Границата между любовта и омразата {SasuSaku}

First topic message reminder :

1 глава.
Слънцето над Коноха бавно залязваше.В селото беше тихо.Единствения шум беше от забързаните стъпки на Сакура."Как можах да загубя представа за времето,толкова съм глупава" мислеше си тя.Спомни си строгото лице на Тсунаде когато постави забраната никой да не остава навън след 10 часа.Причината беше възможното нападение на Акатзуки.Все някога те щяха да дойдат за Наруто Сакура добре разбираше това,но така се беше увлякла в тренировката че съвсем забрави.От както Сасуке си беше тръгнал преди 2 години тя и Наруто тренираха почти без почивка и се бяха превърнали в силни и ловки нинджи.Макар че не си признаваха всеки от тях се обвиняваше че не е бил достатъчно силен за да го спре.Тъмнината все повече се згъстяваше около Сакура и тя забърза.На всичото отгоре и заваля.Обстановката и напомни онзи момент в които Сасуке напусна Коноха.Тогава също валеше."Не нямя да мисля за това НЯМА" извика вътрешната Сакура."Знам че някой ден Сасуке ще се върне а ако това не стане с Наруто ще го принудим"Тази мисъл я накара да стисне ръцетете си в юмруци.Кунойчито вече направо летеше по улиците сякаш с този шеметен бяг можеше да избяга и от болката си.Погледа на розовокосата се замъгли от сълзи тя вдигна ръка да ги изтрие и в следващя момент се блъсна в някой.От удара Сакура отхвърча на няколко метра.
-"Какво по дяволите" , разкрещя се тя.Едва тогава Сакура осъзна че който и да беше непознатия също нарушаваше забраната.Кунойчито не виждаше лицето човека пред себе си но беше мъж тя разбра това по едрата му фигура.Той и се стори познат но тя не обърна внимание на това.Който и да беше не трябваше да е на улицата по това време а беше и Сакура щеше да разбере защо.
- Кои си ти и защо си на вън?Минава 11 часа.Тогава мъжът излезе от сенките и очите на Сакура се разшириха.В него тя разпозна бившя си съотборник.
-Сасуке!!!
-Здравей Сакура промнила си се.Студените очи на Учиха я гледаха и я караха да се съмнява дали всичо това е реално.После всичо около Сакура се обви с тъмнина и тя се отпусна безжизнена на земята.



Знам, че главата е кратка...след няколко дни ще пусна следващата...

И аз го бях чела някаде, но само до тук. Моля те пускай по-бързо следващата, че изгарям от нетърпение.

8 глава.

Сакура падна в безсъзнание на земята и Саске се спусна към нея.
-САКУРА!-Той провери дали момичето има пулс.Слава богу тя беше жива!Първата реакция на черноокия нинджа след,като разбра че любимата му е добре беше да я заведе в болница но после се сети за нещо.Наказанията за предателство на Коноха бяха много строги а с новия вид на Сакура беше очевидно че тя е член на Акатсуки.Ако се разбереше че тя е била с тях по време на нападението законът повеляваше да бъде убита и дори Тсунаде нямаше да може да я спаси.Той взе Сакура и полетя към къщи.Когато стигна младия шиноби я сложи на леглото и я прегледа.Доколкото можеше да прецени тя не беше ранена но беше изтощена до краен предел.Изглежда тази техника я беше лишила от цялата и чакра но с малко почивка и сън щеше да се възстанови напълно.Саске седана до леглото и се загледа в нея.Сакура беше толкова красива!Дори с черна коса и униформата на Акатсуки тя изглеждаше толкова чиста и невинна!Той протегна ръка и я погали по бузата:-“Ако можех да върна времето нямаше да те нараня за нищо на света”-Лицето на Учиха помръкна,когато си спомни с каква ярост и омраза го беше атакувала.Ако чакрата на Сакура не беше свършила може би тя наистина щеше да го убие.Не можеше да я вини след всичко,което беше преживяла заради него.-”Естествено е да ме мрази.Дали ще мога някога да спечеля любовта и отново?”-Саске не можеше да си отговори на този въпрос,знаеше само че без нея живота му е бе безмислен и щеше да направи всичко за да си я върне.
-Саске?-Сакура отвори очи и си припомни вчерашната битка.Тя седна в леглото огледа се и видя заспалия на един стол до нея нинджа.Първата и реакция беше да стане и да го прегърне но веднага се спря и очите и отново добиха студения си израз.Не!Макар че той казваше че я обича тя не можеше,НЕ ТРЯБВАШЕ да му вярва.-.”Той,ще страда,както страдах аз”-си помисли Сакура,стана и се огледа.Не беше идвала тук преди но сигурно това беше апартамента на Саске.Това всъщност нямаше значение-тя трябваше да се махне от тук преди той да се събуди и да да я спре.Тя излезе тихо от стаята и потърси входната врата.Намери я лесно и понечи да я отвори но в този миг една ръка я хвана здраво за рамото:
-Отиваш ли някъде?-Сакура бавно се извърна и видя застаналия зад нея Саске.Той я гледаше ядосано но тя не обърна внимание на това а силно се дръпна и се отскубна от него:
-Всъщност да.Смятах да си тръгна и скоро отново да се върна за да те убия но, както виждам ще трябва да те довърша още сега.-Черноокия нинджа се усмихна:
-Въпреки ,че както виждам не ти липсва желание ще трябва да го отложиш.Сега почти нямаш чакра и си в моята власт.-Едва сега Сакура осъзна че се чуства отпаднала и слаба.Той беше прав тя не можеше да се бие и беше в ръцете му.Очите на момичето опасно потъмняха.Не можеше да остави Саске да прави каквото си поиска дори и толкова слаба пак щеше да намери начин да му причини болка.Учиха внимателно я наблюдаваше и забеляза разгневения и израз.-“Ако не се опитам да я успокоя ще постъпи глупаво и ще се опита да ме нападне а в нейното състояние това наистина ще я убие.”Младия шиноби я погледна в очите и и каза:
-Искам само да поговорим Сакура няма да те насилвам да ми простиш но те моля да ме изслушаш.-Тя понечи да ну откаже но не можа.-”Все пак един разговор няма да ме разколебае,никога няма да му се доверя и ще му отмъстя но малко дипломатичност няма да ми навреди особено сега,когато не мога да се бия.”
-Добре но това няма да промени нищо аз пак те мразя и ще те накарам да страдаш!-След тези думи Сакура последва Саске обратно в спалнята ,седана на леглото и кимна:
-Говори слушам те.-Той си пое дълбоко въздух и се обърна с гръб към нея.
-Първо искам да ти обесня защо постъпих така с теб.Когато се върнах и отново те видях почуствах нещо към теб,не знаех какво е но реших че няма значение,За да си отмъстя трябваше да бъда студен и безчуствен.Тогава реших да те премахна от пътя си и да спра да мисля за теб.Направих го по единствения начин,който знаех-нараних те.Това обаче се обърна срещу мен,след като прекарахме онази нощ заедно продължих да мисля за теб все повече и разбрах че те обичам Сакура.Каквото и да направех ти винаги беше пред очите ми и накрая се заклех че ще те намеря и ще направя всичко за да ми простиш.Честно казано не мислех че ще ме намразиш дотолкова,че да идеш при Итачи за да станеш достатъчнио силна за да ме убиеш.Но дори това няма значение.Обичам те и ако ми дадеш шанс искам да бъдем заедно и да те направя много щаслива.-С тези думи Саске свърши и се обърна към Сакура но не можа да различи каквото и да чувство по лицето и.Всъщност тя беше много объркана знаеше,че не трябва да му вярва но той изглеждаше толкова искрен!Изведнъж момичето се сети как да разбере дали Саске и казва истината.Щеше да го пита дали още иска да отмъсти на брат си или предпочита да остане с нея.Ако той избереше отмъщението значи просто я лъжеше за да я откаже от намерението и да го убие.Тогава тя щеше да го накара да си плати и за лъжите си!Сакура отиде до него погледна го в очите и зададе решаващия въпрос:
-Ако ти повярвам че ме обичаш би ли се отказал от отмъщението си заради мен?Ще спреш ли да преследваш Итачи и ще останеш ли с мен?-Саске я погледна изненадан за миг и после изведнъж очите му станаха студени и жестоки:
-Никога,няма да спра да преследвам брат си заради никого дори и заради теб!-Сакура не издаде с нищо колко наранена се чустваше в момента а запази безразличното си изражение.В този миг тя отново беше повярвала на Саске и той я беше наранил пак!-”Няма да му доставя удоволствието да види че ми пука за него а ще продължа да го мразя и ще намеря начин да го нараня а накрая ще го убия.”-По устните на кунойчито се плъзна игрива усмивка.-“Но първо ще го имам за последен път.Той ми дължи това!”
-Е Саске аз не те карам да спреш да търсиш отмъщение.-Учиха очакваше доста различна реакция и остана поразен ,когато Сакура го целуна.Все пак той не мисли дълго а я прегърна и отвърна на целувката и.Колко сладки бяха устните и!Саске не издържа и я събори на леглото. Щяха да оставят разговорите за утре,сега очевидно тя му беше простила въпреки ,че той не искаше да се откаже от отмъщението си.Макар да не разбираше защо,сега нямаше да мисли за това,очакваше го нещо доста по-приятно!Сакура сложи ръце на раменете му и мълчаливо го дръпна върху себе си.Саске не чака нова покана а бързо я съблече и покри тялото и с целувки.След това спусна ръката си надолу и разтвори краката и.Тя му позволи но преди да проникне в нея го блъсна леко по гръб,легна вурху него и захапа леко ухото му.Саске изстена от удоволствие.Сакура леко облиза долната му устна и го целуна.Той не издържа,нежно я обърна по гръб и те най-после се сляха.Този път Саске бешо онзи ,който каза-”Обичам те” но кунойчито затвори очи и продължи да се наслаждава на мига без да му отвърне.

супер е искам ощеее давай

ощеее

More more more супер е

Страхотно е давай ощее!!!

9 глава.


-Каква чудесна нощ.-Саске се протегна доволно.Най-после Сакура се беше върнала при него,въпреки,че той и каза че няма да се откаже от отмъщението си заради нея.Е да тя не каза,че му е простила но след снощи това беше очевидно.Младият шиноби чу шум от банята и реши че кунойчито се къпе.-“Не искам да изпусна тази гледка.”-Саске се облече и отиде до банята.Сакура наистина беше там но не се къпеше.Тя се беше облякла отново във униформата на Акатсуки и решеше косата си.Учиха застана зад нея прегърна я и понечи да я целуне но тя рязко се дръпна,когато се обърна лицето и беше студено и безразлично а очите и отново излъчваха омраза:
-Какво искаш?-Той я погледна объркан.Какво и ставаше?
-Само да те целуна за добро утро.Защо се дръпна?-Сакура сви рамене:
-Защото не искам да ме докосваш.Прекарахме заедно една нощ но тя не значи нищо.Аз пак те мразя и искам да те убия.-Момичето тръгна към вратата и се опита да заобиколи Саске но той здраво я хвана и я притисна в стената.Беше и бесен-тя не можеше да му причини това!
-Само една нощ ли?Да не си мислиш,че ще си поиграеш с мен и просто ще си тръгнеш?-Сакура го погледна предизвикателно:
-Защо не?Ти постъпи така с мен не помниш ли?Защо аз да не мога?А сега ме пусни,чакрата ми вече се възстанови и не завися от теб.-Саске доближи лицето си до нейното и я стисна толкова силно,че тя изстена от болка.Той не обърна внимание а изсъска:
-Вече се извиних за това.Сега,когато те имах отново няма да ти разреша да си тръгнеш.Ако си ме мразила нямаше да ми позволиш да бъда с теб.-Очите на кунойчито разгневено заблестяха.
-Казах ти да ме пуснеш!Нямам нужда от ничие разрешение за да си отида!Никога няма да ти повярвам пак.Ти нямаш чуства и мислиш само за глупавото си отмъщение а сега и аз съм като теб.-Сакура се наслади на болката в очите му и каза онова,което знаеше,че най-силно ще го нарани:
-Не те обичам,спах с теб само за да ти отмъстя.Как се чустваш сега?Великия Учиха измамен от едно момиче?-Саске затвори очи за миг и потрепери от гняв.Тази капка преля чашата на търпението му.Нямаше да позволи на Сакура да се подиграва с него!Мразеше го,добре сега щеше да и даде основателна причина да продължи.Той вдигна глава и я погледна в очите.
-Това беше голяма грешка Сакура.Наистина те обичам но ти прекали,ще разбереш,че никой не може да ме предизвиква и да си играе с мен безнаказано .-След тези думи Саске рязко се наведе и притисна устни в нейните.С ловко движение я свали на пода,затисна я с цялата тежест на тялото си и продължи да я целува,но изведнъж се сепна и спря.Нещо не беше наред.Той се повдигна и я погледна но тя не мърдаше и не се съпротивляваше.Когато видя,че той спира Сакура се усмихна и каза:
-Не Саске,ако аз не ти позволя не можеш да си с мен.В момента пред теб е мой клонинг който управлявам отдалече с чакрата си.Запазена марка на Акатсуки.Направих го сутринта преди да тръгна за да ти кажа каквото искам без да можеш да ме задържиш или нараниш.Преди да освободя техниката ето ти един прощален подарък.-С тези думи копието се повдигна дръпна младия нинджа надолу целуна го и изчезна.Саске остана поразен.Значи,когато вчера му се беше отдала Сакура просто е планирала как да му отмъсти!Но защо?Той се беше извинил и тя сякаш наистина искаше да остане с него тогава в какво беше згрешил за да я накара отново да го намрази!?Мислите на Учиха бяха прекъснати от шумното нахлуване на Наруто.
-Здравей Саске.Току що разбрах,че сме отблъснали Акатсуки без да дадем жертви!Супер нали и всичи говорят за това,че си се бил с новия им член.Вярно ли е?-Едва сега хиперактивният шиноби забеляза,че приятелят му лежи на пода и зяпна от изненада.
-Ама какво правиш да не би този нинджа да те е изтощил или ранил?-Саске го погледно раздразнено:
-Разбира се че не глупако.Акатсуки нямат нов член а аз се бих с Итачи но той избяга и не съм ранен просто обичам да лежа на пода.-Черноокия нинджа осъзна че историята му звучи неправдоподобно но вече не можеше да си върне думите и за това само стана и мина в кухнята.Наруто го последва и го спря.
-Знам,че нещо не е наред Саске но,каквото и да е кажи ми знаеш,че можеш да ми вярваш няма да кажа на никого.-Приятелят му се обърна и понечи да се сопне но видя разтревоженото лице на русокосия шиноби и се спря.Все пак Сакура беше и приятелка на Наруто и той имаше право да знае,какво ставаше с нея:
-Първо ми дай думата си на шиноби,че нямада да,издадеш това което ти кажа.Знам,че не можеш да си държиш устата затворена.-Наруто сърдито се намръщи и се провикна:
-Стига Саске да не съм стара клюкарка!Мога да си мълча!- .Саске въздъхна и му кимна да седне и да слуша.Накратко му разказа за случилото се между него и Сакура и за новата и самоличност.Той очакваше русият нинджа да се развика и да му се нахвърли но Наруто само поклати глава и тихо каза:
-Ти си голям глупак Саске.Ако само не беше решил да продължиш да преследваш брат си а да останеш с нея,Сакура щеше да ти прости,но след,като втори път си я наранил с отговора си, тя е решила,че я лъжеш и отново се е озлобила.-Учиха се стресна;
-Какво!-Но разбра,че приятеля му е прав.За това Сакура изглеждаше толкова странна,след като той отказа да спре отмъщението си!
-Просто е решила,че я лъжа и искам да я спра да не ме преследва за да ме убие!-Наруто направи утвърдителен жест и попита;
-Защо не пожела да останеш с нея,нали я обичаш?-Саске се замисли и каза:
-Просто през целия си живот единствената ми цел беше да отмъстя за клана си.Когато Сакура ме попита дали ще се се откажа просто казах онова,което мислех за правилно.Сега разбирам че няма смисъл да преследвам Итачи ако след това няма да бъда със нея и тя ще ме мрази.-Хиперактивният нинджа се ухили.
-Най после ти дойде ума в главата сега просто ще намерим Сакура и ще и го кажеш.-Но после Наруто стана сериозен.
-Само дано не е станало прекалено късно!Щом първия път е отишла при Акатсуки,къде ли е сега,когато мисли,че пак си я излъгал?-Саске наведе глава и не каза нищо но лошо предчуствие сви сърцето му.
В СЕЛОТО НА ЗВУКА.
-Кабуто.-Очилаткото стреснат се обърна.Кой се беше промъкнал толкова ловко до него,че не го беше усетил!?Пред него стоеше момиче в черна униформа с червени облаци.
-О Сакура виждам че слуховете ,за това,че си част от Акатсуки са верни.Най после реши да зарежеш Учиха и Кюби-поздравления.-Момичето студено го прекъсна.
-Дошла съм при Орочимаро така,че стига си дрънкал а ме заведи при него.-Кабуто бавно се изправи и лигаво се усмихна.
-Не бива да говориш толкова дръпнато с някой,който ти е приятел.Все пак само аз мога д ате заведа при господаря.-Сакура му отвърна с ледено безразличие.
-Аз нямам приятели и ти не си ми нужен.-После се обърна към близкото дърво.
-Здравей Орочимаро.-От кората на дървото бавно се отдели фигурата на Великия сенин.
-Наблюдателна си.Това ми харесва.А сега ми кажи как намери селото?Никой не знае къде е.-Момичето му подаде една папка и каза само една дума.
-Саске.

браво супер става

10 глава.


-Значи Саске ме е предал?-Орочимаро поклати глава.
-Непослушно момче.Но не разбирам ти защо си тук?С Акатсуки се нямаме да не ми предлагат нещо?-Сакура отвърна с досада в очите ;
-Не идвам от тяхно име а от свое.Искам да ти предложа зделка.-Великия сенин се разсмя:
-Каква зделка бих могъл да сключа с теб?!Ти нямаш нищо,което да искам.-Момичето отговори с усмивка:
-Аз искам само едно от теб-да ме бележиш с прокълнатия знак,в замяна ще получиш нещо от,което се нуждаеш тялото ми.-Орочимаро я изгледа учуден.
-Никой досега не ме е молил да го бележа но от друга страна не се обиждай смятам че си много хубава а и отдавна не съм бил с жена но на този етап не се нуждая от това.Не смятам,че съм готов за връзка но съм сигурен,че някой друг ще те оцени-Итачи например е много хубав мъж.-Сакура почервеня от гняв.
-МОЛЯ.Ти за каква ме смяташ!Давам ти да използваш тялото ми вместо това на Саске не да спиш с мен!!!-Орочимаро се притесни.
-Аз съжалявам не исках да те обидя.Разбира се,че приемам тялото ти ти си много силна и ще се радвам.-Сакура се успокои:
-Добре но преди да вземеш тялото ми искам да си отмъстя на Саске за нещо.За това и искам силата на знака,имам такива умения,че мога да убия всеки но ми трябва още сила за да мога напълно да ги приложа.-Великия сенин се приближи до нея:
-Добре давам ти един месец срок но след това ще взема тялото ти.Съгласна ли си?-Момичето беше непоколебимо.
-Готова съм на всичо за да причиня болка на онзи негодник.След месец ще имаш тялото ми.
-Добре отметни косата си.-Главата на Орочимаро се изстреля от рамената му и се полюшна на дългата шия.Сакура мълчаливо изпълни заповедта.След миг тя усети как дългите змийски зъби се впиха в нея и я преряза остра,заслепяваща болка.Когато печатът беше поставен момичето падна на земята треперещо но след известно време тя се изправи.
-О да чуствам го.През мен минава сила по голяма от всяка,която досега съм усещала.-Зелените очи на Сакура потъмняха,мракът напълно я беше превзел.
-Време е за шоу!Но първо ще посетя учителя си,Итачи нека се наслади,колко способна ученичка е имал.
В КОНОХА.
-Е приемате ли мисията?-Тсунаде въпросително гледаше отбор седем и особено черноокия шиноби.Саске се спогледа с Наруто и той му кимна утвърдително.Тогава Саске се обърна към Хокагето.
Да приемаме.Въпреки,че вече не преследвам отмъщение Акатсуки са е опасен враг за Коноха и щом трябва да разузнаем местонахождението и силата им ще го направим.-Учиха отново погледна към русокосия шиноби но крадешком.После наведе глава и каза:
-Само не разбирам защо пращате Наруто на тази мисия,като Акатсуки преследват него?-Кюби-нинджата се наежи;
-Я си гледай работата,никой не те пита.И аз идвам и толкова!Кой е казал,че не мога да се защитавам,веднъж вече се скрих няма да стане пак!-Тсунаде вдигна ръка и спря разгневената му тирада.
-Успокой се Наруто Саске просто се притесвнява за теб.-Откъм черноокия шиноби се чу пренебрежително сумтене,което му спечели ядосан поглед от Хокагето.
-Както казах Саске е прав да се безпоки за теб но аз съм предвидила всичко.Акатсуки няма да очакват да пратим теб като разузнавач затова отиваш с другите.-Тсунаде се изправи и пак ги огледа.
-Въпроси?-Наруто се ухили:
-Само един.Може ли преди да тръгнем да хапнем рамен?Все пак трябва да сме силни и една малка закуска ще ни е полезна.-Хокагето изгуби търпение.
-Яжте каквото си искате само се изпарете от офиса ми!
-Боже каква жена!Извърли ни като мръсни котета!-Наруто избъбра тези думи между две хапки рамен.Саске седеше до него и го гледаше с упрек.
-Заслужено,ти прекали като я покани да хапне с нас.-Русокосия шиноби се ококори:
-Ама защо нали и Хокагетата трябва да ядат!Когато аз стана,Ще ям още повече в съответствие на ранга ми.-Черноокия нинджа го прекъсна:
-Стига глупости идиот.Ти замислял ли си се,че може да срещнем Сакура на тази мисия?-Наруто стана сериозен и отмести настрана празната купа.
-Знам и ако това се случи ти трябва да я убедиш,че наистина я обичаш,иначе ще я загубим завинаги!-Саске въздъхна и кимна;
Ще направя всичко възможно да я върна-не мога да живея без нея но ще е трудно да я накаран да ми повярва пак.Узумаки се усмихна и и стана.
-Ще успееш тя те обича и ще ти прости.А сега да тръгваме Какаши ни чака.Саске също стана;
-Добре само дано си прав страхува ми се,че унижтожих всичко добро в нея с глупоста си.
В БАЗАТА НА АКАТСУКИ.
-Радвам се,че се вурна скъпа.-Итачи наблюдаваше облегнатата на един прозорец Сакура.
-Къде беше толкова време притеснихме се за теб.-Черешовото цветче се усмихна.
-Не трябваше.Аз съм много силна просто се позабавлявах със Саске а после отидох да взема нещо ,което ми даде достатъчно сила за да мога най-сетне да го убия.-По големия Учиха я погледна с любопитство.
-За какво говориш?Какво си взела?-Тя откри шията си.
-Това.-Итачи се ужаси,когато видя прокълнатия знак.
-Какво си направила!За да получиш този знак трябва да си дала нещо много ценно на Орочимаро!Какво е то?-Сакура отново се покри.
-Обещах му да вземе тялото ми след,като убия Саске-след месец.Малка цена щом ще успея да си отмъстя.

11 глава.

-Сакура не освобождавай проклятието в тренировка!!!Да ме убиеш ли искаш?-Сакура спря точно преди да удари Итачи.Тя не беше разбрала,че прокълнатия знак я е покрил.Напоследък тя се озлобяваше все-повече и не можеше да се контролира.Тъмнината в душата и и силната и чакра даваха допълнителна сила на печата и веднъж без да съзнава какво върши за малко да унищожи базата на Акатсуки.Случи се следното:Всички бяха в столовата и се хранеха,когато Тоби каза,че колкото и да е силна няма да успее да победи Саске.Последвалото беше ужасно,проклятието се освободи и за секунди Сакура хвана шинобито и така го стисна за гърлото,че ако не беше Итачи Тоби нямаше да оцелее.Но тогава момичето побесня и удари стената с цялата си сила.Пораженията бяха огромни половината зграда беше разрушена до основи и по чудо нямаше ранени От тогава членовете на организацията се страхуваха от нея и я отбягваха.Дори по-възрастния Учиха не искаше да е край нея,когато тя се ядосаше.Сакура присви очи приближи се до него и тихо му прошепна.
-Усещам силна чакра и знам на кой е тя.
-На кой?-Младата нинджа промълви;
-На Наруто.-очите на Итачи се разшириха от изненада.
-Какво приказваш,Кюби никога няма да дойде тук,като знае,че го търсим!-Сакура се намръщи.
-Знам какво говоря.Той е тук а с Него са Саске и Какаши.Аз отивам да поздравя бившите си съотборници а ти предупреди останалите.-Итачи кимна:
-Позаблявай се малката.-После изчезна в облак дим а на устните на Сакура се появи жестока усмивка и тя прошепна:
-Непременно!
През това време Саске,Наруто и Какаши,които действително бяха наблизо и тихо спореха.Те не бяха усетили чакрата на Сакура защото тя я маскираше перфектно и продължаваха разговора си без да разберат за приближаващата се опасност.Двамата приятели тъкмо бяха казали на учителя си за присъединяването на момичето към Акатсуки и го молеха да останат и да го намерят.Най-накрая Какаши отстъпи:
-Добре предполагам Тсунаде няма да е против.Само не разбирам как си могъл да постъпиш така със Сакура.-Сенсея погледна укорително черноокия нинджа и той виновно наведе глава:
-Знам бях глупак но сега я обичам.-Какаши въздъхна:
-Още не мога да повярвам,че тя е член на Акатсуки.-Изведнъж право в земята пред краката му се заби кунай и прозвуча студен глас.
-Ще ти се наложи.-Тримата шиноби изненадани се обърнаха към посоката от,която се чу гласът и видяха застаналата до едно дърво Сакура.Тя се приближи до тях.
-О дошли сте ми на гости?Надявам да се да ми носите подарък например Саске!-Наруто се втурна да я прегърне с вик:
-Сакура!-Но преди още да я докосне се оказа с шурикен опрян в гърлото.
-Не те съветвам да ме докосваш с теб ще се разправят останалите членове на Акатсуки те идват насам.-Русия нинджа се отдръпна наранен и обиден:
-Защо говориш така Сакура?Ние сме приятели няма да ме предадеш на тези хора те ще вземат Кюби и ще ме убият.-Сакура вдигна рамена;
-Съжалявам но това не ме интересува.Искам само да убия Саске а ти се оправяй сам.Какаши ти можеш да си тръгнеш-не си ми нужен и няма смисъл да умираш.-Учителят се усмихна .
-Сакура ние сме трима силни шиноби и няма да успееш да ни победиш.-Момичето злобно го изгледа и каза:
-Не бъдит толкова сигурен и Саске мислеше така но се убеди,че греши.Нали така?-Тя за първи пут погледна Учиха,който седеше и не казваше нищо.Сега той се размърда и се приближи към нея.
-Сакура знам защо си тръгна отново.Не трябваше да избирам отмъщението пред теб и го разбрах.Вече не преследвам брат си и няма пак да допусна нова грешка и да ти позволя да ме убиеш и да се самоунищожиш така.-Сакура се разсмя;
-Един номер не минава два пъти.Ти си добър лъжец но аз няма пак да ти повярвам пак.А сега бий се,-С тези думи тя оформи “Садорри” и се понесе към него.Точно преди да го удари обаче той се изплъзна ,побягна настрана и и
извика:
-Няма да се бия с теб.Прекалено много те обичам.-В това време Наруто беше образувал клонинги и сега ги изпрати да хванат Сакура бе з да я наранят естествено.Тя обаче за миг образува своите специални двойници и разби техниката на блондина.После се обърна към него:
-Не се бъркай в това то засяга само мен и Саске в противен случай ще се принудя да отстраня и теб от пътя си.-Наруто поклати глава.
-Не няма да го направиш.Толкова неща сме преживели заедно ти си ми най добрата приятелка.-Сакура не отговори а направи няколко знака с пръсти и извика;
-“Даури”.-Земята около русокосия шиноби се размърда и започна да се издига около него.Накрая Наруто беше хванат в клетка от пръст смесена с чакра:
-Казах ти аз вече нямам приятели а само съюзници и врагове.Щом не си на моя страна значи си мой враг.-Докато Сакура говореше Какаши незабелязано извика своята кучешка армия и и нареди да обкръжи момичето.Тя забеляза животните прекалено късно,когато вече не можеше да се измъкне от обкръжението им.
-Хитро Какаши,използва моментното ми разсейване за да ме хванеш в капан.За твое съжаление обаче аз съм взела предпазни мерки.-Сакура подръпна незабелязано няколко излизащи от пръстите и конеца чакра и всичко наоколо избухна и се покри с дим.Очите на Какаши се разшириха от изненада.-“Какво!Тя е минирала полето около себе си”.-Преди още да осъзнае какво става той се оказа с допрян до гърлото му кунай а след миг и затворен в клетка,като тази на Наруто.Сакура се обърна и с безизрано изражение каза:
-Предупредих ви да не се бъркате,сега най-после ще се позанимавам спокойно със Саске.Но къде е той!-Тя се огледа на всички страни но него го нямаше дори чакрата му не се долавяше.Внезапно две ръце я хванаха и я събориха на земята.Саске използва времето през,което Сакура побеждаваше съотборниците му за да замаскира чакрата си,да се приближи до нея и да и приложи обездвижваща техника.Тя не можеше да помръдне.Черноокия шиноби се надвеси над нея и и каза:
-Съжалявам за това но трябваше да те накарам да спреш и да ме чуеш.Знам,греших толкова пъти,че е нормално да не ми вярваш но аз вече не искам да си омъстя на брат си а само да съм с теб.Няма да те нараня никога повече,заклевам се.-Сакура го гледаше и не искаше да му повярва.Тя знаеше,че той лъже и не обича никого.
-Знам,че няма да ме нараниш,защото преди това да стане ще те убия.-Саске въздъхна:
-Тогава ще те държа вцепененена,докато почнеш да мислиш трезво.Кунойчито прошепна:
-Съмнявам се.-По шията и започнаха да се появяват знаци и младият шиноби ахна:
-Какво за бога е това.Какво си направила?
-Каквото трябваше за да добия сила,същото,като теб.Сключих зделка с Орочимаро тялото ми срещу прокълнатия знак.-Сакура се освободи от техниката на Саске и със силен удар го отхвърли назад.Тялото и се промени,от гърба и изникнаха криле-ръце подобни на тези на момчето и лицето и заприлича на това на Орочомаро.Тя се готвеше да нападне ужасения Саске,когато се случи нещо.Сакура вече не беше себе си а нещо друго.Момичето не можеше да контролира огромния мрак и болка в душата си и той напълно я обзе.Тя се обърна без да го иска към клетката на Наруто и образува “Садорри” но то беше много различно от обикновено,цялото беше черно и двойно по-голямо.Сакура се затича към русия нинджа и насочи топката чакра към него.Изглежда чудовището,което я беше обзело искаше да унищожи конкуренцията в лицето на Кюби и тя не беше достатъчно силна да го спре.Сакура протегна ръка и нанесе жесток удар на клетката но в последния момент Саске се хвърли пред Наруто и го защити с тялото си.Цялата сила на могъщата техника се стовари върху него. Той прошепна;
-Обичам те.-И падна бездиханен на земята.Едва сега Сакура успя да се пребори с тъмнината в себе си но вече беше твъде късно-Саске беше мъртъв.Тя не можеше да повярва,че той защити Наруто.Значи наистина я обичаше а сега тя се превърна в убийца.
-Какво направих!-Сакура се хвърли върху Саске разплакана.За първи път от шест месца отново можеше да разсъждава трезво незаслепена от омраза.Вътрешния и глас се събуди и тя разбра в какво се е превърнала.
-Няма да те загубя Саске!Не и сега,когато разбрах,че ме обичаш.-Сакура погледна за миг към припадналите от ударната вълна Наруто и Какаши и после положи ръце върху черноокия нинджа.Тя се съсредоточи и от нея в Саске започна да се излива поток от зелена чакра.Зад нея обаче се чу шум и Сакура се обърна без да спира лечебната техника.Там стояха Акатсуки с насочени към нея оръжия.

Супер :kisss: :kkkkiss: :kkkkiss: :kisss: :love: :obi4amte: :bravo:

бравоо 2 глави в един ден бравоо

оуууу давай ощееее

12 глава


Зад Сакура се чу шум и тя се обърна без да спира лечебната техника.Там стояха Акатсуки с насочени към нея оръжия.Пейн се доближи и злобно я изгледа:
-Мислех,че ще го убиваш а няма да го съживяваш.Естествено ако го правиш за да го убиеш после пак напълно те подкрепям.-Сакура пребледня но не се отдели от Саске,ако искаше да го спаси не трябваше да спира.Вместо отговор тя образува щит от чакра около себе си и приятелите си.
-Разбирам,отново си влюбена в момчето.-Пейн се ухили:
-Жалко ти имаше сила и талант.По заповед на Лидера ще унищожим теб Учиха и Какаши а Наруто идва с нас.Улесни ни и се предай така ще спестим време,може да си могъща нинджа но срещу всички нас нямаш шанс.Сакура се съсредоточи и дори не помръдна.Кунойчито знаеше,че щитът и е непробиваем поне докато имаше още чакра.-“Какво по дяволите!”-Очите на момичето се разшириха от изненада,когато Итачи се отдели от групата членове на Акатсуки и без проблеми премина преградата.
-Стига Сакура нали не мислиш,че ще спреш точно мен,който те научи на всичко с този номер!А сега за да върнеш живота на Саске ти трябва кръв от друг Учиха.След “Садорри” обикновенна лечебна техника няма да ти помогне.-Итачи коленичи до нея и загърна ръкава на мантията си и извади кунай.Сакура го гледаше уплашено,той сигурно щеше да ги убие а тя не можеше да се защитава в момента.Вместо това по-големия Учиха разряза ръката си и промърмори -“Тайме”-от раната му се източи нещо подобно на тънка тръба и се впи в гърдите на Саске.
-Какво правиш Итачи?-Кисаме се опитваше да пробие бариерата но не можеше:
-Знаеш,че така ще върнеш Саске нима ни предаваш?-Итачи не отговори а се обърна към смаяната Сакура.
-Каквото и да стане не спирай техниката иначе няма да имаш втора възможност да спасиш брат ми.-Тя учудена го попита:
-Защо ми помагаш?Мислех,че искаш да убия Саске а и си избил целия ви клан!-Той тъжно се усмихна и и отговори:
-Никога не съм искал Саске да умре той е единствения човек на света,който съм обичал.Заради него избих семейството ни,сега ще ти разкажа истината и,когато той се събуди те моля да му я кажеш.Аз няма да бъда жив за да го направя.-Сакура кимна в знак на съгласие и Итачи започна разказа си:
-Когато бях малък мислех,че не бих могъл да живея без семейството си и най много от всички обичах брат си.Всичко беше наред докато не станах на седемнадесет и не научих голямата тайна на рода Учиха.Един ден баща ми ме извика и ми каза.че е време да придобия “Мангекю Шаринган” но за целта трябва да убия най-добрия си приятел,аз се ужасих и разбира се отказах но той заплаши,че ако не го направя ще убие Саске.За клана било важно първородния и най-силен син да получи силата на техниката,живота на другия нямал значение.Не можех да загубя брат си и направих каквото баща ми поиска,убих приятеля си.Това беше моята първа битка и първото ми убийство.Когато се върнах,съвета на Учиха старейшините ме чакаше.Аз им казах,че съм добил “Мангекю Шаринган” и сега не бива да докосват Саске.Тогава главата на клана се усмихна и каза,че нямало нищо да му направят,баща ми ме излъгал за да ме накара да изпълня исканото.Някой ден и брат ми трябвало да направи същото за да добие силата на Учиха.В този миг осъзнах цялата жестокост на семейството ми,те не ни обичаха и щяха да превърнат Саске в убиец.Тогава направо откачих,трябваше да защитя брат си.Убих всички.След това,когато той се върна от училище му позах какво съм направил и го накарах да ме мрази.По-добре мен отколкото да разбере какви чудовища са били родителите ни.Само омразата щеше да му даде сила да оцелее сам.-Итачи приключи и погледна Сакура.В очите му тя видя цялата болка,която той беше изпитвал толкова време незаслужено мразен от Саске.Кунойчито го попита:
-А защо ме убучаваше и подкрепяше?Ти знаеше,че искам да го убия!-Итачи отговори с отслабващ глас.
-Знаех,че твоята любов може да спаси Саске и да го накара да спре да преследва отмъщение.А колкото до теб ти го обичаш повече от всичко и накрая щеше да му простиш глупоста,че не те оцени веднага.-С тези думи шинобито се отпусна на земята, впи очи в лицето на брат си и прошепна:
- Моля те обещай ми,че ще се грижиш за Саске и ще го направиш щаслив!-Разплакана Сакура обеща:
-Заклевам се,че никога няма да го изоставя,ще му разкажа колко си го обичал и ще му дам цялото щастие на земята!-В това врвме Саске се размърда и отвори очи.Първото,което видя бяха изпълнените с любов очи на Итачи,който прошепна преди да заспи завинаги:
-Глупав малки братко!Колко много те обичам.-Черноокия нинджа объркан се обърна към надвесената над него Сакура и попита:
-Какво става?-А после осъзна,че тя не го напада.Момичето се наведе нежно над него и го целуна.
-Няма значение после ще разбереш сега важното е,че те обичам и никога няма да те изоставя отново!-Саске се усмихна щастлив и понечи да каже нещо,когато се чу силен грохот.Сакура съвсем беше забравила за опастноста от Акатсуки и в това време те бяха събрали енергията си и сега разрушаваха щита.Саске бързо се изправи и видя припадналите Наруто и Какаши-те нямаше да могат да им помогнат!Той си помисли -“Няма значение щом си върнах любовта на Сакура мога да се справя с всичко”-Но преди да направи и крачка падна треперещ на колене,още беше прекалено слаб!Тогава Сакура сложи ръка на рамото му и нежно се усмихна:
-Спокойно любов моя,след,като разбрах какво е жертвал Итачи за теб се чуствам толкова силна,че Акатсуки няма да могат да ме спрат.-Учиха я погледна неразбиращо и и отвори уста да я поита за какво говори но момичето сложи пръст на устните му.
-После ще говорим,първо трябва да се отърва от тях.-В този момент щита падна и Акатсуки предпазливо се приближиха и ги обградиха.Тоби им извика:
-Това е краят!-Сакура се изправи и застана пред приятелите си и му отговори:
-Да вашият край!-Тя затвори очи и направи няколко бързи знака и извика “Контрол” а после освободи прокълнатия знак.Саске протегна ръка към нея и извика;
-Спри Сакура нали видя какво стана преди малко.не искам да те изгубя отново!-Кунойчито каза без да се обръща:
-Не няма.Сега в мен има толкова любов,че мога да контролирам знаците без проблем.Преди омразата и болката ми им даваха сила а сега аз се освободих от тях!Не се безпокой.-И наистина знаците този път бяха различни,бяха бели и излъчваха сияние.Сакура протегна ръце към небето и каза-“Лавидия”-От гърба и вместо ръце изникнаха бели дълги пипала.Те се стрелнаха към обградилите ги шинобита и се впиха в гърдите им.По пипалата към момичето потекоха разноцветни светлини.Акатсуки неразбиращо се опитваха да се освободят но силите им бавно ги напускаха.Тоби прошепна;
-Какво е това!?Какво правиш!-Сакура не отвори очи но все пак отговори:
-С тази техника аз ще изсмуча вашата чакра и накрая ще умрете.Време е светът да се отърве от престъпници като вас!-Саске с удивление наблюдаваше случващото се,когато Какаши и Наруто застанаха до него.Те се баха съвзели и сега учудени гледаха как съотборничката им ликвидираше най-опасните шиноби в света.През това време тя отпусна пипалата си и Акатсуки се свлякоха на земята.Бяха мъртви.Знаците се отдръпнаха от Сакура и изчезнаха и тя се обърна към отбора,Наруто се хвърли към нея за да я прегърне и този път тя също го прегърна и заплака.
-Наруто аз,толкова съжалявам.-Сълзите се стичаха по лицето и но русокосия нинджа се усмихна,хвана я за ръка и я отведе при останалите.
-Това вече няма значение Сакура.Ти отново си с тези,ноито те обичат!-На свой ред момичето се усмихна,целуна Саске и каза.
-Да се връщаме у дома.-Отбор седем отново заедно пое пътя към Коноха.

ее браво супер развитие

13 Глава

-Кога точно разбра,че ме обичаш?-Сакура гледаше Саске с очи изпълнени с любов.Изминаха две седмици от битката с Акатсуки но тя още не можеше да повярва,че наистина е с човека,когото обича.За всички в Коноха беше шок да разберат,че е станала член на престъпната банда а после я е ликвидирала.Момичето си спомни реакцията на Тсунаде,когато узна за това.-Хокагето първо се разплака и я прегърна а после и се скара.Сакура не беше наказана за предателството си сащото все пак тя отстрани враг номер едно на селото скрито в листата но заради зделката си с Орочимаро трябваше или да убие Легендарния сенин или да бъде изгонена от Коноха.Сега отбор седем беше изпратен на най-опасната си мисия досега-да се справи с шинобито-змия. Кунойчито знаеше,че е силно но да се бие с Орочимаро беше предизвикателство.Момичето не можеше да изпие чакрата му защото тя беше толкова зловеща,че можеше отново да събуди чудовището в нея.Сакура разбираше,че единствения и шанс е да използва “Садорри” но за това трябваше пълния и запас от чакра.-Размишленията на и бяха прекъснати от отговора на Саске:
-За първи път го разбрах,когато ти си тръгна.Не можех да спра да мисля за теб в живота ми нямаше цветове а само тъмнина.-Сакура се усмихна но после стана сериозна.
-Саске досега не сме говорили за това но ни предстои битка, в която може да не оцелеем и искам да знам как се чустваш след,като разбра истината за Итачи.-Черноокия нинджа въздъхна и сведе глава.
-Самият аз не съм сигурен,знам само,че вече не мразя брат си.Мисля ,че любовта и възхищението,които изпитвах към него,като малък отново се връщат.За да ме спаси той е пожертвал всичко,живял е далече от Коноха мислен от всички за престъпник и е трябвало да се примири,че го мразя.Радвам се,че сега името му е изчистено и се надявам където и да е да намери покой.-Сакура протегна ръка и нежно погали Саске по бузата.
-Прав си,Итачи е един от най-великите шинобита и един ден ще разкажем на нашите деца за него за да го обичат и уважават,както заслужава.-Учиха се усмихна хвана ръката на момичето и я дръпна към себе си,тя седна в скута му наведе се и жадно го целуна.Двамата влюбени бяха прекъснати от възмутения вик на Наруто:
-Така значи ние с Какаши да ходим да разузанаваме за Орочимаро а вие тук да се натискате!-Сакура притеснена се изчерви,дръпна от Саске и виновно погледна сенсея и съотборника си.Какаши само се подсмихваше под маската си но Наруто изглеждаше наистина ядосан,
-Извинявай ние само,ние просто...-Той я прекъсна:
-Е знам,че искате да сте заедно и да не се разделяте никога повече но това е сериозно!Имате цял живот пред себе си за да се радвате един на друг,сега имаме мисия от,която зависи бъдещето ви и трябва да се съсредоточите в нея!-Саске се дръпна от дървото на,което се беше облегнал и стана после помогна на Сакура да се изправи и каза:
-Наруто е прав,залагаме живота си в тази битка и ако загубим Коноха също е застрашена, няма да се отпускаме повече.Добре Какаши,какво разбрахте?-Учителя се изкашля и отговори:
-Орочимаро ще мине от тук до половин час.Той се връща от близко селище подчинено на селото на Звука и е придружаван само от Кабуто.Не бива да променяте плана,ако искате да победим,нямаме право на грешки.Въпроси?
-Не.-Трите шинобита отрицателно поклатиха глави.Какаши нареди:
-Добре тогава по местата-Наруто и Сакура са от тази страна на пътя а аз и Саске от другата и още нещо кисмет на всички!-С тези думи той се обърна и изчезна в храстите,черноокия шиноби погледна отново най-скъпите за него хора и после го последва.
-Сега всичко ще се реши,не се притеснявай Сакура ще победим!-Тя изненадана се обърна,русокосия шиноби я беше хванал за ръката .-Кунойчито топло му се усмихна и кимна:
-Да ще успеем,ние сме най-добрия екип.Хайде да заемаме позиции.-Двамата се покачиха по дървото и се скриха в клоните му,така можеха незабелязани да наблюдават пътя и да се включат в битката,когато дойдеше техният ред.Планът беше рискован но нямаше друг начин-трябваше да оставят Какаши и Саске да се справят с Кабуто и да изтощят Орочимаро а после да нападнат Легендарният сенин с обединените енергии на “Расенган” и “Садорри.Известно време те чакаха мълчаливо докато най-после по пътя се зададоха Орочимаро и Очилаткото,чу се изсвирване и Какаши и Саске изкочиха на пътя и спряха двамата злодеи.
-О Саске значи пак се срещаме.Много лошо за теб аз не прощавам на предателите,въпреки,че мога да те оставя жив сега и да почакам Сакура да те убие.-По думите на сенина черноокият шиноби разбра,че той не знае за края на Акатсуки и връщането на любимата му в Коноха.-“Най-добре е да го оставя да си мисли,че Сакура е лоша и да дам на нея и Наруто предимството на изненадата.”
-Не намесвай Сакура в това,то е само между мен и теб.-Орочимаро се засмя.
-Щом настояваш аз ще те убия но не се безпокой няма да боли,много.-Докато Саске разсейваше шинобито-змия Какаши внимателно се промъкна зад Кабуто и оформи “Чидори”.Очилаткото усети наближаващата опасност едва,когато сенсея се беше засилил и летеше към него с главоломна бързина.Кабуто се опита да блокира атаката но не успя,след миг Какаши го прикова към земята с Техниката на хилядата птици.Хатаке се обърна към Саске:
-Аз приключих с моята работа,този предател е унищожен сега е твой ред да се справиш с Орочимаро.-Черноокия нинджа кимна и отвори уста,от нея се покза дълъг меч подобен на този на Легендарния сенин.Острието се стрелна към него но той бързо го отбягна,прие змийската си форма и се насочи към Саске.Учиха изчака докато грамадната змия се доближи до него и направи няколко бързи знака,от ръцете му се изстреляха снопове влечуги и направиха щит с телата си.Орочимаро не можеше да го нарани и отново доби човешкия си вид.
-Станал си много силен шиноби момче но не можеш да надминеш учителя си.-Той прошепна някакви думи и се приближи до Саске,момчето падна на колене и притисна ръка към прокълнатия знак.Горе на дървото Сакура също усети болка но тъй,като атаката не беше насочена към него момичето не загуби контол.Ако искаха да победят сега беше шанса им да го направят,Орочимаро беше зает със Саске.Тя се обърна към Наруто,който разтревожен следеше битката,подаде му ръка и прошепна:
-Сега!-Русокосият шиноби кимна хвана я и двамата безшумно скочиха от дървото.Наруто освободи част от чакрата на Кюби а Сакура оформи “Садорри”,за съжаление обаче Орочимаро усети внезапното увеличаване на чакра зад гърба си и се обърна.Очите му се разшириха от изненада,когато видя хванатите за ръце шиноби и топките чакра,които те държаха-едната оранджева а другата синьо-зелена.
-Сакура какво правиш нали искаше да си отмъстиш на Саске!?Защо си с Наруто,ти трябва да ми дадеш тялото си а не да си с тези нещастници!-Сакура отговори със твърд тон:
-Съжалявам Орочимаро но обичам Саске,той направи много грешки но ме обича а и не искам да ти давам тялото си-прекалено много се харесвам с него за да ти го отстъпя.-Шинобито-змия ядосано присви очи но нямаше време да каже нищо,защото Сакура и Наруто вече се засилваха срещу него.Той направи няколко знака и извика:
-“Троен Рашоумон”-Пред него изникнаха три прегради и го предпазиха от двойната техника но изведнъж Сакура и Наруто изникнаха зад него и го удариха със “Садорри” и “Расенган”.Орочимаро се свлече бавно на земята и невярващо прошепна:
-Как вие…-Наруто доволно се ухили.
-Много просто онези от,които се предпази не бяхме ние а наши клонинги заредени с чакра,това е техника характерна за Акатсуки но ти трябва да го знаеш нали си бил от тях.Сакура ме научи на това джуцо след,като унищожи организацията.-Орочимаро се опита да каже нещо но не успя и рухна на земята изцъклил очи.
-Успяхме свърши се,ние победихме.-Наруто се обърна към Сакура но тя мълчаливо разтъкваше рамото си.
-Наруто моля те виж какво става със знака чуствам се някак странно.-Русокосия шиноби се приближи до нея а Саске стана и се присъедини към тях.
-Но какво!-Наруто гледаше и двамата учуден.
-Приятели знаците-няма ги изчезнали са.-Двамата влюбени се спогледаха и наистина той беше прав,сякаш печатите никога не бяха съществували.-Какаши се наведе над трупа на Орочимаро и каза:
-Нормално е знаците ви да изчезнат щом създателят им е мъртъв.-Саске въздъхна и прегърна Сакура.
-Най-после свободни сега ще можем да продължим живота си заедно а Наруто няма да бъде преследван заради Кюби.-Русокосия шиноби щастливо се засмя:
-Кой би предположил,когато се събрахме в един отбор,че ще преживеем толкова неща и ще убием най-големите престъпници в света?!-Какаши се изправи и го прекъсна:
-Хайде да се махаме от тук,трябва да се приберем и да дадем отчет за мисията на Тсунаде.-Тримата приятели го последваха и Наруто отново попита:
-Какво ще правите сега,когато можем да си живеем свободно живота?-Сакура и Саске се погледнаха влюбено и съучастнически се усмихнаха,кунойчито отговори:
-Ами мисля отново да си върна естествения цвят на косата а после никога повече да не се отделя от Саске.-Черноокия шиноби кимна и допълни;
-И аз съм съгласен със Сакура само,че за да съм сигурен,че няма да ми избяга отново ще се оженя за нея.-Момичето изненадано се спря и се вгледа в него.
-Наистина ли искаш да се омъжа за теб?-Саске усмихнато потвърди:
-Да а ти ще се съгласиш ли?-Сакура се хвърли върху него и го целуна така страстно,че на Какаши и Наруто им стана неудобно да ги гледат.
-Естествено,че ще ти стана жена!Няма нужда дори да питаш!-Когато кунойчито се поуспокои малко и продължиха пътя си Саске на свой ред попита Наруто:
-А ти приятел какво ще правиш,когато се приберем освен,че ще ми кумуваш на сватбата?-Блондинът се ухили и вдигна ръце зад главата си:
-О много неща,първо ще си хапна рамен а после мисля да поканя Хината на среща,тя е малко срамежлива и като ме види кой знае защо винаги припада но е много сладка.А и един ден ще стана хокаге разбира се!-Сакура сериозно го погледна.
-Сигурна съм,че ти ще бъдеш най-великият хокаге Наруто.-Така унесени в мечти и разговори приятелите продължиха напред към бъдещето,което щеше да им донесе много заслужено щастие!

Свърши ли фика?

Да, това е края.Аз съм го чела и в други сайтове.

Ами, за съжаление да На мен наистина много ми харесваше, но това е края

Фика е... (Беден речник) Искам още

този фик го сложиха в кошчето защото авторката пожела а ти отново го копваш и даже не казваш че не си го писала ти

Ощеее... Супер фикче. Продължавай в този дух

ОЩЕ! Фика ми взе ума!

Супер продължавай

суперрррррррр еееееееееееееееее искам да продалжиш в същтия дух :cry: :cry: :cvir: :cvir:

Наистина много ми хареса много добра идея

Гадно че свърши фика е страхотен