Животът на Акатски

Първа Глава
Зла Сутрин:Другата страна на Конан

-Колкото до това...време е да ставаш!
-Моля?
-Дейдара,не ми викай!-разправяше се Конан.
-Ъъъ,простачка.-извика той.
Конан веднага грабна един кунай,който се въргаляше по земята и го заби в крака на русокосия отворко.
-Доволен ли си?-пита тя,а той в отговор изрева,като наритано куче.
Тоби,който беше в стаята гледаше,като облъчен.
-Тоби,не стой а върви събуди Хидан.
-Аааа,не.Нали знаеш?-почна да трепери той - Който събужда Хидан е с единия крак в гроба.
-Така,като гледам след малко ти ще си имаш гроб.-погледна го злобно и се запъти към стаята на Хидан.
-Хиданеее!-каза тя,с престорен нежен глас,като го погали по гърдите.
Той си отвори очите и я погледна.
-Конан?Мислех,че сънувам..
-Хайде да ставаш!
-Защо?
-Защото аз така казвам!
-Еййй,до ся беше мила!
-Какво да ти кажа.Зетсу ме зарази със раздвоение на личността.
-К**ва... Боже Жашин,всички са луди!-въкликна той,като си обличаше един бял потник.
Конан беше ядосана,защото в къщата цареше голяма кочина,но какво ли се очакваше?
Живееше с мъже.Чиниите за миене бяха затрупали мивката,прахът по мебелите беше дебел 2 см,разни хартийки,оръжия,чорапи,слипове и огризки от храна се въргаляха по земята.Тя беше решила да оправи тази кочина,но с тяхна помощ.Вече беше връчила метла на Зетсу,а Какузу да купи плодове и зеленчуци.Е,разбира се му беше обещала пари в замяна.
И Кисаме чистеше прозорците.
-Аааа,ще падна!-викаше той и размахваше ръце.
-Нищо ти няма!-каза Конан,като се бореше с една досадна муха.
-Ааа!Пикла,досадна,тъпа!-пищеше Конан.И докато се мяташе насам-натам се блъсна в Хидан и падна върху него.
-Ооо,натискаш ли ми се?
Тя не му отгвори,гледаше мухата,която беше кацнала на челото му.Изчака момента и..БАМ!Удари го.
-Аааааууу!-извика той-Луда ли си?Какво правиш?
-Еми такова,имаше муха на челото.Мисля за теб!-мигаше му мило.
-Много си странна.- каза той и стана от земята.Седна на масата и избута едни вонящи чорапи-Дай да ям!
-Какво?Ще чакаш Какузу да се върне с покупките.
-Стига ма!
-Ау,ау...-пищеше Дейдара и едвам едвам се дотътри до кухнята.
-Дейдаро,кво се е случило бе?
-Попитай 'милата' Конан.
Хиданя я погледна,за знак да му каже.
-Нищо,Дейдара реши,че съм простачка.
-Обидил си Конан?-Хидан извади очи,като чифт доматита.
-Е и?
-Пф,аз се чудя как не си мъртъв още...-засмя се той.
-Не е смешно!Крачето ми!-скимтеше Дей-Дей
-Ох,милия!-саркастично отбеляза Конан,като почна да мие чинии.
-Хидане,ела тука!
-К'во?
-Хвани тоя парцал и почвай да бършеш прах!
-А не мога ли да те одуша с него?-прехапа устни той от гняв,че една жена му заповядваше какво да прави.
-Да литнеш не искаш ли?
-Всъщност...-обади се Тоби-мислех Конан за мила.
-Всички го мислехме..-промърмори Дейдара.'
-Дейдара,хвани си кирливите слипове и ги сложи за пране,а да и вземи вонящите терлици на Какузу.
-Моля?Виж ми крака.
-Броя до три или ще се сдобиеш със втори кунай забит в крака ти.1...2..
-Добре,добре!
-Конан,кво ти има?-пита Хидан,като обърса снимка,на която той опитваше да одуши Какузу.
-Защо питаш?
-Ми никога не си била такава.Знаем си те,като смирено момиче.."И много сладка!"-помисли си той.
-Погледни тая кочина и..
-Хаха,същата си,като майка ми.Разхвърляното ви изнервя.Мене едно време със сопите по гъза ме подкарваше да си чистя стаята..като си помисля..Всичко ме караше така да правя.-смееше се..-А къде е Пейн?
-Знам ли?Писна ми да изчезва..
Отвори се входната врата с трясък!
-Ето - аз пия,
пуша,
живея
и момичета любя
(тъй както умея)
С жената през чаша
се гледаме строго
и боря се с нея
до колкото мога. - пееше Пейн *хлъц*
Хидан и Конан се спогледаха.Разбраха къде е бил Пейн цяла вечер!По кръчмите!
-Ще го разпердушиня!-каза Конан и грабна един нож.

яко е продължавай чакаме следващата глава

като гледам нема много отзиви,ма кво да правим.
Хайде тая вечер ще пиша ощИ.. :)))

Глава 2
Лоша новина

-Ти!Пияницо!-викаше Конан.
-Опса,леко мацко!-блъскаше се в стените и залиташе Пейнчо.
-Не мога да разбера какво ти се е случило...-рече му тя и докосна синината под окото му.Усмихна му се,а той се облекчи.-Върви си легни.
-Уоу,Шефа е имал тежка вечер!-очуди се Хидан.
-А ти искаш ли тежък ден?
-Ой,ой!-кресна Зетсу-Привърших с метенето.Но проверих пощата...
-По физиономията ти не изглежда,че носиш добри новини.-позачуди се Конан.-Да не е тока - Хидан гледа много телевизия,ами водата?Дейдара кисне по часове в банята!
-Или е телефонната сметка на Конан?-засмя се Хидан.
-Не...ще ни изхвърлят от къщата!
Хидан и Конан зяпнаха.
-Не,не!Невъзможно!-нервно и бързо говореше Конан.-Искам да кажа..но как?Защо?
-Къде ще идем?-въргаляше се от рев по земята Хидан.
-Спокойно де.Не е платен наема.
-Колко е той?
-600 000 йени.
-Моля?-кресна Конан.
-Добре,де..да помислим.Как..-тръгна да обяснява Хидан.
-Ще направим събрание,но щом Пейн изтрезнее,а Какузу се прибере.

След 2 часа къщата блестеве!Беше по-чиста от бебешко дупе.
-Събрание!-викна Конан и свирна - това беше знак за събрание,на което ще се съобщават лоши новини,така че всички веднага се събраха в хола.
-Е мили ми съквартиранти-започна синекосото момиче - има един проблем.Съжалявам,че ви го съобщавам така,но..Ще ни изхвърлят от къщи..
Всички зяпнаха сякаш Конан си съблече синята рокля.
-Моля?-каза Тоби-Но Тоби обича тази къща.
-Да,да.Трябват ни 600 000 йени.
-Къде?Как?Защо?-потекоха лигите на Какузу.
-Не,не..Толкова пари ни трябват!
-Еми ще ги намерим!-викна Какузу.-Ще убием 3 човека за по 200 000..
-И кой иска да убиваме хора?
-Ей,ей!Вчера в кръчмата едни говориха за някакъж грабеж.Търсели хора!-сети се Пейн.
Акатски си решиха наполовина проблема,само дето не знаеха кого ще крадът и какво..

Глава 3
Грабеж ли?

Пейн и Конан тръгнаха към кръчмата.Когато влязоха на масата до камината беше седнал той - организатора на крабежа и техния спасител - Баку Орито.
-Здравей,Баку.-поздрави Пейн и със Конан седнаха на столовете.
-Ох,Пейн.Вчера здравата се напи!Ей това жена ти ли е?Хубава е.
-Да,наистина,но съм тук да говоря за грабежа.
-О,имаме си кандидати!-ухили се той.
-Затънали сме..
-Е ще помогна за тази красива дама.
-Пейне,за кво ме взе?Тоя май се опитва да ме свали..-прошушна му тя на ухо.
-Ми направо да те давам за женене за 6 бона и да се отървам.Млъквай сега!
-Окей.Слушайте,тази вечер отивате в къщата на семейство Уакаса.Искам да откраднете едни саби.
-Звучи лесно,ама...

В къщата на Акатски
-Саби?На тоя па за къв чеп са му саби?-попита Хидан.
-Ми може да е гей.
-Не.Щом ме сваляше..
-Уау,как не си му издрала очите.-засмя се Хидан,но щом видя погледа на Конан спря.
-Ето и плана.Аз и Конан влизаме..и Хиданът.Туко виж ни потрябвал.Тоби и Какузу пазят на вратата.Ясно?
-Аз и Тоби? - разбунтува се Какузу.
-Жертвайте се де!Поне една вечер!-убедаваже ги Конан.
-Ама аз искам Конан за един ден и тогава влизам с вас!-заяви Хидан.
-Какво?Защо?Не,Пейн,не си го и помисляй.
-Твоя е.-каза той.И тихо прошепна на Конан "Туко що ти каза да се жертваме за една вечер.'
-Добре де,да тръгваме.
През целия път Хидано зяпаше Конан сякаш я събличаше с поглед.
-Хидане спри или ще останеш без онова в гащите си!
-Млъкнете,стигнахме!-викна им Пейн.-Какузу и Тоби на пост,а вие идиоти тръгвайте пред мен.
-Курва.
-Педал.-отвърна Конан на Хидан.
-Баку спомена ли къде са сабите?
-Ау,тва си е цял замък бе!
-Браво,Хидане,много си ми умен.
-Ей,пикло,не ми се отваряй!
-Кво бе пиещо кръв жиголо?
-Мале само да ми паднеш...
-Кво?
-Ща скъсам,кроасанче синьо,хаха.
-Да не се намирам в училище за бавно развиващи се?-попита Пейн - Разделете се!
-Аз отивам в мазето.
-А аз в спалнята им.-каза Конан.

След 30 минути тримата се срещнаха в коридора.
-Имам чувството,яе той ни е подвел.
-Хиданееее,бягайте!Полицията иди!-викна им Тоби.

Яко

браво 2ра глава яка стана

хахаха, тва е шедьовър, давай още!!!

хахаха, много е яко. Продължавай

Глава 4
Богатия Чичо

Пейн,Конан и Хидан тръгнаха да бягат щом Тоби им сигнализира.Но за жалост на входната врата им се изпречкаха двама мъже в униформи.
-Здравейте!-ухили им се Хидан.
-Няма да си толкова весел във килията.-каза му единия полицай.
-Но защо?Ние нищо не сме направили.
-Не мисля така.Пред малко ни сигнализираха за грабеж.В тази къща.
-На бас,че е бил Баку.-прошушна Конан на Пейн.
-Нямам право да ви кажа кой е,но вие ще ми кажете,какво сте правили в тази къща.

В полицията,разпитват Пейн,Хидан и Конан
-Значи грабеж?
-Вижте Господин Мизуто,грабежът не беше организиран от нас.-обясни Конан.
-Но вие сте го извършили,така че сте замесени.
-Но не сме!Не бяхме откраднали нищо.Щяхме да крадем,но както виждате излязохме от къщата с празни ръце.
-А може ли да ни кажете кой организира грабежът?
-Рискуваме си живота,ако ви кажем.Той ще ни намери,ще ни одреже очите,ушите и пръстите,ще ги направи на супа и...-обясняваше Пейн,докато полицаят не го прекъсна.
-Да,да,добре.Ясно.
-Търсете Баку Орито.-каза Конан и Пейн я изгледа много злобно.-Съжалявам,ама не ми се влиза в затвора.
-Добре,пускаме ви.Но,очаквайте да ви се обадим.

-Фю,измъкнахме се.-танцуваше си Хидан.
-Не ни стигаше проблема със къщата,че и сега с полицията..
-Сетих се!Да избягаме във Страната на Тревата или някоя друга..
-С какви пари бе Хидане?
По пътя за у тях и тримата бяха обвзети от кошмарни мисли.Пейн си мислеше как Баку го убива,Хидан как ще остане на улицата,а Конан за вечерта,която ще прекара със Хидан.
-Здравейте!-викна им един мъж от далече,който се приближаваше.
-Кой е този?
-На Какузу ми прилича.
-Хелоу,приятели.
-Какузу?Ти ли си?
-Не,не.Не съм,тук съм да ви помогна,но не съм Какузу.-смееше се той.-Елате да влезем в това кафене и ще ви обясня.
..
-И така кой сте вие?-попита Конан,като отпи от кафето,с което той я почерпи.
-Чичо на Какузу.
-Чичо?Никога не ни е говорил за вас..Като се замисля той не говори за нищо друго освен за пари и убийства,но както и да е..-разправяше Хидан.
-А Какузу от малък си е такъв.Наследствено е.Парите за нас,като вода и храна.-смееше се чичото.-Но за жалост него не съм го виждал от 15 години..Изчезна просто ей така!Предаде селото,но аз още го обичам.Все пак аз се грижих за него.
-А как разбрахте,че е тук?
-Питах разни хора за вас,за самата организация и ви намерих.Видях,че излизате от Полицейското Управление..
-Не питайте.Извършвахме грабеж,понеже са на прага да ни изгонят от нас.-разказа му Пейн и си удари главата в масата.
-Спокойно де,аз ще ви помогна.
И на тримата членове на Акатски им светнаха очите.Видяха се зелени доларчета.
-Наистина ли?
-Каква е уловката?-попита Хидан.
-Няма уловка,само искам да ме срещнете със Какузу и ще ви дам колкото пари искате.-усмихна им се той.


Тази глава според мен не се получи добре..Казвайте как е да знам да продължавам ли..:)))
И много благодаря за хубавите коментари..

Интересно е, продължавай.

Много е яко

чакаме следващата глава

Глава 5

Когато Хидан,Конан и Пейн се прибраха веднага събраха всички членове на Акатски в хола..отново.
-Добре ли сте?-попита ги Тоби.
-Супер сме.С изключение на факта,че бяхме на косъм да влезем в затвора.-саркастично му отговори Хидан.
-Но нали сте чували поговорката "Всяко зло за добро!"? Е случи се нещо на път за вкъщи.Срещнахме чичото на Какузу.-обясни им Конан.
-Кого?-викна Какузу.
-Не викай де!Чичо ти!Можеше и ти да го видиш,ако не ни беше зарязал.-нацупи се Конан-Както и да е.Чичо ти каза,че ще ни помогне,ако те види.
-И вие му повярвахте?Моля ви!Или ще ни накара да изкачим,купим,счупим нещо или да отидем някъде.-замахна с ръка той.
-Е и ?Пак е по-добре от колкото да сме без къща.
-Конан,хайде да си лягаме.-каза й Хидан,хвана я за ръка и я вкара в стаята си с брутална сила.
-Леле,горката.-отбеляза Кисаме.
-Лягайте си и вие,че утре ни чака работа.
-Хайде лека,Пейн.

Цяла вечер никой от Акатски не можа да спи.От стаята на Хидан се чуваше пъшкане,блъскане,викане и други звуци,каквито си помислите.Дейдара стана най-рано,а след него Тоби,Кисаме,Пейн...В 8 часа всички освен Хидан и Конан бяха на крака.
-Ще ги убия ви казвам!-викаше Дейдара.
И двамата излязоха от стаята.
-Леко де!-викна Хидан на Конан.
-Изобщо не ми викай.-усмихна му се тя.
-Знаете ли,че заради вас никой не спа?-развика се Дейдара.
Те се спогледаха.
-Еми,съжаляваме.
-Както и да е,тихо животни!-викна Пейн.И на вратата се звънна.
-Оф,оф,тоя идва.-изпъшка Какузу.
Конан хукна към вратата,отвори и чичото й целуна ръката.
-Здравейте!
-Да,да,здрасти чичо.-заби му пет Какузу.-Как си?
-Добре,а ти?
-Супер,екстра,хайде мангизите дай,че всеки момент ще ни изгонят от къщи.
-Уоу,уоу.Първо ще направите нещо за мен.
-Какво?!Нали казахте,че ако ви срещнем с Какузу ще ни дадете парите?-викна Конан.
-Казах ви..-подигравателно я погледна Какузу и започна да бяга,защото Конан го подгони с ножица в ръка и с думите "Ела,тук,ти!Ще ти одрежа конците.Конец по конец!"
-Ох,ох..-удари си шамар Пейн.-Та...какво искате да направим?
-Искам да отидете до Страната на Вятъра.
-Моля?Майка си ли ще търся там?Ма моля ви,имайте милост.-разкряка се Дейдара.
-Сладурано,тихо.-каза чичото.-Не е голяма работа,ще ми намерите един човек и ще го докарате.
Дори Конан и Какузу спряха да се гонят.Всички се спогледаха,а погледите им значеха "Какво ще правим?"...
Проблеми с къщата,полицията,а сега и трябваше да тръгнат на път.
Явно не всичко е толкова лесно,колкото изглежда..

Хаха, Хидан и Конан са се избили

стаа се по забавно

Глава 6
-Окей,чичо.Казвай кого трябва да ти доведем.-каза Конан.
-Пейн дръж си момичето,че нещо ще гризне дръвцето.-потупа го по рамото чичото.-Значи трябва да ми намерите Кина Никото.Стара приятелка,длъжник съм й.
Живее в Източната Част на Страна на Вятъра – ще я търсите там.
-Ужас!-каза Какузу и ръката му падна.-Конан ти си вещица!Заший ми я обратно!
-Стига сте се лигавили бе!-заповяда им Пейн.
Честно казано на никой не му се ходеше никъде,но кой ли ги питаше?Слънцето печеше много силно..
-Аааа,някой да има слънчеви очила?-пита Хидан,като си сложи ръка на очите.
-За слънчеви очила не знам,ама шамари – бол.-каза му Какузу.
-Оле!-викна Хидан.
-Какво?
-Имам супер яко тяло!-каза той,като се оглеждаше в една река.
Конан изобщо не се поколеба и го бутна.
-Ааа!-извика Хидан.Конан и всички други избухнаха в смях.Но веднага спряха,защото не виждаха Хидано.
-О,боже да не си го убила?-попита Кисаме и тя веднага скочи в реката.
И точно,когато Пейн и викна „Номер е,той не може да умре!”,Хидан изкочи и целуна Конан.
-Какви ги вършиш,бе оръфляк?-пита го тя и веднага отпи от водата и се нажабури над 5 пъти.
-Ти наистина ме харесваш!-каза й Хидан и смигна перверзно.
-Дори не си го и помисляй!-викна му тя и го хвана за гердана на Жашин.-Виж момченце няма да се разберем така.Без лигавщини отиваме да намерим оная и да свършваме с това…
-Леле…
След това никой не продума нищо в продължение на час.Но й никой нямаше сили за това.Слънцето и 35-те градуса температура им ги бяха отнели.
-Може ли да спрем?-попита Тоби.-Ейй там има едно езерце.
-Не мога да продължа повече!-писна Дейдито и запали една цигара.
-Хайде,хайде не бучетe,след малко стигаме до границата..
-Ама…забравихме си паспортите.-разтревожи се Тоби.
-Тоби,миличък ние сме Акатски.Кажеш ли им „Искаш ли да живееш?” и те пускат..-смигна му Конан.

На границата
-Паспортите,моля?
-Виж,животно не искаме да убиваме никой понеже бързаме,така че ще го минем и без паспорти!-каза Пейн.
-Кои сте вие бе?
-Ти сляп ли си?Черни палта,червени облачета..леле много са готини,чак сега го осъзнах..-обясняваше Хидан.-Ъъ..ъъ както и да е сляп ли си?Акатски сме.
-Е и кво да направя аз?-продължи да им се отваря митничаря.
Всички зяпнаха.Ясна беше съдбата на митничарчето.Какузу го хвана за врата и го дигна високо.
-Сега ще ни пуснеш ли,грозен?
-Дъъъъ..-едвам измънка той,което значеше „Да”.Какузу го пусна и те продължиха по пътя.
Свечеряваше се,Луната изгряваше,беше прекрасна.Но все още имаше облаци,така че щеше да вали.Духаше и вятър,ставаше студено.
-Ууу,като гледам след малко ще запраска един дъжд.-обади се Дейдара.
-Май дъждът няма да ни е първа грижа..-каза Кисаме.-Като посочи 4-те силуета,които се задаваха отсреща.
-Кои са те?
-Чакайте!-викна Хидан.-Рошава коса,очила…тая май се казва..
-Карин,Карин.Срещала съм я,знаете ли как се прави?-пита Конан.-Сега ще я оправя аз нея.
-Те,не са ли Отбор Хеби?
-Същите…

Якичко е

новата глава е яка

Давай продължение, става любопитно!

Глава 7

-Това не е ли онази със синята коса и с букета на глава?-попита Карин.
-Конан се казваше май.-обади се Суйгетсу.-Сладурана е!
-Акатски..-промърмори Саске,а през това време Джууго скачаше,като туко що пусната маймуна от клетка.
-Спри се бе,ненормалник!-викна Карин и му шибна един шамар.
-Здравейте!–викна Суйгетсу.
Конан и Карин се гледаха злобно,нали знаете,че когато две жени не се понасят става нещо,като..Хм...3-та световна.
-Здравейте,отбор Змии..-презрително поздрави Конан.
-К'ва змии та гонят ма?-викна Карин.
-Ей такива!Ти японски не си ли учила?Хеби значи змия!Гръмнал бойлер такъв!-сопна й се Конан.
-Абе я не ми викай бе!
-Супер си жалка.Дори Саске не можеш да свалиш,ха!
-Ами ти пък... С този грозен пиърсинг и тази синя коса!
-Я си виж твоята!Отмъщението на фризьора!
Момичетата продължиха да си викат.Коя как се обличала,как се гримирала.Обидите се сипеха,като дъжд.
През това време Хидан предложи да отидат някъде да се почерпят така и направиха...
-Къде изчезна Саске?-разтревожено попита Карин.
-Където и да е,само да е далеч от теб.-ухили се Конан.
-Ти млъквай да не ти одърпам пиргите,кучка!
-ООООО,това си беше брутално!-викна Конан и събори Карин на земята.Те започнаха да се бият и скубят.
-Ще видиш ти,грознице!
-Млъквай,да не ти счупя очилата от панти века!
Когато момчетата дойдоха не можаха да повярват.
-Олеле,дори и на кеча не са толкова брутални!-каза Суйгетсу.
-Дайте да вземем да ги разтървем,че скоро ще почне да се лее кръв.-предложи Пейн и със Кисаме се опитаха да ги разтърват.
-Бой,бой,бой!-викаше Хидан,но след като изяде тупаник от Какузу почна да скимти,като новородено коте.
-Спрете се,момичета!-викаше Пейн.-Конан,имаме работа да вършим.
-Не и преди да й оскубя червената перука!-каза Конан и я одра по лицето.
-Одра ли ме?-попита Карин и ритна Конан,тя падна в една локва.
-Край,това е!-викна Конан и извади един шурикен,заби го в ръката на Карин.
Без да продума нищо Конан подтика момчетата да тръгват.Суйгетсу и Саске гледаха все едно видяха Оручимару в действие в кенефа,а Джууго пляскаше с ръце.
-Не мога да повярвам!Какво момиче!-развика се Суйгетсу и избегна шамара на Карин.
-Ще види тя!-тръгна Карин след нея,но Саске я спря.
-Карин,овладей се.
....
-Добре,след това изпълнение мислете къде ще пренощуваме.-попита Хидан и очите му светнаха щом видя надпис "Мотел".-Хайде,газ!
-Каква е тая долнопробна дупка?Нема да спа тука!-развика се Какузу щом влязоха и видяха стаите.
-Толкова пари ни даде чичо ти,друго не можем да си позволим.-каза му Конан.
Заваля силен дъжд,Луната се скри зад облаците.Първия ден от пътуването измина,а Акатски бяха доста далеч от Селото Суна,в което трябаше да търсят онази жена..

се по яко става

мерси,мерси :)))

Глава 8
Сутринта Слънцето изгря,показа се зад едно малко облаче.
Лъчите му паднаха точно върху очите на Дейдара.
Ужасен от мисълта,че трябваше да прекъсне красивия си сън,той се опита да стане,но вместо това падна от леглото.
-Опа!Добре съм,ако питате.-каза той,като дигна дългия си бретон от очите и се огледа,но всички спяха.
„Перфектният момент да им намацам лицата със паста за зъби!”-каза си той..-„Неее,имам по-добра идея!”.
Обу си дънките и блузата на зелени и сиви райета.
Качи се на масата до леглото на Какузу и викна „ВРЕМЕ Е ДА СТАВАТЕ,КОПЕЛЕНЦА!”
Всички се събудиха и започнаха да го псуват,но само Хидан имаше силите да скочи да го убие.
И те започнаха да се гонят из целия мотел.
-Ще го убия този гей!-каза Конан,като се прозяваше.
-Не ми се става..-измърмори Пейн,но Конан го побутна и му зашливи един.
-Хей,Тоби го няма!-викна Кисаме.След малко всички се показаха на прозореца.
Разкриваха се две гледки.
Първата-как Хидан по слипове се опитва да извие вратът на Дейдара.
И втората –как Тоби си играе с малко кученце.
-Срам ме е от тях.-шибна се са Какузу по челото и със Кисаме влязоха във банята да си измият лицата.
През това време Пейн се въргаляше по пода с надеждата да заспи отново,
но Конан,като ставаше от леглото стъпа върху него и той изскимтя.
Зетсу вече беше навън и поливаше със един маркуч храста,който беше около главата му.
И оглеждаше хората,които минаваха,та се чудеше кой да излапа по напред.
Акатски само гледаха по-бързо да стигнат до селото Суна,но както се движеха бавно не изглеждаше да стигнат скоро..
-Дано днес да няма срещи с някакви неприятни създания.-обади се Кисаме,като излизаше от банята.
-Ох,как искам да съм си у нас и да гледам телевизия с ледено студена бира.-каза Пейн и се опита да се надигне от земята.
-Хайде,Пейн!Наш ред е за банята!-хвана го Конан за ръката и го завлече в банята.
-Странни са тия!Уж от малки са заедно,а един с друг се държат,като куче и котка.-изсумтя Какузу.
-Чух те!-викна Конан от банята.
В коридора се разнесоха крясъци и се чу падане.
Кисаме и Какузу се показаха да видят какво става.На земята лежеше Дейдара,а Хидан му се смееше..
-Какво падане!Ааа,не..не мога!-удряше се в стените от смях Хидан.
-Оф,лигльовци обличайте се,че трябва да тръгваме!
Дейдара се опита да стане,като си разтърка малкото дупе.
-Хей,хей,намерих си нов приятел!-извика Тоби.
-Уау,браво!
-Вижте го колко е сладък!-рече Тоби и показа едно малко сладко бяло кученце с черно петно около окото.Конан,която си оправяше косата заряза всичко и отиде да милва кученцето.
-Страхотен е!Как ще го кръстиш?
-Мисля да е..Тенма!
-Окей,чуйте всички!Опрявайте се да тръгваме!
След 20 минути(горе-долу,може и да са повече) те излязоха от мотела.Бяха си купили карта,защото вътре имаше магазинче за сувенири.
-Окей сега сме в Тетсуо…Минаваме през Сусуму и сме в Суна.-запляска с ръце Тоби.
-Аз не съм щастлива,това си е доста път,ако ме питате.-каза Конан и си отпи от бутилката с вода.
-Не те питаме,така че…-сопна се Пейн.
Ставаше все по-горещо,а нямаше никаква надежда да задуха вятър или да завали дъжд.Наблизо нямаше нито реки,нито езера.
-Нали това е Страната на Вятъра,защо не духа вятър?-оплака се Хидан.
-Добър въпрос!-извика Дейдара и си съблече блузата.
-Хей,хей вижте!Там снимат филм!-развика се Хидан и тръгна да бяга към снимачната площадка последван от другите…
Всички застнаха зад режисьора и когато той се обърна те му се ухилиха до уши!
-Здравейте,аз съм Хидан!-поздрави той и стисна ръката на режисьора.
-Здравейте,аз съм Ивато Нариаки.-усмихна се той.Личеше му,че е добър и позитивен човек.
-Мога ли да попитам как се казва филма,който снимате?
-Казва се "Нежно цвете".Разказва се за едно красиво момиче,което се влюбва в един ужасно лош мъж.
-Ууу,интересно.-каза Конан.
-Ако искате останете да гледате как снимаме.А и героят ни,който играе лошият мъж е болен и не можем да намерим актьор.
Очите на Хидан светнаха!
-Ако ви трябва някой...-рече той.
-Ти си перфектен!-каза му режисьора и го побутна към гардеробната.-Значи репликите ще си ги видиш след малко и...

-Боже!Какво ще правим?-попита Какузу.-Тоя олигофрен няма да се отлепи от камерата.

якичка е новата глава

„ВРЕМЕ Е ДА СТАВАТЕ,КОПЕЛЕНЦА!”

много ме зарадва само обърни малко повече внимание на итачи и базиците с оро и ще стане супер