Границата между любовта и омразата {SasuSaku}

First topic message reminder :

1 глава.
Слънцето над Коноха бавно залязваше.В селото беше тихо.Единствения шум беше от забързаните стъпки на Сакура."Как можах да загубя представа за времето,толкова съм глупава" мислеше си тя.Спомни си строгото лице на Тсунаде когато постави забраната никой да не остава навън след 10 часа.Причината беше възможното нападение на Акатзуки.Все някога те щяха да дойдат за Наруто Сакура добре разбираше това,но така се беше увлякла в тренировката че съвсем забрави.От както Сасуке си беше тръгнал преди 2 години тя и Наруто тренираха почти без почивка и се бяха превърнали в силни и ловки нинджи.Макар че не си признаваха всеки от тях се обвиняваше че не е бил достатъчно силен за да го спре.Тъмнината все повече се згъстяваше около Сакура и тя забърза.На всичото отгоре и заваля.Обстановката и напомни онзи момент в които Сасуке напусна Коноха.Тогава също валеше."Не нямя да мисля за това НЯМА" извика вътрешната Сакура."Знам че някой ден Сасуке ще се върне а ако това не стане с Наруто ще го принудим"Тази мисъл я накара да стисне ръцетете си в юмруци.Кунойчито вече направо летеше по улиците сякаш с този шеметен бяг можеше да избяга и от болката си.Погледа на розовокосата се замъгли от сълзи тя вдигна ръка да ги изтрие и в следващя момент се блъсна в някой.От удара Сакура отхвърча на няколко метра.
-"Какво по дяволите" , разкрещя се тя.Едва тогава Сакура осъзна че който и да беше непознатия също нарушаваше забраната.Кунойчито не виждаше лицето човека пред себе си но беше мъж тя разбра това по едрата му фигура.Той и се стори познат но тя не обърна внимание на това.Който и да беше не трябваше да е на улицата по това време а беше и Сакура щеше да разбере защо.
- Кои си ти и защо си на вън?Минава 11 часа.Тогава мъжът излезе от сенките и очите на Сакура се разшириха.В него тя разпозна бившя си съотборник.
-Сасуке!!!
-Здравей Сакура промнила си се.Студените очи на Учиха я гледаха и я караха да се съмнява дали всичо това е реално.После всичо около Сакура се обви с тъмнина и тя се отпусна безжизнена на земята.



Знам, че главата е кратка...след няколко дни ще пусна следващата...

Наистина много ми хареса много добра идея

Гадно че свърши фика е страхотен

:S: :S: Жалко че свърши :cry: :cry: