The life of a lady...

От сега да кажа, СасуСаку е фикчето ако не харесвате тази двойка не четете :) Знам, че е адски изтъркана тема и т.н., но ми дойде идея и реших да я напиша. Приятно четене

------------------

Глава 1

- Не е толкова зле. – за пореден път погледнах отражението си в огледалото. Погледът ми премина през розовата ми коса на букли, стигаща малко под раменете, спря се замалко на лицето ми , от което гледаха две големи тревисто зелени очи, леко дръпнати в краищата, обрамчени с гъсти мигли, и очрователно усмихнати розови устни. Роклята, която покриваше тялото ми беше от бял сатен, с червени ивици по краищата. Бях... хубавка, по мое мнение. Въпреки постоянните комплименти на семейството ми по мой адрес, не виждах с какво толкова съм по-различна.
- "Когато видиш и другите дебютантки на баловете, мнението ти ще се промени, ще видиш точно колко си красива." Майка ми винаги казваше това, когато се чувствах несигурна в себе си.
- Момиче, побързай моля те, всички теб чакат. – раздразненият глас на Роса, ме изтръгна от мислите ми. Роса Лопес, беше наполовина испанка, наполовина англичанка. Баща й дошъл тук , пренасяйки вино от Испания. Тогава срещнал майка й, влюбили се почти мигновено и 2 месеца след запонзнанството си се оженили. Разбира се това е било преди 25 години. Роса стана моя гувернантка, когато бях на 10 и вече бях изгонила, голяма част от горките женни, които се опитваха да се грижата за мен. Независимо, че тя самата беше на 17, имаше отлична препоръка от едно от семействата в околността, пък родители те ми сметнаха, че един по – млад човек би се справил по-лесно с мен. Бяха прави. Роса стана неизменна част от живота ми, много често беше човека на, който можех да кажа повече неща отколкото на мйка ми. Когато бях малка исках да бъда красива като нея. Кафявата й гъста, вълниста коса стигаше почт до кръста, кафявите й очи не изглеждаха скучни, а по-скоро сякаш винаги блестяха, устните й бяха много по хубави от мойте, плътни и червени. Висока, слаба и с мургава кожа тя беше моята представа за красота. Вече пораснала се отказах от идеята някога да приличам на нея.
- Какво мислиш? Добре ли изглеждам? – обърнах се и я погледнах.
- Прекрасна си. Както винаги. А сега да побързаме. – топлите и кафяви очи се взряха в мен. – Но ти всъщност не искаш да знаеш това. Какво има миличка? Притеснявате, че няма да се представиш подобаващо ли?
Както винаги ме познаваше твърде добре. Седнах на леглото и се заиграх с една от гривните си. Проблема не беше в това, че за пръв път щях да бъда представена в обществото, всяка дебютантка изпитва притеснение.
- Не е това. Работата е там, че....не искам да се женя. – Направо можех да усетя изумения поглед на Роса върху мен. Все пак всяко момиче, особено от заможно семейство като моето искаше да се омъжи. – Разбира се все някога искам да се омъжа и да имам свое семейство, просто не знам да ли съм готова. Никога не съм се целувала или флиртувала с мъж. Не знам как да се държа като жена. Имам много приятели момчета, но те ме приемат като една от тях, няма дори намек за нещо повече. – След тази реч очаквах нещо, незнам точно какво, но не и лудия смях, в който избухна Роса. Погледах я кръвнишки затова, че така се присмива на притесненията ми. Малко по-спокойна седна до мен и ме пргърна през раменете.
- Миличка, можеш да бъдеш сигурна, че нито една уважаваща себе си млада дама, не се е целувала или флиртувала с мъж. Освен приятелката ти Ино, това момиче държи да опита от всичко в живота. Това ще е първият ви сезон и тепърва има време. Не за целувки, а за флиртуване. Разбира се, може и да се целуваш, но бъди дискретна, знаеш, че ако някой те хване, ще трябва да се омъжиш за човека. Колкото до незнанието ти, не се притеснявай, жените усещаме, кога какво трябва да правим.
- Вероятно си права. И както вече няколко пъти спомена всички мен чакат, трябва да тръгвам. – С мъка се изправих от леглото и слязох в антрето. Там ме чакаха майка ми и баща ми. Облечена в тъмно синя рокля и с вързана на кок руса коса, с две кичурчета обрамчващи лицето й Виктория Харуно бе изумително красива. Погледът ми се насочи към Стивън Харуно. Баща ми среден на ръст, с дръпнати очи, и черна без точно определена прическа коса , който ми се усмихваше с любов и гордост докато ме гледаше. Азиатските черти в семейството ни идваха от това, че родителите на татко са японци. Или поне дядо ми Хито Харуно, баба е била наполовина японка, наполовина англичанка, но за съжаление почина, когато бях на 12. Спомням си приказките, които обичаше да ми разказва за лека нощ или как ме учеше на чаените церемонии, макар че винаги недоволствах, когато ми се налагаше да се занимавам по няколко часа с тях. Отърсих се от черните мисли и отвърнах на усмивката на тате.
Той ме прегърна силно, погледна ме в очите и после пак ме пргърна. Вероятно сме седяли така за не повече от минута, но на мен ми се стори като цяла вечност. Обичах да усещам аромата му на чай и на нещо познато. Когата се отделихме той хвана двете с майка ми под ръка.
- Къкъв съм късметлия, в дома ми се намират две от най-красивите жени в Англия. – каза тате докато се качваше в каретата.
- Най – красивите жени в Англия. Това са пълни глупости и ти го знаеш. – изненаданият поглед на баща ми се отправи към майка ми, която седеше до него. – Искаш да кажеш, най – красивите жени на света. – няколко секунди и двамата я гледахме, след което всички се засмяхме и с това разсеяхме част от напрежението. Загледах се през прозореца на каретата. Все още бях притеснена относно бала. Чух мама и тате да си говорят за нещо, както винаги се заяждаха, но това беше по скоро от любов. Винаги съм мечтала да имам любов като тяхната. Неподправена. Истинска. Любов, която не робува на обществените норми. В случая на расовата дискриминация. Макар че дядо ми беше получил завидна титла от краля, пък и с времето хората се научиха да приемат семейството ми като едно от тях.

-Имението Уестърфийлд.
Гласът на кочияша ме накара да се усетя, че в крайна сметка каретата е спряла. Слязохме и се запътихме към ярко осветената с множество свещи врата. Фасадата на къщата беше внушителна. Построена от камък имението беше огромно и здраво. Навсякъде отвън имаше свещи и цветя, а от вътре се носеха музика и гласове. Изглеждаше вълшебно. Събрах смелост и със семейството ми влязохме.