sasusaku-za miga

1глава
Здр аз съм Сакура Харуно на 17 съм имам розова коса и зелени очи.Нямам нито брат,нито сетра,живея сама в новата си къща в ню йорк.Тя е супер,защото е точно на плажа.Не съм богата заразлика от повечето в новото ми даскало.И бях забравила да ви кажа,че аз съм от Маями,но се преместих в Ню йорк.
И така докато си вървях аз,се блъснах в нещо,или по-точно някого.
-Ауччч.-изкимтях аз,осещайки как тежеста на този някого да се отпуска върху мен.
-Внимавай къде ходиш пикло!-изруга тоа педал дет бе легнал върху меме.123
Аз го огледах не беше кой знае кво-черна коса и черни очи имаше прическа стил емо.Но тогава се усетих
и си спомних ругнята му,а аз умницата вместо да стана и да си тръгна по пътя го сритах.

[quote="kateto"]1глава
Здр аз съм Сакура Харуно на 17 съм имам розова коса и зелени очи.Нямам нито брат,нито сетра,живея сама в новата си къща в ню йорк.Тя е супер,защото е точно на плажа.Не съм богата заразлика от повечето в новото ми даскало.И бях забравила да ви кажа,че аз съм от Маями,но се преместих в Ню йорк.
И така докато си вървях аз,се блъснах в нещо,или по-точно някого.
-Ауччч.-изкимтях аз,осещайки как тежеста на този някого да се отпуска върху мен.
-Внимавай къде ходиш пикло!-изруга тоа педал дет бе легнал върху меме.123
Аз го огледах не беше кой знае кво-черна коса и черни очи имаше прическа стил емо.Но тогава се усетих
и си спомних ругнята му,а аз умницата вместо да стана и да си тръгна по пътя го сритах.
Когато станах го чух да казва:
-Ще си платиш за това,което направи!
Аз се направих,че не съм го чула и си продължих по пътя.
А ето го и ада(училище).Влезох в ада и тъкмо щях да се огледам си чух името.Аз погледнах за да видя кой ме вика ,и знаете ли кой видях,видях най–добрия си приятел Дейдара.Той е русокос с светло сиви очи.Аз много го обичам,но като брат а не нещо друго и докато се усетя вече бях стигнала до Дей.странно чак сега забелязах,че има още някакво момче с него,то много ми заприлича на оная пача дето се блъснах в нея преди малко.Но не беше,този беше по-висок,и по-красив.
-Хай,Сак!-поздрави ме Дей
-Хай Дей!-отвърнах му аз
-Това е Итачи Учиха,Итачи това е Сакура Харуно.-представи ни един на друг Дей.
-Приятно ми е!-излъгах аз,защото тоя ме ощипа па задните части.
-И на мен.-отвърна ми той с перверзна усмивка.
А и забравих да ви кажа,че оня паяк и тоз перверзник са братя.
-А,Дей къде е стая 123б?-попитах аз
-Ти в тази стая ли си?-попитаме той.
А аз толкова бях,че чак му се разкрещях:
-Е не,несъм в тая стая,а просто искам да знам къде се намира.
-Добре де,добре само не викай.
Той ме заведе до стаята ми и аз почуках и отвътре се чу някъв да казва:
-Влез!

Пролог:

Здравейте! аз съм Сакура Харуно на 17 съм имам розова коса и зелени очи, които блестяха като бисери. Нямам нито брат, нито сестра. Живея сама в новата си къща в Ню Йорк. Тя е супер, защото е точно на плажа. Не съм богата за разлика от повечето в новото ми даскало. И бях забравила да ви кажа, че аз съм от Маями, но се преместих в Ню Йорк.
И така докато си вървях аз, се блъснах в нещо, или по - точно някого.
- Ауччч...- изскимтях аз, усещайки как тежестта на този някого да се отпуска върху мен.
- Внимавай къде ходиш, малката! - изруга тоя педал дето бе легнал върху мене.123
Аз го огледах не беше кой знае к`во - черна коса и черни очи имаше прическа стил емо. Не беше много красив, но не бе и грозен. Но тогава се усетих и си спомних ругнята му, а аз умницата вместо да стана и да си тръгна по пътя го сритах.

Сложи това за начало.

-Влез.
Аз влязох и всичк започнаха да ме гледат все едно съм някакво извънземно паднало от Марс.Най-накрая учителят,който в прочем се казваше Какши Хатаке и имаше сива коса и носеше черна маска се усети и извика:
-Тишина!
Всички моментално млъкнаха и замръзнаха на място.А учителя каза:
-Ученици това е новата ви съученичка,Сакура Харуно тя е то Маями такаче искам да се държите както подобава с нея и да и покажете,че и ние сме възпитани,колкото тях.А това,момчета означава без глупости.Разбрахме ли се?-попита Какаши.
-Да Какаши-сенсей.-отвърнаха всички хорово.
-Радвам се,че е така.-каза учителя.-А сега да видим до кого да те сложа!Знаеш ли ще те сложа до Сасори.
Аз го изгледах тъпо и той се усети и ми показа едно момче с вампирско червени очи и червена коса."Хм готин е,но не е мой стил жалко"мислехси аз докато не стигнах до предпоследния чин(моя чин)Аз си седнах и започнах да си вадя учебника по химия,любимия ми час,когато той каза:
-Здравей аз съм Сасори,приятно ми е.-представи ми се той.
-Вече разбрах как се казваш.-казах аз малко раздразнено от това че прекъсфа слушането ми.-А сега слшай така може и да ти влезненещо в празната глава.-казах аз подигравателно.
Аз се обърнах на другата страна,а той каза:
-Имаш много буен нрав за такова красиво момиче,но няма да си толкова дива след,като станеш моя играчка.
-Твоя играчка,как ли пък не.
-О ще видим тази работа скъпа!
-Не съм ти скъпа,идеот такъв.
-Сега не,но след врем...-каза той и се приближи до мен.
-Не се приближавай!-казах аз заплашително.
-И защо не?-попита ме той с предизвикателна усмивка и започна да се приближава към мен.
-Казах да не се приближаваш.
-А аз попитах защо не.-той започна да ме обарва,а аз тръгнах на зад,обаче нямаше повече место.-Ето приближих се ,ати все още не си ми направила абсулютно нищо-каза ми той подигравателно.
Добре,че тогава би званеца.Аз веднага станах и няколко момичета дойдха и казаха в един глас:
-Здравей!
-Аз съм Тен тен,а това са Темари иХината.-каза едно тмнокосо момиче.
-Не си търся приятели.
-Но....-казаха те.
-Съжалявам но не искам пак да гледам как най-добрата ми приятелка умира.
-Нашите съболезнования,но ние няма да умрем.-казаха те и си тръгнаха.
А сега май е време да ви кажа,защо се преместих тук.Преди три месеца пребиха Линда,най-добрата ми приятелка.Тя имаше права тъмно кафява коса и почти черни очи.Линда бе най-борбения и дружеюбен човек,който някога съм познавала.Но след като я пребиха лекарите казаха,че ще живее, но ще е слп инвалид.И дадоха на родителите и два варианта-да се мъчи цял живот или както те казаха да я приспът завинаги.Те избраха втория вариант.
Така докато се осетя си бе миналцелия ден.Аз се прибрах и седнах на компа и кво да видя имам палномощно от някакъв red_dragen аз го приех и знаете ликой тва,тва е Сасори.
Аз си легна и на дргия ден да не повярваш станах рано,обаче се оказа,че е събота.Оправих се , назакусвах се и излязо да се разходя по плажа,нали живея до него.
И така си се разхождах близа час и половина и накрая се усетих и забелязах,че някой ме следи мен ме хвана шубето защото си спомних какво сполетя Линда.После усетих как някой ми запушва устата с рака и ме вдига.Аз бях толкова шокирана, че не успях да помръдна.Той започна да влиза във водата и когато стигна достатъчно навътре ,за да няма дъно започна да ме дави.Започна да ми причернява, но преди да припадна му видях грозното лице.Този който ме давеше бе момчето,което сритах вчера сутринта.След това припаднах и непомня нищичко от това,което ми се е случило.

Момичето ми позволи да довърша фика вместо нея. Кратка е, но имах малко муза и можах да напиша само това. Ето ви главата

След около двадесет и пет минути се събудих и видях онзи грозник. /ама в крайна сметка не бе толкова грозен.../ Той мина край мен, а аз му ударих един, защото ме вбесяваше, заяждайки се с мен. С него бе и онзи... как му беше името...? А, да. Итачи... Той вървеше с някаква русокоса мацка. Ако не се лъжа, името и беше Нанси. Тя бе от съседния клас. Очите ми се уголемиха, когато видях предателката от детството си. Исках да и ударя един шамар, но щеше да се скрие зад Итачи. Познавам тази... тази... как да се изразя...? Идиотка по – добре от нея самата. Тя не умееше да се справя сама и винаги се криеше зад някого. В случая зад Итачи. Тази русокоска ме вбесяваше страшно много.
„ Хайде, Сакура! Не се оставяй на някаква си блондинка да те вбеси! ” – мислех си аз, докато не погледнах Итачи в очите, без да искам. Изправих се на крака и едва не заробих главата си в саксията, която бе в началото на коридора. Когато се опомних и станах, този път по – сериозно, както си вървях се блъснах пак в онова изчадие. /не намерих по – точен израз за него.../
- ВНИМАВАЙ! КАЗВАМ ТИ ГО СА ПОСЛЕДЕН ПЪТ! – изкрещя той и вдигна цялото училище. Тогава се появи и Какаши.
***Пет минути по - късно***
Започваше часът по История. Най – омразният ми от всички. Влязох в класната стая. Ейнджъл ме издърпа и прошепна:
- Идвай, Сакура! Часът ни започва!
- Не съм сляпа! Виждам и чувам, че започва. – промълвих аз, съвсем ядосана. В този момент влезе и попита:
- Колко сте? – тя започна да ни брои. – Две, четири, шест, осем, десет, дванадесет...
„ Уфф! Днес трябва да правим и контролна! Уфф! ” – вбесих се аз, защото онази досадница /Итиотарова, както я наричат момчетата... ама всъщност името и бе Левичарова/ започна да раздава тестовете.
- Ейнджъл, Сакура, Наруто... – казваше тя тихо, докато ги раздаваше. На нас ни бе писнало от Идиотарова... Часовете по Истерия /нарочно го пиша/ бяха започнали да ми бъркат в здравето. На целия 9 „А” /по - точно нашия клас/ им бяха писнали тези тъпи часове.
***50 мин. по – късно***
Досадния час свърши. За щастие следваше любимия ми – Информационни технологии.

Следва продължение...