Exchange Program (GaaSaku)

First topic message reminder :

:arrow: Фика не е мой аз просто го превеждам.Прочетох го преди няколко дни и реших,че може да ви хареса за това и ще го качвам.Е ето и 1 глава

1.Глава: Welcome
Суна и Коноха бяха на път да подпишат съюз, но културните им различия пречеха. Предполага се, че най-вероятно Гаара ще стане Казекаге и съветът на Суна решиха да го изпратят нещо, като на ‘обменна екскурзия’ (т.е. да търси информация за Коноха и т.н.), което ще бъде от полза за съюза. И всъщност Гаара е единствения ,който незнае, че ще става Казекаге. Или по-точно не го интересуваше. След като съветът му каза ,че трябва да отиде на ‘обменната екскурзия’ , той си помисли ,че това е поредното тъпо извинение ,с което да го разкарат от Суна.

В Коноха да се избере човек, който да отиде до Суна не беше чак толкова лесно. Цунаде в никакъв случай не би допуснала някой от добрите й ученици да отиде там и да тренира с бог-знае-какъв-некадърен-пясъчен-нинджа. След като имаше достатъчно проблеми, с които да се оправя, реши този да стане...произволно. Тя взе няколко хартии и написа имената на тези хора ,които ще бъдат заинтересувани или ще направят добро впечатление. Щом свърши с написването на имената, сгъна листчетата и ги разбърка ,затваряйки очите си изтегли едно. Тя прочете

-Шикамару?

-------------------------------------------

Сакура получи съобщение веднага да срещне Цунаде в офиса. След като вече беше там и Цунаде я информира ,че ‘пясъчен нинджа’ ще пристигне в Коноха днес и ,че тя трябва да го посрещне ,да му покаже къщата, тренировъчните площадки и т.н...

-Значи...това означава...че аз трябва да бъда бавачка на пясъчен нинджа? Нали знаете Цунаде-сама ,че през цялото това време мога да тренирам...-каза Сакура

-Всъщност ти ще бъдеш ‘бавачка’ на следващия Казекаге.

След това изказване очите на Сакура станаха така О.О и каза:

-Шегуваш се...-и излезе бързо от офиса мърморейки нещо за бяна, дрехи и време.

Веднъж след като Цунаде остана сама се зачуди дали това изобщо е било добра идея... ”Искам да кажа той се опита да я убие веднъж, тя може и да се побърка когато го види...е, както и да е, ще го преживее някой ден.” Помисли тя и надигна бутилка със саке. ”Да видим какво и друго мога да правя, когато съм пияна...”

Сакура се прибра за нула време, взе си душ, облече се в малко по-хубави дрехи и се запъти към портите. Когато тя пристигна не видя никого и затова реши да се облегне на дървените порти и да почака. Преди не е имала толкова много време да размишлява. И след като сега има това време, не й се хареса доста. След няколко минути умът й започна да се скита в миналото, когато беше слаба. Тя си спомни как си беше мислела ,че е много по-добра, но всъщност е била най-зле в отбор 7. Тя искаше да се върне назад във времето и да поправи тези глупави грешки, идеше й се сега да се удари. Тя се почувства така сякаш е все още червея, който е безполезен по време на битките, членът от отбора ,който трябва да защитава съотборниците си, но винаги накрая другите защитават нея. Сърцето й започна да тупти бързо. Тя беше толкова ядосана, разочарована, тъжна, изгубена, безполезна и постоянно в тежест на другите. Дори и Цунаде й даваше тъпи мисии, вместо да бъде на някоя убийствена мисия или поне като шпионин в някое село. И дори с всичките й тренировки, тя не беше достойна за по-добра мисия!? ”Защо съм толкова слаба?! Това ли е причината поради, която всички ме оставят?”

И точно когато седна на земята, за да потренира върху някоя нова техника, с която да се разсее, тя видя някой много бавно да се приближава към портите. Изправи се, поизтупа си дрехите и си пооправи косата. ”Това е смешно... Мога да се закълна, че познавам тази чакра.” И тогава тя видя... ”Сега това е смешно...мога да се закълна ,че знам тази чакра.” И тогава тя видя...

-К-К-К-Кратуна?!

Нямаше никакъв начин, по дяволите никакъв това да е той, не просто не.

”Няма начин това да е пясъчния нинджа, когото очакваме нали?””Ако това е той, тогава можем да побягнем към кулата на Хокагето и...да се хвърлим...” предложи вътрешната Сакура.

Сега нямаше никаква грешка, това е той. Сега тя трябваше да възвърне хладнокръвието си, да изглежда спокойна, силна, и определено да му покаже ,че тя вече не е слабото, досадно дете ,като преди. Той стигна до портите и застана точно пред нея. Тя се усмихна и проговори.

-Добър вечер, Гаара-сан. Ти си нинджата от Суна за обменната екскурзия. Права ли съм?-имаше дълго мълчание и после едва доловим отговор:

-Хн.

”Сега това ще бъде точно, като едно старо време...” каза вътрешната

Не много изненадана от ‘думата’ му ,усмивката й започна да избледнява след като започна да обяснява за по-важните сгради и места. Той не попита нищо, не я прекъсна и не изглеждаше така сякаш ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ!! Това беше прекалено много ,за да може Сакура да удържи здравия си разум и реши да направи нещо, което дори и вътрешната Сакура не би се осмелила да направи.

-...както забелязваш всички основните сгради са на близко – мислиш си ,че си много готин с това каменно изражение на лицето си, а? Поне можеше да кажеш здравей, айсберг такъв – и така няма да имаш никакъв проблем с--- тя усети пясък на рамото си ”може би прекали малко?” каза вътрешната. Сакура се обърна и видя не особено щастливия Гаара ,който я гледаше малко свирепо..."дам прекааааааааааали”

-Просто проверявам дали ми обръщаш внимание.- каза тя стеснително. Пясъкът се отдръпна бавно, но погледът си остана така свиреп. Сакура обясни още няколко неща за лицата на Хокагетата на планината ,преди да пристигнат в офиса на Хокагето, където Цунаде изглеждаше в много лошо настроение...или по-точно пияна. Розовокоската влезе в офиса, погледна Цунаде и каза няколко думи, които обикновено дамите не трябва да казват. Малко след това и Гаара влезе вътре. След няколко часа, в които те чакаха в коридора (пияндето да изтрезнее; тъй де казвам истината въпреки че не го пише) Цунаде я повика и Гаара зачака в коридора. Хокагето й каза, че тя трябва да бъде тази, която да ‘инструктирва’ пясъчния нинджа и го ориентирва.

-Но...- Сакура протестира. -....той може перфектно да се ориентирва и сам. И знаеш това; това е толкова унизително... ТОЙ не се нуждае от МЕН. Нуждая се от вашети ТРЕНИРОВКИ.- сега Сакура се умоляваше.

-Помисли за това като за....заповеди ,които трябва да следваш, и да се контролираш. Нямам никакви мисии да ти дам или ТРЕНИРОВКИ.

-Тогава защо МЕН?!!!!!!!!!-извика Сакура от дъното на дробовете си.

-Защото... аз съм ХОКАГЕ и това е заповед, сега ТРЪГВАЙ!!!!-отговори й Цунаде също крещейки.

Сакура беше до безкрайност ядосана. Тя изхвърча от офиса, като затръшната вратата след себе си с всичката си чудовищна сила и започна да върви бързо. А Гаара беше някак си изумен ,но едва се забелязваше защото добре прикриваше това. Тя има доста кураж ,за да говори на някого ,който е с по-висок ранк от нея

-Интересно...-промърмори той и я последва, все пак нали тя сега ще го заведе до новата му къщата.

След като гневът й намаля ,тя започна да върви по-бавно и Гаара беше на няколко крачки далече от нея. Те спряха пред вход на разкошен апартамент и се изкачиха по стълбите. Сакура отвори вратата на апартамента, обърна се и си тръгна. А Гаара беше малко изненадан. ”това е странно момиче” Той влезе в апартамента и... Премигна... веднъж... втори път... Той беше напълно и крайно... ИЗГУБЕН. Той се почувства ,като маймуна с гумен банан. Гаара не е свикнал да живее в такова луксозно място преди ,нито пък е знаел нещо за технологиите до сега. Винаги е бил по мисии ,прекарвайки 3/4 от времето си извън Суна.

Червенокосия не искаше да побягне и да потърси НЕЯ ,но не познаваше никой друг, а и тя е назначена да му помага във всичко ,от което се нуждае той. ”по дяволите тъпата Коноха... и тъпата им технология” Той отиде на покрива и се опита да намери розовокосото кунойче. И след като се провали напълно той си остана просто там... на покрива, единственото място което е почти същото като и в другите села. Гаара реши да си остане там докато лудото кунойче не реши да се върне. А след като тя се върне той ще й даде малък урок... и малко пясък...

Сакура седна на пейка. Тя трябваше да помисли правилно.

”Добре, нека видим. Не трябва да допусна тази мисия да бъде провалена, а ако я проваля ,тогава това ще значи че съм по-слаба отколкото изглеждам. Сега, наистина не трябваше да си тръгна така... само бог знае какво ще стане ако му вляза в нервите. Сега ми трябва извинение, за дето си тръгнах така без думичка...” и след няколко секунди...

-ХРАНА!!!-тя побягна към най-близкия магазин и купи малко хранителни продукти.

След като се върна, секунда, две стоеше посредата на празен апартамент.

-Какво по дяволите? Къде си за бога?- промърмори тя, мислейки на глас.

-Тук.-чу се глас и тя подскочи, като се обърна мигновено към терасата. И там той беше, вървейки с главата надолу и гледайки я с всичкото напрежение, с което можеше.

-Извинявай, че те оставих така, трябваше да напазарувам.- тя надигна чантите ,като доказателство. Погледът му ставаше все повече и повече свиреп ,което не беше на добре. Сакура просто се обърна отиде в кухнята и започна да готви.

Той не искаше да го казва. Беше прекалено трудно ,за да приеме че той се нуждае тя да й обясни как нещата тук работят. Но и беше много по-трудно да позволи тя да разбере това. Ако той не й каже, тя няма да му помогне и той ще си остане изгубен в това странно място. И чувствайки се така това го... раздразни.

”Какво ще кажеж... да й го кажем като заплаха?” Шикаку винаги е бил за насилието
”Не можем точно сега, съюзът, ако тя каже на Хокаге ,ще сме свършени.”
”Да я заплашим и да не казва на никого?”
”Това е интересно...” и се усмихна самодоволно, но вътрешно.

Той влезе в хола, след това в кухнята. Застана зад нея, а пясъка започна да се увива около глезените й… към коленете… и най-накрая - към врата й. Тя беше толкова шокирана, че очите й станаха толкова големи, колкото доматите, които режеше. Той я повдигна на няколко инча от земята и проговори спокойно:


-Никога повече не излизай така. Никога дори и не смей да излезеш без обяснение с най-малката подробност, иначето ще те размажа, бавно... и мъчително. Разбираш ли?- Сакура кимна и Гаара я пусна, като тя падна на задника си. Той се запъти към вратата.

-Или... мога да кажа на Хокагето ,че нейната помощничка не изпълнява мисията си както трябва ... Също и така ако кажеш на някого за това...- той си обърна главата много бавно. –Ти си мъртва...

Сакура беше уплашена и ядосана, но е по-добре да не го предизвиква да иска да я убие повече... Затова тя се изправи и продължи да готви. Малко по-късно тя постави една порция в хола и му направи знак да дойде да яде. Той седна и помириса храната подозрително. Червенокосия погледна към храната след това към Сакура и отново обратно към храната.

-Къри(вид индийска подправка).-каза тя. Той взе лъжицата и когато беше на път да си пробва тя отново проговори

-Доста е люто.-Гаара се посмихна вътрешно, той беше изял за закуска червен пипер. Но веднъж щом преглътна храната, той знаеше че това е просто --- Лицето му стана червено, дори и очите му. Затвори си очите силно и въздъхна. А Сакура беше шокирана невярвайки. Но почти припадна ,когато той каза ,че кърито е...

-Пикантно.- и той продължи да яде...

_________________

8.Глава: Questioning and Quarrel

Очите й се отвориха бавно и леко. Стаята беше неясна. Опитвайки да се намести на леглото тя ритна нещо. Нещо голямо. И беше на леглото. Тя щеше да се опита да го ритне отново, за да види дали ще падне на земята, преди да си отвори очите малко. Това е човек. Който и да е има червена коса. Тъмна, разрошена кървава коса и самодоволна усмивка... Какво по дяволите?!?!?! Тя си отвори очите повече и трепна за част от секундата.

-Изкара ми ангелите! Казах ти да не правиш това!- тя размахваше с ръце.

-Ритна ми гърба.- той протестира.

-Ритнах щита ти.- поправи го тя.

-Не, гърба ми.

-Хъх? Пясъкът...--?

-Не искаш да знаеш.

-Добр—Ти какво--- Дай ми това! Мое е!! –Тя осъзна за какво е тази самодоволна усмивка... Писмото. Тя седна ,опитвайки се да вземе писмото, но беше пълен провал. Самодоволната усмивка на Гаара стана още по-голяма.

-Какво му е толкова специалното на това?- попита все още със самодоволната си усмивка.

-Нищо! Върни ми го!- тя се изчервяваше.

-До колкото виждам той не е оставил име... И незнаеш кой е обожателя ти...- каза той тикайки я с пясъка си.

Разбирайки ,че Гаара няма да й върне скоро писмото тя просто седна.

-Не...

-Хмм... поне той има добър вкус за музиката.- това й хвана вниманието.

-Какво? От къде знаеш? Познаваш ли го? Кой е той? Той е нали? Моля те кажи ми, че е той!

След това, което стана беше напълно неочаквано за Сакура. Той си затвори очите и с тази гадна самодоволна усмивка... се подсмихна. Тогава той си отвори очите и лицето му стана сериозно.

-Можеш да си сигурна ТОЙ, че е ТОЙ ,заради картата. Няма никакви тъпи украшения. И това писмо е прекалено обикновено, така че не е от жена. И това значи ,че е определено мъж. Но естествено ти знаеш това. Ти си анализирала всичко това ,само не си събрали частиците и не си направила извод. И мога да кажа, че има добър вкус за музиката, защото това е цитирана песен.

Вярно е, че тя беше забелязала всичко това, но песента... Тя не я знаеше.

-Коя е тази песен.

-Черешовото момиче, от Еър (Air)

-Хмм...по дяволите!

-Какво? –тя си мислеше за нещо и на него не му харесваше да бъде забравен.

-Който и да е този сигурно е сляп... Или нещо такова...-Гаара я погледна с ‘какво’ изражение.

-Прекалено съм грозна.- тя влезе под одеалото и се сви на топка. А той въздъхна.

-Жена...- промърмори той.- Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре... аз не мисля ,че си толкова грозна.

Каза той и излезе, като отиде в хола

-Ставай.- гласът му отново беше студен.- Храната става студена.

Сакура едва, едва се съгласи да напусне мекото си легло. Но когато стана, тогава разбра ,че носи само дълга много дълга тениска... И нищичко друго. Тя си блъсна главата на стената неведнъж. Съседите не бяха толкова щастливи и вероятно си мислят, че нещо не чак толкова невинно се случва. Тя прокле вътрешно. След като се преоблече отиде в хола. Миризмата, която идваше от кухнята беше доста приятна. Пясъкът се беше разделил на две и идваше от кухнята. Като в едното носеше купа с ориз ,а другия пясък месо. Гаара отиде и се настани като закача за купите. ”Той е мил и ме плаши...”

Тя беше на път да си отхапе, когато промърмори нещо за ‘люто’. Тя погледна подозрително храната, затова си напълни чаша с вода и тогава си опита от храната. Първоначално имаше добър вкус, но тогава стана непоносимо люто. Тя се задави. Толкова люто беше.

-::кашляне:: Мразя—Те ::кашляне::- каза с дрезгав глас.

Лицето й беше червено и очите също зачервени с малко сълзи. Тя изпи всичката вода на екс. Но не беше достатъчно и затова тя побягна към мивката и пи чаша след чаша, догато горенето в гърлото й не изчезна.

Тя беше като камък, студен и остър. Очите й отново загубиха милото изражение и се замени с гняв. Тя застана до Гаара ,който все още ядеше.

-Има ли НЯКАКВА ДОБРА причина, поради която се опита да ме убиеш?

-Мислех, че ти харесват храни с потправки.

Самодоволна усмивка се настани на лицето му. Значи това е отмъщение. Тя си намръщи очите и го погледна свирепо. Не беше просто свиреп поглед, а поглед ,който накара Гаара да потрепне вътрешно.

-Ето защо направих специална храна с потправки , традиционалното ястие на Суна с червен пипер...

”Може би е бил просто мил.” Мислеше си Сакура.

-...Но в твоята чиния просто сложих повече, за да видя как ще подейства.-каза той.

”Естествено, че той не е мил. Той е безсърдечен кучи син!! Охх.. ще му покажа аз. Хванах се, но няма да се хвана втори път.”

Драстично държанието й се промени от убийствено към мило.

-Благодаря, харесвам храни с потправки.

Тя седна и се концентрира като сложи малко чакра в устата си и премахна чувствителността (т.е. вкусовото си нещо там). Сакура продължи да яде. Без да пипа нито веднъж чашата си. Избървайки устата си със салфетка тя се запъти с празните чинии към миялната машина. Но преди дори да е успяла да затвори вратата на кухнята зад себе си, пясък я хвана и я сложи на дивана до Гаара. Сакура се опита да стане ,но отново пясъка я спираше.

-Все още имаш неща да обясняваш.

-Не съм единствената.-каза тя.

-Какво искаш да кажеш?

-Капилярите на врата ми са разбити нагоре, което означава смучката е завършена. Следователно Е смучка ,а не камък... и така опитай се да ми кажеш истината този път.- очите й бяха изпълнени малко с омраза и подозрителност.

”Тя ни хвана! БЯГАЙ СЕГА!!!”

-Незнам за какво говориш. Вече ти казах какво видях.- очите й се свиха леко.

-Ако това ,което казваш е вярно, тогава... ще проверим този камък... и без това трябва да прибера бутилките в кутията. Не искам да ги изгубя или да се разлеят по тревата.

Отвън изглежда така сякаш изобщо не го интересуваше, но отвътре той знаеше, че тя ако отиде там ще си спомни всичко и ще се ядоса. Също и така знаеше, че листа с имената на напитките трябва да изчезне.

-Ще дойда с теб. Докато отиваме натам ще ми разкажеш някои интересни подробностти за битката.

На Сакура не й харесваше да казва всички тези неща. Тя криеше всичко това от толкова дълго време и, ако Гаара разбере той може да я изнудва с това.

-Добре.-каза тя с не особено голямо желание.

...

Докато те си вървяха през гората въпросите започнаха.

-Как научи тези техники? Не би трябвало да учиш това от Хокаге-сама.

-Не точно тя ме учи на тези техники...- очите й избягваха неговите и се фокусираше върху дърветата или просто земята.

Тя обикновено говореше без да спира, а сега с този кратък отговор информира Гаара, че нещо не е наред. Тя започна да си играе с пръстите си.

-Тя пие и... заспива. Един ден ,докато чистех бюрото й един свитък падна и се отвори ,показвайки ми техника. И тъй като имам голяма памет си помислих защо да не я пробвам и проработи.

Тя си играеше с ноктите, търсейки път към хълма, тайното й място.

-Толкова страхотно се чувствах, че научих нова техника. Нещо различно от лекуваща техника и така, когато тя всеки път заспиваше аз си взимах един ститък научавах го... ем...” Тя го погледна в очите умолително.-Моля те не й казвай!!

-Хн... Защо си изкара гнева на копелето?- след това изречение той се сети за нещо.

-Той не даде всичко от себе си, защото си мислеше ,че съм все още съм слаба. Ядосах се. Дори и след като съм помощничката на Хокагето те си мислят, че не съм силна. Все още си мислят ,че трябва да ме защитават и това ме наранява. Бях слаба преди, но не и сега. Загубих много неща в живота си заради това и няма да премина през това отново! Какаши никога не ми обръщаше внимание, той никога не ми вярваше и бях оставена назад. Не бях и достатъчно добра, за да накарам Саске да остане и също и така бях безполезна за спасителния отбор. (т.е. когато връщаха Саске или по-точно се опитаха да го върнат). Наруто беше единствения, който искаше да тренира с мен само защото ме харесваше. Бях толкова глупава ,че не се съгласих дори на един дуел ,за да стана по-добра в тайджутсуто. И затова ще покажа на всички ,че не съм слаба ще докарам този кучи син обратно или поне мъртвото му тяло, за да видят всички, Сакура Харуно победи гения Учиха. И веднъж завинаги ще ме уважават!!

Тя си забиваше ноктите на едно дърво. А дори не използваше чудовищната си сила. Лицето й беше твърдо като на камък. Гордостта и сърцето й бяха разбити ,а тя се опитваше да промени и премахне вината и болката от душата си. Също и така иска да бъде призната от селото и съотборниците си като нещо повече от тежест. Тя искаше да бъде оценена. Той знаеше чувството. След битката с Узумаки той се опита да си представи живота с нещо повече от омраза и пренебрегност.

_________________

Дишането й се успокои. Ръката й се махна от стъблото. Тя трепна леко, когато осъзна че парченцата от кората на дървото я прободоха под ноктите. Тя бързо излекува това и продължи да върви. За секунда беше тихо. Пътят към ‘специалното място’ не беше чак толкова вълшебно без лунната светлина.

Розовокосото момиче отиде малко по-напреде от него и проговори. Изглежда сякаш не можеше да каже тези толкова прости думи.

-Благодаря ,че ме изслуша. Знам, че може и да не те интересува ,но... това ме облекчи.- тя си обърна главата към него и се усмихна леко. Направи още една крачка и скочи. Пристигна ли са.

...

Той трябваше да скочи бързо! Ако тя видеше листа хартия 1000% е мъртъв. Но всъщност няма да е, той е прекалено силен ,за да бъде победен от момиче, но не искаше петата да му дава убийствени погледи заради някаква си тъпа смучка. И естествено след това взаимоотношенията ще са неловки. Не, той няма да позволи толкова тъпо нещо с политически причини да му стане пречка. Ако рискуват да има война заради слаби връзки той ще бъде използван, а и му е писнало да се държат с него като с оръжие. Той се телепортира за част от секундата и беше пред кунойчето. Той заповяда на пясъка си да потърси листа хартия ,докато самият той вкарваше чакра в минералите на земята ,за да се оформи камък, пясъкът намери листа и изтри последните думи, които бяха написани. Камъкът беше завършен за нула време. Всичко беше добре. Или по-точно той така си помисли.

...

Лицето й беше изпълнено с шок, обърканост и страх.

-Б-Бил СИ ти... ти...-тя мърмореше несвързано

Едната й ръка беше на врата й ,а с другата посочваше него. ”Този път знае!!” извика Шикаку. С всяка стъпка, която тя правеше към дървото ,той вървеше към нея. Гърбът й се притисна към дървото. Той беше прекалено близо. Той си намръщи очите.

-Имаш странни сънища.

-Хъх?- тя беше уплашена и объркана.

Естествено тя си беше спомнила. Тя незнаеше как да реагира. Тя искаше ли да го ритне? Да го удари? Целуне? Какво искаше да направи?! И тя не разбираше какво се опитваше той да й каже, защото тя беше толкова уплашена от това какво може да й направи на такова място, далече от всичко, навътре в гората. Никой няма да може да й помогне.

-Сънуваш, нали? Когато спиш... Изглежда имаш страшни сънища за мен.

-И-И от къде знаеш това?

-Това се е случвало и преди, чиниите не бяха много щастливи с това.

-Тогава... е било сън? –тя въздъхна, но продължи да мърмори на себе си.- Ето защо не ме уби. Хихи.

Имаше дълга тишина. Гърбът й все още беше притиснат срещу дървото, а Гаара изглежда нямаше да помръдне напред към нея. (поне за сега)

-Ем... ъм... Ще прибера всичко. Можеш да си въриш ,ако искаш.

Той вместо да си тръгне се наведе леко към нея със смесица между подозрително и весело изражение.

-За какво беше?-очите й се разшириха за част от секундата.

-Нищо. – каза тя студено.

-Но и в двата пъти ти се побърка.- той нахлуваше в личното й място малко прекалено от нужното.-За какво бяха сънищата?

-Защо искаш да знаеш?

-Никога не съм сънувал...

-Колко жалко.- каза тя саркастично.-Не искам да ти казвам.

Сакура бързо се измъкна от него и започна да нарежда малките бутилки в дървената кутийка. Запушалката на кратуната му малко подскачаше сякаш всеки момент ще изскочи. Естествено той знаеше какво е сънувала тя ,но искаше да чуе от нея и да я накара да се почувства неудобно или да се изчерви. И щом това не проработи, той продължи с въпросите си. ”Това трябва да проработи.” Помисли си той.

-И колко точно техники си научила?- тя замръзна.

Въпреки че тя беше с гръб към него, той знаеше ,че очите й са по-големи и от дамотита.

-Това не е твоя работа.- каза рязко Сакура.

Пясъкът му бързо се придвижи към нея като я хвана за раменете и краката и я обърна към него.

-Колко?-сигурно тя знае доста впечатляващи на брой техники щом се държи така.

-Не искам да говоря за това.- тя се защитаваше с това изречение, а Гаара не беше в настроение да бъде мил и да вземе информацията по мил начин.

-Кажи ми или Хокагето ще разбере.- очите й показа болката, но не и лицето й.

-Не знам, вече прочетох всичките свитъци в офиса й.-челюстта му щеше да падне.

Офисът й е препълнен със свитъци ,с мисии и забранени техники. Естествено забранените техники са скрити ,но за някой като Сакура, която е умна да намери тези скрити места й е бебешка работа.

-И как така Хокагето не е забелязала, че нещата й са били пипани?

-Тя ми вярва и заради това спи дълбоко. Тя знае, че ако някой я потърси аз ще я събудя преди дори да са стигнали до коридора... Ще бъде толкова разочарована от мен...

-Осъзнаваш че знаеш повече джутсута и от АНБУ човек, нали?-тя го погледна с объркано изражение.

-Чела ли си и други свитъци? На други места? В други стаи?- тя кимна. Пясъкът си отиде на мястото в кратуната.

-Прибирай си нещата, СЕГА!!- каза той и започна да върви.

...

След няколко минути изпълнени в тишина Сакура проговори.

-Ядосан ли си ми?- тя звучеше като дете.

-Не знам, трябва ли да съм?

-Не знам... трябва ли да си? Ти си този, който не ми говори и ми се мръщи!

-...Това е толкова детинско...- промърмори той.- Толкова си невнимателна към селото си. Можеш сега да си на S ранк мисии ,помагайки на селото си вместо да ми хленчиш как искаш да бъдеш забелязана! До сега щеше да бъдеш забелязана само, ако беше използвала това ,което си научила! Слаба си, защото искаш да си. Уплашена си от това да ползваш сила. Уплашена си от това да не се провалиш на тренировки. Криеш тази сила и учиш когато никого няма. Слаба си в очите на другите хора, защото не им позволяваш да видят в какво си се превърнала!- може би той каза прекалено много.

-И в какво съм се превърнала? Какво знаеш за мен?! Не знаеш нищо!!- тя взе малко камъни и ги хвърли по него.

-Знаеш ли какво? ДОБРЕ!! Бъди си слаба за цял живот!- и след тези думи той изчезна.

Сега сме Гаара:

Никога преди не съм подтиквал чувството да убия човек. Исках да я ударя или нещо такова. Тя се държеше егоистично и детинско.

Не съм някой ,който трябваше да говори за това. Въпреки че съм израснал с идеата да съм полезен на Суна и уважаван... Проклет Узумаки! Той ме промени! Аз ,който съм син на Казекагето винаги съм бил изпращан на различни и опасни мисии. И разбирам перфектно ,че да имаш силни нинджи означава по-трудните мисии да се разрешават по-лесно и така бързо селото става известно и идват още мисии и доходи. Но тя не може да го разбере, нали?

Но и какво ми пука? Аз съм никой, аз съм от друго село. Може би нещата тука са по-различни въпреки че си мислех, че всичките села действат по един и същ начин.

Точно сега не искам да говоря със Сакура затова ще поговоря с Хокагето. Със сигурност в момента тя си почива. Подсмихнах се вътрешно, представяйки си гледката, където Хокагето спи хъркайки с купчини документи и бутилки на саке до нея. Бях вече в селото за по-малко от минута. Ако Сакура ме види сигурно ще си помисли ,че не искам вече да ми помага за ‘обменната екскурзия’. И може би, само може би ,ако нещата се объркат така ще направя. Но сега други въпроси са ми в главата.

Сега сме Сакура:

Как може да каже истината в начин, в който ще прониже сърцето ти и ще кърви доста? Той е толкова прав и боли толкова много. Никого не съм й показвала истинската си сила, дори сенсея ми не знаеше. Предадох я. Направих това, което Наруто правеше през всичките тези години и знаех точно какво правя и защо. Откраднах информация и забранени джутсута в полза за мен. Аз съм най-лошото същество на земята и знам това от много дълго време... Толкова много ми се иска да заплача. Но няма. Ще взема отговорност за действията си и ако ме накажат за това ще го приема. Аз съм силна. Ще го преживея. Но ме е страх от това Цунаде да гледа към мен с разочарование. Оценявам я толкова много и ,ако ме погледне така ще бъда изпълнена с мъка. Тя беше единствената, която ме научи на нещо и Ирука-сенсей. Да, той и Цунаде са достойни да бъдат наричани така (т.е. сенсей да се наричат). Ще й кажа истината каквото и да стане.

Изтрелях се към кулата и се молих на господ да е в почивка или в добро настроение.

...

Бягах през препълнените улици. Днес изглежда доста зает ден, най-големият магазинът беше препълнен с хора. Обърнах се към първата полу-празна улица ,която видях и ускорих скоростта.

Изведнъж дим се появи пред мен и там стоеше бившия ми учител. Спрях без усилие.

-Йо, Сакура.-единственото му видимо око се смееше (не буквално).

Ще му дам аз една усмивка.

-Здрасти Какаши!- сега окото му не се усмихваше чак толкова. ”ХА!! Пипнах те!”

-Какво стана с ‘Какаши-сенсей’?

-О, да, бях мислела за това и стигнах до извода ,че след като не си ме научил на нищо не трябва да те наричам сенсей.- гласът и усмивката ми бяха безупречни. И без това ми се искаше да му кажа това от доста дълго време. Най-накрая си получавах отмъщението , сладко, сладко отмъщение.

Окото му пак се усмихваше ,но за мене вече беше достатъчно. Веднъж завинаги махнах тази тежест от сърцето си. Сега се чувствам много по-добре.

-Е, искаш ли сега? Събрах доста интересни джутсута, последно от както се видяхме.

-Прекалено е късно.-казах аз като се забелязваше малко омраза и злоба.

Това беше иглата, която се заби в гордостта и душата му. С първия (и вероятно последния) отбор ,с който някога е преминал. Един от тях остана в Коноха възмутена от него (т.е. Саку), другият предаде селото и третият напусна Коноха ,за да стане по-силен и да върне приятеля си обратно. Това трябва да го научи да бъде по-добър учител ,а не да оставя ученика си настрана в тъмното, докато вниманието му е фокусирано върху по-добрите от групата.

-Трябва да видя Цунаде-СЕНСЕЙ, но ще се чуем отново чао... Какаши.-и с усмивка си тръгнах. Той беше много ядосан или много шокиран, може би и двете. Почувствах се толкова облекчена, най-накрая той разбра как се чувствах аз. И сега към кулата на Хокагето.

Сега сме никого:

Когато Сакура отвори вратата тя не очакваше да види Гаара и Цунаде да си говорят. Не й харесваше това. Той й беше ядосан и ако не може да я убие, той може да й провали живота. ”О БОЖЕ МОЙ, за какво си говорят?! Какво ти е казал той, Цунадееееееее!!!” вътрешната Сакура се паникьосваше и си гризеше ноктите.

-Добър вечер Цунаде-сама, Гаара. Трябва да ви кажа много важно нещо.- каза тя ,гледайки право в очите на петата.

-Хубаво. Вече си готова да ми кажеш кой ти е направил тази смучка?-имаше някаква промяна в потока на чакрата на Гаара и Сакура. Неговото изглеждаше малко неудобно, а нейното по-силно. Нещо не беше наред.

-Всъщност, както ви бях казала това е драскотина. Трябва да е. Гаара може да ви каже това, аз паднах върху камък ,когато загубих съзнание---

-Изгубила си съзнание? Как? Защо?

-::кашляне:: От алкохол.

-По-добре обяснявай подробно! Не съм в настроение да задавам въпроси!- да, естествено тя е пияна.

По такъв или друг начин, розовокосото момиче разказа как всичко се е превърнало в алкохолна игра и е загубила съзнание като се е ударила на камък. Но Цунаде не беше тъпа. Всеки път ,когато тя казваше ‘камък’ чакрата на Гаара се променяше. Той знаеше нещо, което тя не казваше.

-Елате тук двамата. Ще поиграем на малка игра. Единият да застане от едната страна на бюрото, а другия на другата страна на бюрото. Ще ви наблюдавам чакрите и ще проверя дали това, което каза е вярно. На кунойчето и на пясъчния нинджа чакрите рязко се повишиха. Те криеха нещо. Но нито един от тях не каза и дума, нито по изражението им можеше да се разбере нещо.

-Преди това имам нещо много важно ,което трябва да ти кажа... лично.- каза Сакура и русокосото Хокаге се усмихна самодоволно.

-Разбира се. Гаара-сан моля да ни извиниш.- той се обърна и излезе. Сега е моментът за истина ,която тя ще разкрие пред сенсея си и може би ще бъде наказана доста зле, но трябва да го направи.

_________________

Страхотно е!
Браво!

9.Глава: Hints

-Четях свитъците ви.- очите й бяха унили и засрамени.-Един ден чистех офиса, докато вие спяхте и... Свитък падна и се отвори, и аз случайно го прочетох. Имам голяма памет затова си спомнях техниката, която беше проста и си помислих ‘защо да не я пробвам?’. И така пробвах я и се почувствах толкова добре, че съм научила нова техника, а Какаши никога не ме е научавал на нищо. Бях толкова щастлива ,че мога да правя и други джутсута освен медицински. Но тогава не можех да спра да чета, докато вие спяхте. Дори прочетох някои забранени. А-Аз съжалявам. И съм готова да приема наказанието, което заслужавам.

Имаше дълга тишина.

-Кои са тези забранени техники, които си научила?- Сакура повдигна вежда и видя Цунаде да се усмихва одобрително. ”Благодаря ти Господи!”

...

Най-накрая го извика да влезе. Той беше раздразнен от дългият им личен разговор. Сакура силно се опитваше да не се усмихне, седейки си на стола от едната страна на бюрото. Блондинката му направи знак да седне на другия стол, който е срещуположен на розовокоската.

Сега сме Цунаде:

Добро нещо е ,че тя ми каза преди да съм прегледала спомените й и да съм разбрала по този начин, щях да бъда разочарована. Но сега други неща ме интересуват. Тази процедура не съм използвала от доста отдавна, но трябва да знам какво става и защо Гаара се чувства толкова неудобно, когато се спомене думата ‘драскотина’. Това ще бъде забавно и всъщност мога да видя живота им, но това ще бъде тооооооолкова подло и несправедливо... Сега трябва да се концентрирам ,за да се върна назад в спомените, но точно колко назад да се върна... ъм днес около 13:00 часа е добра идея. Изпратих чакра в дланите си и докоснах главите им по едно и също време. Сякаш виждах два филма наведнъж, но се превъртаха бързо. Когато ги видях ,че спират да пият намалих скоростта на ‘филмите’. Няколко секунди минаха и... ВООООАА!!! Значи наистина е БИЛО смучка! Благодаря на Господ, че не могат да видят това, което гледам сега. Сакура очевидно е забравила ,но Гаара изглежда знае какво става. ”МАХАЙ СЕ!!!” два гласа? Какво по дяволите? На едно място стоеше момиче, което много прилича на Сакура и блокирва всичко, случващо се зад нея. А на другия ум от спомените стоеше нещо като демон. Шикаку... ”Вие двамата да не сте удовлетворени или нещо такова?” попитах аз и Шикаку проговори. ”Не се осмелявай да кажеш за това на никого или ще изляза и ще убия всички и всичко безмилостно, рабра ли?” Тъй като нямах намерение да влизам в бой с демон ,просто си тръгнах. Получих това, което исках да знам, вече е потвърдено ,че има двама ума. Спрях да изпращам чакра в дланите си и направих това, което знам ,че е най-добре за сега...

-Все пак е било камък... Извинявай ,че се осъмних в теб.- с най-добрата си усмивка ги освободих. Но погледнах свирепо червенокосия преди да си тръгнат, а и той не очакваше да се правя ,че не знам, виждах това в очите му. Сега трябва да помисля над това ,което видях. Не бях чак толкова изненадана да видя Шикаку, но за още една Сакура бях шокирана. Често й виждах лицето изкривено, сякаш мисли внимателно или говори със себе си, но никога не съм си й мислела ,че тя ще има отделна част в ума си, която да прилича на нея. Но и не беше само това, умът й си действаше както иска. Проклятие, това е напълно нещо ново! Трябва да я наглеждам. Тя ще се ядоса много ,ако предположа ,че има психически проблеми. Проклятие, сега съм прекалено трезва. Отворих един шкаф и видях елексира на живота ,както и на развлечението, о мило, мило САКЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!

Сега сме никого:

Гаара не знаеше какво точно става в злонамерената глава на блондинката, но и знае, че трябва да бъде внимателен. Може да е видяла нещо ,въпреки че беше казал на Шикаку да се намеси ,ако тя навлезе ,в не много приличните спомени. Той е сигурен, че Цунаде е видяла нещо. Този поглед беше достатъчен за него да разбере. Но ,ако тя е видяла нещо ,защо не каза нищо?

”Заплаших я.”
”Това е било много умело от твоя страна.”
”Тя видя какво направи и знае, че не е камък. Опитах се да отида там навреме, но знаеш ,че не съм добър в бързината—”
”Сега идва моята болка...”
”Тази жена е силна със сигурност очакваше да се поява!”
”Проклятие! Сега вече съм осъден. Тя ще ме премести в някакво семейство!” Гаара потрепери при мисълта за това.
”Никой няма да те поиска в техните си домове.”
”Боже, благодаря ти...”
”... И никога няма да споделя една проста човешка сълза, моят съотборник и моята част.”
”Туко що нещо глупаво ли каза?” Гаара се учуди.
”БОЖЕ МОЙ, мисля ,че да.” Шикаку се задъха.

Сакура беше съвършено и напълно шокирана. Тя не беше наказана и почти беше възнаградена затова ,че е крадяла информация... Цунаде трябва да е била мноооооооооооооооооооооого пияна...

”Но тя каза, че ще ни накаже, не точно сега, но когато му дойде времето...”
”Да... просто се надявам да не ме накара да изпълнявам тъпи D ранк мисии... чудя се дали е знаела преди да й кажа.”
”Едва ли, не мисля така... Но се нуждаем от малко тренировки, заради тези новите техники, да разберем точно колко са силни. Може и да знаем как да ги направим, но... не знаем кога е подходящо, ако ще е само за малки мисийки няма да са ни нужни толкова силни техники или, ако са прекалено тъпи техниките за по-високи мисии , няма да разберем коя да използваме ::въздишка:: Нуждаем се от сенсей за това...”
”Цунаде е много заета и няма начин, дори и в ада да попитам Какаши и... Няма никой друг, който да може да ми помогне с това... прецакана съм!”
”Има силен нинджа ,който е на джоунин ниво ,дори може би е на Каге ниво... Той може да ни помогне...”
”Наистина? Кой е той?!”
”Името му започва с Г...”
”Генма? Той дори може да е на Каге ниво? Кой би предположил...?”
”Следващата буква е А...”
”Не казваш, че е---”
”После още едно А...”
”Не.”
”Идва Р...”
”Не!”
”И последната буква е... А.”
”НЕ! НЕ! НЕ!”
”Ти каза, че би си признала, че си била егоистка, детинска и тъпа, ако Цунаде не те накаже за свитъците. Сега му се извини и върви при него да го помолиш да ти помогне!!!”
”НЕЕЕ!!”
”ТРЪГВАЙ!” (а да, и двамата Гаара и Сакура се прибират заедно)

-Гаара...- изглежда сякаш не е чул, но тя знае ,че чу.- Бях егоистка, тъпа и детинска... и... извинявай...

Само след тези думи той си обърна главата към нея леко.

-Казах й за техниките... и... ”Моля те кажи му, че си била наказана със смърт моляяяяяяя те. Искам да му видя изражението.” ...и утре ще бъда... екзекутирана...

Той замръзна и я погледна с изражение, което тя не можеше да определи какво е.

-Шегууууувам се. Хокагето ще ме научи на още джутсута и ще ми позволи да имам достъп до забранената библиотека. –той я зяпаше... като не видял.- Но ми каза ,че ще получа някакво наказание по-скоро или по-късно...

Сакура въздъхна и осъзна ,че погледът му се е напрегнал и засилил.

-Оввв, хайде де не разбираш ли ,че това беше само една малка шегичка?- това беше риторичен въпрос, но...

-НЕ.- гласът му беше студен... не... Не студен, а... изпълнен с досада.

-Хей, извинявай... помислих си ,че е добър начин да повдигна настроението, след като--- тц, няма значение...

Тя мина покрай него и се запъти към вкъщи.

...

Сакура вървеше безцелно за няколко минути ,докато настроението й не беше едно от най-добрите. Въпреки че е избегнала една от най-лошите ситуации ,в които е попадала... Кого се опитваше да излъже тя? Винаги ще има нещо ,което ще й напомня за него и няма да се ядоса, но ще се натъжи. ”Той каза ‘не’ с досада. Толкова ли съм досадна? Мамка му! Не съм се променила даже мъничко през последните години!” тя искаше да заплаче. Тя искаше да убие тези чувства, не искаше да чувства вече нищо. Когато Саске напусна ,той трябваше да убие всяка следа от емоции, абсолютно всичките! Но не, той я измъчваше бавно. Тъгата й се превърна в гняв. ”Така е по-добре, мога да използвам тези чувства.”

_________________

Тя се усмихна самодоволно ,представяйки си всичките видове джутсута, техники ,удари и ритници ,които нанася на хубавото му лице и го размазва. Тя си представи и кръвта и как се връща в Коноха с една част от тялото му в раница. Самодоволната й усмивка се превърна в садистична усмивка, но изчезна от лицето й, след като нещо червено й хвана окото. Обръщайки се ,видя кърваво червена роза да стърчи от пощенската кутия... НЕЙНАТА пощенска кутия. Тя дръпна цветето, но изглежда не искаше да излезе и трябва да първо да отвори кутията напълно. ”Може да е за Гаара...” ...” Розовокоската се засмя само като си помисли ,че група момичета го гонят из селото... Това ще е смешно. След като това е домът на Гаара, значи пощенската кутия е негоговата и следователно Сакура ще го дразни до безкрайност за момичетата, които го преследват. С всичка скорост тя се изскачи по стълбите и отвори вратата на апартамента ,и потърси ключовете за кутията. ”Намерих ги!” !” Изхвърча обратно надолу по стъпалата. Тя не можеше да обясни ,защо е толкова развълнувана, за да види какво има вътре, но просто си беше развълнувана... Веднъж след като отвори кутията и извади плика видя ,че за края му е завързана розата и пише нейното име. Тя го развърза и взе розата в една ръка, затвори пощенската кутия и се запъти обратно в апартамента.

Отвори плика и вътре отново имаше карта. Тя знаеше, че просто трябва да го скъса и да го изгори ,но не можеше. Зачете:

Глория в момента винаги бягаш
Бягайки след някого, трябва да го хванеш по някакъв начин
Мисля ,че трябва да намалиш темпото ,преди да започнеш да го взривяваш
Мисля ,че си се запътила към повредата, затова бъди внимателна да не
покажеш това

И ти наистина не помниш, дали е било нещо, което той е казал
Гласовете в главата ти, викат ли те, Глория?

Тя беше шокирана... естествено знаеше тази песен... но точно сега текстовете си приличат толкова много...

По дяволите! Знаеше си ,че трябва да го изгори! Всеки път, когато се чувстваше така сякаш иска да убие проклетия Учиха и тази карта се появяваше и разваляше настроението й. Сякаш господ предпочита тя да скърби ,вместо да се ядосва! Тя го прочете отново... да... беше нещо, което той каза... и беше казал и разбил... ‘Мисля ,че си се запътила към повредата, затова бъди внимателна да не покажеш това’

”Който и да е написал това, знае прекалено много...знае нещата, които стават в главата ми... и нещата са в МОЯТА глава... МАЙКА МУ ПРОСТА!!!” Ако някой й виждал ума отвътре, то това е Цунаде, тя беше единствената... но е невъзможно. Картите започнаха да идват още преди ,тя да е прегледала спомените й. А и вкуса на Хокагето не е такова... Всичките тези размишлявания й докарваха главоболие...

...

Гаара не я последва. Той беше заповядал на пясъка си да сложи розата и плика в пощенската кутия. Беше рискувал доста с цветето, но беше просто допълнение, за да я види със сигурност.

Естествено самият той нямаше да отиде на цветарски магазин посред бял ден и да купи... защото скоро цяла Коноха биха разбрали и планът му щеше да бъде развален завинаги. Затова вчера той беше направил клонинг, и вечерта преди да затворят магазина, попита за една роза. Взе най-тъмната, която успя да види ,плати я и си тръгна. Продавачката му изглеждаше доста позната, но не беше обърнал внимание на това.

...

Стъмваше се... той не се е заглеждал в небето на Коноха още от както е дошъл, затова се качи на най-високота кула и остана там. Умът му работеше доста странно тая нощ... поглеждайки нагоре, той видя пълнолуние. Обикновено убиваше всичко, което мърдаше до дължина най-много 6 метра до него както всяка нощ. Но този път... дори не усещаше желанието да убива, и не се бореше срещу това желание... изведнъж беше изчезнало... и беше грешно...

...

Поздравления, сега сме пак Цунаде:

Събуждайки се с документи върху главата ми, не беше най-доброто нещо. Какво съм правила предната нощ? Аххх, а да... претърсвах. Нямаше нищо, което да е близко до това ,което видях. Започнах да се чудя, да не би да има някакъв демон в себе си, но това е малко вероятно. Почти всички демони са вече запечатани или са прекалено слаби ,за да влязат в човешко тяло ::хълцане:: Но тя все още има изумяваща чакра ниво, което не мога да усетя и ,което много ме тревожи. За да направи толкова много техники, ще й трябва доста чакра като на Наруто и единственият начин да получиш толкова много чакра е да имаш Кюби. ПРОКЛЯЯЯЯТИЕЕЕЕЕ!!

Другото нещо е било вътрешния глас... Не е било Д.И.Д. или шизофрения. Мислех си ,че до някаква степен е било халюцинация ,но всъщност тя има друга Сакура вътре в ума си... сякаш това е ядосаната част от Сакура. Дори имаше убийствена аура около себе си... Хмм, чувала съм ,че някои джутсута създават някаква част в умовете им... но е прекалено древно... и ги нямаше в Коноха... може би в Киригакуре... но Сакура никога не е била там... значи е невъзможно...

Ще направя проучване и ще разбера кои са били тези хора, с които Сакура е работела, за да взема малко информация... нещо много.... МНОГО интересно ми става. Сега от къде да намеря Какаши.

-ШИЗУНЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

...

Не след дълго аз, Какаши и Шизуне бяхме в офиса ми. Видимата част от лицето на Какаши изглеждаше щастливо.

-Какаши извиках те, за да ми отговориш на няколко обикновени въпроса за един от твоите ученици. Сакура Харуно.

Щастливо ли казах? Студен камък се намести на лицето му.

-Тя не е мой ученик.- Дооообре това е лошо...

-Защо казваш това?

-Никога не я научих на нищо, следователно НЕ съм й учител.- Хм... От части е вярно... Сакура дойде при мен с уменията си ,които е научила само от Ирука. Беше чудо ,че е дошла жива от селото на дъжда.

-Искаш ли да й помогнеш?- той може да й помогне за техниките да ги овладее по-добре...

-Прекалено е късно ,за да ме интересува.- цитира той. По дяволите да не е ядосан за нещо? Погледнах го с ПОГЛЕДА ,който му казва ,че не разбирам какво се опитва да каже, да обяснява или ще умре. И така той ми разказа за болезнената си среща. Сакура е имала право, но да го каже по такъв начин... Вече трябва да започна да му задавам въпросите, за които го извиках!

-Виждал ли си някога Харуно ,странно да мисли?- той кимна.- Да говори със себе си? Да се бие вътрешно?

Отново положителен отговор...

-Някога изглеждала ли е ,така сякаш подтиска нещо дълбоко вътре?- изражението му ставаше подозрително.

-Да.- гласът му звучеше оттегчен.

-Кога си виждал това държание?- този въпрос изглежда го заинтересова.

-Обикновено... когато говореше на Саске или за него, когато е малко ядосана.- този отговор е интересен, когато тя трябва да се изкаже значи първо говори вътрешно... чувала съм за това преди.

-Какво е ставало ,когато се ядоса много?

-Всичко ,което мога да каже, че не беше хубавото цветче, която удари Наруто в лицето.- яростта е освободена... чувала съм и това някъде... Естествено ,че съм!! О боже мой, това е лошо...

-Тя е била свидетел на поне една от битките между Узумаки и Учиха, нали? Можеш ли да ми кажеш какво е преминало през умовете им, когато тя се е намесила?

Единственото му видимо око се затвори и изглеждаше, че задълбочено мисли. Той започна да мърмори ,сякаш на себе си...

-Тя бягаше към тях... а момчетата летяха един към друг... тя плачеше и им казваше да спрат... От това ,че двамата се мразеха взаимно, изглеждаха... разтревожени... уплашени... естествено с тяхната скорост и сила те не можеха да спрат...- той млъкна и ме погледна.

-Кое е грешното? Какво има?- попита ме той. Трябва да му кажа... тя му е като дъщеря...

Но първо трябва да прегледам всичко. Никога преди не съм поглеждала ,кое е семейството й. Не се нуждаех от това. Но сега има голямо значение.

-Ела с мен, ще ми трябва помощта ти да намеря документи, които ще отговорят на въпросите ти... Шизуне, трябва да поговоря с Наруто. Бъди сигурна ,че си го намерила и ми го доведи колкото се може по-скоро... Не ми пука колко далече е. Просто. Го. Намери.

-------------------------------------

SuPpPpEeErRrR

суперрррр еееееееееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :love: :love: :love: :love: :love: :love: :love: :robot: :robot: :robot: :robot: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: искам ощееееее :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

:kisss: :kisss: :kisss: :kisss: mn obi4am toq fik :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss:

10.Глава: Investigation

Не много неща могат да развалят сутринта на Сакура, но да се събуди с големи трънове в мускулите на ръцете си и във вените, може да й развали сутринта. Особено, когато кръвта й е оцапало половиния дивана.

Премести едната си ръка от раната, погледна я и я притисна отново с ръка. Още кръв изтече... Как може от толкова прост трън да боли толкова много? Чакай има и по-добър въпрос. Какво правеше тя с--- ”Ааа... да...” спомни си, картата и всичко. 0.0 къде е картата? Очите й се скитаха из стаята ,търсейки за лист хартия. ”ХА, НАМЕРИХ ТЕ!” беше на пода...

Сакура не беше от хората, които са в добри настроения сутринта. Нито имаше рефлекси. Също и така подът беше намазан с кръв. Този ден й беше ден на чистенето, който едва свърши... Ден... който й напомни... ”Колко е часът?!” Поглеждайки навън през прозореца видя ,че слънцето още не се е показало. Добре, вчера е бил наистина тежък ден и т.н. ... Заспала е след като си е взела аспирин.... Успокоителни и още ли какви лекарства е взела... Тя пропълзя до картата. Мускулите я боляха така много... едва ги мърдаше с всичките си сили, за да седне. Проклятие, краката й просто не я държаха. Най-накрая си протегна ръката, за да вземе листа хартия ,когато чу вратата да се отваря. ”Някой... Гаара!”

Опитвайки се да сграбчи картата ,се озова на земята... но картата в ръцете й. Тя се изхили злобарски. Но веднага спря да се хили, след като видя ,че има в дланта си държи само плика. Футболни топки... това бяха размера на очите.

-Това ли търсиш?- глас се чу до нея. Бавно ,обръщайки главата си видя клекналия Гаара с високомерна, самодоволна усмивка и опозорената карта между пръстите му.

-АААААААГГГГГГГГГГГГРРРРРРРР!!! Дай си ми го!!!- беше толкова оживена сцена...

Сакура отчаяно се мъчеше да накара крайниците й да проработят и да вземе картата, докато се цупеше и пищеше. А Гаара се усмихваше самодоволно и й се подиграваше.

-Виждам, че рефлексите ти са много по-добре тази сутрин.

-ДАААААААААААААЙ МИ ТОВА, КОПЕЛЕ!!!

-Също и така думите и тонът, които избираш да използваш ,толкова много си отиват на една дама. Сигурен съм, че сутринта е най-хубавата част в деня.

Очите й имаха убийствен блясък. Тя се наместваше да седне, когато трънът потъна дълбоко в ръката й. Тя изсъска и трепна ,затваряйки очите си силно и хапейки бузите си от вътрешната страна ,за да избегне плача или вика на болката. Когато болката отмина малко ,тя си отвори очите и видя как носа на пясъчния нинджа се мърдаше с всеки въздух, който поемаше. Очите му станаха като на стъкло и тя можеше да каже ,че със сигурност нещо не е наред. Тогава се сети. Кръвта, която е изтекла от ръката й... той я е видял и помирисал. Тя се почувства така сякаш стои пред акула ,в най-тъмната част на морето ,където се подушва само кръв, нейната кръв и акулата е готова да напада ,за да се нахрани.

Сетивата му се замъглиха и зрението му стана червено, всичкото желание за кръв ,идвайки изведнъж. Всичката пълнолунна ярост убиваше разума му, сетивата му, всичката следа за морал, вина, желание за привързаност. Всичко това изчезна от него след като опияняващата миризма на кръв отиде в мозъка му. Неговата пристрастеност... т.е. смърт го викаше (смърт за другите хора, т.е. да убива). Без да може да помръдне или да възстанови движенията си, пристрастеноста взимаше контрол. Скоро всичко ще бъде като преди и той ще се почувства отново жив, когато писъците на страх и болка, звуковете на чупещи се кокали и кръв навсякъде се видят и чуят.

Изведнъж, но постепено гласът, който го караше да убива изчезна... нещата пак се виждаха ясно, цветовете бяха отлични и лекотата ,която почувства го накара да падне. ”Сякаш някой ме издърпа от водата, догато се давех... като... Нейните ръце...” Без други мисли в главата му, той изгуби съзнание.

Поради някаква странна причина Сакура дори не помръдна ,когато видя омразата в очите му. Тя не беше уплашена ,сякаш една част от нея беше пленена от очите му. Очите й не можеха да отблъснат неговите и краката й не можеха да помръднат.

Прозореца се отвори и студения сутрешен ветрец ,донесе нещо ново... нещо във въздуха се промени и я накара да почувства повече енергия в себе си. Първоначално беше отпускаща миризма ,но после внезапно голямо количество енергия мина през гърба й. Но след това тази лекота се замести с усещане. Очите й се съсредоточиха върху човека, който беше пред нея. Очите му се затвориха, краката му се отпуснаха и почна да пада назад. Беше странно как виждаше всичко на забавен кадър, но с времето тя почувства как всичките му мускули се отпускат. Сакура знаеше ,че нещо не е наред. Скоростта ,с която тя бягаше беше със скоростта на светлината (или по-бавно). Тя беше зад него ,преди задника му да е докоснал земята. Но за съжаление той не беше чак толкова лек ,нито кратуната му. А когато розовокоската се опита да го изправи с обкновената си сила... ъм така да се каже... не стана така ,както тя се надяваше да стане.

Когато Сакура беше зад него, тя стоеше права. Тя се надяваше да го хване или поне да облекчи падането му. За нейно нещастие тя успя да направи второто.

Кратуната му беше МНОГО тежка ,тя дори не си беше представяла, че толкова много може да тежи. И така тя се озова между земята и кратуната. Призовавайки силата си ,успя да седне, но все още имаше трън на ръката си и 600 килограмовата кратуна й чупеше част от бедрото, и да не забравим на всичкото отгоре след кратуна върху нея стои и още едно шиноби. Какво повече може да поиска човек? (за последното изречение не се сдържах и го довах, сори) ”Първото нещо, което трябва да се махне е... трънът.” Това я побъркваше до безкрайност и, да, по-добре е да се започне от най-малките и в същото време най-дразнещите неща.

Веднъж след като го изкара и излекува раните си на ръката ,тя се опита да избута кратуната настрани от крака си. Но всеки път когато се опитваше да го измести кратуната се удряше в главата на Гаара. Тя се опита да помисли по друг начин, за да го измести... Ще трябва просто да откопчае плата, който държи кратуната. Ръцете й търсеха нещо като възел ,но вместо това намери ,че цялата му дреха е овита около самия него и минаваше през места, които ръцете й не искаха да докосват. ”Ако някой изреже парче от дрехата ми само ,за да се оттърве от куная ще бъда много ядосана... ъм затова няма да режа нищо.” Най-накрая се реши да отвърже плата като избегва всичките неудобни места за бутане...

След около час и половина, тя успя да го развърже както и част от дрехата му. Но точно тогава това не я интересуваше ,просто искаше отново да почувства крака си. Избутвайки кратуната на една страна с голямо тупване ,спечели малко убиди от съседите.

А и веднъж след като кратуната на Гаара я нямаше на гърба му, тялото му се отпусна в скута й... или по-точно... главата му си почиваше точно върху салбините й... Тя се изчерви чак в пурпурен цвят. ”Ако се събуди... само бог знае дали ще умра от срам... или той ще ме убие...” Сакура провери състоянитео му и намери ,че той е в дълбок сънпричинен от внезапно изтощение.

Кунойчето не можеше да отдели поглед от успокоеното му лице. Никога не го е виждала така, дори и в нормално настроение. Тя погали косата му.. беше толкова мека... по мека и от нейната коса и след това се нацупи. Не беше честно, всичките бласами , шампоани и други продукти за коса, които използва ,за да направи косата си по-мека и копринена не ставаха за нищо, и защо ТОЙ ,който използва един обикновен шампоан има по-хубава коса.

Когато ръката й мина по кожата, където няма коса се учуди... нямаше пясък... само... мека... бяла... кожа... Той е спрял да използва щита си? Или си мисли ,че тя не е заплаха за него? Второто предположение накара кръвта й да закипи. Тя беше на път да го ритне, но осъзна, че не усеща крака си, все още не можеше да го мърда... вятърът, който идваше от прозореца я накара да потрепери и настръхне... но вятър накара Гаара да реагира по съвсем друг начин... краката му се сгънаха на една страна и сграбчи нейния крак ,сгушвайки си главата ,за да получи повече топлина от ‘възглавницата’ си.

Главата му определено беше там. Това беше прекалено неловко, затова с всичката си сила се измъкна от желязната му хватка (на някой да му е познато това, да се мъчи да се махне от хватката й, или само аз си спомням). Сега изглеждаше толкова жалък, почти като дете. Вина мина през лицето й. Не знаеше защо... но просто се чувстваше виновна...

Приближавайки се по-близко до него видя ,че и той е настръхнал. Естествено, имаше голяма разлика между температурата в пустинята и Коноха. Тя го повдигна и едва, едва го сложи на леглото и го загъна. Той все още изглеждаше така сякаш му е студено ,затова изкара още едно одеало и го загъна и с него.

Вече ставаше късно за срещата си с Цунаде и тъй като тя не искаше да закъснее, а най-малко пък да пропусне ,преди да тръгне си излекува крака и тръгна набързо.

...

-Мамка му!!- блондинката хвърли още една книга.

-Колко женствено.

-Млъквай и продължавай да търсиш!! За какво ти е това око?!

Сутрините на Цунаде ,в които е пила и е спала малко ,не са едни от най-добрите да си при нея. Горкият Какаши, как само бе забравил колко е голяма библиотеката в Конохагакуре.

Под земята има библиотека голяма почти колкото цялото село с колкото книги душа ти иска. Има само няколко хора с неограничен достъп до тази библиотека, като един от тези хора е Цунаде-сама. Тя беше ходила там само, когато Чоуджи и Рок Лий се нуждаеха от специални нужди. А сега това е много важен и труден случай ,който трябва да бъде овладян внимателно... освен ,ако не е било---

_________________

...

-Какашиииииииииииииии!!!!!!! –една износена зелена мантия отиде зад Какаши , а да Анко беше облечена в тази мантия.

-Какво правиш? Охх, това е доста интересна книга... също и така... не ти е позволено да вземаш такива...-каза Анко и го гледаше подозрително

-Какаши, тя е била със Саске през чуунинските изпити,нали? Имаш ли някаква идея какво е станало, когато прокълнатия печат се е активирал? Неговата или нейната реакция...-попита Цунаде, като с Шизуне се връщаха с доста книги ,които им пречеха да видят неканения гост, но с времето те я видяха...

-Прокълнатия печат?- попита Анко. А Цунаде изръмжа... защо тя?

-Нищо, нищо, сега си размърдай мързеливия задник и си избери една мисия или нещо.- каза на Анко Цунаде.

-Мога да кажа за НЕГОВАТА реакция на печата и може би ще мога да помогна, ако ми позволите. –Каза Анко.

Какаши правеше знак с лицето си ,който гласи ‘дръж я настрана’ ,но тъй като маската му е на лицето Цунаде нищо не му разбираше. Мислейки за това... Анко може и да даде много интересни детайли за печата.

-Сядай Анко.- каза петата.- Имам няколко въпроси ,които искам да те питам. Няма да даваш никакви отговори на въпросите ,които не съм задала аз, следователно ще отговаряш само и само на моите въпроси. Ясно ли е?

Анко кимна.

-Знам ,че печата докарва носителя му в нещо като в кома. А какво става когато тя или той се събуди?

Анко си затвори очите, мъчейки да си спомни.

-Чувстваш се така сякаш можеш да сриташ на всеки задника и никой не може да ти попречи. Усещаш мощ... навсякъде във вените ти. И ти се иска толкова много да изпробваш тази сила, като завършваш ,наранявайки всички близо до теб.

-Ами за гняв?

-Печатът изкарва само тези чувства, които са дълбоко в теб. Ако гневът е там, тогава се освобождава...

-Хмм...- имаше дълга тишина.- Кой беше там ,докато се провеждаха изпитите?

Всички се спогледаха.

-По дяволите!! Как така ти не знаеш?! Дори никаква мъничка идея си нямаш?- всички си поклатиха главите в съжаление и изумение, че тя не знае.

-НЯМА НАЧИИИИИИИИИИИН!!!

...

Сакура можеше да се закълне ,че чу Цунаде... Хм... все пак не е закъсняла. Както и да е тя изчака...15 минути и още чакаше... 40 минути и още чакаше... 2 часа и търпението й се изчерпа... напълно. Всичките мебели се превърнаха на мънички части като в същото време свитъци и листи хартии изхвърчваха през прозореца. А гласът й и стъпките й се чуваха дълбоко в гората. Информацията Цунаде намери лесно ,подземята. Но когато излезе от библиотеката беше посрещната от розовокоската, която експлодира.

-Цунадеееееееееее!!!!!!

Зареждайки себе си с цялата сила, която успя да намери Сакура и се запъти към Цунаде, петата едва ли беше в състояние да й отвърне с някаква техника. Затова петата застана точно зад нея и завърза ръцете и краката й с чакра върви.

-Успокой се. -Каза блондинката с утешителен тон.

-Не ми харесва идеята да чакам два часа!!!- тя се бореше силно ,за да се оттърве от тези проклети въжета ,но не успя. Изведнъж пред тях се появи пясък и се показа Гаара... много заспал Гаара. Дори имаше отпечатъци по лицето си от възглавницата. Това накара Сакура да се засмее толкова много даже забрави за гневът си. Само тогава Цунаде я освободи. Това е странно тя не си спомня нищо за смеха... По дяволите трябваше да намери тази книга... Все някъде трябва да е.

-Какво е станало тук?- попита той и имаше малки сълзички на очите си.(ей ей ей, да не си помислите че е плакъл, просто когато се събудиш и се прозееш 1000 пъти много ясно че ще ти излязат сълзички, е ето това е станало при него)

Сега Сакура беше в болка, от толкова много хилене стомаха я заболя. Най-накрая изправяйки се ,тя се запъти към вратата, но преди това се обърна и каза:

-Цунаде, ще се нуждаете от още мебели.- А Цунаде си викаше на себе си:

-Трябва ми тази книга, днес!!

...

Някъде в гората две шинобита вървяха към Селото Скрито в Листата и си говореха:

-Ваканция супер!!! Ъм къде отиваме?

-Вкъщи.

-Хъх? Толкова скоро?

-Трябва да... проуча нещо с Цунаде.

Имаше дъъъъълга тишина....

-КАКВОООООООО?!?!- попита той с писък.

...

-Тук са. -и тя беше права. Потайния нинджа, който се връщаше само за ваканция се бе провалил ужасно. Чу се дим и пред нея стоеше ,бившият й съотборник.

-Къде е Наруто?- тя нямаше намерение да хаби думите си, за да каже ‘здрасти’.

-Значи няма да кажеш ‘здрасти’ като нормален човек, хъ?- с това той си спечели силен удар. -Скитайки се из селото, боже... извика ме тук; удрайки ме не е много мило да посрещнеш някой за добре дошъл.

Следобедът на Цунаде е МНОГО по-зле от сутрините й. Офисът й беше разбит и превърнат в купчина пепел и отломки от мебелите, и на всичкото отгоре цялото й саке беше фръкнало през прозореца. Единственото хубаво нещо беше, че документите й ги нямаше.

Тя грабна стария човек пред нея за яката му и каза.

-Единствената ми и най-добра ученичка може да е в опастност, както и цялото село. Няма да бъда учтива освен ,ако не поискам да бъда. Доведи ми Узумаки или ще напуснеш Коноха.- каза петата ,ритайки го по слабините.

-ТРЪГВАЙ!

Джирая не се поколеба и за секунда ,а тръгна с пушек от дим. Той знаеше ,че тя ще удържи на думата си и ,ако по-скоро донесе Наруто толкова по-скоро ще разбере за какво говори тя.

Няколко минут по-късно ,Наруто вървеше с Джирая, хлипайки.

-И-чи-ра-куууу – това беше всичко, което успя да каже блондина... преди един свитък да го удари по челото.

-Оуч! Цунаде-баа-чан!!- нацупи се той.

-Ще отговаряш на въпросите ми. А аз няма да отговоря на нито един, освен ако не е много важен. Разбираш ли?- Наруто имаше объркано изражение на лицето си. Той погледна към другия санин, искайки обяснение. Джирая само кимна.

-Веднъж си се бил със Саске Учиха на покрива на болницата ,нали?- блондина кимна. – Вие бяхте на път да се сблъскате, когато Сакура Харуно се намеси... какво почувства?

За Наруто това беше най-странното нещо, което са го питали някога... но така или иначе той отговори...

-Не исках тя да види ,че се бием, но все пак тя се беше приближила прекалено близо--- изведнъж той се сети за нещо. – Беше като... сякаш нещо ме удари... и взе всичкото ми желание да нараня Саске... Той също го почувства, видях това в очите му, но... нито един от двама ни не можехме да спрем... и тогава Какаши-сенсей дойде...

-Беше ли ядосан ,докато се биехте?

-Не знам... може би...

-Хммм... и какво стана след като Саске се събуди с прокълнатия печат в чуунинските изпите?

-Ърр... хихи. Ъм разбираш ли Цунаде-баа-чан, тогава аз не бях в съзнание.- каза той, почесвайки си тила. Окото на Цунаде трепна.

-А имаш ли някаква идея кой друг е бил там и може да ми помогне?- толкова много се опитваше да не предие блондина...

-Еми... когато се събудих... чакай да помисля.... Ино, Шикамару, Чоуджи, Неджи и Тен Тен, ъм и Лий, който беше доста пребит, затова не мисля, че Лий е видял много...

-Добре, дойде чак до тук за нищо... а аз изгубих много ,много ценно време... Но преди да тръгнете, Джирая помниш ли онази стара книга ,която има цвете на корицата си и тръни по ъглите? Тази ,която има странни родословия? (bloodline, това е за последната дума, не знам как да го преведа, ако някой има някаква идея да казва)

-Хмм... не.

-Спомни си по дяволите!!! Или ще изтръгна тези твои топки!!! Спомни си!!!

-Мисля ,че беше нещо като ‘Хару но никушими’ ,но не съм сигурен дали така беше.

-Ела и ми помогни да я намеря!- не ,че той има избор...

...

След няколко часа в продължение, на които търсеха, най-накрая намериха книгата. Може би дръвче би било пораснало между тези страници, чудо е ,че няма нищо на книгата.

Кориците бяха със сребрист цвят и кърваво червено цветче посредата на корицата. Пет трънчета сами обвиха цялата книга. Имаше някаква ключалка и вътре в нея, нещо като малък меч с цвете близко до това на корицата.

Цунаде плъзна ‘меча’ нагоре ::клик:: ,вече беше отворено. Тя мигновено го отвори и прочете няколко думи. Тя беше толкова развълнувана, че скочи и прегърна Джирая.

-Благодаря на бог, че не съм махнала това джутсу от теб! Ти не беше използвал дори мозъка си.- имаше малка тишина.- Свободен си.

-Цунадеееееее.... трябва да ми дадеш обяснения...

-Не и преди да проверя едно нещо.-тя седна и почна да чете с невероятна скорост...

”Значи е БИЛО това... ох, не....”

-------------------------------

суперрррр ееееееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: искам ощееееееееееее :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

Невероятно! Искам още

Това е един от най-яките фикове които съм чела. Давай искам още!!!!!!!!

11.Глава: Explanation

Розовокосото момиче и заспалия Гаара си вървяха към вкъщи в пълна тишина, докато червенокосия не я наруши пръв.

-Престани да ме гледаш.- той усещаше очите й върху лицето си.

-Авввввввв, но изглеждаш... като малко дете, дай да ти стисна бузките.- помаха с ръце тя.

-Недей!

-Аввввввв, хайде де!- ръцете й се приближаваха опасно близо към бузите му.

-Един милиметър по-близо и ще изрежа ръцете ти.- ръцете й мигновено се отдалечиха. А той се усмихна самодоволно. Имаше тишина в продължение на няколко минути и след това се чу кикотене.

-Престани вече. Какво му е толкова смешното?

-Лицето ти!!! Имаш отпечатъци от възглавницата по лявата си страна! И... И... ::смях:: косата ти... изглежда сресана!

-Винаги я сресвам.- измрънка той, съжалявайки ,че думите му са излезли от устните, защото тя започна да се смее като ненормална.

-РАЗБИРА СЕ!- тя си завъртя очите. – Ще видим за това...

-Ти си луда.

-Ха, а пък ти не си, така ли?- Сакура постави ръцете си върху устата. Тя май плачеше за бой...

-Поне не аз се смея като ненормалник на земята, докато не се спукам.

-Тя е ненормална, ненормална на земята и танцува като никога предииииииииии!- розовокоската запя и потанцува малко.

Те пристигнаха в сградата и вървяха по коридора, когато Гаара спря и се хилеше самодоволно на стената като някакъв идиот... не... не на стената, а на пощанската кутия.

-Така, така, така... говорейки за дявола...- поглеждайки по-отблизо се виждаха как изскачат жасмини...- Хайде, вземи го.

-Ти си този, който е толкова много заинтересуван какво има въте, защо ти не го вземеш?

-Не е за мен. А и това някога спирало ли та е?

Той се усмихваше самодоволно все още и беше вярно, но не му пукаше.

-Добре! Добре! Отивам! Божее!

Тя се качи в апартамента и потърси за ключовете. Всичките ключове стояха на един ключодържател и сега й правеха голям проблем да ги търси из целия апартамент. Веднъж след като ги намери ,отвори малката вратичка и изкара плика. Тя го скри и се обърна с гръб към него като малко се изчерви...

”По дяволите, толкова е неловко да получаваш цветя пред—”
”Кажи го!! Кажи го!! Повтарай след мен: ЧОВЕКА, В КОЙТО СИ СЕ ВЛЮБИЛА!!”
”Своя съквартирант.”
”Мамка му! Поне веднъж си признай! Мразя отричанията! Обичаш да го докосваш, бях там сутринта... Знам ,че го почувства ,когато се мъчеше да разкараш това странно от кожа направено нещо и белият плат!! Трябваше да почистя океана от лиги ,който ми остави!!”
”Т-Той е сладък... но нищо повече!”
”Толкова си емоционална. Мога да видя ,когато се влюбиш! Този път е различно отколкото с копелето, хайде! Имам много добро предчувствие!”
”НЕ! НЕ! НЕ! Няма да премина през това отново!! Не искам...”

-Не искам...-измрънка розовокоската.

-Какво?

-О... нищо, нищо, просто мисля наглас...- тя погледна плика, който прилича и на предните два. Предните писма й бяха развалили настроението, едва ли това ще бъде изключение...

-Ще го отвориш ли или се опитваш да го прочетеш през плика? –тя го погледна малко свирепо, но отвори плика. Вътре отново имаше карта, в която пише:

Когато се усмихваш
Целия свят се усмихва с теб

Когато се смееш
Слънцето блести повече

Продължавай да се усмихваш
Защото когато се усмихваш
Целият свят се усмихва с теб


Тя се усмихна ,без да знае защо.

Шикаку си беше свил ръцете в юмрук и ги държеше във въздуха, докато очите му бяха изпълнени с огън. (много приличащо на Лий)

-И?

-Аввв, много е ...мило... и е като—тя спря и погледна Гаара. Той позна този поглед, който гласеше ‘може да кажа нещо грешно и да бъда убита’.

-Като?

-Като—Няма да ти казвам! Защо изобщо говоря с теб за това?

-Права си... защо изобщо ще говориш за любов с някой, който не знае нищо...-след тези думи ,той почна да се качва по стъпалата.

Този ден Сакура се почувства сякаш е най-гадния човек на земята. Очите й се насълзиха, но тя задържа сълзите и с всичка скорост тръгна към него ,за да му се извини.

Вратата беше отворена. Когато мина през нея, видя Гаара седнал на дивана с ръце кръстосани пред гърдите му и до него Пухчо ,който спи. Тя се почувства още повече виновна. Но все пак проговори ,надявайки се да оправи ситуацията.

-Гаара...- тя седна до него, като взе Пухчо в скута си.- Не исках да кажа това... просто... е странно да говоря за това,нали разбираш ,без да знаеш кой ти праща цветя и писма... Не исках да те нараня... Знам ,че някой ден ще се влюбиш в някого и може би всичко ще се оправи.

Сакура се усмихна преди пак да проговори.

-Между другото, искаш ли да ми помогнеш да разбера кой е той? Можеш да четеш всичките карти вече, обещавам.- усмивката й се превърна в злонамерена усмивка.

-....хн....

-Все още ли си ми ядосан?- лицето й отново стана тъжно и разтревожено.

Гаара бавно си обърна главата. Той я гледаше в очите като един злобен поглед се опитваше да я погледне, но тогава той си обърна отново главата и каза.

-...не....

.................

-Цунаде?

Очите й бяха закрепени за книгата. Устата й леко се отвори и страх... страх се виждаше в очите й.

-О Боже... – гласът й е треперещ.- О... Боже... Мой... това—това--това е-- лошо.

Дишането й ставаше неравномерно и усещаше изтръпване в носа си, това изтръпване, което усещаш когато си на път да заплачеш...

-Цунаде, какво е?- гласът на Джирая беше загрижен. Тя повдигна очите си от книгата и се виждаше огън в тях, които той никога преди не е виждал. Дори когато този, който тя обичаше умря, не е виждал така очите й. Очите й бяха изпълнени със страх ,загриженост, ярост и несигурност.

-Тръгваме.- тя направи доста знаци с ръце и след няколко секунди те се появиха в стая, която приличаше на кино. Тя беше зад прожектора и имаше 20 pocky in her mouth. Това само означава, че тя е сериозна. Алкохола е за всички ситуации, pocky-то... pocky-то е за стреса, унинението... или ако трябва да му обяснава нещо. ”...по дяволите!....” помисли си той, когато видя блондинката да изкарва слайдове под масата ,където е машината.

-Къде сме?

-Това няма значение. Сега внимавай, искаше обяснение, имаш го.


Голям бял екран се появи и тя извади дистанционно. Филм започна да се показва на този екран.

-Това не са ли слайдовете?

-Не, те бяха от едни стари филми... това е дивиди.

-Оххх.....

-Сега млъквай, ще започне!- от нищото голяма купа с пуканки изскочи в ръцете й.

_________________

Обяснение:

Клановете в Конохагакуре са известни, заради невероятните им умения. Също и така те са известни със специалните си техники и най-вече с Родословните Предели (Bloodline Limits). Скритото село е разделено на сектори. Има търговски сектори, жилищни места, също има и политически, както и развлечаващи и т.н. Но както вече се знае не само е обградена със стени Коноха, но и с периферни зони, в които не много нинджи живеят,. Там най-вече има малки семейства и фермери. Но нещата не са винаги такива ,каквито изглеждат... Имаше едно странно голямо семейство в покрайнините на Селото Скрито в Листата, които са познати със страния си цвят на коса от светло розово до почти тъмно червено. Всички си мислеха ,че са си просто така, докато не изпратиха децата си в академия. Бяха добри ученици, но не отлични. През първата им мисия те бъркваха всичко и ги наричаха безполезни. И поради тази причина техните отбори по-рядко и по-рядко бяха викани на мисии. Повечето членове от това семейство оставяха живота на шиноби и се затваряха. Само едно от тях продължи да тренира и да ходи на слаби мисии. Името му беше Никушими. Той си беше останал генин до 20 годишна възраст и му се подиграваха постоянно заради това, и за косата му и за семейството му... но тогава се промени.

По време на C ранк мисия няколко шинобита от други села са се появили. Естествено както винаги той е бил вързан, докато съотборниците му са се биели. Но тогава един нинджа му се е подиграл за косата му. И той се е освободил, никой не е знаел как, но той е отрязал въжетата и е започнал да прави знаци с ръцете си, комбинации и техники, за които никой не е мислел ,че той ще успее да направи. Нинджите бяха мъртви за по-малко и от половин секунда, но е бил удивително точен.

От този ден нататък мисиите му бяха успешни... и с няколко мъртви хора, на които смъртта им беше ненужна... Той взе джуунин изпитите и ги премина без дори да се е пробвал на чуунинските. Но с годините гневът му надделя като това му беше недостатъка. Той беше изпращан само на яростни мисии ,за да си изкарва така гнева. Но това само влоши нещата. Преди да се ожени за Хана. Те имаха уредена сватба от двамата главни хора на семействата, които искаха чистокръвен да сложи край на различията между семействата. И заради това, което са искали двете семейства, двамата решиха да не протестират. Но и двамата подтискаха гнева си. Година по-късно си имаха малко розовокосо момиче. И отново, около на 20/25 годишна възраст започна да има истински контрол над чакрата си и да изпълнява напреднали техники, и тогава стана джуунин за нула време. Нукишими и Хана имаха и доста други деца със същите неща ,които са станали на първото им дете. Хана ,която има невероятен чакра контрол и специални умения да създава, дори и да чете джутсута са наследени от дъщерите и синовете й. А това, което разбра е ,че имат Кекей Генкай. И за да бъде сигурна тя провери на всички кръвта като накрая се оказа ,че на всички е една съща. Значи все пак е било Родословен Предел.

Всъщност това семейство е било клан, което не можело да влезе в стените (т.е. да е в Коноха, а не в покрайнините) и решили да си останат там където са ,въпреки че ще живеят без да знаят за тях. Но сега след като Кекей Генкай-я е напълно развит ,те могат да излязат от сенките веднъж и завинаги... Този клан е бил... Кланът Харуно.

Те са били първият клан с ‘напълно развит’ предел, затова те трябва да напишат всичко, което могат да правят. Всяка една книга е наименована с ‘Хару но Никушими’ като вътре в книгите има различни умения. Те наименоваха границата след като всъщност първия човек събуди границата, дори след като той не е бил напълно развит. (НикушимиХате Аулекс речник)

Накратко ето това е всичко:

Предела действа като гъба главно към омразата и гнева ,всички тези чувства са концентрирани в един особен част от ума и създава нещо като променено его, която е агресивната част в човека. Когато е в прекалено раздразнена или ядосана ситуация вътрешното аз се появява и дава на притежателя му невероятна скорост и невероятна точност в ударите му. Вътрешното аз, също и така прави компания и утешава притежателя му през първите етапи на развитието, но това може лесно да се обърка с въображаем приятел. В следващите етапи вътрешното аз започва да натрупва и да краде гняв като нищо. Все още не се знае колко много гняв може да събере, но се знае ,че на някои опашати демони гневът може да бъде погълнат.

По време на битки всякакво желание за убиване и нараняване са погълнати от опонентите им, като ги прави слаби. Само един Харуно е достатъчен ,за да вземе това чувство от цяла армия АНБУ.

Но за нещастие притежателят на Никушими може да бъде опасно нестабилен ,ако той не намери някакъв закрилник. Хару беше на Никушими и затова той не се ядосваше всеки път ,когато имаше малък проблем.

За да се контролира този родословен предел е нужно време и непоколебимост. Това е все още млад родословен предел и е било напълно развит и научен само няколко пъти, а неопитните притежатели трябва да бъдат под наблюдение и да бъдат ръководени поне за още няколко години. Само тогава рисковете ще бъдат близо до нула.

Също и така има и опасни неща, които трябва да се вземат на сериозно. Излагането на СИЛЕН емоционален стрес може да накара вътрешното аз да бъде използвано и по този начин , по който да причини на притежателя му да поиска да пролее кръв ,което може да завърши със смърт на стотици хора и после със смъртта на притежателя му ,тъй като цялата му чакра е използвана. Или ако се пусне чакрата ще убие всички хора ,които са само на няколко мили близо до това. Това може да бъде най-вереятно като да се е освободил демон. Последният никога преди не е бил виждан ,но сигурно е било много опустушително.

Сега Сакура е една от последните Харуно и изглежда последното поколение не успява да контролира или да намери закрилник за техните си граници, като това завършва за тях скитайки се из света. По време на войната много умряха и много други изчезнаха. Пет поколения от Никушими са изгубени ,но в днешно време само няколко са живи и не са събудили техните си умения. Тя е единствения ключ за завършването ,а този предел и може да се използва в полза на селото. Също и така тя може да възстанови един от най-силните и най-полезните кланове в Коноха.

Край на обяснение


Светлините се включиха...

-Разбра ли сега?

-Хмммм... Това е деликатна ситуация... предела може да бъде променен, ти каза ,че е все още млад този клас (т.е. нов)…това ще бъде наистина трудно. Също и така за закрилника ,трябва ни човек, който да контролира това…

-Не, вече знам кой е този човек… Днес тя се опита да ме нападне само, защото закъснях…когато Гаара дойде, тя просто забрави за всичко и почна да се смее… лошата част е… че той ще напусне след година… и… това ще ни остави в опасност с нейната ярост и гняв.

Имаше мълчание изпълнено в мислене.

-Другото нещо е, че… трябва да разберем колко се е развил нейния ‘предел’. Трябва да разберем какво е станало по време на, когато Саске се събуждаше с прокълнатия печат. Количеството на омраза ,което се е освободило трябва да е било невероятно и затова реакцията й трябва да ни каже в какъв етап е била тогава… и да видим колко бързо се развива.- Цунаде въздъхна.- По дяволите, това ще бъде толкова трудно!!

Изведнъж излезе дим и те бяха отново в библиотеката. Цунаде взе лист хартия и написа нещо.

-Ето, обади се на тези хора. Кажи им ,че трябва да говоря с тях незабавно.

……………………….

Отстъпи… прокълнатият печат… отстъпи… защото тя плачеше, ридаеше и го прегръщаше…

Информацията беше потвърдена, всичките интервюта бяха по отделно и хората стояха разделени в различни стаи ,докато не разпитаха и последния човек. В12 годишна възраст тя вече е била натрупала толкова много омраза ,такова удивително количество омраза, но е била жалка и слаба в техниките. Само когато Саске и Наруто напуснаха тя започна да учи… но чакай… Сакура е била там много преди Наруто да напусне, а тя не е казала, когато е почнала да чете свитъците… може би Сакура знае много повече от колкото си мисли… може би тя е напреднала много повече от колкото си мисли…

…………………..

-Хареса ли ти?

-….хн…

-Каза ми ,че вече не си ми ядосан!- нацупи се тя.

-Хн.

-Еми тогава… изглежда ,че трябва да скрия картата някъде…- каза тя.

-Хн, никъде не е безопасно…- промърмори той с наполовина самодоволна усмивка.

-Аз пък не бих била толкова сигурна…- тя отвори тениската си леко отгоре и скри листа вътре, точно между гърдите си… (вътрешен Гаара: ‘цицииииии!!’)

-И кой е казал ,че това е безопасно място?- промърмори той ,преди да си вземе още една глътка от чашата си със затворени очи, отново наполовина усмихвайки се самодоволно.

Очите на Сакура се оголемениха за част от секундата, изчерви се и веднага след това си намръщи очите в заплаха.

-Няма да посмееш…

-И какво ще стане ако посмея?

Той се изправи и отиде зад нея. Тя го гледаше смъртоносно…но той не обръщаше внимание на това… ръцете му много бавно се движеха от раменете й надолу. Те приближиха гърдите й, но вместо да бръкне вътре ръцете му продължава надолу да се движат ,докато не стигнаха мръсните чинии на масата. Тя започна да диша отново и освободи чакрата, която събираше в ръката си, за да го удари, ако се беше приближил повече. Виждайки това, Гаара се наведе към нея и прошепна в ухото й.

-Хареса ми.-И стова той отиде в кухнята с мръсните чинии…


-------------------------------------------------

супер еееееееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :robot: :robot: :robot: :robot: :robot: искам ощееееееееееее :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

мн е як фика... :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: още

12.Глава: Embarrassing Moments Tsunade’s Consent

Гаара се облегна на стената в кухнята. Защо му беше толкова много трудно сега да спира инстинктите си? Ако продължава да се сближава с нея ,тя ще се почувства неловко и няма да му казва какво мисли за картите, следователно - за него...

Но това усещане е толкова добро, на него му харесва ,че той е причината поради ,която тя се изчервява... той си затвори очите, спомняйки си колко хубава е била Сакура през онази нощ в гората. По дяволите, той иска да е толкова близо до нея ,както тогава отново. Но как? На устните му се настани дяволска усмивка. Който е измислил джутсуто трансформация е наистина гений... той съжаляваше за Пухчо, който отново ще спи дълбоко в клетката направена от пясък, докато ...ем докато Гаара не го освободи.

Точно сега каквито и думи да обяснят какво чувства Сакура няма да са достатъчни. Но ако трябва да се избере най-подходящата дума, тя е... може би ‘Шок’... и в неловко състояние... тези двете разбъркани и страха. Този перверзник! Как се е осмелил да се приближи толкова много до гърдите й. Лицето й е тъмно червено и тя знаеше! ”Знаеш ,че ти хареса.”Изглежда вътрешната Сакура изскочи от нищото. ”Със сигурност не е вярно!” Тя усети така сякаш думите й бяха празни... няма начин да й е харесало, нали? НЕЕ! По дяволите! Отричането е чудесно! ”Не го харесвам, не го харесвам, не го харесвам, не го харесвам...”

След няколко минути тя се измори да повтаря това и си затвори очите. Единственото добро нещо в това е, че Гаара се чувства също така. Ох, но колко много греши тя...

Тя се чувстваше изцедена психически и емоциално ,в някакво странно настроение... тя се нуждаеше от хубава, гореща и отпускаща вана с мехурчета и всичките му екстри... да определено е това... отиде до вратата на кухнята и проговори.

-Изморена. Вана. Легло. Сън. Лека нощ.- и отиде в банята, като заключи вратата след себе си.

Когато си съблече и бельото разбра, че... това нещо, което всички момичета мразят ,без да има значение колко дълго време трае е... мензисът. ”По дяволите!” остра болка в бедрата я накара да се извие в болка. Колко по-гаден може да стане денят? Тя влезе във ваната, решавайки ,че ще е по-добре да се отпусне в горещата вода ,отколкото да си взема душ. Когато вече свърши, тя се обви в кърпа и осъзна ,че напълно е забравила да си вземе дрехи... беше на път да тръгне с бясна скорост към стаята си, за да се преоблече... но през нея премина още една вълна изпълнена с болка... мамка му, тъпата болка не я оставя да направи даже две крачки. Единствения начин е, ужасяващия...

Сега сме Сакурка:

-ГааАГХХра...- извиках, но още една остра болка си поправи път и беше забелязана в думите ми. Чух тихи стъпки да се приближават към врата и после да спират.

-Какво?-той не звучеше много щастлив. По дяволите това няма да бъде никак лесно.

-Трябва да ми направиш услуга...

-Хн.

-Влез в стаята ми.- чувах всяка негова стъпка.-Ъгхххх, еми, сега, отвори ъгхх гардероба.

Казах едва с болки. Поради някаква странна причина не можех да събера чакрата си, за да убия тези болки, преди когато имах мензис не беше чак толкова болезнено... никога.

-Нещо не е наред ли?- Мамка му, той задаваше прекалено много въпроси ,но съдейки по тона ,той е просто любезен.

-Даххххх, сега, отвори първото чекмедже.- можех да видя самодоволната му усмивка да се мърда във въздуха... трябва да го убия след това.

Сега сме Гаара:

Усетих лицето ми да гори. И на Шикаку... носа кръвеше. Имам си причина да бъда някак засрамен и затруднен. Определено изглеждам като някой перверзник, който гледа на другите хора, най-вече на жена бельото... Защо тя ми причиняваше това? Това да не е нещо като отмъщение за по-рано?

Пак сме Сакура:

Знаех ,че за това ще съжалявам по-късно...

-Донеси ми сутиен и гащи.-точно сега и точно тук ми се искаше да умра.

-Ъм чорапи да донеса ли?

-КАКЪВ Е ТОЗИ ВЪПРОС ПО ДЯВОЛИТЕ? Ъгхххх! –той не каза нищо.- Да, чорапи също...

Чух чекмеджето да се затваря.

-Чакай, чакай, чакай!! Донеси ми и други дрехи.

-Тези не са ли ти достатъчни?- той ми се присмиваше... и ще си плати за това след като вече ще съм облечена повече.

-Не!

-Какво да взема?

-Ъгххх! Ъррр... от второто чекмедже ношноца или нещо такова, просто, ъгхх, побързай!

Пак сме Гаара:

Не искам да знам защо Шикаку не беше тук или какви са тези звуци някъде в ума ми, но честно казано, бяха... ър... досадни... От колко различни ношници се нуждае едно момиче, с които да спи? Защо изобщо хората се нуждаят от различни дрехи ,с които да спят? Окото ми видя нещо черно измежду светлите и шарените дрехи. Извадих го. Малко е късо ,но тя каза да взема каквото и да е... а и не искам да пипам нищо розово... освен косата й... ПО ДЯВОЛИТЕ!! НЕ! НЕ! САМОКОНТРОЛ! САМОКОНТРОЛ!

Пак сме Саку:

Сега съм на пода. Едва мога да мърдам и говоря... господи защо сега?! На вратата се почука. Отключих я и отворих мъничко. Той ме видя на пода, но аз си взех дрехите мигновенно и затворих вратата за по-малко от секунда. Когато осъзнах какво ми е донесъл бях... шокирана... да не би той да е някакъв перверзник?

-ИЗБРА ТОВА?! Веднага след като изляза--- ГВАААААААА--- ще те разкъсам на парчета, разбра ли? На парченца!!

Той е избрал червено бельо и къса в черен цвят копринена ношница. Единственото хубаво нещо е ,че тези гащи са доста удобни ,а ако не бяха нямаше да си променя мнението от това да го убия, облечена само в кърпа. Най-накрая реших да се махна от тук като първо едва се облякох в тези дрехи. ”Мразя те Гаара!!”

Излязох от банята и срещнах чифт очи ,гледащи ме не много щастливо... преди докато не видят в какво съм облечена. После пак погледна очите ми. Виждах толкова много затруднение в очите му, нещо като страх и шок ,и имаше още нещо ,което не успях да разбера какво е... Той избегна очите и тялото ми доколкото можеше. Значи... го карах да се чувства в неловко положение, хъх? Охххх, ще му го върна, колко е сладко това отмъщение... той седна на дивана и включи телевизора. Още една вълна от болка ме удари, тази болка беше толкова ужасна ,че чак паднах на коленете си. Дишането ми ставаше все по неравномерно и главата ме заболя. Усетих очите му върху себе си. Опитах се да доизпълзя до стаята си ,но не успях. Спрях да се опитвам да мърдам и паднах на пода. Гаара се изправи ;със сигурност ще ми се присмее. Той клекна до мен и гледаше тялото ми как се извива в болка.

-Какво т--?- той рязко спря... очите ми се разшириха. Той е помирисал кръвта, о НЕЕ! Това е лошо. Трябва да бягам.

-Къде си ранена? Кога е станало това? Защо не си се излекувала? Защо не ми каза?

Той ми е ядосан? О ГОСПОДИ това не може да стане по-зле.

-Никъде, наистина... –очите му се намръщиха моментално, определено не ми повярва.

-Кървиш, дай да видя...

-НЕ! НЕ! НЕ!- как мога да му обясня за това?- ЪГХХХХХХХ!!

Ноктите ми се забиха в кожата на главата ми...

Той изглеждаше загрижен... или просто си въобразявам... той започна да проверява всяка част от тялото ми, но когато осъзна ,че съм добре той се опита да погледне и в друго място, което значеше под ношницата. Когато ръцете му опасно доближаваха единственото място ,което исках да го изключа се отдръпнах веднага.

-ПО ДЯВОЛИТЕ ,ЖЕНО!! ДАЙ ДА ВИДЯ!!

-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!

Видях в очите пламъче, което никога преди не съм виждала. Той се приближи повече към мен и ме повдигна като булка.

-Къде живее Цунаде?- попита той, опитвайки се да прозвучи спокоен.

-....кулата....- бях толкова изморена и в болка....Изглежда той е забелязал ръцете ми свити в юмруци...

-Захапи това.-той беше направил нещо като пръчка от пясъка си ,което го оглеждах сега отвратена, този пясък има толкова много кръв на различни хора... и само бог знае къде другаде е бил този пясък...

-Гарантирам ти, че пясъкът няма да влезе в устата ти, сега го захапи.

Така и направих, и всеки път когато усещах нова силна болка стисхвах с всички сили ‘пръчката’ ,опитвайки се да намаля болката... пясъкът се завъртя покрай нас и се телепортирахме. Пясъкът отвори вратата и видяхме Цунаде да спи, хъркайки... дори стаята й е препълнена с документи. Тя отвори очите си бавно, преди да опознае високата фигура на Гаара и човекаът в ръцете му... аз. Блондинката подскочи и започна да задава въпроси... не можех да кажа на Цунаде какво ми има ,а и не ме оставяха да говоря. Лицата им бяха студени, твърди и лишени от емоции... Мразех това...

-Какво е станало?

-Тя е в болка.

-Защо?

-Тя е ранена някъде и не ми позволява да й помогна.

-Защо не се е излекувала?

-Попитах я същото, но не ми отговри.

Цунаде беше замълчала за малко...

-Гаара-сан извини ни за малко.-изглежда той нямаше такова намерение.

-Трябва да поговоря с нея... на саме.- да не би днес да схваща бавно или какво? Излез по дяволите!! Той гледаше свирепо Цунаде и тя него така... но накрая излезе.

Отново сме червенокосия:

Чаках отвън. Поради някаква странна причина се чувствах така сякаш трябва да съм вътре, но блондинката би трябвало да знае какво прави... Не ми харесваше идеята ,че партньора ми е в такова състояние...

_________________

”По точно е бъдещ партньор ,но се гордея ,че най-накрая си го приел.” Туко що осъзнах какво съм казал. Мамка му! Е, Шикаку я беше избрал ...затова нямаше връщане назад...
”И съм сигурен, че си видял какво носеше под тази оскъдна ношница, нали?”
”Не съм!”
”Паметта ти не казва същото.”
”Разкарай мръсните си лапи от паметта ми, болно копеле!”
”Ти си болното копеле. Не аз съм този, който гледа бельото на една жена и---ох, какво е това ,мъчеше се да я съблечеш!”
”Не съм се опитвал да я съблека, просто исках да видя къде е ранена!”
”Да бееее...”

Вратата се отвори. Щях да скоча и да побягна ,за да видя как е тя, но естествено не можех, не и пред Хокагето, не и пред никого...

Сега сме никого, приятно четене:

Сакура излезе от стаята й, чувствайки се страхотно... или по-точно малко по-добре от преди. Тя трябваше да вземе само едно хапче и веднага след това можеше да събира чакра. А Гаара се беше облегнал на стената, срещуположна на вратата и мигновено си повдигна галвата, когато чу вратата да се отваря.

Колената на Сакура едва я държаха ,заради болката. И щом видя стол веднага седна на него. Цунаде все още беше на вратата и направи знак на Гаара да я последва вътре. Без никакво желание той влезе вътре... а ако знаеше какво ще се случи нататък... щеше сам да влезе в дълбините на земята...

...

След около половин час, който на Гаара му се беше сторило дни ,Цунаде свърши с обяснението си за женските органи и бебета, и за мензиса и за други работи... На Шикаку постоянните прекъсвания бяха досадни, а на Цунаде темата беше травматична. Веднъж след като се изказа, тя светна крушките. След такъв тормоз над него, Цунаде реши ,че да вземе информация от него сега ще е по-лесно...

-Какви са намеренията ти към ученичката ми?- Гаара едва се осъзна какво го пита и започна да заеква.

-Аз-Аз-Какво?

-Не се прави на тъпак... знам какво видях в спомените ти, сега ще те попитам това още веднъж и искам истината: какви са намеренията ти към ученичката ми?- лицето му стана студено и лишено от емоции.

-Тя е бъдещата ми жена.-откровеността му, накара Цунаде да поиска да го фрасне.

-И си й казал да не ми казва?-блондинката си намръщи очите.

-Тя не знае...-очите на петата се разшириха.- ...също и така и вие няма да й кажете.

И пак си намръщи очите петата.

-Защо?

-Имам си причини.-мъничка, почти микроскопична самодоволна усмивка се настани на лицето му за секунда.

-Някога замислел ли си се тя какво чувства към теб?

-Ето защо не съм й казал.

-Ти си---

-...именно.

Имаше дълга тишина... тогава Цунаде се облегна на стола си, кръстоса си ръцете и... се усмихна самодоволно.

-Ти си такъв...(щеше да каже мръсно копеле)... гений... Много пъти съм се опитвала да я накарам да забрави за съотборниците си, още от както напуснаха. Е тогава... САКУРА!!!

Розовокоската влезе в стаята, а Цунаде продължи да говори.

-Седем дена като почнем да броим от днешния, ще показваш на Гаара как нинджите в Коноха изпълняват мисиите си.

-Д-Да...-имаше голям сарказам в гласа й.

Тя има толкова много свободни дни... но изглежда тази задачи й е дала ,заради мързела й... Когато Сакура се обърна да тръгва, Цунаде намигна на Гаара. Ако двамата са в един отбор ще се сближат повече, сега блондинката й даваше тренировка, и в същото време печелеше пари...(о и аз искам)...това не може да е по-добре.( и аз така викам). Гаара излезе, следвайки Сакура.

Изглежда тя беше забравила какво носи, защото беше на път да отвори главната врата с една къса ношница. Пясък застана пред нея, спирайки я да излезе. Тя се обърна и го гледаше свирепо. Гаара я погледна от главата до петите (със сигурност наслаждавайки се на всяка секунда) и повдигна вежда. Сакура се погледна и се изчерви като ягода и после го удари леко по ръката, за дето я е гледал... и после постоя за малко така ,мислейки...

-Съблечи малко дрехи.-Каза розовокоската.

-Не прибързваш ли малко?- на лицето му се заигра самодоволна усмивка.

-Знаеш какво имам предвид... сега, дрехи.- тя протегна ръка, а той се правеше на объркан.

-Не донесох излишни дрехи до тук.

-Нито пък носиш излишни, когато трябва!-каза тя ,спомняйки си пазаруването.- Хайде де, сигурно имаш пет чифта дрехи на гърба си, поне ми дай това кафявото кожено нещо!

Той помисли за минута. Тя никога не би го облякла, както той го облича... но ще бъде забавно да гледа как напразно ще се мъчи да си покрие тялото. Той махна ‘коженото нещо’ и й го подаде. Но тя за няма и минути от това нещо си направи нещо като корсет, което също и така прикри повече краката й (corset). И беше готова да тръгва... Кой изобщо може да направи това само от парче плат? Червенокосия беше удивен по начина, по който изглеждаше тя.

-Помогни ми, ще закопчаеш ли това копче?

Край, вече той беше съблазнен, той може да разкопчае нещо и... той е перверзник! Направи това, което му беше казано и тръгнаха. Подсвирквания се чуваха докато си вървяха. Той направи така че да е сигурен ,че са млъкнали, не за постоянно ,но седмица или две ще плюят пясък. Гаара се изхили вътрешно, а Сакура се изчервяваше доста всеки пък ,когато някой казваше нещо.

-Изглеждам ли—като--- изглеждам ли---неприлично?- попита тя.

Той си сви раменете. Очите й бяха разтревожени и малко тъжни.

-Изглеждаш ми добре...-добави той и Сакура въздъхна облекчена, продължавайки двамата да вървят...

Прибраха се малко късно. Сакура хвръкна към леглото си, докато Гаара си махна кратуната, седна отгоре му и си затвори очите, опитвайки се да медитира. Заглъхващ писък се чу от стаята на Сакура, както и стъпки... Хм... някой може да е в стаята й... той реши да провери дали всичко е наред.

Гаара отвори вратата и влезе вътре бързо, но не достатъчно ,за да успее да избегне ритника на Сакура. Ако тя не беше осъзнала на време кой е всъщност, сега Гаара щеше да е с няколко зъба по-малко. Но за щастие тя успя да го разпознае и успя да не го удари. Но и не беше толкова късметлива ,защото изкривявайки ритника си във въздуха се озова на пода зад него. Тя се обърна и го погледна. След това го хвана за ръцете и почна да мърмори за нещо като крадец...

-Успокой се. Какво има?- червенокосия говореше, така сякаш говори на пет годишно дете.

-Някой е бил в стаята ми, това е мъжът ,този който ми изпраща цветята и картите... Намерих това под възглавницата си, той е влязъл в къщата ми и може пак да се върне...

Мигновено той се удари. Забравил е за това... ”Уплашена е от един прост обожател, пък може да се бие с хора от S ранк мисии!!”

-Не се дръж като дете, ти си кунойче, не би трябвало да си уплашена от отчаян рамонтик.

-Недей да бъдеш безразсъден, отчаяни романтици завършват като психопати убийци.

”Или обратното.” Помисли си той

-Ако някой се доближи до теб, аз пръв ще разбера. Но сега...-той я погледна странно.- нека да видим тази нова карта...

Той се усмихна самодоволно(пак) ,а тя се нацупи. Сакура вече съжаляваше, че е обещала това и се опита да потърси някоя вратичка.

Гаара забеляза неудобството й към тази тема...

-Знаеш, че не ми харесва, когато хората се опитват да нарушават сделките си...

Естествено тя помни, даже беше свършила тук, заради някакво тъпо предложение. Тя взе картата от леглото и му го подаде.

-Другото?-попита той.

Тя си е помислила ,че е забравил? Грешка! Тя се обърна и започна да търси нещо под леглото си. След това го извади. Беше малка кутийка, почти като кутийка за обувки. Розовокоската го отвори и извади малък плик, който го подаде на усмихващото се самодоволно момче. Тя седна на леглото, изчервявайки се... почувства се така сякаш слага малки писма в раницата на Саске, много глупава е била тогава... споменът за онази нощ до пейката я направи тъжна и мигновено се ядоса...

”Ще ти дам едно ‘благодаря’ ,което няма да забравиш... или няма да доживееш...” Беше прекъсната от болезнените си мисли ,когато усети някой да я гледа. Тя си обърна главата и видя червенокосия да й се мръщи.

-Виждал съм тези очи и преди...- каза той. ”Какво означава той?” -...за кого мислеше? ...Кой е този човек ,който толкова много презираш?

_________________

-Не е твоя работа, по дяволите.- каза рязко. Но защо го каза така и тя не знаеше...

-Напротив, защото докато те пазя да не убиеш другарите си ,трябва да знам количеството омраза, което слагаш в битките и до колко далеч ще стигнеш само и само да постигнеш това ,което искаш. Значи, Е моя робота, по дяволите.

-Защо изобщо ти пука какво ще ми се случи? Нищо няма да ти стане ,ако всъщност бях екзакутеирана заради джутсутата ,които четях, даже можеше малко да се развеселиш, ако беше истина---

Това преля чашата.

-Никога- каза той, увивайки я с пясъка си в пашкул.-не ми говори така, никога... сега ми кажи.

Имаше малко тишина.

-Помни, че не си в състояние да спориш.- пясъкът около нея се стегна.

-Него.-каза тя след минута, две и отрова, капна от думата й, докато гледаше снимката на отбор седем. Пясъкът донесе снимката.

-Него?- той посочи Саске.

-Да.

Очите й бяха намръщени и изпълнени с много тъга и най-вече омраза. Изглежда Учиха я е наранил дълбоко и тя си иска отмъщението. Това е истинската причина, поради която е крадяла джутсута... той заповяда на пясъка да я пусне и я постави на дивана. Гаара я погледна ,той щеше да я съжали ,но тя не се нуждаеше от това да я съжаляват ,а от това някой да я изслуша...

-Кажи ми...-гласът му беше мек, нежен и изпълнен с чувства, въпреки че лицето му беше като стомана.

Тя го погледна несигурна... Но не след дълго започна да говори. Първо за това как му се е възхищавала и беше изненадващо как избегваше думата любов. После му разказа за глупостта си, поради която си е развалила приятелството с най-добрата си приятелка. След това колко слаба е била и изоставена, дори и Саске е напуснал, дори след като се е опитала да го накара да остане ,а той просто я е игнорирал и я е наранил. Тя каза на червенокосия как е станала помощничка на петата. Най-интересната част беше как обичта й се е променила от тъга към омраза.

Той я разбираше, все пак е преминал през това. Докато тя разказваше изведнъж признанието й се превърна в разговор и скоро Гаара също беше почнал да говори за миналото си. Толкова лесно беше да й говори, не знаеше защо, но се чувстваше много добре отвътре.

Много часове изминаха в носталгия и след това беше заменено със смях. Дори Гаара се засмя, не много ,но се засмя. Различни и тъпи неща направиха разговора им забавен.

Той осъзна ,че му харесва това въздействие. Научи няколко неща от нея, дори и когато всъщност не ги казваше. Например, той научи ,че любимия й цвят е тъмно розово, любимите й цветя са жасмини, любимата й миризма (или парфюм и аз не знам) е на теменужка, обича да се успива.

Сърцето й беше толкова успокоено. От доста дълго време не си е говорела с някой така... от много отдавна... сега се чувстваше много по-добре. Тя не си е и помислила ,че Гаара може да говори толкова много. Но е и по-добре от колкото да говори само тя. Тя разбра много неща ,за които той не казваше и може би ,за които дори самият той не знаеше. Той се е променил драстично след битката си с Наруто. Спрял е да убива хора за забавление и сега убиваше само ,когато е напълно оттегчен или за пари. Също и така тя реши да му купи по-топли дрехи или яке, тъй като за него в Коноха е студено. (нали е живеел в пустиня). Сакура разбра ,че той има и любимо цвете, но не успя да разбере кое е то... (хах аз се сещам за едно, май е черешовото) Също и така шоколада го завладява и е крадел купа с недовършена торта, без да вижда Темари. Всъщност е много смешно да си представиш ,малко пораснал намръщен Гаара да си взема купа с недовършена торта... но най-интересната част беше с вътрешните разговори с Шикаку ,който го дразнеше до безкрайност.

Ставаше тъмно и двамата се измориха. Двамата се изправиха и се чу да се пукат мускули, заради дългата седнала позиция. Сакура гледаше Гаара за дълго време преди да го прегърне. Безмълвния пясъчен нинджа също успя да я прегърне.

-Благодаря.- прошепна розовокоската, почти говорейки на себе си.

-Няма защо.

Звукът на отварящата се врата и бягащите стъпки ги накара да си обърнат главите....

---------------------------------------------------

супер еееееееееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: искам ощиииииииииииии :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

абе жена не ни измъчвай а давай следващото :angel2: :angel2: :angel2:

13.Глава: Busted

Смешно е как такъв прекрасен момент между двама души може да бъде развален от някой, влизащ в стаята. Такива неща се случват, но изглежда ,че прекрасните моменти между Сакура и Гаара са осъдени да бъдат разваляни.

Те си обърнаха главите мигновено към вратата. На прага стоеше млад мъж с ръце на бедрата си, тъпа хилнала се физиономия на лицето му и глупаво оранжево яке, а да и да не забравим русата му щръкнала нагоре коса. Очите му започнаха да премигват много пъти като едва виждаше какво има пред него. Но нещо розово му беше достатъчно, за да разбере.

Ръцете на Гаара все още бяха увити около нея. Учудеността и засрамеността му бяха попречиха малко да придвижи ръцете си някъде другаде по тялото й. Но сега виждайки, че блондина е пред тях, Гаара някак си благодари на бавните си рефлески. Ръцете му затегнаха прегрътката и бързо обърна Сакура, така че да е с гръб към Наруто. Не беше сигурен защо, но не му допадаше идеята други хора да я пипат ,това му лазеше по нервите. Той затегна прегрътката още по-силно само помисляйки си за това.

Едно внезапно движение беше толкова жалко от страна на блондина, че чак се озова с лице върху стъклената врата на терасата. Той седна на земята, търкайки главата си.

-Защо го избегна, Сакура-чааааааааааааан...?-очите му все още така продължаваха да премигват сто пъти в секунда. И когато вече спря да премигва по не знам си колко пъти, видя Сакура в ръцете на Гаара.

-Хъх? Защо Гаара е тук? Защо той те прегръща? Защо си облечена с тази оскъдна дреха? Защо лицето ти става червено?...-въпросите все още излизаха от устата му, а очите му бяха толкова големи сякаш е видял няколко купи пълни до горе с рамен.

Тогава ръцете на пясъчния нинджа пуснаха розовокосото кунойче. А Наруто продължаваше да задава въпроси:
-Да не би вие двамата да криете нещо от мен? Защо не ми казахте ,че излизате? Какво е станало ,докато ме нямаше?! Да не сме в нещо като в Алтернативна Вселена?!?!?!
-Наруто. ::удар:: Успокой. Се. От къде измисли всичко това? Боже Господи!-тя се опита да контролира изчервяването си, но беше напразно.
-Първо, недей да викаш така. Второ, ние не излизаме.- очите на Наруто се изпълниха с надежда.- нито пък ние.
Каза тя ,посочвайки себе си и Наруто.
-Разбра ли ме?-той кимна.- Просто сме приятели и му благодарих... Нищо. Повече. И четвърто той е тук ,заради ‘обменната екскурзия’.
Наруто се шокира и попита:
-Ти си му благодарила? Имаш предвид, че той те докосва и разни неща... като еро-сенин?
-НАРУТО!!!!! Мръсно копеле такова! Чувствах се така сякаш съм никоя и поговорих с него за това, той ме изслуша и му благодарих ,толкова ли е трудно да се разбере?
Тя спря и зяпна момчето на земята за минута, две преди да клекне до него и прегърне с всички сили.
-Къде беше през цялото това време? Много ми липсваше! Нямаш си и на идеа колко самотна се чувствах. Научи ли нови техники? Трябва да ми ги покажеш! Трябва да видя колко силен си станал! Ела тук, ще направя чай.-тя влезе в кухнята като силата й магически се възвърна.
Мнението на Гаара относно Наруто вече не е толкова изпълнени с уважение, както преди, а с убийствено намерение. Той гледаше Наруто свирепо. Тя го беше прегърнала и докоснала. Яростта му се покачи още малко. Родословния й Предел, изглежда се е активирал ,защото изведнъж той вече не искаше да го убива...
Когато чая беше сложен на масата разговорът започна. Розовокоската попита първото нещо, което и дойде на ум.
-Защо си тук толкова късно? И как разбра къде живея?
-Хихи... виждаш ли Сакура-чан... бяхме повикани от Цунаде-баа-чан за някакви въпроси и ни задържа цял следобед в офиса си! И тогава тя каза на еро-сенин да не ме пуска никъде. Но все пак трябваше да те видя и когато перверзника заспа ,излязох от прозореца и се запътих към къщата ти, но видях ,че Ичираку все още не е затворил и спрях там за малко... но след като най-накрая стигнах до партамента ти видях ,че е празен и тръгнах да търся информация ,и така разбрах къде живееш.- каза блондина победоносно.
-И не каза рамен. Нито веднъж... изненадана съм от това колко много си се променил Наруто...-Сакура беше в шок.
-Той каза Ичираку...-Добави Гаара.
-Вярно... все още си си същия Наруто, трябва да се засрамиш...
-Не СЪМ! Ще ти докажа! Утре. Дуел. Аз. Ти!! Но преди това трябва да ти кажа едно много, много важно нещо... което е строго секретно... –той се заогледа... и се усмихна странно...
Няколко часа по-късно. Те все още стояха на масата, но вече с празни чаши пред себе си. Наруто все още продължаваше да говори без да спира как е пробвал най-различни видове рамен в другите села. Гаара бавно влизаше в медитацията си, а ‘гневът’ на Сакура изчезваше все повече и повече. Розовокоската кимаше от време на време почти ,заспивайки.
::туп:: Тя заспа, но изглежда Наруто не беше забелязал това, преди пясък да повдигне леко главата й от масата. Тя сякаш леко хъркаше (хахахах, не мога да си представя Сакура да хърка, ъм вие?). Пот се стече по челото на блондина.
-Може би съм дошъл прекалено късно... хихи, съжалявам Сакура-чан.- прошепна блондина.- Хихи, ще ти оставя адреса където живея и телефонния си номер. До по-късно.
Той беше на път да я целуне по челото ,но пясъкът дръпна лицето й милиметър надалече преди да е успял. Много трениран нинджа (въпреки ,че е идиот), успя ясно да го види. С объркано изражение погледна червенокосия ,който му отговори само със смъртносен поглед.
Гаара стана и взе Сакура като булка ,поставяйки я на леглото и махайки обувките й. Когато се върна ,видя Наруто с очи големи колкото на чинии. Пясъчния нинджа отиде до вратата и му направи знак да си тръгва. Преди да си тръгне блондина се хилна като зелка и каза.
-Хубаво е и теб да видя. До утре.- и след тези думи си тръгна.
Сега сме Гаара:
Какво ме накара да направя такова нещо не знам... Почвам да се разкривам, което върви на зле. Но ако не бях заиграл картите си по точния начин, най-вероятно щях да завърша: а) щяха да ми се присмееят, б)игнориран, в)сам, игнориран и подигран... и тогава щеше да трябва да избия половина Коноха...
Чудя се защо направих това. Искам да кажа, че можех просто да кажа ,че тя е моя сега. Но тогава си помислих ,че ако кажа това тя може да ме намрази. Или поне да ме презира... И така моето съзнание успя да измисли този невероятен план с прости песни. Единствената причина поради, която създадох този ‘обожател’ е ,защото така ще съм по-близо до нея. Тази вечер теорията ми беше доказана и беше само началото... или щеше да бъде ,ако не се бях ядосал...
Узумаки е пълен идиот, но след толкова много години изпълнени с тренировки трябва да са дали резултати. Той веднага осъзна това движение с пясъка и погледът в очите му ми казваше, че съм хванат. Може би той не е разбрал истинските ми причина зад действията ми и си е помислил, че съм се държал просто странно.
Но... какви са тези причини? Това не ми харесва и това е, това е моята причина!
Изключих крушките, в тъмното ми е по-лесно да медитирам. След това лунната светлина влезе в цялата стая. Луната в Коноха прави нещата да изглеждат вълшебни, докато луната в Суна прави всичко да изглежда ужасяващо. Може би е просто пейзаж... или може би си въобразявам.
Минах през стъклените врати, които се плъзгат и излязох на терасата. Подпрях се на парапета. Стоманата под ръцете ми ,на която се облягах беше толкова студена ,че чак когато издишвах въздуха се виждаше. Нощите в Суна са по-студени отколкото през дните, но никога не е било чак толкова студено. Щях веднага да вляза обратно в апартамента още от както усетих студения вятър, но луната ме спря. Колкото по-дълго време я гледах, толкова по-вълшебна изглеждаше. Всичко наоколо беше тихо, докато...
-Мамка му!
Чух зад себе си. Със сигурност е боса и пода на земята е леден ,колкото и парапета.
-Какво правиш тук навън? Много е студено!
Не помръднах. Не се чувствах така сякаш искам да погледна настрани от сребристото кълбо на небето.
-О. Боже. Мой. Луната!! Толкова е голяма и кръгла!
Нищо не казах, нито пък помръднах. Аз също бях смаян от луната. Тя се подпря на парапета... и се загледа.
Помислих си ,че ако постоя достатъчно дълго на студа ще свикна, но с тези ниски температури така и не успях, и не след дълго осъзнах ,че вече е непоносимо. Кожата ми стана бяла и зъбите ми едва забележимо тракаха. Мъничката мъгла ,която дъха ми образуваше, вече стана гъста. Студеният ветрец се превърна в леден и силен вятър, а облаците ,които изглеждаха на толкова далече закриха луната.
Луната сега е скрита. Вече нямам никаква причина, поради която да стоя на студа. Кръстосах си ръцете и бях на път да вляза вътре, но тя ми хвана рамото. Очите й с някакъв блясък все още бяха на небето.
-Чакай... изчакай ме за малко.
Тя побягна вътре и чувах някакъв шум. Тя се върна, обута с големи заешки чехли ,носейки одеала. Подаде ми и на мен един чифт чехли. Но не направих никакво движение ,за да ги взема. Усещах ръцете си вдървени заради студа и просто си останах в същата позиция. Изглежда тя не забеляза това и продължи да говори.
-Не му е времето за тези видове облаци, но ако и вятърът не се поокроти най-вереятно ще видим...-тя захапа устната си.-...сняг.
Сняг? Едва сме есен!
-Знам ,че е странно и е прекалено рано за това! Но тези видове облаци... и температурата... оххх, нямам търпения, ти виждал ли си сняг преди?
Живея в пустинята, как може да ме пита такъв тъп въпрос?
-Искам да кажа, докато си пътувал.
Сега по става...
-Н-Не.

По дяволите! Защо само на мен ми е студено?
”Тя има одеала ,за разлика от теб.”
”Доста тих беше, за доста дълго време.”
”Прекалено зает беше, за да ми проговориш.” Погледнах го вътрешно отвратен. ”Какво? Настроението ми се покачва, заради луната...”
”Млъкни. СЕГА! Това ли е всичко, което правиш? Толкова си... отблъскващ.”
”Когато всъщност разбереш какво е усещането, кажи ми дали е толкова отблъскващо.” След това гласът му изчезна.

_________________

-Ох, извинявай, само говорех! Хайде, вземи това, за да не замръзнеш до смърт...
Протегнатата й ръка ми подаде едно одеало. Исках да вляза вътре, но вратите бяха затворени ,а и кръвта ми отказваше да ми позволи да усетя крайниците си отново... Сетих се и още един начин, по който ще се оттърва от студа... пясък. В моменти като такива бях благодарен на Шикаку... но тази благодарност умря, когато се опитах да контролирам пясъка си... не искаше.
”Сега да видим как ще се измъкнеш от това, педераст!”
Ще убия този проклет демон някой ден... ако го бях направил тогава, щях... по дяволите не усещам ръцете си.
”О чудесно тя ме гледа странно...”
Тя въздъхна.
-Мъжете и тяхната тъпа гордост...-промърмори розовокоската.- Хайде вземи го. Ще замръзнеш или ще хванеш пневномия! И на мен ми е студено, но съм свикнала с това, докато ти...
-Аз-Аз к-какво?
Попитах с твърд тон. Това е! Вече няма да говоря! Изръмжах за това ,че не мога да говоря нормално, а тя се усмихна самодоволно.
-Ще го вземеш ли или не?
-Хн...
-Какво съм ти казвала за ‘хн’? Не съм направила нищо, за да си ми ядосан отново!
-Хнннннннннннннн.
Изхънках раздразнен и леко си завъртях очите. И учудващо тя направи същото и изведнъж се приближи. Ръцете й обгърнаха раменете ми бързо. Внезапното движение и тази близост ме изненадаха. Не че не ми харесваше, просто бях шокиран. Очите ми се разшириха леко.
-Ето! Виждаш ли? Не е ли по-добре?
Усетих нещо на себе си. Одеалото. Свих си раменете, за да разбере ,че не ми пука...а одеалото падна.
-По дяволите! Не бъди такова упорито магаре! Достатъчно работа имам в болницата като сестра, не искам да имам и един пациент в къщи!
Очите й ме гледаха с малко гняв. Устните й бяха тъмно червени заради студа ,но колкото повече ги мърдаше толкова повече иглеждаха някак си... привлекателни... Тя взе дебелия плат от земята и го постави на раменете ми отново. Аз отново си размърдах раменете, но тя го хвана преди да е паднало, слагайки го отново на раменете ми по-грубо.
-НЕДЕЙ. ДА. ПРАВИШ. ТОВА.
Но как можех да се съпротивлявам? Виждайки я ядосана. Толкова ми е забавно ,че едва се сдържам. Както и да е, исках да я видя повече ядосана. Размърдах си раменете отново. Но ръката й беше хванало здраво одеалото, докато другата й ръка търсеше нещо в джоба си. Извади нещо като брошка и го защипа на одеалото.
-ХА! Пробвай да махнеш това сега!- каза победоносно.- Не искам да пропусна първия сняг в годината ,заради теб.
Тя ме потупа по ръката и тогава лицето й стана сериозно, после стискайки ръката ми леко, каза:
-Ти си вдървен! Гррррррр, ти и твоята гордост!
Тя застана зад мен и усетих чакра да преминава през ръцете и крайниците ми.
-И ти няма да го пропуснеш!
Топлината от ръцете й бяха отпускащи или може би е просто зелената чакра, която минава по тялото ми. Затварях си очите ,за да медитирам, но видях малки бели точици на небето. Тя започна да ме разклаща и да посочва към небето. Беше толкова развълнувана, че чак ми трошеше кокалите. Хванах й ръцете и й казах.
-Спри това.
Ръцете й мигновено ме пуснаха и застана до мен. Сняг започна да се събира навсякъде и скоро всичко стана бяло. Дърветата с жълтите си листа, станаха бели. Час по-късно ,снеговалежа спря. Все още имаше облаци над селото, готови да атакуват отново.
-Хайде да влезем ::прозяване:: вътре.
Чух вратите да се отварят и бързо влязох вътре.
-Вземи си гореща вана ::прозяване:: или ще настинеш. Отивам да си лягам.
След това чух на земята да пада нещо, последван от друг шум и крушките в стаятя й се изгасиха. Когато я чух да диша леко, влязох в стаята й и оставих брошката на нощното й шкафче, а одеалото на стола. Погледнах я, тя спеше дълбоко. Малка усмивка се настани на лицето ми. Сега ще е добро време.
Картите са скрити в кратуната ми, която стои в най-тъмният ъгъл на апратамента. Перфектното място, където да ги крия. През нощите стоя буден и слушам песни ,търсейки идеалните цитати. Сега имам това време.
Опитах се да изкарам картите от кратуната. Първоначално нищо не стана, но след това картите започна да заизлизват и бяха подредени пред мен. Проклет този демон, той правеше това само заради себе си. Взех една и тръгнах към пощенската кутия и тъй като Шикаку нямаше да ми позволи да ползвам пясъка ,за да не измръзна до смърт, взех одеало с брошката. Нуждаех се и от двете си ръце ,за да поставя плика в кутията. Изръмжах вътрешно. Защо трябва по дяволите да е толкова студено?!
Вече не сте никого:
Гаара беше на път да отвори кутията ,когато забеляза ,че не е купил нищо ,за да привлече вниманието й към пощенската кутия. Удряйки главата си срещу малката метална вратичка, мислеше...
”Как ::удар:: съм ::удар:: могъл ::удар:: да ::удар:: забравя?!” Но надеждата му не умря все още. Той се сети за план Б, който ще го спаси.

”Шикаку...”
”...”
”Престани с тези глупости и ми дай да контролирам пясъка си.”
”Не.”
”Не се дръж като--- Виж, трябва ми. Нямам нищо ,с което да й привлека вниманието към пощенската кутия.”
”Трябваше да помислиш за това преди да ме обиждаш.”
”Казвал съм ти и по-гадно неща, защо точно сега се ядосваш?”
”...”
”Е... изглежда, че няма да имам партньор, колко жалко... Какъв дъъъъъъъълъг и самотен живот ще изживея...” Каза той, почти невинно.
След това имаше тишина за известно време.
”Гррррр, какво е това, което искаш?”
”Пясък.”
”За какво?”
”Нещо! Каквото и да е!”
”Дете, на точното място си. Ако има нещо, което момичетата обичат то това е... бижута.”
”...?”
”::въздъхване:: Кажи ми първото нещо, което ти идва на ум, когато чуеш думата ‘бижута’.”
”...пръстени.”
”Охххххх, интересно... Много добре сега ми кажи как искаш да изглежда.”

Очите на Гаара започнаха да скитат нявсякъде, докато не се спряха на брошката. То беше сребристо кръгче очертано в розово. Като символа на дрехите й.
”Като това.” Каза, посочвайки брошката

”Тц, детска работа!” Пясъкът се размърда и обвазува пръстен. ”Сега, огнено джутсу!” Няколко знаци с ръце и пръстенът беше в огън. ” Спри.”Каза Шикаку след няколко минути. ”Вятърно джутсу.” Още знаци и пръстена вече имаше по добър вид. ”Спри.” Пооправи и поизглади пръстена. Крайният продукт е изумителен. На пръстена се виждаха бели кръгчета очертани в розово като символа на Харуно.

”Как направи розовия цвят?”
”Минерали от почвата.”каза очевидно демона.
”Хн...”
Гаара взе пръстена, който летеше пред него и направи обичайното. Взе въженце и го завърза за края на плика и после го постави в кутията като пръстена стърчеше навън.
”Перфектно.”

Докато затваряше малката вратичка се случи най-лошото нещо, което Гаара си беше представял, че може да се случи ,но само в бъдеще време.
-ХЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЙ ГААРААААААААА!!! НА КОГО ПРАЩАШ ПИСМОООООООООО?!
Нервите на червенокосия бяха на път да експлодират. Щом блондина е забелязал, ще изклюкари всичко на всички, докато целият континент не разбере. А и защо толкова късно е буден блондинът? Гаара бързо затвори малката кутия.
-Не е твоя работа, Узумаки.
-ХАЙДЕ ДЕ, ЩЕ ТЕ ЧЕРПЯ РАМЕН ЗА ЗАКУСКА... и можеш да ми кажеш за този пръстен ::намигване::.
-Какъв пръстен?
Каза той ,опитвайки се да звучи без никакъв интерес, но погледът на Наруто му казваше ,че колкото и да се опитва да скрие това е безнадеждно.
-Колко рамена трябва да ти купя ,за да забравиш за този инцидент?- той не можеше да го излъже, но поне щеше да го скрие.
-Зависи от това кое е момичето... или... момчето?- Гаара го погледна със смъртоносно изражение.
-Добре, добре, момиче...- и двамата тръгнаха към Ичираку.
.................................
Когато розовокосата се събуди беше 6 часа сутринта. След като закуси на бързо с бясна скорост тръгна към офиса на Цунаде. ”Ще закъснея!”

-Отивам да тренирам!! Ще се видим следобед!!- извика без да осъзнава ,че няма никой в апартамента...
-...мяяяуу?-или поне никакъв човек...
В отчаяното си бягане, кунойчето забеляза само някакви двама нинджи да ядат рамен в Ичираку.
При Наруто, 15-та купа с рамен.
-Ако това е цената, която трябва да платя за мълчанието ти предпочитам да те убия.- каза червенокосия със сериозен тон. Лицето на блондина се вкамени. Но тогава Наруто се ухили и злонамерен блясък се виждаше в очите му.
-Говорейки за това... Коя е мистериозната дама?
”Мамка му, мисли бързо!”

-Няма никаква мистериозна дама. Това е подарък за Темари. Тя ме помоли да й купя нещо и така и направих.
-Тогава защо искаше да забравя за това?- блондина се изпълни с повече любопитство.
-Просто защото.-Наруто премигна първи път... втори път...
-Добре.-или може би не е добре...
...........................................

Тренировката на Сакура минаваше доста добре. Упражненията на Цунаде изглеждаха толкова лесни като никога. Неврологичното възстановяване беше на D-ниво за нея и Цунаде я научи на най-силните техники, които знаеше. В няколко дена, в които тренираше тя научи много медицински техники и джутсута.
Блондинката беше учудена и изненадана от това как ‘Предела’ й позволяваше да приема толкова много информация, но трябва да я пита нещо преди да открие миналото за семейството й.
-Сакура, седни. Знаеш ,че не те наказах за свитъците, които се чела, но ако не ми отговориш честно на въпросите, които ще ти задам, опасявам се ,че ще трябва да взема някакви мерки. ::въздишка:: Прочете ли свитъци със забранени техники?- Сакура преглътна и кимна, а Цунаде отново въздъхна.
-Колко прочете?
-Всичките.-каза едва чуто.
-Сакураааааааааааааааааа, какво ще правя с теб?- Цунаде си беше хванала главата.- Не мога да те изпращам на мисии, ако не знаеш как точно да използваш тези джутсута! Ще бъде катастрофално за всички! И нямам необходимото време ,за да те обучавам!-тя въздъхна... отново.
-Аз се уча бързо, няма да отнеме много време, обещавам! –Сакура се умоляваше.
-Не че трябва само да ти казвам и ти да запомняш ,а трябва всъщност да видя как ги изпълняваш! Никога не си виждала как трябва да се изпълняват и може да ги объркаш!
-Моля те, моля те, моля те, нека ти покажа. Обещавам, че няма повече да те разочаровам, нека ти ги покажа, вече съм силна. Знам ,че мога... моля те? Ще отнеме само един следобед, нищо повече.
Болката в очите и гласа й беше толкова голяма. Петата не издържаше този поглед. Тези невинни, малко, мили очички.
-Добре! Добре! Днес 17 часа. Ако объркаш само едно джутсу...-каза тя, повдигайки показалеца си.
-Няма! Няма! Кълна се, че няма!-розовокоската стана рязко.- Няма да съжаляваш за това Цунаде, обещавам!
И тя си тръгна.
-Не съм казала ‘свободна си’....- пот се стече по челото на блондинката, премигвайки с око и ръката й все още, стояща в същата позиция.
..................................................................
След като се върна у дома си, тя видя празния диван, изключеният телевизор и липсващата кратуна. ”Странно.” Помисли си тя, но след това си сви раменете и отиде в кухнята. Днес определено щеше да тренира до скъсване на задник. Наруто беше казал ,че иска дуел. Е днес молбата му ще се изпълни. Тя беше научила доста техники, отколкото си е мечтала, че някога ще може. Охх... блондина определено ще се шокира като я види да се бие така. Тя седна на стола и си залюля краката. Голяма самодоволна усмивка се появи на лицето й ,но бързо изчезна след като усети остра болка в корема си.
-МАМКА МУ!
Паника. Тя не може да се бие така. По дяволите толкова е болезнено... Ще бъде пребита като никога! ”Няма начин...” Събра чакра в дланите си и постави ръцете си върху болящата зона ,затваряйки очите си и концентрирвайки се. Няколко минути по-късно очите й се отвориха рязко и с най-широката си усмивка ,тя изключи готварската печка и фурната ,побягвайки по улиците към кулата на Хокагето.
-Цунаде!!- тя влезе в стаята, затръшвайки вратата зад себе си.- Ще ме заобичаш, заради това!
Половин час по-късно и Сакура обясни какво е успяла да направи. Тя намери решението за проблема на всяко кунойче по време на мисии. Розовокоската се е оттървала от дамските превръзки и е излекувала някаква си тънка материя от матката ,за да спре кървенето. Разрешила е този проблем по случайност, от многото оплаквания на пациентите. И ако всички медицински нинджи от всеки отбор знаят това, мензисът по време на мисии няма да бъде никакъв проблем!
Първоначално лицето на Цунаде беше лишено от емоции, но после се намръщи...
-Не знам, защо никой не се е сетил за това... Защо аз не се сетих?
Вена изскочи на челото й, но гневът й мина и се изправи.
-Сакура Харуно помогна на държавата си доста. Това от сега нататък ще бъде прилагано. Свободна си.
-Благодаря, Хокаге-сама. За мен е чест да служа на страната и селото си.- и тя си замина.
Тя беше забързана тази сутрин и така развеселена преди няколко минути, че чак не беше усетила студа. Сега с мислите си и нищо друго, го усети. Побягна колкото можеше бързо. По пътя за вкъщи, видя много шинобита, които използваха огнено джутсо да стопят снега от улиците, а други ги местеха просто с лупати. А деца си играеха със снега и правеха снежни човеци. Тази гледка я накара да се усмихне. Поглеждайки нагоре видя ,че облаците са все още над селото... но това не я интересуваше.
..............
Без да е нужно да се казва, Сакура очевидно е напълно шокирана ,след като видя пръстен да стърчи от пощенската й кутия. Тя се изчерви, отвори кутийката, взе отвътре работите и влезе в асансьора. Отвори плика и на картата пишеше:

И стремително гониш новата си цел
И стремително я гониш без никакъв контрол
И си мислиш ,че си толкова силна
Нищо не те спира, абсолютно нищичко
Можеш да се справиш
Късмет за днес

Последната част беше написана на ръка. ”ДА!” помисли си тя, може и да успее да разбере кой е той. Но трябва да помоли всички мъже в Коноха да напишат нещо ,за да сравни почерка. Това е откачено. Ще бъде прекалено трудно. Но пръстенът е красив. ”Сигурно струва доста.” Някой ,който й обръща такова внимание заслужава поне нейното признание. Тя погледна пръстена по отблизо и видя символа на Харуно, след това си го сложи. Изглежда е направено от стъкло, но е някак си здраво... Остави тези мисли настрана и прочете картата отново. ”Стихотворението не изглежда доста укорожаващо... е... поне това ,което той е напшисал на ръка, ще го имам на предвид.” Асансьора спря, вратите се отвориха и тя излезе забързана търсейки бравата на апартамента. След като отвори вратата почна да говори.

-Гаара!! Имам още едно! И този път с пръстен! Можеш ли да... повярваш?- последната дума я прошепна ,когато осъзна ,че на дивана не е само Гаара, но и Наруто. ”Проклятие.”
-Още едно какво, Сакура-чан?
-Нищо, нищо, просто... шега! Точно така, нали Гаара?
-Хн...
-Какво съм ти казвала за ‘хн’?- каза тя през зъби.
-Хннннннннннннннннннннннн.- каза той нарочно, дразнейки я.

А междудругото Наруто се почувства изоставен. Но нещо на пръста на Сакура му хвана вниманието.
-Хей Гаара! Това не е ли пръстенът за Тем- ::кашляне::
Изражението на Гаара не се промени, но вътрешно се паникьосваше. Наруто го е видял. Това ще отнеме време и той благодари на господ ,че Шикаку забравил да му е ядосан и му позволи да контролира пясъка си, с което накара Наруто да се задави.
-Какво има Наруто?- попита Сакура малко разтревожено. Наруто погледна към пръстена после към Гаара.
-Трябва да има юфка в мислите си от сутринта...- Гаара избута задавения нинджа от дивана.
-Просто се нуждае от вода.
-Ще му донеса.
-Може и сам да си вземе, нали така?-Гаара използва пясъка си, който хвана леко тила му и го накара да кимне. И тогава го избута в кухнята. След като двамата бяха там, Гаара телепортира и двамата навън.
-Га ::кашляне:: ара... имаш да обясняваш ::кашляне::.
-Не.
-Гаара..........................................................................КАКВО КРИЕШ?!
-Млъквай, идиот! Каза, че си се променил, докажи го като не казваш нищо за това и няма да има нужда да обяснявам.
-Хъх?- очевидно Наруто не разбираше.
-Ще се върнем обратно вътре и няма да казваш нищо за това. Ако разбереш цялата ситуация ще призная ,че си се променил.
-Добре ::кашляне::.
............................
Те излязоха от кухнята и Наруто изглеждаше дълбоко замислен.
-Какво има Наруто?
-Хъх? Ох, нищо, просто мисля за... от коя купа беше юфката.
-Изумена съм как си пораснал толкова много като ядеш само от това нещо.
-Това нещо? ТОВА НЕЩО? Как смееш да казваш ‘това нещо’ на моя скъп рамен?!?!?! Хайде, двубой!
-По дяволите, разбира се! Казвай къде.
-Ъм... на тренировъчните площадки!
-Разбрано!
Къркорене на стомах се чу из цялата стая.
-Извинявам се. Хихихи ,рамена не е било достатъчно.
-Искаш ли да ядеш нещо? Бях сготвила...- попита Сакура, а двете момчета вече бяха седнали на масата.
-Не и в ада! Ще ми помогнете да нагласим масата или няма да ядете!
-И аз си помислих ,че ще се измъкна... –промърмори Гаара под носа си.
-Здравата те е хванала...- прошепна блондина.
-НЕ.
-Какво каза?- главата на Сакура се показа от кухнята и убийствено намерение изпълни стаята. После тя се усмихна и се върна в кухнята.
-Дам, тя те е хванала.- Наруто прошепна отново ,печелейки с това свиреп поглед от червенокосия.
Сакура не можеше да бъде повече от благодарна ,че са изяли толкова много рамен. Защото ако не бяха изяли толкова много в Ичираку, нямаше да стигне храната и щеше да трябва да готви.
След като се наядоха ,всички се запътиха към ‘бойното поле’. По пътя Наруто беше на няколко крачки назад и розовокосото момиче се възползва от това и бързо постави картата в ръката на Гаара. След като той го прочете й каза няколко думи. Картата беше телепортирана в ръката на Наруто, който беше видял цялата сцена пред себе си. След миг от ръката му изчезна картата. Той й я върна обратно.
Тренировъчните площадки бяха затрупани със сняг и хлъзгави. Разочарование беше изписано на лицето на блондина. Но след това беше заместено с шок след като видя Сакура да прави знаци с ръце. За няколко минути и снегът беше почистен.
Нито един от двамата не каза и думичка. Те заеха бойните си места. ”Това ще бъде... забавно.” Помисли си Гаара.


_____________________________________________

супер ееееееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: искам ощеееееееееееееее :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

14 . The Quest


Двете фигури стояха на няколко крачки разстояние една от друга. Задуха вятър. Розовата й коса се заигра покрай гладкото й, красиво лице. Клепачите й скриха зеленикавите очи. Самодоволна усмивка се появи на лицето й и тя тихо се изкикоти. Очите й се отвориха бавно, разкривайки смарагдови очи, изпълнени с убийствено намерение.
Блондина направи крачка назад. Края на лентата му се завъртя зад него. Усмиохналата му се физиономия си беше все още на мястото. След това небесно сините му очи се присвиха. Той направи знак с ръце, промърмори „Каге бушин но джутсу” и пет клонинга се затичаха към Сакура.
-Все още със стари номера, а Наруто?
Той дори не видя ръцете й да се мърдат, но когато довърши изречението си, десет клонинга се появиха около нея като пет от тях тръгнаха към Нарутовците. Очите на русите клонинги се разшириха изненадано от действията й, но продължаваха напред. По средата на площадката всички клонинга се сблъскаха и се превърнаха в дим. Сакура скочи и когато се озова над дима, хвърли пет куная, а след това се приземи грациозно по средата на петоъгълника, образуван от кунаите, които бе хвърлила.
-Ела и ме хвани...ако можеш! - Извика тя от дъното на дробовете си.
Стотици клонинги изведнъж се появиха и тръгнаха към розовокосото кунойчи, но лицето й остана спокойно, докато правеше знаци с ръце. Всички клонинги в близост до нея изчезнаха, сгъстявайки дима наоколо. Това продължи докато не останаха само 4 Нарутовци. По пътя им нямаше бариера, нищо, което можеше да спре предстоящата атака. Един от клонингите забърза крачка и удари Сакура в лицето като, карайки я да полети назад. Докато трите останали клонинга я удариха по веднъж, вдигайки я от земята, четвъртият я удари във въздуха. И след като той се приземи безопасно, видя, че Сакура не мърда и се опита да отиде до нея, но нещо се беше заплело за краката му. Погледна надолу само ,за да види, че е по средата на петоъгълника... са се появили конци чакра, прикрепени за него.
-Надявам се ,че ти е харесала играта с моето копие на кукла. Нали разбираш, трупът щеше да бъде по-забележим... е както и да е...
Още чакра се отправи към ръцете му и ги задържа на разстояние. Петте куная ,които го заобикаляха се трансформираха в Сакури. След бързи знаци с ръце клонингите тръгнаха към безсилния Наруто и извикаха
-Шуу Цуметай! („Леден дъжд”) - От ръцете на клонингите започна да излиза ледена вода, която атакуваше горкия Наруто. И естествено той се бореше и се опитваше да се измъкне. - Предай се! - Извика тя.
-Нееех!! - Отвърна той, с пълна с вода уста.
-Предай се веднъж и завинаги, тя може да продължи така до безкрай. - Намеси се Гаара, а Наруто беше толкова шокиран ,че чак се предаде (невярващо нали?)

...

-Това не беше честно, Сакура-чаааааааааан!
-Напротив, беше! Сериозно, Наруто, на какво те е учил Джирая? Тази битка беше скапана! Преди беше страхотен с клонингите! А аз дори не използвах новата си сила!
-Все още съм страхотен! Просто бях… объркан! Гаара не спираше да ме гледа странно!
-Лъжец... - Промърмори червенокосия.
-Между другото, Сакура-чан, кога научи клониращото джутсу, чакра вървите и откога си толкова бърза?
-Цунаде-сама... - Отчасти беше вярно, след като свитъците са нейни.- И все още не си видял нищо! Имам земни, водни, въздушни и огнени техники! Лекуващите ми техники стават по-добри с всеки изминал ден! И се справям по-добре от всякога!
-Това е чудесно! Аз бях…О, НЕ! Закъснявам! Еро-сенин ще ме убие! Хубаво е, че се срещнахме отново Сакура-чан, Гаара. Страхотна битка, ще те победя следващия път!!
И той си замина, оставяйки зад себе си облачета прах...
-Той не се е променил, дори мъничко... невероятно... - Каза тя и въздъхна, а след това погледна ръцете си.
-А, аз всъщност не ти показах пръстена! Толкова е сладко!! Ето, какво мислиш? - Тя го подаде на пясъчния нинджа, който го разгледа внимателно
-Стъкло... евтин и просто... стъкло...
-Е все пак Е нещо! Може и да няма пари за нещо друго…
-Но той случайно е намерил пръстен със символа на Харуно… следователно просто е стиснат. Нещо сребристо щеше да бъде по-добро… стъклото се чупи лесно.
-Е на мен ми харесва! И… Ако се счупи ще го помоля да дойде и да го вземе…- каза със самодоволна усмивка. - …и той не е стиснат! Ти какво щеше да дадеш на тази, която харесваш?
За малко настъпи мълчание…
-Виждаш ли? Следващия път, когато поискаш да поговорим за обожателя ми, първо помисли какво би направил ти! Сега си ми го дай!
Гаара й хвърли пръстена и започна да се отдалечава, а когато тя си го сложи обратно, се задъха.
-Какво пък сега? - Червенокосият извърна бавно глава. Гласът му бе изпълнен с досада.
-Ръцете… ми… са… втвърдени!! ЗАЩО АЗ?! Ъггррр! Тъпа тренировка! Защо такива неща трябва да се случват на мен…? Какво да правя сега?
-Просто си купи чифт дебели ръкавици… - Промърмори с още по-голяма досада.
-Това е… най-върховната идея… която някога съм чувала… Ела да…
-ГОЛЯМО ЧЕЛООООООО!!! - Ино се беше затичала към Сакура. - Разбрах ,че си открила нещо интересно в медицината! Добре е за теб! Какво ще кажеш да отидем и да го отпразнуваме? Цунаде-сама ми каза за твоето „представяне’”, че ще бъде да се биеш с нея.
Ино беше объркана от думите на Петата, а Сакура не й казваше нищо за новата й истинска сила.
-Ъх… ем, мислех си, че ще поискаш да излезеш с Киба след като…
-Това беше тъп облог, който загубих! Всъщност си мислела, че ще ходя на среща с него, след като Саске е все още там някъде сам?
-Ино. - Споменаването на Учиха я накара да иска да разкъса езика и устата на Ино на парченца. - Все още ли не си преодоляла тази отрепка? По-добре започвай да го забравяш, защото щом го докопам ще го разкъсам на парчета…
Гласът й беше мрачен и зловещ, но се промени веднага щом смени темата.
-А за предложението за пазаруването, щях да си купувам чифт ръкавици. Ръцете ми с всеки изминал ден стават по-груби и по-груби и затова ще нося ръкавици ,за да ги предпазя.
-С какво те е хранела Хокаге-сама? Със злоба? Е няма значение сега, да вървим да пазаруваме!
Вместо да побегне, Сакура се обърна и извика:
-ГААРААААААААААА!!! ЩЕ ПАЗАРУВАМЕ!!! ВЪРНИ СА ОБРАТНО ЩЕ ТИ КУПЯ ЯКЕ!!!
-Гаа—Кой? - Гласът на блондинката се изпълни с учудване.
-Не знаеш ли? Гаара е тук заради „обменната екскурзия”. Много скоро той ще бъде Казекаге, поне това ми каза Цунаде-сама…
-Боже Господи спаси ни… - Промърмори русокосата. - Кой е с него да му помага? Искам да кажа трябва да има някой, който… О не… Чакай малко… Не ми казвай, че той живее…
-С мен, да… впрочем аз живея с него…!
-Как успя да оцелееш?! - Попита шокирана.
-Трябва да се правя на прислужница, да му готвя…Ох, обичам си живота. - Промърмори последната част от изречението със сарказъм.
Секунди по-късно между тях, телепортирайки се, се появи ядосания Гаара. Той се отправи към супермаркета без да поглежда нито една от двете.
Хубавото нещо да имаш ядосана машина за убиване, която върви на няколко крачки от теб, бе че дори и магазинът да е претъпкан, учудващо има голямо пространство за него. А двете момичетата зад него си вървяха най-спокойно. Естествено ръкавиците бяха обикновени и не ставаха за тренировки, но този вид, от който те търсеха, не можеха да се намерят. Всичките ръкавици бяха с различни картини и т.н., но бяха и безполезни.
По време на търсенето за всемогъщи ръкавици, Ино и Сакура бяха започнали да си клюкарят като се подразбираше, че повече говореше Ино. Сакура беше толкова концентрирана върху тренировката си, че едва чуваше какво казва другото момиче. А най-новата новина на Ино беше как едно много сладко момче идвало всеки ден в магазина й да купува едно цвете.
“Мамка му! Ето защо ми изглеждаше толкова позната… пискливата блондинка е нейна приятелка!”
”Какво ще правиш сега дете?” - Попита Шикаку, присмивайки му се.
“Забавляваш се да ме гледаш в тази ситуация, нали? Болно копеле… Нека помисля… хммммм… Ще продължа да купувам цветя от там. А тъпото момиче ще си мисли, че е извинение, за да я видя. Няма нищо, за което да се притеснявам…” – Въздъхна тихо. – „Напоследък съм много нервен…”
-Може би той просто е срамежлив и ме харесва, но не знае как да ми го каже! Прекалено съм сексапилна, не мислиш ли?
-Тоооооооолкова си скромна… - Каза розовокоската, извъртайки очите.- Много бързо преодоля предателя…
-Е… ако ще го убиваш, тогава ще е по-добре за мен да си хвана някой. Не искам да умра стара и сама.
-Да, Ино, разбира се… Сега ми кажи… как изглежда той?
Гаара изведнъж спря и зави зад ъгъла. А когато момичетата го настигнаха видяха, че той се беше облегнал на стена до магазин за кожени изделия.
-Наистина ли мислиш ,че тук ще намеря добри ръкавици? - Попита Сакура.
-Вие двете си нямате представа къде да търсите добри артикули… - Промърмори Гаара. - Трябва да си ги поръчаш.
-Не искам да влизам вътре…ами какво, ако има там престъпници…?
-Кунойчита сте… - Каза с голяма доза раздразнение.
-Сакура, той е прав, не бъди такова бебе… - Прошепна й Ино.
-Добре! Но ако нещо се случи с мен ще кажа ,че си бил ти и те ще те затворят!! - Гласът й беше като на 5 годишно дете. - И ако не дойдеш с нас няма да ти купя яке!
-Не искаш да се забъркваш в никакви сделки с мен. - Каза той с леко заплашителен тон.
-Мра… зя… те… - След това двете момичета влязоха в тъмния магазин.
Плашещия и мръсен външен вид бе напълно различен от чистото и подредено място вътре. Една стара жена ги приветства и им каза да изчакат докато съпругът й довърши някакви поръчки. Няколко минути по-късно стар мъж се появи, носейки колани, портофейли, якета и други неща. Сакура описа как иска да изглеждат ръкавиците. От вътрешната страна меки с мънички възглавнички, а от външната страна доста издръжливи. Мъжът я изслуша внимателно след това й взе мерките на ръцете и отиде зад магазина. А между другото на Ино лигите й течаха по аксесоарите и дрехите.
Звънчетата на вратата звъннаха, което значеше нов клиент. Когато се обърнаха видяха, че Гаара стои облегнат на стената.
Мъжът се върна с чифт черни ръкавици. Сакура си ги сложи и усети… нищо… сякаш нямаше нищо на ръцете си.
-Хайде върви и ги пробвай. Отвън има голям скалист блок можеш да го удариш.
Розовокоската не се поколеба и излезе от магазина. Силен сблъсък се чу, а след това бягащи стъпки. Тя се върна обратно в магазина.
-Те са… ПЕРФЕКТНИ!! Вземам ги!!
-Много добре… нещо друго?
Сакура погледна към червенокосия:
-Може би… Гаара, все още ли искаш якето?
-Чудесно! Тогава какви модели якета имате като за него?
Показаха им дузина якета и палта. Ино и Сакура доста се забавляваха да карат Гаара да пробва якетата, които видяха.
„Той прилича на АНКО!!!”; „Това е като… Акацки”; „АГГГРР! Махни това!” или „Това не е ли прекалено… женствено?” – това бяха реакциите на момичетата. Но реакцията, с която решиха да му купят яке беше: „Той изглежда като… Нео.”
Платиха и тръгнаха да търсят по магазините по-топли дрехи…
В един момент парите на Сакура започнаха да свършват. Все пак якето беше доста скъпо, ако не и прекалено. Зимния сезон и сандалите не бяха изобщо добра комбинация, затова Сакура реши да му купи и нови обувки. Естествено, тя като медицинска нинджа, не би му позволила да се разхожда из студената Коноха със замръзнали крака.
Не след дълго парите започнаха да стигат своя лимит и когато Ино видя ,че ръцете й са претъпкани с чанти си замина.

_________________

Отново сами, двете шинобита се прибираха към къщи. Вече се беше стъмнило и лампите по улиците светнаха. Още един ден беше отлетял. И утре щеше да е теста на Сакура. Изведнъж розовокоската се сети за всичко, което беше станало днес. Не много хора са побеждавали Наруто. Всъщност никой не го е побеждавал. Няма начин, по който тя да го бие. Значи единствения начин да го победи бе… той я беше оставил да го бие. Доброто й настроение изчезна, заменяйки се с лека депресия.
”Аз съм тази, която всъщност не се е променила… а и трябва да се бия утре с Цунаде, как изобщо ще оцелея?”
Веднъж след като се прибраха тя изкара каквото видя в хладилника и го сложи да се топли. Тръпка премина по гръбначния й стълб докато чакаше микровълновата да спре. В нея ли беше проблемът или стаята беше студена? Поглеждайки от кухнята към хола не видя нито един прозорец отворен, нито врата, нито нещо, което може да понижи температурата в стаята. Микровълновата звънна ,тя извади храната и я постави на вече приготвената маса. Да можеш да контролираш пясък си има своите плюсове, той си седи на дивана, докато пясъка му върши черната работа и на всичкото отгоре пак се оплаква.
Още едно трепване разтърси кожата по гръбначния й стълб. Все някъде трябва да има отворен прозорец! Сакура провери всички стаи, но напразно. Тя си облече горнище, но студа не я оставяше.
-Лицето ти е червено. - Каза Гаара без да поглежда настрани от храната си.
-Така ли? - Тя докосна бузите си и осъзна, че са много топли. - Може би е от студа.
Вечерята свърши без повече приказки. Сакура постави чиниите в миялната машина и се настани на дивана пред телевизора, докато Гаара си взе малко дрехи и отиде в банята. Беше й толкова студено! Отиде в стаята си, взе всички възможни одеала и се насочи към дивана като след това се уви с всички тях. Единият филм свърши, а друг беше на път да започне, когато Гаара излезе от банята с дълга черна блуза и един чифт панталони, а косата му беше малко мокра. Той повдигна вежда след като видя Сакура увита като в пашкул.
-Какво? - Попита розовокоската, когато забеляза, че той я гледа. - Сега лицето ми да не е станало синьо?
-Не, все още си е червено. - Усмихна се самодоволно. - Но си седнала на дивана ми.
-От кога е само твой диванът?
-От когато медитирам на него.
-Тогава, върви и медитирай на леглото.
-Отново ще ми се изсмееш и ще трябва да те убия.
-Колко мило от твоя страна. - Каза тя със сарказъм. - Ще оживееш още час-два без скъпото си медитиране. Искам да гледам филм, ще гледаш ли и ти?
Не й отговори, а само седна до нея. Сакура имаше само няколко минути преди да започне филма и затова реши набързо да си вземе един душ. Когато се върна видя ,че филма започва и пише Красавицата и Звяра.
-Това е за малки деца. - Червенокосият се намръщи.
-Аввввв, хайде де! Обещавам ти ,че ще ти хареса! Просто го изгледай!

…

Филмът свърши, Сакура не беше на себе си.
-Га-а-рааааааааааа. - Определено не й беше добре. Сгуши в него.
-Какво?
-Нищо, просто ми харесва да казвам така. – Настана кратко мълчание. - Хареса ти, нали?
Мълчанието се превърна в неговия отговор и тя се изправи.
-Е, отивам да си лягам.
Но кракът й не мръдна напред, за да я подпре и тя щеше да „целуне земята”, ако червенокосият не я беше хванал.
-Гореща си… (You are hot… ъм ‘hot’ има две значения и съм сигурна, че ги знаете, едното е за горещо, а другото значение е ,когато се види секси момиче и му казват ,че е ‘hot’ и затова не знам по какъв друг начин да го напиша, щото ако го напиша ‘секси’ нататък няма да се разбере; като прочете по надолу ще разбере какво искам да кажа)
-Охххх, не знаех, че съм твой тип.
-Имам предвид, че имаш температура. - Каза той, обвивайки кръста й с ръка, а тя обви врата му с ръце.
-Ох… значи… не ме харесваш? - нацупи се.
-Ако не те харесвах, сега нямаше да си жива, не мислиш ли? - Самодоволна усмивка се настани на лицето му.
-Предполагам…
Той я постави на леглото, махна й ботушите и подреди одеалата, които тя толкова небрежно издръпа.
-А, аз съм този, който трябва да носи нови обувки ,заради студа, хъх? Докато ти се разхождаш из ледена Коноха с една тениска и къса пола…
-Не ми беше студено…
Гаара седна до нея, а тя почти заспиваше. Тази температура трябва да е нещо друго щом може толкова лесно да обезсили едно шиноби. Той постави длан на челото й.
-Имаш голямо чело… - Промърмори с малка самодоволна усмивка, а тя бавно повдигна ръка и мръдна настрани червените му кичури.
-Не съм единствената в тази стая… - Червенокосият се подсмихна.
-Сигурна ли си?
-Определено. - Усмихна се широко и се обърна на една страна. – Можеш ли моля те… да постоиш малко докато се почувствам по-добре?
-Разбира се. – Прошепна той и седна на стола в ъгъла.
Сутринта дойде и си замина като с едно мигване. Червенокосото момче беше будно през сутринта, скитайки се в гората на Коноха и купувайки някои други неща за следващата карта. Трепкането с мигли на Ино го накара да се скове, но плати и си замина. Той знаеше, че обожателките му винаги го следваха мълчаливо и тихо, както сега това синеоко момиче вървеше след него.

…

Сакура отдавна беше заспала, но Гаара не можеше да се концентрира върху нищо друго освен върху треперещото й тяло. Въпреки че беше в кухнята той чуваше движенията й. Имаше някакво досадно чувство в стомаха си, нещо, което не можеше да определи. Ако някой може да му помогне сега, то това е Шикаку, но той си знаеше, че после ще да съжалява за това…
“Шикаку, какво е това?”
“Знаеш момче… мисля, че не ти харесва да я виждаш така… прав ли съм? В такъв случай направи нещо по въпроса.”
”Какво?”
“Ами, стопли я. Студено й е, нали? Тя трепери. Сега използвай въображението си…” и гласът му изчезна.
Какво искаше да каже демона с това? Не го интересуваше особено много и затова започна да търси одеала, а след като ги намери я зави. Тя все още трепереше.
“Не разбирам, трябваше да се е стоплила с тези.”
“Трябва да те напия ,за да послушаш инстинктите си отново” - Промърмори малко раздразнен демонът. - “Изобщо чувал ли си някога за топлината на тялото? Използвай я!”
Не изглеждаше чак толкова лоша идея, всъщност жадуваше малко за контакт…
Той си събу новите обувки и седна на леглото. Нещо му каза, че това не е подходящо, но не виждаше нищо грешно в това да й помогне ,затова бавно се намести под завивките и я прегърна. Треперенето продължи за няколко минути, но след това спря.
“Не трябваше да гледам този филм…” - Помисли си Гаара като стегна прегръдката и потърка лицето си в косата й. - “Дава ми надежди…”

______________________________________________