Животът на Акатски

First topic message reminder :


Първа Глава
Зла Сутрин:Другата страна на Конан

-Колкото до това...време е да ставаш!
-Моля?
-Дейдара,не ми викай!-разправяше се Конан.
-Ъъъ,простачка.-извика той.
Конан веднага грабна един кунай,който се въргаляше по земята и го заби в крака на русокосия отворко.
-Доволен ли си?-пита тя,а той в отговор изрева,като наритано куче.
Тоби,който беше в стаята гледаше,като облъчен.
-Тоби,не стой а върви събуди Хидан.
-Аааа,не.Нали знаеш?-почна да трепери той - Който събужда Хидан е с единия крак в гроба.
-Така,като гледам след малко ти ще си имаш гроб.-погледна го злобно и се запъти към стаята на Хидан.
-Хиданеее!-каза тя,с престорен нежен глас,като го погали по гърдите.
Той си отвори очите и я погледна.
-Конан?Мислех,че сънувам..
-Хайде да ставаш!
-Защо?
-Защото аз така казвам!
-Еййй,до ся беше мила!
-Какво да ти кажа.Зетсу ме зарази със раздвоение на личността.
-К**ва... Боже Жашин,всички са луди!-въкликна той,като си обличаше един бял потник.
Конан беше ядосана,защото в къщата цареше голяма кочина,но какво ли се очакваше?
Живееше с мъже.Чиниите за миене бяха затрупали мивката,прахът по мебелите беше дебел 2 см,разни хартийки,оръжия,чорапи,слипове и огризки от храна се въргаляха по земята.Тя беше решила да оправи тази кочина,но с тяхна помощ.Вече беше връчила метла на Зетсу,а Какузу да купи плодове и зеленчуци.Е,разбира се му беше обещала пари в замяна.
И Кисаме чистеше прозорците.
-Аааа,ще падна!-викаше той и размахваше ръце.
-Нищо ти няма!-каза Конан,като се бореше с една досадна муха.
-Ааа!Пикла,досадна,тъпа!-пищеше Конан.И докато се мяташе насам-натам се блъсна в Хидан и падна върху него.
-Ооо,натискаш ли ми се?
Тя не му отгвори,гледаше мухата,която беше кацнала на челото му.Изчака момента и..БАМ!Удари го.
-Аааааууу!-извика той-Луда ли си?Какво правиш?
-Еми такова,имаше муха на челото.Мисля за теб!-мигаше му мило.
-Много си странна.- каза той и стана от земята.Седна на масата и избута едни вонящи чорапи-Дай да ям!
-Какво?Ще чакаш Какузу да се върне с покупките.
-Стига ма!
-Ау,ау...-пищеше Дейдара и едвам едвам се дотътри до кухнята.
-Дейдаро,кво се е случило бе?
-Попитай 'милата' Конан.
Хиданя я погледна,за знак да му каже.
-Нищо,Дейдара реши,че съм простачка.
-Обидил си Конан?-Хидан извади очи,като чифт доматита.
-Е и?
-Пф,аз се чудя как не си мъртъв още...-засмя се той.
-Не е смешно!Крачето ми!-скимтеше Дей-Дей
-Ох,милия!-саркастично отбеляза Конан,като почна да мие чинии.
-Хидане,ела тука!
-К'во?
-Хвани тоя парцал и почвай да бършеш прах!
-А не мога ли да те одуша с него?-прехапа устни той от гняв,че една жена му заповядваше какво да прави.
-Да литнеш не искаш ли?
-Всъщност...-обади се Тоби-мислех Конан за мила.
-Всички го мислехме..-промърмори Дейдара.'
-Дейдара,хвани си кирливите слипове и ги сложи за пране,а да и вземи вонящите терлици на Какузу.
-Моля?Виж ми крака.
-Броя до три или ще се сдобиеш със втори кунай забит в крака ти.1...2..
-Добре,добре!
-Конан,кво ти има?-пита Хидан,като обърса снимка,на която той опитваше да одуши Какузу.
-Защо питаш?
-Ми никога не си била такава.Знаем си те,като смирено момиче.."И много сладка!"-помисли си той.
-Погледни тая кочина и..
-Хаха,същата си,като майка ми.Разхвърляното ви изнервя.Мене едно време със сопите по гъза ме подкарваше да си чистя стаята..като си помисля..Всичко ме караше така да правя.-смееше се..-А къде е Пейн?
-Знам ли?Писна ми да изчезва..
Отвори се входната врата с трясък!
-Ето - аз пия,
пуша,
живея
и момичета любя
(тъй както умея)
С жената през чаша
се гледаме строго
и боря се с нея
до колкото мога. - пееше Пейн *хлъц*
Хидан и Конан се спогледаха.Разбраха къде е бил Пейн цяла вечер!По кръчмите!
-Ще го разпердушиня!-каза Конан и грабна един нож.

Яко е :angel: :angel: :angel:

готско

Здравейте,отново мили читатели.От една година(може и по-малко или повече) не съм ви разказвал за случките от живота на Акатски.
Помните ли последната глава,когато се опитваха да хванат Наруто?Да,да,спомнихте си,но не успяха,но пък за сметка на това изкараха страхотни пари от рамен и си устроиха прекрасна ваканция на екзотичен остров....Та,отметнах се.За една година в техния живот нищо не се промени особено,освен,че Хидан се ожени,Конан роди,а Пейн продължава да се занимава с ресторанта.Дейдара стана актьор,а за жалост Какузу се изнесе от общата им къща,но..живота продължава
Та,относно Хидан...Преди 3 месеца се срещна с един стар негов приятел в ресторанта на Пейн и той(приятелят му - Жану) му предложи работа в магазина му за бижута.Хидан разбира се се съгласи,но там също работела сестрата на Жану,която Хидан не познавал досега и се влюбил много в нея.Първоначално тя изобщо не го забелязвала,но с изкараните пари от работата Хидан й купувал най-различни подаръци,цветя,рокли..И хоп,и тя се влюбила в него!Сватбата им беше страхотна,защото я беше спонсорирал самия Жану,бяхме поканени всички.Сега живеят в една къща в центъра на града,но редовно ни идват на гости.
А за Конан и бебето?Да,да,изненадващо,нали?А пък ако се питате кой е бащата...и ние не знаем.Преди време се запознахме със сестрата на Конан,за която не знаехме изобщо.И двете заминаха за родното си село,не знаем какво се е случвало там,нищичко!Само си спомняме ясно,че Конан се върна с подут корем.Всички по-един я разпитвахме какво се е случило,кой е бащата,но тя си държи устата затворена,и както винаги се прави,че не те чува.За това накрая спряхме да я разпитваме,защото разбрахме,че няма да получим отговор.И на 16 февруари се роди малката Харуна.Втория член на Акатски от женски пол.Сега е на 3 месеца и въпреки това всички я опсибваме със внимание,ние я обичаме!
Инак ресторанта на Пейн върви страхотно.Наскоро смениха обзавеждането,попромениха малко менюто и много нови клиенти започнаха да ни посещават.Всички помагаме,с каквото можем и естествено Пейн ни възнаграждава.Той също се промени много,спря да пие,спря да играе комар и тотално се отдаде на ресторанта.Ох,да,споменах ви и за Какузу,ами да,той се изнесе преди една седмица точно.Имаше сериозен скандал със всички от Акатски и една сутрин,когато сядахме да закусваме него го нямаше,никаква следа,просто си беше обрал всичко....Разбира се,ние все още го чакаме да се върне,но...А,да,за Дейдара.Той стана актьор в най-големия театър в града,почти всяка вечер има представления и ние ходим да го подкрепяме,много обича работата си.Преди време намери едни курсове за актьорско майсторство,плащаше ги със парите,които изкарваше от ресторанта,след 1 година получи диплома.На курсовете се запозна с едно момиче Айна,та нейния баща държал театъра и оттам тя му намери работа там.И играят заедно и освен това излизат заедно.Кисаме в момента учи в университет за адвокат,а Итачи преподава бойни изкуства в едно училище близо до ресторанта,той също се изнесе на квартира,но поне го знаем къде е и често ни посещава и помага за ресторанта.Колкото за Зетсу,той има магазин за растения.Продава най-различни растения,от всякакви видове,от всякакви държави и континенти.
Мога да кажа,че всички се оправихме в живота,загърбихме лошото си минало и осъзнахме,че с бой нищо не се оправя.
Относно за мен,Тоби,при мен нищо не се беше променило,живеех си съвсем нормално,както и преди,за разлика от другите,разбира се.

***

Е,как е?Отдавна не бях писала....Тази вечер или утре ще пусна нова глава. :)

-УАААААААААААААААААААА,УААААААААА!-крещеше малката Харуна.
-КОНАН ЩЕ ТЕ УБИЯЯ!-извика Кисаме,като излезе от стаята си и се опитваше да запуши ушите си.-НЯКОЙ ДА ОТИДЕ ДА Я СЪБУДИ,ЗАЩОТО...НЕ ОТГОВАРЯМ!
Тоби изкочи от леглото,затича се към стаята на Конан,но нея я нямаше.
-Няма я!-изкрещя той.
-КОЙ ГО НЯМА БЕ,ПСИХОПАТИ?!-извика Итачи с вестник в ръка,на път за сутрешното посещение в тоалетната.
-Конан,а Харуна плаче,какво ще правим?!-питаше Тоби.
-СПРЕТЕ ТАЗИ СИРЕНААААААААААААА!-развика се Пейн и замяра Кисаме с една възглавница,но понеже беше сънен не успя,а вместо това счупи една лампа.
-Неадекватен идиот,лампата струваше цяло състояние и я купих с мои пари!-развика се Дейдара и скочи върху Пейн и се сбиха.
-Стани от мен или ще ти одърпам пиргите,Дейдаро!-заплаши го Пейн,но Дейдара не се отказа и боят продължи.Кисаме понечи да ги разтърве,но Тоби ги спря.
-Остави ги да се избият,по-добре за нас,да видим как ще се оправим с бебето!-рече Тоби и го взе на ръце.-ООООО,мирише ужасно!
-Наакало се е!
-Мерси,че ми каза,не знаех....КУЦ-КУЦ аз не махам памперса!-каза Тоби,като скачаше на един крак.
-Оф,добре.-измънка Кисаме и едвам-едвам махна памперса на бебето.-ААААААААААААААААААА,КАКВА МИРИЗМАА,О,ГОСПОДИ!
-Стига си се оплаквал,изтичай до контейнера навън и го хвърли вътре,внимавай някой да не подуши миризмата и да почине на място.-преупреди го Тоби.През това време изтича в банята,напълни коритото,взе момиченцето на ръце и започна да го къпе.Беше помагал на Конан,така,че знаеше как стават нещата.Както всичко си вървеше по мед и масло,боят на Пейн и Дейдара се пренесе в банята и понеже беше мокро и двамата се подхлъзнаха и паднаха върху Тоби,а той върху коритото с бебето,то хвръкна,а всичко и всички се намокри.
-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ,БЕБЕТО,ЖИВОТНИ!ХВАНЕТЕ БЕБЕТО!-крещеше Тоби.
В този момент Кисаме влезе в банята,покачи се върху тях тримата и хвана бебето в ръце,а то се разпищя.
-Леле,сега да ви види,Конан.-разсмя се той.
-Не е смешно,всичко беше перфектно,докато двамата идиоти не паднаха върху нас.-мънкаше Тоби,като търсеше сешоара.-О,ето го!
-Не,аз първи ще го ползвам!-развика се Пейн.
-Не,аз,защото имам прекрасна коса,ЯСНО?!-разкряка се Дейдара и боят продължи.
-ПРИЯТЕЛИИИИИ!-развика се Хидан,като влезе в къщата.
-О,Хидано,ти си ни нужен в момента!-почти разплакан каза Тоби.
-Господи,момчета,какво ви се е случило?
-Ами бебето плачеше,а Конан я няма и трябваше да се погрижим за него,а вместо това стана още по-зле.
-Спокойно,де ще се оправим.-каза Хидан и остави покупките на масата,които носеше.
Тримата - Хидан,Кисаме и Тоби се заловиха за работа.
-Хайде,остави бебето на леглото!-заповяда Хидан.-А сега ми дайте бебешката пудра!
-Ето!-веднага я донесе Кисаме.
-Готово,напудрихме я,сега ми дайте памперс.
-Ето!
-Сега,тук,така...лепваме и тук..Хоп-троп,стегнато е,супер е!-усмихна се Хидан и отиде в стаята на бебето.Прерови всички джекмеджета и накрая облече малката Харуна в една синя малка рокличка и й сложи сладка синя лентичка с джувка на главата.-Ето,прекрасна е!
-Ох,Хидан,ако не беше ти...-измънка Тоби и се просна на дивана.
-Не искам деца!-извика Кисаме и се просна до него.
-Хахаха,да в смисъл такъв,ти казах,че той иска,аз не исках,но пък тя му казала друго,защото Дайте й казала едно,което първо той й казал,но тя го разбрала погрешно и сега всички от фризьорския салон си мислят едно,а то е съвсем друго!-говореше Конан по телефона и се смееше,когато влезе в къщата.
-ТИ,ГОСПОЖИЧКЕ!-развика се Кисаме..-Ако знаеше какв...
-Чакай,че говоря...Мда,да,супер,да,неее,неее,може би,суперско!Да,до утре,чао-чао,целувки!...И какво?
-Конан къде беше цяла сутрин?-попита Тоби.
-Ами на пазар,ехооо..-каза тя и вдигна петте чанти,с които се прибра.-За всички има подаръци.О,виждам,че сте се погрижили за Харуна,благодаря момчета,сигурна съм,че ви е било трудно и все пак.-усмихна се тя и ги прегърна и тримата.
-AAAAA,приятели,приятели,писмо от Какузу!-развика се Зетсу,когато се прибра....


Е?Моля ви,казвайте си мнението.Забележки,препоръки..всичко приемам. :)

УНикално

Хм,радвам се,че си единствената,на която й харесва и дори само за теб ще го продължа.Тази вечер или утре ще пусна следващата глава.

Благодаря.

Още! Наистина това е страшно забавно :arrow: :arrow: :arrow:

-О,бързооо,отвори го!-разкрещя се Тоби и започна да скача по дивана.
-Успокой се,дръпна го Кисаме за панталона и той седна.
„Скъпи,приятели,съжалявам,че така си тръгнах без никаква следа или дори не ви оставих една бележчица,но беше спешно.Леля Манами ми се обади по телефона да каже,че чичо е тежко болен и за жалост почина,но....пригответе се,АЗ НАСЛЕДИХ ВСИЧКИТЕ МУ ПАРИ!И сега си живея в едно имение в Страната на Облака,понеже там ги продават много евтино и живот си живея да ви кажа.И въпреки това аз няма да ви забравя,за това и ви каня да ми бъдете гости,да ви поглезя малко и да споделя прекрасния си живот с вас,защото все пак толкова време сме били заедно.Утре ще дойде шофьорът ми и ще ви вземе в 10:30 сутринта.“-прочете писмото Зетсу.
-О,Господи,добре е,нищо лошо не му се е случило.-зарадва се Конан.
-Лелееееее,Какузу е станал богат!-разтанцува се Дейдара.
-Мечтата му се е сбъднала!-зарадва се Хидан.
-Да и най-хубавото е,че ще я сподели с нас...Е,жалко за чичото,Бог да го прости,беше забавен.-измънка си Конан.-Хайде всички по-стаите,гласете си багажите,не чухте ли?10:30 тръгваме за Страната на Облака,Тоби и Хидан да ми помагат да направим за обяд.
-Ууууу,нямам търпение да отидем там.-вълнуваше се Тоби,като режеше морковите.
-Страхотно ще е,малко ще ми е гадно за Мизуки(жена му),че ще я оставя сама,но си направих извода,че брака не е за мен,за това и ще си почина малко,като отидем при Какузу.-разсъждаваше си той.
-Идиот!За толкова време не можеше ли да ни се обади да ни каже,че е добре.Голям е тъпак,винаги мисли само за пари или убийства.-кълнеше си Конан.
Денят мина бързо.Макар,че Хидан и Итачи не живееха в общата къща нощуваха там,за да избегнат да стават по-рано,а и да не се оспят.

На сутринта.
-Добро утро,слънчица,ставайте!-викаше и обикаляше Тоби по стаите на приятелите си.
-Ако не трябваше наистина да ставам,щях да те унищожа!-развика се Пейн,като се запъти към банята.
-Стига си мрънкал.-развика му се Итачи.
-Милички,отивам бързо до магазина,Тоби облечи Харуна,моля те.Дейдара,идиот чорапите са ти в четвъртото джекмедже и Пейн слиповете ти са във една кутия в гардероба,понеже това са типичните ви въпроси всеки ден.-каза Конан и затръшна врата зад себе си.
-Мразя,когато се разпорежда.-каза Хидан,като закопчаваше черното си горнище.
-Че тя друго прави ли?-попита го Дейдара,като се опитваше да обуе чорапа си легнал,защото още му се спеше.
-Моля те,дръж се адекватно поне един ден.-помоли му се Кисаме.
-Ще унищожа Конан!-разкрещя се Пейн,като сушеше оранжевата си коса с кърпа.
-Защо?Какво пак ти е виновна?
-Ами,исках да си облека синята тениска,на която пише „PORN STAR“,но не я намирам.Нито в чекмеджетата,нито по закачалките.
-Не се излагай,цветът на блузата и надписа изобщо не ти отивам.-разсмя се Хидан.
-Хидан,знаем,че никога не си ме уважавал,но опитай се да го направиш,поне за малко...-ядоса се Пейн и го замяра с кърпата.
-Върнах сеее!Итачи,съжалявам,че те накарах да чакаш,ето ти вестника.-каза му тя и му го хвърли,той го хвана и изтича в тоалетната.-Горещо кафе за Пейн,да се успокои,че като го гледам...
-Да,какво ме гледаш?Къде ми е синята блуза?
-Моля те,не се излагай и да знаех къде е,нямаше да ти я дам.Цял живот ме излагаш,не и днес.-помоли му се тя и всички избухнаха в смях.
-ЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪ!-изписка той и бързо изтича в стаята си.
-Още е такова дете..-изхили се Тоби.-А,облякох малката,върви я нахрани,че плаче.
-ДейдарааааааааааааааАА!-развика се Кисаме,като го хвана за косата и му дигна главата от масата.-Стига си спал,събуди се!
-Да,да,да...още 10 минут...-измънка той и отново заспа.
-Така да бъде...-засмя се Кисаме и отиде до мивката,там наля една чаша с вода и я изсипа на главата на Дейдара.-Сега мислиш ли да се събудиш?
-СИНЬО КОПЕЛЕ,ще те убия,нормален ли си?Аз бях буден,просто дремех!Охххх,тиииии!-извика Дейдара и започнаха да се гонят из къщата.
-Ахахаха,липсват ми тези моменти.-разсъждаваше си Хидан
-Такъв е живота,важното е,че не ни забравяш.-каза му Конан и го прегърна.
-Конан,шофьорът е тук,видях го през прозореца.-съобщи й Пейн.
-О,да,да...-каза тя и излезе пред вратата да се запознае с него.-Здравейте,аз съм Конан,а вътре в къщата са приятелите ми,които трябва да откарате при Какузу,ще дойдете ли да ни помогнете с багажите?
-Разбира се!-отговори й той.
-ОФФФ,готово,как се изморих,толкова тежко не бях вдигал никога!-извика Дейдара.
-Дей-Дей,та ти нищо не вдигна,освен сакчето на Харуна.-засмя се Тоби.
-Ами то да не е леко!?Пффф,млъкни моля те...
-Оф,стига караници,влизайте в лимузината!-викаше подир тях Конан,която заключваше врата и накрая и тя седна в колата на предната седалка.
-Исках аз да съм там!-разскимтя се Тоби.
-Бетер малко дете си!-прошушна му Дейдара и го удари.
-АУУУУУУ!-отвърна му Тоби.-Ще ти оскубя косата.
-АААА,не,да не си я докоснал,недей да богохулстваш с косата ми!-заплаваше го Дейдара.
-Спрете бе,селяндури!-разбуча им се Пейн.
-Извинете приятелите ми,Господин Мичино,те са си такива,но ми дайте само секунда.-усмихна се Конан и обърна главата си към задните седалки.-Чуйте ме,искам поне днес да се държите,като нормални хора,знам,че не сте такива,но се овладейте,по дяволите.-прошушна им тя.
През целия път,никой не гъкна,освен Конан и Господин Мичино,през цялото време те си говориха на всякакви теми,сякаш се познаваха отдавна,всички на задните седалки ги гледаха странно.Но купон падаше,пиеше се шампанско,някой поспиваше,други си играеха с бебето,докато не пристигнаха.
-Добре дошли в Имението на Какузу.-каза шофьорът и отвори вратата на Конан.
-Благодаря ви.-каза тя и си взе чантата.
-После ще стоварим багажа.-рече Пейн и се засили към къщата.
-Аааааа,не чакай.-спря го Конан,като го хвана за гърдите.-Хващате се вие,великите мъже и стоварвате багажа,докато намеря Какузу,ясно?
-Да.-ядоса се Пейн.
Конан плахо тръгна към Имението,защото то беше много голямо и не проумяваше как ще намери Какузу,но още с влизането в коридора чу гласът му.
-Не,не,искам банката да се казва „Парите на Какузу“,точка.Това име си избрах и това име ще е!-говореше той по телефона.-Да,да,супер,благодаря,чао.
-Какузу?-извика Конан.
-О,скъпа!-зарадва се той,като излезе от офиса си.-Как си?
-Добре.-рече тя,като го прегърна.-Ти?
-Супер,харесва ли ти имението ми?
-Прекрасно е.
-Къде са момчетата?
-Стоварват багажа.
-Хахаха,цял живот ги командориш и винаги ще си е така.-смееше се той и тръгнаха към лимузината.
-КАКУЗУ!-извика Тоби и скочи на врата на Какузу.

-ЧАКАЙТЕ,нещо не е наред,някой липсва?!-ядоса се Какузу.

oshe?

Marta написа:Хм,радвам се,че си единствената,на която й харесва и дори само за теб ще го продължа.Тази вечер или утре ще пусна следващата глава.

Благодаря.

Поласкана съм и наистина заинтригована от фика

Фика наистина ми харесва и се надявам скоро да има нова глава

Благодаря ви за милите думи и много се радвам,че ви харесва.
Ще се постарая утре към обяд или вечерта да пусна главата!

-О,не,наистина Зетсу го няма!-развика се Конан.
-Ох...тъ...па....ци....мра....зяяяя...ВИИИИИИИИИИИИ!-крещеше едвам-едвам Зетсу,като се появи изневиделица.-Пр..ез...ця...лото...вре...ме...бяг...ах...след...кола...та,но....кой...да...ме...чу...е или ви...ди?!!!
-О,Зетсу...извиняваме,се но..-започна Конан.
-Остави на мен!-усмихна се Кисаме и плесна с ръце,след малко се появи едно момиче.-Скъпа,заведи Зетсу във стаята за масаж.Искам да му направиш масаж на цялото тяло и басейна и джакузито са на негово разположение и му дай някоя от стаята за гости и му подбери най-хубавото вино.
-УМРЯХ ЛИ?!-попита Зетсу.
-Защо?-очуди се Пейн.
-Май съм в рая!-рече той,хвана под ръка момичето и тръгнаха.
-Ааааа,искам и аз да ме глезиш така,и аз ли трябваше да бягам след колата?!-ядоса се Дейдара и го погледна ядосано.
-Глупости,Дейдара.Оставете багажите,момчетата ми ще се оправят,вие елате с мен.-усмихна им се Какузу.
-Какъв хол!Каква кухня!АААААААААААА!-развика се Тоби.
-Къщата не е нищо особено,хайде хора,приготвил съм ви толкова много забавления.Ще ви науча да яздите коне,ще играем голф,ще ви разведа из центъра на селото.Хайде,Нара ще ви отведе в задния двор,там си изберете коне.-подкани ги той.
-Не сънуваме ли?-погледна ме странно Кисаме.
-Ааааа,този белия кон е за мен!!!-разкрещя се Конан и го разпрегръща.
-Хаха,добре,тогава за мен е черният.-избра си го Пейн.
-Аз вече се качих!-зарадва се Тоби,но Дейдара тихичко застана зад коня му и го сръчка и той веднага тръгна да бяга.-АААААААА!ОО,НЕ!!СПАСЕТЕ МЕ!!
-Идиот,пф,оставете го.-започна Какузу.-Сега поставете краката си на стремената,хванате сe за шията на коня,издърпайте се и хоп!
-Сложно,но успях!-зарадва се Дейдара.
-Да,очаквах да е по-трудно.
-Това е лесната част,трудната е да овладеете емоциите на коня,защото той може да се изплаши от нещо,което вие не забелязвате и ще паднете от него.-обясняваше им Какузу.-Хайде сега,подкарайте конете!
-ААААА,ГРЕШКА,СПРИ,СТОШ,НЕ,КОБИЛО ТЪПА,СПРИ!-извика Итачи,кобилата спря изведнъж и той изхвърча в едни храсти.
-Това ти се пада,като обиждаш кобилата ми.-извика Какузу и всички избухнаха в смях.-Ето,вземайте пример от Конан и Дейдара,браво,справяте се чудесно,докато Пейн....ООООО,не ми пука,ще ги почистиш!
-Но Какузу,те миришат!-ядоса се Пейн,гледайки отвратено изпражненията на коня си.
-Хайде,чистачкеее!-присмя му се Конан.
-Пфффф...-изпъшка той и отиде до конюшната.

На гофл игрището
-Окей,сладури.Целта е да вкарате бялата топчица в дупката.В тази игра е важна концентрацията и да си съсредот....-обясняваше Какузу,докато Дейдара не го прекъсна.
-Да,да,ясно.-каза той,като взе топката от ръцете на Какузу,постави я на земята и замахна.-Ето,виж как изхвърча!-но след малко тя се върна и удари Дейдара в челото,всички се смяха.
-ААААААААААААААААААА,Дейдара,по-добре повече никога не играй голф.-засмя се Хидан.-Дай на мен.-Той направи същото,както Дейдара,но показа концентрация и лекичко замахна със стика,а топката изящно се претъркули и влезе в дупчицата,а Хидан се усмихна самодоволно.
-Бравоооо!-викаше Конан и пляскаше с ръце.-Сега е мой ред!-удари топчицата със стика,но тя не влезе в точната дупка,ами в съседната.
-Нищо,супер беше!-прегърна я с една ръка Какузу.
-Направете път на таланта!-извика Пейн,като грабна стик,надупи се и се приготви да удари топката,но в този момент Тоби го срита в задните части и измънка "Талант,талант,ама друг път!"
-Ще се въздържа да ти счупя врата!-изкрещя Пейн и накрая замахна със стика,топката излетя,но не успя да влезе в дупчицата.
След,като всички минаха редът си.
-Браво,супер сте,но никога повече недейте игра,защото рискувате живота си.-засмя се Какузу.

На вечеря
-Каква храна!Омари,салати,скариди,суши,пилешко,свинско...ГОСПОДИ.-вълнуваше се Дейдара.
-Ами видя ли шоколадовия фонтан!-шушукаше му Конан и двамата се радваха,като малки деца.
-Оооооо,нападам сушито!-викаше Тоби.
-Аз искам пица,има ли?-попита Итачи.
-Да в хладилника.-рече му Какузу.-Е,какво става при вас?
-Ооо,нищо.Ресторанта върви добре,малката расте,нищо интересно.-обясняваше Конан с пълна уста.
-Как е в университета Кисаме?
-Ами,добре,лекциите са доста трудни,но..
-А ти не възнамеряваш ли да се ожениш,Какузу?
-Хахахаха,има време.Пък и предпочитам да харча парите си сам или с вас.-смееше се той наливайки си вино.
-Хидан,как е брака?
-Не е зле,но не е за мен.Чувствам се,като затворник.-омърлушен каза той.
-Имам изненада за теб.В спалнята ти е,като отидеш да спиш,ще видиш,пък утре ще ми кажеш дали ти е харесала.-намигна му Какузу.-Хайде,стана късно,всички по стаите.На вторията етаж почти всички стаи са гостни,така че си изберете.Лека нощ.-рече им Какузу и стана от масата.
Всички спяха(е,почти),но Дейдара не можеше да заспи,слезе долу до кухнята и си наля мляко,беше изморен,но му се пиеше."Повече никога няма да яздя кон...НИКОГА!",когато се връщаше в стаята си той мина покрай стаята на Конан и съвсем случайно дочу мъжки глас от вътре.
-Ще трябва да им кажем.-шушукаше той.
-Няма,предпочитам да не знаят.
-Е,да,но аз съм бащата.
-Е и какво?
.......
-О,Господи!-викна Дейдара.-Това е гласът на...ОООО!
-Какво има Дей-Дей?-попита го Тоби излизайки от стаята си.
-Тобиииии,разбрах кой е бащата на бебето,но сега отивай да спиш,утре ще ти кажа!-усмихна му се Дейдара.

върхът е това фикче :uhaa: :uhaa:

Мила,радвам се,че ти харесва,но интереса не е голям.За това ще питам кой желае да продължавам да пиша?Казвайте,за да знам дали да продължавам.

Marta написа:Мила,радвам се,че ти харесва,но интереса не е голям.За това ще питам кой желае да продължавам да пиша?Казвайте,за да знам дали да продължавам.

Аз съм за ДААААА!