Гимназия Коноха

First topic message reminder :

Реших да започна ново фикче,защото нещо музата ми е в повече напоследък(ОМГ,извинявам се,че бях написала напоследно..нещо друго съм си мислела :Д ) Надявам се да ви хареса.

Глава 1

-Обичам голямото междучасие!-викаше радостно Сакура.-Имам време да се погушкам със Саске,да похапна и да си поклюкарствам с вас.
-И аз с Наруто!-усмихна се Хината.
-Добре сте си вие,ами аз?Нямам с кого да се гушкам.-престори се на тъжна Ино.-Не,че ми и трябва!
-Е,да,вярно е,че понякога момчетата много могат да ни ядосат,но....ЕТО ГО,ЕТО ГО!-разкрещя се Сакура и изтича при Саске.
-Тази любов ще я погуби...Всеки момент чакам и ти да извикаш "ЕТО ГО,ЕТО ГО!"-засмя се Ино,като хвана Хината за ръката.
-А,не.Наруто днес не е на училище,май е болен,доколкото разбрах.
-Гадно за него,но хубаво за мен,защото няма да ме изоставиш,както направи онази пикла.-засмя се Ино и със Хината тръгнаха към лафката.
-Ино видя ли новата ученичка?-попита я Хината,отпийвайки от минералната вода.
-Не,къде е?-оглеждаше се Ино.
-Ето я,там!Стои на маса със Тен Тен.Казва се Айана Нанами.Като я гледам колко се надува,направо ще се пръсне.-смееше се Хината.
-Права си.Вярно,има стил на обличане,но от толкова надуване,наистина ще вземе да експлодира!
-Тук съм!-рече Сакура и седна до Ино.-За химия ли говорим?Чух някаква експлозия.
-Не,не,не говорим за химия,кой нормален би го направил?Както и да е,говорихме за новата ученичка,тя е от класа на Саске.Онази с черната коса до Тен Тен,казва се Айана.
-Не я знам каква е,но само да се доближи до Саске и ще й съсипя живота!-зачерви се Сакура.
-Спокойно,скъпа.-прегърна я Ино с една ръка.
-Не знам,ама от сега ми лази по нервите.-измънка Хината.
-И на мен!-ядоса се Сакура.
-Вие,защото да не ви открадне гаджетата,успокойте се.-рече им Ино.-Ей,сега се връщам.Отивам да си купя вафла.
-Оооо,да знаеш!Тази вечер ще излизам със Саске!-каза Сакура.
-Сериозно?!Супер,пожелавам ти успех.-усмихна й се Хината.
-Ааа,не,не!Няма да се разминеш само със "успеха".Идвате със Ино у нас,след училище да изберем облекло и прическа,и грим.Ти си спец в грима,а Ино в модата,така че...
-Какво щеше да правиш без приятелки,като нас?-попитая Хината и се засмя.-Но после отивам направо у Наруто.
-Защо?А той къде е,не съм го виждала днес?-скръсти ръце Сакура.
-Болен е.
-Ще се оправи той.-усмихна се тя.
-Ооооо,ще я убия!-върна се Ино.
-Кого?
-Тен Тен,как кого.Поканих я тази вечер да излезем или да дойде у нас да гледаме филм и тя се съгласи,но после ми добави,че щяла да доведе и тази
Айана.-ядосваше се Ино.
-Хей,но това си има и добра страна.Ще я опознаеш и ще ни докладваш каква е по характер,и дали става за приятелка или не.-усмихна й се Сакура.
Оставаха пет минути до краят на междучасието.Момичетата почистиха масата си,взеха чантите си и тръгнаха към класните стаи.Ино и Хината бяха в един клас,докато
Сакура беше в друг със Тен Тен.Тази година те бяха девети клас,въпреки това ги очакваха много изпити,и много учене.Саске беше в един клас с Наруто и Шикамару.
40-те минути се нижеха бавно,Сакура поглеждаше часовника си през пет минути,защото нямаше търпение да свърши часът и да се прибере и да се приготви за срещата със
Саске.А Ино и Хината си пишеха бележки през часа,докато госпожата не се ядоса.
-Ино!
-Да,госпожо.-рече тя и стана права.
-Защо не слушаш какво говоря?
-Слушам ви,госпожо.Говорехте относно колониални едноклетъчни.-усмихна се Ино.
-И какво можеш да ми кажеш за тях?
-Притежават свойството да се инцистират.-шушукаше й Хината.
-Ами...те притежават свойството да се...инцис..
-Да се инцистират,да,браво Ино,а друго?
-Движат се с псевдоподи,флагелуми и реснички.
-Добре,браво,знаеш най-важнот от урока,доволна съм,седни си на мястото и внимавай!
Ето,че и звънецът би,Сакура тичаше,а сърцето й биеше ускорено,нямаше търпение за срещата със Саске,но от толкова вълнение се спъна и падна в Айана.
-Внимавай,малко момиченце!-развика й се тя,като се опитваше да стане.
-Но аз не исках.-отвърна Сакура.
-Не ме интересува,да си внимавала.
Саске се зададе и Сакура се усмихна,очаквайки да й подаде ръка,но защо?Защо Саске подаде първо ръка на Айана?
-Благодаря ти,Саске.-усмихна му се тя и тръгна надолу по стъпалата.
-Хайде,хвани ръката ми.-каза той на Сакура.
-Да,бе.-ядоса се тя и стана сама и тръгна към стаята на Ино и Хината.
-Какво направих пак?-викаше Саске,като вървеше зад нея.
-Има ли значение?Върви попитай приятелката си Айана.
-За това ли си ядосана?Защото първо помогнах на нея ли?-попита я Саске и я хвана за ръката.
-Остави ме.
-Сакура,просто е от моя клас и си говорихме,и ми спомена,че кракът й скоро е бил счупен и още не е оздравял напълно,за това й помогнах първо на нея.-обясни й той.-Сега по-спокойна ли си?
-Може би.-измънка тя.-Както и да е,отивам да се приготвям в нас за срещата.
-Радвам се,в 18:00 ще дойда да те взема.-рече й той и я целуна по бузата.
Саске не обичаше да показва чувствата си към Сакура в училище,да не казвам,че не искаше съучениците им да знаят,че са заедно.Но когато са само двамата той обичаше да я глези,да я обсипва с целувки и прегърдки,тя беше щастлива с него.
-Момичета,ще я унищожа!-крещеше Сакура срещу Ино и Хината.
-Кого?Защо?
-Тази Айана.....Няма значение,хайде,отиваме вкъщи,че трябва да се глася за срещата,а вие милите ми приятелки ще ми помогнете.-ухили им се тя и ги прегърна.

onyx&pink написа:
Абе забавно е, лесно се чете

На мен точно за това много ми харесва

беше СУПЕР !! НЕВЕРОЯТНА СИ !!!!! имаш талант

Ми ко да кажа .....
Значи главата МНОГО ми хареса...
Интересно е и ще чакам следващата глава......
А за грешки видях една-две пунктационни , но без тях за каде....
А правописни не видях....
Късмет и давай скоро следващата глава.....

Благодаря ви много,че следите фика ми.Не знаете колко щастлива ме правите,когато прочета добър коментар.Благодаря ви много,може да оправите денят ми.

Глава 7


Сакура тръгна по коридора.Чувстваше се ужасно самотна и объркана.Вървеше си замислена и не обръщаше внимание на хората около нея за това й се блъсна в едно момче.
- Хей,внимавай къде вървиш! - извика тя.
- О,Сакура,извинявай. - рече Итачи вдигайки я от земята.
- А,Итачи,съжалявам,че ти се развиках,но малко съм нервна.
- Нервна на твоите години? Не е хубаво така. - усмихна й се той и я прегърна.
- Ох,знам,но..
- Хайде,тръгвай,че ще закъснееш. - усмихна й се той.
Итачи и Саку бяха в добри отношения.Говореха си,поздравяваха се.Винаги имаха теми,на които да развиват философски мисли заедно и Саске много се дразнеше от това.Един път Саку му била отишла на гости,но с влизането видяла Итачи да работи над един проект по астрономия.И Сакура се залепила за Итачи и даже му помогнала да го направи.Стъмнило се и Сакура трябвала да се прибира...Часът започна.Розовокоската имаше физика,но изобщо не й се слушаше за светлина и лъчи,и реши целият час да го прекара във приказки с Темари,която сядаше на чин с нея.
- Тази вечер ще има концерт на училището ще ходиш ли? - попита я Сакура.
- Не,на танци съм.
- Готино.Какви танци тренираш?
- Спортни танци,тоест салса,ча-ча,румба,джайв,танго. - обясняваше Темари.
- Звучи забавно.
- Ако искаш можеш да дойдеш с мен,а ако ти хареса ще се запишеш. - покани я Темари.
- Обещала съм на Ино да отидем на концерта,но бих искала да дойда. - усмихна се Сакура.
- Радвам се, в петък пак имам тренировка,така че тогава ще отидем.
През целият час момичетата си говореха и се смяха,но по едно време господинът им се скара и трябваха да си пишат бележки.Ето,че часът свърши.Междучасието започна и Саку не беше особено щастлива от този факт.Тя тръгна към етажа на Саске,но се сети,че вече не са заедно и й стана малко гадно.
- Сакура,тук съм,хайде тръгваме. - хвана я под ръка Ино. - Какво има?
- Нищо,мисля си за Саске.
- А,да,разбрах уникална клюка. - извика Ино. - Саске ходи със Карин.
- Коя е тя?
- Как коя!Карин с една червена дълга коса,с очила.От класа на Суигетсу и Джууго,онези двамата,които ни сваляха. - рече русокосото момиче и направи гнуслива физиономия.
- О,да,за жалост си спомних.И ходи с нея?
- Да,научих го от сигурен източник.
- Ами,нямам какво да кажа.Явно толкова ме е и "обичал".
- Хей,не забравяй,че ти..и Наруто...Не се различаваш особено от Саске.
Сакура не успя да каже нищо,защото не знаеше какво.Чувстваше се много зле в кожата си,много объркана.Искаше да поговори с някого,който не бе виждала от много време,но нямаше такъв човек.Междучасието бе ужасно скучно,Хината и Наруто се натискаха,Ино и Сакура ги гледаха,а междувременно блондинът хвърляше погледи на розовокоската отвреме на време,а тя извърташе главата си.
- Ето,че междучасието свърши.Приятен ви час,а аз отивам да чистя. - рече Сакура и се запъти към градинката в училището.Тъкмо,когато се наведе да вдигне един боклук заваля дъжд.-Защо?!Сега ли трябваше да завали?!-викаше Сакура гледайки небето.
- Сама ли си говориш?
- Не,говоря на небето,сляп ли си?
- Държанието ти е малко гадно, не мислиш ли? - попита я Наруто.
- А,твоето малко лицемерно.Чукаш мен,а после пред очите ми се натискаш с Хината,браво. - фалшиво се усмихна Сакура.
- Къде е проблемът ?
- Това сте мъжете,свине.Чукате една,целувате втора,обещавате на трета,ухаважвате четвърта,наранявате пета...
- При мен сте само две,обаче. - смееше се Наруто.
- Как смееш да говориш така?!
- Шегувах се,де.
- Не се шегувай с такива неща...
- Оф,Сакура....твоите мрачни настроения ме съсипват,тръгвам си.
Тя искаше да го спре,но се отказа,по-добре беше за нея да остане сама.Хвана се и за 40 минути обра всички боклуци,измете и изми стъпалата на физкултурния салон."Колко много работа свърших за толкова малко време!" - помисли си Саку и тръгна към входа на училището.Преди да влезе в час реши да слезе до лафката,за да си купи нещо за хапване,че нямаше сили.И кого да срещне там.
- Здравей,Сакура. - приближи се той към нея.
- Здравей,Саске. - каза му тя без да го погледне.
- Как си?
- Едва ли те интересува. - усмихна му се тя. - Как е приятелката ти? Много бързо ме забрави,май.
- Колко си глупава,Сакура.Още ли не си разбрала,че теб няма как да те забравя? - прошушна й Саске в ухото,като чакаше редът си на опашката.
- Тези глупости съм ги чувала милиони пъти,запази ги за Карин. - рече тя вземайки пуканките си от продавачката и тръгна напред.
...

Концертът започваше,момичетата се настаняваха на седалките.Ино и Сакура пак се бяха запасили със много храна.Наруто беше седнал до Сакура,но тя се правеше,че не го забелязва.
- Тихо,тихо,почва! - викаше Ино с пълна уста.
- Ами ако спреш да хрускаш,може и да чуем нещо. - смееше се Сакура.
- Здравейте,училище Коноха.Добре дошли на нашият концерт!Днес ще ви представим разнообразна програма от представления.От танци до рецитиране на стихотворения.А сега започваме със една песен на Тен Тен от девети клас! - обясняваше водещата на концерта.
- ТЕН ТЕН!ТЕН ТЕН! - крещяха съучениците й.
- Хубаво пее,но е голяма лицемерка. - рече Хината сядайки в Наруто.
- Аз отивам до тоалетната и идвам,Ино да ми оставиш малко шоколад,че... - рече Сакура и показа един юмрук на приятелката.
Саку влезе в тоалетната.Понеже концертът беше в чужда зала,тя не познаваше тоалетните,които бяха доста големи и започна да търси къде са женските.Изведнъж някой хвана ръката на Сакура и дръпна.
- Пак сме сами,както преди.Помниш ли? - прошепна един мъжки глас.

Извинявам се за грешки,ако има(е,то ще има),но ако са много.

ее супер е станала главата не видях грешки и да знаеш че чакам за оше хубави главички

sakura46 написа:ее супер е станала главата не видях грешки и да знаеш че чакам за оше хубави главички

+1

Супер е ! Давай още бързо

Еми тая глава направо ме разби и ни даржиш в такова ОГРОМНО напрежение че ще се спукам

беше суперррррррррррррр искам да разбера кой е :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

:arrow: :arrow:

Благодаря ви за хубавите коментари,не го очаквах!

Предварително се извинявам,че главата е малко къса.Също се извинявам за грешките,които съм допуснала и имаше още нещо,но забравих...

Глава 8

Сакура страшно се изплаши от това, което чу и се опита да се измъкне от ръцете на тайнственото момче.
- Пусни ме. - викаше тя.
- Защо крещиш така? Сякаш ще го правим за първи път? - засмя се той и тогава Сакура позна смеха му.
- Ох,ти,идиот такъв....Саске! Как смееш да ме плашиш така?
- Е,нищо толкова не се е случило. - отговори й той.
- Да...знаеш ли как се изплаших?! - попита го тя. - А и ако искаш нещо от мен, забрави. Не сме заедно вече. - обясни му Сакура и внимателно махна ръцете му от дупето си.
Той я погледна злобно и я притисна към стената.
- Втори шанс няма да имаш.
- Не,скъпи, ти няма да имаш втори шанс. - прошепна тя в ухото му и му се усмихна самодоволно.
Саске я погледна сякаш се отвращаваше от нея и с ядовити стъпки излезе от тоалетната.Сакура остана да оправи косата си.
- Тук съм вече! - извика тя сядайки до Ино.
- Много се забави. - погледна я подозрително русокосото момиче.
- После ще ти кажа защо. - прошушна й Саку и предпазливо погледна Саске,който беше седнал през ред зад тях.
Концертът беше много забавен и интересен.Имаше танци,песни,дори игри,в които се избираха участници от публиката.Раздаваха се подаръци.
- О,спечелих страхотна тетрадка. Тъкмо дневникът ми свършва. - радваше се Сакура.
- А аз спечелих страхотен сребърен пръстен!
- Да, много е хубав, Ино.Но да се позабързаме,защото трябва да те нагласим за срещата. - каза розовкоската и хвана приятелката си за ръката.
Щом момичетата се прибраха първо избраха рокля на Ино.Тя имаше тонове дрехи,защото беше луда по модата.
- Тази лилавата рокля! И ще ти изправим перфектно косата и тези черни пантофки, и черните гривни. И леко опушен грим и ще си великолепна. - обясни Сакура и започна да гримира приятелката си.
След половин час Ино беше готова за срещата, много се хареса,а Саку си тръгна, защото не искаше Акеми да я види в къщата на Ино. По пътя за вкъщи зад Саку пак се появи едно момче.
- Пак ли ти? - попита тя без да поглежда назад.
- Аз, да.
- Саске, спри да ме преследваш. Няма да сме заедно, отново. Казах ти.
- Сакура, започваш да ми лазиш по нервите. - каза й той и я дръпна за ръката. - Спри и ме чуй.
- Слушам. - погледна го тя със физиономия показваща досада.
- Върни се при мен.
- ХАХА! Не ме разсмивай, Саске. Нали си с Карин?
- Не съм с нея, не слушай клюкарките в училище. Искам да съм с теб.
- Не можем. - рече Сакура.
- Но защо? Не се ли борихме толкова време да бъдем заедно?
- Саске, борихме се, бяхме заедно, но не достатъчно, за да вярваш на други момичета.
Той не отговори на Саку,а и направи знак да го изчака. Тя направи отново досадна физиономия, но после се усмихна, като видя Саске бягайки към ъгъла на улицата.Тя се опита да се сети, какво би правил той,но....Омръзна й да чака и седна на една пейка.Рече си на ум, че ще го изчака максимум десет минути и си тръгва. След малко тя видя как Саске идва срещу нея със стотици рози. В Саку нещо трепна, стана й много мило. Той бавно се приближи към нея със сладка усмивка, защото разбра, че тя ще му прости. Саске я погледна и клекна пред нея и я попита тихо дали ще му прости.Сакура се наведе,позачуди се малко и го целуна.
- Прощавам ти... за пореден път.
- Обичам те. - извика Саске.
- И аз теб, за това сега ще ми носиш розите и чантата.
- Ох, какви жертви правя,за да съм с теб. - измънка той.
Сутринта дойде. Сакура стана доста по – рано и седна до прозореца. Вгледа се във времето навън. Виждаше как клоните на дърветата се огъваха от вятъра,а всичко се мокреше от капките на дъжда. Виждаше и тичащите хора, все бързащи за някъде. Погледна към Саске, той спеше, но Сакура не искаше да го буди. Тя тихичко се приближи до него и се тикна под завивките сгушвайки се в него. Беше приятно, тя отното се унесе в лека дрямка.
- О, не!Успахме се ! - изкрещя Саку, като изтича в банята да измие лицето си.
- Спокойно де! Имаме двадесет минути. - погледна я странно Саске.
Момичето дори не му обърна внимание, защото нямаше време, докато реши какво да облече, да си сложи поне спирала и да изправи косата си.
- Не,ще я вържа на опашка. - измънка си тя. -Хайде.
- Идвам, идвам. - отговори й той прозявайки се.
Щом пристигнаха в училище им съобщиха добрата новина,че няма да има първи час, защото учителите имали съвет. Сакура намери Ино и я подложи на кръстосан разпит относно срещата вчера.
- Е, как мина?
- Страхотно! - извика Ино. - Той е много мил и забавен, и чаровен, и умен.
- Ииии?
- Ами, говорихме си за всичко, смяхме се, той плати сметката. После се разходихме и така....
- О, толкова се радвам за теб! - прегърна я Сакура.
- Саске защо е с теб? Да не сте се събрали?
- Да,представяш ли си купи ми толкова много рози, че с тях мога да си направя ботаническа градина...и нямаше как да не му простя. - ухили се Сакура.
Както Ино и Сакура се забавляваха срещу тях се появи Хината.
- Имаш ли да ми казваш нещо? - попита тя Сакура.
- Не. - отговори й розовокоската, поглеждайки Ино.
- Как можа ?! - крещеше Хината. - Щом скъса със Саске, веднага се хвърли на Наруто...не..направо под завивките му!
- Хината..аз...
- Какво ти? Мислех, че си ми приятелка,но не си нищо повече от една малка курва.

беше СУПЕР!!!!!!!!!! само че както каза sweet_temari ти трябва още малко описание и ще стане мннннннннннн добре

нз за описание ама така мн ме радва - бр бр - давай следващата глава

П0следната глава кърти

Еее.....ма хината па как разбра за тва
:cry: :cry: :cry:

в следващата глава ше разбереме ... I guess ...

Благодаря пак за хубавите коментари.

Глава 9

- Нямаш право да ми говориш така! - изкрещя Сакура.
- Нали бяхме,като сестри? Какво стана?
Сакура се вкамени,веднага през главата и минаха всички хубави и лоши моменти прекарани с Хината.Сълзите течаха от очите й поради простата причина,че заради тази случка те никога нямаше да бъдат истиснки приятели отново.
- Как разбра? - едвам я попита розовокоската.
- Наруто ми каза сам, не знам подари каква причина, но просто дойде и ми каза.
- Аз знам....За да ме скара със Саске...
- Не ме интересува за теб и Саске, но за мен...забравяш...приятелко... - каза Хината и тръгна напред.
- Чакай, Хината... - викаше Сакура плачейки.
Саку стоеше седнала на стъпалата пред салона и плачеше, чувстваше се ужасно ,повтаряше си, че искаше да върне времето назад, но нямаше как.
Искаше някой да я прегърне и утеши, но дойде неподходящият човек.
-Какво има? - погледна я стреснато той.
-Има проблем.
-Какъв? Казвай,ако е проблем да го решаваме.
-Виж..Саске...аз и Наруто... - овърташе тя.
-Знам за вас. - погледна той земята, после небето и накрая Сакура.
-Ка...как?
-Той ми каза ,казал е и на Хината...И въпреки това Сакура, аз знам,че ти няма да го направиш пак и знам, че ме обичаш и искаш да ме заедно. - тихо каза Саске и я прегърна много силно.
-Саске, благодаря ти...
След малко двамата тръгнаха към входа на училището.Връзката между тях беше по-силна от всякога, те се чувстваха, като едно цяло.Саку никога не бе виждала Саске толкова тъжен, но и добър.Тя не очакваше той да и прости, но ето, че Саске наистина я обичаше.Тя вече се обеди в това...Целият ден бе изпълнен със сълзи и тъгa...Сакура стоеше в часовете и междучасията безмълвна, но по едно време се сещаше за Хината и започваше да плаче. Беше и много тежко, защото с Хината се познаваха от малки, бяха израснали заедно и никога не са и предполагали, че може всичко това да се разпадне заради едно момче. "Колко жалко.." - мислеха си и двете.
-Ученици, какво ви става? Всички сте полу-мъртви. - изръси госпожата по японски и класът избухна в смях.
-Така е, сенсей.Станали сме в шест часа, а и погледнете времето..ужасно е..-обясни един ученик.
-Да, но сме ви подготвили изненада, в която ще участвате и вие,разбира се. Ще направим пиеса на Уилям Шекспир по Крал Хенри Осми. Учили сме за него, той е най-видният представител на абсолютизма, а и освен това има шест съпруги, които или умират,или той ги убива.Така, че пиесата ще е много интересна и всички, които проявявате жеалние може да дойдете на прослушване тази вечер от седем и половина.От вашият клас кой желае?
-Аз. - тихичко рече Сакура и още десетина ученика вдигнаха ръце, а предподавателката така се зарадва...
След този час Ино изтича при Саку, а там тя й обясни всичко.После си поговориха за пиесата и се оказа, че и Ино искала да участва.
-Би било супер! Аз искам да играя Джейн Сиймур.
-Аз пък ще съм Ан Болейн, истинската любов на краля.
-Чакай...първо трябва да разберем кой ще е кралят, че...-засмя се Ино.
Часовете минаха бързо, Ино и Сакура много се вълнуваха за пиесата, като междувременно Сакура се присещаше за случката с Хината. Тя се повтаряше в главата й непрестанно...Звънецът би, Сакура и Ино тръгнаха да бягат към салона, където щеше да се проведе прослушването.
-А, колко много хора. - очуди се Ино.
-Да, но ще чакаме... - рече Сакура и в този момент Саске излезе от салона. - Хей,защо си тук?
-Бях тук за ролята на самият Хенри Осми. - усмихна й се той. - Има големи шансове да ме изберат.
-Страхотно, аз съм тук за ролята на Ан Болейн.
-Ооо, дано да те вземат. - каза той и я целуна. - Съжалявам, но трябва да тръгвам, че имам работа. Може да мина през вас довечера.
Сакура и Ино трепнеха в очакване да ги извикат.Стомасите им бяха свити, а в гърлата им имаше буци.Потяха се, мислеха за сценария..много искаха ролите..
-Сакура Харуно и Ино Яманака да влязат. - рече едно момче.
-Здравейте,сенсей. - рекоха те на учителката по японски.
-Здравейте,момичета,радвам се,че сте тук.Кой роли искате?
-Аз бих желала да играя Ан Болейн, а Ино Джейн Сиймур.
-Добре,ще видим сега. - рече учителката и подаде сценария на Сакура.-Започвай.
"О,любими мой,Хенри.Аз не съм така достойна за вашите писма,за вашите целувки и подаръци.Аз не съм толкова високопоставена като вас.Любими мой,не мога да спра да мисля за вас и искам да съм в обятията ви всяка вечер.
Но не мога вече да приемам прекрасните ви подаръци,вие сте така добър с мен и моето семейство,а аз не съм го заслужила с нищо.Благодаря ви за всяка една секунда прекарана със вас,защото е била прекрасна.Връщам се у дома,но по пътя ще си мисля единствено за вас. Вечно ваша покорна слугиня,Ан." - изрецитира Сакура,като вля толкова много чувства.Ан влезе под кожата и....
-Браво,страхотно Сакура, много ми хареса как го изигра. Имаме още две момичета за Ан, но ще си помислим... - усмихна и се учителката и даде сценария на Ино. - Хайде,прочети репликите на Джейн, Сакура ти за малко ще играеш придворна.
-Лейди Джейн, не знам дали трябва да ви казвам, но...
-Кажете.. - погледна я Ино.
-Не съм сигурна, но се носи слух в двора, че Кралят е взел Лейди Миселдън за любовница.
Ино реши наистина да впечатли учителката,погледна към земята, разплака се и тихичко отговори:
-Няма проблем,Лейди.Ще се оправя,това е тежестта,която носим ние жените..А и имам сериозна причина да съм щастлива в момента.-усмихна се Ино или Джейн.
-Страхотно, Ино!Впечатлена съм и от двете!Още тази вечер след всички, които ще прослушаме ще решим кого да вземем за ролите.Единствено сме категорични за Кралица Катерина Арагонска.
-Коя е тя?
-Хината Хюга,тя е първата кралица на краля.Заради Ан Болейн,Хенри се развежда с нея. - каза учителката.

// И така,относно пиесата..Идеята ми дойде,защото много харесвам Хенри Осми и съм луда по него.А и съм гледала сериала Тюдорите(династията на Хенри Осми).....Всичко,което го има във фик-а е от сериала,тоест е достоверно.А пък и тъкмо ще научите за него и историята му.

Беше НЕВЕРОЯТНА както винаги Искам да разбер апо - нататък какво ще стане :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

Суперско Нямам търпение да разбера какво ще се случи нататък

Информацията за Хенри ще ви дойде изневиделица,но...Много съм съкратила историята му, но да не прекалявам, че все пак е Наруто фик.

Глава 10

Ето,че и слънцето изгря,облачетата намериха своето място на небето,а Сакура стана от леглото по – жизнерадостна отвсякога.Попринцип тя не обичаше да става рано и винаги беше крива сутринта,но този път се събуди с усмивка.Щом нареди чантата си и реши какво да облече влезе под душа. „Ох,трябва да побързам.Все пак днес ще разбера дали съм избрана за ролята на Ан Болейн!“ - вълнуваше се Саку.Щом се облече в едно сладко синьо потниче,тя върза дългата си розова коса,грабна чантата си и тръгна към училище.Съвсем забрави,че трябваше да чака Саске да мине да я вземе,но след малко се чу мъжки глас да вика след нея.
- Сакура!Чакай ме!
- О, Саске, извинявай, че забравих.... просто съм страшно развълнувана и....
- Знам, мила. - рече й той и я целуна. - Дай ми ръка и да тръгваме.
Щом влязоха в училищния коридор се изненадаха от гледката. Той беше толкова пълен, че едвам се дишаше.Всички се бяха залепили за листа, на който пишеше имената на момичетата и момчетата, които ще играят в пиесата по Хенри Осми.
- Саку!Видях те, отдавна, но трудно успях да те достигна. - смееше се Ино.
- Видя ли нещо?
- Само видях, че Саске ще играе Кралят, Конан от единадесети клас ще играе Ана Клевска и Наруто ще играе Чарлс – най – добрият приятел на Хенри. - обясни Ино.
- Страхотно! - зарадва се Саске. - Да се надяваме и вие да сте получили ролите си.
- Ох, Наруто трябва ли да се бута навсякъде ? - попита Сакура, като с лакти блъскаше съучениците си само и само да достигне до листа. - АААА! Ролите са наши, Ино! - извика Сакура и прегърна приятелката си.
- А, Айана ще играе Катрин Хауърд. Сигурна ли си, че няма да ревнуваш ? - подразни я Саске и я целуна по челото.
- Да, милорд.Нямам от какво да ревнувам,аз съм най – голямата ви любов и една уличница, като Катрин Хауърд не ще ме замести. - Сакура отново влезе в ролята на Ан Болейн.
- Така да е, милейди. - целуна ръката й той. - Хайде да ви придружа до класната стая.
Досадата бе обвзела Сакура напълно, всяка дума, която учителката изричаше влизаше в едното ухо на момичето и излизаше през другото. В главата й се въртяха мисли само за пиесата, беше я приела много насериозно, а и от малка мечтаеше да стане актриса.
„ Само не доумявам как ще се понасям със Хината и Наруто на репетициите всеки ден.Предполагам, че ще създаваме много скандали, все пак след случилото се се очакваха много промени.А пък и вече Хината и Наруто се правят, че не се познават, същото е и при мен и Хината, а колкото до отношенията на Наруто и Саске – отлични са! Не, че се оплаквам, защото щеше да е жалко заради мен да се скарат и те двамата, но... какво се опитвам да достигна до отговор? Те са момчета, никой не може да разгадае или предскаже думите и действията им... „ - разсъждаваше Сакура на ум. На вратата се почука, влезе госпожата по японски език.
- Добро утро, ученици. Извинете, че прекъсвам часът по физика, но трябва да съобщя на всички актьори в пиесата след голямото междучасие да се явите във физкултурния салон, трябва да ви дадем сценарий и да обсъдим кога ще са репетициите.Няма да забравите нали? - усмихна им се учителката.Класът обеща, че няма да забрави и госпожата тихичко излезе от стаята. Пет минути след това би звънецът, Сакура имаше биология, която изобщо не обичаше. Лошото настроение пак я бе завладяло, усмивката й беше изчезнала. „ Защо така?“ - се питаше Сакура. Както момичето си стоеше залепена до стената със слушалки в ушите, едно момче я дръпна за ръката.
- Къде ме водиш? - попита тя.
- На първият етаж. - усмихна й се той.Когато стигнаха той се огледа за някого, но коридорът беше пуст и тих.Момчето отвори вратата на стая номер 15 и лекичко побутна Сакура да влезе вътре.
- Какво ще правим тук, Саске? - попита го тя, но в същият момент той вече я събличаше. - Не, не, ти нормален ли си? След малко ще почне часът.
- Не съм нормален, да. - рече той целувайки Саку по гърдите.След това я вдигна и я постави на един от чиновете.Махна сутиенът й продължи да я целува.Тя не можеше вече да каже нищо. - Искаш ли да спра? - попита я той.
- Не. - тихичко му рече тя и събу дънките си. Саске започна да я целува по бедрата и нежно я галеше.Щом стигна до боксерките й той ги събу и започна да я целува между краката....
- Сакура! Сакура! Събуди се! - крещеше Ино в ухото й.
- Къде съм?
- Беше заспала на маста в лафката, докато бях за Кока – Кола.
- Ох, какъв сън.... - объркано измънка Сакура.
- Ооо, разкажи, много обичам да слушам сънищата ти, винаги са уникално странни. - засмя се Ино.
- Правих секс със Саске в стаята по трудово... - прошушна й Сакура и беше в очакване на реакцията на Ино.
- Готино. - засмя се русокоската. - И като говорим за вълка,а той в кошарата. Саске се задава насам.
- Здравейте, момичета! За мен ли си говорите ? - пошегува се той.
- Да. - измънка Саку и постави главата си на рамото му.
- Радвам се. Между другото,Ино Шикамару ми каза, че иска да говори с теб. Чака те на пейката до салона.
- Хм,странно.Добре, аз ви оставям. - рече тя и замина.
- И какво си говорихте за мен? - полюбопитства Саске.
- Сънувах те. - погледна го влюбено Сакура. - Правихме.... - усмихна му се тя.
- ХА!Като ти казвам, че си перверзна, ти не ми вярваш...Но нали знаеш? Сънищата се превръщат в реалност! - тихичко й каза той и я целуна.
Щом междучасието свърши, двамата се запътиха към салона.За тяхно щастие те нямаха да влизат в следващите два часа, защото щяха да репетират.Щом отвориха вратата там видяха всички, които ще участват в пиесата насядали по земята слушайки учителката.
- Извинете, че закъсняхме . - рече Саку.
- Няма никакъв проблем,мила. Сядайте и слушайте. - рече госпожата и Саку и Саске седнаха един до друг, като тя се сгуши в него. - О, колко сте сладки! Хенри и Ан!...но! Не си мислете, че техните персонажи са толкова лесни, напротив.Наясно сте с историята на Хенри, но все пак да припомним.Хенри имал шест съпруги. Първата била Катерина Арагонска, в нейната роля ще влезе Хината. Тя е била прекрасна кралица и майка на Мери Тюдор I, но Хенри се опитва седем години да се разведе с нея за да се ожени за Ан Болейн.В нейна роля влиза Сакура.Първоначално Ан не искала да се омъжи за Хенри, тя дори не си го и помисляла.Но баща й и брат й, купнеели за пари и слава и измислили схема, с която да примамят Кралят да вземе Ан за своя кралица. Ан била против това, но когато видяла колко мил може да е кралят,паднала в капана и тя се влюбила в него.Когато били любовници били много щастливи, но щом сключили брак всичко станало по - сложно. Ан има няколко аборта, но родила Елизабет I, най – великата кралица на Англия.След това осъждат Ан за изневяра,кръвосмешение и вещерство и я обезглавяват на 19 май,1536 година.След нея идва ред на Джейн Сиймур.Тя била придворна на Ан Болейн, а и баща й бил приятел с Кралят.Хенри бил силно привлечен от нея и решава да я вземе за съпруга.Официално никога не е била коронясвана за това и се водят спорове дали изобщо е била законна съпруга и кралица.Въпреки това Джейн била много добра. След смъртта на Катерина и Ан, Хенри не поддържал отношения с дъщерите си и ги признал за незаконни,Джейн се опитва да ги сдобри и успява.Когато ражда първият и единствен син на Кралят, тя прави Мери негова кръстница и няколко дена след това Джейн умира.Хенри е съкрушен, но съветникът му Томас Кромуел му намира съпруга, но той не се жени за нея по любов, а по сметка. Това е Ана Клевска(Конан), бракът не бил щастлив, за това и Хенри го разтрогва. След това се появява Катрин Хауърд(Айана).Тя става кралица едва на 17 години.Кралица е около две- три години, защото бива обезглавена, заради неприличният си живот преди да се ожени за Кралят,а и освен това му е изневерявала по време на бракът с него.Последната кралица е Катрин Пар(Темари).Тя е много добра и до смъртта му се е грижила за него, но нямали деца.Като цяло е това.Хайде, всички вземете си сценарий и си прегледайте репликите.
- А кога ще е датата на пиесата, госпожо? - попита Сакура.
- Днес сме 29 Март..тоест на 15 Април.Имаме малко време за репетиции.Понеже историята е много дълга, а пиесата ни може да е най – много до два часа, всичко трябва да се случва с нормално темпо.Нито бързо, нито бавно.
- Сценарият е страхотен. - извика Хината и се приближи до Саске. - Е, как сме съпруже? - Хвана го тя под ръка.
- Съпруже? - очуди се Сакура.
- Нали ми е съпруг в пиесата ?
- Е, и? Ще го прегръщаш в пиесата, не сега. - ядоса се Сакура.
- По – спокойно, поне за разлика от теб, аз прегръщам приятелят ти. Не го чукам, но и за това има време, де. - ухили й се Хината.

малее много якака главичкааа искам oщеее

Супер е! Очаквам следвашата глава с нетърпение!

беше СУПЕР !!!!!!!!!!!!!!!!!! :lol!: :lol!: :lol!: чакам следваштата глава мн интересно стана :):

Много съм се разписала днеска,в повече ми е музата,хаха.

Глава 11

Сакура много се ядоса, почувства как вътрешностите й се разтрепериха, ръцете й се свиха юмруци.Тръгна към Хината заплашително.
- Стоиш далеко от него!Чуваш ли ме?
- Защо да не направя с него така, както ти направи с Наруто? За да сме квит. Нали знаеш?
- Както си ми приятелка бих ти разбила носа, но пиесата е след няколко ден и ще трябва да си на сцената, за съжаление. - погледна я презрително Сакура.
Ето, че скандалите започваха още от първият ден. Госпожата случайно ги чу и им каза няколко думи насаме, от които да се поучат и да се държат по – възпитано. Разказвачът бе Шикамару, докато той прочиташе сценария си предварително Ино го гледаше странно.
- Какво стана с Шикамару? Какво ти каза?
- Дори не знам как да го кажа,то беше толкова неочаквано. - погледна земята Ино.
- Кажи де, какво има....
- Каза ми, че ме обича. - шушукаше Ино.
- Моля? - ококори очи Сакура. - Е,как така?
- Не знам, наговори ми супер много мили думи, но аз никога не съм знаела, че има такива чувства към мен. - погледна го тя с насълзени очи.
- Спокойно де,а ти какво изпитваш към него?
- Точно тук е проблемът.Аз го приемам за приятел, а той мен за нещо повече. И не знам какво ще правя....
- Добре, готови сме! Шикамару прочете предварително сценарият си и сега започва. - обясни Арина – госпожата.
Когато Шикамару прочете изразително и гладко сценария си всички ръкопляскаха.
- Браво! - викаше Саске.
- Супер си Шикамару! - пляскаше Сакура.
- Страхотно, доволна съм.Хайде, Хината и Саске, вие сте.
Саку гледаше през цялото време много внимателно как Хината се държеше със Саске, беше готова да скочи да я убие. Сега разбираше как Хина се чувства, заради случилото се с Наруто.
Саку мислеше и за Шикамару и Ино, защото приятелката й беше такъв човек, че чувствата на другите са много по – важни от нейните.А Ино не можеше да остави Шикамару да страда по нея.След половин час Хината и Саске приключиха.Всички ръкопляскаха.
- Супер сте!Радвам се, че избрахме вас за ролите. - рече им госпожата – Утре след училище,идвате тук да репетираме пак с разказвача и този път да поработим върху Хенри и Ан Болейн.Довиждане!
Сакура погледна ядосано Саске и тръгна напред.Сега щеше да има последен час,май география.Тя беше ужасно добра там,за това не разбираше,когато съучениците й се притесняваха,че ще ги изпитат. Саске я настигна й я стисна за ръката, винаги правеше така.
- Хей, защо не ме изчака? Пак ли ревнуваш?
- Остави ме, ако обичаш. - измъкна тя ръката си.
- Сакура, знаеш, че всичко е само за пиесата.Аз обичам теб. - каза й той и я целуна.
- Ще трябва да се докажеш. - погледна го тя студено.
- Е, аз имам една идея. Ако искаш да сбъднем съня ти? - хвана я той за ръка и я придърпа към себе си.
- Не знам....ще закъснеем за час, хайде.
Часът беше страхотен.Госпожата разказа на учениците къде е била и защо е отсъствала.Била посетила много държави и носеше най – различни бонбонки, с които почерпи момичетата и момчетата.За жалост звънецът би и всички се запътиха към домовете си.Сакура слезе долу на първият етаж и изчака Ино и Саске до книжарницата.През това време реши да влезе в нея и да си купи някоя друга тетрадка,обожаваше ги.
- Знаех, че ще те намеря тук. - рече Саске и я целуна по врата.
- Къде другаде да съм? - засмя се тя и подаде парите на продавачката, с която вече си бяха много близки. - Мерси,Дона,чао-чао.
- Е, Сакура, искаш ли да ми дойдеш на гости тази вечер? - попита я Саске.
При мисълта за това тръпки я побиха.
- Първо ще отидем до у нас, за да си взема дрехи и тогава. - отговори му тя. - А, Ино! Къде отиваш?
- Да намеря Шикамару, трябва да говоря с него! Виждали ли сте го?
- Той замина преди десет минути.
- Добре, Саске, мерси все пак. - рече русокосото момиче и хукна да бяга.
Саку и Саске се спогледаха странно,но след малко тръгнаха към домът на Сакура.Тя отвори входната врата и бързо бутна Саске по стъпалата и му прошушна да отива бързо в стаята й.
Докато тя говореше с родителите си,Саске реши да разгледа стаята й.Беше прекрасна и толкова подредена.Бюрото й беше пълно с книги и тетрадки,а до него на стената закачено табло, на което Саку слагаше снимки с приятелите си.Той видя една тяхна снимка отпреди две години след един купон.Усмихна се и си спомни колко забавна вечер беше.До нея стоеше снимка на него,Наруто и Сакура.Отново се усмихна,но този път на друго.Продължи да оглежда,леглото й беше голямо и меко,а до него стоеше тоалетката й. До бюрото имаше една врата,Саске знаеше,че това води към гардеробът на Саку.Той отново се вгледа в снимките.
- Хей!Тук съм! - влезе в стаята тя.
- Добре, ще тръгваме ли?
- Да,хайде.
Вече се бе стъмнило.Саске и Сакура вървяха към хранителния магазин,щяха да си накупуват много храна,както обичаха да правят.Също така си взеха и няколко ДВД-та, защото искаха да гледат филм.
- Ох, най-сетне сме у вас!Таква опашка на този магазин никога е нямало! - възмущаваше се Сакура.
- Нали? - очуди се Саске, като постави покупките на масата. - Ох, не издържам.
- Какво има? - погледна го разтревожено Сакура. Саске не й отговори, а вместо това съблече потника й.Тя настръхна, а Саске започна да я целува навсякъде, ето, че започваше да й става все по – горещо. Седнаха на дивана, той със супер лекота разкопча сутиена й и го захвърли някъде и продължи да я целува,но този път по гърдите.Беше много по – хубаво, отколкото в съня й.Саске я вдигна и целувайки я занесе на леглото в неговата стаята.Остави я и започна да събува дънките й, като я целуваше по корема.Сакура го придърпа към себе си и го целуна страстно с език,но той не й се остави,и когато й събу дънките хвърли и тях.Продължи с целувките по бедрата й,възбудата караше Сакура да трепери.Саске харесваше да я гледа в това състояние и продължаваше с милувките.Щом стигна до бикините на Сакура той ги дръпна нежно надолу и хвърли и тях.Започна да я целува и между краката.Тя не издържаше на милувките на Саске,толкова я подлудяваха,а това беше само началото на малката им игра.
Беше три часът през нощта,Сакура се събуди незнайно защо.Тя беше толкова сънена, че съвсем забрави,че е гола и направо тръгна към кухнята, а там стоеше Итачи.Щом тя го видя изпищя много силно.... ;D