любов или омраза-историята на лорд и лейди учиха

First topic message reminder :

най-новия ми фик който очаква вашите коментари и мнения

Глава 1 Неочакваната новина

1632г. Вирджиния,двореца Учиха 21:30 вечерта

-Защо не си ме питал,татко?! -Саске вървеше напред-назад из библиотеката.Беше нервен,ядосан на решението на баща си.Как си е позволи да направи подобно нещо без първо да го попипита?
-Живота си е мой,татко! Не можеш да решаваш вместо мен!- Гнева на младия лорд дотстигаше чак до небесата.Той винаги е правел каквото си иска и не можеше да приеме такова нещо.Саске седна изморен на един от столовете.Това му дойде в повече.Очите му бяха присвити,краката бяха кръстосани -обмисляше случващото се.Той винаги е имал много точна преценка,която неведнъж му е помагала,но сега...това обещание...
-Саске,не може така! Аз съм стар вече и искам да ми се роди внук,наследник.Искам да съм спокоен,че рода Учиха ще бъде продължен! - Каза баща му след кратко мълчание.Взе една цигара,запали я и седна на другия стол- наблюдаваше сина си.Саске беше в пълното си право да откаже,но това щеше да погъделичка гордостта му.За бога,та той не е обещавал на никого нищо,а баща му!
-Е,какво реши?Приемаш ли?
Саске отвори очи.Бог,да му е напомощ,защото в този момент не знаеше какво прави! Изправи се,отиде до прозореца и погледна навън.Погледът му се плъзна по собственото му отражение в стъклото.Загледа се в очите си,въздъхна тихо и бавно се обърна към баща си.Стария го погледна очакващо.Тонът,с който младия лорд започна да говори бе тих и спокоен.
-Мисли му,татко.Мисли му,ако това се окаже най-голямата грешка в живота ми!
Баща му с широка усмовка на лице го прегърна развеселен.И все пак,той знаеше,че Саске нямаше да откаже.За разлика от брат си,той бе отговорен.
-Кога ще се срещна с нея?
-Много скоро.-Това беше единствения отговор на единствения въпрос,който Саске зададе за бъдещата си съпруга.

много е хубаво продалжавай

Уникално Искам още още още

Супер е! Искам още!

И на мен ми хареса много главичката . Чакам просължението :kisss:

и аз и аз искам още НЕВЕРОЯТНО Е, НАПРАВО ВЪЛШЕБНО

Ооо нЯмаМ дуМи
фИкЪт е уБийсТвен

Давай муцко, развихри се :flower: :love: :cvetq:

Много ми хареса! Сюжета, начина по който се изразяваш .....всичко.
Нямам търпение да прочета останалото ! :kisss: :kisss: :kisss: :bravo:

Страхотно!!! :bravo: Моля те пускай следващата по-бързо!

кога ще има следваща глава

ето я и новата глава благодаря на ТоТооо,че и този път ми редактира правописните грешки и че ми помогна с мачтите и подобните неща и че ме изтърпя :kisss: :kisss: :kisss: и едно голямо мерси на tsunade87 за страхотните идеи и на ying_yang,че накара въображението ми да се развихри :kisss: :kisss: :kisss:

Глава 11 Нещастие

Саске стоеше на палубата и гледаше към Слънцето.То залязваше,а жълтия,червения и оранжевия му цвят се сплитаха в странна мрежа и образувха най-красивия залез,на който маладия лорд е бил свидетел някога.Бяха изминали два месеца откакто беше заминал,дори и времето се беше променило.Есента бе дошла.Тук,в океана не можеше да се разбере точно,но той беше убеден,че листата по дърветта окапваха едно по едно.Скоро всички щяха да покрият земята,да я застелят с най-меката постеля,която дори и самия крал не бе виждал.Саске обичаше есента.Тогава не беше нито много топло,нито много студено.Лек,топъл ветрец все още подухваше от юг през обедните часове,а когато започваше да се стъмнява се усещаше хладния вятър от север.Лорд Учиха много пъти се чудеше как така,когато природата умира все още е толкова красива и завладяваща.Багри от трите цвята на залязващото Слънце обграждаха всичко в уютна прегръдка,която те караше да забравиш за проблемите си,да се отпуснеш и да се насладиш на есенния момент.А през зимата,когато всичко е замръзнало ти се струва,че си в ледена приказка.Водата е вледенена по улиците,краката ти оставят стъпки в пухкавия сняг,а дърветата приличат на хора,протегнали своите ръце,сякаш някой изкусен скулптор е изковал от лед това зимно чудо.
По лицето на Саске се изписа доволна усмивка.Ах,колко обичаше точно тези гоишни сезони! Как искаше да сподели тайните и красотата им с нея-неговата жена,която толкова му липсваше! Нямаше търпение скоро да се завърне у дома,да я прегърне,целуне и никога повече да не я пуска.Да й казва „обичам те” докато тя самата не му кажеше да спре,да я милва и да я обсипва с най-любовните слова! Тази мисъл още повече го накара да копнее за нея,да си я представя ден и нощ и да жадува за нежната й плът.Не можеше да издържи повече,трябваше да обърнат кораба! Воден от безумния си копнеж,Саске не обърна внимание на най-големия си приятел и враг,а именно времето.Без да се замисля промени курса и ако всичко вървеше добре до две седмици щеше да се върне вкъщи.Започна да брои наум оставащите дни,сърцето му щеше да се пръсне от напиращите чувства.Само ако знаеше обаче,каква изненада го очакваше,нямаше да се държи така веселяшки.
По това време в двореца Учиха Наруто и Хината правеха компания на Сакура.От както припадна за първи път,херцог Узумаки се притесни,че припадакът може да се повтори и се премести да живее при нея,докато Саске не се върнеше. Поради предстоящата сватба, трябваше да прекарва по-голямата част от времето си с Лейди Хюга,но не можеше да остави розовокоската сама,затова обясни на бъдещата си съпруга положението,в което се намираше и тя се съгаси да се премести временно в двореца Учиха и да помага с каквото може.Тримата много се сближиха.Всяка сутрин си правеха пикник в големия двор на имението или излизаха да яздят из гората.Вечер се събираха в библиотеката и си разказваха истории от детството.Оказа се,че и Хината е на възрсатта на Сакура,но не се притеснявше от това,което й предстоеше.Беше много мила и добра и си личеше,че обича Наруто с цялото си сърце.Лейди Учиха намери огромна разлика между него и съпруга си.Лорд Узумаки беше веселяк,обичаше да забавлява хората с конфузните си истории и създаваше уют и настроение.Докато Саске беше сериозен и не си падаше по шегите.За него лъжата бе предателство,темперамента му понякога достигаше зловеща крайност,а търпението му можеше да ти изиграе жесток номер и все пак сърцето му не бе направено от стомана.Тогава младата лейди си зададе един въпрос „Как така двама мъже толкова различни могат да бъдат най-добри приятели?”
-Сакура,време е да си лягаш.-Каза най-накрая Наруто.Розовокоската го погледна ядосано и отговори заядливо:
-Да не си ми майка,че да ми казваш кога да си лягам?!
-Не,но съм по-голям от теб с 10 години,така че трябва да ме слушаш.-След което й се ухили доволно.
-Хината,виж как годеникът ти се отнася с мен!-Проплака Сакура и отиде до прозореца.Лейди Хюга се засмя и отвърна:
-Той е притеснен за теб.Не иска да ти се случи нещо.
-Знам,знам. –Каза усмихвайки се тя.Точно когато понечи да седне на един стол,се строполи на земята.Наруто и Хината подскочиха уплашени и набързо отидоха до нея.Положиха я на леглото и повикаха лекар.Това не можеше да продължава повече,тези припадъци ги плашеха до смърт.Поне да знаеха от какво са! Хината прати иконома до именито Яманака,за да повика Ино.
През това време лекарят беше дошъл и преглеждаше Сакура.Двамата влюбени стояха пред стаята й и се молеха да не е нещо сериозно.По едно време се чу вик и русокоското подскочи като попарен.Това не му харесваше.Ако Саске разбереше щеше да го разпердошини! Времето си минаваше и все още никой не им беше казал нищо. „Какво за бога правят цял час там вътре?”-Питаше се Наруто наум и на няколко пъти понечи да влезе,но Хината го спря.Това чакане го изнервяше.На косъм беше да нахълта в стаята.Тъкмо когато и двамата се успокоиха малко Ино направо връхлетя пред вратата.
-Какво става? Къде е Сакура? Какво сте й направили?!-Питаше или по-скоро викаше тя.
-Ние нищо не сме й сторили.От два месеца Сакура получава припадъци.-Каза спокойно Наруто.Ако още някой пристигнеше с гръм и трясък,щеше да получи сърдечен удар!
-И не сте ми казали?!-Скастри ги набързо лейди Яманака.-Боже,какво се бавят още!
-Пробвай да ги чакаш цял един час!-Отвърна й Наруто и се облегна на стената.В този момент вратата на стаята се отвори и лекарят излезе.Тримата се вторачиха в него с подканващи погледи.
-Спокойно.Лейди Учиха е съвсем наред.-Каза той.
-Тогава защо ще припада?-Попита Ино.
-Защото това е напълно нормално.Лейди Сакура е бременна.
-Бременна?!-Извикаха тримата в един глас.Това не беше чак толкова странно като се имаше предвид,че Саске я беше изнасилил.
-Да,във втория месец при това.-Отговори им мъжът и си тръгна.
-Ох,олекна ми...-Каза с въздишка русокоската и влезе в стаята.Сакура лежеше на леглото и бавно отвори очи.Щом видя най-добрата си приятелка,се усмихна и лицето й грейна.
-Ино,толкова се радвам да те видя!
-Аз също се радвам да те видя,мила.-Отвърна й тя и седна на един стол.Наруто и Хината също влязаха вътре и затвориха вратата.
-Извинявайте,че така ви уплаших.-Каза лейди Учиха и се надигна,за да може да застане в седнало положение на леглото,облягайки се на възглавницата.
-Не се притеснявай.-Отговори й херцога и седна до нея на леглото.-Спокоен съм,че Саске няма жив да ме одере.-И се ухили весело.Трите момичета също се засмяха.Изведнъж лейди Яманака възкликна:
-Ще си имаш бебе! Сакура,ще си имаш бебе!
-Знам,Ино.А ти ще бъдеш неговата кръстница.
-Толкова се радвам!-Извика тя и подскочи като малко дете във въздуха.-Какво ммислиш,че ще е-момиче или момче?
-Не знам.Каквото и да е,то е мое и аз ще го обичам винаги.-Каза меко розовокоската и тогава Наруто я попита:
-Как ли ще реагира Саске,когато разбере?-Сакура наведе поглед и се замисли.Преди не си беше задавала този въпрос,не е имало причина да го прави.Ами ако той не приеме детето? Ако я обвини,че не е то него,все пак вече го няма цели два месеца? Тогава какво ще прави? Набързо прогони тези мисли и поклати глава:
-Надявам се да се зарадва.-Каза тихо тя.
-Да се зарадва?! -попита неверващо русокосия младеж.-Та той ще бъде на седмото небе от щастие! Ако аз бях на негово място щях да полудея от радост.-След тези негови думи Хината леко се изчерви и се усмихна ведро,като проговори:
-Не се притеснявай,Сакура,ще видиш,че всичко ще бъде наред.
-Да,Хината е права!-Обади се Ино.-Кой не би се радвал на едно малко,сладко бебе?-Четеримата се засмяха от сърце.Какво спокойствие и уют изпитваше лейди Учиха с тези хора! Толкова лесно можеше да се приспособи към тях,че никога да не й се иска да ги пусне.Изведнъж обаче нещо се случи.Сакура бутна чашата с виното,която Наруто беше оставил на табла върху леглото й, и тя се разля по бялата завивка.Червени капки се разтекоха надолу към пода.
-Боже мой!-Извика лейди Яманака и скочи от стола.-Това не е на добре!
-Може и да е случайност и да не се случи нищо.-Предположи лейди Хюга и взе стъклената чаша.
-Такива случайности няма!-Каза притеснено русокоската и започна да изервено да върви нагоре-надолу из стаята.
-Чакайте малко! Какво става тук? Защо сте се завайкали така?-Попита херцога вече напълно объркан.
-Има разни суеверия,които гласят,че ако червено вино се разлее върху бяла завивка на бременна жена,нещо лошо ще се случи с човека,когото обича.-Обясни спокойно Сакура,стана взе белия чаршаф и го смени с друг.
-Олеле Боже! Саске е в беда!-Този път Наруто бе този,който започна да крещи и то с право.
Някъде близо до Вирджиния корабът на лорд Учиха се бореше с развилнялата се буря.От всякъде нахлуваше вода,светкавици присвяткваха зловещо в потъмнялото от буреносни облаци небе,а вятърът и бурните вълни заплашваха да преобърнат дървения кораб,който се клатушкаше на всички страни.Някои хора от екипажа се бяха покатерили на мачтата,за да свалят платната,но без успех.Останалата част от тях се опитваше да завърже разпилелите се във въздуха и на пода въжета.Саске беше хванал руля и се опитваше да обърне кораба на запад,но нищо не се получаваше.През живота си не бе виждал такава буря и знаеше,че ако уживее ще бъдe по чудо.Заглушителна гръмотевица огласи небето и разтърси океана.В този момен едно голямо и дебело въже полетя към него и го удари по главата.Саске се строполи на пода в безсъзнание,докато всички останали се бореха за живота си.Някой беше забелезал,че го няма и бе извикал:
-Капитана! Капитана е ранен,лежи до руля!
През това време в двореца Учиха се беше вдигнала бойна тревога.Прислужниците носеха чаршафи от стая в стая и не проумяваха за какво беше всичко това.Наруто се чудеше за кой да се притеснява по-напред-за най-добрия си приятел,който е Бог знае къде,за собствения си живот или за Сакура.Хината беше изчезнала някъде из двореца,за да намери успокоителни,а Ино беше на кракча да получи сърдечен удар.Сакура,за разлика от всички останали,лежеше спокойно в леглото и се опитваше да предотвари инфаркта на русокоската.Тя много добре знаеше,че абсолютно нищо не можеше да убие Саске,най-малко една буря.След около 15 минути Хината се върна и накара Ино да пие от лекарствато,което моментално започна да действа.Паникта обаче още я имаше.Трябваше да се сложи край и то сега.Херцог Узумаки излезе в коридори и се равика:
-Край,край,край! Спрете да ходите насам-натам и да вдигате врява! Прибирайте се по стаите си,хайде!-След което се върна обратно в стаята и затвори врата.Уморено и изтощено седна на стола и въздъна тежко.Вече не му бяха останали сили и веднага заспа.
Бурята вече беше отминала.Платната бяха разпокъсани,плубата беше в хаос,хората се бяха пльоснали на пода от умора,а кораба се носеше без посока в океана.Беше пет часа сутринта и Слънцето изгряваше.Някъде наблизо плаваше друг кораб с кралския знак.Принц Гаара бе отплавал преди един месец за Вирджиния,за да навести стария си приятел-лорд Саске Учиха.Беше разбрал,че се е оженил и искаше да го поздрави и да пожелае на него и съпругата му много любов и семейно щастие.Дори носеше подарък за младата лейди.Той добре познаваше лорд Тио Харуно,защото когато беше малък той му преподаваше философия.Беше се срещал и с дъщеря му,само че тогава тя бе много малка.Сега обаче щеше да я види отново.”Как ли изглежда?”-Запита се той.Последния път,когато я видя беше на рожденият й ден.Тогава тя ставаше на пет годинки,а той вече беше на петнайсет.
Изведнъж мислите му бяха прекъснати от думите на Робърт Максуел-неговия съветник и приятел.
-Ваше височество,току-що забелязахме кораб на намиращ се наблизо.
-Кораб? Какъв кораб?
-Не знам,милорд. Платната са изпокъсани.Очевидно е имало бурня снощи.
-Донеси ми далекогледа.-След две минути Робърт се върна и му подаде предмета.Принца се загледа в далечината и забеляза другия кораб.Платната наистина бяха разпрани и не можеше да се определи кой беше собственик му.Тогава той забеляза нещо червено във формата на полумесец.Гаара веднага разпозна знака.
-Робърт,смени курса.Отиваме при онзи кораб.
-Но,ваше височество не мислите ли,че...
-Ако правилно се разпознал символа,това трябва да е кораба на лорд Учиха.-След което се запъти към руля.Курса беше сменен в посока на запад и след няма и петнайсет минути вече бяха пристигнали на мястото.Принца веднага слезе на другия кораб и видя шокиращата гледка.След него още четерима хора от екопажа му също слязаха и заоглеждаха наоколо.Тогава един от тях се провикна:
-Принце,горе до руля има някой!
Гаара ведна се запъти натам и остана изненадан.На пода,без някакви особени признаци на живот,лежеше Саске,а струйка кръв се стичаше от челото му.Червенокоси се опита да го вдигне и повика останалите на помощ.Всики хора от екипажа на „Бон Бел” бяха преместени в кралския кораб,а младия лорд беше настанен в една от каютите.Лекар го беше прегледал и уверил принца,че имаше само натъртване по главата,което щеше да го боли известно време.Гаара остана спокоен.Не си представяше срещата си със стария си приятел по този начин и наистина се беше притеснил.Сега обаче трябваше да го върне във Вирджиния колкото се може по-скоро,за да може да се възтанови по-бързо.Там щяха да се грижат добре за него-помисли си той и легна на леглото в каютата си.

както винаги е превъзходно и отново ме оставяш без думи
продължаваи ще чакам новата глава с голямо нетърпение

много е добро, а принц Гаара ме изкефи :bravo:

Браво на мацко , много добре си го написала. Нека да видим как ще се развият нещата . :obi4amte:

Невероятен фик.Много завладяващ.А сега дори трябва да те обвиня в едно голямо престъпление....ти ме пристръсти към тоя фик,а това не е много лесно! :lol!:

Много е хубаво Искам още

суПер е :lol!: :wave: :bravo:
прОдъЛжениЕ.... :robot: :obi4amte:

Страхотно, великолепно... и до тук речника ми се изчерпва! Остави ме без думи много го харесвам тоя фик :bravo:

Авторката ,може ли да разпространявам фика ти и в други фороми ?!Много те моля! :S: :S: :S:

Е*ах мама му мн е яко

Съгласна съм с теб много е яко , как ли ще реагира Саске след като разбере , че Сак е бременна

ай лъв ит !

следваща глава не изчаках ТоТооо да я провери за правописни грешки,защото исках веднага да я кача искам да кажа едно голямо мерси на tsunade87 за това,че ми даваше хиляди идеи :kisss: :kisss: :kisss: макар че нещата в главата не се равиха така,както говорехме и на ying_yang,че също ми помагаше с идеите :kisss: :kisss: :kisss:

Глава 12 Завръщането

На следващия ден Сакура се събуди късно.Слънцото вече беше изгряло и лъчите му проникваха в стаята.Времето беше чудесно и идеално за разходка из гората.Младата лейди стана и нареди да й донесат вана с гореща вода.Докато чакаше това да стане,тя отвори прозереца и свежия есенен вятър погали нежно лицето й.Навън все още беше топло и мириса на рози достигаше до малкото й носле.По едно време на вратата се почука и двама младежи вкараха вътре голямата вана,поклониха се и излязоха.Сакура се приближи до леглото и започна да съблича нощницата си,след което се присегна за френските сапуни и се потопи в топлата вода.Всички мускули на тялото й се отпуснаха.Тя върза косата си на кок с помощта на две куки от прежда и се облегна назад.Беше ненормално отпускащо и приятно.След всичко,което преживя за няма и 24 часа,заслужаваше цял ден да кисне във ваната.За миг забрави за проблемите си и обясненията,които трябваше да направи,сякаш беше някъде другаде-далеч от всичките си задължениея и притеснения.Чувстваше се толкова комфортно и добре-без излишни мисли или тревоги.Да,точно от това имаше нужда,от спокойствие.
Изведнъж вратата рязко се отвори и в с таята нахлу чернокос мъж.Сакура замръзна на място,ако някой целеше да я уплаши до смърт-значи беше почти успял.Младата жена се загледа в непознатия и остана шокирана.Този човек приличаше досущо на Саске,но не беше той.Лейди Учиха за миг се запита дали не халюцинираше или нещо подобно.Не помнеше съпругът й да й беше споменавал,че има брат или двойник.Двамата се гледаха втренчено и точно когато тя смяташе да му поиска обяснения защо нахълта така в стаята й,той проговори:
-Я гледай ти,още една от курвите на Саске! Какво ще кажеш след като се изкъпеш да обслужиш и мен.Гарантирам ти,че съм сто пъти по-добър от брат ми.-Кръвта се качи в главата на младата лейди,в тялото й закипя гняв.Набързо придърпа хавлията си и се загърна.През това време мъжът беше седнал на леглото и се наслаждаваше на гледката.
-Ти май си по-млада от другите.Я,кажи-на колко си години? 17,18...?-Попита я той.Тя се изправи вече загърната и го изгледа злобно:
-Как си позволявате да ми говорите така?! Веднага ми се извинете!-Настоя розовокоската.Непознатия само я изгледа и се засмя:
-Аз да ти се извинявам? На една курва?! До къде стигна този свят?! Благородник да се извинява на курва!-Говореше през смях чернокосия.Сакура замахна и му зашлеви звучна плесница.Мъжът ядосано я хвана за рамената и я бутна на леглото като легна от горе й.
-Значи си била и непокорна.Къде ли Саске те е намерил такава?Може би в някой бардак?-Предположи той и опъна ръцете й на главата.Лейди Учиха се замята,но не постигна нищо,а само улесни работата му,защото хавлията й се беше отвързала.
-Имаш много гладка и мека кожа.Нямам търпение да вкуся от плътта ти!-Каза непознатия и плъзна ръката си по бедрото й.Сакура побесня.Да нахлъва в стаята й бе едно,но да се опита да я изнасили съвсем друго и то при условие,че беше бременна!
-Пуснете ме веднага или не отговарям! Много ще си изпатите,когато Саске научи за това!-Заплаши го тя,ала той само се засмя подигравателно и я погледна в очите.
-Ще е интересно да видя как собственият ми брат ме наказва и то когато аз съм по-големия от двамани!
-А какво ще стане,когато разбере,че сте изнасилили собствената му съпруга,която също така е и бременна?
-Какво...?-Попита чернокосия неверващо.-Не може да бъде! Саске се е оженил?! Лъжеш ме!
-Защо да ви лъжа?-Попита розовокоската и той седна на леглото.Постоя за кратко в мълчание.Тишина изпълни стаята.Беше някак странно и некомфортно.След кратка пауза мъжит се обърна към младата жена и й се представи:
-Казвам се Итачи Учиха,а ти си?
-Сакура Харуно,искам да кажа Сакура Учиха...-Поправи се тя и се облегна на възглавницата.
-Значи твърдиш,че Саске ти е съпруг?
-Не го твърдя,това е самата истина.Питайте когото поискате.
-Но как така не са ми съобщили?-Запита Итачи и се изправи.В този момент Наруто,Хината и Ино нахлуха като хали в стята.
-Сакура,какви бяха тези викове?-Попита Ино.
-Моля те,кажи ми,че Саске няма жив да ме одере!-Замоли се русокоското.Итачи стоеше като току-що ударен по главата и не проумяваше нищо. „Явно това момиче наистина беше негова съпруга.”-Заключи накрая той и въздъхна.
-Спокойно,всичко е наред,стана просто едно малко недоразумение.
-Слава богу! –Каза лейди Яманака и тогава нещо й направи впечатлиние.-Сакура,защо си по хавлия и с този господин?
-Нали ти обясних-имаше объркване.Не се притеснявай.-След което лейди Учиха й се усмихна приятелски.Русокоската се засмя и й каза:
-Е,ние ще те оставяме.
-Да,радваме се,че си добре.-Отвърна Хината и също се усмихна.Изведнъж херцог Узумаки забеляза нещо.
-Итачи,това ти ли си?-Попита той.Лорд Учиха се обърна към него и отговори:
-Да,аз съм,стари приятелю.-Трите момичета се спогледаха очудено.Двамата мъже забелязаха с какво неразбиране ги гледаха дамите и поясниха:
-Аз,Саске и Итачи се познаваме от деца.Устроивахме си походи и яздехме в гората.Един ден,обаче Итачи реши да замине,тогава беше на 18,а ние едва на 14,след това повече не се видяхме.
-Бяха хубави години...-Заключи черокоси и двамата с Наруто набързо излязоха от стаята.Имаха толкова много да си кажат и разкажат,че цялтото време на света нямаше да им бъде достатъчно.
-Хайде,Хината,нека оставим Сакура да се облече.-Каза Ино и двете излязоха навън.Младата лейди въздъхна тежко и затвори очи.Какво ли не й се бе случило вече.Дори и извънземно да видеше пак щеше да го помисли за нещо нормално.След като си полежа реши,че вече е време да става.Изправи се,намери една бледорозова рокля и я облече.После оправи наново прическата си и отиде в библиотеката.Не беше чела от толкова време,а книгите бяха толкова много.Докато се чудеше коя от всичко да избере,Саске вече се беше събудил,но нещо не бе наред.
-Кой си ти?-Попита младия лорд Учиха.Гаара го изгледа недоумяващо и отговори:
-Аз съм Гаара.Принц съм на Англия,а ти си най-добрия ми приятел.Би трябвало да помниш.
-Не,нищо не помня.-След кратко мълчание чернокосия зададе такъв въпрос,че негово височество щеше да се задави със собствената си слюнка:
-Аз кой съм?
-Саске не се шегувай с мен така!
-Кой е Саске?
-Ти.Ти си лорд Саске Учиха.Живееш във Вирджиния-много красиво място.Имаш брат,какзва се Итачи и е по-голям от теб с четири години,освен това се и женен.-Щом Гаара спря да говори,младия лорд поклати глава и каза:
-Наистина ли? Колко хубаво,а аз да не помня!
-Саске,моля те,спри с тази шега-не е смешно!
-Това не е шега.Честна дума нищо не помня.
Принца въздъхна отчаяно и тогава се сети,че при удара с въжето приятелят му може би си е изгубил маметта.
-Ти каза,че съм женен.Как изглежда съпругата ми? Хубава ли ?-Попита Саске.
-Очарователна е.-Отговори му тихо Гаара.
-Кога ще я видя?
-Много скоро.-След което напусна каютата.
По това време в двореца Учиха,Сакура продължаваше да чете книгата.Тъкмо започваше да се унася в сладък сън,когато отвън се чуха някакви викове.Тя подскочи стресната и погледна през прозореца.Вън беше тъмно,а лъцето на Луната се подаваше изпод тъмните обалици.Оказа се,че е чела цели шест часа.Изведнъж забеляза нещо.До колкото можеше да види,някакъв червенокос мъж слизаше от някаква карета придружаван от още двама мъже,единият от които приличаше много на Саске. „Възможно ли бе това?”-Запита се младата жена и заслиза надолу по стълбите.Докато слезе непознатите вече бяха влезли вътре и чуха забързаните й стъпки.Когато вече беше долу тримата погледнаха към нея и тя се спря като вкаменена на едно място.Усмивката на лицето й изчена,дишаше тежжко,но очите й продължаваха да изкрят любопитно.Гаара остана зашеметен от нейната красота и й се усмихна приятелски.Сакура също се усмихна малко недоверчиво в отговор и погледът й се спря на Саске.
-Саске...-Произнесе едва тя.Нямаше представа какво да каже в този момент или направи,а само го гледаше.Принца и Робърт се спогледаха и се оттеглиха в трапезарията.Лорд и лейди Учиха не бяха помръднали от местата си.Някаква нейзнайна сила беше приковала краката им към земята.След като изминаха десет минути в мълчание и взиращи се погледи,розовокоската реши да направи първата крачка.Тя отиде до него и го прегърна,като нежно го целуна по бузата.Саске за миг потрепна и се скова,но после набързо се укопити и отвърна на прегръдката й.
-Сигурно си изморен.Трябва да си почиваш.-Каза младата жена и се отдръпна от него.
-Всъщност се чувствам много добре.Само главата ме боли малко.
-Ето за това трябва да си легнеш.Ако искаш ще наредя да ти приготвят гореща вана.
-Не,не е необходимо.-Отговори й той.Тя весело се усмихна и го хвана за ръката.
-Хайде,качи се горе,а ваната ще пристигне преди да си се усетил.-След което го забута по стълбите нагоре и докато младия лорд се усети вече беше в спалнята им,а нея я нямаше.Саске седна на леглото,съблече ризата си и свали обувките си.В този момент на вратата се почука и обещаната вана беше поставена по средата на стаята.Той съблече останалата част от дрехите си и се потопи във водата.
През това време лейди Учиха вървеше към библиотеката.По пътя за там се срещна с големия брат.
-Добър вече! –Поздрави той.
-Добър вечер!-Отвърна му тя.
-Към библиотеката ли отиваш?
-Да.
-Ще дойда с теб.Трябва да взема едни книги.-И двамата продължиха да вървят в мълчания.Когато пристигнаха Сакура го попита:
-Знаете ли,че брат ви се е върнал?-Итачи направи една недоволна физиономия и й каза:
-Първо не ми говори на вие и второ-да.Знам,че се върнал,но ще говоря с него утре.Сега трябва да ме извиниш,искам да си лягам.Лека нощ.
-Лека нощ.
Саске вече се беше подготвил за лягане,когато жена му влезе в стаята.Изведнъж настана неудобна тишина.Беше някак странно.Тя си представяше,че той щеше да я целуне и прегърне и щеше да й каже,че я обича,а то стана точно обратното.Какво ли се беше случило?
-Няма ли да лягаш?-Попита я той.Младата жена кимна стреснато и започна да разкопчава роклята си.Лорд Учиха я гледаше втренчено,което малко я смути,но се застави да не мисли за това и облече нощницата си.После запристъпва към леглото и легна.Мълчанието отново ги обгърна в прегръдка.Двамата се почувстваха неловко.За да разчупи леда Саске й каза:
-Радвам се,че си имам такава красива съпруга! –Сакура леко се смути и се обърна на другата страна с кръб към него.Той разбра,че това не подейства и я прегърна нежно.Цялото й тяло изтръпна.Сълзи напираха от очите й,но не проля нито една.
-Какво има?-Попита я той.Тя си пое дълбоко въздух,едвам издържаше да не заплаче.Лорд Учиха я целуна съвсем леко по врата и прошепна:
-Какво не е наред?-В този момент сълзите бликнаха като реки от очите й.Това беше прекалено! Не можеше да й говори така! Тя се завъртя към него и го отблъсна,проплаквайки:
-Остави ме на мира! Как може да се държиш така с мен?!
-Как,какво? Какво съм направил?-Попита той притеснен и неразбиращ.
-Какво ли? И питаш!-Развика се тя и се изправи.Саске също стана и я хвана за ръцете.
-Моля те,кажи ми какво става? Защо се държиш така?
-Значи аз се държа странно?! Ти ми казваш,че ме обичаш и,че нямаш търпение да се върнеш при мен,а накрая ми излизаш с тези номера!
-За Бога,за какво говориш?!
-Ти ме изнасили!-С тези думи Сакура излезе от стаята и тръшна вратата след себе си.Саске остане ням и шокиран.Какво се беше случило току-що?
Лейди Учиха плачейки бягаше надолу по стълбите.Сърцето й бе разбито за втори път,а уж нямаше повече да се повтори. „Каква глупачка!”-Казваше си тя.Каква глупачка беше да му повярва и да се надява,че той ще я обикне! Лъжи,измамни лъжи! Всичко в живота й бе лъжа! Щастието я подминаваше,разочарованието беше най-добрия й приятел,а тъгата оплакваше неуспехите й.Съсипана розовокоската падна на колене пред стълбите и заплака сърцераздирателно.Изведнъж почувста едни силни,голи мъжки ръце да я обгръщат и да я изправят.Тя си беше навела главата надолу и копринената й коса се беше разпиляла пред лцето й.
-Сакура,какво има? Защо плачеш така?-Младата жена веднага позна този глас.Беше лорд Итачи Учиха.Той внимателно отметна назад разпилелите се кичури коса и обърна главата й нежно,за да може да я погледне в очите.
-Сакура,кажи ми какво има...-Но тя не каза нищо,а само продължи да плаче.Итачи я вдигна като булка и я понесе нагоре по стълбите.Розовокоската се беше сгушила в него,а ръцете й докосвахс голата му гръд.Щом отиде в стаята си,чернокосия я положи на леглото си и я зави със завивката.После приклекна до нея и й зашепна:
-Спокойно,не се притеснявай....-Младата жена бавно започна да се успокоява и накря заспа.Дишаше дълбоко,макар и лицето й да имаше неспокоен вид.Итачи тихо легна в края на своята част от леглото и я загледа. „Какво си й направил,Саске?”-Запита се той.Протегна ръка и докосна бузата й.Кожата й беше като на бебе.Лорда се усмихна нежно и заспа.

Супер е Кога да очаквам още?

еми не знам когато не ме свърта на едно място и трябва да пиша