любов или омраза-историята на лорд и лейди учиха

First topic message reminder :

най-новия ми фик който очаква вашите коментари и мнения

Глава 1 Неочакваната новина

1632г. Вирджиния,двореца Учиха 21:30 вечерта

-Защо не си ме питал,татко?! -Саске вървеше напред-назад из библиотеката.Беше нервен,ядосан на решението на баща си.Как си е позволи да направи подобно нещо без първо да го попипита?
-Живота си е мой,татко! Не можеш да решаваш вместо мен!- Гнева на младия лорд дотстигаше чак до небесата.Той винаги е правел каквото си иска и не можеше да приеме такова нещо.Саске седна изморен на един от столовете.Това му дойде в повече.Очите му бяха присвити,краката бяха кръстосани -обмисляше случващото се.Той винаги е имал много точна преценка,която неведнъж му е помагала,но сега...това обещание...
-Саске,не може така! Аз съм стар вече и искам да ми се роди внук,наследник.Искам да съм спокоен,че рода Учиха ще бъде продължен! - Каза баща му след кратко мълчание.Взе една цигара,запали я и седна на другия стол- наблюдаваше сина си.Саске беше в пълното си право да откаже,но това щеше да погъделичка гордостта му.За бога,та той не е обещавал на никого нищо,а баща му!
-Е,какво реши?Приемаш ли?
Саске отвори очи.Бог,да му е напомощ,защото в този момент не знаеше какво прави! Изправи се,отиде до прозореца и погледна навън.Погледът му се плъзна по собственото му отражение в стъклото.Загледа се в очите си,въздъхна тихо и бавно се обърна към баща си.Стария го погледна очакващо.Тонът,с който младия лорд започна да говори бе тих и спокоен.
-Мисли му,татко.Мисли му,ако това се окаже най-голямата грешка в живота ми!
Баща му с широка усмовка на лице го прегърна развеселен.И все пак,той знаеше,че Саске нямаше да откаже.За разлика от брат си,той бе отговорен.
-Кога ще се срещна с нея?
-Много скоро.-Това беше единствения отговор на единствения въпрос,който Саске зададе за бъдещата си съпруга.

в момента с ТоТооо пишем новата глава може би утре ще я кача,ако е готова

Още,още

Страхотно фикче

onyx&pink или да кажа по добре Адашке ? Кога ще пуснеш следващата глава ? Страхотна си, продължавай в същия дух

следваща глава много благодаря на ТоТооо за помощта :kisss:

Глава 8
„Que hay detras de una lagrima
Que hay detras de la fragilidad
Que hay detras cuando acabe el amor...”

„Какво остана от миналото...?
Сълзи...
Какво остана от миналото...?
Слабост...”

Сакура потръпна.”Негова...” Тази дума я отвращаваше.Беше нещо различно,непознато,нещото,от което бягаше.Тя не искаше да стане негово притежание,не искаше да бъде подвластна на действията му.Но така или иначе вече беше негова собственост,той имаше всички права над нея.Беше като някоя кукла попаднала в детски ръце,които си играят с нея докато не се изтощят.Тя се измести в края на своята част от леглото и беше готова да побегне при най-малкото му движение.
-Къде отиваш?-Попита със самодоволна усмивка Саске.Младата дама замръзна на място.Панически страх се оформяше в гърдите й.Сърцето й заби лудо.”Бягай!” Един глас вътре в нея изкреща силно и тя примигна с очи,но остана прикована за леглото.Ръката му бавно докосна нейната нагоре до рамото.Ледени тръпки побиха тялото й и стигнаха до белите й дробове.Замразиха ги.Не можеше да си поеме въздух.Това,от което най-много се боеше вече се случваше,а тя не знаеше как да го избегне.Изведнъж всички чувства събрали се в нея се преплетоха и тя като попарена подскочи от леглото.За миг в очите на Саске проблесна очудване,но то веднага се замени с безизразен леден поглед.Там обаче имаше скрито още нещо.Ако се вгледаш добре можеше да видиш гневните и заплашителни искри,които я предупреждаваха,че настъпваше буря.Лорд Учиха се изпрви и с бавни крачки тръгна към нея.Приличаше на тигър,преследващ жертвата си.Сакура инстинктивно започна да отстъпва назад.Малко по малко тя се доближаваше до стената,за която беше забравила,че съществува.По едно време се чу един тих удар-гърбът й се опря в бялата преграда.Всичките й надежди за бягство се разпаднаха на парчета,вече нямаше къде да отиде.
-Явно беше дотук с малката си игричка.-Каза той и я притисна още повече до стената.Въздухът излезе от гърдите й,тялото й настръхна.Най-голямият й кошмар се сбъдваше!Не,трябваше да се отскубне от него! Да бяга,ако ще и да се скрие в гората,но да е далеч от него.Дори и тогава никой не й гарантираше,че той няма да я намери,че няма да я накаже за глупостта й.
-Пусни ме!-Извика през зъби тя.Саске само се засмя и отговори:
-Трябваше да ми кажеш по-рано!
-Като че ли щеше да обърнеш внимание на думите ми!
-Права си,нямаше.-Отговори той и прокара ръката си нагоре по нощницата и се спря на шията й.Пръстите му замилваха нежната кожа,а устните му целунаха изпъкналата пулсираща бясно вена.Сакура подтисна вика напиращ вътре в нея и се опита да се измъкне от него.Вместо това лорд Учиха я блъсна обратно в стената и злобна усмивка се появи на лицето му.
-За къде си се разбързала така,мила моя?-Попита мъжът и без да я предупреждава сля устните си с нейните.Младата дама заудря по гърба му и отказваше да оитвори устата си,ала Саске много добре знаеше как да я накара да го направи.Леко ухапа долната й устна и жена му изстена.В този момент той вкара езика си в устата й.Целувката му се превърна в изискваща и настойчива.Колкото и да искаше нямаше как да избяга.Всичко приключваше тази вечер.
-Негодник!-Успя да извика тя.-Да се продъниш в Ада дано!-Гневно каза Сакура и се отдалечи от него.
-Вече го правя,милейди.-Отговори съпругът й и застана от другата страна на леглото.-Сега на котка и мишка ли ще си играем?-Попита той и в същия миг младата дама запрати една от възглавниците по него,казвайки:
-Аз не играя!
-Много жалко! Помислих се,че тази вечер ще направиш изключение.
-Грешно си мислел!-И поредната възглавница полетя към него.И тази,също както другата,я отблъсна,а неземният му смях огласи стаята:
-Само това ли можеш,милейди?
-Мога повече от колкото си представяш!-Изсъска тя и понечи да вземе огледалото от нощното шкафче.
-Ей сега ще проверим тази работа!-Отвърна й с дяволска усмивка той,прескочи леглото и за миг се озова до нея.
-Да не си посмял да ме докоснеш,че ще ти счупя главата!-Заплаши го Сакура,но с това не постигна нищо.Саске дори не трепна.
-Много ми се иска да разбера с какво?-Отговори й той и я приисна към леглото.
-Да те вземат мътните!-Извика тя и се замята в ръцете му.Лорд Учиха само се засмя и брутално разкъса нощницата й.
-Негодник! Как си позволяваш?!
-Мисля,че вече сме говорили на тази тема,мила моя.Не обичам да се повтарям!-Каза съпругът й и започна да обсипва тялото й с целувки.,като беше хванал здраво китките й и изпънал ръцете й над главата.
-Не! Престани! Защо забравяш,че аз...
-Че си още девствена ли,мила? Не се притеснявай,много скоро ще уредим това!
-Долно изчадие! Безсрамник! Как сглупих да угодя на баща си и да се омъжа за теб?! Ти си чудовище!-Изкрещя и съпротивата й стана по-голяма.Нямаше да му позволи да се отнася така с нея,като с някоя кукла.Щеше да се бори до край и нямаше доброволно да му се отдаде.Този път лорд Учиха щеше да срещне трудност.Обичкноено всички жени,които са били с него,са лягали в леглото му доброволно,но тази...Тази тук се правеше на интересна и щеше жестоко да си плати.За бога,та тя беше още дете! Не биваше да я взима така насила,да я принуждава да прави това,но разсъдливата част от него беше изчезнала някъде.
Ръката му бавно се плъзна по вътрешната част на бедрата й,като раздели краката й.След малко той се беше наместил между тях,гол от кръста нагоре. „Кога е успял да си свали ризата?”-Запита се наум Сакура.Всъщност Саске беше премахнал почти всичко от себе си,още когато седеше на леглото,но от паника тя не го беше забелязала.Сега той бе само по белите си панталони.Лейди Учиха изпъшка недоволно.Това никак не й харесваше,а я доближаваше още повече до онова нещо.
-Нямаш ли сърце? Поне ми дай малко време!-Проплака тя и се отпусна на леглото.Беше изморена.Не й останаха сили да се съпротивлява.
-Да беше казала по-рано,милейди.Сега вече е късно! –Отвърна й той и набързо свали панталоните си.И двамата бяха напълно голи в тъмната стая.Сакура усещаше кожата му,чувстваше го върху себе си.Не,не,не,това не беше краят!
-Пусни ме! Остави ме!-Викаше тя,но каквото и да правеше,беше заклещена в здравата му прегръдка.Нямаше измъкване.
-Спри да се дърпаш,да не стане по-лошо!-Заплаши я той.
-Мразя те! Свикнал си да подчиняваш всичко на волята си! Мразя те!
-Не всичко,милейди.Само онова,което ми принадлежи!-Поправи я Саске.
-Аз не ти принадлежа!
-Това ще го разберем много скоро.-Сакура се опита да се повдигне,но той я блъсна обратно в леглото и я притисна още по-силно.Тъкмо,когато си мислеше,че я е укротил,тя му зашлеви звучна плесница.Очите му потъмняха.Не го заболя,но въпреки това малката й ръчичка се отбеляза на бузата му.
-Сега вече край!-Изръмжа мъжът върху нея и преди тя да се усети,той й удари силен шамар,от който младата жена изпадна за кратко в безсъзнание.В този момент Саске проникна в нея без капка жал.Не го интересуваше,че я боли,или че я наранява,гневът му го беше обладал.Тази госпожичка щеше да си плати.Можеше да го обижда,да го проклина и какво ли още не,но да го удря...Това й беше строго забранено!
Сакура отвори на половина очи.Чувстваше болка между краката си,усещаше неговоте движения и се движеше в ритъм с тях.Тялото й бе негово.Той й взе всичко.Вече отказваше да се бори,беше й безразлично.Искаше само тази вечер да отмине и никога повече да не се повтаря.Чуваше единствено тишината.Съзнанието й бе празно.Сърцето й бе разбито на хиляди парченца,сякаш беше порцеланова ваза.Не си представяше,че живота й ще се развие така.Винаги е смятла,че ще срещне любовта на живота си,но реалността бе друга-сурова и безпощадна.За кой ли път се запита с какво го е заслужила.Какво е сторила,че сега всичко се обръщаше срещу нея?
Очите й бяха загледани някъде в мрака.Блясакът им беше изчезнал,станаха студени,изразяващи празнота и безчувственост.Беше се превърнала наистина в кукла,а кукловода й бе Саске.Той управляваше тялото й,чувствата й и живота й.
Когато мъжът се отдели от нея,изправи се,облече си утриния халат и излезе.Остави я сама-наранена и нуждаеща се от него повече от всякога.Сакура лежеше в едно положение без да помръдва.В стаята ставаше студено,а тя дори не се беше завила.Кожата й измръзваше,но и това не усещаше.Беше като полята с ледена вода и още не можеше да се съвземе.Може би никога нямаше да го направи.Дълбока рана се беше обрзувала в сърцето й.То кървеше и едва ли някога щеше да спре.Повече от всичко се нуждаеше от топлина и обич,от някой,който да я прегърне и никога повече да не я пуска.Жалко...Жалко,че само самотата можеше да види в какво се бе превърнала тази вечно блещукаща зезда.
Am I that unimportant...?
Am I so insignificant...?
Isn't something missing?
Isn't someone missing me?
And if I bleed, I'll bleed,
Knowing you don't care.
Can you stop the fire?
you wont say the words.

„Толкова ли съм маловажна?
Толкова ли съм незначителна?
Нещо не липсва ли?
На някой липсвам ли му?
И ако кървя,ще кървя,
Знаейки,че не ти пука
Можеш ли да спреш огъня?
Няма да кажеш думите...”

На следващата сутрин Сакура се събуди на същото място,в същото легло.Никой не беше дошъл да види дали е добре,никой не се беше заинтересувал от състояните й.Чувстваше се ужасно.Жаждата й за живот беше изчезнала,борчекият й дух я беше напуснал.Не я интересуваше нищо,не искаше дори да се поглежда.Беше се превърнала в призрак.
Точно тогава го забеляза-петното кръв по възглавницата.Не му обърна никакво внимание,но когато понечи да легне на лявата страна остра болкя я прониза по бузата.Сакура седна на леглото и постави върха на пръстите си на мястото на болката.Там имаше малка рана.Малка,но болезнена.В съзнанието й веднага изплува спомена за шамара и й стана ясно.Това не породи никаква чувства у нея.Вместо това тя стана и се облече.
През това време Саске се разхождаше из градината.Снощната случка не му излизаше от ума и всеки път,когато си спомнеше за погледа й,се намразваше още повече.Не трябваше да го прави,но вече беше твърде късно.Да беше мислел по-рано! Щом му омръзна да стои навън се върна обратно в двореца.По пътя за трапезарията срещна Марта,жена на около 30 години,която работеше тук,и я спря:
-Марта,къде е жена ми?-Попит я той.Тя се обърна срещу него с чаршафите в ръце и отговори:
-В библиотеката,милорд.-После се поклони и се запъти към пералното помещение.Саске не каза нищо,лицето му доби сериозен вид и се заизкачва по стълбите.Не знайно защо отиде първо до спалнята им и отвори вратата.Нещо го караше да влезе вътре.Когато погледът му се спря на възглавницата забеляза нещо-кръв!
„Но нали Марта беше взела да изпере всичко?”-Запита се наум и излезе от стаята.Незабовно трябваше да намери Сакура и да говори с нея.Набързо стигна до библиотеката и веднага щом отвори вратата лейди Учиха изпусна книгата,която държеше на земята и замръзна на място.
-Сакура,трябва да поговорим!-Каза с леден глас той и се доближи до нея.Когато обаче очите му се спряха на лицето й,мъжът забеляза малката рана на лявата й буза.Малко по малко започваше да свързва нещата.Спомни си как я удари и сигурно при удара брачната хълка се беше забила в кожата й и беше направил тази болезнена рана,която със сигурност щеше да остане белег.
-Аз ли го направих?-Попита лорд Учиха.Младата жена потръпна,но не отговори.
-Кажи ми,Сакура,аз ли го направих?-Настояваше той.На нея ли й се стори или наистина в гласът му се долавяше тъга?
-Аз...-Започна тя.Тогава Саске хвана нежно брадичката й.Сакура можеше да се закълне,че очите му пръскаха гневни искри.”Подяволите! Кой друг би го направил?”-Извика наум той и някакво непознато за него чувсто намери място в сърцето му.Още ядосан Саске замахна с ръка и младата жена помисли,че ще я удари:
-Не,недейте! Ще направя всичко,което поискате само...само не ме удряйте...-Произнесе през сълзи тя.Тогава нещо го пречупи.Вече можеше да усети нейната болка,да почувства стягащото чувстчо в гърдире й.
-Сакура...-Прошепна нежно Саске и се загледа в очите й,ала там не видя нищо.Имаше само празнота и безчувственост. „Колко и съм я уплашил,за да ми говори на вие?”-Попита се наум той.Колкото и да не му се искаше обаче,лорд Учиха знаеше отговора.Гневно стисна ръката,с която посегна,в юмрук ,изгледа я виновно,с очи пълни с тъга и излезе,като тръшна бясно вратата.Идеше му да се набие за всичко,което й бе сторил!

„Но мне жаль что я мала люби...”

„Но съжалявам само,че не обичах достатъчно...”

Това беше...беше...страхотно! Но и много тъжно :S: :cvir: :cvir: Кога ще има нова глава?

Поклон през светлата ти памет.
Убийствено е!

Просълзи ме
Продължавай ,много е хубаво

Сега ще сложа няколко снимки, за да добиете представа за това как изглежда замъка.

Spoiler:

мерси че ги качи ТоТооо :kisss: :kisss:

Толкова...толкова...толкова яко0о :!: чак се просълзих тя като почна да го моли да не я удраря и той разбира какво е направил. Пускай следващата по-скоро моля те

нямам думи ( изгубих ги докато четях ) това е наи - неверояятното, наи - хубавото, наи - превъзходното нещо което съм чела

sakura96plami написа:нямам думи ( изгубих ги докато четях ) това е наи - неверояятното, наи - хубавото, наи - превъзходното нещо което съм чела

и аз така викам направо замалко да зарева много е хубаво ти си много талантлива и таттоо де

уаааа разревах се буквално много си добра както и ToToo

Толкова тъжно! :S: Сакура доста се е уплашила от Саске. Надявам се да пуснеш следващата глава скоро

Моля тееееееее пускай нова глава... Не виждаш ли как ти се молим

и аз ти се моля пусни следващата глава по- бързо plssss :cvir:

понеже съм нахална та кога ще е новата глава?

новата глава е в процес на писане,так че ще бъде готова или тази вече (макар че не ми се вярва) или утре

ok ще чакам с нетърпение

забавих се,защото не знаех как да продължа фика,а и чаках ТоТооо да ми каже някои идеи.И докато я чаках се зачетох в една книга и направо полудях по тоя Дмитрий когато написах главата видях нейните предожение,обаче аз вече се бях насочила в друга посока мога да каже,че по нататък в главите ще включа и нейните идеи

Глава 9

„Стъклена роза и стъклено сърце
Един празен поглед и две протегнати ръце
Стари мечти и забравени желания
Болка и отминали страдания
От миналото аз избягах,но да се скрия не успях
В настоящето подслон потърсих и тогава аз разбрах:
Спомените мои тъжни и трагични
Въртят се като филмова лента през моментите различни
Да избягам от тях няма как
Само мога да се опитвам пак и пак и пак....”

Гняв....Гняв,завладяващ тялото му малко по малко.Гняв каращ го да убива.Трябваше да изгони това чувство,още когато беше почукало на портите пред душата му,но не го направи.Вместо това го пусна да влезе,да се приюти уж за малко,но то така и не си отиде.Сега заплашваше живота му.Заплашваше да му отнеме всичко...Саске трябваше да се отърве от него,да избяга,да го прогони,но не можеше.Всичкитем у опити бяха напразни-Гнева отказваше да си тръгне...
Случката от преди малко се повтаряше в съзнанието му като стара филмова лента отново и отново. „Не,недейте! Ще направя каквото поискате само...само не ме удряйте!” Това го побъркваше,правеше го бесен.Несъзнателно грабна една ваза и я захвърли нанякъде.Искаше да направи много повече-да се полее с вряща вода,да се набие с всички възможни средства,да изпита нейната болка.Но каквото и да правеше,никога,никога нямаше да усети раните в сърцето й,страха в гърдите й,те оставаха неразкрити,бяха си само нейни.Саске се чувстваше като чудовище и спокойно можеше да го каже.Не можеше да се понася.Играеше си с нея както му скимнеше.Ала колкото и да искаше да я нарече жена,за него тя си оставаше момиче-чисто и невинно като капка дъжд.Това трябваше да бъдат най-хубавите й години.Да срещне истинска любов и да се влюби,но уви,той беше прекършил крилете й,унищожил мечтите й.Беше я направил като себе си.Сърцето му се късаше само като си помислеше за умолителните й думи,за сълзите в очите й.Малко по малко започваше да усеща болка точно там,където най-малко беше очаквал.
През това време Сакура беше в библиотеката.Не смееше да излезе.Изпитваше панически страх.Задушаваше се.Никога не е искала да се стигне до тук.Може би ако не беше се противила,сега щеше дс бъде различно.Но как?Как можеше да не направи поне един опит да каже „не”,когато сърцето й щеше да изкочи! По-добре така да беше направило! Сега поне нямаше да се измъчва по този начин.
Младата жена бавно се наведе и взе книгата от земята.Загледа се в корицата й,като че ли искаше да види нещо скрито,но не намери нищо.Изправи се,постави книгата на равта и излезе.Чувстваше се много уморена и отпаднала.Лицето й бе станало бледо.Дали от страх или от нещо друго,тя не знаеше.Отиде в спалнята и веднага щом влезе вътре,спомените от снощи започаха да излизат наяве.Сакура виждаше себе си и безнадеждните си опити за бягство.Усещаше стягащо чувство в гърдите си,бесните удари на сърцето й.Нещо бавно и мъчително се уви около шията й.Ледено въже се затягаше все повече и повече.Зави й се свят.Трябваше да седне,да се подпре на нещо.Опита се да мисли за нещо друго,но не успя.Строполи се на земята и за миг сърцето й спря.После пак започна да бие,но много бавно.Почти не се усещаше.Беше изпаднала в безсъзнание.Спеше ли?Не...Почиваше си.Толкова много й се насъбра и то само за няколко нищожни часа.Чувствата се смесиха в душата й.Не знаеше вече какво да изпитва.Всичко стана много бързо,не можа да издържи.Все пак сърцето й не бе направено от стомана,тя самата не беше леден блог.Сега обаче,можеше да мрази,да проклина и да ненавижда.Преди тези чувства й бяха непознати,но вече можеше да се справи и с тях.
Саске не знаеше какво се беше случило със съпругата му.Той беше навън,в гората,с оръжие в ръка.На няколко пъти се бе замислял да опре пистолета в главата си и да сложи край на неговите и нейните мъки.Но не го направи,не му стискаше.Вместо това се закле,че вече ще мисли,чувства и живее за нея.Щеше да й даде време да се съвземе,макар и да знаеше,че такова нещо не се забравя.Беше помолил Марта да принесе нещата му в друга стая.Щеше да спи там за известно време.Искаше да поговори с жена си,но от това,на което стана свидетел днес сутринта разбра,че така влушаваше нещата.
-Глуак! Глупак! Глупак!-Повтаряше си той.Мразеше се за това,което й причини,но връщане назад вече нямаше.Единствено можеше да се надява тя да му прости и Сакура щеше да го направи.Беше добра,мила,разбираща и толкова сладка.С огромна мъка Саске призна пред себе си,че не я заслужаваше.Не заслужаваше такова създание като нея,което беше така чисто,крехко и нежно.
Целия ден той прекара навън.Реши тази вечер тайно да я посети,когато спи.Искаше да види красивото й лице,прекрасните й черти,копринената й коса и малките й устни.Когато се стъмни,лорд Учиха се прибра в двореца и първо отиде в спалнята им.Беше 23:30 през нощта.Щом отвори вратата обаче,замръзна на място.Сърцето му презкочи един удар,кръвта му замръзна.Сакура лежеше на пода.Изглеждаше толкова бледа,устните й бяха почти сини,дишането й бе накъсано.Саске веднага я взе и я занесе на леглото.Стана му жално да я гледа такава. „Тази рокля сигурно й убива.”-Помисли си той.Без да се замисля отиде до гардероба и взе дна от нощниците й.После се върна обратно на леглото и много нежно започна да сваля роклята й.Когато премахна всичко по нея,се загледа в тялото й.Кръстчето й бе тънко и крехко,гърдите й закръглени,но не много големи,краката й дълги и слаби.Беше прекрасна.Още веднъж той си каза,че не я заслужава.Беше преклено хубава,за да е истинска.
Саске бавно и внимателно й сложи нощницата,след което я зави.Дишането й започна да се нормализира.Вече беше пленничка на съня.Малка усмивка се изписа на лицето му.Беше спокоен,щастлив,че нищо й няма.За първи път се беше усмихнал истински.За първи път се беше оставил в ръцете на това ново топло чувство,което беше така приспособяващо.Младия лорд не искаше никога да напуска тази стая.Искаше да остане с жена си завинаги-да я закриля и защитава.Но трябваше да си тръгне.Преди да излезе обаче,постави една рози с писмо на нощтното й шкафче.Погледна красивото й лице още веднъж и тихо затвори вратата от външната страна.Незнайно защо по бузата му потече сълза.Пареща сълза,пълна с любов,тъга и обвинения.
На сутринта,когато се събуди,Сакура намери писмото и розата,която беше розова на цвят.За първи път виждаше нещо такова. „Къде ли я е намерил?” –Попита се наум тя.Цветето наистина беше много красиво,а бодлите му бяха премахнати.След като се възхити на розата,младата жена отвори писмото.Вътре ръкописно беше написано:

Сакура,
Мое черешово цвете.Моя болка и тъга,щастие и радост.Съжалявам.Съжалявам за всичко,което ти причиних.Бях сляп,глупашки сляп и не успях да прогледна навреме.Ако можех,бих върнал времето назад.Бих те дрил с цялата любов на Земята,защото го заслужаваш.Не се съобразих с чувствата ти,не опитах да те разбера.Направих най-ужасното нещо и то на теб-човека,който най-малко го заслужава.Заклех се пред Бог да те обичам и уважавам,а направих точно обратното-нараних те,причиних ти болка.Повярвай ми,не съм имал такова намерение,не съм искал,просто се случи.Толкова ме боли.Сърцето ми се свива от мъка.Искам онази,предишната Сакура да се върне и да ме халоса по главата с най-тежкото нещо,което намери,защото го заслужавам.Дса ми се разкрещи и да ме проклина.
Аз не съм за теб! Ти заслужаваш някой друг,който да те обича така,както ти искаш.Да изживееш онази приказка,за която винаги си си мечтала.Да бъде щастлива!

Сълзи капеха по завивката.Сълзи породени от нещо,което и тя самата не можеше да определи.Колкото и болка,и страдание да й беше причинил,Сакура го обичаше.Обичаше го толкова много,че чак болеше!
-Аз...Не искам да си тръгваш...Искам да бъда с теб...-Повтаряше младата жена,плачейки силно.Беше останала още малка част от писмото,но я беше страх,че това може да са неговите прощални думи.Думите,с които й казваше „сбогом.” Въпреки това обаче,тя продължи да чете:

Но аз не мога да се откажа от теб.Не мога да се сбогувам завинаги.Не и сега,когато разбрах нещо.Нещо,което единствено има значение
Обичам те,Сакура Учиха!

Уауууу... Колко е красиво!Аз никога няма да мога да измисля такова...такова..ъхх нямам думи.Прекрасно е и продължавай в същия дух!

Новата глава беше прекрасна. Описваш толкова красиво! Обичам този фик!

много е хубаво много ми хареса даже заплаках :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

направо ми стопли сърцето
:obi4amte: уникално

Все едно някакъв Бог е измислил този красив текст

по- невероятно е дори и от любимата ми книга, по- красиво е дори и от наи- красивото нещо на света невероятно е кога ще пуснеш новата глава нямам тярпение да разбера какво ще се случи :flower: