Непокорно сърце

First topic message reminder :

Първа глава

Саске беше забил поглед в стената и от време на време пиеше от ботилката уиски, която току що беше отворил, знаеше че днес е важен ден и той трябваше да бъде радостен, но
чувстваше всичко друго, но не и щастие. Тропот от токчета го измъкна от мислите му и преди да се обърне едни устни се залепиха на бузата му.
- Как си братле? – Весело попита Тара и отиде в другия край на кухнята, за да си вземе ябълка. Той забеляза как бе вдигнала русата си коса на кок, който и отиваше. Забеляза роклята, която беше сложила – черна, с деколте и по нея. Беше се издокарала!
- Как мислиш, че съм? – Почти иронично попита Саске, стана от стола, взе уискито и тръга към стаята си.
- Незнам....Откакто родителите ни починаха....Просто мислех, че ще се зарадваш, че днес е деня, от който вече ще си шеф на най – голямата компания в страната – Тaра вървеше след него, опитвайки се да го разбере, той мълчеше и на нея това не й харесваше. Стигнаха до стаята му. Той се спря, обърна се, погледна я в очите, които излъчваха любовта му към нея, и я прегърна силно.
- Много те обичам, сестричке. – Тя отвърна на прегръдката му, но той вече се беше отдръпнал, беше сменил изражението си и беше отново суровият Саске – Ще съм готов след малко. Изчакай ме доло – Гласеше отговора му.




Саске беше облякъл костюма си и с празен поглед се гледаше в голямото огледало, което беше залепено за стената му. Знаеше, че ще подпише документите набързо, но знаеше, че после ще трябва да се усмихва и да се прави на радостен пред всички „важни” фамилий. Чувстваше чувство на вина, зареди сестра си. Усещаше, че тя се нуждае от него, но той не беше способен да се грижи за нея сега. Искаше тези пари, тази компания, но знаеше, че освен листовете, които чакаха подписа му ще има и някакво писмо, което го плашеше до смърт. Бе сигурен, че баща му не е спечелил всичките си пари с честен труд, затова знаеше, че с някъкво писмо трябва да го вкара в нещата, знаеше че от днес нататък вероятно щеше да се предаде на парите.

Леко почукване го събуди от дълбоките му мисли, той пристъпи към вратата, отвори я и не беше очуден като видя сестра си, потропваща с крак.
- Готов съм де, не се нерви – отговори на погледа й той.
- Не се нерва...Просто закъсняваме и съм нервна – Саске се засмя на глупавото изречение на сестра си и двамата слезнаха надоло. Качиха се в лимузината и тръгнаха към фирмата




.......................................................................................................................................................




Лимузината спря пред фирмата. Шофиора слезна и отвори вратата, от която се подаде дългият и красив крак на Тара Учиха. След като тя беше вече вън от колата, всички жени, работещи във фирмата, които се бяха спряли за да видят новия си шеф, въздъзнаха при вида на чернокосия красвец.
- Май вече си им любимец – Възкликна Тара с искрена усмивка, на брат си.
- Няма да ги карам да чакат повече да стана новия им шеф – каза Сакура и почти грубо дръпна сестра си. Качиха се по стълбите, правейки се, че не забелязват множеството впити очи в тях. Влезнаха в асансиора и Тара натисна копчето, което щеше да ги заведе до 14 етаж на сградата.
- Виждам вече ежедневивто ти. Ще си важен шеф, ще забравиш за мен, еее мисля че няма да ме отървеш от мъчението всяка сутрин да гледам как курвите ти се измъкват от вкъщи......
- Стига си мрънкала – Прекъсна я Саске




Бяха се поздравили с адвоката и вече седяха на една от дългите маси в голямата сграда и чакаха човека с очилцата да отвори куфара си.
- Е, деца..Как сте? – попита той, докато търсеше правилните документи. Ръцете му трепереха и това не се хареса на Саске.
- Не мисля, че сме тук, за да ти даваме отчет – ледено студено му отговори той и усети как въпросителните очи на Тара се бяха забили в лицето му.
- Да, да така е господин Учиха. – леко се изчерви адвоката, подаде документите и започна да говори глупостите, които вече двамата Учиха бяха чували хиляди пъти.

Саске взе документите, подписа ги набързо и се обърна към треперещият до него мъж
- Още нещо? – Той усети как Тера го рита под масата. Явно отново беше пратил един от гадните си погледи.
- Ддд-ааа – заекна господина и извади едно писмо, адресирамо до Саске и едно адресирано до сестра му – За вас са – вече някак по – спокойно каза той, сякаш камък бе паднал от сърцето му.
- Благодаря. Сега излез – Каза Саске. Адвоката наклони надоло глава, измънка нещо като „Довиждане” и излезе, колкото се може по – бързо.
- Не го чети сега. Ще ги прочетем после – каза меко Саске на сестра си, която бе втренчила очи в писмото, адресирано до нея, и прибра и двете във вътрешния си джоб.
- Добре! – промълви някак радостно Тара. Скочи от стола, сложи най-голямата си усмивка, която можа да изкара от тъжното си лице и въодушевено го избута към вратата – Сега да тръгваме към тържеството..





Двамата отидоха в пълния вече ресторант, получиха поздравления и някой съболезнования и седнаха на централната маса. Саске беше много притеснен. Сякаш писмото, което се намираше в сакото му го изгаряше от вътре, сякащ му тежеше. Изведнъж погледа му бе завладян от най-красивото момиче, което някога бе виждал. Тя бе облечена с бяла рокля и пристъпваше по най-сексабилния възможен начин до някакъв старец, които той определи като баща й. Те пристъпваха към него, а той неможеше да отдели очи от красавицата с розовата коса. Щом стигнаха до масата Стареца подаде ръката си за поздрав
- Млади Учиха, моите поздравления за компанията и също моите съболезнования, които не можах поднеса навреме
- Много Ви благодаря господин Ван – по смешната интонация, с която стареца заговори, Саске го позна. Беше го виждал веднъж и не вида му, който си беше забележителен – с големият си корем и максимално късите си крака, го бе накарал да го запомни, а начина по който говореше.
- Това е дъщеря ми Сакура Ван – каза с гордост бащата на сладураната, която както вече бе забелязала Тара бе накарала всички мъже да впият поглед в нея, а всички жени да я убиват мислено.
- Приятно ми е да се запознаем госпожице Ван – с най-милия си глас каза Саске – Това е сестра ми Тара Учиха – стареца подаде ръката си към Тара и двамата размениха няколко думи, след което двете момичета се здрависаха.
- Отново моите поздравления – възкликна господин Ван и двамата с дъщеря му седнаха на близката маса.


До края на тържеството Саске не откъсна очи от Сакура. Повтаряше си името й мислено и си я представяше как крещи неговото, докато той я задоволява в тоалетната на ресторанта. Цяла вечер усещаше как цялото му тяло изтръпва, когато случайно нейният поглед попаднеше на неговият. Дори след края на тържеството, след като бе изпратил гостите, след като бе изпратил нея – Сакура Ван - докато пътуваше в лимузината с полуспящата си сестра, мислеше само за нея.



Надявам се да Ви хареса!!

megi900 написа:НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ХАРЕСА

меко казано

Трета глава
soundtrack - http://vbox7.com/play:9219575a

Саске беше легнал на леглото си и се бе отдал на отчаянието. Тя си играеше с него по – начин, който го влудяваше. Той се опита да направи същото, но само чувствата му, каквито и да бяха те, се засилиха. Младият мъж се хвана за главата, която сякаш го изгаряше, не му се спеше, не знаеше какво да прави, а и изражението на Сакура, когато видя очите му в колата не го напускаше. Саске си спомни как очите й се зачервиха....Не можеше да понеце, че я бе наранил..Или не бе. Това само игра ли беше за нея. Главата му не спираше да си създава теорий, от които само го болеше. Сърцето му изгаряше. Едно плахо почукване прекъсна мислите му. Той не отговори, но вратата се отвори и в стаята влезна Тара.
- Саске, как си? Какво стана? – попита загрижено тя и седна на крайчеца на леглото до него. Чернокосият красавец се обърна към нея, без да се опитва да промени изражението на лицето му, което показваше болката, която го разкъсваше от вътре. Сестра му се натъжи, наведе се и го прегърна със цялата си любов. Не знаеше какво става, а и това бе първият път, в който виждаше брат си така наранен. Усети как и той отвръща на прегръдката й. Постояха така..Саске се почувства по – добре и се отдръпна от нея.
- Добре съм, Тара. – промълви той, а и лицето му бе променило вида си, сякаш наистина бе добре, по добре от добре, сякаш беше върховно. На лицето му бе изписана усмивка, искрена, появила се от нищото. Тара се засмя по нейният си сладък начин и това накара брат й да се почувства наистина щастлив. Тя не знаеше за гадняра, който е имала за баща, и нямаше да научи..Бе сигурен.
- Ей, та ти се промени за секунди – усмихнато въздъхна Тара и се загледа в красивите очи на брат си.
- Така е, щом сестра ми, или момичето ,което най-много обичам на този свят, се появи и загрижено ме прегърна – каза Саске, а гласът му прозвуча почти иронично, но това си бе той.


Сакура лежеше на леглото си, загледана в тавана на стаята си, а сълзите и още се стичаха по лицето й. Бе решена, че ще го съсипе, че ще му отнеме всичко ценно – започвайки от сърцето му. Утре щеше да дойде новият ден и всичко щеше да се промени, тя щеше да забрави някои моменти от тази вечер и да го накара да се влюби в нея, а после, без да я е грижа, да разкъса сърцето му на малки парченца. След като наранеше него щеше да продължи със сестра му...Момичето може би е добро, невинно, но е Учиха, а и това, че бе сестра на Саске Учиха не й помагаше. Телефона й звънна. Тя вдигна поглед, започна да го търси и най-накрая го намери между завивките – непознат номер. Сакура изтри сълзите си, подсмъркна и вдигна.
- Ало – сладкият й глас зазвуча в слушалката
- Здравей, Сакура – ледено студеният тон на човека от другата страна на линията я накара да настъхне.
- Кой се обажда? – попита тя и раката и се разтрепери, назнайно защо. Просто някъкво чувство се пропуди в нея..
- Приятел, който ще те нависти, за да ти помогне да унищожиш Саске Учиха – Сакура потрепери, чу как звънкият глас се засмива и затраря телефона. Тя изпусна джиесема си и се загледа в една точка на розовата стена на стаята й.


В ЕДИН КРАЙПЪТЕН ХОТЕЛ:
Владимир седеше спокойно на един стол и се взираше в номера, който преди малко бе набрал. Стана и се настани на леглото до една чернокоса красавица със сини очи, която го гледаше предизвикателно.
- Какво искаш, Ели – запита мъжа спокойно, придърпвайки жената със забитите в него очи по-близо
- Нищо, чудя се на вярата ти. – отговори тя, повдигна се леко, и отново го погледна в очите – Защо си мислиш, че това момиче ще ти помогне? Добре, даже да го направи, даже да се съгласи да помогне – какво би направила те – едно просто човешко същество, което....
- Не я наричай така, ясно – мъжа стана от леглото, прекъсвайки приятелката си, и гневно се разкрещя на красавицата – Много добре знаеш, че тя не е само момиче, че има потенциал да стане велик вампир – като нас. Утре отиваме в града. Без повече коментари, мисля да си лягам. – Заяви мъжът, легна на леглото, с гръб към жената, и затвори червените си от ярост очи.



НАДЯВАМ СЕ ДА ХАРЕСАТА И ТАЗИ ГЛАВА (съжелявам, че е къса, ще се постарая да напиша следващата по-бързо)

супер еееееееее ощиииииии

Останах без думи :uhaa:

Още, още, още!

Трета глава(продължение)
soundtrack: http://vbox7.com/play:f5ff857b


Стаята на Сакура бе осветена oт слънцето, което бе изгряло отдавна. Цялата й стая бе покрита сякаш от някъква енергия, такава бе реакцията на слънчевата светлина със розовия цвят на стените й. Тя се завъртя в леглото си, а очите и се обърнаха към слънцето и тo я пробуди. Отвори очи, а след това веднага съжали за това. Обърна се на другата страна, за да яркото слънце не грее в нея и полека стана от мекото си легло. Остана права и се замисли за миналата вечер и специялно за разговора, който бе провела. Човека от другата страна на линията я накара да се почувства странно, сякаш нещо с душата и с тялото й не беше наред. Сакура се усафери от мислите си и тръгна към бялата си баня, за да се изкъпе и след това набързо да се облече. Бе измислила план за деня си..Щеше да е заета с Саске Учиха, а и щеше да даде непознатият номер на някой служител на баща й, за да й каже откъде е била набрана и кой е собственикът на сим картата.


Саске вече бе станал и бе изпил обичайната си чаша с уиски, за жалост на сестра си, която вече си мислеше, че се е променил. Той бе облякъл един от черните си костюми и седеше пред огледалото замислен за Сакура Ван. Това момиче бе променило живота му – бе го накарала да чувства нещо към нея, а се оказа че всичко е било една голяма лъжа от нейна страна. Тя може би го искаше мъртъв и си играеше с чувствата му, но и трябваше да бъде много добра актриса, за да се изчервява всеки път, когато той я доближеше и същевременно да нямаше никъкви трепети за него. Мислите му бяха объркани, нямаше си и на идея какво става всъщност..Всичко, което прекарваше през главата си беше разнородно, но не и правилното. Е, все пак уцелваше до някъде – една част от Сакура наистина искаше да го нарани, но друга част – нямаше да позволи това. Саске нахакано, с вдигната на горе глава, излезна от стаята и се насочи към кухнята, за да разбере какво ще прави сестра му днес.
- Как си, Тара – усмихна се той, но усмивката му изчезна, когато я видя отново по анцунг.
- Добре съм, а ти как си? – попита тя загрижено брат си. Погледна го право в очите, забеляза че е разсеян донякъде в своите проблеми и не полюбопитства. Стана и почти го изрита до вратата..
- Тръгвай да не закъснееш за работа, шефе – с една крива физиономия измърмори тя и го заизбута навън.





Сакура бе излязла от семейната къща и вече пътуваше към фирмата на Саске с колата си. Беше занесла преди време документи, които нямаха никъкво значени, при него и това щеше да бъде причината да се мерне там...По едно време забеляза как едно синйо ауди я следи. Загледа се и видя един мъж със светла коса и някъква красавица – чернокоса. Забеляза, че мъжът е с голяма мускулутура, а жената...не я виждаше добре. Извади телефона си от чантата до себе си и набра номера, който я бе търсил вчера вечерта. Позвъня веднъж и телефона бе вдигнат.
- Знам, че ме следиш – каза спокойно Сакура и отправи злобен поглед в огледалото, надявайки се, че може би ще бъде забелязана.
- Знам, че знаеш – гласеше отговора на мъжа. – Отбий след един километър. Встрани ще видиш кафе, седни на някоя задна маса и ме изчакай. Той затвори, а Сакура отново се разтрепери. Дали бе удачно да спира и да разговаря с човек, който не познаваше и очайващо много я плашеше. Видя кафето и отби на паркинга, задържа ръцете на волана и затвори очи, за да се успокои. След като ги отвори наново забеляза, че синиото ауди е спряло от другата страна. Тя отвори вратата на колата и се насочи право към кафенето, без да поглежда натам. Влезна и една сервитиорка я посрещна с усмивка до ушите, а Сакура си помисли – „Какво ли му е толкоз весело на това момиче??” – но все пак се усмихна дружелюбно и я информира, че търси маса за трима. Момичето се заоглежда настрани и най-накрая я поведе към маса, която бе в дъното.Сакура седна, отправи една нова усмивка към русата сервитиорка и си поръча кафе. Не се наложи да чака много, за да види как двамата непознати пристъпват към нея. Мъжът бе рус, с големи мускули и вървеше наперено, сякаш нищо не можеше да го спре. След като го прицени погледът и зашари към младата жена до него – черната и коса стигаше до кръста. Бе облечена с бяло потниче и дънкова пола, походката й приличаше на неговата – нахакана, но тялото й бе дребно с идеалните извивки. Те седнаха на двата стола срещу нея и мъжът подаде ръката си.
- Здрасти Сакура, аз съм Владимир, а това е приятелката ми – Ели. – розовокоската протегна ръка с една глупава физиономия и накрая се насили и го погледна в очите, които излъчваха добронамереност.
- Добър ден, не е нужно да се представям. Вие вече ме познавате и искам да разбера откъде. – заяви със спокоен тон тя и това накара Владимир да изпита гордост.
- Харесва ми това, че е пряма – каза с неприязъм Ели
- Не говори сякаш аз не съм тук. – отсече Сакура и й хвърли смразяващ поглед, който не притесни непознатата. Тя си отвори отвори устата, за да отговори на нахалницата, която й дърежеше такъв тон, но Владимир я прекъсна
- Отиди на бара и постой там, красавице – Жената го погледна сърдито, но стана а той погледна Сакура мило. – трябва да поговорим, да ти отворим очите за някои неща от живота ти.
- Някой неща от МОЯ живот. Какво пък знаете Вие за мен, по точно?
- Спокойно..Ти не си тази, за която се мислиш.




Тъга. Мъка. Болка. Всички тези чувства минаха през душата на крехкото създания, на което се налагаше да разбере истината. Всичките мигове от щастливото й детство минаха през нея. „НЕ! НЕ можеше да е истина...Как така не съм тази, за която се мисля. Не е възможно. Аз съм Сакура Ван”. Остра болка прониза тялото й. Очите й бяха затворени, но някъде навътре в себе си знаеше, че това което казва непознатият е истина. Вярваше му...


Някой я разтресе. Тя отвори очите си бързо и погледна човека до себе си в очите, в които се стичаха сълзи. Сърцето на Владимир се късаше, че наранява малката си сеста, но бе наложително. Нямаше как – тя трябваше да разбере за миналото – изпълнено с кръв.............................


Надявам се и тази глава да ви хареса. И съжелявам за правописните грешки (които съм сигурна, че има)

Супер е и с нетърпение очаквам следващата главичка :cvetq: :cvetq: :cvetq:

УНикално :uhaa: :uhaa: :uhaa:

sasusaku96 написа:УНикално :uhaa: :uhaa: :uhaa:

И аз смятам по-този начин

ВЪРХА Е !!!!!!!!!!! некст :cvir:

Четвърта глава
soundtrack: http://www.vbox7.com/play:049eb805



Саске обикаляше бюрото в просторния си кабинет и обмисляше варианти как да продължи вечерта му. Беше края на работния ден, цялата работа бе свършена и той чакаше всички секретарки да си тъгнат, за да може да излезе от офиса си и да не бъде затрупан от бутащи се мацки. На вратата се почука и той въздъхна...
- Влез! – студено каза той, мислейки си, че някоя от секретарките пак си е наумила да му виси на главата и да го занимава с глупости, но когато се обърна видя Сакура. Плачеше, изведнъж нещо в него се разкъса, сърцето му не издържа да гледа как бедното момиче плаче на вратата му. Той с бързи крачки се приближи до нея, затвори вратата и я придърпа в обятията си. Главата й падна на раменете му и тя заплака с глас. Мина една дълга минута, в която Сакура не спря да плаче, а Саске…той почувства някъкво чувство, което го дърпаше към нея и го караше да загубва разсъдъка си. Щом разбереше кой я бе накарал да страда – щеше да го убие. В този момент мислите му бяха прикъснати от очите на Сакура. Те изучаваха лицето ми. Сълзите й още се стичаха, но тя не издаваше и звук. Той я придърпа към дивана в кабинета му и тя продължи да се взира в него. Бе осъзнала колко много го обича, но и бе разбрала колко много го иска мъртъв. Ако това, което й бе казал Владимир беше истина, това означаваше, че Саске е виновен за смъртта на истинските й родители. Разбира се, той не можеше да знае това – нямаше как, но той бе виновен – виновен бе, че се е родил, че я бе накарала да почувства нещо, че я бе ... Мислите й бяха объркани, но знаейки истината щеше да го унищожи.
- Помогни ми! – простена тя и се взря в очите му. – Моля те, не ме оставяй сама в този жесток свят. – Саске не можа да повярва, че тя идва при него за помощ, но щеше да й помогне. Щеше!!!
- Как? – попита с най-милият възможен глас, а очите му я изучаваха и я заля чувство за вина. Той и вярваше, щеше да й помогне..Това значеше нещо, може би и той изпитваше чувствата, които вряха в нейното сърце.
- Скарах се с баща ми. – излъга тя, но не спря да го гледа в очите. – Той ме изгони от нас. Няма къде да отида. Не искам никой да разбира. Моля те нека остана в твоята къща за няколко дни, моля тя..- проплака тя и отново се сгуши в него. Не искаше да го гледа..Просто не можеше да понесе мъката в очите му, не не можеше, но трябваше.....
- Разбира се, остани при мен колкото искаш – заговори той, а гласът му бе твърд, бе изкушаващ. Сакура се повдигна леко. Погледна го право в очите, приближи се.Устата й бе леко разтворена, той не можа да се сдържи и впи устни в нейните. Езика му се вплиташе в нейния нежно. Не беше напорист както, когато бяха на вечеря в гората. Цялото й лице пламна. Мразеше себе си за това, че така го лъже, но и така го желае. Тя го побутна нежно, за да го накара да легне на дивана, обви ръце около врата му и продължи да го целува, но с повече страст..Саске я отдръпна от себе си веднага щом усети ръцете й на колана си, опитвайки се да го съблекат.
- Не, недей. Наранена си и не искам да се възползвам от това – Отсече той, но не грубо, а някак нежно. Това накара Сакура да страда още повече, зареди долната си постъпка. Младият мъж стана, въпреки възбудата си, вдигна я на ръце, взе ключа за колата си и излезна извън офиса. За тяхно щастие всички се бяха изнесли от фирмата и те бяха единствените по коридорите. Сакура продължи да плаче в прегръдките му и това не бе продължение на театъра – това беше зареди измамата, това беше защото го обичаше. Обичаше го! Много, но трябваше да го нарани, както той е наранил родителите й.

В кафето на близо:
Владимир и Ели пиеха шампанско. Празнуваха победата си. Бяха щастливи, защото с един куршум улучваха два заека, и то без почти да си помръднат пръстта.
- Видя ли, че тя е умна. Разбра всичко, успя да го понесе без много плач. – Каза Владимир, отпивайки от чашата си.
- Понесе го, да. А ти успя ли? – Младата жена обичаше човека до себе си, притесняваше се за него, но на него очевидно не му пукаше и това я нараняваше, но не можеше просто да спре да се притеснява. – Отдавна искаше да видиш малката си сестра. Доволен ли си, че я зърна. Жива, здрава. Радваш ли се, че тогава избра подходящото за нея семейство? – Въпросите на Ели го дразнеха, той не обичаше да се разкрива, но имаше нужда да сподели с някого. Владимир не беше идиот, той знаеше за чувствата на брюнетката. Той също чувстваше нещо към нея, но със сигурност не беше любов, бе по-скоро привързаност.
- Добре съм, не се притеснявай за мене. В момента обаче мога единствено да мисля, за това как ще я превърна във вампир, как ще живеем и пируваме заедно...
- А къде забрави Саске – прекъсна го тя. – Той има важна кръв. Ако го изпиеш можеш да придобиеш нова сила, знаеш това, нали? Но знаеш и че сестра ти изпитва нещо към този негодник!
- Изпитва нещо....хм- Владимир потъна в своите мисли и забрави за Ели напълно, толкова си бяха свикнали, че се познаваха прекалено добре. Тя забеляза, че той я е изключил от света си, за това се облегна назад и продължи да пие от виното си.



В къщата на Учиха:
Тара си правеше салата, когато чу вратата да се отваря. Затича се натам, за да прегърне брат си и да му съобщи добрата новина, но се спря, когато забеляза, че с него е Сакура Ван и изглежда ужасно. Цялата бе подпухнала, очите й бяха кървясали. Тара бе много изненадана и се усмихна на брат си въпросително.
- Качи я в стаята за гости до моята, моля те. – изрече той умолително. Тара се съгласи с поглед и я пое. Помогна й да се качи на вторият етаж, отвори вратата на стаята, а розовокоската влезе и седна на леглото без да променя тъжната си физиономия.
- Искаш ли нещо – вода, сок...- попита дружелюбно момичето Учиха, но понеже не забеляза реакция от Сакура излезна от стаята, затваряйки вратата.



Очаквайте продължение. Ще се постарая да го пусна тази вечер!
HOPE YOU LIKE IT!

ПРЕВЪЗХОДНО

Четвърта глава(продължение)
soundtrack: http://vbox7.com/play:14532485

Тара Учиха слезна по стълбите на бегом. Стигна в кухнята и удари през главата брат си.
- Какво ти става? Какво си направил на горкото момиче? – очите и бляскаха, беше много ядосана, а той не разбираше защо.
- Не съм и направил нищо, Тара. Не пребързвай със заключенията. Скарала се е с баща си и аз я приютявам за няколко дена. – Саске видя как сестра му упулва очи срещу него и как не може да повярва. Цялата пребледня и придърпа един стол, за да седне.
- Значи ще живееш сам с Сакура Ван???? – сестра му отново се опули срещу него
- Как така сам??- Саске не разбираше нищо. Не можа да схване думите й, но му се струваше, че сестра му не прави техническа грешка. Той клека до нея и я разтресе – ТАРА, как така сам??Нали и ти живееш тук?? Тя вдигна глава, за да го погледне в очите.
- Бях толкова радостна като дойде. Исках да ти кажа добрата новина. Заминавам – приеха ме в Оксфорд. Купих си билет. Тръгвам утре в осем. – Докато обясняваше всичко, на лицето й се появи усмивка, която не бе пропусната от Саске. Той се радваше за сестра си. Много!!
- Браво на умната ми сестра. Знаеш ли как ми изкара акъла. Помислих, че ти има нещо. Изобщо не предположих, че може да е хубаво.
- Това е, защото нищо добро не се е случвало от дълго време – Каза тя, ставайки от стола, Отиде по-близо до брат си и го прегърна силно, а той отвърна на нежността й. – Много те обичам, Саске Учиха. Не се променяи. – Каза тя с възможно най-много обич в думите си, но след това рязко се отдръпна, за да го погледне в очите – Е, можеш да си по-мил понякога, няма да навреди. – ироничният й тон я подразни и едни искри светнаха в очите му. Тя позна този поглед. – Не, не, не. Да не си посмял. Нееее..- започна да крещи тя и тръгна да бяга към хола.
- Няма да се оттървеш. – каза с намек той и хукна след нея. Бутна я на дивана и започна да я гъделичка. Точно както правеха като малки. Това накара и двмата да се почувстват щастливи за няколко минути.



Сакура лежеше на леглото и не спираше да плаче. Чувстваше много неща, едно от което бе предателството. Тя предаваше Саске, а толкова много го обичаше. Не можеше да го понесе. Не! Той не бе виновен за това, не бе виновен за смъртта на родителите й. Не!!Тя трябваше да сподели с него всичко. Да му каже истината за него, истината за нея, за родителите й. Те са искали да го защитат от Учиха, но не са могли. Сакура още не можеше да побере всички в главата си – как едно бебе можеше да убие двама опитни войни с мисълта си..Почука се на вратата и без да чака покана Саске влезна в стаята.
- Ей, красавице, по-добре ли си? – Каза той и й намигна, това я накара да се засмее, но кожата я опъна, зареди многото сълзи. Тя протегна ръце към него като някое бебе.
- Ела, моля те, ела до мен. – каза розовокоската с глас, който го накара да изтъпне целият, да почувста любовта, която изпитваше към тази жена. Саске седна до нея, а тя го погледна право в очите, Стояха така около минута и никой не посмя да извърне поглед.
- Обичам те! Много. Убий ме, но е така – изрече Саске, гледайки я в очите, опитвайки се да я разгадае. Той видя в нея някъкво страдание, не знаеше защо.
- И а-з те об-ич-ам – накъсано каза тя, сълзите я задушаваха, Нещо в гърдите й напираше. Почувста нещо и се хвърли върху младият мъж пред себе си. Страстно прокара езика си в устата му и го заплете с неговия. Той отвърна със същата страст и я обърна, така че тя да е под него. Ръката му започна да гали бедрото й, а от нея излизаха стонове от щастие, от удоволствие. Той се отдръпна от завладяващата й целувка и я погледна в очите. Лицето й не бе червено като миналият път. Саске я погледна въпросително, но в нея нямаше и капка съмнение, Сакура искаше да прави секс с него. Беше готова. Той съблече ризата си и тя падна на пода. Сакура направи същото, а след блузата последва и полата й. Саске отново я нападна с целувките си, но този път тя усети как белиото й се свлича на доло. Ръката му се плъзна по бедрото й и пръстта му навлезе в нея. Тя се изви в дъга, извика от удоволствие, а той я гледаше и се радваше безумно много, че я задоволява. Сакура не бе изпитвала по – голямо щастие. Да бъде тук, с него, сега - я караше да се чувства защитена - против волята на всички и всичко.. Цялото й тяло вибрираше. Саске разкопча сутиена й и го захвърли настрани. Започна да я целува навсякъде, оставяше следи от езика си по-цялото й тяло. След секунда той проникна в нея, а тя извика от удоволствие...


Съжелявам, че е къса, но мисля да пропусна някой моменти. Другата глава ще зьапочне от сутринта - дано да няма разочаровани.

Критикувайте, когато нещо не ви харесва! Хубаво е да си взимам поуки, за да правя главите по-добри. Благодаря! :love: :cvetq: :cvetq:

ми незнам с какво да те критикувам освен с някои правописни грешки , но без тях не може , а относно фика :
1.ОРИГИНАЛЕН.....
2.ИНТЕРЕСЕН.....
3.ЗАВЛАДЯВАЩ.....
4.ОЩЕЕЕ.....

Охаа
Супер е!
Чакам още!

супер еееее некстттт :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

Може би ще се забявя със следващата глава. Имам едни изпити - ужас - но ще се постарая да пусна до ден - два... :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq:

супер е

megi900 написа:Може би ще се забявя със следващата глава. Имам едни изпити - ужас - но ще се постарая да пусна до ден - два... :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq:

ok разбирам те и аз имам изпити за кандидатстване