Върни се у дома { по Наруто }

First topic message reminder :

Такаам и аз се реших да пусна един фик ( пълни глупости според мен ) . Надявам се да Ви хареса

Chapter No.1
Спомени

Беше късно вечерта - около 2 или 3 по среднощ . Розовокосото кунойчи не можеше да заспи и беше излязла да подиша чист въздух . Улиците на Коноха бяха тихи. Единственият шум,който разцепваше тишината беше вятърът, който си играеше с есенните листа. Луната , ах тази луна как тъжно „гледаше” тя . Сакура погледна към нея и една сълза се отрони от красивите й изумрудено зелени очи . Да, тази сълза беше оправдана –днес се навършваха 2 години от както Саске бе заминал да търси Орочимару .
Реши да си легне и макар че се поуспокои ,тя не можа да заспи. Опитваше се да намери причина за фикс идеята на Саске да убие Итачи .

СПОМЕН : Запознанството им с Какаши-сенсей.
„Казвам се Саске Учиха.Какво обичам и какво мразя? Мразя много неща,а обичам ... не обичам нищо. Целта ми е да възродя клана си и да убия един определен човек.” КРАЙ НА СПОМЕНА.
„Защо това нещастно копеле ни остави просто ей така ?” –тя ядосано удари с юмрук във възглавницата.
СПОМЕН : На изхода на селото Сакура стоеше очи в очи със Саске.
- За дa напуснеш селото трябва да минеш оттук! – каза тя и гласът и трепереше.- Защо?
- Различен съм от вас! Вървя по различен път ! Четиримата заедно ... Истина е,че съм си мислил,че можем да бъдем заедно.Но въпреки това сърцето ми избра отмъщението.Живея само за това!
-Няма ли да се чувстваш самотен?! Саске-кун ,ти ми каза ,че да бъдеш сам е болезнено!Разбирам го много добре.Имам семейство и приятели ... но ако си тръгнеш … за мен ще е все едно че съм сама!!!
- От този момент пътищата ни се разделят!
- БИХ НАПРАВИЛА ВСИЧКО ЗА ТЕБ ! – изкрещя момичето ... КРАЙ НА СПОМЕНА.
Хлипайки се пусна върху възглавницата и се унесе . Тя трябваше да забрави и заспи. С течение на времето ,уморена от мисли ,заспа. Сутринта тя трябваше да бъде в офиса на хокагето заради извънредното събрание на отбор 7. Ако не беше Наруто да я събуди (като праскаше по вратата xD) си гурно щеше да го пропусне.
- Сакура – чаан! Сакура-чаан! – Наруто продължаваше да праска вратата : - ПРААС ! ПРААС!
- Стига си викал,будна съм! – Сакура му отвори (като преди това го беше праснала). Облече се и тръгнаха към офиса на Тсунаде ,като заскачаха по покривите на къщите. Когато пристигнаха в офиса, а в това време хокагето Какаши обсъжадаха нещо много важно :
- Аз не мисля,че трябва да крием от него! Знаеш колко чувствителен е Наруто на тази тема! –възрази Какаши.
- Добре , ще му кажа! Трябва да го приеме няма избор! –каза хокагето. Но когато влязоха Сакура и Наруто ,двамата възрастни прекратиха разговора си.
- Добро утро,Хокаге-сама! Защо ни повикахте спешно тук? –момичето беше учудено и в същото време много притеснено ...


Следва продължение ... >>>

супер ееее

Главата беше много хубава! Браво! Искам петък да дойде по-бързо!

ощееееее :obi4amte: :obi4amte: :obi4amte: :bravo: :bravo: :bravo:

Ееее ко ще правим до петък? (ех че съм нахална) :7D: :angel: :angel: :angel:

Еее вие пък ся Споко бе хора той Петък е близо Ще я пусна утре към 9 - 9.30 доволни ?!

супер еееееее

ЯКООО

Брей това доста ми хареса, само че на предната глава видях мънички повторения той и тя можеше да ги заместиш с розовокоската, Учихата, вишневото цветче, чернокосия и т.н. Но иначе е страшно... Пускай следващата глава

доooooooooooooooста ми хареса :uhaa: :bravo: :obi4amte:

ами вторник ще да е денят

И аз пак... Ние кво ще правим до вторник? Толкова далечен ах... далечен далечен вторник

4ere6kata96 написа:И аз пак... Ние кво ще правим до вторник? Толкова далечен ах... далечен далечен вторник

И този далечен вторник дойде

Chapter No. 7
Фалшивото решение
I част

- Няма ли да хапнеш нещо преди това ? – запита Наруто и отхапа от яденето си,гледайки я въпросително.
- Не!
- Наруто не досаждай ! – скастри го Какаши
Сакура дръпна ципа на палатката и влезе вътре. Пъхна се под завивката, но не можа да заспи. Беше излъгала! Трябваше много добре да обмисли действията си преди да предприеме каквото и да е действия!
„ - Може би този момент е настъпил и ти би могла да дойдеш с мен! ”
- Каква глупост?! Винаги съм си мечтала да изрече тези думи! И все пак … На път съм да осъществя детската си мечта – да бъда с човека,който винаги съм обичала! Но има ли смисъл ?! Сигурно иска само да ме използва! Но … не мога да заповядвам на сърцето, нали ? „ Ами Наруто? Как ще го приеме той? Ще може ли да прости ако и ти направиш същото както Саске преди 2 години? Ще може ли да преживее да го напусне още един човек, на когото е държал най-много?!”
- Той ще ме разбере! Надявам се …
„ Постъпваш глупаво и детинско!” - вътрешната Сакура продължаваше да „налива” мозък, ама кой слуша (хД).
Нощта беше ясна и тиха. Чуваха се единствено щурчетата, които пееха своите тъжни песни и Наруто, които се смееше с пълна уста и сякаш току-що се беше задавил. Сакура се обърна на другата страна и пъхна главата си под възглавницата. Не след дълго тя попадна под властта на съня.
Чу се дърпане на цип и Сай вмъкна главата си в палатката на момичето, когато получи удар отзад.
- Глупак такъв! Не нахлувай така в личното й пространство! – след, което една руса рошава глава се промуши през ципа и Наруто установи,че няма никой вътре…
- Какаши – сенсей, Сакура я няма !
Далеч от лагера Сакура си проправяше път из между дърветата, тъй като тревата беше още росна. Листата по клоните също имаха капчици роса и блестяха от слънчевата светлина като малки диаманти, които я заслепяваха. Утрото беше топло и свежо. Птиците пееха песните си, а сърцето на момичето учестяваше своят ритъм с всяка крачка.
- Дано само не закъснея!
Мисълта й беше доста напрегната и тя бе далеч от трезвото мислене. Единственото , което я водеше натам беше копнежът към непознатото и любопитството. Знаеше, че ще съжалява за действията си , но не можеше да направи нищо друго. Това диктуваше сърцето …
Отбор Какаши вече беше на път .
- Къде по дяволите е отишла ? – Наруто вече беше започнал да нервничи. – Сай изпрати някое от твоите животни да провери напред !
- Ninpou chouji giga …
Спряха се за момент. Мишката се появи и изчезна напред. Скоро след като животното се изгуби от погледа им Какаши се „обади” :
- Снощи ми се стори странна! Трябва да е станало нещо! – Сай го изгледа страшно и погледна към Наруто,който като чу думите на учителят си и съвсем се омърлуши. „ Браво бе,Какаши! Страхотен ход! Може да е добър в битките, ама изобщо не е тактичен! ” – помисли си Сай и поклати глава. Мишките на момчето се бяха върнали и той взе една в ръцете си.
- Близо е ! – каза момчето. Без да каже нито дума Наруто тръгна веднага и Сай и Какаши тръгнаха след него. Скачайки от клон на клон в главата на русокосото момче се блъскаха въпроси, както големи вълни в пристанище! С всяка минута те започваха да стават все повече и повече!

Следва продължение ... >>>
I hope you like it

Aми честно да ти кажа и аз не знам. До тук съм стигнала с писането. Ще има още една част на тази глава, но не знам кога ще мога да я пусна. Ще се постарая това да стане до края на седмицата, но нищо не обещавам.

важното е че фика е АДСКИИИИИИИИИИИИИ

наистина фика е АДСКИ !!!!!!!

съгласна съм с sasusaku96 и KoniTy И следващата глава бързо я написвай и пускай !!!!

Ей, не бъди сурова с нас!!! Ощи!!!

Суперррр....

sweet_temari написа:Ти ме изуми... отново
Главата беше върховна
Умирам от нетърпение да разбера какво ще стане нататък.
Наруто и Саске ще се избият ли?
Искам ощее

Аз съм на същото мнение само че в този фик ще има ли и любов? Давай още

Их, точно на най-интересното спря! Просто нямам думи, сърахотно е! Очаквам продължението! :bravo: :obi4amte: