любов или омраза-историята на лорд и лейди учиха

First topic message reminder :

най-новия ми фик който очаква вашите коментари и мнения

Глава 1 Неочакваната новина

1632г. Вирджиния,двореца Учиха 21:30 вечерта

-Защо не си ме питал,татко?! -Саске вървеше напред-назад из библиотеката.Беше нервен,ядосан на решението на баща си.Как си е позволи да направи подобно нещо без първо да го попипита?
-Живота си е мой,татко! Не можеш да решаваш вместо мен!- Гнева на младия лорд дотстигаше чак до небесата.Той винаги е правел каквото си иска и не можеше да приеме такова нещо.Саске седна изморен на един от столовете.Това му дойде в повече.Очите му бяха присвити,краката бяха кръстосани -обмисляше случващото се.Той винаги е имал много точна преценка,която неведнъж му е помагала,но сега...това обещание...
-Саске,не може така! Аз съм стар вече и искам да ми се роди внук,наследник.Искам да съм спокоен,че рода Учиха ще бъде продължен! - Каза баща му след кратко мълчание.Взе една цигара,запали я и седна на другия стол- наблюдаваше сина си.Саске беше в пълното си право да откаже,но това щеше да погъделичка гордостта му.За бога,та той не е обещавал на никого нищо,а баща му!
-Е,какво реши?Приемаш ли?
Саске отвори очи.Бог,да му е напомощ,защото в този момент не знаеше какво прави! Изправи се,отиде до прозореца и погледна навън.Погледът му се плъзна по собственото му отражение в стъклото.Загледа се в очите си,въздъхна тихо и бавно се обърна към баща си.Стария го погледна очакващо.Тонът,с който младия лорд започна да говори бе тих и спокоен.
-Мисли му,татко.Мисли му,ако това се окаже най-голямата грешка в живота ми!
Баща му с широка усмовка на лице го прегърна развеселен.И все пак,той знаеше,че Саске нямаше да откаже.За разлика от брат си,той бе отговорен.
-Кога ще се срещна с нея?
-Много скоро.-Това беше единствения отговор на единствения въпрос,който Саске зададе за бъдещата си съпруга.

Кога ще пускаш следващата глава?

mirellka62697 написа:Много хубаво Такъвталант не съм виждала
Ама дай и щтастие бе човек..много е тъжна историята..

на мен тъжните работи ми се отдават да ги пиша,даже ми е по-лесно а за нова глава не знам,още нямам муза а и желание да пиша нямам но ще се постарая по-бързичко да я напиша

onyx&pink написа:

mirellka62697 написа:Много хубаво Такъвталант не съм виждала
Ама дай и щтастие бе човек..много е тъжна историята..

на мен тъжните работи ми се отдават да ги пиша,даже ми е по-лесно а за нова глава не знам,още нямам муза а и желание да пиша нямам но ще се постарая по-бързичко да я напиша

Нееееееее Моля ти се, не ни мъчи

а мн хубаво фикче
аз мн си ги обичкам тъзжните историйки особено когато са сасусаку
аиде много ти се моля напи6и бързо следващта та глава

музата ми вчера ми изпрати документите за развод по пощата ако нещо не промени решението си,не знам какво ще правя но и без нея мога само да имам нетърпение да напиша главата,ама и с него съм скарана слава богу то не си е подало домументите за развод все още ще се опитам да направя нещо (а тоя изпит по испански в събота така ми убива желението ) и ако успея може да има глава до края на седмицата

Разбирам те Дано успееш

Хайде мацко изненадай ни :cvetq:

леле направо съм влюбена във фика ти кога ще има още

пЛс пусКай по-бЪрзо че наПрао ша сА изяМ кат не зНам кво Ша стани :kisss: :obi4amte:

главата е в процес на писане и до сега има 5 изречения ще се постарая до края на седмицата да я напиша ама не сън сигурна дали ще стане музата ми още не ми говори и не се вяска наоколо,сериозно ми е сърдита

Искаш ли муза ....

.....ЕТО ТИ: мотивацията да са отървеш от фика... ако пишеш повече!!!

Ooo моля се на музата ти да си промени решението. Аз какво ще правя без този фик???

просто е супер :lol!: нямам думи :bravo:

ще се опитам да напиша главата до неделя

Иеиии супер :flower:

Дано успееш Нямам търпение да разбера какво ще стане...

с малко закаснение ама е невероятно направо нямам думи нямам тарпение най-много ми харес тва с итачи и сакура

да този фик е ОРИГИНАЛЕН не се пи6ат глупости и не се увърта , даже и с закъснение има дето пи6ат простотиии , а твоето с закъснение си е божество не знам колко правилно сум се изразила

благодаря много :kisss: следващата глава ще я кача тази вечер предполагам

yey ще стоя на компа и ще чакам

И аз ще чакам Дано успееш

уЕй :kisss: :lol!:
ша ЧакАм :robot:

И аз ще чакам!

И аз, и аз

ето я новата глава доста неща ми се случиха тази седмица,особено тая вечер :cvir: но главата е тук-току-що изкарана от пеща

Глава 13

На следващия ден Итачи се събуди и първото,което видя беше нежното красиво цвете,което лежеше до него.Студа през нощта я беше доближил до тялото му.Сега бе обърната към него,а ръцете й бяха неволно поставени върху голата му гръд.Това нейно докосване го влудяваше,а равномерното й дишане му действаше толкова добре,че му се искаше да я целуне.Тя беше толкова красива,нежна и ранима.Най-прекрасното същество,което беше срещал някога и което сега лежеше в леглото му,под неговите завивки,положила ръце върху неговата гръд,а той даже да не може да я докосне,да се наслади на бебешката й кожа,да вкуси от розовите й сладки устни.Вярно,беше адски трудно да се сдържа,когато е около нея,но му стигаше,че е щастлива.Снощната случка обаче накара кръвта във вените му да закипи бясно.Усети дразнеща болка,която го караше да троши,чупи и проклина,но не направи нищо от това.Сдържаше всички чувства в себе си.Щеше да уреди нещата с думи,а не с бой.Итачи погледна към младата лейди и се усмихна.После нежно премести ръцете й от себе си и се изправи.Облече обичайните дрехи,върза косата си на опашка и излезе тихо от стаята.Трябваше да намери Саске още сега!
През това време принц Гаара беше станал и се разхождаше из градината.Цяла вечер почти не беше миигнал.Срещата му с лейди Сакура се запечата в съзнанието му и го преследваше цяла нощ.Представяше си веселата й усмивка,красивото й лице и блескащите зелени очи. „Саске сигурно е щастливец.”-Каза си той леко натъжен.Тя никога нямаше да бъде негова.Можеше само да й се любува отдалеч и да се прави,че няма нищо.
-Добро утро!-Весело го поздрави женски глас.
-Добро утро!-Отвърна й той.
-Защо сте сам?-Попита тя и Гаара тогава се загледа по-добре в нея.Беше наистина много красива,с руса коса и сини очи.За миг даже беше загубил представа за времето,но набързо поклати глава и отговори:
-Аз обикновено съм сам,но се радвам,че има някой с мен сега.
-Искате ли да ви покажа лабиринта?-Попита с усмивка младата дама.
-Да,да тръгваме.Само че първо искам да ми кажете нещо.
-Слушам...
-Как се казвате?-Девойката се засмя на своята глупост и отвърна:
-Ино.Лейди Ино Яманака,а вие сте?
-Принц Гаара.
Русокоската остана изненадана и шокирана.Като по команда се поглони,но тогава той я хвана за раменете и я изправи,казвайки:
-Нека не стигаме до формалности.-След което я хвана под ръка и двамата се запътиха към лабиринта.
Докато те се разхождаха,Итачи вече беше стигнал до библиотеката и гледаше на кръв брат си.
-Саске,какво подяволите си мислеше?!
-Какво? За какво говориш?
-Аз ли за какво говоря?! Какво си направил на Сакура снощи?-Попита бясно той.
-Нищо особено.
-Нищо ли ти се струва,че я намерих да плаче на пода пред стълбите?! За бога,какво ти става ?!
-Не знам.Нищо не знам.-Отговори объркано младия лорд.
-Как така нищо не знаеш,малки братко?
-Не помня.Не си спомням нищо.
-Не си прави шегички с мен!
-Не си правя шеги! Казвам ти истината.-Итачи се очуди и за момент се замисли над думите му.Възможно ли бе да казва истината? И ако е така-какво се е случичло?
-Не помня нищо освен,че имаше буря.На следващия ден говорих с Гаара и той ми разказа всичко.-Обясни Саске.Брат му въздъхна тежко и си наля чаша вино,като я изпи на екс.Явно положението не беше толкова просто,но това не обясняваше положението на Сакура.Нещо се беше случило преди,но какво? Тогава истината излезе наяве.
-Снощи само я прегърнах и я целунах и й направих комплимент.Изведнъж тя ми се разкрещя,че съм я насилил и излезе от стаята.-Каза той.Възрастния лорд беше шокиран.Кръвта му започна да кипи.Това вече беше прекалено!
-Да те вземат мътните,Саске!-Развика се той.-Как си могъл да го направиш? Какво те прихваща?!
-Първо не ми викай и второ не помня какво се е случило.Всичко бих дал,за да променя стореното.
-Заслужаваш да те бичуват!-Итачи гневно извика и изпусна чашата на пода.Вратата с ярост се тръшна зад него,дори и книгите по равтовете се разтресоха.
През това време Сакура се срещна с Ино и Гаара.
-Здравейте!-Поздрави ги тя.
-Здравй,Сакура! Закуси ли вече?-Попита русокоската.Лейди Учиха се засмя и принца веднага се смути,но се укопшити и се опита да я погледне.
-Не,не съм,но не съм и гладна.-Отвърна им розовокоската.
-Трябва да говоря с милейди.-Каза Гаара и Ино погледна очудено.-Ще ме последвате ли?-Сакура кимна объркано и дватата заизлизаха от лабиринта.По пътя разговора им започна:
-Лейди Учиха трябва да ви кажа нещо важно.
-Слушам ви...
-Става въпрос за съпруга ви.Той има амнезия.
-Амнезия?-Попита невярващо тя.
-Да.Имало е буря и Саске е получил силен удар по главата.Когато се събуди не помнеше нищо.
„Значи така”-Помисли си тя.Това беше причината за странното му държание.Не можеше да е забравил толкова бързо,пък това означаваше ли,че щеше да се държи по по-различен начин? Че щеше да й се извинява и да моли за прошка,или щеше да преглътне болката и болезнения спомен и да се държи както преди? Тези мисли не й даваха мира.Нали й беше обещал промяна? Беше й обещал цялата любов на Земята и думите му бяха толкова искрени.Ако не беше забравил всичко,щеше ли да изпълни обещанието си?
-Разбирам.-Каза най-после тя.Обърна се към принца и се принуди да се усмихне.-Благодаря ви,че ми казахте.Снощи се държах несправедливо с него и сега трябва да му се извиня.-Тогава Сакура се затича към изхода и остави Гаара сам.
Лорд и лейди Учиха взаимно се търсеха из двореца.Когато най-накрая се намериха в балната зала двамата едновременно казаха:
-Извинявай!
-Не бях права да се държа така с теб.-Избърза младата лейди.-Гаара ми каза всичко.Знам,че си си изгубил паметта.
-Сакура,аз....-Саске спря за кратко,но после продължи-Чувствам се ужасно.Не помня нищо,но много ме боли,че съм ти причинил това.
Тя много добре знаеше за какво говори той.Ставаше въпрос за онази нощ.Нощта,която се превърна в кошмар за нея.Нощта,която щеше да помни цял живот.
-Не се притеснявай.Всичко вече е минало.-Отвърна спокойно лейди Учиха.
-Наистина съжалявам-.Отново й каза той.Розовка се усмихна бегло и напусна залата.
Вечерта,някъде към 23.30,когато всички вече бяха заспали,Сакура тихо почука на вратата на Итачи и я отвори.Той лежеше на леглото с широки бели панталони,които стигаха малко под коляното и с гола гръд,но косата му още беше вързана.Когато я видя,се изправи и погледна към нея.
-Хей....-Поздрави я плахо лорда.Младата лейди се усмихна леко и го пипита:
-Може л-ли да с-спя при т-теб тази нощ?
-Саске няма ли да...
-Не се притеснявай за него.-Отвърна тя и се приближи до леглото.Беше облечена в дълга,бяла копринена нощница с презрамки,а косата й беше разпиляна по раменете.Сърцето му заби лудо.За бога,та тя беше тук по свое желание и изглеждаше толкова влудяващо невинно,а той не можеше да я докосне.С големи услилия Итачи се опита да изтръгне тези чувста и приятелски й се усмихна:
-Добре,можеш да останеш.
Сакура засия от щастие и очите й блеснаха.Набързо влезе под завивките и легна на меко и топло.Лорд Учиха направи същото.След като и двамата бяха в леглото младата жена се протегна и прокара малките си пръстчета по мускулите на ръката му.Това изгори кожата му.Всички опити да подтисне напиращите го чувства бяха напразни.Вече едва издържаше.
-И-извинявай...-Каза притеснено тя.
-Можеш да ме разглеждаш колкото си искаш.-Отвърна й тихо той,а гласът му прозвуча толкова привлекателно,че лейди Учиха се изчерви.
-Толкова много приличаш на Саске!-Възкликна розовокоската.Незнайно защо,двамата бяха скасили разтоянието помежду си.Погледите им ведняга се рещнаха.Тръпки преминаха по телата им. „Това е толкова неправилно!”-каза си той.В този момент устните им нежно се докоснаха.Чувството беше толкова приспособяващо и изпълнено с любов.Изведнъж целувката се задълбочи и Итачи легна отгоре й.Докато плъзгаше ръцете си по тялото й усети нещо.Очите му се разшириха,той знаеше.
-Бременна си...-Каза й хладно.Погледът му излъчваше изкри.Тя обърна глава настарни,не искаше да го гледа.
-Детето е от Саске,нали?
-Да...
-Той знае ли?
-Не...
Лорд Учиха въздъхна и обърна лицето й към себе си.
-Трябва да му кажеш.
-Знам...
-Кога смяташе да го направиш? Когато започне да си личи?
Сакура не отговори.Съзли започнаха да капят по възглавницата.
-Всичко стана...Беше в онази нощ,когато...Той ме изнасили.Не се интересуваше дали ме наранява или,че ме боли.Насили ме и ме удари.На следващия ден получих писмо,в което ми се извинява и ми казва,че ме обича...
-Спокойно.Успокой се...
Итачи легна до нея и я прегърна през кръста.Устните му се бяха опрели върху рамото й и той и шепнеше нежно:
-Спокойно.Всичко свърши.Аз съм тук...
Дишането й беше накъсано.Сълзите продължаваха да се стичат по бузите й.Господи,колко го болеше! Колко болезнено беше да я гледа как страда,как се измъчва,а той само да наблюдава отсрани и да може да й предложи единствено приятелска любов.

УоУ свалям ти шапка невероятна е, неповторима, нямам думи

Страхотно е Направо си умрях от кеф :kisss: :kisss: :obi4amte: