любов или омраза-историята на лорд и лейди учиха

First topic message reminder :

най-новия ми фик който очаква вашите коментари и мнения

Глава 1 Неочакваната новина

1632г. Вирджиния,двореца Учиха 21:30 вечерта

-Защо не си ме питал,татко?! -Саске вървеше напред-назад из библиотеката.Беше нервен,ядосан на решението на баща си.Как си е позволи да направи подобно нещо без първо да го попипита?
-Живота си е мой,татко! Не можеш да решаваш вместо мен!- Гнева на младия лорд дотстигаше чак до небесата.Той винаги е правел каквото си иска и не можеше да приеме такова нещо.Саске седна изморен на един от столовете.Това му дойде в повече.Очите му бяха присвити,краката бяха кръстосани -обмисляше случващото се.Той винаги е имал много точна преценка,която неведнъж му е помагала,но сега...това обещание...
-Саске,не може така! Аз съм стар вече и искам да ми се роди внук,наследник.Искам да съм спокоен,че рода Учиха ще бъде продължен! - Каза баща му след кратко мълчание.Взе една цигара,запали я и седна на другия стол- наблюдаваше сина си.Саске беше в пълното си право да откаже,но това щеше да погъделичка гордостта му.За бога,та той не е обещавал на никого нищо,а баща му!
-Е,какво реши?Приемаш ли?
Саске отвори очи.Бог,да му е напомощ,защото в този момент не знаеше какво прави! Изправи се,отиде до прозореца и погледна навън.Погледът му се плъзна по собственото му отражение в стъклото.Загледа се в очите си,въздъхна тихо и бавно се обърна към баща си.Стария го погледна очакващо.Тонът,с който младия лорд започна да говори бе тих и спокоен.
-Мисли му,татко.Мисли му,ако това се окаже най-голямата грешка в живота ми!
Баща му с широка усмовка на лице го прегърна развеселен.И все пак,той знаеше,че Саске нямаше да откаже.За разлика от брат си,той бе отговорен.
-Кога ще се срещна с нея?
-Много скоро.-Това беше единствения отговор на единствения въпрос,който Саске зададе за бъдещата си съпруга.

Това ме потресе
Страхотна глава, насълзих се чак :obi4amte:

Поласкана съм!!!
Момиче, нали знаеш, че те обичам!!!
Главата е чудесна!!!

Още съм замаяна ... главата е чудна , прекрасна , великолепна , невероятна , смайваща , ъ....(беден речник) Просто беше невероятно ЯКОООО

О, Боже! :!: :!: :!: Главата беше невероятна!

О, Боже... Тази глава беше...беше...(ъъ...беден речник) Нямам думи... Нямам търпение да разбера какво се случва нататък... Кога ще има нова глава?

още малко и щех да ревна много хубава глава
пишеш страхотно

и аз за малко да ревна :cvir: , пишеш просто, просто, просто... не знам как да го опиша

Така първо ЧЕСТИТ СВЕТИ ВАЛЕНТИН на всички пожелавам ви МН щастие в огромни дози 10 пъти по толково любов да имате. Нека човекът до вас ви дарява с толкова любов, че свят да ви се завие :kisss:
Малии главата беше направо нямам думи. Великолепна, божествена, пленяваща, възхитителна и всичко най УНИКАТ с една дума шест шест шест. Кога ще има още :kisss: :kisss: :kisss: :kisss:

некст :o.k.: :cvetq:

Фика е много готи. :bravo: :bravo: :bravo: :bravo:

с малко закаснение бих казала че е невероятно много ми хареса ще има ли продалжение :bravo: :bravo: :bravo: :cvir: :cvir: :cvir: :cvetq: :cvetq:

Браво.. Страхотно, чудесно.. ААА нямам думи продължавай в същия дух

Хехее... адашкее невероятна си Дано музата ти се откаже от развода и скоро да ни зарадваш с нова глава :obi4amte:

Ven!tyYyY написа:с малко закаснение бих казала че е невероятно много ми хареса ще има ли продалжение :bravo: :bravo: :bravo: :cvir: :cvir: :cvir: :cvetq: :cvetq:

да,ще има продължение но не съм решила още колко глави да напиша,но няма да са много може би следващата ще бъде последната,зависи как я напиша и как се развият нещата

ЛЮБОВ МОЯ просто си невероятна, главата е станала великолепна. Нямам думи с които да я опиша :cvetq: Много си те обичкам, да знаеш

Жалко, че следващата може да е последна...

YoKo_chan* написа:Жалко, че следващата може да е последна...

и аз така викам

sakura96plami написа:

YoKo_chan* написа:Жалко, че следващата може да е последна...

и аз така викам

И аз Не ни причинявай това, моля теее

суперрррррррр еееее

Много ми харесва...

следващата глава ще я пусна в неделя :kisss:

Uchiha Sakura написа:Неделя?!? :cvir: Мн далечеее :robot: ЩЕ ЧАКАМЕ МЪЖКИ!!!

И аз така казвам

неее денделя

sakura_uchiha1 написа:неее денделя

еми в неделя аз обикновено тогава пускам новите глави,иначе много ще я мисля тая,има толкова неща,които да се уточнят,нали всички трябва да са щастливи
за такъв фик не ми се пише тъжен край за някой от героите затова не се притеснявайте-поне за сега няма да има одавени,застреляни,удошени или жестоко убити

:cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: много як фикккккк :cvir: супер ееее

уж казах,че ще е готова в неделя,а я написах в събота
Така тази глава е специално за ТоТооо :kisss: моята любов Дая :kisss: и другата ми любов Галя :kisss: Много си ги обичкам и трите :kisss: :kisss: :kisss: извинявам се,ако има правописни грешки а сега приятно четене

Глава 15

Щастието и нещастието са най-добри приятелки.Щом познаваш едната,значи непременно ще се запознаеш и с другата.Двете никога не се разделят и винаги си споделят всичко.Затова понякога сме тъжни,а друг път весели.След всяко щастие следва нещасте.След всяко нещастие идва щастието.Просто трябва да свикнеш да живееш и с двете.
На следващия ден Слънцето изгря по-рано от обикновено.Времето беше меко и приятно,макари вече зимно.Лек топъл ветрец още подухваше от юг,птичките пееха,мириса на рози продължаваше да се носи из въздуха.Това бе денят мечта.
Саске и Сакура лежаха все още прегърнати на леглото.Излъчваха спокойствие,любов и доверие.Бях най-прекрасната гледка,която някой някога е виждал.Сякаш никога не се бяха карали,наранявали и страдали.Сякаш живота им бе приказка със щастлив край.Само че ако погледнеш дълбоко в душите им ще видиш болката,неизказаните чувства и съжалениято за изгубените мигове.Всичко в живота им се разви толкова бързо,че просто нямаше начин щастието им да не се замени с нещастие.Не винаги нещата се развиват така,както искаме.Не винаги попадаме на правилната следа.Но ако искаме...Ако искаме можем да преобърнем всичко в наша полза.Не трябва да стоиш на едно място,викайки неволята или да разчиташ на помощта на съдбата.Ако наистина искаш да направиш нещо трябва да излезеш навън-пред света,да направиш първата крачка,да не се предаваш.Защото знеш ли какво ще стане после,когато остарееш и си припомниш какво си направил? Ще изпиташ съжаление.Съжаление,че си можел,знаел си как да поправиш нещата,но просто не си имал необходимата смелост.Тогава ще се почувстваш зле.Саске и Сакура обаче имаха шанс да поправят нещата и вече започваха с първата стъпка-искреност.Колко пъти си казаха „обичам те”? Колко пъти се скараха и нагрубиха? Колко пъти си обещаха цялото щастие на Земята,а постигнаха точно обратното? Сега думите им на обич не са казани лекомислено,сякаш е нямало какво друго да се каже.Сега вече обещанията бяха истински,а не отвян от вятъра мираж.
Саске малко по малко започна да отваря очите си.Когато вече беше напълно събуден усети,че Сакура лежи с гръб към него върху дясната му ръка.Лека усмивка се изписа на лицето му.Никога преди не беше я виждал рано сутрин,спяща така сладко,че едвам се сдържаше да не я целуне и с това да я събуди.Дишането й беше спокойно,розови кичури коса се бяха рзпилели по лицето й,а студа през нощта я беше приближил до него.Изведнъж неизмерима радост изпълни сърцето му.Не можеше да си намери място от щастие.Искаше да излезе навън,да се накрещи на воля,да пусне на свобода всички тези така приспособяващи чувства.Но не го направи.Вместо това се размърда в леглото и обви с ръце тънкия кръст на жена си,която бавно отвори очите си.
-Добро утро!-Каза Саске и отметна част от косата по лицето й,като я целуна нежно по бузата.Сакура тихо изстена и се обърна към него.Двамата се гледаха в очите продължително време.Вътре в тях искаха да намерят нещо,да се уверят,че на другия му е добре така,но единственото,което откриха бе блясакът и топлия поглед.Това беше найд-добрия знак,че всичко е наред.
-Добро утро и на теб!-Отвърна му с любов тя,като прокара ръка по черната му коса.Той хвана китката й,сложи дланта й на бузата си и се наслади на милувката.Младата лейди присви весело очи и радост се изписа на лицето й.
-Искам всеки ден да усещам тези нежни ръце,да виждам тази чаровна усмивка и тези искрящи очи.-Каза й тихо съпругът й и леко с единия пръст премина по устните й.Лейди Учиха се засмя:
-И аз искам да чувствам,че си до мен.Да слушам гласа ти,да се наслаждава на така красивото ти лице.
-Караш ме да се чувствам неудобно.-Призна си Саске и се усмихна закачливо.
-Това вече е ново! Ти,да се чувстваш неудобно...!-Закикоти се Сакура.
-Не трябва ли жената да е красивото цвете в семейството?-Попита той и прокара пръст по извивката на гръбнака й.
-Това не пречи и мъжът да е красив.-Отвърна му тя и се отдалечи малко от него.
-С теб човек не може да излезе на глава!-Оплака се лорд Учиха и притегли жена си обратно в обятията си.
-Виж кой го казва!-Заяде се тя и двамата се засмяха.Тогава той забеляза нещо:
-Та ти си напълно гола!-Скара й се мъжът,присегна се към завивката и я зави чак до врата.
-Няма да настина,не се притеснявай.
-Всичко свързано с теб ме притеснява.Ами ако хванеш пневмония? Цяла вечер си била гола!
-Но пък за смятка на това бях в прегръдките на най-прекрасният мъж на планетата.
След това нейно изречения Саске замръзна на място.Много добре знаеше,че има много по-добри от него и в това отношение Наруто също беше по-добър.Само като си спомнеше колко я нарани и му се искаше да потъне в дън земя.Никога нямаше да си прости за всичко,което й бе сторил,но тя вече му беше простила.Жена му бе една на милион.Най-невероятното същество,което беше виждал.Не съжаляваше,че се ожени за нея.И сега,когато си помислеше на колко години е тя,просто не можеше да повярва.Толкова млада и толкова мъдра! Без да я предупреди нежно я целуна по устните.Те бяха така сладки и меки,че на него му се прииска да вкуси повече.Обърна Сакура по гръб и задълбочи целувката.Езика му навлезе в устата й и младата лейди изстена.Ръцете й се увиха около врата му,пръстите й се заровиха в косата му.Този малък миг на щастие им се струваше толкова продължителен,наситен с чувства и страст.Лорда набързо се изправи и се засмя на объркването в очите й.
-Ще наредя да донесат ваната.-Съобщи й той и излезе през вратата още преди тя да е успяла да каже каквото и да било.Тъкмо се канеше да се изправи,когато чу гласове да идват от коридора и набързо се мушна под завивките.В стаята влязоха съпругът й развеселен от нещо и Джон-иконома.Двамата поставиха ваната по средата на стаята,след което Джон се поклони и се оттегли.
-Е,милейди,време е за нашата сутрешна баня.
-Саске,не е нужно и аз да се къпя.Вече го направих снощи.
-Да,но цяла нощ си стояла гола.Тялото ти е ледено,а водата гореща.
-Не,добре ми е.Докато ти се къпеш,аз ще намеря нещо за обличане.
Лорд Учиха се засмя.По никакъв начин нямаше да й позволи да се измъкне току-така.Много добре знаеше какво се опитва да направи тя,а това толкова много го забавляваше.Виждаше лекия розов отенък по бузите й и едва се сдържаше да не я потопи направо със завивките във водата.С бавни крачки той се приближаваше до нея.
-Милейди,няма да се разберем така.Сега бъди така добра и влез във ваната.
-Не,Саске,наистина аз ....-И още преди да беше запротестирала,младия лорд я беше вдигнал като булка и след малко вече я беше потопил в топлата вода.
-Саске!-Извика гневно тя.На нейния вик той отвърна с чаровна усмивка и започна да съблича дрехите си.Сакура се сви във ваната и обърна главата си на другата страна.
-Сега пък ми се правиш на монахиня!-Каза й с ирония Саске и свали ризата си.Без да се обръща към него,младата жена му отговори:
-Не е вярно!
-Тогава ме погледни...
Бузите й пламнаха.Той да не беше полудял? Вярно,че бяха женени,но тя дори не го беше виждала гол.Последния път беше тъмно и нищо не се виждаше.Преглътна тежко и се насили да се обърне към него:
-Ето,доволен ли си?
-Не ме гледаш...-Лорд Учиха й отвърна тихо,но с онази влудяваща нотка в гласа му.
-Напротив.Гледам те.
-Не,гледаш настрани.Погледни ме,Сакура.-Настоя съпрудът й.Младата дама с негодувание обърна погледа си към него.Видя лицето му и широките му мускулести рамене.Само до там посмя да погледне.Когато Саске започна да се приближава,тя отново обърна глава на другата страна.Той се засмя и влезе при нея във ваната,като я отмести малко.Сега лорд Учиха беше седнал на дъното на ваната,а жена му седеше на колената му и с гръб къ него.Саске нарочно беше казал на Джон да му донесе по-голяма вана,за да може двамата със Сакура да се поберят безпрепятствано.Ръцете му се овиха около кръста й и я притегли към себе си.Гърбът й се подпря на гърдите му и това докосване накара бузите й да добият приятен отенък на огнено червено.
-Спри да се изчервяваш!-Каза й той засмяно.Тя се смути и се застави да не се обръща към него.-Боже Сакура,сякаш не сме женени от 3 месеца! Познавам тялото ти толкова добре,колкото познавам пръстите на двете си ръце.Та нали до преди малко беше напълно гола в обятията ми?! Караш ме да се чувствам като пират,който е на път да обезчести пленницата си!
-Не ставай смешен!-Отвърна му младата лейди и се отпусна в прегръдката му.
-Но е точно така.Нищо няма да ти сторя.Не го ли разбра вече?
-Явно не..-Промълви тихо тя и цялото й тяло се схвана.Саске усети това и се прокле за дето отвори стара рана.
-Не исках да те натъжавам.Знам,не бях добър.Не се отнасях добре с теб,но оттук нататък няма да е така.И преди съм ти обещавал това,нали? Е,този път е наистина! От цялата паника снощи забравих да извикам лекар да те прегледа.Опита се да се одавиш и може би нещо е станало и с бебето...
В този момент Сакура се обърна към него и запуши устата му с ръка.Челото й се беше подпряло на рамото му,а сълзи се стичаха от очите й.Нямаше нужда да викат лекар,тя много добре знаеше,че детенцето е мъртво.
-Сакура....-Прошепна Саске и я прегърна силно.
-Ти каза,че...че не искаш това бебе.Че не е твое...-Каза накъсано от плача розовокоската.Болка се настани в сърцето му.Какво ли не й бе сторил,но това просто преминаваше всякакви граници! Защо снощи й каза,че не иска детето и,че то не е негово,като напълно добре знаеше,че невинното създание бе от него?
-Съжалявам...Не исках да става така...Толкова много съжалявам...-Шепнеше й той,като нежно я галеше по главата.Младата лейди се обърна с лице към него и го погледна с натъжените си,обляни в сълзи очи:
-Всичко свърши.Няма нужда да викаш лекар,бебето е мъртво-усещам го.Но ние ще си имаме други деца!-Възкликна тя и чаровна усмивка се изписа на лицето й.Колкото и да искаше да го скрие,сърцето й бе наранено за кой ли път.Болка усещаше в гърдите си,но загърби всичко.Щеше да започне наново и този път наистина да се наслади на живота си.
-Започваме отначло и вече няма да има провали,съгласен ли си?
-Това ме устройва.-Отвърна й засмяно той и я целуна нежно по челото.
Те обаче не знаеха,че щяха да си имат гости.Херцог Наруто беше бесен,не-неправо разярен.Вчерашната сцена никак не му даподна.Щеше да говори със Саске още сега!
-Но,милорд,не може да отидете там...-Каза му Джон.
-Ама изобщо не ме интересува мога ли или не мога! Саске ми дължи обяснение.
-Херцог Узумаки,моля ви...
-Джон,отдръпни се.-Нареди русокоското и иконома отстъпи встрани.Херцога рязко отвори вратата и гледката направо го смая.Видя най-добрия си приятел и съпругата му във ваната и то голи! Сакура и Саске стреснато се обърнаха към вратата и като го видяха лорд Учиха щеше да го разпердушини с поглед.Наруто разбра намека и уплашени затвори вратата от външната страна.
-Джон,защо за бога не ме предупреди?!
-Опитах се,милорд,но вие....
-Следващия път не ми слушай какво ти говоря,а действай! Ако трябва ме окови в окови.-Щом каза това той се засмя и заслиза по стълбите надолу,където го очакваше Хината.
-Много бързо се върна...
-Мммдаа...Саске има работа...
Хината се очуди,но само сви рамене и двамата се запътиха към библиотеката.През това време лорд и лейди Учиха се обличаха и след няколко минути щяха да са готови.Докато нещата във Вирджиния се развиваха на пълни убороти,тези в Лондон също не оставаха по-назад.Днес сутринта принц Гаара беше поискал ръката на лейди Ино Яманака.За младата дама това беше много неочаквано,но въпреки това прие да се омъжи за него.Харесваше го,имаше интересен характер,беше джентълмен,караше я да се смее и отгоре на всичко беше и принцът! Непременно щеше да съобщи новината на най-добрата си приятелка,но някой вече я беше изпреварил.Рано сутринта беше пристигнало писмо до Сакура от Итачи.Тя все още не го беше прочела,защото не знаеше нищо по въпроса.Изненадите просто си вървяха една след друга и нещата се подреждаха както трябва.Каво по-хубаво от това?!
Саске и Сакура вече бяха в библиотеката.Още когато се показаха на вратата Наруто се развика:
-Какво си мислеше,че правеше? Какво ти стана вчера? Защо хукна така?!
-Успокой се.Със Сакура трябваше да поговорим и вече уредихме всичко.
-Така ли? И това ти дава право да си тръгваш от сватбата ми,събитие,което е венъж в живота,без да ми кажеш поне едно „Спешно е”?!
-Ако го бях казал щеше да направя най-голямата грешка в живота си.
-Хайде,нека да не се ядосваме повече.-Предложи весело Хината и попита:
-Сакура,как е бебето? Добре ли е?
Младата лейди кимна в шок,но набързо се укопити и отвърна:
-Изгубих детето.Стана злополука снощи.Аз бях виновна.Моята лекомисленост ме доведе до тук.Но не се притеснявай,ще си имам още бебета.-Последното го каза с усмивка на лице.Херцогинята също се усмихна и седна на единия от столовете.
-Леле,Саске,изобщо нямаш късмет.Какво ли не те сполетя!-Наруто му каза с надсмешка и отиде до прозореца.В това време Джон дойде:
-Лейди Учиха,има писмо за вас.-И й подаде плика.Сакура го взе,седна на стола зад бюрото и започна да чете наум.

Здравей,Сакура
Виж колко скоро ти пиша! Имам добри новини.С годеницата ми се разбираме чудесно.Тя е много мила и добра.Двете много си приличате по характер.Не се притеснявай,по-голяма е от теб.На 20 е.И все пак имаме 10 години разлика.Каква ирония! Явно мъжете Учиха са обречени на 10 години.Но достатъчно за мен.Кажи ми нещо за теб.Как вървят нещата? Саске добре ли се отнася с теб? Бебето добре ли е? Нямам търпение да го видя вече порснал след няколко години.Тук годеницата ми ме свари,че пиша писмото и като разбра,че е за теб каза да ти пратя поздрави.Много й разказвах за теб и тя ти се възхищава.Казва се Клеара и онзи ден ми заяви,че ти е приготвила подарък за първата ви среща.Много ще я харесаш,гарантирам ти.Сега трябва да приключвам,защото утре ме се женим и трябва да се подготвя.Скоро е,знам,но решихме да избързаме.Един месец е прекалено много време.
Да се пазиш,мъниче!
Вечно твой приятел Итачи Учиха.
Чувствата,които се насъбраха в душата й заплашваха да избухнат.Беше толкова щастлива и този път щастието нямаше да се смени с нещастие.Достатъчно преживя,не мислите ли?
-Какво има,Сакура? От кого е писмото?-Попита я Саске.
-От Итачи.Казва,че много харесва годеницата си и,че утре щели да се женят.
-Това е хубаво!-Възкликна Хината.
-Е,щом е щастлив...-Каза Наруто и сложи ръцете си зад тила.
На следващия ден,още рано сутринта Ино нахлу като хала в двореца Учиха и събуди всички.Набързо се качи до спалнята на най-дбрата си приятелка и отвори вратата.Завари ги двамата спящи и прегърнати в здрава прегръдка.
-Сакура!-Извика тя.Младата лейди отвори с негодувание очи и направо зяпна.Саске се събуди едва едва и седна на леглото.
-Какво търсиш толкова рано тук? Още няма шест часа! –Каза раздразнено той.Ино изобщо не му обърна внимание и продължи със съществената част.
-Ще се омъжвам!
-Поздравления!-Отвърна й розовокоската.
-Чакай,не съм свършила.Ще се омъжвам за принц Гаара.-Лорд Учиха щеше да се задави със собствената си слюнка.
-Какво?-Попита невярващ.
-Ино,това е страхотно!-Възкликна Сакура и отиде да я прегърне.
-Знам.Не е ли невероятно?!
След като се наприказваха,лейди Учиха облече една от своте рокли и двете излязоха навън.Саске беше принуден да напусне стаята още от започването на разговора.Беше отишъл да се разходи из гората с коня.Не можеше да разбере какво вълнуващо има в една сватба.Е,щом съпругите са доволни. „Щом на моето черешово цвете й харесва да се занимава с подготовката,значи и на мен ми харесва”-Каза си наум той и се върна обратно в двореца.
---------------------------------------------------------------------------------------
ЕПИЛОГ
Седем години по-късно.
Беше пролет и рожденият ден на лейди Сакура Учиха.На гости й бяха дошли всички близки и приятели-баща й,херцог и херцогиня Узумаки,краля и кралицата и другите двама лорд и лейди Учиха.Всички се бяха събрали в градината,а наоколо,заедно с песента на птичките се чуваше и смеха на деца.
-Мамо,мамо! –Малко момиченце с розова коса и зелени очи,приличащо на майка си като нейн огледален образ,се затича към нея с черешов цвят в ръка.
-Честит рожден ден,мамо!-Въкликна петгодишната Саюка Учиха.Майка й я завъртя във въздуха и момиченцето се засмя.
-Ти ли ми набра тези черешови цветчета,миличка?
-Тати ми помогна.-Отвърна й тя.Сакура се засмя и пусна дъщеря си на земята.
-Тате,тате!-Развика се Саюка и се хвърли на врата на баща си,който между временно се беше настанил така удобно близо до едно дърво.Набързо намести момиченцето в скута си и я погледна грижливо.
-Казах на мама,че ти си ми помогнал,а не трябваше да й казвам.-Отвърна му виновно тя и го погледна с тези нейни блещукаши очички.Саске й се усмихна нежно и каза:
-Не се притеснявай,принцесо моя.За следващия рожден ден сама ще й набереш цветя.
-Наистина ли?-Попита тя,а баща й само кимна в отговор.-Да!-Извика радостно Саюка и си взе една бисквитка.
-Лельо...-Още един момичешки глас се чу наблизо.Този път беше малката Айла Учиха.Дъщеря на Итачи и Клеара.Тя също приличаше на майка си-имаше нейните сини очи и беше одрала лицето й,но косата и цвета на кожата й бяха като тези на баща й.
-Заповядай,лельо.-Айла й подаде една малка червена кутийка и когато Сакура я отвори отите й се разшириха.Вътре имаше медальон.Сребърна верижка със сърце,а като отвориш сърцето се виждаха две снимки-на Саюка и Дайсуке.Розовокоската се усмихна и цеуна племенницата си по бузата.
-Много ти благодаря,Айла.Прекрасен е.
Момиченцето кимна радостно и отиде при майка си,която се засмя и се усмихна на Сакура.
-Ей,Дайсуке,какво си подготвил този път на майка си? Може би й водиш тайната си възлюбена?-Попита през смях Наруто.На Саске обаче изобщо не му беше смешно.Да успее синът му да му спогоди такъв номер и щеше остане без наследство!
-Дайсуке?-Извика Клеара.
-Дайсуке?-Повтори Сакура.Никой не отговори.-Саске,къде може да е?
-Не се притеснявай.Ще отида да го потърся.Сигурно е наблизо.
-Лельо Сакура!-Извика Акима-дъщеря на Наруто и Хината.Тя беше на възрастта на Дайсуке.Имаше дълга руса коса и сини очи,но приличаше на Хината по външност и характер.
-Аз видях Дайсуке да отива в гората.
-Значи Саске ще го намери.Нека да се връщаме в двореца.Саюка трябва да напрви своята следобедна дрямка.
-Но мамо,не ми се спи!
-Саюка,моля те.Знаеш,че е добре да поспиш малко.
-До,но Дайсуке винаги е бил с мен.Разказваше ми истории за пирати и кораби и аз заспивах.
-Него сега го няма,но довечера може да ти разкаже нещо за лека нощ.
-А как ще заспя сега?
-Айла и Акима ще бъдат с теб.Можете да си разказвате истории за принцеси?
-Не,тати ми разказва за тях.Сетих се! Ще си разказваме приказки за нас.Айла,Акима,елате.-И така трите се запътиха към стаята на Саюка.
-Ино,къде е сина ти?
-В двореца.Остана там.Каза,че искал да прочете някаква книга.-Отвърна невярващо тя и се изправи.
През това време Саске търсеше сина си,но така и не го намираше.Знаеше,че Дайсуке няма да се изгуби в гората и че щеше да се върне по-късно,затова се прибра обратно в двореца.
Беше осем вечерта,а от младия наследник на Учиха нямаше и следа.Сакура беше започнала да се притеснява,докато не чу познат глас.
-Мамо...-Щом се обърна видя сина си и веднага го прегърна силно.
-Божичко,Дайсуке,знаеш ли как ме уплаши!
-Мамо,ще ме задушиш!
-И това ти е малко!
-Това е за теб.-След което той й подаде венец от рози,чиито бодли бяха отстранени.
-О,Дайсуке,нямаше нужда...
-Напротив.Напълно забравих за рожденият ти ден.Прощаваш ли ми?
-Разбира се,миличък!-Каза му нежно тя и го целуна по челото.-Сега отивай в стаята си.Време е за лягане.-Момчето само кимна и затича по коридора.Сакура се върна в спалнята и седна на леглто.Саске вече беше легнал и я наблюдаваше.Шом го погледна весела усмивка се изписа на лицето и и кикот се отрони от гърлото й.Дайсуке толкова много приличаше на баща си.По косата,лицето,очите,походката,дори маниерите и начина на говорене.
-Защо се смееш?-Попита я съпругът й.Лейди Учиха се обърна към него и го погледна с любов.
-За нищо важно...-После легна под завивките при него и се сгуши в обятията му.
-Обичам те..-Каза й нежно той.Тя се усмихна и положи ръка на гърдите му.-Обичам те,любов моя.Толкова много те обичам...
-Знам...-Прошепна Сакура.-И аз те обичам...
Както щастието и нещастието са приятелки,така и любовта и омразата.Никога не знаеш докъде може да те отведе едната и докъде другата.Понякога омразата се превръща в любов,понякога става обратното.Когато казваш „Обичам те” това може да означава „Мразя те”.Когато наистина обичаш и казваш „Мразя те” това означава „Обичам те”.Когато казваш „Тръгвай си” имаш предвид „Остани с мен”.Когато казваш „Убий ме” всъщност ти казваш „Обичай ме”.Но запомни,за да може човека до теб да те разбере правилно,когато му кажеш всичко това,трябва наистина да го обичаш,иначе той ще си помисли обратното.Аз обаче продължвам да се питам кое е по силно- омразата любов или любовта омраза?
----------------------------------------------------------------------------------------Уау,Зи историята е невероятна!-Каза най-добрата ми приятелка и легна на своето легло.
-А ти си мислеше,че няма да ти хареса.-Отвърнах аз и легнах на другото легло.
-Явно гостито с преспиване не беше лоша идея,а?-Попита ме Роуз.
-А ти как мислиш,best friend?-Двете се засмяхме и изгасихме нощната лампа.
-Знаеш ли,Зи,и аз искам такъв живот като на лейди Сакура.Жалко,че в наше време такива работи не съществуват...
-Да,наистина...Ам...Роуз,можеш ли да ми отговориш на един въпрос? Кое е по-слино любовта омраза или омразата любов?
-Те не са ли едно и също?
-Хммм,не мисля...
-Много мислиш!
Двете отново се замсяхме.И да,Роуз беше права.Наистина прекалявах с мисленето,но просто не можех без него.Мозъкът ми отказваше да спре да го прави.
-Пак ли мислиш?-Попита ме тя.
-Да.-Отвърнах й аз през смях.
-Серизоно,трябва да спреш...
-Знам.Роуз,ти си най-добрата ми приятелка.
-И ти си ми най-добрата приятелака, Зи,но какво ти става? Защо се рамекна така?
-Амм,нищо.Заспивай преди да съм почнала да мисля отново!

КРАЙ