She is a mystery (SasuSaku)

Този фик не е мой,но реших да го пусна тук защото е мн як !Надявам се да ви хареса!

Глава 1
Тя облече якето си и тръгна към магазина за пелени в селото. Тя имаше малка сестра Каяни Сото Мирани Шатта. Понеже живееше сама, тя постави двама мъже пред вратата да охраняват двегодишната Каяни. Мислеше си двете да напуснат селото и да отидат на по-безопасно място. Якето й беше черно кожено, също като на рокерите. Приятелите й, яки момчета които я мислеха за Супер-момиче, подсвиркваха подире й, а тя се усмихваше и махаше в отговор. Вечерта беше хладна, но все пак тя носеше къса отново черна пола и черен потник, придружени от високи кожени черни ботуши. Само косата й не беше черна. Всъщност беше с необикновен цвят. Тя стигна до магазина и взе цял пакет пелени. Все пак щяха да напускат селото.
Тръгна към дома си. Той беше зад ъгъла. Чу се шум, трошене на стъкла. Тя се стъписа.
-Каяни!
Бързо връхлетя в къщата. Всичко беше потрошено, нинджите бяха убити. А сестра й плачеше в леглото. Тя натъпка памперсите в раницата си, гушна сестра си и избяга. Бягаше към гората, скачаше по дърветата уплашена. Но злодеите я чуха и тръгнаха по нея. Момчетата Рокуни, Ясору, Капошо и другите разбраха какво става и се опитаха да предпазят приятелката си. Но те също бяха убити. Сълза се търкулна по бузата й, и тя продължи да скача. Един шурикен спъна момичето и тя падна на земята. Сестричката й не беше ранена. Някой изтръгна бебето от ръцете й, друг хвана косите й.
-Каяни! - тя протегна ръце към сестра си, но не можеше да мръдне. Един от нинджите постави ръка върху лицето на бебето.
-Това е детето.
-Хаха, господарят Орочимару ще бъде доволен.
-Оставете сестра ми намира! Педофили!
Тя получи силна плесница, заради думите си. Докато единият държеше Каяни, останалите започнаха да изстезават момичето. Тя цялата беше ранена. На всичкото отгоре й взеха дрехите и тя остана гола-голеничка.
-Довиждане, кучко!
Момичето видя как отнесоха Каяни, седна на земята, облегна се на едно дърво, прегърна коленете си и зарида. В това време един младеж скачаше по дърветата без причина, без да търси някого. Той чу плач и погледна надолу. Видя голо момиче, което ридаеше, прегърнало коленете си. Скочи при него и го попита:
-Защо плачеш?
Тя вдигна глава и видя красиви черни очи да гледат нейните смарагдови.
-Те я отвлякоха! ОТВЛЯКОХА Я! - отекна гласът й в цялата гора.
-Отвлякоха кого?
-Сссестра ми. Те отвлякоха сестричката ми! - проплака отново тя. Притежателят на черните очи отново запита:
-Кои те са отвлякли сестра ти?
-Нинджи от селото на звука. Господарят им е Орочимару.
-Гррррррррррррх! Този Орочимару! Ще го убия!
-Искам сестра си!
-Те защо я отвлякоха?
-Единият постави ръка върху лицето й и каза на другите "Това е детето."
-Те искат силите й! - той взе на ръце голото момиче и заскача по дърветата.

якоооо

яко е пусни следвщата глава plss

ето я другата глава!



Глава втора

Той стигна до малка къщичка. Вратата беше крива, покривът пропаднал, дъските изгнили. Тя се почуди как така такъв силен мъж може да живее на такова място. Той отвори вратата и влезе с нея на ръце вътре. Тя беше удивена! Вътре всичко беше измазано и боядисано в пастелено зелено, бананено оранжево и маслено жълто. Имаше три помещения - кухня, спалня и баня. Обзавеждането беше богато. Електрическа печка, шкафове, микроволнова печка, мивка, стилаж за съдове, съдове, прибори, маса и диван в кухнята, голямо двуместно легло, две нощни шкафчета с по две лампи, гардероб и секция в спалнята, в банята имаше вана с душ, тоалетна, мивка и умивалник. Той я остави да седне на дивана в кухнята и отиде в спалното помещение. Тя, хълцайки отново прегърна копленете си. Той я извика
и тя разгледа спалнята. Той отвори гардеробът и извади червен потник, къса бежава пола и бельо.
-Ако нямаш нищо против това са дрехите, които ти ще носиш.
Тя поклати глава, нямаше нищо против. Опита се да се прикрие с две ръце. Той повдигна вежда.
-Няма нужда да се прикриваш, не ме интересува дали си с дрехи, или без. Сестра ти е отвлечена и трябва да я намерим.
-Дддобре.
-Предлагам ти да се изкъпеш. Банята е ето там - той й подаде хавлия и отиде в кухнята. Тя веднага влезе в банята и започна да се къпе. Отчасти бе радостна. Отмиваше мръсотията от онези гадняри, които я докосваха. Нямаха никакви перверзни намерения, но я изтезаваха, удряйки я, а това също съдържаше докосване. Тя се изкъпа бързо и излезе по хавлия, като отиде в кухнята, за да го види. Тя не влезе направо в кухнята, а леко подаде главата си. Той се опитваше да направи храна, но явно нещо не вървеше. Стана й смешно и отиде на мивката.
-Не така. Ти не можеш, чакай ще ти покажа - тя го избута леко и застана на мястото му. Ястието трябваше да бъде яйца на очи. Тя сама позна, защото той имаше тиган на печката и кутията с яйца беше изкарана. -Ти какво ядеш по принцип? Имам предвид, знам, че това го правиш заради мен.
-Аз живея сам тук, и се храня с дивеч. Аз съм дивак. Ям зайци, птици и други зверчета. Не трябваше да те довеждам тук.
-Защо?
-Когато заспя и огладнея, ставам сомнамбул и нападам хора.
-Наистина ли? - попита плахо тя.
-Това е нещо като проклятие. Когато бях малък ми се случи нещо ужасно. И оттогава все сънувам тази случка. Не мога да изтърпя мъката и се събуждам, но не наистина.
-Виж, гладна съм, не ме интересува дали ядеш дисциплинирано, или като дивак. Ако мене ме налегне глад също ще ям без да се замисля за обноските на масата.
-Добре тогава. Отивам за храна, ти стой тук - при тези думи той излезе и я остави сама. Тя отиде в спалнята и се просна по гръб от деснята страна на леглото с разперени встрани ръце, гледайки тавана.
-Той е толкова красив...Нежна бяла кожа и големи черни очи с мека права коса... Не съм докосвала кожата му, само когато той ме донесе дотук...точно като булка...О не! Какво ми става?! - изправи се тя. -Влюбвам ли се?

продължаваи става интересно

Глава трета

Тя остави този "проблем" настрана и реши да започне да се облича. След като го направи, отиде в кухнята и седна на дивана, чакайки той да дойде. Тя не почака дълго. Скоро той се появи с два заека в ръката си, които беше хванал за ушите им. Тя преглътна мъката (*преправен глас* уаааааахахахаааааа) от смъртта на животинките, стана и пое "плячката" от ръцете му, но той веднага я грабна обратно и изръмжа.
-Мога и сам да се справя, не си ми нужна.
Тя не се сети какво да каже и вместо това попита:
-Как се казваш?
-Не ти трябва да знаеш. Ще намерим сестра ти, ще убия онези негодници и повече няма да се видим.
Тя си спомни за "проблема" и при мисълта, че повече нямаше да го види, й стана някак криво.
-Моето име е...
-Не ми е нужно да знам името ти.
Той пъхна в една тава двата заека и ги мушна във фурната. Тя отново остана безмълвна. Когато храната стана готова, той я извади и подаде на гостенката си нож и вилица, а самия той награби заека с две ръце. Тя го изгледа учудено. Той отхапваше все по-големи и по-големи хапки, когато видя погледа й.
-Какуо? :o (какво) - попита той с пълна уста.
-Ами нищо, просто ми е чудно как няма да ти приседне в гърлото. (ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХА =)) :hotl: )
-Какуо??? :o :o :o
-Хахахаха! Как няма да се задавиш, като така ядеш.
Той, не е за вярване, се сепна и сякаш се засегна от едва ли не "забележката" на момичето. Тя стана и взе нож и вилица.
-Ето - тя ги връчи на младежа - с такова се яде храна.
Той не знаеше какво да каже, преди минута не искаше да й знае името й, не искаше помощта й, а сега искаше да се научи на маниери. Тя му наряза месото и му показа ка се държи вилица. След уроците, след като се наядоха той каза:
-Не си мисли, че не знам как се държи вилица. Когато бях малък имах родители и те ме научиха на всичко. Но тогава се случи нещо и аз избягах. В продължение на години живях сам тук в бараката и събрах достатъчно средства, за да обзаведа дома си. След това спрях да се виждам с хората и вече не работех, хващах животинки от гората и се прехранхвах с тях. Станах нещо като ескимос (ще си помислите що ескимос, ама думата осначава *човек който яде сурово месо*).
След това млъкна. Стана необичайно тихо. Тя се опита да каже съжелявам, но не успя.
-Трябва да изляза. - изправи се той и тръгна към вратата.
-Къде отиваш?
-По работа. Ти стой тук.
Той излезе, но тя не го послуша и тръгна бавно по петите му. Знаеше, че той е с добре развит слух и затова го изчака да изчезне. Когато се увери, че него вече го няма, излезе и се затича. Тя беше бързо кунойчи и скачаше по дърветата безшумно. В далечината се мярна силуетът му. Той също скачаше по дърветата. Двамата излязоха от гората (ама не заедно е така ръка за ръка, ами поотделно). Той отиде до магазина за плодове и зеленчуци. Тя се спотаи до входа, когато той влезе вътре.
-Здравей, синко, какво ще купиш?
-Трябват ми банани, портокали, краставици и много, много домати.
-Хахаха! Това е моят Саске! Да не отиваш на фиестата в Испания, където има бой с домати?
(И сега малко на английски ще го напиша, щот звучи по-добре.)
-Sasuke... - said she. - so that is his name...It's beautyfull...

отново оставам без думи пусни следващата глава много ми харесва

убожавам този фик :love: :angel: чела съм го,но не си спомням края качи другите глави,ще го чета наново :love:

Ето я и четвъртата глава :D

Глава четвърта

Той се обърна по посока на гласа. Тя бързо, ама много бързо изчезна към гората и се прибра. Тя дишаше участено, когато стоеше близо до него, сърцето й биеше лудо, тя се вълнуваше и едновременно се страхуваше от неговия бой (ръст), искаше постоянно да е с него. Легна на леглото си и сърцезаваше тавана. Знаеше че той..не, по-скоро знаеше че Саске ще дойде (офффффффффффф най-после край на повторенията ). Скоро вратата се отвори и той влезе в спалнята. Тя надигна глава.
-А, ти ли си?
-...
-Къде беше?
-За храна.
-Но ние имаме.
-Ти ще ядеш зеленчуци и плодове, а аз месо.
-Но аз също обичам месо.
-Не! - отсече твърдо той. -Казах ти, ще ядеш плодове и зеленчуци.
-Защо?
-Трябва да задоволя глада си. Така през нощта ще си в безопастност. А и месото може да е отровно.
-Тогава защо ще го ядеш?!
-Аз вече съм се отровил. Няма значение. Слушай, вечер ще те заключвам в спалнята, а аз ще спя в кухнята на дивана. Когато те заключа отвън ти не можеш да си отключиш. Значи, вечер те заключвам и ти давам ключа изпод вратата. На сутринта тропам на вратата, ти връщаш ключа, аз отключвам и готово. Разбрано? *Savvy* (Ако не знаете кво е тва ето ви тук ->)ИзображениеИзображение
-Да.
Вечерта той я заключи и тя си легна. Чуваше как той яде месо и се опитва да не освирепее. Скоро и двамата заспаха. На сутринта всичко в кухнята беше разхвърляно, но не и потрошено (слаа богу! после аз ще трябва да събирам пари да им напраа ремонт).
-Виждаш ли за какво ти говоря?
-Страшничко си е...
-Затова те заключвам.
'Него го е грижа за мен?! Йеееееееееее!'
Те оправиха всичко и седнаха да закусят. Мляко с бисквити (Май фейвърит!). След това отново излезе. Така си минаваха дните и на нея й ставаше много любопитно как изглежда той докато спи. Един ден точно преди време за лягане (заключване xD) тя пъхна малко листче ламарина между вратата и рамката. Когато дойде да я заключи той пожела лека нощ и тя се усмихна в отговор. Саске заспа и тя отиде до вратата. Започна да движи листчето нагоре-надолу и вратата лека-полека се отключи. Тя никога не го бе виждала да спи. Сега се отвори голяма възможност. Тя отвори вратата и надникна внимателно през отвора. Изнесе се на пръсти от стаята, премина коридора и влезе в кухнята. Той спеше дълбоко, носеше боксерки, беше завит до гърди с меко одеало. Тя щеше да припадне от гледката. Косата му блестеше на лунна светлина, кожата изглеждаше по-мека и от (коприна а? а шамари? ша ви дам аз една коприна) одеалото, тя не се сдържа и се наведе над него, готова да го целуне. В това време удари полунощ! Той отвори кървясалите си очи, дълги зъби щръкнаха от устата му, косата му стана по-дълга. Тя изпищя от ужас. Той захвърли одеалото и се изправи. Кожата му бе груба, с кафяво-зеленикав цвят. Тя отстъпи назад, а той се наведе над нея с оголени зъби, готов да я (изядееееее *приказка за малките дечица*) разкъса. Тя се спъна и падна на земята. Той падна на колене като куче (нищо перверзно!!!). Tя стискаше очи, извъртяла глава настрани. Той ръмжеше заплашително. Тя преглътна страха си (наздраве! :cheers: ) и погледна дълбоко (*плюв* удавих се) в очите му. С ръката си започна да гали бузата му.
-Саске, това съм аз - Сакура, не ме ли помниш. Сомнамбулът смени погледът си от гладен към нежен (йееееее вече не съм гладен!!! нежен съм!) и отстъпи назад. Момичето продължаваше да шепне *Саске* *Саске* *Саске*. Той скочи на дивана и се покри с одеалото (тука има тука нема, ама в гащите кво има...цинги манги фук, пълни гащи с лук...*пауза* и целина). Сакура отиде при него и го отви. Той седеше в (красивата си форма) човешкия си вид и държеше треперещата си лява ръка.
-Саске...
Младежът се учуди откъде тя знае името му, но игнорира това. Сега по-важното беше как и защо е излязла от стаята си.
-Аз...аз...аз...
-Хайде кажи ми.
-Откакто дойдох тук, мисля, че ти...ззззапочна да ми влияеш някакси - тя заекваше от притеснение. - и исках да те видя когато спиш, зззащото ссси ккрасссивв и...сложих лист ламарина между вратата и рамката. Когато ме заключи аз го раздвижих нагоре-надолу и вратата се отвори. Съжалявам не мислех, че ще стане така и...аз просто мисля, че си красив и мммммммммай (яко заекване братче) съм вввввввввввлюбббббеннннннннна в теб и...
Той не я изчака да довърши, а бързо я целуна страстно. Тя отначало ококори очи, но после се отдаде на момента. Междудругото този момент беше ТВЪРДЕ дълъг, затова завършвам главата........

:love: :love: :love: :love: :love: :love: :grupa: :grupa: :grupa: :grupa: :grupa: :grupa: :grupa: :sarce: :sarce: :sarce: :sarce:

адски яко :love: :love: :love: :love: :angel: :angel: :grupa: :grupa: :grupa: пускай другите глави

Днес съм в добро настроение за тва ще пусна две глави!
Глава пета

Тази целувка значеше много неща. Не искам да ги изброявам, най-вече значеше привличане между две личности. Най-после те отделиха устните си. Сакура беше зашеметена, гледаше като недоспала, а Саске се усмихваше. Той се радваше, че вече не бяха непознати. Сакура се "разсъни", погледна го в очите и също се усмихна.
-Значи ти се казваш Сакура...
-...Харуно.
-А откъде знаеш името ми?
-Проследих те до магазина и чух продавачката да го казва.
-о...
И сега край на романтиката.
Сакура е приближи до врата на Саске и го целуна нежно, казвайки "Искам те". Младежът кимна, гушна я като булка и я занесе в спалнята. После започнаха взаимно (звучи тъпо ама...) да се разсъбличат - той съблече нейната сатенена нощничка, а тя свали неговите боксерки (абсолютно нищо перверзно). Двамата се шгумнаха под завивките и след няколко часа лежаха, гушнати един в друг (ама са облечени) и спяха сладичко. На следващата сутрин Сакура се събуди към девет и половина. Към нея гледаха две черни очи.
-Хей...
-Хей... - отвърна й той.
-Откога си буден?
-Отдавна.
-Закуси ли?
-Не бих го направил без теб - той стана от леглото и отиде някъде (всмисъл аут фром дъ руум).
-Хей, къде отиваш?
Отговор не последва. След малко Саске се появи с мини-масичка в ръце. На нея имаше две порции една със Шопска салата и друга с яйца на очи. Също така и кана със пунш (ония в големите шишета дет са кат галонки) + 2 чаши. Той постави масичката върху краката й и отново влезе под завивките. Двамата започнаха да ядат и им беше много вкусно. Както се казва "Когато си влюбен, всичко ти е сладко!". След като закусиха, Сакура влезе да се изкъпе, а Саске оправи къщата (тряа той да влене да се къпе а тя да опрай, ам нищо *<- както обичам да си казвам*.) Душът беше много освежителен, Сакура се наслади на усещането. После излезе по халат и всичко беше подредено. Тя целуна по врата "мъжа си" и отиде да се преоблече. Денят бе хубав, тя реши да потренира. Отдавна беше тук и нямаше време да го прави и да поддържа уменията си в акция. Облече червения потник и бежавата пола, и излезе навън. Саске я последва, учуден накъде е поела. Тя намери малка полянка, която й се стори подходяща за тренировка. Докато тренираше се сети за сестричката си. Тя седеше върху одеало и гледаше как кака й тренира. Сакура въздъхна.
-Саске...остави ме сама.
-Какво?
-Каквото чу, остави ме сама, моля те.
-Но защо, Сакура сърдиш ли се?
-Не е това, просто се сетих за Каяни. Тя беше моята дружинка, единствената ми роднина.
-Не се притеснявай, ще открием сестра ти на всяка цена - той я прегърна изкъм гърба. - на всяка цена...
Той остави момичето само както тя пожела и се прибра. Сакура събра чакра и изкатери едно дърво. Явно чакрата не беше достатъчна, защото тя падна. При падането й нещо издрънка. Тя стоеше на колене, подпряла с ръце земята и дишаше участено. Вече беше потна. Сакура вдигна глава и видя черен медальон да лежи на земята.
-Каяни!
Момичето взе медальона и го разтвори. Вътре имаше снимка на сестричето й. Бижуто беше нещо като кутийка на синджирче. Имаше кръгла форма и когато се отваряше, на вътрешната страна на капачето имаше снимка. Отвора "водеше" до кухината на медальона. Там Сакура държеше кичур нейна коса и кичур от косата на Каяни. Също така там лежеше малък пръстен. Може би бе предназначен за пръстчето на бебето. Лицето на Сакура светна.
-Не могат да използват силите й без пръстена!
Тя хукна към дома (си).
-Саскеееееее! Чуй:...
Тя не довърши защото някой я спъна и тя падна по лице. Беше нинджа от селото на звука. Той търсеше медальона. След като го съзря, той го отскубна от ръката на девойката и изчезна. Сакура заплака.
-*хълцане* Каяни... - и след това изпадна в безсъзнание. Саске чу вика на любимата си и се запъти към поляната. След като я намери, я пое на ръце и се запъти към вкъщи.

олеле нямам думи направо неможеш да си представиш как ме кефи тоя фик :uhaa:

Охх..радвам се много защото като започнах да го чета този фик ми стана мн интересно и мн съм се чудила кво ще стане нататък ...хехех

ENJOY! :P

Глава шеста

Саске внесе Сакура, остави я на дивана и й наля чаша вода. След като й я подаде, седна на стола и я помоли да обясни всичко.
-Имам този медальон откакто се помня. Вътре затворих кичур моя коса и кичур коса на сестра ми. Когато тя се роди, аз я занесох вкъщи. Цяла нощ люлях легълцето (кат гондола) и когато тя най-сетне заспа, аз можех да си отдъхна. Бях задрямала и когато чух шум и отворих очи, до главичката й лежеше пръстенче. Имаше и бележка. На нея пишеше "Момичето е с необикновени сили. Скрий пръстена някъде и ако някой се опита да отвлече детето заради способностите му, няма как да ги използва без бижуто." Аз скрих пръстена в медальона си и от две години не го свалях. Даже забравих за него и ето днес когато паднах (моля те не се притеснявай *към Саске*) той се отвори и аз се досетих. Сега могат да вземат цялата й сила и да отнемат чакрата й. А ако това се случи...
Тя не продължи. Саске се досети за какво става дума и се изправи.
-Тръгваме довечера.
Сакура вдигна глава и го погледна в очите.
-Дано не закъснеем.
Той се опита да я разведри.
-Хей, обичаш ли да чистиш и подреждаш?
-Да, но това какво общо има с Каяни.
-Аз излизам за провизии. Ти оправи къщата (малееее, голямата къща *ц ц ц*) и стегни багажа в две малки раници. Окей?
-М. - кимна тя (мисля че знаете как се изговаря това "М"). Саске излезе и тя се захвана за работа. Подреди в кухнята и изми чиниите, оправи леглата, избърса праха и пусна прахосмукачка. След като изчисти навсякъде, Саске се прибра. Двамата влязоха да се изкъпят един след друг и си облякоха чисти дрехи. Сакура изпра мръсните и ги изсуши. След това ги прибра в двете раници. Тя се готвеше да натъпка дрехи и храна и в двете раници. Но Саске я спря (не ми правете забележка, аз нарочно правя къси изречения).
-Сакура, защо не сложиш в едната раница само провизии, а в другата само дрехи?
-Ами защото и на двамата ще ни трябват дрехи и провизии и ако се разделим ти ще имаш само дрехи, а аз само храна, или обратно.
-Мила моя, кой е казал, че ще се разделяме? Никога няма да те напусна!
-Ами ако ме отвлекат, или се изгубя?
-Няма да позволя нито едно от двете да ти се случи! - той я прегърна силно и я целуна. Тя се усмихна.
-Добре.
Вечерта всичко бе готово. Сакура и Саске бяха облякли удобни дрехи, нарамиха раници и излязоха. Кунойчито въздъхна. Скоро щеше отново да види сестричката си. Саске врътна ключа и го пъхна в джоба си (нз къде му е джоба). След това започнаха да скачат по дърветата, търсейки базата на Орочимару.

Глава седма

Вече втора вечер Саске и Сакура обикаляха в търсене на похитителите на Каяни. Нямаше никакви признаци за живот наоколко. Двамата се установиха на едно място, разпънаха палатката си и си легнаха. Преди това естествено вечеряха. Сакура легна първа, като се намести върху меката трева (през плата), след това и Саске влезе и легна до нея. Те наистина имаха нужда от почивка. Кунойчито заспа веднага, но Саске гледаше тавана на убежището им. Мислеше си за Каяни, така и не бе видял как изглежда сестричката на Сакура. Той погледна към нея. Тя бе сключила ръце под главата си и спеше, обърната към него. Лицето й изглеждаше много спокойно. 'Някой трябва да я пази докато си почива.' Въпреки, че отказа да заспи, Саске постепенно се унесе и задряма. Беше вече седем часа. Сладкият сън на шинобито продължи до дванайсет. Всъщнос до 11:55. Саске чу шум навън и се събуди. Сакура все още спеше непокътната. Той бавно и внимателно излезе извън палатката като разгледа околността с Шарингана си. Някой мина зад палатката и когато Саске се обърна, него го нямаше. Дванайсет часа наближаваше. Изведнъж зад чернокосия шиноби изникна сивокоско с цайси и опря кунай в гърлото на Саске. Той не се притесни от нападателя, и когато удари полунощ, Учиха направи няколко знака с ръце и извика "Цетуре!" Тогава кафяви криле изникнаха от гърба му и блъснаха очилаткото в едно дърво. Саске вече бе сомнамбул и съзнанието му изгуби контрол над неговите постъпки. Той скочи при врага и опря куная в гърлото му. Онзи трепереше, а Саске всеки момент щеше да го убие. Той ръмжеше ли ръмжеше. В това време Сакура отвори очи. 'Саске!' това беше единствената й мисъл. Тя веднага стана и излезе от палатката. Видя схватката, оформила се между двамата младежи.
-Саске! Остави го веднага.
Сомнамбулът се обърна и я изгледа кръвнишки. След това махна куная и се приготви да замахне към шията на сивокосия.
-САСКЕ!
Тогава голямото чудовищно тяло се разпадна и се появи Саске (представете си пиленце в яйце - яйцето е сомнамбулът/кожата му, а пиленцето - Саске, и когато Сакура крещи "САСКЕ" пиленцето се излюпва :lol:) . Очилаткото се възползва и хукна да бяга, но Сакура скочи на стеблото на едно дърво и се изстреля към врага. Повали го на земята и изви ръцете му назад. Заключи ги с белезници и отиде при Саске.
-Добре ли си?
-Да, аз загубих контрол. Този е.
-Какво?
-Този...е от базата на Орочимару - Саске посочи с глава неговия нападател. -Сигурен съм.
Сакура кимна, изправи се и отиде при ония. Хвана го за яката и го вдигна.
-Ти...си от базата на Оручимару, нали?
-Хубавелка си ти. Жалко, че не разбираш.
Тя го дигна по-високо.
-Къде е сестра ми?
-Не знам за какво говориш - каза той, обърнал глава настрани.
-Къде е сестра ми?!?!?!?!?!?!
-Не те интересува.
-ААААААААААААААААААААААААААААААА! - ядоса се Сакура. Сълзи блеснаха в очите й, тя падна на колене със се цайсмена и проплака - Къде е сестра ми, къде?
Саске стана и отиде при Сакура.
-Слушай какво, кажи й къде е Каяни, иначе ще те убия!
-Ако ме убиеш, няма как да те заведа в базата - усмихна се саркастично той.
-ГРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРР! - извика Сакура и фрасна малоумника право в носа, въобще целия го преби и той изпитваше адската болка. Накрая безжизненото му тяло тупна на кафявата почва.

вереоятна е пусни още

Глава осма

Сакура се отчая.
-Как ще намерим Каяни сега, когато той е мъртъв?
-Ще измислим начин. Сега нека се наспим.
На следващия ден кунойчито искаше да заровят някъде тялото, но Саске отказа.
-Ще го носим със нас.
Шинобито забеляза някаква гривна на ръката на младежа. На нея пишеше "Кабуто Якуши" и бяха дадени някакви кординати (не ме питайте зле съм по математика).
-Сгъвай палатката, тръгваме.
Сакура кимна и събра багажа. Саске хвана под мишница трупа и двамата с кунойчито тръгнаха, следвайки координатите от гривната. На следващата вечер те отново спряха между дърветата и се разположиха. Миналия ден имаше буря и те за нещастие бяха загубили гривната. Сега полъхваше вятър. Сакура влезе в палатката, за да изкара възглавници и завивка. Когато излезе видя ужасяваща гледка - Саске обеси Кабуто на едно дърво (демек че го върза за клона, инак отдавна си е мъртъв).
-Какво правиш? - смая се тя. Саске я погледна.
-Така ще привлечем негови съотборници. Те ще ни отведат до базата. Ще убием всички и ще оставим само един. Той ще ни покаже скривалището и ще убием и него. Ще остане само Орочимару. Лесно ще се справя с него. Ти ще вземеш сестра си.
Сакура прие.
-Ела да вечеряме.
Саске последва кунойчито и седнаха да вечерят. Тъмнината покри цялото небе, звездите изгряха, луната също. За щастие имаха още консерви с храна и вода от близкото поточе. Незнайно защо Сакура беше доста изморена и се запъти към палатката си. Саске я последва. През нощта валя дъжд и изгаси огъня. Цялата палатка беше мокра, но слава богу непромокаема. Сакура беше адски изморена, но Саске вече беше буден. Отвън се чу шум и шинобито се сепна. Без да иска леко докосна Сакура по рамото, тя отвори очи и не позна седналия с гръб към нея Саске, така че се опита да изкрещи, мислейки че това е насилник, спал с нея. Но Учиха реагира бързо и запуши устата й, а показалеца на другата ръка постави пред устата си. После посочи отвора на палатката. Облекчена, Сакура кимна и той махна ръката си от нея. Леко дръпна ципа и погледнаха навън. Някакъв чернокос мъж с азиатски черти и разголен кръст разглеждаше Кабуто (а познайте кой е де :twisted: ). Сакура го изгледа тип WTF?!? и каза на висок глас:
-Ама, че педерас!
Ония се извърна и срещна с поглед палатката от която се чу мръсотия. Саске се ядоса. 'По дяволите! Разкриха ни!' - изруга той на ум. Сакура осъзна какво е направила.
-Саске, аз...
-БЯГАЙ! - извика той преди тя да е довършила, сграбчи ръката й и двамата хукнаха към натрапника. Той реагира като Наруто пред стадо слонове и преди да е помръднал Сакура беше върху него, а Саске прав до нея. Чернокоското се мяташе насам-натам, но като видя мадамата легнала върху него се усмири.
-Я виж ти... - усмихна се дяволито-саркастично педерасът. -Супер маце ме възседна. Явно някой си пада по мен...
Сакура погледна Саске и попита с поглед 'Ама той за какво говори?' Шинобито с безизразна физиономия само повдигна вежда, тогава кунойчито погледна към непознатия и изпищя като скочи назад. Но изненадващото беше, че той не побягна, а се изправи и й се представи.
-Казвам се Сай. А ти си Разгонената кучка.
-WTF!?! - Сакура се зачерви, веждата заигра...

превъзходно е продължаваи все така

Здравейте, фенове! Така, да се представя - писателката на този фик! Sasusaku_forever трябва да го е копнала от www.animes-bg.com където е моят рег и където аз постнах тази глупост...Спокойно, няма да си търся правата, даже се радвам че се разпространява. Мисля че имам още глави в анимеса, но фикът не е завършен. Изоставих тази идея - не мога да описвам мн добре битките и това беше причината. Та, Sasusaku_forever може да измисли друго продължение, стига да иска! Ако ми дойде музата /малко вероятно / ще го продължа засвета!

Sof

Много е як

Страхотно е фикчето давай още3е3е3е3ее3е3

:lol!: :^^: :wave: :flower: :angel: :angel2: :8D: :|-): :-): :kkkkiss: :love: :bravo: :obi4amte: :uhaa: :robot: :sarce: :o.k.: :lah: :cvetq:

:kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :angel: :angel: :flower: :flower: :^^: :^^: :flower: :flower: :angel: :angel: :wave: :wave: :angel2: :angel2: :ura: :ura: :ura: :ura: :ura: :love: :/: :/: :/: :/: :/: :/: :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss: :kiiiiss: :kiiiiss: :kiiiiss: :kiiiiss: :kiiiiss: :kiiiiss: :kiiiiss: :obi4amte: :obi4amte: :obi4amte: :obi4amte: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :grupa: :grupa: :grupa: :grupa: :grupa: :grupa: :love: :love: :love: :love: ok ok ok ok ok ok :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah: :lah:

SUPER E :bravo: :bravo: DAVAI O6TE