FanFic- По Наруто- Любов и война

Боже!Бях забравила какво е да пишеш фик.Ами мога кажа, че ми отне 5 дена само за да измисля първата глава.Четох го доста пъти, но съм сигурна, че има доста грешки.Надявам се да ви хареса! Enjoy :

Глава 1

Залязващото слънце откри розовокосо момиче на тренировъчното поле нанасящо поразителни удари върху малкото,което беше останало от голямото дърво на което тя бе съсредоточила тренировката си.

“Още хиляда удара и тогава ще спра!Още само хиляда ритника и тогава мога да спра!!”
Във внезапен проблясък цялата енергия изхвърча от тялото и със последния фатален удар,който тя така старателно нанесе.Не усети кога и причерня и след един момент вече лежеше свита на кълбо на земята,дишайки тежко.Адреналинът в тялото и започна бавно,но въпреки това значително да се понижава и тя започна да усеща многото и дълбоки рани по себе си,които безмилостно пареха от избилата пот и полепналата мръсотия.На всякъде около нея имаше трески,а от голямото дърво и помен нямаше.Постепенно дишането и се нормализира и след като се поуспокои,тя легна по гръб,поставяйки ръцете си зад тила и отвеяно се загледа на горе.Изгуби се в мисли гледайки към снежния пухкав облак на тъмно син фон от небе.
- САКУРА- САН!- някой я извика."Хм? Шизуне- семпай? Дали Тсунаде- сама ме вика?"- запита се на ум момичето.
- Сакура- сан... Т-тсунаде- сама иска да говори с теб.Каза,че е важно!- осведоми я чернокосата жена задъхана.Розовокоската стана от земята и каза:
- Изглежда е спешно щом праща теб.-каза Сакура.
- Каза, че мисията е важна!-потвърди Шизуне. – Побързай ако не искаш да се ядоса!- добави тя.
- Хай!- след като каза това Сакура изчезна.

----------- В ОФИСА НА ХОКАГЕТО ----------
Сега в офиса на Петата бяха Хината,Какаши,Наруто,Киба и Акамару,Шино,Сай,Ямато и току- що дошлата Сакура.
- Тук сте, защото имате мисия...- започна Хокагето и се обърна към прозореца преди да продължи- ... нядавам се няма да се издъните, защото е важно да намерим местоположението на Акатски.
От него зависи дали ще можем да намерим и Саске Учиха!- каза им Петата
- Как така да намерим и Саске? Нима Акатски са го заловили?- Попита Наруто
- Не, не са! Той се е присъединил към тях!- отговори му Тсунаде
- Как така? Какви ги говориш бабо Тсунаде?- попита я блондинът вече нервен.
"Саске- кун"- розовокоската произнесе името му наум и един спомен изплува в ума 'и? ...

---------- СПОМЕН ----------
- Досадна си!- каза чернокосо момче, чието лице бе огряно от луната.
- Обичам те, обичам те с цялото си сърце! Моля те не си тръгвай! Ако го направиш нищо повече няма да има смисъл за мен, ако ли не... тогава ме вземи със себе си. - молеше го розовокосото кунойчи, чиито смарагдови очи бяха пълни със сълзи
С едно бъзо движение той се озова зад момичето.
- Сакура... Аригато!-момчето произнесе тези думи."Саске- кун"- Сакура каза името му наум.В следващият момент тя бе на земята.

----------КРАЙ НА СПОМЕНА----------
- Сакура, слушаш ли ме?- попита ядосано Петата. Това изкара Сакура от мислите 'и?.
- Ааа! Съжалявам Тсунаде- сама! Какво казвахте?
- Казах, че сте ви разделя на два отбора: ти,Сай,Шино и Какаши като капитан, ще сте единият отбор. Наруто, Хината, Киба и Ямато като капитан, ще е втория. Ясно?
- Хай!- осемте нинджи кимнаха в знак на съгласие.
- Утре сутрин тръгвате! Свободни сте!- каза им Годайме. След това всеки тръгна на някъде, едни да тренират, други да ядат рамен (кой ли), трети отидоха в къщите си, за да си починат.

---------- НА СУТРИНТА ----------
Първите лъчи на слънцето събудиха момиче с розова коса.Тя отвори смарагдовите си очи.
- Сакура ставай! След 35 минути трябва да тръгваш!
- Ставам, мамо!- провикна се момичето. След това отиде до гардероба си, отвори го и извади типичните за нея дрехи- къси черни панталони, къса пола с цвят на кармин(много свето червено, наподобява на светло кафяво) и червената блуза без ръкав.(тук не можах да измисля друго XD)
Сакура слезе надолу по стълбите към кухнята. Когато стигна до нея и видя масата очичките 'и светнаха. На масата в една чиния имаше пържен бекон заедно с пържени яйца.
- Мамо ти си велика!- извика Сакура и прегърна майка си.- Откъде знаеш, че точно това искам за закуска?- попита тя
- Майчина интоиция!- отгори 'и майка 'и с усмивка. Тя бе със същите смарагдови очи като на Сакура и същата розова коса, която бе малко по- дълга от тази на Сакура.
- Аааа! Добро утро малката!- чу се мъжки глас. Мъжът се приближи към Сакура и разроши косата 'и.
- Дай Харуно! Знаеш ли колко много си загазил?- попита момичето със страховит глас
- Добре де, добре! Не може ли да се порадвам на сестра си?- попита момчето
- Все тая!- отговори Сакура. - Мамо аз приключих с храната! Ще тръгвам, защото не искам да закъснявам. Така че чао!- каза розовокоската и отиде да целуне майка си, след това целуна и брат си.(по бузата разбира се)
-О, замалко да забравя! Когато татко се събуди му кажете да не се тревожи за мен!- добави тя. Преди да излезе брат 'и се провикна:
- Пази се малката!
- Знеш, че мразя да ме наричаш "малката"!- осведоми го Сакура и затръшна вратата след себе си и се затича към портите на Коноха."Този мой брат. Все повече започва да прилича на Наруто! Ужасен е! Добре Сакура, стига си мислила за Дай! Сега трябва да се средоточиш върху мисията, която Тсунаде възложи на теб и другите!".
Явно бе бързала много, защото вече беше стигнала до портите. Там чакаха Наруто, Сай, Хината, Шино, Киба и капитан Ямато, а Какаши? Той както винаги закасняваше.Сакура завъртя оГлава 1

Залязващото слънце откри розовокосо момиче на тренировъчното поле нанасящо поразителни удари върху малкото,което беше останало от голямото дърво на което тя бе съсредоточила тренировката си.

“Още хиляда удара и тогава ще спра!Още само хиляда ритника и тогава мога да спра!!”
Във внезапен проблясък цялата енергия изхвърча от тялото и със последния фатален удар,който тя така старателно нанесе.Не усети кога и причерня и след един момент вече лежеше свита на кълбо на земята,дишайки тежко.Адреналинът в тялото и започна бавно,но въпреки това значително да се понижава и тя започна да усеща многото и дълбоки рани по себе си,които безмилостно пареха от избилата пот и полепналата мръсотия.На всякъде около нея имаше трески,а от голямото дърво и помен нямаше.Постепенно дишането и се нормализира и след като се поуспокои,тя легна по гръб,поставяйки ръцете си зад тила и отвеяно се загледа на горе.Изгуби се в мисли гледайки към снежния пухкав облак на тъмно син фон от небе.
- САКУРА- САН!- някой я извика."Хм? Шизуне- семпай? Дали Тсунаде- сама ме вика?"- запита се на ум момичето.
- Сакура- сан... Т-тсунаде- сама иска да говори с теб.Каза,че е важно!- осведоми я чернокосата жена задъхана.Розовокоската стана от земята и каза:
- Изглежда е спешно щом праща теб.-каза Сакура.
- Каза, че мисията е важна!-потвърди Шизуне. – Побързай ако не искаш да се ядоса!- добави тя.
- Хай!- след като каза това Сакура изчезна.

----------- В ОФИСА НА ХОКАГЕТО ----------
Сега в офиса на Петата бяха Хината,Какаши,Наруто,Киба и Акамару,Шино,Сай,Ямато и току- що дошлата Сакура.
- Тук сте, защото имате мисия...- започна Хокагето и се обърна към прозореца преди да продължи- ... нядавам се няма да се издъните, защото е важно да намерим местоположението на Акатски.
От него зависи дали ще можем да намерим и Саске Учиха!- каза им Петата
- Как така да намерим и Саске? Нима Акатски са го заловили?- Попита Наруто
- Не, не са! Той се е присъединил към тях!- отговори му Тсунаде
- Как така? Какви ги говориш бабо Тсунаде?- попита я блондинът вече нервен.
"Саске- кун"- розовокоската произнесе името му наум и един спомен изплува в ума ? ...

---------- СПОМЕН ----------
- Досадна си!- каза чернокосо момче, чието лице бе огряно от луната.
- Обичам те, обичам те с цялото си сърце! Моля те не си тръгвай! Ако го направиш нищо повече няма да има смисъл за мен, ако ли не... тогава ме вземи със себе си. - молеше го розовокосото кунойчи, чиито смарагдови очи бяха пълни със сълзи
С едно бъзо движение той се озова зад момичето.
- Сакура... Аригато!-момчето произнесе тези думи."Саске- кун"- Сакура каза името му наум.В следващият момен тя бе на земята.

----------КРАЙ НА СПОМЕНА----------
- Сакура, слушаш ли ме?- попита ядосано Петата. Това изкара Сакура от мислите ?.
- Ааа! Съжалявам Тсунаде- сама! Какво казвахте?
- Казах, че сте ви разделя на два отбора: ти,Сай,Шино и Какаши като капитан, ще сте единият отбор. Наруто, Хината, Киба и Ямато като капитан, ще е втория. Ясно?
- Хай!- осемте нинджи кимнаха в знак на съгласие.
- Утре сътрин тръгвате! Свободни сте!- каза им Годайме. След това всеки тръгна на някъде, едни да тренират, други да ядат рамен (кой ли), трети отидоха в къщите си, за да си починат.

---------- НА СУТРИНТА ----------
Първите лъчи на слънцето събудиха момиче с розова коса.Тя отвори смарагдовите си очи.
- Сакура ставай! След 35 минути трябва да тръгваш!
- Ставам, мамо!- провикна се момичето. След това отиде до гардероба си, отвори го и извади типичните за нея дрехи- къси черни панталони, къса пола с цвят на кармин(много свето червено, наподобява на светло кафяво) и червената блуза без ръкав.(тук не можах да измисля друго XD)
Сакура слезе надолу по стълбите към кухнята. Когато стигна до нея и видя масата очичките ? светнаха. На масата в една чиния имаше пържен бекон заедно с пържени яйца.
- Мамо ти си велика!- изка Сакура и прегърна майка си.- Откъде знаеш, че точно това искам за закуска?- попита тя
- Майчина интоиция!- отгори ? майка ? с усмивка. Тя бе със същите смарагдови очи като на Сакура и същата розова коса, която бе малко по- дълга от тази на Сакура.
- Аааа! Добро утро малката!- чу се мъжки глас. Мъжът се приближи към Сакура и разроши косата ?.
- Дай Харуно! Знаеш ли колко много си загазил?- попита момичето със страховит глас
- Добре де, добре! Не може ли да се порадвам на сестра си?- попита момчето
- Все тая!- отговори Сакура. - Мамо аз приключих с храната! Ще тръгвам, защото не искам да закаснявам. Така че чао!- каза розовокоската и отиде да целуне майка си, след това целуна и брат си.(по бузата разбира се)
-О, замалко да забравя! Когато татко се събуди му кажете да не се тревожи за мен!- добави тя. Преди да излезе брат ? се провикна:
- Пази се малката!
- Знеш, че мразя да ме наричаш "малката"!- осведоми го Сакура и затръшна вратата след себе си и се затича към портите на Коноха."Този мой брат. Все повече започва да прилича на Наруто! Ужасен се! Добре Сакура, стига си мислила за дай! Сега трябва да се средоточиш върху мисията, която Цънаде възложи на теб и другите!".
Явно бе бързала много, защото вече беше стигнала до портите. Там чакаха Наруто, Сай, Хината, Шино, Киба и капитан Ямато, а Какаши? Той както винаги закасняваше. Сакура завъртя, беше типично за сенсея ?. След това отиде при другите.

мн е хубаво давай още

Началото ми се стори познато , но като цяло главата беше добра Тъй като още е 1-ва не мога много добре да кажа да ли ми харесва , но бива . Очаквам продължението :flower:

Хубав фик! :bravo: Отначало е малко скучно, но се надявам да стане по-интересно нататък. :lah:

Изглежда интересно Да видим какво ще стане

Хора, ще опитам днес да кача нова глава,а ако не успея днес най-късно утре.

много е хубаво и тва че сакура има брат много ми инт кво ще стане по нататък :arrow:

Много е хубаво :bravo:

Едно огромно съжалявам, че закъснях с новата глава и че е толкова кратка. На мен ми се струва тъпо както съм го написала, но вие ще кажете. Използвах и малко от 142- рия епизод от Шипуден:


Глава 2
- Добро утро, Сакура- чан!- поздрави я блондинът
- Добро утро, Наруто!- отговори му розовокосото кунойчи.- Къде е Какаши- сенсей?- попита Сакура
- О-още го н-няма С-с-сакура- сан!- каза 'и чернокосото момиче
- Йо!- чу се мъжки глас зад тях. Всички се обърнаха и видяха сивокос мъж, който се бе качил на един кллон, а в ръцете си държеше оранжева книга.
- Какаши- семпай! Какво ви забави толкова този път?- попита го Ямато
- Хокаге- сама ме извика.- отговори Какаши
- Тсунаде- сенсей те е извикала? За какво?- попита Сакура
- Както знаете, ще се разделим на два отбора! Аз,Сакура, Шино и Сай, и Ямато, Наруто, Хината и Киба.
- Да! Така е! И?- попита Киба
- Хокагето ми даде тези карти...- каза Какаши като извади две карти... ще се водим по тях.- отговори им той
- Добре тогава! Да тръгваме! Ще се справя с тази мисия! Повярвай!-каза Наруто като грабна една от картите, но преди да хукне Какаши го спря:
- Наруто... вие сте на север, на другата страна!- информира го сенсеят му
- Добре,добре!- каза Наруто и всички от неговия отбор го последваха. Преди Хината а тръгне се обърна към Сакура и 'и каза:
- С-сакура- сан, обещай ми, ч-че ще б-бъдеш силна. Н-нали?
- Обещавам ти Хината.- каза Сакура.- Късмет!- допълни розовокоската
- А-аригато!- благодари 'и чернокоската. И така двата отбора се разделиха.
Някъде надалеч четирима души с черни роби на червени облаци вървяха към село Унрайко. Да те бяха от организация Акатски. Всички там бяха "S" клас престъпници, които бяха предали и напуснали селата си.
- Осещаш ли го?- попита чернокосото момче
- Не! Все още не го осещам, Саске- кун!- отговори му червенокосото момиче
- Добре тогава, ще продължим.- каза Саске
- Откри ли нещо? Моля те Шино кажи ми, че твоите умни буболечки са открили Саске или някои друг от Акатски!- помоли го розовокосото кунойчи
- Да, Сакура! Четирима души са се запътили към село Унрайко и по случайност единият от тях е Саске. Трябва да съобщиш на Какаши, а аз ще го чакам там.
- Не, Шино! Аз ще отида, а ти съобщи на Какаши- сенсей! Става ли?- попита Сакура
- Оф! Ама ти наистина си била твърдоглава! Добре аз яе отида да съобщя на Какаши, но се пази.- каза 'и Шино.
- Ще се пазя, а и селото е наблизо, ще стигна преди него."Предполагам."- каза момичето и изчезна из клоните на дърветата."Този път няма да ти изпуснем. Няма да допусна да изплъзнеш Саске- кун."- каза си наум розовокоската като скачаше от клон на клон към селото.
Отбора изпратин от Акатски вече беше стигнал селото. Белокосото момче беше хванал един от селото и го попита:
- Е? Къде е това нещо наречено "Осем опашки"?
- Не ни вземай за глупаци! Нямам намерение да ти казвам нищо.- отговори му мъжът. Белокоското затегна хватката си.- Ние, кланът Йотсуки, никога няма да предадем нашите другари. Това е...- допълни мъжът
- Съмненията съществуват дълбоко в сърцето.- каза чернокосо момче, което бе затворило очите си, след това отвори едното си око и призова своя Шаринган
- Съйгетсу,достатъчно. Той вече е в генджутсуто на Саске.- обади се червенокосото момиче
- Пфффф, тъкмо бях стигнал до забавната част.- обади се въпросния Суйгетсу и освободи мъжа от хватката си
- Кажи ми къде е Хачиби.- "заповяда" Саске
- Той тренира в Унрайко, Проломът в буреносния облак.- отговори му мъжа
- Някакви отличителни черти?- попита Саске
- Носи осем ножа и има бикови рога тотуирани на лявата му буза.- допълни той и се струполи на земята
"Проломът в бъреносният облак, така ли?"- запита се Сакура, която се бе скрила наблизо зад една скала."Значи натам се запътваш ти и твоят отбор, Саске. Предполагам, че те пипнах."- каза си кунойчито с усмивка
- Карин, Суйгетсу, Джуго. Тръгваме.- каза Саске на съотборниците си, след това се затича следван от отбора си."Започва се със сложната част. Как забога, ще ги следвам без да усетят чакрата ми? Няма значение тръгвам."- каза розовокоската наум и последва отбор "Така".
Следва продължение...

Много яко

много е яко давай следващото

Много ми харесва Давай следващото

Съжалявам, че се забавих толкова много. Така... трета глава ще я качвам на части, защото иначе както я карам по епизода ще стане много, много дълга. Надявам се да няма много грешки и да ви хареса.


Глава 3
Битката при Унрайко част 1
"Мамка му! "- каза си наум розовокосото кунойчи, когато няколко куная се забиха в близкото дърво до нея
- Можеш да се покажеш...- обади се ледения глас на чернокосото момче-... Сакура!- завърши той. Чернокоското се обърна към дървото и изчака Сакура да се покаже
оттам. Останалите трима също се обърнаха за да видят въпросната Сакура. Кунойчито излезе бавно иззад дървото.
Тя огледа четиримата души пред себе си. Единият беше белокос с остри зъби и огромен меч на гърба си, другия бе със щръкнала оранжева коса, а момичето от отбора
бе с дълга до кръста червена коса и очила. Най- накрая очите 'и се спряха на стария 'и съотборник- не се беше променил изобщо- същото безизразно лице, същата
щръкнала гарванова коса и безизразните дълбоки като яма очи. ПОнякога тя си мислеше, че може да се изгуби в тях:
- Защо си тук... Сакура?- разцепи тишината Саске
- За да те върна обратно в Коноха... Учиха.- отговори розовокоската със самодоволна усмивка на лицето
- Учиха, а? Какво стана със "Саске- кун"?- попита Саске, като се долавяше нотка на безразличие в гласа му
- Не е ли очевидно? Той е мъртав!- отвърна му Сакура
- Не смей да казваш подобни неща на моя Саске!- обади се Карин, която беше застанала пред Саске.
- И ТИ СИ НАПРАВИЛ КАКВО? ШИНО, ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ СИ ОСТАВИЛ САКУРА САМА?- развика се Хокагето когато разбра къде е Сакура.- НЕ РАЗБИРАШ ЛИ, ЧЕ ТОЙ ВЕЧЕ Е ОТ АКАТСКИ?
А- К- А- Т- С- К- И! ТЕ Я ТЪРСЯТ ЗА БОГА!"О, не! Не биваше да казвате това Тсунаде- сама! Те си нямат и на представа за силите 'и."- помисли си Шизуне
- А? Как така я търсят бабо Тсунаде?
- Няма значение... сега тръгвайте и доведете Сакура жива.- заповяда им Хокагето. Не биваше да казва това пред тях.
- Добре де, добре!- отвърна блондина и излезе заедно с другите. Какаши знаеше за какво става въпрос, но не им каза нищо.
- Т- това означава ли, ч- че Сакура- с- сан е в опасност?- попита плахо Хината
- Може би, Хината! Може би!- каза 'и Какаши. Тсунаде беше леко пребледняла. Не можеше даа повярва, че беше изръсила това пред тях. Дори се учуди, че Наруто не се
инатеше и не искаше допълнителна информация.
- Тсунаде- сама... добре ли сте? И сигурна ли сте, че беше добре да им казвате това?
- Да бъда честна Шизуне и аз не знам...- отговори 'и Годайме
- Саске, трябва да тръгваме!- обади се Суйгетсу. Саске само кимна и активира своя Шаринган, а след това погледна към Сакура."Какво по дяволите"- каза си кунойчито
след като усети, че бавно губи съзнание. След малко тя падаше от клона на дървото право надолу към земята. Чернокоското бързо скочи надолу и хвана момичето като
булка, след което се върна при останалите и каза:
- Вече може да тръгваме. "Боже тези негови очи са се подобрили. Само с един поглед повали момичето и онзи мъж попадна в генджутсуто му. Сега ще е по- трудно да се
разправям с него."- каза си Суйгетсу скачайки от клон на клон."Уау, Саске станал си много по- готин. Само защо взе тази никаквица?"- каза си Карин."Това е чудесно
място... мисля, че мога контролирам изблиците си. Успокояващо е"- каза си Джуго. "Добре, че я спрях... замалко не уби Карин когато застана пред мен."- каза си Саске
на ум и спомена изплува в съзнанието му:
----------СПОМЕН----------
- Не смей да казваш подобни неща на моя Саске!- обади се Карин, която беше застанала пред Саске. Тя беснееше отвътре, как си позволяше да говори на Саске по този
начин. Сакура също кипеше отвътре, за каква се мислеше Карин,че да говори на Сакура с този надменен тон.
- Виж сега...- започна Сакура като не откъсваше поглед от червенокоската-... ако не искаш да умираш на тези години си затвори устата!
- Хм! И какво можеш да ми направиш?- попита Карин
- Сама си го изпроси!- каза Сакура и с едно движение беше зад Карин, след това я бутна от клона и Карин беше на земята. Сакура скочи и се засили към момичето, като
събра синя чакра в ръката си. Розовокосото кунойчи не усети кога червенокоската беше в ръцете на Саске, който я беше измъкнал. Ръката на Сакура се допря в земята и
се чу едно силно"ТРЯС", земята в радиус до 5 метра беше разрушена. Карин преглътна когато си помисли какво можеше да се случи със самата нея ако тя беше на мястото
на земята и инстиктивно стисна робата на Саске.
- Карин... добре ли си? Не, че ме интересува, защото бих предпочел да беше на мястото на земята...- заяде се Суйгетсу
- БАКА!- извика Карин на Суйгетсу.- А- аригато, С- саске- кун!- благодари Карин на Саске
----------КРАЙ НА СПОМЕНА----------
Сакура се размърда в ръцете му. Саске спря за да се събуди:
- Мммм... Саске?
- Хн!- това беше отговора му. Момичето отвори очите си напълно и срещна неговите бездънни очи.
- Как си?- попита той като отмести погледа си от нея:
- Охо! Я виж ти, Учиха го е грижа за някого освен за себе си!- каза Сакура и се изплъзна от ръцете му, като застана на краката си:
- Така като ме гледаш, как съм?- заяде се Сакура. По устните на Саске заигря някаква странна усмивка. Сякаш 'и казваше "Кажи още нещо от този сорт и ще ти се случи
случка". След това петимата чуха някакви рими:
- По дяволите, к****е! М***а ти, човече! Тренирам от сутринта, гладен до смъртта, луд по рапа, това съм аз. А сега менюто е Суияки, йеа! Хъх?- спря се чевека, когато
видя петимата нинджи пред себе си.
- Ти ли си приемника на Хачиби?- попита Саске
- Не, казвам де господарят Хачиби, ясно? Кажи:"Ти ли си господарят Хачиби?", разбра ли?- попита странния рапър
- Тук съм, за да те заловя.
- Не, трябва да кажеш:"Моля те позволи ми да те заловя, сър." Разби'аш ли?
- Суйгетсу, поеми от дясно. Джуго- от ляво. Карин зад мен. Сакура...- застани пред Карин.- каза чернокоското
- Учиха, някой да ти е казал, че АЗ, ще участвам в тази битка?- попита ядосано Сакура."Пффф, същата твърдоглавка..."- помисли си Саске
- Просто прави това, което ти казвам...
- Пффф... добре де, добре!- съгласи се Сакура, като не остави момчето да довърш изречението си. На личето на Суйгетсу заигра доволна усмивка и каза:
- Радвам се, че прие. Откакто видях това, което направи с Карин исках да се бия заедно с теб.
- Още нищо не си видял.- отговори му момичето.
- Хммм, нека ви видим.- каза рапарът. Суйгетсу махна меча от гърба си и се затича към Хачибито:
- По време на разговора ни, ето ви съвет...- Суйгетсу замахн с меча си-... вие сте глупаци! Тъпаци!- довърши изречението си рапарът, а Съйгетсу замахна с меча си и
разчупи земята:
- Не трябва да уиваме джунчирикито. Нали това ни казаха от Акатски, Суйгетсу?- попита Джуго
- Всичко е наред. Мога да почуствам чакрата му.- отвърна Карин.- Доста лудо дъжане.- допълни тя. Саске беше застанал близо до Суйгетсу. Сакра просто стоеше като
скована. Мислеше, че всички Джунчурикита имат еднаква сила, а този тук беше два пъти по- силен от Гара и Наруто взети заедно. Хачибито беше хванало меча на Суйгетсу:
- Защо ти?- запита се Суйгетсу на глас.
- Единствения, който може да ме закопае съм си аз. Затова, се махнете, или ш' ва очистя всичките. Глупаци, бе!- каза рапарът и изтръгна меча от ръчете на белокоското.
- Като гледам през това, май сте живи... Но сте тъпи!
- Спри да се шегуваш!- извика Джуго и се затича към него
- Джуго недей!- каза му Суйгетсу
- Жаждата ми за кръв е моят кураж. Прави ме толкова щастлив. Ножовете ми се въртят, и не мож' ме хванеш.- Хачибито започна да върти меча на белокоското около
врата си. Джуго замахна кум него, но дръжката на меча го удари.- Ш' ва взривя с моето представление.Йеа...- продължи рапарът. Джуго призова прокълнатия печат и
ръката му се трансформира, след което хвана меча на Суйгетсу и го измъкна от врата на Джинчурикито. Но в следващия момент той бе ударен и падна на земята.
- Имам излишна сила, зато съм блестящ, и Хачиби е в мен. Килър Би, т'ва съм аз, ве, йеа! Бийте се с мен и ш' ва засрямя. 'Щот ши плачете всички. Прехапах си
езика, уа...
- Какво му е на този тип?Той е побъркан, дори Джуго не можа...- каза Карин."Той успя да избегне моя меч. Какъв е този?"- помисли си Суйгетсу.
- Прехпах си езика, уа, тъпаци!- каза Килър Би. Джуго опита да се надигне и оттегли печата, но Хачибито го хвана и и го хвърли близо до Саске:
- Д- добре ли си?- попита Сакура
- Х-хай...- отгови 'и Джуго.
- Мой ред е.- каза Саске, запъти към Килър Би, а Джуго стана от земята
- Кои сте вие, бе? Глупаци... тъпаци!
- Тоя ме изкарва извън нерви.- казаха в един глас Суйгетсу и Сакура
- Кой си ти? За к'во ш' ма залавяш? А, бе?- попита Хачибито
- Не ти дължим обяснения.- отговори му Саске
- С човек ,който говори в строфи, няма начин да не ти прелее чашата.- каза Сакура, която беше застанала до Джуго, за да види как е.
- Хн...- измърмори Саске и извади катаната си-... Помнете, че ние сме хората, които ще използват Акатски."Акатски?"- зачуди се Хачибито.Суйгетсу се усмихна при
думите на Саске
- Ще бъде сторено.- каза Джуго
- Това, че ще използваш Акатски, започва да ми харесва, Учиха.- каза Сакура."Толкова си готин, Саске! Знаех си, че няма да позоли да го изпозват като пионка."- каза
си наум Карин
- Добре тогава, време е да затворим устата на този рапър.-каза белокоското
- Това и възнамерявам.- отговори му Саске.
Следва продължение...

ЙЕЙ О-Щ-ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ :uhaa: Супер си :obi4amte:

Страхотно!!
Ще пуснеш ли скоро още?

nexttt mn te molqqq

pls o6e

Кефи ме затова очаквам продължение :;): :;):

Ощееееееееееееее Нямам думи да опиша колко много, много ми хареса........ скоро трябва да има, нали? вече нямам търпение :kisss: Супер ееее!!!!!

Ето и новата глава! Тя е специално за Vishnev cvqt. Дано да ти хареса, както и на всички други :



Битката при Унрайко част 2
- Добре тогава, време е да затворим устата на този рапър.-каза белокоското
- Това и възнамерявам.- отговори му Саске.
- Не е дразнещо. Това са готини рими и ритми, глупаци, бе, йеа!
- Той е наистина... дразнещ. Няма никакъв рапарски талант.- извика Карин зад Саске
- Какво?! Глупаци, тъпаци!- извика мъжът
- Ще млъкнеш ли?- попита го раздразнена Карин. Саске скочи във въздуха, а Килър Би изтръгна меча на Суйгетсу от земята и удари катаната на Саске.След това се завъртя
и се опита да удари Саске, но той се защити с катаната си. После и двамата се завъртяха и Саске успя да сложи катаната си в дупката на меча, и да удари рапъра в
гърдите. По лицата на всички се появи усмивка, а Хачибито изпусна меча и веднага извади зеленото си тефтерче, за да запише нова рима.
Саске повдегна меча на Суйгетсу и го хвърли към него. Суйгетсу от своя страна си взе меча.
- Сега вече се чувствам добре. Току що измислих най- яката рима. Благодаря ви!- каза рапарът, който прибирайки тефтерчето си и посягайки към мечовете си.- И затова
сега ще си поиграя с вас, глупави бебчовци!- завърши той и хвърли ножовете си във въздуха:
- Пази се, Саске! Този тип владее използването на ножовете! Не е обикновен нинджа.- извика Суйгетсу
- Ще ви дам да вкусите от моите ножове.
- Нанде? Каква по дяволите е тази поза?- попита Сакура
Килър Би скочи във въздуха и атакува Саске, който пък от своя страна се защитаваше с катаната си. Хачибито успя да удере ръката, рамото и лицето на Саске. Няколко
меча се завъртяха около Саске, но той се усети навреме преди Хачибито да го атакува отгоре. След това рапарът удари Саске и той падна на земята.
- Саске, добре ли си?- извика Карин
- Какви са тези движения? Не мога да ги прочета.- каза белокоското. В този момент Саске се надигна като застана в клекнало положение и направи няколко знака с ръце.
"Чидори?"- помисли си Суйгетсу."Планира да използва незащитения си Чидори меч?"- запита се зъбаткото. Учихата се затича към меча си, взе го и се запъти към Хачибито,
което пък насочи чакрата си в Райтон също като Саске.
- Какво? Избегна го?"Значи може и да насочва чакрата си?"- помислиха си Карин и Сакура заедно.(XD)
- Потънете... потънете, като пеперуди!- каза Хачибито и отби катаната на Саске. След това заби шест меча в тялото на чернокоското:
- Осем опашки, жили като оса.- всички замръзнаха на място. На всякъде около Килър Би и Саске летеше кръв. Чернокоското изкашля кръв и изпусна катаната си. Хачибито
се затича към Саске.
- САСКЕЕЕЕЕ!- извика Карин. Би тъкмо щеше да наръга Саске с още един меч, когато Суйгетсу застана пред чернокоското и отби атаката на рапъра. Карин, Джуго и Сакура
се затичаха към двете момчета ако имат нужда от помощ. Суйгетсу почти беше успял, но тогава Джинчурикито(май така се пишеше) използва Райтон."Той също използва
Райтон, което е моя слабост."- каза си наум Суйгетсу. За да помогне на съотборника си Саске също използва Райтон в полза на белокоското. Джуго с едно движение
се озова зад него и го удари, а двете момичета издърпаха Саске настрани за да му помогнат. След това Сакура каза на Карин:
- Виж... знам, че ме мразиш, но според мен, ще е добре да обединим сили. Аз съм медик нинджа. За знаците, които са по ръцете ти знам, че позволят на друг да измука от
чакрата ти. Какво ще кажеш?
- Ами... съгласна съм!- каза Карин изваждайки последния меч от тялото на Учихата. Червенокоската вдигна ръкава на робата си, а розовокоската положи ръцете си на една
от раните, докото той дишаше тежко:
- Тук, Саске... Побързай и ме ухапи!- каза Карин. Когато чернокоското го направи, а Карин изстена от болка. Сакура почти беше приключила с половината рани, погледна към
Джуго и Суйгетсу, и останови, че Хачибито е изчезнало.
- Нанде? Къде за бога се дяна този рапър?- попита Сакура
- Незнам... изведнъж изчезна.- каза 'и Суй. Сакура стана, отиде до момчетата и удари земята с всички сили. Парчета от земята се разхвърчаха навсякъде. Изведнъж Хачибито изкочи от някъде и се
запъти към Сакура, удари я в корема, чу се едно "ПУФ" и момичето изчезна в черещови цветчета."WTF? Клонинг?"- помисли си Саске-"Откога може да използва клонинги?".(ХD)
- Та- да!- каза Сакура и погледна към Саске
- Хитро..., но пак изгубихме Хачибито... Карин намери го!- каза Саске и погледна Карин, която сама кимна.
- Саске там!- каза Карин като посочи една скала."Тези двете са сериозен тип нинжа, а?"
- Толкова слаби, толкова упорити... Свършвам с игрта и отивам да си пийна, йеа!- каза Хачибито на скалата.- Неизбежно е... Нека да започваме!"Това ми е познато. Също като онзи път..."- помисли си Саске летейки към него.
Той активира Шарингана си прескачайки Бижуто."Хмм... Той е единствения, освен брат ми, който успява да мине покрай формата на Хачибито"
- По дяволите! Сега напада другите!- каза Саске
- Вие, приятели, ще ми бъдете в тежест.- каза им звяра. Джуго ги бутна настрани за да избегнат атаката на Бижуто. Джуго успя да задържи Карин и Сакура, а Суйгетсу попадна във близкото езеро.(чесно да ви кажа и аз незнам какво е)
Навсякъде имаше дим от атаката на Килър Би. Саске се приземи близко до тях, наблюдавайки скалата, където беше Хачибито.
- Добре ли сте?- попита Саске
- Да... малко или много...- каза Карин."Той определено има сила и скорост. Но се движи само в линейна посока. Очите ми би трябвало да го разчетат."- каза си на ум Саске.
- Карин, използвай чакрата му и предвиди неговите движения. Наблюдавай го и ме информирай за всяко негово движение и позиция.
- Естествено, ако може.- извика Хачибито
- Саске...- извика Карин. Саске активира своя Шаринган."Тези очи... Шаринган! Това генджутсу ли е? Не мога да помръдна."- каза си Хачибито и падна на земята близо до чернокоското. Карин въздъхна от облекчение, а Саске се хвана за лявото око и погледна Хачибито учуден.
- Лариато!(Ласо)- извика Бижуто, удряйки Саске в гърдите, който изхвърча назад към другите. Джуго се затича към него и го хвана, двете кунойчита се приближиха към тях.
- Какво по...- Сакура не довърши изечението си при вида на чернокоското.
- Какво по дяволите е това?- попита червенокоската на глас.
- Ами... част от неговите гърди и врат тотално са премахнати...- обясни Сакура. И тримата погледнаха към него, той дишаше тежко. Сакура почувства някакво странно чувство вътре в себе си. Искаше да изкрещи името му. Нещо от вътре я караше да заплаче, но не можеше."Това е краят..."- помисли си Джуго и затвори очите си."Той е същия, като мен."- оранжевокоското(мале, че сложна дума XD) си спомни думите на своя приятел- Кимимаро.
- Задръж!- каза Карин разкопчвайки горната част от блузата си.
- Карин, остави, аз ще го направя. С чакрата, която разполагаш няма да направиш нищо. Това се отнася и за теб Сакура.- каза Джуго на двете момичета
- Какво смяташ да правиш?- попита го розовокоската
- Ще разделя тялото и чакрата си със Саске, като се съединя с него. Щом неговото тяло е съвместимо с моя печат би трябвало да проработи.- обясни той. Това бе единствената им надежда чернокоското да не умре.
- За да се осводя от генджутсуто, ми трябва партньор, който да смути чакрата ми и да ме събуди. Партьорът ми е Хачиби, който е в мен. Генджутсуто ня ефект върху Джинчурикито, кето контролира опашат звяр.- расъждаваше Хачибито на глас, докато парченца от кожата му се отделяха от лицето му.
- Илюзиите изтривам, и вас убивам! С моята истинска форма... Чудовиже е затова гледайте! Джинчурики трансформация, йеа...- развика се отново рапъра трансформирайки се в нещо ката полу- бик, полу- октопод.(http://media-wallpapers.theotaku.com/caption-554317-20090803103102.jpg)
- Хачиби ще ви напикае от страх, малки мравки."Такава чакра... възможно ли е това?"- запита се Карин
- Това ли е Хачиби?- попита Джуго."Октопод... това ли е неговата истинска форма?"- запита се Суйгетсу и се гмурна
- Още ли не си приключил?- попита Сакура Джуго."Чакрата му е неизманима. Ако останем тук ще умрем..."- каза си наум Карин
- Ще ви пробия с моите бикови рога!
- Джуго...- каза Карин.
- Къде е Дай когато ти трябва?- запита се Сакура на глас гледайки към Джинчурикито:
- Приключих...- каза им момчето. Саске бавно отвори очите си, а на лицето на Сакура се появи една усмивка. Тя прегърна Саске силно и не го пусна(да кажем нещо такова: http://quizilla.teennick.com/user_images/X/XX/XXH/xXHarunoSakuraCherryXx/1209079242_hug-sasuke.jpg) докато той не 'и каза:
- Харуно Сакура пусни ме... веднага... не мога... да ... дишам...- Сакура се осъзна и го пусна
- В съзнание си! Хайде, изправи се!- каза му Карин.- Добре, Джуго... Какво? Превърна се в дете, но... защо?- каза Карин
- Джуго...- каза Саске
- Няма да ти позволя да умреш. Ти си единствения ми спомен за Кимимаро.- каза той
- Добре! Побързайте! Трябва да бягаме!- каза им Сакура. Изведнъж Хачибито тръгна към тях, но нещо го спря. Това бе Суйгетсу, който бе направил една риба от вода.
- Воден тип нинжа. Знаех си! Имаш предимството на околнастта!- каза Хачибито и тръгна да напада Суйгетсу.
- Аз ще го държа тук! Тичайте, колкото можете!- каза им Суйгетсу отбранявайки се.
- Суйгетсу...
- Нямаме време за това Саске! Да тръгваме!- каза му Карин и всички тръгнана другата посока."Хех... Кой би си помислил, че ще умра тук, щертвайки се за тях?"- помисли си белокоското. Изведнъж Сакура се спря, спомни си, че веднъж брат 'и 'и бе казал нещо.
----------СПОМЕН----------
- Ний- сан... защо ми помогна? Можех и сама да се справя! А можеше да пострадаш...- притесни се малкото розовокосо момиченце за брат си. Той само 'и се усмихна и 'и каза:
- Защото когато някой ти е скъп, понякога забравяш себе си заради него.- малкото момиченце се замисли за момент и след това каза:
- Като например... когато стана голяма и ти си в беда, аз мога да те спася, така ли?-попита тя
- Точно така, малката!
- Ний- сан... знае, че мразя да ми викаш така...- каза момиченцето и се намуси сладко.
----------КРАЙ НА СПОМЕНА----------
"Забравяш себе си заради него..."- Суйгетсу...- едва промълви момичето и се затича към него:
- Сакура... какво по дяволите правиш?- извика Саске след като я видя:
- Сакура...
- Няма да те оставя Суйгетсу...
- Но защо?
- Защото когато някой ти е скъп, понякога забравяш себе си заради него... Summoning jutsu!(не съм много сигурна дали се пише така ама карай)- извика момичето и пред нея се озова една голяма черна пума:- Готова ли си Саюри?
- Винаги Сакура!- отговори 'и пумата. Момичето скочи върхо нея и каза:
- Добре нека им помогнем... сега: Raiton:Raikyuu no jutsu!- в лапата на пумата се образува една голяма топка наподобяваща Чидори и отпратиха Хачибито на суша:
- Няма да ви пусна след това, което нправихте, глупаци, тъпаци!- извика Хачибито, отвори устата си от която се образува една черна топка:
- Мамка му... Суйгетсу махаме се оттук!- каза Сакура, пумата 'и изчезна и заедно със Суйгетсу се затичаха към другите.
- Това найстина излежда зле!- каза Карин тичайки, а Джинчурикито хвърли топката към тях. Експлозията се чу на километри от мястото, където бяха те."Беше на косъм..."- помисли си Сакура. Саске огледа всеки от тях. Сакура, Джуго, Карин, Суйгетсу... Всеки от тях му беше помогнал в тази мисия с каквото и както може, той затвори очите си за момент, спомни си за Наруто и Какаши, който в момента не бяха тук. Викът на Карин го изкара от мислите му:
- Той идва!- от дясното око на Саске потече кръв, отвори го и каза:
- Аматерасу!(http://illiweb.com/fa/pbucket.gif?t=1259803425). След това Джинчурикито пламна в черни пламаци."Значи това са неугасващите пламъци, които Саске притежава!"- каза си наум Суйгетсу. Изведнъж Саске се хвана за окото, а Сакура ги бутна напред, защото едно от пипалата на Джинчурикито падаше към тях. Замалко да падне върху нея, чернокоското използва Чидорито си, но друго пипало се отпрати към нея и то със пламъци:
- Сакура, бягай!- моничето стана и се затича към тях, но вече бе късно, черните пламаци докоснаха гърба 'и, и тя се претъркули няколко пъти по водата.
- По дяволите!- каза Саске
- Твърде късно е за Сакура! Трябва да избягаме преди, преди да ни е и хванал и нас!- каза му Джуго
- Чакай, Джуго!- Саске отново призова своя Шаринган и се концентрира към Сакура. За негово щастие той успя да потуши пламъците:
- Джуго, вземи Сакура, бързо!- Джуго напрви това и взе розовокосото кунойчи."Успях да потуша пламаците на Аматерасу. Това ли са очните сили на Мангекю Шарингана ми... тогава". Саске отново се съсредоточи, но този път към Джинчурикито и успя, потуши пламъците.
- Хачиби... изглежда,че е жив!- каза Суйгетсу
- Значи успяхме да го раним, без да го убиваме? Да го хванем и да си тръгваме. -каза Джуго
- Ано... Саске- кун, какво щ правим с нея?- попита Карин гледайки към Сакура
- Ще я заведем в Акатски и ще и помогнем... сама ще реши дали остава с нас или се връща обратно в Коноха!- обясни 'и чернокоското. Взе опашатия звяр и заедно с "Така" тръгнаха към скривалището на Акатски.
Следва продължение...

олл мн ми харесваа няям тарпение за следва6тата глава

и НА мен ТАка много забавно очаквам другата глава :!: :arrow:

суперррр еееееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!:

Много, много ми хареса........ тоя фик е
страхотен
Чакам с нетърпение продължението Супер е! :o.k.: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq:

МНОГО яко с главно "М" искам ощеееееееееееееее :cvir: