Exchange Program (GaaSaku)

:arrow: Фика не е мой аз просто го превеждам.Прочетох го преди няколко дни и реших,че може да ви хареса за това и ще го качвам.Е ето и 1 глава

1.Глава: Welcome
Суна и Коноха бяха на път да подпишат съюз, но културните им различия пречеха. Предполага се, че най-вероятно Гаара ще стане Казекаге и съветът на Суна решиха да го изпратят нещо, като на ‘обменна екскурзия’ (т.е. да търси информация за Коноха и т.н.), което ще бъде от полза за съюза. И всъщност Гаара е единствения ,който незнае, че ще става Казекаге. Или по-точно не го интересуваше. След като съветът му каза ,че трябва да отиде на ‘обменната екскурзия’ , той си помисли ,че това е поредното тъпо извинение ,с което да го разкарат от Суна.

В Коноха да се избере човек, който да отиде до Суна не беше чак толкова лесно. Цунаде в никакъв случай не би допуснала някой от добрите й ученици да отиде там и да тренира с бог-знае-какъв-некадърен-пясъчен-нинджа. След като имаше достатъчно проблеми, с които да се оправя, реши този да стане...произволно. Тя взе няколко хартии и написа имената на тези хора ,които ще бъдат заинтересувани или ще направят добро впечатление. Щом свърши с написването на имената, сгъна листчетата и ги разбърка ,затваряйки очите си изтегли едно. Тя прочете

-Шикамару?

-------------------------------------------

Сакура получи съобщение веднага да срещне Цунаде в офиса. След като вече беше там и Цунаде я информира ,че ‘пясъчен нинджа’ ще пристигне в Коноха днес и ,че тя трябва да го посрещне ,да му покаже къщата, тренировъчните площадки и т.н...

-Значи...това означава...че аз трябва да бъда бавачка на пясъчен нинджа? Нали знаете Цунаде-сама ,че през цялото това време мога да тренирам...-каза Сакура

-Всъщност ти ще бъдеш ‘бавачка’ на следващия Казекаге.

След това изказване очите на Сакура станаха така О.О и каза:

-Шегуваш се...-и излезе бързо от офиса мърморейки нещо за бяна, дрехи и време.

Веднъж след като Цунаде остана сама се зачуди дали това изобщо е било добра идея... ”Искам да кажа той се опита да я убие веднъж, тя може и да се побърка когато го види...е, както и да е, ще го преживее някой ден.” Помисли тя и надигна бутилка със саке. ”Да видим какво и друго мога да правя, когато съм пияна...”

Сакура се прибра за нула време, взе си душ, облече се в малко по-хубави дрехи и се запъти към портите. Когато тя пристигна не видя никого и затова реши да се облегне на дървените порти и да почака. Преди не е имала толкова много време да размишлява. И след като сега има това време, не й се хареса доста. След няколко минути умът й започна да се скита в миналото, когато беше слаба. Тя си спомни как си беше мислела ,че е много по-добра, но всъщност е била най-зле в отбор 7. Тя искаше да се върне назад във времето и да поправи тези глупави грешки, идеше й се сега да се удари. Тя се почувства така сякаш е все още червея, който е безполезен по време на битките, членът от отбора ,който трябва да защитава съотборниците си, но винаги накрая другите защитават нея. Сърцето й започна да тупти бързо. Тя беше толкова ядосана, разочарована, тъжна, изгубена, безполезна и постоянно в тежест на другите. Дори и Цунаде й даваше тъпи мисии, вместо да бъде на някоя убийствена мисия или поне като шпионин в някое село. И дори с всичките й тренировки, тя не беше достойна за по-добра мисия!? ”Защо съм толкова слаба?! Това ли е причината поради, която всички ме оставят?”

И точно когато седна на земята, за да потренира върху някоя нова техника, с която да се разсее, тя видя някой много бавно да се приближава към портите. Изправи се, поизтупа си дрехите и си пооправи косата. ”Това е смешно... Мога да се закълна, че познавам тази чакра.” И тогава тя видя... ”Сега това е смешно...мога да се закълна ,че знам тази чакра.” И тогава тя видя...

-К-К-К-Кратуна?!

Нямаше никакъв начин, по дяволите никакъв това да е той, не просто не.

”Няма начин това да е пясъчния нинджа, когото очакваме нали?””Ако това е той, тогава можем да побягнем към кулата на Хокагето и...да се хвърлим...” предложи вътрешната Сакура.

Сега нямаше никаква грешка, това е той. Сега тя трябваше да възвърне хладнокръвието си, да изглежда спокойна, силна, и определено да му покаже ,че тя вече не е слабото, досадно дете ,като преди. Той стигна до портите и застана точно пред нея. Тя се усмихна и проговори.

-Добър вечер, Гаара-сан. Ти си нинджата от Суна за обменната екскурзия. Права ли съм?-имаше дълго мълчание и после едва доловим отговор:

-Хн.

”Сега това ще бъде точно, като едно старо време...” каза вътрешната

Не много изненадана от ‘думата’ му ,усмивката й започна да избледнява след като започна да обяснява за по-важните сгради и места. Той не попита нищо, не я прекъсна и не изглеждаше така сякаш ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ!! Това беше прекалено много ,за да може Сакура да удържи здравия си разум и реши да направи нещо, което дори и вътрешната Сакура не би се осмелила да направи.

-...както забелязваш всички основните сгради са на близко – мислиш си ,че си много готин с това каменно изражение на лицето си, а? Поне можеше да кажеш здравей, айсберг такъв – и така няма да имаш никакъв проблем с--- тя усети пясък на рамото си ”може би прекали малко?” каза вътрешната. Сакура се обърна и видя не особено щастливия Гаара ,който я гледаше малко свирепо..."дам прекааааааааааали”

-Просто проверявам дали ми обръщаш внимание.- каза тя стеснително. Пясъкът се отдръпна бавно, но погледът си остана така свиреп. Сакура обясни още няколко неща за лицата на Хокагетата на планината ,преди да пристигнат в офиса на Хокагето, където Цунаде изглеждаше в много лошо настроение...или по-точно пияна. Розовокоската влезе в офиса, погледна Цунаде и каза няколко думи, които обикновено дамите не трябва да казват. Малко след това и Гаара влезе вътре. След няколко часа, в които те чакаха в коридора (пияндето да изтрезнее; тъй де казвам истината въпреки че не го пише) Цунаде я повика и Гаара зачака в коридора. Хокагето й каза, че тя трябва да бъде тази, която да ‘инструктирва’ пясъчния нинджа и го ориентирва.

-Но...- Сакура протестира. -....той може перфектно да се ориентирва и сам. И знаеш това; това е толкова унизително... ТОЙ не се нуждае от МЕН. Нуждая се от вашети ТРЕНИРОВКИ.- сега Сакура се умоляваше.

-Помисли за това като за....заповеди ,които трябва да следваш, и да се контролираш. Нямам никакви мисии да ти дам или ТРЕНИРОВКИ.

-Тогава защо МЕН?!!!!!!!!!-извика Сакура от дъното на дробовете си.

-Защото... аз съм ХОКАГЕ и това е заповед, сега ТРЪГВАЙ!!!!-отговори й Цунаде също крещейки.

Сакура беше до безкрайност ядосана. Тя изхвърча от офиса, като затръшната вратата след себе си с всичката си чудовищна сила и започна да върви бързо. А Гаара беше някак си изумен ,но едва се забелязваше защото добре прикриваше това. Тя има доста кураж ,за да говори на някого ,който е с по-висок ранк от нея

-Интересно...-промърмори той и я последва, все пак нали тя сега ще го заведе до новата му къщата.

След като гневът й намаля ,тя започна да върви по-бавно и Гаара беше на няколко крачки далече от нея. Те спряха пред вход на разкошен апартамент и се изкачиха по стълбите. Сакура отвори вратата на апартамента, обърна се и си тръгна. А Гаара беше малко изненадан. ”това е странно момиче” Той влезе в апартамента и... Премигна... веднъж... втори път... Той беше напълно и крайно... ИЗГУБЕН. Той се почувства ,като маймуна с гумен банан. Гаара не е свикнал да живее в такова луксозно място преди ,нито пък е знаел нещо за технологиите до сега. Винаги е бил по мисии ,прекарвайки 3/4 от времето си извън Суна.

Червенокосия не искаше да побягне и да потърси НЕЯ ,но не познаваше никой друг, а и тя е назначена да му помага във всичко ,от което се нуждае той. ”по дяволите тъпата Коноха... и тъпата им технология” Той отиде на покрива и се опита да намери розовокосото кунойче. И след като се провали напълно той си остана просто там... на покрива, единственото място което е почти същото като и в другите села. Гаара реши да си остане там докато лудото кунойче не реши да се върне. А след като тя се върне той ще й даде малък урок... и малко пясък...

Сакура седна на пейка. Тя трябваше да помисли правилно.

”Добре, нека видим. Не трябва да допусна тази мисия да бъде провалена, а ако я проваля ,тогава това ще значи че съм по-слаба отколкото изглеждам. Сега, наистина не трябваше да си тръгна така... само бог знае какво ще стане ако му вляза в нервите. Сега ми трябва извинение, за дето си тръгнах така без думичка...” и след няколко секунди...

-ХРАНА!!!-тя побягна към най-близкия магазин и купи малко хранителни продукти.

След като се върна, секунда, две стоеше посредата на празен апартамент.

-Какво по дяволите? Къде си за бога?- промърмори тя, мислейки на глас.

-Тук.-чу се глас и тя подскочи, като се обърна мигновено към терасата. И там той беше, вървейки с главата надолу и гледайки я с всичкото напрежение, с което можеше.

-Извинявай, че те оставих така, трябваше да напазарувам.- тя надигна чантите ,като доказателство. Погледът му ставаше все повече и повече свиреп ,което не беше на добре. Сакура просто се обърна отиде в кухнята и започна да готви.

Той не искаше да го казва. Беше прекалено трудно ,за да приеме че той се нуждае тя да й обясни как нещата тук работят. Но и беше много по-трудно да позволи тя да разбере това. Ако той не й каже, тя няма да му помогне и той ще си остане изгубен в това странно място. И чувствайки се така това го... раздразни.

”Какво ще кажеж... да й го кажем като заплаха?” Шикаку винаги е бил за насилието
”Не можем точно сега, съюзът, ако тя каже на Хокаге ,ще сме свършени.”
”Да я заплашим и да не казва на никого?”
”Това е интересно...” и се усмихна самодоволно, но вътрешно.

Той влезе в хола, след това в кухнята. Застана зад нея, а пясъка започна да се увива около глезените й… към коленете… и най-накрая - към врата й. Тя беше толкова шокирана, че очите й станаха толкова големи, колкото доматите, които режеше. Той я повдигна на няколко инча от земята и проговори спокойно:


-Никога повече не излизай така. Никога дори и не смей да излезеш без обяснение с най-малката подробност, иначето ще те размажа, бавно... и мъчително. Разбираш ли?- Сакура кимна и Гаара я пусна, като тя падна на задника си. Той се запъти към вратата.

-Или... мога да кажа на Хокагето ,че нейната помощничка не изпълнява мисията си както трябва ... Също и така ако кажеш на някого за това...- той си обърна главата много бавно. –Ти си мъртва...

Сакура беше уплашена и ядосана, но е по-добре да не го предизвиква да иска да я убие повече... Затова тя се изправи и продължи да готви. Малко по-късно тя постави една порция в хола и му направи знак да дойде да яде. Той седна и помириса храната подозрително. Червенокосия погледна към храната след това към Сакура и отново обратно към храната.

-Къри(вид индийска подправка).-каза тя. Той взе лъжицата и когато беше на път да си пробва тя отново проговори

-Доста е люто.-Гаара се посмихна вътрешно, той беше изял за закуска червен пипер. Но веднъж щом преглътна храната, той знаеше че това е просто --- Лицето му стана червено, дори и очите му. Затвори си очите силно и въздъхна. А Сакура беше шокирана невярвайки. Но почти припадна ,когато той каза ,че кърито е...

-Пикантно.- и той продължи да яде...

_________________

Фикчето е супер.! Чела съм го и в друг форум, но там така и не довършиха превода. Иначе браво! И моля те да не се отказваш, защото е много интересно.

Харесва ми Давай още

супер е моля те пусни още

2.Глава: Host Family
”Момичето определено знае как да гооооооотви!” каза Шикаку в пълно щастие.

”Хн... нe е лошо...”

”Какво ти става?! Това е най-добрата храна, която някога сме яли и най-доброто нещо ,което можеш да кажеш е ‘пикантно’ и ‘не е лошо’?”

”Хн.”

”Знаеш ли какво си мисля?”

”...”

”Ще ти кажа все пак. Какво ще кажеш да я накараме винаги да ни готви? След това… Не искам никога повече в живота си да ям от твоите препечени гущери.”

”Тя няма да готви за нас и точка.”

”А знаеш ли какво и как да готвиш на това място?”

”...” Гаара погледна малко свирепо демона, защото все пак не искаше да я пита за помощ, това го караше да се чувства... жалък. Вътрешно въздъхна и си завъртя очите.

-Ще готвиш за мене всеки ден ,докато не си тръгна.- каза той изведнъж, заповядвайки й. Сакура премигна ,а очите на вътрешната щяха да изскочат от орбитите си.

”Как смее той?! Определено нямаме намерение да му ставаме прислужница!”

”Съгласна съм, но след инцидента в кухнята, може би трябва да преглътнем гордостта си...”

”Как можеш да кажеш нещо такова? Да не си душевно болна или си се побъркала?”

”Фактът ,че те има и си говоря с теб го доказва...”

”Значи просто ще бъдем роб на това пясъчно копеле? Няма начин дори и в ада! Преди дори да се осъзнаем ще му мием и бельото, агггггггр!”

”Това, което каза беше много, МНОГО отвратително.”

”А само си представи да го правиш...”

”Няма да допусна това да стане!! Не се тревожи! Всичко ще бъде просто добре, не се паникьосвай, само ще готвим. А ако си иска дрехите чисти ще... го научим как да ползва пералнята. Щастлива ли си сега?”

Вътрешната Сакура си ‘тръгна’ мръщейки се.

-Добре.- каза Сакура с усмивка. –Можеше и да попиташ, нали знаеш. Не че това ме притеснява...- Вътрешната Сакура се върна тичайки със скоростта на светлината и крещейки с всичка сила. ”Лъжкиняя!”

--

Гаара се изправи и й направи знак да го последва. Той си кръстоса ръцете и зяпна дивидито, после към Сакура и отново към дивидито. Сакура разбра перфектно какво искаше той, все пак нали е тренирала с момче, чиито всички възможни думи бяха ‘хн’. Тя започна да му обяснява какво и за какво служи. Това мъчение продължи 3 часа. Най-накрая след като обясни всичките технологии за какво са, Сакура седна на най-близкия диван и си затвори очите за 30 секунди и когато си ги отвори, тя забеляза че става тъмно. Изправи се и отиде в кухнята, като каза достатъчно силно ,за да я чуе червенокосия.

-Трябва да нахраня котката си и други работи. Затова ще сготвя нещо сега и ще го оставя в хладилника, а когато огладнееш просто го сложи в микровълновата както ти казах, добре ли? – но след като се върна обратно (и вече е сготвила) в хола видя ,че там нямаше никого. За всеки случай тя написа инструкции за микровълновата на един лист хартия и си тръгна.

Веднъж щом се прибра, розовокоската беше посрещната от сладко мяукане. Поглеждайки надолу, тя видя сива топка от косми да се гали на крака й. Големите зелени очи на котенцето се молеха за любов, като мъркането й беше перфектния подкуп. Тя се усмихна и го погали за малко. След като Ино започна да се среща с Киба, те много рядко се виждаха. Наруто беше отишъл да тренира с Джирая, а Саске напусна селото за сила от Орочимару. Тя не беше ПРИЯТЕЛКА с другите отбори и ,за да има на кого да говори и с кого да бъде, Сакура си купи котка. Мързелившко ,го наричаше ,а понякога и Пухчо. То прекарва половиния ден на леглото й, а другата половина в скута й. Но животът й все още изглеждаше мрачен и празен.

”Може би трябва да съм благодарна за някои човешки отношения.”

”Искаш да кажеш чудожищни отношения?”

”Боже мой, това беше толкова подло!”

”Подло, но вярно.”

”Не, искам да кажа, че той е малко луд ,но... знаеш, той просто... не е чудовище. Само луд и кръвожаден.”

”Момиче, това момче убива хора за забавление... той определено има проблем.”

”Може би повече отколкото си мислим...”

С това тя свърши разговора и отиде да поспи. Утре трябва да е по-добър деня...

Алармата започна да звъни и мързелива ръка изпод завивките излезе, за да я изключи. Розовокосото момиче седна на ръба на леглото и погледна през прозореца, небето беше много синьо, почти никакви облаци и мек ветрец разклати листата на дърветата, като след това влезе в стаята през отворения прозорец и се заигра с пердето. Тази сутрин не можеше да стане по-добра.

Докато тя бродеше надолу по улиците към кулата на Хокагето ,тя си мислеше за ежедневните доклади ,които вече ще трябва да дава на Цунаде ,заради пясъчния шиноби, който е дошъл на ‘обменна екскурзия’. Човекът е напълно изгубен тука! Може би и тя щеше да е така ,ако беше изпратена в Суна, но все още... Може би тя ще предложи на Цунаде да наеме прислужница или някой ,за да може да си отдъхне малко, да се поразходи и след това да се прибере , и да гали Пухчо докато не заспи. Дам... тя ще поговори за това с петата...

След като беше в офиса на Хокагето и даде всичките доклади и предложенията си, тя зачака отговора й. Лактите на Цунаде бяха на бюрото и пръстите й преплетени, и естествено да не забравим брадичката й върху ръцете.(обичайната й поза) Тя си затвори очите размишлявайки над това, което беше казала кунойчето. Когато си ги отвори Сакура можеше да види в тях решителност, малко злоба и... алкохол.

-Ти...-след тази дума, това накара Сакура да поиска да побягне преди да е чула и останалата част, но тя знаеше че не може ”По дяволите, тъпото уважение.” Помисли си тя.-...тогава ,ще играеш ролята на неговото семейство.

-НЕ!

-ДА!

-Къщата ми е прекалено малка и там едва живея с котката си!

-Тогава ще се преместиш при него!

-На него няма да му хареса идеята, на мене не ми харесва идеята. И какво ще стане, ако той се опита да убие Пухчо? То е прекалено любящо и обича да се търка срещу хората, а и Гаара-сан със сигурност няма да хареса свободното животно да се разхожда в къщатата му и мене!

-Няма да го убия.- чу се дълбок глас точно зад нея.

-АААААААААААААААА!!!- Сакура скочи на 6 крачки надалече и се скри зад Цунаде.-НЕ МЕ СТРЯСКАЙ ТАКА!!!- каза тя с ръка на гръдния си кош, а Гаара я погледна свирепо.

-Сакура знаеш ,че всяко шиноби, което е на такава програма (т.е. да разглежда Коноха и дъра дъра сто чадъра) трябва да има домакинско семейство (в смисъл няокй да му помага да се ориентирва в Коноха). А и ти си най-отговорния човек ,който познавам за тази работа.-каза Цунаде ”И на всички други момичета не би им харесало да са с убиваща машина в една стая...” помисли си петата.

След като се поуспокои малко от шока ,тя се върна на мястото си и прошепна на Гаара.

-Хайде и двамата знаем, че не ме харесваш. Просто й кажи и сме свободни.

-Докато тя готви нямам никакви възражения.- каза червенокосия пясъчен нинджа на Хокагето.

-Ах ти кучи --!! ГРРР! Мразя те...- промърмори Сакура ,стискайки челюстта си в ярост.

-Значи е уредено, ще се преместиш днес. Свободни сте.

Сакура изчезна с дим ,а Гаара с пясък. Свободното време на медицинската нинджа беше свършило вече и тя беше на път да изкрещи ,докато дробовете й не се спукат, но се въздържа и реши да побеснее ,когато е на 5 мили далече. След като освободи гнева си тя се запъти да си тръгне ,но червено петно й хвана окото. Тя се спря и усещаше как гневът й се връщаше, докато червенокосия тихо ,като котка се приземи на земята от едно дърво пред нея.

-Направи го нарочно нали?- попита тя.

-Кое?- попита Гаара, почти присмивайки й се.

-Знаеш по дяволите какво! Казвайки на Хокаге-сама, че нямаш никакви възражения, когато е очевидно, че ме мразиш!

-Ти искаше да развалиш нашето съгласие. Просто правя ,така че да удържиш на думите се.- след няколко секунди на мълчание той добави. – И защото ти забавляваш Шикаку, когато си ядосана.

Очите на Сакура се свиха и всички следи от емоция напуснаха лицето й. Тя се запъти към следващия Казекаге, с чакра кипяща в ръцете й...

_________________

невероятно е

Страхотно е!

Невероятно! Пускай още

Сакура побягна с всичка сила и скочи към него,а щитът на Гаара излезе. И практически в момента Сакура летеше към щита му ,който го предпазваше от противника, но секунда ,две след като тя скочи ,се сви и се приземи върху пясъка с ръцете си. Чакрата, която беше в ръцете й помогна ,като остана прилепена за пясъка ,за да не падне и няколко стотни от секундата по-късно й даде сила да отскочи на 10 крачки далече от него. Когато Гаара си обърна главата видя момичето да се усмихва. Тя се приближи към него ,така че да са лице в лице и прошепна.

-Няма да позволя на тъпата ти миеща мечка да ме види ядосана.- с тези думи тя изчезна с розов дим.

”ААААААААААГГГГГГГГГГ!!! Тя ме нарече тъпа миеща мечка!! УБИЙ Я! УБИЙ Я!
”Ти СИ тъп...”
”И защо ще съм?”
”Не можем да я убием, а ако я убием целия съюз ще замине на майната, както и скъпия ти готвач, и ХРАНАТА и следователно ще трябва отново да ядеш моито ОТВРАТИТЕЛНИ препечени гущери.”
”НЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! Не, хранатааааа! Всичко ,но не и това! Но не можем да оставим нашата гордост да бъде разбита, за да ни се присмива тя.”
”Искаш да кажеш твоята гордост. Тя не нарече МЕНЕ тъпа миещa мечка...”
”Аз живея в теб, значи е НАШАТА гордост!”
”...Както и да е...”

Тя никога не искаше да се место точно ,поради тази причина: бъркотия. И тя живееше на другия край на града ,и трябваше да носи всичките тези дрехи, обувки, безполезни неща ,които е задържала ,защото имаше пари да си ги позволи и да ги сложи някъде. Благодарение на Господ ,тя има чудовищна сила и ще успее да пренесе всичко на три пъти.

След 2 часа тя свърши с опаковането на нещата си в кутии. Да си нинджа си има предимство в опаковането и живеейки с почти всичко в кутии й помогна много. Единственото нещо, което остана сега е да пренесе всичко в новия апартамент. Тя беше подредила кутиите по големина и си избра първо най-големите, като излезе през балкона. Сакура реши така да мине направо, защото ако ги мести в асансьора това значи само губене на време. А стъпалата бяха просто лоша идея, защото не е приятелка с гравитацията и може да падне, да си счупи врата ,което ще я забави още повече. ”Хмм, може и да пробвам този вариант...- Какво по дяволите си мисля?!” ?!” ”Ако се самоубиеш, Гаара ще се смее на гроба ти и там ще си направи пикник ,затова не ти препоръчвам това. Все още имам чест.” ”Млъквай вече!” ”...добре...” наведе се вътрешната Сакура и напусна.

-Тогава ще мина по покривите.

Пътуванията й бяха кратки и бързи. Най-накрая останаха само няколко малки кутийки с чупливи предмети или много ценни. Пухчото (котката) вече беше в новия апартамент ,лягайки си удобно върху някой диван в момента. Нетърпеливо, искайки вече да гали топката от косми ,тя изпрати още малко чакра на краката си.

Пред вратата на новия апартамента, тя се сети ,че няма ключ.

-Няма начин! Защо просто не влязох през балкона ,като предните 2 пъти...? толкова съм тъпа. Ако Гаара го няма... чупенето на вратата няма да е добра идея. Нинджа, който не може да се справи с една врата! Това ще бъде просто невярващо.-без да има избор тя почука. И вратата се отвори, но нямаше никого там. Но на дръжката имеш пясък.

-Той е бил тук, все пак.-промърмори тя. След няколко крачки, тя видя Гаара да стои на дивана. ”Мързеливец.” Помисли си тя.

Но след като погледна лицето му, той изглеждаше ”Удовлетворен?” .А след това видя котенцето си отпуснато в скута му и ръцете му бяха в червена течност, всичките му пръсти. Шок, би било умерено твърдения. Тя искаше да разкъса Гаара на парченца и да му удря лицето ,докато не добие подобен цвят като на кръговете около очите му. Тя се приближи бавно към Гаара ,където беше седнал. Сълзи започнаха да се оформят ,но нито една не падна. Гласът й предаде чувствата, когато тя проговори

-Какво си направил на котката ми?- каза тя колкото се може повече спокойно, подтискайки плача и хлипанията ,които се напъваха да излязат.

Той си обърна главата към нея и я погледна с объркано изражение. И тогава тя чу мъркането, меко и отпуснато мъркане, което никога преди не звучеше така добре. Тя извика Пухчо и направи шум с езика си(сигурно е викал ‘писписписпис’ не сам мн сигурна). Пухчото отвори едното си око и измяука високо. Тя беше толкова щастлива. Думи не можеха да опишат какво изпитваше сега. Сакура падна наколене. Пухчо се премести от скута на Гаара в Сакура, като се беше надигнало на две лапи и ближеше сълзите й. Пухчо винаги правеше това, когато те гледаха тъжни филми по телевизора. Тя се усмихна леко и го погали.

Гаара беше все още седнал ,а обърканият му поглед беше безценен. Как може човек да се смее и да плаче едновремено? Той е сигурен, че не е направил нищо. Сакура остави котката на земята и се изправи.

-Какво е това на ръката ти?-попита тя ,сочейки червената течност. Гаара се наведе от едната страна на дивана и взе нещо, което беше на земята. След като го повдигна тя видя малка чинийка с половин изяден сандвич и малко капейки кетчуп. Тя въздъхна в облекчение.

-Не ме плаши повече така.- каза тя... но тогава се сети за нещо.

-Защо Пухчо беше в скута?

-То скочи.- пот потече по челото на Сакура.

-...Какво стана в тези 2 мин ,в които ме нямаше?...

Гаара вътрешно си завъртя очите. Мразеше да обяснява на хора та за каквото и да е било. Малка въздишка изпълнена с досада излезе от устните му.

-Седях си на дивана. Котката ме видя, измяука и ми изръмжа. След това се опита да ме нападне, скачайки върху мен. Но изглежда ,реши че щитът ми от пясък е идеалното място където... да се изпикае, и така щитът ми отстъпи. Не можех да го убия и не можех да го разкарам ,затова го оставих да скочи. То продължи да ръмжи и след това легна в тази странна позиция...

Сакура беше на път да избухне в смях. Гаара и Пухчо се познаваха от толкова малко време.

-Ъм... Гаара-сан, котките мъркат, много близко е до ръмженето ,но е приятелски. Пухчо просто искаше да те посрещне и да го погалиш. А и котките правят ‘това’ в котешка тоалетна пълна с пясък, затова ще ти препоръчам да държиш кратуната си далече от котката. – Това ,което можеше да каже Сакура за начина, по който той си повдига ‘веждата’ е ,че галенето на животни е нещо чуждо за него.

-Никога не си галел животно?- смъртоносен поглед изникна в очите му и тя разбра мигновено. Естествено повечето животни се страхуваха от него и не се се приближавали към него.

-Добре тогава...- каза тя сядайки до него и започна да щрака с пръсти. 3 секунди по-късни сивата котка бягаше с всичка сила към стопанина си. Котката легна в скута й и започна да мърка.

-Ще ти покажа как да галиш Пухчо.

”Ужасно много се съмнявам ,че има друга котка толкова луда, че да го приближи.” Сакура игнорира вътрешната и започна да милва котката.

-На повечето котки им харесва ,когато ги галиш под брадичката и зад ушите, но тази котка е специална и обича да го милват по коремчето.-мислвайки го по коремчето, котката започна по-силно да мърка. Когато тя погледна към Гаара, лицето му беше нормално, но очите му бяха изпълнени с желание да пробва.

-Искаш ли да пробваш?- той кимна срамежливо. Червенокосия започна да го гали зад ушите, под брадичката и най-накрая по коремчето. ”Пухчо се намира в рая точно сега, двама души го галят...” помисли си Сакура. Постепенно котката си затвори зелените очи и заспа. Сакура хвърли едно око на часовника си.

-20:00 е вече? Леле... колко време сме милвали това космато сладко нещо?- каза тя гледайки котенцето. С въздишка премести Пухчо в скута на Гаара.

-Подръж го ако искаш, докато сготвя нещо...-и тя отиде в кухнята.


”Човече... и аз искам така да ме галят.” Каза Шикаку със сълзи на очите си.
”Продължавай да си мечтаеш.”
”Не говорех на теб.”
”Знам, продължавай да си мечтаеш...”
”Можеш и ти да получиш малко милвания, ако знаеш какво ти казвам. ::намигване::”
”...не...”
”Какво не? Незнаеш какво казвам или не искаш да те милват?
”...и двете...”
”На какво съм те научил през всичките тези години?”
”Да убивам, да обичам само себе си, да убивам, да убивам и... Аа, да... да убивам...”
”Е, може да съм пропуснал някои важни неща, но хей, ти сега си тиинеджър ще бъде по-лесно...”
”Каквото и да си пропуснал не искам да знам...”
”Напротив... охо... напротив...”

Няколко секунди мълчание и двамата Гаара и Шикаку гледаха котката...

”Погледни котката; не би ли искал да си него? Вичката храна и милувки?
”...” той искаше, но... той не трябва... ”Какво стана с ‘кръв и унищожение’?”
”Не получих достатъчно любов в детството си...’Храна и милувки’ е всъщност втория ми избор ,но винаги съм го предпочитал. Както и да е... искаш ли да намерим нещо за убиване?”
”Толкова много за храната и милувките, а? И щом искаш да пропуснем вечеря, да тръгваме, но запомни не може да бъде никой ,който е в Коноха или нинджи от Коноха.”
”Проклет съюз ---Ние НЯМА да пропуснем ВЕЧЕРЯТА, не и за всичката кръв на земята.”
”Толкова си лаком.”

Сакура излезе от кухнята с голям поднос. Миризмата причиняваше направо течене на лиги и Гаара щеше да скочи от мястото си ,но това нямаше да бъде него ,а и Пухчо беше в скута му и незнаеше къде да го остави.

-Няма да те храня ,като бебе. Остави котката на дивана и ела да ядеш.- изглежда тя беше забравила на кого говори. Ръмжене и смъртоносен поглед доказаха, че са добри начини ,по които да се напомни, защото тя се разтрепери, пот се стече по челото й и се извини.

”Боже, трябва да спра да говоря така, сякаш говоря на Наруто...”
”Дам... И Наруто изобщо не е секси ,колкото е той...”
"Какво?"
”Не отричай момиче. Отвътре се лигавеше, като видеше тези очи, тези кръговве, този нос и за Бога тези устни... боже мой как може всичко това да е перфектно, след като живее в пустиня?”
”Побъркваш ме, знаеш ли това?”
”Но ти видя този поглед ,когато той милваше Пухчо, това сладичко лице.”
”Той беше някак си сладък...”
”И Шикаку е толкова секси...” промърмори толкова тихо вътрешната Сакура , че почти Сакура не чу, но всъщност тя чу...
”Казваш всичко това ,за да прекараш повече време с демона?! Не мога да ти повярвам!”
”Това ,което казах преди малко е вярно.” ( за там където каза ,че Гаара е секси , с незнам си какъв нос, устни и т.н. за това говорят)
”Махай се, ти... ти... шпионка от ума ми!”
”Той ще бъде доста добър партньор, дори и...” ...” и гласът на вътрешната вече не се чуваше.

Сакура можеше да каже ,че на Гаара му е харесала вечерята. Лицето му беше сериозно, но имаше и мънички зачервенявания по бузите му. Сега беше времето ,когато да даде урок на господаря. Тя отиде в кухнята и се върна ,вървейки назад , имаше нещо в ръцете й. Когато тя се обърна , той видя тя да държи... голяма кутия с шоколадов и ягодов сладолед. Гаара почувства нещо на лицето си, нещо да капе от носа му. Сакура също видя. ”Мамка му!” помисли си тя. ”Не му позволявай да го види!” каза вътрешната. Тялото и реагира точно на време, взе една салфетка и избърса кръвта от носа му, преди той да е видял какво е. ”КАКЪВ ВИД РЕАКЦИЯ Е ТОВА?!! КЪМ СЛАДОЛЕД?!” Сакура се шокира малко.

”Толкова... много... сладолед.” Гаара и Шикаку изстреляха едновремено. Тя се опита да забрави за станалото и ,когато беше на път да отвори сладоледа, пясък обви кутията. Сакура го погледна свирепо. Той й върна със същия поглед.

-Мое.- изръмжа той и придърпа сладоледа по-близо до себе си.

-Няма начин!! Нека го поделим!!- извика тя и грабна кутията с чудовищната си сила... това беше бой на честта. Те ще поставят и живота си в риск, за да изпълнят мисията... СЛАДОЛЕД.

_________________

Супер е новата главичка. И на мен ми се преяде сладолед

превъзходно е

този фик е супер..Намерих го преведен целия в нета веднага ми стана един от любимите продължавай да го качваш.... Да зарибиш още хора.... :bravo:

4.Глава: Fighting, waking, buying, partying
Решителност и твърдост бяха комбинирани в погледите им, отчаяна битка за нещо повече от сила, чест и слава... сладолед!

Те бяха неподвижни, пясъкът на Гаара увит около кутията със сладолед, ръцете на Сакура сграбчили пасъка му, за да си възвърне сладоледа.Така стояха. Тя не би позволила на никого да има целия сладолед, който ТЯ е купила.

-Пусни го.- каза Сакура ,заплашително.
-Не.- отговори той, като дете.

Само една искрица и истинската битка ще започне. Тишината беше разрушена от Гаара, който накара пясъка си да му докара сладоледа. Това беше искрицата!

-НЯМА НАЧИИИИИИИИИИН!!!- е сега не можем да я виним, наградата си има голяма стойност. Тя направи същия ход, както когато се опита да избяга от битката с притежателя на Шикаку. Но разликата сега е ,че когато се приземи между пясъка и Гаара, тя беше в скута му.

”Къде по дяволите е щитът ми?!” запита се той, когато усети ръцете й на гърлото си.
”Къде е пясъкът му?” помисли си тя, когато осъзна ,че е върху его.

Тогава те разбраха. Двамата го видяха. И двамата изпаднаха в неописуем шок. Вътрешната Сакура и Шикаку... правеха секс... Ето защо щита му не си излезе сам.

Пясъкът на Гаара падна от сладоледовата кутия върху масата. Той не можеше да контролира чакрата си в това състояние. Очите на Сакура се затвориха, тялото й се отпусна напред и припадна. Главата й се почиваше на рамото му. Очите на Гаара бяха големи, колкото на топка. Как може нещо такова да е възможно? Демон и независимо парче от ума на един човек... Това е лудост. След около 3 минути той излезе от транса си. Веднъж щом демонът млъкна той видя ,че Шикаку беше малко развълнуван

”Храна и милувки, помниш ли? А и между другото изобщо не си си губел времето, а?”
”Млъквай по дяволите рогат демон такъв!”
”Хи хи, мисля че оцелих в лошото време. Липсва ми клетката с печата --- довиждане ---!”

Сега Гаара искаше да се изправи ,но имаше допълнително тегло на себе си... ”Чакай малко, това да не е...? Аха... значи това е имал той предвид? Какво да правя?” тогава той си спомни котката. ”Да я оставя ли на дивана...?” Тя изглеждаше заспала. Той знаеше ,че когато хората обикновено спят, те спят върху легло, значи... ”По-добре върху леглото да я оставя.”

Следващият проблем беше да я повдигне. Сакура беше лека като перце, но той не можеше просто да се изправи и тогава да я повдигне. Опита се да я повдигне с пясъка си, но заради шока не можеше много добре да го контролирва. Краката й не бяха от едната му страна и затова не можеше да я носи като булка. И така той се изправи сграбчвайки я за задника ,за да не падне. А през това време тя изглежда сънуваше нещо и обви врата му с ръцете си, а кръста му с краката си като мърмореше нещо:

-Пусни... моее... мооооееееее е,аз купих... слад... олед.

”Браво на теб момче!”
”Какво искаш да кажеш?”
”Знаеш много добре какво искам да кажа... ::намигване::”
”Не ми харесва тонът ти, нито присъствието ти. Махай се.”
”Ти развали моя момент, сега ще разваля твоя.”
”Нямам никакъв момент. Махай се ,сега.”
”Накарай ме.”

След като не успя да го накара, Гаара го игнорирваше доколкото можеше.

Сега в спалнята имаше още усложнения. Сакура му стискаше костите около врата му като в същото време все още сънуваше, че й вземат сладоледа. Гаара не можеше да се измъкне от нейната хватка. Вече му ставаше зле от толкова много контакт (в смисъл допир с нея). Той седна на леглото и безполезно се опита да я махне от себе си. Сега ще му е доста трудно да успее да избяга от свръхчовешката сила ,която има тя.

Може би ,ако тя усети че е на леглото ще го пусне. Той легна на една страна на леглото и... да!!! Тя отпусна краката си, но ръцете й бяха залепени за врата му. Мърморенете се беше променило малко, изглежда тя беше победила

-Шоколад... обичам те, омъжи се за мен...- и тогава тя, отвори устата си и облиза Гаара по бузата.

Очите на Шикаку и червенокосия бяха по зле и от това ‘О.О’ Тръпване премина по гърба му и малко кичури коса зад тила му се изправиха.

-Ти не си шоколад... ти... Червей...- сега Гаара безнадеждно се мъчеше да избяга, тая жена е луда. И докато вече го облизваше за втори път, тя се събуди.

Ако Сакура се беше опитала да си отвори очите още малко, те щяха да изскочат. Тя си махна ръцете като буквално се превъртя на другата страна на леглото и лицето й се срещна с пода. Розовокоската започна отчаяно да лази към вратата и след това към банята. А Гаара след това чу само щракване на ключ.

Е, поне той беше свободен. Той се изправи от леглото и отиде в хола. Постави сладоледа в хладилника ,все пак не искаше да рискува пак да побеснее Сакура или още целуващи умове. Червенокосия просто седна на дивана.

”Това беше толкова...”
”Секси.” Гаара се втренчи в него, сякаш демона му имаше 11 опашки.
”Щах да кажа отвратително и странно.”
”Сега ще е подходящо време за нас, да поговорим ,като демон с мъж.”

Когато демонът свърши с обясняванео за размножаването (хах Гаара нензае това е ново) ,юмрукът на Гаара беше ”...” , всъщност нищо. Той беше прекалено шокиран ,за да мисли за каквото и да е било. И Шикаку се възползва от това ,и се опита да го убеди да си има малки червенокоси медицински бебенца с чудовищна сила.

”Първо ни трябва партньор за това...” Шикаку оглеждаше стените ,сякаш те биха могли да кажат някакво име.
Вратата на банята се отвори и розовокоска бягаше с всичка сила към спалнята си.
”ЕТО ГО ПАРТНЬОРА!”
”Какво?! ТЯ? В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ! Момичето е лудо! И искаш да съм с нея само ,за да можеш да се увличаш с ума й(т.е. вътрешната)!”
”Не е вярно!”
”Вярно е!”
”НЕ Е ВЯРНО! Само казвам да си с нея, защото тя е близка с теб, тя живее с теб, ума й ще ни помогне доста. И тя те облиза, като след това каза ,че имаш вскус на червей и пак те облиза.”
”Хн...”

...

На следващата сутрин ,когато се събуди Сакура първото нещо ,което видя бяха 4 зеленикави очи, като две от тях бяха обвити с черни кръгове, а дргуте две бяха заобиколени със сива козина. Тихо и сладко мъркане се чуваше. Пухчо и Гаара седяха на едната страна на леглото й. Когато Сакура си протегна ръката ,за да погали Пухчо зад ушите ,Гаара го взе в скута си и се обърна с гръб към нея. Тя се нацупи и си протегна ръцете ,като ги сви в юмрук и после ги отвори към Гаара, искайки котенцето. Той си поклати главата.

-Първо закуска.- Сакура изръмжа и започна да се протяга.

Докато Сакура правеше кафе си спомни един сън, който е сънувала. ‘::прозяване:: Знаеш ,че имах странен сън. Биех се с теб за сладоледа и се опитах да те удоша, но нямаше никакъв пясък, съвсем нищичко. И тогава Шикаку се целуваше с вътрешната Сакура ,но отново започнахме да се бием за сладоледа. И аз победих ,но се оказа че е червей. Макар че казах ,че е шоколад ,сладоледа се превърна в...’

Силен звук се чу. Когато Гаара влезе в кухнята, видя тя да стои седнала в ъгъла ,а по земята навсякъде имаше стъкла.

-Не ме удряй, не-не-не бях в съзнание, извинявай. Прости ми, моля те, аз-аз---

-Ти си медицинска нинджа... можеш ли... да излекуваш това?- след като каза това, той започна да командва пясъка си ,но посредата на пътя падна целия.

-Д-Да, естествено...- те отидоха в хола и тя му направи знак да седне на дивана.

Тя застана зад него и започна да му прави масаж на врата. Първо, това усещане беше странно. Никой преди не му е правел масаж. На тази екскурзия вече имаше прекалено много контакт (т.е. отново допир с някого). Той не беше свикнал с това и не му харесваше.

-Опитай да се отпуснеш.- каза тя.

Постепенно той започна да диша по-дълбоко, очите му се затвориха и раменете му се отпуснаха. Тези ръце правеха чудеса върху тези възели, за които и той самия незнаеше ,че има. Той започна да се наслаждава на допира й, начина по който малките й меки ръце правеха масаж на тила му. Начина по който ръцете й си играеха с косата му и начина, по който рисуваше малки кръгчета по тила му. Отпусна си главата назад, почивайки си точно под гърдите й. Сакура се усмихна и изчерви малко. Така той изглеждаше сладък, със затворени очи и отпуснато лице. Несъзнателно за изветсно време тя си играеше с косата му, беше толкова мека. Когато тя дръпна няколко кичура коса зад тила му, Гаара потрепна и си отвори очите

-Сега пробвай да използваш пясъка си.- изправяйки се, той започна да командва пясъка си повече от добре. Гаара въздъхна в облекчение.

-Закуска.- каза червенокосия.- ...и недей да чупиш нищо този път.

Сакура отиде в кухнята и включи машината за кафе.

Гаара се чувстваше странно. Хареса му усещането и изтръпването при нейните докосвания... След като нямаше какво да прави ,той се запъти към банята. ”Хубава гореща баня.” Помисли си той.

...

-Гаара-сан?- повика Сакура.- закуската е готова!

Пясък излезе от банята, правейки си път към масата, като взе чаша с кафе, хляб и конфитюр и се върна обратно в банята. Малко объркана Сакура отиде бавно до там до където пасъкът беше изчезнал. Тя почука на вратата.

-Гаара-сан добре ли си?- нямаше никакъв отговор.- Влизам вътре...

Тя отвори вратата и го видя седнал във ваната, която беше пълна с вода и мехурчета, а с пясъка си беше направил нещо като табла където стои храната. Розовокоската можеше да види гръдния му кош, мускулите по ръцете му ,които се очертаваха когато той се мърдаше. Косата му беше мокра и капчици падаха по гърдите му. Всичко това беше поразително. Сакура почувства ,че се изчервява и ,за да може да избегне това каза:

-Отпускаш се малко в повечко, а? Извинявай ,че те прекъснах.- тя беше на път да излезе, когато... един въпрос в ума й я спря.

-Може ли да те питам едно нещо?- той кимна.- Какво става с щита ти от пясък, когато се къпеш?

Той запази мълчание за известно време и след това посочи купчината от пясък в ъгъла на стаята.

_________________

Ухааа Невероятно! Кога ще има още (сорри за нахалството)?

-О... ъм... благодаря, чао.- и тя излезе от банята. Затвори вратата зад себе си и въздъхна. Лицето й беше червено като домат. Тя може да обвини това заради горещата пара, но... Не тя не може да мисли по този перверзен начин за него!

”Да, можеш, знаеш че е много секси, не го отричай. Тази сутрин, тези очи, това изражение. Няколко минути по-рано на дивана можеше да разкъсаш дрехите му толкова лесно или сега във ваната. Трябваше да не мислиш, а да влезеш във ваната с червенокосия красавец и...”
”Боже мой! Какво ти става! Шикаку не ти ли стига? Никога преди не си правела така!”
”Това е защото, никога преди не сме били около някой толкова секси”
”Напротив били сме...” каза Сакура с унил глас.
”Не можем вечно да живеем в миналото! Той беше задник и ни заряза. Не трябва да скърбим за него, а трябва да си легнем с пясъчния нинджа ей там!” вътрешната посочи банята.
”Ти въри и си легни с пясъчния демон, а аз ще си изям сладоледа. Само недей да бъдеш прекалено шумна, за да мога да се самосъжалявам, депресирайки се повече, за това че ума ми си има сексуален живот... а аз не.”
”Да не би тукощо ми позволи? ЯАЙ! Довиждане тогава!”
”НЕЕЕЕЕЕЕ, той ще ме убие ,ако разбере, нееее.”

По дяволите! Тя се нахрани и когато тъкмо щеше да отиде в кухнята ,за да измие съдовете вратата на банята се отвори лекичко. Глава с червена мокра коса изскоча иззад вратата и се огледа.

-Нуждаеш ли се от нещо?- попита тя.
-Кърпа.
-Ох... хихи, извинявай. Ще ти донеса ей сега една, бях ги хвърлила в коша за пране. Само бог знае колко дълго време са стоели там.- след около 2 минутки тя се върна с бяла кърпа.
-Заповядай.- усмихна се Сакура и се обърна ,за да види часовника на стената.- Мамка му! Вече е 8 часа? По дяволите!

Тя трябваше да бяга, ако не искаше да закъснее за смяната си в болницата.

-Аааагггрррр!! Трябва да отида до болницата ,ще се върна малко преди пладне, ако е възможно и след това ще ти покажа някои места. Чао!- тя излезе през входната врата и се разхвърча ,като ненормална за да стигне навреме.

...

Сакура беше напуснала преди час, а Гаара си стоеше сам в апартамента. Той си нямаше и на идея какво да прави. Дрехите му бяха малко мръсни, а за капак нямаше други със себе си. Той се замисли да не би да се върне в Суна утре, за да си вземе малко чисти дрехи. Но сега трябваше да намери нещо, каквото и да е за обличане. След като разгледа всичките чекмеджета на Сакура, той откри само женски неща. Сега трябваше да стои половин ден само по кърпа. Това е толкова унизително!

”Сега за втората крачка, трябва да привлечеш партньора си т.е. Сакура. Трябва да направим това без никаква грешчица.”
”Не съм сигурен, че искам това... тя е прекалено странна... ами какво ще стане ,ако бебетата са по луди и от нея?”
”Няма да са. Сега ме слушай внимателно...”

...

Убийствена аура, обкръжаваше розовокосата медицинска нинджа. Тя беше закъсняла за работа, имаше много повече пациенти отколкото е имала общо за цяла седмица и чакрата й беше МНОГО малко.

И естествено асансьора на входа им беше развален и така тя трябваше да се изскачи по стъпалата... след като живеят на седмия етаж... и трябва да готви ,като роб. Веднъж щом отвори вратата на апартамента всичките й мисли напуснаха ума й.

Апартамента беше шокиращо подреден, изчистен и масата беше нагласена. Тя можеше да помирише нещо много вкусно сготвено.

Очите й почти щяха да изскочат, когато видя Гаара да си стои на дивана само по кърпа около кръста му. Тя помисли да го пита ,защо по дяволите стои полугол в хола, но ще бъде много прибързано от нейна страна. Затова тя отиде до него, клекна и го целуна по челото.

-Благодаря.- каза розовокоската

И когато се изправяше гърбът й пукна някъде между раменете й, изпращайки й ужасни вълни изпълнени с болка.

”Сега! Това е моментът!” каза Шикаку. Гаара я изгледа и се изправи, казвайки й.

-Лягай.- с болка на лицето си тя така направи.

Ръцете му започнаха да рисуват малки кръгове по гръбнака й, после надолу, към врата й и отново надолу. Усещането беше толкова добре.

Сакура едва се сдържаше да не издаде някакви звуци, която е главната причина поради да ги отбягва колкото се може повече, но тя беше толкова изморена и й се спеше --- какво по дяволите, да не би да се опитва да не го уплаши.

-Ъхх...- изстена тя.

Гаара се усмихна самодоволно, харесваше му това. Харесваше му този контакт и се радваше ,че и тя се наслаждаваше на това.

Докато той мърдаше с ръцете по гърба и раменте й, повече стенания и пъшкания заизлизаха. Гаара намери доста голям възел.

-Ъх, там, усещаш ли го?

-Хн...- отговори той, когато притисна възела и тя издиша дълбоко през зъби.

-Извинявай.

-Няма проблем.- каза тя. Няколко минути по-късно и болката почти я нямаше.

-Ъхх, да, по-силно... дааа, точно там, продължавай точно така...

Шикаку вече беше на ръба. И за да може Гаара да го спре да му казва още някои от своите перверзни идеи, той завърши масажа си.

-От къде научи това?

-Не съм.

-Боже мой, трябва да работиш в спа центъра, хората ще плащат много за нещо такова.

-Хн...- червенокосото момче седна на дивана до нея. Бузите й бяха изчервели и очите й на половина затворени. Тогава той забеляза ,че я гледа. ”Луда и странна, тя е толкова...” ”Да... и аз така си мислех...” Гаара се изправи, отиде в кухнята и се върна с рамен.

Сакура можеше да подуши нещо във въздуха, напомняше й на някого... Наруто... КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ?! Тя седна на дивана и не усети никаква болка на гърба, сякаш никога не е имала. На масата имаше две купи с рамен. ”Значи това е била миризмата.”

Тя отиде до масата и седна срещу Гаара, ядейки в тишина, както винаги. Десертта отново беше сладолед, но разликата този път беше ,че си го поделиха.

По-късно докато тя миеше съдевете се сети за нещо.

-Гаара-сан?- каза достатъчно силно, за да я чуе от хола. Секунда по-късно той беше зад нея.

-Ще престанеш ли?- попита той раздразнен.

-К-Какво?

-Престани с това ‘-сан’ лази ми по нервите.

-Тогава какво предпочиташ? –сама?

::СВИРЕП ПОГЛЕД::

-кун?

::СВИРЕП ПОГЛЕД::

-чан?

-Просто Гаара... сега ми кажи какво искаше.

-О, ами чудех се защо все още не си облечен?

-Нямам други дрехи.- Сакура го погледна с ‘какво по дяволите’ поглед.

-Хмм, ем, не можем да отидем да пазаравуме след като си само по кърпа. Нека видя... мисля ,че имам...- и тя отиде до спалнята си като се върна с бяла мъжка тениска и големи панталони.

-Това трябва да ти стане.- каза тя усмихвайки се.

”Защо по дяволите тя има мъжка тениска и панталон?” Гаара викаше вътрешно.

-Въри си в стаята и се преоблечи...

След 5 минути той се появи... по-секси от всякога...

-Стават ми.- каза Гаара, започвайки да й се ядосва.

На кого бяха тези дрехи? Не му харесваше идеята НЕГОВОТО черешово цветче с друг... и ако не беше проклетата втора стъпка (идеята на Шикаку) ,досега щеше да я покрие с пясък и да я накара да каже на кого бяха тези дрехи и после да убие този човек. Но в момента нямаше избор. Той трябваше да бъде учтивен и тайно да вземе тази инфомация без тя да разбере.

-Добра материя...- каза той бутайки тениската.-...добър вкус.

-Благодаря!- отговори тя с огромна усмивка.

-Купих ги. Ино ме предизвика да купя мужки дрехи и после да се разхождам в селото с тях. Лицето на Наруто беше безценно, а Саске си помисли ,че съм момче. И ме предизвика на двубой... беше доста весело...- тя въздъхна.

-Забравила съм колко добри бяха тези времена...- тя се депресираше отново...- Е, сега след като си напълно облечен, да отидем и да ти купим дрехи, които са по-подходящи за този сезон. Гаара си сложи кратуната на гърба, отговори с неговото си ‘хн’ и тръгнаха.

Сакура реши, че щом пясъчния нинджа ще стои цяла година тук, ще е по-добре той (тя) да си купи за тренировка дрехи и т.н...

...

Розовокоската не само избра в кои магазини да отидат, но и му подаваше дрехи, които да пробва без той да си избира. Сакура отиваше и се връщаше от съблекалнята с по-големи дрехи, които трудно някой може да си ги представи. Вътрешната Сакура се чувстваше в ада, както и самата Сакура. Това беше нейния шанс да го позяпа малко, с извинението да критикува дрехите, които е избрала. Почти буквално й текаха лигите с всяка дреха, гледайки го.

Шикаку можеше да усети реакцията й с някои от дрехите. А вътрешната Сакура казваше на Шикаку да каже на Гаара кои му стоят най-добре. До края на деня, Сакура почти беше изхарчила всичките си пари от мисията.

-Нека спрем дотук. Вече ми свършиха парите.

-Хн.

-Не мога да повярвам ,че отидохме да пазаруваме и не купих нищичко за себе си, сигурно полудявам... или съм от мъжки пол.

След това тя се задъха, гледайки дали всичко купено си е на мястото. Въздъхна... в облекчение, не са забрави ли нищо.

Тя вървяха в мълчание. Единственото нещо, което нарушаваше тишината е пясъкът на Гаара, който носеше всичките чанти и кутии.

-Гаара-с-с-с—Гаара...- поправи се сама, след погледа му.

-Защо не отидем някъде навън. Сигурна съм, че е много гадно по цял ден да си стоиш в апартамента.

-Хн...

-И, охх, всемогъщи пясъчнико, ще бъде ли прекалено много, ако служителят ти поиска от теб, да, но естествено ти ще искаш ---

-Престани с това и казвай!- каза Гаара раздразнен.

-Това! Кажи нещо повече от ‘ХН’! ти си просто като... С—

-Като...?

-Някой ,който познавам...- лицето й пребледня и настроението й стана лошо. Тя се депресираше, отново.

”Пребори се момиче, забрави този глупак, забавлявай се!!”

-Но това няма значение точно сега. Искаш ли да отидем някъде?

-Да... добре.- каза той с малка самодоволна усмивка.

”Този някой сигурно я е наранил доста...”
”Позна...”
”От къде знаеш това? И от къде знаеш, че е ТОЙ?”
”Вътрешната Сакура ми каза.”
”Ам, каза ли ти нещо друго?”
”Да не би малкия Гаара да иска да знае какво мисли бъдещия му партньор за него?”
”НЕ...” той се изчерви.
”А-ХА! Знаех си, харесваш я момче! Виждаш ли, виждаш ли? Знаех си,че ще я харесаш!”
”Тя е прекалено страшна понякога като, например когато се връща от работа...” ::треперене:: ”Да... и тя ме плаши, а не съм виждала вътрешната ядосана все още... това трябва да е по-зле от когато ме запечатаха в теб. Дори Кююби се свива , когато тя е наоколо... но ти знаеш как да махнеш това нейно настроение, нали? ::намигване::”
”Да...” Гаара погледна цветчето си и се усмихна.

-Да не би да има нещо смешно на лицето ми, което трябва да видя и аз да се посмея?

-Не... Нищо смешно.

Те се прибраха в партамента, взеха си по един душ, преоблякоха се и бяха готови да тръгват. Гаара беше облечен с черни панталони и много тъмно червена тениска, а Сакура беше с розова рокля. Тя погали Пухчо и преди да тръгнат провери дали има храна и вода котката.

-Тази вечер, е нощното ни прекарване в Коноха!- каза Сакура и тръгнаха.

_________________

този фик съм го чела и ен прекрасен :cvetq: този, който не го е чел, му препоръчвам да го прочете :o.k.:

5.Глава: DVD: Drunk Valentine’s Day

Беше толкова тихо. Баровете, дискотеките абсолютно всичко беше затворено. Очите на Сакура се разшириха отказвайки да повярва.

-Няма начин...- промърмори тя.- Какъв ден е днес?

-Вторник.- отговори Гаара.

-Ох... извини ме за секунда.- Тя се обърна, отиде до най-близката стена и почна да си блъска главата. С всеки удар стената сякаш ставаше по-мека. Тя си отвори очите. Пясък. Хмм, може би прекалено много време прекарва с Гаара и си е ударила главата прекалени силно.

-Това щеше да завърши с оцапана стена и рокля от кръв...

-Ех, след като мозъкът ми не е добре, мисля че не ми пука... може би.

-Но на тези ,които живеят тук може да им пука или на тези ,които откраднат роклята ти от теб.

-Ох, колко трогващо!- след това имаше неловко мълчание.

-Хах, значи това е нощния живот в Коноха?

-МЛЪКВАЙ. Сега всичкото напиване и музика, кънтяща в ушите ще бъде српяна... тогава...- тя постави пръст на брадичката си.-Знааааааааам...

-Хайде ела, не съм правела това от доста отдавна. Ще бъде толкова забавно!- каза Сакура с усмивка.

*Сега ще четете през Гаара, все едно вие сте него:

Сакура водеше. Стигнахме в някакъв стар магазин. Сакура говореше с някаква стара жена при щангите. Изглежда те се познаваха доста добре. Нещо не беше наред, Сакура не изглежда като момиче, което ще си купува бира всеки ден само ,защото е свършило по време на закуска. Жената отиде зад сградата, а когато се върна носеше голяма дървена кутия. Тя я подаде на Сакура и й намигна. Розовокоската се изчерви и си поклати главата в отрицание, отричайки за каквото и да е било това намигване. Те си помаха за чао и ние си тръгнахме.

Какво има в тази кутия? Исках да зная... Но бях сигурен, че тя щеше да ми каже да почакам... стигнахме до края на гората. Тя ми направи знак да я последвам и така и направих.

Пътят, който тя бе избрала не беше много добър, имаше много големи храсти през които едва минавахме ,а и самият път беше стръмен. Лунната светлина беше единствената светлина, която ни осветяваше пътя. Виждах я да се усмихва широко. По-смешно от това да вървим в толкова кал с новите си дрехи не виждах. Но когато вече се изкачих на върха на хълма, видях на какво се усмихваше тя. Имаше една яма и след нея една много огромна поляна, закрита с мъхове и растения, а посредата едно дърво. Може през целия си живот да съм живял в пустинята, но тази гледка би смазал всеки. Всъщност ямата не беше толкова дълбока, колкото изглеждаше. Тя скочи и се приземи елегантно и после седна до дървото. И аз направих същото. Тя ми се усмихна топло и отвори кутията.

*А сега идва и редът на Саку, т.е. все едно сте Сакура:

Това е моето тайно място още от както съм малка. Тези минали златни години, през които аз и Ино идвахме тука, бяхме все още приятелки ,а момчетата не ни бяха прека. Последния ден, когато дойдохме тук беше най-голямата ми грешка в живота... казах й ,че сме врагове. Тук празнувахме последно парти за довиждане, напихме се, разказвайки си забавни шеги. А на следващата сутрин всичко между нас беше различно, държахме се една с друга студено.

Въздъхнах... и отворих кутията. Вътре имаше няколко бутилки с различни напитки. Много рецепти за напитки бях измислила. Имаше и някои недовършени. Тази кутия ми беше като кутията на спомените. Гаара се наведе леко, за да види какво има в мистериозната кутия. Той изглеждаше объркан.

Изкарах всичките бутилките и няколко малки чашки. Всяка бутилка си имаше етикет със странно име, все едно са някакви магически елексири.

-Е...- най-накрая казах аз.- Ще те науча на игра ,която аз и моя приятелка измислихме преди много години. Смесваш няколко напитки, които по искаш като, после си пробваш от напитката ,която си направил и ако е добро го подаваш на приятеля си. Като той измисля името му в зависимост от ситуяция, от времето ,от човека, бла, бла... и после другия ти дава своя напитка ,която ти трябва да наименоваш и т.н.

Гаара кимна. Какво ли значеше това?

-Изглежда, че трябва да ти покажа първо.

*Сега сме пак Гаара:

Кимнах. Нямах си и на идея за какво говори тя. Но беше добре, че тя ме разбра без да й казвам. Тя взе няколко напитки до себе си и написа имената им на лист хартия. След изсипа от всяка течност по-малко в една чаша. Смесе ги. Напитката беше леко розово-сребристо на цвят, когато лунната светлина блесна в чашата. Тя се изправи и откъсна цветче от ниския клон на дървото. Постави го в чашата и то потъна. Тя отпи глътка и потрепери.

-УОУ! Не мислех ,че все още имам таланта.- каза тя като потрепери още веднъж.- Опитай го.

Взех чашата от ръцете й и пръстите ни се докоснаха леко. Нямах нужда от напитката ,за да потреперя. Това докосване беше достатъчно, но изглежда тя чакаше за моето мнение. Отпих си глътка. Беше сладък на вкус, но и в същото време малко горчив ,а когато го глътнах усетих нещо да пари в гърлото ми. Задъхах се. А Сакура толкова трудно се сдържаше да не се засмее като лицето й ставаше вече пурпурно. Както и да е, тази напитка ме накара да се почувствам различно. Когато тя се поуспокои ми каза.

-Сега е твой ред.- въздъхнах дълбоко.

-‘В Полунощ Лунната Светлина, Напитката на Сакура.’

Всъщност бях наименовал напитката. Следващата крачка беше аз да направя напитка. Прочетох и помирисах всяка бутилка като най-накрая си избрах комбинацията. Когато тя отпи от чашата направи го със затворени очи, но когато ги отвори те бяха решителни, студени, твърди и непокорни.

-Ти НЯМА да ме надминеш!- и тя изля още напитки в чашата си.

Правехме напитки и ги наименовахме като нощта вече приближаваше края си. И двамата бяхме доста пияни и едва четяхме имената на напитките. Лентата със знака на Коноха на главата й беше малко отпусната и кичури коса падаха по лицето й. Бузите й бяха малко зачервени и очите й блестяха.

Исках да легна в скута й, както прави Пухчо което се моли за малко обич. Исках тя да ме гали, както когато бях на дивана и ми помогна да възбърна контрола си над пясъка. Исках да се чувства пълен. Това беше чувството, което ме накара да потреперя целия отвътре. Направи шев на раната ми. Тази рана, която кървеше само, за да остави безсърдечно оръжение. Раната зазрдавяваше. Всичко благодарение на МОЯТА лекарка, МОЯТА медицинска-нинджа... нуждаех се от нея, тя беше като марихуана за мен ,която вземаше цялата ми болка.

Беше мой ред да наименовам напитката. Изпих всичко на екс, гледайки право в очите й. Гласът на Шикаку каза името, което ставаше.

-‘Само Един Поглед.’

Написах името на един лист хартия. Но тя все още четеше името, докато аз я заковах на земята. Тя се задъхваше с объркано и в същото време неясно изражение на лицето си. Приближих се и моите устни докоснаха нейните...

*Сега вече сте никого:

Ръцете й достигнаха врата му ,а той задълбочи целувката. Тя никога преди не е целувала някой, но никога не си е представяла ,че ще бъде толкова... вълшебно... тази мекота, която гали нейните устни и силната миризма на алкохол в устата му...

Той ухапа леко долната й устна ,изпращайки треперения в стомаха й. Малък и тих глас някъде в ума й каза да си отвори устата, но може и да не е била вътрешната Сакура, може би не... но така или иначе тя направи това. Езикът му влезе в устата й, проучвайки всяка част от нейната уста. Гаара развали целувката само ,за да обсипе с леко целувки челюстта й. Когато стигна до врата й ,Сакура се задъха. Толкова много емоции минаха през нея и толкова много алкохол във вените й. Тя се почувства така сякаш света се върти прекалено бързо. Тя си отвори очите и не видя нищо ясно.

*Сега сме пак Гаара:

След като забелязах, че ръцете й спряха да се мърдат,аз повдигнах главата си и я видях със затворени очи. ”Заспа...”

-Честит св. Валентин.- прошепнах в ухото й.

Когато се изправих, земята сякаш се мърдаше само. Легнах на земята... Зрението ми не можеше да се фокусира... Обръщайки главата си на една страна можех да видя разпръснатата й розова коса по тревата. Светулки летяха около нас. Гледката беше вълшебна. Никога не съм си мислел ,че ще ми хареса място като това.

Когато погледнах нагоре видях звездите да блештукат и почувствах ,че се намирам във водовъртеж само дето вместо вода бяха светлинки, но тогава всичко стана черно.

...

*Сега сме Саку:

Човече, главата ме боли ужасно... бях забравила за тази част от играта. Изпратих малко чакра в главата си, ха така беше много по-добре. Подът изглеждаше... погледнах на една страна и видях купчина пясък. Обърнах си главата на другата страна и там беше Гаара. Той изглеждаше заспал, но това е невъзможно. Приближих се към него, мислейки да го събудя от в какъвто и медативен транс е.

-Гаара?- но имаше само тишина. Да не би да ме игнорирва?

-Знам ,че си буден. Поне можеш да кажеш ‘Хн’...-но ето отново отговора беше само тишина.

-Гаара?- без да искам гласът ми прозвуча загрижен.

Да не съм го убила с прекалено доза алкохол? Проверих за пулс и си беше съвършено нормален. Дишане? Наведох се ,така че ухото ми да е много близко до носа му...Да, и дишането му е нормално. Даже виждах как гръдния му кош се надига и после пада надолу... тогава какво не му е наред?

-Гаара?- разклатих го малко.

Очите му мигновено се отвориха и седна на земята като се задъха. Той си сграбчи главата... Е поне не бях единствената с това главоболие. сега това прозвуча... грешно. ”Или вярно.” Възкликна вътрешната и ме побутна с лакът... Той ме гледаше така сякаш съм някакъв призрак... все още ли е пиян?

*Сега сме Гаара:

Чух глас... не исках да си отварям очите. Усещах нещо над мене. Но се чувствах прекалено изморен, за да го отблъсна дори и с пясък. Отново гласът ме викаше. По дяволите. Когато усетих някой да ме разклаща, знаех че трябва да убия този ,който се е осмелил да прекъсне... съня ми? Отворих си изведнъж очите, но не видях обичайното- нито кръв, нито изскочили черва, нито викове изпълнени с болка.

Усетих чифт очи върху себе си. Обърнах си главата и видях... Сакура... Тя... беше... жива... след като съм...заспал? ”ААААГГГГГГГРРР!!” вълни от главоболие ме удариха наведнъж. Защо сега? Проклинах Шикаку с всичко, което можех. Но тогава тя си постави ръцете от двете ми страни на главата. Усещах чакра да си поправя път към главата ми ,вземайки болката.

-Извинявай, забравих за тези странични ефекти от играта, хихи.- каза тя.

Но нали заспах, защо Шикаку не се е освободил... Какво се е случило?!

-Извинявай, ако съм ти прекъснала медитацията, но трябва да тръгваме. Имам работа в болницата.

Видях я да се изправя нежно и после скочи като бълха. След това просто я последвах.

*ХА, вече сме никого, приятно четене:

Беше доста късно. Половината село вече беше на работа. Осъзнавайки това, Сакура с бясна скорост се запъти към болницата. А Гаара все още вървеше към апартамента, все още объркан и изумен ,но лицето му беше празно.

...

-ГОЛЯМО ЧЕЛО!!! Къде беше? Още от седем сутринта се мъча да докарам мързеливия ти задник в офиса на Хокагето!!- висок и писклив глас дойде някъде от тълпата.

-Ино-прасе?- Сакура беше шокирана, не я беше виждала от доста време.

-Бях...

”На хълма с Гаара. Това звучи толкова погрешно... не мога да го кажа.”

-Няма значение.- каза Ино, забелязвайки моето колебание.- Просто бягай към офиса на Хокагето, преди тя да ми махнала миглите с горещ восък.

-Добре...-розовокоската беше на път да тръгне, но Ино я спря, слагайки ръка на рамото й.

-Миглите ми могат да почакат. Първо... Кой ти направи това? Кога? Къде?- каза тя със злонамерено изражение.

-За какво говориш Ино-прасе?

-За това.- каза та, посочвайки врата й.

-Очите ми не могат да излязат чак толкова от лицето ми...- каза Сакура със сарказъм.

Ино извади от джоба си огледало и Сакура го взе. ШОК. От къде е дошло това, тя си нямаше и на идея.

-Ох... това. Вървях си в гората и един клон ме удари. И на всичкото отгоре имаше един от тези заострени плодове в края на клонката и така стана. Боже беше толкова болезнено.

-Харуно, разпознавам одраскване от смучка. Не се опитвай да ме излъжеш. Знаеш ,че не можеш.

-НЕ. ТЕ. ЛЪЖА.- Сакура си постави ръката ,за да излекува този белег, но Ино я спря.

-Искам да видя лицето на Цунаде, когато те види с това.- Сакура разръмжа.

...

Лицето на Цунаде беше прекалено сериозно.

-Все още чакам ,Сакура...- последната дума беше заплашителна.

-Беше една клонка... която се оказа че има заострен плод в края.

-Всъщност очакваш да повярвам на това?... МОГА ДА РАЗПРОЗНАЯ ОДРАСКВАНЕ ОТ СМУЧКА ЧАК ОТ КИЛОМЕТРИ, СЕГА МИ КАЖИ ИСТИНАТА!!!

-Но аз ви казвам истината.- каза Сакура с умолителен тон.- Ино престани, не е смешно!

Ино се побъркваше от смях.

-Сакура ще чакам до утре сутрин. Ако не ми кажеш кой ти е дал тази смучка, ще те изпращам на D ранк мисии цял месец... или по-точно докато не ми кажеш истината...

Лицето на Сакура пребледня. Трябва да е било някаква клонка. Няма друг начин... освен ако... Очите й се разшириха. ”Гаара, ТОЛКОВА си мъртъв.”

...

Убийственото й намерение беше толкова силно, че чак птиците спряха да пеят, кучетата се скриха и скимтяха, а котките изсъскваха и побягваха.

Тя почти хвърли леко отворената врата, а Гаара си седеше на дивана.

-ТИ!!- изсъска тя.- Какво си ми направил, ти – ти – перверзно нещо от вървящ пясък!?

Той си обърна главата ,зачуден като си повдигна ‘веждата’. (ако има такава)

-За какво говориш?

-ТОВА!!- тя махна косата си настрани ,така че той да види ‘любовната захапка’.

-Не мога да видя от толкова далеч.- отговори той, съсредоточвайки се отново към екрана на телевизора.

Кунойчето застана пред него и му показа смучката, отнова.

-ТОВА!

_________________

Супер еее!Кога ше има още? (моята нахална част)

6.Глава: A Bruise

Когато Гаара се прибра, той все още беше шокиран. Той е СПАЛ. Това беше нещо, което беше свиквал да избегва. А Шикаку никъде не се намираше ,нито чуваше. Демона да не е заспал? ”ШИКАКУ!” извика той мислено. Чу се някакъв шум, сякаш нещо се движи.

”Мисля, че са за теб.” Чу се заспал женски глас, който беше много близък до този на Сакура ,само че малко по-груб.
”Кажи му да изчака, имам главоболие.” това беше Шикаку.
”Той каза---”
”Чух, чух. Сега му кажи да стане от където е и да си докара мързеливия задник тук, или... ще пропусна обяд...” последната част от изречение беше заплашително.
”СТАНАЛ СЪМ!” Извика Шикаку. ”Какво искаш?” демона беше в лошо настроение.
”Заспал съм, а ти не си излязъл да унищожиш всичко. Защо?”
”Какво? По дяволите! Е жалко, това ли е всичко?” той вече се обърна, за да си тръгне...
”Коя е тя?”
”Кой?”
”Не се опитвай да ме направиш на глупак, казвай!”
”Никой.”
”Светни крушките.”
”Кои крушки?”
”Покажи ми кой е там.”
”Не искаш да знаеш.”
”Ако някой е в ума ми, искам да знам.”
Шикаку пусна светлините.(това значи че може да се вижда само черно на бяло, а да и той видя вътрешната Сакура там). Е... той със сигурност не очакваше това.

Шикаку беше с човешка форма много близко до тази на Гаара. Единствената разлика беше татиоровката му, която е ХХХ, а да и Шикаку носеше само бельо. Зад него имаше легло, в което дълбоко спеше момиче. Виждаше се и ,че тя не носи нищо, освен чаршафа, с който е загъната. Поглеждайки по от близо на челото й се виждаше да има надпис. ”Вътрешна---”

Гаара не знаеше какво да прави... демонът му е спал с ума на Сакура... това беше толкова откачено... Тогава Гаара започна да вижда и други предмети в ‘стаята’: белезници, въже, голям синджир, камшик... Сега това наистина е откачено.

”Изгаси крушките... СЕГА!!!” имаше дълга тишина. ”Сега как ще я погледна в очите...?” промърмори той вътрешно.
”Е поне, направих по-добър белег на моята, а твоя белег толкова много куца.” Каза Шикаку.
”Чух това, вземи си думите назад преди да съм станала и да съм те пребила докато не ти изскочат органите. Не съм ти някои от онези мацки, които можеш да забършеш и да изоставиш, разбра ли?” изкреща вътрешната Сакура
”Добре, добре, връщам си думите назад. Сега си поспи, обичам те.”
”За какво говориш?”
”Белегът, дете, този белег ,който значи ‘Аз съм на Гаара’ на врата?”
”...”
”Снощи...? Помниш ли...?”
”Не... и как така ти? Как така ти си бил с... вътрешната, не си спомням да съм те чувал цяла нощ.”
”Ще мина през спомените ти. Но все още куца... в сравнение с МОЯТА.” Шикаку се усмихна. ”Ето това ще ти помогне да си спомниш.”

Картини, видеота и аудиота в ума се показа и той си спомни. Също и така си спомни това чувство, сякаш е жаден от много отдавна. Когато откри оазиса и си отпи, сякаш искаше повече и повече. ”Мисля ,че имаш доста безмилостни хормони, дете.”

Това ли беше? Само още един животински инстикт за потомство? Усещането беше повече от... той трябваше да разбере... но как? Имаше и друго нещо... нямаше много време за да рамишлява. Убийствена аура заобикаляше Сакура. ”Опа!!” той включи телевизора, преструвайки се че гледа, каквото дават по телевизора сега.

...

Когато тя влезе в апартамента едва се сдържа да не го убие на мига.

-ТИ!!- изсъска тя.- Какво си ми направил, ти – ти – перверзно нещо от вървящ пясък!?

Той си обърна главата ,зачуден като си повдигна ‘веждата’.

-За какво говориш?

-ТОВА!!- тя махна косата си настрани ,така че той да види любовната захапка.

-Не мога да видя от толкова далеч.- отговори той, съсредоточвайки се към екрана на телевизора.

Кунойчето застана пред него и му показа белега, отнова.

-ТОВА!

Гаара никога преди не е лъжел за това какво е правел или кога. Но сега ,когато трябва да излъже, му изглеждаше толкова трудно. Това беше белега ,за който Шикаку говореше. Тя беше бясна за това, да не би да не помни какво са е случило? Може би така е по-добре.

-Значи... не помниш...- лицето й пребледня след тези думи.- ти изгуби съзнание и падна върху един камък.

Лицето й вече си придоби нормалния цвят.

-Ох... ъмм... извинявай за това, тогава... хихи. Просто Цунаде-сенсей каза, че е смучка и след като го нямах това вчера си помислих... е... сега вече няма значение...- каза тя набързо.

-Смучка?- той искаше обяснение, въпреки че знае какво е. Просто искаше да я накара да се чувства неловко. И определено знеше как да направи това.

-Ем, да, това е... значи... когато ти и... не, това не звучи прилично. Когато... нито пък това звучи добре. ::въздишка:: Как да го кажа с по-меки думи...

Тя отиде в стаята си и се върна с дебел речник. Тя обръщаше страниците, докато не намери това ,което търсеше.

-Ето.- тя се изчервяваше, но го прочете: - Това е ‘д’ белег по кожата на някого, причинено от някой друг сучещ кожата му, почти като сексуално действие.

Каза всичко на един дъх.

-Помисли си, че съм направил това на теб? –тя се изчерви и погледна настрани, но не каза нищо. Той застана МНОГО близо до нея ,наведе се и прошепна в ухото й.

-И какво ще стане, ако съм направил това?- когато си отдалечи малко главата, видя я с шокирано изражение на лицето, много големи очи и леко отворена уста. След това за част от секундата той се телепортира с пясъка си някъде другаде

...

Сега сме Гаара:

Харесва ми да я гледам как от ядосано настроение става в неловко за не по-малко от три секунди. После от неловко в раздразнено и т.н. Но ми се иска да знам и какво е следващото й чувство след раздразнено. Реших да се поразходя в селото ,за да потърся друго момиче, което може и да харесам както ми каза Шикаку.

Видях много момичета, момчета и двойки ,но не чувствах това усещане, когато я виждах да се усмихва или смее. Смехът й ми докарваше треперения в центъра на гръдния ми кош ,а смехът на другите - болка на ушите ми. Когато Сакура ме докосваше изпитвах изтръпване и странно чувство в стомаха си, но добро чувство, а когато другите ме докосват ми се иска да използвам целия си пясък и да ги скъсам на парчета. Как може това изобщо да е възможно? Всички момичета би трябвало да са еднакви! Но това момиче... не беше. Да, това определено е повече само от животински инстинкт. Трябва да е.

...

Озовах се в другия край на Коноха и беше почти пладне. А Шикаку плямпаше без да спира колко мизерен щял да ми направи живота, ако се ОСМЕЛЯ да пропусна обяд. Започвах да се състредоточавам в каквото видя, само и само да се разсея от гласа на демона. Това почваше да ме дразни.

Чувах нещо. Някаква музика... Знам тази песен! Не съм я слушал още от дете.

”Дете... дете!! Слушаш ли? Боже, какво ти е? Да не си мислиш за розовокосо момиче?” Думите розовокосо момиче моментално ми доведоха спомени.
”Мисля да питам Хокаге дали става да се върнем в Суна колкото се може по-бързо.”
”КАКВО?!?!?!”
”Не разбираш ли какви са тези чувства? Не може да ги чувствам, не трябва. Аз съм чудовище... и чудовищата... не обичат...” последните ми думи бяха шепотни.
”Може би ползваш буквата ‘Л’ (лябов) прекалено скоро. Трябва да останем и да видим как ще се развият нещата.”
”Тя дори не ме харесва. Все още е обсебена от Учиха.”
”И от къде знаеш?”
”Говори на сън...” Не ми харесваше идеята, че демонът ми знаеше как гледам когато Сакура спи. Но както и да е, той прегледа спомените ми и беше безполезно да се опитвам да скрия това.
”Сънища и сънища... това, което трябва да разбереш е как мисли тя и какво чувства, когато не спи-- даже когато тя спеше те облиза!”
”Тя си мислише ,че съм сладолед...”
”Хайде! Вече знам как да я накараме да каже какво си мисли за теб и Учиха...”

...

Сега сме Сакура:

Направили го той или не? Той все още има право. Ако всъщност го беше направил какво щях да направя? Да го ударя? Той си има щита и бронята. Да кажа на Цунаде? Какво ще направи тя? Изпращайки го него обратно няма да бъде много добре...

”Да му дадеш смучка ще бъде третия и НАЙ-ДОБРИЯ избор....”
”Хм... харесв—НЕ! Караш ме да казвам разни работи!”
”Така ли?” вътрешната Сакура имаше голяма усмивка. ”Мисля ,че туко що каза това, което искаше и аз ти казвам: ДАВАЙ И ГО НАПРАВИ!!”
”Нека да видим, последният път когато ‘бях’ с момче останах... каква е думата? НАРАНЕНА!! Дори и ако харесвам Гаара... ще свърша по същия начин ,както при Саске... и няма да го преживея за втори път. Може би трябва да съм с някой, който съм сигурна че ме харесва и... няма да ме изостави. Лий е добър пример.”
”Кажи това отново и кълна се ще ти показвам всички гадни моменти от жалкия ти живот, докато не влезеш в кома. Мога да направя много, МНОГО по-гаден живота ти, само дори и ако си помислиш да отидеш при Лий...”

Предадох се и спрях да говоря с вътрешната. Трябваше да помисля за нещо друго, каквото и да е. Вътрешната щеше да продължи да спори с мен, вместо да ме заплашва, ако знаеше че съм права. Но не съм чак толкова ЛУДА ,за да ходя с Лий.

Ще кажа Гаара да каже на Цунаде за камъка. Така тя ще спре да ме разпитва.

Аз съм медицинска-нинджа и ще знам, ако съм си счупила нещо щом съм се ударила на камък или ако някой ми направи смучка на врата. Пратих малко чакра в ръката си. Когато докоснах белега усетих го като смучка. Нямаше никаква грешка, нямаше никакви счупени кости или тем подобни.

Трябва да има друго обяснение, няма начин Гаара да е направил това нали? И той го отрече, нали?

Вече сме никого, всеки е себе си:

Сега когато тя помисли над това, че той не отрече нищо, а само задаваше въпроси без той да отговаря...

-Това копеле ще бъде толкова пребито, чак докато не му изскочат червата, ако не ми каже какво точно е станало.

Силно мяукане се чу откъм прозореца. Собственикът на този глас беше естествено на Пухчо... или така тя си помисли. Сакура отвори прозореца и сивата топка от косми скочи вътре. ”Днеска е много тромав.” Помисли си Сакура.

”Не се движиш правилно. Опитай да си спомни начина по-който котките се движат.” Шикаку искаше това да бъде перфектно. Ако нещо не беше наред, тя щеше да използва чакрата си и... е, той нямаше да може измисли добро извинение.

-Има ли ти нещо Пухчо?- попита тя приближавайки го.

-Мяууууу.- каза той и се потърка на кожата й.

-Ето, това вече си си ти! Сега ела тук.- тя щракна с пръсти няколко пъти.

”Трябва ли?”
”Да, сега тръгвай! Или тя ще заподозре нещо."

Гаара скочи. Трансформиращото джутсу беше добра идеа, но да бъде сладък ,не беше лесно за него. След като седна в скута й, тя почна да го гали. ”Най-добрата ти идея от много години насам Шикаку, най-добрата...”

-Толкова е добре да ти се говори на теб. Не ми отговаряш саркастично или казваш перверзни неща... като моята вътрешна... Тъпи чувства, след толкова години на тренировки все още съм слаба за всички.

Гаара скочи от скута й към нощното шкафче, където имаше няколко снимки. Той подуши снимката на отбор седем.

-Да и това също.- Гаара отново скочи върху скута й и тя продължи да го гали.

-Преди толкова важни за мен хора имаше... сега имам просто спомени ,за които все още се държа... Ще ми се да доведа Саске обратно. Но ми се иска да го ударя него и себе си ,когато си спомням тази нощ, в която той си замина. А, също и така ми харесва компанията на един определен човек... но е невъзможно.- имаше дълга тишина, преди тя да започне да говори тихо, все едно говори на себе си.

-Странно е, хъх? Как така харесвам винаги тези, които няма да мога да имам...-тя започна да гледа в пронстранството.

Лицето й стана твърдо и стунедо. Тя си спомняше и мислеше.

-Няма да позволя емоциите да ме контролират... няма да чувствам нищо към хората, които са около мен. Трябва да стана машина за биене. И веднъж след като намеря този кучи син ще го завлача тук обратно, полувъртъв. Но аз ще бъда тази, която ще го направи. Вече не съм слаба, а Наруто не е в състояние да спази това обещание.- очите й бяха студени и убийствена аура започна да я обкръжава, отново. Широка и злонамерена усмивка се настани на лицето й.

-Ха... аз ще...- и тя остави Гаара на земята, излизайки от апартамента.

”Мамка му! Сега тя се държи точно като начинът на Гаара! Колко по-зле може да стане?”
”Дойдох на себе си благодарение на нея с малко нежност. Единственото, което мога да направя е да върна услугата.” (значи то не е написано на английски, но мисля, че Гаара говори за това, че той е станал точно като нея: със злонамерена усмивка и убийствена аура искал да убие нещо и с малко нежност той се е върнал т.е. с тази убийствена аура се е сбогувал и сега ще направи същото за нея като премахне убийствената й аура)
”Някаква идеа?”
”Да, но... ще отнеме време. Цялото ни ценно време ще отнеме и ще ни е нужно и търпение...” Гаара запя нещо. Той ще вземе съвет, от някой който наистина знае всичко за чувствата... песните. Никога преди не е правел нещо такова, но сега след като е решил да го направи, той ще стане... романтичен. (Гаара се шегува, нали , той и романтичен ето това трябва да се види)

Окото на Шикаку премигваше, това не е на добре и най-вероятно ще свърши като глупак . (глупака-Гаара т.е. Гаара ще свърши така) ”Това е извън контрол.”

Някъде в ума на Гаара мъничка и мека ръка си проправи път към рамото на Шикаку. ”Прекалено рано е да ставаш...ела тук!” каза вътрешната Сакура, сграбчвайки човешката форма на Шикаку някъде ,където да не издават много звуци. ”Извън контрол... и ми харесва този начин...” Каза Шикаку.



--------------------------

Супер Искам още

Ехаа Невероятно! Давай още

7.Глава: Violence and Plot

Сакура изхвърча от апартамента. Тя трябва да убие нещо. Но не някое безпомощно животно (тя просто не би могла да направи такова нещо), а някой ,който е силен. Тя се нуждаеше от това. Тя не е биела някой откакто беше започнала да тренира с Цунаде.

Сакура размишляваше кой ще бъде подходящия опонент. Вътрешната Сакура наименова почти всеки, с който може да се бие ,но повечето от тях бяха на мисии. За секунда вътрешната Сакура млъкна. ”Лий.” каза тя с широка усмивка на лицето си. ”Можем да използваме новата техника, която научихме оня ден. Да видим какви ще са ефектите върху хора. А и, без туй ми се иска да го фрасна още когато ни даде онези розови сърчица на чунинските изпити.” ”Хн... това може да проработи... да... харесва ми идеата. Сигурно е на тренировъчните площадки. Да тръгваме!” Широката усмивка изпълзя върху лицето й. Убийствената й ярост надигаше адреналина й чак в кръвта. Тя е готова да наранява. Горкият Лий, нямаше си и на идея какво го чакаше.

Както и се очакваше ‘най-зеления красавец’ беше на тренировъчните площадки. Станал е по-силен, по-бърз и гъстите му вежди бяха по-зле и от всякога. Сакура изпрати чакра във формата на топка в тялото му, които Лий не усети. Малките чакра топки след няколко секунди се върнаха, давайки й много полезни информации.

Рок Лий се обърна и от сериозен трениращ мъж изражение се превърна в тъп смеещ се лигльо.

-Сакура-сан! Най-красивото черешово цветче на Коноха! Какво мога да направя за теб?- вътрешната Сакура беше на път да повърне.

-Ем, значи Лий-сан имам малък проблем с новите си техники и искам да се бием ,за да ги изпробвам.- Тя му даде възможно най-невинния и умоляващ поглед, който можеше.

-Разбира се. Трябва да помагаме на другарите си във всяка трудна ситуация! Защото все още имаме МЛАДОСТТА!!- вътрешната Сакура се изповръща вече 4 пъти.

След секунда вече бяха заели пози за битка. Сакура знаеше, че няма да победи Лий по бързина и ако го цели с нещо ще бъде безполезно. Тя удари земята. А Лий изглежда не разбираше какво става. ”Да не би тя да труши земята на парчета?” Огромната й усмивка потвърди това. Три секунди по-късно почвата ,която удари се счупи на парчета и тя скочи вътре. Лий беше шокиран. ”Какво по дяволите беше това?” Земята под краката му започна да се люлее. Голям стълб от земята излезе до левия му крак, после още един пед него и зад него. Осъзнавайки точно на време, той скочи и се отдалечи от формиращата се клетка. ”Пипнах те!” помисли си Сакура под земята. Той си мислеше, че тя иска да го затвори в клетка, но беше далеч от истината. ‘Клетката’ продължи да се изгражда с изумителна скорост. Малките парчета земя държаха Лий зает.

Без да има значение колко е бърз, тя можеше да прочете неговите движения и да предскаже къде ще спре. Цунаде я тренираше да избегва всякакви атаки, да предсказва къде се цели опонентът й и с колко сила преди сблъсъка. Това е доказано, че е много полезно. Както и този дуел доказваше това. Лий едва избегваше атаките. Клетката беше подозрителна за него. Имаше само няколко пукнатини ,които се мърдаха с невероятна скорост. А тъмнината вътре е стряскаща. Но тогава изведнъж светлина и топлина си проправи път към пукнатините. ”Огнено джутсу!” той избегна огромна топка с огън. ”СЕГА!” помисли си Сакура. Тя излезе от земята и застана зад Лий. Няколко знаци с ръце...

Банг! Той усети нещо да го удря в гърба и когато се обърна виждаше само тъмнина. Пейзажът беше изченал. Имаше само едно черешово дърво посредата на тъмнината ,което излъчваше червена светлина. ”Генджутсу.” На Лий не му харесваха много тези техники, но знаеше как да избяга от тях. Той освободи доста чакра, но си беше все още там. Лий усети удар в гърба си и когато се обърна видя Неджи със самодоволна усмивка. Нисък удар в стомаха му-Тентен му се мръщеше. Мощен удар в челюстта му, Гай се обръщаше с гръб към него и промърмори нещо като ‘няма никаква младост’. Той не можеше да отвръща на ударите, с всеки удар следващия ставаше по-силен.

Една светлина го върна обратно в реалния свят. Сакура стоеше на няколко крачки далече от него. Той се цупеше и гледаше свирепо някого. Осъзнавайки Сакура, че Лий е извън генджутсуто тя излекува всяка рана и драскотина, която беше нанесла. С празна усмивка тя каза:

-Благодаря и извинявай.- И си тръгна гледайки другия човек.

”Кой е той? Да не е---не, няма начин да бъде---” помисли си Рок Лий.

-Гаара?- попита той.

Червенокосия се обърна леко и погледна към него с нещо между изумение и жалост. И тогава с пясъка си той се телепортира някъде другаде.

”Какво стана туко що? Как така ме победи момиче?! Гай-сенсей ще бъде толкова разочарован.”

...

”По дяволите!” Сакура проклинаше вътрешно. Добре, тя не го беше пребила чак толкова зле, но нали той трябваше да е по-силен. И тогава Гаара трябваше да дойде от нищото...

СПОМЕН

Розовокосата медицинска нинджа удряше Лий навсякъде доста безмилостно. След удара му в челюстта ,тя беше на път да го ритне в брадичката ,но пясък сграбчи крака й. Когато се опита да го удари с другия си крак пясъкът хвана и този крак, после и ръцете й.

-Време е да го освободиш от илюзията.

Тя зяпна. Силно. Колкото се може толкова по-силно гледаше. Гневът беше ясен в очите й. Тя не биеше Рок Лий, а го убиваше. И щеше да го убие, ако имаше още време.

-Ще го освободя, ако ми пуснеш ръцете.- каза Сакура като във всяка нейна дума имаше омраза. След като червенокоското я пусна, тя освободи джутсуто. Само след като видя празното изражение на ученика на Гай, тогавеа разбра какво е направила.

КРАЙ НА СПОМЕНА

Лий определено не беше дал всичко от себе си, тъй като си мислеше ,че тя е все още слаба колкото преди. ”Това ще го научи да не ни подценява. ХА!” ”Да, е поне знам ,че новата техниката работи перфектно.”

Прибирайки се вкъщи първото нещо, което направи е да влезе във ваната. Тя се нуждаеше да се отпусне малко. Тя благодари на господ ,че Гаара не е от тези хора ,които сега биха й държали конско, нали все пак той самият е избил стотици невинни хора. Но на нея не трябваше това да й харесва. Но й харесваше. За пръв път тя разбра какво каза Гаара, когато се биеше с Наруто ‘Искам да почувствам’. Не е разбирала това за много дълго време... тази сила и мощ я караха да се чувства жива. Водата, която се напълни във ваната започна да прави балончета. Тя се съблече и влезе вътре.

...

-Достатъчно съм спокойна ,за да чуя причините ти.-каза Сакура.

-От колко време си там?

-Не съм перверзна.-имаше дълго мълчание.

-Ще ми кажеш ли?

-Не.

-Ако не ми обясниш за това избухване ще кажа на Хокагето.- очите наСакура се оголемениха и след това се намръщиха и изпълниха с гняв.

-Бях ядосана.

-Какво ти е направил?- ”Това ли е той, за който тя каза, че е невъзможен?” В мисълта си имаше и малко ревност ,но не обърна внимание на това.

-Лий? Нищо не ми е направил, той всъщност беше в грешното време на грешното място...

Тя започна да се чувства неловко. Всичката смелост избяга от прозореца и плюс това мехурчетата не бяха вече чак толкова плътни и дебели, а Гаара беше някак си близо до нея... и кратуната на гърба му се клатеше леко ”Сигурно е ядосан за нещо.”

-Просто исках да убия нещо! И да е нещо, с което да се бия! Знаеш чувството! Сега ако обичаш, ще излезеш ли от банята?

-Има нещо, което не ми казваш. И ме дразни... ама... много.- той си тръгваше, когато си обърна само главата и каза

-Вече е късно за обяд, недей да стоиш прекалено дълго време там.- и той излезе от банята.

Беше вярно, вече е 13:00 часа, а тя даже не си беше помисляла да готви ”Определено това е единствената причина все още да съм жива.” Тя излизаше от ваната, когато вратата се отвори.

-А, и----червенокосия, който си показа главата вътре беше шокиран.

Лицето на Сакура стана много тъмно червено, а на Гаара бяло с малко розов цвят по бузите му. Три милисекунди по-късно тя се опита да скочи във водата, но се подхлъзна на мокрия под и започна да пада назад във ваната, удряйки главата си в стената и губейки съзнание. Водата я покри цялата.

”Извади я от там, идиот!! Тя ще се удави!!”
”Тя не носи нищо!”
”Според мен имаш три избора. Можеш да я оставиш да се удави следователно, губейки скъпоценния съюз, храната ми и няма да разбереш какви са тези чувства. Или можеш да я извадиш от ваната, спасявайки живота й, да я видиш гола и може би тя ще ни възнагради ::намигване::”

Гаара отиде при удавящото се момиче и извади главата й.

”Няма начин! Тя не диша!!”
”Направи й изкуствено дишане, изкуствено дишане!!”
”Не знам как, тъп демон такъв!”
”Аз знам как, хайде, ще ти кажа точно какво да правиш!”

Гаара я извади от водата и я постави на земята. Той я обви с кърпа, за да не смайва Шикаку. След няколко натискания на гръдния кош и уста в уста дишане, тя изплю сапунена вода и пак остана в безсъзнание. За пръв път, всъщност Гаара беше спасил човек. Той благодари на господ,че Шикаку го има! Гаара я повдигна и я постави на леглото. От нея все още капеха капки вода, за това той потъркваше кърпата срещу тялото й. Осъзнавайки, че може да направи това с пясъка си, той заповяда на пясъка си да я изсуши и да я преоблече. (само с една много дълга тениска) Той се отдалечаваше, когато изведнъж Шикаку му каза да не го прави. ”Защо?” ”Не трябва никога да оставяш човек сам, когато не е в съзнание!” ”И от къде знаеш всичко това?” ”Не си първият в когото ме запечатаха, дете.”

...

Час и половина по-късно тя се събуди. Първото нещо, което видя беше чифт зелени очи. Собствените й очи изпълнени със сълзи тя прегърна мъжът, който седеше на ъгъла на леглото. След няколко минути тя се поуспокои. И легна на леглото. Неловко мълчание изпълни тишината и Гаара заговори пръв.

-Ъм... ::кашляне:: извинявай за по-рано.

-Няма проблем.- тя се изчерви леко. Сега трябва да живее с човек ,който я е виждал гола и дори не беше момиче или гаджето й. Това ще бъде толкова мъчително.

-Какво искаше да ми кажеш преди...ър... инцидента?

-Че проверих пощенската кутия и имаш няколко писма. Ще се върна след... възможно най-скоро след като купя нещо за ядене.

-Няма нищо, аз мога да направя това.

-Не повтарям. По-добре недей да мърдаш от леглото или ще направя така че да не можеш.- очите й станаха големи.

-Ето можеш да ги прочетеш, докато се върна.- той хвърли няколко писма до нея и излезе ‘доста бързо’.

Кунойчето отвори първото, което видя. От родителите й за мисията, от която и те са били оттегчени. Написали й са колко много са й липсвали и колко е била добра в медицината. Дрън, дрън, дрън... едно и също нещо отново и отново. Те няма какво да правят и затова си спомнят за дъщеря си ,проверявайки дали е жива. Второто писмо е от... тя го обърна, но там видя само своето име. Отваряйки го видя бяла карта ,написано с тъмн-червен цвят. Тя зачете:

Не искам да съм срамежлив
Не издържам повече
Искам само да кажа ‘Здрасти’
Тази ,която обичам
Черешовото момиче

Кажи ми защо не може да бъде истина?

На гърба на картата е написано:

Честит св. Валентин
Сакура...

Челюстта й падна. Кой може да го е изпратил? Картата беше принтирана и няма да може да каже по почерка, кой го е написал и нямаше никакви следи от чакра. Въздишайки тя отново легна.

-Веднъж след като реша да оставя настрана чувствата си, те ме следват... Не е честно. Не е...- и тя заспа.

Гаара беше под перваза на прозореца. ”Стъпка 1 изпълнена. Готов за стъпка 2?” ”Дадено.”

_________________

Супер е!!
Направо страхотно!!
Кога ще пуснеш още?

8.Глава: Questioning and Quarrel

Очите й се отвориха бавно и леко. Стаята беше неясна. Опитвайки да се намести на леглото тя ритна нещо. Нещо голямо. И беше на леглото. Тя щеше да се опита да го ритне отново, за да види дали ще падне на земята, преди да си отвори очите малко. Това е човек. Който и да е има червена коса. Тъмна, разрошена кървава коса и самодоволна усмивка... Какво по дяволите?!?!?! Тя си отвори очите повече и трепна за част от секундата.

-Изкара ми ангелите! Казах ти да не правиш това!- тя размахваше с ръце.

-Ритна ми гърба.- той протестира.

-Ритнах щита ти.- поправи го тя.

-Не, гърба ми.

-Хъх? Пясъкът...--?

-Не искаш да знаеш.

-Добр—Ти какво--- Дай ми това! Мое е!! –Тя осъзна за какво е тази самодоволна усмивка... Писмото. Тя седна ,опитвайки се да вземе писмото, но беше пълен провал. Самодоволната усмивка на Гаара стана още по-голяма.

-Какво му е толкова специалното на това?- попита все още със самодоволната си усмивка.

-Нищо! Върни ми го!- тя се изчервяваше.

-До колкото виждам той не е оставил име... И незнаеш кой е обожателя ти...- каза той тикайки я с пясъка си.

Разбирайки ,че Гаара няма да й върне скоро писмото тя просто седна.

-Не...

-Хмм... поне той има добър вкус за музиката.- това й хвана вниманието.

-Какво? От къде знаеш? Познаваш ли го? Кой е той? Той е нали? Моля те кажи ми, че е той!

След това, което стана беше напълно неочаквано за Сакура. Той си затвори очите и с тази гадна самодоволна усмивка... се подсмихна. Тогава той си отвори очите и лицето му стана сериозно.

-Можеш да си сигурна ТОЙ, че е ТОЙ ,заради картата. Няма никакви тъпи украшения. И това писмо е прекалено обикновено, така че не е от жена. И това значи ,че е определено мъж. Но естествено ти знаеш това. Ти си анализирала всичко това ,само не си събрали частиците и не си направила извод. И мога да кажа, че има добър вкус за музиката, защото това е цитирана песен.

Вярно е, че тя беше забелязала всичко това, но песента... Тя не я знаеше.

-Коя е тази песен.

-Черешовото момиче, от Еър (Air)

-Хмм...по дяволите!

-Какво? –тя си мислеше за нещо и на него не му харесваше да бъде забравен.

-Който и да е този сигурно е сляп... Или нещо такова...-Гаара я погледна с ‘какво’ изражение.

-Прекалено съм грозна.- тя влезе под одеалото и се сви на топка. А той въздъхна.

-Жена...- промърмори той.- Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре... аз не мисля ,че си толкова грозна.

Каза той и излезе, като отиде в хола

-Ставай.- гласът му отново беше студен.- Храната става студена.

Сакура едва, едва се съгласи да напусне мекото си легло. Но когато стана, тогава разбра ,че носи само дълга много дълга тениска... И нищичко друго. Тя си блъсна главата на стената неведнъж. Съседите не бяха толкова щастливи и вероятно си мислят, че нещо не чак толкова невинно се случва. Тя прокле вътрешно. След като се преоблече отиде в хола. Миризмата, която идваше от кухнята беше доста приятна. Пясъкът се беше разделил на две и идваше от кухнята. Като в едното носеше купа с ориз ,а другия пясък месо. Гаара отиде и се настани като закача за купите. ”Той е мил и ме плаши...”

Тя беше на път да си отхапе, когато промърмори нещо за ‘люто’. Тя погледна подозрително храната, затова си напълни чаша с вода и тогава си опита от храната. Първоначално имаше добър вкус, но тогава стана непоносимо люто. Тя се задави. Толкова люто беше.

-::кашляне:: Мразя—Те ::кашляне::- каза с дрезгав глас.

Лицето й беше червено и очите също зачервени с малко сълзи. Тя изпи всичката вода на екс. Но не беше достатъчно и затова тя побягна към мивката и пи чаша след чаша, догато горенето в гърлото й не изчезна.

Тя беше като камък, студен и остър. Очите й отново загубиха милото изражение и се замени с гняв. Тя застана до Гаара ,който все още ядеше.

-Има ли НЯКАКВА ДОБРА причина, поради която се опита да ме убиеш?

-Мислех, че ти харесват храни с потправки.

Самодоволна усмивка се настани на лицето му. Значи това е отмъщение. Тя си намръщи очите и го погледна свирепо. Не беше просто свиреп поглед, а поглед ,който накара Гаара да потрепне вътрешно.

-Ето защо направих специална храна с потправки , традиционалното ястие на Суна с червен пипер...

”Може би е бил просто мил.” Мислеше си Сакура.

-...Но в твоята чиния просто сложих повече, за да видя как ще подейства.-каза той.

”Естествено, че той не е мил. Той е безсърдечен кучи син!! Охх.. ще му покажа аз. Хванах се, но няма да се хвана втори път.”

Драстично държанието й се промени от убийствено към мило.

-Благодаря, харесвам храни с потправки.

Тя седна и се концентрира като сложи малко чакра в устата си и премахна чувствителността (т.е. вкусовото си нещо там). Сакура продължи да яде. Без да пипа нито веднъж чашата си. Избървайки устата си със салфетка тя се запъти с празните чинии към миялната машина. Но преди дори да е успяла да затвори вратата на кухнята зад себе си, пясък я хвана и я сложи на дивана до Гаара. Сакура се опита да стане ,но отново пясъка я спираше.

-Все още имаш неща да обясняваш.

-Не съм единствената.-каза тя.

-Какво искаш да кажеш?

-Капилярите на врата ми са разбити нагоре, което означава смучката е завършена. Следователно Е смучка ,а не камък... и така опитай се да ми кажеш истината този път.- очите й бяха изпълнени малко с омраза и подозрителност.

”Тя ни хвана! БЯГАЙ СЕГА!!!”

-Незнам за какво говориш. Вече ти казах какво видях.- очите й се свиха леко.

-Ако това ,което казваш е вярно, тогава... ще проверим този камък... и без това трябва да прибера бутилките в кутията. Не искам да ги изгубя или да се разлеят по тревата.

Отвън изглежда така сякаш изобщо не го интересуваше, но отвътре той знаеше, че тя ако отиде там ще си спомни всичко и ще се ядоса. Също и така знаеше, че листа с имената на напитките трябва да изчезне.

-Ще дойда с теб. Докато отиваме натам ще ми разкажеш някои интересни подробностти за битката.

На Сакура не й харесваше да казва всички тези неща. Тя криеше всичко това от толкова дълго време и, ако Гаара разбере той може да я изнудва с това.

-Добре.-каза тя с не особено голямо желание.

...

Докато те си вървяха през гората въпросите започнаха.

-Как научи тези техники? Не би трябвало да учиш това от Хокаге-сама.

-Не точно тя ме учи на тези техники...- очите й избягваха неговите и се фокусираше върху дърветата или просто земята.

Тя обикновено говореше без да спира, а сега с този кратък отговор информира Гаара, че нещо не е наред. Тя започна да си играе с пръстите си.

-Тя пие и... заспива. Един ден ,докато чистех бюрото й един свитък падна и се отвори ,показвайки ми техника. И тъй като имам голяма памет си помислих защо да не я пробвам и проработи.

Тя си играеше с ноктите, търсейки път към хълма, тайното й място.

-Толкова страхотно се чувствах, че научих нова техника. Нещо различно от лекуваща техника и така, когато тя всеки път заспиваше аз си взимах един ститък научавах го... ем...” Тя го погледна в очите умолително.-Моля те не й казвай!!

-Хн... Защо си изкара гнева на копелето?- след това изречение той се сети за нещо.

-Той не даде всичко от себе си, защото си мислеше ,че съм все още съм слаба. Ядосах се. Дори и след като съм помощничката на Хокагето те си мислят, че не съм силна. Все още си мислят ,че трябва да ме защитават и това ме наранява. Бях слаба преди, но не и сега. Загубих много неща в живота си заради това и няма да премина през това отново! Какаши никога не ми обръщаше внимание, той никога не ми вярваше и бях оставена назад. Не бях и достатъчно добра, за да накарам Саске да остане и също и така бях безполезна за спасителния отбор. (т.е. когато връщаха Саске или по-точно се опитаха да го върнат). Наруто беше единствения, който искаше да тренира с мен само защото ме харесваше. Бях толкова глупава ,че не се съгласих дори на един дуел ,за да стана по-добра в тайджутсуто. И затова ще покажа на всички ,че не съм слаба ще докарам този кучи син обратно или поне мъртвото му тяло, за да видят всички, Сакура Харуно победи гения Учиха. И веднъж завинаги ще ме уважават!!

Тя си забиваше ноктите на едно дърво. А дори не използваше чудовищната си сила. Лицето й беше твърдо като на камък. Гордостта и сърцето й бяха разбити ,а тя се опитваше да промени и премахне вината и болката от душата си. Също и така иска да бъде призната от селото и съотборниците си като нещо повече от тежест. Тя искаше да бъде оценена. Той знаеше чувството. След битката с Узумаки той се опита да си представи живота с нещо повече от омраза и пренебрегност.

_________________

Дишането й се успокои. Ръката й се махна от стъблото. Тя трепна леко, когато осъзна че парченцата от кората на дървото я прободоха под ноктите. Тя бързо излекува това и продължи да върви. За секунда беше тихо. Пътят към ‘специалното място’ не беше чак толкова вълшебно без лунната светлина.

Розовокосото момиче отиде малко по-напреде от него и проговори. Изглежда сякаш не можеше да каже тези толкова прости думи.

-Благодаря ,че ме изслуша. Знам, че може и да не те интересува ,но... това ме облекчи.- тя си обърна главата към него и се усмихна леко. Направи още една крачка и скочи. Пристигна ли са.

...

Той трябваше да скочи бързо! Ако тя видеше листа хартия 1000% е мъртъв. Но всъщност няма да е, той е прекалено силен ,за да бъде победен от момиче, но не искаше петата да му дава убийствени погледи заради някаква си тъпа смучка. И естествено след това взаимоотношенията ще са неловки. Не, той няма да позволи толкова тъпо нещо с политически причини да му стане пречка. Ако рискуват да има война заради слаби връзки той ще бъде използван, а и му е писнало да се държат с него като с оръжие. Той се телепортира за част от секундата и беше пред кунойчето. Той заповяда на пясъка си да потърси листа хартия ,докато самият той вкарваше чакра в минералите на земята ,за да се оформи камък, пясъкът намери листа и изтри последните думи, които бяха написани. Камъкът беше завършен за нула време. Всичко беше добре. Или по-точно той така си помисли.

...

Лицето й беше изпълнено с шок, обърканост и страх.

-Б-Бил СИ ти... ти...-тя мърмореше несвързано

Едната й ръка беше на врата й ,а с другата посочваше него. ”Този път знае!!” извика Шикаку. С всяка стъпка, която тя правеше към дървото ,той вървеше към нея. Гърбът й се притисна към дървото. Той беше прекалено близо. Той си намръщи очите.

-Имаш странни сънища.

-Хъх?- тя беше уплашена и объркана.

Естествено тя си беше спомнила. Тя незнаеше как да реагира. Тя искаше ли да го ритне? Да го удари? Целуне? Какво искаше да направи?! И тя не разбираше какво се опитваше той да й каже, защото тя беше толкова уплашена от това какво може да й направи на такова място, далече от всичко, навътре в гората. Никой няма да може да й помогне.

-Сънуваш, нали? Когато спиш... Изглежда имаш страшни сънища за мен.

-И-И от къде знаеш това?

-Това се е случвало и преди, чиниите не бяха много щастливи с това.

-Тогава... е било сън? –тя въздъхна, но продължи да мърмори на себе си.- Ето защо не ме уби. Хихи.

Имаше дълга тишина. Гърбът й все още беше притиснат срещу дървото, а Гаара изглежда нямаше да помръдне напред към нея. (поне за сега)

-Ем... ъм... Ще прибера всичко. Можеш да си въриш ,ако искаш.

Той вместо да си тръгне се наведе леко към нея със смесица между подозрително и весело изражение.

-За какво беше?-очите й се разшириха за част от секундата.

-Нищо. – каза тя студено.

-Но и в двата пъти ти се побърка.- той нахлуваше в личното й място малко прекалено от нужното.-За какво бяха сънищата?

-Защо искаш да знаеш?

-Никога не съм сънувал...

-Колко жалко.- каза тя саркастично.-Не искам да ти казвам.

Сакура бързо се измъкна от него и започна да нарежда малките бутилки в дървената кутийка. Запушалката на кратуната му малко подскачаше сякаш всеки момент ще изскочи. Естествено той знаеше какво е сънувала тя ,но искаше да чуе от нея и да я накара да се почувства неудобно или да се изчерви. И щом това не проработи, той продължи с въпросите си. ”Това трябва да проработи.” Помисли си той.

-И колко точно техники си научила?- тя замръзна.

Въпреки че тя беше с гръб към него, той знаеше ,че очите й са по-големи и от дамотита.

-Това не е твоя работа.- каза рязко Сакура.

Пясъкът му бързо се придвижи към нея като я хвана за раменете и краката и я обърна към него.

-Колко?-сигурно тя знае доста впечатляващи на брой техники щом се държи така.

-Не искам да говоря за това.- тя се защитаваше с това изречение, а Гаара не беше в настроение да бъде мил и да вземе информацията по мил начин.

-Кажи ми или Хокагето ще разбере.- очите й показа болката, но не и лицето й.

-Не знам, вече прочетох всичките свитъци в офиса й.-челюстта му щеше да падне.

Офисът й е препълнен със свитъци ,с мисии и забранени техники. Естествено забранените техники са скрити ,но за някой като Сакура, която е умна да намери тези скрити места й е бебешка работа.

-И как така Хокагето не е забелязала, че нещата й са били пипани?

-Тя ми вярва и заради това спи дълбоко. Тя знае, че ако някой я потърси аз ще я събудя преди дори да са стигнали до коридора... Ще бъде толкова разочарована от мен...

-Осъзнаваш че знаеш повече джутсута и от АНБУ човек, нали?-тя го погледна с объркано изражение.

-Чела ли си и други свитъци? На други места? В други стаи?- тя кимна. Пясъкът си отиде на мястото в кратуната.

-Прибирай си нещата, СЕГА!!- каза той и започна да върви.

...

След няколко минути изпълнени в тишина Сакура проговори.

-Ядосан ли си ми?- тя звучеше като дете.

-Не знам, трябва ли да съм?

-Не знам... трябва ли да си? Ти си този, който не ми говори и ми се мръщи!

-...Това е толкова детинско...- промърмори той.- Толкова си невнимателна към селото си. Можеш сега да си на S ранк мисии ,помагайки на селото си вместо да ми хленчиш как искаш да бъдеш забелязана! До сега щеше да бъдеш забелязана само, ако беше използвала това ,което си научила! Слаба си, защото искаш да си. Уплашена си от това да ползваш сила. Уплашена си от това да не се провалиш на тренировки. Криеш тази сила и учиш когато никого няма. Слаба си в очите на другите хора, защото не им позволяваш да видят в какво си се превърнала!- може би той каза прекалено много.

-И в какво съм се превърнала? Какво знаеш за мен?! Не знаеш нищо!!- тя взе малко камъни и ги хвърли по него.

-Знаеш ли какво? ДОБРЕ!! Бъди си слаба за цял живот!- и след тези думи той изчезна.

Сега сме Гаара:

Никога преди не съм подтиквал чувството да убия човек. Исках да я ударя или нещо такова. Тя се държеше егоистично и детинско.

Не съм някой ,който трябваше да говори за това. Въпреки че съм израснал с идеата да съм полезен на Суна и уважаван... Проклет Узумаки! Той ме промени! Аз ,който съм син на Казекагето винаги съм бил изпращан на различни и опасни мисии. И разбирам перфектно ,че да имаш силни нинджи означава по-трудните мисии да се разрешават по-лесно и така бързо селото става известно и идват още мисии и доходи. Но тя не може да го разбере, нали?

Но и какво ми пука? Аз съм никой, аз съм от друго село. Може би нещата тука са по-различни въпреки че си мислех, че всичките села действат по един и същ начин.

Точно сега не искам да говоря със Сакура затова ще поговоря с Хокагето. Със сигурност в момента тя си почива. Подсмихнах се вътрешно, представяйки си гледката, където Хокагето спи хъркайки с купчини документи и бутилки на саке до нея. Бях вече в селото за по-малко от минута. Ако Сакура ме види сигурно ще си помисли ,че не искам вече да ми помага за ‘обменната екскурзия’. И може би, само може би ,ако нещата се объркат така ще направя. Но сега други въпроси са ми в главата.

Сега сме Сакура:

Как може да каже истината в начин, в който ще прониже сърцето ти и ще кърви доста? Той е толкова прав и боли толкова много. Никого не съм й показвала истинската си сила, дори сенсея ми не знаеше. Предадох я. Направих това, което Наруто правеше през всичките тези години и знаех точно какво правя и защо. Откраднах информация и забранени джутсута в полза за мен. Аз съм най-лошото същество на земята и знам това от много дълго време... Толкова много ми се иска да заплача. Но няма. Ще взема отговорност за действията си и ако ме накажат за това ще го приема. Аз съм силна. Ще го преживея. Но ме е страх от това Цунаде да гледа към мен с разочарование. Оценявам я толкова много и ,ако ме погледне така ще бъда изпълнена с мъка. Тя беше единствената, която ме научи на нещо и Ирука-сенсей. Да, той и Цунаде са достойни да бъдат наричани така (т.е. сенсей да се наричат). Ще й кажа истината каквото и да стане.

Изтрелях се към кулата и се молих на господ да е в почивка или в добро настроение.

...

Бягах през препълнените улици. Днес изглежда доста зает ден, най-големият магазинът беше препълнен с хора. Обърнах се към първата полу-празна улица ,която видях и ускорих скоростта.

Изведнъж дим се появи пред мен и там стоеше бившия ми учител. Спрях без усилие.

-Йо, Сакура.-единственото му видимо око се смееше (не буквално).

Ще му дам аз една усмивка.

-Здрасти Какаши!- сега окото му не се усмихваше чак толкова. ”ХА!! Пипнах те!”

-Какво стана с ‘Какаши-сенсей’?

-О, да, бях мислела за това и стигнах до извода ,че след като не си ме научил на нищо не трябва да те наричам сенсей.- гласът и усмивката ми бяха безупречни. И без това ми се искаше да му кажа това от доста дълго време. Най-накрая си получавах отмъщението , сладко, сладко отмъщение.

Окото му пак се усмихваше ,но за мене вече беше достатъчно. Веднъж завинаги махнах тази тежест от сърцето си. Сега се чувствам много по-добре.

-Е, искаш ли сега? Събрах доста интересни джутсута, последно от както се видяхме.

-Прекалено е късно.-казах аз като се забелязваше малко омраза и злоба.

Това беше иглата, която се заби в гордостта и душата му. С първия (и вероятно последния) отбор ,с който някога е преминал. Един от тях остана в Коноха възмутена от него (т.е. Саку), другият предаде селото и третият напусна Коноха ,за да стане по-силен и да върне приятеля си обратно. Това трябва да го научи да бъде по-добър учител ,а не да оставя ученика си настрана в тъмното, докато вниманието му е фокусирано върху по-добрите от групата.

-Трябва да видя Цунаде-СЕНСЕЙ, но ще се чуем отново чао... Какаши.-и с усмивка си тръгнах. Той беше много ядосан или много шокиран, може би и двете. Почувствах се толкова облекчена, най-накрая той разбра как се чувствах аз. И сега към кулата на Хокагето.

Сега сме никого:

Когато Сакура отвори вратата тя не очакваше да види Гаара и Цунаде да си говорят. Не й харесваше това. Той й беше ядосан и ако не може да я убие, той може да й провали живота. ”О БОЖЕ МОЙ, за какво си говорят?! Какво ти е казал той, Цунадееееееее!!!” вътрешната Сакура се паникьосваше и си гризеше ноктите.

-Добър вечер Цунаде-сама, Гаара. Трябва да ви кажа много важно нещо.- каза тя ,гледайки право в очите на петата.

-Хубаво. Вече си готова да ми кажеш кой ти е направил тази смучка?-имаше някаква промяна в потока на чакрата на Гаара и Сакура. Неговото изглеждаше малко неудобно, а нейното по-силно. Нещо не беше наред.

-Всъщност, както ви бях казала това е драскотина. Трябва да е. Гаара може да ви каже това, аз паднах върху камък ,когато загубих съзнание---

-Изгубила си съзнание? Как? Защо?

-::кашляне:: От алкохол.

-По-добре обяснявай подробно! Не съм в настроение да задавам въпроси!- да, естествено тя е пияна.

По такъв или друг начин, розовокосото момиче разказа как всичко се е превърнало в алкохолна игра и е загубила съзнание като се е ударила на камък. Но Цунаде не беше тъпа. Всеки път ,когато тя казваше ‘камък’ чакрата на Гаара се променяше. Той знаеше нещо, което тя не казваше.

-Елате тук двамата. Ще поиграем на малка игра. Единият да застане от едната страна на бюрото, а другия на другата страна на бюрото. Ще ви наблюдавам чакрите и ще проверя дали това, което каза е вярно. На кунойчето и на пясъчния нинджа чакрите рязко се повишиха. Те криеха нещо. Но нито един от тях не каза и дума, нито по изражението им можеше да се разбере нещо.

-Преди това имам нещо много важно ,което трябва да ти кажа... лично.- каза Сакура и русокосото Хокаге се усмихна самодоволно.

-Разбира се. Гаара-сан моля да ни извиниш.- той се обърна и излезе. Сега е моментът за истина ,която тя ще разкрие пред сенсея си и може би ще бъде наказана доста зле, но трябва да го направи.

_________________