Непокорно сърце

Първа глава

Саске беше забил поглед в стената и от време на време пиеше от ботилката уиски, която току що беше отворил, знаеше че днес е важен ден и той трябваше да бъде радостен, но
чувстваше всичко друго, но не и щастие. Тропот от токчета го измъкна от мислите му и преди да се обърне едни устни се залепиха на бузата му.
- Как си братле? – Весело попита Тара и отиде в другия край на кухнята, за да си вземе ябълка. Той забеляза как бе вдигнала русата си коса на кок, който и отиваше. Забеляза роклята, която беше сложила – черна, с деколте и по нея. Беше се издокарала!
- Как мислиш, че съм? – Почти иронично попита Саске, стана от стола, взе уискито и тръга към стаята си.
- Незнам....Откакто родителите ни починаха....Просто мислех, че ще се зарадваш, че днес е деня, от който вече ще си шеф на най – голямата компания в страната – Тaра вървеше след него, опитвайки се да го разбере, той мълчеше и на нея това не й харесваше. Стигнаха до стаята му. Той се спря, обърна се, погледна я в очите, които излъчваха любовта му към нея, и я прегърна силно.
- Много те обичам, сестричке. – Тя отвърна на прегръдката му, но той вече се беше отдръпнал, беше сменил изражението си и беше отново суровият Саске – Ще съм готов след малко. Изчакай ме доло – Гласеше отговора му.




Саске беше облякъл костюма си и с празен поглед се гледаше в голямото огледало, което беше залепено за стената му. Знаеше, че ще подпише документите набързо, но знаеше, че после ще трябва да се усмихва и да се прави на радостен пред всички „важни” фамилий. Чувстваше чувство на вина, зареди сестра си. Усещаше, че тя се нуждае от него, но той не беше способен да се грижи за нея сега. Искаше тези пари, тази компания, но знаеше, че освен листовете, които чакаха подписа му ще има и някакво писмо, което го плашеше до смърт. Бе сигурен, че баща му не е спечелил всичките си пари с честен труд, затова знаеше, че с някъкво писмо трябва да го вкара в нещата, знаеше че от днес нататък вероятно щеше да се предаде на парите.

Леко почукване го събуди от дълбоките му мисли, той пристъпи към вратата, отвори я и не беше очуден като видя сестра си, потропваща с крак.
- Готов съм де, не се нерви – отговори на погледа й той.
- Не се нерва...Просто закъсняваме и съм нервна – Саске се засмя на глупавото изречение на сестра си и двамата слезнаха надоло. Качиха се в лимузината и тръгнаха към фирмата




.......................................................................................................................................................




Лимузината спря пред фирмата. Шофиора слезна и отвори вратата, от която се подаде дългият и красив крак на Тара Учиха. След като тя беше вече вън от колата, всички жени, работещи във фирмата, които се бяха спряли за да видят новия си шеф, въздъзнаха при вида на чернокосия красвец.
- Май вече си им любимец – Възкликна Тара с искрена усмивка, на брат си.
- Няма да ги карам да чакат повече да стана новия им шеф – каза Сакура и почти грубо дръпна сестра си. Качиха се по стълбите, правейки се, че не забелязват множеството впити очи в тях. Влезнаха в асансиора и Тара натисна копчето, което щеше да ги заведе до 14 етаж на сградата.
- Виждам вече ежедневивто ти. Ще си важен шеф, ще забравиш за мен, еее мисля че няма да ме отървеш от мъчението всяка сутрин да гледам как курвите ти се измъкват от вкъщи......
- Стига си мрънкала – Прекъсна я Саске




Бяха се поздравили с адвоката и вече седяха на една от дългите маси в голямата сграда и чакаха човека с очилцата да отвори куфара си.
- Е, деца..Как сте? – попита той, докато търсеше правилните документи. Ръцете му трепереха и това не се хареса на Саске.
- Не мисля, че сме тук, за да ти даваме отчет – ледено студено му отговори той и усети как въпросителните очи на Тара се бяха забили в лицето му.
- Да, да така е господин Учиха. – леко се изчерви адвоката, подаде документите и започна да говори глупостите, които вече двамата Учиха бяха чували хиляди пъти.

Саске взе документите, подписа ги набързо и се обърна към треперещият до него мъж
- Още нещо? – Той усети как Тера го рита под масата. Явно отново беше пратил един от гадните си погледи.
- Ддд-ааа – заекна господина и извади едно писмо, адресирамо до Саске и едно адресирано до сестра му – За вас са – вече някак по – спокойно каза той, сякаш камък бе паднал от сърцето му.
- Благодаря. Сега излез – Каза Саске. Адвоката наклони надоло глава, измънка нещо като „Довиждане” и излезе, колкото се може по – бързо.
- Не го чети сега. Ще ги прочетем после – каза меко Саске на сестра си, която бе втренчила очи в писмото, адресирано до нея, и прибра и двете във вътрешния си джоб.
- Добре! – промълви някак радостно Тара. Скочи от стола, сложи най-голямата си усмивка, която можа да изкара от тъжното си лице и въодушевено го избута към вратата – Сега да тръгваме към тържеството..





Двамата отидоха в пълния вече ресторант, получиха поздравления и някой съболезнования и седнаха на централната маса. Саске беше много притеснен. Сякаш писмото, което се намираше в сакото му го изгаряше от вътре, сякащ му тежеше. Изведнъж погледа му бе завладян от най-красивото момиче, което някога бе виждал. Тя бе облечена с бяла рокля и пристъпваше по най-сексабилния възможен начин до някакъв старец, които той определи като баща й. Те пристъпваха към него, а той неможеше да отдели очи от красавицата с розовата коса. Щом стигнаха до масата Стареца подаде ръката си за поздрав
- Млади Учиха, моите поздравления за компанията и също моите съболезнования, които не можах поднеса навреме
- Много Ви благодаря господин Ван – по смешната интонация, с която стареца заговори, Саске го позна. Беше го виждал веднъж и не вида му, който си беше забележителен – с големият си корем и максимално късите си крака, го бе накарал да го запомни, а начина по който говореше.
- Това е дъщеря ми Сакура Ван – каза с гордост бащата на сладураната, която както вече бе забелязала Тара бе накарала всички мъже да впият поглед в нея, а всички жени да я убиват мислено.
- Приятно ми е да се запознаем госпожице Ван – с най-милия си глас каза Саске – Това е сестра ми Тара Учиха – стареца подаде ръката си към Тара и двамата размениха няколко думи, след което двете момичета се здрависаха.
- Отново моите поздравления – възкликна господин Ван и двамата с дъщеря му седнаха на близката маса.


До края на тържеството Саске не откъсна очи от Сакура. Повтаряше си името й мислено и си я представяше как крещи неговото, докато той я задоволява в тоалетната на ресторанта. Цяла вечер усещаше как цялото му тяло изтръпва, когато случайно нейният поглед попаднеше на неговият. Дори след края на тържеството, след като бе изпратил гостите, след като бе изпратил нея – Сакура Ван - докато пътуваше в лимузината с полуспящата си сестра, мислеше само за нея.



Надявам се да Ви хареса!!

Супер е, Миглена - чан!
Давай още

Супер е ! :lol!: :lol!: :lol!: Давай още :angel: :angel: :angel:

4ere6kata96 написа:Супер е ! :lol!: :lol!: :lol!: Давай още :angel: :angel: :angel:

и аз съм на това мниние.

megi900 написа:Първа глава


- Няма да ги карам да чакат повече да стана новия им шеф – каза Сакура и почти грубо дръпна сестра си.

само не разбрах от къде се взе Сакура, инъче фикчето е върха

Фикчето ми хареса, като идея също. Имам само две забележки:
1. Погледни си грешките
2. Слагай повече описания
Ще чакам следващата глава :kisss: :angel: :bravo: :obi4amte: :love:

Втора глава
soundtrack: http://www.vbox7.com/play:680620b0


Саске се събуди в неочаквано добро настроение, противно на очакванията му. Беше прекарал една безсънна нощ, бе спал само няколко часа. Прекара половината нощ мислейки за розовокосата красавица, а другата половина, мислейки за писмото от баща му. Стана, оправи се и тананикайки си нещо слезна в кухнята, където забеляза сестра си, която беше по анцунг и явно нямаше намерения да излиза днес.
- Как спа, Тара – попита той, взимайки ябълка от хладилника
- Добре, но явно нещо с теб не е наред! – възкликна Тара и ококори очи
- Страхотно се чувствам, какво те кара да си мислиш, че не е така – попита Саске с интерес. Нямаше идеа какво си бе наумила сестра му и искаше да чуе поредният й опит за ирония
- Първо, скъпи братко, взе ябълка за закуска вместо обичайното уиски, странно е. Второ не си мисли, че щом не казах нищо не означава, че не съм забелязала как събличаше с очи дъщерята на смахнатият чичка, както впрочем повечето мъже в ресторанта – отбеляза русокоската. Саске се очуди на честноста й и не знаеше какво да каже. Наистина беше харесъл момичето от вчера, но нямаше да се обяснява на малката си сестра:
- Отивам на работа – отсече и затвори вратата след себе си. Тара се засмя на леко детското му държание и се запъти към телевизора в хола. Не знаеше какво беше променило брат му за една нощ, но бе сигурна, че е свързано със Сакура Ван. Никога не бе виждала брат си толкова луднал, нейният брат, този който преди ден щеше да се пребере от ресторанта с три мацки под рака, а тя трябваше да чува как те крещат името му цяла нощ. Нещо се бе променило. Може би той наистина я бе харесал, по някакъв си негов начин. Мислите в главата й продължиха да се леят, докато не заспа на фона на любимото си сериалче..



Саске бе отишъл в офиса и вече повече от 15 минути се взираше в писмата. Не бе дал писмото на сестра си, ако пишеше нещо за мръсните дела на баща им вътре...Не! Сестра му нямаше да знае за тях, тя нямаше да понесе това...Ръката му потрепери, изпоти се и тъкмо се протегна към писмото, когато се почука на вратата на просторният му кабинет.
- Да! – провикна се той с досада, а красивата му секретарка, която го сваляше цяла сутрин се промъкна вътре, развявайки черната си, като мастило коса
- Извинете господин Учиха, но госпожица Ван е тук. – секретарката склони глава на доло някак притеснено – да й кажа ли да влезе?
- Кажи й да заповяда – изненадано и бързо промълви Саске. Какво ли всъщност търсеше тя тук. Вратата се отвори наново и розовокосата красавица от снощи влезна през вратата.
- Здравейте, господин Учиха – поздрави го тя и разходи тялото си до бюрото му. Беше облечена в дънки, които и пасваха идеално и розова блуза, която сякаш беше същият цвят като косата й, която днес бе права като тапсия.
- Добър ден, но моля те наричай ме Саске – каза съвсем спокойно той
- Разбира се! – провлачи тя и изведнъж започна да говори много бързо – Баща ми ме изпрети, за да ти дам тези документи, които трябва да бъдат пргледани и подписани ако се съгласиш с написаното вътре, ...Саске – каза всичко толкова бързо, че той се постара да запомни всичко. Беше много изненадан, обаче от начина, по който произнесе името му, сякаш и се искаше той да забележи интонацията, която го удари в петите. Саске стана леко от стола, приближи се към нея и се озова на сантиметри от устните й. Той видя как тя се изчервява и разбра, че не е толкова самоуверена, на каквато се правеше. Знаеше, че е красива и се опитваше да го използва срещу подвластните мъже, но той не бе един от тях. Щеше да я накара да му се моли. Изведнъж тя се отдръпна от него с още по зачервено лице, явно се беше застоял до нея твърде много.
- Знаеш ли, защо не излезем някой път – попита изведнъж Саске и забеляза как тя потръпва.
- Самонадеян си! – гласеше отговора на Сакура. Харесваше го. Още от първият път, когато го видя. Красивите му очи, черната му коса, която така добре контрастираше с цвета на кожата му..., но не можеше. Та той бе Учиха, нейно задължение бе да го унищожи, да го накара да лази на земята пред краката й.
- Виж, ако си промениш мнението..обади ми се! – отвърна Саске на замисленото й лице и отвори вратата на кабинета си. Тя тръгна към него, спря се точно преди да излезе и изрече:
- Ще те чакам да ме вземеш в девет! – усмихна му се завладяващо и се насили да излезе, и то по възможно най-сексабилният начин.



Беше минало време. Беше време да се пребере в къщи и да се оправи, за да заведе на парти Сакура, но Саске седеше в офиса си и гледаше още неотвореното писмо. Реши се, протегна ръка, разкъса плика, предназначен за него, и разгърна листта хартия.


Сине, щом четеш това значи съм се поминал. Може би ти е мъчно, но може би не! Искам да знаеш, че те обичам с цялото си сърце, искам да ти се извиня за това, което стоварвам на раменете ти. Компанията е голяма и може би няма да си изненадан, но не е толкова „чиста”, колкото изглежда. Замесил съм се в неща, в които не ми се искаше никога да се намесваш и ти, но явно желанието няма да ми се сбъдне. Направил със списък с фамилийте, които със сигорност искат да ни довършат,които ни искат мъртви:
Ван, Шекурск, Милан, Учетан. Това са най-голлемите ми врагове и те със сигорност ще искат да те разрушат. Не казвай на сестра си за това. Искам тя да ме запомни като добър и честен баща!
С обич, татко.



Саске трепереше на стола. Една от фамилийте се въртеше в главата му...ВАН...ВАН...Не, не беше възможно. Тя бе единствената, която не бе изчукал на първата им среща, защото беше луд по нея, а сега всичко му се изясняваше. Тя бе играчката на татко си. Малката и неопитна принцеса щеше да си плати за това... Саске не бе на себе си, но стана бързо от стола си. Застана пред вратата, обърна се към офиса си и го обходи с очи. Голямото му, цялото от стъкло, бюро, големите прозорци, етажерките, масата за кафе, белият диван....Нямаше да позволи да му отнемат нищо. Той щеше да ги спре. Напълно забравил за донесените от Сакура документи, той изхвърча от сградата, пъхна се в лимозината и каза на шофиора да кара към тях. През целият път Сакура Ван се въртеше в ума му. Тялото й, лицето й, косата й , очите й...., но тя го бе измамила. „Никой не мами Саске Учиха” си помисли младият мъж и почти бягайки се качи на горе, подминавайки безмълвно сестра си, която говореше по телефона с някого.


След като се оправи и се огледа няколко пъти в огледалото, слезна на доло, потърси сестра си с поглед, но не я видя. Не се задълбочи в търсенето й, излезе от къщата, тряскайки вратата след себе си. Шофиора му отвори вратата, но той го подмина, казвайки:
- Тази вечер си свободен! – с най твърдият тон, а горкото момче потрепна. Яростта му си личеше от километри! Саске натисна копчето нанякъкво дистанциооннно и вратата на големият му гараж се отвори. Вътре бяха събрани поне десет коли, коя от коя по-хубава. Той не се зачуди много, взе един от закачените ключове от едно табло, и се насочи към BMVто, което бе закупил наскоро. http://news.automedia.bg/images/news/body/mini-BMW-X6-Falcon-300.jpg


Чакаше пред къщата на семейство Ван, своята „дама” за тази вечер. Докато мислите му прехвърчаха ту към тялото й, ту към семейството й и как мисли да го унищожи, погледа му се вдигна и той видя най-красивото създание, което някога бе виждал. Сакура Ван слезна по стълбите с уникална черна рокля, разкриваща стегнатите й бедра, стегнатите й и малки гърди и беше достатъчно къса, за да погледа му плъзне по дългите й крака. Ангелът от мечтите му отвори вратата и седна на седалката до него.



Следва продължение:) ( Ще се постарая да го публикувам по –късно тази вечер, надявам се да Ви хареса! )

Супер е!
Много ми хареса!
Е, чакам още

Много ми хареса! :uhaa: :uhaa: :uhaa: :uhaa: :uhaa: :bravo: :obi4amte:

Супер е! Искам ОЩЕЕЕ

Много ми хареса. Идеята е оригинална и интересна. Поработи над грешките ( нищо, че са малко ). С мааалко повече описания и ще е съвършено. Дано скоро има нова глава. :cvetq:

Много ми хареса!

супер еееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: ощееееееееее

Втора глава (продължение)

След като със Сакура се поздравиха, в колата настана пълно мълчание. Саске имаше план, както и Сакура, но когато бяха заедно..не можеха да отрекат, това което чувстваха. Саске излезе извън града и тръгна по някъкъв страничен път.
- Саске, къде отиваме, за Бога? Какво е това място, мислех че ще ходим в някоя дискотека – се възпротиви Сакура
- Спокойно, принцесо. – със най-милият и спокоен глас изрече Саске. Незнайно защо, но Сакура му повярва и се отпусна в колата. Младият мъж видя това и му хареса. В главата му се въртяха различни варианти как ще продължи вечерта, той знаеше, че планът му е уникален, знаеше че просто тя няма откъде да знае за него и накраят ще е изумена..Сакура пък от своя страна мислеше само за тялото му и колко много го желаеше. Тя бе размишлявала много и бе решила, че няма да следва тъпия план на баща си – харесваше момчето много повече отколкото и се искаше.... Пътят свърши и колата на Саске започна да минава покрай множество дървета. Бе много красиво. Той видя как очите на Сакура се оголемиха, тя попиваше всяко едно място, това бе най-красивата гледка, която бе виждала през живота си. Луната грееше и осветяваше всичко. Вече бяха на някъкво поле и колата спре. Жената изхвърча от колата и започна да се оглежда наоколо. Докато се взираше в цялата красота около нея, в дърветата покрити с мъх, в близкото, прозрачно езето, в луната, в зелената трева, погледа й се спря на една маса с два стола. На масата имаше бяла покривка, вино и няколко подноса с храна. Не бе забелязала кога Саске бе излезнал от колата, но усети топлият му дъх по врата си.
- Харесва ли ти? – тихо прошепна той във врата й. Съзнанието й се замъгли и тя леко потръпна. Ръката му се спусна по крака й и вдигна роклята й на горе, а лек стон излезе от устата й. Това, което изпитваше сега, не го бе изпитвала никога. Саске я обърна към себе си и я загледа в очите. Цялото й лице почервиня, той и причиняваше това всеки път, когато се взреше в очите й. Саске продължи да гали с меки движения крака й и да усеща как тя се предава пред него. Неочаквано й за двамата тя впи устните си в неговите и започна да движи езика си, заплитайки го в неговият. В началото Саске се поколеба, но не му трябваше много, за да я вдигне, така че тя да заплете крака околко него, и да я подпре на капака на колата. Ръката му се плязна под бекините й и палеца му започна да масажира клитора й с леки въртеливи движения. Той я освободи от целувките си и погледна лицето й, на което бе изписана наслада. Стонове се откъсваха от устата й, но той изведнъж се оттегли, седна на масата и я изчака докато успокои дишането си и възвърне цвета на кожата си.
- Не се сърди, скъпа. После може да продължим, но съм прекалено гладен. Трябва да хапна нещо. – каза той гледайки я по начин, който я караше да се чувства ужасно. Не стига, че я накара да се унижи по този начин – да мърка под него – а и изведнъж се отдръпва, под предлог, че е гладен. Сакура преглътна гнева в себе си, усмихна се ,сякаш досега не бе на капака на колата, и седна на стола срещу него.

Двамата се гледаха продължително без да продумат дума, Саске наля вино и вдигна чашата си към нейната. Тя продължи да се взира в очите му, но след секунда вдигна и своята чаша и я допря до неговата.
- Какво стана, сладкишче? Вече не ми говориш – попита, повдигайки веждата си и пийвайки от виното си.
- Говоря ти, но се чудя, какво точно да ти кажа – тя също повдигна чашата към устните си
- Не се чуди, говори – каза много уверено Саске и това я подразни
- Ми добре, как е сестра ти? – повдигна вежди тя
- За сестра ми ли ще говорим? – почти се обиди младият мъж, изгледа я въпросителни, стана и се приближи до тряперещата от близостта му Сакура
- Искам да си вървя! – отсече тя, стана и тръгна към колата. Саске се стрестна, не искаше да я кара да се чувства неудобно. Сакура застана пред вратата на колата и изчака той да я отключи.




Двамата бяха в колата, а тя бе намерила любимата си радиостанция. За жалост, обаче песента, която беше пусната беше на plumb – cut….Тъжна песен, която накара и двамата да се чувстват малко неудобно. Наближаваха дома на семейство Ван. През главите на двамата бяха минали много неща, много мисли, и то повечето неудобни. Колата спря пред портата на къщата, младата жена се обърна към него, за да каже нещо, но тя даже не успя да види очите му. Беше хванал здраво кормилото на колата и бе втренчил поглед напред, някъде в празнината...
- Излизай – каза студено той, обърна се към нея и видя уплашеното й изражение. Сакура видя едни студени очи, които се взираха в нея. Заля я студена тръпка. Излезе от колата и се затича към къщата, отвори входната врата и избяга в стаята си. Там легна на леглото и остави сълзите да се стичат по леглото й. Мразеше го. Баща му беше прав – семейство Учиха бяха най-лошите хора на света и трябваше да бъдат унищожени. От утре Сакура се връщаше към мисията си.

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА

Mn mi haresa davai o6te[/i] :lol!: :lol!:

още

супер еееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: ощееееееееее :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

:^^: :wave: :angel: :flower: :angel2: :lol!: :;): :ura: :-): :|-): :8D: :ihaa: :kiiiiss: :kkkkiss: :grupa: :grupa: :grupa: :grupa: :love: :obi4amte: :bravo: :uhaa: ok :robot: :sarce: :lah: :o.k.: :cvetq:

megi900 написа:НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА

меко казано

Трета глава
soundtrack - http://vbox7.com/play:9219575a

Саске беше легнал на леглото си и се бе отдал на отчаянието. Тя си играеше с него по – начин, който го влудяваше. Той се опита да направи същото, но само чувствата му, каквито и да бяха те, се засилиха. Младият мъж се хвана за главата, която сякаш го изгаряше, не му се спеше, не знаеше какво да прави, а и изражението на Сакура, когато видя очите му в колата не го напускаше. Саске си спомни как очите й се зачервиха....Не можеше да понеце, че я бе наранил..Или не бе. Това само игра ли беше за нея. Главата му не спираше да си създава теорий, от които само го болеше. Сърцето му изгаряше. Едно плахо почукване прекъсна мислите му. Той не отговори, но вратата се отвори и в стаята влезна Тара.
- Саске, как си? Какво стана? – попита загрижено тя и седна на крайчеца на леглото до него. Чернокосият красавец се обърна към нея, без да се опитва да промени изражението на лицето му, което показваше болката, която го разкъсваше от вътре. Сестра му се натъжи, наведе се и го прегърна със цялата си любов. Не знаеше какво става, а и това бе първият път, в който виждаше брат си така наранен. Усети как и той отвръща на прегръдката й. Постояха така..Саске се почувства по – добре и се отдръпна от нея.
- Добре съм, Тара. – промълви той, а и лицето му бе променило вида си, сякаш наистина бе добре, по добре от добре, сякаш беше върховно. На лицето му бе изписана усмивка, искрена, появила се от нищото. Тара се засмя по нейният си сладък начин и това накара брат й да се почувства наистина щастлив. Тя не знаеше за гадняра, който е имала за баща, и нямаше да научи..Бе сигурен.
- Ей, та ти се промени за секунди – усмихнато въздъхна Тара и се загледа в красивите очи на брат си.
- Така е, щом сестра ми, или момичето ,което най-много обичам на този свят, се появи и загрижено ме прегърна – каза Саске, а гласът му прозвуча почти иронично, но това си бе той.


Сакура лежеше на леглото си, загледана в тавана на стаята си, а сълзите и още се стичаха по лицето й. Бе решена, че ще го съсипе, че ще му отнеме всичко ценно – започвайки от сърцето му. Утре щеше да дойде новият ден и всичко щеше да се промени, тя щеше да забрави някои моменти от тази вечер и да го накара да се влюби в нея, а после, без да я е грижа, да разкъса сърцето му на малки парченца. След като наранеше него щеше да продължи със сестра му...Момичето може би е добро, невинно, но е Учиха, а и това, че бе сестра на Саске Учиха не й помагаше. Телефона й звънна. Тя вдигна поглед, започна да го търси и най-накрая го намери между завивките – непознат номер. Сакура изтри сълзите си, подсмъркна и вдигна.
- Ало – сладкият й глас зазвуча в слушалката
- Здравей, Сакура – ледено студеният тон на човека от другата страна на линията я накара да настъхне.
- Кой се обажда? – попита тя и раката и се разтрепери, назнайно защо. Просто някъкво чувство се пропуди в нея..
- Приятел, който ще те нависти, за да ти помогне да унищожиш Саске Учиха – Сакура потрепери, чу как звънкият глас се засмива и затраря телефона. Тя изпусна джиесема си и се загледа в една точка на розовата стена на стаята й.


В ЕДИН КРАЙПЪТЕН ХОТЕЛ:
Владимир седеше спокойно на един стол и се взираше в номера, който преди малко бе набрал. Стана и се настани на леглото до една чернокоса красавица със сини очи, която го гледаше предизвикателно.
- Какво искаш, Ели – запита мъжа спокойно, придърпвайки жената със забитите в него очи по-близо
- Нищо, чудя се на вярата ти. – отговори тя, повдигна се леко, и отново го погледна в очите – Защо си мислиш, че това момиче ще ти помогне? Добре, даже да го направи, даже да се съгласи да помогне – какво би направила те – едно просто човешко същество, което....
- Не я наричай така, ясно – мъжа стана от леглото, прекъсвайки приятелката си, и гневно се разкрещя на красавицата – Много добре знаеш, че тя не е само момиче, че има потенциал да стане велик вампир – като нас. Утре отиваме в града. Без повече коментари, мисля да си лягам. – Заяви мъжът, легна на леглото, с гръб към жената, и затвори червените си от ярост очи.



НАДЯВАМ СЕ ДА ХАРЕСАТА И ТАЗИ ГЛАВА (съжелявам, че е къса, ще се постарая да напиша следващата по-бързо)