Синя кръв

First topic message reminder :

Фика не е мой просто много ми хареса и реших да го кача тук.


Глава 1

Саске Учиха имаше всичко.
Той беше богат ,красив и влиятелен млад мъж . Несъмнено една желана от всички девойки и семействата им партия.
За тяхно огромно съжаление обаче Саске се омъжваше след месец ,но най -страното бе че Той дори не бе виждал бъдещата си съпруга.
Уговорен брак ......Брак по сметка и задължение .
Бъдещата му съпруга щеше да пристигне след седмица ,но Учиха дори не си правеше труда да разбере името и .
Не му трябваше и не го интересуваше .......Която и да беше щеше да я игнорира , не му трябваше някоя глупава и превзета женичка ,която да му търси сметка за всичко.
Питате се защо се женеше ли ?
Отговора на въпроса беше изключително прост.
Неговото родители притежаваха огромно състояние на което единствен наследник бе Той ,след като любимеца на родителите му ,брат му Итачи загина в автомобилна катастрофа .
Колко трогателно беше само .......Сълзите на майка му и баща му върху ковчега на ''златното им момче''.
Саске щеше да умре от скука на глупавото погребение на което присъстваха само идиоти ,ронещи сълзи за ''прекрасния '' му брат .
Преди година си бяха отишли първо баща му ,които имаше проблеми със сърцето още преди смъртта на Итачи ,а после и майка му ,вероятно от мъка и отчаяние.
Сега бе сам ,но това напълно го устройваше . Всички клубове чакаха него и парите му .......Нямаше да му бъде скучно .
Всичко му изглеждаше изключително весело докато не отвориха завещанието на баща му в което бе написано ,че Саске ще стане пълновластен господар на всичко ,което притежаваха когато се ожени.
Маладия Учиха не прие никак леко новината .
Тъкмо си бе помислил ,че нещата не могат да изглеждат по прекрасни ,когато родителите му ,му показваха среден пръст от гроба.
Бе накарал дясната ръка на баща си ,която сега му служеше да избере момиче от уважавано семейство за да се ожени за нея ,като реши малкия си проблем.
Когато Албрет ( кучето на баща му) му съобщи ,че е намерил идеалното момиче и му предложи да я посети в дома и , Саске едва не припадна .
'' - Да ходя къде ?'' Арогантно бе извикал в лицето на Албрет Той.
'' - Така е редно сър !'' се бе заоправдавал мъжът.
'' - Кой го казва ....!'' бе изсъскал младия Учиха и бе сложил край ,на опитите на Албрет да го вкара в правия път.
Въпреки пълното безразличие на Саске през изминалия месец през ,който бе сгоден . Момичето намерено за него се бе съгласило да се оженят.
Тя щеше да пристигне заедно с родителите си и Саске щеше да разиграе необходимия цирк ,а след това да се ожени за нея и да живее живота си ........

Глава 10


Даи се прибра в апартамента ,който беше наел .
Мислите не го оставяха на мира , идеше му да вика и да смачка всичко ,което му се изпречеше на пътя .
Болеше , когато разбара че любовта на живота му ,момиченцето което винаги пазеше красивата си усмивка и топли длани за него , пренадлежи на друг и е нещастна .
Младия мъж удари стената с юмрук и се свлече на пода.
Днес беше първата и брачна нощ .Неговото момчиче щеше да е в капан и Той нямаше да може да и помогне ,нямаше да бъде там за нея .
Та Тя бе неговата малка Сакура ,който не знаеше нищо за света извън детцките си , наивни мечти. Как щеше да понесе тежестта да се превърне в жена ?
Гадеше му се ,викаше му се и в този момент с най- голямо удоволствие би сложил край на нещастния живот на Учиха.
Оставия ,защото Тя го помоли ........Защото пожела .
Една нейна дума и щеше да разроши света и да го съгради само за нея .
Даи се изправи и се насочи към боксовата круша , която вишеше от тавана .
Трябваше да изкара гнева си преди да го е погълнал и да го е превърнал в чудовище.
Започна да я удря .
Отново .........
Отново ......
Кокалчетата му се зачервиха , след още два силни удара вече бяха разранени .
Не го болеше тялото , бе свикнал с болката . Болеше го сърцето ,което не спираше да я обича .
Пот изби по челото му ,но очите му продължаваха да блестят все така диво ...........
Започваше да пада в бездъната безна на гнева и болката .
От тази безна нямаше път за връщане , имаше само разруха .
Без нея .........Щеше да умре .
Даи знаеше ,че Сакура не е негова и Той няма право да я иска за себе си , но спомена за малкото момиче и момче ,което споделяха всичко и се грижеха един за друг го изгаряше.
Тя беше различна , а Той още по .
Навън бе тъмно , дъждат падаше спокойно над града , а въздоха се изпълваше с мечтите на хиляди души, който търсеха покоя.
Света бе студено и мрачно място в което любовта бе наложена ,а чувствата бяха изкуствени .
Ръцете му вече сериозно кървяха , след всеки удар болката растеше.
Тялото му изведнъж се напрегна и Той рязко се извъртя ,като стовари гневния си юмрук върху нечие лице.
- Недей .......Аз съм !Извика притеснено плътен мъжки глас.
Даи отпусна тялото си и хвана за яката русия мъж ,като го издърпа силно и го запрати в стената.
- Защо се промъкваш така по дяволите ! Извика Даи и нанесе последен удар на крушата.
- Извинявай .! – Не знаех ,че не си в настроение ! Иронично подхвърли мъжът ,а кафевите му очи засветиха лукаво.
- Защо си тук ? Студено попита Даи ,като не обърна внимание на наглия му глас ,който винаги го дразнеше.
- Имам задача за теб ! Захили се гадно мъжът и небрежно запали цигара.
- Кой трябва да очистя ? Безразлично попита Даи ,като се свлече на белия си диван.
- Всичко е в тази папка !
Мъжът подаде на Даи една жълта папка и отново му се усмихна , като погледна разкървените му ръце.
- Тук е цялата информация ,за субекта ! – Къде ходи ,с кого , в колко часа . – Абсолютно всичко!
Даи отвори папката и погледна снимката на някакъв възрастен мъж ,който му изглеждаше страно познат.
- Какво е направил ? Все така безразлично попита Даи ,като започна да чете дадената му информация .
- Честен е ! Засмя се гадно мъжа и си дръпна от цигарата.
- Разбирам .Кратко отговори Даи и прибра всичко в папката .
- Кажи Дяволе .......започна бавно мъжът .......Как мина стватбата , виждаш ми се напрегнат.
Даи рязко скочи и блъсна мъжът в стената ,като силно го стисна за гърлото .
- Не се интересувай толкова много от личния ми живот Кайл ! – Кълна се ,че ще те очистя ,както съм очистил много по –добри хора от теб !
Даи рязко го пусна и го остави да си поеме въздох .
- Стига Дяволе .......Не се впрягай ! Започна да се оправдава мъжът.
- Махай се ! – Предай на шефе си ,че работата ще бъде приключена до два дни!
Лицето на Даи бе студено , погледа му празен ,като не истински убиец ,какъвто и беше.
- Както кажеш ! Спокойно отвърна Кайл и напусна апартамента ,като остави Даи насаме с демоните му .

продалжавай

сТрахотн0 е
ОЩЕее :cry: :kisss:

Ощеее....

моЛя тее продължаваи

Глава 11

Слънчевите лъчи нежно погалиха лицето на Сакура .
Младата жена леко се усмихна и бавно се обърна на другата страна , защото излъчващата се от прозореца светлина , пречеше на спокойния и сън.
Изведнъж , спомените от миналата нощ нахлуха в главата и , и Тя рязко отвори очи .
Цялото и тяло се напрегна при мисълта ,че Саске спи от другата страна на леглото.
Сакура притвори очи ,прехапвайки леко долната си усна и с трепереща ръка , без да се обръща за да провери с очите си , опипа дясната половина на леглото.
Вълна на облекчение се разтла по цялото и тяло позволявайки и да диша отново.
- Няма го ! Прошепна на себе си Сакура и спокойно се разположи на цялото легло.
Сакура установи ,че след изминалата едновремено прекрасна и ужасяваща нощ ,чувства тялото си някак странно . Сякаш то имаше собствена воля и желания ,които до сега не бе имало .
Младата жена бавно облиза подпухналите си от целувките му усни и отново затвори очи .
Какво ставаше с нея ?
Мъжът , който трябваше да мрази беше започнал да я привлича и това я объркваше , карайки я да чувства нелепо.
‘’ За него това е била поредната вечер , а Аз стоя тук с глупава усмивка на лицето !’’ Помисли си ядосано Сакура и стана от леглото ,като се смръщи на лекото неудобство , което изпита между бедрата си.
Осъзнавайки ,че е гола голеничка и всеки момент в стаята може да влети Саске , Тя дръпна одеялото и го уви около стройното си тяло.
Пред очите и се разкри белия чаршаф белязан със знака на нейната девственост.
Сакура изтръпна ,а лицето и пребледня .
Тя паникьосано издърпа чаршафа ,като го смачка на кълбо и се запъти към банята за да се опита навреме да прикрие нещо толкова лично от слугите.
Сакура рязко отвори вратата , без да си направи труда да чука и завари полуголя Саске ,който невъзмутимо продължи да се бръсне без да поглежда зачервеното и лице.
- Из-ви-нявай ! Сконфузено прошепна момичето и тръгна да затваря , но ироничния глас на Учиха я спря .
- Стига си се червила и извинявала ! – Все едно не видя всичко от мен ,миналата нощ!
- Ах ....Ти ! Бясно извика Сакура и смешно се сбръчка , а лицето и отново издаде цялото неудобство ,което изпитваше в момента.
- Не се бръчкай , нали не искаш на красивото ти личице да цъфнат бръчки !
‘’ Той ме мисли за красиви !’’ Сакура ликуваше ,въпреки че не разбираше ,защо толкова я вълнува мнението на един надут и коравосърдечен мъж.
Идеше и да се натупа заради глупавото щастие ,което я обгърна ,когато небрежно казаните му думи стигнаха до помътеното и от гняв съзнание.
- Няма ли да кажеш нещо ?
Саске бе вдигнал веждите си въпросително ,а в черните му очи блестяха весели искрички ,който я предизвикваха да изтрие самодоволната му физиономия.
‘’ Бъди безразлична ! – Бъди безразлична ....непукис ,като него !’’ Повтаряше си леко замаяната от красивото му тяло Сакура.
Той бе гол до кръста ,а другата част от тялото му за която Сакура си забраняваше да мисли ,беше обвил с една голяма бяла хавлия.
Сакура несъзнателно го изяждаше с очи ,никога не бе гледала на мъжете по този начин , но след като вече беше жена трябваше да се научи да се държи като такава.
Когато осъзна,че Той я гледа с неприкрито задоволство бе принудена да отдели очите си от него и да му отговори възможно най- безразлично.
- Всъщност ще ти кажа нещо ! Започна със съвършено спокойствие Сакура и направи няколко крачки към него , като упорито задържа погледа си върху подигравателното му , но и също толкова красиво лице . – Искам да се изкъпя , така че излез !Тя посочи с пръст вратата и смешно тропна с краче .
Саске се подсмихна и с едно рязко движение я дръпна към себе си , като впи очите си в нейните ,карайки я да потрепери от удоволстви.
- Както вече казах и двамата видяхме достатъчно един от друг ,за да захвърлин срама! Той нежно плъзна усни по врата и ,като се усмихна на сладкия стон на удоволствие ,който се изтръгна от гърдите и .
- Ще те изчакам ! Изведнъж прошепна Тя и се освободи от ръцете му ,затръшвайки вратата на банята след себе си.


Наруто вече бе станал и поглъщаше огромното количество храна ,което му носеха прислужниците в къщата на Саске.
Погледа му за секунди се насочи в посока на стълбите по които слизаха младоженците .
- Добро утро ! Избълва Той с пълна уста и се усмихна мило .
- Освен да те осиновим ?! – Така или иначе ядеш и спиш тук !Измърмори заядливо Учиха и хвърли един гневен поглед към усмихналия се Наруто от ,чиято уста се виждаше повече отколкото някой би понесъл .
- Еммм , защо не татенце ! Подразни го русокоското и веднага получи удар от ябълка вместо отговор.
- Много си груб ! Измърмори Наруто и потърка челото си , където го беше уцелия ябълката.
- Прав си ! С разкаяна физиономия промърмори Саске .
- Наистина ли ?! Попита учудено Наруро ,а очите му изкочиха от очните ябълки.
- Да , наистина ! Ябълката е прекалено хубав плод ,за да я хабя за теб !
Наруто за момент се почеса по главата , защото от начало не можеше да схване думите на чернокосия ,но след секунда замръзна и разярено извика :
- Саскеееееее!
Сакура се разсмя , толкова искрено и сладко ,че двамата завладени от спора си мъже веднага го приключиха и се загледаха в красивото и лице.
Тя се смееше като ангел ,толкова звънко и непринудено .
Саске неволно се усмихна ,а очите му станаха меки и топли както никога досега.
Той започваше да се чувства толкова страно около нея , само една нощ му бе нужна , за да привикне към прекрасния аромат на кожата и ,и към нежния и глас.
Трябваше да се отърве от това ,защото просто го объркваше и го правеше някак разконцентриран .
- Трябва да тръгваме Наруто ! Имаме важна работа ! Внезапно каза Саске и настоятелно погледна все още нагъващия Наруто.
- Работа ли ?! Измърмори момчето , а на лицето му се изсписа физиономия тип : ‘’За какво по дяволите говориш?’’.
Саске ядосано въздъхна и стана ,като го дръпна за яката и го повлече към вратата , но точно преди да излязат се спря и каза :
- Ще се върна скоро!
Сакура учудена от неговата съобразителност , ококори зелените си очи и едва доловимо измънка едно сковано ‘’Добре ‘’.

супер Е проДължаваЙ се тАка :o.k.: :robot:
пРодължЕние.......

Оле сериОзно пОчвам да се влюбвам в теб и във фика ти

нее.. много е готиноо продължи го .. моляя

Глава 12


След като остана сама , Сакура реши да разгледа огромната къща , която се предполагаше че е наейн дом .
Тя смело се качи по стълбите и с бавни и любопитни стъпки започна да изучава мястото в което съпруга и е прекарал детските си години .
Коридорите на къщата бяха мрачни и дълги и Сакура си представи ,че се намира в приказен замък пълен с магии и вълшебни същества.
Имението наистина наподобяваше старинен замък .
Стените отвън бяха камени , градините пълни с най- различни цветя , а фонтаните не спираха да пръскат от водния си блясък .
Вратите на всяка стая покрай която мина Сакура бяха три пъти по високи от нея , всичките до една бяха направени от махагон ,а дръжките им бяха позлатени и леко извити нагоре.
Младата жена не си позволи да влиза в стаите , понеже реши че това ще е груба намеса в спомените и миналото на Саске .
Тя реши ,че ако Той прецени лично ще я разведе из тях.
Бе и любопитно какво толкова има зад всички тези врати , едва ли всичките бяха стаи за гости или нечии спални.
Въпреки че изкушението я следваше със всяка стъпка ,Сакура си бе обещала че няма да нахалства.
В интерес на истината , младата жена съвсем не обикаляше безцелно .
В главата и се бе появила мисълта ,че щом имението е толкова голямо и разполага с хиляди удобства , би трябвало да има и библиотека пълна с най- различни книги.Розовокоската бе на мнение ,че просто трябва да я открие и да се моли това да не разяри Саске.
- Мога ли да ви помогна Госпожо ?
Сакура се обърна и топло се усмихна на покорно свелата глава прислужница ,която явно я бе следвала .
- Да , мисля че можеш да ми помогнеш ....а ...
Сакура не знаеше името на момичето и неловко се усмихна .
- Лина , госпожо!
- Лина . Повтори Сакура и хвана скованото момиче под ръка ,като го повлече по коридора.
Момичето се почувства много неловко ,защото Сакура се държеше с нея така сякаш са две приятелки ,а не господарка и прислужница.
- Та .....Кажи ми Лина ! Започна весело Сакура и любопитно се огледа .- Има ли имението библиотека ?
- Библиотека ли ? Попита изумено момичето и леко се изчерви ,като си помисли колко глупаво се държи пред господарката.
- Да .....! -Няма ли библиотека ? Разочаровано попита Сакура ,а лицето помръкна.
- О ! - Има госпожице , не се натъжавайте ! - Елате ще ви заведа !
Лицето на Сакура грейна и Тя с усмивка последва добронамерената Лина.
Лина продължи надолу по коридора и се спря пред една врата , а завеяната Сакура едва не се бутна в нея .
- Това е госпожице ! Каза момичето и мило се усмихна на ококорилата се от вълнение Сакура.
''Колко е мила ,изобщо не прилича на надута богаташка !''Помисли си Лина и понечи да си тръгне ,но Сакура задържа ръката и и силно я прегърна .
- Благодаря ти Лина ! - Нямаш си представа ,от колко ужасни мисли ще ме спаси това място!
Младата прислужница се беше сковала от неочакваната прегръдка , но след минути се отпусна и върна на Сакура , не онази престорена усмивка ,която беше запазена за господарите , а чиста , истинска и приятелска.
- Ще тръгвам госпожо !
- Добре ,но моля те не ме наричай '' госпожо'' , казвай ми просто Сакура !
- Както кажете ........Сакура ! Тихичко отговори прислужницата и забърза обратно по коридора.
Сакура натисна леко дръжката и пред очите и се разкри вълшебен свят , свят в който имаше истинска любов и нито грам преструвка.
Имаше хиляди книги разположени по рафтовете на стените .
Това беше всичко за което Сакура бе мечтала , огромна библиотека която да приютява всичките и мечти и желания.
Сакура разпери ръце и се завъртя , като затвори очи и вдиша специфичния мирис на простоеното помещение.
Младата жена се запъти към един от рафтовете и издърпа една книга , като прочете заглавието и на глас и страно се усмихна.
- ''Война и мир '' ! - Какво съвпадение , любимата ми книга !
Сакура вече не виждаше нищо освен книгата ,която щеше да и помогне да се отърси от всеки проблем поне за малко.
Тя унесено се отпусна на едно кресло и се зачете ,като потъна напълно в книгата и в света ,който и показваше.


Сакура беше загубила представа за времето и бе преполовила книгата ,когато някой я дръпна от ръката и .
Момичето до толкова се бе унесло ,че отначало продължи да гледа в празните си ръце , но когато се върна в реалноста просто леко ги стисна и вдигна премрежения си зелен поглед към застаналия пред нея Саске.
- О – о-о !
Сакура скочи ,като попарена и притеснено прехапа долната си усна .
- Съжелявам ,че .......
- Война и мир !?
Саске въпросително повдигна вежди и леко се усмихна , когато видя зачервеното и лице.
- Дааа.......Аз , беше ми скучно и ...
- Не е необходимо да ми даваш обяснения !
Саске и подаде книгата и се тръсна на креслото ,като затвори очи .
Изглждаше изморен и Сакура си помисли ,че е заспал , но когато понечи да излезе и да го остави на спокойствие Той заговори :
- Първо , можеш да ходиш където си искаш .- Не мисля ,че трябва да се чувстваш неудобно в собствената си библиотека !
- Собствена-та ми библиотека ?!
Сакура стоеше ,като глупачка и не можеше да повярва ,колко топъл беше гласа му и колко мили звучаха думите му .
- Точно така ! Саске въздъхна и се принуди да отвори очи .- Щом това те вълнува толкова много , ще бъде твое !
- Ох ......Благодаря ти ! Сакура невъздържано плесна с ръце ,точно както правеха малките деца ,когато бяха щастливи.
Саске не можеше да повярва , че може да има нещо толкова чисто и непринудено като нея .
Тя се смееше , само когато истински го чувстваше , не се преструваше за да се хареса , просто беше себе си .
Чернокосия бе опиянен от добротата ,с която го облъчваше ,карайки го да се чувства различен .
- Второто нещо , което трябва да ти кажа е ,че ще излизаме !
- Ще излизаме ?! – Искаш да излезеш с мен ?!
Сърцето и заби по- силно , дъха и идваше на тласаци от едно глупаво вълнение .
- Защо се учудваш ? Саске ядосано се изправи и впи черните си очи в нейните .
- Къде ще ходим ?Попита Тя без да му отговаря .
- Ще разбереш ! Изсъска Той и извъртя очи ,когато видя упорито стиснатите и усни.
- Благодаря ти ,за безбожно голямата информация ! Иронично подметна Сакура и гневно скръсти ръце .
- Пак заповядай ! Върна и го Саске и нагло се подсмихна .
- От къде да знам как да се облека ?! Измърмори Сакура и победоносно присви очи .
- Избрал съм ти дрехи подходящи за случая !
- Колко мило !
- Да .......Аз съм мил човек !
- Върви по дяволите ! Извика Сакура и излетя през вратата .
- А ти върви да се обличаш ! Изсмя и се Саске и отново се свлече на креслото , но този път с широка усмивка , породена от собствената му съпруга .

Глава 13


Сакура се облегна на вратата с лудо биещо сърце . Страните и пламтяха ,като в треска а ръцете и се потяха ,като на влюбена ученичка.
Мислите се надпреварваха в главата и ,и не и даваха покой .
Какво искаше Той от нея ? Защо от студен и безчувствен се превръщаше в топъл и разбран ? Каква игра играеше и защо думите му бяха способни да я погалят ,като с перо и да я разкъсат ,като с нож.
Цялата арогатна красота , която Учиха притежаваше , я караше да го възприема ,като нещо далечно и недостижимо . Онази нощ обаче я бе накарал да го почувства , да го докосва , да му вярва макар и за миг .
Всяко негово действие бе непредвидимо , винаги когато беше около него се напрягаше в очакване на следващата битка ,която щеше да я накара да водят , просто за да я победи отново и да я накара да се смути ,както когато караше тялото и да гори и да трепери от желание .
Сакура шумно си пое въздох ,като се опита да се дистанцира от всяка мисал за проклетия Учиха .
Младата жена огледа стаята ,която миналата нощ и се стори най- ужасното място на света .
Всичко беше прилежно подредено ,нямаше и една прашинка прах , нямаше и една гънка на леглото ,където Сакура с изненада откри ,че са поставени три големи чанти , който носеха емблемите на най- известните и скъпи бутици в Коноха.
- Дрехите ,който господин Много Важен ми е избрал ! Помисли си с досада момичето и отново си спомни ,защо се бе ядосала на Саске.
Дразнеше я постояно с демнонстрациите си на власт и сила.
Сякаш Тя беше просто скъп предмет ,който е създаден да краси къщата му , длъжен да му се подчинява и да го слуша.
- Второто нещо ,което трябва да ти кажа е че ще излизаме ! Сакура започна да повтраря думите му ,като се опитваше да го имитира . – Виж ме ,колко съм важен ...дрън .....дрън!Момичето смешно размаха ръце и се захили , беше толкова сладък като се ядосваше и се правеше на мрачен и незаинтересован.
- Чакай малко ......Тя разтърси главата ядосана от внезапния прилив на нежност ,който изпита мислейки си за вечно мрачното и отдалечено лице на Саске
- Кое му е сладкото ! – Ау .......Нервно извика Тя .......побърква ме този арогантен идиот ! – Не ме пита за нищо и дори проявява наглостта да ми избира дрехите ! Сакура презрително изсумтя ,като блокира всички , мисли за сексапилния Учиха и се запъти към леглото ,където лежаха чантите.
- Кой знае ,какво ми е избрал ! – Някоя безвкусна глупост !
Сакура се тръсна на мекото легло и веднага и се прииска да се излегне и да забрави за всичко и всички около себе си.
Беше толкова удобно ,толкова спокойно и уютно ........
Нещо обаче и липсваше и когато разбра какво бе то се цапна по главта и веднага смръщи красивото си лице.
‘’ Как може да го искам до себе си ,когато Той се държи мило с мен просто .......Ох и Аз не знам ! – Но кой може да го разбере , този .....този ......! ‘’
Сакура отново беше започнала да мисли за Саске и когато се сети ,че това което не спираше да си забранява отново се случва ,изръмжа нервно и се зае да види ,какво и бе избрал проклетника , който не излизаше от главата и .
Тя издърпа едната елегантна чанта и с вълнение , по – голямо от нормалното я разтвори.
Очите и се разшириха от почуда ,когато в ръцете и се озова една ужасно къса карирана поличка ,която беше изключително модерна и актуална сред младите момичета ,който не пропускаха да излязат всяка вечер ,за да покажат повече от себе си .
За тях това беше нещо нормално ,но за Сакура чиито родители бяха прекалено властни хора и не и позволяваха да излиза вечер ,нито да носи нещо над коленете , беше ужасно срамно и смущаващо.
Тя не искаше да изглежда като глупачка ,като откаже да облече нещо ,което по принцип щеше да и стои страхотно , но се чувстваше няка несигурна.
Не че бе монахиня или момиче ,което се прави на нещо което не е .
Просто възпитанието и бе такова , а и родителите и винаги се бяха държали с нея доста по строго , от колкото бе необходимо.
Сакура никога не беше гледала с възмущение момичетата ,който носеха такъв тип дрехи ,както правеха надутите момичета с който майка и я караше да излиза .
Напротив , Тя им се възхищаваше и ги намираше за смели и най- вече за свободни.
Сакура никога не бе имала силата да се опълчи на властните си родители ,освен когато Даи бе на близо .
Не че родителите и не я обичаха , Те просто бяха такива.......
Хора на честта , винаги заставащи зад моралните цености и правила на семейството , които сега Саске я караше да пристъпи ,а най- лошото бе че това страшно много и харесва.
- Какво пък ?! – Все пак ,това е новият ми живот и Аз трябва да бъда нова .....!
Сакура се усмихна замечтано и погледна в следващата чанта ,в която я чакаше най- готиното потниче ,което беше виждала.
Беше черно с бели надписи отпред и гол гръб , а най- интересното и ефектното нещо в него бе качулката ,която му придаваше много пънкарски вид.
Страните на Сакура бяха пламнали от вълнение , очите и искряха весело , а сърцето туптеше силно предвкусвайки необикновенната вечер.
В третата чанта имаше всякакъви женски принадлежности , ако можеше да ги определи .
Три спирали , всяка от тях беше на известна марка , няколко вида сенки от който Сакура избра златисто -зелени , над пет балсама за усни ,от които момичето дори не можеше да избере .
Едно трябваше да му се признае на Учиха Саске , беше се постарал и то доста.
Стана и смешно ,когато видя няколко вида черен молив и пяна за коса .
- Добре .........Каза през смях Тя ......момчето си го бива ...!
Изведнъж и идеше да го прегърне да му каже ,че това макар и доста властно ,бе най- милото нещо което някой бе правил за нея.
Учиха бе изсипал в краката и цял магазин ,и това я накара да се почувства ,като жена ......като неговата жена .Като нещо значимо за него ,нещо към което не бе съвсем безразличен .
Сърцето и забави ритъма си при тази мисъл. Дали наистина бе започнала да означава нещо за него ,както Той бе започнал за нея .
Чувстваше се ,като глупачка ,защото се просълзява от един негов дребен жест .
Сакура пъргаво се изправи и започна да се облича ,като реши да не мисли толкова много поне тази нощ .
- Сега , сто процента е обърлкал ...........Тя се спря по средата на изречението , защото късата поличка и прилегна идеално .........размера . Довърши ,а зелените и очи засияха щстливо .
Потника и стоеше страхотно ,когато се погледна в огледалото не можа да се познае .
Беше толкова различно , изглеждаше като онези уверени момичета ,който вървяха с изправени глави и всички се обръщаха за да им се възхитят.
- Боже ....Аз ли съм ?!
Сакура се доближи до огледалото и започна да се смее , шокирана от промяната .
Завъртя се десет пъти и се огледа от всеки възможен ъгъл , щеше да се оглежда още толкова ако погледа и не бе попаднал на часовника ,който и показа че времето напредва.
Тя бързо грабна чантата , пълна с всякакъв вид гримове и отиде да се оправи в банята ,където светлината и огледалото бяха по подходящи .
- Малко от това ........Измърмори си Тя и си сложи спирала ,като едва не си изкара окото ,понеже никога не си бе слагала. – Ох .......Ужас ...... Изплака Сакура ,като се зае да слага черен молив . – Това е истинско мъчение ...........-Защо го правят жените ....Един Господ знае !
Саске беше вече в стаята , застанал до вратата на банята ,като едва сдържаше смеха ,който напираше в гърдите му ,когато слушаше възмутените и възгласи относно гримовете ,жените и негова милост .

- Сигорно се надява да си извадя ,някое око ! - Та поне да ме продаде в цирка !
Саске повдигна вежди при тези нейни думи ,а една игрива усмивка се изписа на винаги сериозното му лице.
Беше му толкова забавна . Всичко в нея го забавляваше , както никой друг не би могъл .
Начина по който се ядосваше ,когато Той нарочно подхвърляше нещо ,за да я изкара извън нерви и да види сладкия червен цвят оцветяващ бузите и .
Начина по който вирваше брадичка винаги , когато се чувстваше объркана или напрегната от нещо или най- често от някой .
Всичко в нея беше едно сладко противоречие , което Той се опитваше да разбере.
Детцката и усмивка , беше толкова истинска ,никога престорена или изиграна.
Смеха и беше мелодичен и топъл , никога предизвикателен или порочен .
Тя не беше като другите жени ,беше нещо по различно .......нещо, към което Той бе започнал да се превързва ,а този факт го плашеше до смърт.
Вече беше женен имаше богатството и свободата си , но нещо го дърпаше към нея със страхотна сила , която не му позволяваше да се изплъзне колкото и да се бореше.Искаше да я опознае , да я накара да се смее с него ,както се смееше с онзи идиот – безгрижно и весело , а не да замръзва и да се отбранява всеки път ,когато бе около него.
Саске се смръщи ядосано , не можеше да разбере какво се случваше с него ,никога не се беше чувствал по този начин .
Тя беше точно ,като дете ! Малко и невино ,а Той като големия лош вълк ,който едва удържа копнежа си да не разкъса всичките и дрехи и да я остави без дъх .
Беше прекалено сладка , прекалено миловидна и по този начин прекалено възбуждаща за него .
Започваше да я желае ,всеки път когато влезеше в стаята и Тя вдигнеше големите си зелени очи към него .
Нямаше какво повече да мисли щеше да влезе вътре и да се държи както обикновенно стараейки се да я опознае и да забележи и запомни всяка нейна емоция ,която би му помогнала да я разкодира.
- Ама как се слага това ........?
Сакура беше навела фон дьо тенът надоло и го тръскаше във различни посоки ,докато не изпръска захилилия се Саске, който се бе облегнал на вратата на банята и искренно се забавляваше на непохватноста и .
Наглата усмивка се изтри от лицето му и Той смешно се смръщи ,когато върху марковата му риза попадна бледо кафявата течност .
- По дяволите от гората ли идваш ? Извика раздразнено Саске и погледна петното .
Сакура бурно се разсмя и взе една кърпичка ,като започна да чисти ризата му и да игнорира парещия му поглед ,който както винаги я изучаваше.
- Никой не те е карал да влизаш в банята така ! – Ти си си виновен ! Спокойно каза момичето и веднага след ,като го почисти се отдръпна на по-голямо разтояние , понеже се опасяваше ,че ако остане толкова близо до него щеше да започне да говори някои от глупостите ,който пелтечеше само когато е притеснена.
- Да бе .......! Подхвърли раздразнено Саске и сладко се нацупи .
Сакура начупи красивата си коса с пяна и след като приключи ,Саске едва успя да отмести погледа си , с който не спираше да я поглъща.
- Мисля че съм готова ! Весело избърбори Тя и сложи ръце на кръста си ,като въпросително изгледа зяпналия я мъж .
- Красива си ! Прошепна Той и се приближи до нея ,като отначало се насочи към усните и ,но когато видя несигорния и поглед просто нежно целуна бузата и .
Сакура леко разтвори усни и го погледна неспокойно .
Близостта му и беше ужасно нужна ,но също така я плашеше и я караше да се чувства несигурна .
Саске се отдръпна ,когато разбра че я е притеснил , беше доста силно раздразнен от детцкото и отношение ,но си бе обещал че ще го кара бавно и ще я накара да се отпусне .
- Ти си готова госпожичке ,но Аз не съм ! Измърмори Саске и застана пред огледалото ,като започна да прави косата си с пяна .
- За твое сведение съм госпожа ! Тя се усмихна на изненадата ,която прочете в очите му , когато ги срещна в огледалото .
- Нима ! Иронично подметна Той и се усмихна с любимата и крива усмивка ,която караше коленете и да омекват .
- Не знаех ,че си такова конте ! Подметна му Тя и се захили ,когато Той я погледна отмъстително в огледалото и изръмжа .
Сакура леко се подсмихна ,когато го чу да псува ,понеже косата не му се получаваше . Преличаше и на малко дете ,което е свикнало да получава всичко ,което някога е поискало , но днес се е събудило и е осъзнало ,че не може да има всичко .Беше толкова смешно ,да го наблюдава ,как се мъчи да постигне подходящия ефект и как не спира да се мръщи и нервничи .
- Какво се хилиш ........нахалниче ! Подсмихна се Саске и я погледна в огледалото .
- Дай на професионалиста ! Подметна му Сакура и го обърна към себе си ,като се зае да роши и без това непокорната му черна коса.
-Да не забрави ,че именно този професионалист туко що ме оклепа с фон дьо тен ! Подразния Саске и закачливо и се усмихна ,като се загледа в съсредоточеното и лице .
- Знаех ,че ще го кажеш ! Въздъхна Саскура и продължи да го оправя , опитвайки се да забрави изгарящите му черни очи ,които я изучаваха с неприкрито любопитство.
Саске не отговори , беше толкова запленен от аромата ,който излъчва тялото и ,от сериозното и лице и поглед ,които бяха напълно съсредоточени в косата му .
Беше толкова съблазнителна така прехапала долната си усна , просто го убиваше бавно , знаейки че не бива да бърза и да я кара да се чувства несигорна .
Беше невероятно красива , а Той невероятно възбуден .
‘’ Мога да се владея ........Ще я спечеля ,но само когато Тя ми се довери и спре да се отбранява и предпазва от мен !’’
- Готов си .....! – Дааааам !
Изчурулика Сакура и мило му се усмихна .
- Добрре . – Благодаря !Сдържано промърмори Саске и излезе от банята .
Сакура остана да стои , като вцепенена, неспособна да разбере променливите му настроения .
Преди малко почти се беше размекнал , а сега лицето му отново стана студено и гласа му от мек се промени на сдържан и суров .
Сакура го последва ,но това беше голяма грешка , понеже Саске сменяше ризата си .
Момичето се закова на място и глупаво се обърна ,като се изчерви до мочъка на костите си .
Имаше толкова красиво тяло ,мусколесто но не прекалено , просто идеално .......сякаш беше изваяно от някой склуптор ,за да се превърне в неговия шедьовър.
- Обувките ти ........ Провлачи Той ,като се обърна към нея вече облечен ......в кутията ей там !
Сакура смешно премигна ,но не даде вид ,че го е чула.
- Сакура ! Извика към нея Саске ,като накара замислилото се момиче да го погледне .
- Какво ? – А дааааа ........обувките !
Тя тръгна към кутията ,като се наведе внимателно ,за да се предпази от очите му ,които сто процента можеха да видят доста от нея с тази пола .
Сакура отвори кутията и извади от нея , обувки със супер висок ток и с връзки ,който стигаха чак до коляното и .
- О –о-о ....Не ! Измърмори Тя и отрицателно заклати глава .
- О-о-о ....Да ! Захили се Саке и я подкани да ги убуе .
- Как очакваш , да ходя с тези ...тези ....Ох ....Ще се пребия !- Не си ме виждал на високи обувки .....Катастрофално е Изплака Сакура и го погледна умоляващо .
- Аз ще бъда там и не ,няма да се пребиерш !Спокойно отвърна Саске и развеселено разроши косата и .
- Обещаваш ли ?
- Обещавам !

какВо да каЖа
напРао е сУпер
влЮбих са :m1:

на същото Мнение кат елиТу :m1:

страхотна е главата с нетърпение чаквам следващатаа

Глава 14


Черното ламборджини на Саске спря пред ‘’Червения Дявол ‘’,последвано от червения Хамър на Наруто.
Сакура любопитно надникна през прозореца на колата и видя навалицата от хора ,който чакаха да влязат в най- гъзарското място в града.
Очите и жадно поглъщаха всичко наоколо, никога не си бе помисляла,че ще и се даде шанса да посети толкова интересно и различно място, като този клуб.
Ако майка и разбереше къде се намира сега, навярно щеше да я заклейми ,като невъзпитана и пропаднала жена.
Саске я наблюдаваше, любувайки се на лицето и, на което се изписваха най- различни емоции,който Той се стараеше да разгадае.
Чернокосия мъж, несъзнателно се усмихна,когато видя любопитно светещите и очи .
Изглеждаше му точно като дете,което бе започнало да опознава света и да открива неговите тайни.
- Ще слизаме ли,или ще си стоим в колата ? Спокойно попита Саске и я погледна многозначително,сякаш усещаше, че нещо я тревожи.
Тя се усмихна насреща му, просто така ,като дете в добро настроение и превъзбудено плесна с ръце .
- Да излизаме .....Готова съм !
- Ама Ти до сега се подготвяше ?Подразни я Той и криво и се усмихна .
Сакура наведе глава при думите му и тихо заговори .
- Аз никога не съм била на такова място и сега .......Тя нервно размаха ръце ......Не искам да се изложа !
- Да се изложиш ли ?Саске повдигна гарвановите си вежди и се облегна назад, като въздъхна дълбоко .
- Ами ........Сакура заекна и смутено погледна настрани .
Почувства се,като старомодна глупачка . Вече изобщо не и се влизаше,навярно всички щяха да и се присмиват .
‘’Вижте я !- Скованата идиотка се прави на готина !’’
Изведнъж Сакура се почувства,като човек който се опитва да бъде някой друг, почувства се като глупава позьорка ,която се правеше на нещо,което не можеше да бъде.
- По добре да не се излагаш с мен !Каза тихо Сакура без да го поглежда и зачака потвърждение на извода до който сама бе стигнала.
- Погледни ме !Заповяда Саске и хвана брадичката и,като повдигна лицето и карайки я да го погледне.
Тя срещна тъмните му,пълни с гняв очи и съвсем се обърка .
Защо се ядосваше ? Защото си беше взел непохватна и задръстена жена ли ?
- Признавам ти,защото не искам хората да говорят,колко .......Сакура не успя да довърши,защото Саске я сряза .
- Млъкни малко! – Не се ли виждаш ..........Едва ли на някой ще му хрумне да ти се смее!
Младата жена премигна ,отвори уста , затвори я и се загледа в красивото му, доста ядосано от нейната глупост лице.
- Ти си прекрасна ! – Или си сляпа, или го правиш нарочно,за да ти правя комплименти!
Сакура се изчерви ,и несигорно сведе очи ,само и само да избяга от неговите,който пронизваха душата и,по един необяснимо прекрасен начин.
Лицето му се отпусна и гнева изчезна бързо,точно както се беше появил .
Някой почука на прозореца им и Сакура подскочи уплашено,като веднага се ядоса на себе си и на Наруто,който продължаваше да почуква и да и се хили.
- Хайде де !- Тук ли ще си стоите , ще изпуснете купона !
Гласът му звучеше весел и безгрижен, завеяния младеж дори не осъзнаваше,че прекъсва нещо важно.
Саске сбръчи чело, ядосан на глупавия си приятел и му хвърли един доста страховит поглед.
Наруто весело се усмихна и повдигна едната си вежда в отговор на гнева на Саске,на който му идеше да го натупа още сега.
- Излизаме идиот !- Върви,че някой ще ти открадне момичето!
Наруто се нацупи и се завъртя на пета,като тръгна към чернокосото момиче,което го придружаваше тази вечер.
-Някой ден, наистина ще го пребия !Гневно промърмори Саске и нервно натисна едно копче,което отвори вратите.
Сакура излезе от колата и изприпка до чакащия я чернокос красавец.
Той и се усмихна окуражаващо,като хвана студената и ръка и двамата тръгнаха към входа на луксозния клуб .
Музиката се чуваше силно и стоящите пред входа купонджии танцуваха под звуците, макар и навън.
Саске и Сакура влязоха в клуба, а по пътя към сепарето от което им мяташе веселия Наруто, се спираха постояно, защото чернокосия имаше приятели навсякаде.
Те го поздравяваха с мъжко ракостискане и весели усмивки,като не пропускаха да огледат красивата жена с него.
Главата на Сакура се беше замаяла, дъха и идваше на тласъци заради голямото вълнение,което изпитваше в този момент в който съществуваше само музиката,танците и огромния дансинг,който я приканваше.
Тя усети ръката му,която нежно обхвана кръста и и я придърпа към себе си.
Сакура не се възпротиви, беше и приятно и се чувстваше доста по сигурна,усещайки топлината ,която я заливаше .
- Така по- добре ли е ?Нежно прошепна в ухото и Саске и я дари с една спираща дъха усмивка.
‘’Че и питаш!’’Помисли си Сакура, но не посмя да каже нещо такова и само заклати глава в знак на съгласие.
Саске започна да забелязва начина, по който я гледаха мъжете в клуба и това изобщо не му хареса.
Тя беше красива, сексапилна и дяволски неопитна, с две думи лесня плячка .
Саске несъзнателно я придърпа по близо до себе си и гневно се втренчи в един идиот,който я гледаше като вкусна хапка,която иска да излапа.
Мъжат се уплаши от страховития гняв,който се четеше в очите на чернокосия мъж и бързо извърна очи,като продължи разговора,който до преди минута водеше.
Саске знаеше,какво си мислят тези отрепки, понеже и Той самия мислеше по този начин,когато видеше някое готино гадже.Мъжете бяха хищници, Той самия беше един от най-големите, но Сакура ........Само при мисалта,че може да попадне в ръцете на някой от зяпащите я, започваха да го сърбят ръцете от желание да разбие нечия физиономия.
Погледна към нея и Тя отново го изуми.
Сакура разглеждаше клуба, със сияеща усмивка и широко отворени очи, в които се четеше възхита. Тя дори не осъзнаваше какво предизвиква появата и в панталоните на всички глупаци тук.
Нямаше да я изпусне и секунда от очи,щеше да смачка всеки идиот посмял да я доближи.
‘’Нека опитат!- Нямам нищо против!’’ Помисли си Той и демонично се усмихна, а очите му засветиха точно като на дявола изрисуван на входа на заведението.
Те стигнаха до сепарето, където вече стоеше сервитьорката, спряна от Наруто за да вземе поръчката.
- Е..е....е ! – Сетихте се ! Подхвърли развеселено русокосото момче и нежно целуна чернокосото момиче ,което бе обвило ръце около врата му.
- Идиот. Безразлично промърмори Саске и направи знак на сервитьорката да се наведе към него, за да и каже поръчката, понеже музиката беше страшно силна и бе невъзможно да го разбере иначе.
Момичето мило се усмихна и покорно се наведе,като се приготви да запише.
Сакура не обръщаше никакво внимание на случващото се на масата, Тя бе запленена от музиката и телата,който се движеха в ритъм заедно с нея .
Светлините я омайваха и я караха да се усмихва,а Саске,който вече беше приклочил с поръчката я изучаваше с добре прикрито възхищение.
Радваше се на клуба,за нея това беше някакво изключително преживяване,късче свобода,а за него , за този който от 14 годишен вече знаеше всики пороци,бе поредната вечер,която едва ли щеше да помни.
Саске отметна косата и нежно и прошепна в ухото и,като я изтръгна от унеса в който беше попаднала:
- Харесва ли ти ?
Сакура се обърна към него и му се усмихна лъчезарно.
- Страхотно е !
Той развеселено се засмя и целуна челото и,като я накара да изтръпне и да го погледне объркано.Саске нежно погали бузата и спусна ръка по гърба и, като започна да прокарва леко пръстите си по него.
Сакура изтръпна, но се почувства щастлива , всичко изглеждаше толкова редно, че Тя за първи път се отпусна и облегна глава на гърдите му.
Саске се скова за миг, учуден от внезапната и отзивчивост, но бързо свикна с допира и и спокойно, сякаш сърцето му не биеше в ушите, започна да говори с Наруто.
- Няма ли да ни запознаеш? Спокойно попита Саске и леко помръдна главата си към чернокосото момиче.
- А......Наруто весело се захили. – Ама разбира се !- Това е Кари, запознайте се!
- Здрасти. Смигна и Саске и се усмихна спокойно .
- Здрасти........Измънка момичето и влюбено го изгледа .
На Наруто това не му убягна и изгледа приятеля си ядосано .
Саске нагло му се усмихна и продължи да гали рамото на отпусналото се на него момиче.
- Аз съм Сакура , приятно ми е ! Извика Сакура и с Кари си стиснаха ръцете .
Сервитьорката пристигна с поръчката и започна да изрежда,всичко което носеше на таблата ,като го поставяше пред притежателя му.
- Бърбъна за Вас ! Саске и кимна утчтиво и Тя фриволно му се усмихна.
Сакура раздразнено извъртя очи с си представи как и отскубва перушината,която имаше вместо коса.
Сервитьорката постави пред Кари едно мартини с зелена маслинка , а пред Наруто една двойна водка с лед.
Сакура зачака своето питие,но сервитьорката се обърна към нея със съжаление .
- Госпожице, вашия коктейл се приготвя малко по- бавно,ще бъде готов след малко!
Момичето отново хвърли един изпълнен с желание поглед към Саске,ноТой и се усмихна безразлично и студено.
Тя разочаровано се врътна и тръгна към бара,като мисленно проклинаше розовокосата красавица с него.
- Моят коктел?Сакура въпросително погледна Саске,а Той мистериозно и се усмихна.
- Твоя коктеил!- Време е да се научиш на някои неща!

Глава 15


Усмихнатата сервитьорка се върна на масата на вече усетилите елфорията от музиката и настроението млади хора.
Очите на Сакура се раз шириха от учудване,когато видя че коктейла за който Саске говореше скоро щеше да стои пред нея и навярно усмихналия се ехидно на притеснението и Саске щеше да я накара да пие.
Сакура гледаше стреснато сервитьорката, която внимателно носеше един от най- поръчваните коктейли, който носеше звучното име ‘’ Фенси дринкс’’.
Това беше напитка приготвена по много оригинален и интересен начин.
Самият коктейл се състоеше от силен алкохол, гъст крем – ликьор и обикновено в него се добавяше синьо кюрасо, много лед, разбита сметана и пресни плодове за украса.
Сакура се наведе към Саске и тихо прошепна в ухото му : - Саске!
- Даааааааам! Спокойно отговори Той, като внимателно отпи от бърбана си и намигна на захилилия се Наруто, който чакаше с нетърпение да види, как невината Сакура, която през живота си не бе опитвала алкохол, пие адският коктел, на който се радваха обиграните момичета в клуба.
- Ами ....заекна Сакура и без да иска издиша горещия въздух, който беше задържала в ухото на Саске.
Чернокоси мъж се напрегна, като потрепери от възбудата, която моментално се разля по цялото му тяло.
- Какво има ? Спокойно попита Той, като се опита да се абстрахира от горещия и дък, който сега галеше врата му, а най- лошото нещо от цялата работа беше, че Сакура дори не осъзнаваше как му действа в момента.
- Не мога да пия! – Ще се изложа и никога повече няма да ти проговоря !
Гласа й трепереше от тревога, но Тя изговаряше всяка думичка бавно,т ака че да натърти на това, което искаше да каже.
Смеха на Саске, онзи самонадеян смях, който влудяваше розовокосото момиче заехтя високо и отново привлече вниманието на разгорещилите се Наруто и Кари.
- Ти да не си в детцката градина? – Нямала да ми говори ! Саске прихна да се смее отново и инстинктивно целуна устните й, като я накара да стане по –червена от домат.
- Учиха! Възмутено извика Сакура и леко го блъсна, като се нацупи на това,ч е той не разбираше кашата в която я забъркваше.
- Ще си пийнеш сладурче, ще видиш .....нагло се подсмихна Наруто – че ще ти хареса на сто процента!
Саске повдигна въпросително перфектните си вежди и нагло се усмихна на застаналия в очакване Наруто, като му подхвърли следващата реплика, която отново разгневи русокоското.
- Е ....е ! – Няма да я правя пиянка като теб, а и дори да исках ... Учиха се подсмихна - това щеше да бъде просто обречена битка, понеже ти си си пълна и непоправима пияница, която никой и нищо няма да може да победи!
- Ха ха ха ! Обидено подхвърли Наруто и се отпусна на сепарето, като хвърли един убийствен поглед на триумфално гледащия го Учиха.
Сервитьорката стигна до масата, като весело поздрави компанията и остави пред ужасената Сакура нейното наказание.
- Ще желаете ли още нещо?Тя се обърна учтиво към Саске, като през цялото време правеше отчаяни опити за флирт.
- За сега не. – Ако има нещо ще те повикаме. Спокойно каза Саске и й се усмихна със студена учтивост.
Беше му писнало от такъв тип жени, за който единственото важно нещо, бяха парите в джоба му.
Сега Той притежаваше най- интересното и сладко момиче на света и за сега не смяташе, че се нуждае от която и да е друга.
Сервитьорката глупаво се усмихна, извини се и се запъти към другите сепарета, пълни със жадни за алкохол младежи.
Сакура гледаше стреснато красиво аранжираният коктейл, в който сто процента имаше тон алкохол,за който тя не искаше и да знае.
- Виж коко е красив ! – Ако пия сто процента ще разваля това съвършенство!
- Няма да се получи, така че те съветвам да го упиташ.
Саске я дари с една зашеметяваша победоностна усмивка и я поткани да опита от коктейла, който изглеждаше изключително вкусен .
Сакура раздразнено завъртя очи, като го погледна отмъстително, решавайки да се прежали и да опита.
Щом устните и докоснаха сладката течност, това че е изгубена и стана пределно ястно.Коктейла беше сладъ ,а не горчив както си беше помислила, но Сакура разбираше че колкото по –вкусен е толкова по- голяма ще бъде вероятността да се напие и да се изложи тотално.
- Какво ще кажеш? Попита я Саске, като погледна смръщеното й носле, което я правеше още по –сладка и невина.
- Ще кажа,че си Дявола !Измърмори Сакура и отново отпи от течноста, към която сякаш се беше пристрастила.
Саске самонадеяно се усмихна и погали зачервеното й лице, което запламтя още по- силно при допира на ръката му .
Беше я любил и опознал цялото и тяло, но тя все още упорито отказваше да се отпусне и все още се изчервяваше, когато я докоснеше или се доближеше до нея.
Това смущение, което предизвикваше в нея много му харесваше и нямаше нищо против то да продължава, защото колкото по срамежлива беше Тя,толкова по нападателен беше Той,а играта която играеха му се стореше вълнуваща и изключително забавна.
Саске разбираше,че Тя ще се напие и нямаше търпение да види това, беше достатъчно обигран за да знае,че живота,който и предлагаше беше нещо ново за нея и Тя ще го живее като за последно, докато не се измори, както се беше изморил Той и не се отпуснеше, оставяйки се в ръцете му .


Наруто и Кари станаха от масата и се запътиха към огромния дансинг за да се раздвижат и да усетят пулса на ноща бясно да бие във вените им.
Сакура беше напълно пияна след като изпи една чаша от ‘’ Фенси дринкс’’.
Момичето не спираше да се смее на всичко, което едва ли не се движеше, а Саске се опитваше да я държи от всяка глупост,която и идваше на ума.
- Ама ти си виновен ....Изпъшка Тя и му се захили глупава,като се оплези и издаде купища страни звуци.
- Така си е ! Весело подхвърли Саске и отмести от лицето и един непокорен кичур коса,който и пречеше да фиксира лицето му .
- Защо не си ми казал,че имаш близнак? Учудено го запита Сакура и отново избухна в див смях,когато видя обърканата му физиономия.
- Радвам се,че си стигнала до фазата с двойно виждане! Иронично и подметна Учиха и я щипна за нослето все едно бе дете.
- Ау .......че мразя ! Запротестира Тя и потърка ядосано нослето си. - На теб хубаво ли ще ти е ако аз направя така.....
Сакура обхвана бузите му и силно ги ощипа.
Саске с досада премахна малките и ръчички от лицето си,като се смръщи строго й уж ядосано и подхвърли.
- Дръж ръцете си далеч досадниче !
- Боже Саске .......Захили се тя – Знаеш ли,че много .....ама много ми се върти свят!
Саске сладко и смигна и се захили, защото му беше страшно приятно да я чувства толкова близка до себе си . Макар че беше пияна и Той бе наясно с този факт, сега можеше да я гали без тя смутено да се отдръпва или да го гледа засрамено и объркано.
Сакура отново започна да се смее, като се обегна на рамото му и затвори очи.
Саске я погледна и нежно и се усмихна, като отпи от бърбана си и се замисли над това,че живота му беше тръгнал в съвсем различна посока от тази в която Той си мислеше, че ще тръгне.
За всичко беше виновна тази беля,която за отрицателно време го направи по –здържан и нежен , нещо което Той никога не си бе помислял, че е възможно да стане.
Но как можеше да се държи по различен начин с нея, когато беше толкова сладка и наивна.Някой от тях двамата, все пак трябваше да е възрастния ,а тя определено не ставаше за ролята,така че Той инстинктивно я беше заел, а сега се чудеше как бе стигнал до там, да не поглежда нито една жена.
Сякаш очите му бяха залепени в това глупаво момиче, което не знаеше нищо за света, който беше студено и жестоко място.
Тя беше като цветята .
Без тях всичко беше пусто и голо, нямаше светлина и цветен трепет, имаше единствено мрак и еднообразие, но когато те цъфтяха, отваряйки красивите си листенца всичко се променяше.
Света засияваше и ставаше по- красив и цветен.
Сакура беше много стойностно и умно хлапе, Саске бе наясно с това, че никога не трябва да я наранява, защото такова доборо и чисто, неопетнено от мръсните ръце на света момиче, не заслужаваше да получи нищо лошо.
Учиха бе решил, че от днес нататък ще я закриля и няма да позволи на никой да я нарани или да я накара да плаче. Просто щеше да влезе в ролята на търпелив учител и щеше да я води на различни места,срещайки я с различни хора, за да може да компенсира всичко, което бе пропуснала заради глупавите си и задръстени родители.
Щеше да се потруди и да спечели доверието и любовта й , по простата причина че винаги получаваше това, което искаше, а сега единственото нещо, което искаше бе Тя.
Сакура рязко надигна главата си и го изтръгна от мислите, в чийто плен бе попадна, завладян от божествения аромат, който се излъчваше от тялото и .
- Како има ? Объркано я попита Той и мислено се помоли да не и е станало лошо.
Внимателно започна да изследва лицето й, като се стараеше да не изпуска и едно потрепване.
Не беше бледа, напротив, лицето и беше леко зачерево, а очите и светеха весело, ръката и бързо стисна неговата и го накара да се напрегне, когато усети нежната и кожа да изгаря неговата.
- Тази песен ....Прошепна момичето и усмихнато и леко смутени продължи – Танцувай с мен!
На лицето на Саске се изписа изненада и удивление, но беше късно за да реагира, защото тя рязко се изправи и го накара да направи същото.
Момичто непринудено целуна усните му, като го дръпна към дансинга, който беше пълен с движещи се в ритама тела.
Саске се усмихна самонадеяно и три пъти благодари на коктейла за шанса, който му предоставяше.
Тя беше спокойна и щастлива около него, както около глупавото си приятелче, а за момента това напълно го устройваше.
Песента на Марк Антани и Тина Арина вече разпръскваше романтика по целия дансинг и принуждаваше всички влюбени да се потопят напълно в приятната атмосфера, която създаваше.

Луна тъй ярка, нощ тъй нежна.
Запази сърцето си тук с моето.
Животът е сън, който сънуваме.

Тичай с луната, улови вятъра,
язди нощта до края.
Завладей деня, посрещни светлината............

Сакура обви ръце около врата на Саске и отпусна глава на гърдите му, като притисна тялото си в неговото.
Розовокосото момиче,можеше да чуе силните удари на сърцето му, които бяха породено от телата им,който се притискаха нежно..........

Искам да прекарам живота си обичайки те,
ако това е единственият живот, който някога ще имам.

Саске нежно придържаше кръста й, оставяйки се да бъде опиянен от аромата, който се излъчваше от топлата и кожа.
И на двамата им беше толкова хубаво да са един до друг, без да им се налага да мислят за нищо друго освен за този момент и за това, колко приятно протичаше той.
Не си говореха, понеже нямаше нужда от думи. Телата им казваха много повече от всико красиво, което можеше да бъде изречено.
Саске нежно я наклони назад и бавно прокара устни по врата и, а за негово учудване и радост тя не се отдръпна,а се притисна още по силно, оставяйки го да я омагьосва ,както само Той единствен можеше........

тИ си сТрашНа :lol!: :robot:
мОля ОщееЕ :uhaa:

наистина си много добра чакам с нетърпение .. просто фика е божествен

Най - добратаа

Съгласна съм с вас Само те моля ако можеш да ги пускаш малко по бързичко

f1st1k__ написа:Съгласна съм с вас Само те моля ако можеш да ги пускаш малко по бързичко

Амм... аз не го пиша тоя фик и когато излезнат глави ги качвам.

Глава 16



Даи спря лъскавото си ферари пред Гранд хотел Вайлан, където се бяха събрали четеримата главни боса на холдинга Траскар.
Всичките бяха мръсни копелета, уважавани от обществото само защото бяха фрашкани с пари, спечелени от кръвопролития, продажба на оръжия, незакона проституция и наркотици.
Разбира се те имаха легален бизнес, с който перяха кървавите си пари и затваряха завинаги очите на тези, които повдигаха глас.
Даи беше убиец, който изпълняваше заповедите на Харуко Хитоми, мъжат който беше съсипал живота му и го беше превърнал в чудовище.
Даи никога нямаше да забрави. Сълзите и болката не можеха да бъдат изтрити с лека ръка и всико да бъде простено. Не! Даи живееше за да отмъсти! Той живееше за да пролее черната кръв на Хитоми, както той бе пролял тази на родителите му.
Тогава беше едва на седем години и живота му беше цветен и щастлив, като на всяко едно дете, чиито баща имаше добре развиващ се бизнес, който всеки ден правеше страхотни удари на пазара.
Даи си мислеше, че неговият дом е неговата крепост, но всичко се промени, когато един дъждовен ден в неговата крепост нахлуха мъже облечени в черно, които носеха в ръцете си пистолети, с една единствена цел - да убиват.
Баща му бе честен човек, който не желаеше да продаде бизнеса си на Харуко Хитоми, който бе предложил да изкупи акциите в компанията му.
Баща му бе отказъл милион пъти, без да си помиля че заплахите, които бе получил ще се сбъднат.
Даи затвори очи и се облегна на седалката, болката отново завладя ума му ......спомените изгаряха и пишеха с огнени букви на сърцето му това, което се беше заклел!

СПОМЕН......


- Мамо ! - Тихичко прошепна тъмнокосо момченце и убви малките си ръчицки около врата й .
- Да, миличък !- Какво има ? - Любящо го запита русокосата жена, а сините й очи засветиха щастливо.
- Чудех се ....- засрамено промърмори момченцето - ще бъдеш ли така добра, да ми разкажеш приказка, както когато бях на пет.
- Не си ли голям за приказки, малки ми Даи !
- Не знам мамо.......- откровено отговори момчето и започна да завива косата на майка си между тънките си пръсчета.
- Е..... - засмя се весело жената . - Мисля че заслужаваш приказката за '' Грозното патенце''.
Личицето на момчето грейна в широка усмивка и то се настани в скута на майка си, като опря главичка в гърдите й и заслуша нежният й успокояващ глас, който се лееше на д главата му точно като песен.
- Имало едно време .............
Даи започна да затваря очи опиянен от топлина, която идваше от камината и приятното ромолене на дъжда отвън.
Сега беше много далеч от най- добрата си приятелка Сакура и му бе много мъчно за нея.
Бизнеса на баща му се разрасна и им се наложи да се преместят, но със Сакура си бяха обещали, че каквото й да става винаги ще се подкрепят и никога няма да се забравят.
Тишината ........ и топлината на майчиното тяло, спокойствието и сигурността.
Три последвователни изтрела отекнаха и разкъсаха тази толкова прекрасна тишина.
Малкото момченце рязко отвори очи и погледна нагоре към майка си, чийто вик го стресна.
- Мамо ......мамо !- Извика стреснато детето и се притисна до нея.
- Стой тук Даи ! - С треперщ глас промълви майка му и го остави да стъпи на земята, като се запъти към вратата на спалнята .
Преди да успее да отвори врата обаче, баща му нахлу вътре , а тъмночервена кръв избиваше по -бялата му риза.
Той погледна към пребледнялата му майка и понечи да погали лицето й, но Смъртта взе душата му преди да успее и той безжизнен се свлече на пода.
Даи не можа да извика и да запалче, както направи майка му, хвърляйки се върху безчувственото тяло на вече мъртвият му баща.
Момченцето стоеше свито на фотьойла и не смееше дори да диша, гледайки как майка му се притиска към баща му и го моли да се върне.
Беше страхливец, но ужасът беше стиснал гърлото му спирайки достъпа на миришещия на кръв въздох, който му беше необходим.
- Мамо ....! - Успя да промълви момченцето, но майка му не го погледна. Бе заета да плаче и да се вайка над обленият кръв мъж.
Настана тишина, но не спокойна, а страшна и мрачна .......тишина пълна с зловещо очакване и страх ......
Стъпки ......
Някой идваше, някой се качваше по стълбите с настървени крачки, крачки на убиец......
Врата рязко се отвори и пред ужасеният поглед на момченцето й майка му се появиха трима мъже, облечени в дълги черни палта. Носещи черни кожени ръкавици, които скриваха кръвта по ръцете им.
Майка му изспищя и се хвърли върху баща му, като започна да плаче.
Изстрел .............
Зловещ изстрел отекна в стаята, карайки Даи да подскочи и да премигне от изненада.
Когато успя да види, какво се бе случило момчето извика и бясно се хвърли към майка си, но нечии ръце го бутнаха грубо назад и той падна на пода с треперещо от болка тело.
- Мамоооооооо - Извика момчето стискайки юмруци.
- Погледни нагоре !
Глас...... студен беземоционален глас, отекна в пищящите му от изстрела уши.
Момчето погледна нагоре, а в лазурно сините му очи се четеше болка и омраза.
Замъгленият поглед на момченцето попадна на най- студеното истрашно лице, което някога бе виждал.
Над него се извисяваше среброкос, възрастен мъж, който имаше студени, воднисти сини очи.
Лицето му беше покрито с дълбоки бръчки край челото и устните, но като цяло леденото му лице, можеше да се нарече красиво.
- Боли ли момче? - С лека демонична усмивка запита мъжа, като прекоси стаята и седна в фотьола, в който преди малко момчето слушаше приказка.
Тялото на Даи се тресеше, сърцето му се разкъсваше от болката предизвикана от загуната, от страха да на умре и от срамът, който му носеше този страх.
Сълзите започнаха да мокрят бледото му личице, а свитите му в юмрук ръчички се отпуснаха и се вкопчиха в килима.
- Какво ще направиш, момче ? - Предизвикващо запита мъжа, като се облегна назад и скръсти ръце. - Нима ще плачеш, като момиче!- Подигра се той и мъжете, който все още държаха пистолетите си изкарани, шумно се разсмяха.
Даи стана и насочи помътените си от болка очи в посока на леко усмихналият се мъж, който не бе по различен от самият Дявол.
- Дай му пистолета. - Спокойно каза той на един от мъжете, без да откъсва поглед от бледото лице на детето, което плачеше мълчаливо и стискаше ръце в юмруци.
- Но шефе ........- запротестира мъжат, но един леден поглед от страна на белокосият мъж, го накара да бутне полумъртвото дете, което едвам стоеше на крака, и да ми подаде пистолета.
Даи пое пистолета в малките си ръчички, които трепереха от ужас, гняв и мъка едновременно.
Малкото му сърце щеше да се пръсне. Момчето погледна към лежащите си по средата на стаята родители, които бяха окъпани в алена кръв и насочи оръжието към спокойно стоящият пред него мъж.
- Предпазителя, момче .....- меко каза белокосия мъж с безизразно лице - ...... не го забравяй!
Даи трепереше, а оръжието в ръцете му тежеше и не му позволяваше да се прецели.
Малките му ръце се потяха, а пред погледа му беше размазано, заради сълзите, които все още се стичаха по бледото му, като лист хартия лице.
- Достатъчно смел ли си ? Можеш ли да убиваш ?
Даи затвоти очи и силно извика, като натисна спусака и падна на колене опирайки тежкото оръжие на земята.
Беше го страх да погледне, защото бе един страхливец ! Искаше да е смел, точно като баща си, но не можеше ......не можеше ........
Когато най- псле вдигна прекрасните си сини очи, ахна от изненада и омраза едновремено.
От рамото на белокосият се стичаше кръв, но той не помръдваше сякаш не бе изпитал никаква болка.
Лицето му беше все така сурово и студено, а очите му все така неразгадаеми и страховити.
- Не ме уби, мое глупаво момче ! - Заговори той, като стана от фотьойла и докосна кървящата си рана. - Но ти си първият, който се усмели да пролее кръвта ми! Добави той и студено се усмихна.
Даи го погледна неразбиращо, но яростта в него надделя и той смело вдигна пистолета за да стреля повторно.
Преди да го направи обаче, белокосият мъж стигна до него и заби юмрука си в лицето му.
- Не, не мой сине ........ - Заговори до ухото му той - .... имаше право само на един единствен коршум.
Даи затвори бавно очи, милсейки че умира.
Света се въртеше, тялото му се предаваше, но преди да изпадне в безсъзнание умът и сърцето му се заклеха : '
'' Ще те убия ! Кълна се в кръвта! Кълна се в болката! Кълна се в това, което някога бях и в което сега ще стана!



Тъмна стая .......
Болки по цялото тяло .........
Мрак, тъга, омраза , борба, смъсъл.......
Светлина : '' Мама'' , Татко'', '' Моята Сакура'' ....... '' Не ! Край на светлината, нека стана Дявола! Нека болката е моята отрова, нека моята цел е отмъщението! Това е краят.... аз умирам !''

Това се въртеше хаотично в обърканото му съзнание, което заклеймяваше всяко чувство, което се появеше.
Защо бяха чувствата, когато болеше от тях? Защо бяха надеждите, когато те се сриваха и ставаха на прах?

Омраза ......отмъщение..... те имаха едно име.....Харуко Хитоми!
- Ставай Даи !
Момчето бавно отвори очи и премигна срещу реещата се над главата му лампа, чиято светлина го ослепяваше.
- Ставай !- Време е за тренировки, да не си си у вас !
Даи насочи мъртвешко спокойният си поглед в посоката от която идваше строгият глас и очите му срешнаха тези на някакъв мускулест мъж, който носеше войнишка униформа.
- Тук си по желание на своя осиновител !
'' Осиновител''
Думата зазвъня във все още помътеното му съзнание и когато смисъла й го удари в лицето, очите му се разшириха, а изтормозеното му тяло се напрегна.
- Аз нямам осиновител ! И знаеш ли какво .......- задъхано извика Даи в строгото лице на войника, който беше присвил кафявите си, празни очи и го гледаше кръвнишки. - Майната ти !
Последва удар с юмрук, който разби носа на момчето, което за една нощ се беше превърнало в мъж.
- Виж малко копеле такова .......- изсъска в ухото на Даи войника, като го хвана за косата и дръпна главата му нагоре - ...... не знам защо господин Харуко Хитоми те смята за ценен и не знам, защо по дяволите те изпрати тук да се учиш, но няма да те толериръм ! Ще ти скъсвам задника от тренировки и след като приключа с теб ще станеш такъв, какъвто те иска Господина - най- добрият !
- Никога ! - Изрепчи се мочето и получи наказание за дързоста си.
- Три дни в карцера !Ще те смажа !

Даи не знаеше къде е попаднал, но след като излезе от карцера в който едва не умря се узова в нещо, като училище за убийци.
Защото това място, беше именно това!
Деца - сираци, скитничета, който се занимават с дребни кражби бяха взимани тук и обучавани да служат на самата Мафия.
Така и Даи попадна на мястото, където децата по между си наричаха Предверието на АДА!
Той не искаше да се подчини, биеше се с другите момчета, понякога дори и с по- големите от него, който бяха способни да го убият с един удар.
Търсеше си белята, искаше да приключи със себе си ........докато един ден не разбра че е много добър.
Наказаният с камшик, заради голямата му уста и непреклоният му характер - изтърпяваше ги безгласно и караше глупавите възпитатели, който бяха изроди да онемяват безсилни пред волята му да оцелее.
Тренировките, в тях започна да внимава и скоро беше готов да повали всеки един, без да прояви никаква милост.
Превърна се в малко неопитомено зверче, от което възпитателите започнаха да се плашат.
Един ден когато един от тях искаше да го нашиба с камшик, заради това че го беше напсувал и се беше качил на масата за да обяви нависоко пред всички всички, че е чукал жена му.На Даи му писна и го повали на земята с един удър, въпреки че беше едва на 12 и счупи камшика от който имаше достатъчно рани.
От тогава децата в Предверието на Ада го наричаха Дявола и гледаха на него, като на най - силното момче там.
5 години....... 5 години .... онзи нещастник го беше оставил да гние в Предверието на Ада !
За тези пет години се бе научил, какво е болка и смърт. Бе научил също, че може да убива и е перфектен убиец, който макар и малад бе готов да биде нает, но не от кой да е а от самия Харуко Хитоми .
Тогава Даи осъзна, защо е прекарал на това място токова много време - всичко е било, просто защото е бил подготвян да служи на проклетият мъж, който го бе превърнал в чудовище.
Пред света, Даи бе осиновеният син на благочестивият Харуко Хитоми. Синът, който учеше в елитна гимназия.
Това обаче беше само пред света, така като беше и легалният му бизнес.
Всяко момче, което биваше забелязано от някой големец, който иска да има перфектен бъдещ охранител или машина за убиване, беше изправяно на така наречената Гилотина.
Това беше състезание, скрито от света, както и Предверието на Ада, за чието съществуване, никой не можеше дори да предположи.
Тогава един срещу друг бяха изправяни две момчета от Предверието, които се биеха пред куповача, като животни за да спасят живота си.
Боят се водеше до припадък, и когато единият от двамата загубеше и паднеше безпомощен, Куповачът имаше правото да поиска смърта му или да му подари живот.
Това се случи и с Даи, но той имаше двойна мотивация да успее, понеже не само искаше да стигне до Харуко Хитоми, като му служи, а и да го убие точно когато най- малко очаква.
Даи вече не мислеше като диво зверче, а мислеше стратегически......имаше стратегия и щеше да я следва.
Боя започна, но противникът му не можеше да се мери с него и Даи се справи за секунди.
Белокосият мъж бе там .......гледаше го и се усмихваше гордо.....
Даи искаше да мине през всички и да среже врата му с ножа, който държеше в ръка, но не можеше .....имаше план, трябваше да бъде търпелив и силен.
След като момчето беше повалено от Даи, по правилата Той се обърна към куповача очаквайки заповед.
Харуко Хитоми му се усмихна зловещо и му даде знак да го убие.
Даи знаеше, че не може да покаже колебание или слабост.
Не искаше да го прави, не искаше да бъде убиец, но беше късно ........
Той сряза врата ма падналото момче и червената кръв опръска лицето му .
Мразеше се в мига, в който стори нещото, заради което мястото в рая до родителите му му беше отнето.
След като изпълни заповета Даи се обърна към Куповача и хвърли ножа в краката му който се заби точно на сантиметри.
Харуко Хитоми не помръдна, на студеното му лице не бе изписано нищо.
Единственото нещо, което направи бе да кимне одобрително .

КРАЙ НА СПОМЕНА



Всички тези спомени причиняваха на Даи огромна болка, която беше заела мястото където някога се скиташе душата му, а омразат .......тя беше там където някъде беше сърцето му.
Някой обаче бе върнал това сърце на мястото му.........
Едно момиче, което Даи никога не забрави и за което не спираше да мисли в Предверието.
- Сакура ......- прошепна младият мъж и излезе от колата......

пусни ощте моляяяяяя много е яко

Ами авторката не е написала друга глава. Веднага щом пусне ще я кача.

мноО са нАдявАм за нОва гЛава даНо скОро я пУснаТ

и аз така