Животът на Акатски

First topic message reminder :


Първа Глава
Зла Сутрин:Другата страна на Конан

-Колкото до това...време е да ставаш!
-Моля?
-Дейдара,не ми викай!-разправяше се Конан.
-Ъъъ,простачка.-извика той.
Конан веднага грабна един кунай,който се въргаляше по земята и го заби в крака на русокосия отворко.
-Доволен ли си?-пита тя,а той в отговор изрева,като наритано куче.
Тоби,който беше в стаята гледаше,като облъчен.
-Тоби,не стой а върви събуди Хидан.
-Аааа,не.Нали знаеш?-почна да трепери той - Който събужда Хидан е с единия крак в гроба.
-Така,като гледам след малко ти ще си имаш гроб.-погледна го злобно и се запъти към стаята на Хидан.
-Хиданеее!-каза тя,с престорен нежен глас,като го погали по гърдите.
Той си отвори очите и я погледна.
-Конан?Мислех,че сънувам..
-Хайде да ставаш!
-Защо?
-Защото аз така казвам!
-Еййй,до ся беше мила!
-Какво да ти кажа.Зетсу ме зарази със раздвоение на личността.
-К**ва... Боже Жашин,всички са луди!-въкликна той,като си обличаше един бял потник.
Конан беше ядосана,защото в къщата цареше голяма кочина,но какво ли се очакваше?
Живееше с мъже.Чиниите за миене бяха затрупали мивката,прахът по мебелите беше дебел 2 см,разни хартийки,оръжия,чорапи,слипове и огризки от храна се въргаляха по земята.Тя беше решила да оправи тази кочина,но с тяхна помощ.Вече беше връчила метла на Зетсу,а Какузу да купи плодове и зеленчуци.Е,разбира се му беше обещала пари в замяна.
И Кисаме чистеше прозорците.
-Аааа,ще падна!-викаше той и размахваше ръце.
-Нищо ти няма!-каза Конан,като се бореше с една досадна муха.
-Ааа!Пикла,досадна,тъпа!-пищеше Конан.И докато се мяташе насам-натам се блъсна в Хидан и падна върху него.
-Ооо,натискаш ли ми се?
Тя не му отгвори,гледаше мухата,която беше кацнала на челото му.Изчака момента и..БАМ!Удари го.
-Аааааууу!-извика той-Луда ли си?Какво правиш?
-Еми такова,имаше муха на челото.Мисля за теб!-мигаше му мило.
-Много си странна.- каза той и стана от земята.Седна на масата и избута едни вонящи чорапи-Дай да ям!
-Какво?Ще чакаш Какузу да се върне с покупките.
-Стига ма!
-Ау,ау...-пищеше Дейдара и едвам едвам се дотътри до кухнята.
-Дейдаро,кво се е случило бе?
-Попитай 'милата' Конан.
Хиданя я погледна,за знак да му каже.
-Нищо,Дейдара реши,че съм простачка.
-Обидил си Конан?-Хидан извади очи,като чифт доматита.
-Е и?
-Пф,аз се чудя как не си мъртъв още...-засмя се той.
-Не е смешно!Крачето ми!-скимтеше Дей-Дей
-Ох,милия!-саркастично отбеляза Конан,като почна да мие чинии.
-Хидане,ела тука!
-К'во?
-Хвани тоя парцал и почвай да бършеш прах!
-А не мога ли да те одуша с него?-прехапа устни той от гняв,че една жена му заповядваше какво да прави.
-Да литнеш не искаш ли?
-Всъщност...-обади се Тоби-мислех Конан за мила.
-Всички го мислехме..-промърмори Дейдара.'
-Дейдара,хвани си кирливите слипове и ги сложи за пране,а да и вземи вонящите терлици на Какузу.
-Моля?Виж ми крака.
-Броя до три или ще се сдобиеш със втори кунай забит в крака ти.1...2..
-Добре,добре!
-Конан,кво ти има?-пита Хидан,като обърса снимка,на която той опитваше да одуши Какузу.
-Защо питаш?
-Ми никога не си била такава.Знаем си те,като смирено момиче.."И много сладка!"-помисли си той.
-Погледни тая кочина и..
-Хаха,същата си,като майка ми.Разхвърляното ви изнервя.Мене едно време със сопите по гъза ме подкарваше да си чистя стаята..като си помисля..Всичко ме караше така да правя.-смееше се..-А къде е Пейн?
-Знам ли?Писна ми да изчезва..
Отвори се входната врата с трясък!
-Ето - аз пия,
пуша,
живея
и момичета любя
(тъй както умея)
С жената през чаша
се гледаме строго
и боря се с нея
до колкото мога. - пееше Пейн *хлъц*
Хидан и Конан се спогледаха.Разбраха къде е бил Пейн цяла вечер!По кръчмите!
-Ще го разпердушиня!-каза Конан и грабна един нож.

якичка е новата глава

„ВРЕМЕ Е ДА СТАВАТЕ,КОПЕЛЕНЦА!”

много ме зарадва само обърни малко повече внимание на итачи и базиците с оро и ще стане супер

Хаха, яко. Давай още!

много е яко

Глава 9

Акатски стояха безмълвни.Малките им мозъци едвам проумяваха какво се случва.
Всички гледаха как Хидан отиваше към гардеробната(да споменавам ли,че се спъна и падна?).

-Какво ще правим сега?-попита Тоби,като пусна Тенма на земята.
-Този глупак!Толкова е тъп!Ще го убия!-развика се Какузу.
-Добре,добре..Всички знаем,че Хидан не е от най-умните хора,но ще се опитам да
поговоря с него.Може да размисли.-обясни им Конан.
-Не мисля,Конан.-каза Кисаме.-Все пак той мечтае да го дават по телевизията.
-Моля ви!Малко пъти ли са ни давали по японските новини за убийства и грабежи?
Слава колкото искаш!-развика се тя.
-Е,не е както във филм.-каза й Кисаме,но тя се запъти към гардеробната.
...
-Къде е Хидано?!-влезе тя и разби вратата с ритник.
-Спокойно,тук съм.-каза й той и й подаде чаша с уиски,а и той си отпиваше от една с пура в ръка.
-Хидане педерастио,5 минути откакто влезе в тази гардеробна и виж се...правиш ми се на Кръстника.
И това..фон дьо тен ли е?-разсмя се тя,като протърка пръст по лицето му.А той в отговор й издиша целия
дим от пурата в лицето.-Тази пура не знам..къде ще ти я навра...
-Конан,виж..Вие сте моето семейство,но ми се отдава такава възможност и не мога да я пропусна.-каза й той като я хвана за ръката.
-Хайде,Хидане!-викна един от помощниците на режисьора.
-Само още 2 минути...Виж Конан..
-Забрави..-каза му тя и отдръпна ръката си от неговата.-Не искам да те виждам.Като се приберем ще изкореня кабелите на Булсаткома и няма да те гледам.-Стана тя и се запъти към вратата.
-Защо не се опиташ да ме разбереш?!-развика се Хидан.
-Защото след 3 часа трябва да сме във Суна,а още не сме стигнали до Сусуму!И защото може би вече нямаме къща.Гледай си работата!-викна му тя и си тръгна.

...
-Какво стана,Конан?
-Нищо,тръгвайте.
-Без Хидан?-очуди се Пейн.
-Трябва ли ти?
-Ами..той е част от нас.
-Така,като го гледам не му пука,следователно и на нас не трябва да ни пука.-каза Итачи,който до сега не се беше обаждал понеже,беше под въздействието на 3 бутилки шампанско..Дом Периньон..
И така...Акатски продължиха пътя си за Суна.Не след дълго бяха в Сусуму.
Селцето беше весело,шарено и пълно с хора.Явно нашите сладури бяха оцелили Деня на Карнавала.
Навсякъде тичаха деца в костюми,навсякъде раздаваха бонбони,играеха се най-различни игри..
Беше захладняло,а и Акатски огладняваха.
-Храна!-викна Дейдара и затича към една маса,на която имаше няколко купички с ориз.-Сядайте,аз черпя.
-Ох,храна..Забравих,какво е да ядеш.-оплака се Пейн.-Конан заради Хидан ли си тъжна?
-Не..по-скоро заради онази жена.Дали ще я намерим?
-Кина Никото ли?Бе ще я намерим,яж!
-За кого говорихте?-намеси се една жена във разговора.
-За Кина Никото.Познавате ли я?-попита Конан.
-Ами аз съм й сестра,но честно да ви кажа и аз я търся.Йамада Никото.-представи се тя.
-Аз съм Конан,а това са приятелите ми Пейн,Дедара,Кисаме,Итачи,Какузу,Зетсу и Тоби.
-Приятно ми е да се запознаем.Но защо и вие търсите Кина?-попита тя и седна на масата при тях.
-Трябва да я доведем на един човек.А ти защо я търсиш?
-Аз и Кина сме от това село.Преди време тя беше много влюбена и реши да избяга с едно момче,но трябва да я намеря понеже майка ни е на легло.Но си нямам на идея къде може да е.
-Ние знаем и ако ни помогнеш да я намерим...-усмихна й се Конан.
-Дадено,а сега да се забавляваме!-каза им Йамада и ги разведе из карнавала.
Цяла вечер им разказва за историята на Сусуму.После пък играха на разни игри,танцуваха,пяха.
Йамада покани Акатски да спат у тях.Е,разбира се малко трудно се побраха,но по-добре от колкото да спат навън...
....
Денят започна зле.Имам предвид със мъгла,студен вятър и дъжд.
Конан бе будна още от 4 часа,но понеже беше изморена,а нямаше сили да стане си лежеше и съзираше красивия дъжд.Спомняше си как приеха Хидан във организацията,как на рождения й ден единствено той й подари подарък,когато двамата се заключиха в една стая на една мисия..Все хубави неща,но после си каза да се стегне и отиде да се изкъпи.През това време другите се надигнаха..
-Оф,дейба,дъжд вали.-разквича се Дейдара,като запали една цигара.
-Ах,ей тва време го обичам най-много.-зарадва се Тоби.
-Тоби я ела тука.-викна му Дейдара и той веднага дотичка и Дейдара си изгаси цигарата в лицето му.-А така,май вече и докато спиш ще си слагаш маска.Разсмя се той.Но Тенма го прие доста лично и скочи и захапа опашката на Дейдара.
-Спрете се бе!-викна Пейн,като нарита кучето на Тоби и одърпа ухото на Дейдара.-Не съм тук да влизам в ролята на баща така,че..
-Готови ли сте?-чукна се на вратата.Беше Йамада.Имам добри новини...Познайте кой е тук!
-Хидан?Кина?-викнаха в един глас Какузу и Дейдара.


сори за тъпата глава,но не мога..много ми се спи..
мерси иначе за хубавите коментари : )

айде чакам 10 глава

Много яко

10 глава

Конан си помисли,че e Хидан и докато бързаше да отвори на Йамада
блъсна Пейн,който леко така падна върху Дейдара,който си сресваше олигавената
от Тенма коса.
-Йамада-сан!-викна зарадвано Конан.-А това кой е?-попита тя,като видя една жена до нея.
-Това е Кина.-ухили се тя.
-Кина Никото?
-Приятно ми е да се запознаем.
-Какво правите тук?Не трябваше ли да сте в Суна?
-Да,но...разбрах за майка ми и дойдох веднага.
-Но Кина,трябвате ни.-обади се Какузу.
-За какво?-очуди се тя.
-Чичо ми ни изпрати да ви намерим и да ви заведем в Амегакуре.
-Случайно чичо ти да е...Кайто?
-Същия олигофрен..-измънка си той.-Елате сега да ви светна една далавера.
Помислете..явно ви вика да ви даде пари за болната ви майка.-смигна й той.
Кина и Йамада се спогледаха и се усмихнаха една на друга.
-За колко дни ще стигнете?-попита Йамада.
-2,ако се поразбързаме.-подтика ги Какузу.
И така Акатски тръгнаха обратно към Амегакуре..Явно без Хидан,но..Това си беше негов избор.
Но от една страна бяха щастливи,защото щяха да имат къде да спат..Вечерта към 10 минаха границата
между Страната на Вятъра и на Дъжда,отседнаха във един хотел близо до границата....
....
На сутринта
Тоби гледаше,като писано яйце,защото гледаше през прозореца първия сняг.
-Вижтеее,първия...-изписка Тоби,но Дейдара го прекъсна,като го оцели с една възглавница.
-Пак лии?-измънка Зетсу.-Нееее,неееее..Удари го..Не имам по-добра идея!Изяж го!-викаше Зетсу,явно бълнуваше.
-Тоя изпи ли си хапчетата преди да легне?-попита Пейн,като си замънка гъза в банята.
-Милички...-развика се Конан.-Побързайте,защото вече искам да се прибирам.Няма да чакам вас.
На вратата на стаята се чукна.
-Кой е ?
-Кина съм.
-Хайде,че жената чака простаци!
Под командите на Конан всички бързо се оправиха и тръгнаха пак.
-В тоя сняг къде сме тръгнали?-попита Дейдара.
-Към нас,идиот.-отговори му Конан и му удари един.
-Поне да имаше какво да ядем..
-У,у!Закусвалня!-разкряка се Итачи.
Хукнаха,кат изтървани глигани от клетка и всички се изсипаха на една маса.
Сервитьорката подлудя понеже не можа да запише поръчките.
-Бира и цаца!
-Пържени картофи,бургер,поничка и шейк!
-Шоколадова торта!
-Кебапчета!
-Салата!
-Сладури,дайте да се разберем,аз не съм машина.Един по един..
Докато поръчаха минаха 10 минути,докато стане яденето и го изядат 40.
-Никога през живота си не съм чакал толкова.-ядосваше се Кисаме.
-Аз съм..Пейн в тоалетната...-измънка Дейдара и изяде шамар от Пейн.
-Да ви мязам на боксова круша?!-попита той и всички започнаха да го бият.-Добре,добре.ПИТАХ,НЕ КАЗАХ ЧЕ СЪМ!
Идиоти от класа..Окей,заваля пак,но вече бяха в Амегакуре.Но странното беше,че..имаше много,много хора.
И то пред къщата на Акатски.Едвам-едвам си проправиха път.И кого да видят на входната врата.
-ХИДАНЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ ЩЕТЕ УБИЯ,ПЕД'РАС!-развика се Конан и го подгони.

давай :arrow: глава

якичко

Интересно, Хидан е загазил яката.

Ша му бият шута

Глава 11


Писмо от Конан за Айа(нейна приятелка)

Здравей,Айа-кун.Пиша ти от Бахамските острови.След
като се върнахме от голямото пътуване,което се състоеше до
Страната на Вятъра разбрахме,че всичко е било тест.Измислен от
чичото на Какузу.И той и Хидан изядоха доста бой,но си го заслужиха.
А,за да не се чудиш защо пък Хидан...Ми представи си,че то е знаел всичко!
През цялото време!Както и да е..Както споменах сега сме на Бахамските острови.
Прекрасно е...ако не си с тези идиоти тук.Кайто(чичото на Какузу) и Хидан не са
с нас,разбира се.Ще се научат,че със Акатски Мембър не трябва да се шегуваш.
Иначе сега си пия кокосов сок от кокосова черупка,а и между другото си купих
страхотен бански.Иии нали ги знаеш онези гердани от цветя по филмите,един
пич ми подари такъв.Живот си живея аз.Иначе Пейн се учи да кара сърф,днес
се изтърси хм..колко пъти?Загубих им бройката.Минимум 40.Кисаме се ОПИТВА,
подчертавам опитва да свали някоя мацка.Итачи,както винаги пие.Ама вече от
шампанско мина на бяло вино.Тоби плува във морето със кучето си Тенма,да знаеш
колко е сладко.Дейдара се опитва да слезе от едно дърво,но така като гледам
след малко ще падне.Какузу отиде в едно казино..обичайно.Хаха.И Зетсу,ами
той е до мен в момента,така че честно казано и двамата пишем писмото.
Абе животът с тези не е лесен.Чудим се какво да правим след Бахамските Острови.
Мислим за Алпите.Ще ти пиша,докато изкачвам Мон Блан.
А ти как си?Как е Нико?А малките?Ще накарам Пейн да ви посетим скоро.
Ей,може да ви вземем на Алпите!

Обичам те.
Целувки,Конан.

24 юни,2009
Бахамски Острови

якичка е новата глава

Тва е глава-писмо

вече под такава форма мисля да го пиша,докато не измисля нещо интересно,което да се случи.. :Д

лелеее.. супер интересна историйка! дано скоро да пост-неш и следващата глава, че ми е много интересно

браво мн интересни глави :bravo: дано скоро почнеш да пишеш новата глава :o.k.:

Рамен Ресторант

-Няма,начин,няма начин!-викаше и си танцуваше Хидан около масата,на която закусваха Акатски.
-Ако не престанеш да подскачаш и грачиш обещавам да те пратя при оня селянин - Жашин.-измънка Какузу,като си изсърба спагетите.
-Аз съм гениален!-викаше той.
-Да,нали..
-Конан,не разваляй момента.Измислих как да хванем Наруто.
-Целите сме в слух.-крясна Тоби.
-Нали знаете,че хлапето е лудо по рамен?Е?Ще отворим рамен ресторант и бам!
-Не ми се вярва.-нацупи се Итачи.
-Ти се наливай още със ракия и наистина няма да ти се вярва.Искам да кажа,че поне може да
опитаме,молямолямолямолямолямоля?
-Ох,добре!-предаде се Пейн и нареди на всички да си стягат багажите и да тръгват за Коноха.

На път

-Ами ако ни разпознаят?-попита Кисаме.
-Зарежи я тая.
-Хидано,като си такъв умник кой ще готви рамена?!-развика се Конан.-Ти и картоф не може да обелиш!
-Конан,Конан..мила,заблудена Конан.Всичко беше прикритие.Имам талант на велик готвач,само се правех на луд да не ме караш да готвя.-каза й той и естествено беше подгонен..и от Конан и от очакващата го смърт.
-Обречени сме.-изпъшка Пейн.

След няколко часа път вече бяха в Коноха за тяхно щастие никой не ги разпозна.Наеха едно местенце с останалите пари от Чичото на Какузу.
-Готово.Всичко разтоварихме,сега искам да видя как Хидан готви!-изпъшка Конан и се просна на диванчето,което поставиха в кухнята.Разбира се Конан не очакваше да види това,което видя.Хидан сложи престилка и почна да размахва спагети,ножове и тигани.Мислех да ви спестя факта,че после спагети имаше и по полилея,но..Раменът беше готов,първата жертва на Хидан беше Какузу..
-Не,не..по-добре дайте да ям голи охлюви!-дърпаше се той.
-Преструвани такива!-викна Хидано обиден.
-Добре,добре.-измънка Итачи,блъсна Тоби от пътя си,взе пръчици и почна да яде.Всички очакваха реакцията му и когато той се обърна..видяха усмивка!Итачи да се усмихне беше като чудо.Всички нападнаха рамена,или поне се опитаха..
-А,а,а!-изпречи им се на пътя Хидан.-Това е за клиентите,после ще наготвя за вас!
-Чудо,клиент!-извика Конан и хукна с едно тефтерче и лист.-Какво ще желаете?
-Рамен и саке.Има ли саке?
-Разбира се,ей сега пристигат.-затича се тя.-Хайде,и Какузу налей едно саке.
Акатски бяха насядали на една маса и не отделяха от човека,който пиеше и ядеше.Искаха да видят реакцията му когато лапне от рамена.Остана доволен,даже остави бакшиш!
За да отпразнуват глупаците се напиха със саке и точно в този момент влезе Наруто.
Конан едвам-едвам залитаща стигна до масата.
-О,младежо!Какво ще *хлъц* искаш?
-РАМЕН!-изкряка той.-Иска ли питане?Даже може да ми донесеш 5-6.
Конан облещи светещи очи и тръгна към кухнята.
-Готви пияницо!Детето иска рамен!-ритна тя Хидан.
-Детето ми е познато,кое е?-изписука Тоби,като лежеше на дивана,а Итачи и Какузу хъркаха върху него.-Ау,ау..някой ми бръкна...млъквам,млъквам.
-Ми не знам.-каза Кисаме.-Ама определено прилича на някой.
-Горещи рамени за блондинката!-викна Конан като се запъти към Наруто със два подноса.
-Мерси.-рече той и ги излапа набързо и излезе през вратата.
-Драги мои.Съжалявам,че трябва да ви съобщя тази трагична новина,но..това беше Наруто Узумаки,детето с Кюбито.-каза Итачи и отпи от сакето.
Акатски се спогледаха и през галоп хукнаха.
-Ами сега?
-Къде е?
-Конан,много си тъпа!-викна Хидан.
-Я млъквай,кой ни напи със саке?-каза тя и всички погледнаха към Итачи и скочиха върху него..

30 минути по-късно..

-Нарушихте извивките на прекрасното ми лице!-изписка Итачи.
-Бяхме на върховния праг да хванем блондинката,но не...-оплака се Конан.
-Всъщност ти си виновна!Как можа да не го разпознаеш.
-Не е вярно!
-Млъквайте глупаци!Отново се изложихте!Помните ли като решихте да отворите магазин за нинджа принадлежности.И на кого по-точно беше идеята?-попита Пейн и Кисаме плавно си вдигна ръката.-Точно.И когато дойде Наруто пак го изпуснахте.И защо?Защото бяхте твърде заети да гледате сумо,че после правихте шоу на цяла Коноха,но това е друг въпрос.
-Ами,когато Какузу предложи да отворим банка!Хахаха.-изхили се Хидан.
-Като се замислиш идеята не беше лоша,но пак изпуснахме Наруто.И този път защото бяха сложили снимки на Чино Итака в "Коноха Днес".-измънка Пейн.
-Най-секси актрисата..-замечта се Хидан.
-Изобщо искам да кажа,че съм заобграден от идиоти.
-Не толкова големи идиоти..хрумна ми чудесна идея.-каза Конан.
-Обречени сме!-казаха всички в един глас.

бр

Много е добре, ако изключим граматическите, правописните грешки, грешното печатане, липсана на интрига и развитие.

да,не мога да пиша..нито граматически.
нито увлекателно.

а интрига?каква интрига?
аз фенфикшън ли пиша или сценарий за забранена любов?

и все пак аз поне се опитвам..

Продължавай в същия дух- много ми харесват главите!!! Пръскам се от смях като ги чета!!!

от де ги намирате ле хора

Яко е :angel: :angel: :angel:

готско