любов или омраза-историята на лорд и лейди учиха

First topic message reminder :

най-новия ми фик който очаква вашите коментари и мнения

Глава 1 Неочакваната новина

1632г. Вирджиния,двореца Учиха 21:30 вечерта

-Защо не си ме питал,татко?! -Саске вървеше напред-назад из библиотеката.Беше нервен,ядосан на решението на баща си.Как си е позволи да направи подобно нещо без първо да го попипита?
-Живота си е мой,татко! Не можеш да решаваш вместо мен!- Гнева на младия лорд дотстигаше чак до небесата.Той винаги е правел каквото си иска и не можеше да приеме такова нещо.Саске седна изморен на един от столовете.Това му дойде в повече.Очите му бяха присвити,краката бяха кръстосани -обмисляше случващото се.Той винаги е имал много точна преценка,която неведнъж му е помагала,но сега...това обещание...
-Саске,не може така! Аз съм стар вече и искам да ми се роди внук,наследник.Искам да съм спокоен,че рода Учиха ще бъде продължен! - Каза баща му след кратко мълчание.Взе една цигара,запали я и седна на другия стол- наблюдаваше сина си.Саске беше в пълното си право да откаже,но това щеше да погъделичка гордостта му.За бога,та той не е обещавал на никого нищо,а баща му!
-Е,какво реши?Приемаш ли?
Саске отвори очи.Бог,да му е напомощ,защото в този момент не знаеше какво прави! Изправи се,отиде до прозореца и погледна навън.Погледът му се плъзна по собственото му отражение в стъклото.Загледа се в очите си,въздъхна тихо и бавно се обърна към баща си.Стария го погледна очакващо.Тонът,с който младия лорд започна да говори бе тих и спокоен.
-Мисли му,татко.Мисли му,ако това се окаже най-голямата грешка в живота ми!
Баща му с широка усмовка на лице го прегърна развеселен.И все пак,той знаеше,че Саске нямаше да откаже.За разлика от брат си,той бе отговорен.
-Кога ще се срещна с нея?
-Много скоро.-Това беше единствения отговор на единствения въпрос,който Саске зададе за бъдещата си съпруга.

УоУ свалям ти шапка невероятна е, неповторима, нямам думи

Страхотно е Направо си умрях от кеф :kisss: :kisss: :obi4amte:

фИкът е вЕлИкоЛепеН :obi4amte: :kisss:

Пфф... Итачи, Гаара още някой да харесва Сакура? Саске се държи тъпо. Прииска ми се Сакура и Итачи да са заедно, но знам, че няма шанс за това.

Чакам следващата глава с нетърпение!

:bravo: Главата е страхотна. Обожавам гоо :kisss:

Много хубаво се е получила главата :cvetq:, просто страхотно. Продължавай да ни радваш

леле .. саске да мре с акне :D .. много яка глава , особено целувката

Супер Искам още.

уникално ти си най-добрата след миса мноо ме кефи продалжавай :kisss: :kisss: :bravo: :bravo:

Леле душо...
Велико е!
Останах без думи.
Чакам следващата глава с огромно нетърпение..

Иейй , йеии , йеии главата кърти , супер е и аз и аз искам още :cvetq: :cvetq:

Леле муска напраа е УНИКАЛНО Влйбих се :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: Искам още Сакура си остава със Саске нали? Въпреки, че в този момент ми си искаше да е с Итачи, но се надявам да е със Саске Кога ще има още

Страхотно е! Искам още!

Дам кога ще пуснеш опродължението ?

Кога ще има нова глава

Наистина, кога ще има нова главичка? Хайде, моля те не ни мъчи така... :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: Надявам се скоро да я пуснеш...

главата още не съм почнала да я пиша нещо нямам муза разсейвам се тука от една книга,че нещо не ми харесва как стават нещата и ми е малко трудничко да напиша другата глав иначе ще се постарая в неделя да я пусна ама не съм сигурна

Дано да я пуснеш скоро

невероятен фик

Бравоо личи си че имаш талант

И аз нямам търпение за следващата глава,но няма да те пришпорвам като другите, че сигурно е малко изнервящо...

Наистина Сакура си има доста обожатели

Ощееееееее :kisss: :kisss: :kisss: love it :kisss: :cvir:

Много е яко. :bravo: :bravo: :bravo: :bravo:

ето я и новата глава този път е мноого дълга

Честит Свети Валентин и Трифон Зарезан
Нека любов да изпълва сърцата ви,всеки ваш ден да е малка мечта,а нощта ваша покровителка
Разлейте вино,разлейте го навсякъде
Станете пияни от любов,защото когато човек е влюбен посрещата всичко,което му е приготвила съдбата по-леко и непринудено :kisss: :kisss: :kisss:

Тази глава е специално за двете ми любов и ТоТооо :kisss: извинявам се ако има правописни грешки

Глава 14

„Не,недей! Моля те!” Чу се потресеващ вик.Момичето започна да се мята,искаше да се отскубне от зловещата прегръдка.Нищо не се получаваше.Не можеше да избяга. „Не!” Той я държеше като в капан.Молби изпълваха пространството в стаята.Напрежението се усилваше,безпомощността я изгаряше отвътре.Тя не го искаше,беше плашещо,а сърцето й скоро щеше да се пръсне.Никой не обръщаше внимание на задавениете й думи.Те се заглушаваха се от тишината.Скоро момичето не можеше да чуе спобствениете си писъци,а те се забиваха като с нож в сърцето не мъжът върху нея.Но нали знаете,че когато се порежеш не усещаш болка,тя идва едва след като си се порязъл.Така стана и с него.Правеше движение след движение,а от очите й се стичаха горещи сълзи.Сега не обръщаше внимание на болката й,но утре,на следващия ден.... „Не ме наранявайте!”
-Какво?! –Саске задъхано застана в седнало положение на леглото.Очите му бяха широко отворени,изненада и объркване се четеше в тях. „Това кошмар ли беше,а изглеждаше толкова истинско...?”-Попита се с пресипнал глас.Всъщност той сънуваше подобни неща от няколко дни насам.Първоначално сънищата бяха замъглени и нищо не се различаваше,но после започнаха да стават ясни.Чуваха се викове,а в тъмната стая фигурите едва се отличаваха.Постепенно обаче и те започнаха да се различават.Бяха двама души,легнали на едно легло и между тях ставаше нещо.До тази вечер той не беше разбрал какво всъщност се случваше,но сега вече знаеше.Двамата души бяха момче и момиче и очевидно се приготвяха за първата си брачна нощ,но тя нещо се дърпаше,не искаше да го прави.Той явно бе решил това да стане и нямаше намерението да спира.Но защо сънуваше подобни неща? Какво ставаше за бога?
-Какво по...? Какво става?-Питаше се Саске,но така и не намираше отговора на въпроса си.Тези кошмари го подлудяваха.Не можеше да разбере дали на него му се бе случило подобно нещо или беше просто от онези лоши сънища,които идват и си заминават.Напоследък беше много нервен,трябваше да се успокои малко.Може би тогава съзнанието му щеше да намери покой и да не го измъчва повече.Мразеше се,че е забравил всичко,че не може да й помогне,а толкова му се искаше.Онзи ден я беше видял с брат си.Изглеждаше толкова щастлива и спокойна.Усмихваше се и се смееше.Заболя го.Как му се искаше той да я дарява с тези чувства,да я кара да се чувства желана,обичана и закриляна.Това бяло петно от миналото обаче го възспираше.Не можеше да си спомни и затова,когато беше около нея се държеше неадекватно за положението,в което се намираха.По този начин я караше да страда и плаче,това което винаги е правел.Искаше да вечерят само двамата,да я обсипва с комплименти и с любовни слова,да я целува по устните,да я гали нежно по главата и да си играе с копринента й коса.Но по този начин тя пак щеше да се измъчва.Щеше да си спомни за всичките онези ужасни моменти,да го отблъсне и да се разплаче,а той да не почувства нищо,защото е забравил.Да не може да сподели нейната болка,защото е забравил,да може само мълчаливо да я прегърне и да я остави да излее чувствата си.
Саске легна обратно в леглото,обърнат към огромния прозорец.Там,той се загледа в лицето на Луната.Тя го гледаше така,сякаш знаеше какво се бе случило,сякаш беше запозната с бялото петно в съзнанието му.Това го ядоса.Защо всички останали знаеха освен него? Думите на Сакура истина ли бяха? Наистина ли я беше насилил? Какво общо имаше този сън с това? Тези въпроси направо го изгаряха.Искаше да узнае всичко,да си спомни всичко.Защо трябваше да бъде толкова трудно? Щеше ли някой ден да намери желанито спокойствие,да се простят действията му?
На следващи ден иконома от двореца Узумаки съобщи нещо на лейди Учиха,което тя бе збравила.Новината моментално превзе съзнанието й.Днес Наруто и Хината щяха да се женят.Беше обещала да отиде и да помогне,а още се размотаваше из библиотеката.Забързано се затича по стълбите надолу.В бързината си залитна леко и се блъсна в някой,който я задържа да не падне.
-О,извинете ме.Не гледам къде вървя.-Каза смутено тя и мъжът я пусна.Щом го погледна приятелска усмивка се изписа на лицето й.Беше доволна от това,което вижда.
-Няма нищо,случват се такива неща.-Отвърна й той.-Закъде сте се разбързали така?
-Днес е сватбата на Наруто и Хината и обещах,че ще им помогна,а вече закъснявам.
-Аз също отивам там само че бях забравил нещо в стаята си и исках да го вземе,но нищо.Хайде,нека отиваме вече.-Каза й весело той.
-Ам,ваше височество,аз мога да почакам...
-Не се притеснявайте,Сакура.Нали не искате да закъснеем,хайде да побързаме тогава.
-Да.-Отговори му младата дама.Двамата излязоха навън и тъкмо щяха да се качат в каретата,когато се появи Итачи:
-Добро утро,ваше височество.-Поздрави той,а принца само кимна в отговор.-Сакура,може ли да поговорим замалко.Няма да отнеме много време.
-Добре.-Каза тя млако разтревожена и го последва.Когато бяха на достатъчно разстояние,за да не бъдат обеспокоявани,лорда заговори:
-Заминавам.Трябва да се върна в Лондон.Там ме очаква годеницата ми.Снощи получих писмо от баща си,в което пишеше,че е намерил подходящата жена за мен и иска веднага да се срещна с нея.Много съжалявам,че няма да мога да присъствам на сватбата,но така се получиха нещата.И още нещо,което искам да ми обещаеш,за да бъда поне малко спокоен.
След последното изречение лейди Учиха кимна изненадано и го погледна в очите.В тях можеше да види собственото си отражение,а ако се вгледа малко по-добре се виждаше и исписаната любов.
-Грижи се за себе си.Не се натоварвай,не мисли за лоши неща,излизай често на разходка и си почивай.Трябва да бъдеш много внимателна,защото не се грижиш единствено за собствение си живот,а и за още един,което ми създава двойна тревога.Не искам на теб или на бебето да се случи нещо лошо.Може би вече си чувала тези думи милион пъти,но исках да те предупредя,да се уверя,че съм ти ги казал,за да може ако се случи нещо да се обвинявам по-малко.
Сълзи започнаха да се стичат по лицето на момичето.Сълзи породени от любов и доверие.Сълзи,които разтваряха сърцето й пред него,поверяваха му душата й.Тя положи ръка на бузата му.Нежната й кожа се доскосна до неговта.Усещането беше толкова приятно,толкова зареждащо с емоции,че на нея й се искаше да заподскача от радост.Мъжът хвана кътката й с ръка и се наслади на нежната милувка.После я премести до устните си и едва я целуна.Сакура потрепери.Чувството бе толкова приспособяващо.Тя знаеше,че може да има доверие на този човек,че той винаги ще я подкрепя и помага,каквото и да става,че може да разчита на него.
-Не мисля,че Саске ще ти стори нещо.Той толкова се обвинява за всичко,но бъди внимателна,моля те.Обещаваш ли ми,че ще внимаваш?
-Да,обещавам.-Каза младата лейди през сълзи.Колко трудно й беше да се разделят,но нямаше как.Той не можеше да бъде вечно да нея и да й помага.От сега нататък трябваше да се оправя сама.Итачи пусна ръката й и се отдалечи.После помаха за сбогом и се качи в своята карета.Розовокоската постоя на едно място,но бързо поклати глава и избърса сълзите си.Щеше да направи каквото й бе казал и независимо от всичко,щеше да упознае истинската,неогасващата,реалната любов.
-Лейди Учиха...Сакура! -Извика Гаара.Тя се обърна и се усмихна макар и наслила.-Закъсняваме,вече трябваше да сме там.
-Да,идвам.Съжлявам,че се забавих.
Двамата се качиха в каретата и потеглиха.До един от прозорците на горните стаи стоеше една фигура.Саске беше станал свидетел на цялата сцена.Почувства омраза към брат си,но намрази себе си повече.Намрази се затова,че не той бе мъжът,който й каза тези думи.Че не той бе този,който се притесняваше за нея.Не чу почти нищо от разговора,но жестовете и погледа издаваха всичко.Тя го обичаше,беше ясно и никога нямаше да го забрави.Итачи беше там,когато Сакура имаше нужда от помощ или просто да сподели нещо вжно за нея с някого.Как му сеискаше той да бъде този човек...Саске затвори за кратко очи.Въздъхна тежко.Време беше да се приготвя за сватбата.Беше казал на Наруто,че ще отиде по-рано,а вече закъсняваше.
През това време в двореца Узумаки Сакура и Ино помагаха на Хината да се приготви.
-Хината,роклята ти стои чудесно!- Възкликна русокоската.Лейди Хюга се изчерви и попита нервно:
-А на Н-наруто ще м-му хареса л-ли?
-Не се притеснявай за това.-Отвърна й розовокоската.-Той те обича,а това е най-важното.
-Сакура е права.Вие сте идеални един за друг.Всичко ще мине добре,ще видиш!
-Дано си правя,Ино...
-Хей,защо говориш така? Охххх всички ли булки сте такива?-Попита отегчено тя.
-Какво искаш да кажеш?-Очуди се Хината.
-Ами и Сакура се държеше така,но нея мога да я разбера.Все пак не познаваше годеникът си,а с Наруто се познавате от толкова дълго време,че е направо смешно да се притесняваш,нали така,Сакура?
Не се чу отговор.Ино притеснено се обърна към приятелката си.
-Сакура,слушаш ли ме?
-Ааа какво? Какво казваше?
-Виждаш ли? Къде си днес? Толкова си разсеяна.-Смъмри я набързо лейди Яманака.
-Аз се бях замислила,това е.
-Вече цял ден мислиш и то много усилено.Как ли не те е заболяла главата?-Сакура се засмя.Точно това харесвше в Ино,че винги знаеше как да оправи положението.
-Бъди по-весела.Все пак днес не сме на погребение,а горката Хината се депресира повече като ни слуша.
-Много съжалявам,Хината....
-Не се притеснявай,Сакура.Разбирам те.-Лейди Учиха й се усмихна.Хината наистина беше много добра и мила. „Явно всички намират своите половинки,освен аз”-каза си тъжно тя.В този момент се застави да не бъде тъна днес.Не искаше да провали празненството,а още по-малко да натъжи булката.Само да не мислеше за минлото,само ако можеше да не го прави...
-Най-накрая се появи!-Извика ядосано Наруто.-Знаеш ли колко закъсня?
-Не се прави на ядосана съпруга.-Скастри го Саске и пристъпи напред.
-Как няма да се правя на такава като идваш с 2 часа по-късно!
Лорд Учиха въздъхна отегчено.Къде му беше умът,че да идва тук? Щеше да бъде много изморително,а както не беше в настроение за празнуване...
-Наруто,пазиш още документите,които ти дадох?
-Да,защо ти са?-Попита очудено херцогът.
-Исках да знам дали са на сигурно място.
-Не се притеснявай,но кажи ми.Какво точно пише вътре,че да ги криеш така?
-Не ти влиза в работата.Хайде,свещенкът чака и Хината всеки момент ще дойде.
И двамата се запътиха към градината.Там ги очакваха всички гости както и Сакура.Щом я видя,Саске я поздрави с едно кимване на глава и застана от другата страна на пътечката,по която щеше да премине Хината.Младата лейди се стъписа,но веднага се укопити и отиде да каже на иконома да повика Ино и с това да започне началото на церемонията.
Когато всички бяха по местата си,с бавни стъпки Хината и баща й се приближаваха до Наруто.Щом го стиганаха,стария лорд Хюга подаде ръката на дъщеря си на бъдещият й съпруг и отиде да седне на мястото си.Свещеникът започна с едно въведение и после премина към съществената част.Когато щеше да попита двата най-важни въпроса,поиска брачните халки да се донесът.Гостите се спогледаха,но така й тези два златни предмета не се появаваха.Сакура веднага се сети къде са.Наруто ги беше заключил в чекмеджето на бюрото си в библиотеката.
-Наруто,у теб ли са ключовете за бюрото ти?-Попита го тя.
-Да,ето ги.
-Отивам да донеса халките,ей сега се връщам.-Съобщи розовокоската и затича към входа на двореца.Бягайки изкачи стълбите и отиде в библиотеката.Набързо отключи чекмеджето и забеляза малката червена кутийка.Преди да я вземе обаче,погледът й бе прикован от един документ,на който с големи букви пиеше „Учиха”.Обзе я любопитство. „Какво ще прави такова нещо тук?”-Попита се тя.Не се сдържа и погледна какво имаше там.От една папка изкара три бели листа.Щом ги прочете очите й се разшириха.Не можеше да бъде! „ За 145 000 дублона вие- Тио Харуно заменяте дъщеря си Сакура Харуно за двореца Харуно.” Това не можеше да е вярно!
-Не! Не! Не!-Викаше силно тя.-Не е възможно! Не!-Сълзи се стекоха по бузите й.Какво беше сторил баща й? Защо? Отговорът веднага изплува в съзнанието й-за да има къде да живетят,за да не се опетни името им.И затова я продаде на лорд Учиха?! Ето сега разбираше защо Саске винаги беше кзвал,че е негова.Та тя е била негова себственост още от самото начало! Ето защо я беше изнасилил в онази нощ.Той имаше право на това,право на всичко нейно.
-Сакура?! Какво става? Гостите чакат.-Каза задъхано Ино.
-Да,идвам...-Отвърна й младата лейди и избърса сълзите си.Беше благодарна,че в този момент бе с гръб към приятелката си и тя не можеше да види болката й.Насили се да се усмихне,взе кутийката и двете заслизах по стълбите надолу.
-Сакура,има ли нещо? Държиш се особено...
-Не се притеснявай...
Щом пристигнаха розовокоската даде халките на Наруто и се върна на мястото си.Вече не можеше да се сдържа и тихо заплака.Болеше я,болеше я повече от всякога.Искаше всичко това да е прост лош сън и когато се събуди да се намери в прегръдките на любимия,заобиколена от обич и топлота.Погледът на Саске случайно попадна на лицето й.В този момент всичко излезе наяве.Скритите спомени нахлуха в съзнанието му.Спомни си всичко.Очите й бяха същите-изпълнени с болка и мъчение,както в онази нощ,но сега в тях се четеше и още нещо-омраза.Беше толкова явна и силна,че ако тя можеше да убива с поглед,досега да беше мъртав.Сакура не искаше да остава повече на церемонията,качи се в каретата и се прибра вкъщи.Саске от своя страна я последва.Беше ядосан и искаше да разбере какво ставаше с жена му.Никога не я беше виждал да се държи така и това го влудяваше.Не мина много време и се беше прибрал в двореца.Щом взеле в коридора видя Сакура да се качва по стълбите и извика след нея:
-Сакура! Сакура,спри!
Но тя не обърна внимаие на заповедта му и продължи да се изкачва по стълбите.
-Сакура,заповядвам ти да спреш!-Изкрещя бясно той.Розовокоската се обърна,а по лицето й продължаваха да капят сълзи.
-Точно така,заповядвай ми,измъчвай ме,удряй ме,изнасилвай ме и аз пак няма да мога да ти кажа нищо.-Каза му с равен тон тя.-Нали това е мощта на един господар-да прави каквото си поиска с марионетката си,защото аз съм ти точно такава,нали,Саске? Просто една вещ,която ти продадаха в замяна на огромен дворец!-Болката която младата жена изпитваше в този момент бе неизмерима.Сърцето й се свиваше,краката не я държаха,а сълзите не спираха да си текът.Искаше да се махне,да изчене от този свят пълен единствено със страдание и несправедливости.Не можеше да издържа повече.
-Как разбра?-Попита я хладно той.
-Намерих документте случайно в кабинета на Наруто.Докога смяташе да си играеш с мен,да ме правиш на глупачка?-Този път Сакура викаше,а гласът й се раздираше в огромната зала.
-Не съм искал да става така.Отначало не бях съгласен,не исках да те лъжа...
-Но като видя,че съм неопитна и толкова малка,реши да се позабавляваш.И аз ти се сърдех,затова че ме изнасили.Ти си бил в пълното си право да го направиш!
-Не говори глупости! Никога няма да си простя,че ти причиних това.За мен ти беше най-прекрасното същество на Земята...
-Лъжи! Аз съм едно нищо и ти моногократно го доказа.-Отвърна му тя.Не искаше да говори повече с него.Беше толкова изморена...
-А ти? Ти,която спиш с брат ми и детето,което чакаш е негово! Какво ще кажеш по този въпрос?
Очите й се разшириха в очудване,но лицето й веднага доби предишния си вид.
-Не е имали нищо подобно! Той ми е много добър приятел,който ме обича и се грижи за мен.А колкото до детето-то е твое.
-Никога няма да сме напълно сигурни,нали? Нямаше ме цели 3 месеца.Имала си достатъчно време да прелъстиш Итачи!
-Наистина ли мислиш,че съм такава?-Попита го тъжно Сакура.Той не отговори,а това я заболя.
-Разбирам.Сигурно няма да мога да те убедя,че бащата на детето си ти,но това няма значение и без това не ми се живее повече.Ще прекратя живота си и този на бебето,защото знам,че когато то порасне ти ще го гледаш с презрение.
Саске отново не каза нищо и отиде в градината.Не беше взел думите й на сериозно,а трябваше.Сакура остана потресена.Той дори не се опита да я спре.Беше обещала на Итачи да се грижи за себе си и да не се предава,но вече не издържаше.Не можеше да понесе такова безразлично отношение.Отиде в спалнята и намери там вана пълна с топла вода.Явно някой беше казал на Марта,че се е върнала.Лейди Учиха съблече дрехите си и се потопи във водата.Сълзите бяха спрели,лицето й излъчваше безизразност.Леко постави ръцете си върху корема и каза:
-Бебчо,татко ти не ни иска.Нека да не го караме да страда повече...-Това беше последното й изречение,преди да се потопи нацяло.Туптенето на сърцето й започна да намаля.Постепенно вече не се усещаше.Беше направила това,което иска.Беше прекратила живота си.
Изведнъж силна болка премина през тялото на Саске.Без да се замисли той се втурня към спалнята им и това,което видя нкара кръвта във вените му да замръзне.Неиздаваща никакъв признак на живот,жена му лежеше във ваната.Лорд Учиха набързо я взе на ръце и я положи на леглто.Пулсът й не се усещаше.Тя беше бледа,а устните й бяха сини.
-Не...-Каза тихо Саске.-Не отново...-Лордът положи ръка на корема й и се сети за бебето.Вече напълно й вярваше,че е негово,но й повярва твърде късно.-Сакура...Какво ти сторих пак? Аз съм чудовище,изсмукващо силите ти...Прости ми.Прости ми,Сакура...Не искам да умираш.Не умирай! Този път ти обещавам,че ще се променя,само живей.Живей,Сакура!-Но каквото и да правешетя не помръдваше.-Марта! Джон! Марта! Джон!-Викаше той.Прегърна силно жена си и горещи сълзи потекоха по бузите му.Изведнъж,като по чудо,ръката й хвана яката на ризата му.
-Обичаш...ли...ме...?-Попита го тя с последни сили.Мисълта,че е още жива изпълни сърцето му.
-Обичам те! Обичам те!-Повтаряше й той хиляди,милиони пъти.Не беше мъртва.За пореден път бе оцеляла. „С какво съм заслужил това?”-Запита се Саске.-Та аз само я наранявах,а тя все още е жива,хванала яката ми,дишаща,топла....
Сърцето на лорд Учиха се изпълни с обич.Беше толкова приспособяващо и приятно,че му се искаше да се засмее от радост.Този път сълзи на щастие се стичаха от тъмните му очи,които така влюбено гледаха към жената в ръцете му.
-И аз..те...обичам...-Каза му Сакура и се унесе в сладък сън.Двамата лежаха прегърнати цяла нощ.Не им трябваше завивка,важното бе,че са заедно.

супер е нямам думи I LOVE IT

Това ме потресе
Страхотна глава, насълзих се чак :obi4amte:

Поласкана съм!!!
Момиче, нали знаеш, че те обичам!!!
Главата е чудесна!!!