Синя кръв

First topic message reminder :

Фика не е мой просто много ми хареса и реших да го кача тук.


Глава 1

Саске Учиха имаше всичко.
Той беше богат ,красив и влиятелен млад мъж . Несъмнено една желана от всички девойки и семействата им партия.
За тяхно огромно съжаление обаче Саске се омъжваше след месец ,но най -страното бе че Той дори не бе виждал бъдещата си съпруга.
Уговорен брак ......Брак по сметка и задължение .
Бъдещата му съпруга щеше да пристигне след седмица ,но Учиха дори не си правеше труда да разбере името и .
Не му трябваше и не го интересуваше .......Която и да беше щеше да я игнорира , не му трябваше някоя глупава и превзета женичка ,която да му търси сметка за всичко.
Питате се защо се женеше ли ?
Отговора на въпроса беше изключително прост.
Неговото родители притежаваха огромно състояние на което единствен наследник бе Той ,след като любимеца на родителите му ,брат му Итачи загина в автомобилна катастрофа .
Колко трогателно беше само .......Сълзите на майка му и баща му върху ковчега на ''златното им момче''.
Саске щеше да умре от скука на глупавото погребение на което присъстваха само идиоти ,ронещи сълзи за ''прекрасния '' му брат .
Преди година си бяха отишли първо баща му ,които имаше проблеми със сърцето още преди смъртта на Итачи ,а после и майка му ,вероятно от мъка и отчаяние.
Сега бе сам ,но това напълно го устройваше . Всички клубове чакаха него и парите му .......Нямаше да му бъде скучно .
Всичко му изглеждаше изключително весело докато не отвориха завещанието на баща му в което бе написано ,че Саске ще стане пълновластен господар на всичко ,което притежаваха когато се ожени.
Маладия Учиха не прие никак леко новината .
Тъкмо си бе помислил ,че нещата не могат да изглеждат по прекрасни ,когато родителите му ,му показваха среден пръст от гроба.
Бе накарал дясната ръка на баща си ,която сега му служеше да избере момиче от уважавано семейство за да се ожени за нея ,като реши малкия си проблем.
Когато Албрет ( кучето на баща му) му съобщи ,че е намерил идеалното момиче и му предложи да я посети в дома и , Саске едва не припадна .
'' - Да ходя къде ?'' Арогантно бе извикал в лицето на Албрет Той.
'' - Така е редно сър !'' се бе заоправдавал мъжът.
'' - Кой го казва ....!'' бе изсъскал младия Учиха и бе сложил край ,на опитите на Албрет да го вкара в правия път.
Въпреки пълното безразличие на Саске през изминалия месец през ,който бе сгоден . Момичето намерено за него се бе съгласило да се оженят.
Тя щеше да пристигне заедно с родителите си и Саске щеше да разиграе необходимия цирк ,а след това да се ожени за нея и да живее живота си ........

мноО са нАдявАм за нОва гЛава даНо скОро я пУснаТ

и аз така

Фика е страхотен!Просто ми взе ума! Моля те, по-бързо качвай следващата глава...

и аз чакам новата глава!

Страхотен е! (kiss) Много ми хареса!

:kkkkiss: :^^: супер е :angel: ама защо още няма нова глава :cvir: :cry: :cry: :cry: :cry: :cvir:
фика е невероятен :kkkkiss: дано скоро има нова глава

да , да , да и аз искам нова глава

и азззззззззззззззззззззззззззззз :cvir: :S:

и аз го чакам с нетърпение тва е наи-яки фик на света обичам го! :angel: :lah:

уау това може би е най-хубавия фик, който съм чела. чакам продължението!!

Здравейте ! Аз съм авторката на фен фикшъна ''Синя кръв''
Много се радвам, че ви харесва !
Също така, мисля да пиша следващите глави направо тук.
Ако сладураната, която го пуска има нещо против да каже !
Пак казвам, че мн се радвам, че ви радва и ще се постарая да напиша нещо по скоро

дам категорично тва е най-яки фик на света! :angel: :angel: :angel: :angel: :angel: :angel: :flower: :flower: :flower: :flower: :^^: :^^: :wave: :wave: :angel2: :angel2: :cvetq: :cvetq: :lah: :lah:

най-накрая - намери се авторката на "Синя кръв" убожавам този фик :kisss: :^^: :love: :cvetq: sweet secret трябва да качиш и другите глави умирам да разбера какво ще се случи :love:

Ами в интерес на истината те все още не са написани и освен него се занимавам с ''Борба за надмощие '' и '' Белязана'', което е по ''Вампира Рицър''. Дойде ли ми вдъхновението главата веднага ще бъде на линия :angel:
Но за всичко трябва вдъхновение, така че го чакам :o.k.:

ахам,права си :): аз ще продължавам да чакам с нетърпение следващата глава :love: :love: :love: :^^: :^^: :^^: :kisss:

Аз също Да се надяваме, че скоро ще излезе... :angel: :angel: :angel: :angel: :angel: :angel:

и аз ще чакам за продължение с нетърпение

давам 100% , че слеващата глава ще е чудесна но ще докато ти ч пуснаш знам , че е тръдно да се пише хубава глава ама толкоз фенове сме се събрали тука и чакаме да я пуснаш така де дано я пуснеш скоро :flower: :flower: :flower:

Дам така е... охх вече започнах да си фантазирам някой работки..! иначе тва е един от най-яките фикове чака ме го с нетърпение...!

:bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss:

sakura_uchiha1 написа:давам 100% , че слеващата глава ще е чудесна но ще докато ти ч пуснаш знам , че е тръдно да се пише хубава глава ама толкоз фенове сме се събрали тука и чакаме да я пуснаш така де дано я пуснеш скоро :flower: :flower: :flower:

Така си е И аз съм нетърпелива

В последно време пускам само фикове, които съм писала отдавна.
Нямам мн време да пиша, но веднага щом се освободя ще напиша нещо по Синя кръв, просто още нямам муза.
Мн съжалявам

sweet secret написа:Здравейте ! Аз съм авторката на фен фикшъна ''Синя кръв''
Много се радвам, че ви харесва !
Също така, мисля да пиша следващите глави направо тук.
Ако сладураната, която го пуска има нещо против да каже !
Пак казвам, че мн се радвам, че ви радва и ще се постарая да напиша нещо по скоро

Определено нямам нищо против даже се радвам че ще го качваш.Надявам се да има нова глава скоро.Ти си върха!!!

да и аз мн се надявам всякакви варианти за продължението ми минаха през ума,но знам че ти ще ни изненадаш с неочакваното :kisss: :angel: :love: даже вече започнах да сънувам този фик

Глава * 17



От тъмно синьото небе се сипеха съвсем ситни дъждовни капки, които бяха толкова миниатюрни, че минаващите по улицата хора, не смятаха за нужно да отворят чадърите си, за да се предпазят от тях.
Даи затръшна вратата на ферарито и вдигна нагоре яката на коженият си шлифер.
Остана да стои до вратата на лъскавото си возило, вдигайки глава нагоре към мастиленото небе, което беше обсипано с ярко светещи звезди.
Смръщи се.
Ситните капчици накацаха по лицето му като досадни мушици.
Мразеше дъжда, макар че това, което падаше от небето тази нощ си беше чиста излагация.
Младият мъж тръгна към входа на петзвездният хотел Вайлан.
Походката му беше уверена. Правеше широки, но премерени крачки.
Вдигнатата нагоре яка, коженият шлифер и впитите дънки, определено го отличаваха от костюмарите бизнесмени - гости на хотела.
Той изглеждаше точно като онези хора, от които те побиваха тръпки веднага щом се разминете по улицата.
Типа мъже, който е в мокрите женски сънища, заради опасният си чар и типа мъже, който сънуваха имащите неплатени дългове.
Лицето му не показваше никаква емоция. Беше по скоро студено и някак замислено над нещо много по- важно от работата, която имаше да свърши тук.
Тъмно кестенявата му коса бе небрежно разрошена, сякаш туко що се бе надигнал от леглото. Въпреки това изглеждаше изключително добре, понеже смекчаваше строгостта, която излъчваше лицето му .
Тъмно сините му очи, контрастираха на светлата му кожа, подчертавайки привлекателността му.
Под тях сивееха съвсем леки сенки, които бяха белег на преумора и неспокоен сън.
Даи се прояви като истински дженталмен, задържайки вратата пред една тъмнокоса красавица, която му кимна с благодарност.
Той се усмихна с най- добрата си професионална усмивка и влезе във фоаето на хотела.
Сините му като небето отвън очи обходиха помещението спирайки се за по- малко от секунда на седящият върху едно кремаво на цвят канапе мъж.
''Каква изненада!''
Помисли си леко раздразнен, но нито лицето му, нито пък очите
издадоха с нещо, че са забелязали Кайл..
Даи насочи ренгеновият си поглед , който регистрираше всяко едно движение на всеки един човек във фоаето, към русокосата рецепционистка.
Момичето не беше на повече от двадесет и пет.Имаше хубаво кръгло лице и красива усмивка, а по начина, по който разговаряше с новодошлите гости, си личеше че е доста мил и вежлив човек.
Даи бе свикнал да разгадава хората, слагайки ги в определени категории.

Това беше важна част от работата му и не на последно място, част от оцеляването му.
Младият мъж се усмихна със спокойна неискренна усмивка, игнорирайки напълно погледа на Кайл, който не спираше да го наблюдава от момента, в който бе влязал.
Русокосото момиче подаде ключовете за стаята на двойката възрастни мъж и жена, които бяха застанали на рецепцията с разпръснати навсякъде куфари.
Гласът й прозвуча отчетливо и ясно във пълното с глъч фоае, когато произнесе обичайните думи :

- Желаем ви приятен престой!

''Категория: ,,Съвестен гражданин''!''
Помисли си леко отегчено Даи, но умишлено задържа очите си върху лицето й.
Момичето съвсем случайно срещна пронизващият му поглед, а усмивката, която беше залепена на устните й като професионално изкревяване, веднага се помрачи.
Тя се бе научила да разпознава опасните хора, които идваха в хотела и се отличаваха от обикновените гости.
Мъжът, който стоеше на не по -малко от десетина крачки от нея, носеше със себе онова мрачно излъчване, което изпълваше въздуха с мирис на насилие и смърт.
Беше привлекателен, дори очарователно неповторим, но момичето добре познаваше тези, които принадлежаха към видът му.
Даи тръгна към нея, без да отфеля очи от лицето й, което вече бе започнало да губи естественият си цвят.
Вървеше бавно и уверено, стеснявайки разтоянието, увеличавайки напрежението.
Даи добре знаеше какъв ужас може да предизвика, дори и на лицето му да е изписана най- невината усмивка.
Насилието бе запечатано в кръвта му, всеки бе способен да го долови освен Сакура.
Младият мъж стигна до рецепцията, като се облегна съвсем небрежно, усмихвайки се на момичето, чиито очи шареха неспокойно към охраната на входа.
- Здравей! - Приветливо започна Даи, а усмивката на лицето му се преобрази от невина в хищническа.
Мразеше да се усмихва така! Проклета работа!
- Здравейте. - Гласът и трепна, но тя му се усмихна сковано, запазвайки милият професионален тон, който добре бе заучила.
- Как се казваш ? - Съвсем небрежно, сякаш между другото запита Даи, като посегна към купата пълна с кибритени кутийки, на които с златни букви беше изписано името на хотела.
Момичето подскочи, сякаш очакваше той да се пресегне и да я нападне.
Даи се подсмихма подигравателно, като извади от джоба си кутия цигари.
- Джесика. - Тихо каза тя, но въпреки това бе достатъчно смела, за да потупа значката, на която бе изписано името й.
''Това ми хареса Джеси!''
Помисли си развеселено Даи, като извади една цигара от котията и я пъхна между заключените си в лека усмивка устни.
Пламъка от кибритената клечка се отрази в наситено сините му очи и той съвсем небрежно го поднесе към цигарата.
Връхчето й пламна като факла, отразявайки червеникаво - оранжеви си цвят.
Мирисът на тютюнев дим се разнесе като гъста мъгла, обгръщайки плътно лицето му.
Вцепенилото се момиче виждаше всичко да се движи на забавен каданс пред широко отворените й очи.
- Тук ... - заекна тя, когато синевата на очите му я прониза. - .... не се пуши, господине! - Успя да довърши, макар че сърцето й се беше качило в гърлото.
- Наистина ли ?- Подигравателно промълви Даи, като си дръпна от цигарата повдигайки вежди в иронична гримаса. - Ти си стриктно момиче, нали Джеси? - Допълни той, като присви очи при следващото дръпване.
- Съжалявам, но трябва да я загасите!
Младата жена усети как по врата й започнаха да се стичат студени капки пот.
Даи си дръпна още веднъж издишвайки голямото кълбо дим право в лицето й.
Очите на всички присъстващи бяха втренчени в него и момичето.
Дали бе съумял да предизвика необходимото внимание? Не само!
Хората дори не смееха да говорят, камо ли да му се противопоставят.
Момичето явно не беше пушач, защото се закашля и размаха ръка опитвайки се разсее димът раздиращ ноздрите й .
Даи отново изграеше перфектно ролята си на гадно копеле, на която доброто му ''татенце'' се наслаждаваше.
Разбира се Кайл щеше да си завлече шибаният задник, за да му даде сведения за всичко, което Даи правеше.
Харуко не искаше да си признае, но истината беше, че си умираше от страх, да не би Даи да потърси отмъщение.
Опитваше се да го наблюдава, чрез новите си протежета, макар че си предаваше вид на хладнокръвен и безстрашен Бос.
Хладнокръвен - само, когато бе сигорен в победата.
Безстрашен - пред хора със вързани зад гърба ръце.
Даи го познаваше, въпреки че това му бе струвало ужасно много усилия, стискане на зъби и болка.
Да служиш предано на убиеца на родителите си, да браниш нищожният му живот .......
Всичко бе с цел !
Наближаваше момента, който Даи бе чакал през целият си живот.
Харуко Хитоми съвсем не бе наясно със истинските действия на Даи.
Явно годините го бяха направили доста небрежен.
Хитоми бе започнал да губи позиции, които до преди години имаше в ''бизнеса''.
През последните няколко години, някой от най- големите му сделки, който играеха важна роля в така нареченият му бизнес, се бяха провалии.
Но за съжаление, Хитоми не успя да разбере какво точно бе довело до провала.
Заподозрявайки партньорите си в измама, той разчисти сметките си с някой от тях, проваляйки връзки градени с години.
В неговите очи всеки един бе пряг заподозрян, с изключение на Даи, за който се смяташе че няма достъп до сделките му.
Момчето Обучено да му бъде чистач, беше много по -умно, отколкото Харуко можеше да си представи.
Даи се бе превърнал в Боса в сянка, печелейки много по- голямо доверие и уважение в престъпните среди.
Харуко имаше пряг конкурент, за когото не можеше да научи нищо.
Даи държеше в ръцете си властта, парите и живота на Харуко Хитоми.
Наближаваше момента, когато щеше да си разчисти сметките.
До тогава, щеше да играе ролята си на сменящ настроенията си вманиячен убиец, който щеше да те застреля, само защото кафето му е твърде горещо.
Той мина зад рецепцията, като застана плътно до момичето.
Русокоската понечи да каже нещо, но замръзна, когато усети силната му ръка да се стяга около кръста й.
- Да загася ли, Джеси ? - Прошепна в ухото и Даи, като вдиша аромата на ухаещата й на цветя коса, така че тя да усети близостта му.
По дяволите! Трябваше да я компенсира за това !
Момичето, което едва дишаше го впечатли със смелото си поведение, когато кимна положително на въпроса му.
''Ще ти уредя по- добра рабора, Джеси !''
Помисли си Даи, защото сметна за необходимо да има такава служителка в някой от собствените со хотели.
- Добре тогава ! - Прошепна отново. - Загасям в цигарата! - Той пъхна димящият фас в чашата пълна с вода, която навярно бе нейна.
Момичето проследи действието му и се смръщи от отвращение и гняв.
- Даи! - Познатият ленив глас на Кайл го накара да отлепи поглед от лицето на момичето и да го насочи в посоката, от която идваше.
От канапето, точно където го беше забелязал стоеше Кайл.
Студените му пресметливи очички го изучаваха с неприкрито любопитство.
- Стига си тормозил персонала! - Весело, сякаш бяха стари приятели избърбори той, като кимна в посока на бледото момиче.
- Да дойда при теб ли ? - Каза Даи, а в коприната на острият му, като змийски език глас се доловиха иронични нотки.
- Не се горещи Дяволе! - Подметна Кайл, а малките му очички, които наподобяваха тези на влечугите, присветнаха ехидно. - Шефа, чака!

''Не се горещя влечуго! Ти трябва да се горещиш, ако знаеше колко скоро ще изгориш!''
Помисли си Даи, усмихвайки се на нищо неподозиращият Кайл.
Понякога незнанието е блаженство!

яко още моля