Върни се у дома { по Наруто }

First topic message reminder :

Такаам и аз се реших да пусна един фик ( пълни глупости според мен ) . Надявам се да Ви хареса

Chapter No.1
Спомени

Беше късно вечерта - около 2 или 3 по среднощ . Розовокосото кунойчи не можеше да заспи и беше излязла да подиша чист въздух . Улиците на Коноха бяха тихи. Единственият шум,който разцепваше тишината беше вятърът, който си играеше с есенните листа. Луната , ах тази луна как тъжно „гледаше” тя . Сакура погледна към нея и една сълза се отрони от красивите й изумрудено зелени очи . Да, тази сълза беше оправдана –днес се навършваха 2 години от както Саске бе заминал да търси Орочимару .
Реши да си легне и макар че се поуспокои ,тя не можа да заспи. Опитваше се да намери причина за фикс идеята на Саске да убие Итачи .

СПОМЕН : Запознанството им с Какаши-сенсей.
„Казвам се Саске Учиха.Какво обичам и какво мразя? Мразя много неща,а обичам ... не обичам нищо. Целта ми е да възродя клана си и да убия един определен човек.” КРАЙ НА СПОМЕНА.
„Защо това нещастно копеле ни остави просто ей така ?” –тя ядосано удари с юмрук във възглавницата.
СПОМЕН : На изхода на селото Сакура стоеше очи в очи със Саске.
- За дa напуснеш селото трябва да минеш оттук! – каза тя и гласът и трепереше.- Защо?
- Различен съм от вас! Вървя по различен път ! Четиримата заедно ... Истина е,че съм си мислил,че можем да бъдем заедно.Но въпреки това сърцето ми избра отмъщението.Живея само за това!
-Няма ли да се чувстваш самотен?! Саске-кун ,ти ми каза ,че да бъдеш сам е болезнено!Разбирам го много добре.Имам семейство и приятели ... но ако си тръгнеш … за мен ще е все едно че съм сама!!!
- От този момент пътищата ни се разделят!
- БИХ НАПРАВИЛА ВСИЧКО ЗА ТЕБ ! – изкрещя момичето ... КРАЙ НА СПОМЕНА.
Хлипайки се пусна върху възглавницата и се унесе . Тя трябваше да забрави и заспи. С течение на времето ,уморена от мисли ,заспа. Сутринта тя трябваше да бъде в офиса на хокагето заради извънредното събрание на отбор 7. Ако не беше Наруто да я събуди (като праскаше по вратата xD) си гурно щеше да го пропусне.
- Сакура – чаан! Сакура-чаан! – Наруто продължаваше да праска вратата : - ПРААС ! ПРААС!
- Стига си викал,будна съм! – Сакура му отвори (като преди това го беше праснала). Облече се и тръгнаха към офиса на Тсунаде ,като заскачаха по покривите на къщите. Когато пристигнаха в офиса, а в това време хокагето Какаши обсъжадаха нещо много важно :
- Аз не мисля,че трябва да крием от него! Знаеш колко чувствителен е Наруто на тази тема! –възрази Какаши.
- Добре , ще му кажа! Трябва да го приеме няма избор! –каза хокагето. Но когато влязоха Сакура и Наруто ,двамата възрастни прекратиха разговора си.
- Добро утро,Хокаге-сама! Защо ни повикахте спешно тук? –момичето беше учудено и в същото време много притеснено ...


Следва продължение ... >>>

sweet_temari написа:Ти ме изуми... отново
Главата беше върховна
Умирам от нетърпение да разбера какво ще стане нататък.
Наруто и Саске ще се избият ли?
Искам ощее

Аз съм на същото мнение само че в този фик ще има ли и любов? Давай още

Их, точно на най-интересното спря! Просто нямам думи, сърахотно е! Очаквам продължението! :bravo: :obi4amte:

Просто няма какво да кава освен ,че чакаме продължението !!!

Даваи следващото :kisss:

Tova e super iskam oshtiiiii :obi4amte: :obi4amte: :obi4amte: :obi4amte:

4ere6kata96 написа:

sweet_temari написа:Ти ме изуми... отново
Главата беше върховна
Умирам от нетърпение да разбера какво ще стане нататък.
Наруто и Саске ще се избият ли?
Искам ощее

Аз съм на същото мнение само че в този фик ще има ли и любов? Давай още

Еее чакайтии малко де. То ся предстои да се разбере. Спокс, няма да е тотална драма. Както сами виждате освен сериозни случки се опитвам да вмъкна и малко смехорийки. Къде без любов?! Потрайте и ще разберете. Ся по темата III (последна ) част на 7ма глава :arrow:

7ма глава
III ( последна) част

- Нее! По дяволите, Саске! Какво правиш? – Сакура изхлипа. – Нарутооо!
Тя се блъскаше и опитваше да се освободи от хватката на стягащите я въжета. Погледна отново там, където лежеше тялото на приятелят й. Очите й се замъглиха и тя припадна. Когато се събуди видя множество от погледи втренчени в нея. Сай и Наруто гледаха, а Какаши се беше навел над нея и проверяваше дали диша.
- Сакура – чан! Добре ли си? – Наруто й се нахвърли и я прегърна.
- Да, добре съм. Като за начало можеш да спреш да ме стискаш толкова силно и да ме оставиш да си поема дъх! – момчето я пусна и лека руменина оцвети бузите му.
- Какво всъщност стана? – попита тя. – Наруто, ти беше… лежеше в една локва кръв и … и… аз помислих, че съм те загубила. – Сакура се разрева и на свой ред стисна Наруто, оставайки го бездиханен.
- Сакура какво говориш? – Какаши се намеси. – Наруто се биеше със Саске и ти изведнъж припадна. Какво стана преди да дойдем? И защо беше при него?!
„По дяволите! Сигурно съм се хванала в генджутсуто на Саске. Каква съм глупачка!’’
- Ами, отидох, защото се срещнахме преди няколко дни и той ми предложи да отида с него.
- И отиде за това? Щеше да тръгнеш с него?! – Сакура никога не беше виждала Наруто толкова ядосан на нея.
- Не, напротив! Отидох да му кажа, че аз не мога да постъпя като него и да изоставя приятелите си и хората, които обичам и ги е грижа за мен. Казах му самата истина. Но когато отидох ги чух да кроят някакъв план. Подслушах ги и разбрах, че целта на Саске е била да те подведе да дойдеш, защото искал да се бие с теб. И …. А, къде е той? Какво стана?
- Ами, не знаем. Той изчезна по средата на битката. Докато беше в безсъзнание изпратихме съобщение по Паккун до хокагето. Чакаме отговора. – Какаши не беше изрекъл последното, чу се *пуф* и Паккун се появи.
- Йо. Как е? – поздрави той.
Сакура се държеше за главата, Сай се оглеждаше, Наруто беше седнал и подпрял глава на краката си, а Какаши тупкаше с показалец устната си.
- Нося отговоря на Тсунаде. – кучето подаде малък свитък на сенсеят и той го зачете :
- До отбор Какаши! Нареждам отрядът да се върне в Коноха за пълни инструкции.
- Няма ли да тръгнем след него? – русокосия нинджа се надигна.
- Не, Наруто! Прибираме се в селото и там ще решим какво да правим. Сега хайде всички да потегляме. – изкомадори копи нинджата и подскочи към дървото. Другите го последваха и през целия път никой не обели и дума. Само Сай се оглеждаше като неадекватна невестулка през обилно поглъщане на шепа валериани. Сакура държеше ръцете си пред гърдите и премигваше от слънцето. Наруто си гледаше разсеяно и продължаваше да си подскача. След не много време пред погледите им се появиха портите на Коноха и Какаши им каза да спрат.
- Аз отивам в офиса на Тсунаде да докладвам. Вие тримата си починете и ще се срещнем в три на мостта.
- Хай! – казаха младите нинджи и той изчезна.
- Сакура- чан, какво ще правиш? – Наруто я попита и се загледа в очакване на отговор.
- Уморена съм. Ще се прибера и ще си легна. – и момичето се запъти към дома си, оставяйки двамата си съотборници да гледат гърба й.
- Винаги ли ще се държи така като става въпрос за Саске Учиха? Все пак не е кой знае какво? Чудя се какво му харесва! – успя да изтърси по възможно най-тъпия начин Сай.
Наруто само го изгледа, завъртя очи, обърна се другата посока и тръгна към Ичираку рамен. Беше тежка мисия и гладът трябваше да бъде задоволен. Горкичкият чернокоско остана отново сам с мислите си. „Браво бе, Сай! Пак си отвори голямата уста. Няма да стигнеш далеч ако продължаваш така!”. Момчето издиша тежко и тръгна след Наруто.
Следва продължение ... >>>

Как беше ?

Супер превод !!!!!!!

Оле мнннн сори обърках се !Ама мннннн се извинявам !!

Супер беше

Новата глава е на лице Така, фика ще има още две глави и приключва.

Chapter No. 8
Вълнения

Сай последва Наруто и отиде с него в Ичираку рамен. Гледайки го как яде рамен, той се замисли. „ Дали не греша като се държа така? А дали бъркам? По дяволите, знаех си, че влизането ми в този отбор няма да ми донесе нищо хубаво!”
- Ей, задник. За какво си се замислил? – изхили му се русокосия.
А, нищо. Чао Наруто! – той излезе. Вървеше по улицата с ръцете в джобовете о оглеждаше хората, сякаш изучаваше техните движения и чувства. Пътят го отведе към тренировъчната площадка, Където той застана под едно дърво. Извади една книжка и се зачетеше в нея. Книгата „Женска психология” и той я „изучаваше” с интерес.
- „Женското сърце е много нежно и чувствително!” – хмм, да,добре.
- „Жените обичат да им подаряват цветя”.
Чернокосия нинджа продължаваше да чете и кимаше с глава, сякаш си правеше заключения от прочетеното. Изведнъж той стана рязко и се запъти в неизвестна посока. Съдбата го „прати” в магазина на Яманака, от където той купи много хубав букет от червени рози. След това Взе една бележка и написа нещо много старателно и с много красив почерк върху нея. Вече подготвен Сай отиваше към „целта си”.
Сакура беше в банята и се наслаждаваше на ваната, която си взимаше, докато : *дзъъън* и на вратата се позвъни. „ Кой, по дяволите може да е?” *дзъън*.
Розовото цветче уви една хавлия около изваяното си,като восъчна фигура, стегнато тяло и слезе по стълбите. За нещастие на последното стъпало тя се спъна и извика. Сай, стоейки от другата страна на вратата, чу писъка на Сакура и с един ритник събори вратата и влезе. Тя седеше още на земята в шок, неочаквала вратата й да се стовари току-така. Тя вдигна главата си и погледна момчето с изумения си поглед Първо, защото беше съборил вратата й и второ, защото носеше цветя, които вероятно бяха за нея.
- Добре ли си ? – каза той, усмихвайки се и подавайки й ръка да стане. Сакура все още изумена продължаваше да го гледа ту в лицето, ту в ръката.
- А, да! Тези са за теб. – отново усмивка.
- Благодаря! – Сакура пое цветята и отиде да ги сложи във ваза. Покани го да влезе и закрепи това, което беше останало от вратата. Сай се огледа в апартамента. Всичко беше много прилежно подредено и всичко грееше. Единственото нещо, което озаряваше напълно стаята беше присъствието на Сакура, която се приближи до Сай и го подкани да седнат на дивана.
- Абе, Сай, ти добре ли си? Първо ми носиш цветя. После се усмихваш постоянно. Да не си болен?
Сай леко се стресна, защото не очакваше такава реакция.
- А, не. Дойдох да се извиня. Знам, държа се като задник. Не съм съотборника мечта, нито пък добър приятел. Исках просто да се извиня. Не го правя нарочно. Просто … - момчето не довърши изречението си и погледна към нея.
- Просто … - подкани го да й отговори.
- Просто … - повтори той и отново се наведе към кунойчито. Сложи ръка на ухото й и прошепна в него :
- Просто не мога да устоя на изкушението.
След тези думи той се отдръпна леко от нея, хвана брадичката й и я дари с бърза и страстна целувка. Това беше един кратък момент на слабост, но неговият език успя да си поиграе с нейния, който за негово учудване се включи в „играта”. И двамата след тази „неловка” ситуация се отдръпнаха като попарени един от друг. Сай стана и се запъти към вратата, а Сакура стана машинално и отиде да отвори вратата с все същия изумен поглед Когато и двете нинджи стигнаха до прага, Сай погледна розовокосата, а тя погледна свенливо встрани. Сай-чо се обърна и си тръгна с усмивка на лице. Сакура гледа известно време след него, след което затвори врата, опря гръб в нея и седна на земята. Тя хвана главата си и тънки розови кичурчета се показаха между пръстите й.
- Какво, по дяволите ми става ?

Следва продължение ... >>>
Знам, че е кратко, но това е момента на Сак и Сай. Не исках други да се месят в тяхната глава

Браво !!! Беше супер мега якоооо !!! Давай следващата глава !

Йей,беше суперрррррррр !!!! Нямамам търпение за края !

И както обещах време е за финала. Надявам се да ви хареса и да няма разочаровани.


След известна пауза, Сакура стана от мястото си и взе снимката, обърна се и седна отново на леглото до приятеля си. Момичето отново се загледа в снимката и лека усмивка се появи на лицето й.
- Знаеш ли, в онези дни си мислех, че сме отбор и няма да се разделим. Че ще бъдем заедно, като семейство. Колко глупави и детски мисли. И след като Саске замина … всичко се обърка. Сблъскахме се с действителността. Имахме надежда, когато отидохме на мисията да го върнем. И знаеш ли, във вашата битка усетих нещо. Стария Саске вече го няма. Той не е същия. И когато те нападаше беше с омраза.
- Накъде биеш ?
- Искам да кажа, че … - и тя млъкна, опитвайки се да подбере правилните думи.
- Да не искаш да кажеш, че си забравила Саске?!
- Виж, аз … - отново пауза. - Просто той се държеше студено с мен. Аз не мога да бъда като него. Той се подигра с мен и аз няма да се превърна в негово женско копие. – Сакура взема снимката и я прибра в чекмеджето на нощното си шкафче, доста навътре под книгите. Наруто все още стоеше с недоумяваща физиономия. Боже, колко се беше променила Сакура. Вече не беше малкото момиченце, а млада и красива жена. От детското изражение нямаше и следа. Чертите на лицето й бяха женствени, красиви и нежни. Тялото й беше все толкова крехко и прекрасно изваяно. След като направи обстоен поглед по извивките на приятелката си, Наруто я попита :
- Така и не ми отговори на въпроса! Какво изпитваш към Сай?
- Наруто, виж … аз вече ти казах. Знам какво е да бъдеш отхвърлян и пренебрегван. Няма да позволя това да се случи. Всъщност ти, Сай и Какаши – сенсей сте хората, които ме подкрепяхте и ми помогнахте да се съвзема. Сега по темата – не, Сай не ми е безразличен. Саске загърби приятелите си и тези, които го обичаха. – розовокосата натърти последната дума, за да може русокосия да разбере намека.
- Добре, ъм … Аз ще тръгвам. До скоро. – момчето махна с ръка и се запъти към входната врата. Черешовото цветче стана и го последва. Когато стигнаха до вратата Наруто се ухили и каза :
- Ще мина по – късно след обяд да я поправя. – двамата се засмяха и момчето потегли по пътя си. Толкова беше лесно Наруто да я разсмее. Притежаваше способността да кара хората да се чувстват добре. Той беше един от най – верните и приятели и по – скоро като брат. Можеше да сподели всичко с него и знаеше, че няма да я съди. Напротив, щеше да й даде съвет и ще направи всичко възможно, за да й помогне. Познаваха се твърде отдавна и можеха да си вярват. Всеки друг можеше да им завижда за такова непоклатимо приятелство като тяхното.
Сакура затвори врата след момчето и се качи отново в стаята си. Доближи се до шкафчето и извади снимката из под книгите. Загледа се в нея и се усмихна.
- Крайно време е да скъсам връзките с миналото и да живея в бъдещето! – и тя отвори рамката на снимката и извади парченцето хартия от там. След което го пъхна в джоба си. На мястото на старата снимка беше поставена нова. Сакура застанала в средата и сложила ръце на раменете на двете момчета - отляво Сай и отдясно Наруто, а зад тях капитан Ямато. С малки крачки тя се запъти към банята. Отвори вратата и се пресегна към ключа за осветлението. Внезапния лъч светлина заслепи нейните очи и тя премигна няколко пъти. След като се посъвзе тя пусна чешмата и намокри с шепи лицето си. Изправяйки се тя погледна в огледалото. От предишното наивно и слабо момиче не беше останало и спомен и това зарадва розовокосата. Пресегна се и взема стоящата в близост кърпа, попивайки се с нея. Прекара ръка през косата си, усмихна се на изражението си, завъртя се на пети и излезе от банята Заслиза по стълбите с лек, нежен тропот и след секунди се озова пред вратата. Огледа стаята, усмихна се и затвори врата след себе си. Денят беше слънчев и във въздуха се носеше аромат на скоро цъфналите череши. С леки стъпки момичето се отдалечи от дома си. Сърцето й я теглеше към овощните градини на селото. Това беше мястото на Сакура. Тя обожаваше да си почива под гъстата, приятна сянка на цъфналите дървета. След като се установи в сърцето й застана чувството на блаженство. Едно венчелистче от дървото се стовари върху скръстените в скута й ръце. Тя се изненада и нежно го пое в длан. Това беше най – красивото венчелистче на света. Сакура се усмихна и стана, все още държейки го в ръката си. Пътят я отведе отново към селото. На пазара имаше толкова много хора, движейки се напред назад. Сакура също се оглеждаше и изучаваше хората с поглед. Внезапно нещо в главата й прищрака. Без да осъзнава какво върши, тя се обърна и тръгна в обратната посока. Стигна до мястото и то се окчза старата тренировъчна площадка. Колко спомени беше запазила. Тук беше изпита на Какаши. Тук за първи път научиха какво е работа в екип. Тя клекна и огледа мястото и лед това седна на дънера, където техният сенсей беше наказал Наруто, защото се докопал до обяда. Сакура си припомни този момент и изражението на момчето, като го спипаха. От устните й излезе тънък и звънлив смях. Крехкото й тяло се разтресе за момент и в резултат на това снимката изпадна от джоба й. Тя се наведе и я взема. Съвсем я беше забравила. Погледна я за последен път, след което изкопа малка дупка и я постави там. Гледаше я както хората на погребение гледат ковчега. Със заравянето й момичето се освобождаваше от миналото. Постави и последните парченца пръст, затъпка го хубаво и така се сбогува окончателно с миналото. Мисията „Върни се у дома” се беше провалила, но тя успя да отвори очите на всички.След добрата работа, която свърши тя реши да се прибира. Мисията „Върни се у дома” се беше провалила, но тя успя да отвори очите на всички. Хората се променят.
По допреди малко ясното небе се появиха тъмни облачета и не след дълго едри капки дъжд се изсипаха от небето. Сакура побърза да се скрие под едно дърво. Тя седна и се облегна на него. За момент затвори очи и когато ги отвори беше хипер изненадана. Нечии очи се взираха в нейните.
- Хмм, май заваля дъжд. – констатира Сай и седна, намествайки се до нея. Извади свитъка и нарисува чадър на него.
- Ninpou chouji giga … - чадъра „оживя”.
- Ако искаш да се прибираме. – каза спокойно и с равен глас Сай.
Сакура само се усмихна и кимна с глава. Момчето й подаде ръка да стане и й подаде чадъра. Той го държеше, а тя вървеше до него. Вървяха известно време, след което и двамата по необяснима причина се спряха. Загледаха се един в друг. Сай махна чадъра и капките започнаха да падат върху косите и лицата и на двамата. Продължиха да се гледат известно време, след което устните им се вплетоха в страстна и нежна целувка. И те останаха под дъжда Сай държейки Сакура за кръста, а тя повдигната на пръсти и поставила ръце на врата му.

Край .....

Извод - Всяка история може да има хепи енд, стига ти да си го направиш. Ти си господар на живота си и го управляваш.

Очаквам коментари

Края направо ме разби тотално . Очаквах вс от теб ,но не и това . Наистина мн ми хареса . Този фик ще го помня !!!

~*Crazy_Devil*~ написа:

Извод - Всяка история може да има хепи енд, стига ти да си го направиш. Ти си господар на живота си и го управляваш.

[/quote]

съгласна съм

уоу не учаквах такъф край много ми хареса