FanFic- По Наруто- Любов и война

First topic message reminder :

Боже!Бях забравила какво е да пишеш фик.Ами мога кажа, че ми отне 5 дена само за да измисля първата глава.Четох го доста пъти, но съм сигурна, че има доста грешки.Надявам се да ви хареса! Enjoy :

Глава 1

Залязващото слънце откри розовокосо момиче на тренировъчното поле нанасящо поразителни удари върху малкото,което беше останало от голямото дърво на което тя бе съсредоточила тренировката си.

“Още хиляда удара и тогава ще спра!Още само хиляда ритника и тогава мога да спра!!”
Във внезапен проблясък цялата енергия изхвърча от тялото и със последния фатален удар,който тя така старателно нанесе.Не усети кога и причерня и след един момент вече лежеше свита на кълбо на земята,дишайки тежко.Адреналинът в тялото и започна бавно,но въпреки това значително да се понижава и тя започна да усеща многото и дълбоки рани по себе си,които безмилостно пареха от избилата пот и полепналата мръсотия.На всякъде около нея имаше трески,а от голямото дърво и помен нямаше.Постепенно дишането и се нормализира и след като се поуспокои,тя легна по гръб,поставяйки ръцете си зад тила и отвеяно се загледа на горе.Изгуби се в мисли гледайки към снежния пухкав облак на тъмно син фон от небе.
- САКУРА- САН!- някой я извика."Хм? Шизуне- семпай? Дали Тсунаде- сама ме вика?"- запита се на ум момичето.
- Сакура- сан... Т-тсунаде- сама иска да говори с теб.Каза,че е важно!- осведоми я чернокосата жена задъхана.Розовокоската стана от земята и каза:
- Изглежда е спешно щом праща теб.-каза Сакура.
- Каза, че мисията е важна!-потвърди Шизуне. – Побързай ако не искаш да се ядоса!- добави тя.
- Хай!- след като каза това Сакура изчезна.

----------- В ОФИСА НА ХОКАГЕТО ----------
Сега в офиса на Петата бяха Хината,Какаши,Наруто,Киба и Акамару,Шино,Сай,Ямато и току- що дошлата Сакура.
- Тук сте, защото имате мисия...- започна Хокагето и се обърна към прозореца преди да продължи- ... нядавам се няма да се издъните, защото е важно да намерим местоположението на Акатски.
От него зависи дали ще можем да намерим и Саске Учиха!- каза им Петата
- Как така да намерим и Саске? Нима Акатски са го заловили?- Попита Наруто
- Не, не са! Той се е присъединил към тях!- отговори му Тсунаде
- Как така? Какви ги говориш бабо Тсунаде?- попита я блондинът вече нервен.
"Саске- кун"- розовокоската произнесе името му наум и един спомен изплува в ума 'и? ...

---------- СПОМЕН ----------
- Досадна си!- каза чернокосо момче, чието лице бе огряно от луната.
- Обичам те, обичам те с цялото си сърце! Моля те не си тръгвай! Ако го направиш нищо повече няма да има смисъл за мен, ако ли не... тогава ме вземи със себе си. - молеше го розовокосото кунойчи, чиито смарагдови очи бяха пълни със сълзи
С едно бъзо движение той се озова зад момичето.
- Сакура... Аригато!-момчето произнесе тези думи."Саске- кун"- Сакура каза името му наум.В следващият момент тя бе на земята.

----------КРАЙ НА СПОМЕНА----------
- Сакура, слушаш ли ме?- попита ядосано Петата. Това изкара Сакура от мислите 'и?.
- Ааа! Съжалявам Тсунаде- сама! Какво казвахте?
- Казах, че сте ви разделя на два отбора: ти,Сай,Шино и Какаши като капитан, ще сте единият отбор. Наруто, Хината, Киба и Ямато като капитан, ще е втория. Ясно?
- Хай!- осемте нинджи кимнаха в знак на съгласие.
- Утре сутрин тръгвате! Свободни сте!- каза им Годайме. След това всеки тръгна на някъде, едни да тренират, други да ядат рамен (кой ли), трети отидоха в къщите си, за да си починат.

---------- НА СУТРИНТА ----------
Първите лъчи на слънцето събудиха момиче с розова коса.Тя отвори смарагдовите си очи.
- Сакура ставай! След 35 минути трябва да тръгваш!
- Ставам, мамо!- провикна се момичето. След това отиде до гардероба си, отвори го и извади типичните за нея дрехи- къси черни панталони, къса пола с цвят на кармин(много свето червено, наподобява на светло кафяво) и червената блуза без ръкав.(тук не можах да измисля друго XD)
Сакура слезе надолу по стълбите към кухнята. Когато стигна до нея и видя масата очичките 'и светнаха. На масата в една чиния имаше пържен бекон заедно с пържени яйца.
- Мамо ти си велика!- извика Сакура и прегърна майка си.- Откъде знаеш, че точно това искам за закуска?- попита тя
- Майчина интоиция!- отгори 'и майка 'и с усмивка. Тя бе със същите смарагдови очи като на Сакура и същата розова коса, която бе малко по- дълга от тази на Сакура.
- Аааа! Добро утро малката!- чу се мъжки глас. Мъжът се приближи към Сакура и разроши косата 'и.
- Дай Харуно! Знаеш ли колко много си загазил?- попита момичето със страховит глас
- Добре де, добре! Не може ли да се порадвам на сестра си?- попита момчето
- Все тая!- отговори Сакура. - Мамо аз приключих с храната! Ще тръгвам, защото не искам да закъснявам. Така че чао!- каза розовокоската и отиде да целуне майка си, след това целуна и брат си.(по бузата разбира се)
-О, замалко да забравя! Когато татко се събуди му кажете да не се тревожи за мен!- добави тя. Преди да излезе брат 'и се провикна:
- Пази се малката!
- Знеш, че мразя да ме наричаш "малката"!- осведоми го Сакура и затръшна вратата след себе си и се затича към портите на Коноха."Този мой брат. Все повече започва да прилича на Наруто! Ужасен е! Добре Сакура, стига си мислила за Дай! Сега трябва да се средоточиш върху мисията, която Тсунаде възложи на теб и другите!".
Явно бе бързала много, защото вече беше стигнала до портите. Там чакаха Наруто, Сай, Хината, Шино, Киба и капитан Ямато, а Какаши? Той както винаги закасняваше.Сакура завъртя оГлава 1

Залязващото слънце откри розовокосо момиче на тренировъчното поле нанасящо поразителни удари върху малкото,което беше останало от голямото дърво на което тя бе съсредоточила тренировката си.

“Още хиляда удара и тогава ще спра!Още само хиляда ритника и тогава мога да спра!!”
Във внезапен проблясък цялата енергия изхвърча от тялото и със последния фатален удар,който тя така старателно нанесе.Не усети кога и причерня и след един момент вече лежеше свита на кълбо на земята,дишайки тежко.Адреналинът в тялото и започна бавно,но въпреки това значително да се понижава и тя започна да усеща многото и дълбоки рани по себе си,които безмилостно пареха от избилата пот и полепналата мръсотия.На всякъде около нея имаше трески,а от голямото дърво и помен нямаше.Постепенно дишането и се нормализира и след като се поуспокои,тя легна по гръб,поставяйки ръцете си зад тила и отвеяно се загледа на горе.Изгуби се в мисли гледайки към снежния пухкав облак на тъмно син фон от небе.
- САКУРА- САН!- някой я извика."Хм? Шизуне- семпай? Дали Тсунаде- сама ме вика?"- запита се на ум момичето.
- Сакура- сан... Т-тсунаде- сама иска да говори с теб.Каза,че е важно!- осведоми я чернокосата жена задъхана.Розовокоската стана от земята и каза:
- Изглежда е спешно щом праща теб.-каза Сакура.
- Каза, че мисията е важна!-потвърди Шизуне. – Побързай ако не искаш да се ядоса!- добави тя.
- Хай!- след като каза това Сакура изчезна.

----------- В ОФИСА НА ХОКАГЕТО ----------
Сега в офиса на Петата бяха Хината,Какаши,Наруто,Киба и Акамару,Шино,Сай,Ямато и току- що дошлата Сакура.
- Тук сте, защото имате мисия...- започна Хокагето и се обърна към прозореца преди да продължи- ... нядавам се няма да се издъните, защото е важно да намерим местоположението на Акатски.
От него зависи дали ще можем да намерим и Саске Учиха!- каза им Петата
- Как така да намерим и Саске? Нима Акатски са го заловили?- Попита Наруто
- Не, не са! Той се е присъединил към тях!- отговори му Тсунаде
- Как така? Какви ги говориш бабо Тсунаде?- попита я блондинът вече нервен.
"Саске- кун"- розовокоската произнесе името му наум и един спомен изплува в ума ? ...

---------- СПОМЕН ----------
- Досадна си!- каза чернокосо момче, чието лице бе огряно от луната.
- Обичам те, обичам те с цялото си сърце! Моля те не си тръгвай! Ако го направиш нищо повече няма да има смисъл за мен, ако ли не... тогава ме вземи със себе си. - молеше го розовокосото кунойчи, чиито смарагдови очи бяха пълни със сълзи
С едно бъзо движение той се озова зад момичето.
- Сакура... Аригато!-момчето произнесе тези думи."Саске- кун"- Сакура каза името му наум.В следващият момен тя бе на земята.

----------КРАЙ НА СПОМЕНА----------
- Сакура, слушаш ли ме?- попита ядосано Петата. Това изкара Сакура от мислите ?.
- Ааа! Съжалявам Тсунаде- сама! Какво казвахте?
- Казах, че сте ви разделя на два отбора: ти,Сай,Шино и Какаши като капитан, ще сте единият отбор. Наруто, Хината, Киба и Ямато като капитан, ще е втория. Ясно?
- Хай!- осемте нинджи кимнаха в знак на съгласие.
- Утре сътрин тръгвате! Свободни сте!- каза им Годайме. След това всеки тръгна на някъде, едни да тренират, други да ядат рамен (кой ли), трети отидоха в къщите си, за да си починат.

---------- НА СУТРИНТА ----------
Първите лъчи на слънцето събудиха момиче с розова коса.Тя отвори смарагдовите си очи.
- Сакура ставай! След 35 минути трябва да тръгваш!
- Ставам, мамо!- провикна се момичето. След това отиде до гардероба си, отвори го и извади типичните за нея дрехи- къси черни панталони, къса пола с цвят на кармин(много свето червено, наподобява на светло кафяво) и червената блуза без ръкав.(тук не можах да измисля друго XD)
Сакура слезе надолу по стълбите към кухнята. Когато стигна до нея и видя масата очичките ? светнаха. На масата в една чиния имаше пържен бекон заедно с пържени яйца.
- Мамо ти си велика!- изка Сакура и прегърна майка си.- Откъде знаеш, че точно това искам за закуска?- попита тя
- Майчина интоиция!- отгори ? майка ? с усмивка. Тя бе със същите смарагдови очи като на Сакура и същата розова коса, която бе малко по- дълга от тази на Сакура.
- Аааа! Добро утро малката!- чу се мъжки глас. Мъжът се приближи към Сакура и разроши косата ?.
- Дай Харуно! Знаеш ли колко много си загазил?- попита момичето със страховит глас
- Добре де, добре! Не може ли да се порадвам на сестра си?- попита момчето
- Все тая!- отговори Сакура. - Мамо аз приключих с храната! Ще тръгвам, защото не искам да закаснявам. Така че чао!- каза розовокоската и отиде да целуне майка си, след това целуна и брат си.(по бузата разбира се)
-О, замалко да забравя! Когато татко се събуди му кажете да не се тревожи за мен!- добави тя. Преди да излезе брат ? се провикна:
- Пази се малката!
- Знеш, че мразя да ме наричаш "малката"!- осведоми го Сакура и затръшна вратата след себе си и се затича към портите на Коноха."Този мой брат. Все повече започва да прилича на Наруто! Ужасен се! Добре Сакура, стига си мислила за дай! Сега трябва да се средоточиш върху мисията, която Цънаде възложи на теб и другите!".
Явно бе бързала много, защото вече беше стигнала до портите. Там чакаха Наруто, Сай, Хината, Шино, Киба и капитан Ямато, а Какаши? Той както винаги закасняваше. Сакура завъртя, беше типично за сенсея ?. След това отиде при другите.

Много, много ми хареса........ тоя фик е
страхотен
Чакам с нетърпение продължението Супер е! :o.k.: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq:

МНОГО яко с главно "М" искам ощеееееееееееееее :cvir:

Ето новата глава. Vishnev cvqt радвам се, че главичката ти е харесала. Сори, че новата е толкова кратка, но обещавам следващата да е по дълга. Имам една изненада за Акатски :

Глава 4
Акатски
- Запечатването на Рокуби е завършено.- каза един човек, по- скоро растение. Лицето му на половина бе черна, на половина бяло.
- Изисква доста време, когато сме петима.- каза момиче със синя коса. Част от нея бе на кок, а до него момичето бе сложило едно хартиено цвете.
- Остават само две Бижуута.- каза синьокожия мъж.Той имаше един голям меч на гърба си и остри зъби.
- Да... изпратих Саске да залови Хачиби.- обади се един мъж с оранжева маска на лицето, която имаше дупка от дясната страна. Всички те носеха черни мантии с червени облаци. Типичната мантия за Акатски.
- Можем ли да му се доверим, Мадара?- попита момичето
- Аз отговаря за него, Конан.- отговори 'и мъжа.
- Прав е...- обади се някой зад тях. Чернокосо момче влезе последван от още трима души. Той остави тялото на Хачиби на земята и каза на Мадара:
- Както ти обещах, донесох ти Хачиби.
- Справи се добре, Саске. Знаех, че ще се справиш. Коя е тя?- попита изведнъж Мадара. Саске обърна погледа си към розовокосото кунойчи, което Джуго носеше на гърба си.
- Тя...- започна Саске:
- Помогна ни!- каза Джуго вместо него
- Да!- каза отново чернокоското и тръгна последван от отбора си:
- Къде отиваш? Трябва ли да те питам какво ще правиш с нея?- отново попита Мадара. Саске се спря и му отговори:
- Първо, ще се погрижа за раните си и за Сакура. След това...- Саске направи малка пауза- Ще тръгна към Коноха.- той се обърна на другата страна и продължи по пътя си.
- Мадара...
- Пейн... какво има?
- Кое беше онова момиче?- попита Пейн Мадара
- Харуно... Харуно Сакура!- отговори Мадара
- Харуно...- повтори след него лидера му. В това време в стаята на Саске:
- Защо тя да спи при него? Защо не аз?- беснееше червенокоската при новината, че Сакура ще спи в стаята на Саске.
- Защото прасе такова, тя е по- красива, по- умна, жервоготовна... да изброявам ли още?- заяде се Суйгетсу с нея:
- БАКА! ЗАТВАРЯЙ СИ УСТАТА! А и без това не питах теб...- каза тя
- Защото аз така искам...- започна Саске, но бе прекъснат от вика на току- що събудилата се розовокоска:
- ВСИЧКИ МЛЪКНЕТЕ!- вика 'и сигурно се чу из цялата база.- За какво е всичкият този шум? Не може ли човек да си почине?-попита раздразнено момичето
- Заради теб...- започна Карин, но Суйгетсу запуши устата 'и и каза на Сакура:
- Не питай...
- Джуго, Суйгетсу, Карин. Изчезвайте от стаята ми.- каза им Саске
- Ано... ама...
- Стига Карин! Да изчезваме от стаята му. И без това трябва да отиваме при лидера.- каза 'и белокоското като я хвана за раменете и я изведе от стаята. Сега там останаха само Саске и Сакура, но никой не смееше да каже и дума на другия. Кунойчито тъкмо щеше да му каже нищо, но Саске я изпревари:
- По- добре ли се чувстваш?
- Сякаш ти пука.- каза Сакура със сарказам. Саске леко се усмихна и каза на глас:
- Права си...- след което тръгна към вратата:
- Ано... къде отиваш?
- При лидера...- чернокоското отвори вратата, затвори я след себе си и тръгна по коридорите на скривалището. Чудеше се, защо Лидера ги викаше точно след мисията им. Без да се усети той вече бе стинал, спря се пред огромната врата от дърво и я отвори. Там стояха всички членове на Акатски. Да, розовокоската не знаеше това. Те бяха успели да заблудят нинджите от Коноха и да ги накарат да мислят, че са мъртви...
Следва продължение...

Супер ееееееееее!!!!!! :lol!: :lol!: :lol!: :obi4amte: Много е интереснооооо :cvetq: :cvetq: :cvetq: Кога ще има още? Много съм нетърпелива :cvetq: :cvetq:

Страхотно е!! Искам ощии!!

Съжалявам, че толкова бързо се развива действието, но просто не можах да измисля нищо . Извинявам се и ако има грешки.
Надявам се новата глава да ви хареса :


Глава 5
Мисията I част
Слънцето над Коноха осветяваше тъмните, малки улички на селото. Беше прекрасен ден, а детския смях се чуваше навсякъде из селото. Някой почука на вратата на Хокагето:
- Влез!- каза тя на човека. По- скоро бяха много хора:
- Тсунаде...- започна сивокосият мъж:
- Не овъртай Какаши, казвай какво стана!- каза Хокагето гледайки средоточено в някакви документи на бюрото си:
- Ами работата е там, че... неможахме да намерим Сакура, нито Саске.- каза набързо сенсея. Тсунаде за момен отдели поглед от документите и погледна Какаши с поглед, сякаш му казваше "Я повтори пак! Правно ли те чух?":
- О, не! Това не е на добре...- каза блондинът:
- ВИЕ... ИЗПРАЩАМ ВИ НА МИСИЯ, А ВИЕ МИ СЕ ВРЪЩАТЕ СЛЕД ДВА ДЕНА И МИ КАЗВАТЕ, ЧЕ НЕ СТЕ НАМЕРИЛИ НИЩО!... Успокой се, Тсунаде... 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10... Шизуне!- Тсунаде повика асистентката си:
- Х- хай, Тсунаде- сама! Има ли нещо?- попита притеснено чернокоската
- Повикай родителите на Сакура... те трябва да знаят! Колкото да вас- приберете се по къщите ви, по- късно ще видим какво можем да направим!- каза им Годаймето. Всички излязоха от стаята. Сега там останаха Шизуне и Тсунаде:
- Ано... Тсунаде- сама, Ринки и Акира ще се притесняват, а когато Дай научи веднага, ще хукне да търси сестра си. А и в положението на Ринки...- каза притеснено Шизуне. Тсунаде се замисли за момент. Шизуне бе права, щом Дай научи за Сакура веднага, ще хукне да я търси, а състоянието на баща 'и не беше много добро. Не трябваше да се вълнува или в противен случай има опасност да почине. Тсунаде въздъхна и каза на помощничката си:
- Нямаме друг избор. Те са 'и родители и трябва да знаят!- Шизуне също въздъхна и бавни крачки се запъти към вратата:
- Шизуне... внимавай как, ще им го кажеш.- каза 'и строго Тсунаде
- Х- хай...- отговори момичето и отвори врата на кабинета, а след това я затвори след себе си. През това време в базата на Акатски:
- И какво толкова? Аз ли съм виновна, че униформите на Акатски са едни и същи за жените?- попита бясна розовокоската
- Саске! Накарай я да млъкне най- после!- обади се червенокосото момиче
- Аз ли да млъкна? Да не би аз да започнах този спор? Ти се оплака, че съм те била копирала!( http://fc01.deviantart.net/fs20/f/2007/229/d/6/Sakura___Akatsuki_style_by_Sammi_chan71914.png - абе се едно такива са за момичета)
- Стига вече! Слушам ви от 1 час, млъкнете поне за минутка, защото главата ми, ще се пръсне!- каза отегчено белокоското. Работата бе там, че лидера бе казъл на розовокоска да не се разхожда из базата без роба на Акатски. А робите са едни и същи за момичета и различни за момчета. След като червенокоската бе видяла кунойчито от Коноха, се бе развикала, че я копира.
- Тези двете, ще млъкнат ли или да ги взривя, хмм?- попита блондинът
- Не е нужно Дейдара остави това на мен...- каза отегчено Саске:
- Момичета стига... Карин ела да поговорим за малко...- Карин веднага млъкна и тръгна с него.
- Добре ли си, Сак?- попита белокоското
- Добре съм, Суй! Просто имам нужда от малко вода.- каза му Сакура, запъти се към дървената масичка, на която имаше бяла покривка, декорирана с розови цветчета, което беше необичайно за Акатски. Момичето взе една бутилка от масата, отвори я и отпи от нея.
- Така е по- добре!- каза момичето
- Ето ви и вас! Пейн каза, че ще тръгваме към Коноха.- обади се някой зад тях. Розовокоската се обърна и каза:
- А, Конан? Добре, но къде са Карин и Саске?
- Долу са! Хайде!- отговори 'и Конан и тръгна да слиза надолу по стълбите
- Хайде Суй- кун!- каза весело розовокоската и го хвана за ръката. През тези два дена Суйгетсу и Сакура бяха станали доста близки. Още първия ден след събранието на Акатски си личеше, че има нищо между тях. Това дразнеше Саске, но никой не му обръщаше внимание. Двамата вече бяха слезли долу, когато видяха, че лидерът им говори нещо:
- Ано... Лидер- сама, пропуснахме ли нещо?- попита кунойчито
- Не!- отговори на бързо той- Просто казвам, че ще се движим в пет групи от трима човека.
- Но няма ли да загубим време?
- Целта е да обградим селото, Сакура!- отговори 'и Пейн
- Ясно...
- Така, първата група, ще е: Сасори, Дейдара и Мадара. Втората: Саске, Сакура и Суйгетсу, третата: Джуго, Конан и аз, четвъртата: Зетсу, Хидан и Какузо, и петата: Итачи, Кисаме и Карин.
- Супер...- казаха си под носовете Карин и Сакура.
- Може ли да ръгваме вече?- попита розовокоската. Пейн само кимна, разделиха се по групи и всеки тръгна в различна посока към селото. През това време в Коноха Шизуне стоеше пред вратата на семейство Харуно. Погледът 'и бе насочен към един от детайлите на дървената врата. Всъсност тя размишляваше как да каже новината на родителите 'и. Накрая се реши и смело почука на вратата, някой я отвори:
- Шизуне?- попита розовокосата жена с приятния си глас. Чернокосото момиче се усмихна леко и попита:
- Може ли да вляза?
- Разбира се!- каза жената и покани момичето да влезе вътре
- Акира, Ринки в къщи ли е?
- Не! С Дай излязох за риба. Защо? Какво се е случило?
- Трябва да ти кажа нещо за Сакура... тя... тя е при Акатски.- каза на бързо Шизуне. В первия момент жената се стресна малко, но после каза на Шизуне:
- Спокойно, Шизуне! Сакура е голяма и съм сигурна, че ще се справи.- Шизуне се успокой след тези думи.
- Ринки също е убеден в това не се притеснявай. Можеш да кажеш на лейди Тсунаде, че всичко е наред.
- Веднага!- усмихна се широко чернокоската и излезе бързо през вратата.
- Дори едно "Чао" не каза! Днешната младеж...- каза розовокосата жена и отново се върна към задълженията си. Акатски вече бяха близо да селото но отбор 2 си имаха компания:
- Казах ти да не минаваме оттук, защото е пълно с АНБУ, но "Не се безпокой Сакура, всичко ще е наред"! Аматьор!- развика се ядосано розовокоската докато се опитваха да се скрият от АНБУ отряда:
- Я повтори как ме нарече! Аматьор ли? Ами ти само се караш с Карин! Все още си досадна!- каза 'и чернокоското
- Какво общо има Карин с мисията в която аз уж участвам?
- Аз съм те карал да идваш на мисията. Ти си тази, която реши да остане в базата!- "Боже тези двамата, ще спрат ли някога?"- помисли си белокоското докато ги слушаше.
- Супер, тренировъчната площадка!- възкликна Сакура когато погледна напред:
- Няма никой. По- добре да ускорим темпото и да се скрие зад тези храсти.- предложи Саске.
- Добре, че по- късно демаскирахме чакрата си.- обади се белокоското. Розовокоската само кимна и ускори темпото си. Момчетата я последваха, и я настигнаха:
- Знаеш, че не си длъжна да правиш това, нали?
- Знам, Саске! Но вие просто, ще ги наднете спомоща на Коноха. Карин знае плана, така че... дано да успеем да убедим Наруто.- каза Сакура, а Саске само кимна. Скриха се зад храстите и изчакаха АНБУ- тата да си тръгнат.

браво супер е

Невероятна е! Кога ще има още, защото наистина стана много интересно

суперрррр ееееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: искам ощеееееееееее :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

мн яко искам ощееееее

Много се извинявам, но ще се забавя още малко с новата глава
Просто в моменто имам малко проблеми с лявата ръка и пиша много бавно, яе се опитам утре или в неделя да пусна нова глава.
Отново се извинявам , но пъка вината си е моя

споко бе ще чаkаме

Искам само да кажа, че утре ще има нова глава. Извинявам се, че се бавя, но имам още доста фикове да пиша. Скоро ще има и две нови глави от други фик, които го пишем с моите френдс. Надявам се да ви харесат и другите фикове които скоро ще пусна. Отношо се извинявам, че ме чакате!!!

ladysakura написа:Искам само да кажа, че утре ще има нова глава. Извинявам се, че се бавя, но имам още доста фикове да пиша. Скоро ще има и две нови глави от други фик, които го пишем с моите френдс. Надявам се да ви харесат и другите фикове които скоро ще пусна. Отношо се извинявам, че ме чакате!!!

И аэ сам тай такаче не се притеснявай

супер е давай следващата глава

:lol!: :flower: :lol!: :ura: :wave: :^^: :angel:

Яко е
Не видях нито една грешка
За първи път някъде да не критикувам
Чакам още

Ето новата глава. Съжлявам ако има много грешки . Надявам се да ви хереса Само да кажа, че ще има още една- две части от тази глава :


Мисията II част
- Най- после АНБУ си тръгнаха...- започна чернокоското. Розовокоската само го погледна и каза:
- Да! И идеята беше моя! М- О- Я! Слушай и плачи! Не си чак толкова велик, Саске!
- Ами ти! Само се правиш на голяма работа, Сакура!- белокоското седеше отстрани и ги гледаше, като сформираше план с, който да ги накара да млъкнат. След извесно време нещ просто направи "ЦЪК" в главата му и той започна:
- Знаете ли какво?- Саске и Сакура го погледнаха, а той продължи:
- Изобщо не ви бива в това...
- В кое?- попитаха двамата в един глас:
- Ами... в това да криете чувствата си един от друг!- двамата погледнаха белокоското странно, а той от своя се усмихна:
- Суйгетсу, върни си думите назад и няма да пострадаш!- каза заплашително розовокоската:
- Ами ако не искам?- попита Суйгетсу:
- Тогава, ще се запознаеш с моя юмрук!- каза Сакура и го фрасна( http://www.narutoshippuudenfan.com/wp-content/uploads/2007/07/naruto-sakura-punch.JPG - само че на мястото на Наруто е Суй)Саске щеше да предупреди Суйгетсу, но Сакура го изпревари. Той направи отегчен поглед, въздъхна и ги попита:
- Свършихте ли?- розовокоската се обърна към него:
- И ти ли искаш, Саске?
- Не, не искам! Не забравяй, че целта ни е Акатски да се хванат и плана да проработи!- Сакура се спря за момент. За бога, та той е прав, с какво ще им помогнат караниците? С нищо! Розовокоската сложи един микрофон(сори, не мога да се сетя как да го обясня)и го настрой:
- Какво правиш, Сакура?- попита Суйгетсу:
- Карин, Джуго! Чувате ли ме?- попита розовокоската
- Чисто и ясно Сакура.- обади се оранжевокоското от другата страна:
- Аз също.- каза 'и червенокоската
- Слушайте, оставам Саске и Суйгетсу и отивам да поговоря с Хокагето и отборите! Вървете по плана, аз скоро ще се върна...
- Добре!- въздъхна Карин и се върна към Учихата и синьокожия мъж:
- Кой беше?- попита я чернокоското:
- Беше, Сакура! Каза, че са стигнали до единия край на селото.
- Всичко наред ли е, Карин?- попита малко подозрително синьокожия мъж
- Итачи, Кисаме, не се притеснявайте! Саске... той знае какво прави...- каза им Карин:
- Ще се обадя на .- обади се отново тя
- Дай на мен...- каза Итачи и взе микрофона.
- Сигурна ли си в това което правиш?- попита я белокоското
- За стотен път, Суйгетсу- ДА! Сигурна съм в това което правя.- отговори му розовокоската раздразнена, докато откопчаваше мантията си. Кунойчито извади червения си протектор със знака на коноха и го върза на глава си:
- Така, готова съм. Тръгвам за Коноха, а вие гледай нещо да не се обърка, нали?- попита куойчито скачайки на един от близките клони на едно дърво. Момчетата не 'и казаха нищо, а само 'и кимнаха. Сакура продължи пътя си по- дърветата. Когато момичето бе на достатъчно безопасно растояние от тях белокоското се обади:
- Как успяваш да заблуждаваш хората, Саске?- по лицето на Учихата заигра усмивка" Се още си толкова наивна, Сакура"- помисли си той. Белокоското взе микрофона и се обади на лидера:
- Лидер- сама, всичко върви по план. Ваш ред е!
- Ясно!- чу се лидера им от другата страна...
Следва продължение... /шегувам се :д/
Той прошепна нещо на Конан, а тя само му кимна и ускори темпото си. "Как може кунойчи като нея да е толкова глупава, че да се хване..."- мислеше си Конан докато скачаше по клоните на дърветата"... Пейн- сама найстина ли иска това от мен? "- синикоската въздъхна и погледна надолу. Бе стигнала за нула време до розовокоската. Скочи зад нея, упря кунай в гърлото 'и и 'и прошепна:
- Ти си била толкова тъпа!- по устните на Сакура заигра усмивка:
- По скоро вие сте тъпите.- фигурата пред члена на "Акатски" направи "ПУФ" и изчезна:
- Сега кой е в капан... Конан?- попита Сакура, като беше упряла кунай до гърлото на Конан:
- Боя се, че не съм аз отново.- каза синекоската и се превърна във стотици парчета хартия. Един оранжевокос мъж се появи от някъде и застана пред фигура от хартия:
- Остави това на мен Конан. Отивай при Джуго!- каза 'и мъжа:
- Ано, Пейн...
- Тръгвай!- каза 'и със студен глас лидера. Конан не почака друга заповед, веднага скочи на близкия клон на едно дърво и тръгна в обратната посока:
- Харуно Сакура... знаех, че съм чувал името ти преди години.- започна Пейн. "Какво има вредвид той?"- запита се розовокоската на ум:
- Изглежда не разбираш, нали?- кунойчито си замълча:
- Ти имаш невероятни сили, Сакура. А това за което ще научиш, се случи преди години и стана заедно с убиванено на клана Учиха.- "Убиването на клана Учиха?"- повтори Сакура наум:
- Как така убиването на клана Учиха?- попита розовокоската:
- Итачи всъщност беше нещо като двоен агент на Коноха- трябваше да шпьонира и клана си и АНБУ...
- Но какво по дяволите имаш предвид?- прекъсна го розовокоската:
- Не ме прекъсвай, просто ме излушай. Гледай да не ме прекъснеш още веднъж или...- Пейн бързо извади нещо като кол от ръкава си и го добря до гърба на розовокоската- ... няма да си жива за да чуеш историята. Ясен ли съм?- попита Пейн с възможно най- леден глас. Момичето поклати глава в знак на разбиране, тръпки я побиваха от този човек. На лицето на Пейн се уформи усмивка" Не знаеш какво те чака."- каза си той наум и отново проговори:
- Онази вечер не само клана Учиха бе убит, кланът Харуно също.- Сакура не можеше да повярва на това което чува:
- НЕ! ТОВА НЕ МОЖЕ ДА Е ИСТИНА, Т- ТИ, ТИ МЕ ЛЪЖЕШ! НЕ ТИ ВЯРВАМ, ЗАЩОТО РИНКИ И АКИРА СА МОИТЕ ИСТИНСКИ РОДИТЕЛИ, А ДАЙ Е МОЙ БРАТ!- розовокоската се обърна, така че очите 'и да се срещнат с тези на Пейн. От очите на Сакура се стече една сълза, а след нея последваха още:
- Това не може да е истина... НЕ МОЖЕ, НЕ МОЖЕ!- кунойчито събра синя чакра в раката си и се опита да го удари но опитът 'и бе безполезен. Лидера хвана ръката на Сакура и я изви зад гърба 'и:
- Истина е!- прошепна той в ухото 'и. Другите Акатски членове се появиха зад тях:
- Лидер- сама, Коноха ни забелязаха!- каза синекосото момиче- Трябва да тръгваме и то СЕГА!
- Късно е!- каза момче със кестенява коса зад тях. Момчето бе придружено с почти всички отбори от Коноха:
- Пуснете Сакура- чан и няма да пострадате!- каза блондинът:
- С- сакура- с- сан, ти си добре!- възкликна чернокоската:
- От кога моите ученици се забъркват в такива неща? Изобщо нямам време да чета. :
- Какаши- сенсей!- казаха в еин глас чернокоското, розовокоската и блондинът:
- Време е за битка!- викликна кестенявото момче качило се на кучето си. Всички се гледаха на кръв. Това щеше да бъде края на Акатски или на Коноха...
Следва продължение....

Много е яко .... нямам търпение да видя следващото

супер еееее

ОЩЕЕЕЕЕЕЕЕЕ

супер е !!

sasusaku145 написа:супер е !!

и аз мисля така

Още, моля те