Непокорно сърце

First topic message reminder :

Първа глава

Саске беше забил поглед в стената и от време на време пиеше от ботилката уиски, която току що беше отворил, знаеше че днес е важен ден и той трябваше да бъде радостен, но
чувстваше всичко друго, но не и щастие. Тропот от токчета го измъкна от мислите му и преди да се обърне едни устни се залепиха на бузата му.
- Как си братле? – Весело попита Тара и отиде в другия край на кухнята, за да си вземе ябълка. Той забеляза как бе вдигнала русата си коса на кок, който и отиваше. Забеляза роклята, която беше сложила – черна, с деколте и по нея. Беше се издокарала!
- Как мислиш, че съм? – Почти иронично попита Саске, стана от стола, взе уискито и тръга към стаята си.
- Незнам....Откакто родителите ни починаха....Просто мислех, че ще се зарадваш, че днес е деня, от който вече ще си шеф на най – голямата компания в страната – Тaра вървеше след него, опитвайки се да го разбере, той мълчеше и на нея това не й харесваше. Стигнаха до стаята му. Той се спря, обърна се, погледна я в очите, които излъчваха любовта му към нея, и я прегърна силно.
- Много те обичам, сестричке. – Тя отвърна на прегръдката му, но той вече се беше отдръпнал, беше сменил изражението си и беше отново суровият Саске – Ще съм готов след малко. Изчакай ме доло – Гласеше отговора му.




Саске беше облякъл костюма си и с празен поглед се гледаше в голямото огледало, което беше залепено за стената му. Знаеше, че ще подпише документите набързо, но знаеше, че после ще трябва да се усмихва и да се прави на радостен пред всички „важни” фамилий. Чувстваше чувство на вина, зареди сестра си. Усещаше, че тя се нуждае от него, но той не беше способен да се грижи за нея сега. Искаше тези пари, тази компания, но знаеше, че освен листовете, които чакаха подписа му ще има и някакво писмо, което го плашеше до смърт. Бе сигурен, че баща му не е спечелил всичките си пари с честен труд, затова знаеше, че с някъкво писмо трябва да го вкара в нещата, знаеше че от днес нататък вероятно щеше да се предаде на парите.

Леко почукване го събуди от дълбоките му мисли, той пристъпи към вратата, отвори я и не беше очуден като видя сестра си, потропваща с крак.
- Готов съм де, не се нерви – отговори на погледа й той.
- Не се нерва...Просто закъсняваме и съм нервна – Саске се засмя на глупавото изречение на сестра си и двамата слезнаха надоло. Качиха се в лимузината и тръгнаха към фирмата




.......................................................................................................................................................




Лимузината спря пред фирмата. Шофиора слезна и отвори вратата, от която се подаде дългият и красив крак на Тара Учиха. След като тя беше вече вън от колата, всички жени, работещи във фирмата, които се бяха спряли за да видят новия си шеф, въздъзнаха при вида на чернокосия красвец.
- Май вече си им любимец – Възкликна Тара с искрена усмивка, на брат си.
- Няма да ги карам да чакат повече да стана новия им шеф – каза Сакура и почти грубо дръпна сестра си. Качиха се по стълбите, правейки се, че не забелязват множеството впити очи в тях. Влезнаха в асансиора и Тара натисна копчето, което щеше да ги заведе до 14 етаж на сградата.
- Виждам вече ежедневивто ти. Ще си важен шеф, ще забравиш за мен, еее мисля че няма да ме отървеш от мъчението всяка сутрин да гледам как курвите ти се измъкват от вкъщи......
- Стига си мрънкала – Прекъсна я Саске




Бяха се поздравили с адвоката и вече седяха на една от дългите маси в голямата сграда и чакаха човека с очилцата да отвори куфара си.
- Е, деца..Как сте? – попита той, докато търсеше правилните документи. Ръцете му трепереха и това не се хареса на Саске.
- Не мисля, че сме тук, за да ти даваме отчет – ледено студено му отговори той и усети как въпросителните очи на Тара се бяха забили в лицето му.
- Да, да така е господин Учиха. – леко се изчерви адвоката, подаде документите и започна да говори глупостите, които вече двамата Учиха бяха чували хиляди пъти.

Саске взе документите, подписа ги набързо и се обърна към треперещият до него мъж
- Още нещо? – Той усети как Тера го рита под масата. Явно отново беше пратил един от гадните си погледи.
- Ддд-ааа – заекна господина и извади едно писмо, адресирамо до Саске и едно адресирано до сестра му – За вас са – вече някак по – спокойно каза той, сякаш камък бе паднал от сърцето му.
- Благодаря. Сега излез – Каза Саске. Адвоката наклони надоло глава, измънка нещо като „Довиждане” и излезе, колкото се може по – бързо.
- Не го чети сега. Ще ги прочетем после – каза меко Саске на сестра си, която бе втренчила очи в писмото, адресирано до нея, и прибра и двете във вътрешния си джоб.
- Добре! – промълви някак радостно Тара. Скочи от стола, сложи най-голямата си усмивка, която можа да изкара от тъжното си лице и въодушевено го избута към вратата – Сега да тръгваме към тържеството..





Двамата отидоха в пълния вече ресторант, получиха поздравления и някой съболезнования и седнаха на централната маса. Саске беше много притеснен. Сякаш писмото, което се намираше в сакото му го изгаряше от вътре, сякащ му тежеше. Изведнъж погледа му бе завладян от най-красивото момиче, което някога бе виждал. Тя бе облечена с бяла рокля и пристъпваше по най-сексабилния възможен начин до някакъв старец, които той определи като баща й. Те пристъпваха към него, а той неможеше да отдели очи от красавицата с розовата коса. Щом стигнаха до масата Стареца подаде ръката си за поздрав
- Млади Учиха, моите поздравления за компанията и също моите съболезнования, които не можах поднеса навреме
- Много Ви благодаря господин Ван – по смешната интонация, с която стареца заговори, Саске го позна. Беше го виждал веднъж и не вида му, който си беше забележителен – с големият си корем и максимално късите си крака, го бе накарал да го запомни, а начина по който говореше.
- Това е дъщеря ми Сакура Ван – каза с гордост бащата на сладураната, която както вече бе забелязала Тара бе накарала всички мъже да впият поглед в нея, а всички жени да я убиват мислено.
- Приятно ми е да се запознаем госпожице Ван – с най-милия си глас каза Саске – Това е сестра ми Тара Учиха – стареца подаде ръката си към Тара и двамата размениха няколко думи, след което двете момичета се здрависаха.
- Отново моите поздравления – възкликна господин Ван и двамата с дъщеря му седнаха на близката маса.


До края на тържеството Саске не откъсна очи от Сакура. Повтаряше си името й мислено и си я представяше как крещи неговото, докато той я задоволява в тоалетната на ресторанта. Цяла вечер усещаше как цялото му тяло изтръпва, когато случайно нейният поглед попаднеше на неговият. Дори след края на тържеството, след като бе изпратил гостите, след като бе изпратил нея – Сакура Ван - докато пътуваше в лимузината с полуспящата си сестра, мислеше само за нея.



Надявам се да Ви хареса!!

супер е

megi900 написа:Може би ще се забявя със следващата глава. Имам едни изпити - ужас - но ще се постарая да пусна до ден - два... :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq:

ok разбирам те и аз имам изпити за кандидатстване

И аз те разбирам,въпреки че нямам такъв защото влязах в техникум още в пети клас

Съжелявам за огромното закъснения! :!: :!:
Тази вечер ще публикувам новата глава!
О, взех изпита по математика с 5.5, може би и повече! ЙЕЕЕЕЕЕ!

Много съжелявам, не стига че забавих главата, но сега е й толкова къса. Ще има продължение, публикувано най-късно утре.

Глава 5
soundtrack: http://vbox7.com/play:4b3d80f9


Сакура отвори очи и се загледа в стената пред себе си,след секунда си спомни миналата нощ, а това я накара да се усмихне. Усмивката й веднага изгасна, когато видя Саске седнал на леглото до нея. Той и се усмихваше така нагло, но очите му светеха – което се хареса на розовокоската.
- Знаеш ли..- започна неуверено той, но после заговори по-бързо – учудвам се, че не си девствена. – Заяви той и я погледна право в очите. Сакура се подсмихна и отвърна на погледа му.
- Какво, да не си мислиш, че не съм имала гаджета? -погледа на младата жена се заби като острие в него. Той бе сигурен, че тя е имала и други мъже в живота си, но просто не искаше да мисли, че някой друг я е докосвал и я е карал да изпитва радост, това го караше да се чувства...и той самият незнаеше как, което го дразнеше.Саске стана от леглото, приближи се до Сакура и я целуна по челото съвсем леко.
- Ще те чакам на закуска. – всичко се бе променило и Сакура го усещаше, те отново щяха да бъдат на двата срещуположни полюса, те отново щяха да бъдат врагове..Тъгата я обзе и щом чу как вратата на стаята се затваря, тя стана от леглото и се отправи към банята с насълзени очи



Тара Учиха бе готова за тръгване, дрехите й и някой други вещи вече бяха сложени в куфарите й, а тя се гремираше пред огледалото. Беше сложила черни дънки, син потник и сребърни бижута, русата й коса бе пусната – изглеждаше страшно секси, което беше целта й. Отиваше в колеж и бе страшно нервна. Беше готова, стана и се погледна в огледалото – усмивка се изписа на лицето й и тя взе куфарите си, излизайки от стаята. Запъти се към кухнята, където вече би трябвало да я чака здравословен сандвич. Мислите в главата й се завъртаха толкова бързо, че изобщо не гледаше къде стъпва...и това имаше своите последствия. Тя интуитивно посегна към парапета и тогава последва сблъсъкът. Краката й се преплетоха, тя залитна и падна направо върху Саске, двамата падаха нодолу по стълбите заедно с куфарите, а прислугата ги гледаше стрестнато. Минаха й последната стълба и се започна охкането и алкането.
- Ти не гледаш ли къде ходиш? – почти изплака Тара
- А ти не гледаш ли? Какво ти става..- Саске се бе ядосал, и то с право. – Не мога да стана, мамка му, Тара! Кракът ми е счупен.
- Съжелявам! – малката сестричка го каза сякаш не й пукаше особенно, но не бе така – тя просто се вълнуваше.
- Съжеляваш?? Как ще ходя на работа, как изобщо що ходя някъде..- Той вече викаше, Тара се почувства ужасно, но не трябваше да позволява това да развали денят й.
- Виж, извинявай, но съм толкова радостна – щастието я завзе цялата и тя сякаш сияеше. Това не можеше да се пропусне. Малката Учиха наистина бе щастлива. На лицето й се бе лепнала една огромна усмивка – Отивам в колеж! Това е страхотно. Знаеш, че винаги съм искала, но мама и татко не даваха, после пропуснах времето за записване, но сега се бе освободило място и ме извикаха. Това е невероятна възможност, щастлива съм и никой и нищо няма да развали настроението ми. – речта й бе завладяваща. Тя събра куфарите си, вече забравила за сандвича, каза на прислугата да извика лекар и излезна от къщата.
- Ей, какво става. Чух шумове – Сакура бе по хавлия, но това не й бе попречило да излезне извън стаята – бе притеснена, и то много. Бе чула как Тара и Саске си крещяха и бе решила да помогне, но русокосата вече я нямаше.
- Нищо, всичко е наред. Извикай лекар!

:lol!: :bravo: :obi4amte: :bravo: :obi4amte: :bravo: :obi4amte: :uhaa: :uhaa: :uhaa: :sarce: :sarce: :sarce:

беше СУПЕР !!!!!!!!мннннннн ми хареса давай ощиии :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

Глава 5 (продължение)


Саске вече лежеше на леглото в стаята си. Кракът го болеше ужасно, но той някак не го усещаше. Мислеше за толкова много неща. Сестра му вече щеше да е щастлива, да учи в колеж и всичко това беше супер, но той не бе свикнал тя да не е наоколо. Дали щеше да се научи да я вижда само за по няколко дена през месец или може би през два. А от друга страна – бе прекарал няй-щастливата вечер в живота си, бе си признал най-накрая чувствата към Сакура и това го правеше щастлив, но й някак напрегнат. Той знеше, че тя има план да го съсипе, но дали още го изпълняваше. Всичко миналата вечер му се виждаше толкова истинско, но за нея беше ли така?? Всичко тези въпроси се въртяха в главата му и затъпяваха острата болка в крака му. Щом пообмисли всички тези неща, щом стигна до някъкви си свои изводи, се поуспокои и той започна да усеща болката в крака си. Посегна към болкоуспокояващите на шкафчето си и пое толкова много, че след минута заспа дълбоко.


Сакура седеше в стаята, в която беше настанена и държеше телефона в ръката си. Трябваше да се обади на БРАТ си Владимир, за да му съобщи последните новини, но и за да му каже, че се отказва да работи за него. За да му каже, че повече няма да му помага, макар добрината, която той бе сторил за нея преди много години. Тя знаеше, че му е длъжница, но мамка му обичаше младият мъж в съседната стая. Звънът на телефона я изкара от мислити й и я накара да подскочи. Погледна номера и го разпозна.
- Ало – гласът и беше празен, никаква емоция не се разкриваше от него.
- Какво става? Има ли нещо? – Владимир веднага бе разбрал, че има нещо, което притесява красивата му сестра. Може би не беше до нея през целия й живот и не я познаваше, обаче бе вампир и се бе научил да разпознава емоцийте на другите.
- Нищо интересно. Саске си счупи крака, докато...- той не я остави да продължи.
- Надявам се, че ти си му хвърлила един як бой. Нали така, сестричке? – Гласът му бе някак радостен. Владимир знаеше, че нещо не е наред и че не това е истината, но му се искаше да види реакцията на Сакура.
- Разбира се, че не. Ти луд ли си? Как можеш да говориш такива неща? Ух! – Тя усети какво беше напавила. Бе показала емоций. Брат й също го забеляза и гласът му стана студен .
- Сакура, нали не изпитваш нищо към тази отрепка?.. Попитах те нещо. – звучеше ледено студено, така сякаш след секунда щеше да се озове до нея, да я сграбчи и да я тресе докато не каже, че мрази Саске Учиха, зареди това което е сторил.
- Няма да ти помагам повече! Няма да помагам на баща си повече. Аз съм дотук. Съжелявам, но не съм по отмъщенията. – Беше уверена в това, което казва. И го каза така, че мъжът на телефона изпита гордост, че има това умно момиче за сестра, но и се ядоса немислимо.
- Защо го правиш? Защо избираш боклука пред мен. Твоята кръв тече в моите вени. Не те разбирам, но ако решиш да си на негова страна...знай, че няма да се спра зареди теб. – Сакура разбра, че той е затворил. Тя остави мобилния си телефон на леглото, стана и отиде до огледалото. Погледна се, взе една ножица, която зърна до себе си и започна малко по малко да реже косата си. Изпитваше странни чувства и трябваше да ги изгара на някого или на нещо и избра косата си.



Още една кратка глава. Съжелявам, но се надявам, че ще Ви хареса!

Ами, мисля че ще пусна следващата глава утре или най-късно други ден. :!: :!: :!:

ЛОЛ!!!

суперр ще има по - скоро нова глава :uhaa: :uhaa: :uhaa: :uhaa: :uhaa: :uhaa: :uhaa:

суперска

:sarce: :sarce: :sarce: :sarce: :sarce: :sarce: :sarce:

мн е як фика чакам да пуснеш още

Здравейте всички, много Ви се извинявам, но няма да продълйа фика. Имам идея за нов, незнам дали ще се получи..И отново извинявам се.