието на цветчета в косите и...Той протегна ръка към нея с надеждата да я докосне още един път,в момента в който успя да я приближи красивото видение изчезна...Очите на Саскуке се изпълниха със сълзи,погледът му бе избледнял,искрата на живот вече не светеше с такава сила,душата му напускаше тялото.Не можеше да изпълни обещанието си към Сакура,той нямаше да се завърне...Оставяше сърцето си на нея....На жената която успя да заеме специално място там където никой друг не е успял.

“Сакурааа.....” – изрече той,преди да затвори очи и да се предаде на вечния сън който го очакваше.

---------------------------------------

“Какво има Сакура – чан?Цял ден си непоскойна?” – запита притеснено Наруто.

Сакура се обърна към момчето с думите:

“Наруто....Той....той умира.........УСЕЩАМ ГО ТОЙ УМИРА.........ИМА НУЖДА ОТ МЕН.....ВИКА МЕ.....ЗНАМ ГО......” – Сакура подскочи и хукна към портите на Коноха,знаеше че нещо лошо ще се случи,затова се бе приготвила...Сега бе сигурна........... Сасуке умираше и имаше нужда от нея....Тя трябваше да го намери час по скоро....

Наруто хукна след Сакура,не разбра много добре какво става,но знаеше едно,Сакура се готвеше да открие Сасуке....Русокосото момче настигна Сакура,като единственто което успя да каже е :

“Идвам с теб,ще съм ти нужен....”

Двамата се отправиха към гората.Сега Сакура можеше да усети енергията на Сасуке,сякаш той бе оставил невидима нишка за да може тя да го намери...

“Дръж се Сасуке ние идваме” – изрече Сакура...

искам още мн е яко :cvir: :cvir: :cvir:

Глава 14

Какво е животът без любимият човек,без да може да усетиш допира на кожата му,без да вкусиш от устните му,без да можеш дори да видиш усмивката му....Това ли е ?Това ли е нещото което ни прави истински щастливи?Любимият човек,който те подкрепя в трудни моменти...винаги готов да ти подаде ръка...винаги готов да те дари с топла прегръдка....готов на всичко за да прогони мрака от сърцето ти и на негово място да постави великото чувсто наречено “Обичч”...

“Сасуке...” – шепнеше Сакура.


Сърцето на момичето биеше лудо,усещаше как живота си отива от Сасуке,усещаше присъствието му,тя щеше да го намери.

“Наруто насам....” – каза Сакура “От тук,усещам го....Малко остана.”

Сакура не спря и за момент да почине,знаеше че всяка минута е ценна,едно малко забавяне и Сасуке можеше да умре.Цялото и същество тръпнеше от напрежение,мисълта че може да загуби голямата си любов я ужасяваше до смърт,невидимата нишка която се исещаше по силно караше надеждата и да живее.Душите им бяха свързани,Сакура можеше да усети изтиващото тяло на своя любим,усещаше вкусът на кръв и изгарящите болезнени рани.Беше останало малко.

Сакура и Наруто бяха изгубили цели два дена докато се доберат до непознатата местност,на няколко километра се виждаше краят на гората и началото на скалистата местност обляна с жестоката и мрачна пустиня.

“НАРУТО!!!” – извика Сакура.”Виждам го...Ето го там....О боже НЕ!!!” – тревогата на Сакура бе голяма,тя едва не се побърка от вида на грозната картина.

Две тела от една и съща благородна плът и кръв лежаха един до друг...Двама братя воюващи за мъст,двама братя който живееха само за да отмъстят един на друг.Единственото семейство което те имаха бяха те двамата.Земята бе пропита с кръвта им,телата - изтинали и посивели,раните им грозни и големи,очите прозрачни – бели....

При вида на тази картина Сакура заплака,виждаше безжизненото тяло на своя любим,и макар да усещаше че има надежда да го спаси,тя замръзна на едно място и не посмя да направи и една крачка.

Наруто забърза напред като отиде до студеното тяло на Сасуке,първото нещо което направи е да му провери пулса.Пулс имаше но едва се усещаше.В този миг русокосото момче вдигна сините си очи към Сакура и извика.

“”САКУРА!!!ЖИВ Е!!!”

Сакура не помръдна,очите и се бяха разширили,бе изпаднала в шок,краката и трепереха,сърцето и биеше силно,а самата тя бе като вкаменена статуя.

“САКУРА!!!!”- извика още един път Наруто,но отговор нямаше.Той скочи и се запъти съм Сакура.Момичето бе пребледняло от ужас.Наруто нямаше друг избор освен да я изкара от шока.

“Прости ми Сакура – чан...” –каза русокосото момче.След това повдигна ръката си и удари една плесница на розовокосото момиче.Сакура се съвзе моментално,като гледаше Наруто без да осъзнава какво бе станало.

“Сакура той е жив,трябва му спешна лекарска намеса.Ти си нинджа лечи....” – Наруто не успя да довърши,защото Сакура бе вече при безжизненото тяло на чернокосото момче.Предърпа тялото на момчето и започна да разглежда раните,цялата трепереше,идеше и отново да заплаче,но си наложи да не го прави.Събра цялата си решителност и започна да лекува болният.Бе събрала достатъчно чакра в ръката си и започна да изцерява тежките рани на Сасуке.
Раните бавно изчезваха,но кожата на Сасуке си стоеше все така бледо-синя,тялото му все така судено,а погледът все така празен.Сакура лекуваше Сасуке в продължение на 2 часа,след като излекува тялото му,тя започна да разтрива всяка една част от тялото му с надеждата да раздвижи кръвта и той да започне да се затопля.

“Наруто помогни ми” – замоли Сакура.
Русокосото момче се приближи към Сакура,виждаше голямата болка и притеснение на момичто,изведнъж той осъзна.Тя наистина обичаше това момче,обичаше го със цялото си същество,виждаше как страда и ще страда още повече ако загуби единственото нещо което и е било мило и скъпо.Сините очи на момчето се напълниха със сълзи,болеше го за своята приятелка,болеше го че неговата любов е несподелена,той прекалено много обичаше своето зеленооко момиче и бе готов на всичко за нея,дори и да знаеше че някой друг ще я направи по щастлива от него...

“НАРУТО!!!” – обърна се още веднъж Сакура “ПОМОГНИ МИ!!!”

С тези думи Наруто се опомни и заедно със Сакура започнаха да разтриват безжизненото тяло на Сасуке.

---------------------------------

“Къде съм?....Това Раят ли е?....Какво стана?.....САКУРА.....Какво правиш там?” – Духът на Сасуке бе напуснал тялото му,виждаше отгоре как Сакура се опитва всячески да го върне към живот,там бе и Наруто...
Бе видял бяла светлина в края на тунела,светлината бе толкова топла и приятна...Но изведнъж се бе озовал на това място виждаше себе си,мъртвото му тяло...Сакура.....Наруто....

-----------------------------

“Сасуке – кун....Моля те върни се при мен...Ти ми обеща....Върни се любов моя....МОЛЯТЕ...обещавам ще направя всичко върни се при мен” – умоляваше розовокосто момиче през сълзи,прегръщайки и обливайки със целувки студеното тяло на Сасуке.

“ВЪРНИ СЕ...ВЪРНИ СЕ...НЕ УМИРАЙ СЕГА,ВЕЧЕ МОЖЕ ДА СМЕ ЗАЕДНО...” – крещеше му Сакура.

“Сакура – чан” – прошепна Наруто като проверяваше пулса на момчето...”Сакура...Той е мъртъв...Сакура недей....Закъсняхме....Направихме всичко по силите си....Сакура-чан...” – Синеокото момче се опита да успокои Сакура.

“НЕ!НЕ!НЕ! ИМА НАДЕЖДА....ВЪРНИ СЕ!!!ВЪРНИ СЕ!!!ПРОКЛЕТ ДА СИ!!!ТИ МИ ОБЕЩА!!!ОБЕЩА МИ ДА СЕ ВЪРНЕШ....ТИ МЕ ИЗЛЪГА САСУКЕ.....ИЗЛЪГА МЕ....ТИ НЕ МОЖЕ ДА УМРЕШ....НЕ И СЛЕД ВСИЧКО КОЕТО ПРЕЖИВЯХМЕ!!!” – момичето заблъска с юмръци гърдите на Сасуке.Горчиви сълзи се стичаха по лицето и.Тя не можеше да повярва че той си е отишъл.не можеше да повярва че бе закъсняла,в този момент нещо в Сакура се пречупи...Погледът и бе мрачен...Надеждата и умираше заедно с нея....

----------------

“Сакура” – шептеше духът на Сасуке. “Тук съм...Не плачи...” – той се приближи към Сакура с надеждата да докосне за последен път меката и кожа,да усети приятното и ухание...Знаеше че не можеше,нямаше повече да чува гласът и,нямаше да вижда усмивката и,нямаше да я види повече...той се сбогуваше с нея...Сбогуваше се с единственото скъпо за него същество...

Преди да се подготви за вечен сън,Сасуке забеляза меката и топла светлина по лицето си...Бе готов да си отиде от този свят,преди да чуе гласът на любящата си майка.

“Сасуке...” – чу се да казва тя. “Не си готов още да напуснеш този свят...”

“Майко...” – прошепна Сасуке

“Мило дете....Моя малък Сасуке....Колко си пораснал...” – усмихваше му се топло тя.

“Майко...МАЙКО....” – повтаряше Сасуке.

“Чуй ме мили мой,ти не си готов да напуснеш,този свят,предстоят ти още много прекрасни моменти,предстои ти семейство....деца....внуци.....” – с това тя се приближи към Сасуке и го дари с топла майчинска прегръдка...Сасуке,зарови глава в майчината гръд и се отпусна,усещаше мирис на пролетен вятър,как дългите коси на майка му галят лицето му и как майчината прегръдка има силата да премахне огромния товар от плещите ти....Единственото за което Сасуке мислеше е че отново е при семейството си.

“Сасуке....Време е....” – с това нежният глас и майка му изчезнаха,а той самият се върна в тялото си.Сега той бе намерил покой.Сега можеше да се върне при Сакура...


------------------------

Той усещаше допира на Сакура претиснала го към себе си,не усещаше изгарящите рани,а само топлината на любимият човек.Усещаше как бие сърцето му и как целия се преизпълва с живот.Да сега той искаше повече от всякога да живее...

“Сакура...САКУРА...ТОЙ...” – извика в удивление Наруто.

Сакура сложи ръка на гърдите на Сасуке и усети как сърцето му започва бавно да бие.Усмивката и се възвърна и тя крещеше от радост.Малко след това Сасуке дойде в съзнание.Като първото нещо което видя бе голямата усмивка на Сакура придружена със сълзи на щастие.

Той изпъшка леко като прошепна много тихо.

“Какъв красив ангел...Сакура....Ти си моя ангел” – с това Сасуке се изправи бавно,придържан от Сакура и Наруто.

“Радвам се че си добре” – усмихна се Наруто,като подаде приятелска ръка на Сасуке,а той от своя страна се усмихна и отвърна на ръкостискането.

“Ти....ти се върна....” – успя да каже само Сакура.
Сасуке бе още много слаб,но бе достатъчно добре за да предърпа своята любима,зарови лице в косите и като се наслаждаваше на уханието им,изпитваше голямо удоволствие от допира на кожата и,чувстваше се жив когато тя бе до него,мечтаеше да вкуси отново устните и.Зажаднелият му поглед изпиваше всеки сънтиметър от Сакура.Бе щастлив че е жив.Той впи устни в нейните с думите.

“Никога повече няма да те изоставя” – закле се Сасуке.

----------------------------------

В селото Коноха...След 6 месеца...

Сасуке стоеше пред вратите на клана Учиха,бе се завърнал в Коноха след битката с брат си Итачи,бе получил разрешеие от Тсунаде да ремонтира старата сграда и наравно с това бе приет отново в Коноха.Той си пое дъх и преди да влезе забеляза идваща фигура.

“Имах добри и лоши спомени тук...” – прошепна той..

“Сега те очакват само хубави неща....” - прошепна фигурата.

“Дааа! Неща който съм готов да споделя с теб....Любов моя...Обичам те Сакура” – Сасуке се обърна към Сакура и предърпа финното момиче към себе си като я притисна силно,сякаш тя щеше да избяга. “Обичам те” – повтори той.

“Обичам те ” – отговори Сакура...

Двамата се хванаха за ръце и бавно пристъпиха напред за да поставят началото на възраждането на клана Учиха.

В този момент Сасуке разбра колко много се нуждае от Сакура и колко много я Обича.А тя от своя страна знаеше че е намерила човека с който иска да сподели остатъка от живота си.

КРАЙ

:cvir: :cvir: :cvir: :cvir: МНОГО е яко защо свърши подяволите :cvir: :cvir:

:bravo: :bravo: :bravo:

мн е яко ама защо тябва да свършва :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

трябвали да свършва :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

Да, знам, много е як, чела съм го

Sakura~sasuke написа:Да, знам, много е як, чела съм го

и аз мисля така