Stick with me [DeiSaku FanFic] *Завършен*

Пон Май 24, 2010 1:04 pm

Значи, фикчето не е мое, превод е.
И, не, не съм го превеждала аз.
Намерих го в един форум и много ми хареса...
Момичето, което го преведе се казва Bloody^Iti...
Тъй, като не можах да я помоля за разрешение, го пускам и се надявам да не се ядоса много...

Първа глава:Газ до дупка

Нощ беше паднала над Коноха.Вече почти всички бяха легнали в леглата си,топли и удобни.И дори не предполагаха,че двама от членовете на Акацки вървяха по пустите улици.

-Мисля,че трябва да побързаме,хмм.-каза Дейдара докато пъхаше ръката си в чантата с глина,която висеше на гърба му.-Джинчуурикито би трябвало да живее в онзи апартамент,но лампите все още са включени-той погледна към Тоби,който вървеше зад него-Как мислиш?Дали трябва да се “самопоканим”,хмм?

-Какво имаш предвид,семпай?Да взривим предната врата?Това няма ли да привлече твърде много внимание?

Дейдара удари Тоби по главата.

-Току що провали яката “аз съм ЗЪЛ”реч-изръмжа той и скръсти ръцете си.-Разбира се,че няма да влезем с моите експлозиви,хмм.Това със сигурност ще привлече твърде много внимание.Не,имах предвид да разбием ключалката и да нападнем изненадващо Джинчуурикито,хмм.Как ти звучи това?

-Тоби обича повече нещата с експлозиви-сви рамене той.

-ТОБИ!!!

Дейдара удари отново съотборника си по главата карайки го да извика от изненада.

-Това не беше много мило от ваша страна семпай.-намуси се Тоби доката се отдалечаваше на безопасно разсточние от убийствените удари на Дейдара.

Същият потрепери от гняв,след което тръгна по железните стълби,които водеха към апартамента на Джинчуурикито,а Тоби го последва спазвайки известна дистанция помежду им.

Дейдара се наведе към ключалката изучавайки я известно време,след което се изправи и срещна погледа на съотборника си.

-Може ли семпай да се справи с ключалката?-попита Тоби накланяйки леко главата си
на една страна.

-Разбира се,че мога,хмм.Тя е стара и раждясала-въздъхна Дейдара,след което наведе главата си напред и поради някаква странна причина започна да рови в косата си, очевидно търсейки нещо.След малко извади едната си ръка,в която се видя една фиба.Тоби отстъпи леко отвратен.

-Твърде къса…къде по дяволите сложих дългата…-мърмореше си Дейдара докато търсеше .След известно време намери фибата,която се вписваше в описанието за по-дълга и я пъхна в ключалката.След което внимателно я завъртя няколко пъти,за да отключи.Това му отне около две минут ,след което той отвори вратата,слагайки пръст пред устните си,за да покаже на Тоби,че трябва да пазят тишина.

Те влязоха вътре проправяйики си път към малък коридор,който пък водеше към три еднакви врати.Дейдара спря и се огледа.

“Ени,мени.мини,мо”(това е вид броеница от рода на онче бонче счупено пиронче) мислеше си той докато посочваше вратите подред.”Ако посоча теб,ти отпадаш. ”Той се ухили,когато вратата в дясно отпадна.”Остават две.”

”Ени.мени,мини,мо…”БАМ!Тоби го бутна и Дейдара залитна напред възвръщайки равновесието си точно на време,за да не падне и да издаде присъствието им..Обърна се и изгледа с убийствен поглед Тоби.

-За какво по дяволите беше това-изсъска на съотборника си,който не отговори,а само посочи пода,точно пред вратата в ляво.Дейдара проследи пръстта му и видя лъч светлина идващ изпод вратата.

“По дяволите прав е,хмм”-помисли си той,кимна към Тоби и двамата се приближиха към посоченото място.

-Добре,ето го и плана-прошепнана той-Ти отваряш вратата,аз влизам и хвърлям няколко от тихите димки.Ако имаме късмет Джинчиуурикито ще изпадне в безсъзнание,ако ли не то поне дима ще ни даде предимство,хмм.Съгласен?

Тоби кимна.

-Тогава…едно…две…три…хайде!

Тоби отвори вратата и както планираха Дейдара хвърли няколко от глинените си буболечки,които експлоадираха с меко”пуффф”,но нанесоха доста сериозни повреди на стаята.Той чу вик от изненада.Обърна се към Тоби и кимна с глава.Съотборника му улови знака и влезе,държейки кунай пред себе си,след което изчезна в дима.

Дейдара също пристъпи в стаята чудейки се дали някой е забелязал експлозията.Чу някакъви заглушени звуци идващи откъм ляво,които го накараха да повярва,че Джинчуурикито е в нея посока и е влязло в битка.Той въздъхна и тръгна натам,за да помогне на Тоби.

Скочи между двамата точно,когато Джинчуурикито щеше да удари съотборника му в лицето.Тогава почувства кракът на Тоби върху гърба си,разбра какво ще последва и за да му помогне се сви в коленете,след което съотборника му се оттласна и скочи право срещу Джинчиуурикито събаряйки го на пода.

В този момент Дейдара забеляза,че в стаята има и някой друг.Той се завъртя на място и почти избегна жестокия удар идващ към него.Но не успя напълно.Ритника се сблъска с дясната му ръка,която се счупи,и го отблъсна с такава сила,че Дейдара излетя към стената,блъскайки се тежко в нея.

Пушека беше все още гъст и той не можеше да разбере как изглежда противникаму,но все пак забеляза,че е по-нисък от него.

-Тоби-извика той,задържайки вниманието си върху врага.-Хвана ли го?

-Да!Ти добре ли си?

Дейдара си направи заключение,че съотборника му и Джинчиуурикито са в най-далечната лява част на стаята,което вероятно беше на няколко крачки от него самия.

-Тук има още някой,хмм-викна той в отговор докато започваше да оформя нов план в главата си.

-Не прави никакви неочаквани движения ще използвам глина тип Ц3.

Той бръкна с лявата си ръка в чантата си и остави устите на ръцете си бързо да изядът малко глина.Тогава врагът му скочи към него и Дейдара установи,че още един такъв удар ще реши битката и то не в негова полза.Той се наведе и ритника,който беше предазначен за лицето му пропусна целта си на сантиметри.След това смеси малко от глината,която ръцете му бяха замесили,с чакрата си.

-Започвам!Изкуството е експлозия!-извика русокосия член на Акацки и хвърли няколко глинени сфери към врага.След това побягна към мястото,където си мислеше,че е Тоби.

-Тоби!Вземи Джинчуурикито и се махай от тук,хмм!-изкрещя той и скочи към прозореца,разбивайки стъклото и падайки във въздуха.

Той се приземи и силна болка премина през дясната му ръка,което го накара да проклина тихо.Без да се двууми се огледа и видя,че Тоби се приземи на улицата до него,носейки Джинчиуурикито на гърба си.Дейдара му направи знак с ръце и погледна нагоре.

-Катсу!

Огромна експлозия раздели апартамента от останалата част на сградата и се разпръсна над голямо пространство,събуждайки по-голямата част от селото.Двамата членове на Акацки започнаха да бягат търсейки изход от Коноха.

-Извинявай за експлозията,хмм-извика той към Тоби,който беше на няколко крачки зад него.-нямах достатъчно време,за да я направя по-тиха.

Чет Май 27, 2010 9:36 am

За негова изненада Тоби само сви рамене без да отговори и Дейадара му хвърли объркан поглед.

-Какво има Тоби?-попита го той избягвайки някакъв кунай хвърлен от пазачите на портата.Дейдара хвърли в отговор,без да се замисли, няколко глинени бомби,след което те избухнаха разбивайки огромната порта.

-Обикновено винаги критикуваш това,което кажа или направя,хмм!

Изведнъж Дейдара замръзна осъзнавайки какво беше станало.Итачи не беше ли казал нещо от рода на това,че Джинчиуурикито било ''нинджа номер едно в изненадите''? Той се загледа подозрително в съотборника си.

-Добре ли си Тоби,хмм?-попита го той намалявайки скоростта ,с която се движеше.Те бяха почти навлезли в обсега на гората и Дейдара искаше да се увери,че този,с когото пътува, е Тоби,а не Джинчууурикито.

Тоби погледна към него за секунда,след което кимна с глава,но все още не казваше нищо.Поклинайки вътрешно и поглеждайки отново напред Дейдара въздъхна и затвори очите си.''Предполагам,че нищо не може да се направи по въпроса,хмм.''-помисли си и се обърна скачайки на дървото до него и поглеждайки към Тоби.

-Спри да си играеш игрички с мене все едно см дете,по дяволите!-каза той и скочи към Тоби.Момчето не успя да реагира навреме и Дейдара го удари в лицето с ритника си,забивайки го в земята. Удърът не беше достатъчно силен,за да изпадне в безсъзнание,но все пак дсттъчен,за да го накара да изпусне Джинчиуурикито.

Когато облакът прах се разнесе,Дейдара видя това,което вече очакваше,русото Джинчуурики седеше на земята и с едната си ръка внимтелно опипваше бузата си,а другата беше свил в юмрук.А Тоби лежеше на няколко крачки от тях.

Дейдара се подсмихна,когато видя ядосаният поглед,който врагът му му хвърли.

-Мислеше,че можеш да ме преметнеш,така ли,хмм?-засмя се той-Идиот такъв!О,да не би да те ядосах?Какъв срам,хмм.До колкото знам ти не можеш да контролираш този звяр в тебе.Това е добре-усмивката му се разшири-Това ще направи нещата още по-лесни за мен,хмм.

-Не те ли е грижа за партньора ти!-каза Джинчиуурикито докато се изправяше,свил двете си ръце в юмруци и целия треперейки.-Мога да го убия точно тук и сега.

И за да подкрепи думите си взе кунай , опряго в гърлото на Тоби,който беше в безсъзнание и погледна заплашително към Дейдара.

-О,виждам.-въздъхна той-Ами давай.Не давам и пукната пара за тоя глупак.Така ще е по-добре,както за него,така и за мен.

Това изглежда ядоса врага му още повече.

-Как може да кажеш такова нещо!-изръмжа оставяйки Тоби на земята.-КАК МОЖЕШ ДА КАЖЕШ ТОВА?КАК?

Дейдара се разсмя още по-силно.

-Как мога да кажа това,хмм?Ами,ей такаТози глупак не значи нищо за мен-oтвърна той,посставяйки внимателно лявата си,здрава ръка в чантата с глина,гледайки Джинчуурикито и говорейки.-Работата в екип не струва.Аз предпочитам да работя сам,хмм.-каза той хилейки се-Ако работя в екип с някой странно как,но този някой винаги свършва взривен на пърчета от мен,хмм.Всъщност никога не съм харесвал съотборниците си.

Джинчиуурикито изръмжа от гняв сочейки Дейдара с пръст.

-Ще те накарам да си платиш за това,което направи на Сакура-чан!Ще те НАКАРАМ!

Точно тогава чакра започна да излиза от всяка една част на тялото му.Дейдара се ококори за момент преди да отстъпи малко назад.”Това е чакрата на Кюби” помисли си той докато гледаше как тя заобикаляше Джинчуурикито” Не мислех.че ще използва силата на лисицата демон толкова скоро,хмм…но за всеки проблем си има решение…

Той се подсмихна на разстроеното Джинчиуурики и тогава почувства,че глината в ръката му беше готова.

-Какво ще кажеш да придадем малко живот на това парти,хмм?-попита той докато скачаше от клона на който стоеше.С края на окото си видя тънка армия от глинени мравки,които бяха достигнали тялото на Тоби и се грижеха за това да го отнесът бързо на безопасно разстояние оттам.Той се ухили.

-БУМ!-каза Дейдара и хвърли няколко глинени куная към противника си.За негово удоволствие те се забиха в земята около Джинчуурикито,а единия даже - в крака му-КАТСУ!

Силна светлина последвана от огромна звукова вълна се завъртя около Дейдара, карайки го да скочи назад и да си намери прикритие.Когато треперенето спря той погледна иззад дървото,където се беше скрил.

По дяволите!

Джинчуурикито стоеше в средата на огромен кратер.Дишаше тежко и едновременно с това гледаше към Дейдара с убийствен поглед.Нинджата от Акацки преглътна,когато видя пурпурния цвят,който бяха придобили ирисите на врага му.Също така забеляза и,че чакрата бе започнала да придобива формата на Кюби и завършваше с…

“Три опашки…това е лошо,много,много лошо,хмм”

Тогава откъм дърветата се чу глас,който накара и двамата нинджи да се огледат и видят жена бягаща към тях.Тя имаше розова коса и носеше червено горнище без ръкави и къса пола с панталонки под нея.Изглеждаше много наранена.Дейдара забеляза дълга прогорена рана от лявата страна на лицето й.Погледа му премина по нататък през нея и той забеляза,че всъщност цялата й лява страна беше ужасно обгорена.След това се изпълни с предчувствие за това,което беше станало.

-Наруто!Наруто спри!Не си заслужава,моля те спри докато можеш!-тя спря на няколко крачки от момчето с демона и погледна към Дейдара с убийствен поглед.-А ти!-изсъска тя-Нека да се изясним.Не съм свършила с теб.

Пурпурната чакра бавно започна да се връща обратно в тялото на момчето с демона.

-Бих искал да остана още малко и да се насладя на шоуто-ухили се Дейдара-но трябва да тръгвам,хмм.Той се огледа търсейки тялото на Тоби и едновременно с това бързайки да измисли план,но не успя на време.

Изведнъж около него се появихасякаш сенчести клонинги,които изглеждаха точно като Джинчуурикито и скочиха към него,всички с ритници напред,готови да удрят.

Сря Сеп 15, 2010 9:45 pm

Чет Сеп 16, 2010 5:37 pm

“Какво по дяволите?!Откъде се появиха тия?”мислеше си Дейдара докато се опитваше да избегне атаките им,но дясната му ръка не го слушаше и затова движенията му бяха затруднени,а в следствие от това пък всяка една част от тялото му беше ударена.Нищо не беше пропуснато.Последния клонинг го удари в коремната област карайки го да се свие,кашляйки кръв.Той пробва да сдъвче малко глина с двете си ръце,но установи,че те бяха счупени.

-Наруто!Не го убивай!Той може да ни потрябва!-извика розовокосото куноичи при което Джинчуурикито се загледа в нея-Трябва да разберем къде е тяхното скривалище… ако го убиеш може би никога няма да узнаем.

Дейдара стисна зъби от безсилие,знейки че не може да направи нищо и надявайки се,че няма да го измъчват по пътя към Конохагакуре или,че ще си променят плана.Той затвори очи опитавайки се да пренебрегне болката,но не успя.Бързо установи,че няколко ребра и капачката на коляното му бяха счупени също така и,че дишаше трудно.

Опита се да се изправи на колене,но вместо това отново падна на земята,гледайки свирепо двете нинджи пред него.

-Сакура,Тсунаде-баачан ми даде тези в случей че намерим някoй от Акацки-каза Джинчуурикито на куноичито,ровейки в чантата си.Момичето се приближи към него-и за изненада на Дейдара-започна да търси заедно с него.Фактът,че те изглежда съвсем бяха забравили за него го караше да се побърква.

-Ехо!Знаете ли аз още съм тук,хмм!-извика намръщено към тях,но те не му обърнаха внимание.

-Намерих ги!Ето виж!-каза Джинчиуурикито изваждайки чифт белезници от чантата си. Те изглеждаха някак странно.Все едно бяха направени от стъкло или нещо такова и можеше да се вижда през тях.Розовокоската ги взе и се загледа в тях.

-Странно…имам чувството,че съм ги виждала и преди…но къде?

Русокосото момче до нея я погледна объркано.

-А сега какво?Просто ще му оковем ръцете ли?

Куноичито поклати глава.

-Той така или иначе не може да ползва ръцете си.Мисля.,че ще е по-добре да го заключим за един от нас…поне докато се върнем в Коноха,а когато това стане ще ги махнем.Въпроса е…кой ще се завърже за тоя идиот?

Дейдара започваше да се ядосва все повече и повече.На първо място стоеше факта,че Тоби го нямаше.На второ място-беше пребит от някакъв си крещящ идиот и на трето място-тия двамата говореха за него сякаш го нямаше,а ако имаше нещо,което Дейдара наистина мразеше то това беше да го пренебрегват..

-Нека да играем на камък,ножица,хартия-предложи Джинчиуурикито-Какаши-сенсей винаги прави така,когато трябва да реши нещо досадно.Хайде!Камък,ножица,хартия!

Сакура въздъхна,когато видя,че тя има камък,а Наруто хартия.-изглежда аз ще се жертвам..Мисля че ще е по-добре ако отидеш напред и обясниш на Тсунаде-сама какво е станало.Аз ще дойда скоро.

-Сигурна ли си Сакура-чан?Мога да остана докато навлезем в Коноха.Така ще е по-безопасно.-но куноичито поклати глава.

-Тсунаде-сама трябва да узнае какво се случи колкото се може по-скоро.Особено, защото ние сме замесени в експлозията в центъра на селото.Знаеш какво ще стане,ако тя разбере,че е пратила елитен спасителен отряд за едното нищо.

Джинчиуурикито преглътна и кимна.

-Тази идея не ми харесва Сакура-чан,но ще отида и ще изпратя малък отряд да ви пресрещне,колкото се може по-бързо,съгласна?

Куноичито кимна.

-Да,а сега тръгвай!

Той изчезна с меко”пуффф” и и Дейдара останаха сами.Тя му се подсмихна.

-Е,господин изкуство-каза куноичито докато се приближаваше към него.-Ако бях на твое място не бих правила никакви резки движения , нито пък бих се опитала да избягам.

Тя сложи белезниците около китките им като хвана не особено внимателно дясната му ръка и преди да ги заключи го погледна предопредително.

-Ще излекувам някои от по-тежките ти рани колкото да можеш да ходиш,тъй като нямам намерение да те влзача през целия път.Не обърквай нещата,ясно?

Дейдара кимна и куноичито въздъхна.

-Добре да започваме-и заключи белезниците.За момент нищо не се случи,а те стояха загледани с очакване в тях.

Тогава изведнъж белезниците започнаха да свети.Розовокоската извика,а Дейдара преглътна,докато гледаше как стъклото около китките им се стопяваше и съединяваше с кожата им,свързвайки ги.Тогава странно неуписуемо чувство премина през тях.След което и двамата ахнаха,когато видяха,че чакрата им се смесва.

“По дяволите!Това не са обикновени белезници” помисли си Сакура,когато силна болка започна да я залива откъм тях.”Чакай малко това не са ли онези за които Тсунаде-сама ми каза?”

-----------------СПОМЕН-----------------

-Сакура,идваш точно на време.Седни искам да ти кажа нещо важно преди да отидеш на следващата си мисия.

Розовокоската седна на стола пред бюрото на Хокагето.

-Разбира се,Тсунаде-сама.Какво има?

-Свързано е със специален чифт белезници,които намерих в дъното на бюрото си по-рано.-обясняваше Тсунаде докато ровеше из голямата купчина от хартия и разни други неща пред нея.- Това е малко странно за мен,но след катопрочетох няколко книги… А! Намерих ги!

Тя държеше чифт стъклени белезници,които блестяха на слънчевата светлина,в ръката й.Сакура се наведе напред,за да ги види по-добре.

-Изглеждат крехки-отбеляза тя при,което Хокагето се подсмихна.

-Това не е стъкло,Сакура.Нали си виждала огърлицата,която Наруто носи?-момичето кимна и тя продължи-Тези белезници са направени от същия материал,но в друг цвят. Точно както огърлицата на Наруто така и този камък има специални особености.Аз самата не знаех за тях докато не прочетох тази книга:”Чакра камъни”.

Сакура се изкашля небрежноТсунаде повдигна веждата си,но не каза нищо.

-Този камък се стопява и се слива с кожата на този , който носи тези белезници.Така се формират белезници от чакра система.Ако оковеш крадец или убиец с тях ще можеш лесно да изтеглиш чакрата им и те няма да могат да напраявят нищо,за да те спрат.

Сакура кимна.

-Звучи полезно.

-Така е.Има само едно условие.

-И то е?

-Никога да не се използват върху двама души едновременно.Това се казва в книгата.Не съм много наясно какво може да се случи , ако ако стане това , но е казано ясно и точно да не се прави това.Ето на тази страница:

“Никога не използвайте белезниците за да оковете един човек за друг.В противен случей може да има тежки последствия и за двамата и дори може да се стигне до смърт.”

-------------------КРАЙ НА СПОМЕН-----------------

Тя погледна към Дейдара шокирано,а той й отвърна с изражение близко до тотално паника.След това нова вълна от болка ги заля и Сакура изкрещя,а Дейдара падна на земята тряперейки.Малко след това беше последван и от момичето.

-По дяволите-мърмореше тя докато й причерняваше пред очите-това въобще не е добре.

Тогава черна завеса падна пред очите им и те се почувстваха замаяни.Преди да се усетят бяха изпаднали в безсъзнание.

Чет Сеп 16, 2010 5:38 pm

Глава 2-ра: Наруто,ще те убия!

“Къде се намирам?”

Това беше първата мисъл,която се появи в главата на Сакура,когато отвори очи.Тя ги затвори отново и реши първо да се събуди напълно преди да предприеме някакви действия.

Докато стоеше така установи,че лежи по гръб на студена,твърда и кална повърхност,а лявото й бедро и лявото рамо я боляха адски много,сякаш бяха изгорени.Тя бавно осъзна,че това осещане същност идва от няколко такива места,разпръснати по цялата й кожа и без да мисли много много започна да изпраща чакра към раните си ,които за да ги излекува.Точно тогава усети следа от друга ,непозната чакра в нейната и се зачуди как се е озовала там.

“Чакай малко…!Белезниците…!”

Вече напълно събудена тя се изправи наполовина ,отдръпвайки розовата си коса от лицето.Първото,което забеляза беше Дейдара,който лежеше до нея на земята със затворени очи и все още неподвижно тяло,а второто-че белезниците все още ги свързваха.Веднага след това бавно започна да чувства болка,която я заливаше от входа,който се беше образувал между чакрите им.

“По дяволите!Той наистина е пострадал много лошо”-помисли си тя,докато се опитваше да го събуди”Това каге буншин джутсу на Наруто е наистина много силно.
В бъдеще не трябва да го използва срещу заложници.”

Внезапна болка премина през нея,карайки я да се задъха,а когато се закашля установи,че от ъгъла на устата й се процежда кръв.”По дяволите тези белезници изглежда,че не само свързват системите ни от чакра.Изглъжда,че…ах…”Нови вълни от болка я заляха,карайки я почти да припадне.”Изглежда,че нервните ни системи и органите също са свързани…!”

Тя се насили да стане отново и сложи треперешата си ръка върху гърдите на Дейдара.Сакура почувства ударите на сърцето му под пръстите си,но също така забеляза,че то бие много слабо и на всичкото отгоре много непостоянно.Момичето си пое дълбоко въздух,след което започна да лекува най-големите рани,
които видя.

Докато напредваше в джутсуто започна да се чуди. Няколко вътрешни кеъвоизлива, тежки изгаряния,счупени кости и много тежко пострадал бял дроб…беше цяло чудо,че все още беше жив.Тя се загледа в лицето му и забеляза,че беше бледо и потно.”Най-вероятно е все още не е умрял благодарение на чакрата,която си разменихме преди да припаднем.Най-вероятно аз съмподдържала живота му през…ъъъ…последния час.

Изведнъж зрението й се замъгли и тя беше принудена да спре лекуването.Подпря се на земята и се задъха,чудейки се как може нивото й на чакра да е толкова ниско,докато не осъзна,че най-вероятно вече я беше използвала докато бяха в безсъзнание.
Толкова беше привикнала да лекува,че вече беше свикнала по инстинкт да извършва тази дейност без да знае.Тогава тялото на Дейдара се разтресе и той отвори очи премигвайки няколко пъти,след което изстена и ги затвори отново.Без да я поглежда започна да говори.

-Какви по дяволите са тези белезници,хмм?-попита той със сух глас-Предполагам,че това е нещо типично за нинджите от Коноха,хмм.Винаги съм смятал ,че се забавлявате като измъчвате хората,въпреки това не съм очаквал това от момиче като теб.

Това ядоса Сакура.

-За какво говориш!?Наистина ли си мислиш,че направих това нарочно?Въобще видя ли състоянието,в което се намираш или пък моето?—тя се задъха отново,но намери достатъчно сила да го хване за яката и да го вдигне,за да погледне право към все още затворените му очи-Погледни ме идиот такъв!-извика тя затягайки хватката си.

Много много бявно той отвори дясното си око и започна да я изучава.

-Ще го кажа отново.Не очаквах такова нещо от момиче като теб,хмм.Ти си кучка , нали знаеш,хмм?

Сакура присви очи и без коле*ание го удари в лицето,забивайки го в земята.

-Точно това имах в предвид.Нямаш куража дори да ме довършиш.

-Случанйно да ти е минало през ума,че ми трябваш жив засега?-попита Сакура,без особен успех в това да скрие нотките на гняв и раздразнение в гласа си.-Нямаш си ни най-малка представа, колко много ми се иска да взема един кунай и да те убия!

Дейдара започна да се смее,но не с приятен и честен смях,а с подъл и зъл.

-Наистина,хмм?

-Да наистина-въздъхна тя,след което започна да лекува своите рани с малко от останалата си чакра,опитвайки се да не обръща внимание на Дейдара,но това се оказа почти невъзможно.

-И какво ще правиш сега,хмм?Просто ще си стоиш там и ще се държиш като кучка,хмм?Или може би въпреки всичко ще ме убиеш и после ще кажеш на шефа си,че съм умрял по пътя за Коноха…о,но това е невъзможно,хмм.Чух,че ти си най-добрия медик след Хокагето ви,затова ,ако им кажеш,че съм умрял от раните си,ще бъде безсмислена лъжа,хмм.Само дето нямам кунай.Може би ще ми заемеш един от твоите.Това ще…

-МОЛЯ ТЕ МЛЪКНИ !!!

Сакура се задъха от гняв и стана от земята толкова рязко,че повлече и Дейдара със себе си.

-Излекувах ти ръцете достатъчно,че да не чувстваш болка повече.Остава само едно нещо.което трябва да ти кажа преди да стигнем Коноха.Засяга тези белезници.

Дейдара повдигна едната си вежда.

-И защо мислиш,че ще те слушам?

-Знаеш ли,говориш прекалено много за някой,който е бил на крачка от смъртта преди няколко минути-озъби му се раздразнено тя-Очевидно притежаваш някаква издръжливост,за да можеш да стоиш буден с такива тежки рани,но мога да те уверя,че ако продължиш да се държиш така,скоро ще гушнеш букета.

-Да,точно!-каза в отговор той , завъртайки си очите.

Сакура тръгна напред ,но Дейдара очевидно нямаше такова намерение и тя беше принудена да спре

-Моля те,не ме карай да използвам сила,за да те накарам да дойдеш с мен.

-Щеше да ми казваш нещо,нали,хмм?Още чакам.

Сакура въздъхна стискайки ръката си в юмрук от яд.”Запази спокойствие,запази контрол…”

-Така е.Щях.Но ако си спомням правилно те чух,да казваш,че не искаш да слушаш”-озъби му се тя,а той се подсмихна.

-Не съм казвал,че не искам да слушам,а че няма да сушам,хмм.Това са две коренно различни неща.

Сакура изръмжа от яд и дръпна лявата си ръка назад,изтегляйки Дейдара към себе си.Неподготвен за това той залитна напред и почти се спъна в собствените си крака.Куноичито го хвана и го прехвърли на рамото си,без да обръща внимание на виковете му.

-Предупреждавам те-каза тя докато скачаше на най-близкото дърво и поемайки по пътя към Коноха.Те щяха да закъснеят и тя искаше колкото се може повече да се доближи до селото скрито в листата.,за да бъде сигурнo,че отбора,който Наруто ще изпрати,ще ги намери-Ще използвам сила ако се наложи.

-Сила.Наистина,хмм?

Тя го ощипа по глезена и той се сви.Самодоволна усмива се появи на лицето й,но изчезна веднага щом осети огледално болката върху себе си.Беше забравила за връзката.

-Ще ти кажа каквото исках да ти кажа дори и да не искаш да слушаш-рече тя докато скачаше на следващото дърво-Защото то засяга и двама ни.

-Интересно,хмм.

-Можеш да се обзаложиш , че е така!Виждаш ли,тези белезници не са обикновени…

-Това и сам го разбрах!

Сакура затвори очи, сдържайки гнева си.

-…направени са от чакра-камък и не трябва да сеносят от двама човека.Всъщност…-потръпа тя-…в повечето случеи тези,които са опитвали това са умирали.Ние сме ужасни късметлии.

-Чакай малко,хмм.-Дейдара я удари по гърба по-силно и тя спря,оставяйки го да стъпи на краката си-Казваш,че тези откачени твои белезници,са можели да ни убият,хмм?

Сакура кимна

-Не знаех за това докато…да речем, докато не стана твърде късно.Това,което се опитвам да ти кажа е ,че заради тези белезници ние сме един вид свързани.Най-малкото физически,а може би е психически,но това не ми се вярва,защото аз поне не чувам мислите ти.

Дейдара изсумтя.

-Нито пък аз твойте.Но тази физическа връзка,не означава ли че всеки удар,който понесеш ти автоматично ще понеса и аз,хмм?

Сакура кима изненадана от схватливоста му.”Той не е като Наруто,само защото е рус”помисли си тя и си удари шамар вътрешно”Той е S-клас престъпник и на всичкото отгоре е част от организацията Акацки!Разбира се,че е умен.”

-По дяволите-въздъхна той.

-На мен ли го казваш-усмихна се слабо Сакура

-И къде ме водиш,хмм?-попита Дейдара след кратка тишина.

Сакура го погледна и преметна няколко розови кичура коса зад ухото си , приготвяйки се за най-лошото.

-Ще те заведа в Коноха.

Както се и очакваше този отговор не му хареса ни най-малко.Всъщност той се намръщи и скръсти ръце пред себе си и поклати глава.

-Забрави.Няма да ходя никъде,хмм. Особенно в скапаното ти село скрито в листа.Да не си полудяла,хмм.

Очите на Сакура се присвиха докато го наблюдаваше.

Ти какво? Да не очакваше да кажа че ще дойда заедно с теб в това ваше Акацки скривалище или нещо от тоя род?

-Естествено,че не-завъртя очи той.

-Тогава не се инати,а тръгвай.Или ще трябва да се погрижа за теб отново-заплаши го тя стискайки свободната си ръка в юмрук.Той обаче изглеждаше развеселен от тона й и й се подсмихна клатейки глава.-Какво е толкова смешно?-попита го Сакура с глас пълен с гняв,който тя не можеше да контролира.

-Кой е казал, че ти…-той се приближи към нея докато носа му не докосна челото й.Сакура едва издържа одържа инстинкта си да се отдръпне и погледна нагоре към него.-ще се погрижиш…-каза той и се наведе гледайки я в очите-…за мен?

Изведнъж всичко й се изясни и тя започна да отстъпва,но беше твърде късно.С едно бързо движение членът на Акацки сложи ръка на кръстта й и я вдигна във въздуха прилагайки доста голямо количество сила,в предвид колко слаба беше тя.Тогава започна да скача от дърво на дърво точно в противоположната посокана тази в която тя отиваше,както се и очакваше.

Ръката на Сакура,която беше вързана с белезниците,беше неудобно прегъната под ъгъл към тази на Дейдара и куноичито не можеше да мръдне.Тя се прокле вътрешно като разбра,че няма път за бягство.

Розовокоската беше прехвърлена на дясното рамо на Дейдара и ръката му,която беше завързана към белезниците я хвана здраво.Благодарение на това,костите в лявата й ръка почти се счупиха, а мускулитей направо крещяха от напрежение.Всяко движение,без значение колко малко ,можеше да й счупи ръката.В следствие от което костта й можеше да излезе от рамото й.

-Пусни ме долу!!!

-Забрави

-Ти си отвратителен ,знаеш ли?

-Сигурно.

Сакура изръмжа от гняв.

-Ако не ме пуснеш ще си счупя ръката нарочно.

Това го накара да забави,но не и да спре.

-Ами давай тогава,хмм.-прошепна той нарочно.-В момента със всички тия рани счупената ръка ще ми е най-малкия проблем.Освен това…-засмя се той-аз те държа с дясната,а ти можеш да счупиш лесно единствено лявата си.

Сакура стисна зъби и реши,че не й остава друг избор.Затвори очи и започна да се върти наляво и надясно.Ужасна болка премина от ръката и към тялото докато извиваше мускулите си до краен предел.Куноичито почувства как тяло на Дейдара потръпна и си пое дълбоко въздух,когато болката стана твърде силна,за да може да мръдне.

-Извинявай ама ще спреш ли,хмм?-попита Дейдара задъхвайки сее и скочи на земята-Направо ме съсипваш.-и я пусна,при което гърба й се сблъска със земята.Тя се изправи бързо,разтривайки лявата си ръка,която все още я болеше.За нейно удоволствие той също разтриваше своята,мръщейки се.

-Отиваме в Коноха-изсъска Сакура,стискайки свободната си ръка в юмрук отново и изпращайки чакра в мускулите си,за да ги излекува.Те се бяха отдалечили доста от първоначалния курс,а може би бяха подминали и кратера в гората.Той можеше да скача много по-бързо от нея.-И ако не искаш,ще чакаме тук,докато екипа,изпратен от Наруто не ни намери.

Дейдара се намръщи и отново тръгна към нея, но този път тя почувства остра болка.,когато той направи няколко стъпки и преди да се овладее тя падна на земята както и той,двамата хващайки се за стомасите.

-Идиот такъв!-изсъска Сакура-Ще убиеш и двама ни…,ако продължаваш така !

-Се едно ми пука,хмм…!-озъби й се той изправяйки се малко,след което моментално падна.-По дяволите…раните ми се отвориха отново.Кажи на това твое откачено приятелче-Джинчуурикито,че е пълен идиот затова,че използва това джутсу върху заложник като мен.

-Той поне помогна с нещо.Това не може да се каже за твоето Акацки приятелче.

Дейдара я погледна с очи , които сякаш забиваха кунаи в нея.

-Не говори така за Тоби,хмм. Може да е безполезен глупак,но е моя безполезен глупак.Затова млъкни !

Сакура се намръщи и погледна нагоре към малките късове небе които се виждаха през листата.

‘Той, защитава този Тоби”-помисли си тя”Никога не съм смятала,че член на Акацки може да покаже привързаност към някого”

Малък камък я удари по главата.

-Не мисли,че съм привързан към него,хмм.-извика ядосано Дейдара.Да не си посмяла да кажеш това отново !

Сакура замръзна и спря възражението,което подготвяше.

-Аз не съм казала нищо-промърмри тя-аз не съм…аз просто…аз само…си помисли…

Тя видя как той пребледня и докато осмисляше това, което каза.

-Ти си помисли това?Аз…аз мога да чувам мислите ти?!-попита той задъхвайки се. Очите на Сакура се разшириха.

“По дяволите,по дяволите,по дяволите и пак по дяволите.Тези белезници имат доста повече странични ефекти отколкото предполагах”

Дейдара изръмжа и си сложи свободната ръка на ухото заравяйки глава между краката си.

-Спри да мислиш-изкрещя той клатейки се-Спри,хмм!

Точно тогава Сакура чу шум от листа,който беше причинен от група хора,които се приближаваха.Тя се намръщи”Защо не ги забелязох по рано?”

Тогава група от петима,всичките носейки АНБУ маски се появиха в кръг на дърветата изучавайки двамата на земята пред тях.Единият ,който носеше маска на златен лъв,очевидно водача им,скочи на земята към тях,но запазвайки определена дистанция.

-Харуно Сакура?-попита той със заглушен глас.Куноичито кимнаи и мъжът пред нея също кимна.

-Имаме заповеди да… по дяволите-той забеляза белезниците и членът на Акацки и зае бойна позиция-Ястреб!Плъх!Змия!Бъдете готови!Той е от Акацки !

Три други членове на АНБУотряда слязоха с кунай в ръка,приближиха се внимателно към Дейдара и го хванаха здраво.Двамата оковани с белезници извикаха от болка, когато нинджите притиснаха все още счупените ребра на Дейдара.

-Не,не го пипайте-изпищя Сакура,ставайки напълно дръпвайки Дейдара със себе си и трите АНБУ члена,които още го държаха.-Не го пипайте !

-Но,Сакура-сама това е S-клас престъпник и на всичкото отгоре е член на организацията Акацки-каза мъжът с лъвската маска и извади един кунай-Той е много опасен и имаме директни заповеди от Хокагето да го задържим в момента в който ви намерим.

Сакура се усмихна мрачно.

-Не мисля,че ще е нужно.Виждате ли тези белезници?

Водачат на АНБУ кимна.

-Т е са специални.Свързват ме с тоя…тоя тук-каза Сакура правейки отвратена физиономия.Дейдара изсумтя,но беше твърде слаб за да направи нещо друго.-и за това е невъзможно да ме убие,защото така ще убие и себе си.

Лидерът на АНБУ кимна и прошепна няколко думи на останалите членове на АНБУ,които стояха на дърветата,след което те изчезнаха в облак от дим.После даде няколко инструкции на трите нинджи ,които ги държаха и те пуснаха Дейдара, но продължиха да стоят ужасно близко до него.

-В такъв случай,ще ви заведем в офиса на Хокагето-каза мъжът с маска на лъв докато тръгваха-Сигурен съм,че Тсунаде –дама ще може да разреши проблема ви.

Сакура погледна надолу.Дори опасен престъпник като Дейдара не би се опитал да атакува четири члена на АНБУ затова поне щеше да ги последва до Коноха.Но все още нямаше за какво да се радва.Според нейния малък разговор с Хокагето,Тсунаде-сама не знаеш много повече за белезниците от самата нея.Затова очевидно нямаше изгледи към бързо измъкване от тая каша.

“Все пак не мога да стоя окована за тоя пироманияк завинаги”-помисли си тя след което започна да се проклина вътрешно”По дяволите!Забравих…той ми чува мислите”

От другата й страна Дейдара си завъртя очите.

“Чудя се….-помисли си Сакура докато гледаше напред ,без пет пари да дава ,за това което ще направи като чуе мислите й “Дали ще мога да чета и аз мислите му в близкото бъдеще?Ще бъде справедливо.”

-Това НЯМА да е справедливо-озъби й се той към изненаданата Сакура ,изчервявайки се.

“Какво му става?”

Членовете на АНБУ само си размениха объркани погледи ,но продължиха.

Чет Сеп 16, 2010 5:39 pm

Глава 3:Споразумението

В офиса на Хокагето беше прашно.Високи купчини хартия върху бюрото закриваха човека зад тях,а кошчето беше пълно със супени химикалки и смачкани листи,също така и с няколко празни бутилки от саке.Миризмата на оризова ракия изпълваше стаята и членът на АНБУ трябваше да се фокосира върху Хокагето,за да не припадне от замайването причинено от алкохола.

Гледайки червените й бузи разбра,че тя беше пияна.Няколко празни бутилки на пода, потвърждаваха това.Членът на АНБУ се зачуди как можеше да е в такова състояние, след като беше едва четири сутринта.Той реши да не пита,но се прокашля,след като установи,че тя беше забравила за него.

-О…о,да… ти си все още тук.-измърмори Тсунаде иззад колоните от хартия и стана.за да го вижда по-добре.

-Ъъъ…какво щеше да ми кажеш?-тя хлъцна и се изкикоти-Извинявай...

Членът на АНБУ се размърда неспокойно.

-Намерихме Харуно Сакура в гората,Хокаге-сама.Заедно с членът на Акацки.

Тсунаде кимна.Последва кратка тишина,след което тя бутна всичката хартия от бюрото си,в следствие от което всичко се разхвърча из стаята.

-Така е по-добре…вече мога да те виждам…така…-тя скръсти ръцете си-Казваш,че сте намерили Сакура.Това е добре…много добре.И сте заловили Дейдара.

Нинджата пред нея кимна,но после веднага поклати глава..

-Имам предвид,че той е заловен,но…ъъъ…-Тсунаде го погледна объркано,а той въздъхна-Те са един вид…ъъъх…свързани,Хокаге-сама.

-Какво имаш предвид със ”свързани”?-попита Тсунаде с повишен глас-Обясни!

-Ъъх добре…значи аз само ги видях за няколко секунди,но…

-Какво видя?Бъди малко по ясен,моля!

Членът на АНБУ сви рамене.

-Имаше белезници,Хокаге-сама.Изглеждаха като от стъкло,за да бъдем по-точни.И най-странното нещо беше,че…ами…-той преглътна-Белезниците се бяха съединили с кожата им.Аз…не съм сигурен дали е вярно…но Сакура-сан каза нещо от рода на това,че Дейдара ще се саомубие,ако се опита да убие нея…така,че…

Той спря да говори,но не Хокагето отговори.Тя гледаше право напред без да вижда нищо.

-Стъклени белезници ли каза?-попита тя с треперещ глас.Нинджата пред нея кимна бавно.
Изведнъж Тсунаде отвори бюрото си и започн да изкарва нещата вътре пръскайки ги из стаята,очевидно търсейки нещо,но без резултат.

-ПО ДЯВОЛИТЕ!!!-тя удари бюрото с юмрука си,карайки членът на АНБУ да отстъпи няколко крачки назад.

Точно тогава се чу силно почукване на вратата и нинджата до нея я отвори щастлив,че си е намерил причина да отклони погледа си от ядосаното Хокаге и се озова пред Сакура.

Нейната кожа беше бледа и мръсна , виждаше се и засъхнала кръв по нея , въпреки че нямаше видими рани.Зад нея стоеше по-висок от нея мъж с руса коса и напоено с кръв около раменете палто.Двамата носеха чифт стъклени белезници,които се бяха слели с кожата на китките им,свързвайки ги.

-Охайо Тсунаде-сама-каза Сакура и се поклони.Дейдара обаче само си завъртя очите и не помръдна,затова и розовокоската не можа да се наведе напълно.Тя го изгледа свирепо в отговор на което той я погледна по същия начин.Стояха така известно време и накрая той каза:

-Ти искаш да се поклониш,ама аз не искам,хмм!

Тсунаде се прокашля и двамата се обърнаха към нея.

-Извинявам се Хокаге-сама…но тези белезници имат много повече странични ефекти отколкото очаквахме-промърмори Сакура , докато Дейдара се оглеждаше търсейки стол , на който да седне.

-Да,относно тези белезници…-прошепна Тсунаде докато русия нинджа се опитваше да придърпа към себе си стола,който беше видял,но без успех.-Мисля , че те предупредих за тях.Защо ги използва?

Сакура повдигна рамене и дръпна към себе си Дейдара , когато той направи нов опит да сграпчи стола.

-Дейдара!Ти егоцентричен…

-…идиот.Да знам,предсказуема си,хмм.

Сакура изръмжа от яд.

-Не е честно!Само защото ми четеш мислите не значи че трябва да довършваш всяко мое изречение!Тсунаде-сама?

Тсунаде ги гледаше с отворена уста докато Дейдара,който беше успял да се добере до стола,седна дръпвайки Сакура със себе си,карайки я да се наведе наполовина.

-Той може да ти чете мислите?-каза задъхано тя,докато местеше погледа си от Сакура към Дейдара и обратно.Това заради белезниците ли е?

Куноичито кимна и измърмори някакво проклятие срещу Дейдара докато се опитваше да вземе стол и за себе си.Когато най-накрая седна Тсунаде поклати глава.

-Искам да чуя всичко-каза тя-Като например,вярно ли е,че ако той се опита да убие теб тпва знчи ,че ще се самоубие?

Сакура кимна

-Абсолютно!Установих го след като проверих чакра системите ни и нервните ни системи и…

Дейдара въздъхна.

-Защо трябва да обясняваш нещо толкова лесно с толкова сложни думи,хмм?-взе куная стоящ на масата,който очевидно Тсунаде беше извадила от бюрата си преди да влязат.Той поряза лявата си ръка леко в резултат от което Сакура извика от изненада и болка , след което ритна Дейдара.Кръв капеше от лявата й ръка,точно както при Дейдара въпреки , че нямаше видима рана.Също така тя се беше хванала за крака на същото място където беше ритнала нинджата до нея.

Хокагето си пое въздух.

-Значи е вярно-каза тя,клатейки глава.-Невероятно!Защо по дяволите си използвала тия белезници…

Сакура се изчерви.

-Бях забравила-промърмори слабо тя,получавайки няколко дразнещи подсмихвания от Дейдара-Сетих се за тях прекалено късно…,но Тсунаде-сама…Те бяха в Наруто.Защо сте му ги дали?Знаете какъв идиот е.

-Така ли трябва да говорим и ние членовете на Акацки един за друг?Така ли се “грижите” един за друг вие от Коноха или нещо такова,хмм?-поклати глава той.-Честно ти казвам,първо погледни сабе си преди да ме поучаваш.

-Извинявай ама ще млъкнеш ли по дяволите?-изсъска Сакура докато го гледаше с “Още една дума и ще те убия”поглед.Той си завъртя очите,но не каза нищо.

-Не съм дала белезниците на Наруто.Явно сам ги е взел от бюрото ми,но те уверявам,че ще страда жестоко,ако не ми даде добро обяснение за действията си..

Дейдара преглътна и няколко капчици пот се стякоха по лицето му.Тя му хвърли учуден поглед и започна да разказва на Хокагето какво беше открила за белезниците.От време на време Дейдара допълваше по нещо,но най-често това бяха дразнещи коментари относно думите и фразите на Сакура.Когато куноичето спря да говори вече беше станало осем сутринта и двамата с Дейдара бяха много изморени.

Те бяха стигнали до споразумение.След което бяха завързани един за друг,не виждаха друг избор освен да задържат под ключ както Дейдара така и Сакура.През това време те щяха да продължат търсенето на начин да отключат белениците,тъй каото те нямаха ключ.

Когато излязоха от офиса на Хокагето,Наруто беше повикан вътре.Скоро след това се чу викащия глас на разгневената Тсунаде.Дейдара преглътна отново и Сакура се втренчи в него.

“Чудя се какво го притеснява”-помисли си тя”Изглежда изнервен от нещо.Не , че ме е грижа…Нкога няма да ме е грижа за идиот като този”

-Благодаря ти.

-Няма защо-отговори му саркастично тя.-Както и да е…поне ще се опиташ ли да спреш да ми четеш мислите,моля?

Дейдара повдигна рамене

-Опитах се,хмм.Невъзможно е.

-Да бе-“По дяволите дори не се опита.”

-Опитах-озъби й се той докато вървяха към апартамента на Сакура.-Мислиш ли че ми харесва да чувам перверзните ти мисли,хмм?

Сакура почервеня от яд.

-Не си мисля перверзни неща!-озъби му се и тя,упорито избягвайки погледа му-Ако има перверзник тук,то това си ти!

-Да бе,се тая.Това ли е апартамента ти?

Те застанаха пред входната й врата и Сакура кимна.

-Дам.Това е-тя потърси в задния си джоб и бързо намери ключовете си.Когато отключи изведнъж замръзна.

Тя имаше само ЕДНО легло и много МАЛЪК диван и НИКАКЪВ килим на който може да се спи..

“Това значи…”тя погледна към него,ужасено”Ще трябва да си поделим моето легло”

За части от секундата тя се изчерви,но в следващия момент само повдигна рамене и въздъхна.

-Ако ти не опиташ нищо…-каза той и й се подсмихна дразнещо

Сакура си завъртя очите и влезе в апартамента,все още свиквайки с идеята.Леглото й беше малко , тъй че най-вероятно щеше да се наложи да легнат един върху друг,ако искаха да се поберът в него.Подът в цялата й къща беше от дърво с изключение на банята тъй че спането на пода не беше опция.А дивана не можеше да събере нито един от двама им.

Дейдара,на когото очевидно не му пукаше много много за създалата се ситуация,влезе вътре и отвори най-близката врата до входа.Озова се в банята,затова опита друга врата,дърпайки Сакура след себе си като кукла.

-Ах!Легло!-извика той,когато намери спалнята и влезе почти на бегом.

-Не!Дейдара!Спри!Не…-но беше твърде късно.Той легна по гръб на леглото,дърпайки я върху себе си.От нейна гледна точка всичко стана на забавен кадър,докато падаше.И накрая се озова върху него като носовете им почти се допряха.Те се втренчиха един в друг за кратко тя се опита да издърпа окованата си ръка,но той не й позволи.Тя го погледна вбесено.

-Какво правиш?

-Спя-отвърна той и бавно си затвори очите.

Сакура изръмжа от гняв,не можеше да мръдне на никъде,отново.Мразеше създалата се ситуация.Мразеше да лежи върху този S-клас престъпник!Върху мусколестия му гръден кош,чувствайки добре оформеното му тяло под себе си,чудейки се как би изглеждал безтова Акацки палто.

Неговите очи се отворих рязко и те отново се втренчиха един в друг.Сакура се изчерви силно.Защо…защо си помисли това?!Дейдара я погледна объркано.Куноичито затвори очи и се опита да не мисли за него.Скоро след това чу равномерното му дишане и разбра,че беше заспал.

Най-накрая тя се отпусна,но в главата й отново нахлуха мисли.”Той е толкова топъл…”свободната й ръка погали неговата без тя да го осъзнае напълно”…и красив също”Сакура помръдна и усети как тялото му се надига и пада докато дишаше. Изведнъж в главата й се оформи план и тя се изкикоти тихо.

Потърси ножици в шкафа до леглото и въздъхна облекчено като видя,че лесно може да ги достигне.След това погледна русата му коса и се усмихна зловещо.Нямаше да му хареса,тя беше сигурна,но просто беше толкова нечестно,че той можеше да й чете мислите,а тя неговите не…

Съб Сеп 18, 2010 10:24 am

Глава 4:Ядосаният Дейдара и първият душ

Дейдара изстена,когат слънчевата светлина влизаща в стаята през прозореца погали кожата му и той се почувства топло и удобно докато лежеше в леглото.Върху него имаше нещо тежко и той се ококори,когато разбра,че това нещо всъщност беше жена.”Добра работа Дейдара”помисли си той подсмихвайки се. „Пак си си хванал момиче,хмм.”Но когато осъзна,че те двамата все още носеха дрехите си спомените в главата му се проясниха и очите му се разшириха.

Сакура лежеше върху гърдите му с лице между главата и раменете му,дишайки бавно и равномерно.Той усети натиска на тялото й върху гръдния му кош и уви ръката си около кръстта й,притискайки я по-близко към себе си.Дейдара не знаеше защо точно го направи,но в него момент това му изглеждаше првилно.

-Ммм-изстена Сакура и изведнъж започна да целува врата му.

Дейдара се вцепени и дръпна леко тениската й.

-…Сакура…

Тя се засмя тихо и облиза малка част от кожата на врата му,карайки го да затвори очи и да преглътне.Той си нямаше и най-малка идея защо,но това му харесваше.Не,той се наслаждаваше на това толкова много,че почти вече не можеше да се сдържи,но знаеше че трябва да я спре.

Ако не го направеше тя щеше да си помисли ,че се е възползвал от нея или нещо такова.Освен това той не искаше да започне да чувства нещо към нея.Тя беше негов враг.Затова я побутна силно.

-Сакура…ще се събудиш ли,хмм?

“По дяволите! Това не е Саске”

Той направи кисела физиономия,когато чу мислите й.

-Не не съм това Учиха копеле

“Това е…”

-Дейдара,хмм.

Тя извика и рязко се опита да се изправи,но белезниците й попречиха и затова се стовари върху него,изкарвайки въздуха от дробовете му.

-Оооох!

Дейдара се закашля след което стана, позволявайки и на Сакура да се изправи.Цялото й тяло се разтрепери като перце на вятъра и тя погледна надолу към краката си.

-Съжелявам,не исках да…Аз…аз…”Защо го целунах? Защо го целунах?Как може да съм толкова тъпа…?!И…защо беше толкова хубаво…НЕ!!!Спри да мислиш за това!!!

Дейдара едвам устоя на подтика да да се засмее.

-Искам да си измия зъбите,хмм-каза той,опъвайки окованите им ръце-и рамото още ме боли.Моля те,ще го излекуваш ли?

Сакура го погледна очудено повдигайки едната си вежда.”Моля те?От кога стана толкова учтив…охх!”тя сложи ръка пред устата си и се опита да отстъпи назад.”Омг неговата к…не не мисли за това…!

-Моята какво?-замръзна на място Дейдара.

Тогава установи,че Сакура се смее.Смееше се силно и цялото й тяло се тресеше така,че чак той усещаше треперенето през белезниците.

-ОМГ!Напълно бях забравила за това!!!

Внезапно студен бриз погали кожата около вратът му и той настръхна.Дейдара се намръщи.”Това е странно…защо е толкова студено около вратът ми?”Той разтърси главта си очаквайки да почувства косата си падаща върху вратът му.

Но не почувства нищо.Никаква коса.Той се вцепени и отиде на бегом до банята,дърпайки след себе си Сакура,която продължаваше да се смее.Дейдара отвори вратата на стаята към която се беше запътил,влезе и се огледа за огледало.Когато намери такова отиде пред него и погледна погледна отражението си.

Почти цялата му коса я нямаше.Беше отрязана и сега беше къса.Двете му очи вече се виждаха напълно и сега гледаха към него шокироно.Той прокара ръка през извънредно късата си коса след което погледна Сакура с убийствен поглед.

-Мъртва си-изсъска той хващайки я за тениската и вдигайки я във въздуха-Не си мисли,че ще се сдържа само защото,ако те ударя и аз ще пострадам,хмм.По дяволите ти унищожи косата ми! МЪРТВА СИ!

Той вдигна юмрука си и Сакура се ококори.Той щеше да я удари с всичка сила.Тя вдигна ръце пред себе си в опит да се защити точно преди юмрука му да я оцели,когато се чу силно почукване на вратата.

Дейдара спря и погледна към вратата.Сакура се загледа в него с едновременно шокирано и изплашено изражение.Тя не трябваше да се държи така.Той все пак беше S-клас престъпник,член на организацията Акацки и беше много опасен.Тя беше чувала слухове за неговото специално джутсу:самоубийствена експлозия.
Така,че той не беше изплашен нито от болката нито от смърта.

-Трябва да отворим-каза тихо Сакура докато Дейдара все още я държеше здраво за тениската.Той й хвърли бърз поглед.

-Не не трябва.Можем да се правим,че все още спим,хмм.-каза той и я пусна на пода.Тя омекоти приземяването си с ръката си и се изправи бързо.Отново се чу почукване на вратата и Сакура прехапа усните си.

-Трябва да отворим,Дейдара-каза тя обръщайки се към него,но когато го погледна юмрука му се стовари върху лицето й с всичка сила,изпращайки я на пода отново в следствие от което русокосия нинджа също падна върху нея повлечен от белезниците.

-Аххх!За какво беше това?! -извика Сакура докато се опитваше да стане.Бузата й гореше от удара.Тя го избутна от себе си и двамата станаха заедно

-Това беше задето ме остави почти без коса-изсумтя Дейдара докато разтриваше бузата си.-и защото ме целуа сутринта

Сакура изсумтя.

-О я стига,сякаш не си целувал момиче преди.

Дейдара удари челото си с ръка..

-Оффф моля ти се просто млъкни,хмм.Просто не ми харесва някое момиче да ме целува докато си мили,че съм някой друг...като например оня малоумник Учиха.

Сакура изръмжа от гняв.

-Спри да говориш така за Саске-кун,идиот такъв!

Чу се друго силно почукване на вратата,но те не му обърнаха внимание.Дейдара се подсмихна на Сакура.

-Значи харесваш това Учиха копеле?Интересно,хмм.На право не мога да дочакам момента в който ще кажа за това на Итачи-сан.Искам да видя как ще реагира.

-Ти...-каза Сакура мрачно през зъби-...няма никога да се върнеш в Акацки.Никога.Защото в момента в който тези белезници се махнат ще те убия.Повярвай ми!

Дейдара се засмя отново.

-Да точно.И как ще ме убиеш?Ще ме целуваш до смърт ли?

-Не говори за това,става ли?-извика Сакура от безсилие-Просто се случи,окей?Не е сякаш ми е било приятно или нещо такова-тя направи безцелен жест със свободната си ръката-Но в момента сме залепени един за друг.Така че предлагам да не си говорим или...или поне да не се дразним един друг.Е?Как ти звучи?

Дейдара се подсмихна.

-Да не говорм?А какво да направя с твоите дразнещи мисли които се въртят в главата ми,хмм?-той поклати глава.-Добре...само защото ме целуна тази сутрин...

Устните на Сакура се свиха.

-...ще направя това което искаш,но само този път,хмм.Няма да говоря с теб повече,но само при едно условие.

-Какво?

Той се ухили.

-...ще ме целунеш отново.Тази вечер,хмм.

Сакура изсъска ядосано и хвърли по него една книга,която той избегна на косъм.

-Изключено,первезник такъв!За каква ме имаш?
Той сви рамене.

-Тогава ще продължа да говоря,хмм.Представи си как вървим по улиците на това шибано село срещайки купища от твоите приятели,хмм.И тогава почвам да говоря как ти ми ближеше вратът тази сутрин....

Сакура изръмжа от гняв.

-Деобре де,ДОБРЕ! Ще го направя!!!

Сакура се обърна към вратата изпълнена с безсилие и едвам устоявайки на желанието си да вземе един кунай,да го забие в гърдите му и да се наслади на гледката как умира.

Тя въздъхна и погледана към Дейдара,който се беше облегнал ,колкото се може по надалече, на стената без белезниците да нараняват китките им.

-Тогава ще спря да говоря от сега,хмм.Приятен ден и не ми обръщай внимание.Все едно не съм наоколо...

- Благодаря ти.

Изведнъж тя си спомни,че някой чукаше на вратата.Тя погледна към Дейдара,но той само сви рамене и се подсмихна.Тя тихо го прокле и тръгна към вратата,но точно когато щеше да я отвори,той дръпна ръката й.

-Какво?-попита тя малко раздразнено.Той поклати глава и почистващо движение с пръстите си върху зъбите си.Тя въздъхна.

-О,да.Искаше да си измиеш зъбите.

-Ти нямаш четка за зъби,нали?-попита тя уморено.Той не реагира и тя въздъхна дълбоко отново-Не си мисли,че можеш да използваш моята.Използвай пръстите си.Там е пастата за зъби-и тя му посочи бялата тубичка на мивката в банята.

Той кимна.Взе тубичката след което сложи малко от съдържанието й върху пръстите си и започна да си мие зъбите.На Сакура й се наложи да гледа всичко това.Плавните му движения,белите му зъби и розовия му език,който мърдаше зад зъбите му.В резултат от гледката се почувства няак си възбудено.

В повечето случеи Сакура забравяше да си мие зъбите,лош навик,но сега нямаше нищо важно ,което да прави затова реши докато Дейдара миеше своите зъби и тя да направи същото.Пастата за зъби беше свежа.

Тя свърши по-бързо от Дейдара и бързо пи малко вода за да измие остатъците от паста в устата си.Куноичито остави чашата откъдето я беше взело и веднага след това Дейдара я взе,напълни я отново с вода и пи от нея.Сакура се втренчи в него и едната й вежда се повдигна леко.Не го ли интересуваше факта че тя беше пила от абсолютно същата чаша?Или по-точно от абсолютно същото място,забелза тя докато го гледаше.

Когато той забеляза погледа й примигна и остави обратно чашата.След това двамата тръгнаха към входната врата,но след като я отвориха установиха ,че който и да се беше опитвал да ги"събуди" си беше тръгнал и там вече нямаше никого.Тя погледна бързо към Дейдара,но той само се подсмихна и сложи пръст пред устните си.

"О,вярно.Никакво говорене.

Той си завъртя очите в отговор и Сакура въздъхна

-Мисля че трябва да отидем при Хокагето,нали?-каза тя повече на себе си отколкото на Дейдара-Искам да знам колко дълго сме спали.Оо,и преди да забравя...-тя се завъртя към него-Трябва да махнеш това Акацки-палто.Хората може да те атакуват така.Дейдара се намръщи и упорито не направи това,което тя му каза,затова тя самата започна да го разкопчава.Русия нинджа извика от изненада и отскочи няколко крачки назад повличайки и нея със себе си.

-Какво правиш?-възкликна Сакура хващайки се за окованата си ръка.Той я погледна убийствено и си закопча копчето което тя беше успяла да разкопчее.Сакура повдигна леко веждата си и реши да го подразни.

-Да не би тялото ти да изглежда толкова зле,че да не искаш никойда го види?-попита тя.

Той се изчерви силно но продължи да мълчи.Сакура повдигна рамене.

-Разбираш ,че атакуват ли теб ще атакуват и мен,нали?-попита тя с уморен и раздразнен глас.-Просто го махни,окей?Имам няколко широки тениски ако искаш да скриеш тялото си или нещо друго.Новата ти прическа ще попречина хората да те разпознаят,но това палто казва достатъчно.

Дейдара въздъхна и кимна бавно.Той започна да се разкопчава,но преди да го махне съвсем се втренчи за миг в Сакура."Какъв е този поглед...?"помисли си тя чувствайки се леко неудобно.Тогава той разтвори палтото си и го хвърли на пода.

Долната челюст на Сакура направо щеше да падне до земята,когато куноичито осъзна какво всъщност той се опитваше да скрие.В горната лява част на тялото му имаше белег,който беше зашит с черни въжета.До него имаше някаква татуировка,която беше някак си страшна .

-Какво по дяволите е това?

Той си завъртя очите,след което скръсти ръце пред себе си,скривайки отвратителното нещо.Сакура поклати глава и го повлече след себе си към спалнята.Тя отиде до гардероба и взе една от тениските на Саске,които той беше оставил в апартамента й преди няколко месеца.Тя я огледа след което я подаде на Дейдара,който я взе с благодарност и я облече.

-Да тръгваме тогава,окей?-каза слабо Сакура и те излязоха отвън.Тя затвори вратата,но малко след като тръгнаха отново спряха.Или по точно Сакура спря а Дейдара беше принуден да спре също.Той й хвърли объркан поглед.

-А...ами нали знаеш...-Сакура прехапа долната си устна"Какво ще си кажат хората ако ме видат с тая откачалка?Какво ще стане с репотацията ми?И какво ще си помисли Саске,ако разбере...! "

Тя видя как Дейдара стисна ръката си в юмрук и окото му трепна за момент.След което въздъхна и я бутна зад себе си.

Когато най-после стигнаха до сградата на Хокагето Сакура беше извънредно щастлива,че бяха се скрили от тълпата и изгарящото слънце.Гледайки задъхания и потящ се мъж до нея заключи, че и на него не му харесва особенно слънцето.Розовокоската почука на вратата на Хокагето и получи веднага отговор.

-Влез.

Тя отвори вратата и те заедно влязоха вътре,благодарни за свежия бриз който навлизаше в стаята през отворения прозорец.Тсунаде стоеше пред него и гледаше навънка,но когато влязоха се обърна към тях.

-Сакура,Дейдара,очаквах да дойдете по-рано-каз бодро Хокагето и сложи два стола за тях.-Изпратих Наруто да ви извика преди часове.

Сакура се усмихна слабо.

-Ами...ние...такова...сигурно още сме спели.Не сме чули никой да чука на вратата...-тя преглътна .Мразеше да лъже.Тсунаде повдигна леко веждата си.

-Както и да е.Фактът ,че вие двамата бяхте незащитени за последните 24 часа беше голяма грешка и няма да се случи отново.Говорих с някои от подчиените си и стигнахме до заключението,че вие трябва да останете в някоя от стаите тук.Ще сложим камери и ще има АНБУ стражи пред вратата на стаята ви,разбира се.Също така-сега тя погледна към Дейдара-ще започнем разпитите.Окован за моята чирачка или не,ти все още си член на Акацки,а ние се нуждаем от информация.

Дейдара завъртя очи и Сакура разбра защо.

-Ъм,Тсунаде-сама-каза Сакура-Днес ли ще го разпитвате?

Хокагето кимна.

-Да мислех си за към 4 часа следобед.

Сакура прехапа усните си.

-Тсунаде-сама,ъм,има една пречка...относно...ъъъ...днес...виждате ли...-тя погледна към мъжът до нея-Дейдара не може да говори днес...той...ъх...-тя въздъхна-Той не може да говори.

-Защо не?Не виждам причина.-каза Тсунаде раздразнено-Трябва да го разпитаме колкото се може по-скоро Сакура.Знаеш това не по-зле от мен..Да не би да е заради новата му прическа или нещо от тоя род?

Тялото на Дейдара се скова и Сакура поклати главата си бързо

-Не не не е за това...това е защото аз..ъх...

-Изплюй камъчето най-накрая!

Сакура затвори очите си.

-Нкарах го да не говори цял ден,защото ме дразнеше ядски много тази сутрин,а той е много упорит и не мисля че ще каже нещо

Тсунаде удари по бюрото си с юмрук,този път повече от безсилие отколкото от яд

Сакура помръдна неспокойно.

-Но мисля че камерите са добро решение- каза тя ,мислейки си за миналата вечер-Как изглежда стаята?

Тсунаде се приближи към тях изваждайки ключ от джоба си

-Вижте сами-каза тя и отвори една врата която Сакура не беше виждала преди.Тя влезе вътре и когато видя двете легла се почувтава много по спокойно.Те бяха много близо едно до друго но все пак бяха две.Също така имаше кухня и врата,която най-вероятно водеше към банята.

-Има камери във всяка стая освен банята.И както вече казах пред стаята ви ще има поне двама АНБУ.Чувствайте се свободни да разгледате вътре.-Тсунаде даде ключът на Сакура-Само помнете ,че вечер няма да можете да излезете от стаята.Офисът ми е затворен през ноща,а вие имате ключ единствено за тази врата.Иначе нямате ограничения.Поне не за теб,Сакура.Хокагето се приближи до розовокоската.

-Взехме предпазни мерки относно експлозивите му.-прошепна тя,така че Дейдара да не я чуе и Сакура се насили да не мисли за това.Така ,че и ти можеш да започнеш да го разпитваш,окей?Той няма да може да взриви нещо.Просто опитай.А и още нещо-нейния глас отново възвърна нормалната си височина.-Ние търсим решение за тези белезници,но може да ни отнеме малко повече време от очакваното.Също така мога да изпратя Наруто да дойде тук.Мисля ,че имаш неуредени сметки с него.

Сакура се подсмихна и поклати глава.

-Не,оставете го.Той тъй или иначе ще дойде тук до ден два.

Тсунаде се подмихна в отговор.

-Както желаеш.-каза тя след което излезе от стаята,оставяйки Сакура и Дейдара зад себе си.Сакура почувства объркания му поглед върху гърба си,но не погледна към него.Вместо това на устните й се появи фалшива усмивка и конуичито започна да се разхожда из апартамент,дърпайки Дейдара след себе си.

-Уау този апартамент е доста голям-каза тя бодро-И е доста светло.Виждаш ли тези прозорци?Огромни са!!!

Те наистина бяха огромни.Дълги прозорци простиращи се от пода до тавана,пропускайки голямо количество светлина в стаята.Стаята беше напълно обзаведена с модерни мебели и кухнята също беше хубава въпреки,че беше малко малка в сравнвние със предната стая.Спалнята беше дълга и пълна със светлина,а двете легла,които Сакура беше видяла изглеждаха меки и удобни.

Освен това имаше два гардероба и доста голямо огледало.Спалнята беше почти толкова голяма колкото и всекидневната.Сакура се почувства успокоена когато видя че в банята има вана която беше заградена с черен плат,същото беше и с душа и с тоалетната.Най-накрая можеше да се изкъпи или да отиде до тоалетната почти без да се притеснява.

Дейдара изглежда беше забелязал това също, но разбира се не каза нищо.Сакура погледана към него.

-Ще се изкъпя-каза тя и решително тръгна към душа.-Можеш да дойдеш след мен.

Дейдара се намръщи.

-О,спокойно ще ти оставя топла вода.-каза Сакура и влезе в душ-кабината,но точно когато щеше да затвори вратата осъзна, че това е невъзможно защото те все още бяха завързани един за друг.Затова се огледа търсейки решение,но такова нямаше.Тя започна да проклина тихо."Как може да са толкова глупави?!Направли са в душ-кабината да бъде напълно тъмно,но са забравили,че аз трябва все някъде да държа тези дразнещи белезници.

Тя погледна към Дейдара,който се подсмихваше на макс."Какво е толкова смешно?'-помисли си тя раздразнено.”Може да забрави за това че ще се къпи с мен...”Тя почувства как се изчервява при тези мисли,когато каза това и за нейна изненада неговите бузи също почервеняха.

-Виж какво,аз искам да се изкъпя и трябва да се преоблека-обясни му тя.-За това ще си взема някакви дрехи от гардероба и после...-тя се втренчи в него-ще трябва да си затвориш очите...

Той си повдигна веждата.

-Не си мисли че ми харесва да разчитам на теб-изсъска Сакура намръщено.-Но искам да се изкъпя ,защото мириша.Между другото ти също.Знаеш ли какво ще взема кърпа...чакай малко...-тя се огледа из банята и когато намери това което търсеше застана пред Дейдара.

Той я погледна объркано,когато тя се приближи и носът й почти опря в брадичката му.Куноичито почувства топлината,която излъчваше тялото му и вдигна кърпата със свободната си ръка нагоре докато не стигна главата му.

Неговите очи се разшириха,когато тя докосна леко косата му,но момичето не забеляза Сакура вдигна и окованата си ръка , обви кърпата около главата му ,където се намираха очите му.Той извика от изненада и се опита да махне кърпата,но Сакура я задържа решително.

Сакура я завърза зад главата му така ,че той да не може да вижда нищо.След това завърза свободната му ръка за панталоните му с въже,което беше открила в единия шкаф.В следствие от което той изръмжа.

Тя се подсмихна.

-Така.Сега ще изчакаш малко.

Тя излезе и тръгна към спалнята дърпайки Дейдара след себе си и едвам устоявайки на подтика да се засмее,когато той се блъскаше във стените и проклинаше тихо.

-Да не би да те чух да говориш?-попита Сакура ,получавайки ядосано ръмжене в отговор.

Тя се засмя тихо и отвори гардероба си.Беше пълен с хубави дрехи и тя бързо си взе от тях.След това отново тръгнаха към банята.Розовокоската видя,че Дейдара се опитва да освободи ръката си,но за нейно удоволствие не успя.

И сега идва трудната част.Тя трябваше да се изкъпе.Единственото позитивно в това положение беше,че Дейдара не можеше да я види.Но факта че той се намираше толкова близко до нея...

Розовокоската се обърна към него,когато той изръмжа.

-Ще бъда готова след секунда-каза тя и влезе в душ-кабината отново дърпайки го след себе си наполовина, но все пак достатъчно далеч и започна да се съблича.Обаче се появи голям проблем.Тя не можеше да махне тениската си напълно докато беше свързана с него.Какво трябваше да направи сега?

Момичето огледа мръсната си тениска и реши, че евентуално след това така или иначе ще я хвърли,затова взе един кунай и разпори плата.Дейдара замръзна когато чу звука при късането на плата и погледна сляпо към нея.

-Не е това което си мислиш-каза му Сакура докато си махаше бутушите и разкопчаваше полата си.

Беше решила да свърши с това колкото се може по-бързо и сега стоеше напълно гола в душ-кабината само на няколко стъпки от Дейдара,който не виждаше нищо,но все пак беше мъж.За момент тя се зачуди дали той може да види под кърпата,но реши че това е невъзможно затова пусна водата.

В началото беше много гореща затова розовокоската понижи температурата.Тя чу как Дейдара изръмжа отново когато ръкава му се намокри ,но не му обърна внимание. Достатъчно трудно й беше да стои на сантиметри от него без да носи нищо.А след това трябваше да го остави и той да си вземе душ... Куноичито потрепери ,въпреки че водата беше започнала да се стопля отново

Изведнъж неканени образи нахлуха в главата й.Тя не можеше да направи нищо друго освен да си представи какво ще бъде ако той стоеше до нея под душа ,носейки нищо друго освен кърпа около себе си,галейки кожата на гърба й леко...

Тя се отърси от нежеланите образи и изведнъж осъзна,че вече нямаше напрежение откъм белезниците.За части от секундата тя видя Дейдара,който падаше към нея викайки след което се сблъскаха и паднаха върху станата на душ-кабината.

Съб Сеп 18, 2010 10:25 am

Глава 5:Вечерята

-И?Как вървят нещата?

Въпроса дойде от най-добрата приятелка на Сакура-Ино.Тя беше руса и ако поискаше можеше да бъде много мила,но не беше най-подходящия човек с който можеш да водиш сериозен разговор.

Точно сега тя стоеше до Сакура на широкия диван в новия й апартамент,а Дейдара се беше настанил колкото се може по-далеч от двете момичета.Той гледаше през прозореца към изгряващите звезди и беше направил физиономия,която казваше ”Ще умра от скука по дяволите”

Сакура сви рамене и си спомни малкия инцидент в банята.

-Долу горе добре.-промърмори тя,чувствайки малката рана на горната си устна.Когато Дейдара я бе блъснал към стената, тя загуби баланс и се хакна в плочките на стената.-Искам да кажа като се има в предвид в каква ситуация съм...

Ненадейно Ино придоби сериозно изражение и кимна.

-Намериха ли вече решение?Не могат да те оставят да се разхождаш наоколо с този престъпник завинаги,нали?

Сакура въздъхна сънливо.Вече беше станало вечер,а Ино не беше единствената, която я беше посетила днес.Хината,Темари и Тен-тен също бяха идвали и й се беше наложило да разказва историята си три пъти един след друг.

-Наистина незнам.Тсунаде-сама изглежда малко...несигурна за тези белезници.

Сакура си спомни краткото им посещение при Хокагето,половин час след инцидента в банята.Лидера на селото скрито в листата им беше казал ,че няма да има разпити днес,но не заради разправията между розовокоската и Дейдара,а защото Ибики бил на мисия и нямало кой да води разпита.

-Изглежда тя наистина се паникьоса,когато ме видя окована за…него.

В отговор на това Дейдара изсумтя,а Сакура си завъртя очите.Ино повдигна вежда и се намръщи.

-Защо той не говори?-попита тя снижавайки гласа си-Да не би да е станало нещо с гласа му,когато се свързахте или нещо такова?

Сакура поклати бързо главата си и се изчерви.

-Не не е това.Виждаш ли той направо може да те накара да си пожелаеш да нямаш уши.(гоменасай ) И тази сутрин го накарах дахора не можах да го преведа по-смислено не говори през целия ден.-Тя се ококори.-не че го накарах де по-скоро сключихме сделка.Той се съгласи,но ми постави условие.

Ино се втренчи в Сакура с сляпо изражение.

-Искаш да кажеш,че той е спрял да говори,защото си обещала да направиш нещо за него?

-Точно така.

-И вече изпълни ли твоята част от сделката или...

В отговор Сакура се изчерви толкова силно,че чак бузите й заприличаха на две гигантски ягоди и затова тя си наведе главата надолу.

-Не точно.

Това подпали любопитството на Ино,както се и очакваше.

-Тогава какво е това нещо което трябва да направиш?-попита тя,а гласът й леко потрепна.-Не е нещо…-тя понижи гласът си-…перверзно,нали?Защото ако е така трябва просто да го игнорираш.Искам да кажа,че сега след като сте завързани един за друг това не значи,че той те притежава…

Дейдара се прокашля и двете момичета се обърнаха към него.

-Оопс-изкикоти се Ино-Забравих,че той също е тук.

Сакура завъртя очите си.

-И на мен ми се случва доста често.-каза тя и Дейдара я сръга леко с лакътя си все още отекчен.

След това двете момичета започнаха да си говорят за каквото там им попадне и Сакура се почувства облекчена ,че се е измъкнала от неловката ситуация.След известно време Ино реши,че вече трябва да си тръгне и тримата станаха от дивана.

-Е тогава ще се видим утр…чакай малко! –Ино се втренчи в Сакура,която почувства как капчици студена пот се стекоха по врата й.

-Какво?

-Голямо чело,ти смени темата!-извика Ино сочейки Сакура-все още не си ми казала какво те е накарал да направиш! Кажи ми сега ,кажи ми!-и тя започна още по-ожесточено да сочи розовокоската като малко дете искащо сладки.

Сакура отново почувства как се изчервява.Тя не беше казала на приятелката си какво се беше случило тази сутрин и не смяташе да й разкаже.Точно щеше да излъже , когато Дейдара я бутна леко с лакътя си отново.Той й се подсмихна и й кимна,получавайки в отговор два объркани погледа от страна на момичетата.

Той въздъхна и отиде до единия шкаф в стаята.Взе един лист и химикал след което започна да пише нещо.Ино и Сакура си рамениха объркани погледи.Розовокоската сви рамене,когато приятелката й я погледна с “Какво по дяволите става“ поглед и тогава Сакура се опита да прочете какво пишеше Дейдара.

Той естествено скри листа от нея,но пък го подаде на Ино,която го взе и започна да чете.С всяка следваща дума,която прочиташе веждите й се вдигаха все по-нагоре и по-нагоре докато накрая Сакура реши,че ще изчезнат в косата й.

Тя погледна към Дейдара,но той не реагира и затова момичето отиде при Ино.

-Какво пише?-попита с леко треперещ глас.Русото куноичи я погледна с огромни, шокирани очи.

-Това истина ли е?-прошепна Ино едва едва.

Сакура замръзна.

-Какво дали е истина?Какво пише?

Ино й подаде бележката и тя започна да чете.

Тази сутрин,малката ти розовокоса приятелка тук ме събуди по наистина много интересен начин.Няма да навлизам в детайли,хмм.Но изглежда,че е нетърпелива да го повтори отново тази вечер веднага щом получи удобен случей.Така че малката историйка,която ти разказа не беше завършена,защото тя пропусна да спомене как ми облиза врата тази сутрин.Разбираш какво се опитвам да кажа нали?

Сакура изръмжа от гняв и се обърна към Дейдара.

-Аз…ти…аз не мога…ти трябваше… Грррр!Изяш това дяволите да те вземат!-тя го хвана за рамото,завъртя го към себе си и го ритна между краката,целейки се във възможно най-болезненото място.(горкия Дейдей-кун xD xD xD )Тя го удари с пълна сила и той падна на земята,а в следващия момент ужасна болка застигна и Сакура.Болката не идваше точно от определено място както преди,но това можеше да се очаква тъй като това което беше ударено при Дейдара Сакура очевидно го нямаше.Но все пак болката беше се чувстваше..

Докато Дейдара лежеше на пода,мърморейки през зъби проклятия и държейки се за удареното място,Сакура се обърна към русокоската.

-Ино-каза тя,клатейки се и опитвайки се да се овладее-мисля ,че ще е най-добре за теб да си тръгнеш-и даде треперейки на приятелката си бърза прегръдка с една ръка.-Аз ще се оправя,окей?

Ино само кимна и излезе с лице още замръзнало в шок.Тя дори не затвори вратата след себе си и затова Сакура беше принудена да издърпа Дейдара заедно със себе си до вратата, за да затвори.

Тя нямаше никога никога ама никога вече да го ритне на това място отново.Тази болка беше...ужасна.Потресаваща!

-Защо...защо написа това?-попита тя все още държейки се за вратата.Той погледна към нея и се подсмихна гадно ,след което повдигна рамене.Това подразни Сакура.-Какво имаш предвид?Да не го направи...нарочно?

Той изчака няколко секунди и след това кимна,все още подсмихвайки се.Сакура го погледна с убийствен поглед и след като вече можеше да ходи се изправи бавно заедно с него.

-Хайде,да вечеряме.Гладна съм.-каза Сакура и тръгна към кухнята с Дейдара,който я следваше по петите.След което започна да търси из шкафовете и хладилника за някаква храна,но единственото което намери беше купички с рамен.

"Сигурно Наруто е помагал на Тсунаде-сама в това да избере храна за апартамента."-помисли си тя , изкара две купички,след което прочете инструкциите на гърба им."Предполагам,че няма да е толкова лошо, ако веднъж ям рамен за вечеря".

Точно когато Сакура щеше да сложи храната в микровълновата Дейдара я потупа по рамото и тя се обърна.

-Някакъв проблем?

Той посочи рамена и я погледна объркано след което повдигна рамене.На Сакура й отне няколко секунди докато разбере какво се опитваше да й каже.

-Никога ли не си ял рамен?Сериозно?

Дейдара се ичерви леко и я погледна ядосано.Розовокоската се засмя.

-Добре тогава.Нека това да бъде първия ти път.Знаеш ли,че Нару...имам предвид Джинчиуурикито,което се опитахте да хванете не яде нищо друго освен това?-Той повдигна рамене отново и тя продължи.-Той яде това постоянно.За закуска,за обяд и за вечеря.Не мога да повярвам ,че е толкова здрав,след като ,това което яде е толкова нездраволсловно.Тсунаде-сама също е на моето мнение,но той просто не иска и да чуе...

Тя млъкна ,когато изведнъж осъзна,че тя си лафеше.Лафеше си с S-клас престъпник,който сигурно и пет пари не даваше за ,това което тя говореше.Момичето чу как той въздъхна,след което му даде извинителен поглед.,пъхна купите рамен в микровъновата и я нагласи на подходяща температура.

Няколко минути по-късно микровълновата звънна,за да оповести че храната е готова. Сакура отвори вратата й и вкусна миризма се понесе отвътре.Момичето взе купичките и каза на Дейдара да вземе два чифта пръчици за ядене,след което се насочиха към масата и седнаха.

Сакура се вгледа в пръчиците в свободната си ръка,тоест дясната.Следобед бяха яли сандвичи и не й се беше наложило да използва пръчици,за да се хране.Но сега нещата стояха различно.Обикновенно тя ядеше с дясната си ръка,а в момента точно тя беше окована и Сакура оставаше само с лявата си,а с нея беше изключено да използва пръчици за хранене.(мнго съжаляавм за повторенията тук ам просто незнаех с какво да ги заместя така че да не се получи двусмислица)

Но все пак се опита и под втренчения поглед на Дейдара изпусна до купичката, това което се беше опитала да вземе от рамена.Тя се изчерви,но опита отново...същия резултат.

Момчето до нея обаче нямаше този проблем."Гадняр"-помисли си тя докато го гледаше,най-малкото той все още можеше да използва и двете си ръце.Въпреки това той все още не беше ял.Просто се беше втренчил в рамена,който висеше от пръчиците му с недоверчив поглед.

-Няма ли да ядеш?-попита го Сакура,леко раздразнено.Тя направи нов опит и този път успя да вземе една спагета(малко смешно звучи ам ко да се прави…) и да я изяде.Дейдара повдигна вежда,след което отвори устата си и внимателно опита от съдържанието в купичката.След което започна да дъвче,гледайки напрегнато рамена.Сакура усети,че се беше втренчила в него,но не можеше да откъсне поглед,защото любопитството я надви.

Изведнъж очите на Дейдара се разшириха.Той погледна към нея и за момент тя се изплаши , че той може да изплюе всичко в устата си върху нея,но той започна да яде като на маратон.Беше хванал купичката с окованата си ръка в резултат от което на Сакура й се наложи почти да легне върху масата докато той поглъщаше рамена със свръх скорост.

-Ох!Дейдара!Ох!Аз все още също съм тук!

Той обаче не реагира,а продължи да яде в следващите пет минути без да спре.Когато приключи се изправи и облегна на стола поглеждайки към Сакура,която все още лежеше на масата по корем с очи, в които гореше огън.

Той повдигна веждите си след което върна окованта си ръка на масата позволявайки на Сакура да се върна на мястото си,след което тя отново хвана пръчиците и погледна към Дейдара с още по-ядосан поглед и започна да се храни отново…или пък не.

След още десетина опита тя чу как Дейдара въздъхна.Тъкмо щеше да му се разкрещи, когато почувства ръката му върху своята.Тя погледна към него,но той не отвърна на погледа й,а взе пръчиците от ръката й и придърпа рамена й към себе си,след което взе част от съдаржанието в купичката с пръчиците .Сакура се ядоса отново и почервеня още повече от преди.

-ХЕЙ!Това е МОЯТА храна!

Сега най-накрая той я погледна и Сакура млъкна.Очите му…бяха се променили…бяха се променили тотално.Твърдоста им и състезателското им излъчване бяха заменени с… загриженост…

Когато той бавно приближи пръчиците към нея тя осъзна,че всъщност той се опитваше да й помогне да се нахрани.Погледна го объркано и усети че се изчервява,когато той сложи пълните с рамен пръчици на все още затворените й устни ,тя отвори леко устата си , позволявайки му да я нахрани.

Раменът беше вкусен ,въпреки че беше леко изстинал ,тя не можеше да направи нищо друго освен да въздъхне от облекчение.Дейдара се засмя тихо,което я накара да се съвземе,виждайки че пред нея отново стоят пръчиците с рамен,затова тя изяде и новата хапка и следващата ,и следващата ,и така докато накрая купичката остана празна,а Сакура се почувства толкова пълна,че чак започна да се чуди дали няма да избухне.

-Благодаря ти.-прошепна тя докато той се връщаше отново на стола си,леко облягайки се назад.Дейдара повдигна рамене и се подсмихна отново,а Сакура забеляза че очите му се бяха върнали към предишното си състояние.

-Знаеш ли какво?-каза Сакура докато оставяха купичките си в мивката и измиха пръчиците си.-Мога да помоля Ино да оправи косата ти.Имам предвид…-тя погледна към него.-Аз не мога да подстригвам хубаво…-тя се засмя нервно-Е…ти това вече го знаеш .

Той я погледна ядосано или по-скоро подразнено.

-Е?Как мислиш?Да я помоля ли?

Той докосна косата си и се замисли,след което кимна бавно.Сакура му се усмихна.

-Тогава ще я попитам утре,окей?В момента не можем да излезем от апартамента,защото е вечер.

Той кимна отново.

-Почакай…вече е…вече е вечер…

Той кимна още веднъж.Тя почувства как пулса й се ускори.Беше вечер.Края на “не говоренето” на Дейдара.Края на приятното тихо време и началото на условието ,което той и беше дал тази сутрин.На кратко казано:Тя трябваше да го целуне.

Тя почувства как стомаха й сякаш се преобърна и преглътна гледайки към краката си.

-Къде?-промърмори тя,поглеждайки бавно към него.Вътрешно тя се надяваше,че трябва да го целуне по вратът отново,както тази сутрин,когато го беше помислила за Саске.Но когато го погледна разбра ,че няма да й се размине само с това.

Бявно,хипер бавно той постави пръст на устните си.Тя почувства как отново се изчервява. Докато гледаше към тях.

“Ще го направя бързо”помисли си тя докато се приближаваше бавно към него.”Кратка целувка…като целувка по бузата.Просто си представи,че той е Сас…НЕ,НЕДЕЙ да си представяш,че той е Саске,това само ще усложни нещата.”

Сакура знаше,че трябваше да направи това.И на всичкото отгоре,веднага след като го направеше той щеше да започне да говори и да я дразне отново.Имаше и още един проблем.Тя излизаше със Саске…или нещо такова.Виждаше го няколко пъти в месеца докато той не беше на мисия ,но въпреки това техните отношения бяха романтични и много много близки,а целувката с Дейдара щеше да я накара да се чувства виновна.

Тя се усети че се е втренчила в устните му и затова отклони погледа си към очите му.Пое си дълбоко въздух и пристъпи напред. Гърдите й се опряха в неговите,когато сложи ръката си на рамото му за да запази равновесие и се повдигна бавно на пръсти.Тя се насили да не гледа в очите му,когато почувства топлината която излъчваше тялото му.

И тогава Сакура го целуна.Тя беше изумена от това колко меки бяха устните му,нещо което въобще не очакваше.Той не я докосна,докато тя стоеше там със затворени очи и устни върху неговите.Нещо в нея започна да крещи.Тя трябваше да спре.Трябваше да се отдръпне и да спре сега защото тя щеше…не по-скоро той щеше…

Но тя не можеше.Не можеше да се отдръпне.Сякаш беше залепена за устните му,сякаш имаше нещо което я задържаше там.И тогава странно чувство започна да я завладява, зашеметявайки я.

Тя почувства ръцете му ,които леко я избутваха ,върху себе си и се отдръпна.Леко задъхана тя погледна към кракта си,неспособна да се концентрира върху това, което се беше случило.

-Е,това беше…неочаквано.-тя го чу да казва.-За момент си помислих че ще се стопим отново…(мисля че се има предвид чуството,което изпитаха когато белезниците се претопиха в кожата им)

Тя погледна към него.

-Това никога няма да се случи отново-каза тя докато бавно възвръщаше контрола върху себе си-Никога!

Той повдигна вежда.

-Сигурно,хмм.

Съб Сеп 18, 2010 10:26 am

Глава шеста:Камерите

“Сутрин.Вече е сутрин.”

Тези мисли събудиха Сакура от съня й и тя опита да се протегне, но закопчаната и за белезниците ръка я спря и тя отново потъна във възглавницата. Ръката и се
беше провесила от леглото и беше ужасно замръзнала, но също и тази на Дейдара (ако се чудите как е възможно,не забравяите че са на две легла ;) ).

След вечерната целувка преди да си легнат, Сакура беше облякла пижамата си под завивките, внимателно поставяйки сгънатите си дрехи до леглото си. Дейдара беше
свалил само мантията на Акатсуки и тениската си и сега спеше полу гол – “И тази странна татуировка , и тези кални петна...което ми напомня”,си помисли
докато гледаше лицето му-“че още не се е къпал. Гадост.”

Тя спря погледа си на лицето му.Имаше хубаво лице, а носа му беше елегантен и дълъг,почти като на жена.Устните му не бяха нито много тънки,нито много големи, и бяха извити в спяща усмивка на мечтател (ако някой се сети как dreamer може да се преведе като човек,който сънува да каже :) ).

Очите му бяха затворени,а лицето му отпуснато.Късата му руса коса стърчеше в различни поски - последиците от подстрижката на Сакура още личаха.Тя се изчерви.

“Наистина трябва да помоля Ино да оформи косата му. Не може да се разкарва така,хората ще му се смеят!”

И веднага след това се намръщи.От кога започна да и пука как се чувства Дейдара или какво мислят хора за него?Не би трябвало да се тревожи за това. По дяволите,дори не трябва да мисли за това!

Той все още беше нейн враг,при това твърде опасен.Тя въздъхна и погледна часовника на нощното шкавче. 10:04 сутринта. Беше време да стават и да се преоблекат,а Дейдара да се изкъпе.Ибики се връщаше от мисия днес или утре,за това тя трябваше да се подготви за разпитите им.

За миг потрепери. Ами ако Ибики щеше да измъчва Дейдара за да получи информация…тогава тя също ще бъде измъчвана.А тя беше чувала ужасни неща за неговите начини да получи информация….

Погледна тавана,след което плъзна погледа си по мазилката,докато не достигна ъгъла на стаята."Черните очи " на наблудателните камериa се взираха в нея и тя в
тях,без да осъзнава защо сърцето и бие толкова бързо,а стомаха и се сви при гледката.Тогава видя червената лампичка под лещите на камерите да премига,и
най-накрая разбра какво и има.

“Камери” си помисли и очите й се разшириха.Тсунаде каза “във всички стаи,освен банятаа”.Това означава,че и във всекидневнята също имаше… Преглътна и се взря в
камерата.”Имат всичко на касета!!!Трябва да ги взема и да ги унищожа…Няма да позволя никой да ме види как ЦЕЛУВАМ ДЕЙДАРА!!! "

Шумните и мисли събудиха Дейдара, който изпъшка и потърка сънените си очи със свободната си ръка.

-Нещо не е наред,хмм?- промърмори,докато лежеше по гръб,без
да гледа към нея.Сакура кимна,но осъзна,че той не може да я види.

-Има… вчера… имаше…-тя се изкашля.Дейдара отвори мързелешката едното си око и я погледна гневно. -Какво,хмм?

-Камери.Заснели за всичко.

Той се втурачи в нея и след това бавно стана от леглото-очите му се бяха разширили от шок и изненада.

-Камери?-повтори той,гледайки я право в очите.

Тя съсредоточи погледа си в неговия за да е сигурна,че не гледа страховитата му татуировка и кимна,без да говори.

Тогава ъгълчетата на устата му започнаха да се извиват нагоре,и следващото нещо,което Сакура разбра,беше че той се смееше,почти до прпадък,удряйки
свободната си ръка по крака си ,а сълзи се стичаха по лицето му.

-О боже мой,ХММ!!-се смееше,сочейки Сакура -Напълно забравих!!!ХАХАХАХА!

-Млъквай!Не е смешно!

-Даа,смешно е!!! Хахаха...Тези...камери !Хахахах!

Сакура хвърли възглавница по него,зачервена от гняв.

-Вземи нещо и се облечи,глупак такъв!-му извика много раздразнена -И се изкъпи,защото смърдиш.А след това ще вземем тези записи.-и го погледна - И ти ЩЕ МИ ПОМОГНЕШ!

Дейдара се просълзи от смях.

-…да,да,да,разбира се,хмм.Но...

-Какво?

Русокоското доби самодоволна усмивка.

-Забрави ли,че има хора,които наблюдават касетите 24 часа,хмм?Може би е по-добре първо да разберем кои са те, не мислиш ли?

Сакура преглътна.Тя не беше мислила за това.-По дяволите!!!-изгрещя и след това стана толкова бързо от леглото,че събори Дейдара на пода.Тя зарови лицето си
в ръцете си и притихна.Нещата ставаха все по-сложни и по-сложни с всяка изминала секунда и тя не можеше да търпи това.

-Кажи,искаш ли да не говоря цял ден отново,хмм?-Дейдара се обади от пода-Как ти звучи?Но няма да го направя безплатно… хехехеее… ауч!-Сакура го удари по
главата и го дръпна за ръката,влачейки го към банята,игнорирайки новото главоболие.

-А как ти звучи да се изкъпеш най-накрая!?-тя извика ядосано. -Трябва да побързаме преди другите да видят записите!Моля те,моля те побързай!!

Тя подскачаше нагоре-надолу и го гледаше разтревожено.Той въздъхна,завъртя очите си и започна да съблича дрехите си пред силно изчервилата се Сакура.

-Ой!!!Не се събличай докато гледам!!Това е ужасно!!!-и тя бързо се обърна,покривайки очите си със свободната си ръка,а бузите и още имаха черешов оттенък.Розовокоската го чу да се подсмихва.

-Защо пък не?Нямам нищо от което да се срамувам,хмм…

Лявото око на Сакура трепна и тя едва се сдържа да не го удари.
-Просто побързай,става ли?-изсъска,все още без да го поглежда.-Часовникът тик-така!!!

-половин час по-късно-

Дейдара и Сакура бягаха колкото могат по-бързо надолу по стълбите в сградата на Хокагето стараейки се да не паднат,докато пот се стичаше по гърбовете им. Слънцето изгаряше кожата им, като напуснаха сянката на огромната кула, и започнаха да бягат до сградата,от където ги наблудаваха с камери.

Беше доста голяма фирма и беше наемана от повечето хора в Коноха,с изклучително оригиналното име “Surveillance and Co”. (на бг просто не звучи добре :) )

-Ето тук!-въздъхна Сакура когато достигнаха сградата.Доста хора ги гледаха докато бягаха по улиците,но Сакура се надяваше,че никой не ги е разпознал.-Да се
надяваме че не сме закъснели много.

Дейдара завъртя очи.
-...Би било наистина ужасно, ако сме закъснели.Истинско бедствие,хмм.-и се изкикоти.Сакура го изгледа на кръв,но реши да не се занимава с него,когато
вляоха в сградата.

-Ъм,Здравейте...?-и Сакура позвъни на малкото звънче на гишето.

Стаята имаше кремаво-бели стени и блестящ под,отразяващ като огледало.Гишето беше от тъмно плътно дърво,а зад него имаше комютър и стол,но стола беше празен.
Скоро някои дойде до бюрото.Беше млада жена с къса светло-кафява коса и леко жълтеникавви очи.

-Здравейте!-каза тя,сядайки зад компютъра.-Аз съм Хазел.С какво мога да ви помогна?

Сакура и се усмихна.
-Бих искала да видя няколко записа от моя...ъмм...нашия апартамент.Ако това е възможно,разбира се.

Хазел я погледна мило в очите.

-Много съжалявам, но не мога да ви разреша да видите записите.Такива са правилата.Първо трябва да имате разрешение.

Очите на Сакура се разшириха.

-Но аз трябва да ги видя.Вие не разбирате - наистина, наистина е много важно да видя тези записи.

Когато Хазел поклати главата си отново,Сакура извика от гняв,изплашвайки Хазел.

-Моля ви, успокойте се, или ще трябва да извикам охраната.-каза тя ставайки от стола си.

-Добре,извинявайте,наистина съжалявам.-промърмори Сакура,чувайки Дейдара да се кикоти зад гърба и.

-Имам предвид...просто толкова е важно за мен да видя тези записи,трябва да разберете.Хората могат да ме изнудват с тяхното съдържание.

Хазел отвори устата си да каже "не", когато прозвуча нечий друг глас.

-Хазел!Аз ще се справя с това!-и Тсунаде се появи зад вратата и бутна момичето встрани.-Справи се добре,но се страхувам, че аз трябва да се погрижа за тези
двамата.Освен това има някакви проблеми на втория етаж с електрониката.Мислиш ли,че можеш да помогнеш на останалите?

Хазел кимна, видимо щастлива да се махне от Сакура и доста тихият Дейдара,после заобиколи бюрото и се качи по стълбите,без дори да каже "довиждане".

-Та какво е това,което толкова те разтройва, Сакура?-попита Тсунаде със спокойно и отпуснато лице,но разтревожени очи.-Да не се е случило нещо с Дейдара?

-Ей,жено-извика Дейдата иззад Сакура и пристъпи напред.-Не говори за мен така,сякаш не съм тук,хмм.Мразя това.-и я погледна заплашително.Тсунаде му хвърли поглед,който беше дори още по-застрашителен и Сакура видя как Дейдара преглътна.

-Както попитах,има ли нещо нередно?-попита тя отново,обръщайки вниманието си към Сакура отново.Младото кунойче чу Дейдара да скърца със зъби,но го ингорира.

-Трябва да видя записите от всекидневнята от вчера вечерта.-започна Сакура, знаейки,че Тсунаде вероятно ще иска обяснение.И тя поиска.

-И защо?

Сакура преглътна.

-Защото...амии...просто защото.

Тсунаде повдигна вежда.

-Хайде Сакура,познаваш ме достатъчно добре, за да знаеш, че няма да приема това за отговор.А и точно сега,на никой друг освен на наблюдателите им е разрешено
да виждат тези записи.

Лицето на Сакура се разведри като чу това.

-Наистина ли?Никой друг?

Тя чу Дейдара да изръмжава до нея и видя Тсунаде да повдига вежда.

-Точно така.

Сакура се почувства толкова добре,сякаш подскачаше от покрив на покрив и крещеше силно колкото може.Пазачите, които виждат записите не им беше разрешено да
говорят за това, което са видели,а записите бяха охранявани от "Surveillance & Co", а това означаваше,че тя няма вече от какво да се притеснява.

-Сакура, добре ли си.Лицето ти почервеня.-Сакура погледна Тсунаде и и се усмихна.

-Добре съм,Тсунаде-сама.Чух достатъчно...-тя погледна Дейдара и за малко да се разсмее на неговата нещастна физиономия.-Ние ще се връщаме тогава.

Дейдара се намръщи.

-Не мисля така.Виждаш ли, хмм, бих искал да видя тези записи.Не можеш просто така да решаваш какво ще правим,хмм.Трябва да знаеш, че не ми харесва, когато
нещата не стават по моя начин,хмм...-и се усмихна самодоволно на ядосаното й изражение.

-А ти би трябвало да знаеш,че да ме караш да правя неща, които не искам...е не става.Имам предвид, ооо хаийде, сякаш аз решавам какво да правим и къде да
ходим през цялото време.Дейдара почервеня.

-О,така ли?Е, имам новини за теб: ти ГО правиш.Той подсмръкна и продължи на висок тон.-"Хайде Дейдара, трябва да се изкъпеш, защото миришеш.Трябва да вземем
тези записи Дейдара, и ти ще ми помогнеш" ... омръзна ми от това, хмм!

-Тогава,съжалявам, ама изобщо не изглежда,че ти се опитваш да направиш нещо.-отвърна Сакура,все така зачервена от яд.Какво си мислеше той?

Междувременно, Тсунаде се опитваше да не се смее,но беше по-лесно да се каже, от колкото да се направи.

-И на мен не ми харесва да стоя на едно място по цял ден!-продължи Сакура-Знаеш ли какво ме учудва?-Когато той не и отговори,а само я погледна ядосано, тя
продължи.-Чудя се, защо дори те държат в Акатсуки.Ти си мързелив,егоцентричен, направо "бодлив трън в зад***а.Никога не помагаш никому по своя воля и дори не
ти пука за съотборника ти, когато е заловен и почти убит!И да не споменавам тези твои грозни творения на изкуството...!

Тя не биваше да казва това.Тсунаде,която не можеше да говори,видя промяна в стойката на Дейдара и усети втздуха около него да се променя.Очите и се
разшириха скочи между двамата пред нея,но беше прекалено късно.Дейдара се хвърли върху Сакура и я събори на пода,а сега риташе и удряше всяка точка от тялото
и, която можеше да намери.

Сакура изпищя от болка,когато той я ритна в ребрата,а тя в отговор го срита отново между краката с коляно,насилвайки го да се стовари отгоре й. Претъркули се,подпирайки се на лакетя си,така че той да падне на пода,а не върху нея, чакайки болката да дойде.

Секунди по-късно ужасна болка разцепи тялото й на парчета, и Сакура и Дейдара стиснаха зъби,и двамата кървящи от раните,които си бяха причинили един на друг.

Тсунаде натисна червения алармен бутон за АНБУ охранителите,а после коленичи до Сакура,помагайки и да се изправи и лекувайки някои рани,но държеейки под
поглед "ноккаутирания" Дейдара.Сакура изплю малко кръв на пода и прекрати лекуващотот джутсу на Тсунаде.Хокагето я погледна объркано.

-Просто ме остави-промърмори Сакура,докато стискаше зъби.Тя прехапа езика си и изплю още кръв.Усети прекършените си ребра,но това не можеше да се сравни с
това, което чувстваше отвътре.

Тя не трябваше да си позволява да се стига до тук.Да показваш емоций беше слабост,а той използва тази слабост да я атакува.Тя все забравяше, че той е опасен и смъртоносен враг, и че той няма да се поколе*ае да я убие с риск да се самовзриви.Тя не можеше да рискува експлозия,докато са в центъра на града
заобиколени от толкова много хора.

Тя погледна свободната си ръка.Но той също беше се съвзел, и щом си го помисли, отново усети юмрукът му върху стомаха си.Тя стисна ръката си в юмрук.

"Това не е начинът.Не мога да издържа толкова време с него...". Тя погледна Дейдара, който се изправи бавно и усети придърпването от белезниците.

Веригите започнаха да им причиняват болка, когато и да си помислеше за тях и тя се опита да не го прави,но този път трябваше.Лъскавата повърхност на
белезниците отразиха слънчева светлина, и ако не знаеше какво могат да правят те, би ги нарекъл "красиви".(става дума за белезниците).

Стъклените вериги между двете закопчалки на белезниците се бяха разхлабили малко, но все още бяха достатъчно здрави и тя се зачуди кой е направил тези белезници и защо.

Тогава усети стъклото да наранява кожата й и тя затвори очи,опитвайки се да мисли за нещо друго.Мислите и се въртяха около белезниците и Дейдара - двете неща за които искаше да забрави,но без значение колко се опитваше,те се връщаха обратно,преследвайки и подлудявайки я.

Тя не осъзна, че Тсунаде й говореше,докато Хокагето не разклати внимателно раменете и.Тя се взря в Тсунаде със замаглен поглед и Хокагето каза:

-Ще повторя оше веднъж.Слушаи внимателно.

Няколко АНБУ пристигнаха набегом.Тсунаде помогна на Сакура да се изправи,докато нинджите изправяхасе опитваха да направят същото с Дейдара.Той обаче изстена и ги отблъсна от себе си,изправяйки се неудобно.

-Мога да се оправя и сам,благодаря,хмм.-изсъска и погледна застрашително Сакура.Тя преглътна и Тсунаде започна да говори.

-Щом Ибики още не се е върнал, започваме разпитите днес.Планирах да е към 4, но щом сте тук, можем да започнем веднага.-тя кимна на АНБУ нинджите и те всички
изчезнаха,освен този зад Дейдара.-Сега ако обичате,последвайте ме...

Глава седма:Акатсуки

Беше влажно и мъгливо,а мъжа облечен в черно дишаше трудно.Лицето му бе покрито с оранжева маска, която беше размазана и доста опустошена,а неговото черно наметало с червени облаци, беше разпокъсано на няколко места.Той се спъна в един камък и падна на земята,брадичката му се удари в земята.Той изстена, след което погледна към небето, където звездите бяха започнали да се появяват.

Само една мисъл го поддържаше:да спаси господаря си.След като Джинджурикито го беше ударло по главата ,докато бяха в апартамента, той бе припаднал и следващото нещо, което разбра, беше че се е събудил в непозната гора,а глинените създанията на Дейдара го заобикаляха, мъртви и изсъхнали.Опита се да се свърже с учителя си,но не можа да го намери.Порадитази причина се скита покрай дърветата цял ден, крещеейки и викайки името на Дейдара,за да го намери.

И сега беше на един ден път от най-близкото скривалище на Акатсуки,но тялото му го предаваше.Коленете му трепереха с всяка стъпка, а дъха му секваше, когато се опитваше да скочи на дърветата.Също така имаше съвсем малко останала чакра, която не можеше да използва,за да бяга по-бързо, а и защото не беше ял, той се спъваше в земята,намалявайки темпото.

-Тоби...трябва да...про...дължи-промърмори той на себе си,изправяйки се.-Дейдара-сан...той...разчита...на Тоби...и...Тоби е...добро момче...

Сянка изкочи от сенките и застана пред лежащото момче.

-Тоби?Тоби,това ти ли си?-Тоби погледна и видя друг член на Акатсуки да стой пред него,да носи огромен меч на гърба си, с очи като на акула.Той коленичи до падналото момче, и го повдигна на гърба си.

-Късметлия си, че преминавах от тук.-каза той, като започнаха да скачат.-Вече се бяхме отказали от теб и Дейдара след експлозията преди няколко дена.Къде е Дейдара междудругото?

Тоби изстена.

Тоoби не знае...Тоби трябва да помогне на Дейдара-сан,защото...защото Тоби е добро момче...!

Другият въздъхна.

-Успокой се малко Тоби.Пази силите си за по-късно, имаш доста да обясняваш.-той качи момчето на рамото си и увеличи скоростта, знаейки, че то вече е достатъчно изморено, и че едвам стои на краката си.

Скоро пристигнаха в скривалището.Имаше огромна скала по средата на огромно зелено поле в центъра на гората, и Кисаме отиде до там.Той се поклони леко, внимавайки Тоби да не се хлъзне по гърба му, и после постави ръката си на скалата.

-Кисаме Хошигаки,чудовището от Киригакуре.-прошепна той и пусна малко от чакрата си в скалата.Слаба светлина се показа от пукнатините и тогава скалата се разцепи на две,разкривайки път надолу.Кисаме се изправи отново и започна да слиза по стълбите.Веднага щом стигна достатъчно надолу,скалата се затвори сама над него, оставяйки Кисаме в мрака.

-Жалко, че Итачи-сан не е тук да поосвети малко.-промърмори той повече на себе си.-Досега не бах забелязал каква голяма полза има от това Katon jutsu.

Той се препъваше в стъпалата,понякога прескачайки по няколко наведнъж почти падайки, докато не видя много слаба светлина в края на стълбището.Мина през коридора, който започна веднага след стълбите, и спря да върви, когато стигна голяма дъбова врата.Тя беше огромна и и отразяваше бледата светлина от няколко фенера окачени по стените.В средата висеше голяма дръжка с формата на драконова глава.Кисаме почука силно на вратата.

Очите на дракона започнаха да светят и вратата се отвори, откривайки голяма кръгла стая с няколко стола.Доста от тях бяха празни.Кисаме затвори очите си изгубен в спомените си за членовете на Акатсуки, умрели за толкова кратко време.

-Кисаме!Както виждам си се върнал.
Кисаме погледна напред и видя, че Зетсу беше проговорил.Зетсу имаше раздвоена самоличност, и понякога можеше да бъде много приятелски настроен, но също можеше да бъде много страшен, и повечето членове го отбягваха всеки път, когато беше кисел.Също така можеше да се уедини в тялото си като растение и да не говори на никого с дни.Сега, за щастие, неговата добра страна беше взела контрол и Кисаме го поздрави.

-Йо.Вижте какво намерих, докато се прибирах.- и той положи Тоби в центъра на стаята.Останалите членове на Акатсуки станаха от столовете си като го видяха, освен Итачи, който просто го погледна.Тоби лежеше на пода с обърнато лице към него, сграбчил оранжевата си маска в дясната си ръка.

-Тъкмо се прибирах, когато усетих нечия чакра наблизо - каза Кисаме - и отидох да хвърля един поглед.-Той въздъхна.- Хлапето продължаваше да бълнува за спасяването на този пироманияк...

Зетсу,Пейн,Конан и дори Итачи замълчаха, като чуха това.

-Всички знаем,че Дейдара няма да се върне-каза Пейн след малко да разруши неловката тишина.Не беше много добро решение,въздуха се изпълни с напрежение и неловкост.-Всички усетихме чакрата му да изчезва след доста голяма експлозия.-неговите Риненеган очи погледнаха към всеки един член.-Мъртъв е.

Кисаме въздъхна и седна.

-Колко жалко.Винаги съм си мислел,че последната експлозия на Дейдара би била "убиец".-той погледна към другите, които кимнаха в одобрение.

-Помните ли, когато Сасори все още беше жив?-попита изведнъж Зетсу и всички го погледнаха.Зетсу се подсмихна.-Тези двамата спореха за това глупаво "изкуство"-постоянно и независимо от обстоятелствата.Както и да е,веднъж нещата наистина излязоха извън контрол, и Дейдара се развика на Сасори, че той би взривил цялата база, и областта в радиус 10 мили от него.

Кисаме подсвирна.

-Ама ти сериозно...?!

Итачи въздъхна, звучеейки леко раздразнен.

-Във всеки случей, теб какво те е грижа-попита с мрачен и мек глас както винаги.-Все още имаме да правим много неща, като да заловим деветоопашатото Джинджурики и да завършим плана си.-и понижи гласа си.-А и аз все още имам "малък бизнес" с брат си и неговите очи.-ъгълчетата на устата му се повдигнаха в лека самодоволна усмивка.-т.е. Моите очи.

Настъпи много неловка тишина измежду останалите членове на Акатсуки след като чуха тези думи. Макар и те всички да бяха издирвани престъпници без никакви добри дела, когато Итачи проговори за неговия по-малък брат,думите му бяха пропити с нещо, което не можеше да бъде по-добре описано от кръвожадност.И въпреки, че бяха убили доста хора, може би дори тези близки за тях, говорейки по такъв начин за брат си ги притесни.

Тогава Тоби, все още лежеейки на земята, изстена и се раздвижи леко.Пейн прочисти гърлото си и другите насочиха вниманието си към него, отново с изключение на Итачи, който се взираше в пода пред него.

-Би трябвало да се възстанови скоро.-каза Пейн с студения си глас.-Конан, погрижи се за него.

Единствената жена член на Акатсуки кимна и отиде при Тоби без да говори.Тя го вдигна от земята, сякаш вдигаше перце, и напусна стаята за събрания през малка врата, отсрещна на дъбовата, през която Кисаме беше влязаъл.

-Междудругото-продължи Пейн-трябва да се концентрираме върху деветоопашатата лисица.-Той погледна Итачи.-Итачи.Това Джинджурики попринцип беше твоя цел.Дейдара се провали два пъти.Очаквам нещо по-добро от теб.-и той стана от стола си, отбелязвайки, че срещата е приключила.Другите също се изправиха и напуснаха през същата врата, през която Конан мина по-рано.Последният останал в стаята беше Кисаме.

Той погледна към пода към мястото където беше оставил Тоби по-рано.Имаше нещо в "изчезването" на Дейдара...Нещо, което не беше точно на мястото си, но не можа да определи точно какво.Той се намръщи леко, но когато почувства слабо главоболие, реши да не мисли за това повече.

"Вече е по-добре" - помисли си развеселен, докато отиваше към стаята си.-"Имам хладилник пълен с бира.Време е да пропилея малко време, хехехеее..."

Съб Сеп 18, 2010 2:36 pm

Глава осма:Объркани чувства

Няколко дни минаха от "инцидента" с касетите.Няколко наистина безполезни дни.Дейдара отказваше да говори в безкрайните разпити между него и Ибики, без
значение колко го измъчваха.Веднага щом Ибики или Тсунаде се прокашляха, Дейдара стискваше устата си и ги държеше устните си прилепени една до друга.Беше истински ад и за Сакура.

Понякога увеличаваха температурата в стаята за разпити до такава степен, че чак гърба и лицето на Сакура се обливаха в пот.И няколко пъти потапяха Дейдара в ледено студена вода,държеейки го там толкова дълго, че Сакура започваше също да се бори за въздух. С по-късно, те ги заключваха в стая без прозорци и светлина за два дни, със съвсем малко вода и хляб.

Тсунаде ги проверяваше всеки час, уверявайки Сакура, че всичко скоро ще свърши, и че почти е намерила решение за белезниците.Но всеки път щом тя го кажеше,
звучеше все по-малко убедително, а по-късно Сакура я помоли да спре да го казва, защото я депресираше.Също и Дейдара.

Когато бяха в апартамента си, Дейдара все още отказваше да говори.Единствените неща, който казваше бяха "Гладен съм" или "Трябва да отида до тоалетната" - тя
винаги се надяваше той да не го казва - и после се връщаше към мълчанието.Той постоянно беше кисел, и ако Сакура кажеше нещо, изръмжаваше и се обръщаше
на другата страна.

Първо се наслаждаваше на това, но после започнаха да и липсват разговорите с хора.Нормални хора.Не луди кръвожадни убийци, и особенно нетози, за който беше закопчана.И нещото, което определено не правеше нещата по-лесни, беше разговора и с Тсунаде миналата вечер.Посреднощ, когато Дейдара спеше и тя можеше да говори без да бъде чута.

-СПОМЕН-

-Сакура...?Будна ли си?

Момичето премигна няколко пъти преди да отговори.

-Да, будна съм Тсунаде-сама.

-Това е добре.Има нещо, което искам да обсъдя с теб.Засяга Дейдара.

Сакура се надигна, внимавайки да не дърпа веригата много, защото знаеше, че това би събудило Дейдара.Тсунаде седна на ъгъла на леглото и погледна ръцете си.

-Мисля, че забеляза, че не можем да накараме Дейдара да говори-каза Тсунаде след кратка пауза.Сакура просто кимна.-Говорих за това няколко пъти с твоите
приятели,също и с Наруто.-Тсунаде погледна Сакура.Кунойчето усети напрежението във въздуха.Почувства се нудобно.-И ние си помислихме за нещо, което може би
ще накара Дейдара да говори.

Сакура преглътна.

-Имате предвид...като го измъчвате?-попита тя, почти шепнейки.За нейно успокоение, Тсунаде почти веднага поклати главата си.

-Не, не измъчвайки го.-тя въздъхна.-Трудно ми е да те помоля за това Сакура,като не бива да бъде правено от никое шиноби или кунойче.И също така трябва да
разбереш, че можеш да кажеш "не" на това предложение.-Тя си пое дълбоко въздух и изведнъж грабна свободната ръка на Сакура, стискайки я леко.-Ние...чудехме
се, дали можеш да вземеш информация от него, по начин, по който само ти можеш.По начин, по който само жена в твоето състояние може.

Очите на Сакура се разшириха.

-Но Тсунаде-сама, мисля, че ви казах...Не мога да чета мислите на Дейдара, както той може моите.Мога само да разбера какво ще прави!-Тсунаде поклати главата
си.

-Не това имах в предвид Сакура.

След това, нещо студено стегна в гърдите Сакура, затруднявайки я да диша и я караше да се поти в студената нощ.Тя преглътна трудно, и после усети ръката на
Тсунаде да стиска нейната.

-Това за което те моля Сакура, е...е...-сега Тсунаде я гледаше-...е да се сближиш с Дейдара.Много близо.-Сакура усети дланите и да се потят, дори
закопчаната.

-По какъв начин?-попита с треперещ глас.

-...интимно...

Шока, който последва е труден за обяснение.Сърцето и не само пропускаше по няколко удара, вътрешно тя се разкъса на парченца, а очите и започнаха да се
пълнят със сълзи, които не искаше да показва.Ръцете и трепелеха неконтролируемо, и скоро тя загуби способността си да говори...гърлото и беше пълно със
сълзи.

-Може да откажеш.-каза Тсунаде, отдръпвайки се,за да и даде малко пространство.-Това е твой избор.Аз не мога и няма да те насилвам в нищо.Това е просто...просто
предложение.

Но Сакура много добре знаеше.Тсунаде беше отчаяна.Тя просто не можеше да каже "не" на това предложение.Беше проява на слабост и нетипично за една нинджа да
го направи, но когато погледна отчаяните очи на Хокагето, знаеше, че трябва да се съгласи.Нямаше избор.

-Ще го направя...-прошепна тя,с глас като на скърцаща стара врата-...Ще го направя...

-КРАЙ НА СПОМЕНА-

Тя погледна Дейдара.Бяха на малкия балкон в апартамента, защото Сакура искаше да излезе на слънчева светлина, а дейдара седна на стола, вглеждайки се в синьото небе без да говори.Светлината се отразяваше в сините му очи, а косата му изглеждаше доста по-добре след подстрижката на Ино.Тя въздъхна и се загледа
в покривите на къщите в града.Какво ли не би дала да знае какво си мислеше той.

"Човече...-си мислеше Дейдара-Какво ли не бих дал, за да не чувам мислите на това кунойче, хмм."

Те продължаваха да навлизат в съзнанието му в най-нежеланите моменти, както когато се опитваше да спи или да се концентрира върху плана си за бягство. Планираше да изпрати една от неговите птици, но АНБУ нинджите бяха взели глината му и по някаква странна причина, той не можеше да събере чакрата си
за земен тип джутсу,когато беше в апартамента.

А Сакура не му помагаше с концентрацията.Ако не го подлудяваше с мислите си, то тогава тя щеше да му говори.Тя винаги искаше да говори с него, а ако той не отговореше, тя просто започваше да говори, сякаш той и беше някакъв добър приятел. А той беше сигурен, че не е.

Той я погледна гневно с ъгълчетата на очите си.Дори да не искаше да го признае, тя беше красива.Очите и бяха големи, а ирисите и блестяха в зелени нюанси,
като горите над които той беше прелитал преди със своята птица.Носът и беше малък и леко извит, но това и придаваше лек невинен израз на лицето, който си
пасваше перфектно с оформените и устни.

Той погледна небето отново."Да не говорим за тялото и ...". В момента, когато падна върху нея в банята, когато тя се къпеше за първи път, той доби някаква
представа за това как изглежда.Нищо конкретно, без детайли,само основно.Не можеше да разбере, защо тя криеше добре строеното си тяло в големи провиснали
дънки и тениска.И понякога се хващаше да си представя, как би изглеждала в къса прилепнала рокля.

Както сега.Предстсави си Сакура в тесни плитки дънки, с късо горнище и предизвикателен поглед.Той почувства как ъгълчетата на устата му се извиват нагоре.

-Дейдара?

-Хмм.

-Ти...тече ти кръв от носа ...

Очите на Дейдара се разтвориха.Той набързо избърса следите от фантазията си-кървава струйка на ръката му.И после стана от стола,леко нервен.

-Горещо е и съм гладен, хмм.Нека да влизаме.

Той се чувстваше топъл, но се чудеше, дали това е заради слънцето.Но стомахът му не лъжеше:беше гладен и се нуждаеше от храна.Сакура въздъхна.

-Ние сме си тук.Освен това, ядохме на закуска преди половин час.Не може да си гладен.Във всеки случей аз не съм и искам да останем тук още малко.

Той и се намръщи и повтори това което беше казал.

-Гладен съм, хмм.Трябва ми храна.

-Не, не ти трябва.Знаеш ли кога се нуждаеш от храна?След 10 дена без да ядеш нищо или по време на дълга мисия в страната на Пясъка.Казах ли ти вече за
приятелката ми Темари?Както и да е, тя живее там, и ми каза че горещината те притиска да ядеш постоянно.Не знам дали е права или това е само слух, но ако
това е така, тогава мисля, че никога не трябва да ходиш в Суна, защото ще ядеш прекалено много.

Тя го погледна набързо, а той и отвърна с оттегчен поглед.Това не помогна.

-Което ми напомня...яде ли някакви зеленчуци последните два дни?Не е здравословно, ако не си, знаеш го.Можеш лесно да се разболееш и да качиш тегло.Оу...това също ми го каза Темари.Заради жегата се потиш повече, и така губиш тегло по бързо.Не е ли страхотно?

-...да, добре, хмм...

-Казах на Ино да отиде там, щом ще е на диета, но пътя е дълъг и единственото място където можеш да отседнеш удобно е сградата на Казагакето.Имат вентилация
( може би нещо като климатик... ама нещо не ми се връзва ), но Ино не може да търпи Гаара-сан, а...

-Моля те, моля те...просто би ли...млъкнала?-попита Дейдара, затваряйки очите си, като се опита да я накара да млъкне.Сакура спря да говори почти веднага и
увиси раменеТогава очите и се разшириха и засияха на лицето и.

-Хей, ти току що каза нещо, знаеш нали!

Дейдара и даде "смъртоносен поглед" и спря отговора, който щеше да й даде, даавйки и "инатест поглед".Сакура наклони леко главата си и стана от стола.

-Добре, добре, ако исакш да ядеш отивай, аз няма.- и те отидоха в кухнята, където Дейдара си направи една бърза закуска.

Сакура искаше да му каже, че това не е здравословно, но реши да не го прави.От една страна тя беше заета с мисълта "Сближи се с него", и мозъка и работеше по
начин, в който може да измисли, как да промени отношенията си с него.Ако изобщо имаше такива.

-Нека да направим пай или нещо друго.-предложи Сакура, когато седнаха отново навън.Този път Дейдара обърна главата си много бавно и я погледна.Веждите му
почти се бяха изравнили с очите му и Сакура нервно се изкикоти.-Добре, добре, никакъв пай, никакъв пай.-Тя отново напред погледна.-Да отидем в града
тогава.Знам, че няма нужда да ходим до магазина или някъде другаде, но определено се нуждая от чист въздух и да поговоря с Ино.

Дейдара изпъшка.

-Сега сме навън, нали, хмм?Това не е ли свеж въздух?

Сакура поклати главата си и стана от стола отново.Дейдара продължаваше да стои и Сакура издърпа белезниците силно.

-Хайде, не бъди такова дете Дейдара-кън.

Вече беше казала тези думи, преди да се осъзнае и тя бързо постави свободната си ръка пред устата си.Дейдара я погледна много заинтересован и после-благодарение на господ-стана от стола си.

-Ще дойда с теб тогава.Но не очаквай да говоря с когото и да е от твоите приятели.

Сакура за малко да каже "О не се притеснявай, те и без това няма да ти говорят", но после осъзна, че това нямаше да бъде най-милото нещо и си затвори устата.

-Тръгваме ли или какво, хмм?

-Оу да, добре, да тръгваме.

Те напуснаха сградата на Хокагето и Сакура си пое дълбоко въздух.По някаква странна причина, тук той беше по-хубав.За разлика от задушния апартамент,
въздухът тук беше чист и я освежаваше.

-Харесва ми такова време.-въздъхна тя като започнаха да вървят по улиците.Вървяха колкото е възможно по близо един до друг, опитвайки се да скрият
белезниците.

Сакура се опитваше да не мисли за нещата, които хората можеха да си помислят за момиче и момче, които носят белезници.

-Знаеш ли-продължи тя-когато вятъра гъделичка лицето ти и духа в косата ти.

Дейдара се подсмихна.

-Когато летя на една от мойте птици, чувството е точно такова, хмм.Няма нужда да чакам за правилното време.Слънчев ден е достатъчен, хмм.

Сакура се вцепени лекичко, когато започна да говори за себе си.Това беше първия път, когато той говореше за нещо различно от дневните нужди.И тя помисли, че
може да доведе този разговор до това което исакше:Акатсуки.Тя се почувства леко облегчена, когато осъзна това,че ако успееше, нямаше нужда да се сближава с
него.

-Харесва ли ти да летиш тогава?-опитвайки се да задържи гласа си както беше преди.

Той се ухили.

-Какво мислиш, хмм? Разбира се, че ми харесва да летя.

Гласът му бавно затихна и той погледна небето, изгубен в спомените си.

-Леатях заедно със Сасори-сама, а после и с Тоби, хмм.-промърмори той, очевидно повече на себе си, отколкото на Сакура, но тя го чу.Той погледна краката си и
Сакура се почувства леко виновна.Тя го погледна разтревожено и спря да върви, слагайки ръка на рамото му.

-Хей, добре ли си?

Той се намръщи и поклати главата си.Тогава той изведнъж осъзна, че всъщност говореше с вражеско, розовокосо кунойче, и Сакура видя как той отново се връща към първоначалното си състояние изпълнен с много омраза.

-Което ми напомня, хмм...-изсъска той, накланяйки се към нея-...Ти уби Сасори-данна.Заедно с бабичката, хмм.И сега този твой приятел Джинджурикито също уби
Тоби...-и присви очите си.

-Би направил същото ако беше на мое място-отвърна Сакура, опитвайки се гласа й да звучи нормално и да не издава, че е подразнена-не можеш да ме обвиняваш, че
го направих...въпреки, че...мисля, че не мога да те обвинявам, за дето ме обвиняваш.

Той я погледна леко объркано.

-Хей!Ти!Дръж си лапите долу от Сакура-чан, експлодираща откачалка такава!

Сакура си затвори очите.Нямаше съмнение кой беше това.Наруто.Дейдара изучи русокосия нинджа, но реши, че това беше достатъчно, и се обърна, слагайки ръката
си в джоба, докато закопчаната му ръка си почиваше отпусната.

-Добър ден Наруто - каза Сакура,леко уморена.-Всичко е наред.Дейдара-кън и аз...ъъъ имам предвид Дейдара и аз просто си говорихме.Няма за какво да се
притесняваш.

Наруто я погледна с какво-по-дяволите-каза-току-що поглед и Сакура се захили, разрошвайки го със свободната си ръка.

-Нищо, нищо...!

-Както и да е Сакура-чан, - каза Наруто, очевидно игнорирайки Дейдара нарочно,- бих искал да те поканя тази вечер при Ичираку.Ино, Хината и Лий също ще
дойдат.Какво мислиш?Звучи страхотно нали?

Сакура въздъхна.И на това не можеше да каже "не".Не беше виждала приятелите си почти от седмица и наистина искаше да си побъбри с тях.Освен това, да каже
"не" на това наистина би наскърбило Наруто, а тя не искаше да го разочарова.

-Ок, звучи добре.По кое време?

-Значи идваш?Наистина ли?

-Да, идваме.

-АХЪМ, не се чух да казвам, че също бих дошъл, хмм.

Сакура го погледна гневно, тогава си помисли... "Моля те, просто ела с мен.Обещавам да не бъде чак толкова зле.Наруто лесно се ядосва, а и освен това, можеш да ядеш повече рамен там.Знаеш за какво говоря, онова нещо, което ядохме първата ни вечер в апартамента.

Изглежда трябваше да помисли малко докато лицето му не се озари.

-Оу, рамен!-каза той, и Сакура забеляза веселото в тона му.-В този случей идвам с теб, хмм.

Наруто подсмъркна.

-Не си мисли, че ми харесва да идваш и ти, експлодираща главо.-изсъска той.-Ако не беше закопчан за Сакура-чан, щях да съм те убил до сега.И двамата се погледнаха на кръв.

-О, така ли?-попита Дейдара с мрачен глас.-Тогава нека ти припомня, че точно ти беше този, който предложи да използвате тези белезници, хмм.

Наруто преглътна и очевидно мислеше за подходящ отговор, когато Сакура реши, че това беше достатъчно.

-Спрете вие двамата.-каза тя, като застана помежду им.-Просто спрете, става ли?

Малко странно, но това и напомни за времето когато бяха Отбор 7, когато Сасуке и Наруто спореха и за най-дребните неща.Винаги трябваше да ги спира да не се
изпобият.И да прави същото нещо сега между врага и нейния най-добър приятел беше странно.

Наруто промърмори, а Дейдара започна да подсмърча.Тогава и двамата се обърнаха, карайки Сакура също да се измести заедно с тях.

-Добре...-казаха едновременно-...но няма да говоря с него!

Сакура въздъхна.

-Сигурна съм, че няма.Сега Наруто, би ли ни оставил, аз и Дейдара трябва да напазаруваме.

Наруто я погледна ококорено.

-Но...но...защо не дойдеш с мен Сакура-чан?

-Какво точно смяташ да правиш - попита тя -защото не ми се яде рамен по това време на деня.

Наруто поклати главата си, преди Дейдара да може да каже, че с удоволствие би изял една порция рамен, и започна да говори.

-Не.Мислех си за една тренировка на тренировъчните площадки.Обзалагам се, че Неджи и Лий също са там, а и помолих Гаара също да дойде...

Изведнъж сякаш осъзна , че всъщност молеше експерта с експлозивите да се бие с него и леко преглътна.Сакура забеляза, но Дейдара я изпревари, преди тя да каже нещо.

-Как така Гаара, хмм?-попита той с изострен полутон.-Та той беше мъртъв.И като казвам мъртъв, наистина имам впредвид мъртъв, хмм.Знам, защото го видях да умира!И дори седях върху трупа му, хмм!

Наруто го погледна убийствено, за това, че му припомни това, но въпреки това се усмихна самодоволно.

-Ее...Ние го върнахме! А и аз помня, че ти сритах задника много яко, dattebayo!

Дейдара се намръщи и Сакура усети ярост да преминава през нея, очевидно идваща от Дейдара.

- Ъм...Наруто...Не мисля, че е добра идея Дейдара да тренира зааедно с Гаара-сама.Нали разбираш, не мисля, че Гаара просто ще каже "Оу, добре, ще му простя".Не мислиш ли?

Но наруто беше сляп за риска от неговия план.

-О, всичко ще е наред.Той се научи да контролира яда си и всичко след като Акатсуки измъкнаха Шикаку от него.Сигурен съм, че няма да направи нищо.

Сакура поклати глава, но Дейдара изведнъж пристъпи напред, стоейки точно пред Наруто, който не мръдна дори и с инч.

-Какво?

-Нека да се бия с Казекагето хлапе.Тайджутсу, хмм.Без генджутсу или нинджутсу.Обикновен ръкопашен бой.

Първо Сакура си помисли, че Наруто ще съжалява, но после видя широка самодоволна усмивка да се появява на лицето на приятеля й и тя разбра, че той няма да го направи.

-Добрее-каза той и удари във въздуха-Нека да тренираме!!!

Сакура се почувства ингнорирана и съсипана от факта, че Дейдара се развесели, а Наруто не помисли за нея.Този път енергичните вълни, който идваха от него не и подействаха, а тя се чувстваше все по-неловко докато се приближаваха към тренировъчната площадка близо до селото.

Неджи...Лий...дори Гаара-сан...всички от тях са се били или поне са виждали Дейдара веднъж.Надявам се Тсунаде-сама да ги е информирала за сегашното положение или нещата щяха да се влошат.Тя потрепери.Ако това не се случи...Гаара...Не мисля, че се е променил много...

Дейдара се обади през рамото си.

-Още ли се притесняваш, хмм?-извика той като преминаха през вратите на селото.Наруто се поздрави с пазачите.Сакура кимна и доста се намръщи.

-Наистина ли мислиш, че това е добра идея да се биеш с Казакагето от пясъка - отново?Победи го веднъж, но този път...

Той завъртя очите си.

-Не мога да използвам експлозивите си, хмм.Вие от Коноха ми взехте глината, значи за експлозиви не може да става и на въпрос.И ще използваме само тайджутсу, той няма да използва пясъка си.-изглежда вече го беше премислил.-Или по добре да е така, хмм.Но той не прилича на типа, които мамят и не спазват правилата.Освен това-на лицето му се появи мазна усмивка-искам да го победя отново, хмм.

Сакура въздъхна."Момчетата и тяхната гордост."

Съб Сеп 18, 2010 2:37 pm

Глава девет:Гаара срещу Дейдара…отново!

Тренировъчните полета изглеждаха точно както Сакура ги помнеше - зелени, големи и просторни - перфектното място да подобриш нинджа уменията си.Дърветата се поклащаха леко от приятния бриз, а тревата изглеждаше по-зелена от всякога.Две нинджи вече се биеха, а трета, с огнено-червена коса, ги наблюдаваше отстрани.

Когато пристигнаха на терена, Неджи и Лий спряха да се бият, а Наруто се провикна.

-Ой!Момчета!Вижте кой е тук!

Сакура устоя на желанието да си затвори очите ,защото очакваше внезапна атака от Гаара, а в този случей щеше да й трябва зрението.Тя видя как червенокоското бавно обърна главата си и погледна с нефритенозелените си очи към момчето закопчан за нея.Ясен искра на омраза премина през очите му и в следващия момент пясък се бе изстрелял от кратуната на гърба му, насочен към Сакура и Дейдара.

Наруто извика на Гаара да спре, но Сакура разбра, че Гаара не искаше или не можеше да спре навреме, и тя усети Дейдара да стяга мускулите си, сякаш бяха нейни.Без да мисли много много за случващото се скочи и точно в този момент, Дейдара направи същото, избягвайки пясъчната атака и приземявайки се навреме да направи бърз отскок, за да избегне друга бърза атака.

"Боже мой" си помисли Сакура като се приземиха отново "Не съм и мислила, че тези белезници биха въздействали също и на моето тяло!". Дейдара и се посмихна, докато избягваха атака след атака от Гаара, а червенокосия нинджа се разочароваше все повече и повече.

По странен начин, Сакура и Дейдара разбраха, че благодарение на белезниците, могат да обединят зрението си и опита, който бяха придобили от предишни битки.И така да направят здрав и бърз отбор.Заедно избягваха всички атаки една по една.Движеха се много странно, като едно цяло.

Тогава Сакура забеляза, че той е разхлабил защитата си-или поне се надяваше да е така-.Тя се прецели, усети тялото на Дейдара да се движи на същото ниво като нейното.Усмивка заигра по устните й докато избягваше атаките и бягаше към Гаара, със скорост, която може да се развие само с влагането на чакра в определена група мускули.Тя видя изписана изненада по лицето на Дейдара, и разбра, че по принцип той очевидно не е способен да развие такава скорост.

Тогава розовокоската отскочи от земята и двамата пробиха пясъчната защита на Гаара, в последствие от удара и двамата се сгромолясаха на земята.Но когато се изправиха и видяха леко изненадания погледн на Гаара, Сакура знаеше, че са ударили на правилното място.

Втора атака от страна на Гаара не последва.Наруто беше стигнал до приятеля си и говореше с него, а Гаара му отговаряше с ниския си и опасен тон.Сакура и Дейдара опряха гърбовете си, все още в перфектна хармония, и после странната бойна връзка между тях изчезна, оставяйки само обикновенната връзка.

-Уау!Сакура-сан!Никога не бях виждал такава сила на младостта!-възкликна Лий докато бягаше към двойката.Неджи го последва и кимна на Сакура.

-Добра работа с чакра-връзката.-добави той.-Чух за проблема, но въпреки това не можех да повярвам, че белезниците могат да свържат чакра системите ви.- и се усмихна.-Изглежда доста странно са се вплели.

Тогава Гаара и Наруто отидоха при другите,Гаара със скръстени ръце, а Наруто с извинителен поглед на лицето.

-Гаара каза, че приема предизвикателството от Дейдара...-започна той, но не можеше да довърши изречението.

-Все още не съм свършил с теб.-каза Гаара, прекъсвайки Наруто.Дейдара кимна бавно.

-И аз с теб, хмм, след като си жив отново.

-Оу, ще видим ли друга поредица от тези фантастични движения?-попита Лий, който беше като хипнотизиран.-Изглеждат толкова ... толкова... хармонични.

Сакура се усмихна нервно и отмести кичур коса зад ухото си.Белезниците им позволяваха да се бият като един.Въпросът беше:Кога можеха да направят това?И как успяха да го овладеят?

-Нали знаеш, основно с тайджутсу, хмм.-каза Дейдара, като свали ризата си и я върза на кръста.За облегчение на Сакура той носеше нещо отдолу, така че грозната татуировка беше покрита.Тя не беше толкова заинтересована от мускулите му както преди и направи непохватен опит да имитира движенията му.Той я погледна с ъгълчето на очите си, докато Гаара сваляше бавно тежката кратуна от гърба си и също свали ризата си.

Междувременно Сакура ставаше все повече и повече напрегната.Тя усети ускоряването на желанието за бой и яда, които идваха от Дейдара.Но когато погледна в малките очи на Гаара изпълнени с ярост и жажда за кръв почувста, че трябва да ги спре веднага.Гърлото й беше пресъхнало и тя преглътна няколко пъти, но без резултат.

-Добре - извика Наруто от едната страна на терена - Аз ще реша кога ще свърши битката.Никакви оръжия освен тялото ви...и Гаара, това включва пясъчен клонинг...победителя е този, който първи отстрани другия.Готови...Пригответе се...Давай!!!

Гаара остана с безчувствено изражение на мястото си, но Дейдара се хвърли към него.Сакура не беше свикнала на такива атаки, леко изненадана, когато трябваше да бяга на сантиметри от Дейдара.Какво планираше той?Беше ли съставил план да победи опонента си?

Дейдара се прицели в лицето на Гаара, но Казекагето изчезна с едно бързо движение, появявайки се зад Дейдара, сплитайки ръцете си за да размаже гърба на опонента си.Сакура разбра намеренията му, и преди Дейдара да се осъзнае, тя скочи, дърпайки Дейдара със себе си във въздуха.

"Къде е връзката?" помисли си Сакура, паникьосвайки се когато Гаара също скочи от земята, следвайки ги във въздуха."Къде е ?"

Тогава времето спря.Червенокоското се целеше право в нея – вероятно, защото помнеше, че ако нанесе удар на нея, ще нарани и истинския си опонент.Усети страх и веднага пресметна какви ще са щетите от директен удар като този.И тогава чу нещо да прищраква.Не можеше да го обясни по-добре от това.Чувството беше, сякаш имаше някаква порта в нея, и тя се отвори в момента, когато страха я настигна.

-Дейдара!Избегни!

Тя избегна атаката на Казекагето и после хвана китката му и го дръпна надолу, оттласквайки себе си по-нависоко. Междувременно Дейдара направи същото, но и помогна да се приземят като ги дръпна към земята, след падащия Казекаге.Разбира се, Гаара се приземи безопасно на краката си и веднага отскочи да избегне идващия удар на Дейдара.

Сакура скочи през гърба на Дейдара и усети как докосова част от тялото на Гаара, но видя как той избягва атаката й и изчезва. Той се появи и изненада Сакура, но Дейдара го очакваше.Междувременно на Гаара му беше доста трудно да следи и двата си противника едновременно.

Дейдара скочи напред със закопчаната си ръка,за да позволи на Сакура да остане още малко във въздуха.Свободната му ръка се прицели в гърдите на Гаара, но казекагето отскочи и избегна удара на сантиметри.

Но там беше Сакура.Тя скочи на раменете му и го удари със всичката си сила, без чакра, и той се разби на земята.Но с учудваща сила, той отново успя да отскочи встрани и веднага зае бойна позоция.

Сакура и Дейдара бяха отново един до друг, дишайки леко докато гледаха противника си.

-Дейдара - прошепна Сакура, а Дейдара кимна. -Ще помисля за вероятни атаки.Ти само го разсейвай.Не мисля, че ще очаква нещо друго от теб.

За нейна изненада, Дейдара не прие това като обида и се усмихна самодоволно.

-Разбира се, хмм.Сега нека да посритаме малко задници.

Беше ред на Гаара да атакува, и Сакура видя в зелените му очи да преминава искра, каквато беше виждала само веднъж преди, намерение за убийство, в очите на Саске, когато говореше за по-големия си брат.

-Внимавай-предупреди тя Дейдара, когато и двамата паднаха на коленете си леко, за да видят каква атака ще използва.-Той е в настроение да убива.По-добре да отбягваме и да чакаме за удобен момент да използваме тази атака.Съгласен?

Дейдара просто кимна и Сакура се усмихна.Тази връзка между тях беше доста по-полезна в битка.

Тогава Гаара се хвърли върху тях и се опита да срита краката на Дейдара под него, и почти успя, но Дейдара отскочи навреме, благодарение на умението на Сакура да избягва атаки.Междувременно тя скочи напред и се опита да удари Гаара, но той беше много бърз и избегна удара й, като я срита в ребрата.

Това беше директна атака, но благодарение на Дейдара, който я издърпа с белезниците, не я нарани толкова много, а само изкара въздуха от дробовете и.Борейки се за въздух, Сакура залитна докато Дейдара атакуваш Гаара със всичка сила, и когато Сакура се почувства готова отново, тя се присъедини към него.

"Дейдара!Стой където си, имам план" помисли си тя, докато удряше Гаара в раменете. " Ще обикалям около него и ще се опитвам да го ударя, докато ти ще правиш същото.Разбра ли?

-Добре!-извика той, очевидно обърквайки Гаара.Точно това чакаше Сакура.Тя скочи към опонента им, надявайки се Дейдара да остане на позицията си, но въпреки това дръпна белезниците много силно.Когато го заобиколи почти напълно, тя изтегли ръката си назад, за да придаде повече скорост и сила на удара. "Сега!"

И двамата удариха Казекагето по едно и също време, от различни страни, и Сакура усети да изпукват ставите на пръстите й, докато Гаара се бореше за въздух.Той все още беше способен да се бие, изправяйки се на ръцете си, отблъсквайки ги от един от друг и от себе си.След което отскочи в страни от тях и се приземи непохватно на земята, дишайки тежко.

-Ти-изсъска той и изплю малко кръв.Той погледна Дейдара, и Сакура почувства въздуха около него рязко да се променя.Изведнъж температурата сякаш падна с няколко градуса и Сакура и Дейдара се върнаха в първоначалната си позиция-близо един до друг, и двамата готови за атака."Нещо се промени" помисли тя и Дейдара кимна.

-Мисля, че го раздразнихме, хмм.-каза той.За изненада на Сакура той се усмихна самодоволно.-Може би вече тази битка ще стане итнересна.

"Какво имаш в предвид?Не се ли би със всички сили?"

Той се засмя.

-Разбира се, че не, хмм.Но всичко ще се промени сега.

Сакура преглътна и погледна Гаара.

"Предполагам отново е наш ред" помисли си тя, но другата част от нея беше доста разочарована със себе си.Той дори не се беше бил на 100%, докато тя си скъсваше задника.Реши, че трябва да започне да тренира по-интензивно веднага щом се освободи от Дейдара.

"Ако изобщо доживея да се освободя..." си помисли тя, когато се втурнаха отново към Гаара, който колиничи готов да отвърне на атаката."Нещо се промени в Гаара...Не мога точно да определя, но не изглежда добре."

Той знаеше, че Сакура се опитва да го удари, но не отскочи.Вместо това хвърли кунай със скорост, с която нормален човек не би трябвало да може.Стоманата проблясна на слънчевата светлина.Очите на Сакура се разшириха за момент и тя направи единственото нещо за което се сети.Удара и още беше насочен към Гаара, а на този етап да пропусне рамото му с няколко инча беше голяма.

Затова хвана рамото му, избягвайки куная колкото може и се призими пред него хващайки и другото му рамо.Тя забеляза приближаващия се Дейдара, но не й пукаше.Трябваше да действа бързо.Видя разширените очи на Гаара и стегна мускулите във врата си, завършвайки плана си.

Удари челото си в неговото със всичката сила, която й беше останала.

Чу се силен пукот, и тръпки минаха през главата и гърба й преди да пусне Гаара, който се препъна назад и падна на земята.За няколко секунди Сакура си помисли, че ще може да остане права,но не можеше.Скоро се стовари на коленете си и падна на земята, а Дейдара я последва след секунда, дишайки трудно, кълнеейки я измежду вдишванията и издишванията.Скоро се чу гласа н Наруто от едната страна.

-Щом и двамата опоненти не са в състояние да се бият, няма победител!Равни сте!

Сакура затвори очите си за момент.Скоро гласа на Лий я събуди.

Беше добра битка Сакура-сан!Ти и Дейдара-кън се бихте страхотно, въпреки, че Дейдара-кун е враг.Трябва да го призная!

Сакура се усмихна слабо.Докато тя и Дейдара ставаха от земята.Връзката им в битка отново я изчезна.Дейдара разтри челото си ядосано, докато Неджи вървеше към тях, с активиран Бякуган и със странна гримса на лицето.Сакура му махна леко.

-Беше добра битка Сакура, както Лий вече каза, - каза Неджи и спря точно пред тях, деактивирайки Бякугана.Сакура чу Дейдара да съска и го дръпна леко настрана. - Въпреки, че края беше малко...неочакван.

Той използва оръжия, измамник, хмм.-изсъска Дейдара, все още гледайки ядосано червенокоското, който се изправи на няколко крачки от тях, с Наруто и Лий до него.-Ако не беше, бих могъл да го победя, хмм.

-Така изглежда,-кимна Неджи.-Но вие го превъзхождате числено.

-Може ли без да го казваш, хмм?-Дейдара се сопна на Неджи.-Победих го веднъж, значи все още съм по-добър от него.

Неджи се намръщи.Сакура завъртя очите си докато гледаше в неговите.Дейдара забеляза, но реши да не прави нищо по въпроса, само стисна зъби и погледна на другата страна.

-Хей...хей Сакура-чан...

Сакура погледна Наруто, който бягаше към нея.Казекагето очевидно беше отказало да дойде с него, а беше отидешло при Лий, за да го пита нещо.

-Какво има Наруто-попита Сакура, очевидно изморена.-Точно сега съм малко изморена.

-Знам, знам, просто исках да те питам, дали ще дойдеш довечера при Ичираку.Не си си променяла решението, нали?

Сакура кимна.

-Разбира се.

Наруто се ухили широко и даде на Сакура "мечешка прегръдка".Тя почти се задуши и видя изражението на Дейдара, порозовяло също като нейното.

-Благодаря ти Сакура-чан.-каза Наруто с развълнуван глас.-Тогава ще се видим там около осем, при Ичираку.А сега-каза Наруто,без да се обръща директно към някой -Предполагам ще потренирам малко повече.Можеш да се присъединиш.

-Не, благодаря Наруто.Доста съм изморена, а и се обзалагам, че и Дейдара също.Освен това тренирах достатъчно за днес.От доста време не бях и тази битка ме скапа.

Наруто кимна, показвайки и, че я разбира.Тогава Сакура каза довиждане и заедно с Дейдара се обърнаха и си тръгнаха, когато Наруто изведнъж извика.

-Дейдара...

Те се обърнаха.Наруто се намръщи, очевидно се бореше със себе си.

-Ти също се би добре.-и с тези думи се обърна и се присъедини към битката между Неджи, Лий и Гаара, без повече да поглежда назад.Дейдара повдигна едната си вежда.

-Това беше странно, хмм.

-Определено -добави Сакура, гледайки гърба на Наруто.Тя не знаеше какво точно беше направил Дейдара, че да накара Наруто да промени малко мнението си за него.Нинджата от Коноха никога не беше спирал да мрази някого, когото някога вече е намразил.

"Е, може би това ще е изключение" помисли си тя докато кимна на Дейдара и започнаха да вървят към селото.Тя го погледна и изведнъж усети нещо в стомаха си,въртеейки се бързо, карайки я да се изчервява, и тя погледна надолу към краката си."Надявам се това да е изключение.Не знам, но се надявам хората да го приемат...Не знам защо.Знам ли?"

Но като го гледаше все по интензивно, тя разбираше защо.Беше заради начина по който изглежда.Беше толкова...толкова красив.Толкова спокоен.Русата му коса доста разрошена, но му придаваше вид на лошо момче, което караше да потреперват и най-дълбоките части от душата ий...и после тези сини очи, които сякаш я пронизваха и отразяваха безкрайното небе и кремавите облаци.Ття въздъхна.Нещо някак си я накара да си мечтае да лети.

-Ако можех да направя някоя от моите птици, щях да те взема да полетим веднъж, хмм.-Дейдара изведнъж проговори.И бузите на Сакура внезапно почервеняха, като осъзна, че той я гледаше и всъщност може да чете мислите и.

-Наистина?-заекна Сакура, гледайки към него.Той и се усмихна.

-Изглеждаш толкова обсебена от летенето.Не мога да те виня, хмм.Това наистина е велико усещане.

Сакура погледна пред себе си.Бяха минали през вратите на селото, и сега вървяха по оживена пазатрска улица, няколко магазина бяха отворени,а няколко затворени.Тя се приближи до Дейдара под извинението, че иска да скрие белезниците.

Усети ръката му до нейната, но устоя на желанието си да я хван.Просто беше прекалено странно.Но тя искаше,странно, но искаше, макарда осъзнаваше, че не трябва да прави това.Не трябваше...не, почакай.Леко се намръщи.Всъщност й беше позволено да го прави.Или по точно, трябваше да го направи.

Тя преглътна и после леко плъзна ръката си в неговата, усещайки топлата му кожа и ръката й потрепери.Той я погледна доста учуден.

-Това за какво е, хмм?

-Нищо, наистина нищо.Просто...просто защото.

-Оу...

За няколко секунди останаха в тишина.Сакура все още се чувстваше странно и стомаха и се преобръщаше и вссякакви други "акробатични номера", когато Дейдара проговори отново.

-Сигурна ли си, че искаш да държиш ръката ми?

Тя погледна напред с празно изрежание на лицето си.

-Предполагамммм...

Той се подсмихна самодоволно.

-Тогава предполагам си помислила за Кекегенкая ми, хмм.

Сакура замръзна.

Не беше.

Съб Сеп 18, 2010 2:38 pm

Глава десет: Неудобната истина

Беше топло.Не не просто топло,а горещо!Горещо до такава степен, че Сакура се изпоти леко и изстена докато бавно се събуждаше от мъгливия сън, който имаше през ноща.Тя се прозя и отвори мързеливо очите си като премигна няколко пъти докато разбере към какво всъщост гледа.

Кожа.Розовокоската гледаше нечия кожа от толкова близо,че чак не можеше да фокусира погледа си.Опита се да се отдръпне,но откри че неможе, защото беше притисната към стената.Тя се намръщи, погледна нагоре и видя спящото лице на Дейдара.Устата му беше леко отворена и той дишаше дълбоко и бавно.Няколко секунди Сакура просто стоеше и го гледаше.

“Защо сме в едно легло?”-зачуди се тя без все още да осъзнава какво може да значи това.”Затова ли е толкова топло тук?Защото той почти ме е задушил?”

Тя се завъртя доколкото можеше така, че да освободи едната си ръка.Облегна се на дясната си и внимателно го избута, за да си осигури място колкото поне да й позвили да диша.Той изстена и се вцепени,но само за секунда след което продължи да спи и Сакура въздъхна облекчено.

Как точно се беше озовала тук?О да…Ичираку.Тя се усмихна,когато си спомни за предната вечер.Наистина бе хубаво.След като отидоха заедно с Наруто до там Ино и Хината също се бяха присъединили към тях. И най-накрая на розовокоската й се отдаде възможност да си лафи с някога за всичко за което й се искаше от толкова дълго време.А когато Дейдара не слушаше Сакура им беше казала за обещанието което бе дала на Тсунаде.

-------------------------------------------------СПОМЕН--------------------------------------------------

Дейдара ядеше четвъртата си купичка с рамен,когато на Сакура й се отдаде удобен случей да говори свободно с Ино.Тя се обърна бързо към блондинката и я бутна леко по ръката .Момичето вдигна погледа си от рамена докато всички спагети все още висяха от пръчиците й,но веднага ги остави обратно в купичката си,когато видя разтревожения поглед на приятелката си.

-Някакъв проблем ли има, голямо чело?-попита тя след като вниммателно почисти устата си със сълфетка.Сакура кимна бавно хвърляйки бърз поглед към Дейдара,който беше потънал в дълбока дискусия с Наруто относно рамена.

-Всъщност да има.-прошепна тя.Очите на Ино се разшриха и тя се наведе напред с тревожен поглед.

-Дали…свързано ли е с…

Сакура кимна и приятелката й я погледна още по-притеснено.Розовокоската си пое дълбоко въздух и каза това което толкова много искаше да сподели с някого през последната седмица.

-За да се сдобием с информация от Дейдара,аз трябва…трябва да…-тя преглътна и реши, че ще е най-добре да го каже без много много да се бави.-трябва да стана интимна с него.

Веждите на Ино почти изчезнаха в косата й, а устата й направо падна до земята докато зяпаше Сакура.

-Шегуваш се!

Сакура поклати глава, а Ино продължаваше да я гледа изумено.Розовокоската чу как Наруто се засмя силно и бързо погледна над Дейдара, за да разбере какво става.За нейно успокоение той не беше чул какво каза на Ино,а разговаряше оживено с Наруто

-…и можеш да правиш фойерверки също?Това е жестоко!От кога можеш да правиш такива неща?

Дейдара повдигна рамене и се подсмихна.

-От както се научих да използвам кеккегенкая си,хмм.Но просто не представляват такъв интерес за мен-засмя се той.-Просто обичам експлозивите повече.

Наруто се ококори и преди да каже нещо за учудване на всички Хината проговори.Тя погледна срамежливо към Дейдара и се прокашля.

-М-можеш ли…може ли някой ден да направиш фойерверки?М-моля те?-и започна да си играе несъзнателно с пръстите само както Хината можеше.

Без да знае тя наистина изненада Дейдара с въпроса си.Той преглътна на бързо хапката си.

-Ъъ,мисля че ще мога,хмм.

Сакура повдигна вежда.

-Не мисля че Тсунаде-сама ще ти позволи да пипнеш нещо което дожи малко наподобява експлозив, Дейдара-каза тя-Обзалагам се, че в мига в който се сдобиеш с нещо такова ще взривиш Коноха.-и тя го бутна леко карайки го да се отдръпне и да направи същото в отговор в резултат от, което тя се засмя.

Докато всичко това се случваше Ино продължаваше да запя пред себе си в полу пълната си купичка рамен с физиономия, която казваше вече-не-съм-гладна-благодаря-за-информацията.Сакура забеляза това, когато Дейдара спря да я бута.

-Хайде де Ино, не е чак толкова зле-каза тя опитвайки се да поддържа разговора весел.Но не се получи,защото приятелката й я изгледа втренчено.

-Не е толкова зле?Как можеш да кажеш такова нещо!

-Хмм?-Наруто погледна над главата на Дейдара към момичетата с объркан поглед,Сакура погледна русокоската предопредително,за да не каже нещо което не трябва и се обърна към Наруто.

-Нищо нищо.Ино и аз спорехме за нещо неважно.Не се притеснявай.

Момчето й се усмихна.Те двете се караха непрекъснато така, че защо да му пукаше?

-Аха,добре Сакура-чан!Та Хината,,както казвах…

Рзовокоската въздъхна и се обърна към Ино и я погледна с разочарован поглед.

-Съжелявам-промърмори тя-Просто…Мислех че между теб и Саске има нещо.Този план не се ли намесва в това малко…или нещо такова?

Сакура замръзна

-Това е за доброто на Коноха,Ино.

-Да,но…но все пак не е правилно и ти знаеш това.

-Знам.

----------------------------------КРАЙ НА СПОМЕНА-----------------------------

И сега тя лежеше тука,в леглото,заедно с Дейдара.Леко шокирана тя погледна към лицето му,а след това и по-ниско към гръдния му кош.Въздъхна успокоено,когато видя, че той носи тениска и след това провери себе си-тя също носеше една от любимите си пижами.

“Пфууу нищо не се е случило”тя се изчерви”Но…защо се чувствам разочарована…?

Както се случваше често, мислите й събудиха Дейдара.Той изстена и се протегна наполовина само с едната си ръка

-Добро утро!-промърмори той с все още затворени очи-О боже тук е адски горещо,хмм.

Сакура се усмихна слабо.

-Със сигурност.

За няколко минути се вътвори тишина.Сакура стоеше мълчаливо и чакаше реакцията му когато щеше да установи, че са в едно легло, но такава не последва.След известно време тя погледна към лицето му и срещна погледа му.Изчерви се и премести погледа си.

-Защо ме гледаш така?

Той се засмя.

-О,нищо,хмм.Просто още…спя-и за да подсили думите си се прозя дълбоко.-О човече още се чувствам сит от предната вечер.Това твое приятелче Джинчиуурикито със сигурност знае къде да яде.

-На мен ли го казваш-засмя се Сакура,успокоена след като промениха темата на разговор. –Той ме караше да излизам с него така всяка вечер докато…

Тя млъкна.

-Докато какво,хмм?-попита той и се отдръпна малко давайки й повече място.Тя се изчерви силно.Искаше да каже”Докато Саске и аз не започнахме да излизаме”,но Дейдара нямаше да го възприеме -Докато Саске изчезна-излъга тя.-Сега, когато той се върна Наруто пак живна и стана весел както преди.

-Аха.И..това е хубаво?

Сакура се засмя.

-Ами в сравнение с депресията, която го беше обзела първите дни след като Саске си тръгна и той не можа да го спре сега със сигурност е по-добре.Тогава беше наистина разочарован.Беше ми обещал да върне Саске, но не успя затова си мислеше, че аз съм разочарована от него също.

Дейдара повдигна веъждата си.

-А ти не беше?

-Мне-поклати глава тя.

Това обърка Дейдара

-Защо не?Не е успял да изпълне това, което ти е обещал,а от това което видях вчера той не е типа човек който нарушава обещания,хмм.Не разбирам защо не си му била ядосана.

-Много просто-въздъхна Сакура-Той направи всичко по силите си за да върне Саске.Наистина всичко и когато Какаши го намери Наруо беше повече мъртъв отколкото жив.Истината е, че много се постара и аз съм му благодарна за това.А и как мога да съм му ядосана след като аз не направих нищо за да върна Саске обратно-тя прехапа усната си-аз просто умолявах и плачех на Наруто да го върне.

Дейдара я погледна изненадано.

-Какво?

Той повдигна рамене.

-Не ми изглеждаш от типа хора които биха се стояли безучастно,хмм.

Сакура се усмихна.Той не знаеше,но това беше един от най- глемите комплименти, които беше получавала.Беше изумена от това някой да й каже,че тя не е от типа хора които биха оставили мръсната работа на другите или по-скоро бе изумена да го чуе точно от Дедйара.

-Както и да е-каза тя,изправяйки се-Всаъщност съм гладна,а е лошо да пропускаш закуската си.Как мислиш?Да отидем ли да закусваме?

Той изстена.

-Още пет минути,моля.Все още не съм се събудил напълно,хмм.

Сакура се втренчи в него.

-Няма начин,мързеивецо.Вън от леглото,събуди се и изгрей!Слънцето вече се показа и е време за тренирооооооовки!

Розовокоската скочи от леглото и издърпвайки Дейдара от завивките на леглото и той падна на земята.Момчето й направи забележка и започна да ругае,когато главата му удари една вратата по пътя им към кухнята.

-Кучка,хмм.Спри веднага или ще те убия!

Ако не й го беше казал полузаспало Сакура може би щеше да се уплаши.Но това не се случи затова тя продължи да го дърпа по земята докато не достигнаха кухнята.Но точно тогава Дейдара най-сетне успя да се изправи и скочи към Сакура сграбчквайки я и повличайки я към пода.

Момичето извика от изненада и го избута от себе си, взе една възглавница от дивана и я запрати право в лицето на Дейдара точно, когато щеше да я нападне отново. Той изръмжа и хвана възглавницата,за да я запрати към Сакура,която избегна “атаката” и преди да падне сграбчи отново възглавницата и я запрати обратно към него.

-Ооох,мамиш,хмм!-извика Дейдара след което стана от земята и се опита отново да удари Сакура.

Тя се засмя.

-Няма начин.Приеми го аз съм по добра от теб в това!

Той се подсмихна.

-О така ли?Нека ти докажа че грешиш,хмм.

Те продължиха “войната” с възглавници и Сакура отново надделяваше.Беше го ударила още няколко пъти по един и същи начин отново и отново.Вече се чудеше защо той и се оставяше така,когато я нападна изненадващо.

Той се наведе и се затича към нея повличайки я към пода.

-Милост,моля,милост-извика тя плачейки от смях-можеш да ме пуснеш вече, нали знаеш.-Усмихна се тя,но той не й отвърна със същото.Изобщо.Просто я гледаше с неразгадаемо изражение.-Дейдара…

Тогава тя осъзна, че играта вече не беше толкова невинна, а беше прерастнала в нещо друго и Сакура не знаеше дали това й харесва или неНе че имаше голям избор след като той все още я притискаше към земята с нечовешка сила.Тя направи опит да се измъкне, но не успя.

Той погледна към нея и момичето усети дъхът му на лицето си.Имаше мирис на мента.

.-Моля те прости ми ,хмм.

Тя замръзна.

-Да ти простя за как…

Той се наведе и смачка устните й със своите(окей знам че звучи адски тъпо ама за друг превод на crushed his lips on hers не се сетих )толкова силно, че на Сакура й се стори, че чак си удариха зъбите.Тя трепна от внезапното действие от негова страна, но не реагира, а просто се вгледа в очите му,които сега бяха на сантиметри от нейните.

След това той се изправи без да чака Сакура да направи същото.Тя чувстваше тялото си ужасно сковано,когато стана и го последва в кухнята като зомби.Дейдара просто я беше целунал.Ей така просто му беше хрумнало и беше счупил невидимата бариера между тях, която бяха изградили с времето.

Тя не знаеше какво трбява да направи сега.Да се радва, защото така нещата ставаха по-лесни за нея или да се притеснява и да се чувства виновна защото той събуди такова усещане в нея каквото не бе изпитвала, когато беше целувала Саске.

А със Саске нещата бяха стигали доста по-натаък от просто една целувка като тази като се има напредвид, че тази можеше да мине за приятелска. Въпреки че не можеше да се определи като такава.(Това сигурно ви звучи безсмислено нали?На мен също,ама колкото и да четох английския вариянт за по-нормален превод не се сетих.)

Или пък не?

Дейдара започна да рови из шкафовете и да изважда всякакви неща от рода на брашно, яйца, мляко и една голяма купа, след което сложи всичко на плота.Сакура, която все още не можеше да реагира правилно просто го зяпаше какво прави.

-Обичаш ли палачинки,хмм?-попита я той и на Сакура й отне няколко секунди докато разбере какво я питат и да отговори.

-Ъъм…аха.

-Добре.

Той продължи да прави това което правеше.Сакура продължи да го зяпа докато вътре в нея нещо започна да кипи.Целувката му беше активирала нещо в нея,нещо което не можеше да контролира,нещо което не знаеше даже, че съществува.Беше започнало от стомаха й и сега си проправяше път към мозъка й със всеки сантиметър скороста на това нещо се ускоряваше все повече и повече..

Тя копнееше да го целуне отново да завърши това, което той беше започнал. Искаше той да разбере, че тя беше приела иниацитивата му.Сакура се втренчи във врата му.

Искаше да се увери, че той знае, че действието му не е било напразно и в същото време усещаше, че започва да се ядосва.За това че не беше реагирала, а го беше оставила толкова лесно да се отдръпне.

“Трябваше да продължи.”помисли си тя,чувствайки как странното чувство в нея се приближава все повече и повече към мозъка й ”Трябваше да продължи. И трябваше да направя нещо.

Тя видя капчици пот, които се стичаха по вратът му и й се стори, че нещо в стомаха й заподскаа,когато започна да си фантазира как целува същото място където до преди миг бяха капчиците.Малка част от нея се чудеше откъде се появиха тези чувства и защо толкова много искаше да бъде с него физически близо, но по-голямата част от нея не се замисляше много много.

-Тънки или дебели палачинки?

Тя не отговори а просто продължи да го зяпа.Той се обърна към нея и Сакура веднага забеляза малко брашно на върха на носа му.Бялото петно контрастираше ярко на фона на потъмнялата му от слънцето кожа и тя усети как стомаха й отново подскочи.

-Тънки…или дебели,хмм?Какво искаш?

Тя погледна нагоре в очите му.Нещо прищарка в главата й, когато странното чувство в нея най-накрая достигна мозъка й.

-Теб-задъха се тя.

Вече не можеше да се сдържи.Пристъпи напред,слагайки ръцете си около вратът му и издърпвайки главата му към своята,целувайки го така сякаш не беше целувала никого преди това.

Реакацията му обаче не беше такаеа каквато очакваше.Той издърпа главата си назад и избута момичето пред себе си със свободната си ръка,гледайки я ядосано.

-Искаш мен?За какво по дяволите говориш,хмм?

Въпреки, че Сакура се обърка и разочарова се и ядоса.

-За какво говоря ли?Ти си този който започна това,помниш ли?Не можеш да ме виниш за това което направих?-тя почувства че сълзи напират в очите й, горещи сълзи от яд.-Не знам какво ми стана, но знам, че ти си отговорен за това.

Очевидно той смяташе ,че това което тя каза е забавно,затова се засмя.Това подразни Сакура и розовокоската пристъпи напред докато гръдния й кош не опря в неговия и го погледна заплашително.Но това не подейства на Дейдара, който просто отвърна на погледа й със самодоволна усмивка.

-Намираш това за забавно?-каза през зъби Сакура с мрачен глас.

Ъглите на устата му се повдигнаха

-Не.

Сакура присви очи.

-Тогава защо се смееш?

Той се засмя меко отново и постави ръцете си на бедрата й,завъртайки я и притискайки към най-близката стена.Сакура се задъха,когато той започна да прави кръгчета по кожата й с палеца си и се наведе към нея.

-Харесва ми когато си ядосана-прошепна в ухото й-Мисля, че ядосаните жени са привлекателни.

Стъписана от промяната в настроението му, Сакура не знаеше какво да каже.Тя замръзна, когато той целуна ухото й и подпря главата си на вратът й докато продължаваше да целува кожата й надолу по гърба й.

-Дейдара-имърмори Сакура-все още стъписана-…защо правиш това?

-Защото искам,хмм.-отговори простичко той.Но Сакура не прие този отговор.

“Първо ме целуна ей така от нищото.После се прави че нищо не е станало. Когато аз го целунах ме избута.А сега…прави това…?

Той повдигна главата си и я погледна.Хвана с окованата си ръка нейната и я притисна към станата до главата на Сакура, докато галеше лицето й със свободната си ръка.

-Защо искаш да знаеш всичко това,хмм?-прошепна той-Остави ме просто…да направя това…

Дейдара отново я целуна.Беше мека целувка,не като тази която тя му даде. Беше сложил ръката си на рамото й по толкова интимен начин, че тя направо имаше чувството, че ще се разтопи.Сакура потрепери,коленете й омекнаха и тя почти щеше да падне,но Дейдара обви ръката си около кръстта й, за да предотврати това, като през целото време просължаваше да я целува.

Той наклони леко главата си и Сакура изведнъж започна да се коле*ае.Това ли наистина искаше?

Момичето реши, че не му е времето за това сега.Всичко ставаше прекалено бързо.

Тя го избута внимателно и зяпна в краката си, уплашена от това да го погледне в очите и да види изражението му.

-Извинявай…-промърмори тя след известно време.Той не отговори нито пък предприе някакви действия.Просто стоеше пред нея с ръка все още на бузата й и все още близо до нея.

-Просто…не мисля, че съм готова за това.Нещата се случват…прекалено бързо,разбираш ли ме?

Тя го погледна и видя че той й се усмихва

-Окей,хмм.Разбирам.

Сакура се опита да разбере по изражението му дали лъже.По принцип той не й отстъпваше.Дори и в безкрайните им караници за възможно най-глупавите неща.А сега просто каза.

-Окей,може би следващия път.

“Наиситна ли говоря с Дейдара?”-помисли си Сакура,все още изумена в бързите промени на характера му.Той се подсмихна.

-Хич не съм се променил,хмм.Просто съм адски гладен.Ще ми помогнеш ли с това,хмм?Честно казано не съм правил палачинки от години.По принцип просто моля Тоби да ги направи…-засмя се той бавно отстъпвайки от нея и заедно отидоха към плота гледайки в сместа която беше направил.Известно време Дейдара продължи да говори ,за да се увери че Сакура го слуша внимателно.

-Имам чувството, че от последния път, когато Тоби ми направи палачинки минаха векове,хмм.-въздъхна Дейдара докато вземаше солта и слагаше малко от белия прах в сместа.След това се загледа пред себе си разсеяно.Изведнъж разтърси глава.-Тоя идиот беше изсипал вътре сякаш цял буракн сол.Вкусът беше…ужасен.

Сакура се засмя.

-Честно казано,нокога преди не съм яла такова нещо.Тази смес изглежда страна и много рядка.

Дейдара повдигна вежда.

-Много рядка?Но тя трябва да бъде точно такава,хмм.Ние няма да пием това нещо.Ние ще го пържем.

Сакура го погледна объркано.

-Ще пържем?Тази течност?-тя погледна в купата и внимателно я завъртя карайки и течноста вътре да се завърти.След това вдигна поглед към Дейдара.-Това е странно.

Той се подсмихна.

-Почакай и ще видиш.

Двайсеет минути по-късно Сакура и Дейдара седнаха на масата с чиния от , която се издигаше пара.Дейдара беше търсил из шкафовете нещо, което наричаше сироп и за което розовокоската никога преди не беше чувала и сега беше леко раздразнен, защото не беше намерил.

В крайна сметка понеже, както каза Дейдара,палачинките се нуждаеха от нещо сладко, бяха взели буркан със захар и го бяха сложили на масата.И сега той слагаше малко от захарта върху палачинката в чинията си, а Сакура го гледаше.

Дейдара нави палачинката и вече щеше да отхапе, когато видя, че Сакура се е втренчила в него.Тя погледна настарана малко засрамена от това, че го гледа така и той се подсмихна.

Съб Сеп 18, 2010 2:39 pm

Глава 11:Срещата на Кагетата

-предишния ден,към два следобед-

В стаята за съвещания ,която се намираше на първия етаж в сградата на Хокагето, беше много шумно. Дългата износена каменна маса, която се намираше в средата на помещението беше заобиколена от няколко дълги високи стола направени от същия материал.

Повечето от тях бяха заети от мъже и жени, които както изглеждаше бяха важни личности ,и всички те бяха придружени от двама други, които стояха зад тях..Тсунаде също стоеше на един от тези столове,само с една човек зад нея:Шизуне.

Очите на Хокагето се заковаха върху Темари и Канкуро,които стояха зад един празен стол.Това беше мястото към което всички гледаха и за което говореха.

Гаара не беше там.

-Темари.Канкуро.Ще попитам още веднъж-каза Тсунаде уморено-Къде е Гаара?Той е длъжен да бъде тук!И ако не бъркам той беше с вас тази сутрин.

Темари повдигна рамене докато очите и се стрелкаха между Тсунаде и вратата.

-Аз…аз незнам Хокаге-сама ,наистина незнам.Тази сутрин,на закуска,той беше все още с нас.Но той…той излезе…и не се върна,за това си помислихме че сигурно ще бъде тук…

-…но той не е!-Извика Тсунаде,ставайки от мястото си-Факта, че той не е Казекаге от толква дълго не значи, че може да не се появява на срещите.

Темари поклати глава.

-Ужасно съжалявам за държанието на Казекагето-прошепна момичето с порозовяли от срам бузи-Но не знам какво можем да направим относно това.

-Това е просто обидно,ън-каза мъж със широки рамене и тъмна коса,а малките му и интелигетни очи гледаха твърдо.Косата и брадата му бяха малко бухнали,а тена му бе по-тъмен заради слънцето,въпреки, че по говора му си личеше, че е от северните страни-Не е лесно да си Каге,ън,но той трябваше да е тук.Той ни оскърбява така като не идва тук.

-Съгласна съм.

-Аз също

Очите на Темари се разшириха.

“Бака Гаара”помисли си тя леко уплашена.”Ако това разруши съюза ни с Коноха въобще няма да му ти е лесно, когато се приберем..И това не засяга само обноските,хмпф”

-Както вече казах-промърмори тя опитвайки се да успокои Кагетата и техните хора-Поднасям своите извинения заа неговото държание и…

Силен удар накара всички в стаята да се огледат.Темари млъкна,леко шокирана,когато вратата се отвори с трясък и много ядосан и стресиран Гаара влезе вътре с мрачен поглед,а от бузата му се стичаше кръв чак до рамото.

Когато очите му срещнаха тези на сестра му тя разбра че не трябва да казва нищо,защото както изглеждаше той можеше да си изтърве нервите и да избухне всеки момент.

Момчето седна на мястото си докато другите все още го зяпаха,повечето с отворена уста и объркан поглед.Почти можеше да се чуят мислите им:”Как се е ударл Казакагето?” Но всички бяха твърде уплашени за да го попитат.

След известно време Гаара въздъхна.Темари изпусна дъха си който не беше осъзнала до сега, че задържаИзглежда че вече беше безопасно да проговорят без той да разруши стаята.Въпреки че най-накрая беше свободен от Шукаку настроението му много бързо прескачаха само за секунди от щастливо и приятелско на “Взривоопасно”.

-Пропуснах ли нещо?-попита Гаара с тон който казваше да-не-сте-посмели-да-кажете-че-съм-пропуснал-нещо така че всички поклатиха бързо глава.Дори твърдо изглеждащия мъж от севера не каза нищо, а само го погледна.-Тогава нека да започваме.Искам да знам защо бях извикан тук.

Сега вече Гаара получи подкрепа.Северняшкия мъж кимна в съгласие,а също и слабата жената до него с остро лице и леко синкава кожа.

-Всъщност да.-каза тя-Беше дълго пътуването ми до тук и искам да знам причината за него.

Тцунаде кимна и постави главата си върху кръстосаните длани на ръцете си,както винаги
правеше когато щеше да обяснява нещо важно.

-Първо искам да благадаря на всички ви, че се отзовахте толкова бързо.Наистина съм щастлива, че мога да обсъдя това за което ви извиках с вас.-другите кимнаха в знак да продължи-Причната заради която се събрахме не е война поради липсата на храна както обикновенно.Причината лежи много по-дълбоко.

Канкуро побутна Темари и русокоската се обърна към него и прошепна

-Какво?

-Защо онази розовокоса нинджа медик не е тука?-попита той с намръщена физиономия-Мислех че има наистина висок ранг.Трябваше да е тука не мислиш ли?

Темари погледна към Тсунаде и се ококори.

-О боже,Канкуро.Прав си.

-Знаеш ли,имам чувството, че това е свързано със сегашната ситуация.

Темари не отговори.Мозъкът и работеше на свръх обороти.Тя не се виждаше много често със Сакура,но двете се разбираха доста добре,а това че момичето не присъстваше на срещата беше определено странно.Мислите й бяха прекъснати когато Тсунаде започна да говори отново.

-Вие всички сте добре инфрмирани за организацията Акацуки нали?-попита Хокагето и другите кимнаха

Темари забеляза,че Гаара е стиснал ръката си в юмрук.Трябваше да е готова да го задържи. Винаги, когато някой заговореше за Акацуки,Гаара се ядосваше ужасно много и тя всъщност не можеше да го вини.Все пак,един от тях вече го беше убил веднъж.

-Ние успяхме да хванем един от тях,когато намерението му да отвлече Джинчиурикито в града ни,Узумаки Наруто, се провали.Само че има един проблем.

-И какъв е той?Заловили сте член на Акацуки следователно трябва да го разпитате и да се сдобиете с информцията която искате,нали?-попита Гаара с по-висок глас от обиновено.-И ако не иска да говори трябва да го измъчвате.Не е сякаш, ако те ви бяха хванали нямаше да ви измъчват.

Северняка кимна.

-Така е,ън.Не виждам какъв е проблема.

Темари се наведе леко напред докато не достигна нивото на очите на червенокосия си брат.

-Гаара-прошепна тя-Може би ще е най-добре да изтриеш тази кръв от бузата си.Тя накак си…обърква другите.

Той я погледна ядосано,но все пак махна кръвта с помоща на ръкава си без пет пари да дава за това ,че е изцапал официалната дреха на Казекагето.

-Проблема е, че не можем да го измъчваме за да се сдобием с информация,а той няма да проговор по собствена воля.-въздъхна Тсунаде-За да го доведе тук безопасно една от нинджите ни се окова за него с белезници.

Темари погледна към Хокагето

”Да не би току що да каза тя?(много сори хора ама на английски се получава в предното изречение “тя” обаче на български не може да се преведе дословно и за това става малко разминаване)

Имаше само една женска нинджа която можеше да се справи с член на Акацуки и това беше Сакура.Тя беше доказала това веднъж,затова беше логично тя да беше тази която е хванала член на Акацуки и този път.Но…защо не беше сега тук?

-Има проблем с тези белезници-Продължи Тсунаде-Направих малко проучване,но не намерих почти нищо свързано с тях.Името “Стъклени белезници” говори ли ви нещо?

Слабата синя жена до Тсунаде я погледна шокирано.

-Стъклени белезници?Сигурна ли сте?

Тсунаде кимна.

-Определено.След като куноичито замесено в случея се окова за заловения, белезниците започнаха да се държат странно.Те ги свързаха по такъв начин ,че сега не можем да ги разделим,а също нервните и чакра системите им се свързаха една с друга.Което значи че не можем да нараним единия без да нараним другия и обратното.

Гаара изръмжа и всички отместиха погледа си към него..

-Значи затова се биха заедно-промърмори той изглеждайки извънредно раздразнен.

Тсунаде повдигна вежда.

-Биха?

Червенокосият кимна леко.Темари се стегна веднага и плъзна ръката си към куная в джоба си за всеки случей.Гаара вдигна ръката си.

-Няма нужда от това-каза той и сестра му се изчерви докато бързо пусна куная си.Брат й наистина беше много опитен нинджа.-Аз се бих с този Акацуки за когото говорите-каза той на другите-...два пъти.Последния път беше преди около половин час.

В стаята настана мъртвешка тишина.Тсунаде се намръщи и Гаара продължи.

-Той ме предизвика на ръкопашен бой.Само тайджуцо без нинджуцо и генджутцо.-подсмихна се той-Нямаше никакъв шанс за победа,но с него имаше и друга нинджа.Момиче,с розова коса.

Темари замръзна.Сега вече нямаше друг вариянт.Сакура се беше оковала за членът на Акацки,свързвайки ги по начин, от който нямаше измъкване!Това беше ужасно!

-Трябваше да се бия и с двамата.Не знаех защо и не ме интересуваше.Просто исках отмъщение.-той се ококори-И затова приех.

-Но кой все пак е заловеният,ън?И какво общо има моята страна с това?

-Дейдара-каза Тсунаде,чувствайки че изпуска контрола си над разговора-Той е от твоята страна.Той е мисинг нин, който с бие с помоща на...

-...експлозиви,да-севрняка се облегна назад и затвори очи със тъжно изражение.

-Дотонгу?-попита Тсунаде,обръщайки се към северняка по име.-Познавате ли го?

Мъжит кимна бавно.

-Той беше много талантливо и надарено момче.Веднъж направи фойерверки и това беше наистина голям взрив-буквално,ън-въздъхна той-Даже си мислех,че може би един ден той ще стане Каге.До деня в който тези Акацуки се появиха в града,ън.Те го взеха със себе си и той и до сега не се е върнал,ън.-той погледна към Тсунаде-Ако позволите бих искал да се срещна с него,ън.

Тсунаде кимна.

-Разбирам положението ви,Дотонгу-сан.Ще говоря с тях за това.Това и исках да обсъдим.Някой знае ли как да се справим с тези белезници?Например ти Мизука-сан?

Слабата жена поклати глава.

-Страхувам се, че в момента не знам много за това.Но мога да направя справка в няколко книги от страната ми.Все пак тези белезници са направени там.

Тсунаде се усмихна.

-Това ще бъде чудесно.Нали разбираш окованото момиче е една от подчинените ми и най-вероятно най-добрия медик,който съществува.Бих искала да я измъкна ситуацията в която е.

Те продължиха да обсъждат проблема още известно време.Кагетата задаваха много въпроси относно текущата ситуация и относно Акацуки,а Тцунаде им отговаряше.Гаара почти не каза нищо,в повечето време само мислеше както и Темари,която се надяваше да разбере още нещо за Сакура.И скоро разговора се насочи в тази посока.

-…преди да свършим тази среща бих искала да кажа още нещо за куноичито,Харуно Сакура-каза Тсунаде и Дотонгу и Мизука подновиха интереса си.-В опит да вземем информация от Дейдара го измъчвахме до колкото е възможно без да нараним Сакура.Но начинанието ни беше неуспешно.

Датонгу кимна

-Дейдара е ужасно труден за пречупвана,ън.

-Това което искам да кажа е, че поисках Сакура да се опита да вземе информация от него.-Хокагето направи кратка пауза и на останалите им стана ясно,че й е трудно да говори за това..-Тя определено е привлекателна млада дама,а Дейдара е млад мъж и…е всички знаем за какво един млад мъж си мисли…

-НЕ!-изтърси Темари и установи че Тсунаде е насочила я гледа стреснато.-Не не можете да накарате Сакура да направи това!Това е нечовешко!Ужасно!

Канкуро постави ръка на рамото на сестра си и я бутна назад.

-Изкара акъла на всички в стаята!Успокой се!

-Пусни ме-тя се издърпа от него и погледна към Тсунаде-Моля ви кажете ми, че не сте… не сте я помолили Сакура да…

-Страхувам се че го направих-въздъхна Тсунаде-Не си мисли, че беше лесно за мен.Действилтелно аз я помолих да стане интимна с Дейадара,за да се сдобие с информация за Акацуки.Аз я помилих за това преди няколко часа,но най-вероятно ще има прогрес скоро.

Дотонгу се прокашля и Тсунаде насочи вниманието си към него.

-Нещо не е наред ли Дотонгу-сан?

Той кимна.

-Бих искал да кажа че ще има проблем с този план,ън.Още откакто Дейдара беше малко момче той…ъм-той си пое дълбоко въздух-Добре няма лесен начин да кажа това,но всички факти сочат че той е…ъъъ…че той е гей.

-Той е КАКВО?

Настъпи мъртвешка тишина за няколко минути.И тогава изведнъж Дотонгу започна да се смее като луд удряйки с юмрук по масата,смеейки се толкова силно, че чак сълзи потекоха от очите му.

-Хванахте се!Мухахахахахаха!Само да си бяхте видели израженията,ън!

Тсунаде бързо се въстанови от смущнието си и зашлеви Дотонгу от дясната страна на лицето,раздразнено и с ядосана физиономия каза.

-Боже мой Дотонгу-сан!А се оплаквахте, че Гаара бил закъснял!

Мизура се засмя като сложи ръка пред устата си за да скрие емоциите си.Дори безчувственото лице на Гаара показа слаби знаци за развеселеност,когато ъгълчетата на устата му се надигнаха.

“Чудя се”помисли си Гаара докато гледаше мъжа пред себе си. “Всички от северната страна ли са такива?Помня,че този Дейдара беше даже още по-саркастичен и шеговит от този Каге"Червенокоското поклати глава"Човече щастлив съм, че съм от юга"

-Добре тогава-каза Дотонгу ставайки от стола си.Атмосферата се беше променила напълно от началото на срещатата до сега и дори можеше да се нарече уютна и приятна-Предполагам, че това беше всичко за днес.Тсунаде-сама,-той погледна към Хокагето-Ще остана през следващите четири дни в Коноха,ън.Ще бъда щастлив ако мога да говоря с Дейдара-кун.

Това че използва наставката "кун" изненада леко Тсунаде

-Той вече не е момче Дотонгу-сан-прошепна тя когато напуснаха стаята.Мизура беше излязла преди тях с обещанието да изпрати пратеник до страната си,за да се сдобие с информация за стъклените белезници.Останалите бяха напуснали по-рано.-И те съветвам да не му говориш като на такова.

Дотонгу се подсмихна

-Някакъв проблем ли има Хокаге-сан?Мога да се справя с това момче,ън.Той е добър с експлозивите и катастрофален с темперамента си.Освен това-сега вече Кагето почти се засмя-Той мисли че неговото изкуство е абсолютен край,ън.Опитай се да подхвърлш обида относно изкуството му или по отношение на това, че е артист и ще те разкъса на парчета.-Той погледна Тсунадее-Не, че на мен щеми прости ако го направя,ън.

Тсунаде се усмихна.Въпреки че Кагето й беше изиграл гаден номер само преди няколко минути,тя беше започнала да харесва начина по който той говореше за сериозни неща без да ги прави по-тежки отколкото са.Тя погледна в краката си.Някак си той й напомняше на Джирая.

-Ще остана в този хотел-изведнъж казаДотонгу и Тсунаде бързо спря, за да не се блъсне в него.

-Конохагакуре?-прочете надписа с името на хетела на глас-Добър избор.Тогава ще говорим отново утре.

Дотонгу се усмихна след което си казаха бързо и формално довиждане и мъжът влезе в хотела,оствяйки Тсунаде зад себе си.Изведнъж тя осъзна, че зяпа вратата и въздъхна.Дано Сакура да успееше да вземе информация преди Мизура да се върне с разрешение за белезниците.

"Не мисля,че ще успеем да измъкнем информация от него на сила.Не дори и ако го измъчваме на най-висока степен,на която всеки човек би се пречупил."Тя погледна нагоре към небето и видя че тъмни облаци се сабираха откъм изток "И колкото повече използваме сила за да го накараме да проговори толкова повече вероятноста Сакура да измъкне информация от него намалява.Може би ще е по-добре да не намерим начин, по който да се измъкнем от тази ситуация."

Очите й се разшириха в момента, в който си помисли това.Не трябваше дори да й хрумва такова нещо.Сакура не беше свикнала с този начин на живот,да стои по цял ден затворена и да мързелува.Нито пък беше избрала да бъде примамка на врага,за да изкопче от него информация като използва нещо друго освен мозъка си.

Но както изглеждаше,сега единствения начин да получи информация за Акацуки и по този начин да направи план чрез който да им попречат да завладеят света или каквото там ужасно нещо планираха да направят беше Сакура да прелъсти Дейдара.

Въпреки че това беше ужасно и несправедливо защото те може би щяха да намерят решение Тсунаде беше решила да не казва на Сакура резултата от срещата."Може би също така ще кажа и на другите Кагета в града за това"помисли си тя докато вървеше към Конохагакуре.Само Мизура и Дотонгу ще останат,така че това няма да отнеме много време.

"Съжелявам Сакура това е единствения начин"-помисли си тя тъжно.

Съб Сеп 18, 2010 2:57 pm

Глава дванадесета: Скрито местонахождение

-Ано,Кисаме-сама,стигнахме ли вече?Тоби вече е гладен,а все още не сме намерили Дейдара-сан…

-Ще млъкнеш ли?!-викна Кисаме.

Точно в момента не беше в настроение за караници, особено с Тоби.Той въздъхна, когато момчето най-накрая спря да говори и поклати глава.Беше си жива мистерия причината поради, която го бяха накарали да бъде в отбор с Тоби докато търсеха Дейдара, както и факта, че Итачи беше изпратен след Кюби Джинчиуурикито заедно със Зетсу и най-вероятно му беше в пъти по-забавно отколкото на него сега.

-Знаеш ли, аз също съм гладен.Просто мога да се контролирам и да не го повтарям непрекъснато.-добави той раздразнено.Тоби заби поглед в земята и Кисаме го зяпна.Все пак излизаше че да накараш Тоби да млъкне е много по-лесно отколкото да накараш Дейдара, когато говори за скулптури и изкуство

-Между другото,наистина ли толкова мразиш тази мисия и не искаш да намериш този твой откачен пироманиак?

Тоби бързо поклати глава.

-Не не!Въобще не е така!Но Тоби…емм Т оби не е напълно сигурен, че това е правилното място, където трябва да чакаме.Може би е малко по-нататък.-и той посочи на север, където както Кисаме, знаеше се намираше Коноха.

Човека-акула поклати глава.

-Определено не Тоби.В тази посока е селото скрито в листа.Ако Дейдара е някъде там значи вече е мъртав.-той счупи един камък с пръстите си-Толкова мъртав,колкото е това.

Те седнаха на земята, за да си починат и точно, когато кисаме се чудеше дали е взел бира със себе си чу хлипове, които идваха от лявата му страна.Той внимателно отвори очите си и видя Тоби, който беше седнал, свил коленете си и ги беше прегърнал с ръце докато се клатеше, а раменете му се тресха от тихи сълзи.

Беше достатъчно странно да види момчето до него таказ за да се печупи нещо в него.Тоби беше млад особенно за организация като Акацки, където ежедневно се убиват хора в тайна им база.

-Добре тогава спри да хленчиш и да продължим търсенето.-каза Кисаме, облекчен когато момчето спря да плаче след известно време.-Сигурен съм, че ще намерим Дейдара.

-Tъй вярно Кисаме-сан!Тоби ще направи най-доброто на което е способен!-Тоби стана и се запъти към дърветата след което се покатери на едното като маймуна доста по-бързо отколкото Кисаме очакваше.Изненадан от това той бързо го последва като се стараеше да се приближи повече до върхът на дърветата, за да може да огледа района.От лявата му страна Тоби се беше изравнил с него и скачаше надолу нагоре правейки преакалено много шум и изкарвайки акъла на няколко птици.

-Хахаха!Видя ли това,Кисаме-сан?Тоби се справя добре нали?

Кисаме поклати глава.

-Идиот такъв!Движи се по-тихо!Може да има разознавателен екип от Коноха тук.

Той погледна в посока към селото скрито в листа, смътно разпознавайки голямата кула в центъра на града и няколко по-малки сгради около нея.Изражението му се втвърди за секунда, когато странно нервно чувство стегна стомаха му и присви очи, за да може да вижда по-добре.

Нещо…нещо наистина не беше наред със ситуацията.Имаше нещо свързано с Коноха и изчезването на онова толкова шумно момче и факта, че не бяха намерили Тоби.Но нещата просто не си пасваха.Нещо липсваше…нещо важно…

-Ано!Кисаме-сан!Това не са ли Коноха нинджи?

Обезпокоен от предупреждението Кисаме бързо се отърси от мислите си и погледна в посоката, в която Тоби сочеше.Той се ококори за момент когато видя четирите нинджи скачащи от дърво на дърво право към тях.И доколкото можеше да прецени според чакрата им те бяха доста силни.

-По дяволите!Тоби!-прошепна Кисаме-Скрий се и замаскирай чакрата си.Трябва да избягваме битките, колкото се може повече така, че се скрий.Не мърдай,не говори и по дяволите…

Те скочиха и се скриха в едни храсти.

-…подтисни чакрата си или ще ни открият!

Момент по-късно нинджите прелетяха над тях бързо без да правят много шум. Ако Кисаме не ги бе видял преди това сигурно щеше да си помисли, че са прелетели птици и са докоснали няколко листа.Той въздъхна от облекчение,когато те отминаха и вече бяха далеч, изправи се и се загледа след тях.

Неговото необичайно добро зрение му позволяваше да ги види въпреки, че вече беше невъзможно да го усетят.Но това което видя не го направи щастлив.Въобще.

-Мамка му -той се обърна към Тоби, когато се увери, че не се връщат.-Това беше Каге по дяволите!Откачено Каге придружено с три нинджи от високо ниво…

Изведнъж липсващите парчета от пъзела си дойдоха на мястото.Кисаме се задъха, отстъпи назад и се подпря се на едно дърво с ускорен пулс.

-Какво става Кисаме-сан?Добре ли си?Не изглеждаш добре!

Кисаме поклати глава и погледна към Тоби с подновен интерес.Момчето беше право през цялото време.Разбира се!Те не бяха успели да намерят трупа на Дейдара, просто защото нинджите от Коноха не го бяха убили.Те го бяха отвлекли за да го разпитат и да уведомят и другите Кагета за нформацята, която получат..Всичко се връзваше.Защо не го беше забелязал по-рано?

-Трябва да отидем до Коноха-промърмори той и се затича към на-близкото дърво карайки Тоби да извика от изненада преди да го последва.

-Но,но Кисаме-сан каза…

-Няма значение какво съм казал!Отиваме в Коноха и това е то.И повярвай ми, ще си върнем Дейдара на всяка цена.

Кисаме стисна зъби.Ако Дейдара издал нещо за Акацки те щяха да бъдат в голяма беда.Въпреки че имаше възможност да не им е казал нищо,не можеше да рискува.
Тоби започна да се оплаква отново,но Кисаме го накара да млъкне като го удари по главата.

-Никакви оплаквания.Или идваш с мен, за да спасим Дейдара или се връщаш обратно и обясняваш, защото не си дошъл с мен.Избирай.

Тоби спря и Кисаме се обърна към него, гледайки момчето. което очевидно беше навлязло във вътрешна борба.

-Тоби иска да спаси Дейдара-сама-прошепна той-Но Коноха е опасно място, особенно за Аакацки.И ако има повече Кагета в Коноха, а не само петото Хокаге тогава…тогава ще е още по-опасно

Кисаме повдигна едната си вежда от очудване.Тоби го изненадваше непрекъснато и този път доказваше, че можеше много по-добре да се оправя в ситуации като тази отколкото Кисаме си мислеше.

-Опасно,а?-каза Кисаме-Тази дума ми харесва.И знам, че на теб също.Освен това колкото по-дълго задържим прикритието си никой няма да очаква от нас да направим нещо, така че ще го открием за нула време-той скръсти ръце пред себе си-Какво мислиш?

Тоби премисляше казаното известно време и изведнъж кимна толкова рязко, че маската му се превърна в едно оранжево размазано петно.

-Този план изглежда по-добър,Кисаме-сан!Нека да го направим!Тоби иска да намери Дейдара-сама!

Човека-акула се усмихна слабо.

-Тогава ще ти разясня няколко правила относно дегизировката ни.Слушай внимателно

Тоби се приближи и седна пред него с кръстосани крака и ръце върху тях.

-Тоби слуша внимателно,Кисаме-сан!

Кисаме примигна и също седна облягайки се на дървото, на което стояха.

-Добре.Първо има много важно условие, което трябва да изпълниш и това е:да не използваш никаква чакра.Ясно?

Тоби кимна.

-Второ:не трябва да говориш.Само, акосме в голяма беда или в битка можеш да говориш с мен,но в друг случей не!

Тоби кимна отново.

-Тоби няма да каже нито дума,Кисаме-сан.

Кисаме се усмихна.

-Това е добре.И последно:стой далеч от неприятности.Това означава никакви кражби,никакви битки бутане и провокаиране на хора.Просто ще вървиш до мен и аз ще казвам, че ти си ми племенник или нещо от тоя род.Окей?

Тоби скочи от клона във въздуха

-Тоби е напълно съгласен!Да тръгваме Кисаме-сан!-и той скочи на следващото дърво в посока на Коноха.Човека акула се изправи, колкото се може по-бързо и последва момчето викайки.

-ХЕЙ!Тоби!Спри се!Все още се нуждаем от прикритие!

Тоби слезе вертикално от дървото и се хвърли срещу Кисаме.Като се спря точно пред него.

-Хайде де Тоби,бъди сериозен!-въздъхна той.

-Съжалявам Кисаме-сан!-каза момчето гледайки в караката си.

-Да сигурно.Се тая.Не бах свършил да говоря.Наиситна ли мислиш, че можем да се промъкнем в Конохагакуре без план или нещо такова?

Тоби се загледа в него за известно време.

-Тоби мисли, че Кисаме-сан вече има план.

-Естествено че имам,идиот такъв!Но мисля, че ще е от полза и ти да го чуеш.Така че слушай.-Кисаме седна на клона на дървото и направи знак на Тоби да направи същото.-Първо:ще използваме хенге но джутсу.Нищо специално.Просто се опитай да изглеждаш като обикновен пътешественик.Ще отидем в Коноха и точно, когато стигнем главната уллица трябва да припаднеш.Ще ти дам знак кога да го направиш, но трябва да изглежда сериозно,окей?

Тоби наклони главата си на една страна

-Тоби трябва да се прави на болен?

Кисаме въздъхна.

-Точно така.Те ще ни вземат в болницата, за да те прегледат.Естествено няма да открият нищо и ние ще кажем, че сигурно е от слънцето.

Той погледна през тънкия слой листа между него и небето.

-Човече,наистина е топло...

Обърна се отново към Тоби отново.

-Разбра ли какво да правиш?

Момчето кимна.

-Никакъв проблем Кисаме-сан.Тоби ще направи така както му е наредено.Той има само един въпрос.

Кисаме повдигна вежда.

-И той е?

-Какво ще прави Кисаме-сан докато преглеждат Тоби?Ще остане ли с Тоби?

Кисаме поклати глава

-Не.Докато трае прегледа аз ще се навъртам около болницата и ще потърся Дейдара.Ако са го заловили сигурно ще има сериозни щети по себе си, така че най-вероятно ще е в болницата.

Тоби кимна и скочи от клона едновременно с това правейки няколко знака с ръце и след това с облак дим се превърна в млад мъж с черна коса която падаше над едното му око закривайки го.Също така носеше маска, която закриваше носа и устата му .Така, че само дясното му око се виждаше.

Тоби погледна към Кисаме и той потръпна.Ониксовото око,което гледаше към него,по необяснима причина го плашеше.

-Хайде да тръгваме Кисаме-сан-каза Тоби и съотборника му бързо направи няколко знака с ръце, за да използва и той хенге но джутсу.Скоро до момчето беше застанал висок мъж с тъмна коса и раница на гърба.

-Добре.Готов съм.Само още едно нещо преди да тръгнем ти си Айоку а аз Таву.Ти си по-малкия ми брат и ние сме сираци.Виждали сме много от света и сме срамежливи пред хората.Ясно?

Тоби кимна скачайки от един крак на друг.

-Да,да Тоби разбра всичко,може ли вече да тръгваме?Тоби иска да намери и спаси семпай!

-в хотел "Конохагакуре"-

Дотонгу седеше зад бюрото си, четейки вестник.Той въздъхна.Въпреки, че беше в друга страна канцеларската работа го беше застигнала отново.Ако имаше нещо, което да мрази в това да бъде Каге, то това беше безкрайното попълване на документи, които никой нямаше да прочете повече.

И на всичкото отгоре беше адски топло и задушно заради което дишаше трудно.

“Мразя юга”-помисли си той докато слагаше подписа си върху eдин документ "Тук е много по топло,ън."

Когато приключи с първата колона хартия забеляза още две, които го чакаха и стана от стола си ядосан и раздразнен."Все повече и повече канцеларска работа! Ако продължава така ще откача,ън..."Той отиде до прозореца и погледна навън изучавайки облачното небе и оживената улица.Но всъщност умът му беше зает с мисинг-нинджата, която скоро щеше да посети.Дейдара.Момчето с магически ръце.

Дотонгу свали ръкавиците които винаги носеше и се загледа в дланите си.Върху тях имаше някакви дълбоки линии и кожата беше груба заради тежките условия за работа и ниската температура,но това което наистина хващаше вниманието бяха свитите затворени линии, които минаваха през средата на дланите"Този bloodline limit е меч с две остриета"-помисли си той"Смъртоносно оръжие безспорно,но...

Силно почукване на вратата стресна Дотонгу и той се обърна бързо, едновременно с това вкара лявата си ръка в джоба, за да вземе куная който винаги стоеше там.

-Кой е?-попита той.

-Тсунаде-каза заглушен глас.-Тук съм за да обсъдим срещата ти с Дейдара.

Дотонгу пусна куная и бързо си сложи ръкавиците преди да отвори и пусне Хокагето вътре.

-Боже,наистина е топло отвънка-каза тя.

Дотонгу кимна докато затваряше вратата зад нея.

-Повече харесвам севера, честно казано,ън.-рече той и предложи стол на Тсунаде.Тя седна и той взе друг за себе си и направи същото.-Студено е, но поне можеш да се облечеш топло за да не замръзнеш.А жегата просто те приспива.

Тсунаде се усмихна

-Така е, но студеното не ми понася, аз предпочтам топлото повече.-засмя се тя.-Когато е студено единственото, което искам е да се скрия някъде, където на топло и с чаша горещ шоколад.

Дотонгу се засмя с дълбок хармоничен смях и поклати глава усмихвайки се.

-Разбираемо за чужденец,ън.Но да се върнем на темата.-той се облегна назад.-Дейдара.

Тсунаде кимна

-Говорих с тях за това.МОжеш да дойдеш днес към четири-пет часа.

Дотонгу се усмихна изненадан, че ще може толкова скоро да отиде.По-скоро очакваше, че Дейдара ще откаже да говори с него-Това е страхотно,ън.Не знам как да ви благодаря,Хокаге-сан.

Тя се изчерви леко.

-Моля те казвай ми Тсунаде-прошепна тя-Казвайки ми Хокаге-сан ме караш да се чувствам стара.

Дотонгу се засмя тихо.

-Разбира се,Тсунаде-чан-и тя му се усмихна в отговор.

Обикновено щеше да се обиди, ако някой я наречеше така.Но когато Дотонгу го правеше беше просто естествено."Той е точно като Джирая"-помсили си тя."Изцяло освен перверзната част...или и той..."Тя се наведе леко напред главно, за да се съсредоточи върху това, което обсъждаха и да привлече отново вниманието на Дотонгу, който се беше замислил за това какви въпроси да зададе на Дейдара.

-Но трябва да знаеш нещо преди да ги срещнеш.,Дотонгу-сан.-каза тя с по-сериозен тон.Ще ти бъда много благодарна, ако не споменеш факта че Мизура-сан е отишла в нейната страна, за да намери информация за белезниците .-Очите им се срещнаха и за нейно успокоение неговия поглед беше разбиращ.

-Ясно. Не искаш Дейдара и Харуно да знаят за възможното освбождаване от ситуацията в която се намират ,за да успееш да се сдобиеш с информация от момчето,ън.

Тсунаде кимна."Бързо схваща"помисли си тя"Достоен Каге.Може би трябва да обсъдя със съвета възможен съюз със севера."

-Не ми харесва да лъжа чирачката си, но не виждам друг начин.Акацки са прекалено опасни веч,е за да допуснем възможността да ни се изплъзне.Надявам се да ме разбереш.

Дотонгу кимна бавно

-Няма да кажа нито дума,ън.

Изведнъж стана много тихо.

-Ахъм.Тогава...ъъъ...тогава ще тръгвам,Трябва да информирам и Мизука за това така, че трябва да мина и през нейния хотел

Дотонгу й се усмихна.

-Ама разбира се,ън.Знаеш ли къде е отседнала?

Тсунаде кимна.

-Да информирана съм.

Отново настана тшина,но не беше неловко.По някаква странна причина краката на Тсунаде не й се подчиняваха и отказваха да се изправи от столаДокато гледаше в тъмните очи на Дотонгу разбра, че той й оказва по-голямо въздействие отколкото искаше да призае.

Но имаше едно нещо за този Каге.Той не беше самонадеен и арогантен самовглъбен или тих.Беше забавен и добре изглеждащ...

-Нямаше ли да отидеш да видиш Мизура-сан,Тсунаде-сан?-попита Дотонгу бавно с очи все още заковани е нейните.Тя се усмихна смутено и най-накрая стана въпреки, че краката й леко трепереха.-Съжалявам изгубих се в мислите си.Както и да е.Ще се видим на следващата среща.Ще изпратя някой да ти каже мястото и часа.

Дотонгу също се изправи и я изпрати до вратата.Точно, когато излезе той сложи ръка на рамото й и тя замръзна на място.

-Ще оценя ако ти дойдеш лично да ме информираш,Тсунаде-сан-прошепна той-Освена, ако не те затруднява,разбира се,ън.

Тсунаде се изчерви силно

-Благодаря ти.Довиждане.-и той с дръпна ръката и затвори вратата оставяйки изумената и Тсунаде в коридора с широко отворени очи и ускорен пулс.Тя сложи ръка върху сърцето си и си пое няколко пъти дълбоко въздух преди да излезе от сградата.

Очакваше отвън въздуха да е по-свеж,но беше дори по-задушен отколкото вътре.Тя въздъхна и тръгна бавно към кулата на Хокагето.Без да усети очите които я следваха през прозореца на една от стаите в хотела докато не изчезна.

Дотонгу се прибилижи до леглото си, легна и се загледа в тавана.Колко време беше минало откакто за последно се държеше така пред жена?Три или може би пет години?Или повече?Той затвори очи""Не е време за това Дотонгу.Трябва да се фокусираш върху предстоящия ти разговор с Дейдара.Акацки,разпити...какво трябва да го попиташ?"

Но нищо не му хрумна.Вместо това си мислеше за Хокагето.Накрая реши да се залови с двете купчини хартия-беше прекалено разсеян за нещо друго.Не успя да се съсредоточи кой знае колко, но все беше по-добре от нищо.Отне му половин един час да си свърши работата и тогава осъзна, че остава около половин час докато се срещне с Дейдара и чирачката на Хокагето.

Заключи стаята си и излезе навън задъхвайки се заради жегата,но продължвайки да върви с намръщена физиономия.Един въпрос се беше оформил в главата му.

“Защо се присъедини към тях Дедйара?...Защо?”

Съб Сеп 18, 2010 3:00 pm

Глава тринадесеста:Посещението на Кагето

Всичко мина по план.Тоби и Кисаме вървяха един до друг през претъпканите улици на Коноха.Хора непрекъснато влизаха и излизаха от и в магазините.Тоби се оглеждаше наоколо като турист и всеки път, когато видеше сграда или магазин ,буташе Кисаме и го питаше какво е това.Първоначално Кисаме отговаряше,но посале реши, че ще е по-добре да не го прави.Може би спътникът му щеше да млъкне…евентуално.

Тогава Кисаме видя кръстовище.Две от главните улици на Коноха се пресичаха в, както изглеждаше, центърна на града.Той забави ход и потупа Тоби по рамото.Момчето, което тъкмо щеше да го попита за малкия саке-бар от дясната страна на улицата, премигна няколко пъти объркано с ониксовите си очи.

-Това е кръстовище-прошепна Кисаме,без да поглежда спътника си-Знаеш какво да направиш нали?-и погледна към момчето до него за секунда.В следствие, от което отново потръпна, когато срещна черния му поглед, затова побърза да погледне отново напред.

По някаква причина му се струваше, че окото принадлежи на някой друг, а не на Тоби-на някой много по интелигентен и хитър,но най-вече и точно това побъркваше Кисаме-сякаш принадлежеше на убиец.Студенокръвен убиец.

-Знам-каза Тоби и Кисаме с усилие скри изненадата си.За пръв път от както го беше срещнал, момчето не казваше “Тоби мисли,че …” или “Тоби е добро момче” , а говореше в първо лице.Този “нов” Тоби въобще не му харесваше.Кисаме прочисти гърлото си.-Добре тогава, да започваме.

Те продължиха да вървят.Всяка стъпка, която правеха изглеждаше сякаш продължава с години и колкото повече се доближаваха до кръстовището, толкова по-нервен ставаше Кисаме.Но не знаеше защо.

По принцип не беше най-добрия в изготвянето на добри планове,но този беше измислен от Пейн,а ако имаше нещо в което Пейн беше наистина добър, то това беше в изработването на планове.Колкото до Тоби…той щеше по-скоро да умре отколкото да провали плана…или поне Кисаме се надяваше на това.Затова за какво въобще се тревожеше?

Най-накрая те направиха последната стъпка.Кисаме почувства как кракът му докосва земята и автоматично се обърна към Тоби, който изведнъж беше спрял на едно място.Човекаът, който вървеше зад тях с книга в ръка също се закова на място преди да се блъсне в Тоби.

-Аиоку?-каза Кисаме променяйки гласът си като на загрижен по-голям брат-Добре ли си?-той погледна към мъжа зад тях.Въпреки че изглеждаха на еднакви години той(мъжит) сякаш бе по-стар.Може би заради изражението което бе придобил…?-Съжалявам господине,обикновено не се държи толкова странно-той извъртя малко думите си така, че да придобие чужд акцент и тъкмо щеше да хване кръстта на Тоби и да продължи напред, когато изведнъж момчето припадна и се стовари на земята.

“Само така Тоби!!!!”

-Аиоку!-Кисаме коленичи до момчето.Няколко човека бяха спрели да вървят със възмутени физиономии на лицето-Хей!Какво има?!-извика Кисаме хващайки Тоби за
раменете.Среброкосия мъж коленичи до тях и Тоби започна да се гърчи и да трепери преди отново да падне на земята с широко отворено око и насечено дишане.

Тогава крайниците му отново започнаха да се гърчат и окото му се затвори,а тай застина неподвижно.За части от секундата Кисаме беше смаян от изпълнението, но после започна да се “паникьосва”.

-О боже,Аиоку!По дявоите!-той се огледа-Моля ви!Някой!Доведете доктор или нещо такова!

Среброкосия мъж се наведе напред и сложи глава върху гръдния кош на Тоби, заслушвайки се внимателно.В този момент Кисаме замръзна,когато разбра, че всъщност познава този човек.

.Но после осъзна, че това щеше да провали прикритието им и Тоби най-вероятно никога повече нямаше да му се довери.Затова продължи по план.

-Можете ли да му помогнете?-попита Кисаме хващайки рамото на Какаши.Копращата нинджа замръзна, след което се изправи вдигайки припадналото момче на рамото си.

-Аз не мога, но във болницата със сигурност ще могат.Последавй ме,не е много далеч от тук.

Отчасти успокоен от това, че Какаши не го разпозна и отчасти заради това, че всичко щеше да мине толкова гладко,Кисаме кимна бързо

-Благодаря ви!Благодаря ви!Това е по-малкия ми брат…!

-В такъв случай последвай ме.Хора отдръпнете се моля.А ти там вземи това-И Какаши хвърли малка оранжева книга в ръцете на Кисаме,преди да започне да бяга в посока изток с члена на Акацки, който плътно го следваше по петите.Каопиращата нинджа знаеше пътя за разлика от Кисаме, но както каза болницата не беше далеч.

-Случвало ли се е нещо подобно преди?-попита нинджата от Коноха.

Той поклати глава.

-Не никога!Беше болен наскоро, но нищо особено.Просто настинка.

-Добре..ето пристигнахме.Стой плътно зад мен,много е оживено вътре.Кисаме почти нямаше време да се спре преди Какаши да влезе вътре.Той направи рязко завой и пусна малко чакра извън себе си просто, за да е сигурен, че няма да се добре до никого.

Въпреки това Какаши не забеляза.

“По дяволите!Не трябва да правя това отново”

Те минаха през електрони врати и влязоха в прохладно помещение.В едната част на залата няколко доктора в бели дрехи си говореха един на друг или с посетителите, докато в другата част имаше столове които бяха заети от хора, четящи списания ,а до тях имаше машина за вода.

Какаши се насочи право към рецепцията игнорирайки опашката, която се беше оформила и поставвяйки Тоби на бюрото пред изненаданото момиче.

-Господине-каза тя гневно с тон ей-сега-ще-ти-кажа-правилата-Трябва да изчката не опашката.Просто…о боже-тя скочи от стола си и се обърна, за да натисне червения бутон на стената зад нея,след което се наведе напред, за да проговори в малък микрофон-Шизуне-самаИмаме проблем!

Кисаме премигна веднъж и електрическите врати се отвориха.Една жена с къса черна коса и сериозно изражение влезе следвана от розово прасе по петите.Какаши пристъпи към нея.

-Ето го.-каза той и Шизуне кимна.

-Благодаря ти Какаши.Аз ще се оправя от тук нататък-Тя постави ръцете си на гърдите на Тоби и изведнъж ярка зелена светлина започна да се излъчва от тях .Всичики хора, които чакаха на опашката сега се бяха навели напред, за да видят какво става.

Изведнъж Кисаме установи, че това което се случваше не е на добре.Той планираше да направи разследване, но както вървяха нещата нямаше да получи шанс дори да огледа болницата.Ако Тоби си беше навредил много, в крайна сметка може би щеше да се окаже в хирургията и в такъв случай на Кисаме щеше да му се наложи да чака там,най-вероятно с още някой.

“Така ще стане”помисли си той докато гледаше сериозното лице на Шизуне”Наистина ще стане така”

Приготви херургията-каза изведнъж Шизуне-И доведи Сакура.Не ме интересува в каква ситуация е-доведи я!Нуждая се от асистент.Сега!

Момичето зад ъгъла кимна и се изправи, побърза към входната врата и излезе. Бързо друго зае нейното място, но хората на опашката бяха твърде шокирани от случилото се, за да зададат въпросите си.

-Какаши-каза Шизуне, завъртайки се към среброкосия мъж.-Заведи го до хирургията в стая 3. Ще се срещнем там след секунди.-Какаши кимна, взе Тоби и го отведе. Кисаме гледаше след двамата, докато паниката растеше вътре в него. Какво всъщност си беше направил Тоби...?

-Tи-викна Шизуне и Кисаме я погледна изумено

-Д…да,мадам…?-каза той с треперещ глас.Жената го погледна.

-Познаваш ли пациента?

Той кимна.

-Той е малкия ми брат,мадам…

Тя кимна.

-Можеш ли да ми кажеш името и годините ви,моля?

-Таву-промърмори Кисаме-Таву Нагари,а името на брат ми е Аиоку.Аз съм на 23 а той на 20.

Шизуне повдигна вежда

-Малко сте стари за двама пътуващи братя,не мислиш ли?

Кисаме преглътна.

“Тази жена не е вчерашна”помисли си той”Трябва по-внимателно да премислям думите си.

-Ами…ние сме заедно от както бяхме на 6.Тогава нашите родители умряха и оттогава сме заедно.Наща връзка е…трудна за разрушаване.

Това обяснение очевидно задоволи медика.

-Ясно.Ще направя каквото мога.Сега ако ме извиниш, трябва да отида до хирургията. Изчакай докато свършим,Какаши ще ти прави компания.Той ще е тук след няколко минути.Ще изпратя някой да те вземе след операцията.

Кисаме прокле вътрешно.Това от което се страхуваше беше станало.Защото сега Тоби беше официален пациент на болницата на Коноха, имената им трябваше да бъдат записани и той щеше да бъде разпитван за миналото им.И всичко това само, защото Тоби направи…направи какво?

Шизуне се обърна и малкото розово прасе я последва.Точно преди да излезе Кисаме я попита:

-Мадам!Какво…какво му има?

Медика се обърна и го погледна в очите.

-Незнам Таву.Наистина незнам.

-----------------------------По улиците на Коноха---------------------

Дотонгу вървеше бързо.Не поздравяваше хората, нито се извиняваше, когато се блъснеше в някого.В този момент цялото му съзнание се беше концентрирало върху една от неговите бивши нинджи.Една от най-обещаващите, а също така и тази с най-голямо его.

“Това че мога да говоря с него само по себе си е чудо”-помисли си той докато се оглеждаше за знак, който да му покаже на коя улица се намира и къде трябва да отиде.”Мислех че това ще отнеме векове,ън.Може би това, че сега живее в Коноха му се е отразило”Той потрепера леко въпреки, че беше топло.”Поне се надявам.Не ми се спори с него при положение, че е толкова горещо.”

Той зави надясно и пред погледа му се извиси кулата на Хокагето.Висока кула с изрисувани огнени знаци върху нея.Той се усмихна и увеличи леко скороста с коятовървеше.Сего той нямаше да види само Дейдара,но и куноичито, за което беше чувал толкова много от Тсунаде.Той се чудеше как изглежда тя и без да иска започна да си я представа като по-млада версия на Хокагето.

“Чирака и учителя често са с еднаква индивидуалност”помисли си той и съзнанието му се върна назад във времето, когато Дейдара беше един от неговите ученици

-----------------------СПОМЕН----------------------

Дотонгу поклати глава.

-Не,не.Не използвай ръцете си по този начин,Дейдара-кун.Трябва да се фокусираш и да ги използваш така,ън.Нищо добро няма да излезе, ако просто ядеш камъка.

Малкото русо момче го погледна гневно и кръстоса ръце пред себе си.

-Ще го правя както си искам,хмм-отговори той-и междудругото мразя тези камъни!Нараняват ми зъбите!

Дотонгу въздъхна.Седна на пода на тренировъчната зала и подкани Дейдара да направи същото.Момчето го последва леко коле*аейки се.

-Слушай Дейдара-кун-каза Дотонгу с нисък глас.-Ти не дойде тук, защото вече знаеш как да моделираш камъка.Дойде тук, защото искаше да се научиш как да правиш това,ън.Така, че не казвай, че вече знаеш как да го правиш, защото не знаеш.

Дейдара сведе поглед към краката си и Дотонгу въздъхна облекчено.Той помнеше, че се държеше по същия начин пред стария си учител.,втория Хокаге.Мъжът издърпа Дейдара на крака.

-Може и да успеем да разрешим този твой проблем със зъбите.

Дейдара погледна обнадеждено.

-Наистина ли,хмм?-той потри вътрешната страна на ръцете си и Дотонгу видя, че кожата е раздразнена.Изглеждаше зачервена и груба и Дотонгу знаеше причината за това.

-Този път ще използваш глина,ън.-каза той и отиде до скрина в другия край на помещението.Дейдара не го последва

-Глина?-попита той-Защо глина?

-Не питай-отовори Дотонгу-просто направи това, което ти се казва за промяна.Ето- той даде на момчето две шепи бяла глина-На теория е същото като с камъка.Вземаш я гълташ я и после я смесваш със чакрата си, а накрая ги я изплюваш,ън.Пробвай.

Дейдара гледаше глината и мислено започна да я оформя в различни форми и размери. Дотонгу не проговори, но гледаше, спомняйки си, че майката на момчто бе казала, че всъщност Дейдара е много артистичен. Кагето въздъхна.

Това беше последния път когато я видя. На следващия ден, денят след като тя закара Дейдара в нинджа академията имаше голямо земетресение и родителите на русокосото момче не оцеляха. Тогава Дотонгу взе Дейдара като свой син, а да го обучава беше едно от нещата които правеше само за него. За никой друг.

Дейдара внимателно взе малко глина в устата на ръката си и я погълна много, много бавно.След това затвори очи и се съсредоточи докато вкарваше чакра в глината.Лек бриз влезе в стаята и охлади момчето.Скоро след това ръката му започна да свети в синьо все по-силно и по-силно със всяка изминала секунда.

И тогава изведнъж като струя ,енергия от чакра изригна от ръката му , бляскайки в синьо , карайки го да залитне назад ,а Дотонгу да падне.Тсучикагето се овладя и скочи към Дейдара, който се беше изтрелял към другия край на стаята.

“Изумително”-помисли си Дотонгукагето докато вървеше към момчето”Толкова много чакра и така концентрирана…!И това при положение че е толкова млад!

-Добра работа Дейдара-кун-и подаде ръка на Дейдара за да се изправи.Момчето изстена, отвори очи и постави малка птичка в ръката пред него преди да преипадне.Кагето коленичи до него и проучи птичката.Детайлите бяха перфектни всяка гънка си беше на мястото ,а клюна беше дълъг и остър,различен от този на всяка друга птичка която беш виждал.И точно, когато щеше да я остави до Дейдара тя разтвори крила и литна.

Дотонгу скочи изумен.Той я последва докато тя летеше из стаята, поразен от реализма й.

Малкото творение полетя наоколо, кацна в средата на залата, където започа да се почиства, и погледна Дотонгу със малките си кръгли очи. Цучикагето седна до Дейдара и леко го потупа по бузата , карайки го да се събуди.

-Ти си майстор, момче. Птицата току-що полетя!-каза Дотонгу, неспособен да скрие изненадата в гласа си.

Дейдара се изправи бавно и погледна към птицата, която сега подскачаше наоколо, преди да погледне пак към Дотонгу. -Не е перфектна-каза той. -Направих главата твърде малка и очите твърде големи, хмм.

Дотонгу въздъхна.Точно каквото всеки артист би казал за своето творение.

-Изглежда ми добре-каза той усмихвайки се-просто трябва да се упражняваш малко повече с глина,ън и един ден най-вероятно от това ще се получи страхотно шпионско джутсу.

Дейдара кимна с щастлив поглед.

-Дотонгу-сама?-попита той и Тсучикагето го погледна.

-Да,Дейдара-кун?

-Може ли?-Очите на Дейдара се разшириха-Може ли да опитам нещо с птичката?

Дотонгу премина няколко пъти.

-Разбира се.Давай,ън.

Дейдара погледна творението си,затвори очи и оформи знак с едната си ръка,след това отвори рязко очи и извика:

-Катсу!!!

Птицата се взриви.Удърна вълна заля Дотонгу и Дейдара удряки ги в отсрещната стена, а малко огън от експлозията ги достигна и леко обгори кожата им преди да утихне.

Дейдара ликуваше,игнорирайки леките изгаряния и натъртения си гръб.

-ДА!!Проработи!Видяхте ли това Дотонгу-сама?То просто ЕКСПЛОАДИРА,хмм!!!

Знаех си че мога да го направя!Знаех си!

Кагето изкашля малко дим и се изправи изтупвайки дрехите си преди да погледне към момчето, което очевидно много се забавляваше.Една част от него искаше да го прегърне и да му каже че се е справило добре, докато друга част му казваше да остане назад и да го остави да се наслади на щастието си сам.

“Не си му баща”-каза си той.”Баща му умря и ти не можеш да заемеш мястото му.”

Но дълбоко във себе си му се искаше да може…

-------------------------------КРАЙ НА СПОМЕНА--------------------------

Той пристигна в сградата на Хокагето и изчака няколко секунди преди да изкачи стълбището което водеше не само към офиса на Цунаде но и към апартамента. Не беше нервен, за негова изненада. Само много, много любопитен. Навлезе в дълъг коридор и мина през всички врати докато не стигна до последната със име на нея. Петото Хокаге.

Дотонгу почука на вратата, но не чу отговор.Удари си главата. Разбира се ,че там няма никой, тъпчо. Тя е при Мизура! Така, че сам отвори вратата и влезе вътре, оглеждайки се внимателно. Бюрото беше пълно със купчини документи, и той се усмихна самодоволно като ги видя.

Щом влезе видя голяма библиотека с книги съдържащи медицински документи и правила за Конохагакуре.Кагето прегледа няколко имена по полиците преди отново да се върне към това за което беше дошъл.

Тогава погледа му се спря на малка бележка закрепена на вратата, която водеше към специалния апартамент.Той се приближи и огледа почерка.Първата част т.е. първите два реда бяха написани с ммичешки и неравен почерк, сякаш тя беше писала с лявата си ръка.А другата част т.е. останалата част от писмото беше написана с равен почерк.Кагето стоя няколко секунди просто гледайки лисчето преди да прочете какво беше написано,знаейки че втората част беше написана от Дейдара.

Скъпи Каге,

За нещастие трябва да ви информирам че няма да можем да се срещнем този следобед,кактосе бяхме разбрали ние и нашето Хокаге.

Вместо това Сакура ще ходи в болницата за да спасява животи.Тя е супер медик и затова не сме тук.Можеш да почакаш в офиса ако искаш, но не ти го препоръчвам защото тя е ужасно бавна…(тук вече почерка беше приманал в драсканица и Дотонгу предположи, че Сакура го е ударила затова, което е написал) и скоро най-вероятно и аз ще се нуждая от доктор.

Чао

Д&С

“Скъпи каге?”помисли си Дотонгу докато препрочиташе лисчето.Чудеше се дали всъщност Тсунаде не им беше казала кой идва и те просто знаеха, че ще бъдат посетени от каге.Той взе бележката от вратата и я прибра в джоба си

”Тази Тсунаде”помисли си той усмихвайки се докато сядаше зад бюрото.”Тя е дяволски интелигентна жена”

-Болницата на Коноха-

Кисаме и Какаши бяха единствените в чакалнята. Всички други столове бяха празни и те гледаха към знака над хирургията. Бяха минали поне 10 минути от както момичето беше отишло да потърси Сакура и той вече се чудеше, кога ще се появи. Какаши изглежда не обръщаше внимание на това.

– Не се притеснявай- каза той. Тя ще дойде. Сакура не е точно от типа хора които оставят другите да чакат.

- Мога само да се надявам - измърмори Кисаме. - Ако Айоку умре, защото тя не се е появила...

- Няма да можеш дори да я докоснеш - ухили се Какаши. - Мнозина са го опитвали преди теб. Дори и един Акатцки не беше способен да й навреди. Ако бях на твое място бих се замислил над това.

Кисаме погледна към Какаши.

-А…Акацки?Имаш предвид организацията?-сърцето му биеше бързо.Дали тази Сакура бше убила някой от тях?Сигурно тя беше победила Дейдара в гората, а след това го беше отвлякла.

-Опасявам се, че да-каза Какаши-Аз също бях там.Както и да е , тя е невероятно силна.Стряскащо силна трябва да кажа.Веднъж ме удари и се озовах в болницата за две седмици-той потрепера докато си спомняше случката и Кисаме кимна.

-Кого е победила?-идеше му да се удари задето е задал този въпрос.Прекалено много!Беше казал прекалено много!

Какаши повдигна вежда

-Защо искаш да знаеш това?

Кисаме нервно търсеше начин да се измъкне,но не можеше да намери такъв

-Ами…тъй де…ъъъъ…

И изведнъж се чуха стъпки,които ги накараха да се обърнат в посока на шума.Той видя розовокосо момиче с ядосано изражение да пресича залата дърпайки след себе си русокос мъж.Сърцето на Кисаме започна да бие по-бързо докато те се приближаваха и усети позната чакра да идва откъм мъжа.

Не може да бъде!Момчето с късата коса…!

-Тук ли е Какаши-сенсей?-попита розовокоската, докато момчето все още гледаше в другата посока.

“Обърни се насам!”помисли си Кисаме с кълбо от нерви в стомаха”По дяволите обърни се!

-Дам.Пациента е по-малкия брат на мъжът ето тук.Дай всичко от себе си Сакура.Мисля че Шизуне ще ти е ядосана, че дойде толкова късно.

-И чия вина е това?-възкликна момичето-Отне ми векове да напиша тази бележка, а в крайна сметка той я взе и написа няколко глупави неща които въобще не са благопристойни за каге…!

-Ох ще млъкнеш ли,хмм-каза русоксото момче и вече нямаше никакво съмнение.Сърцето на Кисаме пропусна удар.Беше го намерил!Беше го намерил без да прави нищо!И когато се беше обърнал Кисаме беше видял две познати сини очи вече нямаше никакво съмнение.Но късата коса…!

Той не можа да се сдържи.Виждайки Дейдара с къса коса докато знаеше, че той беше толкова адски горд с дългата си руса коса, нещо в него се пречупи и той избухна в смях карайки всички няокло да се обърнат към него.

-Какво му има?-попита Дейдара вдървено и все пак изчервил се.

Той подозираше нещо.Аурата на този човек му беше толкова позната.Сякаш го беше виждал преди.И когато мъжът се беше засмял Дейдар се почувства така сякаш се беше засмял на късата му коса.Но не знеше защо.

-Хайде Дейдара остави го.Трябва да оперирам човека.-каза Сакура и дръпна белезниците, които ги свързваха карайки го да залитне леко.Кисаме изтри сълзите, които се бяха появили в очите му и хвърли поглед на белезниците за части от секундата.Значи така го е хвнала!Като го е оковала за себе си.Глупаво момиче.Беше си живо чудо, че все още беше жива.

Двамата влязоха в опрационната стая оставяйки неловка тишина след себе си.Какаши се прокашля и Кисаме потрепна.Определено трябваше да обясни поведението си.

-Ъъ…аз….аз се засмях защото си спомних…шега която брат ми беше казал-той погледна в краката си изчервявайки се.Това беше толкова глупаво извинение.-Беше наистина смешна…!

Kакаши повдигна и двете си вежди едновременно,затвори книгата си и се облегна назад.След което погледна към Кисаме

-Кажи ми я!Любопитен съм!

Глава 14: Звездни Небеса

Кисаме преглътна и се загледа в краката си. “Шега... Шега.... Моля те, само се сети за някаква шега..!”

Kаква ирония на съдбата!. Никой не очакваше това да се случи: единствения човек който винаги можеше да ядоса полвината Акатцки с глупавите си шеги, не можеше да се справи с тази. Може би имаше махмурлук, може би от напрежението, но главата на Кисаме беше празна все трябваше едно смята по математика. Нищо. Празно.

След като минаха няколко неловки секунди, Какаши вдигна вежда и се облегна на стената, кръстосвайки ръце пред гърдите си.

-Ако ти е толкова трудно да ми кажеш, тогава не се мъчи-каза той, а Кисаме се ухили извинително, облекчено.

-... Гомен, аз просто.. ами бях.. обещал на Айоку..

Какаши махна с ръка.

-Както казах. Не се мъчи.- И отново стана тихо, докато копиращата нинджа не извади една малка оранжева книжка от джоба си и не започна да я чете. Кисаме наклони леко главата си, за да може да види какво беше това което, четеше и Какаши го забеляза.

- Искаш да разбереш какво чета?-попита той и мъжът до него се изправи сепнат.

-Ами.. изглежда... интересна..

Какаши се усмихна и му подаде книгата.

-"Make out paradise"- промърмори Кисаме, четейки заглавието.-Съжалявам, не я знам- и я върна на среброкосия нинджа, който сви рамене.

-Жалко. Обичам тези книги – най-доброто нещо за губене на време, което съществува някъде. А това може да е полезно, особено когато трябва да чакаш лекаря да приключи с джуцуто си- въздъхна Какаши.- Тези медицински техники могат да продължат с години. -Изведнъж той се усмихна и сложи ръцете си зад главата, облягайки се назад.-Трябваше да отида до Хокагето тази сутрин, но изглежда имам доста добро алиби да не се появя. А и така или иначе имам и друга среща... хехе... нямам нищо против. -Той погледна Кисаме и му прошепна, навеждайки се към него- Това е между нас двамата, но Хокагето понякога здравата ме плаши . Не казвай на никого, особено на нея - той потрепера. - Най-вероятно тя ще ме убие ако разбере какво съм казал...

Кисаме се усмихна самодоволно,кимайки

. - Не се притеснявай. Проблема ти е на сигурно място при мен. - Но всъщност той продължаваше да мисли услиено. Не можеха да се върнат в Акатцки без Дейдара , беше обещал на другите, че ще внимава с работата си. Изчерви се като си спомни, че даже каза, че взимането на Тоби с него било ненужно, че щял да се справи и сам.

Спомни си също, че другите си размениха няколко бързи погледи преди да го насадят с момчето казвайки, че трябвло всички да работят по двойки, за да задържи духът на Акатцки, но Кисаме знаеше, че просто не искаха Тоби да им се навърта наоколо. Той въздъхна. Това момче беше голям проблем през повечето време.

-Ще ми кажеш ли- каза той след известно време, когато неловките моменти бяха отминали.- Защо онези двама доктори бяха с белезници?

Какаши отвори единственото си незакрито око и го погледна.

-Дълга история- каза след като се поколе*а за кратко. Сърцето на Кисаме заби учестено.

Той може би не беше най-умния в Акатцки, но не беше и тъп. Усещаше кога хората лъжат или не казват цялата истина. Следователно в тези белезници има нещо по-особено, интересно.

-Aми-каза усмихвайки се на Какаши-Имаме цялото време на света нали?

Какаши въздъхна.

-Ти не си от тук нали?-каза той ,но въпроса му не изискваше отговор.Кисаме изчака да продължи и така и стана.-Предполагам не…всички в областта на Коноха знаят.-той го погледна в очите-Въобще чувал ли си някога за организацията наречена Акатцки?

Ръцете на Кисаме започнаха да се потят.Сега трябваше да запази прикритието си и да продължи да се преструва.Да не покаже, че знае дори малко повече отколкото среброкосия нинджа някога би…

Той кимна

-Чувал съм.Те са някаква банда…много буйна.Всички хора които говорят за нея изглеждат много уплашени-Кисаме се надяваше да не е звучал прекалено горд докато това казваше това.

Какаши кимна

-Ами…има си причина за това.Всичките членове на тази банда са мисинг-нинджи и също така са много силни.

Кисаме почти извика от кеф.Искаше да удари с ръка гърдите си и да изръмжи:Ха!Акатски ROCKS!(малко в стил Тарзан xD)

-Всички скрити села ги търсят и ако е възможно се опитват да ги отстранят-той кимна и сякаш се изгуби в спомени за няколко секунди.Когато Кисаме се прокашля, той премигна няколко пъти-Съжалявам за това.Докъде бях стигнал…о,да.Наше задължение е да ги отстраним или да ги вземем за заложници.Преди две седмици двама от членовете на Акацки се появиха и направихме каквото се изискваше от нас.Но не можем да се оправим със заложникът както планирахме.

Най-накрая бяха на точката от разговора към която се целеше Кисаме от самото начало.Затова и не забеляза, че се е навел напред към копиращата ниннджа с пламенен израз на лицето.Трябваше да разбере какво не беше наред с тези белезници.Трябваше да обмисли това преди да състави план.

-...белезниците които Сакура използва изглежда са необичайни и ефекта им също е непознат.Всеки ден откриваме нови неща за тях.Въпреки че основните ефекти бяха видими веднага след като се свързаха.

-...основни ефекти?Необикновени белезници?-заекна Кисаме с гърло толкова сухо колкото пустинята на Суна.Какъв вид белезници бяха използвали? И за какво гоеореше Какаши? Какви неща биха могли да предизвикат едни белезници?

-Въпреки че свъразха двете нинджи заедно-което въобще не им се нрави-си имат и положителна страна.Едната е, че той не може да убие Сакура-сан.Втората е, че Сакура-сан може да усети какво планира да направи ъой и как се чувства.-нинджата въздъхна- и всичко това заради някакви си глупави белезници.

Кисаме беше поразен

-Какво имаш предвид с това, че той не може да я убие? Мислех си че всички членове на Акацки са студенокръвни убийци...защо той не може...?

Какаши се усмиихна.

-Защото ако го направи това значи, че ще убие и себе си в процеса.Тези белезници не ги свързват само физически, изглежда, че свързват и техните чакра системи.Единствения проблем е, че не можем да намерим разрешение нито пък ключ.

Но Кисаме вече не слушаше.Всички детайли които бе обмислял се взривиха в главата му при тези думи.

"Това е невъзможно"-помисли си той и сърцето му падна в петите."Трябва да има някакъв начин по който да измъкна Дейдара от тук!Трябва...

Точно тогава лампичките на хирургията изгаснаха.Какаши затвори “Make out paradise” и стана последван от Кисаме, който бе започнал да се поти заради това което беше научил.Неговото тяло, което бе предназначено да се бие без особенно да мисли, сега неможеше да се справи със създалата се ситуация.

Тогава вратата се отвори и облак от влажен и тежък въздух се завъртя около главите им карайки Кисаме да потрепери.

"Какво по дяволите?"

Тогава се появи дълго легло на колелца, с Тоби лежащ върху него.Единственото му око, което се виждаше беше затворено, но този път физионмията му беше спокойна и окото му вече не се въртеше под клепачите му.Дейдара буташе леглото с такава внимателност каквото човек не би очаквал да види, ако го познаваше,а Сакура вървеше до него и беше сложила ръка на китката на Тоби усмихвайки се на Какаши и Кисаме.

-Всичко свърши-каза тя и спря.Кисаме се принуди да направи успокоена усмивка докато се приближаваше към Сакура и грабна ръката й.

-Благодаря ви Сакура-сама-каза той покланяйки се наполовина-Незнам как да ви се отблагодаря.

Момичето първоначално се изчерви леко ,но после по –силно, когато Кисаме й целуна ръката и едновременно с това хвърли убийствен поглед на Дейдара,който пък не забеляза това.

-Мисля че Сакура е уморена,хмм-каза той увеличавайки гласа си и втренчвайки се в момичето което бързо издърпа ръката си.И се изчерви отново,когато погледна наполовина към Дейдара,който пък се бе втренчил в Таву.

"Това е странно"помисли си тя докато потриваше ръката си."За момент той звучеше...сякаш...ревнуваше...?"

Очите му се свиха за части от секундата и той се прокашля.

-И аз също бих искал да се прибера.Не съм ял от девет сутринта,хмм.

Сакура се подсмихна.Той ревнуваше.

Вътрешната Сакура скачаше наоколо разсичайки въздуха и приземявайки се на краката си с триумфалнмо изражение на лицето.

"Направи го момиче!Няма значение кой как кога,ВСЯКО момче би се влюбило в нас!

Сакура се изчерви силно,но след това се скара на себе си.Не трябваше да преиначава нещата, сигурно само така й се беше сторило, че звучи.Може би чуваше и виждаше неща които не бяха истина.Трябваше да се сдобие с повече данни първо."Което ми напомня, че трябва да...

Тя се спря навреме преди да довърши мисълта си.Трябваше да се сдобие с информация за Акатцки или нямаше да има смисъл от цялата й привлекателност. .

-Таву-сан?-каза тя пристъпвайки към него.Мъжът я погледна в очите.

-Да Сакура-сама?

-Аиоку трябва да остане в болницата за известно време.

-Ще изпратя Шизуне да ви регистрира стая.Имаме много място така, че не смятам, че ще е проблем.Ще го прегледам утре и ако всичко е наред можете да си тръгнете.

Той кимна и се поклони отново.Шизуне се появи иззад Сакура и взе леглото от ръцете на Дейдара.

-Сега моля последвайте ме.-каза тя -О и преди да збаравя-тя се спря-Трябва да попълните формуляри с имената ви,страната ви,дата на раждане,години и т.н...-и те се отдалечиха докато жената говореше.

Сакура,Какаши и Дейедара останаха в коридора зяпнали към мястото, където Таву и Шизуне изчезнаха.Тогава Дейдара се прокашля привличайки вниманието на Какаши и Сакура

-…относно обяда за който говорех по-рано,хмм...

Момичето се засмя.

-Извинявай изгубих се в мислите си-тя се обърна към стария си учител и му се усмихна.-Искаш ли да обядваш с нас Какаши-сенсей?-попита тя, чувствайки че иска да поговори с него, без да усети как Дейдара стегна зад нея.

Той започна да проклина вътрешно, това че тя беше попитала копиращата нинджа дали иска да обядва с тях и в следващия момент започна да се чуди защо.Не беше така сякаш той я искаше за себе си…нали?

Русия нинджа преглътна доката истината бавно започваше да се оформя в главата му.Не беше сигурен за искащата част,но определено не искаше Какаши наоколо.По някаква причина искаше да е сам със Сакура.

В същият момент започна да си я представя лежаща в ръцете му,целуваща го меко и шепнейки името му…

“Не не не!Престани идиот такъв”-помисли си затваряйки очите си.-“Ако продължаваш така ще почне да ти тече кръв от носа точно пред копиращата нинджа,хмм!

Той отвори очи,когато Сакура го потупа леко по рамото.

-Идваш ли?Мислех си, че си гладен.

Леко зашеметен от съня си в полубудно състояние той кимна и те тръгнаха към изхода на болницата.Дейдара погледна Сакура внимателно и бързо забеляза,че медицинското джутсу, което тя беше използвала, за да излекува това дете беше изцедило почти всичките й сили.Дишането й беше насечено,а мислите й бяха замъглени.

-Изглеждаш изморена Сакура-каза Какаши преди да се отдаде такава възможност на Дейдара.-Да не би да не спиш добре?

На Дейдара му идеше да повърне.Загрижения тон в гласът на Какаши може би звучеше любезно за Сакура, но по някаква странна причина русия нанджа направо се разболяваше само докато го слушаше.

Той се опита да отклони вниманието си от разговора умишлено фокусирайки се към небето, което се беше просветлило малко след последните няколко задушни дни.И въпреки че не искаше да чува какво казва копиращата нинджа.Умът му продължи да следва разговора.

-Не не е в това проблема.-въздъхна Сакура-Просто не мога да тренирам хубаво и чувствам, че...проблема е във това, че сме завързани един за друг и без нашата ниво 2 връзка сме безполезни.

Дейдара повдигна вежда.Ниво 2 връзка?Така ли наричаше тя нарастването на връзката помежду им, когато се биеха заедно?Какаши изглежда не знаеше за битката им затова поклати глава неразбиращо.

-Ниво 2 връзка?Пропуснал ли съм нещо?

Сакура му се усмихна.

-Не знаеш ли?Дейдара и аз се бихме срещу Гаара-сама вчера и открихме че в случеите когато изпитваме адреналин или страх белезниците ни свързват някак си...мислено.Ние се движим като един!-тя се подсмихна-А да го наричам нашата ”биткова връзка” звучеше телкова глупаво...повече ми харесва ниво 2.

Дейдара се усмихна слабо.Когато чу за това ниво 2 си спомни за неговите Ц-2 глинени бомби.И за момент той не искаше нищо друго освен да се извиси в небето докато хвърля бомби над селата и градовете под него, гледайки ги как експлоадират в изумителни червени и оранжеви цветове…

Дейдара премигна някоко пъти, когато Сакура,със объркан поглед, помаха пред лицето му със свободната си ръка.

-Какво?-попита той звучейки по скоро раздразнен.Тя се ококори.

-Не ми обръщаше внимание!Пристигнахме.

Дейдара погледна над главата й и видя че беше права.Те бяха застанали пред вратата на малкия им апартамент в офиса на Тсунаде.

-Ъм,значи,ъъъ...О,Кагето отговорило ли е на бележката ни?Не го виждам тука,хмм.

Сакура се намръщи.

-Какво точно те кара да мислиш, че е “той”!Знаеш ли, може би е “тя”.Имам в предвид, виж например нашето Хокаге.Тя е жена,така че и това коге може би е…

-Ох млъкни вече!Става ли?-каза той завъртайки очите си-Той или тя все тая.Има ли отговор,хмм?

Сакура поклати глава и отвори вратата пускайки Какаши първо.

-Не,никакъв.Но бележката я няма така че смятам, че сигурно Kагето -тя подчерта думата-…я е прочело и си е тръгнало преди да се върнем.

Дейдара повдигна рамене.Някак си се чувстваше разочарован затова, че не бе успял да говори с Kагето.По някаква странна причина беше имал чувството, че може би го познава и същата тази странна причина го караше да мисли, че е “той” а не “тя”.

-Не знаете ли с кое Kаге сте щели да се срещнете?-попита Какаши по неговия си мързелив начин, когато заеха местата си и започнаха да ядът.Обяда им се състоеше от хляб, масло, мляко и сирене.Сакура и Дейдара поклатиха глава едновременно.

-Не.-каза те отново едновременно след което се спогледаах за секунда преди да извърнат поглед изчервили се силно.

“По дяволите!Мразя ги тези белезници!”помисли си Сакура докато се правеше е търси нещо в джоба си без да знае, че Дейдара прави абсолютно същото нещо.В този момент чу как той се засмя в резултат от нейните мисли и също се усмихна.

Какаши се опитваше да се прави, че не забелязва нищо, но това беше трудно:бе повече от ясно, че между двамата нинджи пред него прехвърчат искри.И докато ги гледаше колко непохватно се държат един с друг и особенно с него започна да чувства, че мястото му не тук.

Той знаеше за плана на Тсунаде.За секретния разпит на Дедйара чрез Сакура, но докато ги гледаше започна да се чуди колко далеч са стигнали резултатите от тази стратегия.

” Може би последиците за Сакура от всичко това щяха да бъдат трудни за игнориране”-помисли си той дакато разсеяно дъвчеше филийката си.”Ще говоря относно това с Хокагето утре...”

Изведнъж той се изправи и почти събори чашите и чиниите на всички от масата, предизвиквайки вик на изненада от страна на другите двама.

-Какаши-сенсей-възкликна Сакура и също се изправи-Какво има?!

Какаши погледна първо нея, а след това огледа останалата част от апартамента очевидно търсейки нещо, но когато не го намери погледна обратно към нея с истеричен поглед.

-Колко е часът?-извика той почти скачайки нагоре надолу от нерви-Колко късно е?!

Сакура погледна към Дейдара и после обратно към Какаши

-Не знам-каза тя говорейки малко по-бързо от обикновено.Явно изстеричната нотка в гласът на учителя й й се отразяваше леко.Къде беше тоя часовник?!

Дейдара, който по чудо беше спокоен, като се имаше напредвид обстоятелствата, въздъхна и дръпна Сакура и Какаши към кухнята, където часовникът тиктакаше.

-Ето-каза той,звучейки сякаш умира от скука.-Тук е часовникът.

Когато копиращатанинджа погледна към него(часовникът) и малкото цвят , който беше останал на лицето му изчезна..Той се подпря на стената задъхан.

-Боже мой тя ще ме убие-промърмори той по-скоро на себе си отколкото на Сакура и Дейдара-Ъхх благодаря за обяда, но наистина трябва да си тръгвам или до утре ще бъда мъртъв!

Той мина покрай Дейдара и Сакура, отвори вратата и излезе докато викаше.

-Чао Сакура!Успех с …ъъъ… всичко!

Сакура не беше забелязала, но ченето й сякаш беше увиснало до земята докато тя зяпаше отворената врата.Какаши…винаги мързеливия и закъсняващ учител се тревожеше да не би да закъснее?Какво ставаше с този свят?Да не би тя да сънуваше?

От друга страна настроението на Дейдара започна да се покачва с всяка изминала секунда.В първия момент той не усъзна това, но сега започваше да му се изяснява.Сега най-накрая Какаши си беше тръгнал и той беше останал сам със Сакура отново.

Сами в апартамент с голямо комфортно легло да не говорим пък за дивана в дневната.Той погледна към Сакура в същия момент, в който тя се обърна към него затваряйки устата си бързо и преди някой изобщо да каже нещо тя започна да се изчервява.

Дейдара се усмихна.

-Най-накрая,хмм-прошепна той пристъпвайки към нея и отдръпвайки един кичур коса от лицето й.

-Н-най-накрая какво?-попита Сакура с треперещ глас и лицето й стана ооще по червено.

Дейдара се подсмихна и реши, че най-добре щеше да е да й покаже какво има в предвид.Така че се наведе и я целуна.Тя отговори по-бързо на действието му отколкото той очакваше и скоро те се целуваха страстно бавно предвижвайки се към дивана .

Куноичето не разбра кога бяха решили да направят това(т.е. да отидат на дивана), но вече се бяха приближили до него и на нея не й пукаше.Тя, като цяло, нейния разум, нейните чувства всичко беше залято от Дейдара и неговите устни, да не говорим пък за действието, което се извършваше в устите им…

Тя почувства дивана под себе си след, което той легна върху нея, целувайки устните й след, което продължи надолу по бузите и вратът й,а ръцете му се скитаха безцелно по гърбът й притискайки я по-силно към него.Тя изстена, когато Дейдара захапа леко ухото й и той се засмя.

Неговите ръце се плъзнаха под тениската й тя изпусна вик на изненада

-…недей…-момичето се опита да говори между целувките и се опита да го избута.В отговор на това той я целуна отново този път още по меко, преди да съблече тениската й.

Това беше прекалено много за Сакура.Тя го избута от себе си задъхана държейки тениската си пред себе си за да скрие бельото си.

-…прекалено бързо е..-каза задъхано-…прекалено бързо…

Той отклони погледа си от нея и упорито отказа да срещне очите й отново и гробна тишина падна над тях..Сакура прехапа долната си устна и се опита да си сложи тениската , но това не беше особено лесно, защото Дейдара не беше особено отстъпчив.

В крайна сметка тя сряза тениската над лявата си ръка, след което я намести на себе си и се опита да оправи тъканта с малкото чакра което й беше останало след операцията.

След това задържа погледа си върху Дейдара за доста дълго време със свит стомах.Всичко беше станало прекалено бързо.Той беше този който беше прибързал с решението си.Той не беше в позиция да я принуждава да прави каквото и да е, но тогава защо тя се чувстваше зле от това, че беше направила това, което по принцип би направила?

-Дейдара…-прошепна тя след известно време, чувствайи се виновна въпреки факта, че знаеше, че той сигурно се чувства по същия начин.Русия нинджа не каза нищо и Сакура сложи ръка на кракът му, чувствайки как той се скова когато го докосна.Дедйара не отмести ръката й и това й даде кураж да продължи.

-Дейдара...аз просто...не ми се ядосвай..аз просто...

Той погледна надолу и веднага отклони погледа си отново.Очите на Сакура се насочиха към прозореца, в който можеше да види отражение на лицето му.С изненада тя откри, че той не беше ядосан или разочарован,а че изражението му изразяваше...просто тъга...

-Аз никога…никога преди…това ще бъде...

Той въздъхна и се завъртя бавно към нея,все още избягвайки очите й.

-Разбирам,хмм-промърмори той и гласът на Сакура замря, когато тя погледна към него.

-Аз съм по-голям,имам…повече опит,хмм.Просто...-той погледна нагоре и дишането на Сакура се учести когато видя очите му, които бяха пълни с толкова много топлина и емоции, че за момент куноичето се запита дали този, който стои пред нея наистина е Дейдара.

Изведнъж той хвана ръката й и се наведе напред, а лицето му почти докосна нейното.

-Просто знай-каза той преди да я целуне набързо по съвсем различен начин от преди-Никога не бих те наранил,хмм.

Очите на Сакура се разшириха.Той беше казал тези думи по толкова нежен начин, начин който беше прекалено сладък за лошо Акатцки момче.(сори и на мен ми звучи тъпо ама това си пише: bad Akatsuki guy )

Не звучеше логично бомбаджия и убиец като него да каже такова нещо по начин по който да докосне душата й.И преди да се усети сълзи започнаха да се стичат по бузите й и тя започна да трепери.

Той се усмихна и я прегърна, а тя си зарови главата си под неговата докато най-накрая не се успокои.

Свободната му ръка се беше обвила около тях, окованите им ръце бяха преплетени, а Сакура се бе притиснала колкото се може по близо до него.Тогава след извстно време Дейдара си пое дълбоко въздух и розовокоската вдигна поглед.

-…нещо не е наред ли?-попита тя сънливо напълно забравила за плана за разпитване.Той погледна нагоре към тавана и после пак надолу към нея усмихвайки се леко.

-Просто си мислех-каза той и усмивката му се разшитри-Какво би казала за малко пътешествие до звездите,хмм?

На Сакура й трябваха няколко секунди докато разбере какво има в предвид той и очите й се разшириха

-И-имаш впредвид, на една от твоите п-птици?-заекна тя с преливащ във вените адреналин.И беше сигурна, че не само в нейните.Той се ококори.

-Точно така,хмм.

Пон Окт 11, 2010 12:17 am

Нед Окт 24, 2010 2:33 pm

Такам... Понеже видях, че харесвате фикчето, се реших и преведох следващата глава Много благодаря на редактора, че оправи грешките ми... И, Enjoy

Редактор: JoInT{}MaNia4ka

Глава 15: Въпроси и отговори

Те се покачиха на железният стълб от външната страна на сградата на Хокагето. Сърцата им биеха в гърдите им, тъй като и двамата знаеха, че това, което щяха да направят бе абсолютно забранено. Сакура се ухили, тъй като достигнаха върха на сградата и вятъра духаше около лицето й. Затвори очи за момент, наслаждавайки се на факта, че за първи път нарушаваше правилата.
Тя отвори очи и видя, че Дейдара я гледа. Когато забеляза звездите зад него се намръщи.
- Ано, Дейдара... – каза тя, като наклони главата си, а той сякаш търсеше нещо. – Това ли е края на тази вечер?
Лицето му беше щастливо, въпреки, че беше задъхан от бързото изкачване на горният етаж, той кротко й отговори:
- Ами... ти беше заспала... и аз... се отдалечих...
Сакура се бе изчервила и една усмивка, макар и истерична се бе появила на лицето й. Той вдигна очи от джобовете си, и когато очите им се срещнаха той се намръщи.
- Къде ли тази луда Хокаге е оставила глината ми, хмм? – попита той и Сакура не можа да му помогне, но се засмя. Той й даде озадачен поглед.
- Какво? Какво е толкова смешно?
- Нищо, нищо. – каза тя, преди да се засмее отново, този път силно и очите на Дейдара се разшириха, когато каза:
- Шшшт! Може да те чуят!
Както и у тях са хората, които живеят в апартамента под краката им.
- Съжалявам. – каза тя, като се усмихваше широко. – Това просто... начина, по който го каза...
Той се намръщи.
- Казах какво?
- ...луда Хокаге. – и още един истеричен смях намери място в устата й и тя плесна напред в опит да млъкне. Сакура смяташе, че Дейдара я харесва.
- Трябваше да го кажа, хмм. – каза той и устните му се разтегнаха в закачлива усмивка. – Никога не съм мислил, че ще искаш да нарушиш правилата.
- Аз не! – каза тя преди да го удари и след това го изтегли след нея към стълбите.
- Хей! – възкликна той . – Къде ме водиш?
Сакура се усмихна самодоволно, когато каза:
- Не толкова силно, Дейдей. Може да те чуят.
Нещо се беше променило драматично между тях. Странната бариера, която имаше най-накрая изчезна. Те действаха по-скоро като колеги от Коноха или в неговият случай, колега от Акатски. Това, което й бе казал той, думите, които казваше, но преди всичко начина, по който ги бе казал бе довело до по-тясна връзка между тях.
Ако това бе възможно.
- От кога ме наричаш Дейдей? – попита Дейдара, а гласът му издаде, че никак не харесва името. – Повече ми харесва Дейдара-кун, хмм.
- Точно така! – прошепна Сакура докато се промъкваха по коридорите към запечатаната стая, където артефактите и вражеските предмети бяха заключени за външни лица. Внимаваха да не вдигат много шум, тъй като минаваха край стаята на Тсунаде. Тя не продължи мисълта си, докато вече не бяха достатъчно далеч. – И точно затова ще те наричам по-често Дейдей.

Той промърмори и Сакура се усмихна. Вярно бе, това, което той й беше казал. Нарушаването на правилата, подлото Хокаге, сградата през нощта, а тя трябваше да бъде в леглото с член на Акатски. Всичко това я караше да се чувства странно и развълнувано, а истина бе, че тя го харесваше. Много.
- Тук е. – каза тя, като се задъхваше леко докато разглеждаше заключената врата. Въпреки, че изглеждаше като обикновена врата с нормално заключване, Сакура бе сигурна, че не беше такава. Все пак имаше някои доста опасни неща тук и тя не можеше да си представи, че Тсунаде просто я ще остави незащитена.
- Мога да разбия ключалката, хмм. – прошепна Дейдара и тя почувства дъха му да гали врата й. Единственото, което направи, е че го погледна през рамо.
- Не мисля, че можеш да го направиш. – отговори, преди да насочи вниманието си към вратата и положи ръце на ключалката, изпращайки чакра през нея. - Предполагам, че това е специално заключване...
Изведнъж коленете й се разтрепериха и преди да разбере, тя се срина пред вратата, задъхвайки се силно, като се държеше за бравата. Дейдара издаде стон и изтощението обзе и него. Също като Сакура падна на земята и се задъха.
- Защо си толкова уморена? – попита той с нисък глас.
- Медицинско джутсу. – прошепна тя, а цялото й тяло се тресеше леко. – Все още не мога добре да развия чакрата си...
Дейдара кимна с глава.
- Е, така или иначе, имаш навика да използваш повече чакра, хмм. Не мога ли да се опитам да я разбия?
Сакура въздъхна.
- Можеш да опиташ. – промърмори тя, а гласът й бе много слаб. – Но не мисля, че това...
Въпреки, че Сакура не можеше да държи ръката си, Дейдара вече беше готов и внимателно се наклони напред.
Докато го наблюдаваше, тя си спомни как дяволски трудно й беше да свикне с белезниците, и колко трябваше да страни от другите.
И сега се държаха така сякаш белезниците бяха част от едно тяло. Един добър пример беше Дейдара, който знаеше колко е лимитът на белезниците и въпреки това се беше навел напред.
После се чу щракване и погледа на Сакура се насочи нагоре, която леко се стресна от внезапният силен звук. Когато видя Дейдара да стои пред отворена врата, устата й увисна.
- Как го...?
Той се ухили.
- Казах ти, че мога да разбия ключалката, хмм. – каза. – Трябваше да имаш повече вяра в мен.
Тя извъртя очи и след това стана, за да помогне на Дейдара.
- А ти сигурна ли си, че моята глина е тук? – попита той, докато стоеше на прага, загледан в тъмнината. Чувството на несигурност преди минути беше изчезнало далеч и сега те бяха останали с празно усещане в стомаха си. Внезапно Сакура се поколе*а.
- Разбира се. – каза тя, все още малко нестабилна. – А казваш, че трябвало да имам повече доверие в теб...
В склада беше много тъмно. Сакура наистина мразеше тъмнината и хвана ръката на Дейдара, напълно наясно, че той мразеше да прави така. Но тя имаше нужда да почувства, че той бе близо до нея. Дори и ако трябваше да докосва неговия кеке-генкай за това.
- Можеш ли да видиш нещо, Дейдара? – попита тя, като ходеше възможно най-близо до него.
- Не много, хм... В Коноха нямате ли ключове за осветление или нещо друго?
- Не може да използваме светлина, ще ни видят. – изсъска Сакура, а секунда след това мина направо през една паяжина. Лепкавата субстанция звънна върху лицето й и тя изпищя, махайки я от нея и направи няколко крачки назад в този същински терор. Ако имаше нещо, което тя наистина мразеше, то това бяха паяците. Без съмнение.
- Не, разбира се, че няма да привлечем тяхното внимание. – каза Дейдара саркастично. Сакура се опита да не обръща много внимание на това.
- Не трябва ли да си търсиш глината, вместо да се заяждаш с мен...? – отвърна тя, като избърсваше лицето си, за да е сигурна, че няма повече паяжини. Той подуши и тръгна, като очите му бавно привикваха към тъмнината.
- Това ли е? – попита Сакура, когато очите й попаднаха на малка бежова чанта, която лежеше в най-чистият ъгъл на стаята. – Изглежда не е тук от дълго време, няма толкова много прах...
Дейдара коленичи бавно и Сакура бързо направи същото, за да може той да огледа бежовата чанта. Той я вдигна от пода, погледна я отново и след това внимателно отвори ципа, поглеждайки вътре. Широка усмивка се появи на лицето му и Сакура усети тръпка на възбуда да преминава през стомаха й.
- ... е?
Той вдигна очи от чантата и след това я прикрепи към колана си.
- Нека ти покажа колко е добро изкуството ми, хмм.
Тя не знаеше колко бързо слязоха по стълбите без да вдигат шум, което бе голямо постижение. Когато стигнаха до покрива отново спряха, като погледнаха към звездите, знаейки, че скоро щяха да полетят в небето същата вечер.
Тогава Дейдара сложи ръка в чантата с глина, концентрира погледа си.
- Това не трябва да бъде експлозия. – предупреди тя, като се задъхваше леко.
- Знам, хмм. – каза той – Това е точно, защото е дяволски дълго.
Тогава той измъкна ръката си от колана и започна да смесва последната глина. Капки пот се стичаха от лицето му. Сакура се улови, че го зяпа и бързо се обърна и си пое дъх. Тогава нежният звук я разтърси отново. Тя видя една огромна птица, почти същата като тази, на която летя далеч от нея и в борбата й със Сасори. Сгъваеми криле, и гледащи я с доста интелигентен поглед черни очи. Крилете бяха дълги и бели, детайлите бяха изрязани, величествените лапи изглеждаха почти истински.
- Дейдара... – тя ахна. – Това е страхотно...
Той се изчерви леко и се ухили. Той не отговори, но Сакура не очакваше това. Тя никога не бе чувала Дейдара да каже „благодаря” на някого.
- Това е... – промърмори тя и внимателно се приближи с една стъпка. – Може ли да ни носи?
Той се засмя на глас и Сакура погледна нагоре изплашено.
- Шшшт! – изсъска тя, а очите й се разшириха. – Може да...
- Ще летим на това нещо. – прошепна той самодоволно и напълно я игнорира. – Разбира се, че може да ни носи, хмм. Което ми напомня, най-вероятно ще имаме проблеми с получаването на...
И тогава изведнъж прибра ръцете си, игнорирайки вика на протест по отношение на птиците.
- Дейдара! – изкрещя тя, удряйки гърдите му със свободната си ръка, напълно забравила, че трябва да мълчи. – Пусни ме! Пусни ме, идиот такъв! Пусни ме веднага или ще изкрещя толкова силно, че ще ни чуят...
Той заглуши виковете й, като постави устните си върху нейните и я целуна страстно. Той изсмука всичкия въздух от белите й дробове, и когато премести устните си бе постигнал това, което искаше. Тя мълчеше и просто се загледа в лицето му, което все още бе много близо.
- Може да спреш... – прошепна тя накрая, устните й едва се движеха. – Да се направим, че те харесвам... моля?
Той се усмихна и я целуна отново, този път меко и по-дълго, когато внезапно скимтене на изненада накара и двамата да погледнат нагоре. Наруто стоеше на ръба на покрива, близо до железния стълб, очите му бяха широко отворени, челюстта му бе паднала до пода, докато пръста му трепереше.
- С-Сакура-чан? С Д-Дейдара? – попита той, а гласът му бе дрезгав. Той отстъпи назад, като клатеше главата си в недоверие. – Не... не това не може да бъде, това не може да бъде, това трябва да е лош сън или нещо... – след това очите му се фокусираха върху Дейдара за миг, Сакура видя, че въздуха около нея се промени. – Темеее! – изрева той и чакра започна да протича по тялото му. – Аз няма да...
Все повече и повече чакра излизаше навън, вече в тъмночервен цвят и се виждаха остри зъби.
- ...да вземете Сакура-чан при вас... – той се наведе леко напред и издаде рев на болка, когато внезапно огромно количество чакра се изстреля вдясно от него, обграждаща тялото му. Когато погледна отново очите му бяха разширени и кърваво червени. - ...И не мога да ти простя, че се отдаде на човек като него, Сакура-чан!
Тогава важността на ситуацията започна да се стопява в Наруто, който се затича към тях с необуздан боен вик и с юмрук, готов за атака. В момента на сблъсъка Сакура усети по някакъв начин успокоение да се разлива вътре в нея, сигнализирайки, че тяхната ниво 2 връзка току-що се бе активирала и двамата отскочиха назад, приземявайки се на земята преди да избегнат още една от яростните атаки, идващи от подивелият Наруто.
- Наруто! – изкрещя Сакура, когато юмрука му почти удари лицето й, пропускайки го с няколко инча и той се препъна зад нея. – Спри! Какво си мислиш, че... - очите й се разшириха, когато той започна да ги атакува отново и тя се сви, когато Дейдара нападна отляво. Наруто прелетя над Сакура и за част от секундата не бе в състояние да се защити. Дейдара се изтегли назад и удари Наруто, но лисицата понесе неговата атака безпроблемно и Дейдара се спусна назад заради тази сила. Сакура беше изтеглена с него и двамата се разбиха в пода, стенещи. Още един яростен вой се вдигна и Наруто отново замахна юмруците си, които наподобяваха ноктите на Кюби.
„Един такъв удар и аз съм аут” – помисли си Сакура, паникьосвайки се, когато юмрука му пропусна стомаха й, но ноктите му одраскаха кожата й леко.
Тя се препъна назад заедно с Дейдара и тогава, и двамата скочиха към небето, изненадвайки леко Наруто. Дейдара слезе по-бързо и се опита да удари Наруто, но той скочи надалеч. Сакура слезе за част от секундата, а по-късно стовари юмрук пред Наруто, и размаза лицето му, като се надяваше прикритието на лисицата да е от най-слабите.
Той изрева от болка, държейки лицето си с ръце. Препъна се назад, право срещу Дейдара, който го очакваше. Сакура замръзна, когато видя как Дейдара ритна Наруто на пода, след това продължи да го рита, докато пурпурната чакра не изчезна и след това го ритна още веднъж, изстрелвайки го надалеч.
- Спри, Дейдара! – изкрещя тя, опитвайки се да стигне до Наруто. Тя бе планирала само да го спре, затова не използва чакра при удара. Но той й изкрещя да се върне, опитвайки се немощно да достигне най-добрата си приятелка, която лежеше в безсъзнание на ръба на покрива. Кръв се стичаше от ъгълчето на устата му.
Почти отиде до Сакура но падна пред коленете й, засегнати от внезапното тежко изтощение. Дейдара улови раменете й, и я взе с него на глинената птица.
Сакура, която бе твърде уморена, за да се движи, не го спря. Той се качи на птицата, постави я пред себе си, обвивайки с ръка раменете й и птицата разпери огромните си криле, готова да излети. Тогава Сакура изведнъж осъзна, че това бе ужасна грешка.
Дейдара не бе планирал да я води на романтично „пътуване към звездите”. Той просто чакаше възможност за бягство от селото. Очите й се разшириха, когато тя бавно осъзна, че всичко, което той и бе казал, по-дяволите, всичко, което бе направил - всичко е било само игра. Всичко е било лъжа. Цялата нежност, романтичните моменти, които имаха заедно, всичко е трябвало просто да доведе до този момент. Сълзи се стичаха по лицето й като птицата потъна чрез своите лапи и след това се понесе в небето, като въздуха се вихреше около тях.
„Каж можах да съм толкова глупава? Как можах да му повярвам толкова лесно...?”
Изведнъж той я прегърна през кръста, обвивайки строго ръцете си, вземайки всичкия й въздух и половината от плача, половината викове намериха начин да излязат от гърлото й. Тогава тя почувства носа му отново на ухото си и като птица по-високо и по-високо, тя чувстваше дъха му да милва бузата й леко.
- Предполагам, си разбрала, хмм. – каза той и тя замръзна напълно. Тона, който използваше бе съвсем различен от преди. Той бе студен, безсърдечен, но преди всичко дистанциран и пълен с нещо, което можеше да бъде определено като шега. Той си припомни кога се срещнаха за пръв път.
- Ти си садист! – изсъска тя, с малкото въздух, който имаше. Той се подсмихна и след това целуна нежно меката част на ухото й, затваряйки все още разплаканите й очи, докато една сълза капна на бузата й, и падна на ключицата й.
- Харесвам, когато си ядосана. – прошепна той и тя заплака още по-силно. – ...И наистина не мразя, когато си тъжна, хмм, хехехе...
Една сълза си проправи път надолу по бузата й и капна на ръката й.

- На следващата сутрин –

Наруто бавно отвори очи и премига срещу внезапната светлина. Той изпъшка, когато се опита да се изправи и почувства ударите по цялото си тяло, карайки го да падне назад, обратно на мястото, където беше.
„Как, по дяволите, се озовах тук?”
Той затвори очи, пое дълбоко дъх и се опита още веднъж да се изправи. Този път успя и заради острата болка, идваща от гръдния му кош седна, запъхтявайки се. Усети пресъхналата кръв по долната си устна и под брадичката като се чудеше как се е озовала там.
Тогава си спомни къде беше и защо. Спомените се появиха в главата му, а ирисите му се разшириха учудващо малко. Не се поколе*а нито за миг, нито се смути от болката, тъй като той стана толкова бързо, колкото можеше и почти падна на покрива, когато изпусна стълбите. Той тичаше надолу колко бързо можеше, слезе със силно тупване на желязната платформа и след това се затича към стаята на Тсунаде, удряйки по дървената врата със всичка сила.
- Бабо Тсунаде! – изкрещя той, дъха му засядаше в гърлото всяка секунда. – Събуди се! Сакура... Сакура си отиде!
Той чу силно тупване, после звуци на стъпки, след това вратата се отвори с трясък, разкривайки Тсунаде. Ако нещата не бяха разхвърляни, Наруто щеше да избухне в смях, виждайки Хокагето в пижамата й: малка копринена рокля, която едва отговаряше на описанието пижама, толкова малка. Лицето й обаче бе толкова сериозно, че размисли.
- Какво искаш да кажеш, Наруто? – кресна тя, вземайки халата си, принуждавайки го да откъсне поглед от пижамата й. – Как така Сакура си отиде?
Наруто издаде гърлен звук и тогава Тсунаде го повали на земята.
- ...тя напусна... – въздъхна той, все той търсещ въздух. - ...тя напусна заедно с него... вчера вечерта.
Ако Тсунаде все още не бе шокирана то това щеше да се случи точно сега.
- КАКВО? Избягала е с Дейдара? Защо не им попречи, за бога?
Наруто й каза, че бе далеч от численото превъзходство на двама изключителни нинджи, когато го пребиха на пътя, състезаващи се на стълбите на кулата на Хокагето, лицето й бе шокирано. За щастие все още бе рано и никой не я видя, но точно в този момент тя не би могла да има по-големи грижи от тази, че тя бе гола.
Само една мисъл си повтаряше отново и отново, принуждавайки я да тече още по-бързо, принуждавайки я да мисли на максимална скорост да намери решение. Сакура бе избягала с Дейдара. Действително бе избягала. Тя стигна до улиците и започна да спринтира по главната, удряйки няколко търговци, като не обръщаше никакво внимание на всичките им викове. Повечето хора дори нямаха време да изкрещят, тъй като бяха изключително разсеяни от факта, че жената с може би най-големия размер на гърди в града, тичаше през него в една мини рокля, бутайки в движение всеки, когото срещнеше.
Тя спря пред хотел „Конохагакуре” и се опита да отвори вратата. Изрева от гняв и чувство на неудовлетвореност се разля през тялото й, когато тя установи, че вратата бе заключена. След това замахна с юмрук и събори вратата събуждайки всички със звука на счупено стъкло и изтръгната дървесина. Скочи вътре и се затича по стълбите, като се опитваше да си спомни къде бе отседнал Дотонгу.
Разумът й автоматично я поведе към него, тъй като в момента само един можеше да знае какво ще направи Дейдара, или къде може да отиде. Тя не можеше да си позволи да загуби Сакура, както когато загуби Саске тогава, нито пък беше в състояние да се справи с Наруто, ако това се случи. Той бе толкова трудно контролируем дори, когато всичките му приятели бяха просто полезни за всички в селото.
Тя стигна до вратата на стаята на Дотонгу. Решавайки, че тя може добре да продължи да руши всичко, което й се изпречваше на пътя, вдигна вратата от завесите му и след това я хвърли в коридора, като се засили навътре.
- Дотонгу! – извика тя, бързайки към спалнята. – Дотонгу, ставай! Дото...
Гласът й заглъхна, когато стигна в спалнята и го намери да стои пред прозореца, напълно облечен, дори с неговата сресана коса.
- Бях готов за изненадващото ти посещение, Тсунаде. – каза той без да се обръща. – Тъй, като са избягали, нали, ън?
- Откъде знаеш? – заекна Тсунаде, с шокиран израз на лицето си, докато тялото й бавно започваше да трепери. Дотонгу се обърна болезнено бавно и я погледна. Сърцето й препускаше, когато видя невероятно тъжното изражение на лицето му.
- Видях ги да напускат. – прошепна той . – Но не можах да направя нищо, след като те излетяха във въздуха, ън. Предполагам, че бе твърде късно, както винаги.
Тсунаде го погледна и после бавно сякаш осъзна, че тя действително е застанала пред Тсучикагето с рокля, направена от толкова малко плат, че това бе позор и тя бе платила много за него.
- Но аз оценявам това, че искате моя съвет, ън. – очите му се заключиха на лицето й. – За Дейдара? За неговите действия?
Неспособна да говори, Тсунаде кимна, вторачена в Дотонгу. Не бе очаквала от него да бъде толкова емоционално засегнат от събитието, нито пък очакваше действително събитието да се състои. Когато той й се усмихна тъжно, стомаха й стана на камък, преди да потъне към краката й.
- Боя се, че знам по-малко за Дейдара от вас, Тсунаде-сама. – въздъхна той и изведнъж очите му станаха свирепи. – Но това не означава, че няма да ви помогна да го откриете, ън. Преди да отидем и да ги върнем... – той стана от стола и отведе Тсунаде в салона. - ...можете да изберете какво ще носите и след това ще говорим с АНБУ... също така, Мизура се завръща в града днес, така че искам да говоря първо с нея.
Тсунаде кимна и произволно избра нещо от дрешника. Тя нямаше представа какво щеше да прави, ако Дотонгу не бе в града. Ако той не бе тук сигурно ситуацията щеше да бъде изпусната от контрол и вероятно тя щеше да нанесе повече щети на града, отколкото да им помогне с проблема си.
- Дотонгу. – прошепна тя, когато той нежно я побутна от апартамента, за да се облече, а той се мотаеше зад вратата на завесите, опитвайки се да отстрани и най-малките щети.
- Благодаря ти, искам да кажа, ти не трябва да правиш това, беше...
Той поклати глава.
- Ще ми благодарите по-късно, ако откриете своята куноичи. Пазете си главата чиста, Тсунаде – сама.
Той бе използвал дори само суфикс. Тя кимна възможно най-бързо и след това го последва надолу по стълбите. Веднага, след като слязоха долу, тя забеляза бъркотията, която бе направила и леко се изчерви.
- Почистете това. – заповяда тя на един служител на реда, който кимна сякаш живота му зависеше от това. Вероятно го бе страх от това, което можеше да направи с него, ако само опиташе да спори с нея. Тогава тя и Дотонгу излязоха на улицата, сблъсквайки се с Наруто и Какаши, които вероятно чакаха тях.
- Бабо Тсунаде!
- Тсунаде-сама!
Тя им кимна с глава.
- Това е Дотонгу. – каза тя, като бързо им го представи. – Той е Тсучикаге от Севера и ще ни помогне. Какаши, ще взема предвит това, че Наруто ни информира за това какво се случи?
Какаши кимна и се поклони бързо на Дотонгу, който му върна поклона. Наруто не го направи, но това можеше да се очаква от него.
- Наруто ми показа следите. – каза той, докато той се опитваше да направи поклон по-добре. Блондинката стисна ръката му и ахна от болка. Какаши не я забеляза.
- Е, вярно ли е, че Сакура е избягала с Дейдара?
- ... за съжаление, е. – каза Тсунаде. – Но не знам повече от това, ако трябва да бъда честна. Наруто, кажи ни и кажи всичко. За момента, в който ги видя.
Наруто кимна леко.
- Бих искал, бабо Тсунаде, но това Акатски копеле ме удари доста силно... – и той изплю кръв. – Да говоря боли, детте*айо.
Тсунаде се намръщи.
- Ти не се поддаде на чакрата на Кюби, нали? – попита тя с ядосан глас, вече очаквайки отговор. Той сведе глава в срам и Тсунаде вдигна ръце към небето.
- Кога най-накрая ще осъзнаеш, че това не е начин да решаваш проблемите, Наруто! Сега идвай тук да те излекувам, но след това ще ни кажеш всичко!
Тя го излекува твърде бързо и той разби няколко от ставите си, за да ги провери преди да се усмихне на всички и се закашля.

- Ретроспекция, с точката на прегледа на Наруто. -

- Е, лежах на леглото, спейки като всеки друг, когато си спомних, че трябваше да дам нещо за вашия офис, Тсунаде-баачан. Отначало си помислих: „А, добре, ще й го дам утре.”, но бях буден и не можех да спра да мисля за него, затова в крайна сметка реших да ви го дам. Знаеш ли, да приключваме с това.
- Наруто! По-малко детайли!
- Извинявай! Във всеки случай, тръгнах към сградата на Хокагето и беше много тъмно. Имаше няколко звезди, но те бяха все още много мътни, затова имах проблеми с намирането на сградата. Трябва да ми повярвате, че почти влязох в сградата до него – просто изглеждаше по същия начин в тъмното. После влязох в сградата и тръгнах към вашият офис. Вратата беше отворена и намерих, че е подозрително, тъй като Вие винаги заключвате след себе си, Тсунаде-баачан, така че влязох наистина внимателно. Когато влязох аз също видях, че вратата на специалния апартамент беше отворена. Но бях сънен и не обърнах много внимание на това, а това за, което дойдох...
- Кое, по-точно?
- Рррр... нищо важно. Това няма нищо общо с историята, детте*айо! Хъм... е... о, да. След това бях на път да изляза отново, когато чух Сакура-чан да крещи. Разбрах го, когато тя изкрещя, защото бях чул много, и паднах какъвто съм, и се затичах нагоре по стълбите, тъй като гласът й се чуваше отгоре.

Тсунаде го прекъсна.

- Как звучеше вика? Ядосан, тъжен, щастлив?
Наруто се замисли леко.
- ...като че ли играеха някаква игра и е спечелила, или нещо такова. Не знам как да го опиша, но това бе начина, но тя все още крещеше, вие го знаете. И когато се затичах по стълбите, можех да направя това, което тя казваше. Тя извика: „Нека си отида!”, аз дори повече се озлобих към този темее. Но, когато се качих по стълбите... Аз ги видях... – гласът му замря и той се обърна, като се изчервяваше фанатично. Тсунаде вдигна вежди и така направи и Дотонгу, но Какаши чувстваше, че знае какво е видял Наруто. Блондина им се струваше малко обезпокоен и те решиха да отидат в сградата на Хокагето отново, да седнат в самостоятелна стая без всички хора от улицата да ги слушат.
Отидоха там доста бързо и Какаши си отиде, за да каже на АНБУ, докато Тсунаде и Дотонгу седнаха пред Наруто и слушаха неговата история. Блондина кимна, след което се изкашля отново и продължи да говори с дълбока червенина на лицето си.
- ...когато стигнах си помислих, че може да я удари, но след като ги видях, това бе абсолютно изключено. Те... Те... Те се целуваха. – той преглътна, докато всичкия цвят се бе дръпнал от лицето на Тсунаде. - ...и то не по начина, като братя и сестри, детте*айо... И аз... Аз не знаех... Аз съм малко истеричен, знаеш, и издадох вик на изненада. Но не съм сигурен, че всеки би се... Искам да кажа, кой някога е виждал, че идва?
Тсунаде гледаше в краката си.
- Наруто. – каза тя. – Беше ли наясно с плана да разпитваме Дейдара чрез Сакура? Ако си спомням правилно, дори се договорихме за това.
Очите на Наруто се разшириха и той скочи от стола си, с ръце върху масата.
- Искате да кажете, че този идиот се възползва от Сакура-чан? – Тсунаде поклати глава тъжно и Дотонгу, джентълменът, сложи ръка на рамото й, и започна да я успокоява.
- Всичко е наред, Тсунаде -сама. – каза той. – Никой не видя това, както вече каза Наруто-кун. Така че, не трябва да се обвиняваш за това.
Тя плачеше.
- Но го правя. – промърмори. – Знаех, че нещо не е наред, когато проверявах стаята им напоследък... Те действаха твърде нервно помежду си. Трябваше да направя нещо...
Тогава Наруто се надвеси над масата и удари Тсунаде в лицето, удряйки главата й странично, с широко отворени очи. Дотонгу се препъна назад, изумен от грубостта на нинджата, и се вгледа в Наруто.
- Съжалявам, бабо Тсунаде. – изпъшка Наруто . – Но не мога да ви позволя да правите такова нещо със себе си. Трябва да действаме веднага, вместо да плачем в отчаяние. – той стовари юмрука си върху дървената маса . – И аз ще върна Сакура-чан. Дори да ми отнеме още четири години, в крайна сметка ще я върна, както направих със Саске.
В очите му пламтеше огън, заради обещанието към Тсунаде.
- И това е обещание за цял живот, детте*айо.

Пон Окт 25, 2010 9:25 pm

Съб Фев 12, 2011 1:25 pm

Такам... Ето я новата главичка
Извинявам се предварително, ако има грешки и се надявам да ви хареса

Глава 16: Завръщането

Слънцето се показваше иззад хоризонта, обливайки всичко в оранжево и жълто сияние. Един самотен човек бе застанал на върха на дървото, което махаше в лек бриз, докато гледаше към града, който се намираше в долината пред него. Тъмните му очи прелитаха над сградите и улиците, свитите хора в къщите им, наслаждавайки се на момента.

След това погледна нагоре към небето, към слънцето и затвори очите си, а слънчевите лъчи затопляха студената му кожа.
- По дяволите... – помисли си той. – Твърде дълго бях тук. Последната мисия ми отне твърде дълго време...
Устните му се извиха в слаба усмивка.
- Сакура... – той погледна назад към града. – Върнах се.

Той се хвърли от дървото и заспринтира към Коноха, гарвановочерната му непокорна коса и неговата Джонин екипировка бяха кални от последната му мисия до страната на Полетата. Нинджа сандалите му бяха мръсни и Коноха лентата му бе надраскана силно. В главата му, Саске вече бе готов да мисли за това, което щеше да направи, когато се завърне в селото си. Повечето от мислите му бяха за Сакура, розовокосото момиче, което бавно бе започнал да обича.

Той въздъхна. Неговата мисия му отне твърде дълго време, докато свърши. Той мислеше, че ще я завърши за две седмици, но му отне месец и той имаше дразнещо усещане в стомаха, което го предупреждаваше за нещо, но и го буташе дори по – силно към града. Той се намръщи леко. Непрекъснато мислеше за Сакура, пазейки надеждата, че тя все още го чака – и той не знаеше защо.
„Не прибързвай, Саске.” – каза си той, забавяйки темпото си леко надолу. – „Тя ще те чака, без съмнение. Чакала те е пет години, или дори повече. Ще бъде в състояние да почака още един месец.”

Когато портите на селото се появиха пред очите му, той ахна и се приземи на земята, очите му се бяха разширили от шока. Портите бяха напълно разрушени и експлодираха. Няколко нинджи бяха заети с почистването на кашата и когато разгледа разрушените сгради разбра, че те вероятно бяха заети с поправянето им. Това означаваше, че щетите бяха стари, но не от много отдавна.

Той се затича към портите и след това подслуша един от работниците нинджи зад него, карайки човека да погледне нагоре към него. Когато видя очите му, които се бяха затворили на слънцето, ги отвори и му се усмихна.
- А! Саске – сан! Виждам, че сте се върнали вкъщи.

Саске се усмихна на човека, но не се чувстваше така наистина. Отвътре се чувстваше нервен и уплашен за нещо и той не искаше нищо друго, освен да изтича до апартамента на Сакура и да я държи в ръцете си.
- Да, върнах се! Какво е станало с портите?

Мъжът погледна към опустошените порти и после обратно към Саске.
- Вие не бяхте ли тук, Саске – сан? – когато Саске поклати глава, нинджата продължи. – Преди две, може би три седмици, двама от членовете на Акатски атакуваха селото.

Очите на Саске се разшириха в шок.
- Акатски? – прошепна той, в главата му бе битката с брат му, който все още бе жив и бе част от бандата.
Мъжът кимна.
- Да, разбира се. Единият с руса коса, а другият със странна оранжева маска... те бяха тук за Наруто – сан, но той успя да ги изненада и ги последва към горите. Не знам точно какво се е случило там, но Сакура – сан го последва няколко минути по – късно, викайки, че трябва да се подготвим за най – лошото.

Саске кимна с намръщено изражение на лицето. Ако Наруто изпитваше силни емоции, той лесно можеше да извлече твърде много от чакрата на Кюби и да загуби контрол над себе си. В този случай той можеше евентуално да се превърне в сериозна заплаха за селото.
- Какво се случи? – попита той, също така отбелязвайки, че човека бе казал, че Сакура е последвала Наруто в гората.

Мъжът се сви.
- Както казах преди, не знам какво се е случило там. Но знам, че след като Наруто се върна да ни предупреди, ден по – късно, един отряд на АНБУ се върна, придружавайки Сакура – сан и едно от момчетата на Акатски. Не знам името му много добре... е... нещо с Дей... Във всеки случай те се върнаха и ние всички предположихме, че Хокаге – сама ще го разпитва и ще го убие след това. Както бяхме поръчали.

Сърцето на Саске препускаше бързо със секунда.
- И не знаеш какво се е случило след това? – попита той, наясно с факта, че гласът му трепереше. Когато мъжът поклати глава, сърцето му спря да бие.
„Какво по дяволите се е случило?”
- Изглежда, че Сакура – сан е използвала някакви странни белезници, приковавайки себе си към Акатски члена... Не знам подробности, но тези белезници стопиха телата им заедно.

Цялото тяло на Саске трепереше и той трябваше да се задържи за портала, за да е сигурен, че няма да падне.
- Стопени... заедно? – прошепна той, а лицето му бе бяло като лист.
- Истина е. Също така чух слухове. Това момче от Акатски може да чете мислите на Сакура – сан, и Сакура – сан може да предусеща това, което той ще да направи – но не съм сигурен за това. Това, в което съм сигурен е, че те са свързани по такъв начин, че вредата причинена на единия ще бъде нанесена и на другия.
Саске кимна.
- А къде е Тсунаде – сама? – попита той, внезапно стигайки до смисъла. – Трябва да говоря с нея за това.

Мъжът кимна.
- Е, предполагам, че тя е в конферентната сграда. Чух, че минавала през града тази сутрин по пижама, истерично крещейки за някакъв тип на име Дотонгу. Така че, ако бях на ваше място, бих бил внимателен, когато съм около нея. Тя може да ви удари без причина.

Саске дори не слушаше мъжа вече, а се завтече към конферентната зала, като постави ръка на раменете му.
- Благодаря! Успех с ремонта.

- В конферентната зала –

- Така че, ако го направим както трябва, Вашето куноичи ще се върне в града заедно със заловения член на Акатски.
- Тя не е ли липсваща нинджа тогава?
- Какъв ранг има тя в бинго книгата?
- Дали трябва да я убием, ако я намерим?
- МЛЪКНЕТЕ!

Имаше много хора в конферентната зала - АНБУ, кагета, нинджи с висок ранг и всички говореха помежду си, всички със свои собствени въпроси, които спешно се нуждаеха от отговор. Тсунаде, досега малко разтреперана, заради шока, който бе преживяла тази сутрин, не можа да устои да слуша всички и почти експлодира от гняв. АНБУ, които вече бяха свикнали на променливите настроения на Хокагето, бързо спряха да говорят, а скоро и другите го направиха.

Тсунаде изпусна една въздишка и след това погледна нагоре, виждайки всички очи в стаята фиксирани в нея, очакващи отговора й.
- Това е вярно. – започна тя със силен глас, така че всеки да може да я чуе. – Едно от най – добрите ми куноичита напусна града заедно с Дейдара, член на Акатски.

Всички отново започнаха да говорят, аргументирайки това, което трябваше да се случи и как трябваше да накажат въпросното куноичи.
- Но, - извика Тсунаде, заглушавайки шума на тълпата отново. – Ние имаме основание да смятаме, че тя не тръгна с него по собствена воля. Всъщност, всички доказателства сочат точно обратното. – тя хвърли гневен поглед на всички и скоро тишината натисна плешките им. – Ние вярваме, че Харуно Сакура е била принудена да напусне селото. Но тъй като е в неизгодна позиция, не може да се освободи от него, нито да го убие. Можем само да се надяваме, че ще бъде в състояние да го върне тук.
- Но, - каза Наруто, който стоеше до Тсунаде. – Ако само се надяваме няма да помогнем на Сакура – чан. Знаем със сигурност, че можем да ги проследим нататък и ще й помогнем да се върне. Но Коноха не може да направи това сама.
- Това е така. – добави Тсунаде, кимвайки на Наруто, че не трябва да казва нищо повече. Това бе достатъчно. – Имаме нужда от помощ, от други опитни нинджи от градовете, а ако е възможно и от други страни. Всички са добре дошли. Дори и това да е просто храна за търсене на екип.

Мълчание. Никой не пророни думичка. Тсунаде преглътна. Тя очакваше хората да се изправят и да им помогнат. Коноха винаги бе имала добри отношения с другите села, защо да не им помогнат сега?

Но проблемът беше, че намирането на две нинджи в такава голяма площ е невъзможна мисия, и всички настоящи началници и кагета го знаеха много добре. Също и Мизура, която седеше до Дотонгу и гледаше в ръцете си, имаше лошо предчувствие. Нейното село бе задължено на Коноха, след като спаси моста, но рисковете...

После поклати глава, преглътна, пое дълбоко дъх и стана, насилвайки всички да я погледнат.
- Заявавам... – започна тя с глас, който едва шумолеше, заради нервите й. - ... че Скритото село на Мъглата ще помогне на Скритото село на Листата да върнат куноичито и члена на Акатски, на всяка цена. - Тсунаде погледна Мизура за няколко секунди и след това й се усмихна слабо. Окуражен от действието на Мизура, Дотонгу стана, сложи ръка на гърдите си и пое дълбоко дъх.
- Севера също ще помогне в търсенето, ън. Ще подкрепим Коноха с всичко, което имаме.

Тогава Гаара също стана, потвърждавайки помощта си към Коноха със своя тъмен глас. С всеки човек, който се изправяше, Тсунаде се чувстваше все по – добре и по – добре и усмивката на лицето й стана по – широка. Точно, когато бе напът да им благодари за подкрепата, все още с трескава усмивка на лицето си, някой изкрещя силно и всички погледнаха нагоре.

Настана гробна тишина и Тсунаде видя няколко АНБУ лидери да посягат към кунаите си, докато Кагетата предпазливо направиха същото. Тя погледна към дъбовата врата, затвори конферентната зала от външния свят. Собствената й ръка посегна към куная в джоба й, но се убеди, че никой не видя това. Тя не знаеше кой или какво идваше, но нямаше да позволи никой да се нарани.

Тогава вратата се отвори. АНБУ се бореха с обстоятелствата, някои скочиха напред, кунай се вдигна високо, докато други правеха няколко знаци с ръце и формираха чакрите си, готови да направят Нинджутсу и Генджутсу на всеки, осмелил се да прекъсне срещата им.

Това бе Саске. Той погледна засегнат от враждебните движения, които всички бяха приготвили за него и тръгна направо към Тсунаде намръщен, а ониксовите му очи бяха готови за стрелба с огън.
- Тсунаде – сама. – каза той и се наведе към нея, идвайки доста бързо да види Наруто за кратко.
- Извинете. – каза той, след като видя първокласните шиноби, готови да го накарат да плати за отношението си към настоящите Кагета и началници, преди да вдигне поглед.
- Съжалявам за удара на охраната, но той нямаше да ме пусне вътре. Трябва да разбера какво се е случило с нея.

Неколцина от капитаните гледаха озадачено. Кой беше този младеж, който просто прекъсва заседание на Кагетата и какво си мислеше Хокагето, че не го риташе и крещеше по него? След това някой го позна, а скоро цялата зала ехтеше от гласовете им, всички шепнеха едно и също.
- Това е Учиха. Знаеш, Саске Учиха, последния от клана си. Казват, че той единствен остава жив след голямото клане – можеш ли да повярваш?

Тсунаде погледна Саске, игнорирайки усилването на гласовете, сърцето й биеше по – силно, отколкото можеше да издържи. Не можеше да му го обясни. Знаеше, че Саске и Сакура имаха връзка и тя не можеше открито да му каже, че заради един план тя избяга, приятелката му бе отнета от член на Акатски. Това бе твърде жестоко.

Дотонгу забеляза и потупа Наруто по рамото.
- Хей, ти. – прошепна той и Наруто го погледна с празно изражение на лицето си. – Предполагам, че трябва да му кажеш какво се е случило, ън.
Наруто поклати глава, погледна към Тсунаде, която гледаше Саске с пребледняло лице и след това бавният му мозък най – накрая разбра това, което другите вече бяха. Включително Саске, който се чувстваше много неловко под погледа на всички Кагета и капитани, знаейки, че очевидно се бе случило нещо ужасно.

Той кимна към Тсунаде и след това тръгна към Саске. С няколко думи той обясни, че трябва да излязат на вън за малко и Саске го последва. Наруто затвори вратата и конферентната зала бе изключена от разговора им, който скоро щеше да започне.
- Виждам, че си се върнал. – започна той, усмихвайки се на Саске, преди да седне на една пейка, канейки го да направи същото. Учиха слабо се усмихна и седна до Наруто, въздишайки.
- Сигурно ти е трябвало доста, за да изпълниш мисията си, Саске. – каза Наруто, опитвайки се да насочи разговора към Сакура, страхувайки се, че ако го каже прекалено бързо, Саске ще се ядоса.
- Наистина. – каза Саске, гледайки тавана. Той знаеше, че Наруто се опитва да измисли забавен и удобен разговор, но реши да играе на играта с него. – Имах няколко гадни битки с много врагове и те ме забавиха доста време.
Погледна към Наруто. Той можеше да играе доста. Изчакваше приятеля си да му каже това, което вече подозираше. Очевидно нещо лошо се бе случило със Сакура, или тя щеше да е в апартамента си или на тренировки. И освен това, всички се държаха странно с него. Така че реши да стигне до тази точка.
- Но трябва да знам, Наруто. Какво се е случило с нея?

Наруто преглътна.
- ... с кого...?
Саске се намръщи.
- Моля те, Наруто. Не се дръж така, сякаш не знаеш какво се случва. Знам, че нещо се е случило с нея и съм решен да разбера какво. Кажи ми, защо не е в апартамента си? И защо апартамента изглежда така, сякаш не е имало жива душа седмици наред?

Наруто отново преглътна и погледна в краката си. Никога не си бе представял, че ще се озове в ситуация като тази и му бе ужасно трудно да каже истината на Саске.
- Наистина ли искаш да знаеш, Саске? – попита той, гласът му бе просто шепот, безмълвно надявайки се, че приятелят му ще каже „не”.

Тъмнокосото момче кимна.
- Наистина.
- Тогава... страхувам се... щом няма друг начин, просто ще ти кажа.

И след това Наруто погледна Саске.
- Чувал ли си за белезниците? – промърмори той, а Саске кимна. Стомахът му се преобърна и трябваше няколко пъти да диша дълбоко, преди да продължи. -... добре... Но съм сигурен, че не знаеш за плана на Тсунаде – баачан...

Саске повдигна вежда.
- План? Какъв план?
Не му харесваше тона, който използваше Наруто, за да му го каже и започна да се чувства много притеснен. Най – добрия му приятел определено криеше нещо от него, нещо за Сакура.

- Според този план, Сакура трябваше да... да... – внезапно Наруто затвори очи и прехапа устните си. -... тя трябваше да го съблазни, за да разбере повече за Акатски, да разбере плановете му, защото никой разпит не успя. Това беше последната надежда на Тсунаде и Сакура се съгласи.

Саске политна назад, срещу стената, очите му се бяха разширили в истински ужас и ръцете му трепереха.
- Тя е трябвало да... съблазни... един Акатски? – попита той, преди да погледне Наруто. Внезапно мисловни картини на Сакура, съблазнявайки по – големия му брат светна пред очите му и лицето му стана дори още по – бледо, с леко зеленикав нюанс.
- Моля те, кажи ми, че не е Итачи, нали? – попита той, с дрезгав глас.

- Не беше Итачи. – каза Наруто и Саске въздъхна. – Беше по – зле.
Саске веднага седна, с широко отворени очи, а веждите му почти се докосваха една – друга от максималната концентрация.
- Кой е бил тогава? – попита той, обръщайки се заради имената на Акатски членовете, които знаеше. – Знаеш ли името му?

Наруто кимна.
-... не знам дали си чувал за него, но той е същият психопат, който уби Гаара, за да вземе Шукаку от него. Неговото име е Дейдара.

Саске простена и отново падна назад, затворил очи в истински ужас. Той определено знаеше за него. Познаваше го твърде добре.
- Да, чувал съм за него. – прошепна той. – `Изкуството е взрив`, нали?

Наруто погледна очудено към лицето му.
- Какво? Откъде знаеш?
- Аз се бих с него. – каза Саске, помнейки състезанието за старата битка, която доста го бе изтощила. – И го убих, или поне така си мислех. Не, всъщност, той се взриви и едва не ме уби по този начин. Наистина мислех, че си е отишъл след това, но предполагам, че не е. – поклати глава и се загледа в краката си. – Човече... той е... мислех, че е...

Наруто се усмихна слабо в опит да облекчи настроението на Саске, но най – добрия му приятел като че ли бе дълбоко депресиран.
- Какво щеше да кажеш, Саске? – попита той. – Той е какво?

Саске погледна към него, със сконфузен поглед в очите си.
- Мислех, че е гей. (WTF?!? 0.o) – прошепна той, смръщвайки се на блондина пред себе си. – Искам да кажа, тази момичешка блуза, която носеше, и тази дълга коса, дори не говори за неговите „амбиции” с изкуството...

Наруто избухна в смях, и плесна Саске по коляното.
- Гей? – попита той, със сълзи в очите, лицето му почти се бе разтегнало в широка усмивка, докато изведнъж осъзна, че Саске бе напълно сериозен и бързо потисна лицето си отново, принуждавайки мускулите си да изглеждат сериозни.
-... Е, поне не изглежда така. – каза той, опитвайки се да не се смее на най – добрия си приятел. – Искам да кажа, Сакура му отряза косата, той започна да носи ризи и различни дрехи, и това бе нов вид от него.

Саске извъртя очи.
- Но все пак, - промърмори той. – Как е могла Тсунаде... Как е могла да поиска от Сакура да направи нещо такова? Това е просто... съвсем грубо.

Наруто сви рамене, щастлив, че приятеля му най – накрая се развесели малко.
- Така е, но, добре, аз невинаги разбирам какво прави баба Тсунаде... но мисля, че тя попита Сакура да направи това, защото не бе в състояние да получи информацията му.

Саске кимна. После изведнъж си спомни нещо. Обърна се към Наруто, като го погледна озадачено в очите.
- Е, Наруто, това все още не обяснява защо тя не е тук. Къде е? Трябва да говоря с нея. Не ми пука, ако той е наоколо – ще се държа и ще чакам, докато намерим ключа за тези белезници.

- Е, това ще бъде проблем, всъщност. – каза Наруто, взирайки се в краката си отново. Саске замръзна.

- Проблем? – попита той, гърлото му бе пресъхнало от нерви. - Аз няма да го виждам. Вече казах, че няма да я целувам или нещо такова, така че не виждам...

- Тя напусна.

Думите, които каза Наруто преди наистина да може да помисли за тях, вцепениха Саске напълно. Взираше се в приятеля си, ирисите му трепереха в шок, устата му бе леко отворена.

- Тя напусна заедно с него. – продължи Наруто. Внезапно се зароди чувството на желание да го каже бързо, преди Саске да се ядоса и вероятно да го нападне заради казаното.
– Вчера вечерта. Честно казано, не можеше да изчакаш по – подходящ момент да се върнеш. Видях ги да напускат, но не можех да направя нищо, за да ги накарам да останат... – той се поколе*а, преди да възвърне гласа си. – Той... той ме победи, а когато се събудих, те си бяха отишли.

Минаха три секунди. Тогава изведнъж Саске полетя от пейката и започна да беснее навън, оставяйки шокирания Наруто след себе си.
- Ей! – изкрещя той и изведнъж осъзна, че Саске си беше отишъл. – Саске! Чакай!

- В болницата на Коноха -

Кисаме удари шамар на лицето си, за да остане буден. Той бе останал до Тоби цяла нощ, принуждавайки се да не заспива. Не знаеше какво може да направи момчето, когато се събуди в странната стая. Утрото бе дошло и слънцето приятно затопляше лицето му, но той имаше нужда да остане буден.

„Не мога да спя!” – помисли си той, поглеждайки лицето на Тоби. – „Не мога да спя. Не трябва да заспивам. И защо не? Защото ако го направя, той може да предизвика скандал, или да избяга и да съсипе целия план...”

Това бе единствената положителна страна на това да не спи през цялата нощ. Той бе имал много време да помисли за добър план, план, който определено щеше да успее и не трябваше да е трудно да се изпълни. И сега, във все още ранната сутрин, той най – накрая бе стигнал до един, който бе доста добър за изпълнение.

След това Тоби простена и Кисаме почти скочи скочи от стола си, когато се затича към леглото, грабвайки желязната рамка. Наведе се над Тоби, за да е сигурен, че той най – накрая се събужда. Момчето се обърна веднъж, втори път и след това изведнъж отвори едното си око, гледайки директно в лицето на Кисаме.

Окото примигна няколко пъти, докато внезапно ирисът се сви учудващо малко и Тоби се хвърли от леглото, удряйки главата на Кисаме, когато скачаше и силно повали партньора си на пода.
- Арх! Тоби – искам да кажа Айоку! Какво, по дяволите правиш?

Тоби зае позиция, готов за бой върху леглото, тялото му трепереше, вторачено в Кисаме, докато изведнъж като че ли осъзна реалността – че човекът на земята е неговият партньор, а не негов враг.
- О, извинете, Кисаме – сан. – промърмори той, слизайки от леглото и несръчно помогна на Кисаме да се изправи. – То... Айоку мислеше, че Кисаме беше някой друг...
- Млъквай, бака! – изсумтя Кисаме, раздрусвайки ръката на Тоби. – Не ме наричай така! Запомни, аз съм Таву! – той стана и изтупа дрехите си, след това се вторачи в Тоби. – Което ми напомня, - каза той. – Защо реши да притиснеш стомаха си днес? Просто исках да се преструваш, че нещо не е наред, не наистина да се нараниш.

Тоби погледна в пода.
- Айоку наистина, наистина съжалява, Таву – сан, но... е, Таву – сан помоли Айоку да го направи да изглежда истинско и така... добре...

Таву въздъхна.
- Е, изгубеното време си е изгубено време, нали? А и намерих нещо... – той се ухили. – Не е нужно да търсиш своя сенпай повече. Как е това?

Едното око на Тоби се разшири и той внезапно скочи напред, грабвайки яката на Кисаме и погледна към него с широки, надяващи се очи.
- Наистина? – попита той, не разбиращ безпокойството, което причиняваше на Кисаме. Лицето на момчето бе твърде строго за неговия вкус, прекалено близо, очите му – прекалено просещи.
- Да, наистина. – каза той и го бутна. – Но ти трябва да запазиш спокойствие – или плана, който направих ще бъде обречен от самото начало. – очите на Тоби блестяха, но той седна на ръба на леглото, с ръце до коленете и леко се наклони напред. Кисаме седна на стола на който стоеше през цялата нощ и прочисти гърлото си.
- Ахъм. Открих Дейдара случайно, наистина. Чаках лекаря, който щеше да те лекува да се появи, когато той изведнъж ходеше с него. – окото на Тоби отново се разшири.
- Ходеше с него?
- Да. Странно, хъх? Както и да е, разбрах съвсем скоро, че лекаря, който те лекува е свързан с твоя семпай. С наистина странни белезници. Трудно е за обяснение, но ти просто трябва да знаеш, че не можеш да навредиш на момичето, защото ще нараниш Дейдара. Разбираш ли?

Тоби наклони глава, насочи очи нагоре и сякаш се замисли повече. После изведнъж погледна отново към Кисаме и кимна.
- Разбирам!

Кисаме повдигна вежда. Откога Тоби разбираше толкова бързо? За момент се чудеше дали медика е излекувал глупостта му също, но той бързо отпрати тази мисъл надалеч.
„Невъзможно” – помисли си. – „Твърде много щети нанесе вече, хехе...”

- ... добре, тогава плана, който измислих. Ще попитаме някого в тази болница за адреса на лекаря, който те лекува. Знаеш ли, ще кажем, че искаме да й благодарим, че те е спасила и така нататък. Хората в този град не задават много въпроси и това е добра причина. След това ще отидем на посочения адрес, ще отворим вратата, ще попитаме дали можем да влезем и след като сме вътре... – той направи рязко движение във въздуха. - ... ще срежем тези белезници и ще вземем Дейдара с нас. Ако е необходимо, ще убием доктора след това. И ако желаеш, можеш да се върнеш към оригиналния си вид, ако това прави нещата по – лесни за теб.

Тоби отново кимна и стана от болничното легло.
- Но Айоку няма никакви дрехи вече. – промърмори той, погледна наляво и надясно преди да погледне собственото си тяло, което бе облечено само в някакви болнични дрехи. Кисаме въздъхна.
- Погледни назад, бака.

Няколко минути по – късно, в които Кисаме бързо излезе от стаята, защото Тоби всъщност се съблече пред очите му – момчето очевидно не знаеше това. Нормално, хората не искаха да видят това и за момент той се чудеше какво точно мисли Дейдара за него – и го изчака отвън. Когато той излезе, се усмихваше самодоволно.
- Готов ли си за плана, Айоку?
Тоби кимна.
- Да, сър!
Тогава да вървим. – Те се обърнаха и след това тръгнаха към края на коридора, който водеше до антрето. Надяваха се да видят поне един от медиците с които говориха по – рано, но за тяхна изненада коридора беше пуст и хората, с които се срещаха бяха само пациенти.
- Къде са всички? – промърмори си Кисаме, търсейки наоколо намръщен.

Тогава видя тъмнокоса жена, която бе от голяма полза за тях вчера, когато трябваше да попълнят формулярите и да получат стая. Той скочи към нея и потупа леко рамото й.
- Мадам. – каза той, когато тя се обърна към него и й се поклони.
- Щях да ви благодаря за помощта вчера, мадам.

Шизуне – бе запомнил името й – се усмихна леко.
- Така е добре. Не се тревожи за това. Виждам, че Айоку – сан се чувства по – добре? – тя дори не изчака Тоби да отговори и след това бързо се поклони пред Кисаме. – Ще ме извините ли, имам да свърша много задачи за малко време.
- Ех, мадам, съжалявам, но може би знаете адреса на медика, който лекуваше малкия ми брат? Евентуално?

Шизуне спря да върви и се обърна наоколо, взирайки се в него.
- ...тя не е в града. – каза след известно време, мръщейки се. – Тя избяга вчера вечерта.
Очите на Кисаме се разшириха.
- Тя... е избягала? Но... е, но аз исках да й благодаря...
- Е, това е невъзможно. – Шизуне въздъхна. – Вие всъщност сте чужди в града, но тъй като тя ви помогна, не виждам нищо лошо да ви кажа. Мъжът, с когото бе свързана, заложник на Коноха, избягал снощи на птица и я взел с него. – тя наклони глава. – Таву – сан? Добре ли си? Изглеждаш... блед.

Кисаме кимна, като не беше напълно наясно с това, което чу току – що.
- Да, добре съм, благодаря... Предполагам, че... това ще бъде... тогава... чао и благодаря, за всичко. – Той грабна яката на Тоби и повлече момчето навън, игнорирайки странния поглед, който Шизуне му хвърли и извика на Тоби, който си нямаше идея за това, което се случваше.
- Връщаме се. – промърмори той. – Нямаме повече работа тук.

Съб Фев 12, 2011 1:28 pm

Съб Фев 26, 2011 1:41 pm

Глава 17: Най – накрая! Спасение, dattebayo!

Наруто се скиташе в малкия си апартамент, веждите му почти се докосваха в центъра на главата му, винаги веселото му лице сега бе в дълбоката сянка на депресията.

Бяха три дни, тъй като щяха да имат среща с Кагетата. Цели три дни и нощи минаха, откакто Сакура и Дейдара напуснаха селото, и с всеки ден Наруто се чувстваше все по – депресиран и отчаян. Изведнъж спря да ходи и заби юмрука си в стената в опит да облекчи тежестта, която бе заключена в раменете му.
- По дяволите! – загледа се в краката си, задъхан от гняв. Тсунаде не му позволяваше да направи нищо. Дори не му бе позволено да изпълнява мисии ранг Д, нито сам, нито в екип, и когато я бе попитал защо, тя бе отговорила:
- Не мога да рискувам да ги преследваш сам.
Той изсъска. Макар да щеше да го направи! Той се бе променил от преди, когато Саске избяга от града. Този път той знаеше, че ако я преследва на своя глава, ще трябва да прибегне до чакрата на Кюби, за да спечели битката.

Той се разтрепери, когато образът на Кюби проблесна пред очите му. Силата на деветоопашатата беше двойно острие. Бе наранил Сакура преди и бе решен никога да не я използва отново, както бе направил тогава. Но сега се чувстваше като птица в кафез и без значение колко упорито се опитваше, стягащото усещане в гърдите не го напускаше.

Изрева гневно, ритна стола зад масата и след това хвърли вазата с малките розови цветя – които Хината му бе подарила в опит да облекчи настроението му – от масата, строшавайки я на парчета, разпилявайки стъклата по цялото място. Той поряза ръката си и прокле отново, преди да всмуче от раната си в опит да спре кървенето, когато се спъна и падна обратно на малкия диван.

Той й бе позволил да си отиде, както бе позволил и на Саске. Беше се борил и бе загубил.

Стисна ранената си ръка в юмрук и кръвта закапа надолу по китката и ръкава му. Леко очарован от ясния пурпурен цвят, той гледаше как капеше кръвта му, която си проправяше път надолу, докато не вдигна ръката си. В тази кръв бе кръвта от Кюби, кръвта от баща му, кръвта от майка му... долната му устна трепереше.

Имаше толкова много хора, които го оставяха, толкова много хора, които му възлагаха желанията си, толкова много хора, които го накараха да им обещае, че ще им помогне да постигнат своите цели.

Кръвта достигна лакътя му и след това закапа по дивана, правейки перфектни ръждивокафяви кръгове по тъканта. Сакура го бе помолила да върне Саске и той успя. Саске умря пред очите му, но се върна отново към живот. Гаара се съживи след отвличането му от Акатски. Самият той погледна смъртта в очите и се засмя на това.

Той стана от дивана. Трябваше да направи нещо. Не нещо разрушително, не, достатъчно разруши апартамента си. Трябваше да си събере ума от тази тема, главата го заболя от постоянното мислене. Заключи вратата след себе си и слезе по стълбите, по улиците на Коноха без конкретна цел, но не мислеше за нищо друго, освен промяна.

Той видя цветните щандове, усмихнатите и щастливи хора, които разговаряха един с друг или избираха месо заедно, а други носеха хартиени торби с бонбони, или хранителни стоки. Усмихна се леко, като видя едно малко момченце да моли майка си да му купи близалка и как майката най – накрая се поддаде на големите му воднисти очи, и му купи една.

„Колко време мина, откакто аз правих тези неща с приятелите си?” – помисли си Наруто и докато бавно отстъпваше, очите му се спряха на тълпата. Всички винаги бяха заети с други, по – важни неща, като мисии или семейни тържества.

Той погледна нагоре след известно време и установи, че стои на главната улица, гледайки директно към планинската верига с петте лица на Кагетата. Очите от камък се вглеждаха в него, всички със собствени строги отблясъци, собствени спомени и минало, скрито някъде навътре в тях. Автоматично очите му се придвижиха към четвъртия Хокаге и почувства как горят, когато се вгледа в чертите на лицето му, които никога не му бяха известни.

Татко...

- Наруто!

Той погледна зад себе си и видя Ино и Киба да вървят към него. Ино се усмихваше и му махаше, а Киба бе сложил ръце в джобовете си, качулката му бе нахлупена на главата, както обичаше да прави в старите дни. Наруто се усмихна леко.
- Здравейте, приятели.

Киба се ухили, а усмивката на Ино стана още по – широка, когато спряха пред него.
- Дълго време не сме се виждали, Наруто. – каза Киба, привличайки вниманието на Наруто. Блондинът се усмихна извинително.
- А, да... аз бях... ами, нали... – той се поколе*а. Той не бе зает, изобщо, току – що стоеше в апартамента си, съжалямайки себе си, а сега изключително се срамуваше.
- Не се тревожи, всичко е наред. – каза Киба преди да потупа Наруто по гърба. – Какво ще кажеш за едно питие в „При Рокору”? Чувал съм, че е уютно място. – изчака няколко секунди. – Е?

Най – накрая Наруто по стария си начин, тъй като бавно започна да осъзнава, че Киба и Ино всъщност се опитват да го развеселят малко, и кимна.
- Звучи страхотно, dattebayo!

Той никога не бе идвал тук, но Киба беше прав. „При Рокору” беше уютен и приятен малък бар, който Наруто никога не бе виждал, но веднага се почувства комфортно. Киба седна зад гишето и Наруто и Ино седнаха до него, всички наведени напред, за да могат да прочетат какво е менюто.
- Никога не съм била тук, Киба – кун. – каза Ино, извъртайки главата си настрани. – Можеш ли да ни подскажеш кое от това е вкусно?

Киба се засмя.
- Разбира се, че мога! Наруто, от онези там, може да бъде нещо за теб. А Ино... хм... нека да видя... Предлагам това. Да, да, определено.

Наруто и Ино се наведоха напред още малко, опитвайки се да разберат това, което малкият и извит почерк на черната дъска казваше. Наруто първи разчете какво пише и ахна, когато прочете това, което каза.
- Четвъртият е напитка? – попита той, гласът му бе просто шепот. – От кого искат да кажат...
- От Четвъртия Хокаге, да. – каза дълбок глас зад гишето и Наруто погледна нагоре, леко стреснат. Мъж с големи черни мустаци се появи от сенките зад бара, с чаша в ръце, докато я изсушаваше с почти страховито чиста кърпа. – Той идваше тук от време на време. Винаги взимаше едно и също питие и след известно време предложих да се направи рецепта.

Очите на Наруто се разшириха.
- Познавали сте Четвъртия? – попита той и Киба и Ино споделиха няколко разбиращи погледи. Точно това бе, към което го насочи Киба.

Мъжът кимна.
- Разбира се, че го познавах! Той идваше тук най – малко веднъж, два пъти в седмицата, само за да поговори с мен за проблемите, които издържаше като Хокаге на селото. – мъжът въздъхна. – Честно момче, нямам идея защо някой би искал да стане Хокаге. Всичко е работа!

Наруто се ухили.
- Да, но, искам да кажа, да си Хокаге е страхотно! Четвъртия е бил толкова готин, нали? Какъв е бил?
Мъжът трябваше да помисли няколко секунди и Наруто почти изскочи от стола си към бара.
- Ой, Наруто, - каза Ино като сложи ръка на рамото на блондина. – Успокой се малко, хората ни гледат.

Наруто се изчерви и седна отново. Мъжът му се усмихна приятелски.
- Минато беше много разбран, спокоен и винаги любезен. Ако имаш проблем изобщо, можеше да разчиташ на него да ти помогне да го оправиш, безспорно. – той поклати глава. – Приличаш на него, момче. До голяма степен.

Наруто отново се ухили.
- Чувам това често, старче! Но, кажете ми нещо, той доведе ли жена си с него някога? И ако е, каква беше тя? Беше ли хубава също?

Мъжът затвори очи.
- Кушина Узумаки, нали? Да, спомням си, че я довете с него веднъж. Ако си спомням правилно, беше бременна тогава и той, въпреки че целият град знаеше, се фукаше навсякъде, където беше. – мъжът се усмихна, изгубен в спомените си. – Беше толкова щастлив с детето. А и те бяха добра двойка, мога да ти кажа това. Когато Минато беше прекалено тих, Кушина компенсираше напълно. Тя имаше малко... експлозивен характер и нейните Нинджутсу умения я допълваха перфектно. – той кимна, а след това погледна стъклото в ръцете си. – Това е огромен срам, момчето ми, че Кюби дойде тук. Все още проклинам деня, в който демона дойде и принуди Минато да се жертва.

Наруто се облегна назад в стола си, взирайки се в мъжа.
- Старче. – каза той след известно време, гласът му бе съвсем различен от преди. – Познавате ли ме?

Киба и Ино се спогледаха шокирано.

Мъжът поклати глава.
- Не, момчето ми. Никога не съм те виждал преди.

Наруто се загледа в ръцете си на гишето.
- Аз съм Наруто Узумаки. – каза той след известно време и бармана изпусна стъклото на пода. – Джинчуурики на Деветоопашатата лисица демон, която всички наричат Кюби. – той вдигна поглед, очите му се напълниха със сълзи. – Мразите ли ме сега, старче?

Мъжът се загледа в него, имобилизиран, и не отговори. Киба реши, че това бе достатъчно за днес и завлече Наруто към навън от бара. Блондина дори не се опита да се бори да излезе от хватката му и Ино ги последва веднага, постави малко пари на щанда за заплащане на счупените стъкла.

Свежият въздух бе голямо облекчение за Наруто и той пое дълбоко дъх.

- Ой, Наруто – заставайки пред него, Киба попита: - Добре ли си? Изглеждаше наистина зле там...

Наруто се усмихна слабо.
- Извинете, Киба, Ино, но мисля да отида и да посетя Хокагето... благодаря, че ме почерпи с питие, но наистина трябва да говоря с нея. – той се поклони леко са довиждане и след това полетя устремено към сградата на Хокагето, оставяйки Киба и Ино сами на улицата.
- Не беше ли това, което искаше да постигнеш, Киба – кун? – попита Ино като гледаха как Наруто се отдалечава от тях. Киба поклати глава.
- Помислих, че ще се развесели ако чуе за баща си... глупости, мисля, че направи нещата по – лоши.

Ино постави ръката си около раменете му и го поведе към една пейка наблизо. Седнаха и Ино бързо махна ръката си, опитвайки се да скрие от него червенината на бузите си.
- Мисля, че беше добър, Киба – кун. – каза тя, опитвайки се да не го поглежда. – Тъй като Челото си отиде, нещата тук се промениха. Някак си градът изглежда по – различен от преди, като постоянен сив филтър на очите ти. – погледна го и той се загледа в нея. Очите им се срещнаха и сключиха. – Просто сега, когато приветстваха Наруто, - прошепна тя, взирайки се в Киба. - ... почувствах, че цветовете отново се връщат.

Тсунаде имаше тежко бреме. Документите се увеличиха значително откакто Сакура напусна и всички отбори, които тя изпрати да ги търсят се бяха върнали без никаква представа за мястото, където можеше да са отишли. Въздъхна, като подписа още едно писмо за кой знае какво и покри главата си с ръце.

Фактът, че те не успяха да ги намерят я изяждаше отвътре. Наруто бе депресиран, Саске се дразнеше на целия свят, Ино и останалите момичета изглеждаха стресирани, а Какаши дори успяваше да изглежда мрачен. Тя се отдаде на риданията. В момента се чувстваше като психическа развалина, която ще се срути всеки момент, също.

На вратата се почука. Тя бързо изтри останалото от сълзите, останали в очите й, седна изправено, почиствайки бюрото си малко.
- ...влез.

Вратата се отвори, разкривайки Наруто. Тсунаде ахна, като видя колко зле изглеждаше. Очите му изглеждаха замъглени, обичайният им искрящ син цвят сега изглеждаше по – сив и кожата му също имаше синкав оттенък.
- Наруто – каза тя, ставайки от стола си по чист рефлекс. Той се усмихна слабо и затвори вратата след себе си.
- Тсунаде – баа – чан.

Те се гледаха помежду си известно време. Тсунаде се загледа в призрачното лице пред нея, все още чудейки се дали това наистина е Наруто, който я гледа, а Наруто погледна назад към нея, като се чудеше защо тя изглежда толкова стресирана.
- Какво те води тук, Наруто? – каза Тсунаде в крайна сметка, като разчупи неловкото мълчание между тях.

Неговия бляскав поглед се засили.
- Искам да потърся Сакура – чан.

Тсунаде въздъхна. Тя се опасяваше, че ще каже това. Бавно седна на стола си и зарови главата си в ръце.
- Знаеш, че не мога да ти позволя да направиш това, Наруто. – каза тя, почти чувствайки отчаянието на Наруто. – Рисковете...
- Не ми пука за шибаните рискове, - извика Наруто изведнъж и удари съкрушителен юмрук на масата й. Няколко листа хартия я заслепиха от бюрото, когато Тсунаде погледна в сините очи, взиращи се в нейните. Искам да намеря Сакура – чан и няма нищо, което да направиш, за да ме спреш или да ме спрат. Можете да изпратите хората си и аз ще ги убия.

Устата му стана тънка ивица.
- Избирай, Тсунаде. Помогни ми, или ме остави.

Той бе мислил за това толкова дълго време и най – накрая времето изглежда бе настъпило. Той знаеше, че трябва да насили късмета си доколкото може, всичко, което можеше да направи сега е да се надява, че Тсунаде ще му позволи.

Тсунаде се загледа в него.
- ... Наруто... – присви устни, като се вгледа в изражението на лицето му. Тогава тя избухна в сълзи и изведнъж го прегърна, притисна го близо до себе си, игнорирайки изненаданите му крясъци. – Ти, малък глупак. – тя плачеше, все още не можеше да му позволи да си отиде. – Как мога да ти откажа, за Бога, колко глупава мислиш, че съм...?

Наруто издаде задушаващ звук и тя го пусна, избърсвайки очите си.
- Ще изпратя екип с теб – промърмори тя. – Няма да те пусна сам.

Широка усмивка се появи на лицето на Наруто. Планът успя!
- Може да тръгна и да намеря Сакура – чан?

Тсунаде кимна.
- Всъщност можеш. Но, чуй, Наруто, не тичай като луд. Трябва да изчакаш поне още един ден. Какаши се връща от мисията си утре и ще дойде с теб. – Наруто кимна.
- Благодаря, Тсунаде – баа – чан. – и се поклони. Когато погледна нагоре, очите му сякаш заблестяха, както когато използваше широка усмивка. – Уверявам ви, че ще върна Сакура – чан, Тсунаде – баа – чан. Наистина ще го направя. – и тогава той се обърна и напусна офиса. Точно преди да излезе, Тсунаде го повика.
- Още едно нещо, Наруто.

Той се обърна.
- Хмм? Какво?

Тсунаде се усмихна слабо, чувствата изгориха очите й отново.
- Върни се жив от мисията, окей?

Изражението на Наруто се смекчи и той вдигна палец.
- Ще се върна, dattebayo! – обеща. – Можете да разчитате на това, Тсунаде - баа – чан. – после се обърна и излезе от офиса, като затвори тихо вратата след себе си. Тсунаде се отпусна върху стола си и се загледа в четиритте портрета, висящи над прозореца. Четири мъдри лица се вгледаха в нея, а очите й останаха на Четвъртия.
- Синът ти е станал наистина силен, Йондайме – прошепна тя, вглеждайки се в портрета. – Можеш да се гордееш с него.

- Три дни назад -

Въздухът бе студен и очите на Сакура се навлажниха, когато птицата полетя по – високо и по – високо, по – бързо и по – бързо. Дейдара бе увил ръката си толкова силно около нея, че тя почти не можеше да диша и опитите й да се отскубне от него се оказаха неуспешни. Тя плачеше в продължение на почти три часа, но сега сълзите й си бяха отишли и бяха оставили огромна празнина в нея. Чувстваше се като същество без душа.

Дейдара не бе казал нито дума откакто напуснаха Коноха, дори не издаваше звук. Единственото, което правеше, бе да задържи върху нея своя почти задушаващ контрол, навярно насочваше птицата с ума си, или нещо такова.

Но, о, тя бе луда по него. Бе му обещала да го удари веднага, след като стъпят на земята, ако някога станеше. Знаеше, че може да се нарани много, ако го направи, но не можеше да се тревожи за това. Той я използваше!
- Пристихнахме.

Гласът му я стресна. Тя автоматично се опита да погледне към лицето му, но ръката му й попречи да го направи. Но тъй като клюна на птицата започна да сочи надолу и те започнаха да се спускат наистина бързо, тя разбра, че наистина имаше земя някъде наблизо. Колко далеч бяха от Коноха? На четири мили? Четиридесет?

След това птицата кацна. Въпреки, че това нещо изглеждаше доста тежко, почти нищо не се чу, когато лапите му се удариха в земята и бавно потънаха надолу, позволявайки на Дейдара да се измъкне. Сакура веднага се опита да се освободи, но той я вдигна от птицата с една ръка, притискайки я към гърдите си, краката му просто бяха над земята, предотвратявайки ходенето по земята.
- Махни се от мен!

Гласът й звучеше дрезгаво. Той се засмя.
- Не мисля така, хмм.

Тя извика от чувството на безсилие и се опита да захапе ръката му, но не стигна до нея. В последен опит да се измъкне тя удари долната част на крака му с петата си. Остра болка я прониза чрез собствения й десен крак и чу как дъха й секна, но той вървеше към групата от дървета.
- Къде ме водиш, ти егоцентричен идиот! Кажи ми, или ще те ударя!

Той се засмя на глас.
- И как точно смяташ да го направиш? Помисли преди да кажеш нещо, хмм.

Те достигнаха дърветата и Сакура почувства как Дейдара използва чакрата си. След това направи някакви знаци със свободната си ръка и внезапно въздуха около дърветата започна да се пени като вода, преди да се разтвори и да разкрие малка дървена къщичка, скрита в гората с доста добро генджутсу.
- Как...
- Хубав малък дом, а? Построен от мен, хмм.
Той тръгна към предната врата, отвори я със свободната си ръка и заключи след себе си, поставяйки ключа в джоба си.

- Как можеш просто да...
- Не разпитвай толкова много, хмм. – подсмихна се той и те тръгнаха. Тъй като беше тъмно, Сакура не можеше да разбере как изглежда къщата. Всичко, което виждаше бяха тъмните силуети на нещата, докато Дейдара отвори вратата на това, което Сакура веднага разпозна като спалня. Изведнъж тя се почувства много нервна.
„Пусни ме,” помсли си тя, когато той я понесе към центъра на стаята. Той се засмя.
- Вече ти отговорих на този въпрос, нали? Дори не мисля за това.

Той мина покрай едно голямо легло, което доминираше в средата на стаята – очите на Сакура бавно свикваха с тъмнината – и след това отвори един гардероб, като ровеше из тъмните неща вътре. Капчица пот се спусна по врата на Сакура, когато той се появи с въже в ръцете си, но също така разбра, че щеше да я върже с тези, за да не бъде свободна в нито един момент. Той я подценяваше.
- Сега не мърдай, - чу го тя да промърморва и преди да разбере, той я бе положил на леглото, като започна да се движи върху нея веднага след това. Тя ахна от физическия контакт когато ръцете му се движеха по гърба й с въже, завързвайки я, както подозираше.

Тя реши да играе с него. Искаше да играе така, сякаш наистина е вързана и тогава, когато той най – малко очаква, щеше да се измъкне. След това сигурно ще го върже и ще тръгнат обратно към Коноха, където може и да бяха в момента.

Той завърза въжето зад гърба й след като върза ръцете й доста професионално и когато това стана, устните му почти докоснаха нейните, защото той трябваше да се наведе напред в този момент. Тялото на Сакура реагира по начин, по който тя не искаше, сърцето й заби по – бързо и ръцете й станаха потни, като тя знаеше, че ако се премести още малко, те ще се целунат.

Той спря да се движи и очите на Сакура се разшириха в шок. Как мже да е толкова глупава? Трябваше да предвиди това! Не го ли знаеше? Тогава защо тя не...

- Целувка, хмм? – повтори той, главата му се въртеше леко. Всичко, което Сакура можеше да види от него бяха очите му, които сякаш светеха в тъмнината и слабо се стесниха, когато тя ги поглъщаше. Той се усмихна самодоволно. – Обичаш това...?

И тогава той постави устните си върху нейните, отвори устата си, принуди я да направи същото и я целуна властно, издавайки стон, като избягваше устните й, издърпвайки я назад. Привидно удовлетворен от пълното й объркване, той се ухили.
- Лека нощ, Сакура. – каза той игриво и се претърколи над нея, разположи се вляво от нея на голямото легло, като релаксираше напълно.

Сърцето на Сакура биеше толкова бързо, че тя се страхуваше да не я чуят. За какво беше това? Тя трябваше да му бъде гневна, влудяваща с него, трябваше да го удря или да го боли по някакъв начин. Но, вместо това, тя беше...

Всъщност й харесваше да го целува?

Тя поклати глава. „Не, не, Сакура, спри да мислиш за това, трябва да спра да мисля за това... вместо това, трябва да измисля нещо...”

Все още го опитваше, чакаше, докато почувства, че е заспал и след това концентрира чакрата си към мускулите, опитвайки да се измъкне. Тя затвори очи и след това скъса въжето – или поне това бе целта й. Но за нейна изненада въжето не помръдна дори с инч и когато накара чакрата си да потече през въжето, шокът й се повиши на секундата.

Това не бяха обикновени въжета. Разрязването им нямаше да бъде лесно и заради операцията, която трябваше да извърши този следобед, тя не разполагаше с достатъчно чакра. Тя погледна наляво, към спящото лице на Дейдара и въздъхна. Трябваше да изчака най – малко до сутринта, за да се възвърне чакрата й.

След това тя се загледа в тавана, чувствайки клепачите си натежали. Щеше да се справи с Дейдара по – късно. Утре, когато щеше да бъде свободна...

Тя заспа с усмивка на устните си.

Дейдара забеляза борбата й след известно време и се подсмихна вътрешно. Номерът му проработи, тя си мислеше, че спи. Помести се леко и внимателно, вероятно опитвайки се да не го събуди и се опита да я погледне през мигли, като все още се преструваше на заспал. Може би тя си мислеше, че въжетата, които използва, за да я върже, бяха съвсем обикновени, но не би могла да бъде по – объркана. Не, въжетата, които използва бяха специални и много скъпи, също. Той изсумтя вътрешно. Този боклук Какузу действително бе платил за тези, въпреки, че можеше да направи въжета без да се изпоти.
„Копелето просто е обсебено от парите, хмм. Упс, искам да кажа, БЕШЕ, хехе...”

След това борбата й престана и той задържа дъха си. Дали тя осъзна, че е безсмислено да се бори да се освободи? Все пак, тя бе ученичка на Хокагето, може и да бе в състояние да ги разкъса. Но когато я чу да въздиша и си помисли: „утре е нов ден”, той се усмихна и се успокои леко. Тя бе използвала твърде много чакра в лечебното джутсу този следобед и вероятно я бе изчерпала. По – добре за него.

Скоро дишането й се задълбочи, показвайки, че е заспала и Дейдара не успя да сдържи усмивката си, когато я погледна и видя колко спокойна бе, спящото й лице, леко разтворените й устни, очите й се вълнуваха бавно зад клепачите й. Тогава усмивката се махна от лицето му и той внезапно се обърна към тавана, намръщен.

До този момент всичко мина без проблеми, но знаеше, че утре нещата щяха да станат лоши и неприятни. Вероятно тя щеше да се опита да го нарани и да не бе съгласен с това, все пак, той безсрамно нарани нейните чувства и я подведе, предаде я, отвлече я, завърза я... списъкът беше безкраен. Ако не бяха оковани, той знаеше, че вероятно тя щеше да го е убила. Но, разбира се, ако те не бяха оковани, нищо от това нямаше да се случи.

Но сега какво? Той не можеше да отиде в Акатски. Пейн бе казал, че наличието на редовни „скривалища” бяха твърде общи и лесно щяха да ги открият, така че пътуваха през територията на страната, сменяйки скривалищата два пъти месечно. Само активните или живите членове на Акатски се актуализираха с информацията къде се намира новото скривалище. А той бе сигурен, че е поставен в „неактивни” или е регистриран като „мъртъв”. Разтрепери се. И тогава там бе Сакура, както е добре. Той не можеше просто да я носи на ръце през цялото време наоколо, тя нямаше да му позволи това. Никакъв шанс.

Той се загледа в лицето й отново, като прехапа долната си устна. Фактът, че щеше да се бори с него не беше единствения проблем.

В този момент, тя трябваше да мисли, че е планирал всичко от самото начало. Тези моменти и нещата, които споделиха заедно, бяха фалшиви, изиграни. И разбира се, линията, която й бе определил, като бе заключил: „По този начин ще бъдеш открита”, не бе точната следа, така че бе грешно. Той се вгледа в затворените й очи и я пожела с цялото си сърце да не казва на всички, но тя не можеше да бъде от полза. Просто действа по прищявка веднага след като възможността да избяга бе настъпила и не помисли нито за секунда, както правеше с много от плановете си. Той усети стягащо чувство в гърдите, когато разбра, че Сакура го мразеше повече, отколкото можеше да си представи.

„Но как мога да се направя, че я разбирам, като това, което направих, няма нищо общо с чувствата ми към нея? – помисли си той, панирайки се леко. – Ако можех дори да се опитам да й обясня, тя ще ме бие, докато не мога да се движа повече... Не мисля, че ще внимава, въпреки, че и тя ще се нарани, хмм”. Той се премести по – близо до нея, изучавайки чертите й. Той знаеше, че никога няма да я предаде по начина, по който трябваше, но проблемът бе, че трябваше да го направи.

Трябваше да бъде в състояние да го направи. Трябваше да я нарани, да я манипулира, да я измами така, че тя да направи всичко, за да му се хареса. Но като се загледа в лицето й, непознатото чувство нарасна вътре в него, знаеше, че никога не би направил подобно нещо.

Просто не можеше.

Той преглътна и притегли Сакура близо до себе си, знаейки, че ако се събуди, щеше да го пребие, но така или иначе рискува. Тя не се събуди, но се сгуши по – близо до него, въздъхна дълбоко, когато той уви ръката си около нея. Усети пулсиращо чувство в гърдите си и затвори очи, опитвайки се да се наслади на аромата и топлината на тялото й, докато все още можеше.

И заспа.

Съб Фев 26, 2011 1:42 pm

Пет Мар 04, 2011 12:23 pm

Глава 18: Банята

Това сигурно бе десетият клон, който удари Кисаме звучно в лицето, тъй като беше почти обяд, в деня на напускането им на Коноха. Той изръмжа и мърмореше на клона, докато го изтръгваше от дървото и той падна на пода, преди да дойде Тоби, който оглави промяната. Той не беше напълно уверен в уменията за проследяване на момчето, но бе твърде уморен от миналата нощ, в която бдя над Тоби, за да спори за това.
- Ой, Тоби – изкрещя той отпред, като избегна друго помитане от клон, който бе в лицето му – имаше няколко червени линии върху себе си от предишните атаки. – Къде, по – точно, отиваме? Толкова съм уморен и гладен... „И ако не спрем скоро, ще те изям за обяд, по дяволите.” – добави той безшумно.

Тоби кацна внезапно и Кисаме скочи зад него, приземявайки се, чувствайки се леко облекчен виждайки, че Тоби седна на земята на гората, като направи удобно място за себе си.
- Тоби също беше малко уморен, Кисаме – данна. – каза той и погледна към Кисаме, който се бе изпотил. Не харесваше „данна” ни най – малко, помнеше времето, как Дейдара говореше за доброто изкуство на Сасори, въпреки, че никога нямаше да бъде признат от червенокосия и след това продължаваше в продължение на години „Сасори – данна – това” и „Сасори – данна – онова”...

Кисаме седна с въздишка и се облегна назад. Тоби поклати глава.
- Нима Кисаме – данна е толкова уморен? – попита той с почти детски тон в гласа. Кисаме се намръщи, но не намери енергия, за да се кара с него.
- Да. Не спах много миналата нощ, нали знаеш? – и се прозя, преди да се облегне на едно дърво и затвори очи. Но Тоби не бе планирал да му предостави много почивка.
- Не можем да останем тук задълго, Кисаме – данна! Дейдара е затворен, Тоби е на мнение, че трябва да действаме веднага! – въпреки, че Кисаме въздъхна на себе си, каза: „не идвай твърде близо или ще ти обръсна кожата”, Тоби дръпна наметалото на Акатски, тирадата за това как Дейдара е затворен и колко малко време им оставаше да го върнат...

Устната на Кисаме потрепна и преди Тоби да може да каже още една дума, той хвана яката на момчето и задържа лицето си смущаващо близо до маската на Тоби, вторачвайки очните си кухини с червени ръбове около очите, поради липса на сън.
- Ако искам да поспя, - изгрухтя той, като се увери, че Тоби се почувства доста нестабилно - ... ще СПЯ, разбрано?

Тоби кимна, като направи няколко безуспешни опити да избяга от голямата сила на Кисаме.
- ...Тоби разбра, наистина, той... арх.. – издаде няколко гърлени звуци и след това, евентуално, Кисаме го пусна на пода, скръсти ръце на гърдите си и отново затвори очи, решен да поспи преди да продължат.
- Още едно нещо – промърмори той, като почти заспа. – Спри да ме наричаш „Кисаме – данна”, ясно?

Когато отвори очи отново, небето вече тъмнееше на изток и сенките му го обградиха напълно, което го смрази за момент, преди да си спомни къде се намира. Автоматично сложи ръка върху дръжката на меча си, но се успокои отново, преди да тръгне бавно. Протегна се назад и чу някои от ставите си да изпукват леко, след това въздъхна силно и разтърка очи, за да е сигурен, че е буден отново. Не се чувстваше точно свеж, но знаеше, че скоро трябва да се зареди с достатъчно енергия, за да тръгне след Дейдара.

След това се намръщи. Сякаш липсваше нещо... но не можеше да каже точно какво. Изведнъж се почувства много самотен – чувство, което не бе усещал в продължение на години – и разбра, че партньорът му никъде не се виждаше. Обърна се няколко пъти, след това обиколи мястото, около което лежеше, повика го, дори погледна зад храстите и камъните, но всичко бе ясно: Тоби го бе изоставил и напуснал, без да остави следи.

Той изрева от гняв и разби голямата скала с юмрук, игнорирайки острата болка, идваща от белите му пръсти, преди да ритне бясно срещу едно дърво, и дори тогава се чувстваше ядосан. Птиците и малките животни около него се убедиха, че трябва да стоят далеч, тъй като той продължи със своето паническо бягство, докато спря в центъра на малка открита местност, осеяна с паднали дървета и изтръгнати храсти. С червени от гняв очи той подуши въздуха като диво куче, преди да открие слаба следа от аромата, който Тоби бе оставил след себе си.
„Тоби” – помисли си той, докато облизваше устните си и острите му зъби пробляснаха на слабата светлина на вечерта.

- Кабината на Дейдара -

Беше толкова странно да е близо до Дейдара, без да може да каже нищо. Той постави кърпа около носа и устата й, така че тя да не може да каже нищо, а и й беше доста трудно да диша.

Въжетата, с които бе вързана, бяха по – изключителни, отколкото тя си мислеше в началото. След дългата и интензивна проверка, тя бе стигнала до заключението, че въжетата действително абсорбираха чакрата й, чувстваше се слаба и уморена през цялото време, но и се увери, че не бе отпаднала, след като малко от чакрата й бе останала в тялото й.

Тя се опита да се раздвижи малко, но физическите движения оказваха силен обратен ефект и се задъха, тъй като през кърпата не можеше да диша, почти истерично. Дейдара, който седеше до нея зад малката кухненска маса, отстрани кърпата леко, предоставяйки й достъп до чист въздух за достатъчно време, за да си възвърне контрола над дишането си и след това я постави на устните й отново, предотвратявайки говоренето й.

Тя му хвърли поглед с който мяташе кинжали към него, но той дори не я погледна, като се концентрира отново върху закуската си, тост с масло и голяма чаша, пълна до ръба с мляко. Тя се загледа в храната и простена, като си представи колко добре щеше да е да си похапне от тоста, последвано от голяма глътка студено мляко...

Дейдара погледна нагоре, подсмихвайки се.
- Наистина ли си сигурна, че не искаш нищо за ядене, Сакура? – попита той, гласът му я провокираше. Тя му се намръщи и упорито поклати глава, усмивката на лицето му само се разшири. – Не можеш да ме излъжеш – каза той, вземайки си още една хапка. – Твоите мисли са, че ще те предам, хмм?

Сакура се опита да го удари, което доведе до друга хипервентилационна атака и смъртният поглед на Дейдара.
- Спри да го правиш – оплака се той. – Сега си моя заложница. Наистина, трябва да спреш да правиш тези глупави неща или те убия, хмм. А и това ще бъде наистина неудобно... – той пресуши чашата с мляко и след това я сложи на масата със силно „туп”. – Сега е по- добре...

Сакура се принуди да гледа далеч от остатъците от млякото, което бе останало в чашата и огледа малката кухня. Кабината от дърво беше малка, но – въпреки, че тя мразеше да го признае – много уютна. Тя никога не си бе представяла, че Дейдара е могъл да украси къщата сам.

В почти всяка стая дървените акценти на външните стени се връщаха, като кабината бе доста голяма за планински дом, а и подовете бяха изработени от еднакъв черен камък във всяка стая с изключение на кухнята, големите килими бяха различни във всяка стая, но все пак бе декорация. Кухнята също така бе по – малка отколкото във специалния апартамент, имаше също и много по – малко техника, но това бе всичко, от което се нуждаеше кухня в същия дървен стил. Шкафовете бяха изработени в зеленикав цвят, който пасваше перфектно на пъмнокафявото дърво по стените и тъмносивият камък на пода, и ако гледаш килима под краката си дълго време, се чувстваш, сякаш стоиш на върха на дърветата, втренчвайки се в зеленината под теб.

Изведнъж тя почувства ръцете на Дейдара върху себе си и очите й трепнаха пред лицето му, което наистина отново бе много близо. Тя почувства как сърцето й заби по – силно, когато той я вдигна от стола, принуждавайки я да стои близо до него, заради белезниците. След това той се спря в кухнята, взирайки се в лицето на Сакура, която се изпоти, докато гледаше назад.

Тя се чувстваше ядосана с него. Много ядосана. Но в същото време, не можеше да не се разтопи в ръцете му, когато се вглеждаше в нея с тези сини очи. Тя знаеше, че това е неестествено, но не можеше да не се почувства развълнувана, когато той бе близо, или когато казваше името й.
- Исках да отида и да измия чиниите, - каза той, очевидно повече на себе си, отколкото на Сакура, вглеждайки се в тавана. – но не мога да го направя, хмм.
След това погледна Сакура, която преглътна, когато очите им се срещнаха, преди да се изчерви фанатично.
- Но, също така, не мога да развържа и теб, хмм. – и той се наведе близо, устните му отново се отъркаха в кърпата пред нейните леко, карайки я да се задъха, въпреки, че не искаше. – Мога ли?

Той се засмя, като видя изучаващото й лице.
- Сега, сега, не се тревожи, няма да те нараня, хмм... – и той хвана окованата й ръката, притискайки леко. Той бе достатъчно умен, за да позволи на окованата й ръка да се озове между въжетата, така че да може да се движи, но не достатъчно комфортно, като китката й трябваше да направи неестествен ъгъл между гърба й, и външният свят.

Изведнъж очите на Дейдара се отвориха и Сакура преглътна, когато той се вгледа в нея с блясък, който тя не успя да определи. Той я подуши и след това погледна към нея, облегна се на нея и подуши отново, преди да направи много грозно лице. Сакура се изчерви силно като разбра, че вероятно миришеше на пот и мръсотия, които се бяха събрали върху кожата й последните няколко седмици, когато тя отказа да си вземе душ след провала на първия.
- Сакура, съжалявам за това, което казах – каза той и поведе Сакура към една стая, където не бе била преди това. – Но ти наистина миришеше лошо, хмм.
И той ритна вратата с крак, карайки очите на Сакура да излетят от орбитите си, когато разбра къде бяха влезли.

Това беше банята.

Тя започна да се бори, когато той затвори вратата, но липсата на кислород и енергия, и отгоре на всичко китката я болеше, когато той дръпна белезниците с цел да я накара да мълчи, въпреки, че той ахна от болка, и за втори път се убеди, че не може да направи нищо. Той я положи на пода много внимателно и се намръщи към нея.
- Окей, дори и да не желаеш да ме слушаш, хмм, ти МИРИШЕШ.

Сакура извика от срам, когато той я завъртя на корема й, така, че китката й да не образува такъв странен ъгъл и започна да сваля обувките й. Той изпъшка, когато ги свали и Сакура се изчерви още по – дълбоко.
- О, Боже мой, това е много лошо, мирише на развалени яйца, хмм!

След това тя почувства свободната си ръка около левия си глезен и замръзна. Той нежно изтъркваше няколко белега от битката внимателно, преди да достигне коляното й, и се върна отново.
- Хнннг. – тя успя да извика и той спря.

След това, за нейна огромна изненада, той започна да развързва възела, който бе направил на въжетата зад гърба й. Ръцете й се стреснаха от ужилването, когато кръвта й започна да тече по – нормално, но той не развърза въжетата достатъчно, за да може тя да използва ръцете си. Той внимателно избута въжетата по – високо около горната част на ръцете й, сега ги обвиваше срещу нея плътно, правейки нови възли.

Той я завъртя отново и след това премахна кърпата, и тя вдъхна свежия въздух веднага, след като премахна влажната кърпа. Преди тя да успее да направи две големи вдишвания, той постави пръста си пред устните й, предупреждавайки я с предпазлив блясък.
- Извикай само веднъж, и те връзвам отново, - каза той тъмно и Сакура не можеше да направи нищо друго, освен да кимне. Тя все още можеше да усети въжетата около китките си и се разтрепери, като си помисли за парчетата, които трябваше да оставят върху тях. – Не са много парчета от тях, хмм.. – заяви Дейдара, отговаряйки на мислите й, и тя се изчерви. – Но те уверявам, че ще има, ако говориш.

Той свали другата й обувка и откъсна протектора й, и ги постави на един стол зад тях и Сакура, която последва ръцете му с очите си, и, като внимаваше да не каже някакви думи, видя колко е голяма банята. Това бе по – голямо от хол или спалня, и се загледа в първото нещо, което бе голяма вана в центъра на стаята, изработена от някакъв излъскан и черен ониксов камък, която бе достатъчно голяма, за да побере поне петима души. На другия край на банята, който имаше огромни бели мраморни плочки, по стените бяха закрепени по две мивки към тях, черни, изработени от същия камък, от който бе изработена ваната. Освен това имаше тоалетна, също черна, зад малка стена, за да достави на използващия я лично пространство, както и някои тъмни места, където бяха сложени кърпи.

„Това изглежда страхотно...”

- Харесва ли ти? – попита Дейдара, докато събуваше обувките си, и изведнъж Сакура разбра, че тя не бе единствената, която щеше да се къпе и реалността накара ушите й да горят в огненочервено, докато тя се взираше в Дейдара. Той погледна към нея и като видя червеното й лице, се подсмихна.

След това отвори чантичката си с кунаи със свободната си ръка. Сакура замръзна, след като последва ръката му, която очевидно търсеше нещо, мускулите й бяха готови за нещо, въпреки, че тя знаеше, че физическото натоварване на въжетата е прекалено голямо, за да се движи. Когато той извади един кунай, тя издаде звук, карайки го да я погледне.
- Мисля, че ти казах да мълчиш. – предупреди я той и се загледа в куная на ръката си с широко отворени очи.

„Направи нещо, по дяволите!” – помисли си тя, докато се опитваше да контролира сърцето си. - „Той не може да те убие, не го ли разбра вече...”

- Дали планирам да те убия след това, хмм? – попита Дейдара, докато подхвърли куная във въздуха, карайки сърцебиенето на Сакура да нараства все повече. Преди тя да може да издаде звук, той отправи острия ръб срещу блузата й и разкъса тъканта, разрязвайки го съвсем бавно, като внимаваше да не нарани кожата й. Сакура следваше движението с очите си, сърцето й биеше като лудо.

Той взе разкъсаната й на части блуза и след това свали собствената си блуза, вторачвайки се в лицето на Сакура за толкова дълго време, карайки я да се чувства много неловко. След това се наведе напред и отстрани полата й с едната си ръка – свободната си ръка – и Сакура се загледа в тавана, докато чувстваше сълзи в очите си.

Бавно, сериозността на ситуацията започна да потъва. Не само, че бе взета за заложник от член на Акатски, на когото тя, странно защо, бе започнала да се доверява за времето, което бяха прекарали заедно, и ако нещата продължаваха по този начин, той може би... Той може би...

„О, Боже мой, той ще ме изнасили,” – помисли си тя, докато сълзите започнаха да се спускат по бузите й, докато ръката му се насочваше към стомаха й, палеца му изписваше кръгове по кожата й.

Но веднага след като той чу мислите й, ръката му се отдалечи и не се случи нищо, Сакура се осмели да го погледне отново, погледа й бе замъглен от сълзи. Той седна до нея, с ръце в скута си, докато все още носеше панталоните си, взирайки сев нея.
- Наистина ли мислиш, че ще го направя? – попита той, и за нейна изненада, гласът му звучеше много болезнено.

Тя се вгледа в него, страхувайки се да проговори, страхуваше се от това, което той можеше да направи, ако даде грешен отговор. Тя се загледа в ръцете си и устната й потрепна. Почувства някакво странно усещане да преминава по тялото му и тя се опита да се измъкне от него, без да командва тялото си да го направи, но той я спря, като постави ръка на бедрото й.

- Аз просто искам да те изкъпя, хмм. – изръмжа той. – Защото миришеш и цапаш къщата ми. – и студения тон в гласа му спря сълзите й. След това той я вдигна, но не бе наясно с факта, – или поне Сакура се надяваше – че цялото й тяло реагира силно при контакта на кожата в горната част на телата им, и я постави във ваната, като не я насилваше към себе си.

Тя стоеше изправена срещу стените на ваната и Дейдара трябваше да се протегне, за да пусне водата, окованата му ръка лежеше на рамото й, притискайки я леко на пода. Той обърна регулатора и водата потече от няколко отвора на ваната, и Сакура изскимтя когато водата, която все още бе много студена, достигна до вързаните й крака и тя автоматично ги сви до гърдите си.

Водата измокри бельото й, и зъбите й затракаха от студ, докато Дейдара все още регулираше температурата. След това, най – накрая, водата започна да се затопля и веднага, след като намери подходящата температура, Дейдара се убеди, че водата не се оттичаше отново и ваната започна да се пълни. Водата бе топла, не твърде гореща, и когато започна да я обгражда, Сакура не можеше да не потрепери.

Дейдара застана зад нея, още стоеше извън ваната, и след това започна да масажира раменете й със свободната си ръка, докато окованата висеше във водата, почти докосвайки лакътя й. Той не говореше, откакто имаше нещо от кабината, което стоеше до ваната, и просто беше в неговия обсег, и след това сложи благоуханен сапун във водата.

Очите на Сакура се отвориха. Тя познаваше тази миризма!
„Това е същото, което използвам у дома,” – помисли си тя, докато се взираше във водата, преди да погледне нагоре към лицето на Дейдара, което бе леко порозовяло, заради горещия въздух, който се издигаше от водата – но, и Сакура не знаеше това, розовият цвят беше повече, заради красивата гледка, която той имаше над нея – и той й се усмихна.

- Това е същото, хмм, - каза той, докато сложи малко от течния сапун на свободната си ръка със зъби. Окованата му ръка сега бе безполезна над водата, освен ако Сакура не вдигнеше собствената си окована ръка, но тя не можеше.

Той насапунисваше гърба й с големи кръгови движения, карайки очите на Сакура да се затворят, въпреки, че тя знаеше, че трябва да ги отвори. Просто това беше толкова добре. Тя знаеше много добре, че трябва да бъде ядосана с него, че трябва да се опитва да избяга, или поне да прави планове за това, но странно бе, че той не играеше студен и дистанциран, както си мислеше. Тя се хвана за мисълта, че може би, той не можеше да се преструва през цялото време и шокирано поклати глава, за да прогони тази идея. Тя не забеляза, че Дейдара бе замръзнал за момент, когато я чу да си мисли това и се загледа в повърхността на водата под носа си, тайно използвайки докосването на ръката му на гърба си.

- Коноха, нормално време -

Наруто бе опаковал нещата си. Нямаше мнного да вземе със себе си, но искаше да се увери, че всичко можеше да потрябва, и когато трябваше да избере между две неща – шапката му за сън или допълнитерни обувки – той взе и двете, натъпквайки ги в раницата си, наясно с факта, че щеше да стане много тежка по този начин.

Той си спомни как бе открил стъклените вериги в онзи злополучен ден в офиса на Тсунаде, когато си тръгна, за да я потърси, и как ги бе взел със себе си, решен да разбере как работят и какво може да направи с тях. Той тайно бе обсебен от гланцираната им повърхност и когато възможността да ги използва настъпи, той дори не помисли втори път и ги предложи на Сакура...

Стисна зъби и поклати глава. Нищо не можеше да се направи за това. Ако искаше да се отърве от чувството за вина трябваше да тръгне и да я върне, преди онова копеле да я нарани, и бе решен да го направи.

Така че пристегна раницата на гърба си и стана, почти падна от теглото й, знаейки, че не трябваше да взема толкова много неща с него.
„Не, - помисли си той. – се мръщи. Трябва да гледаш на това като тренировка, като тази, която Рунтави вежди прави, така че трябва да станеш по – силен и да върнеш Сакура – чан.”

Силно почукване на вратата го накара да погледне нагоре и той се спъна по пътя към вратата, и отваряйки я, позволявайки на стресирания Саске да влезе.
- Трябва да побързаш, добе. – каза той, гласът му бе студен и бърз, и той хвърли бърз поглед на апартамента на Наруто, преди очите му да се спрат на голямата му раница. – И не трябва да вземаш толкова много с теб! – изсъска той, грабна яката на Наруто и го придърпа близо до себе си, очите му бяха потъмнели от гняв. – Това трябваше да бъде спасителна мисия, и не можем да си позволим да се препъваш по дърветата, предупреждавайки всички къде сме!

Наруто даде на Саске гневен блясък и стегна раницата си по – силно към раменете, провокирайки Саске дълго време.
- Разбира се, имам навика ударите да ни обхващат, теме, - изръмжа Наруто, показвайки зъбите си. – Единственият, който е приемливо може да показва къде сме, си ти!

Саске го пусна на пода, но мяташе кинжали към него. /за тези дето не разбраха, израза е в преносен смисъл./
- И какво искаш да кажеш с това, а? – попита той, гласът му скърцаше. – Каква е целта ти? Обясни! – и той пристъпи по – близо, но Наруто не помръдна.
- Видях те, - изсъска блондина, очите му се стесниха в процепи, сините му ириси блестяха към Саске с интензитет, който можеше да смрази дори вода. Очите на Саске се разшириха за секунда и една капка пот се спусна по врата му, но той замени шока си с гняв. Той сложи снобско изражение на лицето си и погледна Наруто.
- Това все още не се връзва на всички, ти все още си тъп и досаден, колкото беше и преди да си тръгна, теме.

Наруто изръмжа като ранено животно преди да изблъска Саске от пътя си, затръшвайки го тежко срещу вратата.
- Съжалявам, Саске, - изрева той, преди да пристъпи в коридора и погледна Саске, свит на пода. – Но аз не одобрявам това, което направих и няма да лъжа повече.

Той коленичи до Саске, който вече бе активирал Шарингана си и се взираше в кръвта с кървавочервени очи, но Наруто остана незасегнат.
- Ако наистина искаш Сакура да се върне, - изсъска той, привеждайки лицето си близо до Саске. – Тогава трябва да й кажеш какво направи с онова русо момиче от Суна.

Саске изкрещя и се хвърли към Наруто. Блондина искаше да реагира бързо, но поради голямата си раница не бе достатъчно бърз и Саске го удари изцяло в лицето, издухвайки го в отсрещната стена. Наруто изплю кръв, когато падна на колене, но преди да успее да преодолее треперещото си тяло, Саске го удари в стомаха, запращайки го в тавана, крещящ от болка, когато едно от ребрата му бе счупено, преди да дойде отново. Веднага след като го удари остра болка прониза цялото му тяло и когато се опита да стане на ръцете си, просто отказа да го направи.

След това някой хвана яката му и го завлачи по пода и въпреки, че не можеше да вижда ясно, той можеше да види ясно Шарингана в очите на Саске, по – близо от всякога и много по – ядосан.
- Млъкни, добе. – изсъска той. – Или ще те убия!

Наруто се вгледа в Саске, след което се засмя тихо.
- ...убии ме... Саске... наистина...

Саске се намръщи и удари тялото на Наруто силно срещу стената, в резултат на което Наруто само се засмя по – силно, въпреки, че кръвта веднага се спусна по бузата и раницата му лежеше нарязана на пода, всички кутии от сода бяха насечени и сега съдържанието им се излизаваше по дървения под.

- Спри да се смееш! – изкрещя Саске, преди да удари Наруто отново в лицето, строшавайки носа му. – Спри да се смееш, дявол да го вземе! – и отново издърпа ръката си обратно, ставите на пръстите му бяха червени от кръвта на Наруто, готови за страйк, когато светкавица от сиво изведнъж го издърпа далеч от Наруто и сигурно го задържа. Без Саске Наруто вече не владееше въздуха, блондина падна напред, само за да бъде уловен навреме от друго тъмнокосо момче с бяла коса и черни дрехи.
- Пусни ме! Той трябва да спре да се смее! – Саске продължи да крещи, въпреки, че Какаши успя да му попречи да се движи. – Трябва да изтрия тази себична малка усмивка от устата му... ПУСНИ МЕ!

Сай, който носеше Наруто стана от пода. Какаши кимна и Сай се наклони леко, внимавайки да не изпусне блондина и след това изчезна в облак от дим, оставяйки Какаши и Саске назад в опустошения коридор.

С Наруто отиде чернокосото момче, сякаш го успокои леко, но Какаши не го изпусна от поглед. Той се загледа в щетите, нанесени на сградата и след това в гарвановочерната коса пред него, че отговорен за вредите не бе Наруто, а Саске и въздъхна.

- Мисля, че ти бях казал, че това не е начин за решаване на проблемите, Саске – каза той, откъсна се от Саске, който се препъна напред и разтри ръце, когато Какаши го поведе. Той се обърна и изгледа Какаши, който не можеше да не се чувства облекчен, когато не виждаше Шарингана. Той знаеше, че ако Саске искаше, щеше да го победи и въпреки, че не искаше да признае, това го плашеше.
- Ти няма да разбереш. – изсъска Саске, скръсти ръце пред гърдите си, готов да накара лицето си да изглежда безгрижно отново.
- Тогава накарай ме – каза Какаши, повишавайки леко глас. – Саске, трябва да разбереш, че не можеш да обикаляш пребивайки и ритайки хора, когато направят нещо, което не ти харесва. – Той сви окото си леко. – Това просто е егоистично и крайно разглезено.
- Хмпф. – Саске погледна по друг начин, очите му си възвърнаха спокойствието, лицето му все още бе потно от битката преди минути.

Какаши въздъхна. Това беше напразно. Въпреки, че Саске се бе върнал, нещо се бе променило в момчето. Той приемаше по – малко и имаше повече омраза, отколкото имаше, преди да напусне града. Той се вгледа в момчето, спомняйки си как бе говорил с него след чунинските изпити, казвайки му, че с омраза щеше да остане само празна черупка. По онова време изглеждаще, че речта му имаше някакъв ефект, но сега по всичко личеше, че няма.

- Саске. Трябва да дойдеш с мен до Хокагето. Знаеш това.

Момчето кимна.
- Предполагам, че не мога да помогна след това.

Сай направи своя начин за излизане от апартамента бързо, сърцето му биеше по – бързо, отколкото преди. Не знаеше защо бе тази ускорена сърдечна дейност, или защо чувстваше на ръцете си потните си ръкавици, и се чудеше какво би могло да предизвиква това, докато скачаше по покривите, за да могат да пътуват по – бързо.

„Наруто – кун изглежда доста повреден, - помисли си той, когато погледна към блондина, който носеше. Главата на Наруто бе паднала на една страна, с кръв, постоянно изтичаща от устата и носа му, и той вдъхна неправилния и пронизителен писък, показвайки, че е разбит на няколко места. – Чудя се защо Саске – кун направи нещо подобно. Мислех, че са приятели. – той се намръщи – Предполагам, че все още не знам много за приятелството. Може би аз също трябва да ударя Наруто, ако това доказва, че нашата връзка е по – силна...”

Той пристигна в болницата и се приземи на покрива, влизайки в сградата с нинджа походка. Бе чувал за това и реши да използва този вход, а не главния, знаейки, че така хората няма да питат откъде Наруто е получил всички тези рани. И, не съвсем маловажното, Хокагето бе казала, че е на служба в болницата, която само нинджа може да получи чрез пряк достъп чрез нинджа входа на покрива. (еми, убиите ме, но авторката така е написала.)

Той слезе по тъмното стълбище и след това пристигна в коридор, който бе само с една врата и тръгна напред, и почука, държейки Наруто с една ръка за момент.

Когато не получи отговор, Сай се намръщи. Това беше странно. Ами ако бе забравил нещо важно за тази врата...? Той се замисли за момент и после изведнъж си спомни, че Какаши му бе казал да каже код, за да влезе, тъй като враждебните нинджи трябваше да бъдат отблъснати от болницата, колкото се може по – далеч. Среброкосия нинджа му каза кода едва, след като се закле, че няма да го каже на никой друг.

Така той почука отново и този път прошепна:
- Ignis ignito. (авторката казва: не знам дали е правилно, но може да значи нещо като „Огън” на латински. И дори и да не е, звучи готино.) Ключалката кликна и след това вратата се отвори. Сай пристъпи вътре тотално тъмната стая, без дори да се изпоти, и се огледа наоколо.

„Къде трябва да е Хокагето? Защо тя ще седи в тъмна стая като тази??

- Ти Коноха нинджа ли си?

Той се огледа наоколо, изненадан. Гласът като че ли идваше навсякъде около него, но той не можеше да определи откъде точно. Изкашля се.

- Да. Аз съм Коноха нинджа.

Той чу щракване.

- Тук си, за да донесеш ранен ли?

Сай кимна.
- Да. Тук съм, за да донеса ранен.

Отново чу кликване. Започна да се чуди какво може да е, но нямаше много време за това, когато гласът заговори отново.
- Нинджа или не?

- Нинджа.

Той отговори без да се коле*ае. Ново кликване. След всичко това се появи светлина и той премигна няколко пъти, за да позволи на тъмните си очи да привикнат към светлината. Зад бюрото, което стоеше пред него седяха тъмнокоса жена с малко розово прасе в скута, ръцете й бяха на бюрото, главата й си почиваше на тях. Сай се вгледа в нея безсрамно.

- Къде е Хокагето? – попита той, вече оглеждайки се.

- Тя не е на лице. Аз я замествам на мястото й в болницата. Аз съм Шизуне и съм тук да ти помогна. – и тя стана, остави прасето на пода и се поклони на Сай. Сай, чийто ум не би могъл да определи какво прави, се поклони и почти изпусна Наруто на пода.

Веднага, след като Шизуне видя блондина в ръцете му, очите й се разшириха и тя плесна с ръка през устата си и се засили обратно.
- Това Наруто – кун ли е? – попита тя, гласът й бе приглушен от ръката. Сай кимна, без да знае защо тя толкова преиграва.

„Те можеха да го излекуват отново, така че защо винаги преиграват? – помисли си той, главата му се въртеше леко. Той въздъхна. – Никога няма да разбера тези глупави емоции.”

- Моля те, остави го долу, моля те, остави го долу. – каза паникьосано Шизуне, блъскайки документите и нещата от бюрото. Силен шум я накара да погледне нагоре и се намръщи на счупената бутилка саке, която лежеше на пода. – Тсунаде – сама отново е пила...

Сай остави Наруто да лежи на бюрото и след това отстъпи назад, покланяйки се отново.
- Мисията завършена. Длъжен ли съм да изляза от стаята?

Шизуне, която вече бе започнала наместването на костите на Наруто обратно, кимна, без да вдига поглед от пациента. Сай се поклони отново и изчезна отново, оставяйки Шизуне с Наруто, който изглеждаше като пребит в ада. Тя закърпи счупените му ребра – три от тях! – и след това внимателно излекува счупения му нос, уверявайки се, че ще изглежда по същия начин, както е бил преди инцидента. После отвори устата му и погледна вътре, адаптирайки лампата на бюрото за по – добра гледка. Той бе загубил един от зъбите си и бе ухапал езика си, което обясняваше загубата на кръв, и тя въздъхна с облекчение. Най – малко вътрешните му органи не бяха увредени. Тя бързо излекува кървящия език и след това се концентрира върху растящия заден зъб. Това бе трудно, тъй като тя трябваше да получи подробна информация от околните зъби и след това възобнови същите клетки на откритото място, като същевременно гарантираше, че няма да отиде надълбоко и няма да нанесе щети на нервната система в челюстта.

В средата на операцията обаче Наруто дойде в съзнание. Отвори очите си бавно и когато видя лицето на Шизуне почти на сантиметри от неговото, умът му все още бе замъглен от ударите, които получи по – рано не можеше да регистрира, че тя го лекува, а само, че тя е твърде близо!

- Агх! Махни се от мен! – изкрещя той, избутвайки я от него, препъна се край бюрото и се приземи на пода в купчина хартия, когато лампата се плъзна с него. – Нее! Не ме докосвай, стой далеч от мен! – челюстта му се чувстваше подута, но той отказваше да пусне Шизуне да се приближи. – Какво правиш с мен? – изрева той, когато бавно почувства болка в челюстта си, заради незавършената операция.
- Лекувах загубения ти зъб. – обясни Шизуне, лявата й ръка бе на дясното й око, което бе започнало да се подува. Наруто действително я удари, за да може да избяга от нея и тя не бе сигурна дали е безопасно да се приближи отново.

Наруто се загледа в нея. Когато видя подутото й око, очите му се разшириха и той изведнъж не издържа. Ръцете му паднаха настрани и той се загледа в тавана отново, устата му бе леко отворена. Той като че ли осъзна, че тя там, за да му помогне, а не, за да го нарани.

- Съжалявам. – промърмори той.

Шизуне се усмихна слабо. Най – малкото, той отново си възвърна самоконтрола.
- Няма проблем. Сега позволи ми да възстановя загубения ти зъб.

- Офиса на Хокагето -

Очите на Тсунаде я боляха от постоянната светлина на телевизионния екран, в който бе вторачена почти три часа без прекъсване. През трите дни след заминаването на Дейдара и Сакура, тя бе успяла да получи записите от апартамента им, но тъй като пратеника на Мизура се бе забавил, имаше много проблеми във, и около Коноха, тя не бе в състояние да ги гледа. Но сега, когато тя току – що бе казала на Наруто да изчака „зелена светлина”, за да тръгне след Сакура, тя трябваше да получи възможно най – много информация за това как е изградена връзката им, и какво може да е накарало Сакура да позволи на Дейдара да си върне глината обратно.

Тя въздъхна. Имаше бегла представа какво може да се е случило, но не искаше да мисли за това. Болеше, когато разбра, че Сакура може да се е влюбила в сноба Акатски, и че всички щяха да са виновни за това, че накараха Сакура да направи подобно нещо, на първо място. Тя отпусна глава на ръцете си, все още гледайки в екрана, на който Сакура и Дейдара вървяха към апартамента. Разбира се, тя ускори лентата, но забавяше от време на време, за да се увери какво се случва.

След това, когато се спряха пред една от другите врати в центъра на стаята, Тсунаде удари забавящия бутон, карайки лентата да се движи с нормална скорост. Тя се приближи и дори можеше да види червенината, която се разпространяваше върху лицето на Сакура, когато тя прошепна нещо, което устройствата не успяха да регистрират. Дейдара, чието лице отчасти бе скрито, защото стоеше с гръб към рекордера, кимна.

След това Сакура се изправи на пръсти и целуна Дейдара.

Тсунаде, напълно изумена, политна назад, натискайки бутона за пауза, веднага, след като успя да се вторачи в целуващата се двойка на екрана. Това не беше целувка, която жена нинджа би използвала, за да съблазни някого. Това бе целувка, която бе нервна, със сдържана страст, и тъй като тя гледаше с широко отворени очи в целувката, разбра, че Сакура вече изпитва чувства към Акатски в първата им седмица заедно, дори преди да й е дала мисията!

- Дявол да го вземе, Сакура! – изкрещя тя, забивайки юмрука си в пода, сцепвайки дървото. – Защо не ми каза, че го харесваш? ЗАЩО?

Пет Мар 04, 2011 12:24 pm

Пет Апр 22, 2011 6:51 pm

Глава 19 – Неизбежната истина

Денят мина без Дейдара и Сакура да забележат. Ядоха нещо в следобедните часове, почистваха къщата от прах и паяжини – и проклинаха, Сакура мразеше паяци, – и преди да усетят, слънцето вече залязваше и правеше дълги сенки, покриващи къщата в тъмнина, принуждавайки Дейдара да пусне малко светлина.

Той погледна към Сакура и след това, с кимване на глава направи знак, че тя трябва да стане, преди да го изправи от самия диван. Сакура го последва веднага, знаейки, че ако не отиде с него по собствена воля, той ще я повлече със себе си. Подът сега бе толкова чист, че почти можеше да се яде на него, но все още тя нямаше чувството, че й е позволено. И така, тя ходеше близо зад него, окованите им ръце висяха една до друга, белезниците между тях висяха свободно.

След това той дръпна завесите и ги затвори, уверявайки се, че светлината не се филтрираше навън, и отиде до другия прозорец, за да направи същото. И Сакура го последва, главата й бе наведена послушно, знаейки, че не бива да възпроизвежда нито звук. Той се бе променил от тази сутрин. Бе започнал да бъде... много тих. Не говореше с нея за нищо, както правеше, винаги спираше със своите безполезни и дразнещи коментари, които изпращаше по нея през цялото време. Тя не знаеше какво бе причинило тази внезапна промяна в поведението – той не удряше, риташе, нито я нарани по някакъв начин, за което тя помисли, че все пак му бе заложник – но имаше нищожното чувство, че това може да се дължи на мислите й тази сутрин.

По някакъв начин тя може би го бе обидила и въпреки, че не искаше да признае дори на себе си, се мразеше, задето го правеше така странен.
„Това, което ме накара да мисля, че може да... – помисли си тя, дори все още мислите й да бяха неуверени. – Той е много по – мек и хубав, отколкото предполагах, че ще бъде. Въпросът е, защо тогава той каза, че е планирал всичко това? Не може да е планирал всичко!

- Какво искаш за ядене?

Гласът му я стресна, тъй като не бе разговарял с нея в продължение на пет часа. Тя примигна, преди да отговори.
- Е, аз не съм, ъм, много гладна, всъщност. – и се усмихна извинително, изчервявайки се слабо. Той си придаде беземоционален вид.
- Е, аз съм. Мислех да си взема купичка рамен.

„Добре, нещо не е съвсем наред, - помисли си Сакура, докато се вглеждаше в него. – Той дори не използва „хмм” накрая!”

- Отивам да ям. – той се обърна толкова бързо, че дръпна белезниците, завъртайки Сакура на място, преди да я повлече със себе си. Точно навреме тя успя да запази баланса си и се спъна зад него.
- Хей! Можеш да гледаш!

Тя плесна с ръка пред устата си. Той спря да ходи.

Какво каза тя?

Като светкавица нинджата се появи пред очите й, докато тя се вгледа в гърба му, който можеше да почувства почти напрегнат.
„... в случай, че сте взет за заложник, трябва да действате спокойно и послушно, и да чакате своя шанс да избягате. Ако това не се случи, се уверете, че сте направили план и се опитайте да изпратите послание към външния свят. Ако това не успее, приемете факта, че сте взети за заложници и чакайте спасителите си да дойдат, НЕ правете глупави опити да избягате...”

„Току – що остави частта със „спокойното и послушното – помисли си тя, докато бавно се обръщаше. – А той изглежда ядосан, твърде... – тя стисна юмрука си. – Е, ако не бях извикала, той нямаше да е ощетен. Не се забърквай със Сакура!”

След това, тя очакваше поне да дойде персоната пред нея. На почти четири инча от нея, тя чу Дейдара да се кикоти. Слава Богу, че не беше момичешки кикот, не всички, повечето обичаха да се смеят, но по – малко зло, по – малко... по – малко лошо... той обърна главата си и очите им се срещнаха, Сакура видя, че те блестяха с нещо, което можеше да определи само като възбуда. Тя преглътна.

- Вече се чудех, - каза той, все още с много щастлив оттенък, - кога най – накрая ще се пречупиш, хмм.

Сакура се намръщи.
- Пречупя? – попита тя, принуждавайки гласа си да остане мек и контролиран. – Не съм се пречупила. Не след всичко.

Той повдигна вежда.
- О, моля те. Не се опитвай да фантазираш с мен. Запомни... – той почука отстрани на главата си със свободната си ръка, когато напълно обърна лицето си към нея. – Мога да чета мислите ти, хмм. В този много подходящ момент ти си смутена, защото казвам това... – той пристъпи по – близо. – И защо съм бил тих през целия ден... – той пристъпи още по – близо, гърдите му почти докоснаха нейните. – И сега, сърцето и мозъкът ти са полудели с мен, толкова близо, въпреки, че мислиш, че трябва да ме мразиш, да ме ненавиждаш, и желаеш да съм мъртъв, хмм.

Той доближи лицето си по – близо и се вгледа в очите й.
- Прав ли съм?

Сакура се загледа в лицето му, очите й се стрелваха от неговите към устата му неконтролируемо, чувстваше желание да намали дистанцията между тях, но подтика да направи това бе от чистата й воля.

Той се подсмихна.
- Да, или не? – когато тя не реагира, но позволи на очите си да се спрат на устните му, които бяха, о, толкова близо, той се засмя тихо. – Какво ти пречи да се върнеш, куноичи...? – прошепна той, отпускайки свободната си ръка на гърба й. – Никой не трябва да знае... ние сме далеч от всички... – той приближи лицето си до нейното, за да го чуе. – Можеш дори да кажеш, че аз съм те принудил, хмм.

Сакура бавно започна да се отпуска. Той говореше точно за нещата, на които тя се държеше от скок, истината за това, което чувстваше на гърба си, от това, за което цялото й тяло крещеше.
- Аз... аз не мога, Дейдара, и ти... – тя стисна зъби, когато той целуна кожата под ухото й. - ... и ти не трябва, също.
- Аз ли не трябва? – прошепна той като я целуна отново, което я смрази. – Защо да не трябва? Разбираш ли, това е най – добрата част от... – той се засмя. – От напускането на града. Ставаш свободна нинджа.

Той целуна челюстта й, отивайки все по – близо и по – близо до брадичката й.
- Мога да... – той почти достигна устните й. Стягащото чувство в стомаха на Сакура бе достигнало неприятни скорости и висоти. – ... направя всичко... – тя издаде малък изненадан звук, който я стресна, но бе напълно оправдан, тъй като той я притегли по – близо до себе си и се задъха срещу брадичката й. - ... всичко, което поискам.

И тогава той притисна устните си до нейните. Времето замръзна. Сакура замръзна. Той идваше все по – близо и по – близо, и тя се приближи към него. Капчица пот се спусна по врата й. Тя искаше това толкова силно, цялото й тяло желаеше повече от всичко това. Но след това, напълно извън нещата, я заболя адски.

Тя се срина. Дейдара ахна, когато усещането достигна до стомаха му, а Сакура политна назад, издърпвайки Дейдара с нея. Болка се изстреля право в долната част на корема й. Чувството бе, сякаш горещи ножове бяха поставени в плътта й, придвижвайки се нагоре и надолу, и след това се отдалечаваха отново.
- По дяволите! – Дейдара се задъха, когато грабна подпората на вратата със свободната си ръка, придърпвайки Сакура към себе си с окованата. – Какво, по дяволите е това, хмм? - той не можеше да завърши изречението си правилно, когато нов заряд на болка го принуди да затвори устата си. – Не си яла нещо лошо, нали?

Сакура поклати глава. Не, тя не бе яла нищо от много дълго време, не и след млякото, което бе взела, когато бе у Наруто веднъж. Така че, какво става? След това, бавно, нещо настъпи в нея.
„О, не. Не. Не, не, не, не. Това не може да бъде. – Сърцето й заби в гърдите, когато тя започна да брои седмиците. – Едно... две... три... ЧЕТИРИ!” – тя преглътна и погледна към Дейдара, който все още я гледаше с гневен и уплашен поглед.

- И? – попита той, звучеше изтощено.

Тя отвори уста, но думите не излязоха.

- Какво?

Тя се загледа в краката си. Други болезнени спазми я атакуваха и тя ахна отново.

„Това, - помисли си тя, все още не можеше да говори, концентрирайки се върху Дейдара с цялото си съзнание. – Е един от моите периоди.”

- Майтапиш се!

Той се загледа в нея с широко отворени очи, челюстта му увисна до пода, зениците му се свиха до размерите на игла точки. Сакура трепереше, устните й се свиха в нещо като усмивка между плача и подсмихването. Тя не знаеше как да реагира на това. Трябваше да бъде щастлива, да, това бе другото нещо, което го караше да полудява. Но, също така, болеше. А какво за...

- Спри, спри. – извика той, притискайки главата си в ръце. – Не може да си сериозна, просто не може, хмм! Ти просто... Не знам... – той се загледа в нея. – Правиш си шега с мен!

Сакура поклати глава. Друг спазъм ги удари и почти ги срина. Сакура сграбчи корема си.
- Имаш ли нещо... – промърмори тя, поглеждайки наполовина към него. Той поклати глава, задъхвайки се от болка.

- Как разбра? – попита той, гласът му звучеше ядосано, но и изключително арогантно. – Аз съм МОМЧЕ, нямам... нямам... – гласът му заглъхна. – Нямам тези неща тук!

- О, боже, о, боже. – промърмори Сакура, поглеждайки наляво и надясно. – Знаеш, – погледна нагоре към него и той се вгледа назад. – че ако не ме бе взел със себе си, нищо от това нямаше да се случи...!

Устната му потрепна.
- За какво говориш, хмм?

Те стояха на метри един от друг, и двамата все още бяха наведени напред, за да облекчат малко болката, вгледани взаимно в лицата си. Погледът му бе разгневен и разстроен, а нейният поглед бе обвинителен, но и толкова болезнен. Умът й вече странстваше на места, на които тя би трябвало да бъде в близко бъдеще. Да кажем, какво за кръвта? Тя нямаше нищо у дома си. И освен това, щеше да бъде крайно ядосана. И, виждайки, че той се смути, като чу това, което не трябваше, ако трябваше да й помогне...

- Говоря за факта, че аз или поне Тсунаде щяхме да имаме нещо за това.

Той подсмъркна.
- Е, не е задължително да бъде толкова лошо, хмм? Чух... – той се изчерви. – Чух за това... от някои жени... кръвта не е толкова много... така че може би...?

Сакура наведе глава.
- Съжалявам, Дейдара – прошепна тя. – Аз не съм една от тях.

- Коноха -

- КАКВОООООООО?

Наруто, който стоеше на вратата на Хокагето, погледна изумен.
- Не, Тсунаде – баа – чан, трябва да грешиш! Това не може да бъде, dattebayo! Аз съм по – добре, здръв съм, дори не чувствам никаква болка вече! Освен това, Саске и аз ще работим по – добре заедно, всичко е наред, той дори няма да ме докосва, така че мога да...

- Наруто!

Наруто спря тирадата си. Загледа се в Тсунаде. Тя стоеше, наполовина задъхвайки се, се наклони над бюрото си. Шизуне застана до нея, с прасето в ръцете си и притеснен поглед на лицето си. Дотонгу застана от другата страна, със сериозно изражение на лицето си, поставяйки ръка на гърба на Тсунаде.

- Но...

- Не можем да продължим, Наруто – каза Тсунаде. Гласът й бе слаб и звучеше нестабилно, а тя дори не направи контакт с очите на блондина. – Пратеникът на Мизура не се е върнал още. Без лечение, нямаме никакво основание да тръгнем след тях. – След това най – накрая погледна нагоре и трепна, като видя тъжното изражение на лицето му. – Аз също искам да върнем Сакура, Наруто, - прошепна тя, в очите й блестяха сълзи. – Не мисли, че не искам... Наистина го искам. Но ако ги върнем без лек... – тя преглътна. Една сълза се спусна на лявата й буза и Дотонгу я потупа леко по гърба. – Нещата просто ще се повторят с тях. И... и аз не искам това!

Наруто й се намръщи.
- Не разбирам – оплака се той. - Ако първо ги върнем, можем да изчакаме пратеника да дойде, нали, нали? И тогава ще можете да срежете белезниците и да ги освободите, а и въпросът е Дейдара, все пак!

Но щастливото изражение на лицето му пресъхна, когато друга сълза се спусна по бузата на Тсунаде.
- ... нали, Тсунаде – баа – чан? – попита той, гласът му замря в края на изречението. Но Хокагето поклати глава.

- Мислих за това, Наруто. Много. Но стигнах до заключение и няма да се откажа вече. Не можем да ги върнем без лек, това е невъзможно. – тя преглътна. – Моля те, Наруто, опитай се да разбереш. Трябва да се подготвим, преди да предприемем всички действия... и лечението е едно от нещата, които трябва да направим преди нашето заминаване.

Наруто изкрещя от гняв.
- Но защо, Тсунаде – баа – чан? Ти ми каза – не, обеща ми, че ще тръгнем! Освен това – той се задъха от гняв, очите му мятаха огън, но гледаше Тсунаде отчаяно. – Защо трябваше да си мисля това? Аз... Аз просто... Не мога да разбера!

Тсунаде погледна надолу отново, няколко сълзи покапаха по бюрото й, раменете й се затресоха от плач. Шизуне сложи ръка на рамото на Хокагето и я придърпа по – близо, шепнейки й утешителни думи, докато Дотонгу се съсредоточи върху Наруто, който гледаше отчаяно към Дотонгу и Тсунаде, и обратно.

- Наруто – кун – каза Дотонгу, гласът му бе нисък и топъл, но с тъжен и студен оттенък в него. – Това, което се опита Тсунаде да каже с това, което не успя да каже, - погледна към Тсунаде и след това към Наруто. - ...е, че Сакура вероятно няма да се върне при нас, ако не я разделим от Дейдара – кун.

Наруто се вгледа в Дотонгу и след това поклати глава.
- Не, това е лъжа! – поклати глава отново. – Защо Сакура – чан ще прави такова нещо, а? Тя мрази това момче! Ще използва всяка възможност, за да избяга. – внезапно гласът му замря. Той се загледа в Дотонгу, докато парчетата от това, което бе видял и чул, се нареждаха заедно.

Сакура бе щастлива с това момче. Тя се смееше, правеше шеги, говореше нормално... цвета се отдръпна от лицето му, когато си спомни, че тя действително бе целунала Дейдара минути преди той да ги нападне.

- Тя ще се върне, нали?

Дотонгу поклати глава леко, веждите му бяха извити в тъжна права.
- Съжалявам, Наруто – кун... но е така, защото...
- Така е, защото Сакура... – изведнъж каза Тсунаде, заглушавайки Наруто, карайки го да изглежда като пречупена жена. - ... се е влюбила в него.

- Тоби -

Той се криеше в храстите близо до голяма група дървета, взирайки се в тях напрегнато. Само преди минути, може би преди секунди, той бе чул нещо, идващо от една група дървета, в които се бе загледал в момента. Нещото прозвуча като вик, или като плач, което можеше да е от удар или от гняв, Тоби не можеше да каже, излизайки от дърветата. Той бе сигурен. До това той можеше да каже, че има нещо по – необикновено от група дървета, защото бе намерил мощен генджутсу щит около него веднага, след като се опита да влезе.

Той поклати глава.
„Хмм. Може би Дейдара се крие там. – Той погледна наляво и надясно, преди да се приближи на откритото място към група дървета, приближавайки се възможно най – близо, следвайки генджутсу линията. – Това трябва да е нещо като за Дейдара, макар да атакува с бомби на щита... Трябва да се уверя. – Той внимателно докосна щита и видя пулсации на въздуха като от вода под неговото докосване. Той се подсмихна под маската си. – Добре, че Кисаме не е тук, - помисли си той, докато претърсваше по земята за ключ към печатите, които може да бяха скрити. – Той вероятно щеше да се опита да пробие това с неговата чиста сила... хехе, идиот. Радвам се, че го оставих назад...”

Той започна да ходи извън кръга, така че генджутсу линията да се образува, и внимателно пристъпи напред, като внимаваше да не докосне щита отново, знаейки, че прекалено силното докосване вероятно щеше да взриви бомба – само в случай, че има такива. Точно, когато бе напът да влезе в двойката храсти, решен да следва линията на щита и да намери знаците – този тип щитове бяха направени от печати, най – вече два от тях, които се поставяха на земята и от това се образуваше кръг – усети звук зад себе си.

„Какво? Враг?”

Той се обърна точно навреме, за да види много ядосан Кисаме, летящ към него, Самехада бе протегната пред него и изрева с боен рев:
- НАМЕРИХ ТЕ!

Тоби веднага отскочи обратно в скривалището си и задържа ръце пред себе си, и изпищя:
- Не! Кисаме – сан! Моля те, не ме наранявай!

Самехада го удари изцяло и точно, когато Кисаме смяташе да свали голяма част от кожата на момчето от разстояние, меча мина вдясно от Тоби, и той се препъна напред, напълно загубил равновесие. Тоби пристъпи настрана, оставяйки Кисаме на земята, където той веднага се изправи отново, изръмжа сърдито, хващайки Самехада пред него.

- Не знам какво направи, малък боклук, - изкрещя той и главата на Тоби се отдръпна наляво, към щита, нядавайки се, човекът пред него да не го забележи. – Но ще си платиш, че ме остави назад!

И той се втурна напред, разрязвайки въздуха със Самехада, но отново удари вдясно от Тоби, който без да издаде звук, отскочи назад, попадна на целта си, приземявайки се силно върху гърба му.

- Извинявай, Кисаме – сан! – извика той, опитвайки се да направи гласа си да звучи жално, което бе възможно, изтегли краката си до гърдите му, докато внимаваше да не докосне щита зад маската му. – Но Тоби мислеше, че ако Тоби тръгне без Кисаме – сан, Кисаме – сан може да поспи малко по – дълго! Тоби не правеше нищо лошо! Заклева се! Заклева се!

Кисаме въздъхна и след това постави Самехада със силен туп на пода, опря се слабо, взирайки се в Тоби.
- Хмпф – в крайна сметка каза той, преди да насочи вниманието си на разстояние от момчето. – Късметлия си, че не съм лош човек, или щях да те убия.

И се обърна отново. Този път се сблъска с щита. Тоби сдържа дъха си, докато Кисаме бе направил същото, преди да го атакува.
- Щит? – прошепна той, докато докосваше повърхността на щита, карайки го да пулсира под неговите движения. Той извъртя глава към Тоби. - Знаеше ли за това?

Тоби кимна.
- Да, да, Тоби намери този щит! Добре е, нали? Тоби е страхотен, нали?

- Да, прав си. – измърмори Кисаме, очите му търсеха линията на щита в пясъка. – Намери ли вече печатите на този щит?

- Не, не още, но Тоби мисли, че ще са там – и Тоби посочи към храстите зад себе си. – Но, Кисаме – сан, бъди внимателен!

Големият син човек спря да се разхожда и погледна през рамо към Тоби, който все още стоеше на земята.
- И защо ли? – изръмжа той, но не бе напълно сигурен, че трябва да му се довери. Той току – що го изостави, без да му казва къде отива, а Кисаме мразеше, когато хората го изоставяха. Това го бе накарало да иска да му свали кожата от разстояние, дори действително да харесваше този човек.

Тоби сви рамене.
- Е, Дейдара – семпай винаги е бил любител на бомбите, така че Тоби мислеше, че може би семпай е сложил бомбен щит...? – и погледна в Кисаме, надявайки се с цялото си сърце и ум, че Кисаме ще му повярва и няма да прави нищо глупаво, тъй като предполагаше, че Дейдара е използвал любимата си Ц – 3 глина за наблюдателни бомби.

И ако избухнеше, нещата щяха да станат много гадни.

Кисаме наклони глава и занарежда това, което Тоби каза няколко пъти, преди изведнъж да погледне към него и да се ухили широко, показвайки острите си зъби.
- Знаеш ли, глупако – каза той и пристъпи към Тоби, предлагайки му ръка, за да му помогне да стане. – Ти си доста удобен понякога. – и Тоби взе ръката, позволявайки на Кисаме да му помогне да стане. – Но ако Дейдара вече е тук – и казах АКО – как ще влезем? – погледна към Тоби, като че ли се съмняваше, че момчето ще достигне до някакво заключение.

- Знаеш ли, всички бомби вероятно са свързани с щита... Господи, ако наистина е така, той просто е ужасно загрижен, - и Кисаме протри глава в опит да схване блестящата идея. Ако имаше бомби, те трябваше да бъдат изключително внимателни при своето придвижване. Една грешна стъпка, съвсем малко по – голям натиск върху щита и щяха да взривят всичко извън него, включително и тях самите. И това, Кисаме бе сигурен, трябваше да се предотврати.

- Е – Тоби повдигна рамене. – Можем да опитаме да открием печатите и по този начин да счупим щита. Не мислиш ли, Кисаме – сан?

Кисаме кимна бавно.
- ... да, можем да го направим. Но какво, ако това нещо експлодира при втория опит да вземем печатите? Не знаем това, нали?

Тоби изглежда мислеше за това.
- Прав си, Кисаме – сан – каза той, взирайки се в ръцете си. – Но ако това е така, как ще го счупим?

Кисаме мислеше така усилено, че главата започваше да го боли и той изсумтя отново, протривайки лицето си с ръце, като се опитваше да изясни мнението си. След това му хрумна идея. Погледна към Тоби.

- Какво, ако чакаме?

Тоби поклати глава.
- Чакаме? За какво?

Кисаме извъртя очи.
- Знаеш, да изчакаме Дейдара да излезе. Ако той се крие там, шансовете са, че ако няма достатъчно храна, няма да оцелее дълго. Ако има храна. Така че той ще бъде принуден да излезе на лов, нали?

Тоби кимна бързо.
- Това е много добра идея, Кисаме – сан! Тоби е напълно съгласен, да!

Кисаме се ухили.
- Знаех си, че ще си. Сега, първо трябва да намерим място, където да се скрием... – той се огледа и бързо намери хубаво място, не твърде далеч от щита, но добре скрито в храстите. – И тогава, след като седнем там – и посочи мястото, докато другата ръка прибра в джоба си. – Ще отидем и ще пийнем нещо, за да стоим през нощта. Какво ще кажеш, а? Доста добре, нали?

И той издърпа пред себе си голяма бутилка саке, подсмихвайки се на Тоби. Момчето кимна отново, пляскайки с ръце.
- Ооо, това е алкохол, нали? Тоби никога не е имал, Дейдара – семпай не му позволяваше... – той поскочи от крак на крак. – Какво е на вкус? Сладко ли е? Или е горчиво, защото тогава вероятно Тоби няма да го хареса...

Кисаме поклати глава и след това избута Тоби към храстите.
- Просто отиди и седни там, ако искаш една глътка, това е...

- следващия ден, на разсъмване -

Сакура се чувстваше изключително неудобно. Въпреки, че Дейдара действаше много мило и с разбиране към нея, тя чувстваше, че не се радва съвсем на ситуацията, в която бяха. Но тя бе, така или иначе. Той нямаше никакви санитарни продукти, така че тя бе принудена да използва тоалетна хартия – МНОГО – но заради това не можеше да спи през цялата нощ, тъй като се притесняваше, че кръвта може да потече по дрехите й.

„Проклятие – помисли си тя, докато гледаше в тавана гневно. – Понякога мразя, че съм момиче...”

Дейдара, който все още спеше, преместен замалко в съня си, издърпа белезниците и накара Сакура да се събуди от дрямката. Поклати глава и примигна няколко пъти, но съня не идваше. Тя въздъхна. Обикновено получаваше това сега.

„Освен това – помисли си тя, докато обръщаше главата си, за да погледне спящия Дейдара до нея. – Предполагам, че ще трябва да остана в леглото следващия ден или ще припадна... Никога не съм спала толкова лошо, дори първата нощ, която споделихме заедно. – тя се ухили неволно, докато си спомни. – Е, предполагам, че дори не си спомням много от това, също.”

- Псст, Дейдара, - прошепна тя, докосвайки гърба му със свободната си ръка. Изправи се пред гърба му, което не бе много удобно с окованите им ръце – лявата й ръка се просна на матрака и белезниците бяха под тялото му, към неговата окована – и искаше да се обърне, тъй като крака й започна да чувства изтръпване на странно място. – Псст. Може ли да се обърнеш, моля? Ръцете ми...

Той вече се обърна, но тя бе сигурна, че не е чул говоренето или мислите й. Все още бе дълбоко заспал, устата му бе леко отворена, промърморвайки нещо в съня си, което Сакура не успя да разбере. Очите й се спуснаха по лицето към врата му, задържаха се на ключицата и ребрата му, които се придвижваха нагоре и надолу постоянно с дъха му, а тя неволно се приближи до него. Без да мисли, погали мястото между брадичката и малката падина между ключицата му, усещайки кожата му под пръстите си.

Тя се улови в средата и издърпа ръката си назад, лицето й се зачерви, като разбра това, което току – що бе направила.
„Добре, това вече става страшно, - помисли си тя, когато се загледа в ръцете си, сякаш току – що бе извършила убийство с нея. – Хайде, Сакура, хайде, момиче, помисли за бягство, не мисли за него... по никакъв начин...”

Но очите й незабавно се озоваха на гърдите му и тя удари собствената си глава със свободната си ръка в опит да ги спре. Заради влиянието Дейдара бе събуден, крещейки силно и така, и се насочи върху нея. Лицето на Сакура стана още по – червено, когато телата им се докоснаха и Дейдара се загледа в нея с широко отворени очи, ръцете му бяха отстрани на главата й, собствените й ръце под тях.

- Защо направи това? – задъха се той, гласът му все още бе плътен от безсънието. – Аз просто... спях... – и Сакура видя как очите му, плъзвайки се, се затвориха отново. Преди тя да може да реагира, той рухна върху нея и удара изкара всичкия въздух от белите й дробове. Тя отчаяно се опитваше да го премести от себе си, но без успех. Скоро той започна да хърка и Сакура почти извика от срам, и от позицията, в която беше.

„Господи, Тсунаде, Наруто – помисли си тя, докато правеше друг неуспешен опит да го премести от себе си. – Спасете ме, моля ви, елате и ме спасете колкото можете по – бързо... – тя ахна, когато той се премести и отново се изчерви. – О, по дяволите, тези шибани хормони!”

Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен

Re: Stick with me [DeiSaku FanFic] Завършен