любов или омраза-историята на лорд и лейди учиха

First topic message reminder :

най-новия ми фик който очаква вашите коментари и мнения

Глава 1 Неочакваната новина

1632г. Вирджиния,двореца Учиха 21:30 вечерта

-Защо не си ме питал,татко?! -Саске вървеше напред-назад из библиотеката.Беше нервен,ядосан на решението на баща си.Как си е позволи да направи подобно нещо без първо да го попипита?
-Живота си е мой,татко! Не можеш да решаваш вместо мен!- Гнева на младия лорд дотстигаше чак до небесата.Той винаги е правел каквото си иска и не можеше да приеме такова нещо.Саске седна изморен на един от столовете.Това му дойде в повече.Очите му бяха присвити,краката бяха кръстосани -обмисляше случващото се.Той винаги е имал много точна преценка,която неведнъж му е помагала,но сега...това обещание...
-Саске,не може така! Аз съм стар вече и искам да ми се роди внук,наследник.Искам да съм спокоен,че рода Учиха ще бъде продължен! - Каза баща му след кратко мълчание.Взе една цигара,запали я и седна на другия стол- наблюдаваше сина си.Саске беше в пълното си право да откаже,но това щеше да погъделичка гордостта му.За бога,та той не е обещавал на никого нищо,а баща му!
-Е,какво реши?Приемаш ли?
Саске отвори очи.Бог,да му е напомощ,защото в този момент не знаеше какво прави! Изправи се,отиде до прозореца и погледна навън.Погледът му се плъзна по собственото му отражение в стъклото.Загледа се в очите си,въздъхна тихо и бавно се обърна към баща си.Стария го погледна очакващо.Тонът,с който младия лорд започна да говори бе тих и спокоен.
-Мисли му,татко.Мисли му,ако това се окаже най-голямата грешка в живота ми!
Баща му с широка усмовка на лице го прегърна развеселен.И все пак,той знаеше,че Саске нямаше да откаже.За разлика от брат си,той бе отговорен.
-Кога ще се срещна с нея?
-Много скоро.-Това беше единствения отговор на единствения въпрос,който Саске зададе за бъдещата си съпруга.

:lol!: :lol!: NEXT

благодаря за песента,наистина е много хубава,но не е това,което ми трябва както и да е,следващата глава е тук

Глава 6 Лорд Саске Учиха

„un día el sol le dijo a la luna
-Sabes que no quiero verte llorar.
-La Luna luego le respondio:
-El tiempo no curo la herida de mi corazon....”

„Един ден Слънцето казало на Луната:
-Знаеш,че не искам да те гледам как плачеш...
Тогава Луната му отговорила:
-Времето не излекува раната в сърцето ми...”

-Сакура!-Ино извика,отваряйки рязко вратата.-Няма да повярваш какво се случи току-що!-Каза задъхано тя.Сакура се успокояваше наум.Помисли си,че някой иска да я убие.
-Ино,успокой се и ми кажи какво става.
Русокоската седна на леглото,пое си на няколко пъти въздух и съобщи:
-Срещнах Наруто,херцога за който ти говорех!
-Какво за него?-Попита Сакура.
-Той е най-добър приятел на бъдещият ти съпруг!-Извика Ино и скочи от леглото,като дръпна и приятелката си за ръце и тя се изправи.Двете затичаха до стълбите и тогава русокоската каза:
-Време е! Не можеш вечно да стоиш затворена в стаята си.-После набързо заслиза по стълбите и отиде до Наруто.Изведнъж всичко спря-музиката и хората заглъхнаха.По стълбите бавно слизаше лейди Сакура Харуно.Движенията й бяха плавни,двата пуснати кичура подскачаха в ритъма на нейните стъпки.Още щом погледна към гостите очите й срещнаха други две очи.Те бяха черни,много черни и гледаха студено,но някак си възхитено и удобрително.Това малко я стресна: „Този човек владее емоциите си много добре”-помисли си тя.Нито нейния,нито неговия поглед се отмести.Никой от двамата не примигна.Те продължаваха да се гледат и не обръщаха внимание на нищо и никой.
Най-накрая Сакура се озова в центъра на балната зала.Ино беше застанала до нея и се усмихваше весело.Не след дълго дойде и баща й.
-Сакура,ела да те запозная с бъдещият ти съпруг.-Той я хвана под ръка и я поведе нанякъде.Докато се усети,вече беше изправена пред чернокос мъж,с бяло лице и много тъмни очи.Тогава си спомни: „Това са онези очи....!”-помисли изненадана наум и леко настръхна.
-Миличка,това е лорд Саске Учиха,мъжът за когото ще се омъжиш в близките дни.-Тя преглътна тежко и се опита да се усмихне колкото се може по-непринудително.Саске усети това и нежно хвана ръката й.Устните му едва докоснха нежнта кожа и той се поклони.После се изправи и пусна ръката й.
-За мен е удоволствие да се запознаем,милейди.-Каза той с онзи неземен глас и й се усмихна нежно.Сакура потръпна.Този човек беше еднакво мил и страшен,а това я плашеше.”От него можеш да очакваш всичко!”-помисли си уплашено тя.
-Искате ли да се поразходим навън,лейди Харуно?-Попита той със същия глас,както преди малко.Зашеметена,младата дама само кимна в съгласие и се остави да бъде поведена в мрачната прегръдка на нощта.
Когато излязоха тя се отскубна от него и затича надолу по стълбите.Щом слезе погледна нагоре към необятното небе.Там блестяха хиляди,милиони,безброй звезди.Девойката се завъртя в кръг и подскочи весело,съвсем беше забравила за мъжа със себе си.Саске стоеше горе на стълбите и я наблюдаваше.”Чудно момиче”-помисли си.Държеше се като малко дете,но той много добре знаеше,че не е такава.Ако беше нямаше така набързо да избяга от него,да забрави за съществуването му.Затвори за кратко очи,вдиша от студения нощен въздух и заслиза по стълбите.
Сакура все още гледаше към звездите.Всяка една от тях й се струваше най-прекрасна от останалите.За нея те бяха нещо магично,нужната глътка въздух всяка вечер,надеждата,че след всяка буря изгрява Слънцето.
-Звездите тази вечр наистина са много хубаво.Винаги съм ги смятал за изключителни,защото те са такива.-Каза нежно Саске вече застанал зад нея.Момичето се стресна и подскочи напред.Съвсем беше забравила за него.
-Не се притеснявайте,милейди.Не исках да ви стресна.
-Не аз...Не сте ме стреснали...-Отвърна стъписано тя и се обърна към него.Очите му отново я оставиха без дъх.Колкото и да искаше да избегне погледа му,не се получаваше.”Не,не бива да му показвам слабостта си!”-Нареди си тя и извърна глава на страна.
-Обичам да наблюдавам нощното небе,действа ми някак успокояващо...-Призна си Сакура и продължи да върви напред,по-настрани от него.Присъствието му я притесняваше,имаше някакъв задушаващ ефект.”Какво ли ще е,когато заживея с него?”-Помисли си младата девойка.
-От цялата тази еуфория забравих да направя най-важното.-Каза Саске и бавно пристъпи към нея.Двамата спряха и той я обърна към себе си.Леко и плавно й подаде една алено червена роза:
-Честит рожден ден на най-прекрасната звезда от всички!-Изрече той меко,в гласът му се усещаше онази специфична омагьосваща нотка.Сакура остана изненадана.Плахо взе розата и се усмихна неуверено,сякаш това,което се случваше не беше реално.
-Благодаря..-Прошепна тя.Той се усмихна и я хвана под ръка.Двамата вървяха по пътеката,която водеше навътре в лабиринта.От всякъде ги обръщаха бели рози,носеше се нежно ухание.Облаците се отдръпнаха и пълното лице на Луната се разкри.Беше като в приказка.Лейди Харуно се чувстваше като в приказката от детските й мечти.Само че тя не знаеше,че каквото се извисява високо в небесата,скоро ще трябва да се приземи на земята.
-Благодаря ви за тази нощ.-Каза Сакура и се обърна към него.Лорд Учиха кимна сериозно и проговори:
-Бъдещата ми съпруга заслужава най-доброто,нали все пак е моя.
-Не съм ваша!-Запротестира тя.
-Но много скоро ще бъдете!-Отвърна й той.
-Не бъдете толкова сигурен!-Заплаши го Лейди Харуно и тръгна да се връща обратно.Саске обаче нямаше да остави нещата така.Той се провикна зад нея:
-Вие вече сте моя собственост! И много скоро ще станете напълно моя!

много е хубаво много ми харесва ;)

oтново ме оставяш без думи страхотно е

w0w всичко беше некак както ти каза магическо и изведнъж той като каза, че тя е негова ще го тепам направо много ме ядоса. Иначе фикчето е стахотно и нямям търпение да прочета продължението а ако пак ти трябва някоя испанска песен може да видиш на RBD имат мн хубави

Това беше направо...магическо Кога да очакваме новата глава? :love: :love: :love: :angel: :angel: :angel:

знам за RBD и да наистина имат хубави песни,но не такива каквито ми трябват следваща глава ще има още днес ако нещо нета не ми направи проблем иначе вече съм си хресала изречение от една песен,но ще го напиша в по-другата глава

Глава 7 Неочакван посетител

„Este corazón sincero,
Murió en su muñeca de trapo.”

„Това истинско сърце умря в своята парцалена кукла”

Сакура бягаше из лабиринта.Сълзи капеха от очите й.Как може този човек да й причини такова нещо? Нали уж я обсипваше с комплименти,подаряваше й рози,караше я да се чувства добре,а накрая й разби мечтите.Да,тя не го обичаше,но малко по малко започваше да свиква с присъствието му.Малко по малко му подаряваше сърцето си,а той просто го захвърли като ненужен парцал.Това я заболя.Нарани я там,където боли най-много.Сега вече знаеше,че вълшебната приказка от детството й си остава затворена там.Но как,как да я забрави като до преди няколко дни още вярваше в нея?До преди няколко дни беше дете,сега пак си оставаше дете,но нямаше да е задълго.
Лейди Харуно вече беше качена в стаята си и плачеше легнала на леглото.Не обърна внимание на всички гости,които я гледаха очудени или на баща си,просто искаше да остане сама.Тя не желаеше да се омъжва,не й беше времето да го прави и все пак прие без да знае защо.Нямаше да се съпротивлява,щеше да слуша съпруга си и да се опита да стане достойна за него.Единственото,което искаше в замяна бе обич,уважение,нежност....Но вече край! Той нямаше да получи абсолютно нищо от нея! Ако пък толкова настояваше,щеше да му се наложи да си го вземе със сила.Това бе последаната й мисъл преди да заспи.
Когато на сутринта се събуди я очакваше топла вана ухаеща на ванилия.Сакура се изправи и точно тогава Ино влезе в стаята:
-Сакура,лорд Учиха е тук и настоява да те види.-Каза тя като натърти на думата „настоява”.Розовокоската смръщи чело и отговори:
-Предай му,че не искам да го виждам докато не се оженим!-И отиде да си намери някоя хубава рокля из гардероба.Ино само кимна и излезе от стаята.Слезе долу и му съобщи:
-Съжалявам много,но Сакура не иска да ви вижда докато не се ожените.
Саске се усмихна леко,но от вътре бе ядосан.За него снощния разговор не беше приключил,а и без това трябваше да даде нещо на младата лейди и тогава му хрумна една идея.Той се поклони и се престори,че си тръгва,но всъщност отиваше право към стаята на бъдещата си съпруга.Преди време баща й му беше казал къде се намира тя,голяма грешка от негова страна.
Лейди Харуно вече се беше потопила във ваната и се наслаждаваше на прекрасния аромат,когато някой отвори прозореца.Тя се стресна и придърба набързо хавлията до себе си.Изпод пердетата се подаваше лорд Саске Учиха.
-Вие?! Какво правите тук?-Поита нервно младата дама.Мъжът пристъпи напред и застана пред нея.
-Трябва да ви дам нещо,а и не довършихме нощния си разговор.-Каза той са усмивка на лице,доволен от положението,в което я сварва.
-Напротив! Приключихме разговора още тогава!-Отвърна му заядливо тя,стояща още във ваната.-Нали казах на Ино да ви отпрати?
-Да и тя го направи,само че аз реших да ви посетя.
-Не можахте ли да намерите друго време за посещения?
-О,това напълно ме устройва!-Сакура разбра какво имаше предвид той.Не всеки ден се случва да видиш момиче на нейната възраст във вана и то чисто гола.
-Безсрамник!-Отвърна му тя и ставайки набързо уви тялото си със хавлията.Саске я наблюдаваше.Бъдещата му съпруга имаше прекрасно тяло,как му се искаше да дръпне хавлията,която така нахално пречи на невероятната му гледка.Но той подтисна този инстинкт.Не искаше да я плаши още в началото.
-Кажете за какво сте дошли и си вървете!-Каза сурово лейди Харуно и се обърна към него.Саске не отговори,а само се приближи до нея.Вече бяха на сантиметри растояние,можеше да устети уханието й на ванилия.Изведнъж на лицето му се появи самодоволна усмивка.Усмивка,която младата дама избощо не хареса.
-Дойдох за да ви дам годежния пръстен.Нали не очаквате,че ще се оженим без него?-Сакура потръпна.Това изречение накара кожата й да настръхне.Тогава мъжът извади от вътрешния джоб на сакото си червена кутийка и взе предмета,който беше вътре.Нежно хвана ръката й,сякаш се страхуваше от нещо,и сложи пръстена на безименния й пръст.Младата дама се загледа в сребърния накит.На него имаше три малки розови розички.Никога преди не беше виждала такива.Винаги е смятала,че розите могат да бъдат само бели или червени.”Невероятно!”-Помисли си тя.
-Съжалявам много,че пръстена не е златен,но аз харесвам повече среброто,а и предположих че ще ви стои по-добре.-Каза внимателно Саске и пусна ръката й.Сакура погледна надоло и се усмихна мило.
-Благодаря...-Промълви тихо тя,възхитена от сребърния накит.Лорд Учиха нежно я хвана за брадичката и повдигна главата й.Очите им отново се срещнаха.Нейните блестяха както винаги,а неговите бяха все така строги,но някак си излъчваха топлота.Тогава устните им се сляха.Първоначално целувката беше нежна,сдържана,но когато Саске получи възможност да вкара езика си в устата й,се превърна във властна и изискваща.Щом се усети какво прави Сакура се отскубна от него и се отдалечи:
-Отрепка! Как си позволявате?!-Развика се тя.Мъжът облиза долната си устна и й отговори:
-Съвсем скоро ще разберете,че едва ли на този свят има нещо,което да не си позволявам!-След което излезе през прозореца.Лейди Харуно опря гърбя си в стената и се свлече на пода.Беше объркана,напълно объркана.”Този човек е най-страшния ми кошмар!”-Каза си наум тя и докосна с пръсти устните си.Все още усещаше целувката му.

ОЩЕ!ИСКАМ ОЩЕ!Този фик вече е на първо място в списъка ми с любими фикове!И отново ще очаквам новата глава!

е жалко :S: иначе главите са супер продължавай в същия дух! :lah: :cvetq:

неееееееее направо е нечовешко да пишеш толкова хубави глави

Лелеее...направо нямам думи Всяка следваща глава е по-хубава от предишната Кога ще има нова? :lol!:

тази вечер или утре :kisss:

искам продалжение много ми харесва ти си уникална

Глава 8 Сватбата

Сакура все още стоеше на пода,загърната с хавлията,мократа й коса се беше разпръснала по раменет й.Нещо не й позволяваше да се изправи.Някаква сила я притискаше към студения керамичен под.Беше безпомощна.Не знаеше какво изпиства,чувствата й се смесиха,направиха я безсилна към тях и към него.Можеше ли да му се довери?Не...Винаги,когато искаше да го направи,беше готова да го стори,той разбиваше на парчета приказката й.Този човек беше странен,различен и опасен,много опасен.Ту я сравняваше с прекрасните звезди,ту я принизяваше и я нараняваше.Такъв ли беше всъщност? И ако не,тогава каква игра играеше? Защо й го причиняваше,като тя нищо не му бе сторила?
-Сакура!-Ино връхлетя в стаята й,но веднага се изненада от гледката.---Сакура? Защо стоиш на пода?И защо още не си се облякла?-Тя отиде до нея и я повдигна.Младата лейди поклати глава и се изправи.
-Аз....Нищо,замислих се за нещо.-Отвърна Сакура и седна на леглото.Подпря главата си с две ръце и въздъхна тежко.Всичко това й дойде в повече.Дори не можеше да се изкъпе необезпокоявана от какви ли не хора! Какво сега? Да постави стражи на тирасата на прозореца или на вратата пред стаята си? Как можеше да остане поне за малко сама?
-Сакура,трябва да ти кажа нещо.Баща ти определи дата за сватбата и тя след два дена.-Каза русокоската и седна до приятелката си.Лейди Харуно отвори като попарена очи.”Какво?!”-Извика наум.Не можеше да повярва.Толкова скоро! Тя стана и започна да върви нервно напред-назад из стаята.Настъпваше началото на мъките й,краят наближаваше.Започваше да усеща онези невидими вериги да се затягат здраво около нея.Задушаваха я.”Не,не,не!”-Викаше наум.”Не е възможно!” Защо всичко се преобръщаше и то не в нейна полза?! Защо точно сега?
-Кога баща ми е решил такова нещо? Как така не ми е казал?-Попита ядосано тя.
-Баща ти се срещнал с лорд Учиха малко преди той да си тръгне и му предложил да ускорят нещата и лорда приел.-Отговори й Ино.
Сакура побесня. „Много скоро ще разберете,че едва ли има нещо на този свят,което да не си позволявам!” Тези думи набързо изплуваха в съзнанието й. „Той наистина го мислеше!” –Помисли си тя и цялата настръхна.Какво да прави сега? Заканата му от онази нощ щеше да се превърне е реалност.Щеше да я притежава изцяло и то след два дни! Кошмар? Да,това беше кошмар и след като преброи до три всичко щеше да се върне на мястото си,всичко щеше да е както преди.Но уви,това бе реално колкото и слънцето тази сутрин.
-Хайде успокой се!-Възкликна Ино.-Саске не е толкова лош.Ще видиш,че като се упознете нещата ще се подредят.-Каза тя и излезе през вратата.
Сакура се пльосна на леглото и изкрещя.Защо винаги този непрокопсаник я поставяше в такова положение на без изход? Защо винаги я караше да се чувства малка и ненужна?Но не,много се залъгваше ако смяташе,че така тя ще стане негово притежание.Да,това влизаше в задълженията й,но младата лейди щеше да направи всичко възможно да избегне тази част,ако ли не,то щеше да се отбранява със зъби и нокти.
В двореца Учиха беше настанала паника.Всеки се беше захванал с нещо,а работа се увеличаваше все повече.Трябваше да се подготвят толкова много неща-масите,ястията,десертите.От цялата тази еуфория няколко сервиза триумфално се сгромолясаха на пода и се чу едно силно „прас”.Викът на стария лорд Учиха се разнесе из залата.Това беше вече третия порцеанов сервиз за днес.Ако прислужниците продължаваха в същия дух,много скоро гостите щяха да се хранят като първобитните.Саске завъртя отегчено очи.Знаеше,че това щеше да подлуди баща му,но старецът се нуждаеше от това-помисли си.После се доближи до прозореца и погледна към залязващото слънце.Точно след една нощ онова нежно,омгьосващо създание щеше да лежи в леглото му,в прегръдките му. „Но не по своя воля...”-Довърши наум той.Това някак го натъжаваше.Би желал тя да е с него защото иска,а не защото беше принудена.Беше готов да я изчака да свикне,беше готов да й даде време,но така нещата щяха да се усложнят.Най-добре беше да я направи своя още на същата вечер.Много добре знаеше,че бъдещата му съпруга щеше да се съпротивлява,но това беше без значение.Той вече я обичаше!
На следващия ден Сакура се събуди много късно,може би някъде към обяд.Беше добре отпочинала и заредена с енергия,сякаш отиваше на бйното поле. „Остава само този ден..”-помисли си тя.Вече се беше отказала да се бори срещу този брак,от сега нататък щеше да се сражава срещу бъдещият си съпруг.Тази битка нямаше да изгуби! След тази мисъл лейди Харуно се изправи и облече една свтлозелена рокля.Денят беше прекрасен.Слънцето грееше ярко,птичките чуроликаха,а уханията на рози идващи от лабиринта я караха да се чувства като в детските си приказки.За миг забрави за своето настояще и бъдеще,за всичко,което я очакваше и от което се страхуваше.Този ден бе само и единствено нейн.Нейната последна глътка въздух,нейния последен ден свобода преди доживотния затвор.Тя се затича по стълбите и набързо излезе навън.Слънцето веднага огря кожата й,вятърът се заигра с косата й.Чувстваше се толкова добре,толкова нереално и в същото време знаеше,че точно тук й бе мястото.Че принадлежеше именно на тази мистична природа,че тя беше неизменима част от нея самата.Сакура се завъртя няколко пъти и подскочи весело.Смехът й закънтя като песен наоколо.В този момент приличаше на невинно малко дете,което за първи път имаше възможност да упознае заобикалящия го свят.
За разлика от нея обаче,за Саске този ден беше като всички останали.Той стана както обикновено в осем сутринта,облече се и отиде да поязди из пределите на имотите си.Посети също и новия си дворец,в който щеше да живее със съпругата си.Всичко там беше приготвено и подредено,включително и тяхната спалня.След тази кратка разходка лорд Учиха се прибра вкъщи и пожела да си легне без да обядва.Отиде в стаята си и остана там цял ден.Вечерта,малко преди да заспи каза на глас:
-Ти си моя!
Най-накрая дългоочаквания ден дойде.Сакура я бяха събудили рано сутринта.В стаята й влизаха все повече и повече прислужници носещи по нещо за външния й вид.Само Ино не се появи.Беше помолила една от прислужниците да й каже,че ще отиде до двореца на Учиха,за да подготви някой неща и,че направо щеше да я чака там.Младата дама въздъхна тихо и се остави в грижите на заобикалящите я момичета.Все още не разбираше за какво е всичко това.Нали щеше да каже само едно единствено „да” и нищо повече?Не беше кой знае какво,но явно никой не мислеше като нея.
-Да ти помогна ли?-Попита весело Наруто.Ино се обърна и му се усмихна:
-Да,ще ми е нужна помощ.Трябва за закачих тази пандела ето там.-И тя посочи определеното място.Блондина набързо се качи на стола и постави панделата на мястото й.После слезе и отиде при Ино:
-Е,как се чувства най-добрата ти приятелка?
-Тази работа с женитбата не й харесва особено,нито пък твоето приятелче.-Отвърна тя и се зае да подрежда приборите на масата.Наруто я последва:
-Ей,Саске не е лош,просто е малко странен.-Поправи я той и продължи да говори-Никога на би я наранил! Повярвай ми,би предпочел той самия да страда,отколкото да я вижда натъжена.Едно единствено нещо обаче не харесвам в него-темперамента му.Понякога може да бъде много страшен и да върши неща,които не иска.
-На кратко приятелят и е задник.-Заключи русокоската и постави последната вилица.-Сакура търси любов,топлота,разбиране и уважение,единственото,което й трябва е човек неспособен да контролира емоциите си.
-Е,признавам,че Саске не е много добър в това,но все още не е късно да се научи.-Каза Наруто с усмивка на лице и Ино го изгледа сериозно:
-Ако само науча,че е направил нещо на приятелката ми,ще съжалява и аз лично ще се погрижа затова!-След което напусна балната зала.
Часовете си минаваха,минутите отлитаха,моментът настъпи.Сакура вече беше в двореца Учиха и очакваше баща си да дойде и да я заведе в огромната зала.Не след дълго пристигна и той.
-Усмихни се,миличка.Това е най-щастливият ти ден!
„По-скоро най-лошият ми кошмар!”-Каза си тя наум и хвана баща си под ръка.С бавни стъпки те отвориха вратите на балната зала и всички гости се изправиха.Очите на Саске веднага се срещнаха с нейните.Двамата се гледаха втренчено,сякаш провеждаха разговор.Изведбъж младата дама се узова сама до него,а свещеникът беше пред тях.Тя обаче не чуваше нищо.Ушите й бяха заглушени,мислите й бяха объркани,тя самата не знаеше какво прави.Започна да й се вие свят.Представяше си вчерашния ден-Слънцето,което огряваше кожата й,мелодичната песен на птичките,топлият вятър играещ си с косите й.Всико това премина на няколко пъти през съзнанието й Сакура загуби представа за случващото се.Беше готова да се свлече на пода,когато един мек,но плътен глас я изкара от транса:
-Лейди Харуно?Лейди Харуно,очаквам отговорът ви.Ще се омъжите ли за лорд Саске Учиха?
-Аз...-Започна тя,но спря.Нещо я караше да извика силно "не",но така и не го направи.Вместо това поклати глава и каза:
-Да,ще се омъжа за него.
-Тогава ви обявявам за съпруг и съпруга.-Саске я погали нежно по бузата и я придърпа към себе си.Още преди свещеникът да каже „Можете да целунете булката” той се наклони да го направи.Сакура забеляза какво се опитва да стори съпругът й и обърна настрани главата си.Устните му съвсем леко докоснаха лявата й буза,след което я хвана за ръка и я заведе до средата на залата за първитя им танц.Нежно я обгърна през кръста и я придърпа към себе си.Младата лейди се стъписа за кратко,но веднага се укопити.Щом танца свърши тя се отскубна от него,заизкачва се нагоре по стълбите и отиде в спалнята им.Не можеше да понася повече присъствието му.Когато се поогледа забеляза на леглото спретнато сгъната бяла нощница.Бавно се зае да разкопчава копчетата на роклята си и когато я свали облече набързо тънката нощница.Не се чувстваше никак добре.Реши да си легне и така да избегне предстоящата нощ и без това беше много изморена.Сакура се пъхна под завивките и се отпусна.Не мина много време и задряма.Точно когато щеше да се унесе в сладък сън вратата леко се отвори и в стаята влезе съпруга й.Тя мигновено отвори очи и погледна към него.
-Предполагах,че вече сте заспали.-Каза спокойно той и седна на другата страна на леглото.-Време е да станете моя...

Толкова....толкова (уфф беден речник) ам да завладяващо страхотно продъжававай

така,понеже идва най-важната глава,а аз цяла вечер съм си представяла как трябва да изглежда,ми е нужна помощ репликите на Саске и Сакура съм ги измислила,само че с описанията съм мн зле така че моля някои от вас,които искат,да ми помогнат за фика,защото сама да го напиша ще ми бъде малко трудничко

нямам думи направо невероятно

много е хубаво продалжавай

Аз съм навита да помогна.Ако искаш пиши ЛС.
Гика е великолепен.

иха стана много яко преди да каже Да помислих си , че ще му блъсне в ръцете букета и ще изкрещи едно хубаво НЕЕЕЕЕЕ Очаквам още

Това беше...беше...(загубих представа какво да кажа)...най-страхотната глава досега Давай още

в момента с ТоТооо пишем новата глава може би утре ще я кача,ако е готова

Още,още