Върни се у дома { по Наруто }

Такаам и аз се реших да пусна един фик ( пълни глупости според мен ) . Надявам се да Ви хареса

Chapter No.1
Спомени

Беше късно вечерта - около 2 или 3 по среднощ . Розовокосото кунойчи не можеше да заспи и беше излязла да подиша чист въздух . Улиците на Коноха бяха тихи. Единственият шум,който разцепваше тишината беше вятърът, който си играеше с есенните листа. Луната , ах тази луна как тъжно „гледаше” тя . Сакура погледна към нея и една сълза се отрони от красивите й изумрудено зелени очи . Да, тази сълза беше оправдана –днес се навършваха 2 години от както Саске бе заминал да търси Орочимару .
Реши да си легне и макар че се поуспокои ,тя не можа да заспи. Опитваше се да намери причина за фикс идеята на Саске да убие Итачи .

СПОМЕН : Запознанството им с Какаши-сенсей.
„Казвам се Саске Учиха.Какво обичам и какво мразя? Мразя много неща,а обичам ... не обичам нищо. Целта ми е да възродя клана си и да убия един определен човек.” КРАЙ НА СПОМЕНА.
„Защо това нещастно копеле ни остави просто ей така ?” –тя ядосано удари с юмрук във възглавницата.
СПОМЕН : На изхода на селото Сакура стоеше очи в очи със Саске.
- За дa напуснеш селото трябва да минеш оттук! – каза тя и гласът и трепереше.- Защо?
- Различен съм от вас! Вървя по различен път ! Четиримата заедно ... Истина е,че съм си мислил,че можем да бъдем заедно.Но въпреки това сърцето ми избра отмъщението.Живея само за това!
-Няма ли да се чувстваш самотен?! Саске-кун ,ти ми каза ,че да бъдеш сам е болезнено!Разбирам го много добре.Имам семейство и приятели ... но ако си тръгнеш … за мен ще е все едно че съм сама!!!
- От този момент пътищата ни се разделят!
- БИХ НАПРАВИЛА ВСИЧКО ЗА ТЕБ ! – изкрещя момичето ... КРАЙ НА СПОМЕНА.
Хлипайки се пусна върху възглавницата и се унесе . Тя трябваше да забрави и заспи. С течение на времето ,уморена от мисли ,заспа. Сутринта тя трябваше да бъде в офиса на хокагето заради извънредното събрание на отбор 7. Ако не беше Наруто да я събуди (като праскаше по вратата xD) си гурно щеше да го пропусне.
- Сакура – чаан! Сакура-чаан! – Наруто продължаваше да праска вратата : - ПРААС ! ПРААС!
- Стига си викал,будна съм! – Сакура му отвори (като преди това го беше праснала). Облече се и тръгнаха към офиса на Тсунаде ,като заскачаха по покривите на къщите. Когато пристигнаха в офиса, а в това време хокагето Какаши обсъжадаха нещо много важно :
- Аз не мисля,че трябва да крием от него! Знаеш колко чувствителен е Наруто на тази тема! –възрази Какаши.
- Добре , ще му кажа! Трябва да го приеме няма избор! –каза хокагето. Но когато влязоха Сакура и Наруто ,двамата възрастни прекратиха разговора си.
- Добро утро,Хокаге-сама! Защо ни повикахте спешно тук? –момичето беше учудено и в същото време много притеснено ...


Следва продължение ... >>>

Благодаря ти за хубавите думи :;):

Chapter No.2
Мисли

- Повиках Ви,защото ще ви дам мисия. Наскоро беше забелязана следа от Орочимару в гората на около 5 км от Коноха. Смятаме,че тя може да ни даде насока към скривалището му. Тъй като Саске вече не е част от отбора, ще има заместник.-Тсунаде обясни.
- З-заместник ?! - Сакура заекна. „ Кой?” Тя сведе глава и се замисли,но мислите й бяха прекъснати от намесата на Наруто в разговора:
- И кой според Вас би го заместил? - саркастичността в гласа на момчето силно се усещаше. „ И кой е той ?”
- Ще се запознаете с него по-късно. Мисията ви е да отидете и да проверите следите,за които имаме сведения.А сега се омитайте от кабинета ми,защото имам работа.
Всички се изнесоха от кабинета. Какаши, Наруто и Сакура се запътиха към улицата и вървейки по нея отидоха до мостта. Там щяха да обсъдят подробностите около мисията.Тишината беше разцепена от Какаши:
- Мисията ни е след 2 дни.Починете си,защото ще е изморителна. Ще ви чакам там сутринта в 7.
„ По-скоро ние ще те чакаме,защото ти 100% ще закъснееш!” - помисли си Сакура,но не й се спореше. Чу се *пуф* малко дим се разнесе и сенсеят изчезна.
- Сакура-чан,искаш ли да дойдеш с мен да хапнем рамен?
- Не, Наруто, ти отиди аз ще се поразходя и после се прибирам.
Момчето не беше удовлетворено от отговора,но виждаше ,че на Сакура й има нещо и не искаше да я ядосва. 0о0о той много добре знаеше какво е тя да бъде ядосана.
Кунойчито се облегна на парапета и се загледа във водата,която спокойничко си течеше под мостта.Колко успокояващо действаше този ромон.Да,точно от това имаше нужда.Беше забелязала,че напоследък често стои тук сама и потънала в своите мисли.След като беше стояла там доста дълго време реши ,че ще си ходи и тръгна обратно към дома си. Беше започнало да се свечерява.Слънцето почти се бе скрило зад хоризонта.Виждаха се последните лъчи за деня и беше толкова красиво-цялото небе обсипано като че ли с много огънчета. Златисто-жълти цветове се преливаха и внасяха някакво успокоение в душата й. „ Кой по дяволите е избрала Тсунаде за заместник на Саске?! ” - помисли си тя. Толкова много се блъскаха в главата й,че ако не престанеха щяха да й докарат главоболие. Тъмно е. По улиците на Коноха ту имаше много хора,ту с разреждаха и почти ги нямаше. „Малко,само малко ми остава й съм си вкъщи! Ще си легна и няма да стана цяла седмица! Дори да … ” Сакура се сепна от мислите си ,защото усети някаква непозната чакра , и беше близо! Бръкна в чантата си и извади кунай. Започна да стъпва тихо,тихо.Изведнъж усети нечий дъх във врата си и се обърна.Зад нея стоеше човек,чийто силует едва се открояваше …

Следва продължение ... >>> :angel:

много ми харесва... кога ще има още???

Ами честно казано не очаквах да има интерес Не знам . Искате ли още ?

ДАААААААа още още още :lol!: :lol!: :lol!: :lol!:

Aми щом народа желае какво мога да кажа аз освен,че пускам 3та глава веднага
Благодаря Ви ! Пълните ми душата

Taакаам новата глава е на лице ! Предоставям Ви я! Нападайте




Тя се обърна рязко и насочи куная си към своя преследвач.Да ,но той беше по-бърз и успя да премахне оръжието,което беше почти до лицето му.Недоволен от реакцията й ,той й се нахвърли.Успя да я бутне до стената и хвана китките й.Ръцете й бяха вдигнати над главата и мъжът,чийто силует вече личеше защото бе излязъл от сенките,се наведе към лицето й. Лицата им бяха на дъх разстояние.Той се вгледа в очите й. Те бяха толкова красиви,особено сега.Пълнолунието тази вечер се отразяваше в очите й,както можеше да се отрази в едно езеро. Настъпи тишина,но секунда по-късно беше нарушена:
- Ти трябва да си Сакура? - каза момчето и направи изкуствена усмивка.
Сакура разшири очите си.Тя беше изумена.Кой по дяволите беше този,защо я следеше и откъде знаеше името й?!
- Ти пък кой си ? – нервно попита тя. - И защо ме следиш ? Но не получи отговор.
- Знаеш ли, ухаеш добре !– изтърси той. Тя се нервира още повече. „Страхотно!Един психар ми прави комплименти!”-саркастично си помисли.
- Аз обичам грозни кучки като теб! – каза той отново с изкуствената си усмивка.
- Кааквоо ?! –ей сега вече на никой не му се иска да бъде до Сакура.И момчето направи грешка като й каза точно такова нещо.Все пак той не я познаваше.
- Не,не,не!Ти вече ще си го получиш! - каза тя и по гласа и си личеше,че е хипер ядосана.Толкова бързо един юмрук полетя към лицето му,че скоростта на светлината е нищо в сравнение с това. Момчето отхвръкна поне на 10-15 метра настрани и се заби в отсрещната стена. Момичето се доближи до него,за да го види как е.Той продължаваше да си лежи там като размазана палачинка.Лицето му беше много добре огрято от лунната светлина и Сакура успя да го огледа.
Той беше малко по-висок от розовокоската. Имаше гарваново черна коса,тип паница (xD).Кожата му беше бледа,очите черни и дълбоки ,а лицето изглеждаше някакси безизразно.
Когато спря да го гледа зеленооката нинджа се запъти към апартамента си.Кунойчито се,взе си душ и веднага си легна.Предстоеше ден на осърдна тренировка преди мисията.След прекараната отново дълга безсънна нощ,пак Наруто беше този,който я събуди.
- Сакура-чан! Будна ли си?-момчето стоеше под прозореца и се провикваше,а беше 6 часа. Сакура се надигна от леглото и погледна към часовника на шкафчето: *6 часа*.Тя се ядоса и една бръчка се появи на челото й.Стана и метна кунай с експоадираща лепенка.Чу се силно *Бум* .Там,където беше експлозията имаше средно голям кратер и се виждаше Наруто,който кашляше.Момичето се облече и слезе при все още кашлящия Наруто. Двамата се запътиха към тренировъчното поле.Какаши естествено го нямаше.Той пак закъсня,но като дойде не беше сам.Високо чернокосо момче беше с него.Когато приближиха Сакура запня.Тя веднага разпозна момчето.
- Това е Сай!Новият ви съотборник!-представи го Какаши.Наруто го погледна с интерес :
- Наруто!-каза момчето и продължи да го оглежда. Сакура и Сай се спогледаха,но момичето веднага извърна поглед с ужас,сякаш току-що бе видяла мишка.
Застанаха в средата на площадката.Наруто направи няколко знака с ръцете си и каза
- Kage bunshin no jutsu! Чуха се няколко *пуф* *пуф* и се появиха около 10ина двойника на русокоското. Сакура последна отново към Сай и тръгна към Наруто.Събра малко чакра в дясната си ръка и я сгромоляса в земята по посока –Сай.Той успя да го избегне в последния момент.Извади четчица и хартия и нарисува една птица. – Ninpou chouji giga !-и птицата се стрелна в Сакура и я уцели.Чу се *пуф*,беше клонинг.Сай понечи да се обърне,но нечия ръка държеше кунай ,опрян в гърлото му… В това време Какаши тренираше с Наруто. След като Какаши реши,че тренировката е достатъчна за днес,той ги извика:
- Сакура,Наруто,Сай … Аз вече трябва да вървя.Потренирайте още малко и се прибирайте.Ще ви чакам утре в 7 на портите.*Пуф* и той изчезна. Настъпи тишина,която продължи доста дълго и Наруто реши да проговори :
- Сай,разкажи ни за себе си.

Следва продължение ... >>>

Значи аз разбирам какво им е на тази,на които им е харесал фик-а,но моля Ви разберете ме и Вие,че не мога да пусна днес нова глава! Така ще се наситите много бързо на "произведението" ми и няма да Ви е интересно! Утре ще пусна 4та глава,ако не можете да чакате чак толкова! Но нека се разберем така ще се ОПИТАМ да качвам нова глава на всеки 4 дни ! Мисля,че така е справедливо
Иначе благодаря ти sweet_temari

Давай още

sweet_temari написа:E, не...
Не очаквах това да е Сай...
Поразена съм
Това е първия фик, който чета и Саске не се появава така изневиделица в някоя тъмна нощ...
Браво, момиче, супер си!
Искам още

Благодаря
Очаквайте днес като се върна нова глава :)

Обещах и изпълнявам Ето Ви 4та глава :arrow:

На следващата Сакура и Наруто бяха вече на изхода на Коноха,но Какаши и Сай липсваха.Преди да се появят русокоското се обърна към кунойчито :
- Сакура-чан,добре ли си?
Тя изглеждаше неспокойна.Вътрешната Сакура се беше ядосала толкова,че ако можеше да я види някой,щеше да забележи огъня около нея.
- Д-да,Наруто,добре съм!-думите така прозвучаха все едно не ги каза тя.Дори самата не си повярва.Беше бясна,защото Какаши отново закъсняваше.Също така й беше притеснено за мисията.Когато те се появиха най-сетне тя каза натъртено:
- Можем ли да тръгваме вече?!
Без възражения другите решиха да я послушат и заскачаха по дърветата в гората.Боже,когато се ядосаше толкова приличаше на Тсунаде.Потеглиха и за много кратко време се отдалечиха драстично от Коноха.В това време започна да вали.Първо тихо,след което се усили.Малките капки дъжд капеха по зелените й очи и се стичаха по крехкото й тяло.Сакура се замисли.
СПОМЕН:
„ - … Наскоро беше забелязана следа от Орочимару в гората на около 5 км от Коноха. Смятаме,че тя може да ни даде насока към скривалището му.”
КРАЙ НА СПОМЕНА …
„Хокаге-сама каза,че е било близо до селото.Но какво е правел тук?Възможно ли е Саске също да е наблизо. И все пак какво ще му кажа,ако го видя?! Тъпак.”-тя сви юмрука си. Две години минаха,откакто съотборникът й напусна селото и тръгна след змийчо ( разбирайте Орочимару xD ). Каква полза,каква сила търсеше у него?! Унесена в своите размисли започна и да не обръща внимание къде стъпва. Тя се подхлъзна и ако не беше Наруто да я хване сигурно вече щеше да си самолекува главата. С невероятна бързина той успя да я хване преди да е паднала и нежно я постави на земята.
- Благодаря ти,Наруто!
- Мисля,че можем да спрем за малко почивка! - Какаши изрази мнение. Сай си гледаше с все същата си тъпа, изкуствена усмивка, а Наруто се съгласи със сенсеят.
- А-аз, ще се поразходя малко! - отбеляза Сакура.
- Сакура, добре ли си? - попита Какаши.
- Д-да, добре съм! - отговори тя, преструвайки се, че е добре. Докато идваха насам беше забелязала, че недалеч от мястото, къде се установиха имаше езеро. Нещо я дърпаше натам (не буквално).Реши да отиде там и да остане насаме с мислите си.За да се приближи трябваше да мине през дървета и 2-3 храста. Езерото беше със сравнително кръгла форма, брегът - заобиколен отвсякъде с обли,сиви камъни. Провирайки се между дърветата и храстите,з а нейна изненада някой друг беше потърсил усамотение там. На единият от камъните стоеше мъж с черна, леко стърчаща коса. Той усети нейното присъствие и попита:
- Кой е там?!
Сакура беше някак шокирана и не отговори. След като не получи отговор,мъжът се ядоса и метна 1-2 шурикена към нея. Тя изхълца, но успя да ги избегне. Мъжът стана,обърна се и погледна към мястото, където беше тя. Мигом очите на кунойчито и на мъжът се разшириха.
- Сакура?!

Следва продължение ... >>>
Следващата глава след 3-4 дни Надявам се да Ви е харесало

Благодаря Ви за хубавите думи Както вече казах следващата глава след 3-4 дни

Crazy_Devil написа:Благодаря Ви за хубавите думи Както вече казах следващата глава след 3-4 дни

Очаквам главата

супер

Утре към 1-2 ( следобяд ) ще пусна новата глава

Много ми хареса. Разказваш историята добре и идеята е хубава. Интересно е, а грешки не видях, но може да правиш главите мааалко по - дълги, за да им се радваме повече. Чакам новата глава с нетърпение. :angel2:

П.с - много си лоша, спря на най - интересния момент

Poison_sun написа:Много ми хареса. Разказваш историята добре и идеята е хубава. Интересно е, а грешки не видях, но може да правиш главите мааалко по - дълги, за да им се радваме повече. Чакам новата глава с нетърпение. :angel2:

П.с - много си лоша, спря на най - интересния момент

ДАМ

супер ееее

Главата беше много хубава! Браво! Искам петък да дойде по-бързо!