Naruto FanFik ~ Поколение ~

Фикчето не е мое, но е много хубаво, уверявам ви

Глава № 1 : Истината

Денят бе приятен. Тримата спътници се спогледаха. Момче с кестеняви коси и лилави знаци по лицето каза:
- Е, стигнахме. Това са портите на Коноха. – след като изрече това, той погледна момичето, чийто поглед бе помръкнал, чувайки това.
- Рин, добре ли си? – попита другото момче, но въпросът му бе оставен без отговор. – Нали няма да направиш някоя глупост? Виж, просто игнорирай всички, ние ще говорим, съгласна ли си?
- Да. – гласеше краткият отговор Момичето, чието име бе Корин отмести безизразният си поглед, с който оглеждаше мястото и се усмихна на приятелите си. Тази усмивка бе запазена само за най-близки хора, за останалия свят тя бе бездушната Узумаки Корин, дъщеря на най-могъщото Джинчурики, надарена с прокълната сила. Нейните спътници - Сабаку Но Руйшин и Гаален, бяха не само нейни съотборници, но и най-добри приятели.
- Просто ги дръжте далече от мен, НЕ ГИ ПОНАСЯМ!!! Колкото по-бързо мине изпитът, толкова по-добре. – не се чувстваше добре тук, знаейки, какво бяха причинили жителите на Коноха на баща и – Знаете, че съм тук само, защото татко настоя. Колкото по-бързо си тръгнем, толкова по-добре ще се чувствам аз! – с това тя тръгна напред, прекрачвайки отворените порти.
Вече в селото, те погледнаха двамата стражи, стоящи на пост. Руйшин попита:
- Къде се намира сградата на академията? – не беше нужно да обяснява, защо се интересува, не бе и нужно да се представя. Блендите ясно показваха, че тримата новодошли са от Селото на Пясъка. Но дори и да не бе така, Руйшин и Гаален бяха миниатюрни копия на родителите си. Бащата на Руйшин - Канкуро изглеждаше по същият начин на 13, а Гаален толково приличаше на баща си Гаара от пясъка, че човек спокойно можеше да си помисли, че се е върнал назад във времето.
Само момичето с тях не им изглеждаше познато. Тя не приличаше на никой от познатите вече Джоунини на Вятъра. Въпреки дългите си руси коси, девойката не можеше да е дъщеря на Темари-сама, защото от години тя живееше в Коноха със съпруга си Шикамару и доколкото бе известно имаха две момчета. Макар непозната, блендата й показваше, че е нинджа на Пясъка. Нейната красота приковаваше погледа! Сега двамата стражи се усетиха, че я зяпат, а нейният придружител явно свикнал с реакциите на хората спрямо съотборничката му се подсмихна и запита отново:
- Е, ще ми отговорите ли?
- Аа еййй там ннна...направо – казаха заеквайки от смущение.
- Благодаря! – Руйшин се обърна към приятелите си – Да тръгваме! – Той погледна към Рин и се усмихна криво, видял потъмнялият й поглед. Момичето мразеше да я зяпат, но за съжаление с нейната външност, това ставаше, където и да отидат. Дори и Руйшин понякога се улавяше да я наблюдава. Корин притежаваше рядко срещана красота, всъщност тя също бе пълно копие на баща си, но в най-женствен вариант! Висока за възрастта си, Рин имаше атлетична фигура, получена от непрекъснатите тренировки. Лицето й имаше изразени скули с най-необикновените небесно-сини очи, допълнени от дълги, гъсти мигли, подчертаващи ги, малко чипо носле и вечно нацупени устни, които присъстваха в немалко мъжки фантазии! Но това, което приковаваше погледите на всички бяха дългите й руси коси, спускащи се на едри букли (наследство от майка и) до бедрата, небрежно вързани на опашка. Да...Узумаки Корин бе красива като богиня, но по-опасна и от демон! По ирония на съдбата така и я наричаха. Сред враговете на Селото на Пясъка, Рин бе известна като десетият демон!
Почти стигнаха академията, когато забелязаха три фигури да стоят на моста, малко пред тях. Наближавайки ги, станаха свидетели на доста весела сцена. Красиво момиче с кестеняви коси и малко кученце крещеше на момче, седнало върху парапета на моста, в погледа му се четеше отегчение, а до тях в пълно мълчание стоеше друго момче със странни очи. Шумната групичка се стреснаха, усетили чуждо присъствие, те също огледаха новодошлите.
Момчето с тъмносинята коса седяло до преди секунди върху парапета скочи и застана пред тях, препречвайки им пътя. Бе забелязал удивително красивото момиче и искаше да я заговори, но щом погледът му се спря на очите й той застина от студенината и бездушието им! Затова се извърна към момчето с кратуната на гърба си и попита:
- Ти си син на Казакагето Гаара от Пясъка, нали ? – въпросът изглеждаше глупав, но трябваше да каже нещо, все пак ги бе спрял.
- Когато спираш непознати, любопитствайки за имената им, учтивостта изисква първо ти да се представиш. – студеният отговор дойде не от момчето с кратуната, а от русото момиче, до преди малко стояло отзад. Но сега беше на една крачка разстояние от него!
- Кога успя да се приближи толкова бързо, без да я усетя? – запита се той. Явно е не само красива, но и способна!
- Но какво мога да очаквам от „нинджи” на Коноха? Хайде Гаален, Руйшин да тръгваме, че тези взеха да ме дразнят – казала това тя тръгна да подминава момчето със синята коса. Беше забелязала емблемата на клана Учиха върху дрехата му. Рин ненавиждаше този клан и ако малкият досадник не се разкара бързо, щеше да си изпати.
Саске-кун наистина бе от клана Учиха, дори носеше името на баща си - известният Учиха Саске, убил учителят си, един от най-големите врагове на Коноха – Орочимару! Сега той не можеше да си представи едно момиченце да го пренебрегва така. Посегна към рамото й, за да я спре, но се оказа в неизгодна позиция с опрян кунай в бузата! Очите на Саске се разшириха от недоумение – Но как ...? – почувства леко одраскване и усети от малката рана да потича кръв.
- ПУСНИ ГО!!! – думите изречени със заповеднически тон накараха Рин да се извърне към групата възрастни шиноби, застанали недалеч от тях.
Какаши събра бившите си ученици - Сакура и Саске заедно с Инузука Киба и Хюга Неджи защото техните деца сега бяха негови възпитаници и той бе решил да ги препоръча за Чунинския изпит, но първо искаше да го обсъди с родителите. Взели решение те се запътиха към мястото, където настоящият отбор 7, трябваше да чакат сенсея си, така станаха свидетели на случващото се! Удивиха се от скороста на момичето, която бе близка до тяхната, но поглеждайки очите й ги обхвана странно предчувствие! Спогледаха се, след което отново насочиха вниманието си към нея.
- Остави го, Рин. Да тръгваме! – думите бяха на Гаален - Ако толкова те е подразнил, просто изчакай Чунинския изпит, там ще си разчистиш сметките с него.
- Хъм, мразя да ми се пречкат слабаци, които разчитат на мама и тате да ги спасят! – каза го с такъв сарказъм, че Какаши предусети, какви щяха да са последствията затова извика :
- Саске, спри! Вие започнахте това и вие ще го прекратите! Оставете нинджите от Селото на Пясъка на мира! – след това той погледна Гаален – Ти със сигурност си малкият син на Гаара, а момчето до теб е синът на Канкуро. Аз съм Хатаке Какаши и се извинявам от името на учениците си за това. Виждам, че сте тук заради изпита, вашият сенсей пристигна по-рано и сега сигурно ви чака в Академията. – с това Какаши реши, че е приключил, но момичето което наричаха Рин не бе свършила.
- Ако ще ми се правите на любезни, кажи на онзи там да не ме оглежда с Бякугана си! – още не довършила тя се озова в близост до Хюга Неджи – Значи те интересува размерът на чакрата ми, така ли? – думите бяха изречени с неприкрит гняв. Той видя как около нея започна да се лее чакра. След секунди чакрата взе форма на ръка с кунай и се приближи до Неджи, който я гледаше спокойно.
Сакура реши да се намеси. Това момиче имаше отвратително докачлив характер.
- Хей, малката, за каква се мислиш?! За Бога, от кого си наследила отвратителният си характер, сприхаво дете?! – довърши тя ядно. Този път Рин преднамерено бавно се приближи към розовокосата шиноби и мъжът й. Докато ги отминаваше им хвърли кратък поглед изпълнен с ирония и презрение.
- Ами, хората казват, че съм наследила деветоопашатият нрав на баща си! – Корин продължи да върви, без да дочака реакциите, който умишлено предизвика с коментара си. Бившите съотборници на баща й и сенсеят му го заслужаваха. Довърши:
- Руйшин, Гаален да тръгваме!

Ако ви хареса, утре ще пусна нова глава

Супер е... Продължавай с главите...

Ок Днес вечерта ще пусна новата глава

Ето я новата глава

Глава № 2 : Болезненото минало.

Новият отбор седем станаха свидетели на това, как родителите им реагираха на изреченото от момичето на име Рин.
Саске видя как майка му падна на колене, изплаквайки едно име:
- НАРУТО!!!
А баща му стоеше като статуя, със свити юмруци. Погледна приятелите си, които също бяха забелязали странната реакция на големите.
Хюга Неджи и Инузука Киба проследяваха с пребледнели лица отдалечаващите се фигури. Но най-афектиран от всички бе Хатаке Какаши. При чутото той се хвана за моста, припомняйки си миналото, но звукът на пречупен метал го върна в действителността. Унесен в болезненият спомен, не беше усетил как откъртва част от парапета. Сега гледаше учуден към ръцете си, все още държащи металното парче.
Какаши погледна въпросително Неджи. Той знаеше какъв е неизреченият въпрос и потвърди:
- Няма съмнение, Хатаке, чакрата е същата. Тя му е дъщеря!
Вече успяла да се съвземе, Сакура изказа гласно, това което всички се питаха:
- Но, нали той каза, че е мъртъв?
- Явно не е! – каза Киба, вече съвзел се. – И някой... – продължи, поглеждайки към резиденцията на петата Хокаге - ... ни дължи обяснение! – след това той погледна дъщеря си:
- Кисаме, съгласен съм с решението на Какаши да ви препоръча за чунинския изпит. Ако ти и останалите се чувствате готови, отидете да се запишете. Аз имам неотложна работа. – поглеждайки приятелите си, Киба допълни – Да тръгваме.
Хюга Неджи също се обърна към сина си
- Хииши, оставям те сам да прецениш. За мен си готов. – и тръгна след Киба .
- Сакура, добре ли си? – Саске погледна жена си загрижено.
- Как можаха да ни го причинят? А аз се обвинявах и измъчвах цели 16 години! – тя отново се разплака, хълцайки продължи
– Тсунаде-сама и Джирая, трябва да са знаели!
- Ще разберем! Младши, съгласен съм с Неджи и Киба, вие като отбор решете, какво ще правите. – поглеждайки Какаши попита – Идваш ли? – Когато той кимна, те изчезнаха!
В КАБИНЕТА НА ТсУНАДЕ
Петата Хокаге проклинаше, обикаляйки стаята. Не знаеше, какво да отговори на дългогодишният си приятел и съотборник Джирая. Вече беше на възраст и тези избухвани не й приличаха.
- Но все пак, Тсунаде винаги щеше да си бъде Тсунаде – каза си развеселен Джирая, но веднага след това отново стана сериозен.
- ТЯ е тук, Тсунаде и ще участва на изпитите.
- А какво ще им обясним, когато съдията обяви Узумаки Корин от селото на вятъра? Ще ни погнат като гладни вълци!
- Амиии... трябва да предупредим да не й казват фамилията, а само името и селото, от което идва.
- Джирая, ТИ глупак ли си ? Тя е НЕГОВА дъщеря, изглежда като втори Наруто и те...
Хокагето не можа да довърши, защото друг глас я прекъсна.
- Значи е вярно! ТОЙ е жив и това момиче наистина е негова дъщеря!?! За първи път, от както познаваха Какаши, го чуха да повиши тон. Но той така и не можа да произнесе името на ученика си.
- Но как? Защо? Ооо мисля, че ще полудея! – Сакура хвана главата си с ръце, оставяйки съпругът и да я прегърне. Неджи и Киба стояха в мълчание, всички чакаха обяснение.
След дълго мълчание, Джирая въздъхна тежко и започна:
- Наруто ЗНАЕ! Итачи му каза, преди да умре. Той побесня, попита защо всички го мразим толкова и позволи на лисицата да го завземе. Тогава уби много нинджи на Коноха! Когато най-сетне се съвзе каза, че няма да се върне в селото повече. Наруто не иска да има нищо общо с вас, с мен, с Тцунаде или въобще с някого. Каза ми да обявя на всички, че е загинал в битка, за да не го преследвате. Заплаши да освободи печата, ако не го направя! Така че, нямах избор. След около година, когато разбрах, че вече е задомен и има син...
- Наруто има син? – извикаха всички в един глас.
- Да има. Сега мисля е на 16 години. Името му е Йондайме, като дядо му.- изричайки това, той ги погледна. Знаеше какво изпитват в момента, но единственото, което можеше да направи, е да продължи:
- Тогава го намерих. Исках да говоря с него, да го помоля да размисли и да се върне.
Гневът му бе преминал, но той все още не искаше да се върне. Каза, че ще се установи в близост до Селото на Пясъка. Двамата с Гаара са близки, а Наруто искаше да отгледа децата си сред приятелска обстановка. След три години се роди и Корин. Аз вече бях станал кръстник на Йондайме и с Наруто отново се сближихме. Все пак, той ми е като син. И така, в редките случай, в които ги навестявах, обучавах малчуганите. Преди около шест години отново се опитах да го убедя да се върне. Все пак, той бе обявен за предстоящия Хокаге! Мисля, че той бе готов да се върне. Разказа ми за това как се е чувствал, като малък, когато всички го отбягваха, преди да се намеси Ирука. Също ми сподели, как са го наранили... – тук той погледна бившите съотборници на Наруто и те разбраха, още преди да продължи – Как са го наранили Сасуке и Сакура. За това, как всички сме премълчавали истината! Недоверието, тайните, заблудата на всички бяха засегнали Наруто дълбоко, карайки го да се чувства недостоен за Коноха. В тази вечер бях убеден, че ще се съгласи да се върне. Но за нещастие, малките палавници чули всичко. Не си легнали, както трябваше да направят, а ни подслушвали. Тогава Йондайме бе едва на 10 години, а Рин на 7. Но явно в съзнанието им се е запечатала болката на баща им. Те влязоха в стаята оповестявайки, че ако баща им реши да се върне в Коноха след всичко това, те ще избягат на далеч! Наруто нямаше избор. Сега предполагам, 16 години по-късно, той все още желае да се завърне и затова е изпратил Рин на изпита. Вижте, Корин е наследила както външността на баща си, така и шумният му характер. Сигурен съм, че той е знаел как Рин ще реагира на хорските провокации и е предвидил, че рано или късно ще разберете коя е, а от там ще търсите отговори.
Когато Джирая приключи, настана гробно мълчание. Всички присъстващи обмисляха чутото. За тях новината, че приятелят им е жив бе потресаваща. Те дълго се бяха обвинявали за гибелта му. Но вместо гняв, изпитаха срам от това, което бяха причинили на човекът, който винаги им беше помагал. Наруто постоянно залагаше животът си, за да спаси приятелите си.
Саске чувстваше, че ще се пръсне от напрежении. Той имаше желанието още сега да намери Наруто, да го пребие, а след това да го прегърне! През годините, когато смяташе Наруто за мъртъв се усещаше като половин човек. Нямаше го вече неговият вечен съперник, неговият най-добър приятел. Саске никога не успя да му каже истината за това защо не го уби, когато бяха на 13 годишни и той се опита да го спре, за да не отиде при Орочимару. Тогава Саске не уби Наруто, не защото не искаше да следва методите на Итачи, както му каза, а защото НЕ МОЖЕШЕ!!! Истината, горчивата истина беше, че Учиха Саске се бе привързал към Узумаки Наруто. Нещо повече. За него той се превърна в семейството, което загуби.
Щом разбра за смъртта на приятеля си, той се почувства отговорен за нея. Може би, ако не бе припаднал веднага, като уби брат си, щеше да го спаси. Сега, 16 години по-късно, разбираше, че Итачи пак беше унищожил семейството, което Саске успя да изгради. Но този път най-потърпевш се оказа Наруто.
Подобни мисли минаваха и през главата на Сакура. За нея Наруто се бе превърнал в много повече от приятел. Тя го обичаше! Дори, когато Саске се върна, чувствата й не се промениха. Нейната любов си остана Узумаки Наруто. Разбирайки за смъртта му, пожела и тя да умре. Сигурно не би се възстановила, ако той не стоеше до нея споделящ мъката й. Така те двамата се ожениха.
– Не само Наруто има син. – помисли си Сакура – Хикаши, той толкова приличаше на големият брат на съпруга й, че на тях им трябваше време да го възприемат. Момчето дори се държеше като вуйчо си – хладно и дистанцирано. За съжаление, и сега Хикаши и Саске не се разбираха така добре, както любимият й и по-малкият им син. Но... - помисли си тя с обожание - Хикаши бе сложил всички в малкият си джоб! На 13 години стана джоунин, а на 14 вече бе в АНБУ. Успя да стане най-силната нинджа в Коноха, след двамата велики Санини.
Сега Сакура знаеше, защо през всичките тези години Тсунаде-сама не бе обявила заместникът си - тя чакаше завръщането на Наруто!
Все още никой не проговаряше, потънал в собствените си мисли и спомени. Тогава в стаята влетя Хикаши, както винаги с безизразно лице! Той се спря, виждайки родителите си, заедно с Неджи и Киба, но бързо ги отмина и се насочи към Тсунаде казвайки:
- Хокаге, някой взриви старата сграда до академията. Всичко е в огън, а сградата всеки момент ще се срути върху ученическата част. Някакво русо момиче от Селото на Пясъка я държи със странна чакра, но тя го прави вече четвърт час. Не мисля, че ще издържи още дълго, а има още деца в академията.
- Корин! – това бе викът на Джирая.

w0w Страхотно ее! Давай следващото по-бързо!

Ок Утре ще пусна нова глава

Глава № 3 : Завръщането !

- Корин! – Това бе викът на Джирая. Той изскочи от кабинета, а останалите го последваха. След секунди стигнаха до мястото. Навсякъде имаше огън. Всички налични шиноби на Коноха помагаха за евакуирането на децата, но никой не можеше да стигне до момичето, държащо срутващата се сграда. Видяха как Рин падна на колене от изтощение. Въпреки това тя все още не преставаше да я поддържа.
- Вода! – извика Джирая – Потушете огъня, за да стигна до нея! БЪРЗО! Не мисля, че ще издържи още дълго! КОРИН? Корин, за Бога, отговори ми! – тогава от към пламъците се чу дрезгав, но раздразнен глас:
- Престани да грачиш, жабешки отшелнико! Помогни да разкарат хлапетата! Димът ме задушава, чакрата ми намалява. Няма да издържа достатъчно, та да се размотавате! – Макар и слаб, гласът бе неин. Той си отдъхна. Рин беше добре, а след минута щеше да успее да стигне до нея! Но до тогава, трябваше да я накара да стой в съзнание и да не се предава. Провикна се:
- Узумаки Корин, престани да се глезиш като малко момиченце, а се стегни, слабачке такава! КОРИН!
- Ще те пребия, Джирая! Само да се докопам до теб, и ще ти покажа кой е слабак!
Огънят почти бе потушен, когато се случи друго странно нещо. Покрай тях минаха три фигури с невероятна скорост. Единият доугаси останалият огън с пясъка си, а другият застана зад Рин, направи бърза поредица от знаци и от него излезе чакра подобна на момичето, но много по-могъща. С нейна помощ, той изправи сградата. До него застана другото момче, и с помощта на пясъка си обгърна сградата. Така двамата успяха да я повдигнат, без да позволят и едно камъче да падне. Корин се изправи с последни сили, правейки многобройни знаци, чрез които отвори огромна черна дупка, а другите нинджи пуснаха сградата в нея. След това дупката се затвори. Рин политна назад, позволила на изтощението да я завземе. Но момичето, придружаващо новопристигналите нинджи я хвана. Виждайки това, момчетата приклекнаха до нея, като русият от тях прегърна припадналата девойка шепнейки:
- Рин? Рин, мила, моля те, събуди се! РИН!
- Тя е добре, Йондайме, просто е изморена. Нека Хокагето я прегледа за всеки случай. – това бяха думи на Джирая. В новодошлите той разпозна синът на Наруто – Йондайме, дъщерята на Канкуро – Ашанте и големият син на Казакагето – Иксаме.
Йондайме се изправи все още прегръщайки сестра си, и погледна кръстника си.
- Каза, че ще я наблюдаваш! Можеше да я загубя! – В гласът му имаше отчаяние – Ти знаеш, че лошото държание на Рин е само маска. Тя никога няма да позволи невинни хора да пострадат!
- Зная Йондайме! Трябваше да бъда по-внимателен. Сега всичко свърши, нека Хокагето я прегледа ... моля те! – Джирая все още се притесняваше за момичето.
- Не е нужно! – те чуха слаб глас. Рин отвори очи поглеждайки брат си. Повдигна ръка и го погали по бузата – Знаех си, че винаги мога да разчитам на теб, батко! – тя се усмихна и продължи – Имам нужда от чаша вода и здрав сън, а утре ще сритам задника на Еро-сенин, защото каза, че съм слабачка!
–Хм... - помисли си Джирая. - Взела е този лош навик от баща си!
- Няма съмнение, това е нашата Рин. – каза Ашанте – Хайде, Йондайме, да я заведем в апартамента й. Нямаме повече работа тук.
Така тримата се обърнаха да си вървят заедно с Корин, когато забелязаха, че всички гледаха към сина на Наруто, все едно са видели призрак. Той се обърна към Санина:
- Хей, какво им става на тия хора, та ме гледат така?
- Йондайме, баща ти не ти ли е казвал защо те е кръстил така освен, че това е името на дядо ти?
- Ами не. – отговори той.
- Тогава погледни към скалите пред теб!
Когато младежът повдигна поглед зяпна от изненада. Там на скалите бяха изобразени пет лица, на петте Хокагета на село Коноха. Четвъртия от тях - неговият дядо беше негово копие. Хората се успокойха, когато разбраха, че момчето не е духът на загиналия четвърти, а „просто” негов внук. След това разбраха, че момичето е негова сестра, също внучка на четвъртия. За Коноха те бяха герои, за Тсунаде тяхното присъствие означаваше нови обяснения. Петата беше принудена да свика съвещание на всички налични шиноби на селото, както Генини, така Чунини и Джоунини. Някой се бе опитал да ги нападне, така че, изпитът щеше да почака.
Всички се бяха събрали в огромната стая за съвещания в резиденцията на Хокагето. На главната маса седяха двамата старейшини, а между тях бе Тсунаде. Вчерашните събития започнаха да се разискват .
- Извинете ме, Хокаге-сама, но едно момче от моите ученици е видяло нещо, което мисля, че ще хвърли светлина върху вчерашните действия. – Каза Ирука. Той излезе за около минута и се върна следван от едно дете, на около 10 години.
– Хайде, Какуно, отиди при Хокагето и и разкажи това, което каза на мен. Момчето погледна боязливо Тсунаде, но мина покрай сенсея си и застана пред главната маса.
- Не се притеснявай, аа... Какуно, нали? – каза Тсунаде – Моля те, разкажи ни какво си видял. – тя му се усмихна. Вече окуражено, момчето проговори:
- Всеки ден минавам покрай старата сграда, близо до академията. Така направих и вчера, но там забелязах двама мъже много странно облечени - с дълги черни роби на червени облаци и странни шапки.
- АКАТСКИ?!
Всички обърнаха глава в посоката, от която дойде гневният отговор. Там явно току - що влезли бяха Джирая с двата отбора на Пясъка – Корин, Руйшин, Гаален, Йондайме, Ашанте и Иксаме. Думите бяха на Йондайме, който видно се беше разгневил. Той погледна сестра си предусещайки нейните чувства. Корин изглеждаше добре, отпочинала, както винаги неотразима, но и нейните очи предвещаваха буря. Тсунаде кимна в знак на съгласие, след това отново се обърна към детето:
- Да миличък, продължи .
- Ами, когато ги видях да поставят нещо ги попитах, какво правят. Единият мъж каза, че не е моя работа и ако не искам да ми се случи нещо днес да не ходя в академията. Аз се изплаших, защото мъжът, който ми каза това си свали шапката и имаше като неговите очи, но по-страшни! – изричайки това момчето посочи Учиха Саске. Настана гробно мълчание. Всички погледи бяха насочени към масата, на която седяха членовете на клана Учиха.
- Значи е оцелял? НО КАК, ПО ДЯВОЛИТЕ Е УСПЯЛ??? – извика видимо потресен и разгневен Саске.
- Не знам! – отвърна разтревожено Тсунаде.
- Хокаге - сама, бих искал вашето разрешение да сформирам отбор и да тръгна по следите му! – каза Саске.
- Не мисля, че това е разумно, САСКЕ! – Думите бяха изречени от болезнено познат глас. Всички като в транс се извърнаха към вратата. Там стоеше ТОЙ ! Беше станал удивителен мъж, но я нямаше закачливата му усмивка, веселите му сини очи сега бяха червени!
- Татко! – извикаха в един глас Йондайме и Рин.
- НАРУТО!!! – изричайки това Хината припадна, но съпругът и Киба успя да я хване. Всички бяха удивени и за втори път си помислиха, че ги навестява призрак от миналото!
- Узумаки Наруто, значи най- сетне реши да се появиш! ВРЕМЕ БЕШЕ! – каза Тсунаде.

Понеже много си ви обичкам ще пусна още една глава

Глава № 4 : Неочаквано развитие ( Тайната )

Наруто изглеждаше по-висок от колкото когато замина. Сега здравото му, но слабо тяло бе наедряло. От далече си личеше, че това е фигура на мъж. Широките му рамене се подчертаваха благодарение на небрежно разкопчаната бяла риза. Черният шлифер стигащ до коленетеq в съчетание с черният му панталон ярко контрастираха с русата му коса. Сега тя бе леко по-дълга и придаваше на мъжа малко дивашки, но много секси вид.
Наруто вече не беше момче, а мъж. И то какъв! – това бяха мисли на повечето жени в стаята, включително и на Сакура.
Той вървеше бавно, докато стигна главната маса, след което се обърна, облягайки се небрежно на нея. Погледна някогашният си съотборник, най-добър приятел и враг, продължи:
- Ако Учиха Итачи е жив, той все още е член на Акатски и преследват Джинчуурики. Също така ти имаш ново семейство, а той нов мотив да го унищожи! Заради нападението на Коноха над Акацки преди 16 години, сега групировката имат личен интерес да разрушат селото, а Итачи ще има перфектната възможност да довърши клетвата си! – тук Наруто спря, поглеждайки синовете на Саске и съпругата му – Сакура – Да унищожи всички живи представители на клана Учиха?
- Теб какво те засяга това, Наруто? – Саске се разгневи. Знаеше, че е прав, но не искаше той да го поучава – Моето семейство е в опасност, не твоето!
- Грешиш, Саске. – отвърна приятелят му – Той има основание да преследва както твоето, така и моето семейство. Май най-добре ще е да ви запозная със съпругата си Уишине, но може би трябваше да я представя с бащината й фамилия ... УЧИХА. Учиха Уишине.
Всички зяпнаха, извръщайки глава към жената, пристигнала с Наруто. До момента тя просто стоеше до дъщеря си, но чула съпругът й да произнася името й се запъти към него. Когато стигна главната маса застана до Наруто позволявайки да я хване за ръка и обърна поглед към събралите се. Уишине бе удивително красива с дългите си кестеняви коси спускащи се на едри букли до кръста. Очите й имаха типичният за клана Учиха цвят. Бяха дълбоки и непредсказуеми! Имаше висока, но слаба фигура. Не кльощава, просто стегната. Зелената туника с черни панталони й придаваха екзотичен вид.
Тя позволи на всички да я огледат, докато нейният поглед не се отделяше от очите на Саске. Изчака да заглъхнат учудените възклицания и заговори:
- Преди годиниq докато бях малкаq прогониха семейството ми от клана Учиха, защото баща ми се опита да развие забраненият Шаринган. Когато пораснах, случайността и лошият късмет ме срещнаха с Итачи. Разбирайки коя съм, го обхвана любопитството дали съм развила този Шаринган и до каква степен. На косъм от смъртта, някак си успях да избягам. Тогава, след време щастието ме срещна с Наруто. От него разбрах, че Итачи вече не е жив и няма, от какво да се страхувам. И двамата бяхме наранени, и двамата бягахме от миналото си в търсене на по-добро бъдеще. Така съдбите ни се преплетоха завинаги. – казвайки това, тя погледна с любов съпругът си - Мислехме, че е мъртъв, когато преди около месец имаше нападение над мен. Така разбрахме, че Итачи е жив и знае за мен и Наруто. Също така знае, че децата ни имат наследствено Шаринганът на Учиха! – при тези думи всички погледнаха Йондайме и Корин.
- Не може да бъде! – каза Сакура. Саске гледаше жената пред него. Вече знаеше какво се опита да му каже Наруто, но искаше да разбере още нещо. Нещо важно!
- Наруто, защо децата ти имат чакрата на Кюби? – това бе въпрос, който всички си задаваха, но никой не смееше да попита. Но вместо Наруто отговори Джирая:
- За да може Наруто да контролира Кюби, а не обратното изработихме техника, с която чакрата на девето-опашатата се смесва с неговата и става част от него. Това беше необходимо заради безопасността на всички и най-вече за самият Наруто. До преди 16 години той контролираше лисицата със собствената си чакра и воля, но обземеше ли го гневът, да я спре беше невъзможно. Разбрахме, че единственото противодействие срещо Кюби е неговата собствена чакра и мощ!
- Когато се роди Йондайме – продължи Наруто – По-някакъв странен начин аз можех да разбера къде е, и как е! Когато порасна вече беше ясно - чакрата на деветоопашатия течеше във синът ми. Въпреки, че не е от източника, тя се равнява по мощ и сила с тази на Кюби, но има един недостатък, който при демонът липсва. Както при всяка нинджа, чакрата на децата ми има лимит. Разбра защо Итачи е след семейството ми, а сега също защо и Акатски ще преследват освен мен и децата ми.
- Интересува ме защо, когато разбрахте, че Учиха Итачи е жив, не изпратихте веднага вест? – изказа мислите си Тсунаде.
- Със съпругът ми щяхме да съобщим за това на Джирая-сама, когато решихме, че може да е капан и най-добре е първо да се уверим в правотата си преди да изпратим вестта. – отговори Уишине – Затова изпратихме Корин на чунинския изпит, а Йондайме да осведоми Гаара-сама. Сега обаче сме сигурни в правотата си и решихме, че е време да се завърнем в Коноха. Все пак имаме общ враг, а в лицето на Наруто вие имате примамка и за Акатски. Всичко чуто до момента потресе шинобите на Коноха. Новината, че Наруто е жив и отгоре на всичко е женен за Учиха им се струваше невероятна! Но най-плашещото бе мисълта за силата на Кюби и Шаринган обединени! Тези деца не бяха обикновени.
- Така значи – чу се за първи път гласът на Какаши – Бях чувал за нинджа на пясъка, която наричали десетият демон! Предполагам, това си ти. – той погледна Йондайме.
- Хаха, поласкан съм, че ме имаш достоен за това прозвище – отговори му той – Но ... този прякор принадлежи на сестричката ми! Корин.
Това вече беше в повече за всички. Те гледаха с невярващ поглед към ангелското създание опряло се небрежно на стената. Че кой би нарекйл това девойче демон? Всички се засмяха решили, че той се шегува, но смехът им остана без отговор. Корин стоеше и наблюдаваше всички. Не я дразнеше това, че не я взимаха на сериозно. Нищо свързано с който и да е от Коноха, не беше в състояние да я заинтригува.
- Добре, стига толкова! – провикна се Хокагето – Насъбра се много нова информация и трябва бързо да изготвим план за действие. Всички да се приберат по домовете си и да помислят над това. Утре сутрин пак имаме съвещание. Сега остава само и Орочимару да възкръсне някак си! – каза си тя с ирония. – Наруто, Уишине, Саске и Сакура, както и Какаши, след половин час в кабинета ми! Трябва да поговорим! – След това тя се обърна към старейшините, каза им нещо и излезе.

Super e!!! OSHTE! Iskam da izvikam:Naruto FanFik ~Поколение~ e varha

Фика е супер! Корин е много яка. Продължавай да качваш, моля те!

Глава № 5 : Промените

Корин реши да отиде до тренировъчната площадка, за да остане малко сама, докато родителите й разговаряха с Хокагето. Но преди това, баща й бе дошъл при нея.
- Добре ли си, мила? – попита прегръщайки я – Ти си моят герой, но следващият път, когато рискуваш животът си, ще те напердаша! – гласът на Наруто издаваше обхваналата го тревогата, след чутото относно инцидента.
- Ха! И това ми го казваш ти, татко !? Та ти си човекът, който постоянно рискува животът си! Аз съм шиноби и мое задължение е да защитавам беззащитните и слабите, независимо, от къде са те. – с тези думи тя се обърна към майка си:
- Хей, мамо, как успяхте да разберете за това, че и да пристигнете? Инцидента се случи вчера привечер, а на другия ден сутринта сте вече тук?
- Баща ти усети. Благодарение на чакрата на Кюби, която е във вас разбрахме, че си в беда и веднага тръгнахме.
- Радвам се, че сте тук сега благодарение на татко. Вие сте главната атракция и нас ще ни оставят на мира. – каза Йондайме с видимо облекчение.
- Хихихи, на него му писна момичетата да го преследват и обсъждат. Всеки път, когато се появи, някак си половината момичета изпадат в беда и чакат той да ги спаси, като между временно се влюби до полуда в някоя. – думите дойдоха от Иксаме, изречени с подчертана ирония. Всички се засмяха, а Йондайме се изчерви.
- Ооо, ти ли го казваш Иксаме!? Та нали ако половината момичета преследват Йондайме, то другата половина припадат по теб! Явно ги привлича „очарователната” ти вечна намръщеност. – каза Ашанте и всички отново се разсмяха.
- Хъм, тези момичета не ме интересуват. – изричайки това, той погледна Рин. Приближи се, погалвайки бузата й. Тя се изчерви.
– Все пак, благодарение на татко и Наруто-кун, аз вече си имам най-очарователната годеница. – допълни.
Наруто се изчерви след тези думи. Те го накараха да си припомни вечерта, в която се роди дъщеря му. Подтикнат от неописуемото щастие, той бе взел 5 литра саке и навести приятелят си Гаара. След дълги увещания решиха да се напият поради случая. Все пак и Гаара чакаше второ дете. Не след дълго, намирайки се под масата в миг на пиянска гениалност те бяха решили да сгодят Иксаме и Корин.
- Хей РОМЕО, очарователната ти годеница е моя сестра! И аз все още не съм дал разрешението си! – извика Йондайме, за да го подразни. Той уважаваше Иксаме, бяха най-добри приятели, имаше го близък като брат и мисълта настина да се сродят чрез сестра му го радваше.
Вече на площадката, Рин си припомняше момента и отново се изчерви. Тя харесваше Иксаме, но той бе толковааа ... не студен, а ... ооо и тя не знаеше. Бе като баща си - сдържан и вечно намръщен. Рядко се случваше да се усмихне. А за шеги...те бяха по-редки от дъждовния период в пустинята Сахара. Изнервяше я неприкритата му увереност, че тя му принадлежи. Рин не искаше да се чувства така, сякаш бъдещето й е предопределено. Щеше да им докаже, че Узумаки Корин единствена ще прецени за кого да се омъжи, ако го направи. Доволна от постигнатото решение, тя реши да изкара насъбралото се напрежение чрез тренировка. След около час се успокои.
- Няма по-добро средства за разтоварване от добрата тренировка. - Тогава го усети, а след секунди и видя.
- Здравей русокоске. Да не се решила да унищожиш тренировъчната база на Коноха? – думите бяха изречени с шеговита ирония.
Момичето го огледа. Изглеждаше й познат. Да, това беше големият син на Учиха Саске. Само не си спомняше да е чувала името му. Когато сградата рухваше, той се опита да й помогне, но пламъците не му позволяваха. Тогава го чу да вика: „Дръж се мъниче, сега ще те измъкнем!” Видя го на сутрешното съвещание, заедно с родителите и брат му, така разбра че е Учиха. Сега небрежно подпрян на една скала, я следеше с поглед. Рин трябваше да признае, че е изключително красив. Излъчваше магнетизъм, който направо ти подкосяваше краката. Строгите черти и безцеремонното държание очароваха. Той стоеше все така подпрян, оглеждайки „промените” в обстановката, които тя бе направила. Изправи се и приближавайки заговори:
- Само ще ме гледаш, или.. можеш да ме използваш като партньор, за да видиш на какво ниво си? Аз все пак съм Джоунин, а ти все още си просто Генин.
- Ха! Не мисля, че имаш какво ново да ми предложиш! Все пак аз също притежавам прочутия Шаринган, гордостта на клана Учиха. – Рин изрече това с неприкрито презрение.
- Миличка, дори с чакрата на Кюби и Шарингана, не можеш да ме победиш! – каза Хикаши.
Корин се подразни от сигурността в гласа му. О, тя щеше да му покаже. За първи път, от както бе пристигнала в Коноха активира шаринганът си.
СЛЕД ОКОЛО ЧАС
Той е бърз, много по-бърз от нея. И владееше удивителни техники. Шаринганът му бе на много високо ниво, за разлика от нейния, който предстоеше да се доразвие, може би беше на нивото но брат й. Сега Рин не беше толкова сигурна в победата си. Дори ако трябваше да бъде честна, ако се сражаваха на живот и смърт, можеше да е сериозно ранена. Изправи се, бършейки потта от челото си. Намръщи се, приготвяйки нова атака .
- Мисля, че това е достатъчно за сега! – той се приближи вгледан в учудените очи на момичето. След което хвана ръцете й. Лицата им бяха на сантиметри разстояние. И двамата дишаха учестено.
- Ти си удивителна, Узомаки Корин! В теб има много повече от това, което показваш на останалите. – изричайки това, устните на Хикаши завладяха нейните, подканвайки ги да му отговорят. Това не бе целомъдрената кратка целувка, получавала до сега от престрашилите се момчета. Рин почувства как краката и се подкосиха, когато усети езикът му да си пробива път. Усещането бе невероятно и завладяващо! Остави я без дъх и с объркани мисли. Той се отдръпна, придържайки я с едната си ръка, а с другата я погали по бузата, намествайки измъкнал се кичур коса.
- Не бързай да се похабяваи с пясъчното момче. Има и други алтернативи. – след тези думи Хикаши пусна Корин обърна се и си тръгна.
- Ах тииииии ... ! – извика Рин, но когато видя, че това не го трогна просто се загледа в отдалечаващата му се фигура. Сещайки се нещо извика:
- Няма ли поне да ми кажеш името си?! – Искеше да знае как се казва, не знаеше защо просто искаше. Момчето се спря обърна се бавно. Тогава тя видя и усмивката му, от която почувства свиване в стомаха.
- Учиха Хикаши, на вашите услуги, мадам! – и си тръгна.
ВЕЧЕ В АПАРТАМЕНТА
С прибирането й дойде възможно най-лошата новина. Трябваше да отидат в къщата на Учиха на вечеря. За Бога, какво беше станало? Не знаеше със сигурност, но имаше усещането, че всичко е против нея. Тя просто желаеше да остане сама и да престане да мисли за красивия шиноби от сутринта. От както я остави на тренировъчната площадка, образът му постоянно изникваше в съзнанието на Рин. Най-незабравими бяха очите му.
- Учиха Хикаши – името се изплъзна от устните на момичето като тих стон – Излез от ума ми!
Знаеше че вечерята не е официална, но реши да смени вечния си панталон и риза със семпла рокля. Среса косата си, прехвърляйки я през едното рамо, прикрепена от нежна фиба. Сложи лек гланц върху устните си и реши, че е готова . Всички вече бяха вън, а когато видяха Рин, Наруто и Йондайме подсвирнаха. Брат й каза:
- Не знаех, че си имала и ти рокли, като нормалните момичета. – пошегува се
- И с рокля и без рокля, ще те сритам, ако продължаваш да ме дразниш – всички се засмяха и тръгнаха. Корин си отдъхна, когато забеляза, че и останалите се бяха преоблекли. Баща й както винаги бе в черно, но то страшно му отиваше! Майка й изглеждаше страхотна в зелената си прилепнала рокля! Йондайме даже не погледна. Дори братчето й да бе облечено в чувал, пак щеше да обере овациите, помисли си развеселена .

Супер интересно става! Продължавай. :bravo:

Ето новата глава Извинете за закъснението


Глава № 6: Вечерята

Пристигнаха в имението на Учиха. Сасуке и Сакура ги посрещнаха на вратата.
- Влизайте, Хината и Киба вече пристигнаха, заедно със Захиро и Кисаме. – каза Сакура.
- Значи не сме само ние! – помисли си с облекчение Рин.
- Корин, изглеждаш ослепително! – възкликна Сакура, оглеждайки я. Тя все повече харесваше дещерята на Наруто. Момичето имаше добро сърце, но нравът и има нужда от промяна. – замисли се. Не искаше да бъде неучтива, затова поздрави и съпругата на приятеля си, но вътре в себе си все още не можеше да я приеме.
- А, ето, задават се Шикамару и Темари със синовете им. Значи останаха само Семейство Хюга да пристигнат. – казвайки това, Саске реши да изчака идващите, затова допълни:
– Вие се настанявайте. Аз след малко ще вляза.
- Хм, да не сте решили да правите среща на старите отбори? – каза с усмивка Наруто
- Опитахме се, но за съжаление не успяхме да намерим Лий, Шино И Ино. – каза Сакура. Виждайки питащия поглед на приятеля си, допълни. – На мисия са. Също така, очакваме племенниците на Тамари.
- Значи и Иксаме щеше да дойде тук? – незнайно защо, но Рин не искаше той да присъства. Почувства се гузно от посоката на мислите си. От друга страна се радваше, че приятелите и ще са тук. Радваше се на познати лица.
Когато пристигнаха Неджи, ТенТен и децата им, всички се настаниха на масата. Саске И Сакура заеха челните места. До Сакура седна Киба. До него седнаха Наруто и съпругата му. До Уишиме седна Хината и т.н. Корин се зарадва, че съотборниците и заеха местата от двете и страни, а Иксаме седеше до брат и от другата страна на масата. Тя потърси с поглед Хикаши но остана учудена, виждайки празния стол от дясно на Саске.
– Значи не беше дошъл - помисли си разочарована . Ядоса се на себе си, че това въобще имаше значение за нея. Но когато след минути го видя да влиза, усети приятно парене в стомаха. Бързо отмести поглед и привидно незаинтересована от присъствието му започна разговор с Руйшин.
На масата вече всички се забавляваха, дори Уишине намери приятелка в лицето на Хината. Не след дълго събралите се започнаха да споделят спомени от миналото. В разгара на някакъв спор Наруто попита:
- Сакура ти спомена, че Лий, Шино и Ино са на мисия. Но какво става с Чоджи?
- Той се влюби ведно момиче от селото на дъжда. Сега живее там с двете си дъщери. – каза с обичайния си мързелив тон Шикамару.
- Боже, вие всички сте се изпоженили по между си? – изказа удивлението си русият шиноби. – Ами Лий, Шино и Ино? Те?
- Лий е ерген, като Гай-сенсеи и Какаши. – отвърна ТенТен. – Шино се ожени за момиче от неговия клан.
- Ами Ино? – запита пак Наруто.
- Ино се омъжи за един от по-големите Джоунини – Коташи-сан. Имат две красиви близначки които за щастие не са взели “прасешката” физиономия на майка им. – допълни с шеговит тон Сакура.
- Ама вие още ли се държите така??? – поклати глава с учудване Наруто.
- Дори е по-зле! – допълни Саске, но с това си спечели лакът в ребрата от съпригата си и премълча останалото, въпреки подканващата физиономия на русокосия.
Така те разговаряха ли разговаряха. Но Рин не успяваше да се почувства на мястото си. Тя виждаше щастливото лице на баща си и се почувства гузна, защото ако не бяха те с брат и, той отдавна щеше да е настоял да се върнат в Коноха. Явно баща и бе простил на всички, но тя не можеше да прости на Коноха. Стана като реши, че никoй не я забелязва. Излезе навън. Задушевната обстановка вътре не и понасяше. Рин грешеше. Няколко човека забелязаха излизането и. Наруто проследи дъщеря си с разтревожен поглед, но реши, че Корин има нужда от време, за да свикне със всичко. Виждайки любимата си да излиза сама, Иксаме се надигна, но една ръка го спря. Йондайме погледна приятеля си и поклати отрицателно глава. Той разбираше чувставата на сестра си и знаеше, че в момента тя има нужда да е сама. След това той отново насочи вниманието си към красивото момиче с лазурените очи. Хикаши също забеляза измъкването на русото момиче, но видял реакцията на останалите мъже, реши да изчака края на вечерята, преди да я последва, за да не привлече ненужно внимание. Когато Сакура обяви края на вечерята и покани всички във всекидневната на питие, той тайно се измъкна навън, като внимаваше да не го забележат. Но едни очи не пропуснаха излизането на момчето. Сакура гледаше подир сина си, опитвайки се да прикрие учудването си.
НАВЪН
- Защо красавицата на вечерта се крие? – запита Хикаши.
- Защо ми говориш така? Защо въобще ми говориш? Или пък ме целуваш? – изкрещия Корин, издавайки объркването си.
- Защото така искам! Не е ли очевидно? – изричайки това, той се приближи.
- Очевидно! Ти…- думите и бяха прекъснати от устните на Хикаши. Целувката бе дълга и изгаряща. Остави и двамата без дъх.
- Не мисли Рин, просто не мисли. Хайде, влизай вътре! Аз не бях единственият забелязал излизането ти. И други се притесниха! – изричайки това, той я пусна.
Корин бе тръгнала да влиза, когато забеляза, че той не я следва.
- Ти няма ли да дойдеш? – но още не довършила изречението си, отново се оказа притисната в стената.
- Кажи имато ми, Рин. КАЖИ ГО!
- Хи…Хикаши – тя замълча. – Няма ли да влезеш с мен?
- Не! – отвърна той, пускайки я. - Ако сега вляза вътре, ще дам повод на баща ти и брат ти да ме скалпират, а аз си харесвам косата там където е - на главата ми! – изрече го с иронична усмивка.
- Но защо те…- Рин усети, че е останала сама. Той пак бе изчезнал без предупреждение, оставяйки я все по-объркана.
Стана време да си ходят. Семейство Узумаки се запътиха към апартаментите си. Уишине забеляза нетипичното мълчание на дещеря си, но реши да поговори с нея, когато останат насаме. Усещаше, че тук е намесено онова момче - синът на Сакура и Саске – Хикаши. Бе забелязала погледът, който отправи на Корин, когато влезе. Въздъхна със съжаление. Нейното момиче се правръщаше в жена.
Сънят тази нощ бягаше от Рин. Накрая тя се отказа от опитите да заспи и просто лежеше, припомняики си думите му, отново и отново.

:kisss: :kisss: i like this very much :kisss: :kisss: :kisss:

Супер!!! Все по-интересно става!

С всяка глава става все по-интересно.
Ако Рин и Хикаши са заедно ще са много яки!

Глава № 7 : Неочаквано посещение

След като разбра, че тази нощ няма да успее да поспи, Рин стана и реши да се поразходи на въздух. Облече се и се измъкна тихо, за да не събуди брат си, който се намираше в съседния апартамент. Неусетно, докато се разхождаше, стигна до мястото, където за първи път я целуна той. Вгледа се в местността. Всичко се виждаше ясно, благодарение на пълната луна. Седна върху тревата и погледна към звездите, които се отразяваха в близкия водопад. Усети непреодолимо желани да се изкъпе. Бързо започна да съблича дрехите си за да не промени решението си. Е, откакто беше пристигнала в Коноха, рядко си позволяваше да действа импулсивно.
Останала само по долно бельо, бързо навлезе в студената вода. Кожата й настръхна, но не след дълго телесната й температура се пригоди до водопадната. За първи път откакто пристигна, можеше да бъде самата себе си. Да е импулсивна, засмяна и щастлива. От радост започна да подскача, правейки пируети и разнасяйки пръски вода около себе си като мантия. Дори си позволи да запее.
Приличаше досущ на водна фея, която се наслаждаваше на царството си необезпокоявана от смъртно присъствие. Такива бяха мислите и на Хикаши, докато следеше като омагьосан грациозните движения на красивото момиче. И той като Корин не намери покой в съня. За това реши да посети малкият водопад и да се гмурне в ледените му добри и да потуши неугасимите пламъци в сърцето и тялото му. Но ето, че съдбата му поднесе друга изненада.
Първоначално, забелязвайки я, реши, че е започнал да халюцинира. Това момиче не излизаше от мислите и умът му. Никога не се бе чувствал толкова объркан. Той по-принцип въобще не беше и по чувствата. За това успя да стана капитан на АНБУ отряд на такава крехка възраст (13 годишен ).
Удивителните му умения го поставиха редом до петата Хокаге и санинът Джирая. Благодарение на кръвно наследеният Шаринган, той успя да надмине копиращата нинджа Какаши. Дори намери собствен начин да развие Мангекю Шарингана, защото бе решен на всичко, за да докаже на баща си, че може да се справи сам. Да му докаже, че въпреки огромната прилика с вуйчо му, той не е като него. Затова изцяло се отдаде на усъвършенстването си. Целта му бе да стане Хокаге – защитник на всички.
Мислите му отново се върнаха на красивото момиче. Корин изглеждаше като неземно създание. Русите и коси проблясваха на лунната светлина, а капките вода по тялото и отразяваха лъчите. Хикаши се приближи бавно, давайки й възможност да усети присъствието му.
Разбрала, че вече не е сама, Рин се обърна незабавно, пресмятайки разстоянието, на което се намират оръжията и. Но щом успя да фокусира натрапника го разпозна и се спря. Стъписването и напрежението и отстъпиха място на гнева.
- Да не ме преследваш? А...Хикаши? – тя го погледна в очите, повдигайки гордо глава. Не стига, че постоянно присъстваше в мислите и, и сега нахлуваше в малкото лично пространство, което бе успяла да си създаде. Беше бясна и реши да му го покаже.
- ОСТАВИ МЕ! Махай се...ВЕДНАГА! – извика това и тръгна към купчината с дрехи.
- Н Е М О Г А!!! Искам, но ... не мога. – изрече го отсечено и настойчиво.
– Ти си в мислите ми. И денем и нощем. Нямам и минута спокойствие. Дойдох тук с надежда да помисля, и какво намирам... теб! – изчака я да се обърне и се приближи.
- Моля те, върви си. Не ме обърквай повече. – каза Рин със все по-слаб глас.
- Не искам да те оставям! Ще го направя, защото и двамата се нуждаем от време, но само ако ми обещаеш утре да се срещнем. – допълни Хикаши.
- Аааз... хъм, съгласна съм! Ще се видим утре, за да поговорим. – довърши със слаба усмивка тя, доволна от развитието. Не можеше да се примири с възможността никога да не го види повече.
- Добре, сега нека те изпратя.
- Ня.. – започна Рин, но беше прекъсната.
- Зная, но искам да те изпратя! Възражения? – попита Хикаши.
- Ах ... Не! – отвърна Рин.
Обърнаха се да си вървят, когато усетиха огромно количество чужда чакра. Хикаши застана пред Рин, оглеждайки местността. Каза й:
- Бягай към селото! Който, или които и да са, ще ги задържа! Потърси помощ! Това не ми харесва!
- Няма да те изоставя. Дори и заради помощ, ще се бия с теб ... ако се наложи! – извика му тя. Разбрал, че няма смисъл да спори с нея, той подвикна в мрака:
- Мисля, че е време да се покажете. Кой сте и какво правите на територията на Коноха? – имаше странното предчувствие, че вече знае. За това не се изненада след малко, когато из под сенките изникнаха четири фигури с черни мантии на червени облаци и странни шапки.
- АКАТСКИ! – извика Рин, заемайки бойна готовност. Чакрата на Кюби за кръжа около нея, а в очите й се появи Шаринган.
- Ха, това ако не е едно от отрочетата на Джинчуурикито с демона Кюби. И, разбира се, един Учиха! Какъв късмет. Две от най-важните ни цели са тук, отдалечени от селото, без изглед за помощ. – изреченото не издаваше никакви чувства. Две червени очи подобни на Хикаши се откроиха през лентите, падащи от шапката.
- Здравей ... ъъъ, вуйчо Итачи! Казаха ми, че не е нужно да знам как изглеждаш. Просто да се погледна в огледалото и, както виждам са имали право. – изрече Хикаши. Той също бе заел бойна позиция с активиран Шаринган.
- Племенник. – думата бе изречена, сякаш, за да се усети произношението в устните си. Итачи вдигна пренебрежително рамене. Не го интересуваха броя на жертвите, но едно нещо го занимаваше. И това беше краят на всички членове на клана Учиха.
- Да видим...какво сте усвоили, малките? – допълни той.

Много яка глава!

Фика е невероятен!
Просто изгубих ума и дума...

Имам само 1 въпрос.
Ти ли пишеш фика или го превеждаш?

Ето новата глава Дано ви е интересно

Глава № 8: Битката


- Точно сега ли трябваше да се появят? – помисли си с досада Хикаши. Тъкмо щеше да се разбере с Рин за по-нататъшните им отношения, и тези идиоти се намесиха! А за късмет, бяха доста далече от селото и никой нямаше да разбере за предстоящата битка. Мисълта за Рин и нейната безопасност щеше да го разсейва, а това хич не му се нравеше, но упоритото момиченце не искаше да избяга.
- Трябва да действам много предпазливо и да не я оставям да се отдалечава от мен. – Хикаши мислено преценяваше ситуацията.
- Хей, Хикаши, много любвеобилно семейство си имаш. – изрече с присмех Рин, не отделяйки поглед от Итачи. – Баща ти е безсърдечно копеле, а вуйчо ти ми мяза на психо. Колко жалко, че мама има нещо общо с вас.
- Много се извинявам, че не одобряваш семейството ми, но ако „случайно” си забелязала „Психо - то" , както го нарече, си е наумил да ни убие! Та, ако обичаш, съсредоточи се върху тази мисъл, а не прави психоанализа! – отвърна й момчето.
- Хм... смели думи за такова малко момиченце! Приличаш на баща си не само на външност, но явно и по-характер. Надявам се само да не си наследила и неговата невъздържаност, иначе битката ще приключи скоро. – както обикновено гласът на Итачи не издаваше присъствие на каквито и да било чувства.
- Хей, Итачи-сан, няма ли да ме представиш на хлапетата? – изсмя се застаналият до него.
- Кисаме, дошли сме да ги убием, не да пием чай Но щом държиш... Деца, това е Кисаме - член на Акатски, бивш шиноби на Селото скрито в Мъглата.
- Като че ли ме интересува! – изрече с презрение Рин. – Ще ти сритам задника без излишни церемонии РИБО!
- Дам, както спомена Итачи-сан, пълно копие на баща си. И хубавичка при това! Дали да не я задържим с нас, а? – обърна се той към партньора си.
- Зависи дали ще ни създава проблеми. Може да я използваме, за да хванем Кюби. – допълни другарят му.
- Стой далече от нея ИЗМЕТ такава! Дори не си помисляй да я докосваш! – извика Хикаши. – Имам лична работа да уреждам с теб и смятам като приключа, да те няма на този свят.
- Не се горещи толкова, Хикаши. – Рин постави ръката си на рамото му. – Той това цели - да излезеш извън нерви и да нападаш сляпо.
- Не се притеснявай за мен, Корина-чан. Аз никога не губя самообладание. Затова и ме оприличиха на него. – каза момчето.
- Е, стига приказки! Да започваме! Кисаме, поеми момичето! Аз ще видя дали племенникът ми е станал по-силен от баща си. – изрече Итачи.
- Да започваме! – след тези думи мъжът мязащ на риба се насочи с бързи движения към русата шиноби. Битката започна.
- РИН! – събуди се с вик Наруто.
- Мили, какво има? – викът бе събудил спящата до него Уишине.
- Рин е в опасност...усетих го! Трябва да я намеря, ти събуди Йондайме. – с бързи движения той започна да се облича.
- Наруто, моля те не тръгвай сам! Събуди Йондайме, а аз ще намеря Джирая. – каза съпругата му.
- Като се има превид размера на чакрата, която използва Рин, сигурно са Акатски. По-добре намери Саске. – промълви Наруто. Сърцето му биеше учестено. Страхът за момиченцето му го правеше непохватен. Знаеше, че не трябва да ходи сам, но не искаше и секунда да се бави повече. И двамата се обърнаха рязко, когато чуха вратата да се отваря с трясък.
- Мамо, татко, какво има? Защо чух татко да крещи името на Рин? Да не би да се е случило нещо? – Йондайме говореше бързо и задъхано. При мисълта, че нещо може да се е случило с малката му сестричка, крайниците му изтръпваха.
- Баща ти усети чакрата на Рин! Мислим, че е в беда! Може би се бие ... с Акатски... – довърши Уишине неуверено .
- АКАТСКИ? – извика с гняв момчето. – Трябваше да се досетя! Татко, готов ли си да тръгваме? Предполагам, знаеш в коя посока да тръгнем? – той погледна баща си с очакване.
- Да знам! Скъпа, отиди в имението на Учиха, вземи Саске и синът му и се насочете към тренировъчните площадки. Мисля, че са някъде там! – довърши Наруто, след което даде знак на сина си и двамата заедно изчезнаха в мрака.
- Побързайте, моля ви! – каза Уишине със загрижен глас, хуквайки в нощта.
- РАСЕНГАН! Хайде, рибо, престани да се криеш, а се бий като мъж. Тази вода няма да ме изплаши. Водните ти техники са тъпи и предсказуеми. – Рин говореше с презрение, оглеждайки полето внимателно.
- Тази риба няма ли да се покаже скоро? – помисли си. Не и харесваше да не вижда врага си. За това и се опитваше да го ядоса, но за съжаление за сега безуспешно!
- Siuton : Bskusui Shoha! – Рин предусети наближаващата се вълна и отскочи, хвърляйки два щурикена, за да си даде възможност да направи бързо няколко знака.
- Katon Housenks no jutsu – извика, изпускайки огнени топки към противника си. Последва направа на сенчести клонинги, който да го заблудят .
- Oodama-rasengan! ПО ДЯВОЛИТЕ! Беше клонинг? – Рин следеше за всяко възможно движение. – Хайде, рибешка главо, престани да се криеш или... те е страх?
- От теб ли, момиченце? Никога! – но още не изрекъл отговора си палучи удар от Расенган в стомаха си, и водата, която се разпростираше наоколо изчезна. Кисаме се изправи, притискайки раната.
- С тази мижава техника няма да ме победиш, момиче! – извика той бесен. Не искаше да си признае, но беше ранен сериозно. Огледа се за другите двама членове на Акатски – Хидан и Какузу.
- Сигурно вече са тръгнали кам селото? – помисли си с раздразнение. Явно малката щеше да се окаже по-голям проблем, отколкото мислеха.
- Хей, РИБО, тук съм! Katon Goukakyuu no Jutsu. – но Кисаме успя да отскочи от приближаващото се огнено кълбо. Без да знае, беше попаднал в капана на Рин. Усети остра болка, последвана от гръмките думи – Rasenshuriken. Явно това ще е последното, което чувства. И членът на Акатски – Кисаме падна бездиханен.
- Явно партньорът ти пое пътя към ада! – Изрече с присмех Хикаши, не отделяйки погледът си от Итачи.
- Хм... момичето е по-силно, от колкото предполагах! А Хидан и Какузу вече са в селото. – разсъждаваше Итачи. Той проследи с поглед русото момиче. Тя бе паднала на колене, явно изтощена от битката. Учудваше се, че тя победи Кисаме, човекът с най-много чакра в Акацки.
- Е, дойде и твоят ред, „вуйчо”! Време е да умреш! – довърши Хикаши.

Глава № 9 : Когато силите са изравнени


- Katon: Goukakyuu no Jutsu.
- Хайде, Хикаши, покажи нещо по-добро. Това е техника за загрявка. Явно съм се заблудил. Ти си поредната издънка на клана ни... като баща си. – Въпреки провокативното си значение, думите бяха изречени със спокоен и безразличен глас и точно това подразни момчето.
- Техника за загрявка, казваш? Тогава нека пробваме нещо различно! – Не довършил думите си, Хикаши заби юмрукът си в земята, предизвиквайки трус, последван от многобройни пластови разцепвания.
Итачи беше принуден да премести положението си, преценявайки новите възможности на противника. - Ако момчето може да използва типичните за клана Учиха техники, в допълнение с научените от неговите родители, той може да се окаже по-голям проблем, от колкото очаквах... – помисли си по-възрастният шиноби. – Не може да използва Мангекю Шаринганът си, защото „племенникът” му го владееше също до съвършенство, а особеността на техниката, съчетана с вредата, която тя може да нанесе при продължително използване. Затова варианта – кой, кой пръв ще хване се отхвърляше .
- Kаton: Karyuu Endan no Jutsu! – Итачи използва джутсуто само, за да спечели време и да измисли нов план за действие. – Изглежда, че въпреки всичко момчето нямаше да се окаже въздух под налягане! – помисли си с нарастващ интерес.
Битката продължаваше необичайно дълго време, а използването на Шаринган не пощадяваше нито един от двамата съперници. Умората проличаваше в движенията и на двамата.
- Итачи-сан? – Името бе извикано от трето лице. Стреснат, че не е доловил чуждо присъствие, Хикаши се извърна по-посока на гласа. Усети как го полазват студени тръпки пред открилата се гледка. Другите двама членове на Акатски, които тръгнаха към селото по някаква причина се бяха завърнали, а единият от тях държеше в ръцете си Корин. Тя бе в безсъзнание, явно изтощена от битката с Кисаме. Не бе имала сили да се защити от двамата нападатели. Почувства как го обзема силен гняв, придружен от страх за живота на момичето.
- Итачи-сан? – Въпросът бе повторен.
- Да. – отвърна той.
- Трябва да тръгваме. – допълни вторият мъж, който държеше изпадналата в безсъзнание Рин.
- Какво се е случило? Защо не сте изпълнили мисията, която даде Пейн? – въпреки въпросителният характер на думите, те бяха изказани с типичните за Итачи монотонност и безразличие.
- Не знаем как, но Наруто-кун, Йондайме-кун, Сасуке-кун, Сакура-чан и Какаши-сан са разбрали за нашето присъствие и след броени минути ще са тук! А Уишине-чан тръгна да повика и шинобите на пясъка. Прекалено много са, ще трябва да отстъпим.
- Да, да тръгваме. – Итачи направи няколко поредни знака и след секунди вече бе до двамата члена на Акатски.
- РИН! Хей,, измет такава пуснете веднага Рин! – До сега стоял безучастно, Хикаши се затича, приближавайки тримата шиноби и момичето.
- Не се приближавай, момче! – каза мъжът, който държеше Корин. – Не се приближавай, ако не искаш да убия приятелката ти. - Хикаши си спря като попарен.
- Кажи на баща й - Кюбито, че ако желае да види дъщеричката си жива още веднъж, никой да не ни преследва. Когато решим, ще се свържем с него за размяна. – каза Итачи.
- Да, за размяна - неговият живот срещу този на дъщеря му. – изсмя се другият.
- Стига, Какузу! Хидан, дай ми момичето! Аз ще я нося, а ти с Какузу ще наблюдавате за това никой да ни следи. Възражения? – изричайки това, Итачи пое Рин и изчезна.
- Мразя го, когато за раздава заповеди! – изсъска през зъби Какузу.
- Да, но стратегията му е правилна. Тръгваме ли? – довърши Хидан изчезвайки.
- Идвам! – Какузу погледна младия шиноби и също изчезна в мрака.

-------------------------------------------------------------------------------------

- Мамка му! МАМКА МУ! – Извика с цяло гърло Хикаши, стоварвайки юмрукът си върху най-близката скала, която се пръсна на парчета.
- Успокой се, Хикаши! – извърна се в посоката, от която дойде познатият глас.
- Татко? Били сте тук! – Младият шиноби не можеше да повярва. Изтича, хващайки баща си за дрехите. – ЗАЩО ЗА БОГА НЕ НАПРАВИ НЕЩО? Толкова ли мразиш Наруто-кун, че не пожела да помогнеш на дъщеря му? – гневът бе ясно доловим. Скритата вражда между баща и син, започна да приема реални очертания. Хикаши бе готов да удари Саске, когато усети нечия ръка върху рамото си.
- Стига момче, не си заслужава. – Думите бяха на Какаши.
- Така е. – Чу се и гласът на Йондайме. Той и Наруто също се появиха от сенките.
- Щяхме да рискуваме животът на Корин, ако бяхме се намесили. Когато пристигнахме, те вече я държаха.
Хикаши не обръщаше внимание на никой. Той гледаше Наруто. Бащата на Рин не беше продумал, но по стиснатите му юмруци и по червените очи се забелязваше душевното му състояние. Явно на останалите им е било трудно да го възпрат. За това Хикаши съдеше по насиненото око на Йондайме и разкървавената ръка на баща му. Погледна Какаши, който разтриваше рамото си. Явно и той не се беше оттървал. Отново насочи вниманието си към Наруто-кун.
- Съжалявам, аз съм виновен, че я хванаха. Не прецених ситуацията достатъчно добре. Ваше право е да ме ударите аз няма да се отбранявам. – думите на Хикаши бяха пропити със самообвинение.
- Не се обвинявай момче, не си виновен ! – изрече след минута Наруто. – Мога да ти благодаря, че си бил до нея.
- Аз ли? Та аз нищо не направих! Тя уби единят член на Акацки, а аз не успях да победя Итачи. Аз съм едно нищожество! За какво тренирах толкова години ЗА БОГА? – но още не довършил изречението си почувства БАЯ силен удар и падна на земята, поглеждайки объркано майка си.
- Учиха Хикаши, ти СИ ГЛУПАК! Никога не съм си мислела, че ще ми се наложи да го кажа точно на теб, но за Бога, какви ги говориш? Да не мислиш, че е лесно да победиш Итачи? Той изби целия си клан без да получи драскотина, оживя след жестоката битка с баща ти, при която Саске за малко не умря. А ти се само съжаляваш, че не си го убил! Съвземи се! – Сакура вече крещеше с пълен глас.
- Извинявам се, майко. Но АЗ ще я върна, дори с цената на живота си. – изричайки това той се обърна и изчезна.

-------------------------------------------------------------------------------------

Незнайно защо, но усещаше тъпа и пулсираща болка в главата си, сякаш някой я бе ударил с чук а не си спомняше нещо подобно. Под пръстите си усети трева и отвори стреснато очи, за което се прокле, защото болката и пулсациите се усилиха.
Реши пак да отвори очи, но този път по-бавно. Намираше се подпряна на дърво, а на хоризонта се виждаха тучни поля и малко водопадче в близост. Размърда се, но веднага след това усети чуждо присъствие. Извърна се рязко, но бързо изпсува доста неженствено.
- Ако продължаваш да мърдаш, главата няма да престане да те боли. – Гласът и бе смътно познат, но не си спомняше от къде. Изчака фигурата да се покаже изпод сенките.
- И...Итачи!? Къде съм? – объркването ясно личеше в гласа й. Явно удърът и пречеше да си припомни станалото от миналата нощ. – Къде е Хикаши? Какво се е случило с него? – Рин се опита да стане, но се залюля. Усети как ръката му я подхвана. – Кажи ми!
- Престани да мърдаш. Хикаши е добре. Оставихме го, защото така се наложи. А теб те взехме за заложник. Сега кротувай! Не си в състояние за битка, а ние сме трима. Спести ни общите главоболия като преосмислиш възможностите си за бягство. – безразличието в думите му не съответстваше на вниманието, с което постави студен компрес върху подутината на главата й.
- ОХ! – извика Рин и притисна компреса с ръка. Усети как погледът й се затъмнява, но продължи да гледа Итачи. Малко преди пак да припадне, прошепна: – Той толкова много ти прилича! – Изпаднала в несвяст, Корин не можа да усети как смятаният от всички за безчувствен Итачи приклекна, и я погали по бузата, изричайки:
- Красива си!

Както винаги яка глава!
Нима Итачи харесва Рин?
Искам ощеее!

Много те моля, пускай още! :cvir: :cvir: Моля те! :cvir: Супер е!