Синя кръв

First topic message reminder :

Фика не е мой просто много ми хареса и реших да го кача тук.


Глава 1

Саске Учиха имаше всичко.
Той беше богат ,красив и влиятелен млад мъж . Несъмнено една желана от всички девойки и семействата им партия.
За тяхно огромно съжаление обаче Саске се омъжваше след месец ,но най -страното бе че Той дори не бе виждал бъдещата си съпруга.
Уговорен брак ......Брак по сметка и задължение .
Бъдещата му съпруга щеше да пристигне след седмица ,но Учиха дори не си правеше труда да разбере името и .
Не му трябваше и не го интересуваше .......Която и да беше щеше да я игнорира , не му трябваше някоя глупава и превзета женичка ,която да му търси сметка за всичко.
Питате се защо се женеше ли ?
Отговора на въпроса беше изключително прост.
Неговото родители притежаваха огромно състояние на което единствен наследник бе Той ,след като любимеца на родителите му ,брат му Итачи загина в автомобилна катастрофа .
Колко трогателно беше само .......Сълзите на майка му и баща му върху ковчега на ''златното им момче''.
Саске щеше да умре от скука на глупавото погребение на което присъстваха само идиоти ,ронещи сълзи за ''прекрасния '' му брат .
Преди година си бяха отишли първо баща му ,които имаше проблеми със сърцето още преди смъртта на Итачи ,а после и майка му ,вероятно от мъка и отчаяние.
Сега бе сам ,но това напълно го устройваше . Всички клубове чакаха него и парите му .......Нямаше да му бъде скучно .
Всичко му изглеждаше изключително весело докато не отвориха завещанието на баща му в което бе написано ,че Саске ще стане пълновластен господар на всичко ,което притежаваха когато се ожени.
Маладия Учиха не прие никак леко новината .
Тъкмо си бе помислил ,че нещата не могат да изглеждат по прекрасни ,когато родителите му ,му показваха среден пръст от гроба.
Бе накарал дясната ръка на баща си ,която сега му служеше да избере момиче от уважавано семейство за да се ожени за нея ,като реши малкия си проблем.
Когато Албрет ( кучето на баща му) му съобщи ,че е намерил идеалното момиче и му предложи да я посети в дома и , Саске едва не припадна .
'' - Да ходя къде ?'' Арогантно бе извикал в лицето на Албрет Той.
'' - Така е редно сър !'' се бе заоправдавал мъжът.
'' - Кой го казва ....!'' бе изсъскал младия Учиха и бе сложил край ,на опитите на Албрет да го вкара в правия път.
Въпреки пълното безразличие на Саске през изминалия месец през ,който бе сгоден . Момичето намерено за него се бе съгласило да се оженят.
Тя щеше да пристигне заедно с родителите си и Саске щеше да разиграе необходимия цирк ,а след това да се ожени за нея и да живее живота си ........

Глава * 17



От тъмно синьото небе се сипеха съвсем ситни дъждовни капки, които бяха толкова миниатюрни, че минаващите по улицата хора, не смятаха за нужно да отворят чадърите си, за да се предпазят от тях.
Даи затръшна вратата на ферарито и вдигна нагоре яката на коженият си шлифер.
Остана да стои до вратата на лъскавото си возило, вдигайки глава нагоре към мастиленото небе, което беше обсипано с ярко светещи звезди.
Смръщи се.
Ситните капчици накацаха по лицето му като досадни мушици.
Мразеше дъжда, макар че това, което падаше от небето тази нощ си беше чиста излагация.
Младият мъж тръгна към входа на петзвездният хотел Вайлан.
Походката му беше уверена. Правеше широки, но премерени крачки.
Вдигнатата нагоре яка, коженият шлифер и впитите дънки, определено го отличаваха от костюмарите бизнесмени - гости на хотела.
Той изглеждаше точно като онези хора, от които те побиваха тръпки веднага щом се разминете по улицата.
Типа мъже, който е в мокрите женски сънища, заради опасният си чар и типа мъже, който сънуваха имащите неплатени дългове.
Лицето му не показваше никаква емоция. Беше по скоро студено и някак замислено над нещо много по- важно от работата, която имаше да свърши тук.
Тъмно кестенявата му коса бе небрежно разрошена, сякаш туко що се бе надигнал от леглото. Въпреки това изглеждаше изключително добре, понеже смекчаваше строгостта, която излъчваше лицето му .
Тъмно сините му очи, контрастираха на светлата му кожа, подчертавайки привлекателността му.
Под тях сивееха съвсем леки сенки, които бяха белег на преумора и неспокоен сън.
Даи се прояви като истински дженталмен, задържайки вратата пред една тъмнокоса красавица, която му кимна с благодарност.
Той се усмихна с най- добрата си професионална усмивка и влезе във фоаето на хотела.
Сините му като небето отвън очи обходиха помещението спирайки се за по- малко от секунда на седящият върху едно кремаво на цвят канапе мъж.
''Каква изненада!''
Помисли си леко раздразнен, но нито лицето му, нито пък очите
издадоха с нещо, че са забелязали Кайл..
Даи насочи ренгеновият си поглед , който регистрираше всяко едно движение на всеки един човек във фоаето, към русокосата рецепционистка.
Момичето не беше на повече от двадесет и пет.Имаше хубаво кръгло лице и красива усмивка, а по начина, по който разговаряше с новодошлите гости, си личеше че е доста мил и вежлив човек.
Даи бе свикнал да разгадава хората, слагайки ги в определени категории.

Това беше важна част от работата му и не на последно място, част от оцеляването му.
Младият мъж се усмихна със спокойна неискренна усмивка, игнорирайки напълно погледа на Кайл, който не спираше да го наблюдава от момента, в който бе влязал.
Русокосото момиче подаде ключовете за стаята на двойката възрастни мъж и жена, които бяха застанали на рецепцията с разпръснати навсякъде куфари.
Гласът й прозвуча отчетливо и ясно във пълното с глъч фоае, когато произнесе обичайните думи :

- Желаем ви приятен престой!

''Категория: ,,Съвестен гражданин''!''
Помисли си леко отегчено Даи, но умишлено задържа очите си върху лицето й.
Момичето съвсем случайно срещна пронизващият му поглед, а усмивката, която беше залепена на устните й като професионално изкревяване, веднага се помрачи.
Тя се бе научила да разпознава опасните хора, които идваха в хотела и се отличаваха от обикновените гости.
Мъжът, който стоеше на не по -малко от десетина крачки от нея, носеше със себе онова мрачно излъчване, което изпълваше въздуха с мирис на насилие и смърт.
Беше привлекателен, дори очарователно неповторим, но момичето добре познаваше тези, които принадлежаха към видът му.
Даи тръгна към нея, без да отфеля очи от лицето й, което вече бе започнало да губи естественият си цвят.
Вървеше бавно и уверено, стеснявайки разтоянието, увеличавайки напрежението.
Даи добре знаеше какъв ужас може да предизвика, дори и на лицето му да е изписана най- невината усмивка.
Насилието бе запечатано в кръвта му, всеки бе способен да го долови освен Сакура.
Младият мъж стигна до рецепцията, като се облегна съвсем небрежно, усмихвайки се на момичето, чиито очи шареха неспокойно към охраната на входа.
- Здравей! - Приветливо започна Даи, а усмивката на лицето му се преобрази от невина в хищническа.
Мразеше да се усмихва така! Проклета работа!
- Здравейте. - Гласът и трепна, но тя му се усмихна сковано, запазвайки милият професионален тон, който добре бе заучила.
- Как се казваш ? - Съвсем небрежно, сякаш между другото запита Даи, като посегна към купата пълна с кибритени кутийки, на които с златни букви беше изписано името на хотела.
Момичето подскочи, сякаш очакваше той да се пресегне и да я нападне.
Даи се подсмихма подигравателно, като извади от джоба си кутия цигари.
- Джесика. - Тихо каза тя, но въпреки това бе достатъчно смела, за да потупа значката, на която бе изписано името й.
''Това ми хареса Джеси!''
Помисли си развеселено Даи, като извади една цигара от котията и я пъхна между заключените си в лека усмивка устни.
Пламъка от кибритената клечка се отрази в наситено сините му очи и той съвсем небрежно го поднесе към цигарата.
Връхчето й пламна като факла, отразявайки червеникаво - оранжеви си цвят.
Мирисът на тютюнев дим се разнесе като гъста мъгла, обгръщайки плътно лицето му.
Вцепенилото се момиче виждаше всичко да се движи на забавен каданс пред широко отворените й очи.
- Тук ... - заекна тя, когато синевата на очите му я прониза. - .... не се пуши, господине! - Успя да довърши, макар че сърцето й се беше качило в гърлото.
- Наистина ли ?- Подигравателно промълви Даи, като си дръпна от цигарата повдигайки вежди в иронична гримаса. - Ти си стриктно момиче, нали Джеси? - Допълни той, като присви очи при следващото дръпване.
- Съжалявам, но трябва да я загасите!
Младата жена усети как по врата й започнаха да се стичат студени капки пот.
Даи си дръпна още веднъж издишвайки голямото кълбо дим право в лицето й.
Очите на всички присъстващи бяха втренчени в него и момичето.
Дали бе съумял да предизвика необходимото внимание? Не само!
Хората дори не смееха да говорят, камо ли да му се противопоставят.
Момичето явно не беше пушач, защото се закашля и размаха ръка опитвайки се разсее димът раздиращ ноздрите й .
Даи отново изграеше перфектно ролята си на гадно копеле, на която доброто му ''татенце'' се наслаждаваше.
Разбира се Кайл щеше да си завлече шибаният задник, за да му даде сведения за всичко, което Даи правеше.
Харуко не искаше да си признае, но истината беше, че си умираше от страх, да не би Даи да потърси отмъщение.
Опитваше се да го наблюдава, чрез новите си протежета, макар че си предаваше вид на хладнокръвен и безстрашен Бос.
Хладнокръвен - само, когато бе сигорен в победата.
Безстрашен - пред хора със вързани зад гърба ръце.
Даи го познаваше, въпреки че това му бе струвало ужасно много усилия, стискане на зъби и болка.
Да служиш предано на убиеца на родителите си, да браниш нищожният му живот .......
Всичко бе с цел !
Наближаваше момента, който Даи бе чакал през целият си живот.
Харуко Хитоми съвсем не бе наясно със истинските действия на Даи.
Явно годините го бяха направили доста небрежен.
Хитоми бе започнал да губи позиции, които до преди години имаше в ''бизнеса''.
През последните няколко години, някой от най- големите му сделки, който играеха важна роля в така нареченият му бизнес, се бяха провалии.
Но за съжаление, Хитоми не успя да разбере какво точно бе довело до провала.
Заподозрявайки партньорите си в измама, той разчисти сметките си с някой от тях, проваляйки връзки градени с години.
В неговите очи всеки един бе пряг заподозрян, с изключение на Даи, за който се смяташе че няма достъп до сделките му.
Момчето Обучено да му бъде чистач, беше много по -умно, отколкото Харуко можеше да си представи.
Даи се бе превърнал в Боса в сянка, печелейки много по- голямо доверие и уважение в престъпните среди.
Харуко имаше пряг конкурент, за когото не можеше да научи нищо.
Даи държеше в ръцете си властта, парите и живота на Харуко Хитоми.
Наближаваше момента, когато щеше да си разчисти сметките.
До тогава, щеше да играе ролята си на сменящ настроенията си вманиячен убиец, който щеше да те застреля, само защото кафето му е твърде горещо.
Той мина зад рецепцията, като застана плътно до момичето.
Русокоската понечи да каже нещо, но замръзна, когато усети силната му ръка да се стяга около кръста й.
- Да загася ли, Джеси ? - Прошепна в ухото и Даи, като вдиша аромата на ухаещата й на цветя коса, така че тя да усети близостта му.
По дяволите! Трябваше да я компенсира за това !
Момичето, което едва дишаше го впечатли със смелото си поведение, когато кимна положително на въпроса му.
''Ще ти уредя по- добра рабора, Джеси !''
Помисли си Даи, защото сметна за необходимо да има такава служителка в някой от собствените со хотели.
- Добре тогава ! - Прошепна отново. - Загасям в цигарата! - Той пъхна димящият фас в чашата пълна с вода, която навярно бе нейна.
Момичето проследи действието му и се смръщи от отвращение и гняв.
- Даи! - Познатият ленив глас на Кайл го накара да отлепи поглед от лицето на момичето и да го насочи в посоката, от която идваше.
От канапето, точно където го беше забелязал стоеше Кайл.
Студените му пресметливи очички го изучаваха с неприкрито любопитство.
- Стига си тормозил персонала! - Весело, сякаш бяха стари приятели избърбори той, като кимна в посока на бледото момиче.
- Да дойда при теб ли ? - Каза Даи, а в коприната на острият му, като змийски език глас се доловиха иронични нотки.
- Не се горещи Дяволе! - Подметна Кайл, а малките му очички, които наподобяваха тези на влечугите, присветнаха ехидно. - Шефа, чака!

''Не се горещя влечуго! Ти трябва да се горещиш, ако знаеше колко скоро ще изгориш!''
Помисли си Даи, усмихвайки се на нищо неподозиращият Кайл.
Понякога незнанието е блаженство!

яко още моля

якооо ама направо умирам да разбера какво ще стане със Саске и Сакура ощеееееее :angel:

превъзходно е

Да и за тях съм написала глава и ще гледам да я пусна утре :|-):

Урааааааааааааааа :obi4amte: Значи най-накрая ще я има Започнах да ги сънувам твоите фикове

аууу още от сега знам,че денят ми ще бъде превъзходен

Това фикче ми е едно от любимите! Аз го следях в един друг форум, ама го изтриха.

и на мен ми е от любимите и нямам търпение за следващата глава

Това е един от най-хубавите фикове, които съм чела. Прекрасен е ! Надявам се скоро да има нова глава

in4eto написа:Това е един от най-хубавите фикове, които съм чела. Прекрасен е ! Надявам се скоро да има нова глава

И аз така

невероятно

viko0o написа:невероятно

и аз така мисля

Съжалявам за нахалството Но ще пуснеш ли нова глава скоро?

наистина скоро ли ще я пуснеш защтото умирам от скука

Страхотно е :cvetq: . Моля те побързай да пуснеш новата глава.
Чакам с нетърпение. :bravo: :flower:

нали каза,че днес ще качиш главата :cvir: :cvir: :cvir: още я няма :cvir: :cvir: :cvir: моля те, пусни главата по-бързо :^^: :^^:

От '' Червеният Дявол'' можеше да се чуе само и единствено нечовешко високата музика, която заливаше града, като музикална епидемия.
Дансинга беше повече от препълнен. Навсякъде се виждаха танцуващи в ритъма тела, чиито притежатели не бяха особено трезви.
Три часа след полунощ едва ли беше най- подходящото време да си трезвен.
Всички купонясваха, а бариерите и задръжките бяха свалени много много отдавна.
Кой можеше да ги вини ?
Бяха престъпно млади, красиви и възбудени!
Дявола обича да се шляе из дискотеките, винаги има какво да отмъкне.
Звучеше хита на ''Pussycat Dolls - Don' cha '', a едва ли имаше момиче, което да не препознаваше себе си в текста.
Сакура най- после съумя да се отпусне, макар след коктейла, който отнесе всичките й мозъчни клетки.
Проклетият Саске! Той добре знаеше какво ще се случи!
Сакура се молеше съпруга й да се забавлява добре, защото когато съумееше да си върне мозъка на място, щеше да го унищожи.
Тя и Кари подчти не слизаха от дансинга, като посрещаха всяка песен с усмивка и радостни възгласи от типа на '' Това е моята песен!''
Двете момичета си паснаха, може би защото и двете попрекалиха с алкохола.
Сакура беше изпила само и единствено коктейла, но и той и беше достатъчен за да завърти главата й .
Кари беше изпила много повече, дори беше натпила Наруто, принуждавайки го да я признае.
Кари беше чудесен събеседник, но също така бе и от онзи тип красавици, които се залепяха, за някой богаташ и извличаха от него, колкото се може повече.
Сакура беше преценила Наруто, като непоправим женкар, така че според нея си заслужаваше напълно напориста жена като Кари.
Смолисточерната коса на Кари стигаше чак до кръста й. Беше изправена и стоеше просто идеално, толкова идеално, че чак изкуствено.
Сакура едва издържаше пяната по косата си, с която се беше наплескала, камо ли всеки ден да я изправя и да и слага тонове лак.
Очите на Кари бяха тъмнокафяви, а подчертани с черен молив, наподобяваха котешките - изгриви и самоуверени.
Не беше слаба, колкото Сакура.
Беше по -висока от нея и имаше добре оформено тяло, което днес бе облякла в накъсани черни дънки и чисто бял потник, който светеше в синьо заради неоновите светлини в клуба.
На дясното си рамо имаше татуировка, която силно впечатли Сакура, която цял живот си бе мечтала за нещо такова.
Татуировката представляваше дракон, който издигаше огнените си пламъци чак до врата й.
Беше красива и показваше на Сакура какво значи да бъдеш свободен и да правиш това, което искаш.
Двете момичета бяха голяма атракция в ''Червеният Дявол''.
Мъжките погледи ги следяха от сепаретата, но това бе единственото, което можеха да направят.
''Очи пълни, ръце празни!'' - Както гласеше една мъдра поговорка.
Дамите бяха заети, а и никой не бе нито толкова смел, нито толкова глупав за да се сблъска с буйният нрав на Учиха.
Саске и Наруто седяха на сепарето си , от където спокойно можеха да наблюдават танците на момичетата си .
- Монахинята можела да танцува! - Подхвърли Наруто, а на лицето му изгря една леко подигравателна усмивка, когато кимна в посока на Сакура. - И то доста добре, признавам ! - Добави, като отпи от водката си, поглеждайки към втренчилият се в него Саске.
- Тя не е монахиня, глупако !- Измърмори ядосан Саске, а това бе повече от странно в очите на приятелят му.
- Е..... - въздъхна Наруто, а сините му очи засветиха изгриво. - ....сега не е !
Саске го изгледа толкова лошо, че заплахата, която Наруто прочета в очите му, бе достатъчна да се замисли над поведението на приятеля си, което му се стори повече от странно.
- Какво ти става? - Запита русокоското, като повдигна въпросително вежди. - Никога не си се засягал от начина по който съм определял жените с теб ?! - Гласът му звучеше припряно, дори леко раздразнено от рязката промяна, която доста го плашеше. Не искаше приятелят му да изостави ергенският бизнес, заради някаква жена. Да не би да беше златна?
- Тя не е просто жената с мен! - Замислено заговори Саске, а тъмните му очи се насочиха в посока на смеещата се Сакура. Тя е моя ....- Той спря, сякаш думата беше заседнала на гърлото му и не можеше да я произнесе.
- Даам ? - Провлачи Наруто с лека лукава усмивка, която подсказваше че се наслаждава на всичко това.
- Съпруга ми е ! - Изръмжа чернокосият мъж, а красивото му лице застина в замислена гримаса, която ясно говореше за това, че и той се замисля над този факт, именно в момента.
Сакура беше специялна.
Определено най- интересното и не на последно място забавното нещо, което някога бе притежавал.
Никога не беше имал такива странни помисли, относно някоя жена.
Никога не си беше помислял, че ще иска просто да я прегърне и да усети ритама на сърцето й, аромата на кожата й ......
Сякаш за първи път не му беше необходим само секса. Искаше просто да я прегърне и да види желание, а не покорство в погледа й.
- На къде се отнесе ? - Попита Наруто, а гласа му прозвуча някак отегчено. Явно се беше изморил да се бърка в личните неща на приятелят си.
- Ако още веднъж кажеш нещо от този род за Сакура, ще те хвана и ......
- Ясно, ясно ! - Подхвърли Наруто, а очите му засветиха добронамерено.- Няма, тя е ...... - той се спря, защото не можеше да повярва, че ще каже това за някой човек, и най- страното, че ще го мисли . - .....много добро момиче!
Младият мъж кимна сякаш се съгласява със себе си, после се усмихна доволно и се загледа в Кари, която му намигна.
Саске се облегна назад, а гнева му се изпари в момента, в който очите му попаднаха на танцуващата Сакура.
''Гледай ти!''
Помисли си той, докато следеше съблазнителните движения, които правеше тялото й.
На устните му изгря лека, самоуверена усмивка.
Саске не можеше да повярва, че свитото момиче, което за първи път влизаше в клуб изглеждаше толкова обиграно и сексапилно.
Розовите й устни бяха леко разтворени, а страните й горяха.
Коситя й се виеха като бързеите на водопад, а в очите й които изведнъж се стрелнаха към него, се четеше диво желание.
Младият мъж рязко се изправи, сякаш в главата му отново бе нахлула отдавна забравена идея.
- Къде отиваш ? - Лениво се прозя Наруто, като проследи погледа на приятелят си. - А-а- а ..... - Засмя се разбиращо. - ....стана ми ясно !
- Радвам се за което ! - Отнесено промълви Саске, като тръгна към сладката розовокоска, която беше спряла да танцува и му се усмихваше.
Беше пленен от нея ! Разбра го по забързаният ритам в който биеше подивялото му сърце.
Усмивката на сладките й устни, беше най- невината покана, която някога бе получавал.
Песента на '' Енрике Иглесияс - Bailamos'', огласи дансинга, на който останаха по разгорещените двойки.
Саске тръгна към Сакура, като не отделяше очи от лицето й.
В момента в който хвана ръката й всичко и всички изчезнаха, те нямаха никакво знаечение, нищо нямаше .......
Завъртя я два пъти описвайки кръг по целият дансинг и я дръпна към себе си, така че телата им да се допрат.
Опря челото си в нейното, така че да не изпуска контакта с очите й, и плъзна ръка от гърба й надолу към дупето.
Очите на розовокоската се разшириха, когато усети ръцете му да я притискат към себе си по този интимен начин.
- Саске! - прошепна задавено тя, неспособна да отдели очите си от неговите.
Той плъзна ръка ръка по крака й, като го обви около кръста си и я наведе назад, така че да може да целуне шията й.
Сакура затвори очи заравяйки ръце в косата му.
Сърцето й биеше чак в ушите, а кожата й гореше все едно всеки момент ще прегрее.
Саске рязко пусна крака й, както го изискваше горещият латиноамерикански танц и я повдигна бавно, докосвайки съвсем леко меките й устни.
Постави ръцете си неско долу, но не я стисна отзад, за да не я накара да се чувства неудобно.
- Не си достатъчно пияна, а ? - Смехът му, който я изгори последван от горещият му дъх, я накара да усети парещо желание между бедрата си.
- Трябва да изграеш честно ! - Накъсано прошепна Сакура, като се обърна с гръб към него, обвивайки едната си ръка около врата му.
Гърба й се опираше в гърдите му, а движенията, които правеше разгорещеното й тяло, го побъркваха.
- Искаш да ме накажеш ли ? - Прошепна в ухото й Той, като се заигра с меката част на ухото й, а после приплъзна устни по шията й.
- Може би........ - Отговори на въпроса му Сакура, като изпъшка облягайки глава на рамото му.
Саске потрепери от възбуда, когато тялото и се плъзна надолу по неговото, а после със същото съблазнително движение се изкачи нагоре.
Дупето й предизвикателно се отърка във вече възбудената му мъжественост.
- Ела ! - Прошепна Саске задавено, като я повлече към ВИП - стаите.
- Къде ме водиш ?
Саске спря пред вратата на своята, а на лицето му изгря усмивка, която крещеше едно единствено нещо - секс.
- Някъде където ще мога да ........ - Той се наведе и зашептя по най- интимният начин, това което щеше да направи с крехкото й телце, което до преди минути си бе позволило да се отърква така безсрамно в неговото.
Очите на момичето се разшириха и тя прехапа устни, докато дрезгавият глас на Саске звучеше така безсрамно в ушите й.
- Саске, аз не ......... - Той не я остави да довърши.
Езика му проникна в устата й, без да й оставя право на избор.
Тя простена, а това му подейства толкова възбуждащо , че той едва удържа порива си да я люби пред вратата.
Саске блъсна вратата и дръпна Сакура към себе си.
Устните им отново се сляха, а тя облегна гръб на вратата, като я бутна и тя се затвори зад нея.
Съзнанието й беше напълно завладяно от аромата на кожата му и от магията, която и прилагаха устните му.
Той предизвикателно прокара език по леко разтворените й устни.
- Толкова си сладка! - Простена, като плъзна ръка между краката й, обхващайки чувствителното място между бедрата й, като започна да го насажира .
Тялото на Саскура щеше да експолодира от удоволствие.
Тя извика, като отметна глава назад, опирайки я във вратата.
- Харесва ли ти ? - Прошепна Саске, като я целуна отново, засмуквайки езика й, без да и дава време за каквото и да било.
Целувките му бяха игриви и възбуждащи, страстни и първични.
Изведнъж той се отдръпна от нея, като я огледа отгоре до долу.
Изглеждаше повече от секси, просто го предизвикваше.
Дишането й беше неравномерно и накъсано, идващо на тласъци.
Гърдите й се надигаха при всяко вдишване и слизаха надолу, при всяко издишване, приковавайки диво светещите му очи.
Той отново се притисна в нея, като опря ръцете й от двете страни на разпиляната й коса.
- Искам да чуя, че ме искаш! - Твърдо промълви той, а горещият му дъх се удари в лицето й. - Искам да чуя как го произнасяш!
- Искам те ! - Прошепна Сакура, а ръцете й се освободиха и се обвиха около врата му. - Искам теб ! - Повтори като замаяна, притискайки се в тялото му.
Ароматът му отново я накара да го вдиша жадно - парфюма му имаше цитросовото ухание на мъжественост, на него..........
Саске плъзна ръце си под полата й като свали дантеленото й бельо.
Сакура замърка в ухото му, като разтвори крака позволявайки на пръстите му да я побъркат изцяло.
- Да! - Извика тя, когато пръстите му започнаха да се движат в нея почти грубо.
Стоновете й започнаха да се носят още по -жадно.
- Направи го ! - Измърка извъм себе си младата жена, като разкъса ризата му и плъзна ръце по гладките му стегнати гърди. - Моля те! -Изпъшка.
Саске имаше чувството, че ще се побърка, когато усети малките й ръце да се захващат с колана на дънките му.
Намери устните й отново, като я повдигна и проникна в нея, потъвайки изцяло........

Супер!
Искам ощееее...

адски якооо искам ощееее :love: :love: :love:

леле суперррррррррррррр

и аз съм на същтото мнение и също искам ощеееееееееееееее :o.k.:

Супеееееееееееер Кога ще има нова глава?

уууууууууууууууууууу нправо останах без думи още :kisss:

наистина си струваше чакането :bravo:
главата е НЕВЕРОЯТНА :cvetq: :love:

Много се радвам че ви харесва!
Благодаря на всички ви, за прекрасните коментари ! :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss:

Скоро ли ще има нова глава?