В търсенето на Офиукус

- Глава 1-

Когато небесните духове на земята слезнаха, и в хора вселиха се . . .

Отново. Торвалд Сол отново се шляеше из града и оглеждаше хората внимателно, току-виж някой от тях се оказал един от тези, които му трябват.

- Божичко това ме дразни! – оплака се той сам на себе си, след като седна на един огромен камък и се загледа в буйното море и мрачните облаци, които тегнеха от горе му.
- Измина само месец, ще ги намериш ако ги потърсиш! – чу се глас в главата му, който само и единствено той можеше да чуе.
Не, той не бе луд, просто в него имаше и друго ‘‘същество‘‘, което живееше в него.
- Гааааа, не мога! Не мога! Писна ми да оглеждам хората като престъпник! Хубавите момичета ме мислят за перверзник, че и по-лошо! – каза той на глас и заби ръце в лицето си и почна да търка очите си с досада.
- А не си ли? – попита го гласа нагло.
- Божичко как искам да се удара, но знам че не теб, а мен ще ме заболи! – отговори гневно и раздразнено той.
- Ахх стига ми толкова за днес, изморен съм, трябва да презаредя. – каза си той и стана от камъка след това пое по пустите улици.
- Казах ти да опиташ и като влезнеш в контакт с хората! Пробвай с латински! – чу отново той гласа в главата си.
- Стига с този латински! Никой не го говори този умрял език! – оплака се на глас той.
- Но аз и другите го говорят! Така че ако опиташ да кажеш нещо на латински и човека те разбере, това ще е ясен знак, че духът в тях е пробуден! – започна да филосовства гласа в главата му.
- Млъкавай досаднико! Не желая да се правя на по-голям глупак от това, което съм в момента. – заинати се момчето и бръкна в ухото си, сякаш ще разкара гласа от главата си, дори и да знаеше, че е невъзможно, той постоянно го чуваше.

След известно вървене, Торвалд стигна до една огромна ръждясала врата, която препречваше пътя му за влизане по-навътре. Той я огледа и въздъхна, преди да успее да докосне дръжката, женски глас го спря.

- Влизането е забранено! – каза момичето, а Торвалд не пропусна момента да я огледа от горе до долу. Беше красиво момиче, на неговата възраст, със стройна и красива фигура, тъмно кафяви очи и гъста, къдрава, дълга, червена коса.
-Мога ли да знам името на прекрасната дама? – попита кавалерски той.
- Сорая, Сорая Колинс. – каза му просто тя. После тя се загледа в момчето стоящо срещу нея. Беше висок със стройна фигура, а косата му бе руса, гъста и рошава, но очите му й направиха най-голямо впечатление, те бяха кафяво-жълтеникави, като жълтият цвят преобладаваше. Трябваше да си признае, че момчето изглеждаше доста секси и добре.
- А ти как се казваш? – попита го тя.
- Торвалд, Торвалд Сол. – каза й той.
- Сол? – попита момичето и присви очите си.
- Да. – каза той и я загледа още по-любопитно от преди.
- Странно ... случайно името ти да означава слънце? – попита го тя.
- Да, да точно това значи. – отговори учудено и изненадано той, може би защото за първи път някой знаеше какво значи името му без той самият да е казал. Момичето придоби объркан поглед.
- Случайно да си учила латински? – попита я той.
- Какво? Латински? Тук изобщо учи ли се този език? Не съм. – каза объркано тя и докосна слепоочието си.
- Тогава от къде знаеш какво значи името ми? – зададе поредния си въпрос той.
- Не ... знам. – каза тя като сама не си повярва. – Просто, сякаш ... когато ми се представи, и когато каза фамилното си име .. не знам защо, но си помислих за слънце. – отговори му тя.
- Мога ли да ти задам още един въпрос? Случайно да имаш някъде по тялото си белег по рождение? Само дето прилича повече на татуировка, от колкото на белег. – обясни той. Момичето го погледан объркано.
- Като този тук. – каза той и повдигна ръкава на тениската си, а на рамото му беше изобразен знака на зодия лъв. Момичето се вгледа в белега му и повдигна ръкава на ризата си и показа китката си на Торвалд. Той се доближи до нея, хвана ръката й и я обърна, на опакото на китката й бе изобразен знака на овена. Той се усмихна доволно.
- Добре дошла, Ариес. – каза й той и я погледна, а Сорая само му кимна сякаш нещо я накара да го направи.
- Нека да влезнем в така нареченият ни дом. – покани я той и й посочи ръждясалите врати.
- Почакай, там е забранено да се влиза! – съпротиви се тя.
- Забранено е за хората, ние не сме особено ... хора. – обясни той. Сорая уплашено отдръпна ръката си от неговата и го погледна стреснато.
- Какво не ти е наред? Защо изобщо отговарям на въпросите ти? – започна да се пита тя.
- Отговаряш ми защото чуваш глас който ти дава отговорите! Защото си мислиш, че е твоя глас, но не е! Защото в теб има небесен дух, един от зодиакалните знаци и това е знака на овена, Ариес! – каза той.
- Ариес? – повтори момичето. – О, боже мой! Значи наистина знам латински! – каза силно тя и постави ръцете си пред устата.
- Какво? – попита я объркани той.
- Случайно попаднах на някакви латински названия и прочие, и знам какво значат, без дори да имам понятие от латински, на всичкото от горе чувам някакъв глас в главата ми който ми говори глупости от рода на ‘‘Осъзнай се, аз съм небесен дух, зодиакален знак, Ариес!‘‘, името! Това име ми е постоянно в главата! – каза му тя и го погледна.
- Добре дошла в клуба сестро! – приветства я Торвалд.

След дълги разговори и разяснение, относно това, което се случваше със Сорая в момента, двамата влезхана в парка, в който е забранено да се влиза, причините са заради странните аномалии, които се случваха там и хората счетоха за добре, да забранят всякакво влизане вътре, с цел да се предотврати евентуален инцидент. Но за хора като Сорая и Торвалд си беше нужно. Там беше нещо като домът на зодиакалните знаци, там имаше оборудването, което щеше да поддържа телата им в здраво състояние, също така имаха необходимата обстановка да тренират и развият духът си за да могат да понесат това, което им предстоеше, и за да могат да започнат с мисията си.

- Значи в теб се е вселил знака на лъвът, Лео? – попита тя.
- Точно така. – отоговори той.
- И трябва да намериш останалите зодиакални знаци, като мен?
- Да.
- Тогава аз мога ли да помогна? – попита тя.
- Не може, а трябва. – поправи я той и се засмя.

Торвалд я запозна с мястото, където щеше да прекарва повече от времето си от сега нататък, обясни й някои неща относно зодиакалните знаци и защо знака на Овена се бе вселил точно в нея, после й обясни как да подходи в търсенето на останалите небесни духове. Останалото щеше да й каже едва когато всички дванадесет знака се съберат заедно.

Чакам коментарите ви!

- Глава 2 -
Когато търсенето им започна, и проблеми появиха се . .

.


Сорая бе запретнала ръкавите си и бе тръгнала да търси зодиакалните знаци. Носеше тениска за да може белега й да се вижда, същото бе направил и Торвалд, само че той носеше потник, който показваше здравите му рамена и белегът му.

- По-добре да се разделим, имаш Ариес със себе си, каквото я попиташ отговора ще изникне в главата ти. – каза й той и пое в противоположната посока, Сорая само му помаха за довиждане и започна да оглежда хората. Всичко това й се струваше страшно забавно и интересно, естествено мнението й бързо се промени след като измина цяла седмица и двамата не успяха да открият никого от зодиака.

- Казах ти, че не е лесна работа! – каза й Торвалд и й подаде кенче със сода, Сорая го отвори и отпи от него, после въздъхна изморено.
- Наистина не е лесно. – съгласи се тя.
- В моя случай, ти бе тази която ме откри, а аз трябваше да те намеря. – сподели той.
- Най-лошото е, че дори нямаме тактика как да постъпим ... аахх ще полудея! – каза нервно тя и разроши косата си.


Поредния ден, поредните опити да се открие нещо или някой.
Сорая бе захапала сламката на сока си и ходеше спокойно по пустите улици, постоянно се оглеждаше наоколо и не внимаваше къде ходи. Точно когато отпиваше от сока си се блъсна в някой и падна на земята, а сокът се разля върху бялата й ризка.

- Много съжалявам! Добре ли си? – каза мъжки глас и подаде ръката си на Сорая.
- АА! Ризата ми! – извика тя след като видя огромното оранжево петно по хубавата си бяла риза.
- Съжалявам! – извини се момчето още веднъж докато все още държеше ръката си протегната.
- Ахх, какво пък толкоз. – каза Сорая, пое ръката му и се изправи. Едва чак сега, след като преодоля ризата си тя го огледа. Той имаше наистина здраво и мускулесто тяло, кестенява къса коса и есенно-жълтеникави очи. Момчето забеляза белега на китката й.
- Да не би да си си рязала вените? – пошегува се той.
- Моля? А не, това е белег по рождение. – каза тя и го показа за да може той да го види по-ясно.
- Ариес. – каза тихо момчето и я погледна, Сорая му отвърна на объркания и изненадан поглед.
- От къде знаеш какво е? – попита го тя.
- Имам същият, но на Таурус. – каза той и показа дясното си рамо.
- Таурус? Знака на бикът! – възкликна тя, а момчето й кимна.
- Значи ... ти вече .. – започна Сорая като жестикулираше с ръце.
- Да, знам и Таурус ми каза да търся останалите и ето, намерих един! – засмя се той – О да, забравих да се представя, казвам се Томас Расмус, приятно ми е. – представи се той и протегна ръката си.
- Сорая Колинс, приятно ми е. – каза тя и пое ръката му отново.

------------------------------------------------------------------------------------------------

Някъде на плажа, Торвалд също намери един от зодиакалните знаци. Бе я открил след като забеляза знака на близнаци изобразен на лявото й бедро. Момичето имаше тъмно кафява дълга коса, тъмни очи и красива фигура.

- Извинявам се, мога ли да те попитам нещо? – попита я той и я доближи. Момичето го огледа и му кимна в отговор.
- Случайно да сте зодия близнаци? – попита я той.
- Да. – отговори недоверчиво момичето.
- Не за друго но на бедрото ти е изобразен знака на близнаци, Гемини. – каза той и посочи бедрото й, тя го погледа и после върна погледа си обратно на него.
- Така ли, Лео? – обърна се тя с една палава усмивка към него.
- Значи знаеш. – каза й той а момичето му кимна.
- Емина Павлов. – каза му тя и подаде ръката си.
- Торвалд Сол. – представи се той и се здрависаха.

------------------------------------------------------------------------------------------------

След като новите две попълнения се събраха в групичката, те бързо влезнаха в крачка с това какво трябва да се прави. И сега както всеки друг ден, четиримата бяха хванали пътя и търсеха останалите осем знаци от зодиака.
Например, Таурус откри знака на ракът, който се бе вселил в едно момиче. Томас я наблюдаваше известно време ... или повече от известно. Момичето имаше черна, наистина много черна, къса коса, и тъмно сини очи, една наистина прекрасна комбинация от цветове. Фигурата й не бе зле, беше слаба. Томас видя белега й, който бе разположен на кръста й, и заради късата й тениска, той бе лесно забелижим.

- Съжалявам , мога ли да те попитам нещо? – попита той след като я бе наблюдавал цял час.
- Питай ме, така или иначе ме зяпаше досега, предполагам си събрал смелост. – каза уверено тя и започна да сгъва волейболната мрежа.
- Ами ... да, ти случайно да си зодия-
- Рак? Да защо? Заради белега на кръста ми ли? Предполагам ще искаш да дойда с теб, където са и другите? – прекъсна го тя.
- Уоу! Ти четеш мисли, но да, ще дойдеш ли с мен, Кансер? – попита кавалерски той.
- Казвам се Каролина Лаворе. И да ще дойда. – каза му тя и двамата потеглиха към изоставеният парк.

------------------------------------------------------------------------------------------------

Торвалд, Сорая, Томас, Емина и Каролина седяха на една пейка и гледаха тъпо в пространството, бяха отчаяни, че не можеха да намерят нито един от знаците, вече втора седмица. И петимата въздъхнаха тежко.

- Чакай малко! – сети се нещо Каролина и стана от пейката, после застана срещу тях, така че да има очен контакт с всички. – На колко сте? – попита ги тя.
- Какво? – попита я объркано Томас.
- Не какво, а на колко години сте! – скара му се тя.
- 18. – каза й той.
- Аз също. – отговори Емина.
- И аз съм на 18. – каза й Сорая.
- И аз. – каза Торвалд.
- Аз също, може би цялата работа с пробуждането има нещо общо с възрастта ни. – сподели им Каролина.
- Не е вярно, аз се осъзнах на 17. – каза Торвалд.
- Мхм ... значи все пак не зависи от годините ни... – заключи накрая тя и отново седна на пейката.

Докато петимата се чудеха какво да предприемат, покрай тях мина едно момиче и застана срещу тях. Момичето беше изключително красиво, беше като принцеса. Косата й бе дълга, гъста, вълниста и руса, очите й бяха големи и тъмно зелени, лицето й беше повече от перфектно, фигурата й беше стройна и слаба. Тя беше толкова красива, толкова финна, толкова женствена. Беше с пола над коленете и бяла риза с къси ръкави, държеше дизайнерска чанта в лявата си ръка, а на шията и по дясната й китка блестяха перли.

- Вирго! – казаха петимина в един глас. Те дори не бяха забелязали дали има белег, който да прилича на един от зодиакалните знаци. Момичето ги беше омагьосало с красотата си. Тя им се усмихна в отговор, а под меките й плътни устни се откриха големи бели зъби. Тя повдигна полата си и на дясното й бедро се видя знака на девата, Вирго.

- Приятно ми е, казвам се Тамара Меркуриус. – представи се красивото момиче, а звънливият й нежен глас опияни ушите на останалите.
- Красота! – възкликна Томас, докато лиги се стичаха от крайщата на устата му. Тамара се засмя със звънливото си гласче. Другите се оттърсиха от шока си, тя наистина бе неземно красива! Дори и да не знаеш за зодиакалните знаци щеше да си повече от убеден че е зодия дева, заради външността й.
- Ако ми позволите, бих искала да ви представя моята приятелка, Лидия Венерис. – каза Тамара и посочи момичето до нея. Тя беше също много красива с къса кафява коса и очи и красива фигура. Момичето повдигна блузата си и на корема й от лявата страна на пъпа стоеше белега на везните, Либра.
- Приятно ми е. – каза тя.
- Уоу!! Две за един ден! Дори не сме си мръднали пръста да ви търсим, но вие ни намерихте! – възклика радостно Сорая и се представи на двете момичета.
- Добре дошли. – приветства ги Торвалд и се представи. – Нека да влезнем в парка. – покани всички той.

------------------------------------------------------------------------------------------------

- Значи останаха още петима. – заключи Тамара и отхапа от ябълката си. Другите й кимнаха.
- За да сме по-точни, още едно момиче и четири момчета. – допълни Лидия.
- Е сега сме повече, значи ще е по-лесно. – каза Сорая.
- Интересното е, че името на Лидия е латинско, фамилията й и тази на Тамара и Торвалд също са латински. – сподели впечатлението си Емина.
- Да, но не можем да сме сигурни че имената на останалите също ще са латински. – каза й Торвалд.
- Явно. Просто искам да открием останалите колкото се може по-бързо и ... всъщност какво ще стане като съберем всички дванадесет зодиака? – попита Сорая.
- И аз самият не знам. – каза Торвалд.
- Е? Но ти си лидера на всички! Как така не знаеш? – възклилка изненадана Емина.
- Не аз, а Лео е лидерът. – поправи я той. – Знам само едно, ще можем да влезнем в обзерваторията. – каза им той и я посочи.
- Сега не можем ли? – попита Лидия.
- Не, нужни са всички дванайсет знака за да я отключим. – обясни той. Всички загледаха огромната сграда, която ги плашеше.
- До една степен не искам да знам какво има вътре. – сподели Тамара.
- Разбирам те, кой знае какво ни очаква. – каза Лидия.
- Каквото и да е, знам че това е едва началото, да открием останалите пет знака е лесната работа, от там нататък, кой знае какво ще се наложи да правим. – сподели мислите си Томас.
Другите кимнаха в съгласие и оставиха погледите си да шарят из огромната старинна сграда, чудейки се какво се криеше в нея.

Хора пускайте коментари, искам да знам дали историята ви харесва! Може да ми кажете коя зодия сте и повече за характера си, ще ми е по-лесно да създам и развия характерите на героите си!

- Глава 3 -
Когато всички зодиака събраха се .

. .


Торвалд седеше на мократа трева и хвърляше камъни в реката. Другите бяхя с него, но говореха един с друг. Той само ги слушаше.

- Да направим търсенето по-забавно. – предложи Томас и извади дяволска усмивка. – Нека да се обзаложим на нещо.
- На какво? – попита оттегчено Каролина.
- На това, кой ще е следващият зодиак, който ще намерим. – предложи Сорая.
- Защо не, залагам на Скорпиона. – даде залога си Тамара.
- Защо на него? – попита я Лидия.
- Ако не си забелязала ги караме по ред, лидерът тоест Лео или Торвалд има за задача да събере всички зодиака на едно място, първо откри Ариес, след нея последваха Таурус, Гемини, Кансер, Вирго и Либра, след теб е ред на скорпиона, Скорпио. – обясни Тамара.
- Хмм .. тогава предлагам друго, всеки да заложи на това кой от следващите знаци ще е в тялото на момиче, остана още едно момиче и четири момчета, звучи лесно, но кой да знае, може да се окаже трудно. – предложи им тогава Лидия, другите кимнаха в съгласие.
- ОК, така да бъде! – каза със състезателен дух Каролина – Според мен Скорпио, Сагитариус, Каприкорн и Аквариус ще са момчета, залагам че момичето е риби, Писцес.
- Аз също залагам че ще е риби. – каза Томас.
- Залагам за Аквариус. – каза Лидия.
- Аз съм за Скорпиус. – заложи Тамара.
- Ммм ... ще заложа на ... Сагитариус. – каза несигурно Сорая.
- Аз също съм за риби, звучи като за жена. – каза Емина.
- Ами ти? Кой мислиш че ще е? – обърна се Сорая към Торвалд.
- Ще остана безпристрастен. – отговори той.
- Ееее, това е просто залог! – каза му Лидия, но Торвалд само й се усмихна.

------------------------------------------------------------------------------------------------

- Не блей така! – скара се Тамара на Лидия, която възпроизвеждаше лиги заради красивата гледката пред нея.
- Как да не блея, хич не ме и еня дали е от зодиака, ще си го вържа на каишка! – отговори й тя, като не отделяше погледа си от момчето.
Гледката си беше наистина красива: Висок, мускулесто тяло, тотален сексапил. Момчето имаше катранено черна коса, която бе вдигната нагоре, и светло сини-сиви очи, които изпъкваха на фона на косата му. Момче мечта казано с прости думи.
Тамара и Лидия го наблюдаваха внимателно за белег по тялото му, по-точно Тамара търсеше белег, Лидия точеше лигли като Санбернар.
Момчето товареше разни кашони в един камион, а Тамара внимателно изследваше всяко едно негово движение, така докато не забеляза знака на скорпиона стоящ на бицепсът му.
- Спипахме го! – каза Тамара и тръгна към него, момчето я погледа със супер мега секси поглед, което не я притесни, за разлика от нея, Лидя се влачеше като черво след нея докато точеше лиги.
- Да помогна на дамите които ме гледат от доста време? – подразни той.
- Не й обръщай внимание. – каза му тя и отмести главата на Лидия от рамото си. Той се засмя.
- Предполагам искате да ме заведете на някое място и да ме изнасилите? – пошегува се той.
- Близо си до истината. – отговори безинтересно и небрежно Тамара на въпросът му.
- Казвам се Тамара Меркуриус, а това е приятелката ми Лидия Венерис. – представи се тя и Лидия.
- Кристоф Плутони. – представи се той и подаде ръката си към тях.
- Е Плутони, кога ще може да дойдеш с нас? – попита Тамара.
- Когато ме питаш толкова настойчиво, мога да дойда веднага. – отговори той.
- Супер, тогава тръгвай. – заповяда му Тамара и се запъти към парка.

------------------------------------------------------------------------------------------------

- Значи ни остават още четири? – попита ги Кристоф – И сте се обзаложили че аз, че Скорпио ще е в тялото на момиче? – попита невярващо той.
- На това заложи Тамара, но тя вече загуби, ти на кой ще заложиш? – попита го Сорая.
- Нека да е водолей. – реши той.

------------------------------------------------------------------------------------------------

- Кой тъпак заложи на Сагитариус? – попита Кристоф всички, като се присъедини към кръгчето което бяха образували.
- Не е тъпак, а тъпачка! И аз бях. – поправи и призна Сорая.
- Момче е, онзи блондин там. – посочи го Кристоф.
- Не е зле. – изкоментира го Тамара.
Момчето беше доста високо и слабо, но все пак с добра фигура, с руса коса и сини очи.
След малко той също се присъедини към кръгчето им.
- Здравейте дружки! Аз съм Оскар Йовис. – представи се той, другите също. Дори и да не излгеждаше така, с Кристоф се разбираха доста добре и беше трудно да прецениш, кой е по-голмия олигофрен.
Скоро Оскар бе запознат с обстоятелствата и залозите.
- Оки доки, залагам на рибките, звучи женствено и нежно. – каза той. Другите го погледнаха странно.

------------------------------------------------------------------------------------------------

Оскар и Кристоф бяха на рали пистата, Тамара и Лидия в центъра, Каролина и Сорая на плажа, а Томас и Торвалд близо до гората.

- Казвам ти ако не слезнем по-надолу, никога няма да разберем дали някой от тия пишлемета е един от зодиака! – направи забележка Оскар.
- Пич, от тук се вижда най-добре състезанието! – оправда се той.
- Не сме тук да гледаме състезание!
- Добре, нека да свършат и после ще слезнем да ги огледаме, това звучи долно и мръсно, разбирам да бяха жени но ... – отварти се Кристоф от думите си.
- На всичкото отгоре с тези състезателни униформи ... – довърши Оскар.

Състезанието приключи и двамата с Кристоф се запътиха на долу, оглеждаха внимателно всеки състезател, който слизаше от колата си.
- Нямаме друг начин освен да ги заговорим. – заключи Оскар.
- Знам. – кимна му разбирателно Кристоф.
Двамата се разделиха и започнаха да разпитват състезателите за разни неща, които да ги наведат на мисълта, че може би са от зодиака.

Докато се бяха сляли с тълпата и бяха готови да се откажат, един от състезателите или по-точно състезателките, им хвана окото.
Момичето свали каската си и дългата й права кафява коса спусна по раменете й. Беше високо момиче с привлекателна и добре поддържана фигура.

- Еха ... екстремни спортове и красиви жени .. ОБОЖАВАМ ТАЗИ КОМБИНАЦИЯ! – каза си Кристоф и тръгна към нея. Момичето се оглеждаше наоколо, а Кристоф използваше момента да се блъне в нея и да обвие ръката си около талията й.

- Опа, внимателно, може да се нараниш. – каза с флиртаджийски тон той. Тя му се усмихна и махна ръката му от талията си, която все още стоеше там.
- Благодаря за загрижеността. – каза тя и продължи, но Оскар препречи пътя й.
- Можем ли да те питаме нещо? – попита той и се усмихна като первезник.
- Не! – ядоса се тя и ги подмина. Двамата с Кристоф се спогледаха като вълци, които крояха план как да си докопат плячката.
- Само за момент де! – каза Оскар и я хвана за ръката, момичето отдръпна ръката си и не им обърна внимание.
- Слдурано! Хайде де! – викна след нея Кристоф и също насили късмети си, като я хвана за ръката. Момичето се обърна най-спокойно и го питна в колянто, Кристоф падна на земята, а Оскар му се изсмя.
- Ах ти лайненце такова! – обади се Кристоф от земята. Оскар му помогна да стане, все още смеейки се.
- Хайде брат, забравяме за какво дойдохме тук. – каза му Оскар и двамата погледнаха за последен път към момичето, което вдигаше дългата си коса на опашка, двамата се обърнаха на другата страна, но после рязко се обърнаха един към друг.

- Това знака на .. – започна изненадано Кристоф.
- Каприкорн ли беше? – довърши невярващо Оскар. И двамата така както се гледаха като идиоти тръгнаха да тичат след момичето.
Когато стигнаха до нея, видяха че се качваше в колата си за това побързаха.
- Хей! Чакай за момент! – викнаха те зад нея.
- Пак ли вие? Бой ли ви се яде? – попита ги заплашително тя, а двамата поставиха ръцете пред себе си.
- Не, не, не! Искаме да те питаме нещо! – защитиха се те, а момичето присви очите си невярващо.
- Белега на врата ти ... може ли да го видим. – попитаха те.
- Какво? – изненада се тя от въпроса им.
- Само искам да го видя! За да се убедя в нещо! – каза Кристоф. Момичето се обърна предпазливо за момент и двамата сега бяха убедени че това е знака на Козирога, Каприкорн.
- Знаеш ли какво значи? – попита я Кристоф.
- Какво стана с тъпите ви флиртаджийски въпроси? Много сте сериозни! – отбеляза тя.
- Това не е важно сега, виж аз и той имаме същите. – каза Оскар и показа гърба си, където стоеше знака на Стрелец, а Кристоф показа бицепса си.
- И аз какво? Да ви ръкопляскам ли? – попита ги в недоумение тя.
- Би ли дошла с нас? – попитаха я те.
- Може би. – каза недоверчиво тя. След като я убеждаваха най-накрая момичето се съгласи да тръгне с тях.
- Не разбрах как се казваш? – попита Оскар.
- Амаре Сатурнум. – отговори им тя.

------------------------------------------------------------------------------------------------

Останалите също откриха един от зодиаците. Сорая и Каролина бяха намерили Аквариус, а Томас и Торвалд, Писцес.

Най-накрая, всичките дванайсет знака на зодиака и всички дванайсет съсзвездия се събраха.
Сега щяха да разберат истината и мисията си, и това което всички ги интересуваше, какво се криеше в обзерваторията.

Хора чакам коментарите ви!!!! Искам да знам дали ви харесва или не за това пускам главите веднъж седмично, написала съм вече 10 глави, просто чакам коментарите ви.



- Обзалагали сте се? – попита невярващо Амаре останалите, те й кимнаха в отговор. – Загубеняци! – присмя им се тя.
- Хеей! Без грубости! – оплака се Сорая.
- Глупости? Самата истина! Това че хората са решили да тълкуват думата като обида, техен си проблем, истината е че загубихте. – отговори й тя. – И на какво заложихте? – попита после тя.
- Победителят определя, но нямаме победител. – каза Лидия.
- Ако искате може мен да зачетете за победител. – предложи Амаре.
- Хора! Това сега не е важно! Трябва да ви кажа нещо важно. – прекъсна ги Торвалд. - Заедно с последните ни три нови попълнения, Амаре Сатурнум, Александър Ураниум и Виктор Нептунус, вече всички дванайсет зодиака са заедно. – обяви Торвалд на всички като представи новите попълнения.

Александър иамше гъста къса кестенява коса и зелени очи, а тялото му бе добре тренирано и стройно. Виктор също не оставаше по-назад по външност, косата му бе кестенява, очите кафяви, беше висок и строен. Белега на Алекс бе на гърба му, а този на Виктор на прасцеса.

- Сега, ще може да влезнем в обзерваторията и да разберем какво се случва с нас. – каза им Торвалд и всички погледи се преместиха върху западналата сграда, която имаше мрачна аура.
- Как ще стане тая работа? Като гледам няма и миша дупка, че да минем през нея. – обади се недоверчиво Александър.
- Лео ми каза как става, сградата е кръгла и някъде по нея трябва да са изобразените знаците от зодиака, всеки от нас трябва да намери и застане пред своя знак, след това да направи контакт със сградата, Лео каза че ще се отворят дванайсет врати и ще можем да влезнем в обзерваторията. – даде им инструкциите си той. Другите се спогледаха.
- Може да започваме. – прикани ги той и тръгна към сградата, другите го гледаха, докато той не се скри зад нея.
- Хора аз намерих моя знак! – викна силно той за да го чуят другите. След като се обедиха че сградата е безопасна другите също тръгнаха да търсят знаците си, след няколко минутно въртене в кръг около обзерваторията всички бяха по местата си.

- Готови ли сте? – извика силно Торвалд.
- ДА! – отговориха му силно почти всички.
- Все тая. – казаха под носа си Оскар, Кристоф и Амаре като завъртяха очите си от отегчение.

Скоро всички дванайсет докоснаха сградата и дочакаха чудо да се случи. Стояха така известно време, когато изведнъж обзерваторията почна да се тресе и клати сякаш имаше земетресение, от покрива й бяла светлина излезна и освети не само парка, но и целият град, всички затвориха очите си заради силният лъч светлина. Когато ги отвориха на мястото на стените, където бяха ръцете им, сега имаше врати, които просто трябваше да бъдат отворени.
Всеки един от тях внимателно бутна вратата си и пристъпи недоверчиво вътре.
Всички бяха заедно вътре в една стая, но бяха влезнали от различи входове, пред тях имаше олтари и отгоре им камъни които блестяха. Всички започнаха да се оглеждат, направи им впечатление че покрива на сградата бе отворен и виждаха ясното, безоблачно, синьо небе.

- Добре дошли. – приветсва ги мъжки глас, всички се стъписаха и почнаха да се оглеждат.
- Не се плашете, аз съм петият знак от зодиака, Лео. – представи се гласът. Другите гледаха в недоумение Торвалд.
- Не ме гледайте така аз самият съм изненадан! – каза им той.
- Гласът ми идва от камъка пред Торвалд. – каза им Лео и всички погледнаха натам.
- Камъкът говори! – отбеляза стреснато Томас.
- Не само този на Лео, но и на всички! – обади се друг глас, беше Таурус.
- Майко, мисля че сме за лудница! – стресна се Лидия.
- Моля всеки да се приближи пред олтара пред себе си. – помоли ги Лео, и с неуверени стъпки останалите пристъпиха напред и видяха два камъка да стоят пред олтарите на всеки един от тях.
- Всеки вижда пред себе си два камъка, напълно еднакви освен размерите им, по-малкият е за вас, за да можете винаги да чувата гласовете ни когато не сте в обзерваторията или се тренирате. – обясни Лео. Другите бяха втренчили очите си в камъните.
- Не се бойте, това е единствения начин чрез който всички могат да чуват гласовете ни, това е и единствения начин да общуваме с останалите. – каза Вирго.
- О, за бога вземете по-малкия камък най-накрая! Има още много да ви се обяснява! – скара им се Кансер. След много мислене и коле*ание всички недоверчиво взеха в ръцете си камъка.
- Както забелязвате, камъните са различни за всяка една зодия, но това сега не е важно. – каза Ариес.
- После ще ви обясним защо камъните ви са такива, защо сме се вселили във вас, но сега трябва да я караме по-бързо. – обади се Лео.
- В този парк има дванайсет места, които са предназначени за всяка една зодия, там ще се тренирате. – обясни Либра.
- За какво? – попита я Лидия.
- Ще разбереш. – каза Каприкорн – Трябва да тренирате телата си за да са достатъчно силни, когато дойде момента в който ние ще ги напуснем. – довърши той.
- Какво? – попита объркано Амаре.
- Имате и друга задача, най-важната и най-трудната. – допълни Аквариус.
- Целта ви е да намерите тринадесетия знак, Офиукус! – обади се Сагитариус.
- Офи- кой? – обърка се Томас.
- Офимукус. – каза му Тамара.
- Не! Офигурус! – поправия я Емина.
- Глупости на търкалета, търсим капитан Спарол. – каза шеговито Оскар.
- Идиот, казва се капитан Джак Спарол. – поправи го Кристоф, двамата започнаха да се смеят.
- МЛЪКНЕТЕ!! – чу се мощен мъжки глас, гласът на Скорпио.
- Трябва да намрите Офиукус! Липсващия зодиак, знака на Змиеносеца. – обясни Аквариус.
- Стана какафония, говорете по-ясно и един по един! Не ви разбирам, всеки казва каквото му падне! – скара им се Емина.
- Моля? Тринайсет? – попита изненадано Лидия.
- Офиукус или Серпентариус, не е включен в зодиака, защото хората вярват, че разваля баланса на останалите дванайсет зодиака и се счита за фатално число, освен това на астролозите им е по-лесно да работят с числото дванайсет, което също отговаря на броя на месеците в годината. – обясни им Амаре.
- От къде по дяволите знеш това!? – попита я изненадано зодиакът й Каприкорн.
- От майка ми, не се чудете сега защо името ми идва от латински. – каза им тя.
- Както Амаре каза, информацията е вярна, а задачата ви е да намерите тринадесетият знак, Офиукус. – довърши Писцес.
- Но! Това не е лесна работа, и преди сме го търсили, но това е дълга история ще я разберете в последствие, вие трябва да тренирате телата си за да можете да спечелите спор с Офиукус. – каза Лео.
- Моля? – попита го Торвалд.
- Ами .. характера му е по-чепат. – прокашля се той.
- Както и да е, всеки един от вас отговаря на една от четирите стихии, въздух, вода, огън и земя. Сорая, Торвалд и Оскар, вие сте притежатели на огнената стихия, като Сорая е с кардинално качество, което ще рече главен, основен, съществен, важен или от първостепенна важност. Томас, Тамара и Амаре вие сте със земна стихия, като с кардинално качество е Амаре. Емина, Лидия и Александър, вие сте с въздушна стихия, като с кардинално качество е Лидия. Каролина, Кристоф и Виктор, вие сте с водна стихия като с кардинално качество е Каролина. – обяви Лео.
- Част от мисията ви е да усвоите стихиите си, тоест, да контролирате водата, огънят, земята и въздуха, за тези които са с кардинално качество е много вероятно способностите и възможностите ви да са повече от на останалите те, а именно става въпрос за Сорая, Амара, Лидия и Каролина. – поясни Скорпио.
- Женско парти. – каза скиптично Оскар и измитира злобен поглед, който отпрати към момичетата, на които не им пукаше особено.
- В парка са скрити и разположени места, които са предназначени за вашите тренировки, места които отговарят на зодията и стихията която сте. Никой друг освен вас не може да влезне там. – обясни им Писцес.
- Сега когато имате един камък със себе си, винаги ще чувате гласовете ни, ще ни е по-лесно да ви наставляваме по време на тренировките, това е за сега, в последствие ще разберете доста по-шокиращи истории от тази. – довърши Лео. Останалите прибраха камъните по джобовете си и по чантите си и излезнаха от обзерваторията. Вратите, които се бяха появили стояха там и се виждаха ясно.

- Предполагам сега всеки трябва да си намери ‘‘домът‘‘. – каза Тамара.
- Не се тревожете, ще ви помогнем с търсенето. – обади се от джоба й Вирго, другите подскочиха.
- Ще ми е нужно време да свикна с говорещите камъни. – въздъхна напрегнато Тамара. Другите кимнаха в съгласие.
- Предполагам няма да ни кажат много за този Офимукус, ако не намерим местата на които трябва да се тренираме. – почеса раздразнено врата си Кристоф.
- Научи името най-накрая тикво зелена! – скара му се Амаре.
- Знаеш ли още от началото искам да ти кажа нещо, много ти знае балалайката! Защо си толкова цапната в устата? – попита раздразнен той и я погледна сериозно .. или поне се опита да се държи сериозно.
- За да се забавлявам на такива като тебе, дето ми се връзват! – изплези му се тя.
- Ах ти лайненце такова! – обиди я той.
- Ок, познаваме се от един ден, но вече знам кои са проблемни в цялата група! – сподели Лидия.
- Кои? – попитаха в един глас Оскар, Кристоф и Амаре.
- Ами вие! – викна им тя. Амаре само повдигна рамената си и тръгна на някъде.
- На къде? – попита я Оскар.
- Ще търся колибката си, имам си работа за това сега трябва да побързам. – каза тя без да спира.

Другите последваха примера й и тръгнаха да търсят ‘‘домът‘‘ си, заедно с помоща на зодиаците си.

Хора ... чакам коментарите ви, искам да знам дали историята ми ви харесва, а вие не пишете коментари! Надявам се някой да напише по е едно ''ок''!



Лидя се луташе безцелно в гората, която самата тя не знаеше че съществува в този парк, кой да предположи че си имат гора?
Всички се бяха разпръснали из парка и слушаха наставленията на камъните-зодиаци.

- Ок, да вкараме малко логическо мислене ... стихията ми е земя, мястото трябва да отговаря на зодиака и на стихията ми, тоест ... някоя пещера? – размишляваше на глас Амаре.
- Добра логика. – похвали я Каприкорн.
- Тук да има пещери? – попита го тя.
- Да. – каза просто той.
- Да разбирам ли че няма да ми помогнеш, защото тренирането ми вече е започнало? – попита тя вече надушила истината.
- Бинго! – каза той с весел тон.
- Ще полудея! – раздразни се тя и продължи да търси за пещера.


В същото време, някъде из парка, Кристоф също се мъчеше да вкара логика в действията си.

- Водна стихия ... значи вода, тоест океан или море, но това е парк, зачи река или езеро! – викна той доволен от отговора си.
- Браво, това беше трудно! – каза скиптично Скорпио.
- Не ми се подигравай! – скара се той е тръгна да търси река или езеро.

По-трудна бе задачата за хората със стихии като въздух и огън.
Лидия се луташе на около и не знаеше от къде да започне.

- Въздуха е на всякъде! Къде да търся, като той е на всякъде, никаква логика не мога да вкарам! – ядосваше се тя.
- Успокой се и помисли за момент, сигурна съм че все нещо ще изкочи. – успокои я Либра.
- Единственото нещо, което асоциацирам с въздух е невидимост и прозрачност! – каза тя като лека по-лека сама стигаше до отговора си. – Тоест ... някое невидимо място ... незабележимо, и не толкова познато! – плесна тя с ръце.
- Точно така, някое място, което никой не вижда, от което никой не се интересува, незабележимо за околните, някое място което не прави впечатление. – помогна й с отговора Либра.
- Някоя открита поляна обградена от дървета! – каза тя и побърза да излезне от гората.


Ситуацията при Оскар също не му бе лесна и ясна.

- Къде по дяволите ще има огън?! Единственото което ми хрумва е да подпаля гората, на ти огън тогава! – сърдеше се на неуспеха си той.
- Кой е казал че задължително трябва да има огън или нещо да гори, помисли добре за източниците на огъня. – помогна му Сагитариус.
- Източник-запалка! – каза сърдито той.
- Друг източник! – подкани го Сагитариус.
- Кибрит. – каза нацупено той.
- Не ти е лесно нали? Ок нека да пробваме така, огънят е топъл или горещ, излъчва топлина-
- Слънцето! – прекъсна го Оскар.
- Именно!
- Някое, много топло и слънчево място! – каза Оскар и се махна от сенките на дърветата.

------------------------------------------------------------------------------------------------

До мръкване всички завършиха задачата си успешно. Местата, които отговаряха на стихията вода, бяха до река, до езеро или зад някое малко водопадче. На тези със земна стихия, бяха или в пещера или около съвкупност от скали, които наподобяваха планина, място където имаше наистина много земя. Тези с огнена стихия бяха на топло място, там където слънцето постоянно грееше и нямаше начин да намериш сянка, а тези със въздуха ... те бяха разположени на много ветровити места, където наистина да усетят въздуха.
След като всички бяха готови, беше време да напуснат парка.

- Кое време стана ... спукана ми е работата! – каза наистина притеснено Амаре.
- Споко де, ваште няма да те изядат с парцалите! – успоки я Оскар.
- Не това ме тревожи! – отвърна грубо тя и си тръгна.
- Жени .. ходи ги разбери. – добави Кристоф и застана до Оскар, двамата се спогледаха, после погледнаха към отдалечаващата се фигура на Амаре.
- Хайде да тръгваме, спи ми се така или иначе, баща ми ще вдигне олелия. – каза Кристоф и двамата с Оскар също тръгнаха.

- Не знам защо, но тримата са ми особени. – сподели Лидия с Тамара.
- Има време докато се опознаем, тепърва ще се появят различия и спорове. – каза й Тамара и двете също поеха по пътищата си.

- Чао хора! – помаха Сорая на Торвалд, Томас, Каролина, Емина, Алекс и Виктор.
- Да те изпратя? – попита я Торвалд.
- Няма нужда, ще се видим утре! – усмихна се тя и се затича в тъмнината.
Останалите също се прибраха по домовете си.

------------------------------------------------------------------------------------------------

Денят за някои започна нормално и обичайно, за други много добре, а за трети отвратително зле. Амаре бе в кухнята си и нервно крачеше из нея. Накрая излезна пред къщата си за да види дали някои идва, но се изнреви когато не видя никой.

- Добро утро състезателче! – поздрави я Кристоф, Амаре рязко се обърна от гласа му и го погледна изненадано.
- Какво правиш тук? – попита предпазливо тя.
- Нищо, отиввах към Емина и те видях на пътя, тук ли живееш? – попита я той, а тя му кимна в отговор.
- Хайде да тръгваме към парка. – покани я той.
- Не мога, имам важна работа. – каза тя.
- Добре тогва ела като я свършиш. – каза й той и я подмина, Амаре го гледаше докато се отдалечаваше.
- Госпожице Сатурнум, тук съм относно попечителството. – обади се друг глас зад нея.
- Да, заповядайте вътре. – покани мъжът тя у дома си, Кристоф дочул разговора се обърна на 180 градуса и загледа Амаре слисано. После побърза да сподели с другите.


- Попечителство? – попита Томас и погледна Кристоф.
- Голяма клюкарка си! Не се бъркай в личните работи на хората! – скара му се Емина.
- Но е странно 18 годишно момиче да взима попечителство! Дете ли има или какво? – запита ги Кристоф.
- Не си прави изводи, все още не се познаваме, ще питаме Амаре като дойде, сега искам да забравите за това, ок? – попита всички Торвалд, другите му кимнаха в отговор.

Скоро всички се бяха наредили около Амаре и бяха готови да започнат кръстосаният си разпит.
- Съжалявам Амаре, тук има клюкарки от мъжки пол. – извини се Каролина от името на Кристоф.
- Сериозно ли си мислиш че имам дете?! – викна тя по него бясно.
- Казах ти че ще яхне метлата! – обърна се Оскар към Кристоф.
- На лека жена ли ти приличам?! – продължи с гневният си тон Амаре.
- Съжалявам. – каза Кристоф и склони глава. Амаре се успокои и оправи тона си.
- Става въпрос за сестра ми, когато бях на пет баща ни почина, две години по-късно и майка ни, отраснахме в дом за сираци и сега когато съм на 18 мога да се грижа сама за себе си, но не искам сестра ми да бъде сама там за това искам да взема попечителство, трябва да докажа че съм отговорна и работеща жена способна да ни издържам. – обясни Амаре.
- Съжалявам, че скочих в предположения. – извини се отново Кристоф.
- Няма нищо, извини се, прощавам ти, аз също съжалявам за тона си. – извини се Амаре.
- Е сега всико е ясно. – каза Торвалд.
- Не, не всичко. – каза Амаре. – Сега знаете семейното ми положение, искам да науча вашето. – помоли Амаре.
Другите се спогледаха одобрително и седнаха на тревата, беше време да научат повече за себе си.

- Живея с баба си, родителите ми починаха преди десет години, баба ми ме отгледа и сега аз й помагам, нямам братя или сестри. – каза Торвалд.
- Аз живея с майка си, нямам баща или други близки. – отговори Сорая.
- Аз живея с бащи си, майка ми не е сред живите, имам по-малък брат. – каза Томас.
- Живея с майка си, нямам баща, починал е преди да се родя, следователно нямам и братя или сестри. – сподели Емина.
- Аз също живея с майка си и по- голямата си сестра, баща ми също не е сред живите. – каза Каролина.
- Живея само с майка си. – каза просто Тамара.
- Аз също съм с мама. – каза Лидия.
- Само с баща ми. – каза Кристоф.
- Баща ми и по-големият ми брат. – отговори Оскар.
- Живея с по- голямата си сестра, родителите ни са починали. – каза Алекс.
- Живея с баща си и по-млаката си сестра. – сподели и Виктор.
Другите мислеха над думите на останалите.

- Не ми харесват тези работи си по единият родител, намирисва ми на гнило. – сподели впечатленията си Амаре.
- И на мен. – каза Тамаре.
- Не знам защо, но съм убедена че .. – започна Амаре, но спря рязко.
- Че ..? – попита Томас.
- Нищо, забравете. – каза тя неуверена в думите си и стана.
- Къде отиваш? – попита я Емина.
- Ще започна с тренировките. – каза тя и отиде при пещерата.

Преди да влезне обаче тя извади камъкът от джоба си и го погледна.
- Каприкорн, защо ме спря? – попита тя.
- Интуицията ти е изненадващо добра, има време за това. – каза й той.
- Значи .. значи наистина? – попита шокирано тя и сложи ръка на устата си.
- Да, но сега не сте готови да чуете истината, има време. – каза й Каприкорн. Амаре погледна камъка със смесени чувства и после влезна в пещерата, където трябваше да медитира, да тренира духът и тялото си.
Другите също се приготвяха за първата си тренировка, която може би се оказа прекалено опасна . . .

Всеки провеждаше първата си медитация под ръководството на зодиака си.

- Забрави .. просто забрави за всичко. – говореше с мъжественият си глас Таурус на Томас. Лека по-лека ... Томас успяваше да медитира истински.

Първата им тренировка се оказа доста .. шумна. Предимно от страна на момичета, които се вбесяваха лесно на неуспеха си и го избиваха на агресия, но така беше с всички, които бяха амбицирани да се представят добре.
След седмица тренировка в медитации в това да се усетят близо до стихията си, всички бяха в обзерваторията, пред олтарите си, очакващи отговара на най-задаваният въпрос, а иммено това защо небесен дух ще се всели точно в тяхното тяло.

- Предполагам не можем да отлагаме за по-късно, а? – попита Лео останалите зодиаци. Другите търпеливо чакаха дискусията им да приключи.
- Добре, е хлапета, във вашите тела сме защото знаем че са достатъчно силни и здрави за да издържат на силата ни. – отговори Скорпио.
- Не сте първите тела в които сме били, от доста време сме тук ако трябва да бъдем честни. – допълни Писцес.
- Цялата работа защо сме на планетата, а не на небесата, няма да получите отговор все още, но това защо сме във вашите тела, вече знаете. – каза им Сагитариус.
- Това с родителите ни .. – започна Амаре и погледна другите.
- ... Има нещо общо нали? – довърши Емина.
- Да, били сме и в телата на родителите ви, на тези които не са сред живите. – отговори им Каприкорн.
- Заради вас ли те са мъртви? – попита с наведена глава Алекс.
- Да. – отговори им Аквариус. Алкес удари по олтара, а останалите се стреснаха от реакцията му.
- Причината е една, напускането ни от телата им, това прави тялото автоматично по-слабо и безжизнено, някои от родителите ви успяха да доживеят няколко години с усложнения, но родителите на Сорая, Емина и Александър починаха веднага щом напуснахме телата им. – обясни Гемини.
- ... Защо сте напуснали телата им? – каза през сълзите си Сорая.
- Телата им не бяха достатъчно силни за да ни издържат, щяхме да сме застрашени ако бяхме останли по-дълго. – отговори Таурус.
- ЕГОИСТИ!! УБИЛИ СТЕ РОДИТЕЛИТЕ НИ А СЕГА ЩЕ УБИЕТЕ И НАС! САМО ЗА СЕБЕ СИ МИСЛИТЕ! МАЙНАТА МУ НА ТРЕНИРАНЕТО, ТО НЕ Е ЗА НАС, А ЗА ВАС! – започна да вика и блъска Сорая, другите просто я гледаха, разбирайки я много добре. Сорая извади малкия камък от джоба си и го постави обратно на олтара, после излезна. Другите стояха и мълчаха, някои последваха примерът й и върнаха камъните си. Така останаха само Амаре, Тамара, Каролина, Оскар, Торвалд и Кристоф.

- Предполагам трябва да ги върнем обратно. – каза Торвалд, другите кимнаха в съгласие.
- Съжаляваме, не можем да ви кажем повече от това, вярно е че родителите ви са мъртви заради нас, за което съжаляваме, но за това ви караме да се тренирате, за да не повторим грешката си, най-важното е винаги да вярвате в себе си, в нас, в чудото, което се случва и най-вече да имате здрав дух и силна воля. – каза им Лео и поднесе извиненията си.
- Ясно ми е. – каза му Торвалд и се усмихна на другите, в очите му не се четеше омраза, както при другите, той разбираше позицията на зодиаците.
- Ще се постарая да ги върнем там където придналежат. – каза Каролина сериозна и уверена в думите си. От нея идваше едно майчинско усещане, тя бе загрижена на всеки и всичко и се грижеше за всички като свои деца. Беше майчински топла, чувствителна, чаровна, мила, отговорна и разумна. На нея разчитаха доста хора.
- Аз също ще се опитам да разбера позицията ви. – каза Оскар, на него му бе трудно да приеме факта относно смъртта на родителите си.

Шестимата излезнаха от обзерваторията и въздъхнаха тежко.
- Аз ще се заема с Лидия, с нея сме приятелки от доста време. – каза Тамара и стискайки камъкът й в малката си нежна ръка, тя тръгна да търси приятелката си.
- Аз ще пробвам със Сорая, познавам я от най-дълго и мисля че ще мога да я убедя. – каза Торвалд.
- Успех хубавецо! – каза му шеговито Каролина. – Аз ще ходя при Томас, много е объркан така или иначе. – съобщи тя и тръгна.
- Отивам при Емина. – каза Амаре и обърна гръб на Кристоф и Оскар.
- Аз ще търся Алекс. – каза Оскар.
- Ок. Тогава отивам при Вики. – отвърна Кристоф и двамата разделиха пътищата си.

------------------------------------------------------------------------------------------------

Седмица прекарана в убеждения, всички зодиака отново станаха семейство. (!Методите използвани от страна на Амаре, Кристоф и Оскар, за връщане на останалите обратно, ще останат скрити!)

- Нека да бъдем конкретни, знаците ви се намират на места по тялото ви, които са уязвими или слабото ви място. – започна Лео на поредното им събиране в обзерваторията, наредени в кръг, стоящи пред олтарите си, под откиро небе.
- Тоест ... уязвима съм в китките? – попита несигурно Сорая.
- Да, там е слабото ти място, там където най-много би те боляло при евентуален удар. – отговори й Ариес.
- Запомнете, можем да се вселяваме в хора, които отговарят на зодията, която сме и единствено когато се раждате, нито ден по-късно. – припомни им Писцес.
- Тоест, в момента в които сме поели въздух, вие сте се настанили в телата ни. – каза с думи прости Виктор.
- Точно. – отговори Аквариус.
- Сега, трябва да овладеете стихиите си, има други неща които ще научавате с времето .. за това трябва да сте добре подготвени за всичко което може да сле случи. – предупреди Вирго.

------------------------------------------------------------------------------------------------

Като всички тиинейджъри, забавлението бе повече от задължително и приятно. За да се опознаят по-добре, дванайсетте хлапета се бяха събрали в парка около една река и си правеха барбекю.

- Хей секси, подай ми пържолите! – подвикна Оскар на Кристоф, които се бе надупил в този момент за да разопаквоа напитките от найлона.
- Не ми казвай че тичаш в лявата лента! – изкоментира Кристоф и хвърли пакет сурови пържоли към Оскар.
- Ще ти се! – подхвърли той. Докато двамата дружки се хранеха и в преносен и буквален смисъл, останалите се мъчеха с масата, другите приготвяха салата, трети помагаха с месото.
Накрая след добре свършената работа, всички седнаха на масата и започнаха да прехвърлят от ляво на дясно, бутилки, чинии и прочие.

- Кажете повече за себе си. Аз ще започна първи. – каза Томас и започна да разказва за себе си. – Ето например на мен ми е трудно да живея с баща си, постоянно се караме от както майка ми почина, а отношенията с брат ми са добри, но не е същото като преди. – каза той.
- Томас това не е психиатричен семинар, искаме да се забавляваме, а не да се травмираме! – засече го Тамара.
- Не, нека да не се опрекваме. – защити го Каролина.
- Да сменим темата просто, знаем че на всеки му е трудно, някои от нас живеят сами, втори с единственият си родител, а трети за взели ролята на родители. – каза Виктор и погледна към Амаре, която се мъчеше да сдъвче месото си. Всички погледи се отправиха към нея и тя се смути.
- Добре, какво искате да знаете? – попита ги Амаре с пълна уста.
- Каза че имаш сестра ... на колко е? – попита я Кристоф.
- Миналата седмица навърши 16. – отговори тя.
- Къде живеете? – попита Лидия.
- В къщата на родителите ни. – отговори тя.
- Как се справяте с парите и такива финансови проблеми? – попита я Емина.
- Сестра ми получава детски и скоро си намери почасова работа, аз също работя и правителството също ни помага. Така се справяме добре за сега. – отговори тя.
- Възхищавам ти се на смелостта да гледаш сестра си и да преминеш през толкова трудности. – похвали я Каролина.
- Да, може да изглеждаш някак си груба, но всъщност си много мила и топла. – каза й Лидия.
- Не знаех че имате такова мнение за мен. – каза им тя.
- Каза че майка ти те е кръстила с латинско име, Амаре значи любов, но от къде майка ти е знаела латински. – попита Сорая.
- Сега като се замисля ... казваше ми че е магия. – отговори объркано Амаре и гледаше замислено масата. – Майка ми е знаела за баща ми! – заключи Амаре, като осъзна това чак сега.
- Как така е знаела? – попита я Алекс.
- Спомням си как баща ми ме гледаше със съжаление, било е заради белега на врата ми, майка ми винаги ми казваше че в мен се крие чудо и велика сила, в която трябва да вярвам. Баща ми каза да имам силен дух и никога да не се предавам, и колкото и пъти да падам .. да ставам. И двамата са ме подготвяли за случващото се, да имаме силен дух е едно от най-важните неща. – каза Амаре.
- Колко красиво, родителите ти са те подкрепяли и са ти дали сила и любов, при мен беше обратното, майка ми каза че в мен има чудовище, което ще ме убие... – сподели миналото си Торвалд.
- Предполагам неуспехът им ги е накарал да мислят по този начин. – каза Тамара.
- Да но родители на Амаре са я подкрепили. – каза Лидия.
- Предполагам защото баща й е споделил тайната си с човека който обича, всеки е по-силен когато човека на живота му го подкрепя и знае тайните му. – каза й Емина.
- Като се замисля успехите на баща ти бяха най-слабите, но вярата му и духът му бяха най-напред от всики, всички вярвахме че ще умре щом напусна тялото му, но той толкова много искаше да види бъдещето си дете, че не се даде толкова лесно и живя още пет години, дори създаде още едно дете. – обади се Каприкорн от джоба на Амаре.
- Хей защо не ни разкажете за родителите ни? Аз напримен никога не съм виждала майка си. – каза Сорая.
- Майка ти .. беше умна, прекалено умна, това й пречеше за да повярва на това което се случваше с нея, вярата й беше слаба, за това тя .. – недовърши Ариес.
- Ахх, все още съм адски бясня, но ми се искаше и аз да усетя майчина милувка. – каза с тъжна усмивка на лицето си Сорая. Каролина стана и я прегърна.
- Една майка винаги прегръща дето си когато то е тъжно. – каза й Каролина. Очите на Сорая и Емина се напълниха със сълзи, Каролина отиде да прегърне и Емина, която също не познаваше майка си.
- Не ме прегръщай! – каза й Александър, когато видя Каролина да се доближава до него. Тя само се усмихна и го потупа по главата. Наистина всички се чувстваха добре в компанията на Каролина, заради нейната майчина топлина.

- Добре утре почва наистина сериозното трениране! Искам да видя първи признаци от овладяването на стихиите ви! – каза им Лео.
- МОЛЯ?! – викнаха всички.
- Нямаме време, казахме ви че има още много неща които не знаете ... трябва да сте готови ... – каза повече от сериозно Ариес.
- Тонът ти не ми харесва. – сподели й Лидия.
- И на мен. – съгласи се с нея Сорая.

Вятърът задуха и накра всички да изтръпнат, някак си .. имаше нещо което ги плаше, имаше заплаха за тях, но те все още не знаеха каква е тя . . .

Не съм си правила труда да редактирам главата заради безинтереса към историята ми ... най ме е яд че дори и критики не получавам ... ако не се харесва поне ми кажете какво не се харесва за да я оправя и за да се поправя



Сорая стоеше тихо и гледаше втренчено купчинка клечки. Погледът й бе концентриран върху клечиците, които тя трябваше да подпали със силата на мисълта.

- Не мога! – въздъхна тежко тя и отпусна врата си назад, червената й къдрава коса се спусна надолу по рамената и кръста й. Тя се втренчи в червеникавото небе и отново се изправи и загледа клечките. После помести тъмно кафевите си очи върху камъкът до нея, елмаз, там от където идваше гласа на Ариес.
- Не ме гледай така, няма да запаля огън, това е твоя работа. – скара й се Ариес.
- Знам, но ... проблемът е че не мога да повярвам на това, не мога да повярвам че имам способности да запаля огън, просто не вярвам. – сподели тя.
- Значи там е проблемът. Червенокоске по-добре се стягай! Ти си с кардинално качество, което ще рече че си по-напред от останалите с огнена стихия. Силите ти са по-развити от останалите, но ако не вярваш в себе си нищо няма да постигнеш.
- Това не ми помага ... какво като съм с кардинално качество, защо изобщо трябва да развивам силите си? На война ли ще ходя? – попитя я тя.
- Казах ти че е възможно да се стигне до конфликт по време на търсенето на Офиукус. Трябва да си способна да се защитиш. Освен това .. не сте само вие със специални способности. – отговори й Ариес.
- Какво? Има и други като нас? – попита заинтересовано Сорая.
- Забрави за товва което казах.
- Чакай обясни ми, кой е още като нас? – насотяваше Сорая.
- За Бога, продължавай с тренировките си! И вкарай логично мислене. Само това ще ти кажа: Всяко действие си има противодействие! - каза с остър тон Ариес.
- Тоест ..
- Няма тоест, продължавай с работата си докато не видя огън върху тези клечки! – скара й се тя.
Сорая отново концентрира погледа си върху клечките и зачака, закача да стане чудо.

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Томас също се мъчеше с овладяването на стихията си. Той трябваше да върне живота на пресъхнало растение.

- Таурус .. как точно трябва да върна живота на цветето? Има ли някакво заклинание или някоя вълшебна думичка? – попита Томас отчаяно след стотния си опит да съживи растението.
- Това не ти е някоя магьосническа гилдия за да бъркаш отвари и да правиш заклинания. Това което трябва да направиш е желание. Трябва да призовеш силите си за да съживиш растението, трябва ти вяра. - отговори му Таурус.
- Желание, ха? Наитина не мога да повярвам че това е възможно. – каза му той и погледна земята.
- Просто повярвай че имаш силите да контролираш земния живот. Че можеш да дадеш живот на нещо, което някога е живяло. – каза му Таурус.
- Възможно ли е да дам живот на майка си? Ако се тренирам повече? – попита развълнувано той.
- Мисля че е възможно, но е опасно и забранено, само хора с определно качество могат да го направят с риск да загубят живота си и да нарушат законите на природата. – отговори той.
- Наистина ли? Кой може да направи такова нещо? – попита още по-развълнувано Томас.
- Ти слушаш ли ме? Казах че това е забранено, да върнеш вече отнет човешки живот е против природата! Щом Бог го е прибрал при себе си, значи времето му е дошло. – скара му се Таурус.
- Тогава, има ли някой, който да върне човешки живот? – попита той.
- Да има, тези с кардинално земно качество.
- Тоест ... Амаре? Амаре е способна на това? – попита той като викаше на камъкът си, ахат, от където идваше гласът на Таурус.
- Не знам, дори и да е способна това е забранено! – скара се той.
- Защо тогава ще са ти дадени такива сили ако ти е забранено да ги използваш, а?! – викна ядосано Томас.
- ... Не знам, не знам защо, само знам че е забранено. – отговори му Таурус. – Както и да е .. връщай се към тренировката. – каза с по-тих и дълбок глас Таурус.
Томас отново концентрира силите си върху изсъхналото растение.

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Емина бе скръстила краката си, а отгоре бе поставила ръцете си като средния пръст и палецът бяха слепени заедно. Очите и бяха затворени докато се мъчеше да се концентрира. Вятърът разрошваше дългите й кестеняви коси, като духаше от всички страни.

- Единственото, което ще получа от тази цяла работа ще са настинка и болки в кръста, Гемини вятъра е много силен! – оплака се Емина, отпусна тялото си назад и легна. До главата й се намираше изумруда чрез който тя чуваше гласа на зодиака си.
- Като не ти харесва, тогава го спри! – отговори й Гемини.
- Вятъра е ... навсякъде не мога просто да го спра! – опорства Емина.
- Не ти казвам да заличиш вятъра, а да спреш достъпът му до теб, направи нещо като бариера, контролирай го така че да те отбегне, все едно не си тук. – обясни Гемини.
- Но това е трудно! – оплака се Емина като малко дете.
- Наистина мениш насторенията си бързо? Предполагам това е черта на близнаците. – засмя се зодика й от камъка.
- Ами ти? Понякога имам чувството че има двама .... как да го нарека зодика, тъй като не си човек, които ми говорят. – отговори Емина и се изправи.
- Може би .. или просто си противоречиш? Това е черта от характерът ти, също така си променлива и мистериозна и двойнствена. Не случайно си близнаци! – информира я Гемини.
- Гемини ... – започна сериозно тя доказвайки бързата си промяна в чувствата – как е бил баща ми? Бил ли е като мен? – попита тя.
- Не напълно, проблемът с баща ти бе това че беше постоянно раздвоен. Трудно вземаше решения и винаги беше объркан, доста нерешителен. Това е негативна черта, когато се коле*аеш и раздвояваш, не ставай като него, заради тази му несигурност изгуби живота си. – каза също толкова сериозно Гемини.
- Надявам се да ми помагаш да не повтарям тези грешки. – отвърна Емина и завърза дългата си коса на кок за да не я разпилява вятъра на всички възможни посоки. После се върна в първоначалната си позиция, погледна с тъмните си очи пространството и ги затвори. Започна все повече и повече да се концентрира, докато не изпадна в състояние на медитация.

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Каролина бе натопила стройната си женствена фигура до колене във водата и също като останалите се мъчеше да се съсредоточи. Тя отвори очите си и те се сляха със синият цвят на реката.

- Кансер – обърна се тя към опалът, камъкът който стоеше на брега на реката и чрез който тя комуникираше със зодиака си. – Кажи ми какво трябва да направя за да усетя някакъв прогрес? – попита я тя.
- Трябва да станеш едно с водата, ти си с кардинално качество, така че може да е объркващо какво точно трябва да направиш, тъй като си способна на много. – обясни й зодиака.
- Едно с водата ... – замисли се Каролина.
- Запомни, ти и останалите черпите енергия от космоса, вселената, звездите и природата. Това е безкрайният приток на живот и сила с който не трябва да се злоупотребява иначе ще загубиш собствената си енергия като компенсация за тази, която си изхабила. Има рискове за които все още не знаете, след първите признаци на контрол над елемнтите ви, ще се наложи да си поговорим относно опасността от прекаленото използване на чужда енергия. – информира я ясно Кансер. Каролина разроши късата си черна коса, а сините й очи забиха поглед в небесата.
- Едно с водата ... – повтори се тя.
- Слушаше ли ме по-рано? – попита я раздразнено Кансер.
- Да .. но мисля над думите ти все още. – каза тя все така отнесено. После влезна в реката до кръста, обърна се към камъка и викна:
- Да стана едно с водата значи да стана вода, ще се опитам да се задържа долу колкото се може повече. – информира тя Кансер и изчезна някъде под кристалната вода, така докато и последните глътки въздух не се появиха под формата на балончета на повърхноста на водата.

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Леко пламъче се надигна от купчинката клечки, корените на овяхналото цвете започнаха наново да поникват, вътърът започна да променя посоката си, водата се развълнува ....

Така , така ... не съм си правила труда и тази и глава да редактирам до колкото мога поради безинтересието и наличието на никакви критики или коментари, а много мразя да спирам нещо, което съм започнала и за което съм се трудила ... така че не очаквайте нещо без грешки или нещо страхотно нсписано, след като аз не мога да очаквам някакъв отзив от хората които са прочели тази история ...


Кехлибарът, от който идваше гласът на зодиакът Лео в момента бе тих. Торвалд стоеше тихо пред кибритените клечки и се мъчеше да ги подпали със силата, която притежаваше. Гледаше, гледаше и гледаше втренчено и злобно клечките, но нямаше резултат от това заплашително зяпане.

- Сигурно другите се вихрят от радост че са усвоили силите си, а само аз, лидерът на зодиаците стои тук като кретен и гледа лошо куп кибритени клечки! – оплака се на глас Торвалд и се излегна на влажната трева.
- Съмнявам се. – укоражи го зодиака Лео. – Ако някоя успее да контролира силите си, тогава всички ще разберат, всички от зодиака, но за сега нищо не усещам. – каза Лео.
- Колко време отне на майка ми да овладее силите си? – попита го Торвалд.
- Напълно? Около месец може би. – отговори той.
- Ясно .. е ще се постаря да задмина това постижение. – каза решително той и отново се вгледа в клечките.
- Приличате си. – чу се гласът на Лео.
- Какво? – попита го Торвалд.
- Приличате си. Ти и майка ти. И двамата имате отлични лидерски каества, сигурни сте в решенията си и имате добра воля. Е ти все пак си оставаш наивен, всеотдаен, човечен, справедлив, естествен, позитивен, неща които си наследил от майка си. Но си оставаш дете, държанието ти често е близко до това на дете, но забелязвам че точно това се харесва у другите. – обясни ми Лео.
- Каква странна съдба, да се срещна с единадесет младежи, които никога до сега не съм срещал или познавал въпреки малкото островче на което живеем и да станем толкова близки за толкова кратко време. Силно се надявам приятелството ни да се задържи дълго, дори след като напуснете телата ни. – сподели мислите си с усмивка на лице Торвалд.
- Това не мога да гарантирам, но ако не с всички поне с половината от тях ще останете добри приятели завинаги. – каза му Лео, а Торвалд кимна удобрително. После отново се зае с подпалването на кибритените клечки.

----------------------------------------------------------------------------------

Красивите, руси, вълнисти коси на Тамара се спускаха нежно по гърбът и докато тя стоеше със затворени очи. Перфектноъо й бяло лице помръдна, когато тя отвори изумително големите си тъмно зелени очи и се огледа на около. Цикламента й копринена поличка се задвижи след нея, докато тя бавно пристъпи към камъкът си, нефрит. Седна на един пън и крастоса крака като принцеса.

- Не мога! – оплака се тихо тя на зодиака си.
- Хайде принцесо размърдай тези крачета обратно до дървото и се опитай да се концентрираш! – подкани я Вирго.
- Добре. – каза тя и отново застана пред дървото и се заслуча в заръките на Вирго.
- Забрави за всичко, това го учихме когато медитирахме, концентрирай се и накарай корените на дървото да избият от земята. – каза й Вирго. Тамара стоя права така около половин час, когато почти заспа. Изморено тя се довлачи до пънът и отново седна, отместа дългата си коса от рамената и въздъхна тежко.
- Добре е че си работлива и интелигентна иначе никога нямаше да се вържеш да правиш подобно нещо. – каза й Вирго.
- Знам. – отвърна суеверно, но престорено тя и отметна косата си сякаш е много важна.
Тамара беше изключително красива, но доста често хората я оприличаваха като студена или ледена кралица заради почти безизразното си лице. Тамара рядко се усмихваше .. нямаше и за какво да се усмихва толкова. Но като човек тя бе лоялна и доста любопитна, а понякога студена към другите.
- Баща ми ... беше ли красив? – попита тя зодиакът си.
- Това пък от къде се все? Но да беше красив и доста момичета го слваляха, майка ти му бе вечно сърдита, но баща ти имаше очи само и единствено за нея. – разказа й тя. Тамара се засмя, а красивият й глас огласи поляната на която тя се намираше.
- По-добре да се захващам за работа .. не искам да оставам назад от другите. – каза развеселено тя, изтупа поличката си и отново зае позиция пред дървото, готова да го накара то да се движи.

----------------------------------------------------------------------------------

Лидия стоеше в поза за медитация, а пред нея се намираше камъкът й, лазурит. Тя отвори топлите си кафяви очи, а ръцете оправиха разрошената й къса кестенява коса.

- Ветровете за непостоянни, трудно ми е да разбера дали ги контролирам. – сподели тя със зодиака си.
- Не ги. – отговори кратко тя, което изнерви допълнително Лидия.
- Казвам ти ако имаше врат до сега щях да съм те удошила! – заплаши тя.
- Лидия не усещам и грам концентрация от теб ... спри за сега и ме чуй .. ще ти разкажа една история. – проговори камъка. Лидия застана в удобна позиция за слушане.
- Слушам. – даде знак тя на Лидия да започне.
- Тази разсеяност си наследила от баща си, трябва да работим над това от рано за да ибегнем бъдещи грешки.
- Чакай .. заради разсеяността си ли баща ми почина? – попита тя камъка.
- От части .. да. – отговори Либра. – Но не се тревожи ти си балансирана за разлика от баща ти .. той винаги се чудеше къде бърка, дали да направи това или това ..
- И аз имам тези коле*ания .. – призна си Лидия.
- Честността и искреността ти също са твое качества и черта от характера, не се тревожи и над това ще работим, също така и женствеността ти и тази гразниозност .. деликатност .. какво ти изкача в главата като чуеш тези думи? – попита я камъкът.
- За нежност и внимателност ... лека като въздух .. – започна с размишленията си на глас тя.
- Точно така .. сега искам да приложиш тази деликатност и грациозност в концентрацията си и се слей с въздуха, станете едно, после го контролирай. – напътстваше я Либра.
- Тоест ... да балансирам .. зодиакът – каза тихо Лидия и започна да губи представа за часа и времето.

----------------------------------------------------------------------------------

Кристоф беше нагазил полугол в езерото до кръста. Добра черта от характера му бе че е амбициозен и дори и да му бе леко хладно във водата, той добре поддържаше концентрацията си. Рубинът, които държеше в ръката си беше леко мокър и за малко щеше да го изпусне в не особено плиткото езеро.

- Кристоф .. осъзнаваш ли че съм главата ти също? Знам за какво си мислиш .. а това определено не е наша тема в момента. – прекъсна лошата му концентрация Скорпиус. Кристоф моментално отвори очите си и излезна от водата.
- Съжалявам, но не разбирам нищо. – каза тпй вече ядосан и сърдит на себе си.
- Трябва да оправим този темпър . . още по странно е че се ядосваш на себе си, а не на мен. – изкоментира Скорпио.
- Остави ме намира или в най-скоро време ще плуваш на дъното на езерото. Стоя вече два часа полугол във водата без никакъв напредък. – скара се той на камъка.
- Почини си малко и продължи пак. – посъветва го Скорпио.
- Това правя за бога! – викна отново Кристоф и лека на тревата. – Така ли си лазил по нервите на майка ми? – попита накрая той.
- Мисля че беше обратното. – отговори несигурно Скорпио. – Спомням си че понесох гоолеми поражения... виж ме само целият съм издраскан. – оплака се той, а Кристоф му се присмя.
- По-добре да продължавам не искам да съм последният, който не може да контролира стихията си. – отговори той и скочи във водата, зае удобна позиция и се опита да се слее и да стане едно с водата.

----------------------------------------------------------------------------------

Преди да знаеше Торвалд вече палеше и гасеше огън от копчинката кибрит, която вече беше черна пепел. Тамара изкарваше един по един корените на дървото със силата на мисълта си, Лидия успя да различи въздухът, който контролираше от този който й пречеше, а Кристоф правше леки водовъртежи в езерото.

- Глава 7 -
Когато силите ни се разбунтуваха . . .
част 3

Оскар седеше скиптично пред запаления огън пред него и го гледаше с недоумение, до него беше камъкът от който издваше гласът на зодиакът му, Сагитариус. Аметистът беше тих и просто чакаше някакво движение или каквото и да е от страна на Оскар.

- Значи казваш че просто трябва да изгася огъня? – попита недоверчиво той.
- За точно четвърти път, да и моляте не използвай кофата с вода отново, а мисълта си! – чу се ядосаният глас на Сагитариус.
- Да ... не, не мисля че мога да го направя. – отсече бързо той.
- Това твое коле*ание ме дразни, тази скиптичност също! – скара се зодиакът му.
- Какво мога да направя .. роден съм така! – оправда се Оскър и се отдръпна от огъня.
- Не се оправдавай .. аз вярвам че хората се променят! – окъражи го зодиака.
- Аз не вярвам .. прекалено много пъти са ме предавали и то едни и същи души. – сподели миналото си Оксар.
- Тези които стоят в миналото никога няма да са способни да живеят в сегашното и следователно никога няма да са способни да се променят, това което правиш ти в момента. Животът е един кръговрат Оскар, а ако ти решиш да обърнеш посоките .. не очаквай някакво развитие. Няма сила, която да промени миналото. Станалото, станало! – обясни му Сагитариус. Оскар кимна в съгласие и отново отиде до огъня.
- По-добре да изгасим това огънче преди да е станало пожар! – усмихна се Оскар на камъка си и се концентрира.

-------------------------------------------------------------------------------------

Амаре и черният оникс, който бе до нея, бяха тихи. Амаре потънала в пълна концентрация се опитваше да съживи вече мъртво дърво. След няколко часа чакане и опитване дървото започна да изкарва нови корени и да цъвти.

- О, Боже! Аз успях! Направих го! ОМГ! – извика радостно тя и започна да подскача.
- Добра работа, не очаквах да стане толкова бързо. – поздрави я Каприкорн.
- Какво още мога да съживя? – попита ентусиазирано Амаре и пъстрите й очи заблестяха на светлина на слънцето.
- По, по-лека! Това не беше лека задача, трябва да си починеш или ще припаднеш! – успокои я Каприкорн.
- Хей Каприкорн .. мога ли да съживя хора? – попита от любопитство тя. Каприкорн не отговори веднага.
- Ами .. да но-
- Наситина ли?!? Еха това е невероятно! – изненада се Амаре.
- Не, не е! Опасно е и е забранено! Не трябва да го правиш! – скара се зодиакът й.
- Как така нещо, което можеш да правиш е забранено? – попита възмутено тя.
- По простата причина че с природата не се играе! Това е напълно забранено и ако се наложи някога да го направиш .. ще се наложи да платиш Бог знае каква цена, не може просто да върнеш вече отнет живот обратно без да има жертва или заместител! – скара се Каприкорн.
- Искаш да кажеш ... ако искам да съживя някого, то ще се наложи друг да умре на неговото място? – попита тя.
- Точно така, майката земя си знае баланса .. учените и подобни тъпанари, които са звършили няколко висши се мислят за гении и си мислят че знаят всичко, но не знаят че броят на мъртвите е равен на броят на живите, дори и да знаят не мога да го докажат, по простата причина че с тъпата им техника само влошават нещата, а с нищо не допринасят! Освен това, те не вярват в свръхестественото. – обясни й зодиака.
- Само аз ли мога да връщам животи? – попита тя.
- Да, ти си стихия земя, планетата на живота и по-важно, ти си от кардинално качество, както ви обяснихме по-рано, тези от вас които са с кардинално качество могат повече от другите. – отговори подробно зодиака.
- Ясно.. починах си достатъчно с какво да започна сега?
- Телекинеза. – даде кратък отговор Каприкорн.
- Телекинеза? Добрее.. – каза леко несигурно Амарае и се зае да слуша обясненията на зодиака си.

-------------------------------------------------------------------------------------

Алекс седеше до цирконият и леко раздвижваше въздуха около себе си.

- Това е достатъчно, можеш да спреш за сега. – прекъсна го Аквариус, след като забеляза видимата умора в Алекс и упоритото му опитване.
- Започнах да му хващам цаката лека по лека. – похвали се доволно Алекс и отдъхна тежко.
- Защо се опитваш толкова много? – попита го зодиака.
- За да не свърша като майка си. Не искам да умра заради нещо с което съм се родил, не се трвожи ще се постаря повече да не се вселявате в други тела, следващата ви дестинация е небесата. – отоговри му Алкес.
- Мразиш ли ни? – попита тихо Аквариус.
- Не. – каза кратрко той.
- Наивен си като майка си, доверчив си като нея, любезен си също като нея, скромен и естествен като нея .. предполагам тази любопитност и игривост идват от теб самият. – сподели мнението си зодиака.
- Не знам. – отговори той.
- Слушаше ли ме изобщо? – попита раздразнено гласът от камъка.
- Не съм убеден, знам какъв съм не е нужно да ми се казва по няколко пъти, по-добре да продължа с тренировката, не искам да оставам назад. – каза му Алекс и отново зае удобна позиция за контролиране на въздух.
- Няма да успееш втори път освен ако не си починеш. – съобщи Аквариус.
- Ще я видим тая работа. – отговори с усмивка на лицето си Алекс докато вече въртеше вятърът около себе си.
- Невероятно. – изкоментира изненадано зодиака.

-------------------------------------------------------------------------------------

Виктор подаде главата си от реката, пое си въздух и отново се гмурна във водата.

- Виктор ... правиш го грешно .. като казах да станеш едно с водата нямх предвид да се гмурнеш долу и да плуваш с рибите, трябва да усетиш всичко. – отбеляза Писцес.
- Когато съм под водата усещам по-добре всичко, даже направих малко водовъртежче преди малко, но въздухът не ми стигна ... – каза Виктор с идиотска усмивка на лицето си.
- За бога ти си зодия риби! Дишай под водата! Това си е вродено в теб! – скара му се зодиака.
- О, да .. е добре отивам долу. – каза му той и отново се скри под кристалната вода. Мина около минута и това беше достатъчно да накара Писцес да се разтревожи за него.
Изведнъж малко водовъртежче уголеми размерите си над повърхноста на водата, а от него се появи Виктор.
- Виж ти, наистина съм можел да дишам под вода. – заключи изненадано той.
- Заклевам се ако имах ръка до сега да съм счупил челото си от удари по него .. невероятно как те издържат другите. – оплака се камъка.
- Аз съм душата на компанията все пак. – похвали се доволно той.
- По-скоро клоуна .. както и да е по-добре продължавай. Слънцете ще се скрие след малко и ще трябва да отидем при другите в обзерваторията. – съобщи му Писцес, а Виктор отново се покри под водата.

-------------------------------------------------------------------------------------

Оскар палеше и гасеше огънят, дори разширяваше размерите му. Амаре съживи още няколко растения и дървета и дори мръда един камък с метър с помоща на силата на мисълта. Алекс вече контролираше изцяло въздуха около себе си. Виктор можеше да контролира водата и да променя формата й. Скоро всички бяха на ясно със силите и способностите си.

- Глава 9 -
Беля или беда?

Тамара се разхождаше спокойно из училищните коридори, когато забеляза красиво, високо и непознато момче с рошава черна коса и изключително тъмни и големи очи.

- Тами .. как си днес? – изкочи пред очите й едно момиче.
- Добре. – отговори кратко тя и погледна към момчето, приятелката й забелязала това се обърна назад и също се влгеда в момчето.
- О, той ли? Той е нов .. и май че е просто на оглед .. така де да прецени училището. – отговори на незададения въпрос момичето. Без да каже нищо Тамара тръгна към момчето, но виждайки я да се приближава той побягна, което накара Тамара да забърза крачка. За съжаление с токчета трудно се тичаше и когато излезна от училището нямаше и следа от момчето. Тамара се огледа, но без успех. След това съмнително и предпазливо се върна във училището.

----------------------------------------------------------------------------------

Каролина разглеждаща спокойно поредната книга в любимата си книжарница забеляза високо и стройно момче с тъмна коса и очи да я гледа, но забелязвайки това момчето веднага излезна от магазина, което само накара Каролина да се учуди на реакцията му.

----------------------------------------------------------------------------------

Късният следобед, който компанията прекара в парака на поляната пред обзерваторията, беше слънчев и приятен.

- Днес видях едно съмнително момче, не съм го виждала преди. – сподели Тамара докато ядеше сандвича си.
- Така ли? И аз видях едно странно момче в книжарницата. – каза й Каролина.
- Как изглеждаше? – попита ги Торвалд.
- Висок с черна коса и много тъмни очи. – отговори Тамара.
- О, Боже! Момчето което видях днес изглеждаше по същият начин! – възкликна изненадано Каролина.
- Няма да е зле да внимаваме от сега нататък, няма да се учудя ако той е бил вчера в парка. – предположи Кристоф.
- Възможно е .. – обади се не толкова загрижено или заинтересовано Алекс.
- Това определно е съмнително .. по-добре да си отваряме очите, съмнявам се да е съвпадение, момичета вие внимавайте. – предложи им Томас.
- Какво искаш да кажеш с това? – попита грубо Амаре.
- Изглежда че ще следи само момичетата тъй като сте .. ами момичета. – каза той.
- Е, и? – попита със същият грубиянски тон Амаре.
- Ами понеже сте беззащитни и слаби, за това може да се възползва когато сте сами. – обясни й той.
- Не ми давай евтиното ‘‘защото си жена‘‘ извинение! Ако искам мога да ти наритам задника и ще се наложи да стоиш поне месец прав преди отново да можеш да седнеш на него. Не подценявай жените само защото са жени! – скара му се злобно тя.
- По-спокойно женска! Томас нямаше това в предвид. – опита се да я успоки Оскар.
- Така ли? На мен пък ми звучеше сякаш че ще сме ви пречка, защото не можем да се защитаваме. Ето какво ще ви кажа не се трвожете за момичета, оставете ги на мен, аз ще се грижа за тяхната безопасност. – съобщи му тя.
- Не се бъзикай хлапе, това е опасно каквото дрънкаш! – скара й се Кристоф.
- Хлапе? На една възраст сме за Бога! И не се тревожете, аз съм от кардинално качество! Мога повече от вас! – отвърна обратно тя.
- Не ми харесват накъде отиват нещата. – прошепна притеснено Лидия на ухото на Каролина.
- Добре деца, престанете с тази нелепа кавга! – плясна с ръце Каролина и ги прекъсна преди да се е стигнало до физическа близост ... с шамари и ритници.
- Почакай малко, мамче. – обърна се ядосано Кристоф към Каролина и вдигна ръката си в знак на изчакване. – Какво искаш да кажеш с това че можеш повече от мен? – обърна се гневно Кристоф към Амаре.
- Да дадем фатален пример ... – започна нахално и самодоволно Амаре. – Ако някой умре ти дали ще си способен да-

Преди да довърши изречението си Амаре падна на земята и се изви от болка, малък писък се чу от плътните й устни и тя се хвана за главата.

- Амаре? Амаре добре ли си? – попита я разтревожено Каролина.
- Какво по дяволите, Каприкорн! – обърна се ядосано тя към зодиака си.

Само ти знаеш за силата ти относо възкръсието на хора!

Чу в лгавата си тя гласът на зодиака си.

- Добре съм, просто днес не пих вода и сега ме боли главата. – каза тя.
- Сигурна ли си? – попита я Сорая докато й помагаше да стане.
- Да, да, днес по-рано главата ме заболя по същият начин така че, няма за какво да се трвожите. – намери бързо извинение тя. Другите не бяха сигурни дали да й вярват, само Томас бе сигурен и убеден че тя лъже, защото той знаеше за ‘‘бонус‘‘ силата й.

----------------------------------------------------------------------------------

След няколко дни Амаре се засече или по точно видя Лидия в един магазин. Забеляза също така и съмнителното момче от описанията на Тамара и Каролина. Забеляза и уплашеният поглед на приятелката си, когато той си позволи да хване ръката й. Той я заведе зад магазина, а Амаре ги последва тихо.

- Ако нямаш нищо против, би ли оставил приятелката ми на мира? Очевидно не си нейн тип. – прокашля се зад тях Амаре, а момчето моментално я пусна и се обърна към Амаре.
- Сякаш нещо ще ми направиш. – подигра се той.
- Кой знае, за сега по-добре не се доближавай до нас, много добре знаеш за какво говоря скъпи ми Офиукус. – каза с гордост тя.
- Амаре! – викна зад тях Лидия уплашено. – А съжалявам, приятелката ми дрънка глупости напоследък! – каза Лидия и издъпра Амара от компанията на непознатия.

След като се усамотиха Лидия проведе конското си.

- Ти нормална ли си? Какво ти хрумна да дрънкаш имена на латински! – скара й се Лидия.
- Ах, сякаш ме е разбрал .. камо ли пък да е запомнил името! Ще се кротнеш ли малко, хората не знаят ще има 13 зодии, а ти изпадаш в истерия защото съм нарекла непознат Офиукус, кой нормален човек ще знае латинското наименование на тринадесетата зодия? Бас ловя че го е приел като обидна думна на чужд език! – обясни й подхода си Амаре.
- Дано да си права, дано да е така! – отдънхна си Лидия.
- Така е, хайде сестро другите сигурно ни чакат в парка да тръгваме! – предложи Амаре и хвана Лидия под ръка.

- Глава 10 -
Извън контрол . . .

- Наистина трябва да внимаваме ... не мога да повярвам. – каза притеснено Каролина и подпря главата си на ръцете си.
- Добре че е била Амаре, Лидия попринцип е много плаха и никога няма да е способна да се защити. – сподели Тамара и седна до Каролина.
- И все пак, Амаре рискувала си много като си употребила латинското име на змиеносеца. – отбеляза недоволно Торвалд.
- Естествено! Всички ще гледат грешката, която съм направила, а не доброто! Знаете ли какво, гледайте си работата! – викна ядосано тя и излезна от стаята. Другите само въздъхнаха техко.
- Мисля че за деня достатъчно чу че е постъпила грешно, хора осъзнавате ли че тя ми помогна? Когато каза да оставите момичетата на нея, сега й се доверявам! – защити я Лидия. – Но предполагам мъжете тук не могат да приемат факта че Амаре наистина е силна и може да защитава не само себе си, но и другите.
- Права си, но сега сме в по-голям риск. – съгласи се Кристоф.
- Както и да е, следващият път ще й се извиним, сега трябва да напуснем стаята, ако някой учител ви види, ми е спукана работата. – каза им притеснено Алекс.
Работата беше там че всички се бяха събрали в училището на Алекс в една от стаите, които бяха в ремнонт. Всички бързо се изнизаха и всеки се запъти там, за където имаха работа за вършене.

Амаре беше на пистата и отново се надпреварваше за пъвро място с останалите си колеги и приятели. Състезанието протичаше добре, преди да изгуби контрол над колата си и да започне да кара на зиг-заг.

- Какво по дяволите?! – викна тя като се мъчеше да одържи кормилото. – Каприкорн, какво става по дяволите, спирачките отказват и губя контрол над колата си сякаш нещо я контролира! – оплака се тя на зодиакът си.
- Не съм аз, нито пък колата от само себе си, нещо я контролира от вън. – каза той.
- Как да го спра? – попита тя.
- Не знам.
- Измисли нещо преди да съм се разбила, скоростта се увеличава!!! – извика изплашено тя. Все повече и повече колата поддаваше и на няколко пъти щеше да се разбие или в другите коли или в дърветата и камъняците.
- Използвай силата на мисълта си! – каза й Каприкорн. Това и направи Амаре. Напрегна всичките си сили за да спре колата, като насочи мислите си въху скоростомерът, тъй като спирачките отказваха колкото й да ги натискаше. След много напрягане и мъчене, колата безопасно спря на сантиметри от финиша, естествено като загубила. Амаре излезна от колата си и се строполи на земята. Шокът беше огромен, уплахата, изненадата, фактът че едва не умря, но слава Богу не видя животът си на лента.
Другите състезатели се затичаха към нея и й помогнаха да стане, Амаре им се усмихна топло и ги увери че е повече от добре. Някои се върнаха обратно по колите си, а други прегледаха колата й, всичко беше наред.
Амаре се огледа наоколо и го видя, онзи чернокоско и наглецът, който нападеше само момичетата. Изнервена и с тежка крачка тя се затича към него, а той я гледаше с презрение и подигравка.

- Забавно ли ти е? – попита злобно и заплашително тя като се доближи максимално близко до него.
- И още как, ‘‘Какво става подяволите, ааааа Каприкорн направи нещо‘‘. – изимитира я момчето с преправен женски писклив глас. Амаре ококори очите си на макс.
- Ах ти мръсно долно-
- Какво? Може да си от кардинално качество, но и аз съм специален, все пак никой нищо не знае за мен. – каза той навеждайки се към лицето й. Амаре остана безмълвна и преглътна тежко.
- Ти .. наистина.. си – започна тя като заекваше.
- Чакай малко, налучкала си? – изненада се момчето и се притесни, сега той ококори очите си на макс.
- Не мога да повярвам ... ама че тъпак! – отбеляза Амаре възвърнала същият си бойнствен тон и остър проклет език.
- Майчице, прецакаха ме! – отбелза момчето слисано на глас, а Амаре не можеше да одържи смехът си.
- Не трябва ли да те е страх? Едва не те убих! – попита я грубо той.
- Съжалявам, след тъпата ти издънка надали ще те приема на сериозно някога! – отбелза тя и продължи да се кикоти. Смехът й обаче не продължи дълго. Момчето хвана ръката й и Амаре се уплаши от това, което видя.
- Помисли си добре дали ще ме приемеш на сериозно. – каза заплашително той в ухото й и си тръгна.
- Един от нас си! Придналежиш при нас, колкото и да бягаш, накрая ... ще се върнеш там където ти е мястото. – викна тя зад него. Момчето спря, усмихна се някак неуверно и тъжно и продължи напред.
- Дано да си права, Сатурнум. – каза тихо той докта се отдалечаваше от пистата.

----------------------------------------------------------------------------------

Останалите от компанията продължаваха с тренировката си и ставаха все по-добри с всеки изминал час. Започваха да владеят силите си толкова добре, че Господ да им завиди. Амаре също се върна в парка за да продължи тренировката си, когато неприятна изненада стоеше пред очите й.
Непознато момче, горе-долу на нейната височина и видимо по-малък от нея, стоеше заплашително пред нея в бойна позиция. Не позицията му или фактът че бе в парка уплаши Амаре, а това че очите на хлапето бяха чисто черни. Тотално, изобилно, изцяло черни. Няма зеница, няма ирис, няма каквото и да е, има само очи, които бяха чисто черни.

- Нещо против да ми обясниш какво е това Каприкорн? – попита иронично Амаре като се опита да пристъпи назад, но без успех. Едно движение и детето щеше да скочи на врата й.
- Съжалявам Амаре. – отговори мистериозно зодиакът й.
- Моля? Какво, за какво съжаляваш? – попита изнервено и объркано тя докато се чудеше как да се освободи от тази каша.
- За това, което предстои. – каза със сериозният си както винаги плътен глас Каприкорн, не оставяйки и възможност на Амаре да се замисли за какво говореше той. Преди всякаква мисъл да е прекрачила съзнанието й, Амаре се изви от болка на земята и стисна с длани слепоочията си. Момчето, което до скоро искаше да я нападне сега се отдръпна назад несигурен какво да предприеме. Амаре се гърчеше пред него и в следващият момент тялото й просто застина на земята. Момчето леко се приближи към нея, когато ръката й рязко се помръдна и Амаре се изправи. Всичко изглеждаше нормално, освен факта че движенията на Амаре бяха като на зомби и самата тя не бе в тялото си, а очите й бяха същите като на момчето пред нея. Същите изцяло черни очи.

- Изчезни преди да съжаляваш. – чу се мъжки глас от устните на Амаре. Това беше зодиакът й, който бе взел пълен контрол над тялото и мислите й. Непознатото момче не се вслуша в думите на време и с един замах на ръката, той полетя към обзерваторията където се заби с мощната сила с която Амаре го изтласка.
Останалите, вече усетили странната енергия и присъствието на Каприкорн, но не и на Амаре за затичаха към обзерваторията, зарязвайки тренировките си. Всички дойдоха задъхани и от различни ъгли.

- Господи Боже, какво не е наред с Амаре? – попита уплашено и шокирано Лидия, докато се опитваше да успокои дишането си.
- Каквото й да е, не е на добре! – обади се Кристоф и залегна преди летящ камък да разбие черепът му.
- И очевидно не е на наша страна. – отбеляза Алекс и също отбегна да бъде атакуван.
- Какво ще правим сега? Тя е пълно хахо! – обади се Тамара докато тичаше на зиг-заг за да стигне безопасно до останалите.
- Трябва да се биете срещу нея. – съобщи им Лео.
- Моля? Няма начин, дори и да искам да й сритам задника, няма да се бия с момиче, особено сега когато е по-силна от мен. – обясни Кристоф.
- Тя е обладана от Каприкорн, явно нещо е станало за да се наложи той да поеме контрол над тялото и мозъкът й. Амаре няма да е способна да се върне сама в тялото си ако не изкараме Каприкорн от нея. – обясни им детайлите Аквариус.
- Как да я атакуваме без да я нараним? – попита Торвалд докато прикриваше главите на съотборниците си от летящите камъни.
- Изгнанието на Каприкорн е Луна, а падението Юпитер. Каролина, Оскар, вие трябва да я атакувате едновременно, по този начин няма да я нараните, а просто ще изкрате Каприкорн от нея. – обясни им Лео.
- С удоволствие, но си имаме работа със същинска фурия, ще ни трябва план преди да сме я атакували, да не забравяме че се движи ненормално бързо и като нищо ще ни вдигне във въздуха. – отговори Оскар.
- Не се тревожете, ние ще сме примамката. – отговори енергично Кристоф.
- Ще сме? – попита не толкова доволно и мотивирано колкото него Лидия.
- Да! – повтори още веднъж енергично той.
- Наистина искаш да й сриташ задника, а комплексарче? – попита вече не с толкова мил тон Лидия и присви очите си скептично.
- Или тя нашия, или ние нейният. Избирай. – каза дяволито той.
- Хубаво, но нека да внимаваме. Всичко е до време и точен мерник. – съгласи се Лидя.
Останалите кимнаха и скрити в гората, наблюдавайки тихо Амаре, която трошеше всичко пред пътя си, коряха плана си за безопасно контраатакуване.

- Глава 11 -
In domum Amare . . .

Разработили плана си до перфекност, останалата единайска от зодиака се зае с прилагането на плана си в екшън.
Изкачайки от двете страни на Амаре, Сорая и Томас, предизвикаха желаната разконцентрация от страна на Амаре и получиха желаната атака от нея. С един замах тя ги вдигна във въздуха и продължи по пътя си, докато скрити зад дърветата, Емина и Лидия, отдържаха сега реещите се в пространството Сорая и Томас, като контролираха въздуха. През това време Тамара караше корените на дърветата да избиват от под земята и да спъват Амаре, това продължи така докато Амаре не я забеляза.

- Видя ме! – викна изплашено Тамара и побягна към гората, а на нейно място застанаха Кристоф и Виктор, които атакуваха Амаре с огромно количество вода, замъглявайки погледа й и блокирайки движенията й като я поливаха с вода от реката и езерото, използвайки силите си.

- Сега Виктор! – викна силно Кристроф и Виктор бързо избяга в гората, оставяйки Кростф сам да полива Амаре. Успявайки да се се освободи от водния капан, Амаре прати Кристоф във въздуха, а Алекс маниполираше въздуха така че приятелят му да не се разбие на земята.
Изкачайки от едно от дърветата, Торвалд ритана Амаре по гърба причинявайки падането на земтя й и бързо ибяга преди да го е докопала.

- Оскар, Каролина, СЕГА! – викна той и се скри зад един огромен дъб. Каролина и Оскар изкочиха пред Амаре преди тя да се е изправила и я атакуваха. Оскар с огън, а Каролина с вода. Давайки всичко от себе си, поддържайки едно и също темпо, двамата се мъчеха с упоритото съпротивлението на Амаре.

- Проклета коза! – изкоментира през зъби Оскар, докато се мъчеше да поддържа огъня си наравно с водата на Каролина за да не нарани Амаре. След много услия и мъка, атаките им изведнъж спряха, а Амаре се строполи на земята като кукла. Останалите изчаха известно време и се затичаха при Амаре, Оскар и Каролина.
Алеск, Виктор, Тамара и Емина, помогнаха на Оскар и Каролина да се изправят, а останлите отидоха при Амаре.

- Амаре? – попита Лидия като потупа Амаре по бузите.
- По-силно. – изкоментира Кристоф. Лидия му прати злобен поглед и отново се зае със събуждането на Амаре. Кристоф също клекна до нея и отвори очите й.
- Добре е. Очите й отново са нормални. – отбеляза той, облегна се назад и избърса потта от челото си. Другите просто чакаха тя да се събуди и погледнаха назад към останлите.
- Как сте? – викна Лидия към Оскар и Каролина.
- Добре, ами тя? – отговори задъхано Оксар. Вместо да отговаря, Лидия направи знака за ‘‘ОК‘‘ и се усмихна щастливо. Каролина и Оскар също се усмихнаха и удариха ръцете си една в друга в знак на добра работа.

----------------------------------------------------------------------------------

- Някой да ми каже, защо аз трябва да нося Амаре? – попита объркано и с досада Кристоф, докато носеше Амре на гърба си.
- Защото сме момичета. – отговори Лидия.
- За момичетата знам, но останлите момчета? Оскар е извинен,на него му се падна най-тежката задача днес, но защо не Алекс или Виктор или Торвалд или Томас. – попита той?
- Това е за дето трябваше да приземя задника ти подобаващо на земята. – отговори Алкес.
- Приема се. – съгласи се Кристоф. – Ами вие? – обърна се той към останалите.
- Защото ... защото ... ааами, защото. – започна Виктор като се почеса по тила. – Защото ти знаеш къде живее Амаре! – каза накрая той.
- Това? Не става за извинение. – каза той.
- Се тая мъжки, просто я носи до тях. – каза му Каролина и го потупа по рамото. Кристоф въздъхна тежко и се примири с факта че ще трябва да носи Амаре до тях.

Дванайсетте приятели ходеха в редичка по пустите улици, а слънцето зад тях залязваше, правейки цялата тази картина, красива и истинска. Някои се боричкаха и тичаха в кръг около ‘‘нормалните‘‘, други водеха по сериозни разговори, а трети носеха тежък товар на гърба си. Срещу тях застана добре познт човек на Лидия, Тамара и Каролина. След като трите момичета спряха в шок, цялата групичка спря, погледна към тях, а после към мистериозното момче. Той също спря пред тях и ги огледа добре, всеки един от тях и се подсмихна.

- Кажете на Амаре, че ако желае, знае къде и как да ме намери. – каза им той и продължи по пътя си като подмина все още стоящата на място група.

- Какво по дяволите беше това? – попита зачудено Томас.
- Това беше момчето, от което Амаре ми помогна да се оттърва. – обясни шокирано Лидия.
- От къде знае името й? Или по-точно от кога? – попита Каролина.
- Не знам, когато Амаре ми помогна, не си спомням да се е представяла. – каза объркано Лидия.
- Мисля че е ясно, срещали са се втори път и явно насаме, изглежда така сякаш се познават от доста време. – сподели мнението си Оскар.
- Изглежда има още неща, за които не знаем. – каза Емина.
- Както и да е, да заведем Амаре у дома, ще я питаме след като си почине. – каза Каролина и поведе редичката напред към дома на Амаре.

- И все пак не нарита задника ми Плутони. – чу се съненият глас на Амаре от гърба на Кристоф. Групата спря и погледнаха към нея, но остановиха че тя е полу заспала и след няма има две минути тя отново отпътува за страната на сънищата.
- Не мога да повярвам, дори в сънят си ще ми натяква че не съм й наритал задника! – отбеляза стъписано Кристоф и се засмя, останалите също се посмяха на ситуацията докато пътуваха към домът на спящата красавица.

----------------------------------------------------------------------------------

Пристигнали пред къщата за Амаре, групата добре се огледа наоколо.

- Не е зле за двама души. – отбеляза похвално Алкес.
- Все пак цялото семейство е живяло тук. – припомни му Емина.
- Е по-добре да оставим пратката на сестра й преди да се е обадила в полицията за да попита за изчезналата си сестра. – предложи Кристоф и отиде до входната врата. Погледна изразително Томас и той почука на вратата. Кристоф му кимна в знак на благодарност. Не се мина много време и на вратата се появи красиво слабо момиче с кестенява, къдрава до лактите коса.

- О, Боже! – възкликна изненадано и шокирано тя, като постави ръката си пред устата.
- Не се тревожи, сестра ти е изморена от днешния ден, историята е доста дълга и както виждаш за финал падна в реката и сега .. спи на гърба ми. – отговори весело Кристоф, а момичето все още седеше така шокирано на прага на вратата.
- Моля заповядай вътре, ще ти покажа къде да я ... да я оставиш. – свести се тя от шокът си и направи път на Кристоф да влезне.
- Изчакайте ме тук, след малко идвам. – обърна се той към останалите и влезна в къщата. Докато носеше Амаре, Кристоф оглеждаше къщата и на ум ахкаше от красивият дизайн и вкус на подреждане на мебели. Двамата скоро стигнаха до стаята на Амаре и Кристоф внимателно я постави на леглото й.

- Благодаря за помощта и съжалявам за проблемите, които ти е създала. – каза учтиво момичето.
- Няма за какво. Но по-добре я събуди иначе ще настине ако спи с мокри дрехи. – посъветва я той, а момичето се усмихна весело. – О, аз се казвам Кристоф, ами ти? – попита и той и подаде ръката си напред. Момичето я пое и се усмихна.
- Деа. – каза кратко тя.
- Деа? Богиня на латински, майка ви наистина е обичала този език. – отбеляза той.
- И още как, имаме много книги на латински в библиотеката. – отговори му тя.
- Имате библиотека? – изуми се той.
- Не точно, една малка стая, която не използваме, майка ни я напълни с книги и ни каза да я наричаме библиотека, а не склад както често правехме с Амаре. – поясни момичето, а Кристоф кимна разбирателно.
- Изглежда се познавате доста добре с Амаре, как се запознахте? – попита го тя и му показа пътя към кухнята.
- О, ами да кажем че съм фен на коли и ралита.. – каза засмяно той и се почеса по тила.
- О .. – възкликна не толкова доволно и щастливо Деа.
- Излгежда не харесваш този спорт? – попита той и отказа чайят, който тя щеше да му налее.
- Това не спорт. Освен това е опасно, баща ни почина при катастрофа. – обясни тя, а Кристоф присви очи, знаеше че друга бе причината за смъртта на баща й, но явно Амаре е прикрила ‘‘болестта‘‘ му с рали състезание.
- Не мога да приема чай или каквото и да е, другите ме чакат от вън. – отвърна Кристоф.
- О, колко неучтиво от моя страна, за жалост кухнята ни е прекалено малка за .. колко души са от вън? – попита накрая тя.
- Десет, с мен единайсет. – отговори той.
- Уау, доста прятели си е намерила. Поне мога да ти предложа сухи дрехи, все пак Амаре е измокрила гърба ти. – предложи тя.
- Няма нужда, след малко съм в къщи, а времето е приятно и топло. – отговори той и отвори входната врата, пред която останалите го чакаха.
- Някой желае ли чаша чай или вода преди да си тръгнете? – попита на врата Деа останалите.
- Не благодаря. – отговориха някои.
- Ще дойдем някой път на гости и тогава. – каза й весело Каролина.
- Благодаря за помощта. – благодари тя отново.
- Няма за какво, и събуди сестра си преди да е настинала. – каза й Кристоф докато й махаше, останалите също помахаха и се запътиха към домовете си.