Изяществото на Изуна (one-shot)

Чет Юни 17, 2010 12:42 pm

Фика не е мой ... Аз просто го преведох.

Беше минало доста време. За Мадара, краят му наближаваше. Неговият ден--живот--беше на път да свърши. Седна сам навън от дома си в Учиха двора, чакащ за чаят си. Той пое чашата си. Внезапен спомен влетя в ума му, един, който го накара леко да се задъха, а после бързо да погледне към звездите. Това беше нощното небе на Изуна. Той си спомни онази нощ, в която търсеше Изуна, нощта в която го рани лошо---С кървящи очни вдлъбнатини без очи, Изуна се опита да погледне нощното небе, което обичаше. Спомни си как изглеждаше Изуна. Сякаш той беше тъжен, защото ... защото ... Изуна също тъжеше тъй като никога повече нямаше да види нощното небе, което познаваше през целия си живот.

И това беше по вина на Мадара.

Мадара се покашля - беше изпил питието си наведнъж до дъно без да спира. Той тръшна чашата обратно до него докато кашляше още - веднъж, дваж, три пъти. Спря да кашля. Подсмръкна. По негова вина Изуна никога повече не видя любимото му нощно небе докато не умря.

Чувството си отиде, за това ще й покажа
Къде любовта се обърка, на твоето рамо

'Ма-Мадара? Какво правиш тук?' Мадара се обърна на дясно когато чу гласа. Нямаше никой. И все пак, нямаше как да сбърка гласа на Изуна. Плесна се по главата. Изуна го нямаше и нямаше никой там да го придружава. Поради някаква странна причина, дори и да бе обичал някого, винаги щеше да е Изуна. Винаги Изуна покриваше ума му. Но беше само щом Изуна липсваше-когато най-сетне бе изтрит от съществуване--когато Мадара разбра, че малкото братче, което познаваше, всъщност означаваше много повече за него от това, което останалите си мислеха.

Изуна не беше просто брат за него. Беше по-скоро като брат-мечта, единственият който някога ще обича и ще се среща с. Единственият, на който ще се доверява и страната на единственият човек, който ще заема независимо какво стане. И все пак, той бе причината за унищожението на клетият му брат, смъртта на която най-вероятно той стана виновен.

Несъзнателно, той постави ръката си под едно от очите си с устата му леко зинала. Очите, които му помагаха да вижда сега не бяха неговите, а на Изуна. Да, наистина. Той ги отне от по-малкият си брат когато ослепя. Скоро се разбушува война и Изуна се би докато не падна покосен.

Мадара си спомни Изуна в онзи последен миг, в мирната му вечна почивка в дървеният ковчег. Можеше да му направи нещо по-голямо като...като...един хубав направен от пясък и миксиран с...с...нещо! Или може би от камък с прекрасно издълбан дизайн. Дървен би било задоволително, но той знаеше, че трябваше да направи на Изуна по-добър вместо постен ковчег, който нямаше издълбан символ на него, или някаква маркировка освенемблемата на Учиха!

Сега Мадара разбра, че независимо колко се опитваше да си спомни момент, в който да е направил нещо добро за Изуна, не успя. Всички жертви бяха от Изуна и Мадара се беше провалил в отплащането си. Дори и след смъртта му! Мадара се разтрепери. Беше провалил Изуна във всички случеи...

Сам си, и не можеш да изтраеш
Твърде си уморен, за да го задушиш
И през цялото време, ще се правим

След известен момент Мадара се успокои. Вече не трепереше, но все още беше вкопчил ума си в сцената, където Изуна се бие до сетния си час. Повечето му спомени се бяха заличили; някои детайли вече не можеше да си спомни. Всичко, което знаеше бе, че беше война между Учиха и Сенджу, техният враждуващ клан. Вярно бе,че силите им бяха равни, но едно нещо беше сигурно. Хаширама беше успял да запази Тобирама жив, но Мадара не беше успял да стори същото с Изуна. Да признае, в една точка Сенджу братята бяха по-силни от Мадара и Изуна. Бях по-силни поради факта, че можеха да се задържат живи през войната. Беше провала на Мадара да задържи Изуна, който доказваше, че не е толкова силен, колкото го смятаха.

От чиста ярост, Мадара грабна чашата и я хвърли към близкото дърво. Гледаше как се чупи на пърчета, падайки долу, долу, долу върху тучната зелена трева необезпокоявано, но блестейки под лунната светлина. Също както кървавите сълзи на Изуна блестяха на лицето му след като Мадара отне очите му. Идправи се на крака. Не го интересуваше, че нощта беше стара, а въздухът студен. На всичкото отгоре, беше просто облечен по пижама. Добавяйки към всичко това, не можеше да се съревновава със силните ветрове. Можеше и да бе бос, но се придвижи бързо по полетата, отдалечавайки се от дома, и по-близо до дървото--дървото, под което Изуна беше погребан.

Но се опитах
Опитах се, довиждане

Не мина много време преди Мадара да стигна там. Той коленичи пред него, падайки впоследствие. Приземи се на мекият земен килим и тихо проплака на себе си. Не, той не плачеше за себе си, а за това, че бе провалил в правенето на добро за Изуна. "А-аз съжалявам, Изуна." Той прошепна, но гласът му се разпадаше. "Т-ти направи всичко за мен, но аз нищо не сторих за теб в замяна." Той допълни. "Прости ми, Изуна."

Опитваш се да дишаш, опитваш се да го спасиш
Но те порязва, докато не го начупят

Ръката му се върна на мястото под очите. Той ги потърка сякаш щяха да му донесат малко спокойствие, момент на мир. Тогава премина през ума му. Изуна все още беше жив. Не мислено, не физично, не залутано, но той беше тук, през собствените му очи. Защо ле Мадара не се бе сетил за това преди? Той се измести и седна по гръб върху гроба на Изуна под красивото дърво. Цъфтящата сакура все едно блестеше, сякаш Изуна беше щастлив от разкритието на Мадара. Усмивка се оформи на лицето на Мадара. Не беше паостлива усмивка, но усмивка на уединение. "Винаги си ме наблюдавал, а? Наблюдаваш ме през тези очи, които ти отнех..."

Можеш ли да се провикнеш когато
Те взимат всичко що ми ти остави

За първи път, Мадара спя спокойно без да се поти или да сънува кошмар, точно там, под сакурата на Изуна. Той заспа там, под бдителното око на на по-малкият си брат. Клоните на дървото се поклащаха с лекия вятър, че даже някои от венчелистчетата се снишиха до земята, падайки над Мадара и въртейки се в кръг около него. Изяществото на Изуна, неговата защита, бе дарена на Мадара. Мадара нямаше защо да се притеснява, защото каквото и да се случеше, Изуна по собствена воля бдеше над него. Това беше изяществото на Изуна.