Exchange Program (GaaSaku)

First topic message reminder :

:arrow: Фика не е мой аз просто го превеждам.Прочетох го преди няколко дни и реших,че може да ви хареса за това и ще го качвам.Е ето и 1 глава

1.Глава: Welcome
Суна и Коноха бяха на път да подпишат съюз, но културните им различия пречеха. Предполага се, че най-вероятно Гаара ще стане Казекаге и съветът на Суна решиха да го изпратят нещо, като на ‘обменна екскурзия’ (т.е. да търси информация за Коноха и т.н.), което ще бъде от полза за съюза. И всъщност Гаара е единствения ,който незнае, че ще става Казекаге. Или по-точно не го интересуваше. След като съветът му каза ,че трябва да отиде на ‘обменната екскурзия’ , той си помисли ,че това е поредното тъпо извинение ,с което да го разкарат от Суна.

В Коноха да се избере човек, който да отиде до Суна не беше чак толкова лесно. Цунаде в никакъв случай не би допуснала някой от добрите й ученици да отиде там и да тренира с бог-знае-какъв-некадърен-пясъчен-нинджа. След като имаше достатъчно проблеми, с които да се оправя, реши този да стане...произволно. Тя взе няколко хартии и написа имената на тези хора ,които ще бъдат заинтересувани или ще направят добро впечатление. Щом свърши с написването на имената, сгъна листчетата и ги разбърка ,затваряйки очите си изтегли едно. Тя прочете

-Шикамару?

-------------------------------------------

Сакура получи съобщение веднага да срещне Цунаде в офиса. След като вече беше там и Цунаде я информира ,че ‘пясъчен нинджа’ ще пристигне в Коноха днес и ,че тя трябва да го посрещне ,да му покаже къщата, тренировъчните площадки и т.н...

-Значи...това означава...че аз трябва да бъда бавачка на пясъчен нинджа? Нали знаете Цунаде-сама ,че през цялото това време мога да тренирам...-каза Сакура

-Всъщност ти ще бъдеш ‘бавачка’ на следващия Казекаге.

След това изказване очите на Сакура станаха така О.О и каза:

-Шегуваш се...-и излезе бързо от офиса мърморейки нещо за бяна, дрехи и време.

Веднъж след като Цунаде остана сама се зачуди дали това изобщо е било добра идея... ”Искам да кажа той се опита да я убие веднъж, тя може и да се побърка когато го види...е, както и да е, ще го преживее някой ден.” Помисли тя и надигна бутилка със саке. ”Да видим какво и друго мога да правя, когато съм пияна...”

Сакура се прибра за нула време, взе си душ, облече се в малко по-хубави дрехи и се запъти към портите. Когато тя пристигна не видя никого и затова реши да се облегне на дървените порти и да почака. Преди не е имала толкова много време да размишлява. И след като сега има това време, не й се хареса доста. След няколко минути умът й започна да се скита в миналото, когато беше слаба. Тя си спомни как си беше мислела ,че е много по-добра, но всъщност е била най-зле в отбор 7. Тя искаше да се върне назад във времето и да поправи тези глупави грешки, идеше й се сега да се удари. Тя се почувства така сякаш е все още червея, който е безполезен по време на битките, членът от отбора ,който трябва да защитава съотборниците си, но винаги накрая другите защитават нея. Сърцето й започна да тупти бързо. Тя беше толкова ядосана, разочарована, тъжна, изгубена, безполезна и постоянно в тежест на другите. Дори и Цунаде й даваше тъпи мисии, вместо да бъде на някоя убийствена мисия или поне като шпионин в някое село. И дори с всичките й тренировки, тя не беше достойна за по-добра мисия!? ”Защо съм толкова слаба?! Това ли е причината поради, която всички ме оставят?”

И точно когато седна на земята, за да потренира върху някоя нова техника, с която да се разсее, тя видя някой много бавно да се приближава към портите. Изправи се, поизтупа си дрехите и си пооправи косата. ”Това е смешно... Мога да се закълна, че познавам тази чакра.” И тогава тя видя... ”Сега това е смешно...мога да се закълна ,че знам тази чакра.” И тогава тя видя...

-К-К-К-Кратуна?!

Нямаше никакъв начин, по дяволите никакъв това да е той, не просто не.

”Няма начин това да е пясъчния нинджа, когото очакваме нали?””Ако това е той, тогава можем да побягнем към кулата на Хокагето и...да се хвърлим...” предложи вътрешната Сакура.

Сега нямаше никаква грешка, това е той. Сега тя трябваше да възвърне хладнокръвието си, да изглежда спокойна, силна, и определено да му покаже ,че тя вече не е слабото, досадно дете ,като преди. Той стигна до портите и застана точно пред нея. Тя се усмихна и проговори.

-Добър вечер, Гаара-сан. Ти си нинджата от Суна за обменната екскурзия. Права ли съм?-имаше дълго мълчание и после едва доловим отговор:

-Хн.

”Сега това ще бъде точно, като едно старо време...” каза вътрешната

Не много изненадана от ‘думата’ му ,усмивката й започна да избледнява след като започна да обяснява за по-важните сгради и места. Той не попита нищо, не я прекъсна и не изглеждаше така сякаш ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ!! Това беше прекалено много ,за да може Сакура да удържи здравия си разум и реши да направи нещо, което дори и вътрешната Сакура не би се осмелила да направи.

-...както забелязваш всички основните сгради са на близко – мислиш си ,че си много готин с това каменно изражение на лицето си, а? Поне можеше да кажеш здравей, айсберг такъв – и така няма да имаш никакъв проблем с--- тя усети пясък на рамото си ”може би прекали малко?” каза вътрешната. Сакура се обърна и видя не особено щастливия Гаара ,който я гледаше малко свирепо..."дам прекааааааааааали”

-Просто проверявам дали ми обръщаш внимание.- каза тя стеснително. Пясъкът се отдръпна бавно, но погледът си остана така свиреп. Сакура обясни още няколко неща за лицата на Хокагетата на планината ,преди да пристигнат в офиса на Хокагето, където Цунаде изглеждаше в много лошо настроение...или по-точно пияна. Розовокоската влезе в офиса, погледна Цунаде и каза няколко думи, които обикновено дамите не трябва да казват. Малко след това и Гаара влезе вътре. След няколко часа, в които те чакаха в коридора (пияндето да изтрезнее; тъй де казвам истината въпреки че не го пише) Цунаде я повика и Гаара зачака в коридора. Хокагето й каза, че тя трябва да бъде тази, която да ‘инструктирва’ пясъчния нинджа и го ориентирва.

-Но...- Сакура протестира. -....той може перфектно да се ориентирва и сам. И знаеш това; това е толкова унизително... ТОЙ не се нуждае от МЕН. Нуждая се от вашети ТРЕНИРОВКИ.- сега Сакура се умоляваше.

-Помисли за това като за....заповеди ,които трябва да следваш, и да се контролираш. Нямам никакви мисии да ти дам или ТРЕНИРОВКИ.

-Тогава защо МЕН?!!!!!!!!!-извика Сакура от дъното на дробовете си.

-Защото... аз съм ХОКАГЕ и това е заповед, сега ТРЪГВАЙ!!!!-отговори й Цунаде също крещейки.

Сакура беше до безкрайност ядосана. Тя изхвърча от офиса, като затръшната вратата след себе си с всичката си чудовищна сила и започна да върви бързо. А Гаара беше някак си изумен ,но едва се забелязваше защото добре прикриваше това. Тя има доста кураж ,за да говори на някого ,който е с по-висок ранк от нея

-Интересно...-промърмори той и я последва, все пак нали тя сега ще го заведе до новата му къщата.

След като гневът й намаля ,тя започна да върви по-бавно и Гаара беше на няколко крачки далече от нея. Те спряха пред вход на разкошен апартамент и се изкачиха по стълбите. Сакура отвори вратата на апартамента, обърна се и си тръгна. А Гаара беше малко изненадан. ”това е странно момиче” Той влезе в апартамента и... Премигна... веднъж... втори път... Той беше напълно и крайно... ИЗГУБЕН. Той се почувства ,като маймуна с гумен банан. Гаара не е свикнал да живее в такова луксозно място преди ,нито пък е знаел нещо за технологиите до сега. Винаги е бил по мисии ,прекарвайки 3/4 от времето си извън Суна.

Червенокосия не искаше да побягне и да потърси НЕЯ ,но не познаваше никой друг, а и тя е назначена да му помага във всичко ,от което се нуждае той. ”по дяволите тъпата Коноха... и тъпата им технология” Той отиде на покрива и се опита да намери розовокосото кунойче. И след като се провали напълно той си остана просто там... на покрива, единственото място което е почти същото като и в другите села. Гаара реши да си остане там докато лудото кунойче не реши да се върне. А след като тя се върне той ще й даде малък урок... и малко пясък...

Сакура седна на пейка. Тя трябваше да помисли правилно.

”Добре, нека видим. Не трябва да допусна тази мисия да бъде провалена, а ако я проваля ,тогава това ще значи че съм по-слаба отколкото изглеждам. Сега, наистина не трябваше да си тръгна така... само бог знае какво ще стане ако му вляза в нервите. Сега ми трябва извинение, за дето си тръгнах така без думичка...” и след няколко секунди...

-ХРАНА!!!-тя побягна към най-близкия магазин и купи малко хранителни продукти.

След като се върна, секунда, две стоеше посредата на празен апартамент.

-Какво по дяволите? Къде си за бога?- промърмори тя, мислейки на глас.

-Тук.-чу се глас и тя подскочи, като се обърна мигновено към терасата. И там той беше, вървейки с главата надолу и гледайки я с всичкото напрежение, с което можеше.

-Извинявай, че те оставих така, трябваше да напазарувам.- тя надигна чантите ,като доказателство. Погледът му ставаше все повече и повече свиреп ,което не беше на добре. Сакура просто се обърна отиде в кухнята и започна да готви.

Той не искаше да го казва. Беше прекалено трудно ,за да приеме че той се нуждае тя да й обясни как нещата тук работят. Но и беше много по-трудно да позволи тя да разбере това. Ако той не й каже, тя няма да му помогне и той ще си остане изгубен в това странно място. И чувствайки се така това го... раздразни.

”Какво ще кажеж... да й го кажем като заплаха?” Шикаку винаги е бил за насилието
”Не можем точно сега, съюзът, ако тя каже на Хокаге ,ще сме свършени.”
”Да я заплашим и да не казва на никого?”
”Това е интересно...” и се усмихна самодоволно, но вътрешно.

Той влезе в хола, след това в кухнята. Застана зад нея, а пясъка започна да се увива около глезените й… към коленете… и най-накрая - към врата й. Тя беше толкова шокирана, че очите й станаха толкова големи, колкото доматите, които режеше. Той я повдигна на няколко инча от земята и проговори спокойно:


-Никога повече не излизай така. Никога дори и не смей да излезеш без обяснение с най-малката подробност, иначето ще те размажа, бавно... и мъчително. Разбираш ли?- Сакура кимна и Гаара я пусна, като тя падна на задника си. Той се запъти към вратата.

-Или... мога да кажа на Хокагето ,че нейната помощничка не изпълнява мисията си както трябва ... Също и така ако кажеш на някого за това...- той си обърна главата много бавно. –Ти си мъртва...

Сакура беше уплашена и ядосана, но е по-добре да не го предизвиква да иска да я убие повече... Затова тя се изправи и продължи да готви. Малко по-късно тя постави една порция в хола и му направи знак да дойде да яде. Той седна и помириса храната подозрително. Червенокосия погледна към храната след това към Сакура и отново обратно към храната.

-Къри(вид индийска подправка).-каза тя. Той взе лъжицата и когато беше на път да си пробва тя отново проговори

-Доста е люто.-Гаара се посмихна вътрешно, той беше изял за закуска червен пипер. Но веднъж щом преглътна храната, той знаеше че това е просто --- Лицето му стана червено, дори и очите му. Затвори си очите силно и въздъхна. А Сакура беше шокирана невярвайки. Но почти припадна ,когато той каза ,че кърито е...

-Пикантно.- и той продължи да яде...

_________________

14 . The Quest


Двете фигури стояха на няколко крачки разстояние една от друга. Задуха вятър. Розовата й коса се заигра покрай гладкото й, красиво лице. Клепачите й скриха зеленикавите очи. Самодоволна усмивка се появи на лицето й и тя тихо се изкикоти. Очите й се отвориха бавно, разкривайки смарагдови очи, изпълнени с убийствено намерение.
Блондина направи крачка назад. Края на лентата му се завъртя зад него. Усмиохналата му се физиономия си беше все още на мястото. След това небесно сините му очи се присвиха. Той направи знак с ръце, промърмори „Каге бушин но джутсу” и пет клонинга се затичаха към Сакура.
-Все още със стари номера, а Наруто?
Той дори не видя ръцете й да се мърдат, но когато довърши изречението си, десет клонинга се появиха около нея като пет от тях тръгнаха към Нарутовците. Очите на русите клонинги се разшириха изненадано от действията й, но продължаваха напред. По средата на площадката всички клонинга се сблъскаха и се превърнаха в дим. Сакура скочи и когато се озова над дима, хвърли пет куная, а след това се приземи грациозно по средата на петоъгълника, образуван от кунаите, които бе хвърлила.
-Ела и ме хвани...ако можеш! - Извика тя от дъното на дробовете си.
Стотици клонинги изведнъж се появиха и тръгнаха към розовокосото кунойчи, но лицето й остана спокойно, докато правеше знаци с ръце. Всички клонинги в близост до нея изчезнаха, сгъстявайки дима наоколо. Това продължи докато не останаха само 4 Нарутовци. По пътя им нямаше бариера, нищо, което можеше да спре предстоящата атака. Един от клонингите забърза крачка и удари Сакура в лицето като, карайки я да полети назад. Докато трите останали клонинга я удариха по веднъж, вдигайки я от земята, четвъртият я удари във въздуха. И след като той се приземи безопасно, видя, че Сакура не мърда и се опита да отиде до нея, но нещо се беше заплело за краката му. Погледна надолу само ,за да види, че е по средата на петоъгълника... са се появили конци чакра, прикрепени за него.
-Надявам се ,че ти е харесала играта с моето копие на кукла. Нали разбираш, трупът щеше да бъде по-забележим... е както и да е...
Още чакра се отправи към ръцете му и ги задържа на разстояние. Петте куная ,които го заобикаляха се трансформираха в Сакури. След бързи знаци с ръце клонингите тръгнаха към безсилния Наруто и извикаха
-Шуу Цуметай! („Леден дъжд”) - От ръцете на клонингите започна да излиза ледена вода, която атакуваше горкия Наруто. И естествено той се бореше и се опитваше да се измъкне. - Предай се! - Извика тя.
-Нееех!! - Отвърна той, с пълна с вода уста.
-Предай се веднъж и завинаги, тя може да продължи така до безкрай. - Намеси се Гаара, а Наруто беше толкова шокиран ,че чак се предаде (невярващо нали?)

...

-Това не беше честно, Сакура-чаааааааааан!
-Напротив, беше! Сериозно, Наруто, на какво те е учил Джирая? Тази битка беше скапана! Преди беше страхотен с клонингите! А аз дори не използвах новата си сила!
-Все още съм страхотен! Просто бях… объркан! Гаара не спираше да ме гледа странно!
-Лъжец... - Промърмори червенокосия.
-Между другото, Сакура-чан, кога научи клониращото джутсу, чакра вървите и откога си толкова бърза?
-Цунаде-сама... - Отчасти беше вярно, след като свитъците са нейни.- И все още не си видял нищо! Имам земни, водни, въздушни и огнени техники! Лекуващите ми техники стават по-добри с всеки изминал ден! И се справям по-добре от всякога!
-Това е чудесно! Аз бях…О, НЕ! Закъснявам! Еро-сенин ще ме убие! Хубаво е, че се срещнахме отново Сакура-чан, Гаара. Страхотна битка, ще те победя следващия път!!
И той си замина, оставяйки зад себе си облачета прах...
-Той не се е променил, дори мъничко... невероятно... - Каза тя и въздъхна, а след това погледна ръцете си.
-А, аз всъщност не ти показах пръстена! Толкова е сладко!! Ето, какво мислиш? - Тя го подаде на пясъчния нинджа, който го разгледа внимателно
-Стъкло... евтин и просто... стъкло...
-Е все пак Е нещо! Може и да няма пари за нещо друго…
-Но той случайно е намерил пръстен със символа на Харуно… следователно просто е стиснат. Нещо сребристо щеше да бъде по-добро… стъклото се чупи лесно.
-Е на мен ми харесва! И… Ако се счупи ще го помоля да дойде и да го вземе…- каза със самодоволна усмивка. - …и той не е стиснат! Ти какво щеше да дадеш на тази, която харесваш?
За малко настъпи мълчание…
-Виждаш ли? Следващия път, когато поискаш да поговорим за обожателя ми, първо помисли какво би направил ти! Сега си ми го дай!
Гаара й хвърли пръстена и започна да се отдалечава, а когато тя си го сложи обратно, се задъха.
-Какво пък сега? - Червенокосият извърна бавно глава. Гласът му бе изпълнен с досада.
-Ръцете… ми… са… втвърдени!! ЗАЩО АЗ?! Ъггррр! Тъпа тренировка! Защо такива неща трябва да се случват на мен…? Какво да правя сега?
-Просто си купи чифт дебели ръкавици… - Промърмори с още по-голяма досада.
-Това е… най-върховната идея… която някога съм чувала… Ела да…
-ГОЛЯМО ЧЕЛООООООО!!! - Ино се беше затичала към Сакура. - Разбрах ,че си открила нещо интересно в медицината! Добре е за теб! Какво ще кажеш да отидем и да го отпразнуваме? Цунаде-сама ми каза за твоето „представяне’”, че ще бъде да се биеш с нея.
Ино беше объркана от думите на Петата, а Сакура не й казваше нищо за новата й истинска сила.
-Ъх… ем, мислех си, че ще поискаш да излезеш с Киба след като…
-Това беше тъп облог, който загубих! Всъщност си мислела, че ще ходя на среща с него, след като Саске е все още там някъде сам?
-Ино. - Споменаването на Учиха я накара да иска да разкъса езика и устата на Ино на парченца. - Все още ли не си преодоляла тази отрепка? По-добре започвай да го забравяш, защото щом го докопам ще го разкъсам на парчета…
Гласът й беше мрачен и зловещ, но се промени веднага щом смени темата.
-А за предложението за пазаруването, щях да си купувам чифт ръкавици. Ръцете ми с всеки изминал ден стават по-груби и по-груби и затова ще нося ръкавици ,за да ги предпазя.
-С какво те е хранела Хокаге-сама? Със злоба? Е няма значение сега, да вървим да пазаруваме!
Вместо да побегне, Сакура се обърна и извика:
-ГААРААААААААААА!!! ЩЕ ПАЗАРУВАМЕ!!! ВЪРНИ СА ОБРАТНО ЩЕ ТИ КУПЯ ЯКЕ!!!
-Гаа—Кой? - Гласът на блондинката се изпълни с учудване.
-Не знаеш ли? Гаара е тук заради „обменната екскурзия”. Много скоро той ще бъде Казекаге, поне това ми каза Цунаде-сама…
-Боже Господи спаси ни… - Промърмори русокосата. - Кой е с него да му помага? Искам да кажа трябва да има някой, който… О не… Чакай малко… Не ми казвай, че той живее…
-С мен, да… впрочем аз живея с него…!
-Как успя да оцелееш?! - Попита шокирана.
-Трябва да се правя на прислужница, да му готвя…Ох, обичам си живота. - Промърмори последната част от изречението със сарказъм.
Секунди по-късно между тях, телепортирайки се, се появи ядосания Гаара. Той се отправи към супермаркета без да поглежда нито една от двете.
Хубавото нещо да имаш ядосана машина за убиване, която върви на няколко крачки от теб, бе че дори и магазинът да е претъпкан, учудващо има голямо пространство за него. А двете момичетата зад него си вървяха най-спокойно. Естествено ръкавиците бяха обикновени и не ставаха за тренировки, но този вид, от който те търсеха, не можеха да се намерят. Всичките ръкавици бяха с различни картини и т.н., но бяха и безполезни.
По време на търсенето за всемогъщи ръкавици, Ино и Сакура бяха започнали да си клюкарят като се подразбираше, че повече говореше Ино. Сакура беше толкова концентрирана върху тренировката си, че едва чуваше какво казва другото момиче. А най-новата новина на Ино беше как едно много сладко момче идвало всеки ден в магазина й да купува едно цвете.
“Мамка му! Ето защо ми изглеждаше толкова позната… пискливата блондинка е нейна приятелка!”
”Какво ще правиш сега дете?” - Попита Шикаку, присмивайки му се.
“Забавляваш се да ме гледаш в тази ситуация, нали? Болно копеле… Нека помисля… хммммм… Ще продължа да купувам цветя от там. А тъпото момиче ще си мисли, че е извинение, за да я видя. Няма нищо, за което да се притеснявам…” – Въздъхна тихо. – „Напоследък съм много нервен…”
-Може би той просто е срамежлив и ме харесва, но не знае как да ми го каже! Прекалено съм сексапилна, не мислиш ли?
-Тоооооооолкова си скромна… - Каза розовокоската, извъртайки очите.- Много бързо преодоля предателя…
-Е… ако ще го убиваш, тогава ще е по-добре за мен да си хвана някой. Не искам да умра стара и сама.
-Да, Ино, разбира се… Сега ми кажи… как изглежда той?
Гаара изведнъж спря и зави зад ъгъла. А когато момичетата го настигнаха видяха, че той се беше облегнал на стена до магазин за кожени изделия.
-Наистина ли мислиш ,че тук ще намеря добри ръкавици? - Попита Сакура.
-Вие двете си нямате представа къде да търсите добри артикули… - Промърмори Гаара. - Трябва да си ги поръчаш.
-Не искам да влизам вътре…ами какво, ако има там престъпници…?
-Кунойчита сте… - Каза с голяма доза раздразнение.
-Сакура, той е прав, не бъди такова бебе… - Прошепна й Ино.
-Добре! Но ако нещо се случи с мен ще кажа ,че си бил ти и те ще те затворят!! - Гласът й беше като на 5 годишно дете. - И ако не дойдеш с нас няма да ти купя яке!
-Не искаш да се забъркваш в никакви сделки с мен. - Каза той с леко заплашителен тон.
-Мра… зя… те… - След това двете момичета влязоха в тъмния магазин.
Плашещия и мръсен външен вид бе напълно различен от чистото и подредено място вътре. Една стара жена ги приветства и им каза да изчакат докато съпругът й довърши някакви поръчки. Няколко минути по-късно стар мъж се появи, носейки колани, портофейли, якета и други неща. Сакура описа как иска да изглеждат ръкавиците. От вътрешната страна меки с мънички възглавнички, а от външната страна доста издръжливи. Мъжът я изслуша внимателно след това й взе мерките на ръцете и отиде зад магазина. А между другото на Ино лигите й течаха по аксесоарите и дрехите.
Звънчетата на вратата звъннаха, което значеше нов клиент. Когато се обърнаха видяха, че Гаара стои облегнат на стената.
Мъжът се върна с чифт черни ръкавици. Сакура си ги сложи и усети… нищо… сякаш нямаше нищо на ръцете си.
-Хайде върви и ги пробвай. Отвън има голям скалист блок можеш да го удариш.
Розовокоската не се поколеба и излезе от магазина. Силен сблъсък се чу, а след това бягащи стъпки. Тя се върна обратно в магазина.
-Те са… ПЕРФЕКТНИ!! Вземам ги!!
-Много добре… нещо друго?
Сакура погледна към червенокосия:
-Може би… Гаара, все още ли искаш якето?
-Чудесно! Тогава какви модели якета имате като за него?
Показаха им дузина якета и палта. Ино и Сакура доста се забавляваха да карат Гаара да пробва якетата, които видяха.
„Той прилича на АНКО!!!”; „Това е като… Акацки”; „АГГГРР! Махни това!” или „Това не е ли прекалено… женствено?” – това бяха реакциите на момичетата. Но реакцията, с която решиха да му купят яке беше: „Той изглежда като… Нео.”
Платиха и тръгнаха да търсят по магазините по-топли дрехи…
В един момент парите на Сакура започнаха да свършват. Все пак якето беше доста скъпо, ако не и прекалено. Зимния сезон и сандалите не бяха изобщо добра комбинация, затова Сакура реши да му купи и нови обувки. Естествено, тя като медицинска нинджа, не би му позволила да се разхожда из студената Коноха със замръзнали крака.
Не след дълго парите започнаха да стигат своя лимит и когато Ино видя ,че ръцете й са претъпкани с чанти си замина.

_________________

Отново сами, двете шинобита се прибираха към къщи. Вече се беше стъмнило и лампите по улиците светнаха. Още един ден беше отлетял. И утре щеше да е теста на Сакура. Изведнъж розовокоската се сети за всичко, което беше станало днес. Не много хора са побеждавали Наруто. Всъщност никой не го е побеждавал. Няма начин, по който тя да го бие. Значи единствения начин да го победи бе… той я беше оставил да го бие. Доброто й настроение изчезна, заменяйки се с лека депресия.
”Аз съм тази, която всъщност не се е променила… а и трябва да се бия утре с Цунаде, как изобщо ще оцелея?”
Веднъж след като се прибраха тя изкара каквото видя в хладилника и го сложи да се топли. Тръпка премина по гръбначния й стълб докато чакаше микровълновата да спре. В нея ли беше проблемът или стаята беше студена? Поглеждайки от кухнята към хола не видя нито един прозорец отворен, нито врата, нито нещо, което може да понижи температурата в стаята. Микровълновата звънна ,тя извади храната и я постави на вече приготвената маса. Да можеш да контролираш пясък си има своите плюсове, той си седи на дивана, докато пясъка му върши черната работа и на всичкото отгоре пак се оплаква.
Още едно трепване разтърси кожата по гръбначния й стълб. Все някъде трябва да има отворен прозорец! Сакура провери всички стаи, но напразно. Тя си облече горнище, но студа не я оставяше.
-Лицето ти е червено. - Каза Гаара без да поглежда настрани от храната си.
-Така ли? - Тя докосна бузите си и осъзна, че са много топли. - Може би е от студа.
Вечерята свърши без повече приказки. Сакура постави чиниите в миялната машина и се настани на дивана пред телевизора, докато Гаара си взе малко дрехи и отиде в банята. Беше й толкова студено! Отиде в стаята си, взе всички възможни одеала и се насочи към дивана като след това се уви с всички тях. Единият филм свърши, а друг беше на път да започне, когато Гаара излезе от банята с дълга черна блуза и един чифт панталони, а косата му беше малко мокра. Той повдигна вежда след като видя Сакура увита като в пашкул.
-Какво? - Попита розовокоската, когато забеляза, че той я гледа. - Сега лицето ми да не е станало синьо?
-Не, все още си е червено. - Усмихна се самодоволно. - Но си седнала на дивана ми.
-От кога е само твой диванът?
-От когато медитирам на него.
-Тогава, върви и медитирай на леглото.
-Отново ще ми се изсмееш и ще трябва да те убия.
-Колко мило от твоя страна. - Каза тя със сарказъм. - Ще оживееш още час-два без скъпото си медитиране. Искам да гледам филм, ще гледаш ли и ти?
Не й отговори, а само седна до нея. Сакура имаше само няколко минути преди да започне филма и затова реши набързо да си вземе един душ. Когато се върна видя ,че филма започва и пише Красавицата и Звяра.
-Това е за малки деца. - Червенокосият се намръщи.
-Аввввв, хайде де! Обещавам ти ,че ще ти хареса! Просто го изгледай!

…

Филмът свърши, Сакура не беше на себе си.
-Га-а-рааааааааааа. - Определено не й беше добре. Сгуши в него.
-Какво?
-Нищо, просто ми харесва да казвам така. – Настана кратко мълчание. - Хареса ти, нали?
Мълчанието се превърна в неговия отговор и тя се изправи.
-Е, отивам да си лягам.
Но кракът й не мръдна напред, за да я подпре и тя щеше да „целуне земята”, ако червенокосият не я беше хванал.
-Гореща си… (You are hot… ъм ‘hot’ има две значения и съм сигурна, че ги знаете, едното е за горещо, а другото значение е ,когато се види секси момиче и му казват ,че е ‘hot’ и затова не знам по какъв друг начин да го напиша, щото ако го напиша ‘секси’ нататък няма да се разбере; като прочете по надолу ще разбере какво искам да кажа)
-Охххх, не знаех, че съм твой тип.
-Имам предвид, че имаш температура. - Каза той, обвивайки кръста й с ръка, а тя обви врата му с ръце.
-Ох… значи… не ме харесваш? - нацупи се.
-Ако не те харесвах, сега нямаше да си жива, не мислиш ли? - Самодоволна усмивка се настани на лицето му.
-Предполагам…
Той я постави на леглото, махна й ботушите и подреди одеалата, които тя толкова небрежно издръпа.
-А, аз съм този, който трябва да носи нови обувки ,заради студа, хъх? Докато ти се разхождаш из ледена Коноха с една тениска и къса пола…
-Не ми беше студено…
Гаара седна до нея, а тя почти заспиваше. Тази температура трябва да е нещо друго щом може толкова лесно да обезсили едно шиноби. Той постави длан на челото й.
-Имаш голямо чело… - Промърмори с малка самодоволна усмивка, а тя бавно повдигна ръка и мръдна настрани червените му кичури.
-Не съм единствената в тази стая… - Червенокосият се подсмихна.
-Сигурна ли си?
-Определено. - Усмихна се широко и се обърна на една страна. – Можеш ли моля те… да постоиш малко докато се почувствам по-добре?
-Разбира се. – Прошепна той и седна на стола в ъгъла.
Сутринта дойде и си замина като с едно мигване. Червенокосото момче беше будно през сутринта, скитайки се в гората на Коноха и купувайки някои други неща за следващата карта. Трепкането с мигли на Ино го накара да се скове, но плати и си замина. Той знаеше, че обожателките му винаги го следваха мълчаливо и тихо, както сега това синеоко момиче вървеше след него.

…

Сакура отдавна беше заспала, но Гаара не можеше да се концентрира върху нищо друго освен върху треперещото й тяло. Въпреки че беше в кухнята той чуваше движенията й. Имаше някакво досадно чувство в стомаха си, нещо, което не можеше да определи. Ако някой може да му помогне сега, то това е Шикаку, но той си знаеше, че после ще да съжалява за това…
“Шикаку, какво е това?”
“Знаеш момче… мисля, че не ти харесва да я виждаш така… прав ли съм? В такъв случай направи нещо по въпроса.”
”Какво?”
“Ами, стопли я. Студено й е, нали? Тя трепери. Сега използвай въображението си…” и гласът му изчезна.
Какво искаше да каже демона с това? Не го интересуваше особено много и затова започна да търси одеала, а след като ги намери я зави. Тя все още трепереше.
“Не разбирам, трябваше да се е стоплила с тези.”
“Трябва да те напия ,за да послушаш инстинктите си отново” - Промърмори малко раздразнен демонът. - “Изобщо чувал ли си някога за топлината на тялото? Използвай я!”
Не изглеждаше чак толкова лоша идея, всъщност жадуваше малко за контакт…
Той си събу новите обувки и седна на леглото. Нещо му каза, че това не е подходящо, но не виждаше нищо грешно в това да й помогне ,затова бавно се намести под завивките и я прегърна. Треперенето продължи за няколко минути, но след това спря.
“Не трябваше да гледам този филм…” - Помисли си Гаара като стегна прегръдката и потърка лицето си в косата й. - “Дава ми надежди…”

______________________________________________

супер еееееееееееее :kisss: :kisss: :kisss:

айде пускай следващото, та да не идвам у вазе с снаипера

Ами фика и преди ми се е мяркал пред окото но си мислих че гаасаку не е яка двоика и не го четях , но сега като го прочетох целия за 2 часа направо ме срази и ще чакам още защото наистина е ЯК!!!!

15.Head to Head

На следващата сутрин Сакура се събуди, но не си отвори очите. Чувстваше се толкова изморена… чувстваше се толкова скапана. Нещо се мръдна на възглавницата и косата й.

-Пухчо, заклевам се ,ако ми ухапеш главата ,за да ме събудиш, както предният път ще ти извадя зъбите!-гласът й беше заглушен.

-Тогава няма.- дълбок глас се чу зад нея.

-ААГХХХХХХХ!!!- тя щеше да скочи, ако здрава ръка не я държеше.-Какво по дяволите правиш?! Да не си се ядосал? Защо си на леглото ми?! Защо ме държиш?! Колко е часът?! Мххмххх?!

Гаара й затвори устата с ръка.

-За да чуеш отговорите първо трябва да млъкнеш.- каза той с досада.- Вчера имаше висока температура. Шикаку ми каза, че трябва да се стоплиш като използвам ‘топлина на тяло’. Опитвайки се да ти помогна, легнах колкото се може по-близо до теб. И учудващо треперенето ти спря за минути.- той й освободи устата.

-Знаеш ,че има и други начини за смъкване на температура…А и защо не се махна след това?

-Беше ми удобно.- той стегна захвата на малкия й кръст и тялото й се изпъна.

-К-Колко часа каза, че е?

-Не съм казвал.

-Тогава, колко е часа?

-4 и половина.

-О, добре, тогава мога да поспя—но на окото й светна един лъч ,идващ от прозореца. И не беше лунен лъч.

-Колко часа каза?- сега напълно събудена, попита.

-16 и половина….

-Мамка му! Трябва да вървя—пусни ме!!- каза тя, удряйки му ръката.

-Няма да ходиш никъде. Все още не си се възстановила напълно.

-Напровтив, ТРЪГВАМ. Ще се бия с Цунаде-сама и никой няма да ме спре.

-В това състояние със сигурност ще загубиш.

-Не ми пука!!

Сакура призова чакрата си с невероятната си сила и се измъкна от ръката му. Пясък дойде от хола и напразно се опита да я сграбчи. Беше добра в избягването. С няколко бързи движения тя си взе чисти дрехи и се заключи в банята с джутсу, за да не успее Гаара да строши вратата поне за известно време. Сакура се преоблече за нула време и осъзна, че трябва да излезе от вратата, а със сигурност зад вратата има стена от пясък, която я чака. Тя отвори вратата и тръгна да бяга, но вместо стена от пясък, подът беше покрит с пясък. Веднага след като крака й докосна пода, пясъка започна да се изкачва нагоре по нея, но след секунда с малко дим, кунойчето беше преместено. А когато Гаара си обърна главата, всичко, което видя беше петно от розово на тавана и после чу едно меко тупване и бягащи стъпки. Малкото, което знаеше Сакура за Гаара е, че никой не е успявал да избяга от Гаара, камоли пък е оживявал. Той връхлетя срещу жертвата си, знаейки ,че тя няма да достигна кулата на Хокагето, ако я гони.

Сакура бягаше изпращайки всичката си чакра в краката си. Но той беше близо зад нея, усещаше го. Той не си криеше чакрата, искаше да я изплаши. Но тя няма да му позволи да победи. Тя щеше да му докаже, че може да се бие или да багя в каквата и да е ситуация. Пясъка му се приближаваше опасно близо, почти докосваше глезените й и затова тя скочи колкото може по на високо. Ръцете й се придвижиха. Кон, тигър, дракон, птица; задната част на тениската й се скъса и чифт гигантски крила излязоха от гърба й. Тя полетя надалече от пясъка на нинджата. Но той нямаше да се предаде само заради един малък лош късмет.

Сакура не можеше да повярва, че използва тази техника ,за да се измъкне. Все още не беше свикнала с крилете си и затова се нуждаеше малко от упражнения. Тя увеличи скоростта. Това джутсу освен ,че изхъбяваше много от чакрата й, но и я болеше доста. Изглежда е била чудесна идея да се избяга бързо с тези криле, но ще е трудно да се осъществи техниката без странични ефекти. Въпреки това, сега няма значение. Розовокоската имаше много малко време, за да стигне до кулата навреме.

Единствената й тревога беше Гаара. Той изглеждаше решителен да спре боя й с Цунаде ,а сега го няма никъде. Не можеше да усети чакрата и това й лазеше по нервите. Все едно пълната тишина преди бурята. Крилете й се размахаха по-бързо. Огнения символ на покрива на главната сграда се виждаше. Тя избегна пясъкът, който щеше да я хване на косъм, идващ от нищото. Той беше дошъл тук пръв и я чакаше. Сакура трябваше да мисли бързо и да разчита на добрите си рефлекси. Още една ръка от пясък се появи и тя размаха с крила и се измъкна отново. Пясъкът не можеше да я настигне! На няколко крачки далече от пода крилете й се прибраха и тя тръгна към дървените врати на сградата. Но веднага след като докосна пода и бутна вратите, тя усети нещо да я сграбчва. Обърна си главата и видя, че има пясък по лявото й крило, което отива към рамото й. Тя дори нямаше нужда да мисли, освободи техниката, но крилете бяха направени от собствените й кокали. Имаше само един начин, по който да се измъкне… изпрати чакра в ръцете си. Сакура изкрещя силно в страдание, докато чупеше крилото си, а след това избяга.

Коридорите бяха пусти и празни, а единствения звук, който се чуваше бяха стъпките на розовокосата медицинска нинджа. Тя беше почти там. Мамка му, болеше прекалено много! Дори и преливането на чакра от учителя й не я е боляло толкова много. Трябваше да стигне до офиса й възможно най-скоро, преди да е припаднала от загуба на кръв и болка. Тениската й беше цялата в кръв и отзаде имаше голяма следа от кръв… тя се нуждае от легендарния санин. СЕГА! Болката беше прекалено силна ,за да я понесе. Краката й лека полека започнаха да отказвам. Но беше близо… още три врати, още две врати—изведнъж човек се появи точно пред нея с рошава червена коса и намръщени очи. Сакура внезапно спря, изскимтя и без да мисли направи няколко знака с ръце набързо. БАНГ! Нейното генджутсу го удари. Той сега беше в капан. Гаара не можеше толкова лесно да се измъкне. За този вид генджутсу е нужно повече от малко чакра, за да бъде развалена. Розовокоската се усмихна самодоволно и влезе в офиса на Цунаде…

…Влезе вътре само ,за да разбере, че старата жена я няма!!

“Мамка му! Защо направих това? Ъгррр! Толкова съм тъпа!”

Помисли си ,сграбчвайки кървавото си рамо. Часовника, който беше на стената удари 5 часа, а Сакура се почувства сякаш е била паднала от седмия етаж. Ако беше бягала бързо, може би щеше да бъде закъсняла само с 2/3 минути. Но счупените й кокали и разкъсаната плът я бяха забавили.

Тя скочи от прозореца и започна да бяга като зелена чакра заобиколи гърба й. Този специален начин за лекуване е шедьовър на Цунаде и точно сега Сакура много й благодареше, че я е научила на това.

Тренировъчни плошадки, тренировъчни площадки, тренировъчни площадки… толкова много имаше!! Къде може да е тя?

“Чакай малко… Мисли! Ти трябва да си умната…Нека видим… Цунаде така и не каза къде ще се проведе теста, както и Ино не ми каза нищо за мястото където ще се бием… Цунаде… какво правиш, когато си оттегчена или чакаш?... Играеш комар… и пиеш. Тогава трябва да отида на тези тренировъчни площадки, които са близо до казино…но и в същото време и да са близо до магазин за сакета…” Тя спря за момент , представяйки си селото. “Там! Обичам те мозък! А сега пряк път…ще мина по покривите. Трябва да си пазя чакрата.”

Скачайки и бягайки тя стигна до магазина. Имаше доста маси и дълъг бар. А стените бяха покрити с рафтове, на които имаше най-различни бутилки с алкохол. А отзад се чуваше силен глас, викащ и псуващ.

-По дяволите, само още едно число! Не можеше да си 379, нали? Но неееее, трябваше да си 378!!! Мразя те!!

Тя се успокои малко и промърмори:

-Проклета лотария…какъв вид жертва трябва да направя, за да ме благословиш малко с късмет? Прати ми знак!- Сакура чу блондинката да говори и знаеше, че се е напила здравата.

-Цунаде… ще ви убия…-гласът й беше спокоен.

-Браво на теб, но изчакай състезанието да приключи.- отговори Цунаде, разсеяна.- На кой кон да обзаложа?

-Морският бисквит…-отговори Сакура, шегувайки се.

-Дадено. Ако той победи ще те тествам, а ако не, ще вършиш моята работа в болницата за седмица.

-КАКВО?? НЯМА НАЧИН!!

“ОЛЕЛЕЛЕ!! НЕЕЕ!!”

-ДА! СЕГА СЯДАЙ!

Състезанието започна. Двете жени гледаха без да мигат и очакваха да победи ‘Морският бисквит’, поради различни причини.

“Пари, пари, пари, пари…”

“Тренировка, тренировка, тренировка, тренировка…”

“ДАВАЙ ‘БЯСНАТА СЯНКА’!!!”
“КАКВО ПО ДЯВЛИТЕ?? Искаме да победи ‘Морският бисквит’ ,идиотке! Няма да получим тренировка, ако той загуби!”
“Но съм сигурна, че Шикаку—“
“Моли се за ‘Морският бисквит’ или… ще стана монахиня.”
“ДАВАЙ ‘МОРСКИ БИСКВИТ’!!!”

Състезанието привършваше… ‘Бясната сянка’ и ‘Морският бисквит’ бяха един до друг… но изведнъж един от конете се спъна и падна…

_________________

16.Truth Revealed

“Ох, това сигурно боли…горката ‘Бясна сянка’ няма да може да се състезава още няколко дена…”

Нападение от ветеринарни нинджи настана при падналия кон.

-ДААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!!!

Сакура и Цунаде скачаха и прегръщаха хората, а след това е двете се прегърнаха. И тогава блондинката забеляза нещо…

-Сакура… ти гориш…-тя постави ръка на челото й. – Как можа да дойдеш тук така?! Планирала си да се биеш с мен в това състояние?!

Лицето и очите на Сакура казваха всичко. Нищо не я спираше, в очите й се виждаше огън. Имаше дълга тишина…

-Е, по-добре ще е да преодолеем това…-каза блондинката, ставайки, плащайки и излизайки от магазина. Ученичката й я последва.

-Изненадана съм от бързината ти… Никога не съм виждал някой да използва ‘Уко но джутсу’ за толкова дълго време без да си счупи гръбначния стълб…

-Ти видя това? Н-Но как? Да не би нарочно да си го направила? Как можа—

-Реших да те взема и да поговорим за някои неща, преди теста… Но ако ми говориш за гоненето, нямам си и на идея какво е било това и ще оценя обяснението ти по-късно. След като виждам колко много си бягала и имаш температура, ще бъде така добър учител и искам само да ми покажеш как използва това джутсу. А за останалата част от седмицата ще тренираш със специален учител, който ще ти покаже какви техники да използваш в различни ситуации…и кои техники ще бъдат напълно забранени и кои ще можеш да използваш, когато е много наложително, ясно ли е?

-Да!

-Сега, Уко но джутсуто е двойно остро джутсу и е позната като забранена, защото само едно грешно движение и можеш да си счупиш гърба… и никакви медицински джутсута не ще те спасят от това. Но ти, Сакура… можеш да издържаш на това джутсу с минимални рискове. Невероятният ти чакра контрол ти позволя да правиш внезапни и груби движения без странични ефекти ,освен търпимата болка… а и, можеш да се оттървеш от тази болка след като потренираш малко с новия си учител.

Блондинката спря да върви, намираха се в средата на тренировъчната площадка. Цунаде гледаше Сакура толкова дълго време, че й беше за пръв път в живота да гледа някой толкова много.

-Нямам цял ден! Какво чакаш? Покана? Хайде, побързай!

Сакура се изпъна и започна да прави знаци с ръце…

След минута, тя се просна на тревата със затворени очи.

-Из…морена съм…

-Хайде де, имаш повече сила само от това! Направи само това и… ще ти купя кюфтета!

-Не мога да мърдаааааааааааам…-изскимтя Сакура. – Искам да спяяяяяяяяяяяя…но искам и кюфтетатааааааааааааааааааааааааааааааа.

Нещо шумолене се чуваше…

“Нещо… зърнесто… движещо се бързо…чакай… зърнесто?!”

Очите й могновено се отвориха и видя стена от пясък да я приближава.

-АААААГГГГГГГРРРРР!!

Тя започна да бяга ,но беше безполезно. Пясъкът вече беше оформил кръгла стая, от която да не може да избяга тя…

-Идиот! Вече приключих теста! Пусни ме!- Сакура удари стената, а тя се приближи повече.

-Не ме провокирвай!!

Стената се приближи още повече, а розовокосото момиче нямаше да го остави да победи… широка усмивка се появи на лицето й и тя използва водно джутсу ,за да отслаби повърхността.

“Вземи това пясъчни човеко!”
“ДА! Сритай му горкия задник! Няма да загубя отново Шикаку. Вземи това!”

Когато стените бяха достатъчно намокрени, малкото кунойче приземи мощен удар и затвора, в който беше се разтроши.

Отсрани Цунаде се усмихваше самодоволно.

-Казах ти, че имаш повече сила само от това…-Гаара беше до нея, мръщейки се, гледайки свирепо и наистина ядосан.

-Иска ми се да чуя за тази малка гоненка… мисля, че е напълно забавна…

-Цунаде в момента се възползвате от това, че имате повече власт…

-И какво ще направиш по въпроса, хмм?

-Аз ще… БЯГАМ!! Мвухахахахахах!!- нещо й хвана врата…ръката на Цунаде.

-Оххх… няма да ходиш никъде…

………………………………………………………………………….

-Държеше се крайно упорито! Кой ще ми готви, ако си пребита и болна?!

-Еми, вече е крайно време да се научиш сам да си готвиш!

-Тука имахме сделка, кунойче, по-добре ще е да не се опитваш да я разваляш!!

-И какво ,ако я разваля, хъх?!!!

-Не ми викай, ти, ти--- голямо чело-момиче!!!

-Ти беше този, който започна да ми вика пръв, перверзен пясъчен човеко!

-Не съм перверзен!

-Така ли? Тогава кой беше този, който ме безпокоеше тази сутрин?!!

-Боже за бога! Опитвах се да бъда полезен!

-Как като се опитваш да ме убиеш с пясъка си полезен?

-Държеше се крайно упорито!

-Спрете вие двамата!- намеси се Цунаде…- Държите се като малки деца! Офисът ми не е игрище! И Сакура пусни този стол! Не искам да купувам още един!

Те седнаха пред бюрото на Цунаде и се гледаха с почти еднаква злоба. А дълбоко в мислите на Хокагето бяха съвсем различни от тези на двамата.

“Гаара определено се преструва, че е ядосан… Аввв, вероятно е бил загрижен, когато я е преследвал… момчета… ::въздъхване::” Тя си поклати главата вътрешно. “Сега нямам време да си мисля такива работи! Как да й кажа това с по меки думи…?Хм… Никога преди не съм използвала меки думи, защо сега да го правя?” Тя си сви раменете.

-Сакура, според скорошните проучвания ,ти си една от няколко останалите носители на най-силния кръвен клан в Коноха. Също и така си единствения потомък на този клан, за който досега не знаехме.

В офиса й се чуваше само едно смеене.

-Охх, съжалявам Цунаде-сама, просто— тя пак започна да се хили.- Можехте да извикате, за да ви обърна внимание.

Каза розовокоската, опитвайки се да контролира смеха си.

-Не се шегувам! Можеш да намериш всичко в тази книга.- блондинката изкара една книга из купчината от документи и й я подаде.

-Това е невъзможно Цунаде! Родителите—

---нямат розова коса и никой от роднините ти има. Сакура. Повечето от документите бяха фалшиви. Единственият сигурен ‘документ’ ,на който може да се разчита е на първото и последното ти име. Когато ‘родителите’ ти дойдоха да посетят селото бяха с теб и някои много глупави шинобита са си помислили, че документите им са си наред. Но изглежда те са били шпиони от Ивагакуре и някак си са те взели и са взели последното ти име и са дошли тук като двойка, които искат да станат нинджи. Шпионите са си шпиони и затова ги изпратихме обратно в земната държава. И те ни изпратиха докладите за мисията си и така установихме какво точно се е случило. Всичко, което е имал клана ти сега е твое и можеш да правиш каквито си поискаш.

-Аз-Аз.-розовокосото момиче гледаше Петата с разширени очи и трепереща чельост.

-‘Откриието’ за новата кръвна линия ще се разбере, но можем и да променим историята за ‘родителите’ ти… -Сакура беше тиха ,леко клатейки се, а Гаара си беше спокоен. Петата въздъхна. – Заведи я вкъщи и бъде сигурен, че е прочела книгата. И след като я прочете й кажи да отиде на обичайните тренировъчни площадки, където учител ще я чака. Свободни сте.

Гаара се изправи, но след като видя колко е депресирана Сакура и няма да помръдне в скоро време ,той се телепортира с нея обратно в апартамента. Веднъж след като бяха там, червенокосия я постави на леглото.

-Казах ти да не ходиш… сега температурата ти е по-висока.- каза той, мръщейки се. – Шикаку няма да бъде щастлив от това аз да готвя вечерята.

Сакура се нацупи и стана от леглото с намерението да му сготви нещо, но пясък я върна обратно в леглото.

-Имаш домашно.-каза й той, давайки й книгата. – Заповеди на Хокагето…

Гаара излезе от стаята и затвори вратата зад себе си.След това се пльосна на дивана, изморен от толкова много бягане.

“Тя е силна…”
“Леле! Кога някой преди е бил толкова силен почти колкото нас?”
“Хн.”
“Охх, момче. Вече е официално!”
“Кое?”
“Ти официално си станал ‘слаб’.”
“Какво?” попита злобно.
“Защо си мислиш, че ревнуваш, когато някой се доближи до нея? Защо си мислиш, че се чувстваш толкова привързан към нея? Защо мислиш за нея и за нейното здраве толкова много? Дете, това е много повече от харесване…”
“Не… това не може да бъде… прекалено е хубаво, за да е… любов.”
“Помисли внимателно. Какво не би направил за нея?” и с това гласът на Шикаку повече не се чуваше.

_________________

Гаара включи телевизора и отиде в кухнята да сготви нещо. Той беше огладнял отдавна , както и сигурно Сакура. Когато пясъчните деца бяха по-малки, прислужниците им даваха супи, когато се разболееха. Може би не е трудно да се дотви… ‘Защо мислиш за нея и за нейното здраве толкова много?’ Гласът на демона заехтя в главата му. Той си поклати главата, за да си разчисти мислите. Демонът си играеше с него… червенокосия отиде в дневната да търси книга за готвене, когато по телевизора чу една песен.

Не мога да спра чувството
Така бях преди
Но, сега с теб намерих ключа, с който
Да отварям всички врати
Мога да усетя любовта си за теб
Растейки повече и повече с всеки изминал ден
Ах, нямам търпение да те видя отново
За да мога да те държа в ръцете си. Това ли е любовта, която чувствам,
Това ли е любовта, за която съм търсел
Това ли е любов или сънувам.
Това трябва да е любов,
Защото наистина се е хванало за мен
Хванало за мен…

Пясъчния нинджа изключи телевизора. “Тъпи смотани музикални канали.” Той грабна книгата за готвене и отиде в кухнята отново, опитвайки с всички сили да сготви нещо, което може да се яде.

Гаара чу вратата на спалня да се отваря и леки стъпки да излизат от стаята.

-Какво правиш?-каза тя точно зад него.

-Готвя. “Кога дойде тя? Не беше ли в дневната?”

-Мирише хубаво…

Тя погледна какво беше облякъл червенокосия и след това го целуна по бузата, а сърдечните му пулсове се увеличиха мигновено и той спря да диша като очите му бяха малко оголемени. Тя е… трезва и по нейно желание го целуна!

-Сега ми дай малко храна…- каза Сакура ,а умът му беше празен за секунда. “Какво?” После му щракна. На престилката, която носеше пише ‘Целуни ме…или умри от глад.’ За Бога, точно сега обичаше да готви…

-Аз ли съм или тази вкусна супа има по-голяма стойност само от това?-каза той усмихвайки се самодоволно и гледайки храната.

-Ти лакомен пясъчен човек…-розовокоската си намръщи очите.

-Лакомен, хъх? Тогава този ‘лакомен пясъчен човек’ ще яде тази супа сам самичък…

-Какво искаш?-той си посочи бузата, а тя се задъха.

-Ти си лакомен!!!-нацупи се, но му хвана лицето и го нацелува. –Щастлив?

-Можеш да си вземеш и втора купа.

-Ще си взема и трета!! За всички тези ти си този, който ми дължи! И тази храна дано да е толкова вкусна колкото казваш, че е!!

-Прочете ли книгата?

-Не…

-Тогава само втора купа.

-Хей! Това не е честно!

-Все още имаш време, докато се сготви. Прочети книгата и можеш да получиш цялата, ако искаш.

-СДЕЛКА!

Извика тя и изхвърча от кухнята. Гаара въздъхна и се усмихна, той иска да бъде и по-слаб, ако се налага, за да бъде с нея по-близо… погледна в хола с пясъчното си око. Тя четеше---е, всъщност тя сякаш щеше да разкъса книгата. Или е прекалено гладна, или изведнъж интереса й към книгата се увеличи. Той се усмихна. Може би е и двете. Гааара е малко шокиран за това, че тя има Кекей Генкай. Никога не го е виждал…или тя все още не го е събудила… но все пак му бе любопитно. Той си премести окото, за да види какво чете тя, но беше твърде късне, Сакура беше свършила и затвори книгата. Тя чете доста бързо… а тази книга е дебела четири пръста!

-ГОТОВО!! Сега ела при мама! –каза тя облизвайки устните си.

-Знаех си, че съм неодържим ,но нямаше нужда да го показваш по талъв начин…-каза той, излизайки от кухнята, носейки гореща супа и на лицето му настанена самодоволна усмивка. А тя вече беше седнала на масата с лъжица в ръка.

-Не се лъскай. Говорех на Супата…-каза тя, а Гаара напълни купите със супа ,а тя ядеше като невидяла.

-Все още не знам защо искаш аз да готвя, след като ти готвиш много по-добре от мен. – каза Сакура, докато си сипваше още супа. – Искаш ли още?

-Да, благодаря.- благодари й той, подавайки й купата си.- Шикаку предпочита ти да готвиш…

Вечерята им не мина ,както обикновено в тишина. Няколко тактичните въпроса на Гаара, накара Сакура да каже всичко, което знаеше за новата си кръвна линия.

-Все още не разбирам…Никога не съм оплесквала нещо на по-големите ни мисии… Аз просто… се криех… след като Наруто оплескваше Д-ранг мисии!!!

Имаше някакво шумолене на храсти, а след това и някакви стъпки и лек звук от нещо, но те не чуха нищо…

Сакура започна да чисти масата, докато Гаара влезе да се къпе. И по време на тези минути тя се замисли, кога беше първия път, когато тя изпита тази енергия и убийствена аура… “Нека видим… трябва да е било с Наруто… той винаги ми лази по нервите, но кога точно?” Мислейки назад във времето си спомни за дните, когато всички генини от различни континенти идваха за чунинските изпити… Спомни си и денят, когато тези тъпи малки копелета казаха, че е гаджето на блондина… да… това време… тя беше почувствала така сякаш ще избие всички… беше за кратък момент, но тя го беше почувствала… Сакура се усмихна при спомена. Беше добро усещане…

Гаара излезе от банята и седна на дивана.

-Нямаме шампоан. – каза червенокосия, вкключвайки телевизора. – И трябва да се срещнеш с учителя си. Хокагето каза, когато прочетеш книгата да го срещнеш на обичайните тренировки.

Сакура излезе от транса си.

-Нощ е, защо ще е все още там?

-Когато тя каза вече беше късно, може и да е все още там.

-Първо ме гониш, за да остана в леглото и сега искаш да ходя да тренирам? Ти си луд.

-Хн, прави каквото искаш…

Имаше дъъъъъъълга тишина.

-Добре! Добре! Само ще го срещна. Щастлив ли си сега?- каза ядосана и отвори входната врата.- И след като ти беше този, който последно използва шампоана, ти купуваш друг!!

Розовокоската си тръгна веднага след думите, без да му дава шанс да протестира. Той въздъхна и излезе от апартамента, а и е по-добре да не я ядосва…Освен това му писна да мирише на женски шампоан.

Докато отиваше на някъде, за да купи шампоан за коса, той видя пощенската кутия и реши да сложи карта. Гаара купи цвете от близкия магазин и го постави, както обикновено.

Но червенокосият беше толкова много разсеян, че късно забеляза чифт сини очи да го гледат.

_________________

АДСКААААААААААААААААААААААААА :uhaa: :uhaa: :uhaa: :obi4amte: :obi4amte: :obi4amte: :obi4amte: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :sarce: :sarce: :sarce: :sarce: :lah: :lah: :lah: :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss: :lol!: :lol!: :lol!:

супер БЕШЕ !!!!!!!!! искам ощииииии :uhaa: :uhaa: :uhaa: :uhaa: :uhaa:

Уоу, невероятна глава
Нямам думи...
За грешки не гледах, прекалено много ми хареса
Искам ощееее