Границата между любовта и омразата {SasuSaku}

1 глава.
Слънцето над Коноха бавно залязваше.В селото беше тихо.Единствения шум беше от забързаните стъпки на Сакура."Как можах да загубя представа за времето,толкова съм глупава" мислеше си тя.Спомни си строгото лице на Тсунаде когато постави забраната никой да не остава навън след 10 часа.Причината беше възможното нападение на Акатзуки.Все някога те щяха да дойдат за Наруто Сакура добре разбираше това,но така се беше увлякла в тренировката че съвсем забрави.От както Сасуке си беше тръгнал преди 2 години тя и Наруто тренираха почти без почивка и се бяха превърнали в силни и ловки нинджи.Макар че не си признаваха всеки от тях се обвиняваше че не е бил достатъчно силен за да го спре.Тъмнината все повече се згъстяваше около Сакура и тя забърза.На всичото отгоре и заваля.Обстановката и напомни онзи момент в които Сасуке напусна Коноха.Тогава също валеше."Не нямя да мисля за това НЯМА" извика вътрешната Сакура."Знам че някой ден Сасуке ще се върне а ако това не стане с Наруто ще го принудим"Тази мисъл я накара да стисне ръцетете си в юмруци.Кунойчито вече направо летеше по улиците сякаш с този шеметен бяг можеше да избяга и от болката си.Погледа на розовокосата се замъгли от сълзи тя вдигна ръка да ги изтрие и в следващя момент се блъсна в някой.От удара Сакура отхвърча на няколко метра.
-"Какво по дяволите" , разкрещя се тя.Едва тогава Сакура осъзна че който и да беше непознатия също нарушаваше забраната.Кунойчито не виждаше лицето човека пред себе си но беше мъж тя разбра това по едрата му фигура.Той и се стори познат но тя не обърна внимание на това.Който и да беше не трябваше да е на улицата по това време а беше и Сакура щеше да разбере защо.
- Кои си ти и защо си на вън?Минава 11 часа.Тогава мъжът излезе от сенките и очите на Сакура се разшириха.В него тя разпозна бившя си съотборник.
-Сасуке!!!
-Здравей Сакура промнила си се.Студените очи на Учиха я гледаха и я караха да се съмнява дали всичо това е реално.После всичо около Сакура се обви с тъмнина и тя се отпусна безжизнена на земята.



Знам, че главата е кратка...след няколко дни ще пусна следващата...

това съм го чела .. даже мисля , че май го имаше в този сайт

:bravo: супер е.. чакам продължението. :angel:

хубава е

Супер е... Пусни продължението :love:

Всички сте го ударили на вълна СасухСаку.Не бива тъй!Саку и Наруто-по-добре,макар и да се кефа повече на Сасу..

Спокойно, утре или най-късно до края на седмицата ще пусна новата глава :angel:

Ето я и новата глава...Enjoy

2 глава.

-Къде съм. –Сакура отвори очи и примигна срещу светлината.После си спомни:Саске.Беше го видяла .Ако не бяха мокрите и дрехи сложени на един стол до нея щеше да реши, че е сънувала.Едва сега тя се огледа и осъзна, че е в своята стая, в леглото си.Сакура скочи на пода и изтича в кухнята.Там до масата стоеше Той.Беше облечен в бяла риза разкопчана на гърдите и широки панталони завързани с нещо като въже.Определено се беше променил и пораснал, но сега беше още по касив от преди.
-Саске това ти ли си наистина?-Тя още не можеше да повярва.
-Очевидно.Аз съм.-Саске я гледаше критично .Сакура се втурна да го прегърне но той я отблъсна.
-Сега не е време за това.- Погледа му излъчваше досада.Сакура внезапно се почуства слаба и трябваше да се подпре на масата.
-Ти ,как,защо си тук?-Попита най-после тя.
-Заради Наруто.-Сасуке все още изглеждаше студен но все пак думите му окуръжиха куноичито.
-Значи най-после разбра колко те обичаме с Наруто и колко ни липсваш?-зелените и очи го гледаха с надежда.
-Не ставай смешна, Сакура, не ме интересува какво си мислите вие.Аз сум тук заради Итачи.
-Заради Итачи?- щастливото изражение на Сакура помръкна.Тя не разбираше.НЕ ИСКАШЕ ДА РАЗБЕРЕ.
-Да.-Дойдох защото знам че Той ще дойде за Наруто И тогава аз ще го убия.-Розовокоската остана безмълвна.Значи той не беше в Коноха заради тях а заради отмъщението си.”Не се разкисвай Сакура няма значение причината,нали Саске е тук. И може би после ще остане”тази мисъл ободри Сакура и тя попита:
–Саске искаш ли закуска?-Черноокия нинджа я огледа от главата до петите без да отговори.Едва тогава куноичито осъзна че е само по бельо,сигурно Саске я беше съблякал за да не изстине.Тази мисъл я накара да се изчерви и тя промърмори
-Извинявай.-след което избяга в стаята си да се преоблече.Когато се върна Саске и каза:
-Отивам при Тсунаде, за да и предложа да помогна в битката срещу Итачи.
-Идвам с теб.
Улиците вече бяха оживени .Всичи гледаха Саске и се чудеха защо е тук.Той не обръщаше внимание на никой сякаш всичко му беше безразлично.Сакура тайничко го наблюдаваше ,когато изведнъж от отсрещната страна на улицата се зададе нещо обвито в пушек .От облака обвит в прах се чуваше шум все едно колеха някой или някой дереше котки.Нещото не беше нищо друго освен Наруто който усъвършенстваше новото си Клонинг джутсу-очевидно неуспешно.Наруто заедно с около десет клонинга връхлетя вурху Сасуке и Сакура.Докато русокосия нинджа плюеше прах и изчистваше лицето си чу смразяващ глас:
-Внимавай къде ходиш ИДИОТ! -.Наруто вдигна глава и отвори уста готов да се нахвърли въху нахалника който си позволяваше да го обижда, но така си и остана с отворена уста докато Саске го заобикаляше.Сакура се поколеба но все пак подаде ръка на Наруто и му помогна да стане.
-САСУКЕ... Нинджата се разкрещя като луд и почна да събира любопитни погледи.
-Кога дойде? И защо ме подминаваш? Дължиш ми обяснение.Защо не ме уби тогава?Защо?
-Глупак.Прекалено си слаб, не си заслужаваше да си губя времето с теб.Отивам при Тсунаде ако искаш ела и ти все ми е едно.-Наруто понечи да спори но се отказа. Засега. После се огледа и попита :
-А къде е Сакура не беше ли тук преди малко?-Саске безразлично сви рамене и продължи напред, а Наруто го последва.
Сакура беше отишла над статуите на хокагетата.Това място винаги и беше вдъхвало спокойствие и увереност. След като чу отговора на Саске тя почуства нужда да остане сама.Наистина обиквено той беше сдържан, но сега сякаш той вече не се интересуваше от нея и Наруто.Куноичито се замисли за всички нощи, които беше прекарала обляна в сълзи заради него и за всички изтощителни тренировки.Сакура тръсна глава и рязко се изправи.Не, тя не заслужаваше това безраличие и щеше да намери Саске и да му го каже.
_____________________________________________________

Следва продължение
:):

готинко е

Много е яко очаквам с нетърпение следващата част!

Ето я и новата глава...

3 глава.


-“Супер,направо чудесно”-Саске се връщаше от офиса на Тсунаде.След като преодоля първоначалния шок от това да го види Хокагето го беше навикала сериозно.Все пак се беше съгласила той да помогне в битката срещу Акатски.Него, разбира се, го интересуваше само Итачи.За да остане обаче Тсунаде беше поставила условие - Саске трябваше да каже как е напуснал Орочимару и какво знае за селото на Звука.На всичко отгоре той трябваше да обясни това на помощничата на баба Тсунаде-Сакура.”Тя се е променила наистина много,станала е истинска красавица”-си помисли Саске.Обикновено той не мислеше за момичета, но бившата му съотборничка го беше изненадала.Малкото момиченце, което го канеше на срещи беше пораснало.”Но още е досадна, както преди, не е лоша, но аз не бива да мисля за нищо, друго освен за отмъщението си, а тя може да обърка плановете ми.”-ако го накараше да чуства той щеше да забрави омразата си, а само това беше важно за него.”Не, Сакура определено е пречка за мен и аз трябва да я отстраня от пътя си, дори да трябва да и дам жесток урок.”Да тя щеше да разбере, че е грешка да се забърква с Учиха. “Когато си играеш с огъня ще се опариш Сакура.”-на устните на Саске се появи студена усмивка и той се запъти към дома на розовокоската.
-По дяволите-Сакура беше обиколила навсякъде за да намери Саске и да говори с него, но не можа.Тя ходи дори до дома на Наруто, но той и каза че след като са излезли от офиса на Хокагето е отишъл да яде рамен и не знае къде е Саске.И така, куноичито се беше върнало у дома ядосно.Тъкмо щеше да легне и да почине от дългия ден, когато на вратата се почука доста настойчиво.Това предизвика и гневната и реплика.Кой ли досадник беше дошъл?”Няма значение просто ще кажа, че искам да си почина и който и да е няма да го пусна!Боже, този ще ми разбие вратата с това чукане”
-Какво? - Сакура рязко отвори вратата и се вкамени от учудване.
-Саске!Какво правиш тук?-извика от смаяна тя.
-Тсунаде ме прати-той бавно я изучаваше.
-Ами влизай-Сакура се отмести и съпроводи тъмноокия нинджа до кухнята.
-Защо те праща Хокаге-сама?-“какво ли е станало дано всички са добре!”-замисли се Сакура,докато сядаше на един стол до масата.Саске търпеливо обясни за условието да помогне срещу Акатски и и подаде една папка.
-Какво е това?-Розовокоската учудено гледаше книжата в ръцете си.
-Това е всичко което знам за Орочимару - отговори и той.
-Реших, че така ще спестя време, вместо да обяснявам всичко.-с тези думи Саске стана и понечи да си тръгне.
-Саске почакай! - Сакура се изправи и го хвана за ръката.
-Искам да говоря с теб.
-За какво? - Саске я изгледа подозрително.Сакура си пое дълбоко въздух.
-За теб,мен и Наруто.Тя го гледаше в очите, но те бяха студени.
-Не вярвам, че не ти пука за нас.Преживели сме толкова много заедно знам че ти също ни обичаш.Че ме обичаш.-допълни Сакура и се изчерви но не отдели очите си от тези на Саске.
-Сакура това не е вярно.-той издърпа ръката си от нейната и се обърна.-Не ме интересува Наруто,нито пък ти.
-НЕ не ти вярвам.-Очите на куноичито се напълниха със сълзи.
-Знам че не си толкова бездушен за колкото се представяш и каквото и да направиш или кажеш не можеш да ме убедиш в противното.Саске рязко се обърна и очите му придобиха странен блясък, докато се приближаваше към Сакура.
-С нищо ли?-попита той момичето,което се беше отдръпнало до стената.Тя поклати глава.
-Знам че си добър Саске.-Зелените и очи го гледаха доверчиво.-Просто не можеш да се довериш на никой.Младият мъж сякаш се поколеба за миг но после извднъж се наведе и впи устните си в тези на Сакура,после я вдигна отнесе я в спалнятя и я сложи на леглото.Очите на шокираната Сакура се разшириха когато той си свали ризата и ръката му се спусна към роклята и и бавно се промъкна под нея.Тя не беше сигурна какво цели Саске с действията си и се опита да каже нещо но той спря думите и с целувка.-Замълчи просто чувствай.-Саске продължаваше да я съблича и тя се предаде.Колко пъти беше мечтала за този миг, сега мечтата и се сбъдваше и тя просто реши да се наслади на усещането да бъде обичана.Когато Саске свали дрехите и и обсипа тялото и с целувки Сакура прошепна-Обичам те-той застина за секунда но после веднага разтвори краката и и потъна в нея. Щом телата им се сляха момичето за първи път разбра какво е истинско щастие.

-Мммм-Сакура сънливо се протегна и отвори очи.Постоя няколко секунди щастливо усмихната припомняйки си събитията от снощи.Никога не беше мислила че Саске е толкова мил и нежен.Най-после можеше да бъдат щасливи заедно.Розовокоската чу шум от кухнята-“Сигурно Саске не е искал да ме буди и е решил да ме изчака в кухнята.”-Сакура стана уви се с чаршава и забърза към стаята където беше нейния любим.И наистина,той стоеше до прозореца и наблюдаваше събуждащото се село.
-Добро утро Саске!- Сакура се приближи до него с намерението да го целуне но изведнъж се спря стъписана.Черноокия нинджа се обърна и я погледна така безразлично сякаш миналата нощ не беше съществувала.
-Сакура изчаках те за да ти кажа че отивам при Наруто за да се разбера с него как ще действаме ако Акатски нападнат.-Момичето го гледаше смаяно.
-Какво ти става Саске?Не помниш ли каво стана снощи?-Той не помръдна,но все пак отговори:
-Помня,но не разбирам защо го споменаваш.Това беше само една нощ нищо повече.-Сакура го гледаше и не можеше да повярва че чува тези думи,как можеше да говори така.”Той е толкова студен!”
-Как можа да го кажеш!?!Не ме ли обичаш?- В стаята се разнесе жестокия смях на човека на когото беше посветила живота си.
-Нали не мислиш че една нощ въргаляне из завивките ще ме накарат да те обикна.Глупачка.Това беше просто доказателство.-От очите на Сакура се стичаха сълзи.Тя едва промълви:
-Какво доказателство?-Саске я погледна в очите.
-Че не ме интересуваш.Дано повярваш на това,надявам се че съм те убедил, а ако не проблемът е твой.-След тези думи той се обърна и напусна апартамента.Сакура се свлече на пода.Сълзите и бяха спрели сега в нея нямаше нищо освен болка.Огромна и всепоглъщаща.Беше преживяла две години на надежди,тренировки,постоянно очакване и мъка.За какво?За да и причини Саске това,да я нарани и да я остави сама.Сакура не можеше да го понесе.Погледа и попадна на куная оставен на шкафа до нея.Тя се пресегна,взе го насочи оръжието към сърцето си и замахна.

страхотен фикк чакам следващата глава :bravo: :bravo: :bravo:

4 глава.

Сакура насочи оръжието към сърцето си и замахна.За няколкото секунди преди да забие острието в гърдите си,Черешовото цветче видя всички важни мигове в живота си.Първия път когато видя Саске и се влюби в него и момента когато беше попаднала в отбор 7.Спомни си как беше защитила Учиха от Гаара,как се грижеше за него и Наруто когато бяха ранени и как се опита да го спре да не си отиде.Да живота на Сакура беше минал в жертви,грижи,усилия и мечти за Саске.Кунаят падна от ръката и и очите и се разшириха.Едва сега момичето осъзна че е отдало не само тялото но и живота си на Саске а сега щеше и да умре заради него.ЗАЩО???Той не го заслужаваше,защо да му даде последното,което и оставаше!-”НЕ мразя го!Саске ми отне всичко и не помисли колко ме боли!”-Тази мисъл мина като светкавица през ума на Сакура и тя се изправи.Очите и придобиха стоманен блясък.-”Стига!Досега той ме нараняваше заради отмъщението си.Сега е моя ред да му отмъстя за цялата болка,която ми причини.Саске ти спечели най-големия си враг в мое лице!”
Саске вървеше към тренировъчната база при Наруто и мислеше за случилото се.Спомена за мъката в очите на Сакура,когато и каза че не се интересува от нея го преследваше.Може би се беше отнесъл твърде жестоко с момичето но тя не трябваше да се захваща с него.Беше я предупредил че не му пука за нея но тя не го послуша.Грешката си беше нейна.-“Защо тогава се чуствам толкова зле”-Съвеста гризеше Саске но имаше и още нещо.Той не искаше Сакура да страда толкова а само да го остави на мира.”Е постигнах целта си ,тя нямя повече да ми досажда.”-но тогава защо ли не се чустваше по-добре?Черноокия нинджа реши вече да не мисли за това а и беше стигнал до базата.
-Здравей Саске-Срещу него идаваше Наруто.-Искаш ли да потренираме?
-Добре но ти изглежда вече си се погрижил да разрушиш базата и без мен.-Младия нинджа учудено гледаше нацепената земя и отломките, които представляваха тренировъчната площадка.Наруто проследи погледа му и се засмя:
-Ей това не го направих аз а Сакура.учудвам се че вече не е тук,обикновено тренира когато не помага на Тсунаде.-Саске недоверчиво вдигна вежди.Беше му трудно да повярва че Черешовото цветче може да е толкова силно.Той кисело се усмихна,какво всъщност знаеше за нея освен че го обичаше?.Нищо.Изобщо не я познаваше,както тя него.Но това не беше важно,тя не беше важна.Студа се върна в очите на Саске.
-Няма значение.Да видим какво можеш идиот.-Той влезе в базата.Наруто изръмжа сърдито но все пак последва бившия си съотборник.Тренировката започна.
-Сакура се огледа.Беше взела всичко,което и трябваше-оръжия.Остана само едно нещо.Кунойчито се приближи към снимката с нея Саске и Наруто и откъсна от нея часта с образа на блондина.Взе химилка и написа нещо на гърба на парчето след което го остави на масата.Розовокосата погледна за миг лицето на Саске преди да накъса снимката и да я остави до надписаната част.След това Сакура взе раницата си и напусна дома си.Когато излезе през главната порта на Коноха тя не чустваше нищо освен омраза и жажда за отмъщение.Вътрешния и глас беше затихнал сякяш уплашен от злобата на момичето.Сакура не се обърна за да поглдне родното си село преди то да се скрие зад завоя.-”Вече няма значение.Нищо няма значение освен да си отмъстя на Саске”-това беше последната и мисъл преди да потъне в сенките на ноща.
На следващия ден.
-Тсунаде-сама,Тсунаде-сама-в офиса на хокагето влетя запъхтян нинджа.
-Какво-Хокагето стрестнато вдигна глава.
-Казах никой да не ме безпокои.Заета съм.-Нинджата спря и каза.
-Съжалявам но нося лоши вести.Сакура е изчезнала.
-Изчезнала?-повтори половин час по късно Наруто.Тсунаде беше извикала него Саске и Какаши веднага щом научи новината.
-Да но мислим че си е отишла а не че е отвлечена.Оставила е това за теб.Тя му подаде скъсаната част от снимката,на нея пишеше “Наруто ти си добър приятел,съжалявам.”
-Намерихме и другата част-разкъсана.-Хокагето погледна изпитателно тримата.Лицето на Наруто изразяваше мъка,Какаши изглеждаше изненадан но тя не можа да определи какво изпитва Саске.Той беше непроницаем.
-Знам че очакваме нападение от Акатсуки но ще трябва да идете на нова мисия.-Да намерите Сакура и да я върнете,тя е силна и талантлива медицинска нинджа.-Тсунаде наведе глава и тихо допълни-И прекрасен човек.След това се обърна към Саске и каза:
- Саске ти решаваш дали да идеш с Наруто и Какаши все пак ти си тук заради Итачи и аз не мога да те карам да им помогнеш.-Тя се извърна към прозореца.Наруто ,който слушаше възмутен скочи и се развика:
-Как няма да дойде!Той е част от отбора ни нали Саске.-Той се обърна и впи поглед в приятеля си.Саске се сопна:
-Млъкни глупако.- но все пак кимна –Ще дойда.
-Добре Какаши се изкашля тогава ме чакайте пред портите в 5 часа.Аз трябва да обсъдя с Тсунаде някои въпроси свързани с сигурноста.-С тези думи сеснсея изпрати момчетата до вратата.
-Сенсей само не закъснявайте.-каза Наруто преди да затвори вратата.
Саске се рахождаше из селото бесен.Как можеше Сакура да е толкова глупава и да напусне селото сама в това опасно време.А ако я срещне някой враг и я нарани!Освен това сега трябваше да я търси и да забави плановете си.Можеше и да откаже но знеше че тя си е тръгнала заради него.Но и просто да беше изчезнала Саске знаеше че щеше да я потърси.Дори да не си признаваше и да не знаеше защо той не искаше нещо да и се случи.-”Ще я намеря и ще я върна но после ще си отмъстя на Итачи”-След като си спомни брат си Саске отново се разгневи на Сакура.”Досадница заради нея се отклонявам от целта си.”-след тази мисъл той се отправи към зборния пункт решен да я намери колкото се може по скоро.След половин час тримата нинджи се впуснаха по следите на Сакура.
В лагера на Акатсуки;
-Итачи виж какво намерих.-Учиха вдигна очите си към ухиления Дейдара.
-Какво?-Попита раздразнено.Тъкмо сега преглеждаше задача възложена му от Лидера.
-Мен.-Иззад Дейдара излезе Сакура.
-Само че не той ме намери а аз него.Исках да говоря с теб.-Итачи изглеждаше заинтригуван. Момичето се беше променило много.Последно я бе видял преди 2 години,когато се беше опитал да отвлече Наруто.Спомни си колко бе слаба тогава.Сега тя очевидно беше пораснала и станала доста по силна и хубава.Но това,което порази Итачи бяха очите и-пълни с омраза и студенина.
-Наистина ли?За какво?-попита той.
-Искам да ме обучаваш и да се присъединя към Акатсуки.-Сакура изрече думите с напълно безразличен глас но интонацията и показваше че не се шегува.-Итачи се изправи и застана пред нея.
-Така ли!И защо го искаш?-Кунойчито го погледна в очите.Отговора и беше студен и твърд;
-За да стана достатъчно силна да накарам Саске да страда а после да го убия.

страхотно много интересно става :bravo: :bravo: :bravo:

5 глава.


Саске стоеше облегнат на едно дърво загледан в небето.Вече бяха изминали три месеца откакто Сакура си тръгна.С Наруто и Какаши я бяха търсили навсякъде но тя сякаш беше потънала в земята.Никой не знаеше къде е и дали е в безопасност.От както Черешовото цветче изчезна Саске много се промени,стана още по мълчалив и затворен ако това въобще беше възможно.Той разбираше че това което причини на момичето е най-голямата грешка в живота му.Сакура винаги беше мила и добра с всички и го обичаше истински а той я нарани без да му пука за чуствата и.С всеки изманал ден Саске все повече мислеше за нея.Спомена за разплаканото и лице,когато я беше отблъснал го преследваше навсякъде Саске въздъхна отдели се от дървото и тръгна към офиса на Хокагето.Предната вечер отбор седем се върна в селото след неуспешната мисия и след петнадесет минути трябваше да се явят пред Тсунаде и да дадат отчет за мисията .Когато стигна Какаши и Наруто вече бяха там но изглеждаха необичайно мълчаливи,особено Наруто чиито очи бяха зачервени.Черноокия нинджа въпросително погледна съотборниците си но те не казаха нищо.Тсунаде му кимна да седне:
-Вече знам че не сте намерили Сакура и трябва от своя страна да ти съобщя както вече казах на другите че спирам търсенето.Нинджите от АНБУ разбраха за предстоящо нападение от страна на Акатсуки и всичи сте ми нужни тук.-Саске не знаеше какво да каже и затова замълча и наведе глава.Наистина това беше шанса му да отмъсти на Итачи но също толково силно искаше и да намери Сакура.Тогава реши първо да убие брат си а след това да намери Розовокоската.
-Има и още нещо.-Тсунаде погледна внимателно и тримата.
-Исках да го чуете всички заедно.Не съм сигурна но се носят слухове че към Акатсуки се е присъединил нов член ,не знам нищо за него освен това,което се говори;че е силен,бърз и много жесток.Не искам да подценявате възможноста да се изправите пред силен нинджа,когото не познавате.-Саске вдигна глава и си помисли.-“Никой няма да застане на пътя на отмъщението ми и ако този нинджа се опита да ме спре просто ще го убия.”-Жесток блясък мина през очите му.Наруто само се засмя:
-Спокойно,който и да е аз ще се погрижа за него никой не може да се мери с мен.Все пак аз съм бъдещия хокаге.-Тсунаде се вбеси;
-НАРУТО ТОВА Е СЕРИОЗНО!!! Акатсуки идват за теб,кога ще пораснеш.-След,като се скара на русокосия нинджа,Хокагето освободи групата.Щом те излязоха Тсунаде подпря глава на ръцете си и промълви тъжно;
-Когато всичо това свърши обещавам че ще те върнем в Коноха Сакура,където и да си.
В БАЗАТА НА АКАТСУКИ.
-Ще победя!-Сакура летеше стиснала в юмрука си голяма топка от синьо-зелена чакра.-Итачи ловко отби атаката и и каза:
-Не влагай толкова много омраза когато нападаш.Въпреки че тази смесица между твоята сила и Чидори е уникална и само ти я владееш тя може да те изтощи до такава степен че да умреш.-Сакура го погледна с празен поглед;
-Владея “Садорри” до съвършенство а и ти ме научи на толкова много техники,че вече много малко нинджи могат да ме победят.А и след като убия Саске вече нищо не ме интересува дори и тази техника да ме убие ми е безразлично.-Итачи я погледна и си спомни как преди три месеца тя беше дошла при него;
СПОМЕН:
-Защо да ти вярваме?-Сакура беше изправена пред Лидера и всички членове на Акатсуки.
-Ти си най-добрата приятелка на Наруто.Откъде да знаем че не си дошла да ни шпионираш?И каква полза ще имаме от теб?-Сакура беше отговорила студено и резервирано:
-Аз съм се обучавала при една от тримата Велики сенини-Тсунаде.Имам нейната сила и последните две години тренирах непрекъснато,освен това съм медицинска нинджа. След като се обуча ще направя всичо което поискате за да мога да убия Саске дори да трябва да премахна Наруто от пътя си.а за да ми повярвате ме подложете на изпитание- каквото и да е ще го премина.-Всички виждаха че момичето е сериозно.Гласа и беше студен и пълен с омраза а в очите и нямаше никакви емоции.Лидера кимна.
-Добре.Доведете пленника.-През вратата влязоха Кисаме и Дейдара,влачейки някакъв човек.
-Ако искаш да станеш част от нас трябва да го убиеш-Сакура не отговори а извади кунай и се приближи се приближи до мъжът,в този миг той вдигна глава и я погледна.Беше Какаши.Тя се спря затвори за миг очи и после каза:
-Не мога да го направя.-Членовете на Акатсуки зашушукаха и някои се усмихнаха подигравателно.Лицето на Лидера придоби сурово изражение.Сакура не погледна никой а каза:
-Не мога да убия клонинг.-Едва сега момичето се обърна.
-Нали не мислите че толкова плитко скроен капан ще ме заблуди.Мога да различавам чакрата а е очевидно че тази е на Итачи.-Отвсякъде към Сакура се отправиха изненадани погледи.Никой не беше мислил че тя ще разпознае перфектния клонинг на Учиха.Тя се обърна към Лидера;
-А сега можете да ми дадете сериозна задача а не такава детска залъгалка-.Той обаче се приближи до нея и и каза:
-Няма нужда ти премина изпита.Не изпита привързаност при вида на сенсея си и отличи клонинг създаден от наш член.Вече си една от нас.-Сакура не показа да се вълнува или радва че е издържала изпитанието а попита:
-Кога започвам тренировките?
КРАЙ НА СПОМЕНА.
Итачи се усмихна доволно,само за този кратък период ученичата му беше станала една от най силните шиноби в Акатсуки а и въобще.Освен техниката,която тя сама създаде-“Садорри”,Сакура владеше и много други,повечето от които забранени и малко известни но за сметка на това смъртоносни.Тя никога не се усмихваше и очите и винаги изразяваха омраза и жестокост.Сега момичето завършваше последната си тренировка.Тази вечер беше дошъл момента на отмъщението и.Акатсуки щяха да нападнат Коноха и с тях щеше да бъде и Сакура.Итачи се приближи до нея.
-Време е да тръгваме.-За първи път от три месеца тя се усмихна.
-Най-после ще си отмъстя.

мхм сега се сетих,този фик съм го чела и много ми харесва качвай останалите глави

суперр качвай още

6 глава.


-Наруто,Наруто,ИДИОТ.-Саске дърпаше приятеля си и се мъчеше да го събуди.Наруто сънено се протегна.
-Какво искаш Саске.Рано е за ставане.-Учиха изгуби търпение.
-Тъпак,Акатсуки нападнаха и те търсят.Хокагето нареди да се скриеш и да не се показваш докато не се справим с атаката.Аз трябва да намеря Итачи.-Русокосия нинджа скочи като ужилен.
-Какво да се крия докато приятелите ми се бият заради мен!!!Няма да стане идвам с теб.-Саске се вбеси.
-Слушай нямам време да споря с теб но ако искаш да освободиш Кюби по средата на битката и да застрашиш Коноха давай бий се.-Наруто се намръщи но спря да се кара и се съгласи да иде в скривалището.-Няколко минути след това Саске тичаше към центъра на селото,където беше чул че се намират брат му и Кисаме.Той щеше да убие Итачи и най-после да намери Сакура.
-Спри.-Изведнъж пред него изникна фигура облечена като член на Акатсуки но и същевременно доста различна.Саске веднага забеляза че шинобито,което го спря е момиче.Тя беше облечена в къс черен клин ,прилепнало потниче и плисирана пола в черно с червени облаци и дълги до коленете и черни ботуши,Лицето на нинджата беше покрито с типичната за групировката широка шапка.Под нея той забеляза спускаща се дълга черна коса.
-Значи Акатсуки наистина имат нов член.-Саске се усмихна подигравателно.Тя не беше заплаха за него.Бързо щеше да се справи с нея.
-Ако искаха да ме спрат да убия Итачи не трябваше да ми пращат някакво си момиченце.-Кунойчито пред него не отговори.Вместо това се чу саркастичен смях
-Глупав малки братко.-Саске рязко се обърна и на метри от себе си видя две шаринган очи.
-Съветвам те да не подценяваш моята ученича.Макар и още млада тя е една от най-силните нинджи в света.Нали скъпа?
-Да Итачи.-Очите на по-младия от двамата Учиха се разшириха от изненада.Кога това момиче се беше приближило и застанало до брат му без той да разбере.В този момент младата нинджа проговори.Гласът и беше ледено студен.
-Както моя сенсей ти каза не ме подценявай,защото аз ще съм тази,която ще те убие Саске.
-Мечтай си момиченце.И ако трябва да си губя времето и да се бия с теб не трябва ли поне да си покажеш лицето.Или прекалено те е страх да не би да те изям.-Момичето срещу него му отговори със жесток смях.
-Все така арогантен.Добре щом искаш да видиш човека,който ще те победи.-Кунойчито свали шапката и я хвърли настрани.След миг Саске видя лицето на онази която за ,която мислеше непрекъснато.Това беше но и не беше Сакура.Косите и както вече бе видял бяха черни.Лицето и беше студено а очите и пълни с омраза и жажда за мъст.Той не можеше да повярва.
-Сакура!-Момичето се усмихна иронично.
-Надявам се изненадата да е приятна.Или не?Колко съм глупава,забравих че не ти пука за мен,-Саске не можеше да осъзнае какво става.Как можеше Сакура да е член на Акатсуки и да се държи толкова студено.Той се приближи до нея и вдигна ръка за да я докосне и да се убеди че е истинска.Но преди да успее кунойчито хвана ръката му и го отблъсна.
-Не ме докосвай.Не съм тук за да си говорим сладки приказки а за да се бием.Ще те убия за това,което ми причини.-Саске се отдръпна от нея.
-Престани с тези глупости Сакура.Не си достачно силна за да се биеш с мен.Съжалявам за това,което направих но осъзнах грешката си и ще направя всичко за да я поправя.А сега ела зад мен докато убия брат си защото тук може да стане опасно-.Сакура погледна към Итачи,който следеше разговора с интерес,после наведе глава и тругна към Саске.Когато стигна до него тя го го погледна в очите и каза:
-Знаеш ли Саске бях готова на всичко за теб а когато ме остави така се отчаях че реших да сложа край на живота си.-Младия Учиха се опита да каже нещо но тя не му позволи.
-Остави ме да довърша.Тогава осъзнах ,че през целия си живот правех всичо за теб а на теб ти беше безразлично.Накрая просто реши да се отървеш от мен.Границата между любовта и омразата е тънка и ти ме накара да я премина.-Саске не искаше да я слуша повече но знаеше че тя е права.Нямаше избор трябваше да я остави да говори.Сакура забеляза страданието му и се усмихна.
-О Саске не се притеснявай омразата ми даде причина да остана жива.Сега и аз,като теб живея за отмъщението си,превърнах се в теб.Не ме ли харесваш сега,когато си приличаме.-Изведнъж опасен блясък премина през очите на момичето.
-Винаги си ме подценявал Саске.Това е голяма грешка.-С мълниеносна бързина Сакура извади кунай и го заби в рамото на черноокия нинджа.

7 глава.


Сакура заби куная в рамото на Саске и със силен удар го отхвърли назад.Той я погледна невярващ че тя наистина го рани.
-Казах ти да не ме подценяваш.Не съм вече момичето с,което се подигра.Ако не се защитаваш ще те убия без да се колебая.-Младия Учиха стисна зъби и извади оръжието от ръката си,както и очакваше раната не беше опасна само болезнена.Той вдигна глава към Сакура.
-Значи искаш да ме убиеш?Защо тогава не го направи,имаше добра възможност да ме изненадаш.Просто не можеш да го направиш защото още ме обичаш.Колкото и да се правиш на безразлична и студена знам че всъщност искаш да си с мен.-След тези думи на Саске Итачи,който до тогава стоеше настрана се приближи до Сакура и я хвана за рамото.
-Защо наистина не го уби Черешово цветче.Да не би да се колебаеш?-Момичето се обърна към него и отговори:
-Разбира се,че не,познаваш ме добре за разлика от брат си.Просто исках да му покажа че не се шегувам но той е твърде високомерен за да го разбере.А не го убих веднага защото искам да го направя бавно и да му причиня същата болка каквато той на мен.Бъди спокоен,сега моля те отдръпни се защото мисля да дам на Саске доказателство че съм сериозна.-Итачи кимна и се отдръпна.
-Само не бъди прекалено лоша с него,после няма да могат да го съберат от земята.-Сакура се усмихна и се обърна.
-Саске дойде времето да те науча на малко обноски.-С тези думи младата нинджа бурзо на прави няколко знака с ръце и извика:
-“Чакра клонинг джуцо”-За секунда около нея се появиха два нейни клонинга.Саске най после разбра че Сакура наистина ще се бие с него и активира Шарингана си.
-Щом държиш на това ще се бия с теб но,когато те победя ще трябва да останеш защото след,като си тръгна осъзнах че те обичам и искам да сме заедно.А и твоите клонинги не могат да ми направят нищо.-Сакура не обърна внимание на думите му.
-Не мисли че съм толкова глупава да ти повярвам че ме обичаш .Ти нямаш никакви чуства и когато битката свърши ти ще си мъртъв а аз отмъстена.А колкото до клонингите ми те не са обикновени всеки от тях притежава моята чакра и може да прави различни техники,за да ги унищожиш трябва да ме раниш.-С тези думи момичето изпрати към Саске копията си.”Тя наистина е добра”-Помисли си той.Летящите към него клонинги правеха познати знаци и когато извикаха “Огнен стил”, Саске едва успя да отскочи на страни и да избегне двете огнени топки.
-Невъзможно!Откъде знаеш тази техника?-Сакура доволно се засмя.
-Забравяш че не си единствения Учиха,който я ползва.-Разбира се.Итачи я беше научил да ползва огненото джуцо.”Не искам да нараня Сакура но ако не се бия с нея тя наистина ще ме убие.Трябва да я раня,иначе няма да успея да се защитя от клонингите и.”-Саске си състави план и направи стена от чакра от около себе си.След това бързо се озова зад момичето и и нанесе лека рана в гърба,но изведнъж тя изчезна.
-Какво!Клонинг!-След миг черноокия шиноби усети страшен удар.Сакура беше застанала зад него и го запрати към другото си копие,което го пое и го върна обратно със същата сила.Саске нямаше време да мисли и инстинктивно се извърна и заби шурикен в стомаха на Черешовото цветче.Клонинга се изпари а Сакура изчезна в облак дим но след няколко секунди отново се появи на извесно разстояние.В погледа и гореше омраза.
-Браво.Най-после реши да се биеш сериозно.Но не забравяй че съм медицинска нинджа.-Тя извади шурикена,сложи ръка на стомаха си съсредоточи се и от нея заискри зелена чакра.След миг Сакура беше отново здрава и правеше знаци:
-.”Кендай”-Около момичето се образува пурпурна чакра и започна бързо да се върти.От нея се чуваше силен шум,като от много метални предмети удрящи се един в друг.Саске вече знаеше,че може да очаква всичко от Сакура.Той не можеше да различи нищо в облака обвил Сакура дори и с Шарингана си.Изведнъж чакрата спря да се върти и се отправи към него.Едва сега Саске разбра какво има в нея-хиляди оръжия,които сега летяха към него.Той бързо се отмести от пътя им но Сакура ги управлявляваше с чакрата си и те го последваха.Младия шиноби можеше да направи само едно,да използва Чидори за да унищожи оръжията.Саске бързо оформи синкавата топка в ръцете си и с нея проряза чакрата на момичето.Всички оръжия изчезнаха а Сакура остана запъхтяна и разгневена от това че той успя да спре атаката и отново.Но след миг тя се изправи и каза:
-О искаш да си играем с Чидори ?Сега ще разбереш колко силна може да е тази техника ако се промени и използва от истински силен шиноби.-При тези думи на Черешовото цветче Итачи,който наблюдаваше съсредоточено схватката извика:
-Не!Сакура ти изразходи прекалено много чакра.Сега е опасно за теб да използваш това джуцо.Макар ти да си го създала вече те предупредих че то може да те убие.-Момичето ядосано му отговори:
-А аз ти казах че не ми пука.Интересува ме само отмъщението ми.Остави ме.-Саске ги слушаше и не разбираше за какво говорят.Каква беше тази техника по-силна от неговата,която Сакура беше създала!И как можеше тя да я убие?В този момент от някъде изникна Кисаме.
-Итачи,Сакура отблъснати сме!Трябва да тръгваме.-Сакура отговори без да откъсва очи от Саске:
-Вие вървете аз няма да тръгна докато не го убия.-Двамата Акатсуки знаеха че е сериозна и няма да могат да я накарат да се откаже а и тя беше много силна и щеше да се справи.
-Само се пази малката.-Итачи и Кисаме изчезнаха в облак дим.-Сакура се обърна към Саске.
-Сега е време да те довърша.-Тя вдигна ръце над главата си и черноокия нинджа изумен видя как между тях започна да се оформя топка подобна на “Чидори” но синьо-зелена.Сакура победоносно се усмихна.
-Харесва ли ти моята техника Саске?Нарича се “Садорри” и я създадох специално за теб.Представлява смес от моята чакра и твоята техника и е 3 пъти по-силна от “Чидори”.Ако не ме обичаше можеше поне да се държиш добре с мен а не да ме унижиш и да ми разбиеш сърцето,затова сега ще те убия.-Очите на Сакура се изпълваха с все повече омраза докато хващаше “Садорри” в една ръка.Саске не знаеше какво да направи или да каже.Беше я наранил толкова че тя се беше превърнала в човек можещ само да мрази и да преследва отмъщението си.Тя приличаше на него какъвто беше преди да се влюби в нея.Сакура го погледна за последен път и полетя към него хванала синьо-зелената топка в ръка.
-Това е краят ти.-Саске отскочи настрани от нея но тя застина на място,бързо се извърна към него и отново се засили.Той не можеше повече да я избягва тя беше прекалено бърза.Тогава и извика:
-Обичам те сега и никога няма да си простя че те нараних и те направих,като мен.-Но дори и да искаше Сакура не можеше да се спре.В този момент обаче се случи нещо странно-“Садорри” започна да нараства и се чу шум от чуруликане на хиляди птици.Цялото тяло на Сакура се обви в синьо-зелената светлина.Тя погледа към Саске сякаш искаше да каже-“Обичам те”-а после чакрата изчезна и тя падна в безсъзнание на земята.

много е хубав фика предполагам,че има още една глава-последната качи я по-бързо :angel:

супер много много як фик давайй ощеее

Мдам както си и мислих чела съм го. Поредната простотия за тия двама предатели.

Конан само да ти кажа че фика е жесток и с нетърпение чакам да излезне! :lah: :cvetq:

И аз го бях чела някаде, но само до тук. Моля те пускай по-бързо следващата, че изгарям от нетърпение.

8 глава.

Сакура падна в безсъзнание на земята и Саске се спусна към нея.
-САКУРА!-Той провери дали момичето има пулс.Слава богу тя беше жива!Първата реакция на черноокия нинджа след,като разбра че любимата му е добре беше да я заведе в болница но после се сети за нещо.Наказанията за предателство на Коноха бяха много строги а с новия вид на Сакура беше очевидно че тя е член на Акатсуки.Ако се разбереше че тя е била с тях по време на нападението законът повеляваше да бъде убита и дори Тсунаде нямаше да може да я спаси.Той взе Сакура и полетя към къщи.Когато стигна младия шиноби я сложи на леглото и я прегледа.Доколкото можеше да прецени тя не беше ранена но беше изтощена до краен предел.Изглежда тази техника я беше лишила от цялата и чакра но с малко почивка и сън щеше да се възстанови напълно.Саске седана до леглото и се загледа в нея.Сакура беше толкова красива!Дори с черна коса и униформата на Акатсуки тя изглеждаше толкова чиста и невинна!Той протегна ръка и я погали по бузата:-“Ако можех да върна времето нямаше да те нараня за нищо на света”-Лицето на Учиха помръкна,когато си спомни с каква ярост и омраза го беше атакувала.Ако чакрата на Сакура не беше свършила може би тя наистина щеше да го убие.Не можеше да я вини след всичко,което беше преживяла заради него.-”Естествено е да ме мрази.Дали ще мога някога да спечеля любовта и отново?”-Саске не можеше да си отговори на този въпрос,знаеше само че без нея живота му е бе безмислен и щеше да направи всичко за да си я върне.
-Саске?-Сакура отвори очи и си припомни вчерашната битка.Тя седна в леглото огледа се и видя заспалия на един стол до нея нинджа.Първата и реакция беше да стане и да го прегърне но веднага се спря и очите и отново добиха студения си израз.Не!Макар че той казваше че я обича тя не можеше,НЕ ТРЯБВАШЕ да му вярва.-.”Той,ще страда,както страдах аз”-си помисли Сакура,стана и се огледа.Не беше идвала тук преди но сигурно това беше апартамента на Саске.Това всъщност нямаше значение-тя трябваше да се махне от тук преди той да се събуди и да да я спре.Тя излезе тихо от стаята и потърси входната врата.Намери я лесно и понечи да я отвори но в този миг една ръка я хвана здраво за рамото:
-Отиваш ли някъде?-Сакура бавно се извърна и видя застаналия зад нея Саске.Той я гледаше ядосано но тя не обърна внимание на това а силно се дръпна и се отскубна от него:
-Всъщност да.Смятах да си тръгна и скоро отново да се върна за да те убия но, както виждам ще трябва да те довърша още сега.-Черноокия нинджа се усмихна:
-Въпреки ,че както виждам не ти липсва желание ще трябва да го отложиш.Сега почти нямаш чакра и си в моята власт.-Едва сега Сакура осъзна че се чуства отпаднала и слаба.Той беше прав тя не можеше да се бие и беше в ръцете му.Очите на момичето опасно потъмняха.Не можеше да остави Саске да прави каквото си поиска дори и толкова слаба пак щеше да намери начин да му причини болка.Учиха внимателно я наблюдаваше и забеляза разгневения и израз.-“Ако не се опитам да я успокоя ще постъпи глупаво и ще се опита да ме нападне а в нейното състояние това наистина ще я убие.”Младия шиноби я погледна в очите и и каза:
-Искам само да поговорим Сакура няма да те насилвам да ми простиш но те моля да ме изслушаш.-Тя понечи да ну откаже но не можа.-”Все пак един разговор няма да ме разколебае,никога няма да му се доверя и ще му отмъстя но малко дипломатичност няма да ми навреди особено сега,когато не мога да се бия.”
-Добре но това няма да промени нищо аз пак те мразя и ще те накарам да страдаш!-След тези думи Сакура последва Саске обратно в спалнята ,седана на леглото и кимна:
-Говори слушам те.-Той си пое дълбоко въздух и се обърна с гръб към нея.
-Първо искам да ти обесня защо постъпих така с теб.Когато се върнах и отново те видях почуствах нещо към теб,не знаех какво е но реших че няма значение,За да си отмъстя трябваше да бъда студен и безчуствен.Тогава реших да те премахна от пътя си и да спра да мисля за теб.Направих го по единствения начин,който знаех-нараних те.Това обаче се обърна срещу мен,след като прекарахме онази нощ заедно продължих да мисля за теб все повече и разбрах че те обичам Сакура.Каквото и да направех ти винаги беше пред очите ми и накрая се заклех че ще те намеря и ще направя всичко за да ми простиш.Честно казано не мислех че ще ме намразиш дотолкова,че да идеш при Итачи за да станеш достатъчнио силна за да ме убиеш.Но дори това няма значение.Обичам те и ако ми дадеш шанс искам да бъдем заедно и да те направя много щаслива.-С тези думи Саске свърши и се обърна към Сакура но не можа да различи каквото и да чувство по лицето и.Всъщност тя беше много объркана знаеше,че не трябва да му вярва но той изглеждаше толкова искрен!Изведнъж момичето се сети как да разбере дали Саске и казва истината.Щеше да го пита дали още иска да отмъсти на брат си или предпочита да остане с нея.Ако той избереше отмъщението значи просто я лъжеше за да я откаже от намерението и да го убие.Тогава тя щеше да го накара да си плати и за лъжите си!Сакура отиде до него погледна го в очите и зададе решаващия въпрос:
-Ако ти повярвам че ме обичаш би ли се отказал от отмъщението си заради мен?Ще спреш ли да преследваш Итачи и ще останеш ли с мен?-Саске я погледна изненадан за миг и после изведнъж очите му станаха студени и жестоки:
-Никога,няма да спра да преследвам брат си заради никого дори и заради теб!-Сакура не издаде с нищо колко наранена се чустваше в момента а запази безразличното си изражение.В този миг тя отново беше повярвала на Саске и той я беше наранил пак!-”Няма да му доставя удоволствието да види че ми пука за него а ще продължа да го мразя и ще намеря начин да го нараня а накрая ще го убия.”-По устните на кунойчито се плъзна игрива усмивка.-“Но първо ще го имам за последен път.Той ми дължи това!”
-Е Саске аз не те карам да спреш да търсиш отмъщение.-Учиха очакваше доста различна реакция и остана поразен ,когато Сакура го целуна.Все пак той не мисли дълго а я прегърна и отвърна на целувката и.Колко сладки бяха устните и!Саске не издържа и я събори на леглото. Щяха да оставят разговорите за утре,сега очевидно тя му беше простила въпреки ,че той не искаше да се откаже от отмъщението си.Макар да не разбираше защо,сега нямаше да мисли за това,очакваше го нещо доста по-приятно!Сакура сложи ръце на раменете му и мълчаливо го дръпна върху себе си.Саске не чака нова покана а бързо я съблече и покри тялото и с целувки.След това спусна ръката си надолу и разтвори краката и.Тя му позволи но преди да проникне в нея го блъсна леко по гръб,легна вурху него и захапа леко ухото му.Саске изстена от удоволствие.Сакура леко облиза долната му устна и го целуна.Той не издържа,нежно я обърна по гръб и те най-после се сляха.Този път Саске бешо онзи ,който каза-”Обичам те” но кунойчито затвори очи и продължи да се наслаждава на мига без да му отвърне.