любов или омраза-историята на лорд и лейди учиха

First topic message reminder :

най-новия ми фик който очаква вашите коментари и мнения

Глава 1 Неочакваната новина

1632г. Вирджиния,двореца Учиха 21:30 вечерта

-Защо не си ме питал,татко?! -Саске вървеше напред-назад из библиотеката.Беше нервен,ядосан на решението на баща си.Как си е позволи да направи подобно нещо без първо да го попипита?
-Живота си е мой,татко! Не можеш да решаваш вместо мен!- Гнева на младия лорд дотстигаше чак до небесата.Той винаги е правел каквото си иска и не можеше да приеме такова нещо.Саске седна изморен на един от столовете.Това му дойде в повече.Очите му бяха присвити,краката бяха кръстосани -обмисляше случващото се.Той винаги е имал много точна преценка,която неведнъж му е помагала,но сега...това обещание...
-Саске,не може така! Аз съм стар вече и искам да ми се роди внук,наследник.Искам да съм спокоен,че рода Учиха ще бъде продължен! - Каза баща му след кратко мълчание.Взе една цигара,запали я и седна на другия стол- наблюдаваше сина си.Саске беше в пълното си право да откаже,но това щеше да погъделичка гордостта му.За бога,та той не е обещавал на никого нищо,а баща му!
-Е,какво реши?Приемаш ли?
Саске отвори очи.Бог,да му е напомощ,защото в този момент не знаеше какво прави! Изправи се,отиде до прозореца и погледна навън.Погледът му се плъзна по собственото му отражение в стъклото.Загледа се в очите си,въздъхна тихо и бавно се обърна към баща си.Стария го погледна очакващо.Тонът,с който младия лорд започна да говори бе тих и спокоен.
-Мисли му,татко.Мисли му,ако това се окаже най-голямата грешка в живота ми!
Баща му с широка усмовка на лице го прегърна развеселен.И все пак,той знаеше,че Саске нямаше да откаже.За разлика от брат си,той бе отговорен.
-Кога ще се срещна с нея?
-Много скоро.-Това беше единствения отговор на единствения въпрос,който Саске зададе за бъдещата си съпруга.

Все едно някакъв Бог е измислил този красив текст

по- невероятно е дори и от любимата ми книга, по- красиво е дори и от наи- красивото нещо на света невероятно е кога ще пуснеш новата глава нямам тярпение да разбера какво ще се случи :flower:

Ехааа Каква чудесна глава Кога ще има нова?

сТрахОтно Ее

ууууу , ааааа , оуооо йаеа незнам направо какво да кажа просто супер уникат, невероятно чудно ох беден речник

прекраснооо :cvir: :cvetq:

Мацко фика просто ми спря дъха. :love: Великолепен е :cvetq: Моля те неспирай и отсега ти казвам, че стриктно ще го следя. :obi4amte: :flower:

така,понеже не ми се намират идеи (както винаги ) ще направя така: всеки да си каже идеята и какво точно иска да се случи ( аз вече имам едно наум,ама е мн сложно ) и ако предложението на някой от вас ми хареса и пасне на това,което уж съм намислила ,ще го включа в следващата глава

да не би да си е отишла музата ти

еми музата ми я нямаше,когато писах последните две глави ,което беше наистина изморяващо и трудно затова моля да ми кажете някои идеи

помоли татоо вие двете сте страшен екип в фиковете

Aми вие си знаете моето мнение и то е, че главите са супер!Колкото до идеи аз дори нямам такива и за фика, който пиша в момента така че много съжалявам, че няма как да ви помогна!

мацко, моята идея е лейдите да го обича, но да го накара да страда. Като един ден се държи мило с него, на другия с пренебрежение. Просто да го наранява, както той прави отначало при лабиринта, във банята й. Надявам се, че ме разбираш за какво си мисля. :flower: :obi4amte:

tsunade87 написа:мацко, моята идея е лейдите да го обича, но да го накара да страда. Като един ден се държи мило с него, на другия с пренебрежение. Просто да го наранява, както той прави отначало при лабиринта, във банята й. Надявам се, че ме разбираш за какво си мисля. :flower: :obi4amte:

аз сащо сам на тва мнение ама всеки ден да се даржи така с него докато види че той се променя и така

готини идеи но аз вече го измислих(в час по биология преди малко ) само трябва да го напиша

ами даваи по- бързо го пиши, че вече откачам от скука :uhaa:

ама sakura96plami то не става толкова лесно освен фикове имам и да уча а и страшно ме боли глава но ще се постарая да я напиша по-бързо

onyx&pink написа:ама sakura96plami то не става толкова лесно освен фикове имам и да уча а и страшно ме боли глава но ще се постарая да я напиша по-бързо

Тогава ти пожелавам късмет, и дано бързо го завършиш И аз съм нетърпелива, но като знаем колко си добра, чакането ще си струва :love:

съжалявам и също съм съгласна с sleet_temari

новата глава ще я кача днес

Супер!! Нямам търпение

следваща глава благодаря на ТоТооо че ми поправи правописните грешки :kisss:


Глава 10 Любов или Омраза

Сакура държеше писмото.Ръцете й трепереха,тя трепереше.Сега вече беше напълно объркана.Не знаеше какво да чувства и мисли.Погледът й беше прикован към листа хартия,написаното се повтаряше отново и отново в съзнанието й.Той я обичаше.Беше го написал със своя небрежен,но красив почерк.Беше й се извинил,заклел,че никога повече няма да я нарани.Истина ли бе всичко това?И ако е,защо той не й го каза?Защо не й каза,че я обича в очите,а остави само едно писмо?То нямаше да поправи нещата.Нямаше да излекува раната в сърцето й,да изтрие спомените от случилото се.Не,те си оставаха и щяха всеки ден да й напомнят какво беше преди и какво можеше да стане сега.Дори и да искаше да забрави,нямаше да може.Белега на бузата й винаги щеше да бъде там,щеше да й пропимня онази нощ.Болката нямаше да си отиде,страха все още се спотайваше в гърдите й.Едно „обичам те” не променяше нещата,нямаше да промени и миналото.Можеш да говориш много неща,но те не означават нищо,ако наистина не ги мислиш.Сакура се беше изправила пред една сложна и объркана дилема.Трябваше да избере между любов или омраза.Между това да живее в спомените от миналото или да прегърне бъдещето.
Саске стоеше на мачтата,а летния вятър си играеше с косата му.Този път обаче,на него не му правеше впечатление.Беше зает да гледа към двореца Учиха.Ах,колко болеше! Колко болеше да я остави за неопределено време.Време,което от сега му се струваше цяла вечност.Но трябваше да го направи.Трябваше да замине и да й даде свобода.Тя имше нужда от това,нужда от глъдка спокойствие.Само за една вече той беше преобърнал живота й.Беше я наранил,оскърбил,изплашил до смърт и най-вече-беше я изнасилил.Тази мисъл не му даваше мира.Преследваше го ден и нощ и заплашваше,че ще го накара да полудее.Саске затвори очи и се опита да се успокои.Явно не само на нея й трябваше почивка,но и на него.Сам се чудеше как щеше да издържи толкова дълго време без да я докосне или целуне.Толкова се беше привързал към нея,че сега му беше някак странно да се сам насред океана.
Погледът му отново бе прикован от Слънцето,но този път то залязваше.Цял ден беше прекарал в мисли за нея,а му се струваше,че са изминали едва няколко часа.Започваше да става хладно и вятърът се усилваше.Беше време да се прибере в каютата си.С бавни крачки лорд Учиха се запъти към стълбите.Ръцете му бяха напъхани в джобовете на сакото,а очите му гледаха надолу.Беше му изключително мъчно да я остави,но така трябваше да напрви.
По това време в двореца Учиха Сакура помагаше на прислужниците.Цял ден беше прекарала с тях и се беше радвала на хубавите им песни,докато сгъваше чаршафи или сменяше огоромнте пердета.На няколко пъти щеше да падне от вискоката стълба и вместо да спре с лудориите,тя се смееше и не обръщаше внимание на притесненте прислужници.Забавляваше се точно така,както правеше преди и за миг забрави за настоящето си.
-Лейди Учиха,моля ви! Вижте колко часа стана,трябва да си лягате!
Сакура се нацупи и отговори:
-Клара,коло пъти да ти казвам-наричай ме Сакура!
-Но милейди...-Започна прислужницата,ала отново беше прекъсната.
-Никакво „но”! Ние сме на една възраст-нищо няма да ти стане.-Каза весело розовокоската.
-Да,но лорд Учиха...-Този път тя сама се спря,когато видя изражението по лицето на господарката си.Сакура обаче,бързо се укопити и продължи да говори:
-Не се притеснявай за него.Ще му обясня,макар че едва ли ще се съгласи...
-Не,милейди,не си навличайте проблеми заради мен!
-Какви проблеми,Клара? Аз просто ще му кажа това,което казах и на теб.-Овърна младата лейди и продължи да сгъва чарвафа.Тогава изведнъж попита:
-Страх ли те е от него?
-От кого?
-От Саске...-Поясни Сакура.Клара се позамисли.На няколко пъти щеше да каже нещо,но се спираше.След около две минути проговори:
-Страх ме е малко.Работя от скоро тук и не знам какво да очаквам.Лорд Учиха е много строг и непоколебим.
-Знаеш ли какво?-Прекъсна я младата лейди-През първата ни брачна нощ той ме удари и направи този грозен белег.Изпитвам панически страх от него.Не можеш да си представиш какво ми е всеки път,когато го видя,но днес сутринта намерих писмо,в което пише,че съжалява и,че ме обича,ала аз все още не вярвам.Не може човек за една нощ да разбере такова нещо!
-Лейди Сакура,щом той е написал,че ви обича значи наистина е така.Лорд Учиха никога не е казвал „обичам те” на никой.Тази дума е като табу за него.Повярвайте ми,наистина ви обича.
Розовокоската я изслуша и се усмихна.Зарадва се да чуе това.И все пак не можеше да знае със сигурност дали като се върне няма да твърди друго.”Боже,защо всичко трябва да е толкова сложно?!”-Помисли си тя.Остави чаршафа и се обърна към Клара:
-Лека нощ и лсадки сънища,Кара.Аз смятам да си лягам.
-Лека нощ! –Отвърна й прислужницата.
Един ден от вечността беше измина, след него идваше друг, но нощта все оше беше покорила света.
Саске лежеше на леглото в каютата си и не можеше да заспи.Да бъде далеч от жена си не беше лесна работа.И тогава се замисли „Жена ми...”Да,тя беше негова жена,но не истински негова.Носеше неговото име,живееше в неговия дом,тялото й беше негово,но само толкова.Той искаше много повече.Искаше да завладее сърцето и душата й,да я дари с цялата любов на Земята и знаеше как да го направи.Нямаше търпение да се върне,да я прегърне и да я целува,ако преди това не умреше от този безумен копнеж по нея.
На следващи ден лейди Учиха посрещна неочакван гост,както той не очакваше новината,която тя му съобщи.Херцог Наруто Узумаки искаше да говори със Саске,но очевидно него го нямаше.
-Странно...Преди винаги ми съобщаваше,когато имаше намерение да отплава.-Каза той.-Кога каза,че ще се върне?
-Не знам.-Отговори му Сакура.
-Това вече наистина не е в негов стил.Какво става тук?-Попита Наруто.
-Няма какво да ви лъжа.Аз и Саске имахме малко проблеми и затова той замина.
-Е,не очаквах толкова скоро да се скарате.Дори и аз понякога не мога да изтърпя този негов темпермент.-И се засмя силно.Младата жена също се усмихна и седна на един стол.
-Кажете ми,Наруто,смятате ли скоро да се жените?
-О,да! След няколко месеца ще се оженя за лейди Хината Хюга.
-Искате да кажете братовчедката на Неджи Хюга?-Попита Сакура изненадано.
-Да.Да не би да я познавате?
-Разбира се.Бяхме мнпого добри приятелки,но когато навърши 14 майка й започна да я подготвя да стане изискана дама и от тогава не сме се виждали.Искате ли чаша вино?
-Да,може.-Отвърна й той.В момента,в който се зправи обаче,Сакура се строполи моментално на земята.Наруто скочи като попарен.Взе я на ръце и се запъти към стаята на Саске.Познаваше двореца по-добре и от своя собствен по простата причина,че често оставаше тук.
Щом стигна до стаята,отвори с ритник вратата и положи младата жена на леглото.След около една минутя тя започна да се връщша в съзнание:
-Какво стана?-Попита Сакура.
-Аз също искам да знам.-Отговори й той.Тя само сви рамене и се изправи.
-Ааааа не! Вие ще лежите! Изкарахте ми ангелите преди малко,не искам да се разделям с още един от тях.А и ако Саске разбере,че не съм се погрижил за вас,ще ми счупи главата!-Последното го каза с усмивка на лице и много разтревожен поглед.Сакура легна обратно на леглото и зачака Наруто да й донесе нещо за пиене.Чакането обаче,я изнервяще още повече и затова тя реши да подиша чист възух.Отиде до прозореца,отвори го и се наслади на топлия ватър.В това време херцог Узумаки се звърна с чаша чай в ръка и щом видя младата дама,сърцето му се качи в гърлото и той изтърва порцелановата чашата.
-Милосърдни Боже! Милейди,вие инфаркт ли искате да ми докарате?! Знаете ли колко хубаво можете да паднете през прозореца,какъвто е голям?!
Сакура се обърна към него и му се усмихна:
-Нищо няма да стане. Не се притеснявайте.
-Ако Саске разбере,че съм застрашил живота ви няма само да ми счупи главата,ами и жив ще ме одере!
Лейди Учиха се засмя от сърце.Никога през живота си не беше виждала такъв човек,като този херцог.На нея обаче,точно това й трябваше-да се смее и лудува,докато съпругът й не се върнеше.
-Милейди,на вас ви е много смешно,но поярвайте ми,аз съм пред сърдечен удар.Моля ви,дръпнете се от прозореца,преди да сте паднали.
Сакура се усмихна доверчиво и пристъпи няколко крачки напред.

браво! :ihaa:

:bravo: Прекрасна глава!

много е хубаво продалжавай

Уникално Искам още още още